EN

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Brussels, 19.10.2010

Брюксел, 19.10.2010 г.

COM(2010) 700 final

COM(2010) 700 окончателен

COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE, THE COMMITTEE OF THE REGIONS AND THE NATIONAL PARLIAMENTS

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

Преглед на бюджета на ЕС

{SEC(2010) 7000 окончателен}

The EU Budget Review

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

{SEC(2010) 7000 final}

Преглед на бюджета на ЕС

COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE, THE COMMITTEE OF THE REGIONS AND THE NATIONAL PARLIAMENTS

Решението да се извърши пълен, широкообхватен преглед на разходите и ресурсите на ЕС бе договорено през 2006 г.[1] След даването на мандата икономическият климат се промени драстично, а световната икономическа криза постави публичните разходи в центъра на политическите дебати в европейските държави. В целия Европейски съюз понастоящем се прави труден избор. Приоритетите на публичните разходи се поставят под въпрос по начин, невиждан от десетилетия.

В същото време публичните разходи изиграха ключова роля в процеса на възстановяване. Мерките за стимулиране, договорени в края на 2008 г., предотвратиха най-лошото от кризата. Интелигентното определяне на целите, означаваше, че мерките за стимулиране са насочени към области, които ще генерират приходи в бъдеще: към политики за повишаване на растежа, към стратегическа инфраструктура, към предотвратяване на това ключовите умения и ключовите активи да бъдат унищожени от удара.

Следователно този преглед идва в момент, в който определянето на приоритетите, добавената стойност и висококачественото разходване на ресурси са от първостепенно значение в съзнанието на гражданите. Той следва дълъг процес на консултации и обмисляне[2], който позволи да бъдат предложени обещаващи идеи за това как бюджетът да се използва по начин, гарантиращ постигане на целите на ЕС, как да се определя от политиката и да насърчава стратегията „Европа 2020“, за това как бюджетът да постига целите си възможно най-ефективно и за това как да се погледне с нова нагласа на най-добрия начин за осигуряване на ресурсите, необходими за финансиране на политиките на ЕС.

The EU Budget Review

Публичните разходи са средство за постигане на определена цел, а растежът за работни места е нашият най-важен приоритет, съсредоточавайки се върху намирането на работа на повече хора, повишаването на конкурентоспособността на нашите предприятия и изграждането на отворен и съвременен единен пазар.

The decision to undertake a full, wide-ranging review of EU spending and resources was agreed in 2006 [1]. The economic climate has radically changed since the mandate was given; and the global economic crisis has put public spending at the heart of the political debate in European countries. Throughout the European Union, difficult choices are being made. Public spending priorities are being challenged in a way not seen for decades.

Комисията трябва да представи своите предложения за следващата многогодишна финансова рамка преди 1 юли 2011 г. Настоящият преглед посочва някои от въпросите пред бюджета на ЕС за следващата рамка и след това. Тези въпроси са свързани с начина, по който ЕС трябва да вземе под внимание както отражението на икономическата и фискална криза, така и дългосрочните предизвикателства като демографската промяна, необходимостта да се вземат мерки по отношение на климатичните изменения и натиска върху природните ресурси. Друг важен въпрос е това, че проблемът не се състои предимно в това да се разходва повече или по-малко, а в това да се намерят начини да се разходва по-интелигентно . И на последно място, трябва да представим цялостна визия за реформата на бюджета, обхващаща както разходната, така и приходната част на бюджета.

At the same time, public spending has played a key role in the process of recovery. The stimulus agreed at the end of 2008 prevented the worst of the crisis. Intelligent targeting meant that stimulus was directed at areas which could pay off for the future: at growth-enhancing policies, at strategic infrastructure, at preventing key skills and key assets from being wiped out by the shock.

Постигането на съгласие относно пътя напред ще бъде голямо предизвикателство за Европейския съюз, но и голямо постижение. То ще бъде силен сигнал, че Европейският съюз може да се справи със задачата да управлява инструментите, с които разполага, за да подобрява реално живота на своите граждани.

This review therefore comes forward at a time when prioritisation, added value and a high quality of spending are uppermost in the minds of citizens. It follows a long process of consultation and reflection [2] which allowed promising ideas to be floated about how the budget can best be targeted to secure the EU's objectives, be policy-driven and promote the Europe 2020 strategy; about how the budget can deliver in the most effective way possible; and about how to take a fresh look at the best way of providing the resources necessary to fund EU policies.

1. Какви са поуките от бюджета днес?

Public spending is a means to an end and growth for jobs is our overarching priority, concentrating on getting more people in jobs, boosting our companies' competitiveness and building an open and modern single market.

Договорът от Лисабон въведе нова правна среда за многогодишната финансова рамка. Той потвърди необходимостта от осигуряване на средносрочен подход към разходите на ЕС, както и принципа, че ЕС се финансира със собствени ресурси. Това означава, че прегледът, въпреки че е насочен към бъдещето, се базира активно и на опита, натрупан през текущия период на финансиране.

The Commission must present its proposals for the next multiannual financial framework before 1 July 2011. This review sets out some of the issues facing the EU budget for the next framework and beyond. How the EU must take account of both the impact of the economic and fiscal crisis and long-term challenges like demographic change, the need to address climate change and pressure on natural resources. How the issue is not first and foremost about spending more or less, but about finding ways to spend more intelligently. How we need to present a holistic vision of budget reform, covering both the expenditure and the revenue side of the budget.

До момента бюджетът на ЕС се е доказал като ефикасен инструмент за осъществяване на стремежите на ЕС и за изпълняване на неговите политики. Бюджетът на ЕС допринесе много за постигането на по-голям растеж и създаването на повече работни места, за увеличаването на научните изследвания, конкурентоспособността и уменията и за гарантирането на това, че Съюзът оказва специална подкрепа на онези, които най-много се нуждаят от солидарност. Той подпомогна специално приоритетните проекти, включително като допринесе за тласъка, необходим непосредствено след икономическата криза. Той повиши сигурността на Съюза. Той оказа помощ на стотици милиони от най-бедните жители на света, ускори развитието на съседните на Европа държави и насърчи политиките на ЕС по целия свят.

Agreeing the way forward will be a major challenge for the European Union, but also a major prize. It would represent a powerful signal that the European Union is equal to the task of harnessing the tools at its disposal to make a real difference for its citizens.

Целта трябва да бъде бюджетът да се използва възможно най-ефективно за постигане на целите на ЕС. Някои от ключовите поуки, които трябва да се усвоят за осъществяването на тази цел, включват:

1. What lessons from the Budget today?

- От своето въвеждане през 1988 г. многогодишните финансови рамки на ЕС осигуряват строга бюджетна дисциплина и средносрочна предвидимост на разходите на ЕС. Тази предвидимост си има своята цена — ограничена гъвкавост. Миналите години показаха, че финансовата рамка и нейните програми невинаги можаха да отговорят на политическите императиви и на променящите се обстоятелства. Решенията на ЕС да се окаже допълнителна помощ на развиващите се страни, когато цените на храните се повишиха неимоверно през 2008 г., да се отговори на променящите се нужди на големи европейски проекти като „Галилео“ и ITER поради голямата им продължителност и променящите им се разходи, да се подпомогне икономическият тласък през 2008—2009 г. или да се реагира на световни кризи като връхлитането на цунамито се сблъскаха с прекомерната липса на гъвкавост на настоящата система. Средства за тях бяха осигурени изключително трудно, като се разчиташе на неочаквани маржове в други части на бюджета. Дори в рамките на програмите пречките пред повторното определяне на приоритетите затрудниха още повече даването на точния приоритет на нови проблеми като извънредните положения за общественото здраве, преориентирането на нуждите от обучение след кризата или отразяването на променящите се отношения на Съюза с новопоявяващите се силни икономики. Поради това неспособността на бюджета да „предвижда непредвидимото“ води както до оперативни разходи, така и до разходи, свързани с репутацията, за ЕС.

The Lisbon Treaty has introduced a new legal setting for the multiannual financial framework. It confirmed the need to provide a medium-term approach to EU spending, as well as the principle that the EU is financed by Own Resources. This means that the review process – while looking ahead – has also drawn heavily on the experience of the current financing period.

- Друго непредвидено събитие от последните години бе икономическата криза и нейното отражение върху дебатите за икономическото управление. Това изтъкна взаимозависимостта на икономиките на ЕС и необходимостта от подсилване на общите правила. В първия случай използването на бюджета като гаранция за подпомагане на европейския механизъм за стабилизиране показа новаторско използване на бюджета в подкрепа на спешна нужда на дадена политика, независимо от строгите ограничения, налагани от тавана на собствените ресурси. Освен това бе предложено получаването на средства от ЕС да се използва за засилване както на превантивните, така и на корективните мерки в подкрепа на Пакта за стабилност и растеж.

So far, the EU budget has proved itself as an effective tool to realise the EU's aspirations and implement its policies. The EU budget has made a real difference to the task of delivering more growth and jobs, boosting research, competitiveness and skills and ensuring that the Union offers particular support to those most in need of solidarity. It has given particular support to priority projects, including contributing to the stimulus needed in the wake of the economic crisis. It has reinforced the Union's security. It has brought help to hundreds of millions of the world's poorest, accelerated the development of Europe's neighbours and promoted EU policies worldwide.

- Естеството на дебатите преди постигането на споразумение относно последната финансова рамка също имаше последици за способността на бюджета да постига резултати. Съсредоточаването върху „нетните остатъци“ означаваше, че програмите се изменят така, че да се максимизира възможността предварително да се сложи „национален флаг“ на разходите. Това получи приоритет пред мерките, предназначени да подобрят изпълнението, като диалога за макрополитиката и задържането на резерви като награда за ефективност. То означаваше и че европейското измерение — при което ЕС може да внесе най-висока добавена стойност — невинаги бе първостепенен фактор. Дебатите относно „подобаващата възвръщаемост“ (juste retour) следователно се отразиха отрицателно на качеството на резултатите и намалиха добавената стойност от ЕС.

The goal must be to use the budget as effectively as possible to achieving the EU's objectives. Some of the key lessons to be learnt to further this objective include:

- Привеждането на нови програми в действие отнема време, особено когато те се основават на партньорски подход, за да се вземат под внимание местните нужди и приоритети. Наличното време между постигането на съгласие относно правните текстове и началото на периода на финансиране е от съществено значение, за да стане това както трябва. При подготовката за 2007 г. късното договаряне относно финансирането съкрати значително този важен период от време. Резултатът бе, че реалното начало на програмите бе забавено и в някои случаи това породи последици през целия период.

· Since their introduction in 1988, the EU's multiannual financial frameworks have ensured strict budgetary discipline and medium-term predictability of EU expenditure. This predictability has come at the price of limited flexibility. The past years have shown that the financial framework and its programmes have not always been able to respond to political imperatives and changing circumstances. EU decisions to bring extra help to developing countries when food prices soared in 2008, to respond to changing demands in major European projects such as Galileo and ITER due to their long lead times and evolving costs, to contribute to economic stimulus in 2008-2009, or indeed to react to global crises such as the tsunami have come up against the excessive inflexibility of he current system. They have only been accommodated with extreme difficulty, relying on unexpected margins in other parts of the budget. Even within programmes, the obstacles to re-prioritisation have made it harder to give the right priority to new issues like public health emergencies, to refocus training needs in the wake of the crisis or to reflect the Union's changing relationship with emerging economies. So the budget's inability to "expect the unexpected" brings both an operational and a reputational cost to the EU.

- Късното стартиране на програмите, присъщата на процеса сложност, силно децентрализираният подход и отражението на финансовата криза върху националните публични бюджети доведоха до бавно започване на разходването на ресурси в областта на сближаването. Като потенциални корективни мерки се посочват по-доброто планиране, по-бързото вземане на решения, рационализираните и хармонизирани процедури, по-ясното определяне на приоритетите на всички равнища и по-гъвкавият подход към съфинансирането.

· Another of the unforeseen events of recent years has been the economic crisis and its effects on the debate on economic governance. This underlined the interdependence of the EU's economies and the need to strengthen common rules. In the first place, the use of the budget as collateral to support the European stabilisation mechanism showed an innovative use of the budget to support an urgent policy need, however tightly constrained by the ceiling of own resources. In addition, it was suggested that the receipt of EU funds could be used to reinforce both preventative and corrective measures to support the Stability and Growth Pact.

- Отражението на разходите на ЕС може да се възпрепятства от правилата, уреждащи съответните програми. Въпреки че проверките помогнаха да се гарантира постоянно подобряване на доброто финансово управление, както липсата на последователност между програмите, така и големите административни тежести се оказаха пречки пред постигането на ефективност. Проверките имаха също тенденция да оценяват програмите въз основа на вложените средства, а не на изпълнението, намалявайки стимулите за постигане на ефективни резултати.

· The nature of the debate leading up to agreement on the last financial framework also had consequences for the ability of the budget to deliver. The concentration on the issue of "net balances" meant that programmes were skewed to maximise the ability to put a "national flag" on spending in advance. This was given priority over measures designed to improve performance, such as macro policy dialogue and holding back reserves to reward effectiveness. It also meant that the European dimension – where the EU can bring the highest added value – was not always the primary consideration. The "juste retour" debate therefore had a negative impact on the quality of delivery and reduced the EU added value.

- Съществуващата финансова рамка предприе първите стъпки към въвеждането на нов подход по отношение на отражението на бюджета на ЕС. Ако бюджетът на ЕС може да привлича инвестиции от други публични и частни източници, същото финансиране ще може да постига целите на политиката на ЕС по-ефективно. Този подход постигна успех в случая на Механизма за финансиране с поделяне на риска, който даде начален тласък на бизнес инвестициите в по-високорисковите научни изследвания. Ето защо преобладаването на подхода на безвъзмездните средства може да е ограничило потенциалното отражение на бюджета.

· Putting new programmes in place takes time – particularly when they are based on a partnership approach to factor in local needs and priorities. The time available between agreement on the legal texts and the start of a financing period is crucial to make this work well. In the run-up to 2007, the late agreement on the financing package squeezed this critical period. The result was that the real start of programmes was delayed, and in some cases this has had a knock-on throughout the period.

2. Принципи за бюджета на ЕС

· The delays in launching the programmes, enshrined complexities in the process, a very decentralised approach and the impact of the financial crisis on national public budgets led to a slow uptake of cohesion spending. A better design, faster decision making, streamlined and harmonised procedures, a clearer definition of priorities at all levels and more flexible approach to co-financing have all been identified as potential remedies.

Бюджетът на ЕС трябва да се основава на редица основни принципи. Това са тестовете, спрямо които вариантите следва да се оценяват. Чрез тези принципи европейските граждани следва да могат да имат по-добра представа за целта на бюджета на ЕС и за това как се прави всеки ключов избор.

· The impact of EU spending can be hampered by the rules governing the programmes concerned. Whilst controls have helped to ensure a steady improvement in sound financial management, inconsistencies between programmes and high administrative burdens have both proved obstacles to effectiveness. Controls have also had a tendency to assess programmes on the basis of inputs rather than performance, reducing the incentives for effective results.

2.1. Изпълняване на ключовите приоритети на политиките

· The existing financial framework has taken the first steps in pioneering a new approach to the impact the EU budget can have. If the EU budget can leverage investment from other public and private sources, the same funding can achieve the EU's policy goals more effectively. This approach has been successful in cases like the Risk Sharing Finance Facility, which has kick-started business investment in higher-risk research. So the domination of the grants approach may have limited the budget's potential impact.

Бюджетът на ЕС е ключов инструмент за оформянето и изпълнението на политиките на ЕС за гражданите и за икономическите и социалните участници. Той не е единственият инструмент, с който разполага ЕС: много от целите на ЕС могат да бъдат постигнати посредством координиране на правото или на политиките. Но той е съществена част от инструментите на разположение на ЕС.

2. Principles for the EU Budget

Сред политиките, които се нуждаят от значителни публични разходи, основната част от разходите следва да отразява приоритетите на ЕС по основните политики. Tя трябва да отразява и новите насоки на политиката съгласно Договора от Лисабон и значението, което се отдава на конкретни области, като например енергетиката и климата, външната проекция на ЕС и правосъдието и вътрешните работи.

The EU budget must be grounded in a series of core principles. These are the tests against which options should be assessed. Through these principles, European citizens should be able to have a better view of what the EU budget is for, and how the key choices have been made.

Преди всичко тя трябва да е замислена като един от най-важните инструменти за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Вследствие на икономическата и финансова криза икономическият растеж е по-слаб. Ефективното преодоляване на последиците от кризата и повишаването на потенциала за растеж във време на бюджетна консолидация не могат да бъдат постигнати само на национално равнище, а се нуждаят и от общи мерки на равнище ЕС. Бюджетът на ЕС трябва да подпомогне процеса на възстановяване на капацитета за растеж, като насочва ресурсите към области, които могат да донесат по-бързи, по-широки и по-големи ползи.

2.1. Delivering key policy priorities

2.2. Добавена стойност от ЕС

The EU budget is a key instrument for shaping and delivering EU policies for citizens and economic and social actors. It is not the only tool at the EU's disposal: many of the EU's objectives can be reached through law or policy coordination. But it is an essential part of the EU's toolbox.

Въпреки че добавената стойност на даден политически проект не може да се сведе до счетоводен баланс, тя е друг ключов тест за обосновка на разходите на равнище ЕС: дали разходите на равнище ЕС носят повече ползи за гражданите от разходите на национално равнище. Европейското измерение може да максимизира ефикасността на финансите на държавите-членки и да спомогне за намаляването на общите разходи, като обединява общите услуги и ресурси с цел постигане на икономии от мащаба. Вследствие на това бюджетът на ЕС следва да се използва за финансиране на обществените блага на ЕС, на дейности, които държавите-членки и регионите не могат да финансират сами, или в областите, в които бюджетът на ЕС може да постигне по-добри резултати.

Amongst the policies that require significant public spending, the weight of spending should mirror the EU's core policy priorities. It should also reflect the new policy directions of the Treaty of Lisbon, the importance given to particular areas, for example energy and climate, the external projection of the EU and justice and home affairs.

Разходите на ЕС за 2010 г. възлизат на 122,9 млрд. EUR. Това е относително малка сума в сравнение с националните бюджети — около 1 % от БВП на ЕС в сравнение с общите публични разходи, чиито средни стойности са между 45 и 50 % в ЕС. Областите с големи разходи — например предоставянето на услуги като здравеопазване, образование и социално осигуряване — с основание са сфера в обхвата на националните бюджети, предоставяйки услуги, които отразяват обществения избор.

Above all, it should be designed as one of the most important instruments to help deliver the Europe 2020 strategy for smart, sustainable and inclusive growth. The economic and financial crisis has left a legacy of weaker growth. Dealing effectively with the legacy of the crisis and increasing potential growth in times of budgetary consolidation cannot be achieved at the national level alone, but will also require a common response at the EU level. The EU budget needs to help the process of restoring the capacity for growth by directing resources where the rewards can come more quickly, more broadly and more strongly.

В други области обаче постигането на резултати посредством бюджета на ЕС е рационалният избор и най-добрият начин за постигане на целите на ЕС. ЕС има 500 милиона граждани и е най-голямата икономика в света. Това предоставя реални възможности за използване на добавената стойност. ЕС може да предостави икономии от мащаба и да позволи ефективно насочване на приоритетите на политиките, както и да избегне ненужното препокриване на дейности. Континенталният му мащаб може да позволи на основните политики да функционират добре, като откриването на високи постижения в научните изследвания чрез конкуренцията, когато нужната критична маса често не съществува само на национално равнище. Той може да запълни празнините, оставени от динамиката на създаването на политики на национално равнище, предприемайки мерки за преодоляване на трансграничните предизвикателства в области като инфраструктурата, мобилността, териториалното сближаване или сътрудничеството в областта на научните изследвания в ЕС — празнини, които в противен случай биха накърнили интересите на ЕС като цяло. Той може да предостави възможността за привличане на много по-широк набор от публични и частни ресурси от наличните само на национално равнище.

2.2. EU added value

Във време на строги и дългосрочни бюджетни ограничения координацията между бюджета на ЕС и националните бюджети следва да се разглежда като имаща съществено значение за подобряването на икономическото управление, на прозрачността и на ефикасността на публичните разходи.

Whilst added value of a political project cannot be reduced to a balance sheet, it is another key test to justify spending at the EU level: whether spending at EU level means a better deal for citizens than spending at national level. The European dimension can maximise the efficiency of Member States' finances and help to reduce total expenditure, by pooling common services and resources to benefit from economies of scale. As a consequence, the EU budget should be used to finance EU public goods, actions that Member States and regions cannot finance themselves, or where it can secure better results.

2.3. Бюджет, който се определя от желаните резултати

EU spending for 2010 amounted to € 122.9bn. This is relatively small in comparison to national budgets – some 1% of EU GDP, compared to overall public spending averaging between 45 and 50% across the EU. Large areas of spending – such as providing services such as health, education, and social security – are rightly the domain of national budgets, delivering services which reflect societal choices.

Определянето на областите, в които измерението на ЕС може да даде повече, само по себе си не е достатъчно. Изразходването на средства за подходящите политики е полезно само ако води до желаните резултати. Разходните програми трябва да имат реално отражение, като инвестицията се превръща в дейност — дейност, която се измерва от гледна точка на реалното отражение, а не от гледна точка на вложените средства. Трябва да се намери точният баланс между предвидимостта и важните цели, които представляват гъвкавостта, условията, които трябва да се спазват, и плащането въз основа на резултатите, както и между опростяването и проверките, необходими за доброто финансово управление. Трябва обаче да се прилагат стимули и проверки, за да се гарантира, че разходите изпълняват реалното си предназначение.

But in other areas, delivery through the EU budget is the rational choice and the best way to achieve the EU's objectives. The EU has 500 million citizens, and is the largest economy in the world. This offers real opportunities to exploit added value. It can offer economies of scale and allow the effective targeting of policy priorities and avoid unnecessary overlaps. Its continental scale can allow core policies to work well, such as the identification of excellence in research through competition, where the critical mass required often does not exist at national level alone. It can plug gaps left by the dynamics of national policy-making, most obviously addressing cross-border challenges in areas like infrastructure, mobility, territorial cohesion or EU research cooperation – gaps which would otherwise damage the interests of the EU as a whole. It can open the door to leveraging a much wider range of public and private resources than available at the national level alone.

2.4. Взаимни ползи чрез солидарност

In times of severe and long-term budgetary constraints, coordination between the EU and national budgets should be seen as crucial for the sake of improving economic governance, transparency and efficiency of public spending.

Солидарността е един от основополагащите елементи на Европейския съюз, основен принцип и източник на сила. Бюджетът на ЕС не е единственият начин, по който ЕС може да изрази солидарност, но е незаменима част от подхода на ЕС. Разширяването увеличи икономическото многообразие на Съюза и Съюзът има политически, социален и икономически интерес да помага на по-слабо развитите свои части да допринасят за постигане на общите му цели: ползите от стабилността са за всички. Освен това, тъй като Европейският съюз се стреми да осъществи всеобхватна икономическа стратегия за бъдещ растеж, солидарността налага да се отделя специално внимание на най-уязвимите и на онези, които понасят реформата особено тежко. Ползите от тази солидарност обаче са за всички — чрез потенциала за растеж на единния пазар, чрез транснационалните ефекти на разходите на ЕС на национално или регионално равнище и чрез благотворния кръг, образуван от хора и предприятия, възползващи се от възможностите, предоставяни им от ЕС като цяло. Счита се, че БВП на ЕС на 25-те като цяло е с 0,7 % по-висок през 2009 г. поради кохезионната политика, провеждана през периода 2000—2006 г. — което означава добра възвръщаемост за разходи, представляващи по-малко от 0,5 % от БВП на ЕС за същия период[3].

2.3. A results-driven budget

Общите цели на ЕС често налагат намеси с географски акцент. Защитата на външните граници на Съюза срещу незаконната имиграция естествено е отговорност на държавите-членки с външни граници. Намиращата се в определени държави-членки инфраструктура може независимо от това да носи големи ползи за Съюза. Дейностите за насърчаване на опазването на околната среда или за борба с климатичните изменения могат да бъдат със силно местна насоченост, но ползите имат много по-широк обхват. В тези случаи наличните на национално равнище инвестиции често не достигат за предприемането на действия, но непредприемането на действия може да се окаже много скъпо за Европа като цяло. Бюджетът на ЕС следва да допринася за покриването на тези разходи с цел постигане на общите си цели.

Identifying those areas where the EU dimension can offer more is not in itself sufficient. Spending on the right policies is only worthwhile if it secures the desired results. Spending programmes must have a real impact, with the investment feeding through into action – action which is measured in terms of real impact, rather than in terms of the inputs involved. The right balance has to be found between predictability and the important goals of flexibility, conditionality, and payment on the basis of results, as well as between simplification and the controls required for sound financial management. But incentives and checks must be in place to ensure that spending fulfils its real purpose.

2.5. Реформирано финансиране на бюджета

2.4. Mutual benefits through solidarity

Въпросът за собствените ресурси е важна част от прегледа на бюджета. От началото на 1970-те години ЕС събира собствени ресурси, произтичащи от общи политики, като митата по общата митническа тарифа. Автономността на тези собствени ресурси постепенно бе нарушена, а настоящата система на финансиране на ЕС се промени на части, превръщайки се в объркваща и неясна смесица от вноски от националните бюджети, корекции и отстъпки. Връзката между първоначалните собствени ресурси и общите политики на ЕС е загубена, което прави системата по-малко прозрачна и увеличава съмненията по отношение на справедливостта. От изключително значение е да се направи нов преглед, за да се приведе финансирането на ЕС в съответствие с принципите на автономност, прозрачност и справедливост.

Solidarity is one of the foundation stones of the European Union, a core principle and source of strength. The EU budget is not the only way for the EU to express solidarity, but it is an indispensible part of the EU approach. Enlargement has increased the economic diversity of the Union, and the Union has a political, social and economic interest in helping the less developed parts of the Union to contribute to its overall goals: the benefits of stability accrue to all. In addition, as the European Union seeks to realise a comprehensive economic strategy for future growth, solidarity requires that special attention is paid to the most vulnerable and to those on whom reform places a particular burden. But the benefits of this solidarity are enjoyed by all, through the growth potential of the single market, through the transnational effects of EU spending at national or regional level and through the virtuous circle of individuals and businesses taking the opportunities opened up by the EU as a whole. GDP in the EU25 as a whole is estimated to have been 0.7% higher in 2009 as a result of cohesion policy over the 2000/2006 period – meaning a good return for spending accounting for less than 0.5 % of EU GDP over the same period [3].

3. Бюджет за бъдещето

The EU's collective objectives often require geographically concentrated interventions. Protecting the external borders of the Union against illegal immigration falls naturally on Member States with external borders. Infrastructure located in particular Member States can still have major benefits for the Union. Action to promote environment protection or tackle climate change can be very local, but the benefits are spread much more widely. In such cases, the investment available at the national level often falls short of what is needed to trigger action, but failure to act can come at a real loss to Europe as a whole. The EU budget should make a contribution to such costs to further its collective goals.

ЕС вече се е ангажирал да изпълни фундаментална програма за икономическа реформа, за да се отключи потенциалът на икономиката на ЕС за откриване на нови източници на растеж и за създаване на нови работни места — стратегията „Европа 2020“.

2.5. A reformed financing of the budget

Стратегията „Европа 2020“ преследва интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, което намира израз в следните пет цели:

The issue of "own resources" is an important part of the budget review. From the beginning of the1970s, the EU collected own resources deriving from common policies like the common customs tariff duties. The autonomy of these own resources has been gradually undermined and the current system of EU financing has evolved piecemeal into a confusing and opaque mix of contributions from national budgets, corrections and rebates. The connection between the original own resources and common EU policies has been lost, making the system less transparent and increasing doubts about fairness. A fresh look is essential, to re-align EU financing with principles of autonomy, transparency and fairness.

- да увеличи заетостта на населението на възраст 20—64 години на поне 75 %;

3. A Budget for the future

- да инвестира 3 % от БВП в научноизследователски и развойни дейности (НИРД);

The EU is now committed to a fundamental programme of economic reform, to unlock the potential of the EU economy to find new sources of growth and create new jobs – the Europe 2020 strategy.

- да намали емисиите на парникови газове с поне 20 % в сравнение с равнищата от 1990 г., с 30 %, ако условията го позволяват; да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия на 20 %; и да увеличи с 20 % своята енергийна ефективност;

Europe 2020 pursues smart, sustainable and inclusive growth, exemplified by the following five targets:

- да намали процента на учениците, които напускат училище рано, на 10 % и да увеличи дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование на поне 40 % през 2020 г.;

– Increase the employment rate of the population aged 20-64 to at least 75%;

- да извади от бедност поне 20 милиона души.

– Invest 3% of GDP in R&D;

Взети заедно, Комисията счита, че когато тези цели бъдат постигнати, резултатът може да се изрази в допълнителни 4 % към БВП на ЕС и в 5,6 милиона нови работни места до 2020 г.[4]

– Reduce greenhouse gas emissions by at least 20% compared to 1990 levels, 30% if the conditions are right; increase the share of renewable energy sources in final energy consumption to 20%; and increase by 20% its energy efficiency;

Тази задача има допирни точки с широк набор от области на политиката. Тя налага партньорство между ЕС, националните и регионалните равнища, а също и внимателно насочване към съответните цели, за да се гарантира, че усилията се съсредоточават там, където могат да бъдат най-ефективни. Освен това следва да се обръща специално внимание на това къде действието може да повлияе на растежа на по-ранен етап. Бюджетът на ЕС може и трябва да играе ключова роля в изпълнението на тази стратегия и следва да бъде мярката за ново поколение разходни програми.

– Reduce the early-school leavers rate to 10% and increase the share of the population aged 30-34 having completed tertiary education to at least 40% in 2020;

Част от движещата сила на „Европа 2020“ е необходимостта от глобална визия за икономиката и обществото на ЕС, в която визия целите се подсилват взаимно, а действията могат да спомагат за постигането на различни цели едновременно. За това не е необходим един-единствен фонд — необходима е голяма координация. Стратегията „Европа 2020“ се нуждае от интегрирани решения, поради което инструментите за нейното реализиране също следва да бъдат интегрирани. Ето защо изложените по-долу действия следва да се разглеждат като пакет от мерки, свързани тясно една с друга и работещи съвместно за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

– Lift at least 20 million people out of poverty.

3.1. Интелигентен растеж

Taken together, the Commission estimates that when these targets are achieved, the result could be an extra 4% on EU GDP and 5.6 million new jobs by 2020 [4].

В основата на стратегията за 2020 г. стои необходимостта да се подпомогне преобразуването на европейската икономика в икономика, основана на знанието и иновациите. Голяма част от работата, нужна за стимулиране на бъдещата конкурентоспособност и за създаване на работните места на утрешния ден, се съсредоточава върху националните усилия за увеличаване на научните изследвания и иновациите, подобряване на образованието и премахване на пречките пред предприемачеството. Европа обаче разполага с огромно предимство и това предимство трябва да се оползотвори изцяло: използвайки потенциала на единния пазар и средствата от бюджета на ЕС с цел внасяне на добавена стойност в начина, по който публичният сектор съживява двигателите на растежа.

This task touches on a wide range of policy areas. It requires a partnership between the EU, national and regional levels; and it also requires careful targeting to ensure that efforts are concentrated where they can be most effective. There should also be special attention paid to where action can have an early impact on growth. The EU budget can and must play a key part in delivering this strategy, and it should be the touchstone for a new generation of spending programmes.

Научни изследвания, иновации и образование

Part of the driving force of Europe 2020 is the need to have a global vision for the EU economy and society, where objectives reinforce each other and where actions can serve different goals at once. This does not require a single fund – it does require a high degree of coordination. Europe 2020 needs integrated solutions, so the instruments to deliver it should be integrated as well. The actions set out below should therefore be seen as a package of measures, closely linked and working together to secure smart, sustainable and inclusive growth.

Научните изследвания и иновациите са най-устойчивите движещи сили на икономическия растеж и на растежа на производителността. Текущите програми на ЕС за научни изследвания и иновации носят големи ползи за обществото и несъмнена европейска добавена стойност, осигурявайки критична маса в области като базисните научни изследвания. Разходите на ЕС за научни изследвания и иновации се удвоиха през последната многогодишна финансова рамка и до 2013 г. ще достигнат около 7 % от бюджета на Съюза[5]. С Европейския съвет за научни изследвания и Европейския технологичен институт ЕС въведе нов свеж подход към насърчаването на високите постижения в европейски мащаб и към изграждането на връзките между образованието, научните изследвания и бизнеса, които са толкова важни, за да се превърне творчеството в растеж. Бъдещите разходи в областта научните изследвания и иновациите трябва да имат още по-силно въздействие от гледна точка на растежа и създаването на работни места и от гледна точка на социалната и екологичната възвръщаемост.

3.1. Smart growth

За да изпълни целите на „Европа 2020“ в тази област, Комисията предложи Съюз за иновации. Във време на фискални ограничения ЕС и държавите-членки трябва да продължат да инвестират в научноизследователски и развойни дейности (НИРД) и в иновации. Те трябва също да гарантират, че оставащите пред предприемачите пречки за въвеждане на идеи на пазара ще бъдат премахнати: трябва да се подобри достъпът до финансиране, да станат достъпни правата на интелектуална собственост, да се определят по-бързо оперативно съвместими стандарти и да се използват стратегически нашите бюджети за поръчки. Това следва са върви ръка за ръка с реформи, целящи получаване на по-добро качество за вложените средства, борба с фрагментирането и максимизиране на лостовите ефекти.

At the core of the 2020 strategy is the need to support the transformation of the European economy towards an economy based on knowledge and innovation. Much of the work needed to drive future competitiveness and create tomorrow's jobs centres on national efforts to boost research and innovation, upgrade education and remove barriers to entrepreneurship. But Europe has a huge asset in its scale, and this asset must be used to the full: by exploiting the potential of the single market, and by using funds from the EU budget to bring added value to how the public sector galvanises the drivers of growth.

- Съсредоточаване върху иновациите . Бъдещото финансиране на научните изследвания и иновациите трябва да способства пряко за реализирането на „Европа 2020“, по-конкретно на Съюза за иновации[6]. То трябва да използва като основа работата на програмата за конкурентоспособност и иновации и да подпомага иновационните проекти с несъмнен икономически потенциал, особено тези, в които участват МСП, за да спомогне за консолидирането и разширяването на индустриалната база на Европа. Успехът на Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР) доказа, че оригиналните подходи към предоставянето на подкрепа могат да имат успех в привличането на частни инвестиции. Този механизъм използва бюджет на ЕС в размер на 1 млрд. EUR, за да осигури още 16,2 млрд. EUR в подкрепа на НИРВ в ЕС. Европейските технологични платформи имаха решаващо значение при определянето на уместните за промишлеността приоритети за рамковата програма. Създадени бяха публично-частни партньорства, с помощта на които промишлеността да играе активна роля и да участва в инвестициите в обуславяните от нея научноизследователски програми като съвместните технологични инициативи, които показаха как творческото сътрудничество може да използва сравнително малък бюджетен принос от ЕС, за да съживи големи усилия от страна на европейската промишленост. Пълният набор от инструменти следва да работят съвместно в обща стратегическа рамка за постигането на тази цел.

Research, innovation and education

- Справяне с големите обществени предизвикателства . Европа е изправена пред безпрецедентна поредица от обществени предизвикателства, които могат да бъдат преодолени само с големи научнотехнологични постижения. Приоритет следва да бъде даден на основните цели на ЕС, и по-специално на „Европа 2020“. Например ЕС следва да помогне за коригиране на десетилетия недостиг на научни изследвания в областта на енергетиката, поради който Европа изостана с разработването на вътрешни енергийни доставки и справянето с предизвикателството, което представляват намалените емисии. Ще бъде дадено начало на европейски партньорства за иновации, за да се ускорят научните изследвания, развойната дейност и разполагането на иновациите на пазара с цел обединяване на експертни знания и ресурси и повишаване на конкурентоспособността на предприятията на ЕС.

Research and innovation are the most sustainable engines of economic and productivity growth. The current EU programmes for research and innovation offer a high societal pay-off and clear European added value, bringing critical mass in areas like basic research. EU expenditure on research and innovation has doubled over the last multiannual financial framework and by 2013 it will amount to around 7% of the Union's budget [5]. With the European Research Council and the European Institute for Technology, the EU has put in place a fresh new approach to promoting excellence on a European scale and forging the links between education, research and business so critical to seeing creativity carry through into growth. Future research and innovation spending must have an even stronger impact in terms of growth and job creation and in terms of significant social and environmental return.

- Успешно изграждане на европейското изследователско пространство . По-важно от всякога е да се максимизира ефикасността на европейската система за научни изследвания и иновации чрез създаването на наистина единно европейско изследователско пространство, в което всички участници, както публични, така и частни, могат да действат свободно, да създават сдружения и да събират критична маса, за да се конкурират помежду си и да си сътрудничат в глобален мащаб. По-добрата координация на регионално и национално равнище и на равнище ЕС може да допринесе повече за предотвратяване на препокриването на дейности и за насърчаване на най-добрите практики, а подсиленото съвместно програмиране би могло да осигури полезни взаимодействия и взаимно допълване на различните равнища на финансиране. Това означава, че пречките пред мобилността на изследователите трябва да бъдат преодолени.

To achieve Europe 2020's goals in this area, the Commission has proposed an Innovation Union. In times of fiscal constraints, the EU and Member States need to continue to invest in R&D, and innovation. They also need to ensure that remaining barriers for entrepreneurs to bring "ideas to market" must be removed: better access to finance, affordable IPR, faster setting of interoperable standards, and strategic use of our procurement budgets. This should go hand in hand with reforms to get more value for money, tackle fragmentation and maximise leverage effects.

- Разширяване на базата на научните изследвания в ЕС . Въпреки че подкрепата, която оказва ЕС, трябва да стимулира високите постижения, тя трябва също да допринася за разширяване на базата на научните изследвания и иновациите, като спомага за повишаването на качеството на научноизследователската инфраструктура на територията на ЕС. Структурните фондове следва да се използват в пълна степен за разработване на следващото поколение научноизследователски инфраструктури въз основа на регионална специализация.

– Focussing on innovation. Future research and innovation funding must contribute directly to the achievement of Europe 2020, in particular the Innovation Union [6]. It should build on the work of the Competitiveness and Innovation Programme and support innovative projects, notably involving SMEs, with clear economic potential, to help consolidate and enlarge Europe's industrial base. The success of the Risk-sharing Finance Facility (RSFF) has demonstrated that novel approaches to providing support can be successful in leveraging private investment. This facility has used an EU budget of € 1 billion to bring an additional € 16.2 billion to support R&D across the EU. The European Technology Platforms have been instrumental in helping to define industry relevant priorities for the Framework Programme. Public-private partnerships have been created to get industry actively involved and co-invest in industry-driven research programmes such as Joint Technology Initiatives, which have shown how imaginative collaboration can use a relatively small EU budgetary contribution to galvanise major European industrial efforts. The full range of instruments should work together, in a common strategic framework, to this end.

- Повишаване на ефикасността на постигането на резултати чрез опростяване . Общността на науката и бизнеса се оплака от прекалена административна тежест и призова Комисията да намери по-добър баланс между доверието и контрола и между поемането на риск и избягването на риск. Въпреки напредъка, постигнат в посока опростяване в контекста на съществуващите програми, има още какво да се направи. Мерките с широк потенциал за опростяване са всеобщото приемане на счетоводните практики на участниците, включващи средни разходи, единен набор от правила за всички участници, обхващащи всички мерки за намеса, и намаляване на броя на различните ставки за възстановяване на средства и на методите за изчисляване на непреките разходи.

– Tackling major societal challenges. Europe is faced with an unprecedented range of societal challenges, which can only be tackled with major scientific and technological breakthroughs. Priority should be given to the EU's core objectives, and in particular Europe 2020. For example, the EU should contribute to remedy decades of shortfall in energy research, which has left Europe lagging behind in terms of developing domestic energy supplies and tackling the challenge of reduced emissions. European Innovation Partnerships will be launched to accelerate research, development and market deployment of innovations to pool expertise and resources and boost the competitiveness of EU industry.

- Модернизиране на образователните системи на всички равнища . Високите постижения трябва повече от всякога да се превърнат във водещия принцип за образованието. Нужни са ни повече университети на световно равнище, трябва да повишим нивото на уменията и да привлечем най-добрите таланти отвън. Следва да се предприеме координиран преглед на съществуващите образователни програми и програми за обучение с цел разработване на интегриран подход в контекста на водещата инициатива „Младеж в движение“. Повечето от компетенциите във връзка с политиката в областта на образованието и заетостта принадлежат на държавите-членки, но Съюзът има специална отговорност да насърчава мобилността и да премахва пречките в Европа. Съществуващите схеми за мобилност в образованието не само усъвършенстваха уменията, знанията и образованието на бенефициерите, но и стимулират конкуренцията между университетите и образователните системи. Понастоящем търсенето значително надвишава предлагането, като на университетско равнище програмата „Еразъм“ е ограничена до около 5 % от студентите. Тези програми биха могли да се разширят и предоставянето на ресурси да се свърже по-ясно със степента, в която възможностите за мобилност се използват на практика.

– Delivering the European Research Area. It is more vital than ever to maximise the efficiency of the European research and innovation system by creating a genuinely unified European Research Area, in which all actors, both public and private, can operate freely, forge alliances and gather critical mass in order to compete and cooperate on a global scale. Better coordination at regional, national and EU level can do more to prevent overlaps and encourage best practice and reinforced joint programming could ensure synergies and complementarity of the different funding levels. This implies that the barriers to the mobility of researchers need to be addressed.

Инфраструктури на бъдещето

– Spreading the base of EU research. Whilst EU support needs to drive excellence, it should also contribute to broaden the base of research and innovation by helping to raise the quality of research infrastructure across the EU. The Structural Funds should be fully exploited to develop the next generation of research infrastructures, based on regional specialisation.

Трансграничната инфраструктура е един от най-добрите примери за това къде ЕС има възможност да запълни празнини и да постигне резултати с по-добро качество. Транспортните, комуникационните и енергийните мрежи носят огромни ползи за обществото като цяло. Пазарните неефективности обаче могат да означават, че проекти с висока добавена стойност от ЕС могат да не успеят да привлекат нужните инвестиции от частните предприятия. Резултатът е загуба за ЕС от гледна точка на конкурентоспособността, солидарността и ефективното функциониране на единния пазар. Целенасочената финансова подкрепа на равнище ЕС може да помогне да се даде начален тласък на такива важни проекти, които често имат огромен търговски потенциал в дългосрочен план.

– Increasing the efficiency of delivery through simplification. The scientific and business community has complained about excessive administrative burden and has called upon the Commission to find a better balance between trust and control and between risk taking and risk avoidance. Despite progress made towards simplification under the existing programmes more needs to be done. Measures with a far reaching potential for simplification are the general acceptance of the accounting practices of participants including average costs, a unique set of rules for all participants covering all intervention measures and a reduction of the number of different reimbursement rates and methods for calculating indirect costs.

Държави като Съединените щати и Китай започват да използват огромни, амбициозни стимули за инвестиции в инфраструктурата. Запазването на конкурентоспособността означава, че Европа има особено голям стратегически интерес от ефективна инфраструктура с цел поставяне на основите за дългосрочен икономически растеж. ЕС трябва да предложи подходящата комбинация от политики, за да се стимулира необходимата модернизация, както и за да се запазят стандартите на съществуващата инфраструктура. Това означава да се създаде правдоподобна рамка на дългосрочна политика, която ще убеди инвеститорите да предоставят нужното огромно дългосрочно капиталово финансиране. Тя се нуждае от регулаторна рамка, която да я подкрепя, и от внимателно насочвана финансова подкрепа чрез подходящи средства за осигуряване на финансирането, за да се помогне на проектите да стартират. Резултатът ще бъде основна европейска транспортна мрежа, която прехвърля потоците от товари и пътници към по-устойчиви видове транспорт; високоскоростни широколентови мрежи във всяка част на ЕС; и енергийна мрежа, способна да реализира потенциала, който предлага вътрешният пазар, като открива достъп до нови енергийни източници и използва нови интелигентни технологии.

– Modernising education systems at all levels. Excellence must even more become the guiding principle for education. We need more world-class universities, raise skill levels and attract top talent from abroad. A coordinated review of existing education and training programmes should be launched to develop an integrated approach in the context of the "Youth on the move" flagship. Most of the competences for education and employment policy lie with Member States, but the Union has a special responsibility to promote mobility and eliminate barriers across Europe. Existing mobility schemes in education have not only improved the skills, knowledge and education of the beneficiaries, they also stimulate competition between universities and educational systems. Demand currently goes well beyond the current supply – with Erasmus, at university level, limited to around 5% of students. Such programmes could be extended and the allocation of resources linked more clearly to the extent to which the opportunities of mobility are used in practice.

Тази подкрепа трябва да бъде насочена към ключовите приоритети — премахване на слабостите по стратегическите трансевропейски оси, насърчаване на тяхното разширяване и изграждане на трансгранични и интермодални връзки. Необходими са и строги критерии за подбор на най-добрите проекти: тези, които могат да докажат, че разполагат с нужния управленски капацитет и могат да бъдат стартирани в разумни срокове, както и че изпълняват показателите за устойчивост. Въпреки че за някои инфраструктури, като железопътния транспорт или изграждането на мрежи в слабо населените общности, винаги ще бъдат необходими публични инвестиции, за други области способността на проектите да привличат частно финансиране също може да бъде важен критерий. Ще е необходим общ подход между бюджета на ЕС и националните бюджети, Европейската инвестиционна банка и частните източници на финансиране, за да се определят инвестиционните приоритети и да се осигури подходящият катализатор за действие. За това е необходима подходяща регулаторна рамка на равнище ЕС, за да се обединят ресурсите от частни и публични източници. Следва да се обмисли и това как подкрепата би могла да обхване проектите, които излизат извън границите на ЕС, което би било от полза както за нашите съседи, така и за самите нас.

Infrastructures of the future

3.2. Устойчив растеж

Cross-border infrastructure is one of the best examples of where the EU can plug gaps and deliver better value results. Transport, communication and energy networks bring enormous benefits to society at large. But market failures can mean that projects with high EU added value can fail to attract the investment needed from private companies. The result is a cost for the EU in terms of competitiveness, solidarity, and the effective functioning of the single market. Targeted financial support on EU level can help to kick-start such important projects, which often hold great commercial potential in the long term.

Интегриране на енергийната политика и политиката за климата в ефикасна по отношение на ресурсите икономика

Countries like the United States and China are now launching huge, ambitious infrastructure investment drives. Maintaining competitiveness means that Europe has a particularly strong strategic interest in effective infrastructure, to lay the foundations for long-term economic growth. The EU needs to offer the right policy mix to stimulate the modernisation required, as well as maintaining the standards of existing infrastructure. This means a credible long-term policy framework which will convince investors to release the huge long-term capital finance required. It needs a supportive regulatory framework and carefully directed financial support through appropriate finance vehicles to help get projects off the ground. The result would be a European core transport network shifting freight and passenger flows towards more sustainable transport modes; high-speed broadband available in every part of the EU; and an energy network capable of delivering on the promise of the internal market, accessing new energy sources and exploiting new smart technologies.

Справянето с предизвикателството, което представляват ефективността на ресурсите, климатичните изменения и осигуряването на енергийна сигурност и ефективност, е една от основните цели на стратегията „Европа 2020“. Това означава не само да се подготви икономиката да изпълни одобрените цели, но и да се даде начален тласък на инвестициите в „по-зелените“ технологии и „по-зелените“ услуги, признати за имащи много голям потенциал за бъдещ износ и бъдещи работни места като промишленост, в която вече са заети 3,5 милиона европейци[7]. За да се изпълни тази амбициозна цел, трябва ефективно да се приведат в действие всички инструменти на разположение на ЕС, включително иновационните финансови инструменти и източници.

Such support needs to be targeted on key priorities – removing bottlenecks on strategic trans-European axes, encouraging their extension and building cross-border and inter-modal connections. Strict criteria are also needed to select the best projects: those that can demonstrate that they have the management capacity required and can be launched in a reasonable timeframe, and that they meet sustainability benchmarks. Whilst for some infrastructure, like rail transport or bringing networks to sparsely-populated communities, public investment will always be needed, for other areas the ability of projects to attract private financing could also be an important criterion. A common approach would be needed between the EU and national budgets, the European Investment Bank and private funding sources to determine the priorities for investment and to provide the right catalyst for action. This requires the right regulatory framework at EU level, to pool resources from private and public sources. Consideration should also be given to how support could include projects stretching beyond the borders of the EU, to the mutual benefit of our neighbours and ourselves.

Един вариант би бил да се промени формата на бюджета на ЕС, за да се създадат широкомащабни, специализирани фондове, предназначени за осигуряване на инвестиции за тези области. Европейският план за икономическо възстановяване показа как могат да се откриват и подпомагат ключови стратегически енергийни проекти и да се преодолява рискът, че свиването на кредитите ще спре изпълнението на тези проекти. Той помогна да се осигури надеждност на дългосрочните енергийни политики на ЕС, както и да се увеличи желанието на инвеститорите да предоставят капитал за проектите с голяма продължителност. Този подход може да се приложи като вариант, основан на отделни програми. Независимо от това интегрирането на тези приоритети в различни програми може да се окаже по-резултатен подход, като се осъзнава, че една и съща дейност може и следва да преследва едновременно различни цели. Върховенството на цели на политиката като климатичните изменения и енергетиката вече сочи към ново определяне на приоритетите в рамките на политиките като тези в областта на научните изследвания, сближаването, земеделието и развитието на селските райони — с ясeн политически ангажимент при целевото заделяне на средства, балансирано от необходимостта да се избегне нова липса на гъвкавост. Това може да се съпътства от недвусмислено всеобхватно задължение за идентифициране на областите, в които програмите са насърчили тези политики. Резултатът следва да означава, че ЕС ще бъде в състояние да посочи ясно какви ресурси са използвани за финансиране на политики като борбата с климатичните изменения или подпомагането на енергийната сигурност, независимо от инструментите, чрез които тези политики се изпълняват.

3.2. Sustainable growth

Общата селскостопанска политика

Mainstreaming energy and climate policies in a resource-efficient economy

Една устойчива икономика на ЕС се нуждае от много добре функциониращо селско стопанство, което спомага за постигането на най-различни цели на ЕС, включително в областта на сближаването, климатичните изменения, опазването на околната среда и биологичното разнообразие, здравеопазването и конкурентоспособността, както и продоволствената сигурност. В поредица от реформи на Общата селскостопанска политика подкрепата за земеделските стопани е обвързана все по-силно с изпълнението на тези цели, а делът на ОСП в общия бюджет намалява неизменно през последните години. Дори и тенденцията да продължи, селското стопанство ще продължи да представлява голяма публична инвестиция — такава, която се поема от ЕС, а не от националните бюджети.

Tackling the challenge of resource efficiency, climate change, and of delivering energy security and efficiency, is one of the core objectives of the Europe 2020 strategy. This not only means gearing up the economy to deliver the agreed goals, but also kick-starting investment in the greener technologies and greener services recognised as having some of the greatest potential for future exports and future jobs as an industry which already employs 3.5 million Europeans [7]. To secure this ambitious goal, all the instruments at the EU's disposal, including innovative financial instruments and sources, need to be harnessed effectively.

Последователните реформи доближиха селското стопанство на ЕС до пазара и спомогнаха за осигуряването на продоволствена сигурност, по-добро управление на природните ресурси и стабилни селски общности. Над една трета от доходите на земеделските стопани разчитат на плащания от бюджета на ЕС. Селското стопанство на ЕС продължава да е важен доставчик на висококачествени храни във време, в което нуждите на бързо увеличаващото се световно население продължават да нарастват. Селскостопанската промишленост е важен източник на динамизъм в икономиката на ЕС.

One option would be to reshape the EU budget to create large-scale, dedicated funds devoted to the delivery of investment in such areas. The European Economic Recovery Plan showed how it was possible to identify and support key strategic energy projects, and address the risk that the credit crunch brought such projects to a standstill. It helped to give credibility to the EU's long-range policies on energy, as well as increasing the willingness of investors to release capital for projects with long lead-times. This approach could be taken forward as an option based on distinct programmes. Nevertheless, mainstreaming these priorities into different programmes may be a more effective approach, recognising that the same action can and should pursue different objectives at once. The primacy of policy goals like climate change and energy would already point to a re-prioritisation inside policies like research, cohesion, agriculture and rural development – with a clear political earmarking balanced by the need to avoid new rigidities. This could be accompanied with a clear cross-cutting obligation to identify where programmes had promoted such policies. The result should mean that the EU would be able to set out clearly what resources were contributing to policies like tackling climate change or supporting energy security, irrespective of the instruments through which these policies are delivered.

При все това има и недвусмислени въпроси, които се нуждаят от разрешаване. Отпускането на преки плащания се основава на референтни стойности, които се използват от вече над десет години, а размерите на преките плащания за земеделските стопани се различават значително между държавите-членки. Въпреки че известна разлика може да бъде обоснована, има сериозно основание за постепенно сближаване на плащанията. Отказването от историческите референтни данни ще избегне и култура на зависимост, която може да попречи на използването на стимули, целящо постигането на резултати. Това ще доведе и до проблеми по отношение на натиска върху доходите на земеделските стопани и върху производствените разходи, като ще повдигне и въпроса за определянето и на двата стълба на ОСП за цел и въпроса за определянето на техните приоритети.

The Common Agriculture Policy

През месец юни Европейският съвет подчерта как един устойчив, производителен и конкурентоспособен селскостопански сектор може да допринесе съществено за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, отчитайки потенциала за растеж и заетост на селските райони, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция.

A sustainable EU economy needs a thriving agricultural sector making its contribution to a wide variety of EU objectives – including cohesion, climate change, environmental protection and biodiversity, health and competitiveness, as well as food security. A series of reforms to the Common Agricultural Policy has seen support to farmers increasingly linked to delivering these goals and the share of the CAP in the overall budget falling steadily in recent years. Continuing the trend would still leave agriculture representing a major public investment – one falling on the EU's shoulders, rather than on national budgets.

Продължаването по пътя на реформата може да стане по различни начини:

Successive reforms have brought EU agriculture closer to the market and helped to deliver food security, a better management of natural resources and stable rural communities. Over one third of farm income relies on payments from the EU budget. EU farming continues to be a major supplier of high quality food at a time when the needs of a rapidly growing world population continue to grow. The agro-industry is an important source of dynamism in the EU economy.

- Допълнително насочване на ОСП към по-широките приоритети на политиките на ЕС с екологизирането на преките помощи в подкрепа на екологичните практики, съблюдаващи по-строги изисквания, и положителните подобрения за увеличаване на иновациите и конкурентоспособността в селските райони, в допълнение към концепцията за кръстосано спазване;

However, there are also clear issues to address. The allocation of direct payments is based on reference values now over a decade old, and the levels of direct payments to farmers vary considerably from one Member State to another. Whilst some variation can be justified, there is a strong case for progressively bringing payments levels closer together. Moving away from historical references would also avoid a culture of dependency which may hold back the use of incentives to ensure that results are delivered. This would also raise issues with regard to pressure on farmers' income and on production costs, as well as the question of targeting and prioritisation of both pillars of the CAP.

- Развитието на селските райони следва да има за цел насърчаването на конкурентоспособен селскостопански сектор и иновациите в области като производствените процеси и технологичния напредък; икономическа диверсификация в селските райони; опазване на околната среда и природните ресурси; предприемане на мерки срещу климатичните изменения — както смекчаващи, така и за адаптиране; подпомагане на управлението на водите и ефективността на ресурсите; и предоставяне на специална помощ на лицата в най-неблагоприятно положение в селската икономика, включително на лицата, изправени пред проблеми като опустиняването;

The European Council underlined in June how a sustainable, productive and competitive agricultural sector could make an important contribution to the Europe 2020 strategy, considering the growth and employment potential of rural areas while ensuring fair competition.

- да се разчита на пазара съвместно с разработването на форми на застраховане, съвместими със „зелената кутия“ на СТО, и на други инструменти за управление на рисковете, свързани с внезапните промени в доходите, в комбинация с по-добри конкурентоспособни условия във веригата на хранителните доставки;

Continuing along the path of reform could be pursued in different ways:

- по-добри взаимодействия между развитието на селските райони и други политики на ЕС, за да се подпомогне осъществяването на политики в области като научните изследвания, заетостта и мрежовата инфраструктура, включително интегриране с обща стратегическа рамка и националните програми за реформа съгласно „Европа 2020“.

– Further targeting the CAP on the EU's broader policy priorities with the greening of direct aids to support more demanding environmental practices and positive improvements to boost innovation and competitiveness in the countryside, in addition to the cross-compliance concept;

Поради това реформата на ОСП би могла да се извършва с различен интензитет. Тя може да се ограничи до изглаждане на някои настоящи несъответствия, като това да се осигури по-голяма справедливост при разпределянето на преките плащания между държавите-членки и земеделските стопани. Може да внесе съществени промени в политиката, за да се гарантира, че тя ще бъде по-устойчива и че ще измени баланса между различните цели на политиките, земеделските стопани и държавите-членки, по-специално като въведе по-целенасочен подход към приоритетите. Една по-радикална реформа би отишла още по-далеч, отказвайки се от помощта за доходите и от повечето пазарни мерки и давайки приоритет на целите, свързани с околната среда и климатичните изменения, пред икономическото и социалното измерение на ОСП.

– Rural development should aim at fostering a competitive agricultural sector and innovation in areas like production processes and technological progress; economic diversification in rural areas; preserving the environment and natural resources; addressing climate change, both mitigation and adaptation; helping water management and resource efficiency; and offering specific support to the most disadvantaged in the rural economy – including those facing issues such as desertification;

3.3. Приобщаващ растеж

– Reliance on the market, coupled with the development of forms of insurance compatible with the WTO "green box", and other tools for the management of risks linked to sudden shifts in incomes, combined with better competitive conditions in the food supply chain;

Кохезионна политика и стратегията „Европа 2020“

– Better synergy between rural development and other EU policies, to help deliver policies in areas such as research, employment and network infrastructure, including integration with a common strategic framework and the National Reform Programmes under Europe 2020.

Сближаването се оказа един от най-успешните начини за Съюза да докаже ангажираността си към солидарността, като същевременно допринася за икономическия растеж и просперитета в целия ЕС. Политиката има положителни последици за всички — инвестирането в икономиките на ЕС носи ползи за всички държави-членки. Тя осигурява инвестиции за модернизация, съживява растежа в най-изостаналите части на ЕС и служи като катализатор за промяна във всички региони на Европа. Тя увеличава пазарите и създава нови възможности за бизнес за ЕС като цяло. Съчетана със структурна реформа и макроикономическа стабилност, тя може да допринесе много за икономическия растеж. При все това обаче, за да се гарантират тези ползи, финансирането с цел сближаване трябва да бъде насочвано точно, за да се максимизира добавената стойност от него. Това означава дисциплинирано съсредоточаване върху целите на стратегията „Европа 2020“ и твърдо съсредоточаване върху резултатите.

Reform of the CAP could therefore be pursued with different degrees of intensity. It could restrict itself to ironing out some current discrepancies, such as more equity in the distribution of direct payments between Member States and farmers. It could make major overhauls of the policy in order to ensure that it becomes more sustainable, and reshapes the balance between different policy objectives, farmers and Member States, in particular by introducing a more targeted approach to priorities. A more radical reform would go further, moving away from income support and most market measures, and giving priority to environmental and climate change objectives rather than the economic and social dimensions of the CAP.

Разпределянето на разходите за сближаване през периода 2007—2013 г. за целите на Стратегията от Лисабон показа ползите от използването на различни финансови инструменти за постигане на основните цели на политиката. За следващия период стратегията „Европа 2020“ предоставя както ясен набор от общи приоритети, така и ясна рамка за определяне на приоритетите, свързани с финансирането. „Европа 2020“ предоставя възможност за много по-голяма концентрация, отколкото в миналото. Могат да се фиксират ясни приоритети за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като се работи по: подкрепата за новия бизнес; иновациите; намаляването на емисиите; подобряване на качеството на нашата околна среда; модернизирането на университетите; по-икономичното потребление на енергия; разработването на енергийни, транспортни и телекомуникационни мрежи от общ интерес за ЕС; инвестирането в научноизследователската инфраструктура; развитието на човешкия капитал; и активното приобщаване, за да се подпомогне борбата с бедността.

3.3. Inclusive growth

Изричното свързване на кохезионната политика със стратегията „Европа 2020“ предоставя реална възможност както да продължи да се помага на по-бедните региони на ЕС да настигнат останалите, така и кохезионната политика да се доразвие във важно средство за стимулиране на растежа за целия ЕС. Националните програми за реформа осигуряват подходящия механизъм, който да гарантира, че разходите на ЕС за сближаване и приоритетите на националните реформи и разходи работят съвместно ефективно.

Cohesion policy and Europe 2020

Кохезионната политика следва да стане стандартен носител на целите „интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж“ на стратегията „Европа 2020“ във всички региони. Това може да бъде мощен стимул за политиката, подсилвайки задълженията по Договора за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, за да се ускори процесът на намаляване на несъответствията между нивата на развитие на различните региони. Също както и днес, ресурсите на Общността следва да се насочат към най-бедните региони и държави-членки в съответствие с ангажимента на Съюза за солидарност. Подкрепата в контекста на кохезионната политика е важна и за останалата част от Съюза — за решаване на проблеми като социалната изолация или влошаването на околната среда (например в градските райони), за подпомагане на икономическото преструктуриране и преминаването към по-иновационна икономика, основана на знанието, и за създаване на работни места и подобряване на уменията. Особено внимание трябва да се обърне на регионите, които все още не са приключили своя процес на догонване. Една проста и справедлива система за преходна подкрепа би избегнала икономическия шок вследствие на внезапно намаляване на финансирането.

Cohesion has proved one of the most successful ways for the Union to demonstrate its commitment to solidarity, while spreading growth and prosperity across the EU. The policy has positive effects for all: investing in the economies of the EU benefits all Member States. It provides investment for modernisation, galvanises growth in the least prosperous parts of the EU and acts as a catalyst for change in all Europe's regions. It increases markets and creates new business opportunities for the EU as a whole. When coupled with structural reform and macroeconomic stability, it can make a real contribution to growth. However, to ensure these benefits, cohesion funding must be accurately targeted so that its added value is maximised. This points to a disciplined concentration on the objectives of Europe 2020, and a rigorous concentration on results.

Необходими са редица корекции на настоящото стратегическо програмиране, за да се повиши добавената стойност от ЕС на стратегическото програмиране, чрез по-тясна координация между „Европа 2020“ и кохезионната политика. Тази координация налага по-ясно насочване на европейско равнище, по-стратегически процес на договаряне между партньорите на местно и регионално равнище, държавата-членка и Европейската комисия и подобаващо проследяване на постигнатия напредък. Резултатът следва да бъде общо усещане, че „Европа 2020“ движи политиката на всички равнища, че всички страни отговарят за действията, които ще бъдат предприети под формата на партньорство от ЕС и от националните и регионалните равнища.

The earmarking of cohesion spending in 2007-2013 to the objectives of the Lisbon strategy has shown the benefits of using a variety of financial instruments to pursue overarching policy objectives. For the next period the Europe 2020 strategy provides both a clear set of common priorities, and a clear framework for identification of funding priorities. Europe 2020 allows a much greater concentration than in the past. Clear priorities could be fixed to deliver smart, sustainable and inclusive growth, with work on: support for new businesses; innovation; reducing emissions; improving the quality of our environment; modernising universities; energy saving; the development of energy, transport and telecommunication networks with a common EU interest; investment in research infrastructure; human capital development; and active inclusion to help the fight against poverty.

По-голяма концентрация и съгласуваност

The explicit linkage of cohesion policy and Europe 2020 provides a real opportunity to both continue to help the poorer regions of the EU to catch up, and to develop further cohesion policy into an important enabler of growth for the whole of the EU. The National Reform Programmes offer the right vehicle to ensure that EU cohesion spending and national reform and spending priorities are working effectively in tandem.

За да се максимизира въздействието на разходите за сближаване в бъдеще, ще трябва да се гарантира, че държавите-членки и регионите концентрират ресурсите на ЕС и националните ресурси върху договорените приоритети на ЕС. Това може да бъде постигнато, като се посочат ограничен брой приоритети от европейско значение, които са свързани посредством стратегията „Европа 2020“ със секторните цели на политиката. Такова „меню“ от тематични приоритети, пряко свързани с интегрираните насоки и водещите проекти на „Европа 2020“, ще бъде представено в правните инструменти за сближаването, отразявайки също способността на кохезионната политика да посреща различни нужди (напр. от голяма инфраструктура в някои региони до малки проекти, ръководени от общността, в градските райони в неблагоприятно положение). Междусекторните приоритети, като иновациите, ще бъдат задължителни. По-развитите региони могат да бъдат задължени да предоставят цялата сума налични финансови средства за два или три приоритета, докато по-слабо развитите региони могат да използват своите по-големи ресурси за малко по-голям набор от приоритети.

Cohesion policy should become a standard bearer for the objectives of smart, inclusive and sustainable growth of the Europe 2020 strategy in all regions. This can be a powerful driver for the policy, reinforcing the Treaty obligations of strengthening the Union's economic, social and territorial cohesion, so as to accelerate the process of reducing disparities between the levels of development of the different regions. As today, Community resources should be focused on the poorest regions and Member States in line with the Union's commitment to solidarity. Cohesion policy support is also important for the rest of the Union – to tackle issues like social exclusion or environmental degradation (for example in urban areas), to support economic restructuring and the shift to a more innovative and knowledge based economy, and to create jobs and improve skills. Particular attention needs to be paid to those regions which have not yet completed their process of catching up. A simple and fair system of transitional support would avoid an economic shock due a sudden drop of funding.

От съществено значение ще бъдат по-голямата съгласуваност и координация с други инструменти на ЕС, осъществяващи политики на ЕС в области, включващи транспорта, комуникациите, енергетиката, селското стопанство, околната среда и иновациите. На бенефициерите на помощ от ЕС следва да бъде предоставян последователен набор от програми, които се допълват взаимно и позволяват „интелигентно специализиране“, вместо да им се предлагат множество частично препокриващи се схеми и различни правила. По-голямото хармонизиране на правилата за допустимостта и за изпълнението ще бъде важна стъпка към по-интегрирано осъществяване на политиките на ЕС на място.

A number of adjustments to the current strategic programming are needed to increase the EU added value of strategic programming, through closer coordination between Europe 2020 and Cohesion Policy. This coordination requires clearer guidance at the European level, a more strategic negotiation process between partners at local and regional level, the Member State and the European Commission, and a proper follow-up of progress made. The result should be a common sense that Europe 2020 is driving policy at all levels, that all have ownership of actions to be undertaken in partnership by EU, national and regional levels.

Обща стратегическа рамка

Greater concentration and coherence

За да се подсили интегрирането на политиките на ЕС за изпълняването на стратегията „Европа 2020“ и в съответствие с интегрираните насоки, Комисията би могла да приеме обща стратегическа рамка, очертаваща всеобхватна инвестиционна стратегия, която превръща целите на „Европа 2020“ в инвестиционни приоритети. По-конкретно тя ще посочва инвестиционните нужди по отношение на основните цели и на водещите проекти. Тя ще посочва и реформите, необходими за максимизиране на отражението на подкрепяните от кохезионната политика инвестиции.

To maximize the impact of cohesion spending in the future, it will be necessary to ensure that Member States and regions concentrate EU and national resources on agreed EU priorities. This can be achieved by identifying a limited number of priorities of European importance, linked through the Europe 2020 Strategy to sectoral policy objectives. Such a "menu" of thematic priorities directly linked to the Integrated Guidelines and flagship projects of Europe 2020 would be presented in the legal instruments for cohesion, reflecting also the ability of cohesion policy to address different needs (such as from large infrastructure in some regions to small community led projects in deprived urban areas). Crosscutting priorities, such as innovation, would be obligatory. More developed regions could be required to allocate the entirety of the financial allocation available to two or three priorities, while less developed regions could devote their larger resources to a slightly wider range of priorities.

Такава рамка ще замени настоящия подход, при който се използват отделни групи от стратегически насоки за политиките, и ще осигури по-голяма координация между политиките. Тя ще включва дейностите, които днес са в обхвата на Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския фонд за рибарството и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Освен това рамката ще посочва връзки и механизми за координация с други инструменти на ЕС като програмите за научни изследвания, иновациите, ученето през целия живот и мрежите.

Increased coherence and coordination with other EU instruments delivering EU policies in areas including transport, communications, energy, agriculture, environment, and innovation would be essential. Beneficiaries of EU support should be offered a consistent set of programmes complementing each other and allowing for "smart specialisation", rather than being confronted with a multitude of partially overlapping schemes and different rules. A greater harmonization of eligibility and implementation rules would be an important step towards a more integrated delivery of EU policies on the ground.

Договор за партньорство за развитие и инвестиции, който да се съсредоточава върху резултатите, очаквани от подкрепата от ЕС

A common strategic framework

Въз основа на стратегическата рамка държавите-членки ще представят своята стратегия за развитие в националните си програми за реформа, за да гарантират недвусмислена отговорност за приоритетите на ЕС на национално и регионално равнище. Тази стратегия ще посочва как държавата-членка и нейните региони възнамеряват да изпълнят приоритетите и целите, установени в „Европа 2020“, водещите проекти и тематичните и специфичните за държавата препоръки. Освен това тя ще определя положителните промени, които те се стремят да постигнат с подкрепа от ЕС. Резултатът от дискусиите с Комисията ще бъде договор за партньорство за развитие и инвестиции между Комисията и държавата-членка, който отразява ангажиментите на партньорите на национално и регионално равнище.

In order to strengthen the integration of EU policies for the delivery of the Europe 2020 strategy and in accordance with the Integrated Guidelines, the Commission could adopt a common Strategic Framework, outlining a comprehensive investment strategy translating the targets and objectives of Europe 2020 into investment priorities. It would identify, in particular, investment needs in relation to headline targets and flagship projects. It would also highlight the reforms needed to maximise the impact of investment supported by cohesion policy.

Договорът ще определя целите, които трябва да бъдат постигнати, как ще бъде определян количествено и измерван напредъкът към постигането на тези цели и разпределянето на националните ресурси и на ресурсите на ЕС по приоритетните области и програми. Договорът ще определя и ограничен брой условия, които трябва да се спазват и свързани с реформите, необходими за гарантиране на ефективно постигане на резултатите. Когато е уместно, той ще посочва стратегическите проекти, които трябва да бъдат включени (напр. ключовите транспортни и енергийни междусистемни връзки). Той ще описва и координацията между фондовете на ЕС, която трябва да се прилага на национално равнище.

Such a framework would replace the current approach of separate sets of strategic guidelines for policies and would ensure greater coordination between them. It would encompass the actions covered today by the Cohesion Fund, the European Regional Development Fund, the European Social Fund, the European Fisheries Fund and the European Agricultural Fund for Rural Development. The framework would also identify linkages and coordination mechanisms with other EU instruments such as programmes for research, innovation, lifelong learning, and networks.

Резултатът от такъв подход ще бъде да се свързва първоначалното потенциално разпределение на ресурсите между държавите-членки и регионите — което е политически избор относно начина за изразяване на солидарност — с ефективен механизъм, гарантиращ, че постигането на целите съответства на размера на помощта.

A Development and Investment Partnership Contract to focus on the results expected from EU support

Подобряване на качеството на разходите

Based on the Strategic Framework, Member States would present their development strategy in their National Reform Programmes, in order to ensure strong ownership of EU priorities and national and regional level. This strategy would identify how the Member State and its regions seek to address the priorities and targets established in Europe 2020, the Flagship projects and thematic and country-specific recommendations. It would also define the positive changes they aim to achieve with EU support. The result of the discussion with the Commission would be a Development and Investment Partnership Contract between the Commission and the Member State reflecting the commitments of partners at national and regional level.

Институционалният капацитет на публичния сектор на национално, регионално и местно равнище е от ключово значение за успешното разработване, изпълняване и наблюдаване на политиките, необходими за постигане на целите на „Европа 2020“. Безпроблемното усвояване на ресурси на Общността зависи изключително много и от техническия и административния капацитет на участващите публични органи и бенефициери. Подсилването на институционалния и административния капацитет може да подпомогне структурните корекции и да насърчи икономическия растеж и работните места — и на свой ред да подобри значително качеството на публичните разходи. Поради това при разпределянето на финансовите ресурси следва да се вземат под внимание капацитетът на държавите-членки и регионите за ефективно усвояване на тези ресурси и необходимостта да се спазват принципите на съфинансиране и допълване, както и да се осъзнава натискът върху националните бюджети.

The Contract would set out the objectives to be achieved, how progress towards the achievement of these objectives will be quantified and measured and the allocation of national and EU resources among priority areas and programmes. The Contract would also establish a limited number of conditionalities, linked to the reforms needed to ensure effective delivery. Where relevant, it would identify strategic projects to be included (e.g. key transport and energy interconnectors). It would also describe the coordination between EU funds to be applied at national level.

Кохезионната политика може да играе важна роля в това отношение, като финансира мерки за институционален капацитет, насърчава административната реформа и стимулира култура, ориентирана към изпълнението и резултатите. Това може да бъде задълбочено посредством целенасочени механизми за техническа помощ, за да се подпомагат държавите-членки и регионите при подготвянето, изпълняването и наблюдаването на големи инвестиционни програми в области като мрежовата инфраструктура и околната среда.

The result of such an approach would be to link the initial potential allocation of resources between Member States and regions – a political choice about how to express solidarity – with an effective mechanism ensuring that the level of support is matched by the achievement of targets and objectives.

Друга техника за повишаване на качеството на разходите е да се въведе някакъв вид квалитативен конкурс между програмите за финансиране за сближаване. Това може да означава да се заделя ограничено количество от средствата за сближаване в резерв във връзка с изпълнението, до който имат достъп всички допустими държави-членки и региони. Средства от него ще се отпускат въз основа на напредъка на националните и регионалните програми към целите на стратегията „Европа 2020“.

Improving the quality of expenditure

Подходящи умения за работната сила на утрешния ден

The institutional capacity of the public sector at national, regional and local level is key for successful development, implementation and monitoring of the policies needed to reach Europe 2020 objectives. The smooth absorption of Community resources also critically depends on the technical and administrative capacity of the participating public authorities and beneficiaries. Strengthening institutional and administrative capacity can underpin structural adjustments and foster growth and jobs – and in turn significantly improve the quality of public expenditure. The allocation of financial resources should therefore take into account the capacity of Member States and regions to effectively utilise these resources and the need to respect the principles of co-financing and additionality, as well as recognising the pressure on the national budgets.

Работна сила с повече и по-добри умения е от съществено значение за европейска икономика, изградена на знанието. Все повече работни места ще разчитат на по-големи умения. Поради това действията на ЕС следва да се съсредоточат върху изпълняването на целите за 2020 г. при подготовката за нуждите на икономиката на утрешния ден. Целенасочените инвестиции могат да осигурят значителна добавена стойност при насърчаването на приспособимостта и на ученето през целия живот, по-конкретно чрез подпомагане на националните стратегии за реформа на образованието и системите за обучение и за подобряване на институционалния капацитет.

Cohesion policy can play an important role in this respect by financing institutional capacity measures, promoting administrative reform, and fostering a culture geared to performance and results. This could be deepened through focused technical assistance facilities to support Member States and regions in preparing, implementing and monitoring large investment programmes in areas such as network infrastructure or environment.

Европейският социален фонд вече подпомага обучението на около 9 милиона европейци всяка година. Той отразява баланс в икономическите политики на ЕС — практическа демонстрация на това как ЕС активно насърчава приобщаването успоредно с икономическия растеж. Той използва трансграничен опит, за да подпомага социални групи или области на политиката, които иначе биха получили малко подкрепа или въобще не биха получили такава, като освен това отделя специално внимание на новаторските подходи към заетостта, обучението и социалното приобщаване.

Another technique to increase the quality of spending would be to introduce some form of qualitative competition among programmes for cohesion funding. This could mean setting aside a limited share of cohesion funding in a performance reserve open to all eligible Member States and regions. It would be allocated on the basis on progress made by national and regional programmes towards Europe 2020 objectives.

Европейският социален фонд може да бъде преориентиран към изпълнението на целите за 2020 г. Всеобхватна европейска инициатива за заетост може да подобри уменията, мобилността, приспособимостта и участието в обществото чрез съвместни инициативи в областта на образованието, заетостта и интеграцията. Друг елемент от пряко значение за ЕС е интегрирането на малцинствата, като ромите и мигрантите, където действията за гарантиране на социално приобщаване и на законни права за мигрантите са тясно свързани с подхода на ЕС към миграцията като цяло. В същото време значението на работните места и на уменията за визията на ЕС за икономиката насочва вниманието към необходимостта както от по-голяма видимост, така и от предвидими обеми финансиране в рамките на описаната по-горе обща стратегическа рамка за сближаването.

The right skills for tomorrow's workforce

Упорните сектори са под натиск

A workforce with more and better skills is central to a European economy built on knowledge. More and more jobs will rely on higher skills. EU action should therefore be focused on securing the 2020 objectives, training for the needs of tomorrow's economy. Targeted investment can offer significant added value in encouraging adaptability and lifelong learning, in particular by assisting national strategies for reforming education and training systems and for improving institutional capacity.

Мащабът и разнообразният профил на икономиката на ЕС означават, че неизбежно има моменти, в които ползите, на които се радва мнозинството, са за сметка на малцинството. Пример за това може да бъде търговско споразумение, което отваря значителни нови пазари за износа на ЕС, но което означава съществена промяна в конкурентната среда за определени сектори. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията вече даде добър пример за това как могат да бъдат преодолени такива локализирани отрицателни ефекти, а един разширен фонд би могъл да бъде създаден за постоянно, за да помага за смекчаването на отражението на определени големи смущения върху работната сила в дадена държава-членка. Функционирането на този фонд се нуждае и от опростяване, за да реагира той по-добре на промените в икономическите обстоятелства.

The European Social Fund already supports training for some 9 million Europeans each year. It reflects a balance in EU economic policies – a practical demonstration of how the EU actively promotes inclusion alongside growth. It uses cross-border experience to bring support to social groups or policy areas that would otherwise receive little or no support, as well as a special focus on innovative approaches to employment, training and social inclusion.

3.4. Гражданство

The European Social Fund could be refocused on securing the 2020 objectives. A comprehensive European Employment initiative could improve skills, mobility, adaptability and participation in society through joint initiatives in the area of education, employment and integration. Another strand of direct importance to the EU is the integration of minorities such as the Roma and migrants, where action to ensure social inclusion and legal rights for migrants is closely linked to the EU approach to migration as a whole. At the same time, the importance of jobs and skills to the EU's vision for the economy points to the need for both greater visibility and predictable funding volumes within the common strategic cohesion framework described above.

Много различни разходни програми на ЕС допринасят по различни начини за консолидирането на гражданството на ЕС. Всеки път, когато гражданин види конкретните резултати от действие на ЕС — от безвъзмездни средства за мобилност до резултатите от научни изследвания и местни проекти за сближаване — това демонстрира призванието на Съюза да служи на своите граждани. Програмите, които подкрепят културното разнообразие, помагат да се покаже как европейската интеграция може да докосне гражданите по най-разнообразни начини.

Supporting sectors put under pressure

Действията на ЕС в тази област обхващат и измерението „права“, като насърчаването на основните права и ценностите на ЕС. Действията могат да включват превръщането на ЕС в пространство на правосъдие, за да се премахнат пречките пред доброто функциониране на трансграничните гражданскопроцесуални производства и отношенията между предприятията и потребителите, насърчаването на взаимното признаване и взаимното доверие в наказателнопроцесуалните производства и насърчаването на достъпа до правосъдие в целия ЕС.

The scale and diverse profile of the EU economy means that inevitably, there are times when the benefits enjoyed by the many come at the cost of the few. An example might be a trade agreement that opens up significant new markets for EU exports, but which means a significant change in the competitive climate for particular sectors. The European Globalisation Adjustment Fund has already provided a good example of how such localised negative effects can be tackled, and an extended fund could be put on a permanent footing to help cushion the impact of certain major disruptions on the workforce in a Member State. The functioning of this Fund needs also to be simplified to become more reactive to changes of economic circumstances.

По-специфични програми в областта на културата и на гражданството също спомагат за подготвянето на европейците да преодолеят културните бариери и да използват в пълна степен възможностите, които предоставя европейското пространство. Различни програми, насочени към насърчаване на културното сътрудничество и културното наследство на Европа, на взаимодействието между гражданите и участието на младите хора в европейското общество, могат да се интегрират в една видима програма, насърчаваща европейското единство в многообразието, и за тях да се прилага съвместно управление.

3.4. Citizenship

Отговорностите на ЕС към неговите граждани намират израз и във фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Това позволи на ЕС да докаже колективната си ангажираност да помага при вземането на ответни мерки при кризисна ситуация. От 2002 г. ЕС успя да отпусне над 2,1 млрд. EUR, за да помогне на държавите-членки и регионите, пострадали от големи природни бедствия. При все това опитът показва някои важни ограничения и слабости във функционирането на фонда. Бързината, с която се отпуска помощ от фонда, прозрачността на критериите за мобилизиране на фонда и неговата ограниченост до бедствия с природен характер са проблеми, които се нуждаят от разрешаване. Например фондът не се финансира постоянно и не може да помага за предприемането на мерки в случай на всички видове големи бедствия. Принос от бюджета на ЕС също може да помогне за запълването на пропуски в системата, които пречат на бързото изпращане на екипите за гражданска защита на държавите-членки там, където са нужни, и да подпомогне създаването на ефективна мрежа за гражданска защита — пример за сътрудничество на ЕС, което може да помогне много на нуждаещите се във и изън ЕС.

Many different EU spending programmes contribute in different ways to the consolidation of EU citizenship. Every time a citizen sees the concrete effects of EU action – from mobility grants to the results of research to local cohesion projects – it helps to illustrate the vocation of the Union to serve its citizens. Programmes which support cultural diversity help to show how European integration can touch citizens in a huge variety of ways.

Друга важна област, която засяга гражданите пряко, са разходите по политики от съществено значение за осигуряването на свобода, сигурност и правосъдие. Това са политики, при които има ясен общ интерес от успешното им изпълнение. Помощта за ефективно управление на границите, за обмена на информация и експертен опит с цел ефикасно прилагане на правосъдието или за осъществяване на политики за убежището и миграцията е от полза за Съюза като цяло. Акцентът през следващия период на финансиране ще трябва да бъде върху управлението на външните граници (включително ШИС II/ВИС и бъдещата система за влизане/излизане), политиката за връщането, убежището и интегрирането на законните имигранти. По тези въпроси поделянето на тежестта между държавите-членки, помощта за работата на националните администрации и обединяването на ресурси с бюджета на ЕС са приоритети с цел намиране на рентабилни начини да се гарантира ефективното изпълнение на тези политики.

EU action in this area also covers the "rights" dimension, such promoting fundamental rights and EU values. Action could include developing the EU as an area of justice to eliminate obstacles for the good functioning of cross-border civil proceedings and business-to-consumer relations, promoting mutual recognition and mutual trust in criminal proceedings, and fostering access to justice throughout the EU.

3.5. Предприсъединителна подкрепа

More specific cultural and citizenship programmes also help preparing Europeans to overcome cultural barriers and use the opportunities of the European space to the full. Different programmes aiming at promoting cultural cooperation and Europe's cultural heritage, citizens' interaction and the involvement of young people in European society might be integrated into one visible programme promoting European unity in diversity and could benefit from joint management.

Финансовата подкрепа за по-добра интеграция чрез процеса на разширяване помага на ЕС да постига своите цели в редица области, които са ключови за икономическото възстановяване и устойчивия растеж, включително енергетиката, мрежовите инфраструктури, опазването на околната среда и усилията за борба с климатичните изменения. Освен това тя помага да се гарантира, че страните кандидатки и потенциални кандидатки са напълно подготвени за евентуално присъединяване, включително като насърчава държавите да консолидират приоритетите на ЕС, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, в националните си приоритети. Поради това тя следва да продължи да бъде един от инструментите за насърчаване на успешното разширяване.

The responsibilities of the EU towards its citizens are also shown in the European Union Solidarity Fund. This has allowed the EU to demonstrate its collective commitment to help respond to situations of crisis. Since 2002, the EU has been able to grant more than € 2.1 billion to support Member States and regions hit by major natural disasters. However, experience points to some important limitations and weaknesses in the operation of the Fund. The speed with which aid from the Fund is made available, the transparency of the criteria for mobilising the Fund and its limitation to disasters of natural origin are all issues to address. For example, the Fund is not funded on a permanent footing and cannot help follow all kinds of major disasters. An EU budget contribution could also help to plug gaps in the system which prevent Member States' civil protection teams from being deployed quickly where they are needed, and help the development of an effective civil protection network – an example of EU cooperation that can make a real difference to those in need both inside and outside the EU.

3.6 Глобална Европа

Another important area of direct relevance to citizens is spending on policies central to the delivery of freedom, security and justice. These are policies where there is a clear common interest in successful delivery. Support to effective border management, to the exchange of information and expertise to apply justice effectively, or to implement policies on asylum and migration, benefits the Union as a whole. The emphasis in the next financing period will have to be on management of external borders (including SIS II/VIS and the future entry/exit system), return policy, asylum and integration of legal immigrants. On these issues, burden sharing among Member States, support to the work of national administrations and pooling of resources with the EU budget are priorities in order to find cost-effective ways of ensuring the effective delivery of these policies.

Европейците очакват от ЕС да насърчава своите интереси и да упражнява своето влияние на международната сцена. За разрешаването на проблеми като намаляването на бедността, миграцията, конкурентоспособността, климатичните изменения, енергетиката, тероризма и организираната престъпност мерки могат да бъдат предприемани само в международен контекст. В ерата на глобализация е от съществено значение вътрешната програма за осигуряване на устойчив растеж и работни места в Европа да се допълва от външна програма. Разбира се в допълнение към това солидарността има и външно измерение: ЕС с основание е горд, че е най-големият в света донор в областта на развитието и хуманитарната помощ — ЕС и неговите държави-членки осигуряват около 55 % от общата сума за цял свят — водеща фигура в борбата срещу бедността, и осъзнава много добре значението на целите на хилядолетието за развитие за стабилността, сигурността и благосъстоянието на големи области на земното кълбо.

3.5. Pre-accession support

Същите правила важат и за ефективното използване на ресурсите на ЕС както в международен план, така и в рамките на Съюза: интелигентен поглед къде общите действия могат да дадат по-добри резултати, отколкото съвкупност от национални действия; съгласуваност между разходните програми и ключовите политики; и поглед с нова нагласа на използваните механизми и инструменти за изпълнение.

Financial support for closer integration through the enlargement process helps the EU to achieve its objectives in a number of areas which are key to economic recovery and sustainable growth, including energy, network infrastructures, the protection of the environment and efforts to address climate change. It also helps to ensure that candidate countries and potential candidates are fully prepared for eventual accession, including through encouraging countries to consolidate EU priorities linked to Europe 2020 objectives into their national priorities. It should therefore continue to be one of the tools to promote successful enlargement.

Прилагането на този подход ще бъде улеснено от новите структури за външните отношения съгласно Договора от Лисабон с възможността да се използват творчески различните инструменти на външната политика на ЕС и да се работи в границите на дългосрочна стратегическа рамка.

3.6 Global Europe

Глобално проектиране на ценностите и интересите на ЕС

Europeans expect the EU to promote its interests and exert its influence on the international stage. Issues such as poverty alleviation, migration, competitiveness, climate change, energy, terrorism and organised crime can only be tackled in an international context. In the age of globalisation, it is essential that the internal agenda of securing sustainable growth and jobs in Europe is complemented with an external agenda. In addition, of course, solidarity has an external dimension: the EU is rightly proud to be the world's largest development and humanitarian donor – with the EU and its Member States providing around 55% of the total worldwide – a champion of the fight against poverty, and is acutely conscious of the importance of the Millennium Development Goals to the stability, security and well-being of large areas of the globe.

Създаването на ЕСВД предоставя на ЕС средствата, от които се нуждае за подобряване на способността на ЕС да проектира своите интереси в целия свят, в съответствие с икономическата и политическата си значимост. Способността на ЕС да насочва инструментите си ефективно се нуждае от ясен стратегически преглед, от подходящите отношения с трети държави партньори и от добре създадени инструменти. Инструментите трябва да могат да реагират в достатъчна степен на променящите се приоритети и да се адаптират към различни обстоятелства. Някои от ключовите глобални въпроси, пред които ЕС е изправен днес, се нуждаят от особено внимание. Например ЕС и неговите държави-членки ще трябва да бъдат в състояние да изпълнят ангажиментите си за финансиране в областта на климата. Това заслужава отделно обмисляне, което ще бъде повлияно от напредъка на преговорите и ще трябва да гарантира съгласуваността и видимостта на приноса на ЕС към международните усилия; ефективност; и да позволява икономии от мащаба при управлението на плащанията. То следва да включва и това дали ролята на бюджета на ЕС следва да се допълва от отделен инструмент, за да се осигури стабилен и видим общ принос на ЕС. Друг пример е миграцията, която е изправена пред необходимостта от ефективно калибриране на действията в рамките на ЕС и извън неговите граници.

The same rules apply to the effective use of EU resources internationally as inside the Union: an intelligent look at where collective action can deliver better value than a collection of national actions; coherence between spending programmes and key policies; and a fresh look at the delivery mechanisms and instruments being used.

Реакция при кризисни ситуации

Applying this approach will be facilitated by the new structures for external relations under the Lisbon Treaty, with the opportunity to use the different tools of EU external policy creatively, and to work within a long-term strategic framework.

От особено значение е да се подобри способността на ЕС да реагира при широкомащабни конфликти или бедствия. Същественият принос на ЕС към по-широкото измерение на сигурността на външните отношения сочи към необходимостта да се надграждат настоящите инструменти като Инструмента за стабилност, действията по ОВППС и мисиите за наблюдение на избори. Бързината на разполагане на място, гъвкавостта и способността за модулиране на действията съобразно променящите се политически обстоятелства са съществени компоненти.

Projecting the EU's values and interests globally

Хуманитарната помощ на ЕС е едно от привличащите най-голямо внимание и едно от най-ефективните средства за предоставяне на спешна помощ. При все това фазата на спешна помощ следва да бъде следвана от дейности за развитие по-бързо и по същество с цел възстановяване на разрушеното от кризата и развиване на по-голяма устойчивост за в бъдеще. Това се възпрепятства от липсата на гъвкавост на бюджета. На бюджета за хуманитарна помощ се е налагало да прибягва до Резерва за спешна помощ всяка година от настоящия период на финансиране, което показва колко големи са нуждите от средства в тази област на бюджета.

The establishment of the EEAS gives the EU the tools it needs to improve the ability of the EU's to project its interests across the world, in line with its economic and political importance. The ability of the EU to target its instruments effectively needs a clear strategic overview, the right relationship with third country partners, and well-designed instruments. Instruments need to be sufficiently responsive to changing priorities and adapted to different circumstances. Some of the key global issues faced by the Union today need particular attention. For example, the EU and its Member States will need to be able to deliver on climate finance commitments. This deserves a separate reflection which will be influenced by the progress of negotiations and will need to ensure the coherence and visibility of the EU contribution to international efforts; effectiveness; and permit economies of scale in the management of disbursements. It should also include whether the role of the EU budget should be complemented by a separate instrument to bring together a stable and visible collective EU contribution. Another example is migration, which faces the need to calibrate effectively action inside the EU and beyond its borders.

Намаляване на бедността

Responding to crisis situations

Като Европа, изградена върху ценности, борбата с глобалната бедност е една от основните цели на ЕС. Помощта за най-слабо развитите държави има реално отражение върху предизвикателства като достъпа до храна, здравеопазване, образование и чиста вода, както и приспособяването към последиците от климатичните изменения. ЕС е в предните редици на усилията за постигане на целите на хилядолетието за развитие до 2015 г. Колективната му ангажираност до 2015 г. да заделя 0,7 % от БВД за официална помощ за развитие признава важната роля, която играят външните действия за финансиране за постигането на нашите цели. Тя предполага значително увеличаване на цялостния обем на помощта за развитие.

It is particularly important to improve the Union's ability to respond to large-scale conflicts or disasters. The EU's essential contribution to the broader security dimension of external relations points to a need to build on current tools like the Instrument for Stability, CFSP actions and Election Observation Missions. Speed of deployment, flexibility and the ability to modulate action in line with changing political circumstances are all essential components.

Тъй като съществуват ясни доказателства, че политиката за развитие на равнище ЕС може да осигури висока добавена стойност, равнището на ЕС следва да изиграе своята роля в това увеличение. Политиката на ЕС за развитие вече осигурява глобален обхват — в сравнение със съсредоточаването на държавите-членки върху ограничен брой партньори — и за много държави партньори тя е единственото осезаемо присъствие по отношение на развитието. Чрез своите действия ЕС е в състояние да изпълнява последователен и съгласуван набор от цели в целия свят. Затова от гледна точка на присъствие, мащаб и фокус на операциите и политическа тежест намесата на ЕС носи значителни ползи в сравнение с националните действия. Тя предоставя голям потенциал за по-добро разделение на труда между донорите, насърчавайки значителни икономии от мащаба и едно звено за връзка за бенефициерите. Тя носи и тежестта и легитимността, асоциирани с 27 държави-членки, действащи заедно.

The EU's humanitarian aid is one of the most high-profile and effective suppliers of emergency assistance. However, the phase of emergency aid should be more quickly and substantially followed by development actions to rebuild from crisis situations and to develop more resilience for the future. This is held back by the inflexibilities in the budget. The humanitarian aid budget has had to access the Emergency Aid Reserve every year of the present financing period, pointing to the heavy calls being made in this area of the budget.

Опитът сочи, че ефективното, висококачествено изпълнение се нуждае от особени усилия от гледна точка на координацията на донорите и договореностите във връзка с управлението. Ролята на ЕС като основен глобален донор му дава глас по въпроси като управлението, регионалното сътрудничество, икономическото развитие и инфраструктурата, който глас е невъзможен за държави-членки, действащи самостоятелно. След приемането на Европейския консенсус относно развитието през 2006 г.[8], бе постигнат напредък в обединяването на ресурси от всички европейски донори на помощ, за да се предотвратят препокривания и да се приложи концентриране, където е необходимо. Фрагментирането на помощта обаче остава, което води до неефикасност както с финансови, така и с политически последици. Преодоляването на тези слабости ще доведе до значително повишаване на ефективността за държавите-членки — оценявани на близо 6 млрд. EUR годишно[9] — ще улесни работата на администрациите на държавите партньори и ще помогне на ЕС да използва своето влияние в пълна степен. Други ключови приоритети включват подходящия баланс между предвидимостта на размера на помощите за държавите партньори и необходимостта от подходяща степен на гъвкавост с цел адаптиране към променящите се ситуации като големи промени в цените на храните и необходимостта от осигуряване на ефективни програми за възстановяване след бедствие.

Poverty Alleviation

Създадени са доверителни фондове на ЕС като доверителния фонд за инфраструктура ЕС-Африка, които отпускат ресурси под формата на безвъзмездни средства от Комисията и държавите-членки по начин, по който те могат да се смесят с капацитета за отпускане на заеми на ЕИБ и банките за развитие на държавите-членки, пораждайки съществен мултиплициращ ефект. Те могат да бъдат разгледани в по-голяма дълбочина.

As a Europe built on values, combating global poverty is one of the EU’s core goals. Assistance to least developed countries makes a real impact on challenges like access to food, health, education and clean water, as well as adapting to the consequences of climate change. The EU is at the forefront of efforts to achieve the Millennium Development Goals by 2015. Its collective commitment to dedicate 0.7% of GNI by 2015 to official development aid recognises the important role external financial action plays in reaching our objectives. It implies a substantial increase of the overall volume of development assistance.

Допълнителен приоритет е да се гарантира, че политиката на ЕС за развитие оказва солиден и пряк принос за значителното подобряване на управлението в държавите партньори и за това да продължи да се подобрява реалното въздействие на помощта. Това включва по-голям фокус върху проектите със значителна добавена стойност от Общността и споразумения за партньорство, които са ясни, с конкретна насоченост и ориентирани към резултатите. Опитът във връзка с различните финансови режими, които се прилагат днес за Европейския фонд за развитие и за Инструмента за сътрудничество за развитие, повдигнаха важни въпроси от гледна точка на ефикасността, гъвкавостта и демократичната процедура, които се нуждаят от допълнително разглеждане.

Since there is clear evidence that development policy at EU level can offer high value added, the EU level should play its part in this increase. EU development policy already offers a global reach – compared to Member States' concentration on a limited number of partners – and for many partner countries, it is the only significant development presence to be seen. Through its action, the EU is able to implement a consistent and coherent set of objectives across the world. So in terms of presence, scale and focus of operations and political weight EU intervention offers significant benefits over national action. It offers a big potential for a better division of labour between donors, promoting important economies of scale and a single contact point for beneficiaries. It also carries the weight and legitimacy associated with 27 Member States acting together.

Освен това ЕС трябва да прецени как може да бъде разработен по-сложен подход към променящото се естество на партньорите, като държавите със среден доход и новопоявяващите се силни икономики, при които проблемите, свързани със сътрудничеството в области, включващи икономическото и социалното партньорство и партньорството в областта на околната среда, стават все по-важни успоредно с проблемите, свързани с развитието.

Experience shows that effective, high quality delivery needs a particular effort in terms of donor coordination and governance arrangements. The EU's role as the primary global donor gives it a voice on issues such as governance, regional cooperation, economic development and infrastructure not possible for Member States acting alone. Following the adoption of the European Consensus on Development in 2006 [8], progress has been made in pooling resources from all European aid donors to prevent overlaps and bring concentration where necessary. But fragmentation of aid remains, causing inefficiencies with both financial and political consequences. Tackling these weaknesses would bring both substantial efficiency gains for Member States – estimated at up to € 6 billion a year [9] – facilitate the work of partner country administrations, and help the EU to use its influence to the full. Other key priorities include the right balance between predictability in aid levels for partner countries and the need for an appropriate degree of flexibility, to adapt to changing situations such as major changes in food prices and the need to deliver effective post-disaster reconstruction programmes.

Близки и ефективни отношения с най-близките съседни на ЕС държави

EU trust funds such as the EU-Africa Infrastructure Trust Fund have been created, which channel grant resources from the Commission and Member States in such a way that they can be blended with the lending capacity of the EIB and Member State development banks – bringing an important multiplier effect. These can be explored further.

Съседните на ЕС държави, чието население наброява приблизително 300 милиона уши, представляват важна възможност за ЕС. За да гарантира дългосрочен просперитет и стабилност и за да докаже способността си да носи отговорностите си на глобален фактор, ЕС трябва да насърчава ефективно ценностите си и да подпомага икономическото развитие близо до своите граници. Финансовата подкрепа може да бъде важно средство за осъществяването на ефективна политика на добросъседство. Тук акцентът следва да бъде върху предоставянето на правдоподобни стимули за реформа и за сътрудничество на съседните на ЕС държави, независимо от това дали има дългосрочни изгледи за присъединяването им към ЕС. По-конкретно следва да се окаже специална подкрепа в контекста на задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия и привеждането в съответствие със законодателството за единния пазар. Областите, близки до законодателството и до собствените стратегически приоритети на ЕС, като енергетиката, миграцията и граничните проверки и опазването на околната среда, следва да бъдат подредени по приоритет, като бъде обърнато специално внимание на изграждането на капацитет и институционалното изграждане.

Additional priorities are to ensure that EU development policy makes a strong and direct contribution to significantly improving governance in partner countries and continuing to improve the real impact of aid. This includes an increased focus on projects showing strong Community added value, and partnership agreements that are clear, focused and result-orientated. The experience with respect to the different financial regimes that apply to the European Development Fund and the Development and Cooperation Instrument today has raised important issues in terms of efficiency, flexibility and democratic procedure, which require further examination.

Съседните на ЕС държави вече са били един от най-силните примери за област, в която бюджетът на ЕС и европейските финансови институции са работили съвместно за осигуряване на максималните инвестиции за социално и икономическо развитие. Ангажимент в размер на 117 млн. EUR от бюджета на ЕС за механизмите за смесване бе последван от инвестиция на стойност 7 млрд. EUR от европейските финансови институции. Този подход може да бъде доразвит.

In addition, the EU needs to consider how a more sophisticated approach to the changing nature of partners can be developed, such as middle-income countries and emerging economies, where cooperation issues in areas including economic, environmental and social partnership are becoming increasingly important, alongside development ones.

3. 7. Административни разходи

Close and effective relations with the EU's closest neighbours

В настоящата финансова рамка 5,7 % от бюджета се използват за административни разходи. Те покриват не само разходите за персонал, информационни технологии и сгради за всички институции, но и разходите за работа на 23 езика. След като различните институции вече като цяло приключиха набирането на служители от по-новите държави-членки, цифрите за персонала следва да се стабилизират. От 2007 г. Комисията прилага политика на нулев растеж, като се справя с новите приоритети чрез преразпределяне на съществуващия персонал и не иска допълнителен персонал, освен този, който трябва да наеме вследствие на разширяването. Съветът, Парламентът и други институции поискаха известен брой допълнителни длъжности, свързани с Договора от Лисабон. За стартирането ЕСВД първоначално ще са необходими допълнителни длъжности в подкрепа на набирането на дипломати от държавите-членки, въпреки че с времето целият процес следва да се стреми към неутралност от бюджетна гледна точка.

The EU's neighbourhood, with some 300 million people, represents an important opportunity for the EU. To secure long-term prosperity and stability and to prove its ability to assume its responsibilities as a global player, the EU needs to effectively promote its values and support economic development close to its borders. Financial support can be an important lever to deliver an effective neighbourhood policy. Here the emphasis should be on providing credible reform and cooperation incentives to the EU's neighbours, whether or not they have any long-term perspective of EU accession. Specific support should in particular be provided in the context of deep and comprehensive free trade agreements and the alignment with the single market acquis. Areas close to the acquis and to the EU's own strategic priorities – such as energy, migration and border controls, and environmental protection – should be prioritised, with a particular focus on capacity- and institution- building.

Част от работата за определяне на следващия пакет по финансовата рамка трябва да бъде активно търсене на по-голяма ефикасност и изпълнение в административните ресурси. Това предполага да се разгледа как рационализирането и всеобщото използване на процедурите, инструментите и ресурсите могат да ограничат разходите за действие от институциите и агенциите на ЕС. Например съвсем наскоро Комисията предприе важен анализ на използването от страна на службите ѝ на информационни технологии, предназначени да подобрят изпълнението и да генерират икономии. Това може да доведе до всеобщи спестявания чрез разработване на общи или споделени информационнотехнологични системи за всички институции. Сходно междуинституционално сътрудничество може да донесе ползи в области като писмения превод или управлението на документи. Друга област е създаването на самите разходни програми, където административната тежест както за Комисията, така и за партньорите следва да бъде важен фактор. Същевременно Комисията ще продължи да преразпределя персонала, за да се съсредоточи върху приоритетите, за да намали режийните разноски и за да увеличи броя на служителите, които работят по приоритетна политика. Комисията ще преразгледа своите административни разходи (и тези на агенциите) като част от подготовката си за следващата финансова рамка, за да намери начини за посрещане на новите предизвикателства с помощта на съществуващите ресурси, включително за намиране на точния баланс между ефективното изпълняване на програми и поддържането на ниски административни разходи.

The neighbourhood has already been one of the strongest examples where the EU budget and European Finance Institutions have worked together to leverage the maximum investment to social and economic development. A € 117 million commitment from the EU budget to blending mechanisms has been followed by a € 7 billion investment from European Financial Institutions. This approach could be developed still further

Като цяло всички институции на ЕС ще трябва да спазват строга дисциплина, за да се гарантира, че административните разходи няма да нараснат в бъдеще.

3.6. Administrative expenditure

4. Бюджет, който постига резултати

In the current financial framework 5.7% of the budget is used for administrative expenditure. This covers not only staff costs, IT and buildings for all the Institutions but also the costs of working in 23 languages. Now that the different Institutions have largely completed recruitment from the newer Member States, staff numbers should level off. Indeed, since 2007, the Commission has been operating a policy of zero growth, dealing with new priorities through redeployment of existing staff and asking for no extra staff beyond the consequences of enlargement. The Council, the Parliament and other institutions have requested some additional posts linked to the Lisbon Treaty. The launch of the EEAS will initially require additional posts to support the recruitment of Member State diplomats although over time the whole process should seek to be neutral from a budgetary point of view.

Добре насочените разходи са абсолютно задължителни, но не са достатъчни. Разходите трябва да се извършват и по начин, предназначен да води до резултати. За да има полза от инвестицията на обществото в бюджета на ЕС, следващото поколение финансови програми трябва да се преработи, за да застане ефективността на първо място в дневния ред.

Part of the work to define the next financial framework package must be a rigorous search for increased efficiency and performance in administrative resources. This implies examining how rationalisation and common use of procedures, tools and resources could limit the costs of action by the institutions and the agencies of the EU. For example, the Commission has just launched an important analysis of its use of IT, designed to enhance performance and produce economies. This could lead to common savings by developing common or shared IT systems for all the institutions. Similar inter-institutional cooperation could bring benefits in areas like translation or document management. Another area is the design of spending programmes themselves, where administrative burden for both the Commission and for partners should be an important consideration. At the same time, the Commission will continue to redeploy staff to focus on priorities, reduce overheads and increase those working on front line policy. The Commission will review its administrative expenditure – and that of the agencies – as part of its preparation for the next financial framework to identify ways of meeting new challenges from within existing resources, including finding the right balance between delivering programmes effectively and holding down administrative costs.

4.1. Използване на бюджета за привличане на инвестиции

Overall, a strict discipline will have to be pursued by all EU institutions to ensure that administrative expenditure is contained in the future.

Въздействието на бюджета на ЕС може да се увеличи, колкото повече той може да се използва за привличане както на средства, така и на финансиране в подкрепа на стратегическите инвестиции с най-висока европейска добавена стойност. Иновационните финансови инструменти могат да осигурят важен нов поток от средства за стратегическите инвестиции. Нормата за проектите с дългосрочен търговски потенциал следва да бъде средствата на ЕС да се използват в партньорство с частния и банковия сектор, особено чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), но и с други партньори, включващи банките за развитие в държавите-членки и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Това налага тясно сътрудничество нагоре по веригата между техническия експертен опит както на Комисията, така и на банките: логиката на този подход е, че проектите се подпомагат въз основа на конкурентоспособно заявление от проектните ръководители с фокус върху добавената стойност от ЕС.

4. A Budget Delivering Results

ЕИБ направи голям принос към европейската реакция на икономическата криза. Сега тя ще играе ключова роля в реформата на икономиката на Европа в области като „зелените“ технологии, инфраструктурата и енергийната сигурност. Това може да наложи оптимизиране на използването на капитала на ЕИБ, включително по-голямо използване на механизмите за поделяне на риска, за да се позволи по-голям лостов ефект от ресурсите на банката и за да се разшири полето за изява на банката. Комисията и ЕИБ вече успешно разработиха редица общи финансови инструменти. Смесването на безвъзмездните средства от бюджета на ЕС със заемите от ЕИБ и други финансови институции позволи да се утрои финансовото въздействие на външните разходи на ЕС чрез привличане на огромни многократно по-големи инвестиции от финансови институции. Това следва да се разшири, за да стане норма в областите с дългосрочен търговски потенциал, като се въведат нови правила, които да уреждат смесените инструменти.

Well targeted spending is indispensable, but not enough. Spending also needs to be delivered in a way which is designed to bring results. If the public's investment in the EU budget is to pay off, the next generation of financial programmes needs to be reworked to put effectiveness at the top of the agenda.

Като цяло разходните програми трябва както да осъзнават нуждите на частното финансиране — например от гледна точка на продължителност и тежки процедури — да посочват точно какво искат да постигнат, както и да са твърди по отношение на момента, в който ЕС трябва да се оттегли от проектите, достигащи търговска жизнеспособност. ЕС би могъл да бъде по-отворен да наблюдава приходните потоци, събирани от ползвателите на инфраструктура, като таксите, като средство за ограничаване на дългосрочните разходи за данъкоплатците. Аналогично, колкото повече външните разходи могат да се интернализират, толкова повече приходи могат да се генерират, които да се използват за инвестициите, необходими за постигането на стратегически цели като ускоряване на намаляването на въглерода в икономиката. Финансовите инструменти следва да са насочени към преодоляването на установимите пазарни неефективности, отчитайки състоянието на националните финансови пазари, правната и регулаторна среда и нуждите на крайните бенефициери.

4.1. Using the budget to leverage investment

Новите финансови инструменти за изпълнението на бюджета трябва да са интелигентни, интегрирани и гъвкави. Те могат да обслужват много различни нужди на политиката, като използват обаче последователни инструменти. Законите на финансирането по същество остават същите, независимо от сектора, за който става въпрос: предприятията и проектите в различни етапи от развитието си се нуждаят от собствен капитал или от дълг или от комбинация от двете. „Комплектът“ от необходимите финансови инструменти на бюджета на ЕС е по същество двупластов и може да бъде предоставен посредством два общи механизма, които ще се използват от различните разходни програми — механизъм на ЕС за платформа за собствения капитал и механизъм на ЕС за платформа за поделяне на риска (включително гаранциите). Когато се разглежда вариантът гаранции за заеми като един от вариантите за иновационни финансови инструменти, последиците от получаването на лостов ефект от бюджета на ЕС трябва да бъдат внимателно анализирани, за да се спази таванът на собствените ресурси, по-специално предвид на съществуващите гаранционни схеми. По-общото използване на бюджета на ЕС като инструмент за гарантиране на заеми и облигации ще трябва надлежно да взема предвид правоспособността за подписване на такива гаранции.

The impact of the EU budget can be magnified the more it can be used to leverage both funding and financing to support strategic investments with the highest European added value. Innovative financial instruments could provide an important new financing stream for strategic investments. The norm for projects with long-term commercial potential should be that EU funds are used in partnership with the private and banking sectors, particularly via the European Investment Bank (EIB), but also with other partners including development banks in Member States and the European Bank for Reconstruction and Development (EBRD). This requires close upstream coordination between the technical expertise of both the Commission and the banks: the logic of such an approach is that projects are supported on the basis of competitive application by the project promoters, with a focus on EU added value.

4.2. Европейски облигации за проекти

The EIB has made a major contribution to the European response to the economic crisis. Now it will play a key role in reforming Europe's economy in areas like green technology, infrastructure and energy security. This may point to a need to optimize use of EIB capital, including an increased use of risk sharing mechanisms to permit a higher leverage of the Bank's resources and enhance the Bank's reach. The Commission and the EIB have already successfully developed a number of common financial instruments. Blending between grants from the EU budget and loans from the EIB and other financial institutions has made it possible to treble the financial impact of EU external spending by attracting huge multiples of investment from financial institutions. This should be extended to become the norm in areas of long-term commercial potential, with new rules to govern blended instruments.

Потенциалът на иновационните финансови инструменти и конкретното положение, в което се намира европейската икономика днес, се обединяват в идеята за европейски облигации за проекти. Икономиката на ЕС е силно зависима от инфраструктурата в области като енергетиката, транспорта и ИКТ. Целите на стратегията „Европа 2020“ за модернизиране на европейската икономика ще се нуждаят от огромни инвестиции[10]. ЕС вече може да подпомогне такива проекти като предостави последователни стратегически насоки за инвеститорите, които вземат решения за много десетилетия напред, и като предостави подходящата регулаторна рамка. Непосредствено след финансовата криза обаче инвеститорите нямат желание да инвестират. Проекти от ключов стратегически интерес за ЕС не могат да си осигурят необходимите инвестиции. Националните бюджети не са в състояние да поемат финансирането на такива проекти и в действителност търсят алтернативни решения, които да поемат по-голяма отговорност по отношение на инфраструктурата. Забавянето на проекти може да лиши ЕС от икономическите и други ползи от инфраструктурата и рискува да доведе до по-скъпи решения в бъдеще.

In general, spending programmes need to be both sensitive to the needs of private finance – such as in terms of lead time and burdensome procedures – precise as to what they want to achieve, and hard-headed about when the EU should step out of projects reaching commercial viability. The EU could be more open to looking at revenue streams collected from users of infrastructure such as tolls as a means to limit the long-term costs to taxpayers. Similarly, the more that external costs can be internalised, the more revenues can be generated to contribute to the investments needed to achieve strategic goals like accelerating the decarbonisation of the economy. Financial instruments should be focused on addressing identifiable market failures taking into account the state of national financial markets, the legal and regulatory environment and the needs of final beneficiaries.

Европейските облигации за проекти ще имат за цел да запълнят този пропуск и да вдъхнат достатъчно доверие, за да позволят на големите инвестиционни проекти да привлекат подкрепата, от която се нуждаят. Европейската инвестиционна банка и други големи финансови институции вече допринасят много чрез пряко отпускане на заеми, а ЕИБ по-конкретно реагира на кризата с голямо увеличение на мащаба на отпускане на заеми. Величината на свързаното с инфраструктурата предизвикателство обаче е такава, че ЕС трябва да помогне за отключването на частните финанси.

The new financial instruments for budget delivery must be smart, integrated and flexible. They can address many different policy needs, but using consistent instruments. The laws of financing are essentially the same, regardless of the sector involved: companies and projects in different stages of development need equity, or debt, or a combination of both. The “tool-kit” of EU budget financial instruments required is essentially twofold, and could be delivered through two general mechanisms to be used by the different spending programmes, an EU Equity Platform Mechanism and an EU Risk Sharing Platform Mechanism (including guarantees).When looking at the option of loan guarantees as one of the options for innovative financial instruments, the implications of leveraging the EU budget need to be carefully analysed in order to respect the own resources ceiling, notably in the light of existing guarantee schemes. A more general use of the EU budget as an instrument to guarantee loans and bonds would need to take proper account of the capacity to underwrite such guarantees.

Това може да се постигне чрез използване на бюджетни кредити от бюджета на ЕС в подкрепа на проектите в степента, необходима за подобряване на кредитния им рейтинг, като по този начин се привлече финансиране от ЕИБ, други финансови институции и частни инвеститори на капиталовия пазар като пенсионните фондове и застрахователните компании. Гаранциите от ЕС и/или от ЕИБ ще се издават в полза на специални инструменти, създадени от частния сектор за привличане на финансиране от капиталовите пазари за проекта. Проектите, които се ползват от такъв механизъм, ще трябва да докажат стратегически интерес на ЕС, както и да изпълнят определени критерии за жизнеспособност. Помощта като такава не може да се определя предварително за всяка държава-членка или сектор, а ще се отпуска за онези проекти, които успеят да привлекат подходящо финансиране от частния сектор. Времето за връщане на отпуснатата помощ ще зависи от оценка на времето, от което проектът се нуждае, за да стане жизнеспособен.

4.2. EU project bonds

4.3. Широкомащабни проекти

The potential of innovative financing instruments and the particular circumstances of the European economy today come together in the idea of EU project bonds. The EU economy is heavily dependent on infrastructure, in areas like energy, transport and ICT. The Europe 2020 objectives for modernisation of the European economy will require huge investment [10]. The EU can already help such projects by providing a consistent strategic direction for investors taking decisions for many decades to come, and by providing the right regulatory framework. But in the wake of the financial crisis, investors remain reluctant. Projects of key strategic interest for the EU are finding it impossible to secure the investment required. National budgets are not in a position to take over funding of such projects, and indeed are looking for alternative solutions to shoulder a greater responsibility for infrastructure. Delaying projects could deprive the EU of the economic and other benefits from the infrastructure, and risk higher-cost solutions in the future.

По отношение на широкомащабните проекти, които се нуждаят от принос на стойност милиарди евро в продължение на дълги периоди от време, възниква конкретен проблем. ЕС трупа значителен опит с проекти като „Галилео“, ITER и ГМОСС. Признава се, че тези проекти са от голямо стратегическо значение и могат да имат дългосрочен търговски потенциал. За да функционират, те се нуждаят от транснационално сътрудничество. При все това те превишават разходите значително и управлението им е такова, че не е подходящо да се извършва пряко от институциите на ЕС. Бюджетната несигурност е несъвместима с начина, по който се планира бюджетът на ЕС. Алтернативен подход би бил проектните ръководители да създадат структура за подкрепа като отделен субект, при активен интерес от страна на ЕС, за да се гарантира ефективно управление, на която структура бюджетът на ЕС да плаща постоянна вноска под формата на фиксирана годишна вноска, без да се презюмира, че ЕС трябва да компенсира какъвто и да е недостиг.

EU project bonds would be designed to plug this gap, to give sufficient confidence to allow major investment projects to attract the support they need. The European Investment Bank and other major financial institutions already make a major contribution by their direct lending, and the EIB in particular has responded to the crisis with a major increase in the scale of lending. But the size of the infrastructure challenge is such that the EU needs to help to unlock private finance.

4.4. Превръщане на използването на ресурсите в стимул

This could be achieved by using appropriations from the EU budget to support projects to the extent required to enhance their credit rating, and thereby attract financing by the EIB, other financial institutions, and private capital market investors like pension funds and insurance companies. The EU and/or EIB guarantees would be issued in favour of special vehicles set up by the private sector to attract capital market financing for the project. The projects benefitting from such a facility would need to demonstrate an EU strategic interest, as well as meeting certain criteria for viability. As such the support could not be pre-allocated across Member States or sectors but would flow to those projects that manage to attract appropriate private sector financing. The timescale for repayment would depend on an assessment of the length of time required for the project to reach viability.

Бюджетът на ЕС може да бъде мощно средство за реформа — както се признава в настоящите дебати относно използването на финансови санкции и стимули за гарантиране на спазването на Пакта за стабилност и растеж. Ето защо налице са всички основания това влияние да се използва в програмите, за да се осигури ефективно изпълнение. Изложените по-горе идеи по отношение на кохезионната политика могат да се прилагат в други контексти и да обхванат всички разходни области, определяйки конкретен набор от цели, от които да зависи отпускането на средствата. Други подходи включват заделянето на резерв за целия ЕС за повечето програми или модулирането на процентите, свързани със съфинансирането, съобразно изпълнението. Във всички тези области ще бъде от изключително значение да се гарантират справедливо третиране на всички държави-членки, прозрачност и автоматичност.

4.3. Large scale projects

За това са нужни различен подход и различни инструменти. Програмите следва да предвиждат определянето на конкретни, измерими, постижими, уместни и обвързани със срокове цели, както и подходящи показатели за изпълнението. Необходими са ясни критерии за оценка, преди една система от стимули да заработи справедливо, както и системна и задълбочена оценка. Извършвани системно и своевременно, оценките могат да играят централна роля в цялостното усилие за максимизиране на добавената стойност на разходите на ЕС.

A particular issue arises for large scale projects requiring multi billion Euro contributions over long periods. The EU is gaining considerable experience of projects like Galileo, ITER, and GMES. These projects are acknowledged to have major strategic importance, and could have long-term commercial potential. They need transnational collaboration to work. However, they are also subject to significant cost overruns and their governance is not well-suited to the direct management of the EU institutions. The budgetary uncertainties are hardly compatible with the way in which the EU budget is planned. An alternative approach would be for the project promoters to set up a support structure as a separate entity, with the active interest of the EU to ensure effective governance, and to which the EU budget would make a stable contribution in the form of a fixed annual contribution with no assumption that the EU should make up any shortfalls.

4.5. Структура, която отразява приоритетите

4.4. Incentivising the use of resources

Самата структура на бюджета е важно средство за комуникация и постигане на резултати във връзка с предназначението на разходите и целите, които трябва да бъдат постигнати. Съществува очевидна полза от бюджет, който по структура, както и по баланс, отразява политическите приоритети на ЕС. Настоящата структура постигна известен напредък в тази посока, но следваща стъпка би било или да се намали броят на функциите до възможния минимум, или бюджетът да се структурира съобразно стратегията „Европа 2020“. Първата алтернатива може да включва 3 функции: „Вътрешни разходи“, „Външни разходи“ и „Административни разходи“. При втората алтернатива ще има три подфункции, заместващи настоящите функции I—III и обхващащи политиките, при които акцентът попада в сферата на трите направления „интелигентен растеж“, „устойчив растеж“ и „приобщаващ растеж“, в допълнение към четвърта „вътрешна“ подфункция за политиките в областта на гражданството. Това ще се допълва от две последни функции — едната за външните политики (настояща функция IV), а другата за администрацията.

The EU budget can be a powerful agent for reform – as recognised in the current debate about using financial sanctions and incentives to ensure respect for the Stability and Growth Pact. So there is every reason to use this influence within programmes to ensure effective delivery. The ideas set out above in respect of cohesion policy could be applied in other contexts and spread to all areas of spending, defining a specific set of targets on which disbursement of the funds would depend. Other approaches include setting aside an EU-wide reserve in most programmes, or modulating co-financing rates to performance. In all these cases, it would be essential to assure fair treatment of all Member States, transparency and automaticity.

4.6. Срок на МФР

This requires a different approach and different tools. Programmes should provide for the definition of specific, measurable, achievable, relevant and timed objectives as well as for appropriate performance indicators. Clear evaluation criteria are needed before an incentive system can work fairly, as well as systematic and enhanced evaluation. Applied systematically and in good time, evaluations can play a pivotal role in the overall effort aimed at maximising the added value of EU spending.

Многогодишната финансова рамка позволява дългосрочна последователност и предвидимост. Освен това тя осигурява бюджетна дисциплина и гладкото протичане на бюджетния цикъл. При все това обаче всяка рамка е плод на политически решения, които трябва да отразяват променящите се политически предпочитания.

4.5. A structure to reflect priorities

Последните три финансови рамки бяха одобрени за период от седем години. Европейският парламент[11], както и някои от участниците в публичната консултация, са на мнение, че този срок следва да се съкрати на пет години. Основна причина бе да се изравни срокът с този на мандата на Европейския парламент и на Комисията. Пет-годишният срок ще позволи на всяка Комисия да предложи и на всеки Европейски парламент да договори рамка, дори и тази рамка да не бъде приведена в действие през техния мандат. Пет-годишният срок ще донесе и някои предимства от гледна точка на способността за отразяване на новите нужди, както и някои недостатъци от гледна точка на планирането на времето за изпълнение на програмите: по-дългите срокове не само позволяват на програмите да правят по-задълбочени промени, но могат и да се съвместяват по-добре с инвестиционните модели на частния сектор. Друга възможност, имаща отношение към конкретните въпросни дати, е седемгодишният срок с основен преглед след изтичането на пет години, за да се даде възможност да се извърши окончателно преразпределение конкретно с оглед на „Европа 2020“. Това изрично ще предотврати предрешаването на бъдещето.

The structure of the budget is itself an important tool for communicating and delivering on the purpose of the spending and the objectives to be reached. There is an obvious benefit in a budget which in structure, as well as balance, reflects the EU's political priorities. The current structure made some progress in that direction, but a further step would be to either reduce the number of headings to the minimum or organise the budget around the Europe 2020 strategy. The first alternative could consist of 3 headings: Internal expenditure, External expenditure and Administrative expenditure. The second alternative would point to three sub-headings replacing the current Headings I – III and covering policies where the centre of gravity falls under the three strands of smart, sustainable and inclusive growth, in addition to a fourth "internal" sub-heading on citizenship policies. This would be complemented by two final headings, one covering external policies (current Heading IV) and another covering administration.

При все това най-привлекателното решение може да бъде десетгодишен срок, при който обаче се извършва задълбочен преглед в средата на периода („5+5“). При този подход ще има възможност за основно повторно определяне на приоритетите. Общите тавани и основните правни инструменти могат да се фиксират за десет години. Но разпределението на ресурсите в рамките на функциите и определянето на приоритетите в рамките на програмите и инструментите могат да бъдат оценени отново. Един от възможните подходи е това да се улесни чрез запазването на значителни резерви и маржове във всички части на бюджета.

4.6. The duration of the MFF

4.7. Реакция при променящи се обстоятелства

A multiannual financial framework allows long-term consistency and predictability. It also guarantees budgetary discipline and the smooth functioning of the budgetary cycle. However, each framework is the fruit of political decisions which need to reflect changing political preferences.

Един от най-трудните за постигане баланси в бюджета е балансът между предвидимостта и гъвкавостта. Ясно е обаче, че настоящият бюджет се оказа прекалено негъвкав, за да поеме натискът на събитията. Належащите нужди ЕС да предприеме ответни мерки по отношение на външни събития, независимо дали става въпрос за цунамито или за Близкия изток, последвани от непреодолимата нужда да се реагира на икономическата криза, показаха недостатъците на настоящия подход. При подходящо насочване, което е от жизненоважно значение за ефективността на разходите, и при променящи се обстоятелства, налагащи променящи се приоритети, липсата на гъвкавост на бюджета несъмнено вреди на качеството на разходите. Редно е Европейският парламент и Съветът да наблюдават отблизо промените в посоката на разходите. Но както степента на възможните промени, така и процедурите, чрез които се осъществява този надзор, се нуждаят от реформа. Опитът навежда на мисълта, че по-големите маржове, като очевидно решение, се оказаха невъзможни предвид на натиска за преразпределяне на разходите. Поради това може да се договори фиксиран процент (например 5 %) като задължителна цифра. Тази цифра може също да се фиксира на по-ниско равнище за първите 5 години от финансовия период и на по-високо равнище за оставащите години от финансовия период или да се определи така, че да нараства всяка година. По този начин новите приоритети ще могат да се вземат по-добре под внимание по време на прегледа в средата на периода. Сред другите начини за увеличаване на гъвкавостта са следните:

The last three financial frameworks were concluded for a period of seven years. The European Parliament [11] as well as some of the participants to the public consultation have taken the view that this duration should be brought down to five years. A major reason was to align the duration with the term of the European Parliament and Commission's mandate. A five year period would allow each Commission to propose and each Parliament to negotiate a framework, even if they would not see the framework implemented. A five year period would also bring some advantages in terms of an ability to reflect new needs, and some disadvantages in terms of planning lead-times: longer periods not only allow programmes to make deeper changes, they may also fit in better with the investment patterns of the private sector. Another option targeted on the specific dates in question would be a seven year period with a major review after five years, to allow a final reallocation targeted specifically on Europe 2020. This would explicitly avoid prejudging the future.

- Гъвкавост на преразпределянето, за да се правят трансфери между функциите през дадена година в рамките на конкретен лимит;

However, the most attractive solution may be a ten year period, but with a substantial mid-term review ("5+5"). Under this approach, there would be an opportunity for a major re-prioritisation. Overall ceilings and the core legal instruments could be fixed for ten years. But the distribution of resources within headings, and the prioritisation within programmes and instruments, could be left open for re-assessment. One approach would be to facilitate this through the retention of substantial reserves and margins in all parts of the budget.

- възможност за трансфер на неизползваните маржове от една година към друга — отново в рамките на договорени граници;

4.7. Responding to changing circumstances

- свобода за разходване на основната част от средствата в началото или в края на периода в рамките на многогодишния финансов пакет на дадена функция, за да могат да се предприемат противоциклични мерки и съдържателни ответни мерки в случай на големи кризи;

One of the most difficult balances to strike in the budget is the balance between predictability and flexibility. But it is clear that the current budget has proved too inflexible to meet the pressure of events. Pressing needs for the EU to respond to external events from the tsunami and the Middle East, followed by the compelling need to react to the economic crisis, showed the shortcomings of the current approach. With proper targeting so crucial to effective spending, and changing circumstances imposing changing priorities, the rigidity of the budget clearly damages the quality of spending. It is right for the European Parliament and the Council to exercise proper scrutiny of changes in the direction of spending. But the extent of the changes possible, and the procedures by which this scrutiny are exercised, both need reform. Experience suggests that the obvious solution of increased margins has not proved possible in the face of pressures to pre-allocate spending. Therefore a fixed percentage – such as 5%, could be agreed as an obligatory figure. Such a figure could also be set at a lower level for the first 5 years of the financial period and at a higher percentage for the remaining years of the financial period, or be set to increase year on year. This would give the possibility to take new priorities better into account at the occasion of the mid-term review. Other means to increase flexibility include:

- повишаване на размера или разширяване на обхвата на съществуващия Инструмент за гъвкавост и на Резерва за спешна помощ и евентуално сливането им.

– A reallocation flexibility to transfer between headings in a given year, within a specific limit;

Настоящата договореност за 0,03 % гъвкавост, одобрена с квалифицирано мнозинство, също следва да се запази като важна спасителна мярка, позволяваща ограничени отклонения от предвидените тавани.

– A possibility to transfer unused margins from one year to another – again, within agreed limits;

Всички тези промени следва да съпътстват различна психична нагласа. Акцентът трябва да премине от постоянни и предварително определени финансови разпределения към използване на ограничените ресурси на ЕС за стратегически инвестиции с ограничен срок и към това да се очаква, че получаването на средства зависи от постигането на резултати.

– Freedom to front or backload spending within a heading's multi-annual envelope, to allow for countercyclical action and a meaningful response to major crises;

4.8. Опростяване и свеждане до минимум на ненужните административни тежести

– Increasing the size, or widening the scope, of the existing Flexibility Instrument and Emergency Aid Reserve, and possibly merging them.

Публичната консултация предаде ясно послание, че процедурите по изпълнението и изискванията за контрол са прекалено сложни и могат да подействат обезкуражаващо по отношение на участието в програми на ЕС. ЕС носи отговорност да гарантира, че средствата се разходват правилно, но може също да предприема редица мерки за намаляване на административната тежест за получателите на средства и за намаляване на административните разходи за ЕС, позволявайки по този начин по-голямата част от ресурсите да се насочват към крайната цел:

The current 0.03% flexibility arrangement agreed by qualified majority should also be maintained as an important safety valve allowing limited deviations from the foreseen ceilings.

- ЕС има общи финансови правила във Финансовия си регламент. Правилата и процедурите по изпълнението обаче могат да се различават значително между отделните инструменти на политиката. Следва да се договори ясен набор от общи принципи, за да се намалят разликите до абсолютно необходимите. Свързването на различните инструменти в обща рамка за изпълнението е добър начин да се помогне на връзката на гражданите, фирмите, особено МСП, и правителствата с бюджета на ЕС.

All these changes should accompany a different mindset. The emphasis should shift from permanent and pre-determined financial allocations to using the scarce EU resources for strategic investments of limited duration, and expecting that the receipt of funds is dependent on delivery.

- Скорошното предложение на Комисията за преразглеждане на Финансовия регламент съдържа смели мерки за въвеждане на опростени финансови правила. То трябва да бъде разгледано допълнително, за да се предвидят по-леки процедури за безвъзмездните средства с по-малка стойност (праговете могат да се фиксират на по-високо равнище за такива малки проекти) и по-често използване на плащанията под формата на еднократна сума, както и схеми, основани на изпълнението.

4.8. Simplifying and minimising unnecessary administrative burdens

4.9. Осигуряване на добро финансово управление

The public consultation has conveyed a clear message that implementation procedures and control requirements are too complicated and can be a real disincentive to participation in EU programmes. The EU has a responsibility to ensure that funds are well spent, but it could also take a series of measures to reduce the administrative burden for recipients of funds, and to cut EU administrative costs – allowing more of the resources to be directed at the end purpose:

Публичните разходи налагат извършването на ефективен, оптимален и пропорционален контрол. Той трябва да предоставя нужните гаранции на гражданите и техните представители в Европейския парламент и Съвета, че бюджетът на ЕС се разходва правилно. Съществува момент обаче, в който тежестта, която пораждат проверките, обезсилва ефикасността на програмата. За постигането на нужния баланс ще помогнат както по-модулираният подход към изискваните в различните държави-членки проверки, така и всеобщото разбиране на допустимия риск от грешка за различните области на политиката.

– The EU has common financial rules in its Financial Regulation. But implementing rules and procedures may vary considerably from one policy instrument to another. A clear set of common principles should be agreed to reduce differences to the absolutely necessary. Linking different instruments together in a common implementation framework is a good way to help the interface of citizens, businesses, especially SMEs, and governments with the EU budget.

През последните години Комисията отдели много внимание на увеличаването на ефективността на системите за управление и контрол с цел да получи от Сметната палата декларация за достоверност без резерви. Резултатите са положителни, но може да се направи повече, по-конкретно като се работи с държавите-членки, които изпълняват голяма част от бюджета при споделено управление с Комисията. Системата на базиране на плащанията на декларация за плащанията, извършени от държавите-членки, а не на разходите, извършени от бенефициерите (използвана днес за разходите по ОСП), ще направи процеса на проверките по-местен и ще позволи по-голямо привеждане в съответствие със съществуващите национални процедури. Това ще бъде по-проста и редовна процедура от централизирането на проверките на равнище ЕС. Тя може да бъде свързана с надеждни национални декларации за достоверност, за да се подчертае отговорността на публичните органи, които работят с ресурси на ЕС.

– The recent Commission proposal to revise the Financial Regulation contains bold measures to put in place simplified financial rules. This should be looked at further to allow for lighter procedures for smaller grants (thresholds could be set at a higher level for such small projects), and more use of lump sum payments, as well as performance-based schemes.

Увеличаването на размера на средствата, отпускани посредством финансови инструменти, ще породи задълбочени промени в начина, по който Комисията управлява своите бюджетни разходи. Комисията във все по-голяма степен ще делегира задачи по изпълнението на бюджета и ще си сътрудничи с ключови финансови институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)[12]. Това поражда необходимост от привеждане в съответствие на основните аспекти на създаването и управлението на финансови инструменти, за да се осигури точният баланс между общ подход в работата на Комисията с партньорите ѝ по финансирането, защитата на финансовите интереси на ЕС и запазването на нужната гъвкавост на равнище изпълнение, за да се осигури ефективното изпълнение на политиките. Това ще осигури и по-голяма политическа видимост, административна ефикасност чрез опростяване, рационализирано докладване и наблюдение и, на последно място, по-лесно оценяване за всички инструменти.

4.9. Ensuring sound financial management

5. Бюджетът на ЕС като инструмент за подкрепа на икономическото управление

Public spending requires effective, efficient and proportionate control. It must provide the necessary assurances for citizens and their representatives in the European Parliament and the Council that the EU budget is being well spent. But there is a point when the burden of controls negates the effectiveness of the programme. A more modulated approach to the controls required in different Member States, and a common understanding of the tolerable risk of error for different policy areas, would both help to secure the right balance.

Стимулът за растеж и работни места в Европейския съюз се нуждае от пълен подход. Този подход е в основата на стратегията „Европа 2020“. Макроикономическата стабилност и структурните реформи не са алтернативи, а двойни императиви, които освен това се подсилват взаимно. Поради това е естествено да се направи връзка между бюджета на ЕС и засилването на икономическото управление.

In recent years, the Commission has devoted much attention to increasing the effectiveness of management and control systems, with an objective of achieving an unqualified Statement of Assurance by the European Court of Auditors. The results are positive but more can be done, in particular by working with the Member States who implement an important part of the budget in shared management with the Commission. The system of basing payments on a declaration of payments by Member States, rather than on expenditure by beneficiaries – as used today for CAP expenditure – would make the process of controls more local and allow more alignment with existing national procedures. This would be a more straightforward and regular procedure than centralising controls at EU level. It could be linked to reliable national statements of assurance to underline the accountability of public authorities handling EU resources.

Комисията е предвидила различни мерки, които да реформират икономическото управление и да го направят по-ефективно[13]. Тя ще предложи тези въпроси в контекста на дебатите относно икономическото управление след срещата на Европейския съвет през месец октомври.

Increasing the amount of funds channelled through financial instruments will mean profound changes in the way the Commission manages its budget expenditure. The Commission will increasingly delegate budget implementation tasks and cooperate with key financial institutions such as the European Investment Bank (EIB) [12]. This creates a need to align core aspects of the design and management of financial instruments, to secure the right balance between a common approach in the Commission’s dealings with its financing partners, safeguarding the EU’s financial interests, and leaving the flexibility required at implementation level to ensure that policies are delivered effectively. This would also secure higher political visibility, administrative efficiency through simplification, streamlined reporting and monitoring, and finally easier evaluation across instruments.

6. Вземане на разширяването под внимание

5. The EU Budget as a tool to support economic governance

Бъдещите разширявания неизбежно ще се отразят на бюджета на ЕС от гледна точка както на потенциалните увеличения на приходите, така и на потенциалните увеличения на ангажиментите за разходи. Въпреки че новите държави-членки ще увеличат кумулирания БВП и ще създадат нови възможности за икономическа експанзия, те ще имат право и да получават средства по структурните фондове и други средства. Моментът на присъединяванията зависи от бързината, с която кандидатите могат да изпълнят необходимите критерии. В този контекст на срещата на Европейския съвет през месец декември 2006 г. бе поет ангажиментът да не се определят каквито и да е целеви дати за присъединяване, докато преговорите не наближат своя край. Вследствие на това новата финансова рамка следва да не обезсмисля никое политическо решение относно бъдещите разширявания, което ще се основава на готовността на държавата за членство. Когато присъединяванията бъдат договорени и датите — потвърдени, финансовата рамка следва да се коригира, за да се вземат под внимание свързаните с разходите нужди, произтичащи от резултата от преговорите за присъединяване.

The drive for growth and jobs in the European Union requires a complete approach. That is at the heart of the Europe 2020 strategy. Macroeconomic stability and structural reforms are not alternatives, but dual imperatives which also reinforce each other. It is therefore natural to make a connection between the EU budget and the reinforcement of economic governance.

7. Реформа на финансирането на ЕС

The Commission has set out a variety of measures to reform economic governance and make it more effective [13]. It will take these issues forward in the context of the debate on economic governance following the October European Council.

Също както разходната част на бюджета, структурата на финансиращата част също се измени значително с времето. Вноската на база БНД става все по-важна и вече представлява три четвърти от бюджета. Голям брой корекции и специални договорености бяха въведени с времето както в приходната, така и в разходната част на бюджета (някои от тези механизми приключват автоматично през 2013 г.). Преговорите за бюджета напоследък бяха сериозно повлияни от фокуса на държавите-членки върху идеята за нетните позиции, вследствие на което бяха предпочитани инструментите с предварително определени финансови пакети на географски принцип, а не тези с най-голяма добавена стойност от ЕС.

6. Taking account of Enlargement

Консултацията относно прегледа на бюджета показа, че заинтересованите страни са много критични към настоящата система на финансиране на бюджета на ЕС. Настоящата система се възприема като неясна и прекалено сложна, че не е справедлива — по-специално по отношение на корекциите — и че разчита прекалено на ресурси, които се възприемат като разходи, които държавите-членки трябва да сведат до минимум. С изключение на митата, които произтичат от митническия съюз, съществуващите ресурси не показват ясна връзка с политиките на ЕС.

Future enlargements will inevitably have an impact on the EU budget, in terms of both potential increases in revenue and in spending commitments. While new Member States will increase the cumulated GDP and create new opportunities for economic expansion, they will also become eligible for structural and other funds. The timing of accessions is dependent on the speed with which candidates can meet the necessary criteria. In this context, the December 2006 European Council committed to refrain from setting any target dates for accession until negotiations are close to completion. Consequently, the new financial framework should not pre-empt any political decision on future enlargements which will be based on a country's readiness for membership. Once accessions are agreed and dates confirmed, the financial framework should be adjusted to take account of the expenditure requirements resulting from the outcome of accession negotiations.

Следва да се наблегне, че това не е спор за размера на бюджета, а е дискусия за правилната комбинация от ресурси. Постепенното въвеждане на нов ресурс ще предостави възможност за намаляването, постепенното изтегляне или спиране на други ресурси.

7. Reform of EU financing

Предложения за реформа на финансиращата част бяха направени от академици, правителства, неправителствени организации и Европейския парламент. През 2007 г. Парламентът прие доклад, анализиращ настоящата система на собствените ресурси и предлагащ цял набор от възможни нови собствени ресурси[14].

Just like the expenditure side of the budget, the structure of the financing side has evolved considerably over time. The GNI-based contribution has taken on a growing importance and now represents three-quarters of the budget. A large number of corrections and special arrangements have been introduced over time, both on the revenue and expenditure side of the budget (some of these mechanisms end automatically in 2013). Budget negotiations have recently been heavily influenced by Member States' focus on the notion of net positions with the consequence of favoring instruments with geographically pre-allocated financial envelopes, rather than those with the greatest EU added value.

Въвеждането на нова фаза в развитието на финансирането на ЕС може да се състои от три тясно свързани измерения — опростяването на вноските на държавите-членки, въвеждането на един или няколко нови собствени ресурса и постепенното спиране на всички корекционни механизми. Тъй като постепенно бяха въведени промени, съществени елементи на системата за финансиране на ЕС следва да се запазят: стабилно и достатъчно финансиране на бюджета на ЕС, спазване на бюджетната дисциплина и механизъм за осигуряване на баланс на бюджета.

The consultation on the budget review has shown that stakeholders are very critical about the current system of financing the EU budget. The current system is perceived as opaque and too complex, lacking fairness – notably with regard to corrections – and relying excessively on resources which are perceived as expenditures to be minimized by the Member States. With the exception of customs duties stemming from the customs union, existing resources display no clear link to EU policies.

Опростяване на вноските на държавите-членки

It should be underlined that this is not an argument about the size of the budget – it is a debate about the right mix of resources. The progressive introduction of a new resource would open the door for other resources to be reduced, phased out or dropped.

В сравнение със собствения ресурс на база БНД настоящият собствен ресурс на база ДДС има малка добавена стойност. За да се пресъздаде съпоставима данъчна база, той се получава в резултат на математическо изчисление, а не минава директно от гражданина към ЕС. Като такъв този ресурс допринася за сложността и непрозрачността на вноските. Спирането на ресурса на база ДДС в настоящата му форма би опростило системата на вноските успоредно с въвеждането на нов собствен ресурс.

Proposals for a reform of the financing side have been made by academics, governments, non-governmental organisations and the European Parliament. The Parliament adopted a report in 2007 analysing the current system of own resources and suggesting a whole range of possible new own resources [14].

Постепенно въвеждане на един или няколко собствени ресурса, определяни от политиката :

The introduction of a new phase in the evolution of EU financing could include three closely linked dimensions – the simplification of Member States' contributions, the introduction of one or several new own resources and the progressive phasing-out of all correction mechanisms. As changes were phased in, essential elements of the EU financing system should be retained: a stable and sufficient financing of the EU budget, respect for budgetary discipline and a mechanism to ensure a balanced budget.

Нови собствени ресурси могат да заместят изцяло съществуващия собствен ресурс на база ДДС и да намалят размера на ресурса на база БНД, който се взема директно от националните хазни. Въвеждането на нови собствени ресурси ще отрази постепенното преминаване на бюджетната структура към политики, които са по-близки до гражданите на ЕС и са предназначени да осигуряват европейски обществени блага и по-висока добавена стойност от ЕС. То може да подпомогне — и да бъде тясно свързано с — постигането на важни цели на политиката на ЕС или на международни цели на политиката, например във връзка с развитието, климатичните изменения или финансовите пазари.

Simplifying the contributions from Member States

Що се отнася до възможните нови собствени ресурси, уместни изглеждат следните критерии:

Compared to the GNI-based own resource, the current VAT-based own resource has little added value. To re-create a comparable tax base, it results from a mathematical calculation rather than passing directly from the citizen to the EU. As such it contributes to the complexity and the opacity of the contributions. Ending the VAT-based resource in its current form would simplify the system of contributions in parallel with the introduction of a new own resource.

- Те следва да са по-тясно свързани със законодателството и целите на ЕС с цел повишаване на съгласуваността и ефективността на целия бюджет при изпълняването на приоритетите на политиката на ЕС. Във връзка с това е важно да се има предвид член 2, параграф 2 от Решението за собствените ресурси[15], който постановява, че „ приходите, получени от всякакви нови налози, въведени в рамките на обща политика, също представляват собствени ресурси, влизащи в общия бюджет на Европейския съюз “.

Progressively introducing one or several policy-driven own resources:

- Те следва да са трансгранични по същност въз основа на система, обхващаща целия вътрешен пазар.

New own resources could fully replace the existing VAT-based own resource as well as reducing the scale of the GNI-based resource, taken directly from national treasuries. The introduction of new own resources would mirror the progressive shift of the budget structure towards policies closer to EU citizens and aiming at delivering European public goods and a higher EU added value. It could support – and be closely linked to – the achievement of important EU or international policy objectives, for instance in relation to development, climate change or the financial markets.

- Те следва да имат хармонизирана база, за да се гарантира еднакво прилагане на ресурса в целия ЕС.

The following criteria seem pertinent when looking at possible new own resources:

- В случай че е изпълнимо, постъпленията от нов ресурс следва да се събират директно от ЕС извън националните бюджети.

– They should be more closely linked to the acquis and the objectives of the EU to increase the coherence and effectiveness of the entire budget in the achievement of EU policy priorities. In this respect it is important to keep in mind Article 2.2 of the Own Resources Decision [15] which states that "revenue deriving from any new charges introduced within the framework of a common policy shall also constitute own resources entered in the general budget of the European Union."

- Те следва да се прилагат безпристрастно и справедливо и да не изострят въпроса за корекциите.

– They should be cross-border in nature, based on a system covering the whole internal market.

- Следва да се взема под внимание кумулативното отражение върху конкретни сектори.

– They should have a harmonised base to ensure an equal application of the resource throughout the Union.

- Те следва да се стремят да избягват налагането на тежка нова административна отговорност на ЕС от гледна точка на събирането.

– If feasible, the proceeds of a new resource should be collected directly by the EU outside national budgets.

Комисията счита, че посочените в следния неизчерпателен списък начини за финансиране могат да бъдат потенциални кандидати за собствени ресурси, които постепенно да изместят националните вноски, което ще облекчи националните хазни:

– They should be applied in an equitable and fair way, and not exacerbate the question of corrections.

- данъчно облагане на финансовия сектор от страна на ЕС

– The cumulative impact on particular sectors should be taken into account.

- приходи за ЕС от продажби на търг в рамките на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове

– They should seek to avoid a heavy new administrative responsibility for the EU in terms of collection.

- такса на ЕС, свързана с въздушния транспорт

The Commission considers that the following non-exclusive list of financing means could be possible candidates for own resources to gradually displace national contributions, leaving a lesser burden on national treasuries:

- ДДС на ЕС

– EU taxation of the financial sector

- данък на ЕС върху енергията

– EU revenues from auctioning under the greenhouse gas Emissions Trading System

- корпоративен подоходен данък на ЕС

– EU charge related to air transport

Всеки от тези начини за финансиране има своите конкретни характеристики, както и предимства и недостатъци[16]. С оглед на получените коментари Комисията ще внесе предложения като част от общите си предложения относно следващата многогодишна финансова рамка.

– EU VAT

Разрешаване на въпроса за корекционните механизми

– EU energy tax

Срещата на Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. посочи основните принципи, които стоят в основата на системата: „ разходната политика е главното средство за разрешаване на въпроса за бюджетните дисбаланси “ и „ всяка държава-членка, понасяща бюджетна тежест, която е прекалена в съотношение с нейния сравнителен просперитет, може да се възползва от корекция в подходящото време “. Увеличаването на разходите за растеж и работни места, за енергетиката, климатичните изменения и външната проекция на интересите на Европа ще намали необходимостта от запазване на корекционните механизми. Съдържанието на разходите на следващата многогодишна финансова рамка и на други реформи на системата на собствените ресурси ще определи дали корекционни механизми са оправдани в бъдеще.

– EU corporate income tax.

8. Заключения и следващи стъпки

Each of these financing means has its particular characteristics and presents advantages and disadvantages [16]. In the light of the comments received, the Commission will submit proposals as part of its overall proposals on the next Multiannual Financial Framework.

Настоящият преглед на бюджета излага идеите на Комисията относно архитектурата и целта на бюджета на ЕС. Той излага визия на реформиран бюджет, отговарящ на волята да се направи реална промяна: това ще бъде амбицията на Комисията за предложенията, които тя ще направи за новата финансова рамка следващата година. Тези идеи се основават на убеждението, че до 2020 г. ЕС трябва да е предприел решителни мерки, за да се превърне в интелигентно, устойчиво и приобщаващо общество. За да успеем, трябва да насочим европейската икономика в правилната посока, да вземем важните решения за преконфигуриране на своите инфраструктури, да се сдобием с уменията, които са ни нужни за бъдещето, да затвърдим позицията си на световен лидер и да попречим на нарастващите различия в обществата ни да подриват дългосрочната им стабилност. Бюджетът на ЕС трябва да се разглежда като един от общите инструменти, с които обслужваме общи цели. Във време на силен натиск върху публичните финанси ЕС и националните бюджети не трябва да се разглеждат като конкуриращи се, а като преследващи същите цели на равнищата, които могат да постигнат най-добрите резултати.

Tackling the correction mechanisms

Ето защо бюджетите на утрешния ден трябва да са насочени към оказване на реален принос към постигането на нашите цели. Те трябва да отчитат необходимостта да се приспособяват към един бързо променящ се свят. Те трябва да са силно съсредоточени върху резултатите. Те трябва да отразяват необходимостта от проявяване на солидарност в преследването на нашата обща програма. И на последно място, те трябва да се финансират по начини, които гражданите могат да разберат и да оценят като рационални и справедливи.

The 1984 Fontainebleau European Council set out the core principles behind the system: that "expenditure policy is ultimately the essential means of resolving the question of budgetary imbalances", and that "any member State sustaining a budgetary burden which is excessive in relation to its relative prosperity may benefit from a correction at the appropriate time." Reinforced spending for growth and jobs, energy, climate change and the external projection of Europe's interest would reduce the need to maintain correction mechanisms. The composition of expenditure of the next Multiannual Financial Framework and other reforms of the own resources system will determine whether correction mechanisms are justified in the future.

Начинът, по който бюджетът на ЕС се изпълнява, може да бъде опростен и да се направи по-ефикасен. Нужна е по-голяма гъвкавост, за да може бюджетът да реагира на променящите се обстоятелства, като същевременно подпомага дългосрочните инвестиции. Във време на фискални ограничения могат да се използват по-иновационни финансови инструменти, за да може бюджетът да се използва по-задълбочено и за да се повишат въздействието и обхватът на проектите на ЕС с голям приоритет, които могат да бъдат осъществени.

8. Conclusions and Next Steps

Поради това модернизацията на бюджета на ЕС трябва да се изразява в насочване, в максимизиране на ползите от всяко разходвано евро и в здраво вписване на бюджета в контекста на другите начини, по които Европейският съюз, неговите институции и държавите-членки могат да насочат Европа по пътя на растежа и работните места за бъдещето.

This Budget Review sets out the Commission's ideas on the architecture and purpose of the EU budget. It sets out a vision of a reformed budget committed to making a real difference: this will be the Commission's ambition for the proposals it will make for the new financial framework next year. These ideas are based on the conviction that by 2020 the EU must have taken decisive steps help the EU become a smart, sustainable and inclusive society. To do this, we need to put the European economy on the right track, to take the big decisions to reshape our infrastructure, to give us the skills we need for the future, to assert our global leadership, and to prevent increasing divergences in our societies from undermining its long-term stability. The budget of the Union must be seen as one of the common tools we have at the service of common objectives. At a time of intense pressure on public finances, EU and national budgets cannot be seen as in competition, but as pursuing the same objectives at the levels which can deliver to best effect.

През идните месеци Комисията ще превърне идеите и вариантите, изложени в настоящия преглед на бюджета, в конкретни предложения. Тя ще приветства провеждането на диалог с останалите институции и със заинтересованите страни относно описаните в настоящия преглед идеи и варианти. Тези дискусии ще бъдат използвани за предложенията, които ще бъдат внесени през месец юни 2011 г., за нова многогодишна финансова рамка за периода след 2013 г. Това ще включва предложение за регламент за определяне на многогодишната финансова рамка и проект на решение относно собствените ресурси. През втората половина на 2011 г. Комисията ще внесе законодателните предложения, необходими за изпълнението на политиките и програмите, необходими за постигане на напредък по амбициите на Европейския съюз за идните години.

Tomorrow's budgets must therefore be focused on making a real impact on realising our goals. They must recognise the need to adapt to a rapidly-changing world. They must be disciplined in their concentration on results. They must reflect the need for solidarity in pursuing our common agenda. And they must be resourced in ways which our citizens can understand and recognise as rational and fair.

[1] ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 15 (Декларация № 3).

The way in which the EU budget is delivered can be simplified and made more effective. There is a need for greater flexibility so that the budget can respond to changing circumstances, while at the same time supporting long term investments. At a time of fiscal constraint more innovative financial instruments can be used to make the budget go further, and to increase the impact and range of high priority EU projects that can be realised.

[2] Уебсайт за консултациите:http://ec.europa.eu/budget/reform/library/issue_paper/summary_consulation_doc_final_bg.pdf

The modernisation of the EU budget must therefore be about targeting, about maximising the benefits from every euro spent, and about setting the budget firmly in the context of the other ways in which the European Union, its institutions and its Member States, can put Europe on the path to growth and jobs for the future.

[3] Това включва както бюджета на ЕС, така и националното съфинансиране.

In the coming months the Commission will translate the ideas and options set out in this Budget Review into concrete proposals. The Commission looks forward to a dialogue with the other Institutions and with stakeholders on the ideas and options outlined in this Review. These discussions will feed into proposals in June 2011 for a new Multiannual Financial Framework covering the period after 2013. This will include a proposal for a regulation laying down the Multiannual Financial Framework and a draft decision on own resources. In the second half of 2011, the Commission will make the legislative proposals required to implement the policies and programmes needed to drive forward the European Union's ambitions for the years ahead.

[4] Приблизителна оценка на службите на Комисията въз основа на следните анализи: „Измерване на потенциалните макроикономически ефекти от стратегията „Европа 2020“: стилизирани сценарии“ (икономически документи на Европейската комисия № 424, септември 2010 г.) и „Макроикономически ефекти от стратегията „Европа 2020“: стилизирани сценарии“ (ECFIN Economic Briefs 2010 №°11).

[1] OJ C 139, 14.6.2006, p. 15 (Declaration No 3).

[5] Счита се, че настоящата рамкова програма ще осигури 900 000 работни места и ще увеличи с 1 % БВП на ЕС.

[2] Consultation website:

[6] Съюз за иновации — COM(2010) 546, 6.10.2010 г. Сред другите ключови водещи елементи в тази област, свързани с 2020 г., са Програмата в областта на цифровите технологии и промишлената политика.

- http://ec.europa.eu/budget/reform/library/issue_paper/summary_consulation_doc_final_en.pdf

[7] Доклад на Комисията за конференцията на високо равнище за промишлената конкурентоспособност (април 2010 г.).

[3] This includes both EU budget and national co-financing.

[8] „Европейският консенсус“ (ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1).

[4] Commission services' estimate based on the following analyses: "Quantifying the potential macroeconomic effects of the Europe 2020 strategy: stylised scenarios" (European Commission Economic Papers n°424. September 2010) and "Macroeconomic effects of Europe 2020: stylised scenarios" (ECFIN Economic Briefs 2010 n°11).

[9] „Програма за ефективност на помощта: ползите от европейския подход“ (HTSPE от името на Европейската комисия, октомври 2009 г.).

[5] The current Framework Programme has been estimated to bring 900,000 jobs and to add 1% to the EU's GDP.

[10] Например: до 2020 г. се очаква, че ще бъдат нужни 500 млрд. EUR за изпълнението на програмата ТЕМ-Т и между 38-58 млрд. EUR и 181-268 млрд. EUR за постигане на целите на Комисията във връзка с широколентовите мрежи. В енергийния сектор се очаква, че между сегашния момент и 2020 г. ще са необходими 400 млрд. EUR за разпределителни мрежи и интелигентни мрежи, други 200 млрд. EUR за преносни мрежи и за съхранение, и 500 млрд. EUR за повишаване на съществуващия капацитет и изграждане на капацитет от ново поколение, особено в областта на енергията от възобновяеми източници.

[6] Innovation Union - COM(2010) 565, 6.10.2010. Other key 2020 flagships in this area include the Digital Agenda and industrial policy.

[11] Резолюция от 25 март 2009 г. относно прегледа в средата на периода на финансовата рамка за 2007—2013 г. [INI/2008/2055 – P6_TA(2009)0174].

[7] Commission report for the high level conference on industrial competitiveness (April 2010):

[12] Финансовите инструменти няма да бъдат привеждани в действие изключително чрез ЕИБ, но ЕИБ ще има ключова роля на катализатор в привличането на други публични и частни източници на финансиране.

[8] 'The European Consensus" (OJ C 46, 24.2.2006, p. 1).

[13] Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС — COM(2010) 367.

[9] "Aid Effectiveness Agenda: Benefits of a European Approach" (HTSPE on behalf of the European Commission, October 2009).

[14] Европейски парламент, доклад за бъдещето на собствените ресурси на Европейския съюз (2006/2205(INI), докладчик A. Lamassoure).

[10] As examples: until 2020, €500bn is estimated to be needed for the implementation of the TEN-T programme and between €38-58bn and €181-268bn to achieve the Commission's broadband targets. In the energy sector, €400bn is estimated as the need for distribution networks and smart grids, another €200bn on transmission networks and storage, and €500bn to upgrade existing and build new generation capacity, particularly in renewable energy, between now and 2020.

[15] Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета (7 юни 2007 г.).

[11] Resolution of 25 March 2009 on the mid-term review of the 2007-2013 financial framework [INI/2008/2055 – P6_TA(2009)0174].

[16] Вж. работния документ на службите на Комисията.

[12] Financial instruments will not be implemented exclusively through the EIB, but the EIB will play a key catalytic role in attracting other public and private sources of finance.

[13] Enhancing economic policy coordination for stability, growth and jobs – Tools for stronger EU economic governance - COM(2010) 367.

[14] European Parliament, Report on the future of the European Union's own resources (2006/2205(INI) Rapporteur A. Lamassoure).

[15] Council decision 2007/436/EC, Euratom (7 June 2007).

[16] See Staff Working Document.

--------------------------------------------------