|
|
Council Decision
|
20060220
|
|
of 20 February 2006
|
Решение на Съвета
|
|
on Community strategic guidelines for rural development (programming period 2007 to 2013)
|
от 20 февруари 2006 година
|
|
(2006/144/EC)
|
относно стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони (период на програмиране от 2007 г. до 2013 г.)
|
|
THE COUNCIL OF THE EUROPEAN UNION,
|
(2006/144/ЕО)
|
|
Having regard to the Treaty establishing the European Community,
|
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
|
|
Having regard to Council Regulation (EC) No 1698/2005 of 20 September 2005 on support for rural development by the European Agricultural Fund for Rural Development (EAFRD) [1], and in particular Article 9(2), first sentence, thereof,
|
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
|
|
Having regard to the proposal from the Commission,
|
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР) [1], и по-специално първото изречение от член 9, параграф 2 от него,
|
|
Having regard to the opinion of the European Parliament [2],
|
като взе предвид предложението на Комисията,
|
|
Whereas:
|
като взе предвид становището на Европейския парламент [2],
|
|
(1) Article 9(1) of Regulation (EC) No 1698/2005 provides that strategic guidelines for rural development for the programming period from 1 January 2007 to 31 December 2013 should be adopted at Community level to set the priorities for rural development.
|
като има предвид, че:
|
|
(2) These strategic guidelines should reflect the multifunctional role farming plays in the richness and diversity of landscapes, food products and cultural and natural heritage throughout the Community.
|
(1) Член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 предвижда разпоредби за стратегическите насоки за развитието на селските райони през периода на програмиране от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г., които следва да се приемат на равнище на Общността, за да определят приоритетите за развитието на селските райони.
|
|
(3) These strategic guidelines should identify the areas important for the realisation of Community priorities, in particular in relation to the Göteborg sustainability goals and to the renewed Lisbon strategy for growth and jobs established by the European Councils of Göteborg ( 15 and 16 June 2001) and Thessaloniki ( 20 and 21 June 2003) respectively.
|
(2) Стратегическите насоки трябва да отразяват мултифункционалната роля, която селското стопанство играе в обогатяването и разнообразяването на природните дадености, хранителните продукти и културното и природното наследство в цялата Общност.
|
|
(4) On the basis of these strategic guidelines, each Member State should prepare its national strategy plan as the reference framework for the preparation of rural development programmes,
|
(3) Стратегическите насоки трябва да определят важните за осъществяването на приоритетите на Общността области и по-специално, по отношение на целите на Гьотеборгската стратегия за устойчиво развитие и на обновената Лисабонска стратегия за нарастване на заетостта, зададени от Европейския съвет, съответно в Гьотеборг ( 15 и 16 юни 2001 г.) и Солун ( 20 и 21 юни 2003 г.).
|
|
HAS DECIDED AS FOLLOWS:
|
(4) На основата на тези стратегически насоки всяка държава-членка трябва да изготви свой национален стратегически план като референтна рамка за разработването на програмите за развитие на селските райони,
|
|
Sole Article
|
РЕШИ:
|
|
The Community strategic guidelines for rural development (programming period 2007 to 2013), as set out in the Annex, are hereby adopted.
|
Член единствен
|
|
|
Стратегическите насоки на Общността за развитието на селските райони през периода на програмиране от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г., определени в приложението, се приемат с настоящото решение.
|
|
Done at Brussels, 20 February 2006.
|
|
|
For the Council
|
Съставено в Брюксел на 20 февруари 2006 година.
|
|
The President
|
За Съвета
|
|
J. Pröll
|
Председател
|
|
[1] OJ L 277, 21.10.2005, p. 1.
|
J. Pröll
|
|
[2] Not yet published in the Official Journal.
|
[1] ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1.
|
|
--------------------------------------------------
|
[2] Все още непубликувано в Официален вестник.
|
|
ANNEX
|
--------------------------------------------------
|
|
Community strategic guidelines for rural development (programming period 2007 to 2013)
|
20060220
|
|
1. INTRODUCTION
|
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
|
Regulation (EC) No 1698/2005 defines the purpose and scope of assistance from the EAFRD. The Community strategic guidelines identify within this framework the areas important for the realisation of Community priorities, in particular in relation to the Göteborg sustainability goals and to the renewed Lisbon strategy for growth and jobs.
|
Стратегически насоки на Общността за развитието на селските райони (период на програмиране от 2007 до 2013 година)
|
|
The Community strategic guidelines for rural development will help to:
|
1. ВЪВЕДЕНИЕ
|
|
- identify and agree the areas where the use of EU support for rural development creates the most value added at EU level,
|
Регламент (ЕО) № 1698/2005 задава целите и обхвата на финансовата помощ от Фонда за развитие на селските райони (EЗФРСР). Стратегическите насоки на Общността определят в тази рамка важните за осъществяването на приоритетите на Общността области, и по-специално по отношение на целите на Гьотеборгската стратегия за устойчиво развитие и на обновената лисабонска стратегия за нарастване на заетостта.
|
|
- make the link with the main EU priorities (Lisbon, Göteborg) and translate them into rural development policy,
|
Стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони ще подпомогнат:
|
|
- ensure consistency with other EU policies, in particular in the fields of cohesion and environment,
|
- да се определят и съгласуват областите, в които финансовата подкрепа на ЕС за развитието на селските райони създава най-голяма добавена стойност на равнище на Общността,
|
|
- accompany the implementation of the new market-oriented common agricultural policy (CAP) and the necessary restructuring it will entail in the old and new Member States.
|
- да се създаде връзка с основните приоритети на Европейския съюз (Лисабон и Гьотеборг) и да ги транспонира в политиката за развитие на селските райони,
|
|
2. RURAL DEVELOPMENT AND THE COMMUNITY’S OVERALL AIMS
|
- да осигури съгласуваност с другите политики на Европейския съюз, и по-специално в областите на политиката на сближаване и опазването на околната среда,
|
|
2.1. The CAP and rural development
|
- изпълнението на новата пазарноориентирана Обща селскостопанска политика (ОСП) и съответно необходимото преструктуриране, което ще бъде предизвикано в старите и новите държави-членки.
|
|
Agriculture continues to be the largest user of rural land, as well as a key determinant of the quality of the countryside and the environment. The importance and relevance of the CAP and rural development have increased with the recent enlargement of the European Union.
|
2. РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И ОБЩИ ЦЕЛИ НА ОБЩНОСТТА
|
|
Without the two pillars of the CAP, market and rural development policies, many rural areas of Europe would face increasing economic, social and environmental problems. The European model of agriculture reflects the multifunctional role farming plays in the richness and diversity of landscapes, food products and cultural and natural heritage [1].
|
2.1. ОСП и развитие на селските райони
|
|
The guiding principles for the CAP, market and rural development policies, were set out by the European Council of Göteborg ( 15 and 16 June 2001). According to its conclusions, strong economic performance must go hand in hand with the sustainable use of natural resources and levels of waste, maintaining biodiversity, preserving ecosystems and avoiding desertification. To meet these challenges, the CAP and its future development should, among its objectives, contribute to achieving sustainable development by increasing its emphasis on encouraging healthy, high-quality products, environmentally sustainable production methods, including organic production, renewable raw materials and the protection of biodiversity.
|
Селското стопанство продължава да бъде най-големият потребител на земя в селските райони, както и ключов определящ фактор за качеството на ландшафта и на околната среда. Важността и значението на ОСП и развитието на селските райони нараснаха при последното разширяване на ЕС.
|
|
Those guiding principles were confirmed in the Lisbon strategy conclusions of the European Council of Thessaloniki ( 20 and 21 June 2003). The reformed CAP and rural development can make a key contribution to competitiveness and sustainable development in the coming years.
|
Без двата стълба на ОСП, пазарната политика и политиката за развитие на селските райони, много селскостопански райони на Европа биха се изправили пред нарастващи икономически, социални и екологични проблеми. Европейският модел на земеделие отразява многофункционалната роля, която селското стопанство изпълнява по отношение на обогатяването и разнообразяването на природните дадености, хранителните продукти и културното и природното наследство в цялата Общност [1].
|
|
2.2. Towards sustainable agriculture: the 2003 and 2004 CAP reforms
|
Ръководните принципи на ОСП, пазарната политика и политиката за развитие на селските райони, бяха зададени от Европейския съвет в Гьотеборг ( 15 и 16 юни 2001 г.). Съгласно направените заключения силните икономически постижения трябва да вървят ръка за ръка с устойчивото използване на природните ресурси и равнищата на отпадните продукти, поддържайки биоразнообразието, запазвайки екосистемите и избягвайки или задържайки процесите на опустиняването. За да отговори на тези предизвикателства, ОСП и нейното бъдещо развитие, заедно с другите цели, трябва да способства за постигането на устойчиво развитие посредством поставяне на ударение върху насърчаване на производството на здравословни и висококачествени продукти, на природосъобразни, щадящи околната среда производствени методи, включително и органичното производство, възстановяващи се суровини и опазване на биоразнообразието.
|
|
The 2003 and 2004 CAP reforms represent a major step forward in improving the competitiveness and sustainable development of farming activity in the EU and setting the framework for future reforms. Successive reforms have contributed to the competitiveness of European agriculture by reducing price support guarantees and encouraging structural adjustment. The introduction of decoupled direct payments encourages farmers to respond to market signals generated by consumer demand rather than by quantity-related policy incentives. The inclusion of environmental, food safety and animal health and welfare standards in cross-compliance reinforces consumer confidence and increases the environmental sustainability of farming.
|
Тези ръководни принципи бяха потвърдени по отношение на Лисабонската стратегия в заключенията, направени от Европейския съвет на срещата в Солун ( 20 и 21 юни 2003 г.). Реформираната ОСП и развитието на селските райони могат да имат ключов принос към повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие през идните години.
|
|
2.3. Rural development 2007 to 2013
|
2.2. Към устойчиво селско стопанство: реформите в ОСП от 2003 и 2004 година
|
|
The future rural development policy focuses on three key areas: the agrifood economy, the environment and the broader rural economy and population. The new generation of rural development strategies and programmes will be built around four axes, namely: axis 1, on improving the competitiveness of the agricultural and forestry sector; axis 2, on improving the environment and the countryside; axis 3, on the quality of life in rural areas and diversification of the rural economy; and axis 4, on Leader.
|
Реформирането на ОСП през 2003 и 2004 г. представлява решителна крачка към подобряване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на селскостопанските дейности в Европейския съюз и разработването на рамката за бъдещите реформи. Последователните реформи допринесоха за повишаването на конкурентоспособността на европейското селско стопанство, посредством намаляването на субсидиите за ценова поддръжка и насърчаване на приспособяването на неговата структура. Въвеждането на несвързаните директни плащания окуражава фермерите все повече да се ръководят от сигналите на пазара, генерирани предимно от търсенето на потребителя, отколкото от количествено обоснованите по политики инициативи. Включването на екологичната безопасност на храните и стандартите за здравен статус и благосъстояние на животните, с възможност за засичане на съответствието, засилва доверието у потребителя и повишава природосъобразното, устойчиво развитие на селското стопанство.
|
|
Under axis 1, a range of measures will target human and physical capital in the agriculture, food and forestry sectors (promoting knowledge transfer and innovation) and quality production. Axis 2 provides measures to protect and enhance natural resources, as well as preserving highnature value farming and forestry systems and cultural landscapes in Europe’s rural areas. Axis 3 helps to develop local infrastructure and human capital in rural areas to improve the conditions for growth and job creation in all sectors and the diversification of economic activities. Axis 4, based on the Leader experience, introduces possibilities for innovative governance through locally based, bottom-up approaches to rural development.
|
2.3. Развитие на селското стопанство за периода 2007—2013 година
|
|
2.4. Meeting the challenges
|
Бъдещото развитие на селскостопанската политика се фокусира върху три ключови области: икономика, ориентирана към производство на селскостопански храни, природосъобразна и разширена икономика и население. Новото поколение селскостопански стратегии и програми за развитие ще бъдат изградени около четири оси, по-специално: ос 1 — за подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горския сектор, ос 2 — за подобряване на околната среда и провинциалните райони, ос 3 — за подобряване качеството на живот в селските райони и диверсификация на селскостопанската икономика; и ос 4 — за "Лидер".
|
|
Rural areas are characterised by a very large diversity of situations, ranging from remote rural areas suffering from depopulation and decline to peri-urban areas under increasing pressure from urban centres.
|
Под ос 1 набор от мерки, имащи за прицел човешкия и физическия капитал в селското стопанство, хранителния и горския сектори (развитие на трансфера на умения и иновационни технологии) и качествена продукция. Ос 2 задава мерки за защита и повишаване на природните ресурси, както и съхранение на високостойностни, природосъобразни селскостопански и горски системи и културни области в европейските земеделски региони. Ос 3 подпомага развитието на местната инфраструктура и човешкия капитал в селските райони, с цел подобряване на условията за нарастване и създаване на заетост във всички сектори, както и диверсификация на стопанските дейности. Ос 4, основана на опита от "Лидер", задава възможности за управление, посредством основана на подход "отдолу нагоре" практика за развитие на селските райони.
|
|
According to the OECD definition, which is based on population density, rural regions [2] account for 92 % of EU territory. Furthermore, 19 % of the population live in predominantly rural regions and 37 % in significantly rural regions. These regions generate 45 % of Gross Value Added (GVA) in the EU and provide 53 % of the employment, but tend to lag behind non-rural areas as regards a number of socioeconomic indicators, including structural indicators. In rural areas, per capita income is around a third less [3], activity rates for women are lower, the service sector is less developed, higher education levels are generally lower, and a smaller percentage of households has access to broadband internet. Remoteness and peripherality are major problems in some rural regions. These disadvantages tend to be even more significant in predominantly rural regions, although the general picture at EU level can vary substantially between Member States. Lack of opportunities, contacts and training infrastructure are a particular problem for women and young people in remote rural areas.
|
2.4. Посрещане на предизвикателството
|
|
Enlargement has changed the agricultural map. In the old Member States agriculture accounts for 2 % of GDP, in the new Member States for 3 % and in Romania and Bulgaria for more than 10 %. In the new Member States the employment share of agriculture is three times higher (12 %) than in the old Member States (4 %). In Bulgaria and Romania agricultural employment levels are considerably higher.
|
Селските райони се характеризират с огромно разнообразие от фактически ситуации, като се започне от силно отдалечени селски райони, страдащи от липса на население и се стигне до крайградски селски райони, подложени на увеличаващото се урбанистично налягане в резултат на близостта на големия град.
|
|
The combined agricultural and food sector forms an important part of the EU economy, accounting for 15 million jobs (8,3 % of total employment) and 4,4 % of GDP. The EU is the world’s largest producer of food and beverages, with combined production estimated at EUR 675 billion. However, the sector remains highly polarised and fragmented in terms of size, with significant opportunities and threats for firms. Forestry and related industries employ around 3,4 million people with a turnover of EUR 350 billion, but only 60 % of annual forest growth is currently exploited.
|
Съгласно определението на ОИСР, основано на фактора гъстота на населението, селските райони [2] в ЕС съставляват 92 % от територията. Освен това 19 % от населението обитава предимно селски райони, а 37 % — в селски райони с важно значение. Тези райони създават 45 % от брутната добавена стойност в ЕС и осигуряват 53 % от общата заетост, но съществува тенденция към изоставане в неселските райони, по отношение на определен брой социално-икономически показатели, включително и структурни показатели. Доходът на глава от населението в селските области е с около една трета по-нисък [3], заетостта на жените е по-слаба, секторът на услугите е по-слабо развит, висшите нива на обучение и образование са по принцип по-ниски, както и по-малък процент от домакинствата имат достъп до широкообхватен интернет. Отдалечеността и разположението в периферията представляват главните проблеми в някои селски райони. Този фактор може да варира устойчиво между държавите-членки. Липсата на възможности, контакти и инфраструктура за обучение, са сериозен проблем за жените и младите хора в отдалечените селски области.
|
|
Agriculture and forestry represent 77 % of land use in the EU. The environmental performance of agriculture in the preservation and enhancement of natural resources in recent years has been mixed. As regards water quality, total nitrogen surplus has declined slightly since 1990 in most of the old Member States, although some countries and regions still experience significant nutrient leaching pressures. Problems of ammonia emissions, eutrophication, soil degradation and decline in biodiversity persist in many areas. However, an increasing share of agricultural area is devoted to organic production (5,4 million hectares in the EU) and renewable resources (an estimated 1,4 million hectares was used for bioenergy production in 2004, of which 0,3 million hectares under the energy crop premium and 0,6 million hectares on set-aside land). Long-term trends in climate change will increasingly shape farming and forestry patterns. There have been advances in the protection of biodiversity with the implementation of Natura 2000 — around 12-13 % of agricultural and forestry area has been designated. High nature value farming systems play an important role in preserving biodiversity and habitats, as well as in landscape protection and soil quality. In most Member States, these farming systems account for between 10 % and 30 % of the agricultural area. In some areas the abandonment of farming could engender serious environmental risks.
|
Вълната на разширяването промени чувствително картата. В старите държави-членки селското стопанство съставлява 2 % от БВП, докато в новите държави-членки този процент е 3 %, а за България и Румъния този процент е дори над 10 %. В новите държави-членки делът на заетостта в селското стопанство е три пъти по-голям (12 %), отколкото в старите държави-членки (4 %). В България и Румъния нивото на заетостта в селското стопанство е значително по-високо.
|
|
Rural areas therefore face particular challenges as regards growth, jobs and sustainability in the coming years. But they offer real opportunities in terms of their potential for growth in new sectors, the provision of rural amenities and tourism, their attractiveness as a place in which to live and work, and their role as a reservoir of natural resources and highly valued landscapes.
|
Обединени, селскостопанският и хранителният сектори формират важна част от икономиката на ЕС, създаващи 15 милиона работни места (обща заетост 8,3 %) и създават 4,4 % от БВП. ЕС е най-големият в света производител на храни и напитки, с комбинирана продукция, възлизаща на 675 милиарда EUR. Все пак секторът си остава крайно поляризиран и фрагментиран по отношение на размера, със значителни възможности, но и заплахи за фирмите. Горите и свързаната с тях промишленост създава заетост за 3,4 милиона души и има оборот от 350 милиарда EUR, но само 60 % от годишния прираст се използва понастоящем.
|
|
The agricultural and food sectors must seize the opportunities offered by new approaches, technologies and innovation to meet evolving market demand both in Europe and globally. Above all, investment in the key resource of human capital will allow rural areas and the agrifood sector to look to the future with confidence.
|
Селското стопанство и горското стопанство обхващат 77 % от използваемата земя в ЕС. Дейностите на селското стопанство по отношение на околната среда, обхващащи съхранение и повишаване на природните ресурси, са преплетени в последните години. По отношение на качеството на водите общият излишък от азот слабо се е понижил от 1990 г. в повечето от старите държави-членки, въпреки че някои страни и региони все още изпитват сериозна изложеност на почвата откъм хранителни вещества. Проблеми, свързани с емисията на амоняк, еутрофикацията (замърсяване в резултат на човешката дейност), деградацията на почвата, спадът на биоразнообразието продължават да са налице в много райони. Все пак нараства делът на селскостопанските области, посветени на органичното производство (5,4 милиона хектара в ЕС) и на възстановимите ресурси (по оценка 1,4 милиона хектара са използвани за биоенергийна продукция през 2004 г., 0,3 милиона хектара от които попадат под годност за премия за енергийни култури, а 0,6 милиона хектара са заделена за специални цели земя). Дългосрочната тенденция в изменението на климата ще има нарастващо значение за преструктуриране на селското стопанство и горските масиви. Наблюдава се прогрес по отношение на защитата и биоразнообразието в резултат на изпълнението на програма Натура 2000, като около 12—13 % от селскостопанските и горските райони са придадени на програмата. Системите с висока природна стойност играят важна роля при запазването на биоразнообразието и обитателите, както и по отношение на защита на природните дадености и качеството на почвата. В повечето държави-членки тези системи възлизат на около 10 и 30 % от селскостопанските райони. Изоставянето на селскостопанските дейности в някои области може да породи сериозни рискове по отношение на околната среда.
|
|
On the occasion of the relaunch of the Lisbon strategy, the European Council has reaffirmed that the Lisbon strategy is to be seen in the wider context of sustainable development requirement that present needs must be met without compromising the ability of future generations to meet their own needs [4]. The new programming period provides a unique opportunity to refocus support from the new EAFRD on growth, jobs and sustainability. In this respect, it is fully in line with the Declaration on the Guiding Principles for Sustainable Development [5] and the renewed Lisbon Action Programme which seeks to target resources at making Europe a more attractive place in which to invest and work, promoting knowledge and innovation for growth and creating more and better jobs.
|
Селските райони следователно трябва да се изправят пред определени предизвикателства, като растеж, заетост и устойчивост през близките години. Но те предоставят реални възможности в смисъл на техния потенциал за растеж в нови сектори, развитието на туризма и услугите, свързани с интереса към селския живот, неговата привлекателност, селата като място за живот и работа и тяхната роля като резерват на природен ресурс и много ценни природни дадености.
|
|
Rural development policy must help rural areas meet these objectives in the period 2007 to 2013. This requires a more strategic approach to competitiveness, job creation and innovation in rural areas and improved governance in the delivery of programmes. There must be an increased focus on forward-looking investments in people, know-how and capital in the farm and forestry sectors, on new ways of delivering win-win environmental services and on creating more and better jobs through diversification, particularly for women and young people. By helping the EU’s rural areas to fulfil their potential as attractive places in which to invest, work and live, rural development policy can play its part in the sustainable development of Europe’s territory.
|
Селскостопанският и хранителният сектори трябва да приемат възможностите, предлагани от новия подход, технологии и иновации, за да се отговори на търсенето на пазара, както в Европа, така и в глобален аспект. Над всичко, инвестиции в най-важния ресурс, човешкия капитал, ще позволят селските райони и хранителният сектор да гледат с увереност в бъдещето.
|
|
3. SETTING THE COMMUNITY’S PRIORITIES FOR THE RURAL DEVELOPMENT PROGRAMMING PERIOD 2007 TO 2013
|
По случай стартирането на Лисабонската стратегия Съветът на Eвропейския съюз потвърди, че Лисабонската стратегия трябва да се разглежда в по-широкия контекст на изискване за устойчиво развитие, тъй щото днешните нужди трябва да бъдат задоволявани, без да се компрометира възможността бъдещите поколения да могат да посрещнат своите нужди [4]. Новият период на програмиране осигурява уникални възможности за префокусиране на финансовата подкрепа от новия фонд EЗФРСР за повишаване на растежа, заетостта и устойчивостта. В това отношение той е напълно съзвучен с Декларацията за ръководните принципи за устойчиво развитие [5] и с обновената Лисабонска програма за действие, която се стреми да насочва ресурсите в посока Европа да стане по-привлекателно място за инвестиране и работа, за прилагане на знания, умение и иновации с цел растеж и създаване на по-добра заетост.
|
|
Within the framework of the objectives established in Regulation (EC) No 1698/2005, the strategic guidelines set out below identify priorities for the Community in accordance with Article 9 thereof. The guidelines aim at the integration of major policy priorities as spelt out in the conclusions of the Lisbon and Göteborg European Councils. For each set of priorities, illustrative key actions are presented. On the basis of these strategic guidelines, each Member State will prepare its national strategy plan as the reference framework for the preparation of rural development programmes.
|
Политиката за развитие на селските райони трябва да подпомага селските райони да постигнат тези цели през периода 2007—2013 г. Това налага един подчертано стратегически подход, насочен към конкурентоспособност, създаване на заетост и иновационни технологии в селските райони и подобряване на ръководството на ефективността на програмите. Трябва да се фокусират инвестициите в насоки с далечна перспектива, като човешки ресурс, "ноу-хау" и капитал в селскостопанския и горския сектори, нови методи на предоставяне на печеливши услуги, свързани с използване даденостите на околната среда и за създаване на повече и по-добри работни места, посредством диверсификация, по-специално за жени и млади хора. Посредством оказване на финансова помощ на селските райони на ЕС за реализация на техния потенциал като привлекателни места за инвестиране, за работа и живеене, политиката за развитие на селските райони играе важна роля за устойчивото развитие на териториите на ЕС.
|
|
The resources devoted to the Community rural development priorities (within the regulatory minimum funding limits for each axis) will depend on the specific situation, strengths, weaknesses and opportunities of each programme area. Each of the Community priorities, and their contribution to the Lisbon and Göteborg objectives, will need to be reflected at Member State level in the national strategy plan and the rural development programmes. In many cases, there will be national or regional priorities for specific problems related to the agrifood chain or the environmental, climatic and geographical situation of agriculture and forestry. Rural areas may have to deal with other specific issues such as peri-urban pressure, unemployment, remoteness or low population density.
|
3. ЗАДАВАНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ПРОГРАМИРАНЕ 2007—2013 ГОДИНА
|
|
3.1. Improving the competitiveness of the agricultural and forestry sector
|
В рамките на целите, разписани в Регламент (ЕО) № 1698/2005, стратегическите насоки, зададени по-долу, определят приоритетите за Общността, в съответствие с член 9 от него. Насоките имат за цел интегрирането на основните приоритети по политиките, както са записани в заключенията на Европейските съвети от Лисабон и от Гьотеборг. За всеки комплект от приоритети са представени илюстриращи ключови дейности. На основата на тези стратегически насоки всяка държава-членка ще изготви своя национален стратегически план, като референтна рамка за изготвянето на програмите за развитие на селските райони.
|
|
Community strategic guideline
|
Ресурсите предназначени за приоритетите на развитие на селските райони на Общността (в рамките на регулаторния минимум на лимитите по всяка ос) ще зависят от специфичната ситуация, силните и слабите страни и възможностите и рисковете (суот анализ) на всяка програмна област. Всеки от приоритетите на Общността, които допринасят за изпълнението на целите на Лисабонската и Гьотеборгската стратегии, трябва да бъде отразен на ниво на държавите-членки в националния стратегически план и в програмите за развитие на селските райони. В много случаи ще съществуват конкретни национални или регионалните приоритети за специфични въпроси, свързани с веригата на производство на селскостопански храни или със състоянието на околната среда, климатичните и географски особености на земеделието и горите. Селските райони може да се наложи да се сблъскат с други специфични въпроси, като например влиянието на близките големи населени пунктове, безработицата, отдалечеността на селските райони с ниска концентрация на население.
|
|
Europe’s agricultural, forestry and food-processing sectors have great potential to further develop high-quality and value-added products that meet the diverse and growing demand of Europe’s consumers and world markets.
|
3.1. Повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския и горския сектори.
|
|
The resources devoted to axis 1 should contribute to a strong and dynamic European agrifood sector by focusing on the priorities of knowledge transfer, modernisation, innovation and quality in the food chain, and on priority sectors for investment in physical and human capital.
|
Стратегически насоки на Общността
|
|
In order to meet these priorities, Member States are encouraged to focus support on key actions. Such key actions could include:
|
Селскостопанският, горският и хранително-преработвателният сектори в Европа притежават голям потенциал за по-нататъшно развитие на висококачествени продукти с добавен стойност, които удовлетворяват разнообразните и нарастващи претенции на европейския потребител и на световните пазари.
|
|
(i) restructuring and modernisation of the agriculture sector, which continue to play an important role in the development of many rural areas, particularly in the new Member States. Successful agricultural adjustment can be the key to improving the competitiveness and environmental sustainability of the agricultural sector and boosting jobs and growth in related areas of the economy. This includes promoting the anticipation of change within the agricultural sector in the context of restructuring and modernisation and developing a proactive approach to training and retraining farmers, particularly as regards transferable skills;
|
Финансовите ресурси, предназначени за ос 1, трябва да допринесат за един силен сектор за производство на селскостопански храни посредством фокусиране върху приоритетите за трансфер на знания и умения, модернизация и иновационни технологии, и качество по цялата верига на производство на храни, както и върху приоритетното инвестиране във физически и човешки капитал.
|
|
(ii) improving integration in the agrifood chain. Europe’s food industry is one of the world’s most competitive and innovative, but it is facing increasing global competition. There is considerable scope in the rural economy to create and market new products, to retain more value in rural areas through quality schemes and to raise the profile of European products overseas. The use of advisory services and support to meet Community standards will contribute to this integration process. A market-oriented agricultural sector will help further consolidate the position of Europe’s agrifood sector as a major employer and source of economic growth;
|
За да отговорят на предизвикателствата на тези приоритети, държавите-членки са насърчени да насочат подкрепата към ключови дейности. Такива дейности могат да бъдат:
|
|
(iii) facilitating innovation and access to research and development (R & D). Innovation is increasingly important for Europe’s farming, agrifood and forestry sectors. While Europe’s large agrifood companies are often at the cutting edge of new trends, the introduction of new products and processes could significantly contribute to the performance of smaller processors and farm businesses. In particular, new forms of cooperation could facilitate access to R & D, innovation and actions undertaken under the Seventh Framework Programme [6];
|
i) преструктуриране и модернизация на селскостопанския сектор, който продължава да играе важна роля в развитието на много селски райони, най-вече в новите държави-членки. Успешното приспособяване на селскостопанския сектор може да бъде ключът към подобряване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на околната среда, както и увеличаването на заетостта и икономическия растеж на свързаните с него райони. Това включва развитие на предвиждането на промените в селскостопанския сектор в контекста на преструктуриране и модернизация, както и развитие на целенасочено обучение и преобучение по отношение на предаване на знания и умения;
|
|
(iv) encouraging the take-up and diffusion of information and communications technologies (ICT). The agrifood sector as a whole has been identified as lagging behind in the take-up of ICT technologies. This is particularly the case for smaller businesses. Adoption of e-business applications is still at a low level outside of large multinationals and their larger suppliers. Rural development funds should complement future Commission initiatives such as i2010 in the fields of e-business (particularly in relation to small and medium-sized enterprises), e-skills and e-learning;
|
ii) подобряване на интегрираността на веригата за производство на храни. Европейската хранителна промишленост е една от най-конкурентноспособните и иновационни в света, но тя постоянно се изправя пред нарастващата глобална конкуренция. Съществуват значителни възможности в селскостопанската икономика за производството и пласмента на нови продукти, за създаване на по-голяма добавена стойност в селските области, посредством качествени производствени схеми и за повишаване имиджа на европейската продукция отвъд океана. Използването на консултационни услуги и финансова подкрепа за посрещане на стандартите на Общността ще допринесе за развитието на този интеграционен процес. Един пазарно-ориентиран селскостопански сектор ще спомогне за по-нататъшното укрепване на европейския сектор за производство на храни, като основен източник на заетост и на икономически растеж;
|
|
(v) fostering dynamic entrepreneurship. The recent reforms have created a market-oriented environment for European farming. This brings new opportunities for farm businesses. But the realisation of this economic potential will depend on the development of strategic and organisational skills. Encouraging the entry of young farmers into the profession can play an important role in this respect;
|
iii) благоприятстване на иновационните технологии и достъп до изследователска дейност и развитие. Иновациите имат нарастващо значение за селскостопанския, горския и сектора за производство на храни на Европа. Докато най-големите европейски компании за производство на храни са на острието на най-новите течения, то въвеждането на нови продукти и преработени изделия могат значително да способстват за развитието на по-малките преработвателни предприятия и селскостопанската инициатива. Новите форми на сътрудничество, на практика могат да благоприятстват достъпа до изследователска дейност и развитие, иновационни и други дейности, предприемани под егидата на Седма рамкова програма [6];
|
|
(vi) developing new outlets for agricultural and forestry products. New outlets can offer higher value added, in particular for quality products. Support for investment and training in the field of non-food production under rural development can complement measures taken under the first pillar by creating innovative new outlets for production or helping the development of renewable energy materials, biofuels and processing capacity;
|
iv) насърчаване на набирането, обработката и разпространението на информация и информационни и комуникационни технологии. Като цяло секторът за производство на храни е определен като изоставащ по отношение на ИТ технологиите. Това най-вече се отнася за дребния бизнес. Възприемането на електронната форма на осъществяване на бизнес е все още на ниско равнище, извън рамката на големите мултинационални компании и техните доставчици. Фондовете за развитие на селското стопанство трябва да допълват бъдещите инициативи на Комисията, като например през 2010 година, по отношение на електронния бизнес (главно за малки и средни предприятия), електронните умения и електронното обучение;
|
|
(vii) improving the environmental performance of farms and forestry. Long-term sustainability will depend on the ability to produce products that consumers wish to buy, while achieving high environmental standards. Investing in increased environmental performance can also lead to efficiency gains in production, creating a win-win situation.
|
v) поощряване на динамичното предприемачество. Най-новите реформи създадоха пазарно-ориентирана среда за европейските фермери. Тя предоставя нови възможности за фермерския бизнес. Но реализацията на този икономически потенциал ще зависи от разработката на стратегията и от организационните умения. В това отношение определена роля може да има насърчаването на навлизането на млади фермери в професията;
|
|
To enhance generational renewal in agriculture, combinations of measures available under axis 1, tailored to the needs of young farmers, may be considered.
|
vi) развитие на нови пазари за селскостопански и горски продукти. Създаването на нови пазари може да предложи възможност за по-висока добавена стойност, за качествени продукти. Финансовата подкрепа за инвестиране и обучение в областта на нехранителната продукция, съгласно стратегията за развитието на селските райони, може да допълни мерките по първия стълб, посредством създаване на иновационни нови пазари за тези продукти или подпомагане развитието на възстановяеми енергийни материали, биогорива и преработвателни мощности;
|
|
3.2. Improving the environment and the countryside
|
vii) подобряване на дейността в екологичен аспект на селските и горските стопанства. Устойчивостта в дългосрочен план ще зависи от възможността да се произвеждат продукти, които да отговарят на търсенето и желанията на потребителите, при съблюдаване на високи екологични стандарти. Инвестициите в повишаване екологичния характер на селскостопанските дейности могат да доведат до ефективни печалби, като се създават двустранно печеливши партньорства в производството.
|
|
Community strategic guideline
|
За повишаване на обновяването на селското стопанство може да се обмисли използването на комбинация от мерки, от предвидените по ос 1, насочена към задоволяване на нуждите на младите фермери.
|
|
To protect and enhance the EU’s natural resources and landscapes in rural areas, the resources devoted to axis 2 should contribute to three EU-level priority areas: biodiversity and the preservation and development of high nature value farming and forestry systems and traditional agricultural landscapes; water; and climate change.
|
3.2. Подобряване на околната среда и на природните дадености (ландшафта)
|
|
The measures available under axis 2 should be used to integrate these environmental objectives and contribute to the implementation of the agricultural and forestry Natura 2000 network, to the Göteborg commitment to reverse biodiversity decline by 2010, to the objectives laid down in Directive 2000/60/EC of the European Parliament and of the Council of 23 October 2000 establishing a framework for Community action in the field of water policy [7], and to the Kyoto Protocol targets for climate change mitigation.
|
Стратегически насоки на Общността
|
|
In order to meet these priorities, Member States are encouraged to focus support on key actions. Such key actions could include:
|
За защита и повишаване на природните запаси и дадености на Европейския съюз в селските райони, финансовите ресурси, предназначени по ос 2, трябва да осъществят принос в три приоритетни области на равнище ЕС: поддържане на биоразнообразието, съхранение и развитие на земеделие и горско стопанство с висока природосъобразна стойност, развитие на традиционни селскостопански природни дадености, изменения във водите и климата.
|
|
(i) promoting environmental services and animal-friendly farming practices. European citizens expect farmers to respect mandatory standards. But many also agree that farmers should be remunerated for signing up to commitments which go further, delivering services that the market will not provide alone, particularly when focused on specific resources of particular importance in the context of agriculture and forestry, such as water and soil;
|
Мерките, предвидени по ос 2, трябва да бъдат използвани за интегриране на екологичните цели и за допринасяне за изпълнението на програмата Натура 2000 в селското и горското стопанства, за целите на Гьотеборгската стратегия за обръщане на тенденцията за спад в биоразнообразието до 2010 година, за целите, зададени в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. относно рамката на дейностите на Общността в областта на политиката за водите [7], и за целите на протокола от Киото за смекчаване на измененията в климата.
|
|
(ii) preserving the farmed landscape and forests. In Europe, much of the valued rural environment is the product of agriculture. Sustainable land management practices can help reduce risks linked to abandonment, desertification and forest fires, particularly in less-favoured areas. Appropriate farming systems help to preserve landscapes and habitats ranging from wetlands to dry meadows and mountain pastures. In many areas, this is an important part of the cultural and natural heritage and of the overall attractiveness of rural areas as places in which to live and work;
|
За да отговорят на предизвикателствата на тези приоритети, държавите-членки са насърчени да насочат подкрепата към ключови дейности. Такива дейности могат да бъдат:
|
|
(iii) combating climate change. Agriculture and forestry are at the forefront of the development of renewable energy and material sources for bioenergy installations. Appropriate agricultural and forestry practices can contribute to the reduction in greenhouse gas emissions and preservation of the carbon sink effect and organic matter in soil composition, and can also help in adapting to the impacts of climate change;
|
i) развитие на екологични услуги и практики за щадящо отглеждане на животни. Европейските граждани очакват фермерите да съблюдават задължителните стандарти. Мнозина считат, че на фермерите трябва да се заплаща за поемане на ангажименти, които отиват по-далеч от предоставянето на услуги, които пазарът сам по себе си не може да осигури, по-специално когато усилията се фокусират върху специфични ресурси от практическо значение, в контекста на земеделието и горското дело, като водите и почвата;
|
|
(iv) consolidating the contribution of organic farming. Organic farming represents a holistic approach to sustainable agriculture. In this respect, its contribution to environmental and animal welfare objectives could be further reinforced;
|
ii) съхраняване на природните дадености и горите. По-голямата част от ценената селска природа в Европа е свързана със земеделието. Практиките за устойчиво управление на земята могат да допринесат за намаляване на риска, свързан с изоставянето, опустиняването и горските пожари, превръщайки ги в по-малоценни райони. Подходящи системи на земеделие ще спомогнат за съхраняването на природните дадености и обитателите, от мочурите до сухите ливади и планинските пасища. В много райони природните дадености представляват важна част от културното и природното наследство и в общата привлекателност на селските райони за живот и за работа;
|
|
(v) encouraging environmental/economic win-win initiatives. The provision of environmental goods, particularly through agri-environmental measures, can contribute to the identity of rural areas and their food products. They can form a basis for growth and jobs provided through tourism and the provision of rural amenities, particularly when linked to diversification into tourism, crafts, training or the non-food sector;
|
iii) борба с измененията в климата. Селското и горското стопанства са в предната линия на развитието на възобновяемите източници на енергии и материали за биоенергийни инсталации. Подходящи селскостопански и горски практики могат да допринесат за снижаване на парниковия ефект, емисията на газове и запазване на ефекта на намаляване на въглерода и органичната материя в състава на почвата и може да спомогне за адаптиране на влиянието върху измененията в климата;
|
|
(vi) promoting territorial balance. Rural development programmes can make a vital contribution to the attractiveness of rural areas. They can also help ensure that in a competitive, knowledge-based economy, a sustainable balance between urban and rural areas is maintained. In combination with other programme axes, land management measures can make a positive contribution to the spatial distribution of economic activity and territorial cohesion.
|
iv) консолидиране на приноса от органичното стопанство. Органичното стопанство представлява нов, холистичен подход към устойчиво развитие на селското стопанство. В това отношение неговият принос към целите на околната среда и благосъстоянието на животните може да бъде засилен допълнително;
|
|
3.3. Improving the quality of life in rural areas and encouraging diversification of the rural economy
|
v) насърчаване на екологични/икономически многостранно изгодни инициативи. Осигуряването на екологични стоки, на практика посредством агро-екологични мерки, може да допринесе за повишаване на идентичността на селските области и произвежданата в тях хранителна продукция. Те могат да представляват база за растеж и осигуряване на заетост, осигурени от туризма и атрактивността на селските удоволствия, по-специално свързани с диверсификацията в туризма, занаятите и нехранителния сектор;
|
|
Community strategic guideline
|
vi) развитие на териториалния баланс. Програми за развитие на селското стопанство могат да дадат жизнен принос към засилване привлекателността на селските райони. Те могат да способстват за поддържането на устойчиво равновесие между градските и селските райони в условия на конкурентоспособност и основаваща се на науката икономика. В комбинация с останалите програмни оси мерките за управление на земята могат да допринесат за пространственото разпределение на икономическите дейности в аспект на териториалната съгласуваност.
|
|
The resources devoted to the fields of diversification of the rural economy and quality of life in rural areas under axis 3 should contribute to the overarching priority of the creation of employment opportunities and conditions for growth. The range of measures available under axis 3 should in particular be used to promote capacity building, skills acquisition and organisation for local strategy development and also help ensure that rural areas remain attractive for future generations. In promoting training, information and entrepreneurship, the particular needs of women, young people and older workers should be considered.
|
3.3. Подобряване качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на селскостопанската икономика
|
|
In order to meet these priorities, Member States are encouraged to focus support on key actions. Such key actions could include:
|
Стратегически насоки на Общността
|
|
(i) raising economic activity and employment rates in the wider rural economy. Diversification is necessary for growth, employment and sustainable development in rural areas, and thereby contributes to a better territorial balance in both economic and social terms. Tourism, crafts and the provision of rural amenities are growth sectors in many regions and offer opportunities both for on-farm diversification outside agriculture and the development of micro-businesses in the broader rural economy;
|
Финансовите ресурси, предназначени за областта на диверсификацията на селската икономика и качеството на живот в селските райони по ос 3, трябва да допринесат за най-главния приоритет, създаването на условия за заетост и за растеж. Обхватът на допустимите по ос 3 мерки трябва да бъде използван за поощряване на придобиването на умения, за изграждане на капацитет и организация за местна стратегия за развитие, както и да гарантира, че селските области ще остават привлекателни за бъдещите поколения. Чрез развитие на обучението, информацията и предприемачеството, трябва да се вземат предвид конкретно нуждите на жените и младите хора.
|
|
(ii) encouraging the entry of women into the labour market. In many rural areas inadequate childcare provision creates specific barriers. Local initiatives to develop childcare facilities can facilitate access to the labour market. This can include the development of childcare infrastructure, potentially in combination with initiatives to encourage the creation of small businesses related to rural activities and local services;
|
За да отговорят на тези приоритети, държавите-членки са насърчени да насочат подкрепата към ключови дейности. Такива дейности могат да бъдат:
|
|
(iii) putting the heart back into villages. Integrated initiatives combining diversification, business creation, investment in cultural heritage, infrastructure for local services and renovation can contribute to improving both economic prospects and quality of life;
|
i) издигане нивото на икономическите дейности и заетостта в разширената селска икономика. Диверсификацията е необходимо условие за растежа, заетостта и устойчивото развитие на селските райони и с това допринася за по-добрия териториален баланс в икономически и в социален аспект. Туризмът, занаятите и осигуряването на приходи от категорията селски удоволствия, представляват областите на растеж в много райони и предоставят възможности както за текуща фермерска диверсификация извън селското стопанство, така и за развитие на микробизнес в широк аспект на селскостопанската икономика;
|
|
(iv) developing micro-business and crafts, which can build on traditional skills or introduce new competencies, particularly when combined with purchase of equipment, training and coaching, thus helping to promote entrepreneurship and develop the economic fabric;
|
ii) поощряване навлизането на жените и младите хора на пазара на труда. Неадекватните разпоредби за отглеждането на децата създават в много селски райони пречки в това отношение. Местни инициативи за развитие на детски заведения могат да спомогнат за достъпа на жените до пазара на труда. Те могат да включват развитие на детската инфраструктура, в комбинация с инициативи за насърчаване на създаването на малък бизнес, свързан със селскостопанските дейности и местните услуги;
|
|
(v) training young people in skills needed for the diversification of the local economy, which can tap into demand for tourism, recreation, environmental services, traditional rural practices and quality products;
|
iii) обратната връзка на сърцето със селото. Интегрирани инициативи, включващи диверсификация, създаване на бизнес, инвестиране в природни дадености и културно наследство, инфраструктура за местни услуги и обновяване, могат да допринесат за подобряването, както на икономическите перспективи, така и на качеството на живот;
|
|
(vi) encouraging the take-up and diffusion of ICT. The take-up and diffusion of ICT is essential in rural areas for diversification, as well as for local development, the provision of local services and the promotion of e-inclusion. Economies of scale can be achieved through village ICT initiatives combining IT equipment, networking and e-skills training through community structures. Such initiatives can greatly facilitate IT take-up by local farms and rural businesses and the adoption of e-business and e-commerce. Full advantage needs to be taken of the possibilities afforded by the internet and broadband communications, supported for example by regional programmes under the Structural Funds, to overcome the disadvantages of location;
|
iv) насърчаване на микробизнеса и занаятите, които се развиват на основата на традиционните умения или въвеждането на знания, които в комбинация със закупуването на оборудване, обучение и тренировки, могат да засилят предприемачеството и развитието на икономиката;
|
|
(vii) developing the provision and innovative use of renewable energy sources, which can contribute to creating new outlets for agricultural and forestry products, the provision of local services and the diversification of the rural economy;
|
v) обучение на млади хора в умения и знания, необходими за диверсификация на местната икономика, което може да се прояви като интерес към туризъм, екологично ориентирани услуги, традиционни селскостопански практики и качествени продукти;
|
|
(viii) encouraging the development of tourism. Tourism is a major growth sector in many rural areas and can build on cultural and natural heritage. Increased use of ICT in tourism for bookings, promotion, marketing, service design and recreational activities can help improve visitor numbers and lengths of stays, particularly where this provides links to smaller facilities and encourages agri-tourism;
|
vi) поощряване съобразяването със и разпространяване на информационни и комуникационни технологии (ICT). Използването и разпространяването на ICT е крайно необходимо за селските райони, с оглед диверсификацията, както и за местното развитие, предоставянето на местни услуги и засилване на електронната работа в мрежа. Сериозни икономии могат да се постигнат посредством ICT инициативи в селата, в комбинация с IT оборудване, работа в мрежа и електронно обучение на умения в общинските структури. Подобни инициативи могат решително да повлияят в технологично отношение на местните стопанства и на селскостопанския бизнес с възприемането на електронните варианти на бизнес и търговия. Трябва да се извлече изцяло предимство от възможностите, предоставяни от интернет и широкообхватните комуникации, подкрепяни например от регионалните програми по структурните фондове, с цел преодоляване на недостатъците от месторазположението на даден район;
|
|
(ix) upgrading local infrastructure, particularly in the new Member States. Significant investment will be undertaken in major telecommunications, transport, energy and water infrastructure over the coming years. Considerable support will be available from the Structural Funds, ranging from trans-European networks to the development of connections to business or science parks. For the multiplier effect to be fully realised in terms of jobs and growth, small-scale local infrastructure, supported within rural development programmes, can play a vital role in connecting these major investments to local strategies for the diversification and development of agricultural and food-sector potential.
|
vii) развитие на обезпечаването и иновационното използване на възобновяеми енергийни източници, които могат да допринесат за създаването на нови пазари за селскостопанска и горска продукция, осигуряването на местни услуги и диверсификация на селската икономика;
|
|
3.4. Building local capacity for employment and diversification
|
viii) насърчаване развитието на туризма. Туризмът се явява най-сериозният фактор за икономическо развитие и растеж на много селски райони, като се базира на културното и природно наследство. Повишената употреба на ICT в туризма за маркетингови, промоционални, резервационни и счетоводни услуги, организационни и ваканционни дейности, могат да доведат до по-голям брой посетители, по-голяма продължителност на престоя, и по-специално, където се създава връзка с възможността за създаване на малки улеснения и удобства, които насърчават туризма;
|
|
Community strategic guideline
|
ix) подобряване на местната структура, по-специално в новите държави-членки. Значителни инвестиции ще бъдат насочени в големи телекомуникационни, транспортни, енергийни и хидро-инфраструктурни проекти през следващите години. Значителна финансова подкрепа се предвижда от структурните фондове, обхващаща от трансевропейски магистрали до развитие на връзки с бизнес или научни центрове. С цел пълното реализиране на мултиплициран ефект по отношение на заетостта и растежа дребномащабни местни инфраструктури, подкрепяни от програми за селскостопанско развитие, могат да играят жизнено важна роля при свързването на тези главни инвестиции с регионалните стратегии, за постигането на диверсификация и развитие на потенциала на селскостопанския и хранителния сектори.
|
|
The resources devoted to axis 4 (Leader) should contribute to the priorities of axes 1 and 2, and in particular of axis 3, but also play an important role in the horizontal priority of improving governance and mobilising the endogenous development potential of rural areas.
|
3.4. Изграждане на местен капацитет за създаване на заетост и диверсификация
|
|
Support under axis 4 offers the possibility, in the context of a community-led local development strategy building on local needs and strengths, to combine all three objectives — competitiveness, environment and quality of life/diversification. Integrated approaches involving farmers, foresters and other rural actors can safeguard and enhance the local natural and cultural heritage, raise environmental awareness, and invest in and promote specialty products, tourism and renewable resources and energy.
|
Стратегически насоки на Общността
|
|
In order to meet these priorities, Member States are encouraged to focus support on key actions. Such key actions could include:
|
Финансовите ресурси, предназначени за ос 4 (Лидер) трябва да допринесат за приоритетите по оси 1 и 2, и по-специално за ос 3, но играят и важна роля по отношение на хоризонталния приоритет на подобряване на управлението и мобилизацията на ендогенното (вътрешно) развитие на потенциала на селските райони.
|
|
(i) building local partnership capacity, animation and promoting skills acquisition, which can help mobilise local potential;
|
Финансовата подкрепа по ос 4 предоставя възможността, в контекста на изготвената и прилагана от местната общност стратегия за развитие, изграждана на основата на местни нужди и с местни сили, с цел комбиниране и на трите цели: конкурентоспособност, околна среда и качество на живота/диверсификация. Интегрирани подходи, включващи фермери, горски стопани и други селскостопански участници, могат да защитят и издигнат местното природно и културно наследство, да засилят усещането за автентична околна среда и да инвестират в развитие на специални продукти, туризъм и възстановяеми ресурси и енергии.
|
|
(ii) promoting private-public partnership. In particular, Leader will continue to play an important role in encouraging innovative approaches to rural development and bringing the private and public sectors together;
|
За осъществяването на тези приоритети държавите-членки са насърчени да фокусират финансовата помощ върху ключови дейности. Такива ключови дейности могат да включват:
|
|
(iii) promoting cooperation and innovation. Local initiatives such as Leader and support for diversification can play an essential role in connecting people to new ideas and approaches, encouraging innovation and entrepreneurship, and can promote inclusiveness and the provision of local services. On-line communities can help in the dissemination of knowledge, the exchange of good practices and innovation in rural products and services;
|
i) изграждане на местни партньорски групи за съживяване и развитие на придобиването на умения, които могат да подпомогнат мобилизирането на местния потенциал;
|
|
(iv) improving local governance. Leader can help foster innovative approaches to linking agriculture, forestry and the local economy, thereby helping to diversify the economic base and strengthen the socioeconomic fabric of rural areas.
|
ii) развитие на партньорство между частни и обществени структури. "Лидер" ще продължи да играе важна роля при поощряването на иновационния подход при развитието на селските райони и събирането на интересите на частния и обществения сектори;
|
|
3.5. Ensuring consistency in programming
|
iii) развитие на сътрудничеството и иновациите. Местни инициативи, като "Лидер" и подкрепата за диверсификация, могат да играят основна роля за свързването на хората с нови идеи и подходи, насърчаването на иновациите и предприемачеството, както и за осъществяване включването на условия за местни услуги. Консултирането на общности в реално време може да спомогне за разпространението на знания, обмена на добри практики и иновации в селскостопанското производство и предоставяне на услуги;
|
|
Community strategic guideline
|
iv) подобряване на местното управление. "Лидер" може да спомогне за насърчаването на иновационен подход за свързване на земеделието, горското дело и местната икономика, по този начин спомагайки за диверсификацията на икономическата основа и засилването на социално-икономическия строеж на селските райони.
|
|
In working out their national strategies, Member States should ensure that synergies between and within the axes are maximised and potential contradictions avoided. Where appropriate, they may develop integrated approaches. They will also wish to reflect on how to take into account other EU-level strategies, such as the Action Plan for Organic Food and Farming, the commitment to increased use of renewable energy resources [8], the need to develop a medium- and long-term EU strategy to combat climate change [9], and the need to anticipate the likely effects on farming and forestry, the EU Forestry Strategy and Action Plan (which can help deliver on both the growth and employment and the sustainability objectives) and the priorities set out in the Sixth Community Environment Action Programme laid down by Decision No 1600/2002/EC of the European Parliament and of the Council [10], particularly those priorities identified as requiring thematic environmental strategies (soil protection, protection and conservation of the marine environment, the sustainable use of pesticides, air pollution, urban environment, the sustainable use of resources, and waste recycling).
|
3.5. Осигуряване на съгласуваност в програмирането
|
|
Several means are available at EU and Member State level to improve governance and policy delivery. Technical assistance can be used to build up European and national networks for rural development, as a platform for exchange of best practice and expertise on all aspects of policy design, management and implementation between stakeholders. Information and publicity to ensure early involvement of the different actors will need to be considered in the preparation of the national strategies and worked out for the later stages of implementation.
|
Стратегически насоки на Общността
|
|
3.6. Complementarity between Community instruments
|
При разработването на националните стратегии държавите-членки трябва да обезпечат максимално възможна синергичност между и вътре в самите оси, а потенциалните противоречия да бъдат избегнати. Където е подходящо, може да се развие интегриран подход. Държавите-членки могат, ако желаят, да отразят в стратегията начина, по който ще вземат под внимание други стратегии на равнище ЕС, като например Плана за действие за органичното производство на храни и стопанство, ангажименти за увеличаване на употребата на възстановяеми енергийни източници [8], необходимостта от развиване на средносрочни и дългосрочни ЕС стратегии за противодействие на изменението на климата [4], както и необходимостта от прогнозиране на вероятните ефекти от селското и горското стопанства, Стратегията на ЕС плана за действие за горите (които могат да спомогнат, както за растежа, така и за повишаване на заетостта и за устойчивостта на целите) и приоритетите, зададени в Шеста програма за действие на Общността по отношение на околната среда, съгласно Решение 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [9], по-специално тези приоритети, определени като изискващи тематични екологични стратегии (защита на почвата и съхраняване на морската околна среда, устойчива употреба на пестициди, замърсяване на въздуха, урбанистична среда, устойчива експлоатация на ресурсите и рециклиране на отпадните продукти).
|
|
Community strategic guideline
|
Възможни са няколко способа на равнище ЕС и държавите-членки за подобряване на управлението и изпълнението на политиката. Може да се използва техническа помощ за изграждане на европейска и национални мрежи за развитие на селските райони като платформа за обмен на добри практики и знания във всички области на формиране на политиките, управлението и взаимодействието между участниците в сектора. При изготвянето на националните стратегии трябва да се предвиди информация и гласност, с цел въвличането на различни участници в сектора и да бъдат разработени на една по-късна фаза на изпълнението.
|
|
The synergy between structural, employment and rural development policies needs to be encouraged. In this context, Member States should ensure complementarity and coherence between actions to be financed by the European Regional Development Fund, the Cohesion Fund, the European Social Fund, the European Fisheries Fund and the EAFRD on a given territory and in a given field of activity. The main guiding principles as regards the demarcation line and the coordination mechanisms between actions supported by the different funds should be defined in the national strategic reference framework and the national strategy plan.
|
3.6. Допълняемост между финансовите инструменти на Общността
|
|
For infrastructure investments, the scale of intervention could be a guiding principle. For example, for investments in transport and other infrastructure at Member State, regional or subregional level, cohesion policy instruments would be used, while at the local level the basic services measure under axis 3 could be used, ensuring the link between local and regional levels.
|
Стратегически насоки на Общността
|
|
As regards the development of human capital, support under rural development would target farmers and the economic actors involved in the diversification of the rural economy. The population of rural areas could receive support as part of an integrated, bottom-up approach. Actions in these fields should be implemented in full compliance with the objectives of the European Employment Strategy, as set out in the Integrated Guidelines for Growth and Jobs, and coherent with the actions taken under the national reform programmes in the framework of the Lisbon process. The Education and Training 2010 work programme seeks to achieve the education and the training side of the Lisbon goals. Lifelong learning is at the heart of this programme and applies to all levels and types of education and training, including the agricultural, forestry and agrifood sectors.
|
Синергичността между структурните политики, политиките по заетостта и развитието на селските райони трябва да бъде поощрявана. В този контекст държавите-членки трябва да осигурят допълняемост и съгласуваност между дейностите, които се финансират от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд, Европейския фонд за рибарство и ЕЗФРСР, за дадена територия и в дадена област на дейност. Основните ръководни принципи, като демаркационната линия и координиращите механизми между дейностите, подлежащи на финансова подкрепа от различните фондове, следва да бъдат дефинирани в националната стратегическа референтна рамка и в националния стратегически план.
|
|
4. THE REPORTING SYSTEM
|
По отношение на инфраструктурните инвестиции скалата на финансова интервенция се явява ръководен принцип. Като пример, инвестициите в транспорта и други инфраструктури на държавите-членки на регионално и субрегионално равнище ще бъдат използвани инструментите на политиката на сближаване, докато на местно ниво основните мерки за развитие на услугите по ос 3 трябва да бъдат използвани за осигуряване на връзката между местното и регионалното нива.
|
|
Regulation (EC) No 1698/2005 foresees strategic monitoring of the Community and national strategies. The basis for reporting on progress will be the common framework for monitoring and evaluation, to be established in cooperation with the Member States.
|
По отношение на развитието на човешкия капитал, финансовата помощ по фонда за развитие на селските райони ще има за обект фермерите и онези участници в сектора, пряко въвлечени в диверсификацията на селскостопанската икономика. Населението в селските райони би могло да получи финансова подкрепа, като част от интегрирания "отдолу нагоре" подход. Дейностите в тези области трябва да бъдат осъществени в пълно съответствие с целите на Европейската стратегия за заетост, съгласно Интегрираните насоки за растеж и заетост и съгласувано с дейностите, предприети в съответствие с националната програма за реформа в рамките на Лисабонския процес. Работната програмата за обучение и квалификация до 2010 г. има за цел да осъществи тази страна на Лисабонските цели, свързана с обучение и квалификация. Обучение през целия живот се явява сърцето на програмата и се прилага на всички нива и видове обучение и квалификация, включително в селскостопанския, горския и хранителния сектори.
|
|
The framework will provide a limited number of common indicators and a common methodology. It will be supplemented by programme-specific indicators to reflect the character of each programme area.
|
4. СИСТЕМА ЗА ДОКЛАДИ И ИНФОРМАЦИЯ
|
|
A common set of indicators will allow aggregation of outputs, results and impacts at EU level and help assess progress in achieving Community priorities. Baseline indicators defined at the start of the programming period will allow for assessment of the initial situation and form the basis for the development of the programme strategy.
|
Регламент (ЕО) № 1698/2005 предвижда осъществяването на стратегически мониторинг от Общността и на националните стратегии. Основата за докладване на постигнат прогрес ще бъде общата рамка за мониторинг и оценка, която трябва да бъде изготвена в сътрудничество с държавите-членки.
|
|
Evaluation activities will take place on an ongoing basis, comprising at programme level ex ante, mid-term, and ex post evaluation, as well as other evaluation activity considered useful for improving programme management and impact. These will be accompanied by thematic studies and synthesis evaluations at Community level, as well as by the activities of the European network for rural development as a platform for exchange and capacity building for evaluation in Member States. The exchange of good practices and the sharing of evaluation results can contribute significantly to the effectiveness of rural development. In this respect, the European network should play a central role in facilitating contacts.
|
Рамката ще предостави ограничен брой общи показатели и обща методология. Тя ще бъде допълнена от специфични за програмирането показатели, които да отразяват характера на програмните области.
|
|
[1] Presidency conclusions of the European Councils of Luxembourg ( 12 and 13 December 1997), Berlin ( 24 and 25 March 1999) and Brussels ( 24 and 25 October 2002).
|
Един обобщен набор от показатели ще позволи агрегирането на равнище на ЕС, на изходните данни, резултатите и осъщественото влияние и ще позволи да бъде оценен напредъка при осъществяването на приоритетите на Общността. Базовите показатели, които са дефинирани при стартирането на програмния период, ще позволят оценяването на началната ситуация и да се формира основата за разработването на програмната стратегия.
|
|
[2] The OECD definition is based on the share of population living in rural communes (i.e. with less than 150 inhabitants per km2) in a given NUTS III region. See Extended Impact Assessment — SEC(2004) 931. This is the only internationally recognised definition of rural areas. However, in some cases, it does not fully take into account the population living in more densely populated rural areas, particularly in peri-urban zones. In the context of these guidelines, it is used only for statistical and descriptive purposes.
|
Дейностите по оценката ще се осъществяват на непрекъсната основа и ще обхващат на ниво програмиране предварителна (ex ante) оценка, междинна оценка и окончателна (ex post) оценка, както и други оценъчни дейности, считани за полезни, с оглед подобряване на управлението на програмата и на въздействието ѝ. Те ще бъдат придружени от тематични проучвания и синтетични оценки на равнище на Общността, както и от дейности на европейската мрежа за развитие на селските райони, като платформа за обмен и на изграждане на капацитет за оценка в държавите-членки. Обменът на добри практики и споделянето на резултатите от оценката могат да допринесат значително за ефективността на развитието на селските райони. В това отношение европейската мрежа трябва да играе централна роля при благоприятстване на контактите.
|
|
[3] As measured by GDP at purchasing power parity.
|
[1] Заключение на председателството на Европейския съвет от Люксембург ( 12 и 13 декември 1997 г.), Берлин ( 24 и 25 март 1999 г.) и Брюксел ( 24 и 25 октомври 2002 г.).
|
|
[4] Presidency conclusions of the European Council of Brussels ( 22 and 23 March 2005).
|
[2] Определението на ОИСР се основава на деля ат населението, живеещо в селски общини (т.е. с по-малко от 150 жители на кв.км) в даден район от NUTS III. Виж Разширената оценка за въздействие — SEC(2004) 931. Това е единственото международно признато определение за селските области. Все пак в някои случаи тя не отчита напълно живеещото в по-гъсто населените селски области, предимно в периферните зони на големите градове. В контекста на тези насоки то се използва само за статистически и описателни цели.
|
|
[5] Presidency conclusions of the European Council of Brussels ( 16 and 17 June 2005).
|
[3] Изчислен в БВП при паритет на покупателната способност.
|
|
[6] The work of the Standing Committee on Agricultural Research should also be taken into account in this context.
|
[4] Заключения на председателството на Европейския съвет от Брюксел ( 22 и 23 март 2005 г.).
|
|
[7] OJ L 327, 22.12.2000, p. 1. Directive as amended by Decision No 2455/2001/EC (OJ L 331, 15.12.2001, p. 1).
|
[5] Заключения на председателството на Европейския съвет от Брюксел ( 16 и 17 юни 2005 г.).
|
|
[8] Presidency conclusions of the European Council of Brussels ( 25 and 26 March 2004).
|
[6] Разработката на Постоянния комитет по земеделско проучване трябва да се вземе предвид в този контекст.
|
|
[9] Presidency conclusions of the European Council of Brussels ( 22 and 23 March 2005).
|
[7] ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение № 2455/2001/ЕО (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).
|
|
[10] OJ L 242, 10.9.2002, p. 1.
|
[8] Заключения на председателството на Европейския съвет в Брюксел ( 25 и 26 март 2004 г.).
|
|
--------------------------------------------------
|
[9] ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.
|
|
|
--------------------------------------------------
|