ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Законодателството на САЩ дава право на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) да изисква от всеки въздушен превозвач, извършващ пътнически полети до и от САЩ, да му предоставя електронен достъп до резервационните данни на пътниците (PNR) преди пътникът да пристигне или да напусне САЩ. Изискванията на органите на САЩ се основават на дял 49, Сборник на федералните закони на САЩ (United States Code), раздел 44909c (3) и неговите изпълнителни разпоредби (дял 19, Сборник на федералните подзаконови разпоредби (Code of federal regulations), раздел 122.49b).

Това законодателство цели получаването на PNR данни по електронен път преди пристигането на полета, с което значително се увеличава способността на DHS да провежда ефикасна и ефективна предварителна оценка на риска от даден пътник и да улеснява пътуванията с добри намерения, като по този начин повишава сигурността на САЩ. Споразумението също така ще насърчи международното полицейско и съдебно сътрудничество посредством предаването от страна на САЩ на аналитична информация, произтичаща от PNR данни, на компетентните органи на държавите-членки, както и на Европол и Евроюст в рамките на съответната им компетентност.

PNR данните представляват запис на изискванията за пътуване на всеки пътник, съдържащ цялата информация, необходима за обработката и контрола на резервациите от страна на въздушните превозвачи.

Въздушните превозвачи са задължени да предоставят достъп на DHS до определени PNR данни, които се съдържат в автоматизираните системи на въздушните превозвачи за резервации и контрол при заминаване.

Правото на ЕС за защита на данните не позволява на европейските и другите превозвачи, осъществяващи полети от ЕС, да предават PNR данните на своите пътници на трети държави, които не осигуряват достатъчна степен на защита на личните данни, без да са въведени подходящи защитни мерки. Необходимо е решение, което да предостави правното основание за предаването на PNR данни от ЕС на САЩ като признание на необходимостта и важността на използването на PNR данни в борбата срещу тероризма и другите тежки международни престъпления, като в същото време се избягва правната несигурност за въздушните превозвачи. Освен това, това решение следва да се прилага еднакво в целия Европейски съюз с цел да се осигури правна сигурност за въздушните превозвачи и зачитане на правата на физическите лица за защита на личните данни, както и на тяхната физическа сигурност.

През 2007 г. Европейският съюз подписа споразумение със САЩ за предаването и обработката на PNR данни въз основа на редица ангажименти, поети от DHS във връзка с изпълнението на неговата програма за PNR[1].

След влизането в сила на Договора от Лисабон и в очакване на сключването на споразумението Съветът изпрати на Европейския парламент споразумението със САЩ от 2007 г. за неговото одобрение за сключване. Европейският парламент прие резолюция[2], с която реши да отложи гласуването на поисканото одобрение и поиска споразумението да се предоговори въз основа на определени критерии. В очакване на такова предоговаряне Споразумението от 2007 г. продължава да се прилага временно.

На 21 септември 2010 г. Съветът получи препоръка от Комисията да разреши започването на преговори за Споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел предотвратяване и борба с тероризма и други тежки международни престъпления.

На 11 ноември 2010 г. Европейският парламент прие резолюция относно Препоръката от Комисията до Съвета за разрешаване на започването на преговорите.

На 2 декември 2010 г. Съветът прие решение, заедно с указания за водене на преговори, с което разрешава на Комисията да започне преговори от името на Европейския съюз. След провеждането на преговори между страните споразумението беше парафирано на 17 ноември 2011 г.

Споразумението взема предвид и е в съответствие с общите критерии, установени със Съобщението на Комисията относно глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на трети държави[3] и с указанията за водене на преговори, дадени от Съвета.

PNR данните се доказаха като много важен инструмент в борбата срещу тероризма и тежките престъпления. Споразумението осигурява няколко важни защитни мерки за лицата, чиито данни ще бъдат предавани и използвани. По-специално целта на обработката на PNR данни е строго ограничена до предотвратяване, разкриване, разследване и преследване на терористични престъпления и тежки международни престъпления. Периодът на съхранение на PNR данните е ограничен, като данните ще бъдат използвани през по-кратък период за целите на борбата с тежката международна престъпност и за по-дълъг период за целите на борбата с тероризма. Освен това данните ще бъдат деперсонализирани след изтичането на срок от шест месеца. Освен това данните ще бъдат деперсонализирани след изтичането на срок от шест месеца. На физическите лица е предоставено правото на достъп, коригиране, обезщетение и информация. Методът за предаване „push“ е признат като стандартният начин на предаване на данни; всички въздушни превозвачи следва да започнат да го използват в рамките на 2 години от влизането в сила на споразумението. Чувствителните данни ще бъдат използвани единствено при много изключителни обстоятелства и ще бъдат заличавани в съвсем кратък срок. Съблюдаването на тези правила ще подлежи на независим преглед и надзор от страна на редица министерски служители, отговарящи за защитата на неприкосновеността на личния живот, както и от страна на Службата на генералния инспектор на DHS (DHS Office of Inspector General), Сметната палата (Government Accountability Office) и Конгреса на САЩ.

Член 218, параграф 6, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз посочва, че Съветът разрешава сключването на международни споразумения.

Ето защо Комисията предлага на Съвета да приеме решение, с което одобрява сключването на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на Министерството на вътрешната сигурност (DHS) на Съединените щати.

2011/0382 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за сключване на Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1 буква г) и член 87, параграф 2, буква а) във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент[4],

след като се консултира с Европейския надзорен орган по защита на данните,

като има предвид, че:

(1)       На 2 декември 2010 г. Съветът прие решение, заедно с указания за водене на преговори, с което разрешава на Комисията да започне преговори от името на Европейския съюз между Европейския съюз и Съединените американски щати относно предаването и използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел предотвратяване и борба с тероризма и други тежки международни престъпления.

(2)       В съответствие с Решение 2011/XXX на Съвета от […] г.[5] споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване и борба с тероризма и други тежки международни престъпления беше подписано на … ноември 2011 г., при условие че бъде сключено на по-късна дата.

(3)       Споразумението следва да бъде сключено.

(4)       Споразумението зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на личен и семеен живот, признато в член 7 от Хартата, правото на защита на личните данни, признато в член 8 от Хартата, и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата. Споразумението следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(5)       [В съответствие с член 3 от протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането на настоящото решение.]

(6)       В съответствие с членове 1 и 2 от протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана със споразумението, нито подлежи на неговото прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на споразумението, което ще бъде сключено, е приложен към настоящото решение.

Член 2

С настоящото се одобрява Декларацията на ЕС относно Споразумението относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати (по-нататък „споразумението“) във връзка с неговите задължения по член 17 и член 23 от споразумението.

Текстът на декларацията е приложен към настоящото решение.

Член 3

Председателят на Съвета посочва лицето, упълномощено да пристъпи, от името на Европейския съюз, към размяната на предвидените в член 27 от споразумението инструменти за одобрение, за да изрази съгласието на Европейския съюз за обвързване със споразумението.

Член 4

Настоящото решение влиза в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НА РЕЗЕРВАЦИОННИ ДАННИ НА ПЪТНИЦИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

и

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

наричани по-нататък „Страните“,

КАТО ЖЕЛАЯТ ефективно да предотвратяват и да се борят с тероризма и тежките международни престъпления като средство за защита на съответните си демократични общества и общите ценности;

КАТО СЕ СТРЕМЯТ да засилят и насърчават сътрудничеството между Страните в духа на трансатлантическото партньорство;

КАТО ПРИЗНАВАТ правото и отговорността на държавите да осигуряват сигурността на своите граждани и да защитават своите граници, и като помнят отговорността на всички нации да защитават живота и сигурността на хората, включително на тези, които използват международните транспортни системи;

УБЕДЕНИ, че споделянето на информация е ключов елемент в борбата срещу тероризма и тежките международни престъпления и че в този контекст обработката и използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) е необходим инструмент, осигуряващ информация, която не може да бъде получена с други средства;

РЕШЕНИ да предотвратяват и да се борят с тероризма и международните престъпления, като същевременно съблюдават основните права и свободи, и като признават важността на правото на личен живот и защитата на личните данни и информация;

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД международните инструменти, законовите и подзаконовите разпоредби на САЩ, които изискват от всеки въздушен превозвач, извършващ международни пътнически полети до и от Съединените щати, да предоставя достъп до PRN данни на Министерството на вътрешната сигурност (DHS), доколкото такива данни се събират и съхраняват в автоматизираните системи на въздушния превозвач за резервация и контрол при заминаване, както и подобни изисквания, които се прилагат или могат да бъдат прилагани в ЕС;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ, че DHS обработва и използва PNR данни за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и преследването на терористични престъпления и международни престъпления в съответствие с защитните мерки за правото на личен живот и защита на личните данни, както е посочено в настоящото споразумение;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ важността от споделяне на PNR данни и на уместна и подходяща аналитична информация, извлечена от PNR данни, от страна на Съединените щати с компетентните полицейски и съдебни органи на държавите-членки, както и с Европол или Евроюст като средство за насърчаване на международното полицейско и съдебно сътрудничество;

КАТО ОТЧИТАТ утвърдените традиции и на двете Страни за зачитане на правото на личен живот, както е отразено в техните закони и основополагащи документи;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД ангажиментите на ЕС съгласно член 6 от Договора за Европейския съюз относно зачитането на основните права, правото на защита на личния живот по отношение на обработването на лични данни, както е предвидено в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, принципите на пропорционалност и необходимост по отношение на правото на личен и семеен живот, зачитането на личния живот и защитата на личните данни съгласно член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и допълнителния протокол 181 към нея, и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че понастоящем DHS използва надеждни процеси за защита на личния живот и за гарантиране на целостта на данните, в това число физическа сигурност, контрол на достъпа, разделение и криптиране на данните, капацитет за одит и ефективни мерки за отчетност;

КАТО ПРИЗНАВАТ важността на това да се гарантира качеството, точността, целостта и сигурността на данните и да се установи подходяща отчетност, за да се гарантира спазването на тези принципи;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ по-специално принципа на прозрачност и различните начини, по които Съединените щати гарантират, че пътниците, чиито PNR данни се събират от DHS, са информирани относно нуждата от техните PNR данни и как те се използват;

КАТО ПРИЗНАВАТ СЪЩО ТАКА, че събирането и анализирането на PNR данни е необходимо, за да може DHS да осъществява своята мисия за охраняване на границите, като същевременно гарантира, че събирането и използването на PNR данни остава уместно и необходимо за целите, за които тези данни се събират;

КАТО ПРИЗНАВАТ, че във връзка с настоящото споразумение и неговото прилагане се счита, че DHS гарантира подходяща степен на защита на данните при обработването и използването на PNR данни, предадени на DHS;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че Съединените щати и Европейският съюз се ангажират да гарантират висока степен на защита на личната информация, като същевременно се борят с престъпността и тероризма, и са решени незабавно да постигнат споразумение за защита на личната информация, предавана в рамките на борбата с престъпността и тероризма, по начин, който е всеобхватен и им позволява да постигнат общите им цели;

КАТО ОТЧИТАТ успешните съвместни прегледи през 2005 г. и 2010 г. на споразуменията между Страните от 2004 г. и 2007 г. за предаване на PNR данни;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ интереса на Страните, както и на държавите-членки на ЕС, от обмен на информация относно метода на предаване на PNR данни, както и последващото предаване на PNR данни, предвидени в съответните членове от настоящото споразумение, и като отбелязват освен това интереса на ЕС този въпрос да бъде разгледан в контекста на механизма за консултации и преглед, създаден с настоящото споразумение;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ, че настоящото споразумение не представлява прецедент за бъдещи договорености между Страните, нито между една от Страните и всяка друга страна, по отношение на обработката, използването или предаването на PNR данни или на всеки друг вид данни, или по отношение на защитата на данните;

КАТО ПРИЗНАВАТ свързаните с това принципи за пропорционалност, уместност и необходимост, които ръководят настоящото споразумение и неговото прилагане от страна на Европейския съюз и Съединените щати; и

КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД възможността Страните да обсъдят по-нататък предаването на PNR данни в морския транспорт;

СЕ ДОГОВОРИХА:

Глава I

Общи разпоредби

Член 1

Цел

1. Целта на настоящото споразумение е да гарантира сигурността и да защити живота и безопасността на хората.

2. За тази цел настоящото споразумение установява отговорността на Страните по отношение на условията, при които могат да бъдат предавани, обработвани и използвани PNR данни, както и по отношение на тяхната защита.

Член 2

Приложно поле

1. Резервационни данни на пътниците, както е посочено в Насоките на Международната организация за гражданско въздухоплаване, означава записът, създаден от въздушен превозвач или негов оторизиран агент за всяко пътуване, резервирано от даден пътник или от негово име, и съхраняван в системите на въздушните превозвачи за резервации, за контрол при заминаване или в еквивалентни системи с подобни функции (в настоящото споразумение наричани съвместно „системи за резервации“). По-конкретно в рамките на настоящото споразумение PNR данните се състоят от видовете данни, изброени в приложението към настоящото споразумение.

2. Настоящото споразумение се прилага за въздушните превозвачи, осъществяващи пътнически полети между Европейския съюз и Съединените американски щати.

3. Настоящото споразумение се прилага също така за въздушни превозвачи, които са регистрирани в Европейския съюз или съхраняват данни в ЕС и осъществят пътнически полети за и от Съединените американски щати.

Член 3

Предоставяне на PNR данни

Страните се договарят, че въздушните превозвачи предоставят на DHS PNR данни, които се съдържат в техните резервационни системи, според изискванията и в съответствие със стандартите на DHS и съгласно настоящото споразумение. Ако предадените от въздушни превозвачи PNR данни включват повече данни от тези, изброени в приложението към настоящото споразумение, DHS ги заличава при получаване.

Член 4

Използване на PNR данни

1. Съединените щати събират, използват и обработват PNR данни за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и преследването на:

а)      терористични и сродни престъпления, в това число:

i.        поведение, което

1.       включва акт на насилие или деяние, което застрашава човешки живот, собственост или инфраструктура; и

2.       изглежда, че цели:

а)       сплашване или упражняване на принуда върху дадено цивилно население;

б)      упражняване на влияние върху дадено правителство посредством сплашване или принуда; или

в)      въздействие върху действията на дадено правителство посредством масово унищожение, убийство, отвличане или задържане на заложници.

ii.       действия, които представляват престъпление в рамките на приложното поле и според определенията в приложимите международни конвенции и протоколи, свързани с тероризма;

iii.      предоставяне или набиране на средства, по какъвто и да било начин, пряко или непряко, с намерението те да бъдат използвани или със знанието, че те ще бъдат използвани, изцяло или частично, за осъществяването на някое от деянията, описани в подточки i) или ii);

iv.      опит за извършване на някое от деянията, описани в подточки i), ii) или iii);

v.       съучастие в извършването на някое от деянията, описани в подточки i), ii) или iii);

vi.      организиране или ръководене на други лица да извършват някое от деянията, описани в подточки i), ii) или iii);

vii.     принос по какъвто и да било друг начин към извършването на някое от деянията, описани в подточки i), ii) или iii);

viii.     заплашване за извършване на деяние, описано в подточка i) при обстоятелства, които сочат, че заплахата е правдоподобна;

б)      други престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода за три или повече години и които по характер са международни.

Дадено престъпление се счита, че е с международен характер, по-специално ако:

i.        е извършено в повече от една държава;

ii.       e извършено в една държава, но значителна част от неговата подготовка, планиране, ръководене или контрол се осъществява в друга държава;

iii.      е извършено в една държава, но включва организирана престъпна група, която извършва престъпна дейност в повече от една държава;

iv.      е извършено в една държава, но има значително въздействие в друга държава; или

v.       е извършено в една държава, но деятелят се намира или възнамерява да пътува до друга държава.

2. PNR данни могат да бъдат използвани и обработвани, при разглеждане на всеки конкретен случай поотделно, когато това е необходимо с оглед на съществуването на сериозна заплаха или за защитата на жизнените интереси на дадено физическо лице или ако това е наредено от съд.

3. DHS може да използва и обработва PNR данни за установяване на самоличността на лица, които трябва да бъдат подложени на по-задълбочен разпит или проучване при пристигане или заминаване от Съединените щати, или във връзка с които може да е необходимо по-нататъшно проучване.

4. Параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член не засягат националното правоприлагане, съдебните правомощия или съдебните производства, когато при използване или обработване на PNR данни се установяват други нарушения на закона или признаци за такива нарушения.

Глава II

Защитни мерки, приложими към използването на PNR данни

Член 5

Сигурност на данните

1. DHS осигурява прилагането на подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни и личната информация, съдържащи се в PNR данни, срещу неволно, незаконно или неразрешено унищожаване, загуба, разкриване, промяна, достъп, обработка или използване.

2. DHS използва по подходящ начин технически средства, за да гарантира защита, сигурност, поверителност и цялост на данните. По-специално DHS гарантира, че:

а)      се прилагат процедури за криптиране, разрешаване и документиране, които са признати от компетентните органи. По-специално достъпът до PNR данни е защитен и ограничен до определени упълномощени служители;

б)      PNR данните се съхраняват в защитена физическа среда и са защитени посредством контрол срещу физическо проникване; и

в)      съществува механизъм за гарантиране, че търсенето в PNR данните се осъществява в съответствие с член 4.

3. В случай на инцидент, свързан с неприкосновеността на личния живот (включително неразрешен достъп или разкриване на данни), DHS предприема разумни мерки да информира засегнатите физически лица според целесъобразното, за да се намали рискът от вреда, причинена от неразрешеното разкриване на лични данни и информация, и за да се установят мерки за защита, доколкото това е технически осъществимо.

4. В рамките на приложното поле на настоящото споразумение DHS своевременно информира компетентните европейски органи за случаи на значими инциденти, свързани с неприкосновеността на личния живот, които засягат PNR данни на граждани или жители на ЕС и които са резултат от неволно или незаконно унищожаване или неволна загуба, промяна, непозволено разкриване или достъп или всяка незаконна форма на обработка или използване.

5. Съединените щати потвърждават, че в законодателството на САЩ съществуват ефективни мерки за принудително изпълнение от административен, гражданскоправен и наказателноправен характер в случаи на инциденти, свързани с неприкосновеността на личния живот. DHS може да предприеме дисциплинарни действия срещу лицата, отговорни за такъв инцидент, като това може да включва, според целесъобразното, отказ на достъп до системата, официално порицаване, временно отстраняване от длъжност, понижаване или отстраняване от длъжност.

6. DHS регистрира или документира всеки достъп до PNR данни, както и тяхното обработване и използване. Регистрите или документацията се използват само за целите на надзор, одит и поддръжка на системата или съгласно изискванията на закона.

Член 6

Чувствителни данни

1. Доколкото събираните за даден пътник PNR данни съдържат чувствителни данни (т.е. лични данни или информация, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в профсъюз или данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот на лицето) DHS използва автоматизирани системи за филтриране и маскиране на чувствителните данни в PNR данните. Освен това DHS не обработва или използва допълнително такива данни, освен в съответствие с параграфи 3 и 4 от настоящия член.

2. В рамките на 90 дни от влизането в сила на настоящото споразумение DHS предоставя на Европейската комисия списък с кодове и термини за идентифициране на чувствителни данни, които се филтрират.

3. Достъпът, обработката и използването на чувствителни данни се разрешава при изключителни обстоятелства, когато животът на физическо лице може да е застрашен или изложен на сериозна опасност. Достъпът до такива данни е възможен единствено посредством ограничителни процеси, при разглеждане на всеки конкретен случай поотделно, с разрешението на висш ръководител в DHS.

4. Чувствителните данни се заличават окончателно не по-късно от 30 дни след последното получаване от DHS на PNR данни, съдържащи чувствителни данни. Чувствителните данни обаче могат да бъдат задържани за срока, посочен в правото на САЩ, за целите на конкретно разследване, преследване или действие за принудително изпълнение.

Член 7

Автоматизирани индивидуални решения

Съединените щати не взимат решения, които водят до значително неблагоприятно въздействие върху правните интереси на физическо лице, единствено въз основа на автоматизирана обработка на PNR данни.

Член 8

Съхраняване на данни

1. DHS съхранява PNR данни в активна база данни за срок до пет години. След първите шест месеца на този срок, PNR данните следва да бъдат деперсонализирани и маскирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Освен ако настоящото споразумение не разрешава друго, достъпът до тази активна база данни е ограничен до малък брой специално упълномощени служители.

2. За да се постигне деперсонализиране, се прикрива информация, която позволява установяване на самоличността и се съдържа в следните видове PNR данни:

а)      име(на);

б)      други имена в PNR данните;

в)      цялата налична информация за контакт (включително информация за източника);

г)       общи бележки, включително друга допълнителна информация (Other Supplementary Information (OSI), специална служебна информация (Special Service Information (SSI) и специално служебно запитване (Special Service Request (SSR); и и

д)      всякаква събрана информация от системата за API.

3. След този активен срок PNR данните се прехвърлят в пасивна база данни за срок до десет години. Пасивната база данни е обект на допълнителен контрол, включително по-ограничен брой на упълномощените служители, както и изискване за разрешение от йерархията на по-високо равнище преди достъп. В пасивната база данни PNR данните не се персонализират отново, освен във връзка с операции за правоприлагане и в този случай – само във връзка с конкретен случай, заплаха или риск, който може да се установи. По отношение на целите, посочени в член 4, параграф 1, буква б) PNR данните в тази пасивна база данни могат отново да бъдат персонализирани за период до пет години.

4. След пасивния период съхраняваните данни трябва да бъдат напълно анонимизирани посредством заличаване на всички видове данни, които могат да послужат за установяване на самоличността на пътника, за когото се отнасят PNR данните, без възможност те да бъдат отново персонализирани.

5. Данните, които се отнасят до конкретен случай или разследване, могат да се съхраняват в активната база за PNR данни до архивирането на случая или разследването. Този параграф не засяга изискванията за съхраняване на данни за отделни разследвания или преследвания.

6. Страните се договарят, че в рамките на оценката, предвидена по член 23, параграф 1, ще бъде разгледана необходимостта от 10-годишен пасивен период за съхраняване.

Член 9

Недискриминация

Съединените щати гарантират, че защитните мерки, приложими към обработването и използването на PNR данни по силата на настоящото споразумение, се прилагат за всички пътници при равни условия без незаконна дискриминация.

Член 10

Прозрачност

1. DHS предоставя на пътниците информация относно използването и обработването на PNR данни чрез:

а)      публикации във Федералния регистър;

б)      публикации на своя уебсайт;

в)      известия, които въздушните превозвачи могат да включат в договорите за превоз;

г)       изискваното от закона докладване пред Конгреса; и

д)      други подходящи методи, които могат да бъдат разработени.

2. DHS публикува и предоставя на ЕС за евентуално публикуване своите процедури и условия по отношение на достъпа, коригирането или други процедури за обезщетение.

3. Страните работят заедно с авиационния сектор за насърчаване на по-голяма информираност на пътниците при осъществяване на резервация за целите на събирането, обработването и използването на PNR данни от страна на DHS, както и за предоставяне на информация относно начините за искане на достъп, коригиране или обезщетение.

Член 11

Достъп за физическите лица

1. В съответствие с разпоредбите на Закона за свобода на информацията всяко физическо лице, независимо от своята националност, държава на произход или местожителство, има право да поиска своите PNR данни от DHS. DHS своевременно предоставя такива PNR данни, при условие че се спазват разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2. Разкриването на информация, съдържаща се в PNR данни, може да подлежи на разумни правни ограничения, приложими съгласно законите на САЩ, в това число ограничения, които могат да бъдат необходими за защита на чувствителна информация, свързана с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност и правоприлагането.

3. Всеки отказ или ограничаване на достъпа се отправя своевременно в писмен вид до физическото лице, поискало достъп. Такова уведомление посочва правното основание за неразкриване на информацията и информира лицето за възможностите, предоставени съгласно законите на САЩ, за търсене на обезщетение.

4. DHS не разкрива PNR данни пред обществеността, с изключение на физическото лице, чиито PNR данни се обработват или използват, или на негов представител, или съгласно изискванията на законите на САЩ.

Член 12

Коригиране на данни за физически лица

1. Всяко физическо лице, независимо от своята националност, държава на произход или местожителство, може да поиска коригиране, включително възможността за заличаване или блокиране, на своите PNR данни от страна на DHS в съответствие с процедурите, описани в настоящото споразумение.

2. DHS своевременно информира в писмен вид лицето, поискало коригиране, за своето решение дали да коригира въпросните PNR данни.

3. Всеки отказ или ограничаване на коригирането се отправя своевременно в писмен вид до физическото лице, поискало коригиране. Такова уведомление посочва правното основание за отказа или ограничаването и информира лицето за възможностите, предоставени съгласно законите на САЩ, за търсене на обезщетение.

Член 13

Обезщетение за физическите лица

1. Всяко физическо лице, независимо от своята националност, държава на произход или местожителство, чиито лични данни и лична информация са били обработени и използвани по начин, който не съответства на настоящото споразумение, може да потърси ефективно административно или съдебно обезщетение в съответствие със законите на САЩ.

2. Всяко физическо лице има право да оспори по административен път решения на DHS, свързани с използването и обработването на PNR данни.

3. Съгласно разпоредбите на Закона за административното производство (Administrative Procedure Act) и други приложими закони, всяко физическо лице има право да поиска съдебно разглеждане във федерален съд на САЩ на всяко окончателно ведомствено решение на DHS. Накрая всяко физическо лице има право да поиска съдебно разглеждане в съответствие с приложимото право и съответните разпоредби на:

а)      Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act);

б)      Закона за компютърните измами и злоупотреби (Computer Fraud and Abuse Act);

в)      Закона за неприкосновеност на личния живот при електронните комуникации (Electronic Communications Privacy Act); и

г)       други приложими разпоредби на законите на САЩ.

4. По-специално DHS предоставя на всички физически лица административно средство (понастоящем DHS Traveler Redress Inquiry Program (TRIP на DHS)) за удовлетворяването на искания за справка, свързани с пътуване, в това число и тези, които се отнасят до използването на PNR данни. TRIP на DHS предоставя процедура за обезщетение на физически лица, които смятат, че са били забавени или им е било отказано качване в самолет, тъй като погрешно са били идентифицирани като лица, представляващи заплаха. Съгласно разпоредбите на Закона за административното производство и дял 49, Сборник на федералните закони на САЩ, раздел 46110, всяко физическо лице, увредено по този начин, има право да поиска съдебно разглеждане във федерален съд на САЩ на всяко окончателно ведомствено решение на DHS, свързано с такива въпроси.

Член 14

Надзор

1. Спазването на защитните мерки за неприкосновеност на личния живот в настоящото споразумение подлежи на независим преглед и надзор от страна на редица министерски служители за защита на неприкосновеността на личния живот, като например главният служител в DHS за защита на неприкосновеността на личния живот (DHS Chief Privacy Officer), които:

а)      разполагат с доказана степен на автономност;

б)      упражняват ефективни правомощия за контрол, разследване, намеса и преглед; и

в)      имат правомощието да отнасят нарушенията на закона, свързани с настоящото споразумение, за преследване или дисциплинарно действие, когато това е целесъобразно.

Тези служители по-специално гарантират, че жалбите, свързани с неспазване на разпоредбите на настоящото споразумение, се получават, разглеждат, получават отговор и подходящо обезщетение. Тези жалби могат да бъдат подавани от всяко физическо лице, независимо от неговата националност, държава на произход или местожителство.

2. Освен това прилагането от страна на САЩ на настоящото споразумение подлежи на независим преглед и надзор от един или повече от следните организми:

а)      Службата на генералния инспектор на DHS (DHS Office of Inspector General)

б)      Сметната палата (Government Accountability Office), създадена от Конгреса; и

в)      Конгреса на САЩ.

Резултатите от този надзор могат да бъдат включени в констатациите и препоръките в обществено достъпни доклади, обществени изслушвания и анализи.

Глава III

Ред и условия на предаването

Член 15

Метод на предаване на PNR данни

1. За целите на настоящото споразумение от превозвачите се изисква да предават на DHS PNR данни, като използват метода за предаване „push“ в отговор на необходимостта от точност, своевременност и пълнота на PNR данните.

2. От превозвачите се изисква да предават на DHS PNR данните по сигурен електронен път в съответствие с техническите изисквания на DHS.

3. От превозвачите се изисква да предават на DHS PNR данните в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член най-напред 96 часа преди планираното заминаване на самолета и след това в реално време или в определен брой рутинни или планирани предавания, според изискванията на DHS.

4. Във всички случаи Страните се договарят, че от всички превозвачи се изисква да придобият техническата възможност да използват метода за предаване „push“ не по-късно от 24 месеца след влизането в сила на настоящото споразумение.

5. DHS може, при необходимост и при разглеждане на всеки конкретен случай поотделно, да изиска от даден превозвач да предаде PNR данни между или след редовните предавания, посочени в параграф 3. Когато по технически причини превозвачите не са в състояние да отговорят своевременно на искания по силата на настоящия член в съответствие със стандартите на DHS, или при изключителни обстоятелства и за да се отговори на конкретна, спешна и сериозна заплаха, DHS може да изиска от превозвачите да предоставят достъп по друг начин.

Член 16

Споделяне на национално равнище

1. DHS може да споделя PNR данни единствено след внимателна оценка дали са спазени следните защитни мерки:

а)      споделянето се осъществява единствено в съответствие с член 4;

б)      данните се споделят единствено с национални правителствени органи, когато действат в рамките на целите, посочени в член 4;

в)      получаващите органи осигуряват за PNR данните еквивалентни или сравними защитни мерки, както са определени в настоящото споразумение; и

г)       PNR данни се споделят единствено за съдействие в случаи, които се разглеждат или разследват, и съгласно писмените договорености и законите на САЩ относно обмена на информация между националните правителствени органи.

2. Когато се предава аналитична информация, получена от PNR данни по силата на настоящото споразумение, се спазват защитните мерки, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 17

Последващо предаване

1. Съединените щати могат да предават PNR данни на компетентните правителствени органи на трети държави единствено при условия, които съответстват на настоящото споразумение, и единствено след като се уверят, че планираното използване от страна на получателя отговаря на тези условия.

2. Освен при спешни обстоятелства, такова предаване на данни се осъществява съгласно изрична договореност, която включва защитни мерки за личните данни, сравними с тези, които настоящото споразумение предвижда DHS да прилага спрямо PNR данните.

3. PNR данни се споделят единствено за съдействие в случаи, които се разглеждат или разследват.

4. Когато DHS знае, че са предадени данни на гражданин или жител на държава-членка на ЕС, компетентните органи на засегнатата държава-членка се информират по въпроса при първата подходяща възможност.

5. Когато се предава аналитична информация, получена от PNR данни по силата на настоящото споразумение, се спазват защитните мерки, посочени в параграфи 1―4 от настоящия член.

Член 18

Полицейско и съдебно сътрудничество и сътрудничество в областта на правоприлагането

1. В съгласие със съществуващите споразумения или договорености в областта на правоприлагането или за обмен на информация между САЩ и дадена държава-членка на ЕС или Европол и Евроюст, DHS предава на компетентните полицейски, съдебни или други правоприлагащи органи на държавите-членки и на Европол и Евроюст, в рамките на съответната им компетентност и при първа практическа възможност, уместна и подходяща аналитична информация, получена от PNR данни в случаи, които се разглеждат или разследват с цел предотвратяване, разкриване, разследване или преследване в рамките на Европейския съюз на международни престъпления, посочени в член 4, параграф 1, буква б), или поведение, или действия, свързани с тероризъм.

2. Полицейски или съдебен орган на държава-членка на ЕС, или Европол или Евроюст могат да поискат, в рамките на своята компетентност, достъп до PNR данни или до уместна аналитична информация, получена от PNR данни, които са необходими в конкретен случай за предотвратяване, разкриване, разследване или преследване в Европейския съюз на терористично престъпление или международно престъпление, посочено в член 4, параграф 1, буква б). Като спазва разпоредбите на споразуменията и договореностите, посочени в параграф 1 от настоящия член, DHS предоставя тази информация.

3. Съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член DHS може да споделя PNR данни единствено след внимателна оценка дали са спазени следните защитни мерки:

а)      споделянето се осъществява единствено в съответствие с член 4;

б)      единствено когато се действа в рамките на целите, посочени в член 4; и

в)      получаващите органи осигуряват за PNR данните еквивалентни или сравними защитни мерки, както са определени в настоящото споразумение.

4. Когато се предава аналитична информация, получена от PNR данни по силата на настоящото споразумение, се спазват защитните мерки, посочени в параграфи 1―3 от настоящия член.

Глава IV

Изпълнителни и заключителни разпоредби

Член 19

Степен на защита на данните

Във връзка с настоящото споразумение и неговото прилагане се счита, че DHS гарантира подходяща степен на защита на данните при обработването и използването на PNR данни, по смисъла на съответното законодателство на ЕС за защита на данните. В това отношение превозвачите, предали PNR данни на DHS по силата на настоящото споразумение, се счита, че са спазили приложимите правни изисквания в ЕС, свързани с предаването на такива данни от ЕС на Съединените щати.

Член 20

Реципрочност

1. Страните активно ще насърчават превозвачите в рамките на своята юрисдикция да сътрудничат с всяка действаща или потенциална система за PNR в рамките на юрисдикцията на другата Страна, в съответствие с настоящото споразумение.

2. Тъй като създаването на система за PNR данни на ЕС може да има съществено отражение върху задълженията на Страните, произтичащи от настоящото споразумение, ако и когато бъде приета система за PNR данни на ЕС, Страните провеждат консултации, за да решат дали настоящото споразумение се нуждае от съответно коригиране, за да гарантира пълна реципрочност. Тези консултации по-специално разглеждат дали една бъдеща система за PNR данни на ЕС би прилагала по-леки стандарти за защита на данните в сравнение с предвидените по настоящото споразумение и дали следователно споразумението следва да бъде изменено.

Член 21

Прилагане и изключване на дерогация

1. Настоящото споразумение не поражда и не предоставя, по силата на законите на САЩ, каквото и да е право или преимущество на което и да е лице или образувание, частни или публични. Всяка Страна гарантира, че разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат правилно.

2. Нищо в настоящото споразумение не представлява дерогация от съществуващите задължения на Съединените щати и на държавите-членки, включително съгласно Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените щати от 25 юни 2003 г. и свързаните с него двустранни инструменти за правна взаимопомощ между Съединените щати и държавите-членки.

Член 22

Уведомяване за промени в националното законодателство

Страните се уведомяват една друга за влизането в сила на всички законодателни разпоредби, които могат да имат съществено отражение върху изпълнението на настоящото Споразумение.

Член 23

Преглед и оценка

1. Страните извършват съвместен преглед на изпълнението на настоящото споразумение една година след влизането му в сила и след това на редовни интервали, според договореното между Страните. Освен това Страните съвместно оценяват настоящото споразумение четири години след влизането му в сила.

2. Страните предварително и съвместно определят реда и условията на съвместния преглед и се уведомяват взаимно за състава на съответните си екипи. За целите на съвместния преглед Европейският съюз се представлява от Европейската комисия, а Съединените щати ― от DHS. Екипите могат да включват подходящи експерти по защита на данните и по правоприлагане. При спазване на приложимите закони, от участниците в съвместния преглед се изисква да имат съответните разрешения за достъп до класифицирана информация и да спазват поверителността на обсъжданията. За целите на прегледа DHS осигурява подходящ достъп до съответните документи, системи и персонал.

3. След съвместния преглед Европейската комисия представя доклад на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. На Съединените щати се дава възможността да представят писмени забележки, които се прилагат към доклада.

Член 24

Решаване на спорове и спиране на действието на споразумението

1. Всеки спор, възникнал при изпълнението на настоящото споразумение, както и всички свързани с него въпроси, водят до консултации между Страните за постигане на взаимно приемливо решение, включително предоставяне на възможност на всяка от Страните да се съобрази в рамките на разумен срок.

2. В случай, че консултациите не доведат до решаване на спора, всяка от Страните може да спре действието на споразумението чрез писмено уведомление по дипломатически път, като всяко такова спиране влиза в сила 90 дни след датата на такова уведомление, освен ако Страните не се договорят за друга дата.

3. Независимо от спирането на действието на настоящото споразумение, всички PNR данни, получени от DHS съгласно разпоредбите на настоящото споразумение преди спиране на неговото действие, продължават да се обработват и използват в съответствие с защитните мерки в настоящото споразумение.

Член 25

Прекратяване на действието

1. Всяка от страните може да прекрати действието на настоящото споразумение по всяко време чрез писмено уведомление по дипломатически път.

2. Прекратяването на действието влиза в сила 120 дни след датата на такова уведомление, освен ако Страните не се договорят за друга дата.

3. Преди каквото и да било прекратяване на действието на настоящото споразумение Страните провеждат консултации по начин, който позволява достатъчно време за постигането на взаимно приемливо решение.

4. Независимо от прекратяването на действието на настоящото споразумение, всички PNR данни, получени от DHS съгласно разпоредбите на настоящото споразумение преди прекратяване на неговото действие, продължават да се обработват и използват в съответствие с защитните мерки в настоящото споразумение.

Член 26

Срок на действие

1. При спазване на разпоредбите на член 25, настоящото споразумение остава в сила за срок от седем години от датата на влизането си в сила.

2. При изтичане на срока, определен в параграф 1 на настоящия член, както и на всеки последвал срок на подновяване по настоящия параграф, споразумението се подновява за последващ срок от седем години, освен когато една от Страните уведоми другата писмено по дипломатически път най-малко дванадесет месеца предварително за намерението си да не подновява споразумението.

3. Независимо от изтичането на срока на действие на настоящото споразумение, всички PNR данни, получени от DHS съгласно разпоредбите на настоящото споразумение, продължават да се обработват в съответствие с защитните мерки на настоящото споразумение. По същия начин, всички PNR данни, които DHS е получило по силата на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и предаването на данни от досиетата на пътниците от въздушни превозвачи на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати, подписано в Брюксел и Вашингтон на 23 и 26 юли 2007 г., продължават да бъдат обработвани и използвани в съответствие с защитните мерки в това споразумение.

Член 27

Заключителни разпоредби

1. Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която Страните са разменили уведомления, посочващи, че са изпълнили вътрешните си процедури за тази цел.

2. От датата на своето влизане в сила настоящото споразумение заменя Споразумението от 23 и 26 юли 2007 г.

3. Споразумението ще се прилага на територията на Дания, Обединеното кралство или Ирландия единствено ако Европейската комисия уведоми Съединените щати в писмен вид, че Дания, Обединеното кралство или Ирландия е решила/о да се обвърже със споразумението.

4. Ако преди влизането в сила на споразумението Европейската комисия уведоми Съединените щати, че споразумението ще се прилага на територията на Дания, Обединеното кралство или Ирландия, споразумението се прилага на територията на тази държава от същата дата, както и за другите държави-членки на ЕС, обвързани от споразумението.

5. Ако Европейската комисия уведоми Съединените щати след влизането в сила на споразумението, че то се прилага на територията на Дания, Обединеното кралство или Ирландия, споразумението се прилага на територията на тази държава от първия ден, който следва получаването от страна на Съединените щати на тази нотификация.

Съставено в … на … ден от … 2011 година в два оригинални екземпляра.

Съгласно законодателството на ЕС, настоящото споразумение се изготвя от ЕС също на български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Видове PNR данни

1. Код за идентифициране на записа с PNR данни

2. Дата на резервация/издаване на билет

3. Дата(и) на планирано пътуване

4. Име(на)

5. Налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.)

6. Други имена в PNR данните, включително брой на пътниците в един запис с PNR данни

7. Цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)

8. Цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за трансакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към трансакцията във връзка с пътуването)

9. График на пътуването за конкретен запис с PNR данни

10. Пътническа агенция/туроператор

11. Информация за споделяне на кодове

12. Разделена информация

13. Статут на пътника по отношение на пътуването (включително потвърждения и регистрация за полета)

14. Билетна информация, включително номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи

15. Цялата информация за багажа

16. Информация за мястото, включително номер на мястото

17. Общи бележки, включително информация за OSI, SSI и SSR

18. Всякаква събрана информация от системата за предварителни сведения за пътниците (Advance Passenger Information System – APIS)

19. Всички настъпили във времето промени в записа с PNR данни, посочени в точки от 1 до 18

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Декларация на ЕС относно Споразумението относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати (по-нататък „споразумението“) във връзка с неговите задължения по член 17 и член 23 от споразумението

1. В контекста на съвместния механизъм за преглед и оценка, посочен в член 23 от споразумението, и без да се засягат други въпроси, които могат да бъдат повдигнати чрез този механизъм, Европейският съюз ще иска информация от САЩ относно обмена на информация, когато това е подходящо, във връзка с предаването на PNR данни на граждани или жители на Европейския съюз към органите на трети държави, както е посочено в член 17 от споразумението;

2. В контекста на механизма за консултации и преглед, посочен в член 23 от споразумението, ЕС ще изисква от САЩ всяка необходима информация относно спазването на условията, които уреждат такова предаване, в съответствие с разпоредбите на член 17;

3. В контекста на механизма за консултации и преглед, посочен в член 23 от споразумението, ЕС ще обърне специално внимание на зачитането на всички защитни мерки за прилагането на разпоредбите на член 17, параграф 2, за да получи гаранции, че третите държави, които получават тези данни, са се съгласили да предоставят на данните защита, която е сравнима със защитата, осигурена от DHS на PNR данните по силата на споразумението.

[1]               ОВ L 204/16, 4.8.2007 г.

[2]               P7_TA-(2010)0144, 5.5.2010 г.

[3]               COM(2010)492.

[4]               ОВ C …, … г., стр. ….

[5]               OВ L …, … г., стр. …