[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 1.7.2009

COM(2009) 290 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ (ECHO) Годишен доклад за 2008 г.

{SEC(2009)825)

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение 3

2. Общи аспекти на политика 4

3. Общ преглед на хуманитарните операции на ГД „Хуманитарна помощ“ през 2008 г. 5

3.1. Обща ситуация 5

3.2. Основни интервенции през 2008 г. по региони и разпределение на средства 8

3.3. Сравнителен анализ 9

3.4. Намаляване на риска от бедствия, в това число дейности, свързани с готовност при бедствия 10

3.5. Установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие 11

3.6. Основни партньори в хуманитарните операции 11

4. Отношения със заинтересовани страни 11

5. Други дейности 12

6. Заключение 12

Приложение:

Приложението предоставя допълнителни подробности относно:

- преглед на хуманитарните операции по страни;

- отношения със заинтересованите страни;

- резултати от оценки и

- финансови таблици.

1. Въведение

Политиката на Европейския съюз за хуманитарна помощ отразява неговите основополагащи принципи — солидарност, толерантност и зачитане на човешкото достойнство. Макар че хуманитарната помощ не е инструмент за управление на кризи, тя представлява един от стълбовете на действията на Общността в страните, засегнати от природни бедствия и от бедствия, причинени от човека, и от комплексни спешни ситуации[1]. Чрез своите дейности в бедстващи райони и с активния си принос за насърчаване спазването и приобщаването към международното хуманитарно право[2] Европейската комисия се утвърди като важен участник в областта на международната хуманитарна помощ. Понастоящем тя е най-големият самостоятелен донор при операции за предоставянето на помощ, възстановяване и защита на населението в трети държави, засегнато от хуманитарни кризи.

Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“[3] (ГД „Хуманитарна помощ“) е службата на Европейската комисия, която отговаря за предоставянето на хуманитарна помощ на засегнатите от конфликти или бедствия, причинени от природата или от човека в трети страни. Тази обща цел допринася за постигане на стратегическата цел на Комисията „Европа като световен партньор “, включена в общата цел на външните отношения[4], както са дефинирани в Договора за Европейски съюз (ЕС).

ГД „Хуманитарна помощ“ защитава хуманитарното пространство и принципи, които все повече са застрашени, като поддържа високо ниво на ангажираност с принципите на добро хуманитарно донорство (ДХД[5]), запазва ангажимента си за помощ с високо качество и води прозрачен диалог с другите основни участници.

Самата ГД „Хуманитарна помощ“ не изпълнява програми за подпомагане. Тя е донор и изпълнява своята мисия, като финансира хуманитарните дейности на Общността посредством партньори, които са подписали Рамковото споразумение за партньорство (РСП), като например европейски неправителствени организации и международни организации (семейството на Червения кръст), или — за агенциите на ООН — Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС).

Задачата на ГД „Хуманитарна помощ“ е да гарантира, че стоките и услугите достигат бързо до кризисните райони посредством нейните партньори. Бързото предоставяне на помощ е улеснено от специални разпоредби във Финансовия регламент и мерките за тяхното изпълнение. Тези структурни договорености дават също така възможност на ГД „Хуманитарна помощ“ да разположи технически сътрудници (експерти от генералната дирекция) на място, като по този начин могат да се разграничат уязвимите слоеве на обществото, да се направи точна оценка на нуждите и да се идентифицират бързо подходящи партньори и проекти за удовлетворяването на тези нужди. Следващата стъпка е мониторинг на място на напредъка на партньорите и проектите, за да се постигне стабилно финансово управление в подкрепа на декларацията за достоверността и точността на отчетите, с която се дава уверение, че средствата са били използвани за предназначената цел.

Въз основа на опита си в реагиране при бедствия ГД „Хуманитарна помощ“ работи също за насърчаване на готовността при бедствия с цел да намали както уязвимостта и излагането на хората на рискове и бедствия, така и икономическите разходи от тези бедствия. С оглед на ефективното изпълнение на своя мандат ГД „Хуманитарна помощ“ може да подкрепи, където е целесъобразно и необходимо, мерки за изграждане на капацитет на своите партньори по изпълнението.

Настоящият доклад се публикува в изпълнение на изискването по член 19 от Регламента относно хуманитарната помощ:

„След приключване на всяка финансова година Комисията изпраща годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета с кратко описание на операциите, финансирани през годината. Краткото описание съдържа по-специално информация за организациите, с които са изпълнявани хуманитарните операции. Докладът съдържа и обобщение на външните оценки, извършени, при нужда, във връзка със специфични операции“.

Този доклад обобщава основните дейности на ГД „Хуманитарна помощ“ през 2008 г. Приложението съдържа подробен преглед на финансираните операции в различните държави и региони, в които ГД „Хуманитарна помощ“ предоставя помощ чрез своите партньори, както и статистически данни от финансовия доклад за 2008 г.[6]

2. Общи аспекти на политика

Макар че за една година хуманитарната ситуация в света не се променя драстично, хуманитарните нужди се запазиха на високи нива и интервенциите стават все по-чести.

През последното десетилетие броят на природните бедствия нарасна значително, главно поради последствията от изменението на климата. От всеки десет бедствия в момента девет са свързани с климата[7], а през последните две десетилетия броят на регистрираните бедствия се е удвоил. Природните явления често се превръщат в бедствия поради голямата уязвимост и това, че населението не разполага с капацитет да се справи с тях, особено в развиващите се страни.

Едновременно с тези бедствия, които отчасти са причинени от човешко поведение, броят на конфликтите не се е променил значително, но тенденцията е те да продължават по-дълго време и да са все по-разрушителни. В следствие на това търсенето на хуманитарна помощ в световен план нараства. Предизвикателството, пред което са изправени донорите на хуманитарна помощ като ГД „Хуманитарна помощ“, се състои в това да се запази необходимото равновесие между финансирането на действия, които имат за цел предотвратяването на хуманитарни бедствия, и бързото реагиране в спешни ситуации, независимо от това дали те са причинени от природни явления или от човека.

В политически план подписването на Европейския консенсус[8] относно хуманитарната помощ от председателите на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия през декември 2007 г., последвано от приемането на план за действие[9] , е важна крачка за Европейския съюз, който най-накрая се сдоби със собствен набор от ценности, принципи и цели, които имат за цел да подобрят последователността на неговите хуманитарни действия като цяло. Консенсусът подчертава важността на принципа на многообразие на партньорите в изпълнението и признава, че всяка от тези структури притежава сравнителни предимства по отношение на реакцията в специфични ситуации и обстоятелства.

Като част от изпълнението на плана за действие на 16 септември 2008 г. в Европейския парламент бе организирана конференция по въпросите на международното хуманитарно право (МХП). Целта на конференцията бе да повиши информираността относно нарушенията на международното хуманитарно право и да разгледа, в рамките на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, начини за по-ефективното насърчаване на спазването на МХП на равнище Европейски съюз.

И накрая, през март Комисията прие съобщение относно „повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия “, с което се цели да бъде даден отговор на нарастващите предизвикателства, независимо дали те са следствие от природни бедствия или от кризи, причинени от човека, и да се подобри капацитетът на Съюза за предоставяне на гражданска защита и хуманитарна помощ на негова територия или в трети държави.

3. Общ преглед на хуманитарните операции на ГД „Хуманитарна помощ“ през 2008 г.

3.1. Обща ситуация

Посредством Генерална дирекция „Хуманитарна помощ“ (ГД „Хуманитарна помощ“) Комисията предоставя хуманитарна помощ на жертвите на природни бедствия и бедствия, причинени от човека, в трети държави, единствено въз основа на хуманитарните нужди. Тази година основаният на нужди отговор на Комисията на хуманитарни кризи в над 60 държави бе организиран чрез 90 решения за финансиране на обща стойност 937 млн. EUR . Първоначалният бюджет от 751 млн. EUR бе увеличен на няколко пъти, за да се реагира на нови кризи и природни бедствия през годината, както и най-вече в отговор на увеличението в цените на храните.

През 2008 г. ГД „Хуманитарна помощ“ трябваше се бори с последствията от нарастващите цени на храните . В резултат на ръста на цените на основните продукти за хранителна помощ и на петрола разходите за задоволяването на хуманитарните нужди, установени за 2008 г., нараснаха рязко и значително. Освен това нарасна и уязвимостта на бедното население по отношение на кризи, тъй като то трябва да отдели по-голяма част от ограничените си ресурси за закупуването на храна. За да се справи с краткосрочните последствия от растящите цени на храните, бюджетът на ГД „Хуманитарна помощ“ , предназначен за спешна хранителна помощ, през 2008 г. бе почти удвоен, като допълнителните средства бяха взети от резерва за спешна помощ. В края на годината бюджетът за хранителна помощ възлизаше на 363 млн. EUR, като това позволи помощта да достигне до над 25 милиона души.

Освен продоволствената криза, природните бедствия , засилени от изменението на климата, стават все по-чести и по-тежки и засягат по-сериозно населения, които вече са уязвими.

Природни бедствия нанесоха сериозни щети в следните географски райони през 2008 г.: циклоните/ураганите в Карибския басейн, засегнали Хаити, Бахамите, Куба, Мадагаскар, и в Бирма/Мианмар; сушата в района на Африканския рог, областта Сахел, Република Молдова, Парагвай, Хондурас и Палестинските територии; земетресението в Китай; епидемиите в Бенин, Латинска Америка и Карибския басейн; наводненията в Бангладеш, Боливия, Еквадор, Гватемала, Хондурас, Непал, Намибия, Индия и Йемен; периодите на изключително ниски температури в Перу и Боливия и тайфуните в Лаос и Виетнам. Комисията трябваше да реагира бързо и да помогне на хиляди страдащи хора, които в някои случаи бяха засегнати вече от други кризи.

По отношение на кризите, причинени от човека , конфликтът между Грузия и Руската федерация в Южна Осетия през август доведе до спешна намеса в подкрепа на населението, засегнато от този нов конфликт. Кения бе засегната от широкомащабни политически вълнения вследствие на оспорваните президентски избори. Насилието, последвало изборите, доведе до разселването на над 500 000 души. През 2008 г. вътрешният конфликт в северната част на Йемен ескалира. През август провалилото се подписване на мирно споразумение между Ислямския фронт за освобождение на Моро и правителството на Филипините предизвика нови сражения в разположения на юг остров Минданао и разселването на над 550 000 души. В края на годината около 320 000 души не са се завърнали по местата, където живеят, и няма изгледи за бързо решаване на проблема. Накрая, правителството в Шри Ланка отмени споразумението за прекратяване на огъня от 2002 г. и засили офанзивата си в северната част на страната.

В допълнение към тези нови кризи Комисията трябваше да се справя с влошаващи се хуманитарни ситуации, които в много случаи бяха свързани с продължителни и комплексни спешни ситуации, възникнали преди години. Два показателни примери са Судан и Демократична република Конго.

От своя бюджет за хуманитарна помощ, включващ и хранителна помощ, Европейският съюз предостави хуманитарна помощ на около 143 милиона души в трети държави[10]. Освен това на 18,5 милиона души бе предоставена помощ в контекста на готовността при бедствия чрез засилване на устойчивостта на общността и подобряване на местния капацитет за реагиране.

Комисията отдели общо 552 млн. EUR (т.е. 58,9 % от общия си краен бюджет) за страните от АКТБ — най-големите получатели на финансиране от ГД „Хуманитарна помощ“, следвани от Азия и Латинска Америка (192 млн. EUR — 20,5 %) и Източна Европа, новите независими държави, Близкия изток и средиземноморските страни (156 млн. EUR — 16,3 %).

Прилагането на принципите, основани на нуждите[11], доведе до следното географско разпределение[12] на средствата, заделени за хуманитарна помощ през 2008 г. (в хиляди):

Хуманитарна помощ през 2008 г. |

Единица/Регион | Общо | % |

A/1: Африка, Карибски басейн, Тихоокеански басейн | 551 847 | 58,9% |

Судан и Чад | 197 000 |

Район на Африканския рог | 167 897 |

Централна & Южна Африка, Индийски океан | 126 200 |

Западна Африка | 39 100 |

Карибски басейн | 21 650 |

A/2: Нови независими държави, Близък изток, Средиземноморски басейн | 152 635 | 16,3% |

Близък изток, Средиземноморски басейн | 124 860 |

Европа, Кавказ и Централна Азия | 27 775 |

A/3: Азия & Латинска Америка | 192 327 | 20,5% |

Южна Азия | 94 257 |

Югоизточна и Източна Азия | 64 000 |

Латинска Америка | 34 070 |

Инструменти, които не се основават на географски принцип | 39 833 |

Изграждане на капацитет, безвъзмездни помощи и услуги, решение за ФСПБ[13] и други | 7 021 | 0,7% |

Техническа подкрепа | 25 000 | 2,7% |

Разходи за помощни дейности | 7 812 | 0,8% |

Общо | 936 642 | 100% |

За 2008 г. от 41-те държави, които според оценката в момента се намират в криза, 15 се считат за крайно уязвими. От тези 15 11 се намират в Африка, а другите са Афганистан, Чечения (Руската федерация), Източен Тимор и Йемен.

В съответствие с използваната методика през 2008 г. ГД „Хуманитарна помощ“ задели 85 % от първоначално планирания си бюджет по основния бюджетен ред за хуманитарна помощ (23.02.01) за приоритетни райони с големи хуманитарни нужди .

Стратегията за помощ на ГД „Хуманитарна помощ“ продължава да бъде съсредоточена върху забравените кризи (ситуации, при които сериозни хуманитарни нужди са обект на незначително внимание от страна на донорите, отразено в ниското равнище на получена помощ, и от страна на медиите). Анализът и методиката на ГД „Хуманитарна помощ“ за установяване на забравени кризи се основава на количествени данни (липса на медийно отразяване или малък размер на помощта от донорите в съчетание с големи нужди) и качествени фактори (оценки на място от експерти и служители на ГД „Хуманитарна помощ“). За повече подробности относно забравените кризи вж. част II от приложението.

Резултатите от оценките на глобалните нужди и забравените кризи могат да бъдат намерени на уебсайта Europa http://ec.europa.eu/echo/policies/strategy_en.htm.

3.2. Основни интервенции през 2008 г. по региони и разпределение на средства

Комисията трябваше да реагира на голям брой природни бедствия и кризи, причинени от човека, но също и на влошаващи се хуманитарни ситуации, а понякога и на продължителни и комплексни спешни ситуации, които са съществували и предишни години. Демократична република Конго например от няколко години представлява сериозно предизвикателство за хуманитарните организации поради избухващите периодично сражения в източната част на страната, в резултат на които стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си. Районът на Дарфур в Судан се счита за най-тежката хуманитарна криза в света и поради тази причина усилията на международната хуманитарна общност са огромни. Животът на милиони хора зависи от външна помощ.

Интервенциите, посочени в следващите раздели, са изложени в подробности в част III от приложението.

3.2.1. Африка, Карибите и Тихоокеанският басейн (страните от АКТБ)

През 2008 г. ГД „Хуманитарна помощ“ задели най-голямата част от финансирането си за Судан — общо 167 млн. EUR и за Демократична република Конго (45,5 млн. EUR и 8 млн. EUR за службата ECHO FLIGHT). Другите значими интервенции в Африка, за които бе нужно финансиране от над 20 млн. EUR, бяха в Сомалия (44 млн. EUR), Чад (30 млн. EUR), за регионалната програма за готовност при суша (30 милиона EUR), в Зимбабве (25 млн. EUR) и Етиопия (40 млн. EUR).

3.2.2. Близък изток и нови независими държави

Комисията продължи действията си в отговор на тежката хуманитарна ситуация на Западния бряг и в ивицата Газа, която не отбеляза подобрение през 2008 г. независимо от възобновяването на структурната подкрепа за Палестинската автономна власт през декември 2007 г. Освен от политическата ситуация най-уязвимите слоеве от палестинското население на Западния бряг бяха засегнати от две климатични явления , а именно студ и суша. За задоволяването на нуждите от храна на най-уязвимото население на Западния бряг и в ивицата Газа и за палестинските бежанци в Ливан бе предоставено финансиране в размер на 82,8 млн. EUR. 30 млн. EUR бяха използвани за задоволяването на хуманитарните нужди и нуждите от храна вследствие на кризата в Ирак, като помощите бяха насочени към получатели в Ирак и извън страната.

В региона на Северен Кавказ Комисията продължи да предоставя финансиране за жертвите на конфликта в Чечения, като одобри отпускането на обща сума от 11 млн. EUR.

3.2.3. Азия

39 млн. EUR бяха заделени за подпомагане на населението в Бирма/Мианмар, което бе засегнато от циклона Наргис, 36,3 млн. EUR бяха насочени към уязвимото население, засегнато от конфликтите и природните бедствия в Афганистан, Иран и Пакистан. 20,15 млн. EUR бяха предназначени за населението, засегнато от природни бедствия в Бангладеш (нашествието на гризачи в Chittagong Hill Tracts, остатъчни нужди, свързани с циклона Сидр, който връхлетя върху страната в края на 2007 г., силните мусонови валежи в края на септември 2008 г., съпътствани от значително повишаване на нивото на водата, които доведоха до прекалено задържане на вода в почвата в югозападната част на страната). Други 351 000 EUR бяха предназначени за помощи за бирманските бежанци от малцинството Rohingya, намиращи се в Бангладеш.

3.2.4. Латинска Америка

Накрая, 34 млн. EUR бяха предназначени за Латинска Америка; от тях 12,5 млн. EUR — за жертвите на конфликта в Колумбия, а остатъкът — в отговор на няколко природни бедствия, като например феномена La Niña в Боливия и Еквадор, сушата в Парагвай и Хондурас, периодите на студеното време в Боливия и Перу и наводненията в Гватемала и Хондурас.

3.3. Сравнителен анализ

Сравнителният анализ на географското разпределение на решенията за финансиране за периода 2004—2008 г. в диаграмата по-долу показва, че относителният дял на финансирането за страните от АКТБ непрекъснато нараства с изключение на 2005 г., когато тази тенденция бе обърната и по-голямата част от финансирането бе за Азия и по-специално за двете основни кризи в тази част на света: вълните цунами и земетресението в Кашмир. Разглеждайки ситуацията в петгодишна перспектива, следва също така да се отбележи, че финансирането за различните райони и области в света е много различно, което потвърждава факта, че интервенцията на ГД „Хуманитарна помощ“ е по същност и определение с краткосрочна ориентация. Следва да се отбележи също така, че над 96 % от бюджета за хуманитарна помощ са предназначени за финансирането на хуманитарни операции, а по-малко от 4 % — за разходи за помощни дейности и административни разходи (информация, одит, оценки, помощен персонал и др.). Вж. раздел VIII от приложението.

[pic]

3.4. Намаляване на риска от бедствия, в това число дейности, свързани с готовност при бедствия

Като част от мандата си ГД „Хуманитарна помощ“ финансира дейности за подготовката и намаляването на рисковете, пред които са изправени най-уязвимите общности и общностите, които са изложени в най-голяма степен на природни бедствия.

Като взе предвид нарастващото съзнание за това колко важна е готовността, значителното нарастване на броя и интензивността на природните бедствията през последните десетилетия и рамката за действия от Хього за 2005—2015 г., в която всички правителства и международни организации се призовават да поставят намаляването на риска от природни бедствия като приоритет и инвестират в него, през последните години ГД „Хуманитарна помощ“ увеличи финансирането си за готовност при бедствия на ниво общности и е готова да доусъвършенства своя подход. Макар да остава в границите на своя хуманитарен мандат, ГД „Хуманитарна помощ“ може да подкрепи многобройни действия, като използва своите доказани предимства.

Приносът на ГД „Хуманитарна помощ“ за намаляване на риска от бедствия се осъществява чрез програмата DIPECHO, инициативи за готовност при суша, интегрирането на мерки за готовност при бедствия в операции за подпомагане и дейностите за защита.

В основата на метода на действие за готовност при бедствия на ГД „Хуманитарна помощ“ са залегнали две основни идеи: от една страна, по-доброто запознаване на общностите с рисковете, пред които са изправени, и, от друга страна, повишаването на тяхната устойчивост. В същото време бе поставено началото на дейности, които имат за цел да подобрят капацитета на местните публични институции за защита на тяхното население. Дейностите, свързани с готовността при бедствия, се реализират с помощта на обширен кръг партньори, работещи в тясно сътрудничество с местни организации, което улеснява достъпът до най-уязвимите и маргинализирани общности.

Чрез новия си план за действие, стартиран в Югоизточна Африка, понастоящем ГД „Хуманитарна помощ“ присъства във всички седем региона в света, които особено често биват засегнати от природни бедствия.

3.5. Установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие

Подпомагането на ГД „Хуманитарна помощ“ има за цел също така да улесни, в съчетание и с други инструменти за помощ, връщането на населението към състояние на самостоятелно задоволяване на нуждите, където и когато това е възможно, и да позволи постепенното намаляване и преустановяване на финансирането от ГД „Хуманитарна помощ“ при добри условия. В този контекст ГД „Хуманитарна помощ“ участва активно в изпълнението на стратегия за установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие и в изграждането на стабилно сътрудничество с други служби на Комисията и донори.

3.6. Основни партньори в хуманитарните операции

ГД „Хуманитарна помощ“ предоставя своята хуманитарна помощ чрез партньори. Тя работи с около 200 неправителствени организации, агенциите на Организацията на обединените нации и международни организации, като например Международния комитет на Червения кръст и Международната федерация на националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец.

За ГД „Хуманитарна помощ“ е важно да разполага с голям и разнообразен кръг от партньори, за да може да осигури ефективно присъствие в нарастващия брой региони в нужда по света. ГД „Хуманитарна помощ“ изгради близки работни отношения със своите партньори както на ниво политически въпроси, така и на ниво управление на хуманитарни операции.

През 2008 г. ГД „Хуманитарна помощ“ осъществи хуманитарните си операции чрез НПО (44 %), агенциите на Организацията на обединените нации (46 %) и международни организации (10 %).

През същата година ГД „Хуманитарна помощ“ преразгледа, преоцени и усъвършенства споразуменията за партньорства, регламентиращи отношенията с нейните партньори, като рационализира процедурите, без да излага на риск контрола над мониторинга и надзора на предоставената помощ. По този начин бе запазена ефективността на хуманитарната помощ. За повече подробности относно годишното разпределение между групите партньори вж. раздел VIII.5 от приложението.

4. Отношения със заинтересовани страни

Както и предишни години ГД „Хуманитарна помощ“ продължи да поддържа активните си отношения с други европейски институции, държавите-членки и международни организации и да насърчава зачитането на международното хуманитарно право и на хуманитарните принципи (хуманност, безпристрастност, недопускане на дискриминация и неутралност).

Тя положи също така усилия за това задължението за спазване на хуманитарното пространство по време на спешни интервенции да бъде взето предвид в европейския и международния дебат. ГД „Хуманитарна помощ“ заздрави солидните си работни отношения с докладчика за хуманитарна помощ на Европейския парламент.

Тя поддържаше тесни контакти с френското и с предстоящото чешко председателство на ЕС. В това отношение работата придоби особено значение със създаването на нова работна група на Съвета за хуманитарна и хранителна помощ.

В рамката на своите отношения с донори извън ЕС ГД „Хуманитарна помощ“ поддържаше контакти със САЩ, в това число като организира диалог за стратегическо партньорство и други срещи, и като продължи да поддържа връзки с други ключови партньори.

Накрая, ГД „Хуманитарна помощ“ продължи да осигурява представителство и видимост за хуманитарната перспектива на форуми на ООН и да работи за това позициите, резолюциите и изявленията на ЕС в органи на ООН да отразяват политиката на ЕО.

Повече подробности за тези заинтересовани страни са предоставени в раздел V на приложението.

5. Други дейности

В контекста на своята работа ГД „Хуманитарна помощ“ участва и в други дейности, насочени към подпомагане на предоставянето и качеството на хуманитарна помощ:

1. Разработване в ГД „Хуманитарна помощ“ на политика за сигурност и безопасност за персонала, участващ в предоставянето на хуманитарна помощ;

2. Подкрепа за засилването на капацитета на институциите на нейните партньори в някои специални области с цел да бъдат подобрени техните възможности за бързо и ефективно реагиране при спешни ситуации чрез програми за изграждане на капацитет ;

3. Засилване на нейния капацитет за бързо реагиране на място чрез организирането на многосекторни екипи;

4. Комуникационна стратегия и информиране и

5. В сферата на образователните инициативи ГД „Хуманитарна помощ“ поддържа Мрежата за хуманитарна подкрепа (NOHA), която предлага мултидисциплинарна следдипломна квалификация.

Подробности за тези дейности могат да бъдат намерени в раздел VI на приложението.

6. Заключение

ГД „Хуманитарна помощ“ продължи да реагира бързо на непредвидени събития, за да помогне на хиляди страдащи хора, които в някои случаи вече бяха засегнати от трайни кризи. Тези дълготрайни и все по-разрушителни конфликти имат драматични последици не само за сегашното население, което е в постоянна зависимост от хуманитарна помощ, но и за бъдещите поколения.

Докато изменението на климата представлява най-важният фактор в нарастването на хуманитарните нужди, непосредственият проблем е продоволствената криза. Според прогнозите в съчетание със световната финансова и икономическа криза това ще доведе до достигане на критичното ниво на бедност в много развиващи се държави. Всеки спад в размера на международните инвестиции и на предоставяната помощ вследствие на кризата би засегнал предимно най-уязвимите региони.

От създаването си ГД „Хуманитарна помощ“ постоянно актуализира своята стратегия, така че нейните помощи да достигат до най-нуждаещото се население. Очевидно е, че настоящият геополитически контекст поставя нови предизвикателства. Едно от тези предизвикателства е да се защитава застрашеното хуманитарно пространство и да се насърчава спазването на международното хуманитарно право от всички страни, участващи във въоръжени конфликти. Друго предизвикателство е нуждата да се осигури последователност между нарастващия брой участници, за да могат нуждаещите се да получат ефективна и подходяща помощ.

Накрая, в политически план усилията за координиране, инициирани с подписването на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ и приемането на плана за действие за неговото изпълнение, ще позволят на ГД „Хуманитарна помощ“ да заяви амбицията си да допринася активно за разработването на хуманитарна политика и на стратегически въпроси относно капацитета за предоставяне на подходяща и ефективна хуманитарна помощ на местата, където тя е най-необходима.

[1] COM(2008) 130, „Повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия“.

[2] http://www.icrc.org/Web/Eng/siteeng0.nsf/htmlall/section_ihl_in_brief?OpenDocument

[3] Вж. Регламент № 1257/96 на Съвета.

[4] Член 21, параграф 2, буква ж) от Договора за ЕС.

[5] http://www.goodhumanitariandonorship.org/

[6] http://ec.europa.eu/echo/funding/key_figures/echo_en.htm

[7] The Economist's, J. Holmes, „Годината през 2009“, Повече помощ сега, моля (стр. 110).

[8] OВ C 25, 30.1.2008 г.

[9] SEC(2008)1991, май 2008 г.

[10] От тези 143 милиона ГД „Хуманитарна помощ“ помогна на 13,5 милиона вътрешно разселени лица с обща отчетена сума от 26 млн. www.internal-displacement.org (Център за мониторинг на вътрешното разселване, Обща картина на тенденциите и развитията през 2007 г.).

[11] ГД „Хуманитарна помощ“ предоставя помощта си на основата на оценка на хуманитарните нужди, като използва две допълнителни индекса: Индекс на кризата и индекс на уязвимостта, които са обяснени в част II от приложението.

[12] В част VIII се намира разпределение по бюджетни редове на общата сума, отделена за 2008 г.

[13] Фонд за спешна помощ при бедствия.