[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 26.2.2008 COM(2008) 119 окончателен 2007/0143 (COD) Изменено предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно животозастраховането предприемането и осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност (ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ II) (преработена) (представена от Комисията в съответствие с член 250, параграф 2 от Договора за ЕО) ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. Общи коментари На 10 юли 2007 г. Комисията прие предложение COM (2007)361 (Предложение за Директива Платежоспособност ІІ). Предложението се състои от преработен вариант на 13 съществуващи директиви в застрахователния и презастрахователния сектор и нови разпоредби за платежоспособност (т.нар. Платежоспособност ІІ). Междувременно Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор[1] беше публикувана в Официален вестник и влезе в сила на 21 септември 2007 г., т.е. след датата, на която предложението за преработения вариант беше представено на законодателния орган. Директива 2007/44/ЕО въведе премени в някои членове от Директиви 92/49/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО. В резултат на това съществуват ясни несъответствия между текстовете на Директиви 92/49/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО и съответните части на преработената част от предложението за Директива Платежоспособност ІІ. Освен това през декември 2007 г. беше постигнато политическо споразумение в Съвета и Европейския парламент по т. нар. Регламент Рим І относно приложимото право по отношение на договорните задължения. Това оказва влияние върху разпоредбите на приложимото право и условията за преки застрахователни договори в преработената част на предложението за Директива Платежоспособност ІІ. С оглед на горепосоченото Комисията реши да приеме предложение за изменение на приетото през юли 2007 г. предложение за Директива Платежоспособност ІІ. 2. Законодателен подход и правно основание а) Законодателен подход Следните 14 директиви в областта на животозастраховането и общото застраховане, презастраховането, застрахователните групи и процедурата по ликвидация бяха преработени в единствен текст по повод на промените, които се направиха във връзка с новата Платежоспособност ІІ: - Директива 64/225/EИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията[2], - Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година за съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[3], - Директива 73/240/EИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане[4], - Директива 76/580/EИО на Съвета от 29 юни 1976 година за изменение на Директива 73/239/EИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[5], - Директива 78/473/EИО на Съвета от 30 май 1978 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността[6], - Директива 84/641/ЕИО на Съвета от 10 декември 1984 година за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, на Първата директива 73/239/EИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[7], - Директива 87/344/EИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски[8], - Втора Директива 88/357/EИО на Съвета от 22 юни 1988 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и формулираща разпоредби за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги и изменяща Директива 73/239/EИО[9], - Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)[10] , - Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група[11], - Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година, относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества[12], - Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането[13], - Директива 2005/68/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането[14], - Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор[15], Тъй като пренаписване изцяло на съществуващите директиви би надхвърлило нуждите на преработения вариант, последният следва структурата на съществуващите директиви за застраховането и презастраховането. Новите разпоредби Платежоспособност ІІ са включени в различни глави и дялове на проекта на директива и са обозначени в сиво. В съществуващите директиви, които са преработени, не са направени съществени промени, с изключение на промените, необходими за въвеждането на новия режим за платежоспособност. Предложението използва „техника на преработване“ (Междуинституционално споразумение 2002/В 77/01), която позволява значителни изменения в действащото законодателство, без да се приема отделна директива за изменение. Преработеният вариант намалява сложността и прави законодателството на ЕС по-лесно достъпно и разбираемо. Голям брой разпоредби от съществуващите директиви са претърпели измененията от несъществен характер, с оглед подобряване на изработването и яснотата на акта. Изтрити са членове или части от членове, които са остарели. Всички промени са ясно обозначени в текста. Новите разпоредби за платежоспособността се основават на принципи и следват 4 степенната структура на структура на Ламфалуси за финансовите услуги. Принципите ще бъдат допълнително доразвити посредством правоприлагащите мерки. Новата структура на Ламфалуси ще позволи на новия режим за платежоспособност да се развива успоредно с бъдещата еволюция на пазара и технологиите, както и с международното развитие на счетоводното и застрахователното и презастрахователното регулиране. б) Правно основание Предложението се основава на член 47, параграф 2 и член 55 от Договора, които са правната основа за приемане на мерки на Общността за постигане на вътрешен пазар за финансови услуги. Директивата е избрана като инструмент, тъй като това е най-подходящия правен инструмент за постигането на тези цели. Предложните нови разпоредби не надхвърлят необходимото за постигането на набелязаните цели. 3. Обхват на приложение Обхватът на приложение на съществуващите директиви не е променен. Затова предложението се отнася за всички животозастрахователни и общо застрахователни предприятия, както и за презастрахователните предприятия. Съществуващото изключение за малки взаимозастрахователни предприятия обаче е предоставено за всички малки застрахователни предприятия, както са определени в член 4, независимо от юридическата им форма. Директивата не се прилага спрямо пенсионните фондове съгласно Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 година[16] относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване. Преглед на тази директива ще бъде направен през 2008 г. Тогава Комисията ще разгледа дали са необходими и как могат или следва да бъдат разработени изисквания за платежоспособност по отношение на пенсионните фондове. Директивата също така не променя режима, приложим за финансовите конгломерати. Ако обаче бъдат идентифицирани проблеми, те ще бъдат разгледани в хода на прегледа на Директивата относно финансовите конгломерати (2002/87/ЕО), който ще се състои през 2008 г. 4. Забележки към членовете Забележките се отнасят само до тези членове, които са нови или които са били променени в резултат от въвеждането на новите правила за платежоспособност, както и до членовете, свързани с промените, въведени от предложението за изменение в сравнение с приетото на 10 юли 2007 г. предложение за Директива Платежоспособност ІІ. Платежоспособност II 1. Качествени изисквания и надзор Качествените изисквания и правила за надзор, приложими към застрахователните/презастрахователните предприятия („Стълб ІІ“ от рамката на Платежоспособност ІІ), са изложени в 2 раздела — Надзорни органи и общи правила и Система на управление. Надзорни органи и общи правила — Членове 27—38 Главна цел на надзора — член 27 Главната цел на регулирането и на надзора над застрахователните/презастрахованите предприятия е осигуряване на адекватна защита на титулярите на полици. Други цели като финансова стабилност и честен и стабилен пазар следва също да бъдат взети предвид, но не трябва да отклоняват вниманието от основната цел. Общи принципи на надзора — член 28 Надзорът се основава на подход, който е ориентиран към бъдещето и риска. Затова Платежоспособност ІІ възприема подход, основаващ се на икономическия риск, който способства за създаването на система, която отразява действителния рисков профил на застрахователните/презастрахователните предприятия. Системата трябва да е построена на ясни икономически принципи и оптимално да използва предоставената от финансовите пазари информация. Особено внимание е отделено, за да се гарантира, че новият режим на платежоспособност не създава прекалена тежест за малките и средни застрахователни/презастрахователни предприятия. Отдава се значение на принципа на пропорционалността, който се прилага за всички изисквания на настоящата директива, но който е от особено значение за прилагането на количествените и качествените изисквания на режима за платежоспособност и на правилата за надзор. Той ще бъде допълнително уточнен чрез правоприлагащите мерки. Прозрачност и отчетност — член 30 Прозрачността и отчетността допринасят за легитимността и безпристрастността на надзорните органи и надеждността на системата на надзор. Поради тази причина член 30 постановява, че надзорните органи изпълняват своите задачи в съответствие с принципите за прозрачност и отчетност. Оповестяването на информация засилва прозрачността и позволява съдържателно сравнение на възприетите от държавите-членки подходи. Важен аспект на прозрачността и отчетността е да осигури прозрачни процедури за назначаване и освобождаване на членовете на бордовете или управителните органи на надзорните органи. Надзорни правомощия — член 34 С цел да се осигури ефикасността на надзора, надзорните органи трябва да бъдат изцяло оправомощени да изпълняват своите задачи. Затова съгласно член 34 държавите-членки трябва да гарантират, че надзорните органи имат правомощията да вземат всякакви необходими мерки за гарантиране на изпълнението от страна на предприятията на определените в настоящата директива регулаторни изисквания, както и да предотвратяват, и да коригират всякакви нередности. В този контекст е изключително важно надзорни правомощия да бъдат упражняване по отношение на дейности, възложени на външни изпълнители и под-изпълнители. Всички надзорни правомощия се упражняват съобразно целта и сроковете. За да се осигури ефективен надзор, е важно той да се извършва на място и от разстояние. Затова надзорните органи имат право да извършват проверки на място в помещенията на застрахователните и презастрахователните предприятия. Процес на надзорен преглед — член 36 Неспазването на количествените и качествените изисквания може да доведе до сериозни последици за финансовата стабилност на застрахователните или презастрахователните предприятия. Надзорният преглед има за цел да посочи институциите с финансови, организационни или други характеристики, които могат да доведат до профил с висок риск. При процеса на надзорен преглед (ПНП) надзорните органи разглеждат и оценяват стратегиите, процесите и отчетните процедури, приети от застрахователните и презастрахователните предприятия с цел спазване на настоящата директива, както и рисковете, пред които е изправено или може да бъде изправено предприятието, и способността му да оценява тези рискове. Прегледът също включва оценка на адекватността на методите и практиките, които използват застрахователните предприятия, за идентифициране на възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха имали неблагоприятно въздействие върху цялостното им финансова състояние. С цел гарантиране на ефективността на ПНП, е важно надзорните органи да разполагат с правомощия да коригират слабостите и недостатъците, отчетени в хода на надзорния преглед, включително да упражняват последващ контрол върху резултатите от прегледа. Важно е също така, надзорните органи да разполагат с подходящи инструменти, които им позволяват да идентифицират и да коригират влошаващи се финансови условия. Резултатите от ПНП са изключително полезни за надзорните органи при набелязване на приоритети в бъдещата работа, за осигуряване на подходяща степен на последователност в надзорните подходи между надзорните органи и за предоставянето на обратна информация на предприятията. Добавяне на капитал — член 37 Капиталовото изискване за платежоспособност е изходната точка за адекватността на количествените изисквания в застрахователния/презастрахователния сектор. Затова надзорните органи могат в резултат на процеса на надзорен преглед да изискват от застрахователните/презастрахователните предприятия, само при строго определени изключителни обстоятелства, да поддържат по-голям капитал. Въпреки че стандартната формула има за цел да отрази рисковия профил на повечето застрахователни/презастрахователни предприятия в Общността, възможно е да съществуват случаи, при които стандартният подход да не отразява изцяло силно специфичния рисков профил на дадено предприятие. В случай на съществени недостатъци на цялостния или частичния вътрешен модел (вж. т.4 по-долу) или съществени пропуски в управлението, от съществено значение е надзорните органи да гарантират, че въпросното предприятие полага всички усилия да отстрани недостатъците, довели до налагането на изискването за добавяне на капитал в името на защитата на титулярите на полици. Надзорният орган се задължава поне веднъж годишно да разглежда напредъка на предприятието в отстраняване на недостатъците. Единствено в случай, че отклонението на рисковия профил на предприятието е съществено и развитието на цялостния или частичния вътрешен модел е недостатъчно, добавеният капитал може да добие постоянен характер. По-хармонизираният и икономически подход, приет по отношение на застрахователния/презастрахователния сектор в сравнение с директивата за капиталовите изисквания, основателно оправдава прилагането на по-хармонизиран подход за увеличаване на капитала. Отговорност на административния или управителен орган —член 40 От застрахователните/презастрахователните предприятия ще се изисква да спазват по-скоро принципи, отколкото правила, което поражда повече отговорност за управлението, отколкото в досегашната практика. Директивата ясно посочва, че административният или управителният орган на застрахователните/презастрахователните предприятия носи изключителната отговорност за спазването на директивата от страна на предприятието. Система на управление — членове 41—49 Система на управление и общи изисквания — член 41 Съответствието между изискванията към управлението в банковия, застрахователния/презастрахователния сектор и сектора на ценните книжа е от осъществено значение за осигуряване на междусекторна съгласуваност. Залегналите в настоящата директива изисквания към управлението са насочени към постигане на тази цел. Строгите изисквания към управлението са необходимо условие за работеща система на платежоспособност. Някои рискове могат да бъдат контролирани само посредством изисквания към управлението, отколкото с набелязване на количествени изисквания. Здравата управленска система играе ключова роля за адекватното управление на застрахователните предприятия и е изключително важна за постигането на резултати от работата на надзорната система. Управленската система включва спазване на изискванията за квалификацията и репутацията, управление на риска, оценка на собствения риск и платежоспособност, вътрешен контрол, вътрешен одит, актюерска дейност и възлагане на дейности на външни изпълнители. Правоприлагащите мерки относно изискванията към управлението ще прецизират прилагането на принципа на пропорционалността. Определянето на управленските функции в директивата следва да помогне на предприятията да решат как да прилагат системата на управление. Функцията представлява административния потенциал за изпълнение на определени задачи. Определянето на конкретна функция не възпрепятства предприятието свободно да реши как да организира тази функция на практика, освен ако това не е посочено в настоящата директива. Това не трябва да води до излишно утежняване на изискванията, защото следва да се отчитат характерът, мащабът и сложността на операциите на предприятието. Управленските функции могат да бъдат изпълнявани от собствения персонал или да се потърси съветът на външни експерти, или могат да бъдат възлагани на експерти в определените от настоящата директива рамки. Освен това при по-малки предприятия и такива с по-опростена структура, един служител или организационна единица могат да изпълняват повече от една функция. За да се постигнат добри резултати от работата на системата на управление, предприятията трябва да разполагат с ясни писмени правила по отношение на вътрешния контрол, вътрешния одит, управление на риска и, когато е целесъобразно, възлагането на дейности на външни изпълнители. Необходимо е административният или управителен орган да участват активно в системата на управление. Писмените политики следва да бъдат одобрени от административния или управителен орган и да бъдат преразглеждани поне веднъж в годината или преди въвеждането на съществена промяна в системата. Изменението на политиките преди промяна в системата е изключително важно, защото в противен случай предприятието би нарушило вътрешните стратегии и процеси. Надзорните органи отговарят за прегледа и оценката на системата на управление в хода на ПНП. Вътрешна оценка на риска и платежоспособността (ВОРП) — член 44 Като част от тяхната система за управление на риска, всички застрахователни/презастрахователни предприятия трябва, като неделима част от бизнес стратегията си, редовно да оценяват своите общи нужди във връзка с платежоспособността, с оглед на своя специфичен рисков профил. ВОРП има двустранен характер. Тя представлява процес на вътрешна оценка в рамките на предприятието и като такъв е заложена в стратегическите решения на предприятието. Тя също е надзорен инструмент на надзорните органи, които трябва да бъдат информирани относно резултатите от вътрешната оценка на риска и платежоспособността на предприятието. ВОРП не изисква от предприятието да развива или прилага цялостен или частичен вътрешен модел. Ако предприятието обаче вече използва одобрен цялостен или частичен вътрешен модел за изчисляването на капиталовото изискване, резултатът, получен от прилагането на модела, следва да бъде използван при ВОРП. ВОРП не създава трето капиталово изискване за платежоспособност. ВОРП не трябва да поражда прекалена тежест за малките предприятия и тези с опростена структура. Надзорният орган разглежда вътрешната оценка на риска и платежоспособността в хода на процеса на надзорен преглед на предприятието. Резултатите от всяка извършена ВОРП се докладват на надзорния орган като част от информацията, която трябва да бъде предоставена съгласно член 35 за целите на надзора. Възлагане на дейности на външни изпълнители — членове 38 и 48 Възлагането на дейности на външни изпълнителни става все по-разпространено явление и затова е необходимо да се възприеме последователен подход в тази област. За да се осигури ефективен надзор над дейностите, възложени на външни изпълнители, е важно надзорният орган на предприятието, което възлага дейността, да има право на достъп до всякаква необходима информация, притежавана от изпълнителя, както и право да извършва проверки на място на възложената дейност, в помещенията на изпълнителя, независимо дали той е субект, който подлежи на регулиране. В случаите, в които дейността е възложена на изпълнител в трета страна, е важно надзорният орган на предприятието, което е възложило дейността, да имат право на достъп до всякаква необходима информация, притежавана от изпълнителя, независимо дали той е субект, който подлежи на регулиране. Възлагането на дейност на външен изпълнител включва също и възлагането на дейността на подизпълнител. Един от начините за постигане на това е, особено ако изпълнителят на дейността не е подлежи на регулиране, като се обърне специално внимание на договора между предприятието, възлагащо дейността, и изпълнителя. Надзорните органи трябва да бъдат адекватно и на време уведомени, преди възлагането на значима дейност на външен изпълнител или преди последващи съществени промени. Залегналите в настоящата директива изисквания отчитат работата на Съвместния форум и отговарят на действащите правила и практики в банковия сектор, и на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (2004/39/EО) и прилагането ѝ спрямо кредитните институции. 2. Отчитане на надзора и публично оповестяване Отчитането на надзора и публичното оповестяване представляват „Стълб ІІІ“ от рамката на Платежоспособност ІІ. Информация, която се предоставя за целите на надзора — член 35 Предложението по същество запазва действащата философия на постиженията на правото (acquis), налагаща на предприятията общото задължението да предоставят всякаква информация, необходима за целите на надзора. В съответствие с подхода Ламфалуси обаче, предложението въвежда редица основни принципи, които отчитането на надзора трябва да съблюдава, и позволява приемането на правоприлагащи мерки с оглед на постигане на сближаване, доколкото е необходимо. Публично оповестяване — членове 50—55 Предложението задължава предприятията да публикуват веднъж годишно отчет, съдържащ съществена и обобщена информация относно тяхното финансово състояние и платежоспособност. Изключение е позволено при отделни добавяния на капитал за преходен период. От предприятията се изисква да актуализират оповестената информация, когато е необходимо (съществуват специални разпоредби за случаи на неспазване на минималното капиталово изкисване или капиталовото изискване за платежоспособност), като могат да оповестяват информация и доброволно. Предприятията трябва да имат правила за публично оповестяване, а отчетът за финансовото състояние и платежоспособността да бъде одобрен от административния или управителния орган преди неговото публикуване. Предложението позволява приемането на правоприлагащи мерки с оглед на постигане на сближаване, доколкото е необходимо. 3. Насърчаване на сближаването в областта на надзора — член 70 Комитетът за финансови услуги определя засилването на сближаването на надзорните практики като едно от основните предизвикателства през следващите години. Въпреки че общата регулаторна рамка е основата за това, истински равни условия могат да бъдат постигнати само чрез наличието на постоянни и общи практики между надзорните органи за вземане на решение и за контрол. Сближаването на надзорните практики включва по-специално общо и еднакво ежедневно прилагане на правото на Общността, засилване на ежедневния постоянен надзор и налагане на единния пазар. Партньорските проверки и механизмите за посредничество могат да играят важна роля за засилване на сближаването на надзорните практики. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор (КЕЗППН) допринася за последователното приложение на настоящата директива и за сближаването на надзорните практики на територията на Общността. Този член постановява, че държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки да гарантират активното участие на надзорните органи в дейностите на КЕЗППН. 4. Количествени изисквания Количествените изисквания, приложими към застрахователните/презастрахователните предприятия („Стълб І“ от рамката на Платежоспособност ІІ), са изложени в шест раздела: оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиции. Изискванията на Стълб І се основават на икономическия подход на общия баланс. Този подход разчита на оценка на общия баланс на застрахователите и презастрахователни предприятия, на интегрирана основа, като активите и пасивите са постоянно оценявани. Според този подход сумата на наличните финансови ресурси на застрахователите и презастрахователни предприятия следва да покрива техните общи финансови изисквания, т.е. сбора от неподчинените задължения и капиталовите изисквания. В резултат на този подход допустимите собствени средства (виж по-долу) трябва да надвишават капиталовото изискване за платежоспособност. Оценка на активи и пасиви — член 74 Член 74 въвежда стандарти за оценка на всички активи и пасиви въз основа на действащата дефиниция на МСФО за справедлива стойност. Ще бъдат разработени правоприлагащи мерки, определящи как се изчислява справедливата стойност на определени балансови позиции, за да се гарантира, че тези позиции се оценяват еднакво във всички държави-членки. По отношение на пасивите, стандартите за оценка не вземат предвид собствената кредитна оценка, докато по отношение на активите тези стандарти отчитат настоящите характеристики на кредита и ликвидността. Технически резерви — членове 75—85 Следва да се създадат технически резерви, за да могат предприятията да изпълнят своите застрахователни/презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициентите. Тяхното изчисляване ще се основава на посочените в член 75 общи разпоредби: - По-специално, изчисляването на техническите резерви ще се основава на тяхната текуща стойност на прехвърляне. Текущата стойност на прехвърляне отразява сумата, която застрахователното или презастрахователното предприятие би платило днес, ако незабавно прехвърли договорните си права и задължения на друго предприятие. Използването на текущата стойност на прехвърляне не следва да се тълкува като възможност или задължение на едно застрахователно/презастрахователно предприятие да прехвърли задълженията си. - Изчисляването на техническите резерви трябва да отговаря на условията на пазара, като специфичната за предприятието информация ще се използва само при изчисляване на техническите резерви, доколкото тази информация позволява на застрахователните/презастрахователните предприятия по-добре да отразят характеристиките на застрахователния портфейл. Членове 76—79 и 81—85 описват изчисляването на техническите резерви. Те ще се изчисляват като сбора от най-добрата приблизителна оценка и рисковата премия, с изключение на хеджирани рискове, възникващи от застрахователни/презастрахователни задължения (виж по-долу): - Най-добрата приблизителна оценка представлява очакваната настояща стойност на бъдещи парични потоци, като се вземат предвид всички входящи и изходящи парични потоци (коригирани за инфлацията), необходими за покриване на застрахователните/презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. Изчисляването на най-добрата прогнозна оценка се основава на доказани актюерски техники и достоверна информация, и редовни проверки на действителните резултати. - Рисковата премия гарантира, че общата сума на техническите резерви е равна на сумата, която се очаква застрахователните/презастрахователните предприятия да трябва да заплатят към момента, ако незабавно прехвърлят договорните си права и задължения на друго предприятие. Или на допълнителния разход, над най-добрата приблизителна оценка, за набиране на капитал за покриване на застрахователните/презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. По отношение на хеджираните рискове – т.е. риск, който може ефективно да бъде неутрализиран чрез закупуване или продаване на финансови инструменти, стойността на техническите резерви, като цяло, се изчислява направо, като се използва стойността на тези финансови инструменти (вж. член 76, параграф 4). По отношение на нехеджирани рискове, рисковата премия се изчислява, като се прилага т.нар. метод на цената на капитала (вж. член 76, параграф 5). В този случай, се използва един и същи размер на цената на капитала за всички предприятия (напр. фиксиран процент), който съответства на разликата над безрисковия лихвен процент, който застрахователно/презастрахователно предприятие с рейтинг ВВВ трябва да плати за набирането на допустими собствени средства. Собствени средства — членове 86—99 Собствените средства са наличните финансови средства на застрахователно/презастрахователно предприятие, които при нужда могат да бъдат използвани като гаранция срещу рискове и за покриване на финансови загуби. Процесът на определяне на размера на собствените средства, с които могат да се покриват двете капиталови изисквания, се състои от три етапа. Всеки етап отговаря на подраздел: определяне на собствените средства, класификация на собствените средства, допустимост на собствените средства. При първия етап трябва да бъде определен размерът на собствените средства. Собствените средства представляват сбора от: - балансови позиции, или „позиции на основни собствените средства“ (виж член 87), - задбалансови позиции, или „позиции на допълнителни собствените средства“ (виж член 88). Основните собствени средства включват икономическия капитал (т.е. превишаването на активи над пасиви, оценено в съответствие с раздели 1 и 2) и подчинени задължения (като тези задължения могат да служат като капитал, например в случай на ликвидация). Допълнителните собствени средства включват поети към тях задължения, които предприятията могат да изискат, за да увеличат финансовите си средства, като вземания срещу членове или акредитиви. Тези допълнителни средства не попадат под стандартите за оценяване, предвидени в раздели 1 и 2. Техният размер трябва да бъде предварително одобрен от надзора. При втория етап , тъй като позициите на собствените средства са с различно качество и осигуряват различна степен на покритие на загуби, тези позиции на собствени средства се класифицират в три реда, в зависимост от естеството им и степента, до която отговарят на пет основни критерия (т.е. подчиняване, способност за покриване на загуби, установеност, неограниченост във времето, отсъствие на задължителни разходи за обслужване), както са посочени в член 93. Класифицирането на собствените средства в три реда се основава на качествените критерии, които трябва да бъдат доразвити посредством правоприлагащите мерки. За да се улесни тази класификация обаче, правоприлагащите мерки ще съдържат и списък на позиции за предварително класифициране. Естество Качество | Балансово: (основни собствени средства | Задбалансово: (допълнителни собствени средства) | Голяма | Ред 1 | Ред 2 | Средна | Ред 2 | Ред 3 | Малка | Ред 3 | − | При третия етап , тъй като позициите в редове 2 и 3 не осигуряват пълно покритие на загуби при всякакви обстоятелства, изглежда целесъобразно тяхното признаване да бъде ограничено за целите на надзора. Както се посочва в член 98, два вида ограничения се прилагат към наличните собствени средства, за да се определи допустимия за целите на надзора размер: - По отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, делът на ред 1 от допустимите собствени средства трябва да възлиза поне на 1/3, и делът на ред 3 не трябва да надвишава 1/3. - По отношение на минималното капиталово изискване, позициите на допълнителните собствени средства не се допускат и делът на допустимите позиции от ред 2 не трябва да надвишава ½. Капиталово изискване за платежоспособност — членове 100—125 Раздел 4 относно капиталово изискване за платежоспособност е разделен на три части: общо представяне на капиталовото изискване, стандартна формула за капиталовото изискване за платежоспособност и използването на вътрешни модели за целите на платежоспособността. Общи разпоредби за капиталовото изискване за платежоспособност при използването на стандартната формула или на вътрешен модел Капиталовото изискване за платежоспособност представлява икономическия капитал, който застрахователно/презастрахователно предприятие трябва да поддържа, за да намали вероятността за фалит до 0,5 %, т.е. фалит може да се случи веднъж на всеки 200 години (виж член 101). Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява посредством техниките за стойността под риск (VaR) или съгласно стандартната формула или чрез използване на вътрешен модел. Следва да се оценят всички възможни загуби, включително неблагоприятната преоценка на активите и пасивите, през следващите 12 месеца. Капиталовото изискване за платежоспособност отразява действителния рисков профил на предприятието, като взема предвид всички рискове, с количествено измерение, както и чистото въздействие на техниките за смекчаване на риска. Капиталовото изискване за платежоспособност трябва да се изчислява поне веднъж годишно, да се следи редовно и да се преизчислява незабавно, когато рисковият профил на предприятието отбележи съществено отклонение. Капиталовото изискване за платежоспособност трябва да бъде покрито от равностоен размер на допустимите собствени средства (виж член 100). Стандартна формула за капиталовото изискване за платежоспособност Членове 103—109 излагат целите, структурата и общото калибриране на стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност „Модулната“ структура, основаващата се на техника за линейно агрегиране, е допълнително уточнена в приложение ІV към директивата. Рисковете, отчетени в различните модули и под-модули на стандартната формула, са определени в членове 13, 104 и 105. Подробни определения на тези модули и под-модули ще бъдат приети чрез правоприемащите мерки, тъй като е вероятно те да се доразвият с времето. Стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност цели постигането на равновесие между приложимостта в практиката и чувствителността към риска. Тя позволява използването на специфични за предприятието параметри, когато е необходимо (виж член 104, параграф 7), и стандартни опростявания за МСП (виж член 108). Тъй като новите стандарти за оценяване отчитат кредитните и ликвидните особености на активите и тъй като капиталовото изискване за платежоспособност отразява всички рискове с количествено измерение, а всички инвестиции са подчинени на принципа на „консервативния инвеститор“, количествените ограничения на инвестициите и критериите за допустимост на активите ще бъдат премахнати. С оглед на развитието на пазарите обаче, ако се появят нови рискове, които не са покрити от стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност, член 109, параграф 2 позволява на Комисията да приеме временни правоприлагащи мерки за установяване на ограничения на инвестициите и критериите за допустимост на активите, докато формулата бъде актуализирана. Вътрешни модели Членове 110—125 излагат изискванията към застрахователните/презастрахователните предприятия, които прилагат или желаят да прилагат цялостен или частичен вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Преди надзорните органи да одобрят използването на вътрешния модел, застрахователните/презастрахователните предприятия трябва да представят заявление (виж член 110), одобрено от административния или управителния орган на предприятието (виж член 114), удостоверяващо, че те отговарят на приложения тест, статистическите стандарти за качество, стандартите за калибриране, за потвърждаване и за документацията (виж членове 118—123). Надзорните органи разполагат с шест месеца от получаване на пълното заявление от застрахователното/презастрахователното предприятие да решат дали да приемат или отхвърлят заявлението. По отношение на използването на частични вътрешни модели са въведени допълнителни изисквания, с цел да се избегне селективното избиране от страна на застрахователните/презастрахователните предприятия (виж член 111). Освен това член 112 позволява на Комисията да приеме правоприемащи мерки за адаптиране на стандартите, посочени в членове 118—123, по отношение на частичните вътрешни модели, за да се отчете ограниченият обхват на тези модели. Съгласно член 117 надзорните органи имат право да изискват от застрахователните/презастрахователните предприятия, изчисляващи капиталовото изискване за платежоспособност посредством стандартната формула, да развият цялостен или частичен вътрешен модел в случай, че стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност не отразява правилно рисковия профил на предприятието. Минимално капиталово изискване — членове 126—129 Минималното капиталово изискване представлява равнището на капитала, под което интересите на титулярите на полици биха били сериозни застрашени, ако на предприятието е разрешено да продължи дейността си. В случай на нарушаване на минималното капиталово изискване се задейства крайната надзорна мярка, т.е отнемането на лиценз (виж членове 127 и 137). Затова предприятията са задължени да поддържат допустими основни собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване (виж член 126). Тъй като крайната надзорна мярка може да изисква разрешение от националната съдебна система, минималното капиталово изискване трябва да се изчислява на всяко тримесечие съгласно проста и строга формула, въз основа на данни, които подлежат на одит. Член 127 относно конкретното разработване и калибриране на минималното капиталово изискване включва кратък списък на общите принципи. В очакване на резултатите от Третото проучване на количественото въздействието (QIS3) е възприет отворен подход, тъй като не е постигнато окончателно решение относно минималното капиталово изискване. По-специално, текстът позволява тестването на следните два подхода: - минималното капиталово изискване се изчислява посредством опростения вариант на стандартната формула (модулен подход), като се отчитат животозастрахователният риск, общият застрахователен риск и пазарният риск, и се калибрира до 90 % от стойността под риск (VaR) за период от една година; - минималното капиталово изискване се изчислява като процент от капиталовото изискване за платежоспособност (компактен подход) и се калибрира до 1/3 от капиталовото изискване за платежоспособност. Например съгласно член 127, параграф 1, буква в) минималното капиталово изискване се калибрира спрямо доверителен интервал от 80 % (като 1/3 от капиталовото изискване за платежоспособност, калибрирано до 99,5% VaR, е равно на 80 % VaR, при условия на нормално разпределение) до 90 % (нивото, използвано при модулният подход, който се тества). С цел да се улесни преходът към новия режим (виж член 129), застрахователните/презастрахователните предприятия, които съблюдават Платежоспособност І към датата на влизане в сила на настоящата директива, но не отговарят на минималното капиталово изискване, разполагат с една година да приведат дейността си в съответствие с новия режим. Инвестиции —- членове 130—133 Всички инвестиции на застрахователните/презастрахователните предприятия (т.е. активи за покритие на технически резерви, плюс активи за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност и свободни активи) трябва да бъдат инвестирани, управлявани и контролирани в съответствие с принципа на „консервативния инвеститор“, посочен в член 130. Принципът на „консервативния инвеститор“ задължава застрахователните/презастрахователните предприятия да инвестират активите в най-добрия интерес на титулярите на полици, да осигурят адекватно равновесие между инвестиции и задължения и да отдават особено внимание на финансови рискове, като ликвиден риск и риск на пазарната концентрация. 5. Надзор над група — членове 210—268 Въведение Надзорът над застрахователните/презастрахователните групи е от изключително значение за успеха на единния пазар и на режима Платежоспособност ІІ. Затова предложението се опитва да открие подходящите начини за хармонизиране на надзора над застрахователните/презастрахователните групи в ЕС. Основни подобрения, приложими към всички застрахователни/презастрахователни групи - Орган за надзор над групата — определяне и назначаване: предложението въвежда понятието „орган за надзор над групата“. За всяка група ще бъде определен един орган с конкретни координиращи правомощия и правомощия за вземане на решения. Възприетите критерии са взаимствани от директивата за финансовите конгломерати, но предложението внася повече гъвкавост, където е необходимо. - Орган за надзор над групата — права и задължения: органът за надзор над групата носи основната отговорност за всички ключови аспекти на надзор над групата (групова платежоспособност, сделки в рамките на групата, концентрация на риска, управление на риска и вътрешен контрол). Тази отговорност се упражнява в сътрудничество и в консултация с местните надзорни органи. Освен това за всяка група съответните органи за надзор над групата трябва да сключат споразумения за сътрудничество. - Други основни мерки за гарантиране на ефективен групов надзор : в съответствие с директивата за финансовите конгломерати предложението въвежда пълен набор от разпоредби, задължаващи всички ангажирани надзорни органи да обменят автоматично информация (важна информация) или при поискване (полезна информация), да се консултират помежду си преди вземането на важни решения, и да обработват надлежно исканията за проверка на информация. - Групова платежоспособност — избор на метод: с цел да се гарантира, че групите ще извлекат максимални ползи от резултатите от диверсификацията, предложението отдава изцяло предпочитание на консолидирания метод. - Групова платежоспособност — вътрешен модел на групата: съгласно предложението групата може да кандидатства за разрешение да използва вътрешен модел за изчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност и на индивидуалното капиталово изискване за платежоспособност на свързаните субекти. Процедурата е изцяло взаимствана от Директивата за капиталовите изисквания (2006/48/EО — член 129). По искане на предприятието-майка или на някои от ангажираните надзорни органи може да се потърси мнението на КЕЗППН. - Надзор над подгрупи : с цел облекчаване на тежестта върху групите, предложението по същество постановява: а) че надзорът над групата трябва по принцип да се извършва само на най-високо ниво в ЕС, и б) че държавите-членки могат да разрешат на техните надзорни органи за извършват надзор над групата на най-високо ниво в държавата-членка. На практика това трябва да намали нивата на надзор до най-много 3 (група в ЕС, национални подгрупи, индивидуални субекти), което съответства на Директивата за капиталовите изисквания. - Правоприлагащи мерки : с цел да се осигури възможно най-голямо сближаване на решенията и практиките на органите за надзор над група, предложението предвижда допълнителното приемане на правоприемащи мерки относно прилагането на основни разпоредби. Допълнителни подобрения, приложими за групите, използващи групова подкрепа Предложението въвежда новаторски режим, които цели улесняване на управлението на капитала от групите, главно като а) позволява при определени условия предприятието-майка да използва заявяването на групова подкрепа за покриване на част от капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерни предприятия, и б) въвежда, където е целесъобразно, дерогация от разпоредбите на някои членове относно индивидуалния надзор. Предложението предвижда приемането на правоприемащи мерки и преглед на цялата система пет години след транспониране на директивата. Общи наблюдения: надзор над групата, вместо допълнителен надзор Настоящите достижения на правото (acquis) разглеждат груповия надзор просто като допълнение към индивидуалния надзор (индивидуалният надзор се извършва по един и същи начин за всички предприятия, независимо дали са част от група, и груповият надзор е просто в допълнение към индивидуалния надзор). Предложението пременя съществено тази философия: текстът за надзора над група съдържа много разпоредби, които пряко ще повлияят върху начина, по който се извършва индивидуалният надзор над принадлежащи към група предприятия. С цел изрично да се подчертае това фундаментално развитие, думата „допълнителен“ е изтрита навсякъде (включително в заглавието). Директива 2007/44/ЕО Промените, въведени от Директива 2007/44/ЕО, бяха направени в преработения вариант на предложението за Директива Платежоспособност ІІ, като се взе предвид новата процедура за регулиране с контрол по отношение на разпоредбата за комитологията. Следователно следните съображения, членове и приложения към предложението за директива за Платежоспособност ІІ са изменени: съображение 91, членове 13, 24, 56—62, 310—312 и приложения VІ и VІІ. Освен това бяха включени членове 305 и съображения 47 и 48. Проект на регламент „Рим І“ През декември 2007 г. беше постигнато политическо споразумение в Съвета и Европейския парламент по т. нар. Регламент „Рим І“ относно приложимото право за договорните задължения. Този проект на регламент се очаква да бъде приет през пролетта на 2008 г. С оглед тези последни промени, разпоредбите за приложимото законодателство и условия за договорите за пряко застраховане в глава І от раздел ІІ бяха изтрити. В член 176 от Регламент „Рим І“ беше добавено позоваване, съгласно което всяка държава-членка, за която този регламент не се прилага, ще прилага неговите разпоредби, с цел да определи законодателството, приложимо към застрахователните договори, включени в обхвата на член 7 от регламента. Беше добавено и съображение 60. други промени Във връзка с подготовката на предложението за изменение, в преработения вариант бяха направени някои технически подобрения, предложени от Консултативна работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, съставена съгласно горепосоченото Междуинституционално споразумение, с цел да се отчетат принципите за по-добро регулиране. В резултат на това бяха направени незначителни промени в съображения 29, 45, 51 и 76, както и в следните членове и приложения: 2, 6, 13, 14, 18, 23, 24, 26, 29, 32, 37, 39, 53, 61, 64, 66, 68, 69, 71, 73, 117, 137, 138, 139, 140, 141, 148, 150, 153, 154, 156, 157, 160, 162, 163, 164, 166, 173, 175, 177, 183, 188, 198, 200, 202, 204, 208, 214, 216, 236, 238, 239, 249, 262, 264, 273, 278, 281, 283, 289, 290, 291, 303, текстовете между членове 304 и 305, 306, 309, текстът в раздел IV, приложения I, II, III и VII. Следните членове и приложение от отменената директива остават непроменени в сравнение с настоящата правна ситуация: 3, 5, 9, 11, 12, 16, 19—22, 24—26, 32, 33, 56—57, 60, 62—65, 68, 69, 72, 145, 147, 149, 151, 152, 154, 155, 157—159, 166—169, 172—174, 177, 178—187, 189, 191—194, 196—207, 269—279, 281, 282, 284—297, 300—302, 305, 307, 309 и приложение I. 6. Правоприемащи мерки Директивата възлага изпълнителни правомощия на Комисията. Случаите на възлагане на изпълнителни правомощия са изрично изброени във всеки съответен член. При упражняването на тези правомощия Комисията се подпомага от Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Решение 2004/9/ЕО на Комисията. Мерките, които трябва да бъдат приети от Комисията, ще бъдат в съответствие с процедурата по консултиране или процедурата по регулиране с контрол съгласно член 3, 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО. Правоприемащите мерки ще бъдат използвани за допълнително дефиниране на залегналите в настоящата директива принципи, за да се засили хармонизацията и сближаването на надзорните практики. Те ще бъдат развити въз основа на мандати, предоставени от Комисията на КЕЗППН, и след обсъждане от заинтересованите страни и извършване на оценка на въздействието. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) 2007/0143 (COD) Изменено предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно животозастраховането Ö предприемането и осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност Õ (ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ II) (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 47, параграф 2 и член 55 от него, като взеха предвид предложението на Комисията[17], като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[18], след консултация с Комитета на регионите[19], в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[20], като имат предвид, че: ò нова (1) Редица съществени промени трябва да бъдат направени в Първа директива 73/239/EИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[21], Директива 78/473/EИО на Съвета от 30 май 1978 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността[22], Директива 87/344/EИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски[23], Втората директива 88/357/EИО на Съвета oт 22 юни 1988 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги, и за изменение на Директива 73/239/EИО[24], Директива 92/49/EИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)[25], Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 година относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група[26], Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 година относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества[27], Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането[28], Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 година относно презастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 92/49/EИО на Съвета, както и на Директиви 98/78/EО и 2002/83/EО[29], и Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и Директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор[30]. С оглед постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени. (2) За да се улесни предприемането и осъществяването на дейности в областта на застраховането и презастраховането, е необходимо да се премахнат най-сериозните различия в законодателствата на държавите-членки относно правилата, на които трябва да отговарят застрахователните и презастрахователинте предприятия. Поради тази причина следва да се осигури правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност в целия вътрешния пазар, като по този начин се улеснят застрахователните и презастрахователните предприятия, с централно управление в Общността, да покриват възникналите в Общността задължения и рискове. (3) В интерес на доброто функциониране на вътрешния пазар следва да се установят координирани правила относно надзора над застрахователни групи и относно процедурите по реорганизацията и ликвидацията на застрахователните предприятия, с оглед защита на кредиторите. (4) Целесъобразно е някои предприятия, които предоставят застрахователни услуги, да не бъдат обхванати от установената от настоящата директива система, поради техния размер, правен статут, естеството на тяхната дейност, която е пряко свързана със системата на обществено застраховане, или поради другите специфични услуги, които предлагат. Желателно е също така да бъдат изключени определени институции в някои държави-членки, чиято дейност обхваща твърде ограничен сектор и по закон е ограничена до определена територия или определени лица. (5) Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка[31], Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 година приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети[32], Втората директива на Съвета 84/5/ЕИО от 30 декември 1983 година[33], Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета[34] и Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции[35] определят общите правила в областта на счетоводното отчитане, застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, финансовите инструменти и кредитните институции и предоставят определения в тези области. Целесъобразно е някои от тези определения да се прилагат за целите на настоящата Директива. (6) Предприемането на застрахователна или презастрахователна дейност следва да подлежи на предварително лицензиране. Затова е необходимо да се определят условията и процедурите както за предоставяне, така и за отказ на такъв лиценз. (7) Тъй като настоящата директива представлява важен инструмент за постигането на единния пазар, застрахователните и презастрахователните предприятия, лицензирани в техните държави-членки по произход, следва да имат право да упражняват в рамките на Общността част или всичките свои дейности посредством установяването на клонове или предоставянето на услуги. Следователно е уместно провеждането на хармонизация в необходимата и достатъчна степен за постигне на взаимно признаване на системите за издаване на лиценз и за извършване на надзор, като по този начин се извършва еднократно лицензиране, което е валидно в Общността и което позволява на държавата-членка по произход да упражнява надзор над предприятието. (8) Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане)[36] определя правилата за назначаването на представители за уреждане на претенции. Тези правила следва да се прилагат за целите на настоящата директива. (9) Презастрахователните предприятия следва да ограничават предмета на дейността си до презастраховане и свързаните с него операции. Подобно изискване не следва да възпрепятства дадено презастрахователно предприятие от извършване на дейности, като предоставяне на статистически или актюерски консултации, анализ на риска или проучване за неговите клиенти. То може също да упражнява функциите и дейностите на холдингово предприятие по отношение на дейности във финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 8 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат, и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[37] Във всеки случай това изискване не позволява извършването на несвързани банкови и финансови дейности. (10) Защитата на титулярите на полица изисква застрахователните и презастрахователните предприятия да отговарят на действащи изисквания за платежоспособност. В светлината на развитието на пазара настоящата система вече не е адекватна. Затова е необходимо да се въведе нова регулаторна рамка. (11) В съответствие с последното развитие в областта на управление на риска, в контекста на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции, Съвет по международните счетоводни стандарти и Международната асоциация на актюерите и във връзка с последното развитие в други финансови сектори, следва да се приеме подход, основаващ се на икономическия риск, който поражда стимули за застрахователните и презастрахователните предприятия правилно да оценяват и управляват своя риск. Следва да се засили хармонизацията, като се приемат контретни правила за оценяване на активите и пасивите, включително техническите резерви. (12) Новият режим за платежоспособност не трябва прекалено да обременява малките и средни застрахователни предприятия. (13) Основната цел на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия е адекватна защита на титулярите на полица. Другите цели на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия, като финансовата стабилност и справедливите и правилно функциониращи пазари, също следва да бъдат взети под внимание, но не трябва да отклоняват вниманието от основната цел. (14) Надзорните органи на държавите-членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното извършване на дейността от застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на Общността, упражнявана по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от надзорните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството и сложността на риска, характерен за дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия, независимо от значимостта на въпросното предприятие за общата финансова стабилност на пазара. (15) Надзорните органи следва да могат да получават от застрахователните и презастрахователните предприятия информацията, необходима за целите на надзора. (16) Надзорните органи на държавите-членки по произход следва да отговарят за контрола върху финансовата стабилност на застрахователните и презастрахователните предприятия. За целта те трябва да извършват редовни прегледи и оценки. (17) Капиталовото изискване за платежоспособност е първата стъпка към установяване на адекватни количествени изисквания в сектора на застраховането. Поради това надзорните органи следва да налагат изискването за добавен капитал към капиталовото изискване за платежоспособност само при строго определение изключения, установени в резултат на процеса на надзорен преглед. Стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност има за цел да отразява рисковия профил на повечето застрахователни и презастарахователни предприятия. Възможно е обаче в някои случаи стандартният подход да не отразява адекватно силно специфичния рисков профил на дадено предприятие. Когато подобно отклонение от рисковия профил на дадено предприятие е значително и разработването на частичен или цялостен вътрешен модел е неефективно, добавеният капитал може да има постоянен характер. В случай на значителни слабости в цялостния или частичния вътрешен модел, или значителни управленски пропуски, надзорните органи следва да гарантират, че съответното предприятие полага всички усилия за коригиране на слабостите, които са довели до налагане на изискването за добавен капитал. (18) Някои рискове могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания за управлението вместо чрез количествени изисквания, залегнали в капиталовото изискване за платежоспособност. Затова ефективната система на управление играе важна роля за адекватното управление на застрахователното предприятие и за регулаторната система. (19) Всички застрахователни и презастрахователни предприятия следва, като неразделна част от дейността си, редовно да оценяват общите си нужди по отношение на платежоспособност с оглед на техния специфичен рисков профил. Резултатите от тази оценка следва да бъдат докладвани на надзорните органи като част от информацията, която се представя за целите на надзора. (20) За да се гарантира ефективният контрол върху възложени на външен изпълнител дейности, от съществено значение е надзорните органи на застрахователното или презастрахователното предприятие, възложило дейността на външен изпълнител, да имат достъп до цялата значима информация, съхранявана от подизпълнителя, независимо дали той е регулиран или нерегулиран правен субект, както и правото да извършват проверки на място. За да се отчете развитието на пазара и да се гарантира, че условията за възлагането на външен изпълнител са спазени, надзорните органи следва да бъдат информирани за това преди възлагане на значими дейности. Тези изисквания отчитат работата на Общия форум и отговарят на настоящите правила и практики в банковия сектор и на Директивата за пазарите за финансови инструменти и нейното прилагане по отношение на кредитните институции. (21) С оглед гарантирането на прозрачност застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оповестяват поне веднъж годишно важна информация относно тяхната платежоспособност и финансово състояние. Те трябва да могат да оповестяват допълнителна информация на доброволна основа. (22) Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между надзорните органи и властите, или институциите, които въз основа на функциите си, подпомагат заздравяването на стабилността на финансовата система. Поради това е необходимо да се определят условията, при които се разрешава гореспоменатият обмен на информация. Освен това, в случаите когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на надзорните органи, същите трябва да могат, когато е уместно, да обвързват даването на съгласие със спазването на строги изисквания. (23) Необходимо е да се насърчава сближаването в областта на надзора както по отношение на средствата за надзор, така и на надзорните практики. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2004/6/ЕО[38] на Комисията трябва да играе важна роля в това отношение и да докладва редовно относно постигнатия напредък. (24) За да се намали административната тежест и да се избегне дублиране на задачите, надзорните органи и националните статистически органи следва да си сътрудничат и да обменят информация. (25) С цел засилване на надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия и защитата на титулярите на полици, задължителните одитори по смисъла на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета[39] следва да бъдат задължени незабавно да докладват всякакви факти, които могат да имат сериозно въздействие върху финансовата състояние или административната организация на застрахователното или презстрахователното предприятие. (26) Застрахователни предприятия, извършващи дейности в областта както на животозастраховането, така и на общото застраховане, следва да управляват тези дейности разделено, с цел защита интересите на титулярите на полици. По-специално тези предприятия следва да подлежат на същите капиталови изисквания като тези, приложими за подобна застрахователна група, състояща се от животозастрахователно предприятие и общо застрахователно предприятие, като се вземе предвид засиленото прехвърляне на капитал при предприятия със смесена застрахователна дейност. (27) Оценката на финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се основава на ясни икономически принципи и да използва оптимално предоставената от финансовите пазари информация, както и общодостъпна информация за техническите застрахователни рискове. (28) Оценъчните стандарти за целите на надзора следва да отговарят, доколкото е възможно, на развитието в областта на международното счетоводство, за да се ограничи административната тежест върху застрахователните или презастрахователните предприятия. (29) В съответствие с този подход, капиталовите изисквания следва да обхващат собствените средства, независимо дали са отчетени като балансова или задбалансова позиции. След като всички финансови ресурси не осигуряват пълно покриване на загубите в случай на ликвидация и при нормално функциониране, позициите на собствените ресурси следва да бъдат класифицирани съгласно качествените критерии и допустимият размер на собствените стредства за покриване на капиталовите изисквания следва да бъде съответно намален. Приложимите към позициите на собствените средства ограничения следва да се прилагат само за определяне на платежоспособността на застрахователните и презастрахователни предприятия и не трябва допълнително да ограничават свободата на тези предприятие по отношение на вътрешното им капиталово управление. (30) С оглед да се позволи на застрахователните и презастрахователните предприятие да изпълнят задълженията си към титулярите на полици и бенефициентите, държавите-членки следва да изискват от тези предприятия да поддържат адекватни технически резерви. Изчисляването на тези технически резерви следва да се хармонизира в рамките на Общността, за де се постигне по добра съпоставимост и прозрачност. (31) Изчисляването на техническите резерви следва да отговаря на оценяването на активите и други пасиви, на състоянието на пазара и да съответства на международното развитие в областта на счетоводството и надзора. (32) Размерът на техническите резерви следва да отразява характеристиките на съответния застрахователен портфейл. Специфична за предприятието информация следва да се използва при изчисления на техническите резерви само дотолкова, доколкото тази информация позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия по-добре да отразят характеристиките на съответния застрахователен портфейл. (33) Необходимо е очакваната настояща стойност на застрахователните задължения да се изчислява на базата на текуща и достоверна информация и реалистични допускания, като се вземат предвид финансовите гаранции и опции в застрахователните и презастрахователните договори, за да се достигне до икономическата оценка на застрахователните или презастрахователните задължения. Следва да се изисква използването на ефективни и хармонизирани актюернски техники. (34) С цел да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на техническите резерви. (35) Надзорният режим следва да предвиди изискване за отчитане на риска, което се основава на бъдещо изчисляване, за да се гарантира прецизна и навременна намеса от страна на надзорните органи (капиталово изискване за платежоспособност) и минимално ниво на сигурност, под което не следва да пада размерът на финансовите ресурси (минимално капиталово изискване). Двете капиталови изисквания следва да се хармонизират в рамките на Общността, за да се постигне еднакво ниво на защита на титулярите на полици. (36) Капиталовото изискване за платежоспособност следва да включва такова равнище на допустими собствени средства, което да позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да покриват значителни загуби и да дава основателна гаранция на титулярите на полици и бенефициентите, че тези плащания ще бъдат направени, когато бъдат изискуеми. (37) С цел да се насърчава доброто управление на риск и да се постигне съответствие между регулаторните капиталови изисквания и практиките в отрасъла, капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде определено като икономическия капитал, с който трябва да разполагат застрахователните и презастрахователните предприятия, за да гарантират, че фалит може да се случи само веднъж на двеста години. Икономическият капитал следва да бъде изчислен на базата на истинския рисков профил на тези предприятия, като се вземе предвид въздействието на възможни техники за смекчаване на риска, както и ефектите от диверсификация. (38) Следва да се приеме разпоредба за установяване на стандартна формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, за да се позволи на всички застрахователни и презастрахователни предприятия да оценяват своя икономически капитал. За структурата на стандартната формула следва да се възприеме модулен подход, което означава, че на първо място трябва да бъде оценена индивидуалната експозиция на всяка категория риск, а на второ място — съвкупната експозиция. Следва да бъде разрешено използването на специфични за предприятието параметри, ако това позволява по-добре да бъде отразен истинският профил на застрахователния риск на предприятието, при условие че такива параметри са получени чрез използването на стандартизирана методология. (39) За да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула. (40) Съгласно рисково ориентирания подход за капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде възможно при определени обстоятелства, вместо стандартната формула да се използват частични или цялостни вътрешни модели за изчисляване на това изискване. С цел титулярите на полици и бенефициентите да бъдат еднакво защитени, подобни вътрешни модели следва предварително да бъдат одобрени въз основа на хармонизираните процедури и стандарти. (41) Принципно новият подход, основаващ се на риска, не включва концепцията за количествени ограничения на инвестициите и критерии за допустимост на активите. Следва обаче да е възможно включването на инвестиционните ограничения и критериите за допустимост на активите, за да се регулират рискове, които не са адекватно отразени от под-модулите на стандартната формула. (42) Когато размерът на допустимите основени собствени средства спадне под минималното капиталово изискване, лицензът на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъде отнет, ако тези предприятия не са в състояние в кратък срок да възстановят размера на допустимите основни собствени средства до нивото на минималното капиталово изискване. (43) Необходимо е минималното капиталово изискване да се изчислява съгласно проста формула на базата на данни, които да подлежат на одитиране. (44) Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да разполагат с активи от необходимото качество, за да покрият своите общи финансови изисквания. Всички инвестиции, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, следва да се управляват съгласно „принципа на консервативност“. (45) Държавите–членки не следва да изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да инвестират активите си в конкретни категории активи, тъй като такова изискване би могло да бъде несъвместимо с либерализирането на движението на капитали съгласно член 56 от Договора. (46) Необходимо е да се забранят разпоредби, които позволяват на държавите-членки да изискват даването в залог на активи за покритие на техническите резерви на застрахователно и презастрахователно предприятие, независимо от формата на това изискване, когато застрахователят е презастрахован от застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз съгласно настоящата директива, или от предприятие на трета страна, ако надзорният режим на тази трета страна се счита за еквивалентен. (47) Досега правната рамка не предоставя нито подробни критерии за предварителна оценка на предложено придобиване, нито процедура за тяхното прилагане. Затова е необходимо изясняване на критериите и процеса на предварителна оценка, за да се осигурят необходимата правна сигурност, яснота и предсказуемост по отношение на процеса на оценяване и на резултатите от него. Директива 2007/44/ЕО въвежда тези критерии и процедури. По отношение на застраховането и презастраховането тези разпоредби следва да се кодифицират и интегрират в настоящата директива. (48) Затова хармонизирането на тези процедури и предварителни оценки в рамките на Общността е от ключово значение. Разпоредбите за квалифицирано участие обаче не трябва да възпрепятстват държавите-членки да изискват от надзорните органи да бъдат информирани относно придобивания на участия под определените в тези разпоредби прагове, при условие че за тази цел една държава-членка налага не повече от един допълнителен праг под 10 %. Разпоредбата не следва да възпрепятства и надзорните органи да установят общи насоки за това в кои случаи ще се смята, че такива участия водят до упражняване на значително влияние. (49) С оглед на нарастващата мобилност на европейските граждани, все по-често застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства се предлага на трансгранична основа. С оглед осигуряване на продължаващото добро функциониране на системата "Зелена карта" и на споразуменията между националните бюра на автомобилните застрахователи, е целесъобразно държавите-членки да могат да изискват застрахователните предприятия, предоставящи застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на тяхна територия посредством режима на представяне на услуги, да се включат и да участват във финансирането на националното бюро, както и в гаранционния фонд, създаден от съответната държава-челнка. Държавата-членка, в която се предоставят услугите, следва да изисква от предприятията, които предлагат застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да назначи представители на нейна територия, които да събират цялата необходима информация по отношението на искове и да представляват съответното предприятие. (50) В рамките на вътрешния пазар в интерес на титулярите на полици е те да имат достъп до най-широк спектър от съществуващи в Общността застрахователни продукти. Държавата-членка, където е поето задължението, или държавата-членка, където е разположен рискът, трябва да гарантира, че не съществуват пречки за свободното въвеждане на пазара, в рамките на нейната територия, на всички застрахователни продукти, предлагани за продажба в Общността, доколкото те не противоречат на действащите законови разпоредби за защита на общия интерес в държавата-членка и доколкото общият интерес не е защитен от правилата на държавата-членка по произход. (51) Следва да бъде приета разпоредба за създаването система от санкции, които да бъдат налагани, когато дадено застрахователно предприятие в държавата–членка, в която е поето задължението или е разположен рискът, не спазва приложимите разпоредби за защита на общия интерес. (52) В условията на вътрешен застрахователен пазар клиентът разполага с по-голям и разнообразен избор от договори. За да могат клиентите да извлекат максимална полза от това разнообразие и от увеличената конкуренция, преди сключването на договора и по време на неговия срок те трябва да имат достъп до цялата необходима информация, която им позволява да изберат договора, който най-пълно удовлетворява нужди им. (53) Предприятие, което предлага договори за оказване на помощ, трябва да притежава необходимите средства, за да предоставя в рамките на подходящ период от време обезщетенията в натура, които предлага. Следва да се предвидят специални разпоредби за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност и абсолютната долна граница на минималните капиталови изисквания, които подобно предприятие трябва да притежава. (54) Ефективното упражняване в рамките на Общността на съзастрахователни дейности, които поради тяхното естество и размер, е вероятно да бъдат покрити от международно съзастраховане, следва да се улесни чрез минимално хармонизиране, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията и неравното третиране. В този контекст, водещите застрахователни предприятие следва да оценяват искове и да определят размера на техническите резерви. Освен това, следва да се предвиди специално сътрудничество в областта на съзастрахователната дейност в Общността както между надзорните органи в държавите-членки, така и между тези органи и Комисията. (55) В интерес на защита на застрахованите лица следа да бъде хармонизирано националното законодателство относно застраховки за съдебни разноски. Всеки конфликт на интереси, произтичащ най-вече от факта, че застрахователното предприятие застрахова друго лице или застрахова лице по отношение както на правни разноски, така и на друг клас застраховки, следва да бъде избегнат или да може да бъде разрешен. За тази цел съществуват различни начини за постигане на подходяща степен на защита за титулярите на полица. Независимо от възприетото решение, интересът на лицата със застрахователно покритие за съдебни разноски следа да бъде защитен чрез равностойни гаранции. (56) Конфликти между застрахователни предприятия, покриващи съдебни разноски, и застраховани лица следва да се разрешават по възможно най-справедливия и бърз начин. Поради това е целесъобразно държавите-членки да предвидят арбитражна процедура или процедура, която осигурява равностойни гаранции. (57) В някои държави-членки частното или доброволно здравно застраховане заменя частично или напълно здравното покритие, предоставено от системите за социално осигуряване. Специфичният характер на такава здравна застраховка я разграничава от други класове застраховки за вреди и животозастраховане, тъй като е необходимо да се осигури на титулярите на полици ефективен достъп до частно здравно покритие или здравно покритие на доброволна основа, независимо от тяхната възраст или рисков профил. Като се има предвид характерът и социалните последици от здравно застрахователните договори, надзорните органи на държавата-членка, където е разположен рискът, следва да изискват общите и специалните условия на полицата в случай на частно или доброволно здравно застраховане да бъдат редовно оповестявани, с цел да се провери дали такива договори заменят частично или напълно здравното покритие, осигурено от системата за социално осигуряване. Тази проверка не трябва да бъде предварително условие за въвеждането на пазара на продуктите. (58) За целта някои държави-членки са приели специфични законови разпоредби. С цел защита на общия интерес е възможно да се приемат или запазят такива законови разпоредби, доколкото те не ограничават неоснователно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, при условие че такива разпоредби се прилагат по еднакъв начин. Тези законови разпоредби могат да се различават по естество според условията във всяка държава-членка. Защитата на общия интерес може също да бъде постигната, като се изисква от предприятията, предлагащи частна здравна застраховка или доброволна здравна застраховка, да предлагат стандартни полици в съответствие с покритието, осигурено от законовите схеми за социално осигуряване, при премийна ставка равна или под установен максимум, както и да участват в схеми за компенсиране на загуби. Възможно е също да се изисква техническата основа на частната здравна застраховка или доброволната здравна застраховка да бъде сходна с тази на животозастраховането. (59) Приемащите държави-членки следва да могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо на тяхна територия задължителни застраховки срещу трудова злополука на свой риск, да спазва специфичните разпоредби, постановени в националното му законодателство за такива застраховки. Такова изискване обаче не следва да се прилага към разпоредбите, отнасящи се до финансовия надзор, които са от изключителната отговорност на държавата-членка по произход. (60) Държавите-членки, които не са предмет на Регламент Рим І, следва да прилагат разпоредбите на този регламента, за да определят приложимото законодателство към застрахователните договори, попадащи в обхвата на член 7 от регламента. (61) Следва да се приемат подходящи правила за носителите със специална цел, които поемат риск от застрахователни и презастрахователни предприятия, без да са застрахователно и презастрахователно предприятие. Сумите, които подлежат на възстановяване от носители със специална цел, следва да се разглеждат като суми, които се приспадат по силата на договори за презастраховане или ретроцесия. (62) Поради особеното естество на презастраховане с ограничено поемане на риск държавите-членки следва да гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, сключващи договори за презастраховане с ограничено поемане на риск или осъществяващи дейности по презастраховане с ограничено поемане на риск, могат правилно да определят, измерват и контролират свързаните с този вид договори и дейности рискове. (63) За да се вземат предвид международните аспекти на презастраховането, следва да се предвиди разпоредба, която да позволява сключването на международни споразумения с трети страни, целящи дефинирането на средствата за надзор на презастрахователни предприятия, които извършват дейност на територията на всяка договаряща се страна. Освен това следва да се предвиди гъвкава процедура, която да направи възможно да се оцени сходството на застрахователните режими на трети страни с тези на Общността, за да се подобри либерализацията на презастрахователните услуги в тези трети страни чрез установяване или трансгранично предоставяне на услуги. (64) Мерките за надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от застрахователна група, трябва да позволяват на органите, извършващи надзор върху застрахователно или презастрахователно предприятие, да направят по-точна преценка за финансовото му състояние. (65) Надзорът върху такава група следва да обхваща, в необходимата степен, застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност. Настоящата директива обаче по никакъв начин не следва да задължава държавите-членки да упражняват надзор върху тези предприятия, взети поотделно. (66) Докато надзорът върху отделни застрахователни и презастрахователни предприятия остава основния принцип на застрахователния надзор, следва да се определи кои предприятия попадат под обхвата на надзора на ниво група. (67) Във всеки случай групов надзор следва да се упражнява на ниво основното предприятие, което е част от групата, установено в Общността. Държавите-членки следва обаче, ако считат за необходимо, да позволят на надзорните органи да прилагат групов надзор на ограничен брой по-ниски нива. (68) Необходимо е платежоспособността да се изчислява на ниво група за застрахователни и презастрахователни предприятия, образуващи група. (69) Принадлежащите към група застрахователни и презастрахователни предприятия следва да могат да кандидатстват за разрешение да прилагат вътрешен модел за изчисляване на платежоспособността както на равнище група, така е на индивидуално равнище. (70) Необходимо е да се гарантира, че собствените средства са правилно разпределени в рамките на групата и, когато се наложи, може да се използват за защита на титулярите на полици и бенефициентите. За целта застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат достатъчни собствени средства, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност, освен ако титулярите на полици и бенефициентите могат да бъдат ефективно защитени по друг начин. На застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да бъде разрешено да покриват, при точно определени обстоятелства, капиталовото изискване за платежоспособност с подкрепата на групата, заявена от предприятието-майка . За да прецени необходимостта от възможна бъдеща промяна на режима на груповата подкрепа и да подготви тази промяна, Комисията ще трябва да изготви доклад за правилата на държавите–членки и практиката на надзорните органи в тази област. (71) Платежоспособността на дъщерно застрахователно или на презастрахователно предприятие, на застрахователен холдинг или на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна може да бъде повлияна от финансовите средства на групата, на която това дъщерно предприятие е член, както и от разпределението на тези средства в рамките на групата. Надзорните органи трябва да разполагат със средства за упражняване на надзор върху групата и за предприемане на подходящи мерки на ниво на застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена. (72) Концентрацията на риска и операциите между членовете на група могат да засегнат финансовото състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие. Надзорните органи трябва да бъдат в състояние да упражняват общ надзор върху някои видове подобни концентрации на риск и сделките в рамките на групата и да предприемат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена. (73) Застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат подходящи системи за управление, които да подлежат на надзорен преглед. (74) Всички застрахователни или презастрахователни групи, които подлежат на групов надзор, трябва да имат орган за надзор над групата, посочен измежду съответните надзорни органи. Правата и задълженията на органа за надзор над групата следва да включват подходяща координация и правомощия за вземане на решения. Органите, участващи в надзора на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от една и съща група, следва да сключват споразумения за сътрудничество. (75) Органите по надзора следва да имат достъп до цялата информация, необходима за упражняването на надзор над групата. Следва да бъде установено сътрудничество между органите, отговорни за надзора върху застрахователните предприятия, както и между тези органи и надзорните органи върху предприятия, извършващи дейност в други финансови сектори. (76) Застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от група, чието главно предприятие е извън Общността, трябва да бъдат подложени на еквивалентен и подходящ надзор на ниво група. За тази цел е необходимо да се осигури прозрачност на правилата и обмена, при всички съществени обстоятелства, на информация с органите на третите страни. (77) Тъй като националните законодателства по отношение на реорганизационните мерки и на процедурите по ликвидация не са хармонизирани, е целесъобразно в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на реорганизационните мерки и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, както и необходимото сътрудничество, като се има предвид нуждата от единство, универсалност, координация и публичност на тези мерки, както и еднаквото третиране и защита на застрахователните кредитори. (78) Следва да се гарантира, че мерките за реорганизация, приети от компетентния орган на дадена държава-членка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, оказват пълно въздействие в цялата Общност. Резулатите от тези мерки за реорганизация обаче, както и процедурите за ликвидация по отношение на трети страни, не трябва да бъдат повлияни. (79) Следва да се прави разлика между компетентните органи за целите на мерките за реорганизация и процедурите за ликвидация, и надзорните органи на застрахователните дружества. (80) Дефиницията „клон на предприятие“, за целите на несъстоятелността, следва съгласно съществуващите принципи на несъстоятелност да отчита юридическата правосубектност на застрахователното предприятие. Законодателството на държавата-членка по произход следва да определи по какъв начин се третират по време на ликвидацията на застрахователно предприятие активите и пасивите, държани от независими лица, разполагащи с постоянни права да действат като агенти на застрахователното предприятие. (81) Следва да се приемат условията, при които процедури за ликвидация, които не се основават на несъстоятелност и които включват ред за приоритетно плащане на застрахователни искове, попадат в обхвата на настоящата директива. Искове на заетите лица в застрахователното предприятие, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, следва да могат да бъдат суброгирани чрез национална система за гарантиране на изплащането на заплатите. Такива суброгирани искове следва да бъдат уредени от законодателството на държавата-членка по произход ( lex concursus ). (82) Мерките по реорганизиране не изключват откриването на процедура по ликвидация. Процедури по ликвидация трябва да могат да бъдат откривани в отсъствието или след приемането на мерки за реорганизаране и да бъдат впоследствие прекратени със споразумение или с други сходни мерки, включително реорганизационни мерки. (83) Само компетентните органи на държавата-членка по произход трябва да бъдат оправомощени да вземат решения по отношение на процедурите по ликвидация на застрахователните дружества. Тези решения следва да пораждат действие в цялата Общност и да бъдат признати от всички държави-членки. Решенията следва да бъдат публикувани съгласно нормативната уредба на държавата-членка по произход и в Официален вестник на Европейския съюз. Информацията следва да бъде достъпна за кредиторите с местопребиваване в Общността, които следва да имат правото да отправят искове и да представят съображения. (84) Всички активи и пасиви на застрахователното предприятие следва да се вземат предвид при процедурите по ликвидация. (85) Всички условия за откриването, провеждането и прекратяването на процедурите по ликвидация следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата-членка по произход. (86) С цел да се осигури координирано действие сред държавите-членки, надзорните органи на държавата-членка по произход и тези от всички други държави-членки, следва да бъдат незабавно информирани за откриването на процедура по ликвидация. (87) От съществено значение е застрахованите лица, титулярите на полици, бенефициентите, както и всяка потърпевша страна, разполагащи с право на пряк иск срещу застрахователното предприятие за вземания, вследствие на застрахователни действия, да бъдат защитени в рамките на процедурите по ликвидация, като е ясно, че тази защита не следва да се разпростира върху искове, които не са резултат от задължения по застрахователни договори или по застрахователни операции, а са в областта на гражданската отговорност за действия на даден агент в рамките на преговори за които, по силата на закона, който се прилага за договора или за застрахователната операция, той не е лично отговорен по договора или по конкретната застрахователна операция. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да имат възможност да избират между равностойни методи, за да гарантират специално третиране на застрахователни кредитори, като никой от тези методи не възпрепятства държава-членка да установи приоритетен ред сред различните категории застрахователни искове. Освен това, следва да се постигне подходящо равновесие между защитата на застрахователните кредитори и други привилегировани кредитори, защитени от законодателството на съответната държава-членка. (88) Откриването на процедури по ликвидация следва да включва отнемането на издадения на застрахователното предприятие лиценз за упражняване на дейност, освен ако този лиценз вече не е отнет. (89) При процедури за ликвидация кредиторите следва да имат право да предявят иск или да представят писмените си съображения. Исковете на кредиторите, с местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, следва да бъдат разглеждани по същия начин като равностойните искове, представени в държавата-членка по произход, без дискриминация, основаваща се на националност или местопребиваване. (90) С цел защита на основателните очаквания и на сигурността на някои операции в държавите-членки, различни от държавата-членка по произход, е необходимо да се определи законодателството, приложимо по отношение на въздействието, което мерките за реорганизация и процедурите по ликвидация оказват върху висящи съдебни производства и върху отделни съдебни изпълнения по силата на тези съдебни производства. (91) В съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[40] следва да се приемат мерките, необходими за прилагането на настоящата директива. По-специално Комисията следва да бъде оправомощена да приема мерки относно адаптирането на приложенията, както и мерки, уточняващи надзорните правомощия и действия, които трябва да бъдат предприети, и постановяващи подробни изисквания в области като система за управление, публично оповестяване, критерии за оценяване по отношение на квалифицирани дялови участия, изчисляване на техническите резерви и капиталовите изисквания, инвестиционни правила и надзора върху група. Тъй като тези мерки имат широк обхват и имат за цел да изменят несъществени елементи от настоящата директива и да я допълнят, като добавят нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол съгласно член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (92) Тъй като набелязаните в настоящата директива цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради техния обхват и въздействие могат по-добре да бъдат постигнати на равнище на Общността, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. (93) Разпоредбите на Директива 64/225/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията[41], Директива 73/240/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане[42], Дирекитва 76/580/ЕИО на Съвета от 29 юни 1976 година за изменение на Директива 73/239/EИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[43] и Директива 84/641/EИО на Съвета от 10 декември 1984 година за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, Първата директива (73/239/EИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[44], са остарели и следва да бъдат отменени. (94) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви. (95) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение VI, част Б, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ДЯЛ I Ö ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДПРИЕМАНЕТО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ Õ ГЛАВА I ÖПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И Õ ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ОБХВАТ Раздел 1 — Предмет и обхват ê 2002/83/ЕО чл. 2 (адаптиран) Член 1Ö Предмет Õ Настоящата директива се отнася Ö определя правила, отнасящи се до: Õ (1). предприемането и осъществяването достъпа до и упражняването чрез самостоятелна заетост Ö в рамките на Общността Õ на дейности по пряко застраховане, която се извършва от предприятия, установени в държава – членка, или, които искат да се установят в такава и която обхваща дейностите, посочени по-долу: Ö и презастраховане; Õ Ö (2) допълнителния надзора на застрахователни и презастрахователни групи; Õ Ö (3) реорганизирането и ликвидацията на предприятия, извършващи пряка застрахователна дейност. Õ ê 84/641/ЕИО чл. 1 и 2002/83/ЕО чл. 2 (адаптиран) Член 2Ö Обхват Õ 1. Настоящата директива се отнася за достъпа до и упражняването на Ö се прилага за Õ пряката Ö животозастрахователна и общо Õ застрахователна дейност на основата на самостоятелна заетост, включително предоставянето на посочената в параграф 2 помощ, която се извършва от предприятия, които са установени на територията на държава-членка, или които желаят да бъдат установени там. ê 2005/68/ЕО чл. 1 (адаптиран) 1. Настоящата директива установява правила за започване и извършване на самостоятелна Ö Тя също така се прилага за Õ презастрахователна дейност от презастрахователните предприятия, които извършват само презастрахователна дейност и които са установени в Ö на територията на Õ държава-членка или Ö които Õ желаят да бъдат установени в на нея Ö , с изключение на дял IV Õ . ê 84/641/ЕИО чл. 1 (адаптиран) 2. Ö За целите на параграф 1, алинея първа общо застраховане включва Õ Ддейността по оказване на помощ е помощта, която се предоставя на лица, изпаднали в затруднение по време на пътуване, когато са далеч от местоживеенето си или от постояннотоÖ обичайното Õ си пребиваване. Тя се състои в задължението, срещу предварително заплатена премия, за оказване на непосредствена помощ на бенефициента по договора за оказване на помощ, когато това лице е изпаднало в затруднено положение в резултат на случайно настъпило събитие в случаите и при условията, предвидени в договора. Помощта може да се състои в предоставянето на обезщетения в брой или в натура. Предоставянето на обезщетения в натура може да се извършва и посредством служителите или оборудването на лицето, което ги предоставя. Дейността по оказване на помощ не покрива сервизно обслужване, поддръжка, сервизно обслужване след продажба или просто посочване или предоставяне на помощ от посредник. 3. Класификацията по категории на посочената в настоящия член дейност се съдържа в приложението. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ð нов Ö 3. По отношение на животозастраховането настоящата директива се прилага за: Õ а) 1. следните видове застраховки Ö животозастрахователни дейности Õ, когато са на договорна основа: аi) застраховка “живот”, а именно, видът застраховка, кояйто включва в частност застраховка само за доживяване до определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за доживяване до определена възраст или за по-ранна смърт, застраховка “живот” с връщане на премии, застраховка за женитба, застраховка за раждане; бii) анюитети; вiii) допълнителни застраховки, Ö сключени като допълнение към животозастраховането Õ извършвани от животозастрахователните предприятия, и по-специално застраховка срещу телесна повреда, включително неработоспособност, застраховка срещу смърт, причинена от злополука, и, застраховка срещу инвалидност, причинена от злополука или болест, когато тези различни видове застраховки са сключени като допълнение към застраховка “живот”; гiv) Ö неотменяема пожизнена здравна Õ видът застраховка, съществуваща в Ирландия и Обединеното кралство, известна като “неотменяема пожизнена здравна застраховка”; б) 2. Сследните операции, когато те са на договорна основа, дотолкова доколкото подлежат на надзор от страна на административните органите, отговорни за контрола на частното застраховане: аi) Тонтини Ö операции Õ, при които се учредяват асоциации от участници с цел съвместно да капитализират вноските си и впоследствие да разпределят натрупаните по този начин активи между преживелите лица или бенефициентите на починалите лица Ö (тонтини) Õ ; бii) операции по изкупуване на капитал, основани на актюерски изчисления, при които се поемат задължения с точно определен срок и размер в замяна на еднократни или периодични плащания, договорени предварително; вiii) управление на групови пенсионни фондове, т.е. операции, които за съответното предприятие означават ð включващо ï управлението на инвестиции, и по-специално на активи, представляващи резервите на организациите, които извършват плащанията при смърт, преживяване, или в случай на прекратяване или съкращаване на дейност; гiv) операциите, посочени в буква вiii), когато те са съпроводени от застраховка, покриваща както консервирането на капитала, така и изплащането на минимална лихва; дv) операциите, извършвани от Ö живото Õзастрахователните предприятия, като тези, посочени в Глава 1, Дял 4 на Книга IV от френския “„Code des assurances“”. 3. в) Ооперации, свързани с продължителността на човешкия живот, определени в или предвидени от законодателството по социалното осигуряване, когато Ö доколкото Õ те се извършват или управляват от Ö живото Õзастрахователните предприятия на техен собствен риск в съответствие със законите на държавата–членка. ê 73/239/ЕИО чл. 2, параграф 1, буква г) и 2002/83/ЕО чл. 3, параграф 4 (адаптиран) ð нов Ö Раздел 2 — Изключения от обхвата Õ Ö Подраздел 1 — Общи положения Õ Член 3Ö Законоустановени системи Õ При условие, че се прилага Ö Без да се засяга Õ член 2, параграф 3, Ö буква в), настоящата директива не се прилага за Õ застраховки, представляващи част от законоустановената система за социално осигуряване; ò нов Член 4Изключване от обхвата поради размера 1. Без да се засягат членове от 5 до 10, настоящата директива не се прилага за застрахователни предприятия, чийто годишен премиен приход не надхвърля 5 милиона EUR. 2. Ако посочената в параграф 1 сума бъде превишена през три последователни години, настоящата директива се прилага от четвъртата година. ê 73/239/ЕИО чл. 2 (адаптиран) Ö Подраздел 2 — Общо застраховане Õ Член 5Ö Операции Õ Ö При общо застрахователните предприятия Õ Ннастоящата директива не се прилага за 1. следните видове застраховане: а) животозастраховане, т.е. онзи дял от застраховането, който по-конкретно обхваща застраховки само при достигане на определена възраст; застраховки само при смърт; застраховки при достигане на определена възраст или по-ранно настъпване на смърт; застраховки „Живот“ с връщане на премии, тонтини, застраховки за женитба и застраховки за раждане; б) анюитети; в) допълнителни застраховки, извършвани от животозастрахователни предприятия, т.е. застраховки при телесна повреда, включително нетрудоспособност, застраховки при смърт в резултат на злополука и застраховки при инвалидност поради злополука или заболяване, когато тези различни застраховки са извършени като допълнение към застраховка „Живот“; д) съществуващия в Ирландия и Великобритания клас застраховане, известно като „постоянна здравна застраховка, която не подлежи на анулиране“, 2. следните операции: а1) операции за обратно изкупуване на капитал съгласно определенията в законодателството на всяка държава-членка; б2) операции на взаимоспомагателни институции, обезщетенията на които варират в зависимост от наличните средства, и в които размерът на вноските на членовете са в предварително уговорен размер; в3) операции, извършвани от организации, които нямат юридическа правосубектност, с цел взаимно гарантиране на техните членове, без заплащане на премии или създаване на технически резерви; ê 87/343/ЕИО чл. 1.1 (адаптиран) г4) до извършването на по-нататъшна координация - операциите за експортно кредитно застраховане, които се извършват за сметка на държавата или се гарантират от нея, или при които застрахователят е държавата. ê 84/641/ЕИО чл. 2 (адаптиран) ð нов Член 6Ö Оказване на помощ Õ Ö 1. Настоящата директива не се прилага за Õ Ддейността по оказване на помощ, Ö която отговаря на всяко едно от следните условия: Õ а) при която отговорността е ограничена до следните операции, Ö оказването на помощ се Õ извършвани в случай на произшествие или техническа повреда на пътно превозно средство, което обикновено Ö когато произшествието или техническата повреда Õ настъпва на територията на държавата-членка на предприятието, предоставящо покритието:; Öб) отговорността за оказване на помощ е ограничена до следните операции: Õ i) ремонт на техническата повреда на място, за който предприятието, предоставящо покритието, в повечето случаи използва собствен персонал и оборудване,; ii) транспортиране на превозното средство до най-близкото или най-подходящото място, където може да се извърши ремонт и по възможност отвеждане, обикновено със същото средство за оказване на помощ, на водача и пътниците до най-близкото място, откъдето могат да продължат пътуването си с друго превозно средство,; iii) при наличие на разпоредби в държавата-членка на предприятието, предоставящо покритието, отвеждането на превозното средство, по възможност заедно с водача и пътниците, до местоживеенето им, отправното място или първоначалната им дестинация в рамките на същата държава,; в) освен ако такива операции Ö оказването на помощ Õ не се извършват от предприятие, което е предметпопада в приложното поле на настоящата директива. 2. В случаите по първите две тирета Ö , посочени в параграф 1, буква б), i) и ii), Õ условието, че произшествието или техническата повреда трябва да са настъпили на територията на държавата-членка на предприятието, предоставящо покритие: a) не се прилага, когато последното е структура, в която бенефициентът членува Ö в предоставящата покритие структура Õ и отстраняването на техническата повреда или превозването на превозното средство се извършва от подобна структура в съответната държава въз основа на взаимно споразумение само при представяне на членска карта, без да е платена никаква допълнителна премия;, б) не изключва предоставянето на такава помощ в Ö или в случая на Õ Ирландия и ВеликобританияОбединеното кралство Ö , където операциите по оказване на помощ се осъществяват Õ от един единствен орган, който функционира и в двете държави. Ö 3. Настоящата директива не се прилага в случай на операции, Õ При обстоятелствата, посочени в третото тире в параграф 1, буква б), iii), когато произшествието или техническата повреда сае настъпило на територията на Ирландия или, за ВеликобританияОбединеното кралство, на територията на Северна Ирландия, Ö и Õ превозното средство, по възможност заедно с водача и пътниците, може да се превозват до местоживеенето, отправното място или първоначалната им дестинация в рамките на една от двете територии. 4. Освен това, Ö Настоящата Õ директивата не се отнася Ö прилага Õ за операциите по оказване на помощ, които се извършват Ö от Клуба на автомобилистите във Великото херцогство Люксембург, когато Õ в случай на произшествие или техническа повреда на превознои средствоа Ö възниква извън територията на Великото херцогство Люксембург Õ, и които се състоят Ö оказването на помощ се състои Õ в транспортиране на превозното средство, което е участвало в произшествието, или Ö е претърпяло техническа повреда Õ което се е повредило извън територията на Великото херцогство Люксембург, по възможност заедно с водача и пътниците до местоживеенето им, когато такива операции се извършват от Клуба на автомобилистите във Великото херцогство Люксембург. Предприятията, които са предмет на настоящата директива могат да извършват посочената в настоящата точка дейност само, ако са получили разрешение за категория 18 в точка A от приложението, без да се нарушават разпоредбите на точка В от същото приложение. В този случай настоящата директива се прилага само за въпросните операции. ê 2002/13/ЕО Чл. 1.1 (адаптиран) Настоящата директива не се отнася до дружествата, които отговарят на всички следващи условия: дружеството не осъществява никаква дейност, уредена с настоящата директива, различна от посочената в приложението, точка А, клас 18, тази дейност е ограничена на чисто местно равнище и съставлява само застрахователни обезщетения в натура, и годишната сума на приходите в рамките на дейността по подпомагане на лицата в затруднено положение не надхвърля 200000 EUR. Член 7 Ö Взаимозастрахователни предприятия Õ 1. Настоящата директива не засяга взаимозастрахователни дружества, доколкото те отговарят на всички следващи условия: а) уставът им предвижда възможността да се пристъпва към поискване на допълнителни вноски или намаляване на техните застрахователни обезщетения; б) дейността не покрива рисковете за гражданска отговорност, освен ако последните представляват допълнителна гаранция по смисъла на точка В от Приложението, нито кредитните рискове и рисковете при поръчителство; в) годишната сума на получените вноски в рамките на дейностите, покрити от настоящата директива, не надхвърля 5 милиона евро, и г) най-малко половината от получените вноски в рамките на дейностите, покрити от настоящата директива, произхожда от лицата, участващи във взаимозастрахователното дружество. ê 73/239/ЕИО Чл. 3 (адаптиран) 2. Освен това, нНастоящата директива не се прилага за взаимозастрахователни кооперации Ö предприятия, които извършват общо застрахователна дейност и Õ , които са сключили с други кооперации от същия вид Ö взаимозастрахователни предприятия Õ споразумение, което предвижда пълно презастраховане на издадените от тях застрахователни полици или според което предприятиетоÖ -поемател Õ-цесионер се задължава да изпълни задълженията по тези полици вместо предприятието-цедент. В такъв случай предприятиетоÖ -поемател Õ-цесионер се подчинява на правилата на настоящата директива. ê 73/239/ЕИО Чл. 4 (адаптиран) Член 8 Ö Институции Õ Настоящата директива не се прилага за следните институции Ö , които извършват общо застрахователна дейност Õ, освен ако техните устройствени актове или законът не бъдат изменени по отношение на компетентността: ê 84/641/ЕИО Чл. 4 (адаптиран) е1) в Дания — Falcks Redningskorps A/S, København Ö Danmark Õ ; ê 73/239/ЕИО Чл. 4 (адаптиран) а2) в Германия — Следните публичноправни институции, които се ползват с монополно положение (Monopolanstalten): 1. Badische Gebäudeversicherungsanstalt, Karlsruhe; 2. Bayerische Lиesbrиversicherungsanstalt, Munich, 3. Bayerische Lиestierversicherungsanstalt, Schlachtviehversicherung, Munich, 4. Braunschweigische Lиesbrиversicherungsanstalt, Brunswick, 5. Hamburger Feuerkasse, Hamburg, 6. Hessische Brиversicherungsanstalt (Hessische Brиversicherungskammer), Darmstadt, 7. Hessische Brиversicherungsanstalt, Kassel, 8. Hohenzollernsche Feuerversicherungsanstalt, Sigmaringen, 9. Lippische Lиesbrиversicherungsanstalt, Detmold, 10. Nassauische Brиversicherungsanstalt, Wiesbaden, 11. Oldenburgische Lиesbrиkasse, Oldenburg, 12. Ostfriesische Lиschaftliche Brиkasse, Aurich, 13. Feuersozietät Berlin, Berlin, 14. Württembergische Gebäudebrиversicherungsanstalt, Stuttgart. Въпреки това, нито териториалната компетентност се смята за променена при сливане на такива институции, чието действие е запазване в полза на новата институция на териториалната компетентност на слелите се институции, нито компетентността по отношение на класовете застраховки се смята за изменена, ако една от тези институции поеме един или повече класове застраховки на друга такава институция по отношение на същата територия. Сследните квази-публични институции: 1.а) Postbeamtenkrankenkasse, 2. б) Krankenversorgung der Bundesbahnbeamten; б) във Франция Следните институции: 1. Caisse départementale des incendiés des Ardennes, 2. Caisse départementale des incendiés de la Côte-d'Or, 3. Caisse départementale des incendiés de la Marne, 4. Caisse départementale des incendiés de la Meuse, 5. Caisse départementale des incendiés de la Somme, 6. Caisse départementale grêle du Gers, 7. Caisse départementale grêle de l'Hérault; в3) в Ирландия — Ö the Õ Voluntary Health Insurance Board; ê Акта за присъединяване на Испания и Португалия чл. 26 и Приложение I, стр. 156 (адаптиран) ð нов ж4) в Испания — Следните институции: 1. Comisaría de Seguro Obligatorio de Viajeros, 2. Consorcio de Compensación de Seguros, 3. Fondo Nacional de Garantía de Riesgos de la Circulación. ê 73/239/ЕИО чл. 4 г5) в Италия — Cassa di Previdenza per l'assicurazione degli sportivi (Sportass),. д) във Великобритания The Crown Agents. ê 2002/83/ЕО чл. 3 (адаптиран) ð нов Ö Подраздел 3 — Животозастраховане Õ Член 9Ö Операции и Õ Ддейности и организации, изключени от приложното поле на директивата ÖПо отношение на животозастрахователните предприятия Õ Ннастоящата директива не се отнася до Ö прилага за следните операции и дейности Õ : 1. При условията на прилагане на разпоредбите на член 2, параграф 1, в), класовете, посочени в приложението към Директива 73/239/ЕИО; (1) 2. операции на спестовни и взаимоспомагателни институции, чиито обезщетения варират в зависимост от наличните средства и които изискват от всеки един от членовете си да участва с вноска в еднакъв за всички размер; (2) 3. операции, извършвани от организации, различни от предприятията, посочени в член 2, чиято цел е да осигуряват обезщетения за заети или самостоятелно заети лица, принадлежащи към предприятие или група предприятия, към професия или група професии, в случай на смърт или преживяване или в случай на прекратяване или ограничаване на дейност независимо от това дали задълженията, произтичащи от такива операции, са напълно покрити по всяко време от математически резерви; (3) 8. пенсионните дейности на пенсионните застрахователни предприятия, определени в Закона за осигуряване на заетите лица (ЗОЗЛTyEL) и други сходни финландски закони, при условие че: а) пенсионните застрахователни предприятия, които по финландското право досега бяха задължени да имат отделни системи за управление и отчетност на пенсионните си дейности, ще са учредилият освен това отделни юридически лица за извършването на тези дейности от Ö 1 януари 1995 г. Õ датата на присъединяването; б) финландските органи позволят по недискриминационен начин на всички граждани и дружества от държавите–членки да извършват в съответствие с финландското законодателство, дейностите, посочени в член 2, свързани с това освобождаване посредством: собственост или участие в съществуващо застрахователно предприятие или група, Ö или посредством Õ създаване или участие в ново застрахователно предприятие или групи, включително пенсионни застрахователни предприятия в) финландските органи предоставят на Комисията за одобрение отчет в рамките на три месеца от датата на присъединяването, който информира какви мерки са били предприети за отделянето на дейностите по ТЕL от обичайните застрахователни дейности, извършвани от финландските застрахователни предприятия, за да отговарят на всички изисквания на настоящата директива. Член 10 Ö Организации, предприятия и институции Õ ÖВъв връзка с животозастраховането настоящата директива не се прилага за следните организации, предприятия и институции: Õ (1) 5 Оорганизации, които се задължават да осигуряват обезщетения единствено в случай на смърт, когато размерът на тези обезщетения не надвишава средните разходи за погребение за една смърт или когато обезщетенията са в натура; 6. Взаимозастрахователни сдружения, когато: - уставът съдържа разпоредби за събиране на допълнителни вноски или намаляване на обезщетенията им, или искане за помощ от други лица, които са поели задължението да я предоставят, и - годишният доход от вноски за дейностите, обхванати от настоящата директива, не надхвърля 5 милиона евро за три последователни години. Ако тази сума бъде превишена за три последователни години, настоящата директива се прилага от четвъртата година. Въпреки това, разпоредбите на настоящия параграф не пречат на взаимозастрахователните предприятия да прилагат настоящата директива и да бъдат лицензирани в съответствие с нея; (2) 7. “„Versorgungsverbи deutscher Wirtschaftsorganisationen“” в Германия, освен ако нейният устав не бъде променен по отношение на обхвата на нейнатаите дейности ð компетентност ï;. ; ê 2005/68/ЕО чл. 1 (адаптиран) Ö Подраздел 4 — Презастраховане Õ Член 11 Ö Презастраховане Õ 2. Ö По отношение на презастраховането Õ Ннастоящата директива не се прилага за следното: а) застрахователни предприятия, за които се прилагат Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО; б) дейности и организации, посочени в членове 2 и 3 от Директива 73/239/ЕИО; в) дейности и организации, посочени в член 3 от Директива 2002/83/ЕО; г) презастрахователна дейност, която се извършва или изцяло се гарантира от правителството на държава-членка, когато последната действа, по причини на съществен публичен интерес, в качеството на презастраховател от последна инстанция, включително при обстоятелства, когато тази роля е необходима поради ситуация на пазара, в която не е възможно да се получи адекватно търговско покритие. ê 2005/68/ЕО чл. 62 Член 12Презастрахователни предприятия, които преустановяват дейността си 1. Презастрахователните предприятия, които са преустановили сключването на нови презастрахователни договори до 10 декември 2007 г. и изключително администрират съществуващия си портфейл, за да преустановят дейността си, не са предмет на настоящата директива. 2. Държавите-членки съставят списък на съответните презастрахователни предприятия и предоставят този списък на всички други държави-членки. ê 98/78/ЕО чл. 1 и 2001/17/ЕО Чл. 2 (адаптиран) Ö Раздел 3 — Определения Õ Член 13Определения 1. По смисъла на настоящата директива Ö се прилагат следните определения Õ : а1) "„ застрахователно предприятие “" означава Ö пряко животозастрахователно или общо застрахователно Õ предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 14 6 от Директива 73/239/ЕИО или с член 6 от Директива 79/267/ЕИО; ê 98/78/ЕО чл. 1, буква б) (адаптиран) ð нов б2) "„ застрахователно предприятие от Ö трета Õ страна , която не е държава-членка“" означава Ö застрахователно Õ предприятие, за което би било необходимо издаването на разрешително в съответствие с член 14 6 от Директива 73/239/ЕИО или член 6 от Директива 79/267/ЕИО, ако седалището ð централното управление ï на това предприятие е в Общността; ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква в) и чл. 59, параграф 2, буква a) (адаптиран) в3) „ презастрахователно предприятие “ означава предприятие, което е получило официален лиценз в съответствие с член 14 3 от Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно Ö за извършване Õ на презастрахователнането Ö дейност Õ ; ê 2005/68/ЕО чл. 59, параграф 2, буква б) (адаптиран) л4) „ презастрахователно предприятие от трети страни “ означава Ö презастрахователно Õ предприятие, което би изисквало лиценз в съответствие с член 14 3 от Директива 2005/68/ЕО, чието ако неговото главно управление е в рамките на Общността;. ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1 (адаптиран) а5) "„ презастраховане “" означава Ö една от следните дейности: Õ а) дейност, която се състои в поемането на рискове, цедирани от застрахователно предприятие или от друго презастрахователно предприятие.; б) Вв случая на асоциацията на подписвачите, позната като Lloyd's, презастраховането означава също така дейност, която се състои в поемането на рискове, цедирани от който и да е член на Lloyd's, от застрахователно или презастрахователно предприятие, различно от асоциацията на подписвачите, позната като Lloyd's; д)„установяване“ означава главно управление или клон на презастрахователно предприятие, като се вземе предвид буква г); ê 92/49/ЕИО чл. 1, буква в) (адаптиран) в6) "„ държава-членка по произход “" означава Ö всяка една от следните държави-членки: Õ Ö а) в общото застраховане Õ държавата–членка, в която се намира главното управление на застрахователното предприятие, което поема задължениеториска; ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1, буква д) (адаптиран) вб) “държава–членка по произход” означава Ö в животозастраховането Õ държавата–членка, в която се намира главното управление на застрахователното предприятие, което поема задължението; ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква е) (адаптиран) ев) „държава-членка по произход“ означава Ö в презастраховането Õ държавата-членка, където се намира главното управление на презастрахователното предприятие; ê 92/49/ЕИО чл. 1, букви г) и д) (адаптиран) г)„държава-членка на клона“ означава държавата-членка, в която се намира клона, покриващ риска; д)„държава-членка на предоставяне на услуги“ означава държавата-членка, където е разположен рискът, както е определено в член 2, буква г) от Директива 88/357/ЕИО, ако е покрит от застрахователно предприятие или клон, разположени в друга държава-членка; ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1 (адаптиран) ж)„държава-членка на клона“ означава държавата-членка, където се намира клонът на презастрахователно предприятие; з7) „ приемаща държава-членка “ означава държавата-членка, Ö различна от държавата-членка по произход, Õ в която Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие има клон или предоставя услуги; ê 2005/68/ЕО чл. 59, параграф 2, буква a) (адаптиран) к8) „ компетентни власти Ö надзорни органи Õ“ означава националните органи, които имат правомощия по силата на законов или подзаконов акт да извършват надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия; ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1 (адаптиран) “клон” означава агенция или клон на застрахователно предприятие; Всяко постоянно присъствие на предприятие на територията на държава – членка се третира по същия начин като агенция или клон, дори ако това присъствие не е под формата на клон или агенция, а представлява просто офис, управляван от собствен персонал на предприятието или от лице, което е независимо, но притежава постоянни пълномощия да представлява предприятието като агенция; в) ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1 (адаптиран) г9) "„ клон “" означава представителство или подразделение на Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие Ö , което е разположено на територията на държава-членка, различна от държавата-членка по произход Õ ; ê 92/49/ЕИО чл. 1 (адаптиран) б)„клон“ означава агенция или клон на застрахователно предприятие, предвид член 3 от Директива 88/357/ЕИО; ê 2001/17/ЕО чл. 2 (адаптиран) б)"клон" означава постоянно представителство на застрахователно дружество на територията на държава-членка, различна от държавата-членка по произход, което упражнява застрахователна дейност; ê 88/357/ЕИО чл. 2 (адаптиран) ð нов а) “Първата директива” означава: Директива 73/239/EИО; б) "предприятие": - за целите на прилагане на Дял I и II, означава: всяко предприятие, което е получило официално разрешение съгласно член 6 или 23 на Първата директива, - за целите на прилагане на Дял III и Дял V, означава: всяко предприятие, което е получило официално разрешение съгласно член 6 на Първата директива; в) "установяване" означава централното управление, агенция или клон на предприятие, като се има предвид член 3; г10) "„ държава-членка, където е разположен рискът “" означава ð от датата на сключване на общо застрахователния договор ï Ö всяка една от следните държави-членки Õ : а) държавата-членка, където е разположено имуществото, когато застраховката се отнася до сграда или сгради и тяхното съдържание, доколкото съдържанието е покрито със същата застрахователна полица,; б) държавата-членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид,; в) държавата-членка, където титулярят на полицата е направил застраховката в случаите на полици с продължителност от четири месеца или по-малко, покриващи рискове по пътуване или ваканции, независимо от класа им,; г) Ö във всички случаи, които не са изрично упоменати в букви а), б) или в), Õ държавата-членка, където Ö в която е установено едно от следните: Õ Ö i) обичайното пребиваване Õ на титуляря на полицата има обичайно местопребиваване или, ii) ако титулярят на полицата е юридическо лице, държавата-членка, където се намира установяването на това юридическо лице, за което се отнася договорът, във всички случаи, които не са ясно обхванати в предходните абзаци; в) “държава-членка на установяване” означава: държавата-членка, в която се намира установяването, което покрива риска; е) “държава-членка на предоставяне на услуги” означава: държавата-членка, в която е рискът, когато е покрит от установяване, разположено в друга държава-членка. ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1 (адаптиран) ð нов в) “организация” означава главно управление, агенция или клон на предприятие; г) “задължение” означава задължение, представено от един от видовете застраховки или операции, посочени в член 2; е) “държава – членка по регистрация на клона” означава държавата – членка, в която се намира клонът, който покрива задължението; ж11) "„ държава-членка на задължението “" означава ð от датата на сключване на животозастрахователния договор: ï държавата-членка Ö , в която е установено едно от следните: Õ а) където е обичайното пребиваване на титуляря на полицата или б) ако титулярят на полица е юридическо лице, — държавата-членка, където е организацията установяването на последния, за коетогото се отнася договорът; з) “държава – членка по предоставянето на услуги” означава държавата – членка на задължението, ако задължението се покрива от застрахователно предприятие или клон, които се намират в друга държава – членка; ê 98/78/ЕО чл. 1, буква г) (адаптиран) г12) "„ предприятие-майка “" означава предприятие-майка по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета[45], както и всяко предприятие, което по мнението на компетентните органи действително упражнява господстващо влияние върху друго предприятие; ê 98/78/ЕО чл. 1, буква д) (адаптиран) д13) "„ дъщерно предприятие “" означава Ö всяко Õ дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО, Ö , включващо и съответните му дъщерни предприятия Õ както и всяко предприятие, върху което, по мнението на компетентните органи, се упражнява господстващо влияние от предприятие-майка. Всички дъщерни дружества на дъщерни предприятия се смятат за дъщерни дружества на предприятието-майка, което е начело на тези предприятия; ê 92/49/ЕИО чл. 1, буква е), 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1, буква и) и 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква и) (адаптиран) и14) „ контрол “ означава връзката между предприятие майка и дъщерно дружество съгласно Ö посоченото Õ дефиницията в член 1 от Директива 83/349/ЕИО, или подобна връзка между което и да е физическо или юридическо лице и предприятие; ê 95/26/ЕО чл. 2, параграф 1 и 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1, буква р) (адаптиран) р15) "„ тесни връзки “" означава ситуация, посредством която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез: Ö контрол или Õ участие, което означава притежаване, пряко или чрез контролиране на 20% или повече от правата на глас или от капитала на предприятие; или б)„контрол“ означава връзката между предприятие-майка и дъщерно предприятие във всички случаи, посочени в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, или подобно взаимоотношение между всяко физическо или юридическо лице и предприятие; всяко дъщерно предприятие на дадено дъщерно предприятие също се счита за дъщерно предприятие на предприятието-майка, което е главното за тези предприятия. Пположение, при което две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице, посредством отношение на контрол, също се счита, че създава тясна връзка между такива лица; ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква н), i) (адаптиран) н)„тесни връзки“ означава ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез: и16) „ участие “, което означава притежаването, пряко или посредством контрол, на над 20 % от правото на глас или капитала на предприятие,; или ii) контрол, за всички случаи, които са посочени в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, или подобна връзка между което и да е физическо или юридическо лице и предприятие; ê 92/49/ЕИО чл. 1, буква ж), 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1, буква й) и 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква й) (адаптиран) й17) „ квалифицирано участие “ означава пряко или косвено участие в предприятие, което надхвърля 10 % от капитала или от правото на глас или което прави възможно да се упражнява значително влияние върху ръководството на Ö това Õ предприятието, в което е участието; ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1, буква м) (адаптиран) м18) "„ регулиран пазар “" означава Ö един от следните пазари: Õ а) когато пазарът е в държава–членка, регулиран пазар съгласно определението на член 4, 1, параграф 1 13, точка 14 наот Директива 93/22/ЕИО, ии2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[46]; б) когато пазарът е в трета страна, финансов пазар Ö , отговарящ на следните условия: Õ i) Ö той е Õ признат от държавата–членка по произход на застрахователното предприятие, който Ö и Õ отговаря на сравними изисквания. Ö , сравними с тези от Директива 2004/39/ЕО; Õ ii) качеството на финансовите инструменти, с които се борави търгува на този пазар, трябва да съответства на това на инструментите, използванитъргувани на регулирания пазар Ö или пазари Õ на съответната държавата–членка Ö по произход Õ; ê 76/580/ЕИО чл. 1, параграф 1 и чл. 1, параграф 2 (адаптиран) а)„разчетна единица“ означава европейската разчетна единица (ЕРЕ), съгласно определението в Решение 3289/75/ЕОВС на Комисията[47] . Навсякъде, където в настоящата директива се посочва разчетната единица, превърнатата стойност в националната валута, считано от 31 декември всяка година, е стойността през последния ден на предходния месец октомври, за който във всички валути на Общността са налице превърнати в ЕРЕ стойности; ê 73/239/ЕИО чл.5, буква б) б) „ съответстващи активи “ означава представяне на поетите задължения, изразени в конкретна валута, чрез активи, изразени или осребрими в същата валута; ê 90/618/ЕИО чл. 1 (адаптиран) а) "превозно средство" е превозно средство, по смисъла на определението в член 1, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО; б19) " Ö „ национално Õ " бюро "“ е национално застрахователно бюро по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета[48]; в20) "Ö „ национален Õ " гаранционен фонд "“ е организацията, посочена в член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО на Съвета[49]; ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1,буква р) р) “рисков капитал” означава сума, платима при смърт, намалена с математическите резерви за основния риск; с) ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1 (адаптиран) о21) „ финансово предприятие “ означава едно Ö всяко Õ от следните предприятия: ia) кредитна институция, финансова институция или дружество, което извършва спомагателни банкови услуги по смисъла на член 14, параграфи 5 и 21 от Директива 2000/12/ЕО[50], 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [51] ; iiб) застрахователно предприятие, Ö или Õ презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество по смисъла на член 1, буква и) от Директива 98/78/ЕО,210, параграф 1, буква д); iiiв) инвестиционен посредник или финансова институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО;, ivг) финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на член 2, параграф 15 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [52] ; ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква б) (адаптиран) „л)„презастрахователно предприятие от трети страни“ означава предприятие, което би изисквало лиценз в съответствие с член 3 от Директива 2005/68/ЕО, чието главно управление в рамките на Общността; ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква п) (адаптиран) п(22) „ носител със специална цел “ означава всяко предприятие, правоспособно или неправоспособно, различно от съществуващо застрахователно или презастрахователно предприятие, което поема рискове от застрахователни или презастрахователни предприятия и което напълно гарантира претенциите чрез емисия на дълг или Ö всякакъв Õ друг финансиращ механизъм, при което правата за изплащане на дълга, които имат кредиторите или другият финансиращ механизъм, са подчинени на презастрахователните задължения на товази носителÖ предприятие Õ ; ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква б б) „каптивно презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие, собственост на финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие, или на група от застрахователни или презастрахователни предприятия, за които се прилага Директива 98/78/ЕО, или на нефинансово предприятие, целта на което е да предостави презастрахователно покритие изключително за рисковете на предприятието или предприятията, на които принадлежи, или на предприятието или предприятията на групата, на която свързаното презастрахователно предприятие е член; ò нов (23) „ възлагане на дейности на външни изпълнители (аутсорсинг) “ означава споразумение, под всякаква форма, между застрахователно или презастрахователно предприятие и доставчик на услуги — независимо дали е обект на надзор, или не, по силата на което доставчикът на услуги извършва процес, услуга или дейност — независимо дали пряко или посредством възлагане на подизпълнител, които в противен случай биха били извършени от самото застрахователно или презастрахователно предприятие; (24) „ застрахователен риск “ означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на неподходящи допускания по отношение формирането на цена и резерви; (25) „ пазарен риск “ означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна във финансовото състояние в резултат, директно или индиректно, на колебания в нивата и нестабилност на пазарните цени на активите, задълженията и на финансовите инструменти; (26) „ кредитен риск “ означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна във финансовото състояние в резултат на колебания в кредитния рейтинг на емитенти на ценни книжа, на контрагенти или на длъжници, спрямо които застрахователните и презастрахователните предприятия имат вземания, и който се среща под формата на риск от неизпълнение от страна на контрагента, на риск, свързан с лихвен спред, или на риск , свързан с пазарна концентрация; (27) „ операционен риск “ означава риск от загуба в резултат на неподходящи или недобре функциониращи вътрешни процеси, хора и системи, или на външни събития; (28) „ ликвиден риск “ означава риск в резултат на невъзможността на застрахователните и презастрахователните предприятия да реализират инвестиции и други активи, за да покрият своите финансови задължения, когато те станат изискуеми; (29) „ концентрационен риск “ включва всички рискови експозиции, съдържащи потенциална възможност за загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия; (30) „ техники за намаляване на риска “ означават всички техники, даващи възможност на застрахователните и презастрахователните предприятия да прехвърлят част от или всички носени от тях рискове на друг субект; (31) „ диверсификационен ефект “ означава намалението на рисковата експозиция на застрахователните и презастрахователните предприятия и групи, което е свързано с диверсификацията на техния бизнес, произтичаща от факта, че неблагоприятния резултат от един риск може да бъде неутрализиран от по-благоприятния резултат от друг риск, в случай че между тези рискове няма пълна корелация; (32) „ прогноза на вероятностно разпределение “ означава математическа функция, която определя вероятността за настъпване на изчерпателно множество от взаимно изключващи се бъдещи събития; (33) „ метод за измерване на риска “ означава математическа функция, която определя паричен еквивалент на дадена прогноза на вероятностно разпределение и която нараства монотонно с нивото на рисковата експозиция, върху която се базира тази прогноза на вероятностното разпределение; ê 2005/68/ЕО чл. 2 2. За целите на параграф 1, буква a) от настоящия член осигуряването на покритие от презастрахователно предприятие за институция на професионалното пенсионно осигуряване, попадаща в обхвата на Директива 2003/41/ЕО[53], когато правото на държавата-членка по произход на тази институция допуска това, се счита и за дейност в обхвата на настоящата директива. За целите на параграф 1, буква г) всяко постоянно присъствие на презастрахователно предприятие на територията на държава-членка се третира по същия начин както представителство или клон, дори и ако това присъствие не е под формата на клон или представителство, а се състои единствено в наличието на офис, управляван от собствения персонал на предприятието или от лице, което е независимо, но има постоянно правомощие да действа от името на предприятието, както в случая на представителство. За целите на параграф 1, буква й), по смисъла на член 12 и членове от 19 до 23 и на другите нива на участие, посочени в членове от 19 до 23, се отчитат правата на глас, посочени в членове 92 от Директива 2001/34/ЕО[54], както и условията за тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от посочената директива. За целите на параграф 1, буква л) всяко дъщерно дружество на дъщерно дружество се счита и за дъщерно на крайното предприятие майка на тези предприятия. За целите на параграф 1, буква н): всяко дъщерно дружество на дъщерно дружество се счита за дъщерно на предприятието майка, което е най-главното от тези предприятия; ситуация, при която едно или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице посредством контрол, също се счита за наличие на тясна връзка между тези лица. ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 2 и 2005/68/ЕО чл. 2 2. Навсякъде в настоящата директива, където има позовавания към евро, равностойността в националната валута, която следва да бъде одобрена, от 31 декември всяка година ще бъде тази от последния ден на предшестващия месец октомври, в който съществуват обменни курсове за всички валути на Общността. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ДЯЛ ГЛАВА II — ДОСТЪППРЕДПРИЕМАНЕ ДОНА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ Член 14Принцип на издаване на разрешително ê 92/49/ЕИО чл. 4 (адаптиран) 1. ЗапочванетоПредприемането на пряка застрахователна Ö или презастрахователна Õ дейност, Ö попадаща в приложното поле на настоящата директива, Õ подлежи на предварително издаване на официално разрешително. 2. Такова рРазрешителното Ö , посочено в параграф 1, Õ трябва да се иска от компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход от Ö следните предприятия Õ: а) всяко предприятие, което установява главното си управление на територията на тази държава; б) всяко Ö застрахователно Õ предприятие, което, след като е получило разрешително Ö съгласно параграф 1 Õ, посочено в първа алинея, Ö възнамерява да Õ разшириява дейността си върху върху други Ö застрахователни Õ класове, Ö различни от тези, за които вече е получен лиценз; Õ ò нов в) всяко презастрахователно предприятие, което след като е получило лиценз съгласно параграф 1, възнамерява да разшири дейността си с презастрахователни дейности, различни от тези, за които вече е получило лиценз. ê 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 1 (адаптиран) ð нов 3. Въпреки това разпоредбите на настоящия чЧлен ð 4 ï не възпрепятстват дружествоата да поискат да бъде оторизирано или да продължати да Ö използват лиценз Õ бъде такова в съответствие с настоящата директива. ê 2002/83/ЕО чл. 5 (адаптиран) Член 15Обхват на разрешителното 1. Ö Лицензът съгласно член 14 ÕРазрешителното е валидено за цялата Общност. Той позволява на застрахователното Ö и презастрахователното Õ предприятие да извършва дейността си там съгласно Ö получения лиценз, обхващащ Õ правото на установяване или Ö и Õ свободното предоставяне на услуги. 2. Ö Съгласно член 14 Õ Рразрешителното се дава за определен клас Ö пряко Õ застрахованека, включено в списъка в точка А от приложение I или в приложение II. То обхваща целия клас, освен ако кандидатът не желае да покрива само някои от рисковете, спадащи към този клас. ê 73/239/ЕИО приложение, т. A (адаптиран) Рисковете, включени в един клас, не могат да бъдат включени в друг клас, с изключение на случаите, посочени в член 16, параграф 1точка В. ê 2002/83/ЕО чл. 5, параграф 2 (адаптиран) Всяка държава – членка може да даде разрешително Ö Лиценз може да бъде издаден Õ за два или повече класа, когато националното й законодателство на Ö държавата-членка Õ позволява такива класове да бъдат извършвани едновременно. ê 92/49/ЕИО чл. 5, параграф 2 (адаптиран) Въпреки това: а)3. Ö По отношение на животозастраховането Õ държавите-членки могат да издават разрешително за групите класове, изброени в точка Б от приложението I, като приложат към тях необходимите наименования, указани там. ; б) разрешително, издадено за един клас или група класове, е валидно също за целите на покриване на допълнителни рискове, включени в друг клас, ако условията, наложени в точка В от приложението са изпълнени. ê 2002/83/ЕО чл. 5, параграф 2 (адаптиран) Компетентните Ö Надзорните Õ органи могат да ограничат исканото разрешително за един от класовете до операциите, определени в схемата за операциите съгласно член 7 23. ê 84/641/ЕИО чл. 2 (адаптиран) 4. Предприятията, които са предмет на настоящата директива могат да извършват посочената в настоящата точка Ö член 6 Õ дейност само, ако са получили разрешение за категория 18 в точка A от приложението I, без да се нарушават разпоредбите на член 16, параграф 1точка В от същото приложение. В този случай настоящата директива се прилага само за въпросните операции. ê 2005/68/ЕО чл. 4 (адаптиран) 25. Ö По отношение на презастраховането Õ лЛицензът се издава за дейности по общо презастраховане, за дейност по презастраховане по живот при животозастраховането или всички видове презастрахователнане Ö дейност Õ, съгласно искането на заявителя. Той Ö Приложното поле на лиценза Õ се разглежда в светлината на програмата за дейността, която следва да се представи съгласно член 6 18,параграф 1 буква бв) и член 11, както и изпълнението на условията, установени за издаването на лиценз от държавата-членка, до която се подава искането. ê 73/239/ЕИО приложение, т. В (адаптиран) Член 16Ö Допълнителни рискове Õ 1. Ö Застрахователно Õ Ппредприятие, което Ö е Õ получило разрешително за основен риск, който спада към един клас или група от класове застраховки Ö съгласно посоченото в приложение I Õ, може да застрахова и рискове, включени в друг клас, без Ö да е необходимо получаването на Õ за тях да се изисква разрешително, ако теÖ , покриващо тези рискове, ако тези рискове отговарят на всички посочени изисквания Õ: а) Ö те Õ са свързани с основния риск,; б) Ö те Õ касаят предмета, който е застрахован срещу основния риск,; и в) Ö те Õ са включени в договора, с който е застрахован основният риск. ê 87/344/ЕИО чл. 9 (адаптиран) 2. Въпреки това, Ö Чрез дерогация от параграф 1 Õ рисковете, които са включени в категория 14, 15 и 17 в точка A от приложение I, не могат да се считат за допълнителни рискове към други категории. Независимо от Ö Въпреки Õ това, включеният в клас 17 риск (застраховките за съдебни разноски) Ö посочени в клас 17 Õ могатже да се считат за допълнителен риск към клас 18, когато са изпълнени определените в първа алинея Ö параграф 1 и едно от следните Õ условия,: а) когато основният риск се отнася единствено до помощта, която се предоставя на лица, които изпадат в затруднения по време на пътуване, докато са далеч от местоживеенето си или далеч от постоянното Ö обичайното Õ си пребиваване.; б) Ззастраховкатаите за съдебни разноски могат да се считат за допълнителен риск и при определените в алинея първа условия, когато се касае за спорове или рискове, които произтичат от или във връзка с употребата на морски плавателни съдове. ê 2005/68/ЕО чл. 5 (адаптиран) Член 17Форма на Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие 1. Държавата-членка, където се намира главното управление, изисква от всяко презастрахователно предприятие, за което се иска лиценз Ö съгласно член 14 Õ, да приеме една от формите, изложени в приложение IIII. 2. Когато е уместно, дДържавите-членки могат да създават предприятия в каквато и да е форма на публичното право, ако такива органи имат за предмет извършването на Ö застрахователна или Õ презастрахователна дейност при условия, еквивалентни на тези, при които функционират частните предприятия. ê 2002/83/ЕО чл. 64 (адаптиран) Ö 3. Комисията може да приеме правоприлагащи мерки във връзка с разширяване на формите, изложени в приложение III. Õ ò нов Тези правоприлагащи мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, inter alia , като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2005/68/ЕО чл. 6 (адаптиран) Член 18Условия Ö за получаване на лиценз Õ 1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие, за което се иска лиценз: ê 92/49/ЕИО чл. 6 (адаптиран) ба) Öпо отношение на застрахователните предприятия, Õ да ограничи предмета си до застрахователна дейност и Ö съответните Õ операции, пряко произтичащи от нея, изключвайки всички останали търговски дейности; ê 2005/68/ЕО чл. 6 (адаптиран) аб) Öпо отношение на презастрахователните предприятия, Õ да ограничи предмета си на дейност до презастраховане и свързаните с него дейности; това изискване може да включва функционирането като холдингово дружество и дейностите, свързани с финансовия сектор по смисъла на член 2, точка 8 Ö параграф 8 Õ от Директива 2002/87/ЕО; ê 2002/83/ЕО чл. 6, параграф 1 ð нов в) да предостави схема на операциите в съответствие с член 7 23; г) да притежава минимален гаранционен капитал, ð да разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване, ïпредвидено в член 29127 параграф 21, буква г); ò нов д) да представи доказателство, че за в бъдеще ще е в състояние да разполага с допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност, предвидено от член 100; е) да представи доказателство, че за в бъдеще ще е в състояние да разполага с допустимите основни собствени средства, покриващ минималното капиталовото изискване, предвидено от член 126; ê 2002/83/ЕО чл. 6, параграф 1, 92/49/ЕИО чл. 6, буква д) и 2005/68/ЕО чл. 6, буква г) ð нов дж) ð да предостави информация относно посочената в глава IV, раздел 2 структура на системата на управление ï да бъде управлявано ефективно от лица с добра репутация, както и с необходимите професионални качества или опит ê 2000/26/ЕО чл. 8, буква a) (адаптиран) ез) Öпри общото застраховане Õ да съобщиава името и адреса на Ö всички Õ представителия за уреждане на претенции, назначени Ö съгласно член 4 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[55] Õ във всяка държава-членка, различна от тази, в която се иска издаването на разрешение, ако рисковете, които ще бъдат застраховани, са класифицирани към вид 10 от точка А на приложението I, с изключение на отговорност на превозвача. ê 92/49/ЕИО чл. 6 (адаптиран) ð нов 2. От Ö застрахователно Õпредприятие, което иска разрешително за разширяване на дейността си, като включи други класове или за разширяване на разрешително, което обхваща някои от рисковете, отнасящи се към един клас, се изисква да представи схема на действията съгласно член 9 23. Освен това Ö В допълнение Õ от него се изисква да представи доказателство, че притежава границата на платежоспособност ð допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталовото изискване ï, предвидениа в член 16 100, параграф 1 и член 126 и ако по отношение на такива други класове член 17, параграф 2 изисква по-висок минимален гаранционен фонд отпреди, че притежава този минимум. ò нов 3. Без да се засяга параграф 2, застрахователно предприятие, извършващо животозастрахователна дейност и искащо съгласно член 72 лиценз за разширяване на своята дейност, за да включи рисковете, изложени в класове 1 и 2 в точка А от приложение I, удостоверява: а) че разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за животозастрахователни предприятия и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за общо застрахователни предприятия съгласно член 127 параграф 1, буква г); б) че възнамерява за в бъдеще да покрие минималните финансови задължения съгласно член 73, параграф 3. 4. Без да се засяга параграф 2, застрахователно предприятие, извършващо общо застрахователна дейност, включваща рисковете, изложени в класове 1 и 2 в точка А от приложение I, и искащо съгласно член 72 лиценз за разширяване на своята дейност, за да включи и животозастраховане, удостоверява: а) че разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за животозастрахователни предприятия и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за общо застрахователни предприятия съгласно член 127 параграф 1, буква г); б) че възнамерява за в бъдеще да покрива минималните финансови задължения съгласно член 73, параграф 3. ê 2005/68/ЕО чл. 7 (адаптиран) Член 19Тесни връзки 1. Когато са налице тесни връзки между Ö застрахователно предприятие или Õ презастрахователно предприятие и други физически или юридически лица, компетентните власти Ö надзорните органи Õ издават лиценз само ако тези връзки не възпрепятстват ефективното упражняване на техните надзорни функции. 2. Компетентните власти Ö Надзорните органи Õ отказват лиценз, ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета страна, които регулират едно или повече физически или юридически лица, с които Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие има тесни връзки, или ако затрудненията при тяхното прилагането Ö на тези закони Õ възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на тези органи. 3. Компетентните власти Ö Надзорните органи Õ изискват от презастрахователните предприятия да им предоставят необходимата информация за постоянното наблюдаване на изпълнението на условията по параграф 1. ê 2005/68/ЕО чл. 8 (адаптиран) Член 20Главното управление на Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие Държавите-членки изискват от Ö застрахователните или Õ презастрахователните предприятия, където се намират Ö да установят Õ технитесвоите главни управления да се намират в държавата-членка по вписването им. ê 2005/68/ЕО чл. 9 Член 21Договорни условия и размери на премиите ê 2002/83/ЕО чл. 6, параграф 5 (адаптиран) 51. Държавите-членки не приемат разпоредби, които изискват предварителното одобрение или системно съобщаване на общите и специални условия по полиците, на премиите, техническите бази, използвани по-специално за изчисляване на премиите и техническите резерви, или на формулярите и други печатни документи, които застрахователното предприятие възнамерява да използва в своята работа с титулярите на полици Ö или с предпрития-цеденти или ретро цеденти Õ. Независимо от алинея първаÖ При животозастраховането обаче Õ и единствено с цел да се провери съответствието с националните разпоредби, засягащи актюерските принципи, държавата–членка по произход може да изисква регулярни уведомления относно техническите бази, използвани за изчисляване на премиите и техническите резерви,. без тТова изискване дане съставлява предварително условие едно Ö за издаване на лиценз на живото Õзастрахователно предприятие да развива дейността си. ê 92/49/ЕИО чл. 6 (адаптиран) 2. Държавите-членки не могат да поддържат или въвеждат предварително уведомяване или одобрение за предложени увеличения на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените. 3. Нито една разпоредба в настоящата директива не възпрепятства дДържавите-членки Ö могат Õ да подлагат предприятията, които искат или са получили разрешително за клас 18 от точка А от приложението I, на проверки на преките или непреки ресурси в персонал и оборудване, включително квалификацията на медицинския им екип и качеството на оборудването, което е на разположение на такива предприятия за поемане на техните задължения, произтичащи от този клас застраховки. 34. Нито една разпоредба в настоящата директива не възпрепятства дДържавите-членки Ö могат Õ да поддържат действащите или да въвеждат законовите, подзаконови или административни разпоредби, изискващи одобрение на учредителния договор и устава и съобщаване на всякакви други документи, необходими за нормалното упражняване на контрол. ê 2005/68/ЕО чл. 10 (адаптиран) Член 22Икономически изисквания на пазара Държавите-членки не могат да изискват искането за лиценз да се разглежда в светлината на икономическите изисквания на пазара. ê 2005/68/ЕО чл. 11 (адаптиран) ð нов Член 23Програма за дейността 1. Програмата за дейността, посочена в член 618, параграф 1, буква бв), включва подробности или доказателства за Ö следното Õ: а) естеството на рисковете Ö или задълженията Õ, които Ö съответното застрахователно или Õ презастрахователното предприятие предвижда да покрива; б) видаовете презастрахователни договори, които презастрахователното предприятие предвижда да сключва с цедиращи предприятия; в) водещите принципи за Ö презастраховането и Õ ретроцедирането; г) съставните части на ð основните собствени средства, ï ð представляващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване ï минималния гаранционен капитал ;; ê 92/49/ЕИО чл. 7 (адаптиран) гд) разчети на разходи за създаване на административните служби и организацията за обезпечаване на дейността; финансовите ресурси, предвидени за посрещане на тези разходи и, ако рисковете, които ще бъдат покрити, са класифицирани в клас 18 на точка А от приложението I, ресурсите, с които разполага Ö застрахователното Õ предприятието за осигуряване на обещаното съдействие. ê 2005/68/ЕО чл. 11 (адаптиран) 2. В допълнение към изискванията Ö , посочени Õ в параграф 1 програмата за дейността за първите три финансови години, съдържаÖ програмата за дейността включва следното Õ : а) прогнозно оценка на разходите за управление, различни от разходите за съоръжения, и по-специално текущите общи разходи и комисиони; б) прогнозно оценка на премиите или вноските и претенциите; ва) прогнозен баланс; ò нов б) прогнозни оценки на бъдещото капиталово изискване за платежоспособност съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 1, изготвени на базата на посочения в буква а) прогнозен баланс, а също така и метода на изчисляване, използван за извеждане на тези оценки; в) прогнозни оценки на бъдещото минимално капиталово изискване съгласно членове 126 и 127, изготвени на базата на посочения в буква а) прогнозен баланс, а също така и метода на изчисляване, използван за извеждане на тези оценки; ê 2005/68/ЕО чл. 11 ð нов г) прогнознио оценкиа на финансовите ресурси, предназначени да покрият ð техническите резерви, минималното капиталово изискване ï застрахователните задължения и ð капиталовото изискване за платежоспособност ï границата на платежоспособност. ê 92/49/ЕИО чл. 7 (адаптиран) д) в допълнение,Ö при общото застраховане и презастраховането и следното Õза първите три финансови години: дi) разчети на управленските разходи, различни от разходите за учредяване, в частност текущите общи разходи и комисионни; еii) разчети на премиите или налозите и исковете; ê 2002/83/ЕО чл. 7 (адаптиран) г) и в допълнение към Ö при животозастраховането също и Õ първите три финансови години: д) план с подробни разчети за приходите и разходите по отношение на пряката дейност, презастрахователните акцепти и презастрахователните цесии;. е) прогнозен баланс; ж) разчети, свързани с финансовите средства, предназначени да покриват застрахователните задължения и границата на платежоспособност. ê 2005/68/ЕО чл. 12 (адаптиран) Член 24Акционери и членове с квалифицирано участие 1. Ö Надзорните органи Õ Компетентните власти на държавата-членка, където се намира главното управление, не издават лиценз на презастрахователно предприятието за започване на Ö застрахователна или Õ презастрахователна дейност, без да са били информирани за идентичността на преките или косвени акционери или членове с квалифицирано участие в това предприятие, независимо от това дали са физически или юридически лица, както и за размера на тези участия. Тези власти отказват лиценз, ако съобразявайки се с потребността от гарантиране на стабилно и благоразумно управление на Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие, не са удовлетворени от качествата на акционерите или членовете. ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 1, чл. 2, параграф 1 и чл. 4, параграф 1 (адаптиран) 2. За целите на параграф 1 настоящото определение, по смисъла на членове 8 и 15 и на другите нива на участие, посочени в член 15, се отчитат правата на глас, посочени в членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО, както и условията по отношение на тяхното сумиране, предвидени в член12, параграфи 4 и 5 от споменатата директива. Държавите-членки не вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционните посредници или кредитните институции могат да притежават в резултат от поемане на емисията на финансови инструменти и/или пласиране на финансови инструменти на базата на твърд ангажимент, предвидени съгласно раздел А, точка 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, при условие че тези права не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на емитента и доколкото те се прехвърлят в срок една година след придобиването. ê 73/239/ЕИО чл. 12, 2002/83/ЕО чл. 9, и 2005/68/ЕО чл. 13 (адаптиран) Член 25Отказ на лиценз Всяко решение за отказ на лиценз се придружава от прецизни аргументи и се съобщава на въпросното Ö съответното Õ предприятие. ê 73/239/ЕИО чл. 12, 2002/83/ЕО чл. 9 и 2005/68/ЕО чл. 13 (адаптиран) Всяка държава-членка предвижда право на обжалване на всеки отказ пред съда Ö , когато издаването на лиценз е било отказано Õ. ê 73/239/ЕИО чл. 12, 2002/83/ЕО чл. 9, и 2005/68/ЕО чл. 13 (адаптиран) Такава разпоредба се предвижда и по отношение на случаите, в които компетентните власти Ö надзорните органи Õ не са се произнесли по искане за лиценз в рамките на период от шест месеца от датата на неговото получаване. ê 2005/68/ЕО чл. 60(2) (адаптиран) Член 26Предварителни консултации с Ö надзорните органи Õ компетентните власти на други държави-членки 1. С Ö надзорните органи Õ компетентните власти на другите заинтересовани държави-членки се провеждат консултации преди издаването на лиценз на предприятие, което извършва дейност по общо застраховане, което е Ö всяко едно от следните предприятия Õ: ê 2005/68/ЕО чл. 14, чл. 57, параграф 1 и чл. 60, параграф 2 (адаптиран) а) дъщерно дружество на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка; или б) дъщерно дружество на предприятието-майка на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка; или в) Öпредприятие, Õ контролирано от същото лице, независимо от това дали е физическо или юридическо лице, което контролира застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка. ê 2005/68/ЕО чл. 60, параграф 2 (адаптиран) 2. С компетентния органите на заинтересованата държавата-членка, коийто отговарят за надзора върху кредитни институции или инвестиционни посредници, се провеждат консултации преди издаването на лиценз на животозастрахователно предприятие, което е Ö всяко едно от следните предприятия Õ : ê 2005/68/ЕО чл. 14, чл. 57.1 и чл. 60.2 (адаптиран) а) дъщерно дружество на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността; или б) дъщерно дружество на предприятието-майка на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността; или в) Öпредприятие, Õ контролирано от същото лице, физическо или юридическо, което контролира кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в рамките на Общността. ê 2002/87/ЕО чл. 22, параграф 1 и 2005/68/ЕО чл. 14 и чл. 60, параграф 2 (адаптиран) ð нов 3. Съответните компетентни власти органи, посочени в параграфи 1 и 2, провеждат консултации помежду си, по-специално при оценката на годността на акционерите, както и ð на изискванията за квалификация и репутация на всички лица, които действително управляват предприятието или изпълняват други ключови функции ï на репутацията и опита на директорите, участващи вкато част от управлението на друг стопански субект от същата група. Те обменят информация относно годността на акционерите, както и относно ð изискванията за квалификация и репутация на всички лица, които действително управляват предприятието или изпълняват други ключови функции, ï репутацията и опита на директорите, която е релевантна за другите заинтересовани, от издаването на лиценз, компетентни власти, както и за текущата оценка на съответствието с оперативните условия. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ДЯЛ III УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ ГЛАВА 1 III ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ НА ФИНАНСОВИЯ НАДЗОР Ö Надзорни органи и общи правила Õ ò нов Член 27Главна цел на надзора Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разполагат с необходимите средства за постигане на главната цел на надзора, а именно защитата на титулярите на полици и на бенефициентите. Член 28Общи принципи на надзора 1. Надзорът се основава на насочен към бъдещето и рисково ориентиран подход. Той включва редовната проверка на доброто функциониране на застрахователната и презастрахователната дейност и спазването на надзорните правила от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия. 2. Надзорът се осъществява както на място, така и от разстояние. 3. Държавите-членки гарантират, че изискванията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се прилагат по начин, отговарящ на характера, сложността и размера на риска, характерен за дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие. ê 2005/68/ЕО чл. 15 (адаптиран) и 2002/83/ЕО чл. 10 (адаптиран) ð нов Член 29Компетентни Ö Надзорни Õ органи и предмет Ö обхват Õ на надзора 1. Финансовият надзор на Ö застрахователните и Õ презастрахователнитео предприятияе, включително този на дейността, която тео извършват чрез клонове или по силата на свободата на предоставяне на услуги, е изцяло от отговорност на държавата-членка произход. Ако компетентните власти на приемащата държава-членка имат основания да считат, че дейността на презастрахователното предприятие може да накърни неговата финансова стабилност, те информират компетентните власти на държавата-членка, където се намира главното управление на презастрахователното предприятие. Последните определят дали презастрахователното предприятие изпълнява правилата за надзора, установени в настоящата директива. 2. Финансовият надзор съгласно параграф 1 включва проверка по отношение на цялостната дейност на презастрахователното предприятие Ö застрахователното и презастрахователното предприятие Õ, зна състоянието на платежоспособността му, зна създаването на технически резерви и на ð допустимите собствени средства ï активите за тяхното покритие, в съответствие с установените правила или практиките, прилагани от държавата-членка по произход по силата на разпоредбите, приети на равнище на Общността. ê 92/49/ЕИО чл. 9 (адаптиран) Когато съответното Ö застрахователно Õ предприятие има разрешение да покрива рисковете, класифицирани в клас 18 на точка А от приложението I, надзорът се разширява до наблюдение на техническите ресурси, които Ö застрахователното Õ предприятието има на разположение за целите на извършване на действия по предоставяне на помощ, които се е ангажирало на извършва, когато правото на държавата-членка по произход предвижда наблюдение на такива ресурси. 3. Компетентните органи на държавата-членка по произход изискват от всяко застрахователно предприятие стабилни административни и счетоводни процедури и адекватен механизъм за вътрешен контрол. ê 2002/83/ЕО чл. 10, параграф 1 (адаптиран) 1 3. Ако компетентнитеÖ надзорните Õ органи на държавата–членка Ö , където е разположен рискът, или Õ на задължението имат основание да считат, че дейността на дадено застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие може да застраши нейната неговата финансова стабилност, те уведомяват компетентнитеÖ надзорните Õ органи на държавата–членка по произход на предприятието. Последните Ö Надзорните органи на държавата–членка по произход Õ определят дали предприятието отговаря на принципите за финансов надзор, предвидени в настоящата директива. ò нов Член 30Прозрачност и отчетност 1. Надзорните органи изпълняват своите задачи в съответствие с принципите за прозрачност и отчетност при строго съблюдаване на защитата на поверителната информация. 2. Държавите-членки гарантират оповестяването на следната информация: а) текстовете на законовите, подзаконовите и административните разпоредби и общите указания от законодателството в областта на застраховането; б) общите критерии и методи, използвани в рамките на процеса на надзорен преглед съгласно член 36; в) агрегирани статистически данни за ключовите аспекти от прилагането на надзорната рамка; г) начина за използване на предвидените в настоящата директива възможности и правомощия; д) целите на надзора и неговите главни функции и дейности. Предвиденото в първата алинея оповестяване е достатъчно, за да даде възможност за сравнение на подходите на надзор, приети от надзорните органи на различните държави-членки. Оповестяването се изготвя в общоприета форма и се актуализира редовно. То трябва да е достъпно на един електронен адрес във всяка държава-членка. 3. Държавите-членки могат да предвидят прозрачни процедури за назначаване и освобождаване от длъжност на членовете на ръководните и управителните структури на техните надзорни органи. 4. Комисията приема правоприлагащи мерки във връзка с параграф 2, които определят за кои ключови аспекти трябва да бъдат оповестени агрегирани статистически данни, а също и формата, структурата, съдържанието и датата на публикуване на оповестяването. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2005/68/ЕО чл. 60, параграф 3 (адаптиран) ð нов ÖЧлен 31Забрана за възражение срещу презастрахователни договори или договори за ретроцесия Õ 1. Държавата-членка по произход на застрахователното предприятие не може да възрази срещу презастрахователен договор, сключен от застрахователното предприятие с презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО, или отсъс застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/ЕИО или с настоящата директивачлен 14, по причини, които са пряко свързани с финансовата стабилност на Ö това Õ презастрахователното или застрахователното предприятие. ê 2005/68/ЕО чл. 15 (адаптиран) 32. Държавата-членка по произход на презастрахователното предприятие не възразява срещу договор за ретроцесия, сключен от презастрахователното предприятие с презастрахователно предприятие, което е получило лиценз в съответствие с настоящата директива, или със застрахователно предприятие, което е получило лиценз в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕОчлен 14, по причини, пряко свързани с финансовата стабилност на това презастрахователно или застрахователно предприятие. 4. Компетентните власти на държавата-членка по произход изискват от всяко презастрахователно предприятие да разполага с надеждни административни и счетоводни процедури, както и с адекватни механизми за вътрешен контрол. ê 2005/68/ЕО чл. 16 (адаптиран) Член 32Надзор на клонове, установени в друга държава-членка Ако дадено Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие с лиценз в друга държава-членка извършва дейност чрез клон, държав Ö ите-членки Õ ата-членка, в която се намира клонът, предвиждат възможност за компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавата-членка по произход да извършват, след като първо са информирали компетентните власти Ö надзорните органи Õ на Ö съответната приемаща Õ държавата-членка, в която се намира клонът, самостоятелно или чрез посредничеството на лица, които назначениават за тази цел, проверка на място на информацията, необходима за финансовия надзор върху предприятието. Органите на Ö съответната приемаща Õ държавата-членка, в която се намира клонът, могат да участват в тази проверка Ö тези проверки Õ. ê 2002/83/ЕО чл. 13 (адаптиран) Член 33Счетоводна, надзорна и статистическа информация: надзорни правомощия ê 84/641/ЕИО чл. 11 (адаптиран) 1. Всяка дДържава-членкаÖ ите-членки Õ изискват от всяко Ö застрахователно и презастрахователно Õ предприятия, чийто централни управления се намират на нейна Ö тяхна Õ територия, да представя годишен отчет, включващ всички видове операции, за финансовото състояние, за платежоспособността и за рисковете, изброени под Ö в клас Õ № 18 в точка A от приложението I, както и за други ресурси, с които разполага за изпълнение на задълженията си, когато законодателството на съответната държава-членка предвижда надзор на такива ресурси. ê 87/343/ЕИО чл. 1.7 (адаптиран) 12. По отношение на кредитното застраховане, Ö общо застрахователното Õ предприятието предоставя на надзорнитея орган Ö органи Õ счетоводни отчети, в които са отразени техническите резултати и техническите резерви, свързани с тази дейност. ê 2005/68/ЕО чл. 17 (адаптиран) 23. Държавите-членки изискват от Ö застрахователните и Õ презастрахователните предприятия, където Ö чието Õ се намира главното управление Ö е разположено Õ на тяхната територия да представят периодично справките заедно със статистически документи за целите на надзора. Компетентните власти Ö Надзорните органи Õ си предоставят взаимно всички необходими документи и информация за целите на надзора. ê 2002/83/ЕО чл. 13 (адаптиран) ð нов Ö Член 34Общи надзорни правомощия Õ ò нов 1. Държавите-членки гарантират, че надзорните органи притежават правомощията за вземане на превантивни и коригиращи мерки, с цел осигуряване на спазването на приетите вследствие на настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби от страна на застрахователните и презастрахователни предприятия 2. Надзорните органи притежават правомощията да вземат всякакви мерки, включително, ако е целесъобразно, и от административен и финансов характер, по отношение на застрахователните или презастрахователните предприятия, и на членовете на техния административен или управителен орган, или на лицата, контролиращи този орган. 3. Държавите-членки гарантират, че надзорните органи притежават правомощията да изискват цялата информация, необходима за провеждане на надзора съгласно член 35. 4. Държавите-членки гарантират, че в рамките на процеса на надзорен преглед надзорните органи притежават правомощията да разработват, ако е целесъобразно, в допълнение към изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, количествени инструменти за оценка на способността на застрахователните или презастрахователните предприятия за справяне с възможни събития или бъдещи изменения на икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятен ефект върху цялостното им финансово състояние. Надзорните органи изискват редовното провеждане на такъв вид тестове от страна на предприятията. ê 2002/83/ЕО чл. 13 (адаптиран) Ö 5. Надзорните органи притежават правомощията да провеждат проверки на място в помещенията на застрахователните и презастрахователните предприятия. Õ ò нов 6. Надзорните правомощия се прилагат навреме и по пропорционален начин. ò нов 7. Правомощията по отношение на застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно параграфи 1—5 са приложими и по отношение на дейностите на застрахователните и презастрахователните предприятия, възложени на външни изпълнители. ê 2002/83/ЕО чл. 13 (адаптиран) 8.в) да осигури прилагането на тези мМерките, Ö предвидени в параграфи 1—5 и 7, се прилагат Õ ако е необходимо и принудително, по съдебен път, когато е подходящоцелесъобразно. ê 2002/83/ЕО чл. 13 (адаптиран) 3. Всяка държава – членка предприема всички необходими стъпки, за да гарантира, че компетентните органи разполагат с правомощията и средствата, необходими за надзора на дейността на застрахователни предприятия, чиито главни управления се намират на нейна територия, включително на дейността, осъществявана извън тази територия, в съответствие с директивите на Съвета, уреждащи тези дейности с оглед прилагането им. Тези правомощия и средства по–специално дават възможност на компетентните органи: а) да правят подробни проучвания относно състоянието на застрахователното предприятие и цялостната й дейност, inter alia, посредством: - събиране на информация или изискване да се представят документи във връзка с нейната застрахователна дейност; - провеждане на проучвания на място в помещенията на застрахователното предприятие; б) да предприемат по отношение на застрахователното предприятие, нейните директори или управители или лицата, които я контролират, съответните необходими мерки, които да гарантират, че дейността на предприятието се осъществява съгласно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които предприятието трябва да съблюдава във всяка държава – членка и по–специално планът за дейността, дотолкова доколкото тя остава задължителна; да предотвратява или поправя всички нередности, които са в ущърб на интересите на застрахованите лица; ò нов Член 35Информация, която се предоставя за целите на надзора 1. Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да представят на надзорните органи информацията, която е необходима за целите на надзора. В рамките на провеждането на посочения в член 36 процес тази информация включва най-малко необходимата информация за: а) оценка на системата на управление, прилагана от предприятията, на извършваната от тях дейност, на принципите на оценка, прилагани за целите на платежоспособността, на рисковете, с които се сблъскват, и на системите за управление на риска, както и на тяхната капиталова структура, нужди и управление; б) вземане на целесъобразни решения вследствие на прилагането на техните надзорни права и задължения. 2. Държавите-членки гарантират, че надзорните органи притежават следните правомощия: а) да определят характера, обхвата и формата на посочената в параграф 1 информация, която те изискват да бъде представена от застрахователните и презастрахователните предприятия към следните времеви моменти: i) към предварително определени периоди; ii) при възникване на предварително определени събития; iii) по време на проучвания по отношение състоянието на застрахователното или презастрахователното предприятие; б) да получават цялата информация във връзка с договори, страни по които са посредници, или с договори, които са сключени с трети страни; в) да изискват информация от външни експерти, като например одитори или актюери. 3. Информацията, предвидени в параграфи 1 и 2, обхваща следното: а) качествени и количествени елементи, или всяка подходяща тяхна комбинация; б) исторически, текущи и бъдещи елементи, или всяка подходяща тяхна комбинация; в) информация от вътрешни или външни източници, или всяка подходяща тяхна комбинация; 4. Информацията, предвидена в параграфи 1 и 2, съответства на следните принципи: а) тя трябва да отразява характера, обема и сложността на дейността на съответното предприятие; б) тя трябва да е достъпна, цялостна във всички съществени аспекти, съпоставима и последователна в дългосрочен план; в) тя трябва да е уместна, надеждна и разбираема. 5. Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с подходящи системи и структури, за да изпълнят изложените в параграфи 1—4 изисквания, а също и със съставена в писмена форма политика, одобрена от административния или управителен орган на застрахователното или презастрахователното предприятие, за да се гарантира продължаването на целесъобразността на представената информация. 6. Комисията приема правоприлагащи мерки за определяне на посочената в параграфи 1—5 информация, с цел гарантиране на сближаването на надзорната отчетност в необходимата степен. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2002/83/ЕО чл. 13 и 2005/68/ЕО чл. 17, параграф 4 (адаптиран) Също така държавите-членки могат да предвидят възможност за компетентните власти да получават информация относно договорите, които се намират при посредници. ò нов Член 36Процес на надзорен преглед 1. Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разглеждат и оценяват стратегиите, процесите и отчетните процедури, които са установени от застрахователните и презастрахователните предприятия с цел осигуряване на спазването на приетите вследствие на настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби. Прегледът и оценяването обхващат оценката на качествените изкисвания по отношение на системата на управление, оценката на рисковете, пред които съответното предприятие е изправено или може да се изправи, оценката на способността на тези предприятия да оценяват тези рискове, като се вземе предвид средата, в която предприятията оперират. 2. Надзорните органи разглеждат и оценяват по-специално спазването на изискванията по отношение на: а) системата на управление съгласно глава IV, раздел 2; б) техническите резерви съгласно глава IV, раздел 2; в) капиталовите изисквания съгласно глава VI, раздели 4 и 5; г) инвестиционните правила съгласно глава VI, раздел 6; д) качеството и количеството на собствените средства съгласно глава VI, раздел 3; г) текущото спазване на изискванията за цялостни или частични вътрешни модели съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 3, когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва цялостен или частичен вътрешен модел. 3. Надзорните органи разполагат с подходящи инструменти за наблюдение, които им позволяват да установят влошаващото се финансово състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие и да проследят как това влошаване е преодоляно. 4. Надзорните органи оценяват адекватността на методите и практиките на застрахователните и презастрахователните предприятия, създадени за установяване на възможните бъдещи изменения на икономическите условия, които биха могли да имат неблагоприятен ефект върху съответното предприятие. Надзорните органи оценяват способността на предприятията да издържат на тези възможни събития или бъдещи изменения на икономическите условия. 5. Надзорните органи разполагат с необходимите правомощия да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да отстранят установените в рамките на процеса на надзорен преглед слабости или недостатъци. 6. Прегледът и оценяването се извършват редовно. Надзорните органи определят минималната честота и обхват на посочените в параграфи 1, 2 и 4 прегледи, оценяване и оценки, като вземат предвид характера, обема и сложността на дейностите на съответното застрахователно или презастрахователно предприятие. Член 37Добавяне на капитал 1. Вследствие на процеса на надзорен преглед надзорните органи могат при извънредни обстоятелства да изискат добавянето на капитал от застрахователното или презастрахователното предприятие посредством решение, в което се посочват причините. Тази възможност може да бъде използвана само в следните случаи: а) надзорните органи стигат до заключението, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 2, и искането съгласно член 117 се е оказало неефективно или докато по силата на същия член се разработва цялостен или частичен вътрешен модел; б) надзорните органи стигат до заключението, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на цялостен или частичен вътрешен модел съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 3, тъй като някои количествено измерими рискове са обхванати в незадоволителна степен и адаптирането на модела, за по-добро отразяване на дадения рисков профил, е било неуспешно в рамките на разумен срок; в) надзорните органи стигат до заключението, че системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от стандартите, представени в глава VI, раздел 2, и тези отклонения възпрепятстват предприятието при подходящата оценка и управление на рисковете, на които то е или би могло да бъде изложено, а прилагането на други мерки, само по себе си, е малко вероятно да доведе до необходимото отстраняване на недостатъците в рамките на разумен срок; 2 В представените в параграф 1, букви а) и б) случаи добавеният капитал се изчислява по начин, гарантиращ спазването на изискванията от член 101, параграф 3 от страна на предприятието. 3. В представените в параграф 1, букви б) и в) случаи надзорният орган гарантира, че застрахователното или презастрахователното предприятие полага всички усилия за отстраняване на недостатъците, довели до налагане на добавянето на капитал. 4. Добавеният капитал съгласно параграф 1 се преразглежда поне веднъж годишно от страна на надзорния орган и се отменя, когато предприятието е отстранило довелите до неговото налагане недостатъци. Добавеният капитал може да придобие постоянен характер, само когато посочените в параграф 1, буква а) условия продължат да бъдат в сила, тъй като рисковият профил на съответното предприятие продължава да се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 2. 5. Капиталовото изискване за платежоспособност, включващо наложения съгласно параграф 1, букви а) и б) добавен капитал, заменя неадекватното капиталово изискване за платежоспособност. Капиталовото изискване за платежоспособност, включващо добавения капитал, заменя във всички случаи неадекватното капиталово изискване за платежоспособност, с цел да се установи дали е налице посоченото в член 136 нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност. 6. Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи допълнителните обстоятелства, при които може да бъде наложено изискване за добавяне на капитал и начина за неговото изчисляване. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 38Надзор на възложените на външни изпълнители дейности 1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятията, които възлагат дейности на външни изпълнители съгласно член 48, предвиждат следното: а) доставчикът на услуги трябва да сътрудничи на надзорните органи на застрахователното и презастрахователното предприятие по отношение на възложената му дейност; б) застрахователните и презастрахователните предприятията, техните одитори и съответните надзорни органи трябва да разполагат с ефективен достъп до информацията, свързана с възложените на външни изпълнители дейности, а също и до работните помещения на доставчика на услуги, когато тези помещения са разположени в рамките на Общността и надзорните органи трябва да са в състояние да упражнят това право на достъп. 2. Държавата-членка, където е разположен доставчикът на услуги, позволява на надзорните органи на застрахователното и презастрахователното предприятие да проведат самостоятелно или чрез посредничеството на назначени от тях за тази цел лица проверки на място в помещенията на доставчика на услуги, след като първо са информирали съответните отговорни органи на тази държава. Ако предприятието не е обект на надзор, отговорен орган е надзорният орган. Надзорните органи на държавата-членка, в която е разположено застрахователното или презастрахователното предприятие, могат да делегират изпълнението на такива проверки на място на надзорните органи на държавата-членка, където доставчикът на услуги е разположен. ê 2002/83/ЕО чл. 14 (адаптиран) ð нов Член 39Прехвърляне на портфейл 1. В съответствие с условията, предвидени от националното право, всяка държавитеа–членка Ö членки Õ издават разрешителни на застрахователни Ö и презастрахователни Õ предприятия, чиито главни управления се намират на нейна Ö тяхна Õ територия, да прехвърлят целите или част от своите портфейли с договори, сключени или съгласно правото на установяване, или свободното предоставяне на услуги на Ö предприятието- Õ-цесионер, установено в Общността. , Ö Такова прехвърляне може да бъде разрешено само, Õ ако компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход на Ö предприятието Õ-цесионера удостоверят, че след прехвърлянето последният Ö предприятието-цесионер Õ има ð допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100, алинея първа ï собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност. Ö 2. При застрахователни предприятия се прилагат параграфи от 3 до 6. Õ 23. Когато клон има намерение да прехвърли целия или част от портфейла си с договори, сключени или съгласно правото на установяване, или свободното предоставяне на услугитрябва да се направи запитване до държавата–членка Ö, в която е разположен клонът Õпо регистрация на клона. 34. В случаите, посочени в параграфи 1 и 23, Ö надзорните Õ органите в държавата–членка по произход на прехвърлящото застрахователно предприятие издават разрешително за прехвърлянето, след като получат съгласието на компетентните Ö надзорните Õ органи Ö на държавите-членки, където са разположени рисковете или Õ на държавите–членки на задължението. 45. Компетентните Ö Надзорните Õ органи на държавите–членки, с които е проведена консултация, дават своето мнение или съгласие на компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата–членка по произход на прехвърлящото застрахователно предприятие в срок до три месеца след получаване на искането Ö за запитване. Õ ; лЛипсата на отговор от органите, до които е отправено запитването през този период от време, се счита за благоприятно становище или за мълчаливо съгласие. 56. Прехвърляне, което е разрешено в съответствие с настоящия член параграфи 1—5, се публикува както е предвидено от националното право Ö в държавата-членка, в която е разположен рискът или Õ в държавата–членка на задължението. Такива прехвърляния автоматически стават валидни по отношение на титулярите на полици, застрахованите лица и всички други лица, които имат права или задължения, произтичащи от прехвърлените договори. ê 92/49/ЕИО чл. 12 и 2002/83/ЕО чл. 14 (адаптиран) Настоящата разпоредба Първата и втората алинея на настоящия параграф не засягат правотоата на държавите-членки да дават на титулярите на полици възможност за анулиране на договори в рамките на определен срок след прехвърлянето. ДЯЛ III ГЛАВА IV —УСЛОВИЯ, УРЕЖДАЩИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТТА ò нов Раздел 1 — Отговорност на административния или управителен орган ò нов Член 40Отговорност на административния или управителен орган Държавите-членки гарантират, че административният или управителен орган на застрахователното или презастрахователното предприятие е най-висшата отговорна инстанция на съответното предприятие по отношение на спазването на приетите вследствие на настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби. ò нов РАЗДЕЛ 2 — СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ Член 41Общи изисквания към управлението 1. Държавите-членки изискват от всички застрахователни и презастрахователни предприятия да разполагат с ефективна система на управление, която осигурява стабилно и благоразумно управление на дейността. Тази система включва, най-малко, подходящата обозрима организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разделение на отговорностите, както и ефективна система, осигуряваща предаването на информация. Тя включва съблюдаване на изискванията, представени в членове 42—48. Система на управление е обект на редовен вътрешен преглед. 2. Система на управление е пропорционална на характера, обема и сложността на операциите на застрахователното или презастрахователното предприятие. 3. Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат със съставена в писмена форма политика поне по отношение на управлението на риска, на вътрешния контрол, на вътрешния одит и, където е приложимо, на възлагането на дейности на външни изпълнители. Те гарантират прилагането на тези политики. Тези съставени в писмена форма политики се преразглеждат най-малко веднъж годишно. Те са обект на предварително одобрение от страна на административния или управителен орган и биват адаптирани във връзка с всяка значителна промяна в системата или в съответната област на дейност. 4. Надзорните органи разполагат с целесъобразните средства, методи и правомощия за проверка на системата на управление на застрахователните и презастрахователните предприятия, както и за оценка на определените от тези предприятия нововъзникващи рискове, които биха могли да застрашат тяхната финансова стабилност. Държавите-членки гарантират, че надзорните органи разполагат с необходимите правомощия да изискат подобряването и подсилването на системата на управление, за да осигурят съответствието ѝ с изложените в членове 42—48 изисквания. Член 42Изисквания за квалификация и репутация на лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции, във всеки един момент отговарят на следните изисквания: а) тяхната професионална квалификация, знания и опит покриват изискванията, позволяващи стабилно и благоразумно управление; б) тяхната репутация и професионална лоялност отговарят на най-високите критерии. 2. Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват надзорния орган за всяка промяна на самоличността на лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции, както и предоставят пълната информация, необходима за оценка на изпълнението на изискванията за квалификация и репутация на новите лица, определени да управляват предприятието. 3. Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват съответния им надзорен орган, ако някое от споменатите в параграфи 1 и 2 лица е било сменено, тъй като вече не отговаря на посочените в параграф 1, буква б) изисквания. Член 43Управление на риска 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с ефективна система за управление на риска, включваща стратегиите, процесите и отчетните процедури, необходими за непрекъснатото наблюдение, управление и отчитане, на индивидуално и на агрегирано ниво, на рисковете, на които те са или биха могли да бъдат изложени, както и тяхната взаимна зависимост. Системата за управление на риска е добре интегрирана в организационната структура на застрахователното или презастрахователното предприятие. Тя включва планове за действие при извънредни ситуации. 2. Системата за управление на риска покрива рисковете, които се включват в изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 101, параграф 4, а също и рисковете, които не са изцяло включени в това изчисление. Тя покрива най-малко следните области: а) поемане на риск и формиране на резерви; б) управление на активите и пасивите; в) инвестиции, по-специално в деривати и сходни задължения; г) управление на ликвидни и концентрационни рискове; д) презастраховане и други техники за намаляване на риска. Съставената в писмена форма политика за управление на риска, посочена в член 41, параграф 3, обхваща политики, свързани с алинея втора, букви от а) до д) от настоящия параграф. 3. По отношение на инвестиционния риск застрахователните и презастрахователните предприятия доказват, че спазват посоченото в глава VI, раздел 6. 4. Застрахователните и презастрахователните предприятия създават звено за управление на риска, което е структурирано по начин, подпомагащ прилагането на системата за управление на риска. 5. При застрахователните и презастрахователните предприятия, които използват одобрен съгласно членове 110 и 111 цялостен или частичен вътрешен модел, звеното за управление на риска изпълнява следните допълнителни задачи: а) изготвяне и прилагане на вътрешния модел; б) тестване и валидиране на вътрешния модел; в) документиране на вътрешния модел, както и на всяка следваща промяна в него; г) информиране на административния или управителен орган относно резултатите от вътрешния модел, като предлага области, които имат нужда от подобрение, както и информиране на този орган относно действията за отстраняване на вече установените недостатъци; д) анализ на работата на вътрешния модел и изготвяне на обобщени доклади за това. Член 44Вътрешна оценка на риска и платежоспособността 1. Като част от системата за управление на риска всяко застрахователно и презастрахователно предприятие изготвя своя вътрешна оценка на риска и платежоспособността. Оценката включва най-малко следното: а) съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, като се вземе предвид рисковият профил, одобрените лимити за поемане на риск и бизнес стратегията на предприятието; б) непрекъснатото спазване на посочените в глава VI, раздели 4 и 5 капиталови изисквания и на изложените в глава VI, раздели 2 изисквания във връзка с техническите резерви; в) степента, в която рисковият профил на предприятието се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на посоченото в член 101, параграф 3 капиталово изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 2, или посредством неговия цялостен или частичен вътрешен модел съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 3. 2. За целите на параграф 1, буква а) предприятието разполага с процеси, позволяващи му да определи и оцени добре риска, пред който то е изправено в краткосрочен и дългосрочен план, а също и да определи възможните събития или бъдещото изменение на икономическите условия, което би могло да има неблагоприятен ефект върху цялостното му финансово състояние. Предприятието представя методите, използвани за определяне на неговите съвкупни нужди по отношение на платежоспособността. 3. При посочения в параграф 1, буква в) случай, когато се използва вътрешен модел, оценката се изготвя заедно с рекалибриране, което адаптира резултатите за риска, получени посредством вътрешния модел към размера на риска и калибрирането на капиталовото изискване за платежоспособност. 4. Вътрешната оценка на риска и платежоспособността е неделима част от бизнес стратегията и винаги се взема предвид при стратегически решения на предприятието. 5. Застрахователните и презастрахователните предприятия изготвят посочената в параграф 1 оценка редовно, както и незабавно след всяка значителна промяна в рисковия си профил. 6. Застрахователните и презастрахователните предприятия информират надзорните органи относно резултатите от всяка оценка на риска и платежоспособността като част от информацията, отчитана съгласно член 35. Член 45Вътрешен контрол 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с ефективна система за вътрешен контрол. Тази система включва най-малко административни и счетоводни процедури, рамка на вътрешния контрол, подходящ ред за отчитане на всички нива на предприятието, както и функция, следяща за спазване на изискванията. 2. Функцията, следяща за спазване на изискванията, включва консултация на административния или управителен орган относно спазването на предвидените с настоящата директива законови, подзаконови и административни разпоредби. Тя включва също така оценка на възможното въздействие на всяко изменение в правното статукво върху съответните операции на предприятието, както и определянето и оценката на риска, свързан със спазването на изискванията. Член 46Вътрешен одит 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия предвиждат ефективна и постоянна дейност в областта на вътрешния одит. 2. Дейността в областта на вътрешния одит включва определяне на съответствието между дейностите на застрахователното и презастрахователното предприятие и всички вътрешни стратегии, процеси и отчетни процедури. Дейността в областта на вътрешния одит включва и оценка на това, доколко системата за вътрешен контрол на предприятието отговаря в достатъчна степен и е подходяща спрямо неговата дейност. 3. Дейността в областта на вътрешния одит е обективна и не зависи от оперативната дейност. 4. Всички констатации и препоръки на вътрешния одит се докладват на административния или управителен орган, който гарантира за спазването на констатациите и препоръките на вътрешния одит. Член 47Актюерска дейност 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия предвиждат ефективна актюерска дейност, извършваща следното: а) координиране и изчисляване на техническите резерви; б) гарантиране на пригодността на използваните методологии и базови модели, както и на допусканията, направени при изчисляване на техническите резерви; в) оценяване на пълнотата и качеството на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви; г) сравняване на най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати; д) информиране на административния или управителен орган относно надеждността и адекватността при изчисляване на техническите резерви; е) контролиране на изчисляването на техническите резерви в случаите съгласно член 81; ж) изразяване на мнение относно общата застрахователна политика; з) изразяване на мнение относно адекватността на презастрахователните договори; и) подпомагане на ефективното прилагане на посочената в член 43 система за управление на риска, по-специално по отношение на създаването на модели за риска, стоящи в основата на изчисляването на капиталовите изисквания съгласно глава VI, раздели 4 и 5 и на посочената в член 44 оценка. 2. Актюерска дейност се извършва от лица, притежаващи достатъчно знания в областта на актюерската и финансовата математика, способни при необходимост да докажат съответния си опит и експертна оценка в областта на приложимите професионални и други стандарти. Член 48Възлагане на дейности на външни изпълнители 1. Държавите-членки гарантират, че когато застрахователните и презастрахователните предприятия възлагат критични или важни оперативни функции, или всякакви застрахователни и презастрахователни дейности на външни изпълнители, предприятията запазват цялата отговорност за изпълнението на всички свои задължения по настоящата директива. 2. Възлагането на важни оперативни дейности на външни изпълнители се извършва по начин, който не води до следното: а) съществено нарушаване на качеството на системата на управление на съответното предприятие; б) неоснователно нарастване на операционния риск; в) нарушаване на способността на надзорните органи да контролират спазването на съответните задълженията от страна на предприятието; г) нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на титулярите на полици. 3. Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват своевременно надзорните органи преди да възложат важни дейности на външни изпълнители, а също относно всяко следващо значително изменение във връзка с тези дейности. Член 49Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки, допълнително определящи следното: (1) елементите на посочените в членове 41, 43, 45 и 46 системи, по-специално областите, засегнати от управлението на активите и пасивите и инвестиционната политика на застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно член 43, параграф 2; (2) дейностите, посочени в членове 43, 45, 46 и 47; (3) посочените в член 42 изисквания и свързаните с тях дейности; (4) условията, при които могат да бъдат възлагани дейности на външни изпълнители; Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Раздел 3 — Публично оповестяване Член 50Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: съдържание 1. Вземайки предвид изложените в член 35, параграфи 3 и 4 принципи, държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия всяка година да оповестяват публично отчет за своята платежоспособност и финансово състояние. Този отчет съдържа следната информация, представена или изцяло, или под формата на препратки към еквивалентна информация, публично оповестена по силата на други правни или регулаторни изисквания: а) описание на дейността и на резултатите от дейността на предприятието; б) описание на системата на управление и оценка на нейната адекватност спрямо рисковия профил на предприятието; в) отделно описание на рисковата експозиция, концентрация, намаляване и чувствителност за всяка категория риск; г) отделно описание по активи, технически резерви и други пасиви на основанията и методите, използвани при тяхното оценяване, заедно с обяснение за всяко значително несъответствие с използваните основания и методи за оценка във финансовите отчети; д) описание на управлението на капитала, включващо най-малко: i) структура и размер на собствените средства, както и тяхното качество; ii) размер на минималното капиталово изискване и на капиталовото изискване за платежоспособност; iii) информация, която позволява правилното разбиране на основните разлики между стандартната формула и всеки използван от предприятието вътрешен модел за изчисляване на неговото капиталово изискване за платежоспособност; iv) размер на всяко, дори и впоследствие отстранено, нарушение на минималното капиталово изискване и на всяко значително нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност в рамките на отчетния период, заедно с обяснение за неговия произход и последици, както и на предприетите оздравителни мерки. 2. Описанието съгласно параграф 1, буква д), i) включва анализ на всяка значителна промяна спрямо предходния отчетен период и обяснение за всяко значително несъответствие във връзка със стойността на тези елементи във финансовите отчети, както и кратко описание на условията за трансфер на капитал. Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно параграф 1, буква д), ii) представя поотделно изчислената съгласно глава VI, раздел 4, подраздели 2 и 3 сума и добавения капитал, наложен в съответствие с член 37, заедно с кратка информация относно неговата обосновка, направена от съответния надзорен орган. Въпреки това, без да се засяга задължителното в рамките на други правни или регулаторни изисквания оповестяване, държавите-членки могат да предвидят, че не е необходимо отделното оповестяване на добавения капитал в рамките на преходен период, ненадхвърлящ пет години от посочената в член 310 дата. Оповестяването на капиталовото изискване за платежоспособност е придружено, където е приложимо, от уточнението, че неговият краен размер е обект на надзорна оценка. Член 51Информация за и отчети на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор 1 Държавите-членки изискват от надзорните органи да предоставят на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор всяка година следната информация относно: а) средния размер добавен капитал на предприятие и разпределението на наложените изисквания за добавяне на капитал от страна на надзорните органи през предходната година, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност и представени поотделно в следния вид: i) за всички застрахователни и презастрахователни предприятия заедно; ii) за животозастрахователните предприятия; iii) за общо застрахователните и презастрахователните предприятия; б) дял на добавения капитал, наложен по член 37, параграф 1, съответно по букви а), б) и в) — за всеки вид оповестяване съгласно буква а). 2. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор всяка година оповестява публично следната информация: а) съвкупното разпределение на добавен капитал в Общността, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност, представено поотделно за: i) всички застрахователни и презастрахователни предприятия; ii) животозастрахователните предприятия; iii) общо застрахователните и презастрахователните предприятия; б) дял на добавения капитал, наложен по член 37, параграф 1, съответно по букви а), б) и в) — за всеки вид оповестяване съгласно буква а). Наред с това Комитетът всяка година оповестява следната информация: а) разпределението на добавен капитал, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност, за всички застрахователни и презастрахователни предприятия във всяка държава-членка; б) дял на добавения капитал, наложен по член 37, параграф 1, съответно по букви а), б) и в) — за видовете оповестяване съгласно буква а). 3. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор предоставя посочената в параграф 2 информация на Комисията заедно с отчет, представящ степента на сближаване в областта на надзора по отношение на използването на добавен капитал между надзорните органи в различните държави-членки. Член 52Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: приложими принципи 1. Надзорните органи разрешават на застрахователните и презастрахователните предприятия да не оповестяват информация в следните случаи: а) ако в резултат на оповестяването на информация, конкурентите на предприятието необосновано получават значителни конкурентни предимства; б) ако съществуват задължения към титуляри на полици или правоотношения с контрагенти, обвързващи предприятието в спазване на тайна или поверителност. 2. Ако е налице разрешение за неоповестяване на информация от страна на надзорните органи, предприятията посочват това в отчета за платежоспособността и финансовото състояние и обясняват причините. 3. Надзорните органи разрешават на застрахователните и презастрахователните предприятия да се възползват от или позовават на публични оповестявания, направени по силата на други правни или регулаторни изисквания, в случай че тези оповестявания са еквивалентни на изисканата съгласно член 50 информация както по характер, така и по обхват. 4. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за информацията, посочена в член 50, параграф 1, буква д). Член 53Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: актуализиране и допълнителна доброволна информация 1. В случай на настъпване на значително събитие, влияещо съществено върху значението на оповестената съгласно членове 50 и 52 информация, застрахователните и презастрахователните предприятия оповестяват подходящата информация относно неговия характер и последици. За целите на първата алинея за значително събитие се смятат най-малко случаите: а) когато се наблюдава нарушение на минималното капиталово изискване и надзорните органи или смятат, че предприятието няма да е способно да представи осъществима програма за възстановяване, или в рамките на месец не са получили такава програма. б) когато се наблюдава значително нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност и надзорните органи в рамките на два месеца не са получили програма за възстановяване, която считат за осъществима. В случаите, посочени в алинея втора, буква а), надзорните органи изискват от съответното предприятие незабавно да оповести размера на нарушението заедно с обяснение на неговия произход и последствия, включително предприетите оздравителни мерки. Ако въпреки прилагането на първоначално смятаната за осъществима програма за възстановяване, нарушението на минималното капиталово изискване не е отстранено в рамките на два месеца от неговото разкриване, в края на този период то се оповестява заедно с обяснение на неговия произход и последствия, включително предприетите оздравителни мерки. В случая, посочен в алинея втора, буква б), надзорните органи изискват от съответното предприятие незабавно да оповести размера на нарушението заедно с обяснение на неговия произход и последствия, включително предприетите оздравителни мерки. Ако въпреки прилагането на първоначално смятаната за осъществима програма за възстановяване, значителното нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност не е отстранено в рамките на четири месеца от неговото разкриване, в края на този период то се оповестява заедно с обяснение на неговия произход и последствия, включително предприетите оздравителни мерки. 2. Застрахователни и презастрахователни предприятия могат да оповестяват на доброволна основа всякаква информация или разяснения, свързани с тяхната платежоспособност и финансово състояние, които не са обект на задължително оповестяване съгласно член 50 и член 52, параграф 1. Член 54Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: политика и приемане 1. Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с подходящи системи и структури, за да изпълнят изложените в членове 50, 52 и член 53, параграф 1 изисквания, а също и със съставена в писмена форма политика, за да се гарантира постоянно целесъобразността на всяка оповестена информация съгласно членове 50, 52 и 53. 2. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние се приема от административния или управителен орган на застрахователното или презастрахователното предприятие и се публикува единствено след неговото приемане. Член 55Отчет за платежоспособността и финансовото състояние: правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки за допълнително определяне на информацията, която трябва да бъде оповестена, и на начините за постигане на това. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2002/83/ЕО чл. 15 (адаптиран) Раздел 2 4 - Квалифицирано участие Член 56Ö Придобивания Õ ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 2, буква a), чл. 2, параграф 2, буква a) и чл. 4, параграф 2 (адаптиран) 1. Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице или такива лица, действащи съгласувано, наричани по-долу „предложил приобретател“, които са взели решение или да придобият, пряко или непряко, квалифицирано участие в застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано участие, в резултат на което делът на правата на глас или капиталът, който държат, би достигнал или надвишил 20 %, 30 % или 50 %, или застрахователното Ö или презастрахователно Õ предприятие би станало тяхно дъщерно предприятие, наричано по-долу „предложено придобиване“, първо да нотифицират писмено компетентните Ö надзорните Õ органи на застрахователното Ö или презастрахователно Õ предприятие, в което те се стремят да придобият квалифицирано участие или да увеличат подобно квалифицирано участие, относно размера на предвиденото участие и относно съответната информация, посочена в член 15б58, параграф 4. Държавите-членки не са длъжни да прилагат прага от 30 % в случаите, когато съгласно член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2004/109/ЕО прилагат праг от една трета. ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 2, буква в), чл. 2, параграф 2, буква в) и чл. 4, параграф 5 (адаптиран) 2. Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да се разпореди, пряко или непряко, с квалифицираното си участие в застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие, първо да нотифицира писмено компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход, като посочи размера на предвиденото участие. Такова лице следва също да нотифицира компетентните Ö надзорните Õ органи, ако е взело решение да намали квалифицираното си участие, така че делът на правата на глас или притежавания капитала би спаднал под 20 %, 30 % или 50 % или така че застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие би престанало да бъде негово дъщерно предприятие. Държавите-членки не са длъжни да прилагат прага от 30 % в случаите, когато съгласно член 9, параграф 3, буква а) от Директива 2004/109/ЕО прилагат праг от една трета. ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 3, чл. 2, параграф 3 и чл. 4, параграф 2 (адаптиран) Член 57Срок за извършване на оценка 1. Компетентните Ö Надзорните Õ органи изпращат своевременно и във всички случаи в рамките на два работни дни след получаване на нотификацията, изисквана по член 1556, параграф 1, както и след евентуално последващо получаване на информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член, писмено потвърждение за получаването до предложилия приобретател. ê 2007/44/ЕО чл. 4, параграф 2 (адаптиран) 2. Компетентните органи изпращат, своевременно и във всички случаи в рамките на два работни дни след получаване на нотификацията, както и след евентуално последващо получаване на документите, посочени в параграф 3, писмено потвърждение за получаването до предложилия приобретател. ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 3, Чл. 2, параграф 3 и чл. 4, параграф 2 (адаптиран) Компетентните Ö Надзорните Õ органи разполагат с максимален срок шестдесет работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на нотификацията и на всички документи, които държавата-членка изисква да се прилагат към нотификацията въз основа на списъка, посочен в член 15б58, параграф 4, наричан по-долу „срок за извършване на оценка“, за да извършат оценката, предвидена в член 15б58, параграф 1, наричана по-долу „оценка“. Компетентните Ö Надзорните Õ органи информират предложилия приобретател за датата, на която изтича срокът за извършване на оценка, при потвърждаване на получаването на нотификацията. 2. Компетентните Ö Надзорните Õ органи могат по време на срока за извършване на оценка, ако е необходимо, но не по-късно от петдесетия работен ден от срока за извършване на оценка, да отправят искане за допълнителна информация, която е необходима за приключване на оценката. Това искане се отправя в писмена форма и уточнява необходимата допълнителна информация. За периода между датата на изискване на информация от страна на компетентните Ö надзорните Õ органи и датата на получаване на отговор от предложилия приобретател срокът за извършване на оценка се прекъсва. Това прекъсване не може да надвишава двадесет работни дни. Всяко допълнително искане от страна на компетентните Ö надзорните Õ органи за допълване или изясняване на информацията се отправя по преценка на компетентните органи, но то не може да води до прекъсване на срока за извършване на оценка. 3. Компетентните Ö Надзорните Õ органи могат да удължат прекъсването, посочено в параграф 2, втора алинея, най-много до тридесет работни дни, ако предложилият приобретател: а) се намира или е регулиран извън Общността; или б) е физическо или юридическо лице, което не подлежи на надзор съгласно настоящата директива, Директива 85/611/ЕИО[56], Директива 2002/83/ЕО, Директива 2004/39/ЕО, Директива 2005/68/ЕО или Директива 2006/48/ЕО. 4. Ако след извършване на оценката компетентните Ö надзорните Õ органи решат да се противопоставят на предложението за придобиване, те информират предложилия приобретател в писмена форма, като представят мотивите за това решение, в рамките на два работни дни, като не излизат извън рамките на срока за извършване на оценка. При спазване на разпоредбите на националното право, по искане на предложилия приобретател може да бъде публично оповестено подходящо изложение на мотивите за решението. Това не възпрепятства държавите-членки да разрешат на компетентните Ö надзорните Õ органи да извършат подобно публично оповестяване, без това да е поискано от предложилия приобретател. 5. Ако компетентните Ö надзорните Õ органи не се противопоставят в писмена форма на предложението за придобиване в рамките на срока за извършване на оценката, предложеното придобиване се смята за одобрено. 6. Компетентните Ö Надзорните Õ органи могат да определят максимален срок за сключване на предложеното придобиване и по целесъобразност да удължат този срок. 7. Държавите-членки не могат да налагат изисквания, по-строги от определените в настоящата директива, за нотификация и одобрение от компетентните Ö надзорните Õ органи на преки или непреки придобивания на права на глас или на капитал. ê 2007/44/ЕО чл. 2, параграф 4, чл. 4, параграф 6, чл. 1, параграф 4 (адаптиран) ð нов 8. ð Комисията приема правоприлагащи мерки за допълнително определяне на ï корекции на критериите, установени в член 15б58, параграф 1, с цел да се отчете бъдещото развитие и да се гарантира еднакво прилагане на Ö членове 56—62 Õнастоящата директива. ð Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.ï Article 57ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 3, чл. 2, параграф 3 и чл. 4, параграф 3 (адаптиран) Член 58Оценка 1. При оценяване на нотификацията, предвидена в член 1556, параграф 1, и на информацията, посочена в член 57 15a, параграф 2, компетентните Ö надзорните Õ органи, с оглед гарантиране на стабилно и разумно управление на застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие, в което се предлага придобиване, и като отчитат възможното въздействие на предложилия приобретател върху застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие, преценяват доколко предложилият приобретател е подходящ, както и финансовата стабилност на предложеното придобиване съгласно всеки един от следните критерии: а) репутацията на предложилия приобретател; б) репутацията и опита на всяко лице, което ще ръководи работата на застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие в резултат на предложеното придобиване; в) финансовата стабилност на предложилия приобретател, по-специално във връзка с вида дейност, която се провежда или предвижда в застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие, в което се предлага придобиване; г) дали застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие ще бъде в състояние да спазва и да продължава да спазва пруденциалните изисквания, които се основават на настоящата директива и, където е приложимо, на други директиви, по-специално дДирективаи 73/239/ЕИО, 98/78/ЕО, 2002/13/ЕО 2002/87/ЕО, и по-специално дали групата, от която то ще стане част, има структура, която позволява упражняване на ефективен надзор, ефективен обмен на информация между компетентните Ö надзорните Õ органи и разпределяне на отговорностите между компетентните Ö надзорните Õ органи; д) дали съществуват разумни основания за подозрение, че във връзка с предложеното придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит за извършване на пране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО или че осъществяването на предложеното придобиване би увеличило риска от това. 2. Компетентните Ö Надзорните Õ органи могат да се противопоставят на предложеното придобиване само ако са налице сериозни основания за това съгласно критериите, посочени в параграф 1, или ако предоставената от предложилия приобретател информация е непълна. 3. Държавите-членки не могат да налагат предварителни условия във връзка с размера на участие, което следва да бъде придобито, нито да разрешават на компетентните Ö надзорните Õ си органи да разглеждат придобиването от позицията на икономическите нужди на пазара. 4. Държавите-членки оповестяват списък с информацията, която е необходима за извършване на оценката и която следва да бъде предоставена на компетентните Ö надзорните Õ органи при изпращане на нотификацията, посочена по член 1556, параграф 1. Необходимата информация следва да съответства и да бъде приспособена към естеството на предложилия приобретател и предложеното придобиване. Държавите-членки не могат да изискват информация, която не е от значение за извършване на предварителна оценка. 5. Независимо от разпоредбите на член 15а57, параграфи 1, 2 и 3, когато на компетентния Ö надзорния Õ орган са изпратени нотификации за две или повече предложения за придобиване или увеличаване на квалифицираното участие в едно и също застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие, този орган третира предложилите приобретатели по недискриминационен начин. Член 59Придобивания от регулирани финансови предприятия 1. Съответните компетентни Ö надзорни Õ органи работят в тясна консултация помежду си при извършване на оценката, ако предложилият приобретател е едно от следните: а) кредитна институция, застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество по смисъла на член 1а, точка 2 от Директива 85/611/ЕИО (наричано по-долу „управляващо дружество ПКИПЦК“), одобрено в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването; б) предприятие майка на кредитна институция, застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество ПКИПЦК, одобрени в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването; или в) физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество ПКИПЦК, одобрени в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването. 2. Компетентните Ö Надзорните Õ органи си предоставят без необосновано забавяне всякаква информация, която е съществена или от значение за оценката. В тази връзка компетентните Ö надзорните Õ органи обменят помежду си при поискване всякаква информация, която е от значение, и по своя собствена инициатива съобщават цялата съществена информация. В решението на компетентния Ö надзорния Õ орган, одобрил застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие, за което е направено предложението за придобиване, се посочват всички становища или резерви, изразени от страна на компетентния Ö надзорния Õ орган, който отговаря за предложилия приобретател. ê 2005/68/ЕО чл. 21 (адаптиран) Член 58 Прехвърляния Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да прехвърли, пряко или косвено, квалифицирано участие в презастрахователно предприятие, първо да информира компетентните власти на държавата-членка по произход като посочи размера на участието си, което възнамерява да прехвърли. ê 2002/83/ЕО, 92/49/ЕИО чл. 15 и 2005/68/ЕО чл. 22 (адаптиран) Член 60Информиране на компетентната власт Ö надзорния орган Õ от страна на Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие Когато това им стане известно, Ö застрахователното или Õ презастрахователнотоите предприятиея информират компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавата-членка по произход за всички придобивания или прехвърляния на участия в капитала им, в резултат на които участията превишават или се намаляват под някоя от пределните граници съгласно членове 19 и 56 и 57, параграфи от 1 до 7. ê 2002/83/ЕО, 92/49/ЕИО чл. 15 и 2005/68/ЕО чл. 22 (адаптиран) Също така най-малко веднъж годишно те информират компетентните власти Ö надзорните органи Õ за имената на акционерите и членовете, които притежават квалифицирани участия, както и за размерите на тези участия, например както е видно от информацията, получавана на годишните общи събрания на акционерите и членовете, или от информацията в резултат на изпълнението на разпоредбите относно дружествата, които са регистрирани на фондовите борси. ê 2005/68/ЕО чл. 23 (адаптиран) ð нов Член 61Квалифицирани участия :, правомощия на компетентната власт Ö надзорния орган Õ Ако има вероятност влиянието, упражнявано от посочените в членове 1956 и 57, параграфи от 1 до 7 лица, да бъде в ущърб на благоразумното и стабилно управление на Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие, държавите-членки изискват от компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавата-членка по произход Ö на предприятието, в което се иска или увеличава квалифицираното участие Õ да предприемат подходящи мерки за прекратяването на тази ситуация. Например тТези мерки могат да се изразяват в предписания, наказания ð санкции ï на директори и ръководители или в забрана за упражняване на правото на глас на база на притежаваните акции от въпросните акционери или членове. Подобни мерки се прилагат за физически или юридически лица, които не изпълняват задължението Ö за нотификация Õ да предоставят предварителна информация съгласно членове 19 56 и 57, параграфи от 1 до 7. Ако въпреки възражението на компетентните власти Ö надзорните органи Õ е придобито участие, държавите-членки предвиждат забрана за упражняването на съответното право на глас, нищожност на гласуването или възможност за неговото анулирани, независимо от приемането на каквито и да е други санкции Ö , следното: Õ (1) Öзабрана за упражняването на съответното право на глас Õ ; (2) Ö нищожност на гласуването или възможност за неговото анулирани. Õ ê 2007/44/ЕО чл. 1, параграф 1, чл. 2, параграф 1 и чл. 4, параграф 1 (адаптиран) Член 62Ö Право на глас Õ За целите на настоящияото определение раздел, по смисъла на членове 8 и 15 и на другите нива на участие, посочени в член 15, се отчитат правата на глас, посочени в членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО, както и условията по отношение на тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от споменатата директива. Държавите-членки не вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционните посредници или кредитните институции могат да притежават в резултат от поемане на емисията на финансови инструменти и/или пласиране на финансови инструменти на базата на твърд ангажимент, предвидени съгласно раздел А, точка 6 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО, при условие че тези права не се упражняват или използват по друг начин за намеса в управлението на емитента и доколкото те се прехвърлят в срок една година след придобиването. ê 2007/44/ЕО чл. 6 Член 6 Преразглеждане Преди изтичането на 21 март 2011 г. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, преразглежда прилагането на настоящата директива и предоставя доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно с всички съответни предложения. ê 2005/68/ЕО чл. 24 (адаптиран) Раздел 35 — Професионална тайна, и обмен на информация Ö и насърчаване на сближаването в областта на надзора Õ ê 2005/68/ЕО чл. 24 (адаптиран) Член 63Задължение 1. Държавите-членки предвиждат всички лица, които работят или са работили за компетентните власти Ö надзорните органи Õ, както и одиторите и експертите, които действат от името на компетентните власти Ö тези органи Õ, да са обвързани със задължението за спазване на професионална тайна. В съответствие с това задължение и бБез да се засягат случаите, които са предмет на наказателното право, тези лица нямат право да предоставят Ö никаква Õ поверителна информация, която могат да получат Ö получена Õ при изпълнението на Ö техните Õ задълженията си, на което и да е лице или орган, освен в обобщена форма, която не позволява идентифициране на отделните Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия. 2. Независимо от това, когато дадено Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие е обявено в несъстоятелност или се ликвидира принудително, поверителната информация, която не засяга трети страни, участвали в опити за оздравяването на това предприятие, може да бъде разкривана в граждански или търговски съдебни производства. ê2005/68/ЕО чл. 25 (адаптиран) Член 64Обмен на информация между компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавите-членки Член 2463 не възпрепятства Ö изключва обмена на информация между надзорните органи Õ компетентните власти на различните държави-членки да обменят информация в съответствие с директивите, приложими за презастрахователните предприятия. Тази информация е предмет на условията Ö задълженията Õ за спазване на професионална тайна, определени в член 24 63. ê 2005/68/ЕО чл. 26 (адаптиран) Член 65Споразумения за сътрудничество с трети страни Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, които предвиждат обмен на информация с на компетентните власти Ö надзорните органи Õ на трети страни или с властите или органите на трети страни по член 28 67, параграфи 1 и 2, само ако разкритата информация Ö , която се оповестява, Õ е предмет на гаранции за професионална тайна, поне еквивалентни на посочените в настоящия раздел. Този обмен на информация Ö трябва да Õ е предназначен за изпълнението на надзорните задачи на посочените Ö тези Õ власти или органи. ê 2002/83/ЕО, 2000/64/ЕО чл. 2 и 2005/68/ЕО чл. 26 (адаптиран) Когато информацията Ö , която се оповестява от държава-членка на трета страна Õ е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентните власти Ö надзорните органи Õ, които са я разкрили, Ö на тази държава-членка Õ и, когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които тези органи са дали съгласието си. ê 2005/68/ЕО чл. 27 (адаптиран) ð нов Член 66Използване на поверителна информация Компетентните власти Ö Надзорните органи Õ, които получават поверителна информация по силата на членове 24 и 25 63 Ö или Õ 64, могат да я използват само при изпълнението на задълженията си Ö , за следните цели Õ : а1) за да проверят дали условията, които регулират започването на Ö застрахователна или Õ презастрахователна дейност, са изпълнени, както и да улеснят надзора върху тази дейност, особено по отношение на надзора върху застрахователните резерви, ð минималното капиталово изискване, капиталовото изискване за платежоспособност ï границите на платежоспособност ð и системата на управление ï административните и счетоводните процедури, както и механизмите за вътрешен контрол,; б2) за да налагат наказания ð санкции ï,; в3) при административни обжалвания срещу решения на компетентните власти Ö надзорните органи Õ,; или г4) в съдебни производства, открити по силата на член 53 или специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива и други директиви, приети в областта на застрахователните и презастрахователните предприятия. ê 2005/68/ЕО чл. 28 (адаптиран) Член 67Обмен на информация с други власти 1. Членове 24 63 и 27 66 не изключват възможността за Ö следното: Õ а) обмен на информация в рамките на държава-членка между две или повече компетентни власти Ö между няколко надзорни органа в една и съща държава-членка при изпълнението на техните надзорни функции; Õ б) или между държавите-членки, Ö обмен на информация при изпълнението на техните надзорни функции; Õ между компетентните власти Ö надзорните органи Õ и Ö намиращите се в същата държава-членка Õ : аi) властите, отговорни за официалния надзора върху кредитни институции и други финансови организации, както и властите, отговорни за надзора на финансовите пазари,; бii) органите, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователни Ö предприятия, Õ и презастрахователни предприятия, както и в други подобни процедури,; и вiii) лицата, отговорни за извършването на законоустановени проверки на счетоводните отчети на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия и други финансови институции,; в) при изпълнението на техните надзорни функции или при разкриването на информация, необходима за изпълнението на техните задължения, пред органи, които администрират принудителни ликвидационни производства или гаранционни схеми. ÖОбменът на информация съгласно алинея първа, буква б) може да се извършва и между различни държави членки. Õ Информацията, получена от тези власти, органи и лица, е предмет на условията Ö задълженията Õ за спазване на професионална тайна, определени в член 24 63. ê 2005/68/ЕО чл. 28 (адаптиран) 2. Независимо от чЧленове 24 63—27 66, Ö не изключват възможността Õ държавите-членки могат с цел засилване на стабилността, включително интегритета (почтеността), на финансовата система да разрешават обмен на информация между компетентните власти Ö надзорните органи Õ и Ö някои от следните Õ : а) властите, отговорни за надзора на органите, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователни Ö предприятия, Õ или презастрахователни предприятия, както и в други подобни процедури,; или б) властите, отговорни за надзора на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователни предприятия, или презастрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции,; или в) независими актюери на застрахователни предприятия или презастрахователни предприятия, които извършват законоустановен надзор върху тези предприятия, и органите, отговорни за надзора върху тези актюери. Държавите-членки, които се възползват от предвидената в Ö прилагат Õ първата алинея възможност, изискват да бъдат спазени поне следните условия: а) този обмен на информацията Ö трябва да Õ е за целите на извършването на законоустановения надзор, упоменат в първата алинея; б) информацията, получена в този контекстÖ трябва да Õ е предмет на определените в член 24 63 условия Ö задължения Õ за спазване на професионална тайна; в) когато информацията е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентните власти Ö надзорните органи Õ, от които са тя разкрили Ö произхожда Õ, и когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които тези власти са дали съгласието си. Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки наименованията на властите, лицата и органите, които могат да получават информация съгласно настоящия параграф първата и втората алинеи. 3. Независимо от чЧленове 24 63—27 66, Ö не изключват възможността, Õ държавите-членки Ö да разрешават, Õ могат с цел засилване на стабилността, включително Ö и Õ интегритета (почтеността), на финансовата система, да разрешават обмен на информация между компетентните власти Ö надзорните органи Õ и властите или органите, отговорни по силата на закона за разкриването и разследването на нарушения на дружественото право. ê 2002/83/ЕО чл. 16, параграф 5, 92/49/ЕИО чл. 16, параграф 5, буква б) и 2005/68/ЕО чл. 28, параграф 3 (адаптиран) ð нов Държавите–членки, които Ö прилагат Õ използват възможността, предвидена в алинея първа, изискват да бъдат спазвани поне следните условия: а) информацията Ö трябва да Õ се използва Ö предназначена Õ за целите на изпълнение на задачатаÖ разкриването и разследването, както е Õ, посоченоа в първа алинея. б) информацията, получена в този контекст, Ö трябва да Õ е предмет на определените в член 24 63 условия Ö задължения Õ за спазване на професионална тайна; в) когато информацията е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на компетентните власти Ö надзорните органи Õ, от които са тя разкрили Ö произхожда Õ, и когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които тези власти са дали съгласието си. Когато посочените в първата алинея власти или органи в държава-членка изпълняват задачите си за разкриване или разследване с помощта на лица, които са назначени за тази цел, предвид на техните специфични компетенции, и които не са заети в публичния сектор, предвидената в първата алинея възможност за обмен на информация може да бъде разширена до тези лица при условията, определени Ö изложени Õ във втората алинея. За да се прилага втората алинея, буква в), посочените в първата алинея власти или органи съобщават на компетентните власти Ö надзорните органи Õ, от които са разкрили информацията Ö произхожда Õ, наименованията и точните отговорности на лицата, на които тя следва да се предоставя. 4. Държавите-членки съобщават на Комисията и на другите държави-членки наименованията на властите ð , лицата ïили органите, които могат да получават информация съгласно настоящия параграф 3. ê 2002/83/ЕО чл. 16, параграф 7 (адаптиран) Преди 31 декември 2000 г., Комисията изготвя доклад за прилагането на този параграф. ê 2005/68/ЕО чл. 60, параграф 5, буква б) 8. Параграфи 1—7 не препятстват компетентния орган да предоставя: а) на централни банки и други органи с подобна функция в качеството им на парични органи, б) когато е уместно, на други публични власти, отговорни за надзора на платежните системи, информация, която е предназначена за изпълнението на техните задачи, както и не препятстват тези власти или органи да предават на компетентните власти такава информация, от каквато те могат да се нуждаят за целите на параграф 4. Информацията, получена в този контекст, подлежи на изискванията за спазване на професионална тайна, посочени в този член. ê 2005/68/ЕО чл. 30 (адаптиран) Член 68Разкриване на информация пред държавните администрации, отговорни за финансовото законодателство Независимо от чЧленове 24 63 и 27 66, Ö не изключват възможността Õ, държавите-членки Ö да разрешават, Õ могат, по силата на установените със закон разпоредби, да разрешават разкриването на определена информация пред други структури в техните централни държавни администрации, които отговарят за законодателството в областта на надзора на кредитни институции, финансови институции, инвестиционни услуги и застрахователни или презастрахователни предприятия, както и пред инспекторите, които действат от името на тези структури. Въпреки това тТакова разкриване може да бъде направено само когато е необходимо за целите на разумния контрол. Независимо от това държавите-членки предвиждат, че получената съгласно член 25 64 и член 28 67, параграф 1 информация посредством проверката на място, посочена в член 16 32 , никога не може да бъде разкривана Ö само Õ в случаите, посочени в настоящия член, освен с изричното съгласие на компетентните власти Ö надзорните органи Õ, Ö от Õ които са разкрили информацията Ö произхожда Õ, или на компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавата-членка, в която е извършена проверката на място. ê 2005/68/ЕО чл. 29 (адаптиран) Член 69Предаване на информация на централните банки и паричните органи Ö Без да се засяга Õ Ннастоящият раздел не възпрепятства дадена компетентна власт Ö даден надзорен орган може Õ да предава Ö информация, предназначена за изпълнението на задачите, Õ на: (1) централни банки или други органи с подобна функция в качеството им на парични власти,; и (2) когато е уместно, на други публични власти, отговорни за надзора на платежни системи, информация, предназначена за изпълнението на техните задачи. Тя също така не възпрепятства тТези власти или органи да съобщават Ö могат също да съобщават Õ на компетентните власти Ö надзорните органи Õ такава информация, от каквато те могат да се нуждаят за целите на член 2766. Информацията, получена в този контекст, е предмет на определените в настоящия раздел условия Ö задължения Õ за спазване на професионална тайна. ò нов Член 70 Сближаване в областта на надзора Държавите-членки гарантират участието на надзорните органи в провежданите от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор дейности съгласно член 2, параграф 2 от Решение 2004/6/ЕО на Комисията[57]. ê 2005/68/ЕО чл. 31 (адаптиран) Раздел 4 6 — Задължения на одиторите Член 71Задължения на одиторите 1. Държавите-членки предвиждат поне всяко лице Ö лицата Õ, оправомощени в съответствие с Ö по смисъла на Õ Директива 84/253/ЕИО Ö на Съвета Õ[58] , коеито изпълняват в Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие задачите Ö законоустановения одит Õ, описани в член 51 от Директива 78/660/ЕИО Ö на Съвета Õ[59], член 37 от Директива 83/349/ЕИО Ö на Съвета Õ или член 31 от Директива 85/611/ЕИО, или всички други законоустановени задачи, да са задълженио да докладват незабавно пред компетентните власти Ö надзорните органи Õ всички факти или решения относно това предприятие, с които Ö те Õ той/тя сае се запознали при изпълнението на тези задачи, и които Ö водят до Õ : а) представляват съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които определят условията за издаването на лицензи или които специално регулират извършването на дейността на застрахователните или Ö и Õ презастрахователните предприятия,; или б) засягат Ö нарушаване на Õ продължаването на дейността на Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие,; или в) водят до отказ за заверяване на счетоводните отчети или до изразяване на резерви.; ò нов г) нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност; д) нарушение на минималното капиталово изискване. ê 2005/68/ЕО чл. 31 (адаптиран) Също така това лице Ö посочените в първата алинея лица Õ сае задълженио да докладват всички факти и решения, с които той/тя Ö те Õ се запознават при изпълнението на задача, описана в първата алинея, в предприятие, което има тесни връзки посредством контрол със Ö застрахователното или Õ презастрахователното предприятие, в рамките на което той/тя Ö те Õ извършват гореспоменатата Ö тази Õ задача. ê 95/26/ЕО чл. 5 (адаптиран) 2. Добросъвестното оповестяване на компетентните институции Ö надзорните органи Õ от страна на лицата, които са получили разрешително по смисъла на Директива 84/253/ЕИО на всеки факт или решение, посочени в параграф 1, не представлява нарушение на някое ограничение за оповестяването на информация, наложено с договор или по силата на някоя законодателна, подзаконова или административна разпоредба и няма да води до каквато и да е отговорност за такива лица. ê 2002/83/ЕО чл. 18 (адаптиран) Ö ГЛАВА V — ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ОБЩО ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ Õ Член 72Ö Осъществяване на Õ Извършване на дейности “животозастрахователнане” и “застраховане, различно от животозастраховане”Ö общо застрахователна дейност Õ 1. Без да се засягат изискванията на параграфи 3 и 7, нито едно застрахователно предприятие не може да получи разрешително съгласно настоящата директива и съгласно Директива 73/239/ЕИО. ÖЗастрахователните предприятия не могат да бъдат лицензирани за едновременното извършване на животозастрахователна и общо застрахователна дейност. Õ 2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите–членки могат да предвидят Ö следните разпоредби Õ : а) предприятията, получили разрешително Ö за извършване на животозастрахователна дейност, Õсъгласно условията на настоящата директива, да могат също така да получат разрешително в съответствие с член 6 на Директива 73/239/ЕИО Ö за извършване на общо застрахователна дейност Õ за рисковете, включени в класове 1 и 2, в точка А от приложението Iкъм настоящата директива;, б) предприятията, получили разрешително съгласно член 6 от Директива 73/239/ЕИО единствено за рисковете, включени в класове 1 и 2, в точка А от приложението I към тази директива, да могат да получат разрешително Ö за извършване на животозастрахователна дейност Õ съгласно настоящата директива. ÖВсяка дейност обаче се управлява отделно в съответствие с член 73. Õ 43. Държавите-членки могат да постановят застрахователните предприятия, посочени в параграф 2, да спазват правилата за отчетност, уреждащи Ö живото Õ застрахователните предприятия, които са получили разрешителни съгласно условията на настоящата директива за всички своитехни дейности. В очакване на координация в това отношение държавите–членки могат също така да предвидят, що се отнася да нормативните изисквания за ликвидация, дейностите, свързани с рисковете, записани в класове 1 и 2, в точка А от приложение I към Директива 73/239/ЕИО, извършвани от Ö тези Õ предприятията, посочени в параграф 2, да бъдат регулирани от правила, приложими към дейностите по животозастраховане. 54. Когато Ö общо застрахователно Õ предприятие, извършващо дейностите, посочени в приложението към Директива 73/239/ЕИО, има финансови, търговски или административни връзки със Ö живото Õзастрахователно предприятие, извършващо дейностите, обхванати от настоящата директива, Ö надзорните Õ компетентните органи на държавите–членки Ö по произход Õ, на чиято територия се намират централните управления на тези предприятия, гарантират, че отчетите на съответните предприятия не са нарушени от споразумения между тези предприятия или от договореност, която би могла да засегне разпределението на разходите и приходите. 35. При условията на параграф 6 пПредприятията, посочени в параграф 2, и тези, които на Ö долупосочената дати са извършвали едновременно животозастрахователна и общо застрахователна дейност по смисъла на настоящата директива, могат да продължават да извършват тези дейности едновременно, при условие че всяка дейност се управлява отделно в съответствие с член 73, Õ : а) 1 януари 1981 г. — за предприятия, получили разрешително в Гърция,; б) 1 януари 1986 г. — за предприятия, получили разрешително в Испания и Португалия,; ê 2004/66/ЕО чл. 1 и приложение в) 1 януари 1995 г. — за оторизирани предприятия в Австрия, Финландия и Швеция,; ê 2006/101/ЕО чл. 1 и приложение т. 3(б) (адаптиран) г) 1 май 2004 г. — за предприятия, оторизирани в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, Ö и Словения; Õ ê 2006/101/ЕО чл. 1 и приложение т. 3(в) (адаптиран) д) 1 януари 2007 г. — за предприятия, оторизирани в България и Румъния,; и ê 2002/83/ЕО (адаптиран) е) 15 март 1979 г. — за всички останали предприятия,. са извършвали едновременно дейностите по настоящата директива и тези по Директива 73/239/ЕИО могат да продължават да извършват тези дейности едновременно, при условие че всяка дейност се управлява отделно в съответствие с член 19 от настоящата директива. 6. Всяка дДържавата–членка Ö по произход Õ може да изисква от застрахователните предприятия, чиито адреси на управления са на нейна територия, да прекратяти в срок, определен от засегнатата Ö тази Õ държава–членка, едновременното извършване на Ö животозастрахователни и общо застрахователни Õ дейности, с които те са ангажирани на датите, посочени в параграф 3 първата алинея. 7. Разпоредбите на настоящия член се преразглеждат на базата на доклад от Комисията до Съвета в контекста на бъдещото хармонизиране на правилата за прекратяването, като във всички случаи това ще стане преди 31 декември 1999 г.. ê 2002/83/ЕО чл. 19 (адаптиран) Член 73Разделяне на управлението на дейностите по животозастраховане и Ö общо Õ застраховане, различно от животозастраховане 1. Разделното управление, посочено в член 7218, параграф 3, трябва да бъде Ö е Õ организирано по такъв начин, че дейностите по Ö животозастраховане Õ настоящата директива да се разграничават от тези по Директива 73/239/ЕИО с цел: Ö дейностите по общо застраховане. Õ Иинтересите съответно на титулярите на животозастрахователни полици и титулярите на Ö общо Õ застрахователни полици, различни от животозастрахователни полици, Ö не могат Õ да не бъдат засегнати, и особено, печалбите от животозастраховането да облагодетелстват титулярите на животозастрахователни полици все едно, че Ö живото Õ застрахователното предприятие извършва само дейността „животозастраховане“., ò нов 2. Без да се засягат членове 100 и 126, посочените в член 72, параграфи 2 и 5 застрахователни предприятия изчисляват и двете изисквания: а) условното минимално капиталово изискване за животозастраховане във връзка с тяхната животозастрахователна и презастрахователна дейност, изчислено, все едно че съответното предприятие извършва само тази дейност, на базата на посочените в параграф 6 отделни счетоводни отчети; б) условното минимално капиталово изискване за общо застраховане във връзка с тяхната общо застрахователна и презастрахователна дейност, изчислено, все едно че съответното предприятие извършва само тази дейност, на базата на посочените в параграф 6 отделни счетоводни отчети; 3. Посочените в член 72, параграфи 2 и 5 предприятия покриват чрез еквивалентни по размер позиции на допустими основни собствени средства поне следните изисквания: а) условното минимално капиталово изискване за животозастраховане във връзка с животозастрахователната дейност; б) условното минимално капиталово изискване за общо застраховане във връзка с общо застрахователната дейност; ê 2002/83/ЕО чл. 19 (адаптиран) ð нов Мминималните финансови задължения Ö , посочени в първата алинея Õ, по-специално границата на платежоспособност, по отношение на която и да е от двете дейности, а именно дейност съгласно настоящата директива и дейност съгласно Директива 73/239/ЕИО, Ö животозастрахователната и общо застрахователната дейност не могат Õ да не се покриват от другата дейност. 4. Въпреки това, дДокато минималните финансови задължения Ö , посочени в параграф 3, Õ се изпълняват съгласно условията, предвидени във второто тире на алинея първа, и при условие че компетентният Ö надзорният Õ орган е информиран, предприятието може да използва ð, за да покрие посоченото в член 100 капиталово изискване за платежоспособност ï тези изрични позиции ð на допустими собствени средства ï от границата на платежоспособност, с които разполага за която и да е от дейностите. 5. Компетентните Ö Надзорните Õ органи анализират резултатите от двете Ö животозастрахователните и общо застрахователните Õ дейности, за да гарантират, че се спазват разпоредбите на настоящия параграфи от 1 до 5. 56. оОтчетите се изготвят така, че да бъдат показани източниците на печалба за всяка от двете дейности — животозастраховане и общо застраховане, различно от животозастраховане. За тази цел вВсички приходи, (особено премиите, плащанията от презастрахователи и инвестиционния доход,) и разходи, (особено застрахователни разплащащия, добавки към техническите резерви, презастрахователни премии, Ö и Õ разходи за издръжка на дейността,) се разбиват по произход. Позиции, общи за двете дейности, се записват Ö в отчетите Õ в съответствие с методите на разпределение, които ще бъдат одобрени от компетентния Ö надзорния Õ орган. Застрахователните предприятия трябва изготвят на базата на сметките да изготвят отчет, в който ясно определя позициите ð на допустимите основни собствени средства, покриващи всяко условно капиталово изискване за платежоспособност съгласно параграф 2 ï, Ö са ясно определени Õ съставящи всяка граница на платежоспособност съгласно член 98, параграф 5 27 от настоящата директива и член 16, параграф 1 от Директива 73/239/ЕИО. 37. Ако една от границите на платежоспособност ð размерът на позициите на допустимите основни собствени средства по отношение на една от дейностите ï е недостатъченаð да покрие посочените в параграф 3, алинея първа минимални финансови задължения, ï, компетентните Ö надзорните Õ органи прилагат към дейността с по-лоши резултати мерките, предвидени в съответната Ö настоящата Õ директива, независимо от резултатите от другата дейност. Чрез дерогация от второ тире на алинея първа втора на параграф 31 тези мерки могат да включват разрешително за прехвърляне ð на определени позиции на допустимите основни собствени средства ï от едната дейност в другата. ò нов ГЛАВА VI — ПРАВИЛА ЗА ОЦЕНКА НА АКТИВИ И ПАСИВИ, ТЕХНИЧЕСКИ РЕЗЕРВИ, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила Раздел 1 — Оценка на активи и пасиви Член 74Оценка на активи и пасиви 1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, освен ако не е постановено друго, оценяват активите и пасивите по следния начин: а) активите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, осведомени и желаещи страни; - б) пасивите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат прехвърлени или уредени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, осведомени и желаещи страни; При оценяването на пасивите не се извършва преоценка с цел да се вземе предвид собствения кредитен рейтинг на застрахователното и презастрахователното предприятие. 2. Комисията приема правоприлагащи мерки, посочващи методите и допусканията, които се използват при посочената в параграф 1 оценка на активите и пасивите. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Раздел 2 — Правила за техническите резерви Член 75Общи разпоредби 1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия поддържат технически резерви за всичките си застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициентите по застрахователни и презастрахователни договори. 2. Изчисляването на техническите резерви се основава на тяхната настояща стойност на прехвърляне. 3. Изчисляването на техническите резерви се базира и е в съответствие с информацията, получена от финансовите пазари и общо достъпните данни за техническите застрахователни и презастрахователни рискове (пазарна съгласуваност). 4. Техническите резерви се изчисляват по предпазлив, надежден и обективен начин. Член 76Изчисляване на техническите резерви 1. Стойността на техническите резерви е равна на сумата на най-добрата прогнозна оценка и рисковата премия съгласно параграфи 2 и 3. 2. Най-добрата прогнозна оценка е равна на вероятностно претеглената средна стойност на бъдещите парични потоци, като се вземе предвид стойността на парите във времето (очаквана настояща стойност на бъдещи парични потоци) при прилагане на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент. Изчисляване на най-добрата прогнозна оценка се основава на текуща и достоверна информация, и на реалистични допускания, и се извършва посредством адекватни актюерски методи и статистически техники. Проектирането на паричния поток, използван за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, взема предвид всички входящи и изходящи парични потоци, необходи за покриване на застрахователните и презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. Най-добрата прогнозна оценка се изчислява бруто, т.е. без да се приспадат сумите, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение. Тези суми се изчислява самостоятелно в съответствие с член 80. 3. Рисковата премия е такава, че да гарантира равностойността на техническите резерви на сумата, която се очаква да е необходима на застрахователните и презастрахователните предприятия за поемане и посрещане на застрахователните и презастрахователните задължения. 4. Застрахователните и презастрахователните предприятия определят поотделно най-добрата прогнозна оценка и рисковата премия . Когато обаче свързаните със застрахователни и презастрахователни задължения бъдещи парични потоци могат да бъдат възпроизведени чрез финансови инструменти, чиято пазарна цена е пряко наблюдавана, стойността на техническите резерви се определя на базата на пазарната цена на тези финансови инструменти. В тези случаи не се изисква поотделното определяне на най-добрата прогнозна оценка и на рисковата премия . 5. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия определят поотделно най-добрата прогнозна оценка и рисковата премия, рисковата премия се изчислява посредством разходите за осигуряване на допустими собствени средства, равни по размер на капиталовото изискване за платежоспособност, необходимо за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. Ставката, използвана за определяне на цената на така осигурените допустими собствени средства (ставка на цената на капитала), е еднаква за всички застрахователни и презастрахователни предприятия. Използваната ставка на цената на капитала е равна на пределната ставка, надхвърляща съответния безрисков лихвен процент, която застрахователно или презастрахователно предприятия би поело, за да разполага със средства, равни по размер на представените в раздел 3 допустими собствени средства, отговарящи на капиталовото изискване за платежоспособност. Член 77Други елементи, които трябва да бъдат взети предвид при изчисляване на техническите резерви В допълнение към член 76, при изчисляване на техническите резерви застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид следното: (1) всички разходи, възникващи по време на обслужването на застрахователните и презастрахователните задължения; (2) инфлацията, включително и върху разходите и исковете; (3) всички плащания на титуляри на полици и бенефициенти, включително бъдещи доброволни бонуси, които застрахователните и презастрахователните предприятия очакват да извършат, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани, освен ако тези плащания не попадат в приложното поле на член 90. Член 78Оценка на финансовите гаранции и договорните опции, представляващи част от застрахователнитеи презастрахователните договори При изчисляването на техническите резерви застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид стойността на финансовите гаранции и договорните опции, представляващи част от застрахователните и презастрахователните договори. Всяко допускане, направено от застрахователните и презастрахователните предприятия, по отношение на вероятността титулярите на полици да упражнят договорни опции, включително изтичане на валидността и откупуване, трябва да е реалистично и да се основава на текуща и достоверна информация. Допусканията вземат под внимание, косвено или пряко, въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции. Член 79Сегментиране При изчисляване на своите технически резерви застрахователните и презастрахователните предприятия сегментират своите застрахователни и презастрахователни задължения в хомогенни рискови групи, най-малко по видове дейност. Член 80Възстановявания от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват сумите, възстановими от презастрахователни договори и от предприятия със специално предназначение в съответствие с членове 75—79. При изчисляване на сумите, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение, застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид разликата във времето между възстановявания и преки плащания. Резултатът от изчислението се коригира, за да се вземат предвид очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагента. Тази корекция се базира на оценка на вероятността за неизпълнение от страна на контрагента и средния размер на загубата в резултат на това (загуба от неизпълнение). Член 81Качество на данните и прилагане на индивидуален подход към всеки отделен случай за определяне на техническите резерви Държавите-членки гарантира, че застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с вътрешни процеси и процедури, за да гарантират целесъобразността, пълнотата и точността на данните, използвани при изчисляване на техните технически резерви. Ако застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с недостатъчно количество данни от необходимото качество, за да приложат надежден актюерски метод по отношение на подгрупа от техни застрахователни и презастрахователни задължения, или на суми, възстановими от презастрахователни договори и предприятия със специално предназначение, то те могат да приложат индивидуален подход към всеки отделен случай за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка. Член 82Сравнение спрямо практическите резултати Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с процеси и процедури, за да гарантират редовното сравнение на най-добрите прогнозни оценки и допусканията, върху които се базира изчисляването на тези най-добри прогнозни оценки, спрямо практическите резултати. Когато в резултат на сравнението се установи систематично отклонение между практическите резултати и най-добрите прогнозни оценки на застрахователните или презастрахователните предприятия, предприятието извършва подходящите корекции на използваните актюерски методи или на направените допускания. Член 83Целесъобразност на размера на техническите резерви Застрахователните и презастрахователните предприятия удостоверяват, при поискване от страна на надзорните органи, целесъобразността на размера на техните технически резерви, приложимостта и съответствието на използваните методи, както и адекватността на приложените статистически данни. Член 84Увеличаване на техническите резерви Доколкото изчисляването на техническите резерви на застрахователните и презастрахователните предприятия не отговаря на изискванията на членове 75—82, надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да увеличат размера на техническите резерви, за да отговарят на определения съгласно тези членове размер. Член 85Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното: а) актюерските методи и статистическите техники за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно член 76, параграф 2; б) съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, която се използва за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно член 76, параграф 2; в) обстоятелствата, при които техническите резерви се изчисляват съвкупно или като сума на най-добрата прогнозна оценка и на рисковата премия, както и методите, които се използват в случай на съвкупно изчисляване на техническите резерви; г) методите и допусканията, които се използват при изчисляването на рисковата премия, включително определянето на размера на допустимите собствени средства, необходими за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения, и калибрирането на ставката на цената на капитала; д) видовете дейности, на основата на които застрахователните и презастрахователните задължения се сегментират, за да се изчислят техническите резерви; е) стандартите, които трябва да бъдат изпълнени, във връзка с гарантиране на целесъобразността, пълнотата и точността на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви, както и ситуациите, при които би било подходящо прилагане на индивидуален подход към всеки отделен случай за определяне на техническите резерви; ж) методите, които се използват за изчисляване на корекцията за неизпълнение от страна на контрагента съгласно член 80, предназначена да обхване очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагента; з) ако е необходимо, опростени методи и техники за изчисляване на техническите резерви, за да се гарантира, че актюерските методи и статистически техники съгласно буква а) са пропорционални на характера, обема и сложността на рисковете, поети от застрахователното и презастрахователното предприятие. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Раздел 3 — Собствени средства Подраздел 1 — Определяне на собствените средства Член 86Собствени средства Собствените средства обхващат сумата на посочените в член 87 основни собствени средства и на посочените в член 88 допълнителни собствени средства. Член 87Основни собствени средства Основните собствени средства включват следните позиции: (1) превишението на активите над пасивите, оценени съгласно член 74 и раздел 2; (2) подчинени задължения. Посоченото в точка 1 превишение се намалява със сумата на собствените акции, държани пряко от застрахователното или презастрахователното предприятие. Член 88Допълнителни собствени средства 1. Допълнителните собствени средства включват позиции, различни от основните собствени средства, които могат да бъдат изискани за покриване на загуби. Допълнителните собствени средства могат да обхващат следните позиции, доколкото те не формират основни собствени средства: а) невнесен дялов капитал или учредителен капитал, чието внасянето не е било изискано съгласно член 91; б) акредитиви; в) всякакви други ангажименти, получени в полза на застрахователните или презастрахователните предприятия. При взаимозастрахователните асоциации или асоциациите от взаимозастрахователен тип с променливи вноски допълнителните собствени средства могат да обхващат също и бъдещите искове, които асоциацията би могла да повдигне срещу своите членове по силата на покана за предоставяне на допълнителни вноски в рамките на съответната финансова година. 2. Ако допълнителните собствени средства са били внесени или тяхното внасяне е било изискано, то те се третират като активи и прекратяват формирането на позиции от допълнителни собствени средства. Член 89Надзорно одобрение на допълнителните собствени средства 1. Размерът на допълнителните собствени средства, които се вземат предвид при определяне на собствените средства, е обект на предварително надзорно одобрение. 2. За всяка позиция от допълнителни собствени средства надзорните органи дават своето одобрение въз основа на: а) статута на съответните контрагенти по отношение на тяхната способност и готовност за плащане; б) способността за възстановяване на средствата, като се вземе предвид правната форма на позицията, а също и условията, които биха попречили внасянето на позицията да бъде успешното изискано; в) всякаква информация относно резултата от отминали искания за внасяне на такива допълнителни собствени средства, които застрахователните и презастрахователните предприятия са отправили. 3. Размерът на всяка позиция от допълнителни собствени средства трябва да е равен на нейната номинална стойност, освен ако не е изпълнено някое от следните условия: а) позицията няма номинална стойност или има максимална номинална стойност; б) номиналната стойност не съответства на способността за покриване на загубите на позицията. В тези случаи размерът на позицията, който се използва за определяне на допълнителни собствени средства, се определя на базата на консервативни и реалистични допускания. 4. Надзорните органи одобряват всеки един от следните критерии: а) парична стойност за всяка позиция от допълнителни собствени средства; б) метод за определяне на стойност за всяка позиция от допълнителни собствени средства; в този случай надзорното одобрение за стойността, определена според съответния метод, се предоставя за определен период от време. Член 90Излишък от средства Доколкото е разрешено съгласно националните правни разпоредби, реализираната печалба, под формата на излишък от средства в задължителните годишни счетоводни отчети, не се счита за застрахователен или презастрахователен пасив, тъй като този излишък от средства може да се използва за покриване на загубите, които могат да възникнат, и ако той не е бил предоставен за разпределение между титулярите на полици и бенефициентите. Член 91Невнесен дялов капитал или учредителен капитал, Ако внасянето на невнесения дялов капитал или учредителен капитал е било поискано, то той се третира като актив. Ако внасянето на невнесения дялов капитал или учредителен капитал не е било поискано, то той се третира като ангажимент и попада в приложното поле на член 88. Член 92Правоприлагащи мерки 1. Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното: а) критерии за предоставяне на надзорно одобрение съгласно член 89; б) третирането на участията по смисъла на член 210, параграф 2, алинея трета във финансови и кредитни институции, когато става въпрос за определяне на собствените средства. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. 2. Участията във финансови и кредитни институции съгласно параграф 1, буква б) обхващат следното: а) участия, които застрахователните и презастрахователните предприятия имат в: i) кредитни институции и финансови институции по смисъла на член 4, параграфи 1 и 5 от Директива 2006/48/ЕО; ii) инвестиционни посредници по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО; б) подчинени искове и инструменти, посочени в член 63 и член 64, параграф 3 от Директива 2006/48/ЕО, които застрахователните и презастрахователните предприятия имат по отношение на дефинираните в буква a) от настоящия параграф предприятия, в които те има участие. Подраздел 2 — Класификация на собствените средства Член 93Характеристики за класификация на собствените средства по редове Собствените средства се класифицират в три реда на базата на следните характеристики: (1) в случай на ликвидация изплащането на позицията на нейния притежател е допустимо след удовлетворяване на всички други задължения, включително застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициентите по застрахователни и презастрахователни договори (подчиняване); (2) цялата сума по позицията, а не само част от нея, е налична за покриване на загубите в случай на ликвидация (способността за покриване на загубите); (3) позицията е налична или при необходимост нейното внасяне може да бъде изискано за покриване на загубите както при нормално функциониране, така и в случай на ликвидация (установеност); (4) позицията е безсрочна или нейният срок е достатъчен, като се вземе предвид продължителността на застрахователните и презастрахователните задължения на предприятието (неограниченост във времето); (5) позицията не е обременена със задължителни фиксирани такси, задължения или стимули за погасяване на номинала, както и всякакви други тежести (отсъствие на задължителни разходи за обслужване). Член 94Главни критерии за класификация по редове 1. Основните собствени средства се класифицират като капитал от първи ред, когато те притежават изцяло представените в член 93, точки 1, 2 и 3 характеристики и в значителна степен тези, представени в точки 4 и 5 от същия член. 2. Основните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато те притежават изцяло представените в член 93, точки 1, 2 характеристики и в значителна степен тези, представени в точки 4 и 5 от същия член. Допълнителните собствени средства се класифицират като капитал от втори ред, когато те притежават изцяло представените в член 93, точки 1, 2 и 3 характеристики и в значителна степен тези, представени в точки 4 и 5 от същия член. 3. Всички основни и допълнителни собствени средства, които не попадат в приложното поле на параграфи 1 и 2, се класифицират като капитал от трети ред. Член 95Класификация на собствените средства по редове Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия класифицират позициите си от собствени средства въз основа на посочените в член 94 критерии. За тази цел застрахователните и презастрахователните предприятия, при необходимост, се позовават на списъка на собствените средства, посочен в член 97, параграф 1, буква в). В случай че позиция от собствени средства не се съдържа в този списък, то тя се оценява и класифицира от застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно параграф 1. Тази оценка е обект на одобрение от страна на надзорния орган. Член 96Класификация на позициите собствени средства, специфични за застраховането Без да се засягат член 95 и член 97, параграф 1, буква в), за целите на настоящата директива се прилагат следните класификации: (1) излишък от средства, попадащи в обхвата на член 90, се класифицира като капитал от първи ред; (2) акредитиви и гаранции, предоставени от лицензирани съгласно Директива 2006/48/ЕО кредитни институции и поверени за доверително управление в полза на застрахователните кредитори на независим доверителен собственик, се класифицират като капитал от втори ред; (3) всички бъдещи искове, които могат да бъдат повдигнати от асоциации за защита и обезщетение на загуби срещу техните членове по силата на покана за предоставяне на допълнителни вноски в рамките на финансовата година, се класифицират като капитал от втори ред; Член 97Правоприлагащи мерки 1. Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното: а) когато е необходимо, разделянето на редовете в под-редове, за да се гарантира цялостното качество на собствените средства и съгласуваността между секторите; б) критериите, използвани за класифициране на позициите от собствени средства по посочените в буква а) под-редове, на базата на представените в член 93 характеристики; в) списък на позициите от собствени средства, за които се счита, че отговарят изложените в член 94 и в настоящия параграф, буква б) критерии, съдържащ за всяка позиция точното описание на свойствата, които определят нейната класификация; г) използваните от надзорните органи методи при одобряване на оценката и класификацията на позициите от собствени средства, които не са включени в посочения в буква в) списък. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. 2. Комисията редовно разглежда и, при необходимост, актуализира посочения в параграф 1, буква в) списък в съответствие с развитието на пазара. Подраздел 3 — Допустимост на собствените средства Член 98Допустимост и ограничения по отношение на капитала от първи, втори и трети ред 1. По отношение на капиталовото изискване за платежоспособност размерът на позициите на капитала от първи и втори ред е обект на следните ограничения: а) за да се гарантира, че делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от първи ред, е по-висок от една трета от общия размер на допустимите собствени средства, допустимият размер на капитала от втори ред и допустимият размер на капитала от трети ред взети заедно се ограничават до два пъти общия размер на позициите, класифицирани като капитал от първи ред; б) за да се гарантира, че делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от трети ред, е по-нисък от една трета от общия размер на допустимите собствени средства, допустимият размер на капитала от трети ред се ограничава до половината от общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на позициите, класифицирани като капитал от втори ред. 2. По отношение минималното капиталово изискване, за да се гарантира, че делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от първи ред, е по-висок от една втора от общия размер на допустимите основни собствени средства, размерът на позициите от основни собствени средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване, които са класифицирани като капитал от втори ред, се ограничава до общия размер на позициите, класифицирани като капитал от първи ред. 3. Ако съгласно член 97, параграф 1, буква а) са въведени под-редове, то за позициите от собствени средства, класифицирани в тези под-редове, се прилагат специфични ограничения. 4. Допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100 е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред, допустимия размер на капитала от втори ред и допустимия размер на капитала от трети ред. 5. Допустимият размер на основните собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване съгласно член 126 е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на позициите от основни собствени средства, класифицирани като капитал от втори ред. Член 99Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи специфичните ограничения, приложими за под-редовете, ако такива са били въведени. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Раздел 4 — Капиталово изискване за платежоспособност Подраздел 1 — Общи разпоредби за капиталовото изискване за платежоспособност при използване на стандартната формула или на вътрешен модел Член 100Общи разпоредби Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност. Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява или съгласно стандартната формула от подраздел 2, или посредством вътрешен модел в съответствие с подраздел 3. Член 101Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност 1. Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с параграфи 2—5. 2 Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява въз основа на допускането, че предприятието ще извършва своята дейност като действащо предприятие. 3. Капиталовото изискване за платежоспособност се калибрира, за да се гарантира вземането предвид на всички количествено измерими рискове, на които застрахователното или презастрахователното предприятие е изложено. По отношение на съществуващата дейност, то покрива също така и извънредните загуби. То отговаря на стойността под риск („Value-at-Risk“) на основните собствени средства на застрахователно или презастрахователно предприятие при спазване на доверителен интервал от 99,5 % за период от една година. 4. Капиталовото изискване за платежоспособност покрива най-малко следните рискове: а) общо застрахователен риск; б) животозастрахователен риск; в) здравно застрахователен риск; г) пазарен риск; д) кредитен риск; е) операционен риск. Посоченият в параграф 1, буква е) операционен риск обхваща правния риск, но изключва риска, произхождащ от стратегически решения, както и репутационния риск. 5 При изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение в капиталовото изискване за платежоспособност. Член 102Честота на изчисляване 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност най-малко един път в година и отчитат резултата от изчислението пред надзорните органи. Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че разполагат с допустимите собствени средства, покриващи последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност. Застрахователните и презастрахователните предприятия наблюдават постоянно размера на допустимите собствени средства и капиталовото изискване за платежоспособност. Ако рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност, съответното предприятие преизчислява незабавно капиталовото изискване за платежоспособност и го отчита пред надзорните органи. 2. Когато съществува доказателство, посочващо че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се е променил значително от датата на последно отчитане на капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи биха могли да изискат въпросното предприятие да преизчисли капиталовото изискване за платежоспособност. Подраздел 2 — Капиталово изискване за платежоспособност — стандартна формула Член 103Структура на стандартната формула 1. Капиталовото изискване за платежоспособност е сумата на следните позиции: а) основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно член 104; б) капиталовото изискване за операционен риск съгласно член 106; в) корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци съгласно член 107; 2. За целите на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи стандартна формула съгласно принципите, изложени в членове 104—108. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 104Структура на основното капиталово изискване за платежоспособност 1. Основното капиталово изискване за платежоспособност обхваща индивидуалните рискови модули, агрегирани съгласно точка 1 от приложение IV. То съдържа най-малко следните рискови модули: а) общо застрахователен риск; б) животозастрахователен риск; в) специфичен здравно застрахователен риск; г) пазарен риск; д) риск от неизпълнение от страна на контрагента. 2. За целите на параграф 1, букви а), б) и в) застрахователните и презастрахователните операции се групират към застрахователния рисков модул, който най-добре отразява техническия характер на застрахователните рискове. 3. Корелационните коефициенти за агрегиране на посочените в параграф 1 рискови модули, а също и калибрирането на капиталовите изисквания за всеки рисков модул водят до съвкупно капиталово изискване за платежоспособност, отговарящо на изложените в член 101 принципи. 4. Всеки един от посочените в параграф 1 рискови модули се калибрира посредством метод, базиран върху стойност под риск („Value-at-Risk“) при спазване на доверителен интервал от 99,5 % за период от една година. Където е приложимо, ефектите, свързани с диверсификацията, се вземат предвид при структурирането на всеки рисков модул. 5. За всички застрахователни и презастрахователни предприятия се използват структура и спецификации, идентични на използваните за рисковите модули, както по отношение на основното капиталово изискване за платежоспособност, така и за всяко опростено изчисление съгласно член 108. 6. По отношение на рисковете, произтичащи от катастрофи, където е подходящо, могат да бъдат използвани географски спецификации при изчисляването на животозастрахователните, общо застрахователните и специалните здравно застрахователни рискови модули. 7. В процеса на изчисляване на животозастрахователните, общо застрахователните и специалните здравно застрахователни рискови модули, при структурирането на стандартната формула застрахователните и презастрахователните предприятия могат да заместят подгрупа от нейните параметри с параметри, които са специфични за съответното предприятие, след одобрение от страна на надзорните органи. Тези параметри се калибрират въз основа на вътрешни данни на съответното предприятие или на данни, които имат пряко отношение към операциите на това предприятие, използващо стандартизирани методи. При предоставяне на надзорно одобрение надзорните органи проверяват пълнотата, точността и целесъобразността на използваните данни. Член 105Изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност 1. Основното капиталово изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с параграфи 2—6. 2. Общо застрахователният рисков модул отразява риска, произтичащ от сключването на общо застрахователни договори, по отношение на покритите застрахователни събития и прилаганите процеси в рамките на упражняването на дейността. Той взема предвид несигурността в резултатите на застрахователните и презастрахователните предприятия по отношение на съществуващите застрахователни и презастрахователни задължения. Той се изчислява съгласно точка 2 от приложение IV, като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули: а) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честота и сериозността на застрахователните събития, както и на настъпването и размера на уредените искова (риск в общото застраховане, свързан с определянето на премии и резерви); б) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или извънредни събития (катастрофичен риск в общото застраховане); 3. Животозастрахователният рисков модул отразява риска, произтичащ от сключването на животозастрахователни договори, по отношение на покритите застрахователни събития и прилаганите процеси в рамките на упражняването на дейността. Той се изчислява съгласно точка 3 от приложение IV като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули: а) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато увеличаването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от смърт); б) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато намаляването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от дълголетие); в) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на инвалидността, заболяванията и заболеваемостта (риск от инвалидност/заболяване); г) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск, свързан с разходи в животозастраховането); д) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на актуализационните ставки, прилагани при анюитети, в резултат на промяна на правното статукво или на здравното състояние на застрахованите лица (актуализационен риск); е) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото или волатилността на равнището на изтичане на валидността, прекратяване и откупуване на полици (риск от изтичане на срока); ж) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или необичайни събития (катастрофичен риск в животозастраховане). 4. Когато здравното застраховане се осъществява на техническа база, близка до тази при животозастраховането съгласно член 204, специфичния здравно застрахователен рисков модул отразява риска, произтичащ от сключването на здравно застрахователни договори, по отношение както на покритите застрахователни събития, така и на прилаганите процеси в рамките на упражняването на дейността. Той се изчислява съгласно точка 4 от приложение IV, като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули: а) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск свързан с разходи в здравното застраховане); б) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честота и сериозността на застрахователните събития, както и на настъпването и размера на уредените искове към момента на формирането на резерви (риск в здравното застраховане, свързан с определянето на премии и резерви); в) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на зарази и големи епидемии, а също и на необичайното натрупване на рискове в резултат на тези екстремни обстоятелства (епидемичен риск в здравното застраховане). 5. Пазарният рисков модул отразява риска, произтичащ от нивото или волатилността на пазарните цени на финансовите инструменти, които оказват влияние върху стойността на активите и пасивите на предприятието. Той отразява надлежно структурния дисбаланс между активите и пасивите, по-специално по отношение на тяхната дюрация. Той се изчислява съгласно точка 5 от приложение IV, като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули: а) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяна в срочната структура на лихвените проценти или на волатилността на лихвените проценти (лихвен риск); б) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на акциите (риск, свързан с акции); в) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на недвижимата собственост (риск, свързан с недвижима собственост); г) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на кредитните спредове над срочната структура на безрисковия лихвен процент (риск, свързан с лихвения спред); д) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на валутните обменни курсове (валутен риск); е) допълнителни рискове за застрахователното или презастрахователното предприятие, произтичащи или от липса на диверсификация в портфейла от активи, или от голяма рискова експозиция, свързана с неизпълнение от страна на един емитент на ценни книжа или на група от свързани емитенти (риск, свързан с пазарна концентрация). 6. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента отразява възможните загуби в резултат на неочаквано неизпълнение или влошаване на кредитния рейтинг на контрагентите или длъжниците на застрахователните и презастрахователните предприятия през следващите дванадесет месеца. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента покрива договорите за намаляване на риска, като например презастрахователни споразумения, секюритизация и деривати, вземания от посредници, а също и други кредитни експозиции, които не са покрити в рисковия под-модул, свързан с лихвения спред. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента взема под внимание, за всеки отделен контрагент, съвкупната рискова експозиция на застрахователното или презастрахователното предприятие към въпросния контрагент, независимо от правната форма или договорните задължения към това предприятие. Член 106Капиталово изискване за операционен риск 1. Капиталово изискване за операционен риск отразява операционните рискове, доколкото те не са отразени в посочените в член 104 рискови модули. Това изискване се калибрира в съответствие с член 101, параграф 3. 2. По отношение на животозастрахователните договори, където инвестиционният риск се носи от титулярите на полици, изчисляването на капиталово изискване за операционен риск взема предвид сумата на годишните разходи, възникнали във връзка с тези застрахователни задължения. 3. По отношение на застрахователни и презастрахователни операции, различни от посочените в параграф 2, изчисляването на капиталовото изискване за операционен риск взема предвид обема на тези операции, изразен в получени премии и технически резерви, образувани във връзка с тези застрахователни и презастрахователни задължения. В този случай капиталово изискване за операционни рискове не превишава 30 % от основното капиталово изискване за платежоспособност за тези застрахователни и презастрахователни операции. Член 107Корекция за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци Посочената в член 103, параграф 1, буква в) корекция за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци отразява потенциалната компенсация на неочакваните загуби чрез едновременно намаляване на техническите резерви и на отложените данъци. Корекцията взема предвид ефекта от намаляване на риска, предоставен от бъдещите дискреционни печалби по животозастрахователните договори, доколкото застрахователните или презастрахователните предприятия могат да демонстрират, че сумите от намаляването на тези печалби могат да бъдат използвани за компенсиране на неочаквани загуби, ако такива възникнат. Ефектът от намаляване на риска, предоставен от бъдещите дискреционни печалби, не може да бъде по-висок от сумата на техническите резерви и отложените данъци, свързани с тези бъдещи дискреционни печалби. За целите на параграф 2 при неблагоприятни обстоятелства стойността на бъдещите дискреционни печалби се сравнява със сумата на тези печалби при допускането, стоящо в основата на изчисляване на най-добрата прогнозна оценка. Член 108Опростяване на стандартната формула Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват опростено изчисление за специфични рискови модули или под-модули, когато характерът, сложността и размерът на рисковете, пред които те са изправени, го оправдават и когато изискването всички застрахователни и презастрахователни предприятия да прилагат стандартното изчисление би довело до диспропорции. Опростеното изчисление се калибрира в съответствие с член 101, параграф 3. Член 109Правоприлагащи мерки 1. За да гарантира еднаквото третиране на всички застрахователни и презастрахователни предприятия, изчисляващи капиталовото изискване за платежоспособност на базата на стандартната формула, или за да отчете развитието на пазара, Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното: а) всички под-модули, необходими за по-прецизното отразяване на рисковете, покрити от съответните модули, посочени в член 104, а също и всички последващи актуализации; б) методите, допусканията и стандартните параметри, които се използват при изчисляване на всеки от рисковите модули или под-модули на посоченото в членове 104 и 105 основно капиталово изискване за платежоспособност; в) корелационните параметри; г) когато застрахователните и презастрахователните предприятия използват техники за намаляване на риска — методите и допусканията, които се използват за оценка на промените на рисковия профил на съответното предприятие и за корекция на изчисляването на капиталово изискване за платежоспособност; д) качествените критерии, на които посочените в буква д) техники за намаляване на риска трябва да отговарят, за да се гарантира ефективното прехвърляне на риска на трети страни; е) методите и параметрите, използвани при оценка на капиталово изискване за операционен риск, посочено в член 106; ж) методът, използван при изчисляване на корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви съгласно член 107; з) подгрупата на стандартните параметри в животозастрахователните, общо застрахователните и специалните здравно застрахователни рискови модули, които могат да бъдат заменени от специфични параметри за предприятието съгласно член 104, параграф 7; и) стандартните методи, използвани от застрахователното или презастрахователното предприятие за изчисляване на посочените в буква з) специфични параметри за предприятието, и всички критерии във връзка с пълнотата, точността и целесъобразността на използваните данни, които трябва да бъдат изпълнени преди получаване на надзорно одобрение; й) опростените изчисления, допустими за специфични под-модули и рискови модули, както и критериите, които застрахователните или презастрахователните предприятия трябва да изпълнят, за да получат разрешение за всяко от тези опростявания съгласно член 108. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. 2. Комисията може да приема правоприлагащи мерки, определящи количествени ограничения и критерии за допустимост на активите, за да бъдат обхванати рискове, които не са покрити адекватно от даден под-модул. Такива правоприлагащи мерки се отнасят за активите, покриващи техническите резерви, като се изключват активите, държани по силата на животозастрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от титулярите на полици. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Подраздел 3 — Капиталово изискване за платежоспособност — цялостни или частични вътрешни модели Член 110Общи разпоредби за одобряването на цялостни или частични вътрешни модели 1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност, използвайки одобрен от надзорните органи цялостен или частичен вътрешен модел. 2. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват частичен вътрешен модел за изчисляване на един или повече от следните елементи: а) един или повече рискови модули или под-модули на основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно членове 104 и 105; б) капиталово изискване за операционен риск съгласно член 106; в) корекцията съгласно член 107. Освен това, частично моделиране може да се прилага за съвкупната дейност на застрахователните и презастрахователните предприятия или само за една, или повече основни области на дейността. 3. Във всяко заявление за одобрение застрахователните и презастрахователните предприятия посочват най-малкото документни доказателства, че вътрешният модел отговаря на изложените в членове 118—123 изисквания. Когато заявлението за одобрение се отнася за частичен вътрешен модел, изложените в членове 118—123 изисквания се адаптират, за да се вземе предвид ограниченото приложно поле на модела. 4. Надзорните органи се произнасят по заявлението в рамките на период от шест месеца от получаване на пълното заявление. 5. Надзорните органи одобряват заявлението, само ако те са уверени, че системите за наблюдение и управление на риска на съответното застрахователно или презастрахователно предприятие са адекватни и по-специално, че вътрешният модел отговаря на посочените в параграф 3 изисквания. 6. Всяко решение на надзорните органи за отхвърляне на заявлението за използване на вътрешен модел трябва да бъде придружено от съответните причини за това. 7. За период от две години от получаването на одобрение за използване на вътрешен модел от надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят на надзорните органи прогнозна оценка на капиталово изискване за платежоспособност, определена съгласно представената в подраздел 2 стандартна формула. Член 111Специфични разпоредби за одобряването на частични вътрешни модели 1. По отношение на частичния вътрешен модел надзорно одобрение се предоставя само, ако този модел отговаря на посочените в член 110 изисквания, както и на следните допълнителни изисквания: а) причината за ограниченото приложно поле на модела е надлежно обоснована от предприятието; б) полученото капиталово изискване за платежоспособност отговаря по-точно на рисковия профил на предприятието и, по-специално, отговаря на изложените в подраздел 1 принципи; в) неговата концепция съответства на изложените в подраздел 1 принципи, позволявайки частичният вътрешен модел да бъде изцяло интегриран в стандартната формула на капиталовото изискване за платежоспособност. 2. Когато оценяват заявлението за използване на частичен вътрешен модел, покриващ само определени под-модули на специфичен рисков модул, или някои от областите на дейност на застрахователно или презастрахователно предприятие във връзка със специфичен рисков модул, или части от двете, надзорните органи могат да изискат от съответните застрахователни и презастрахователни предприятия да представят реалистичен преходен план за разширяване на приложното поле на този модел. Преходният план представя начина, по който застрахователните и презастрахователните предприятия планират да разширят обхвата на приложното поле на модела върху други под-модули или области на дейността, за да се гарантира, че моделът покрива преобладаващата част от техните застрахователни операции по отношение на специфичния рисков модул. Член 112Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното: (1) процедурите, които трябва да бъдат спазени, с цел одобряване на вътрешния модел; (2) адаптациите, които трябва да бъдат извършени на изложените в членове 118—123 стандарти, за да бъде взето предвид ограниченото приложно поле на частичния вътрешен модел. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 113Политика за промяна на цялостни или частични вътрешни модели Застрахователните и презастрахователните предприятия договарят с надзорните органи, като част от първоначалния процес на одобряване на вътрешния им модел, политика за промяна на модела. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да променят своя вътрешен модел съгласно тази политика. Политиката съдържа спецификация на незначителните и съществените промени на вътрешния модел. Съществените промени на вътрешния модел, както и промените на политиката, са винаги обект на предварително надзорно одобрение съгласно член 110. Незначителните промени на вътрешния модел не са обект на предварително надзорно одобрение, доколкото те са разработени в съответствие с политиката. Член 114Отговорност на административните или управителни органи Административните или управителни органи на застрахователните и презастрахователните предприятия утвърждават заявлението, представено пред надзорните органи за одобрение на вътрешния модел съгласно член 110, а също така и заявлението за одобрение на всяка следваща съществена промяна на този модел. Административният или управителен орган е отговорен за внедряването на системи, гарантиращи доброто и непрекъснато функциониране на вътрешния модел. Член 115Връщане към стандартната формула След получаване на одобрение съгласно член 110 застрахователните и презастрахователните предприятия не могат да използват отново стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно подраздел 2, освен при надлежно обосновани обстоятелства и след одобрение от страна на надзорните органи. Член 116Нарушение на вътрешния модел 1. Ако след получаване на одобрение за използване на вътрешен модел от надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия нарушат изложените в членове 118—123 изисквания, те или представят пред надзорните органи план за възстановяване на съответствието в рамките на разумен срок, или удостоверяват, че ефектът от нарушението е несъществен. 2. В случай че застрахователните и презастрахователните предприятия не успеят при прилагането на посочения в параграф 1 план, надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да използват отново стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно подраздел 2. Член 117Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на капиталово изискване за платежоспособност Когато не е целесъобразно капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула съгласно подраздел 2, тъй като рисковият профил на съответните застрахователни и презастрахователни предприятия се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи могат посредством решение, представящо причините, да изискат от съответните предприятия да използват вътрешен модел за изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност или на съответните му рискови модули. Член 118Приложен тест Застрахователните и презастрахователните предприятия удостоверяват широкото приложение на вътрешния модел и важната роля, която той изпълнява в: (1) тяхната система на управление съгласно членове 41—49 и по-специално: а) тяхната системата за управление на риска съгласно член 43 и техния процес за вземане на решения; б) техните процеси за оценка и разпределение на икономическия им капитал и капитала, свързан с платежоспособността им, включително посочената в член 44 оценка. Освен това застрахователните и презастрахователните предприятия удостоверяват, че честотата на изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност чрез вътрешния модел съответства на честота, с която те използват своя вътрешен модел за други цели съгласно параграф 1. Административният или управителен орган е отговорен за постоянната целесъобразност на концепцията и функционирането на вътрешния модел и за продължаващото надлежно отразяване на рисковия профил на съответните застрахователни или презастрахователни предприятия посредством вътрешния модел. Член 119Статистически стандарти за качество 1. Вътрешният модел и по-специално прогнозата на вероятностното разпределение, върху което той се основава, отговарят на критериите, представени в параграфи 2—9. 2. Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на адекватни актюерски и статистически техники, както и съответстват на методите, използвани за изчисляване на техническите резерви. Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на текуща и достоверна информация, както и на реалистични допускания. Застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обосноват допусканията, стоящи в основата на техния вътрешен модел, пред надзорните органи. 3. Използваните за вътрешния модел данни са точни, пълни и целесъобразни. Застрахователните и презастрахователните предприятия актуализират масивите от данни, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, най-малко веднъж годишно. 4. Не се предвижда конкретен метод за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение. Независимо от избрания метод на изчисляване, способността на вътрешния модел да класира риска трябва да е достатъчна да гарантира неговото широкото приложение и важна роля, която той изпълнява в системата за управление на застрахователните и презастрахователните предприятия и по-специално в тяхната системата за управление на риска и процес за вземане на решения, както и при разпределение на капитала съгласно член 118. Вътрешният модел покрива всички значителни рискове, на които застрахователните и презастрахователните предприятия са изложени. Цялостните вътрешни модели покриват най-малко рисковете, изложени в член 101, параграф 4. 5. По отношение на диверсификационните ефекти застрахователните и презастрахователните предприятия могат да вземат предвид във вътрешния си модел зависимостта както в рамките на рисковите категории, така и между тях, при условие че надзорните органи са удовлетворени от адекватността на използваната система за оценка на тези диверсификационни ефекти. 6. Във вътрешния си модел застрахователните и презастрахователните предприятия могат изцяло да вземат предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение във вътрешния модел. 7. Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват във вътрешния си модел точно съответните рискове, свързани с финансови гаранции и договорни опции, когато те са съществени. Те оценяват също рисковете, свързани както с опциите на титулярите на полици, така и с договорните опции за застрахователните и презастрахователните предприятия. За тази цел те вземат под внимание въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции. 8. Във вътрешния си модел застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание бъдещите действия на управителните органи, които е логично да бъдат предприети при специфични обстоятелства. В посочения в първа алинея случай съответното предприятие взема под внимание времето, необходимо за предприемане на такива действия. 9. В своя вътрешен модел застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание всички плащания на титуляри на полици и бенефициенти, които те очакват да извършат, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани, или не. Член 120Стандарти за калибриране 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват различен времеви период или рискова мярка от посочените в член 101, параграф 3 за целите на вътрешното моделиране, доколкото резултатите, получени чрез вътрешния модел, могат да бъдат използвани от тези предприятия за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност по начин, предоставящ на титулярите на полици и бенефициентите ниво на защита, еквивалентно на посоченото в член 101. 2. Ако е осъществимо, застрахователните и презастрахователните предприятия извеждат капиталовото изискване за платежоспособност директно от прогнозата на вероятностното разпределение, генерирана от вътрешния модел на тези предприятия, посредством метод, базиран върху стойност под риск, съгласно член 101, параграф 3. 3. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия не могат да изведат капиталовото изискване за платежоспособност директно от прогнозата на вероятностното разпределение, генерирана от вътрешния модел, надзорните органи могат да разрешат използването на приблизителни стойности в процеса на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, доколкото тези предприятия могат да удостоверят пред надзорните органи, че на титулярите на полици е предоставено ниво на защита, еквивалентно на представеното в член 101. 4. Надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да прилагат своите вътрешни модели върху сходни сравнителни портфейли и да използват допускания въз основа по-скоро на външни, а не вътрешни данни, за да проверят калибрирането на вътрешния модел и да проверят дали неговите спецификации отговарят на общо приетата пазарна практика. Член 121Разпределение на печалба и загуба Застрахователните и презастрахователните предприятия преразглеждат най-малко веднъж годишно причините и източниците на печалби и загуби за всяка основна област на дейността. Те удостоверяват по какъв начин избраната във вътрешния модел категоризация на риска обяснява причините и източниците на печалби и загуби. Категоризацията на риска и разпределението на печалба и загуба отразяват рисковия профил на застрахователните и презастрахователните предприятия. Член 122Стандарти за валидиране Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с редовен цикличен процес за валидиране на модела, който включва наблюдение на резултатите от прилагането на вътрешния модел, отчитане на постоянната целесъобразност на неговите спецификации и тестване на резултатите от него спрямо практическите резултати. Процесът на валидиране на модела включва ефективна статистическа процедура за валидиране на вътрешния модел, която позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да докажат пред техните надзорни органи, че получените капиталови изисквания са подходящи. Прилаганите статистически методи не само проверяват пригодността на прогнозата на вероятностно разпределение спрямо претърпяни загуби, но също и спрямо всички нови данни и информация, свързани с него. Процесът на валидиране на модела включва анализ на стабилността на вътрешния модел и по-специално тестване на чувствителността на резултати на вътрешния модел към промени на стоящите в основата му допускания. Той включва също и оценка на пълнотата, точността и целесъобразността на използваните от вътрешния модел данни. Член 123Стандарти за документиране Застрахователните и презастрахователните предприятия документират концепцията и операционните детайли на вътрешния модел. Документацията следва да е в съответствие с членове 118—122. Документацията предоставя подробен преглед на теорията, допусканията, математическата и емпирична основа, върху които е базиран вътрешният модел. Документацията включва всички обстоятелства, при които вътрешният модел не функционира ефективно. Застрахователните и презастрахователните предприятия документират всички значителни промени в техните вътрешни модели съгласно член 113. Член 124Външни модели и данни Използването на модели или данни, получени от трети лица, не се приема като оправдание за освобождаване, от което и да било от изискванията по отношение на вътрешния модел, посочени в членове 118—123. Член 125Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки по отношение на членове 118—124, за да гарантира хармонизиран подход при употребата на вътрешни модели в Общността и повиши по-доброто оценяване на рисковия профил и на управлението на дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Раздел 5 — Минимално капиталово изискване Член 126Общи разпоредби Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с допустимите основни собствени средства, покриващи минималното капиталово изискване. Член 127Изчисляване на минималното капиталово изискване 1. Минималното капиталово изискване се изчислява в съответствие със следните принципи: а) то се изчислява по ясен и разбираем начин, за да се гарантира възможността за одит на изчисленията; б) минималното капиталово изискване отговаря на допустимия размер на основните собствени средства, под който титулярите на полици и бенефициентите са изложени на неприемливо ниво на риск, ако на застрахователните и презастрахователните предприятия бъде позволено да продължат своите операции; в) нивото на минималното капиталово изискване се калибрира спрямо стойността под риск („Value-at-Risk“) на основните собствени средства на застрахователно или презастрахователно предприятие при спазване на доверителен интервал от 80 % до 90 % за период от една година; г) неговата абсолютна долна граница при общо застрахователните и презастрахователните предприятия е 1 000 000 EUR, а при животозастрахователните — 2 000 000 EUR. 2. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват минималното капиталово изискване най-малко на тримесечие и отчитат резултата от изчислението пред надзорните органи. Член 128Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи изчисляването на минималното капиталово изискване, посочено в членове 126 и 127. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 129Преходни разпоредби във връзка със спазването на минималното капиталово изискване Чрез дерогация от член 137, когато застрахователните и презастрахователните предприятия спазват изискваната граница на платежоспособност, посочена в член 28 от Директива 2002/83/ЕО, член 16 от Директива 73/239/ЕО или членове 37, 38 и 39 от Директива 2005/68/ЕО, съответно към посочената в член 310, параграф 1 дата, но не разполагат с достатъчни по размер допустими основни собствени средства, покриващи минималното капиталово изискване, съответните предприятия следва в рамките на една година от посочената в член 310, параграф 1 дата да спазят разпоредбите, посочени в член 126. Ако предприятие не спази разпоредбите, посочени в член 126, в рамките на посочения в параграф 1 период, лицензът на предприятието се отнема в съответствие с приложимите процедури, предвидени в националното законодателство. Раздел 6 — Инвестиции Член 130Принцип на „консервативния инвеститор“ 1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия инвестират всичките си активи в съответствие с посочения в параграфи 2, 3 и 4 принцип на „консервативния инвеститор“ 2. По отношение на съвкупния портфейл от активи застрахователните и презастрахователните предприятия инвестират единствено в активи и инструменти, чиито рискове могат да бъдат надлежно наблюдавани, управлявани и контролирани от съответното предприятие. Всички активи и по-специално тези, покриващи минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност, се инвестират по начин, който гарантира сигурността, качеството, ликвидността и доходността на съвкупния портфейл. Активите, държани с цел покриване на техническите резерви, също се инвестират по целесъобразен начин съгласно характера и дюрацията на застрахователните и презастрахователните пасиви. Тези активи се инвестират изцяло в интерес на титулярите на полици и бенефициентите. В случай на конфликт на интереси застрахователните предприятия или лицето, управляващо техния портфейл от активи, гарантират, че инвестицията е извършена изцяло в интерес на титулярите на полици и бенефициентите. 3. Без да се засяга параграф 2, във връзка с активите, държани по силата на животозастрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от титулярите на полици, се прилагат алинеи 2, 3 и 4 от настоящия параграф. Когато обезщетенията, предвидени по договор, са пряко свързани със стойността на дяловете в ПКИПЦК съгласно Директива 85/611/ЕИО или със стойността на активите, включени във вътрешен фонд, притежаван от застрахователни предприятия, разделен обикновено на дялове, техническите резерви по отношение на тези обезщетения трябва да бъдат представени във възможно най-голяма степен от тези дялове или, когато дяловете не са определени, от тези активи. Когато обезщетенията, предвидени от договор, са пряко свързани с индекс на акции или друга референтна стойност, различна от тези по алинея 2, техническите резерви по отношение на тези обезщетения трябва да бъдат представени във възможно най-голяма степен или от дяловете, за които се смята, че представляват референтната стойност или, когато дяловете не са определени, от активи с подходяща обезпеченост и пазарна реализируемост, съответстващи във възможно най-голяма степен на онези, които служат за база на референтната стойност. Когато обезщетенията, посочени в алинеи 2 и 3, включват гаранция за инвестиционна доходност или друга гарантирана печалба, активите, държани с цел покриване на съответните допълнителни технически резерви, са предмет на разпоредбите на параграф 4. 4. Без да се засяга параграф 2, по отношение на активи, различни от тези, посочени в параграф 3, се прилагат алинеи 2-5 от настоящия параграф. Използването на деривативни инструменти е възможно, ако допринасят за намаляването на рисковете или улесняват ефективното управление на портфейла. Инвестициите в активи, които не са допуснати до търговия на регулиран финансов пазар, се придържат към консервативни нива. Активите се диверсифицират надлежно, така че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, емитент или група предприятия, или географска област, както и прекомерното акумулиране на риск в съвкупния портфейла. Инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или емитенти, които принадлежат към една и съща група, не трябва да излагат застрахователното предприятие на прекомерна концентрация на риск. Член 131Свобода на инвестиране 1. Държавите-членки не изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи. 2. Държавите-членки не изискват инвестиционните решения на застрахователно или презастрахователно предприятие, или на съответното лице, ръководещо инвестиционната дейност, да бъдат предмет на каквото и да било предварително одобрение или изисквания за редовно уведомяване. Член 132Локализиране на активите и забрана на залог на активи 1. По отношение на намиращите се в рамките на Общността застрахователни рискове, държавите-членки гарантират, че активите, държани с цел покриване на техническите резерви, свързани с тези рискове, са локализирани в рамките на Общността. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират тези активи в конкретна държава-членка. По отношение на възстановявания от презастрахователни договори спрямо предприятията, лицензирани съгласно настоящата директива, или чието централно управление се намира в рамките на трета страна, чийто режим на платежоспособност се счита за еквивалентен съгласно член 170, държавите-членки не изискват локализиране в рамките на Общността на активите, представляващи тези възстановявания. ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1 (адаптиран) ÖИзискването по отношение на локализиране Õ “локализиране на активи” означава наличие на активи, движими или недвижими, в държава – членка, но Ö съгласно параграф 1 Õ не включва изискването — движимите активи да бъдат депозирани или недвижимите да бъдат обект на ограничителни мерки като вписване на ипотеки;. аАктивите, представени от претенции срещу длъжници, се счита, че се намират в държавата–членка, където са реализуеми. ê 2005/68/ЕО чл. 32, параграф 2 (адаптиран) 2. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат Ö във връзка с формирането на техническите резерви Õ система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят Ö презастрахователното предприятие Õ е Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с настоящата директива, или е застрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО. ò нов Член 133Правоприлагащи мерки За да гарантира еднаквото прилагане на настоящата директива, Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното: а) определянето, оценяването и контрола на рисковете, възникващи от инвестиции по отношение на член 130, параграф 2, алинея 1; б) определянето, оценяването и контрола на рисковете, възникващи от инвестиции в деривативни инструменти и активи, посочени в член 130, параграф 4, алинея 2; Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2002/83/ЕО ГЛАВА 2 ПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ И ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ ê 92/49/ЕИО чл. 17 Член 15 1. Държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да осигури достатъчно технически резерви по отношение на цялостната си дейност. Размерът на тези технически резерви се определя в съответствие с правилата, установени в Директива 91/674/ЕИО. ê 2005/68/ЕО Чл. 57.3 2. Държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да осигури покритие на техническите резерви и изравнителния резерв, посочени в член 15a от настоящата директива, в съответствие с активите съгласно с член 6 от Директива 88/357/ЕИО. По отношение на рисковете, разположени в Общността, тези активи трябва да бъдат локализирани в рамките на Общността. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират активите си в която и да е конкретна държава-членка. Независимо от това, държавата-членка по произход може да допуска облекчения по отношение на правилата за локализиране на активите. 3. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат за формирането на техническите резерви система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания от страна на презастрахователя, когато последният е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО или е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/ЕО. Ако държавата-членка по произход разреши които и да е технически резерви да бъдат покрити с претенции срещу презастраховател, който не е нито презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО, нито застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/ЕО, тя определя условията за приемането на тези претенции. ê 2002/83/ЕО ГЛАВА 2 ПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ И ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ Член 20 Формиране на техническите резерви 1. Държавата-членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие да формира достатъчно технически резерви, включително математически резерви, по отношение на цялата си дейност. ê 2002/83/ЕО Размерът на тези технически резерви се определя в съответствие със следните принципи: А. а) размерът на техническите животозастрахователни резерви се изчислява посредством достатъчно разумна перспективна актюерска оценка, като се вземат предвид всички бъдещи задължения, съгласно условията в полицата за всеки договор включително: - всички гарантирани обезщетения, включително гарантираната сума при предсрочно прекратяване на полицата, - бонусите, на които титулярите на полици, колективно или индивидуално, вече имат право, независимо от това как са описани тези премии – вложени, обявени или заделени, - всички възможности, които съществуват за титуляря на полица съгласно условията на договора, - разходи, включително комисионни, ползване на кредит за бъдещи дължими премии; разрешено е използването на ретроспективен метод, ако чрез него може да се покаже, че получените технически резерви не са по-ниски от тези, които биха били изисквани при достатъчно благоразумно перспективно изчисляване или ако перспективният метод не може да бъде използван за предвидения вид договор; разумната оценка не е най-добрият начин за оценка на разчети, но включва подходящ резерв при неблагоприятно отклонение от съответните фактори; методът за оценка на техническите резерви не само трябва да бъде благоразумен сам по себе си, но също така и по отношение на метода на оценка на активите, покриващи тези резерви; техническите резерви се изчисляват отделно за всеки договор. Разрешено е използването на подходящи приближения или обобщения, но когато е вероятно те да дадат приблизително същия резултат, както индивидуалните изчисления. Принципът на отделното изчисляване по никакъв начин не пречи на формирането на допълнителни резерви за рискове от общ характер, които не са индивидуализирани; ако сумата по договор, която се връща на застрахованото лице, когато то се откаже да продължи застраховката си, е гарантирана, сумата на математическите резерви по договора по всяко време е не по-малка от гарантираната тогава стойност; Б. прилаганият лихвен процент е разумно избран. Той се определя в съответствие с разпоредбите на компетентния орган в държавата – членка по произход, като се прилагат следните принципи: а) за всички договори компетентният орган на държавата – членка по произход на застрахователното предприятие определя един или повече максимални лихвени проценти, по–специално в съответствие със следните правила: когато договорите съдържат гаранция за лихвения процент, компетентният орган на държавата – членка по произход определя един-единствен максимален лихвен процент. Той може да бъде различен в зависимост от валутата, в която е деноминиран договорът, в случай че той не е по-висок от 60% от процента по облигациите, емитирани от държавата във валутата, използвана в договора. Ако държавата – членка реши съгласно второто изречение от първата алинея, да определи максимален лихвен процент за договорите, деноминирани във валута на друга държава – членка, тя предварително се консултира с компетентния орган на държавата – членка, във валутата, на която е деноминиран договорът. въпреки това, когато активите на застрахователното предприятие не са изчислени по покупната им цена, държавата – членка може да постави като условие една или повече максимални ставки да бъдат изчислени, като се вземе предвид доходността от съответните притежавани в момента активи минус разумен резерв и особено за договори с периодични премии, като освен това се вземе предвид очакваната доходност от бъдещи активи. Разумният резерв и максималният лихвен процент или проценти, приложени към очакваната печалба върху бъдещи активи, се определят от компетентния орган на държавата – членка по произход; б) установяването на максимален лихвен процент не означава, че застрахователното предприятие е длъжно да използва толкова висок процент; в) държавата – членка по произход може да реши да не прилага буква а) към следните категории договори: - договори в разчетни единици; - договори с еднократна премия за период до осем години, - договори без печалба и анюитетни договори без стойност при отказ. В случаите, посочени във втория и третото тире на алинея първа, при избора на разумен лихвен процент може да се вземе предвид валутата, в която е деноминиран договорът и съответните активи, притежавани в момента, а когато активите на предприятието се изчисляват по тяхната текуща стойност - очакваната печалба върху бъдещите активи. При никакви обстоятелства използваният лихвен процент не може да бъде по-висок от доходността по активите, изчислена в съответствие със счетоводните норми в държавата – членка по произход, намалена със съответните удръжки. г) държавата-членка изисква застрахователното предприятие да заделя по своите сметки резерв за покриване на лихвените задължения по отношение на титулярите на полици, ако настоящата или предвидимата доходност от активите на предприятието е недостатъчна, за да покрие тези активи; д) Комисията и компетентните органи на държавата – членка, които имат такива изисквания се уведомяват за максималните лихвени проценти, определени съгласно буква а); В. В. Използваните статистически елементи на оценката и тези, съответстващи на разходите, се избират разумно, като се имат предвид държавата на задължението, видът полица и административните разходи и комисионите, които се очаква да бъдат извършени; Г. При договори за участие в печалбата, методът за изчисляване на техническите резерви може да вземе предвид, косвено или пряко, бъдещите бонуси от всякакъв тип по начин, съвместим с другите хипотези за бъдещо развитие и с текущия метод за разпределяне на бонусите; Д. Сумите за бъдещи разходи могат да бъдат изчислени косвено, например като се използват бъдещите премии, намалени с управленските разходи. Въпреки това цялата сума, косвено или пряко, е не бъде по-малка от предпазлива оценка на съответните бъдещи разходи. Е. Методът за изчисляване на техническите резерви не трябва да е обект на непоследователност през годините, резултат от произволни промени в метода или базите за изчисляване. Той трябва да гарантира разпределение на печалбата, съответно на срока на всяка полица. 2. Застрахователните предприятия правят публично достояние базите и методите, използвани при изчисляването на техническите резерви, включително резерви на бонуси. 3. Държавата-членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие да покрива техническите резерви по отношение на цялата си дейност със съпоставими активи съгласно член 26. По отношение на дейността, извършвана в Общността, тези активи трябва да се намират в нейните рамки. Държавите – членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират своите активи в определена държава – членка. Държавата – членка по произход обаче може да разреши облекчаване на правилата относно локализирането на активи. ê 2005/68/ЕО чл. 60.6 4. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО или е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/ЕИО или настоящата директива. ê 2005/68/ЕО чл. 60.6 Ако държавата-членка по произход позволява които и да е технически резерви да бъдат покривани с вземания от презастраховател, който не е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО, нито е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/ЕИО или настоящата директива, тя определя условията за признаване на тези вземания.“ ê 92/49/ЕИО чл. 18 Член 15а 1. Държавите-членки изискват от всички застрахователни предприятия с главно управление на техни територии, които застраховат рискове, включени в клас 14, точка А от приложението (наричано по-долу „кредитно застраховане“) да формират резерв за изравняване за целите на компенсирането на всякакъв технически дефицит или иск над средния запас, възникващ в този клас в края на всяка финансова година. 2. Резервът за изравняване се изчислява съгласно правилата, определени от държавата-членка по произход съгласно един от петте метода, определени в точка Г от приложението, които се считат за еквивалентни. 3. До сумата, изчислена съгласно методите, определени в точка Г от приложението, резервът за изравняване не се взема предвид за целите на изчисляване на границата на платежоспособност. 4. Държавите-членки могат да освободят застрахователните предприятия с главно управление на тяхна територия от задължението да формират резерви за изравняване за дейността по кредитно застраховане, когато премиите или вноските, които се получават по кредитни застраховки, са по-малко от 4 % от общите премии или вноски, получаеми от тях и по-малко от 2500000 ECU. ê 2002/83/ЕО Член 22 Активи, покриващи технически резерви Активите, покриващи техническите резерви, трябва да отчитат типа дейност, извършвана от застрахователно предприятие, така че да гарантират сигурността, доходността и продаваемостта на нейните инвестиции, за които предприятието гарантира, че са диверсифицирани и подходящо разпределени. ê 92/49/ЕИО чл. 20 Активите, покриващи техническите резерви, отчитат вида дейност, извършвана от предприятие по начин, гарантиращ сигурността, доходността и продаваемостта на неговите инвестиции, диверсификацията и достатъчното разпространение на които се осигуряват от предприятието. ê 2002/83/ЕО Член 23 Категории разрешени активи 1. Държавата – членка по произход не може да разрешава на застрахователни предприятия да покрият своите технически резерви с други освен с изброените по-долу категории активи: ê 2005/68/ЕО чл. 58.3, буква a 1. Държавата-членка по произход може да не разреши на застрахователните предприятия да осигуряват покритие на техническите и изравнителните си резерви с активи, различни от тези в следните категории: ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 А. Инвестиции а) дългови ценни книжа, облигации и други инструменти на паричния и капиталовия пазар; б) заеми; в) дялове и други разнообразни доходоносни участия; г) единици в предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа и други инвестиционни фондове; д) земя, сгради и права върху недвижимо имущество; Б. Дългове и вземания ê 2005/68/ЕО чл. 58.3, буква б) и чл. 60.7, буква a) „е) задължения на презастрахователи, включително дялове на презастрахователи в техническите резерви, както и от носители със специална цел, посочени в член 46 от Директива 2005/68/ЕО;“» ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 ж) депозити в и дългове, собственост на предприятия цеденти; ê 2002/83/ЕО з) дългове от държатели на полици и посредници, произтичащи от преки и презастрахователни операции; ê 92/49/ЕИО чл. 21 з) дългове, собственост на титуляри на полици и посредници, резултат от преки и презастрахователни операции; и) искове, произтичащи от спасяване на имущество и суброгиране; ê 2002/83/ЕО и) заеми срещу полици; ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 й) възстановяване на данъци; к) искове срещу гаранционни фондове; ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 В. други л) дълготрайни материални активи, различни от земя и сгради, оценени на база благоразумна амортизация; м) парични средства в банка или налични, депозити в кредитни институции всякакви други органи, упълномощени да получават депозити; н) отложени разходи за придобиване; о) натрупани лихви и наеми, други натрупани приходи и предварителни плащания. ê 2002/83/ЕО п) реверсивни лихви. 2. При асоциацията на застрахователите, известна като Лойдс, категориите активи включват също така гаранции и акредитиви, издадени от кредитни институции по смисъла на Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[60] или от застрахователни предприятия заедно с доказуеми суми, произтичащи от застрахователни полици, доколкото представляват средства, принадлежащи на членове. ê 92/49/ЕИО В случая на сдружение на застрахователи, познат като „Лойд'с“, категориите активи включват също гаранции и акредитиви, издадени от кредитни институции по смисъла на Директива 77/780/ЕИО[61] или от застрахователни предприятия, заедно с доказуеми суми, резултат от животозастрахователни полици, до степента, в която представляват фондове, принадлежащи на членове. ê 2005/68/ЕО чл. 58.3, буква в) и чл. 60.7, буква б) 3. Включването на който и да е актив или категория активи, изброени в параграф 1, не означава, че тези активи следва автоматично да бъдат приети като покритие на техническите резерви. Държавата-членка по произход установява по-подробни правила, които определят условията за използване на допустими активи. ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 При определянето и прилагането на правилата, които определя, държавата-членка по произход осигурява, по-специално, съблюдаване на следните принципи: i) активи, покриващи техническите резерви, се оценяват нетно от всякакви дългове, произтичащи от тяхното придобиване; ii) всички активи трябва да се оценяват на благоразумна база като се допуска рискът за всякакви суми да не бъде реализуем. По–специално дълготрайни материални активи, различни от земи и сгради, могат да бъдат признати като покритие за технически резерв,и само ако те са оценени на базата на разумната амортизация; ê 2002/83/ЕО заеми, предоставени на предприятия, държава или международна организация, на местни или регионални органи или на физически лица, могат да бъдат признати за покритие за технически резерви, само ако съществуват достатъчно гаранции за тяхната обезпеченост, основани на състоянието на длъжника, ипотеки, банкови гаранции или гаранции от застрахователни предприятия, както и други форми на обезпеченост; ê 92/49/ЕИО чл. 21 iii) заеми, независимо дали към предприятия, държавни органи или международни организации, към местни или регионални структури или към физически лица, могат да се приемат като покритие на техническите резерви, само ако съществуват достатъчни гаранции за тяхната сигурност, било на база статута на заемополучателя, ипотеки, банкови гаранции или гаранции, дадени от застрахователни предприятия или други форми на обезпечение; ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 iv) дериватни инструменти като опции, фючърси и суапове във връзка с активи, покриващи технически резерви, могат да се използват, доколкото те допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефективното управление на портфейла. Те трябва да се оценяват на благоразумна основа и могат да се вземат предвид при оценката на основните активи; ê 2002/83/ЕО v) прехвърлими ценни книжа, които не се търгуват на регулирания пазар, могат да бъдат признати като покритие за технически резерви само ако могат да бъдат реализирани в кратък срок или ако представляват участия в кредитни институции, застрахователни предприятия, в границите, разрешени от член 6, или в инвестиционни предприятия установени в държава – членка; ê 92/49/ЕИО чл. 21 v) прехвърляеми ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, могат да се приемат за покритие на технически резерви, само ако могат да се реализират краткосрочно; ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21 vi) дългове, собственост на или искове срещу трети страни могат да се приемат за покритие на технически резерви само след приспадане на всички суми, дължими на същата трета страна; ê 2002/83/ЕО vii) стойността на дълговете и вземанията, приети като покритие за технически резерви, трябва да се изчисли на разумна база и със съответната отстъпка за риска от това някои от тях да не могат да бъдат реализирани. По–специално дългове на титуляри на полици и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни операции, могат да бъдат приети само дотолкова доколкото са били дължими не повече от три месеца; ê 92/49/ЕИО чл. 21 vii) стойността на всякакви дългове и искове, приети за покритие на технически резерви, трябва да се изчисляват на благоразумна основа, с надлежно осигуряване на рисковете по всякакви суми, които са нереализуеми. В частност дългове на титуляри на полици и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни операции, могат да се приемат само доколкото са били просрочени за не повече от три месеца; ê 2002/83/ЕО viii) когато притежаваните активи включват инвестиране в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на застрахователното предприятие от негово име, държавата – членка по произход трябва, когато прилага нормите и принципите, формулирани в настоящия член, да има предвид основните активи, притежавани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин; ê 92/49/ЕИО чл. 21 viii) когато държаните активи включват инвестиция в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на предприятието за негова сметка, държавата-членка по произход трябва, при прилагането на правилата и принципите, залегнали в настоящия член, да има предвид основните активи, държани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин; ix) отложените разходи за придобиване могат да се приемат за покритие на технически резерви само до степента, в която това отговаря на изчисленията на техническите резерви за неизплатени премии. ê 2002/83/ЕО ix) отложени разходи за придобиване могат да бъдат приети като покритие за техническите резерви само до размера, който се изисква за изчисляване на математическите резерви. 4. Въпреки изискванията на параграфи 1, 2 и 3 при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователно предприятие държавата – членка по произход може временно и въз основа на добре обосновано решение, да приеме други категории активи като покритие за технически резерви, предмет на член 22. ê 92/49/ЕИО чл. 21 2. Независимо от параграф 1, при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователното предприятие държавата-членка по произход може, временно и след добре мотивирано решение, да приеме други категории активи за покритие на техническите резерви при условията на член 20. ê 2002/83/ЕО Член 24 Правила за диверсифициране на инвестиции 1. Що се отнася до активите, покриващи технически резерви, държавата – членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие да инвестира не повече от: ê 2005/68/ЕО чл. 58.4 1. По отношение на активите, които покриват техническите резерви и изравнителните резерви, държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да не инвестира над: ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22 а) 10 % от общите си брутни технически резерви в парцел земя или сграда, или повече парцели земя или сгради в достатъчна близост един до друг, за да бъдат ефективно считани за една инвестиция; б) 5 % от общите си брутни технически резерви в акции и други търгуеми ценни книжа, третирани като акции, облигации, дългови ценни книжа и други инструменти на паричния или капиталов пазар от същото предприятие, или в заеми, дадени на същия заемополучател, взети заедно, като заемите са заеми, различни от дадените на държава, регионални или местни органи или на международна организация, на които една или повече държави-членки са членове. Тази граница може да се увеличи до 10 %, ако предприятието не инвестира повече от 40 % от брутните си технически резерви в заемите или ценните книжа на емитиращи институции или заемополучатели, във всеки от които то инвестира повече от 5 % от активите си; ê 2002/83/ЕО в) 5% от своите общи брутни технически резерви в необезпечени кредити, включително 1% за всеки един необезпечен кредит, различни от кредитите, предоставени на кредитни институции, застрахователни предприятия – дотолкова доколкото го позволява член 6 – и инвестиционни предприятия установени в държава – членка. Ограниченията могат да бъдат вдигнати съответно до 8% и до 2% с решение, което се взима за всеки отделен случай от компетентните органи на държавата – членка по произход; ê 92/49/ЕИО чл. 22 в) 5 % от общите си брутни технически резерви в негарантирани заеми, включително 1 % за всеки негарантиран заем, различен от заем, отпуснат на кредитни институции, застрахователно предприятие — доколкото позволява член 8 от Директива 73/239/ЕИО — и инвестиционни дружества, установени в държавата-членка; ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22 г) 3 % от общите си брутни технически резерви под формата на налични пари в брой; д) 10 % от общите си брутни технически резерви в акции, други ценни книжа, разглеждани като акции и дългови ценни книжа, които не са търгувани на регулиран пазар. 2. Липсата на лимит по параграф 1 относно инвестирането в някаква специална категория не означава, че активите в тази категория трябва да се приемат като покритие за технически резерви без ограничение. Държавата-членка по произход определя по-подробни правила, установяващи условията за използване на приемливи активи. В частност, тя осигурява, при определянето и прилагането на тези правила, спазването на следните принципи: i) активите, покриващи технически резерви, трябва да бъдат диверсифицирани и разпределени по начин, който гарантира, че не съществува прекомерна зависимост, на която и да е конкретна категория активи, инвестиционен пазар или инвестиция; ii) инвестиция в конкретен вид актив, показващ високо ниво на риск, било поради характера на актива или качеството на емитента, трябва да бъде ограничена до разумни нива; ê 2002/83/ЕО iii) ограниченията за конкретни категории активи трябва да вземат предвид третирането на презастраховането при изчисляване на техническите резерви; ê 92/49/ЕИО чл. 22 iii) ограниченията за конкретни категории активи трябва да вземат предвид третирането на презастраховането при изчисляване на техническите резерви; ê 2002/83/ЕО когато притежаваните активи включват инвестиране в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на застрахователното предприятие от негово име, държавата – членка по произход трябва, когато прилага нормите и принципите, формулирани в настоящия член, да има предвид основните активи, притежавани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин; ê 92/49/ЕИО чл. 22 iv) когато държаните активи включват инвестиция в дъщерно предприятие, което управлява всички или поотделно инвестициите на дружеството от негово име, държавата-членка по произход трябва, при прилагането на правилата и принципите, посочени в настоящия член, да има предвид основните активи, държани от дъщерно предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин; ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22 v) процентът на активите, покриващи техническите резерви, предмет на неликвидни инвестиции, трябва да се поддържат на разумно ниво; vi) когато притежаваните активи включват кредити към определени кредитни институции или дългови ценни книжа, емитирани от такива, държавата – членка по произход може, когато прилага нормите и принципите, съдържащи се в настоящия член, да вземе предвид основните активи, притежавани от такива кредитни институции. Такова третиране може да се прилага само когато главното управление на кредитната институция се намира в държава – членка, изцяло е притежание на тази държава – членка и/или на нейните местни власти, и дейността и съгласно нейния учредителен договор и устав се състои в предоставяне на кредити чрез нейни посредници на държавите или местните власти, или, които са гарантирани от тях, или в предоставяне на кредити на организации, тясно свързани с държавата или с местните власти. 3. По смисъла на подробните правила, формулиращи условията за използването на разрешените активи, държавата – членка разглежда по-ограничаващо : ê 2002/83/ЕО - всеки кредит, несъпровождан от банкова гаранция, гаранция, издадена от застрахователно предприятие, ипотека или друга форма на обезпечение, сравнени с кредити, съпроводени от такова обезпечение, ê 92/49/ЕИО чл. 22 - всеки заем, непридружен от банкова гаранция, гаранция, издадена от застрахователно предприятие, ипотека или всякаква друга форма на гаранция, в сравнение със заеми, придружени от такава допълнителна гаранция, ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22 - ПКИПЦК, некоординирани по смисъла на Директива 85/611/ЕИО и други инвестиционни фондове сравнени с ПКИПЦК, координирани по смисъла на тази директива, - ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, в сравнение с тези, които се търгуват, ê 2002/83/ЕО - облигации, дългови ценни книжа и други инструменти на паричния и капиталовия пазар, неемитирани от държавите, местните или регионални власти или предприятия, спадащи към зона А, както е дефинирано в Директива 2000/12/ЕО или чиито емитенти са международни организации, които нямат сред своите членове поне една държава-членка на Общността в сравнение със същите финансови инструменти, емитирани от такива организации. ê 92/49/ЕИО чл. 22 - облигации, дългови ценни книжа и други парични и капиталови пазарни инструменти, неемитирани от държави, местни или регионални органи или предприятия, принадлежащи на зона А, както е определено в Директива 89/647/ЕИО[62], или чиито емитенти са международни организации, сред членовете на които няма поне една държава-членка на Общността, в сравнение със същите финансови инструменти, издадени от такива органи. ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22 4. Държавите – членки могат да увеличат размера на лимита, определен в параграф 1, б), до 40% за определени дългови ценни книжа, когато те са емитирани от кредитна институция, чието главно управление е в държава – членка и по закон подлежи на специален официален надзор, чиято цел е да се защитят титулярите на тези дългови ценни книжа. Сумите, получени от емитирането на такива дългови ценни книжа, трябва да бъдат инвестирани в съответствие със закона в активи, които през целия срок на валидност на дълговите ценни книжа могат да покриват вземания, свързани с дългови ценни книжа и които в случай че емитентът фалира, биха били използвани преимуществено за възстановяване на главницата и плащане на натрупаните лихви. ê 92/49/ЕИО чл. 1 5. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи. ê 92/49/ЕИО чл. 22 5. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи. 6. Независимо от параграф 1, при изключителни обстоятелства и по молба на застрахователно предприятие държавата-членка по произход може, временно и след надлежно мотивирано решение, да позволи изключения от правилата, посочени в параграф 1, букви от а) до д), при условията на член 20. ê 2002/83/ЕО 6. Независимо от параграф 1 при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователното предприятие държавата – членка по произход може временно и съгласно съответно обосновано решение да разреши изключения от правилата, формулирани в параграф 1, а) до д), предмет на член 22. ГЛАВА 3 ПРАВИЛА, СВЪРЗАНИ С ГРАНИЦАТА НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ И ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД Член 27 Действителна граница на платежоспособност 1. Всяка държава-членка налага на всяко застрахователно дружество, което не е животозастрахователно дружество, чието главно управление е на нейна територия, да държи във всеки момент достатъчен налични граници на платежоспособност по отношение на всички свои дейности, най-малкото равни на изискванията на настоящата директива. ê 2002/13/ЕО чл. 1.2 1. Всяка държава-членка налага на всяко застрахователно дружество, което не е животозастрахователно дружество, чието главно управление е на нейна територия, да държи във всеки момент достатъчен налични граници на платежоспособност по отношение на всички свои дейности, най-малкото равни на изискванията на настоящата директива. ê 2002/83/ЕО 2. Наличната граница на платежоспособност се състои от активите на застрахователното предприятие, свободни от всякакви предвидими задължения, намалени с всички нематериални позиции, включително: ê 2002/13/ЕО чл. 1.2 2. Наличните граници на платежоспособност се създават чрез имуществото на застрахователното дружество, свободно от всички предвидими задължения, като се извърши приспадане на нематериалните елементи, включително: а) внесеният акционерен капитал, или ако става дума за взаимозастрахователни дружества, ефективният собствен начален капитал, с прибавени сметки на съдружниците, които отговарят на всички следващи критерии: ê 2002/83/ЕО а) внесеният дялов капитал или, при взаимозастрахователно предприятие, действителният учредителен капитал плюс сметките на всички съдружници, които отговарят на следните критерии: ê 2002/83/ЕО и 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 2 i) уставът трябва да постановява, че е възможно да се извършват плащания в полза на членове от техните сметки само ако това няма за цел да намали наличните граници на платежоспособността под изискуемото равнище или след прекратяването на дружеството, само ако всички други задължения са уредени; ii) уставът трябва да постановява, че за всяко плащане, посочено в i), извършено за други цели освен индивидуалното прекратяване на членството, компетентните органи са уведомени най-малко един месец предварително и те могат в този срок да забранят плащането; iii) съответните разпоредби на устава могат да бъдат изменяни само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражение към изменението, без да се засягат изложените в i) и ii) критерии; ê 2002/83/ЕО б) резерви (законови и свободни, несъответстващи на застрахователните задължения; ê 2005/68/ЕО чл. 57.4, буква a) б) резервите (законоустановени или други резерви), които не съответстват на поетите задължения, нито се класифицират като изравнителни резерви; ê 2002/83/ЕО и 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 2 в) печалбата или загубата, пренесени след приспадането на дължимите дивиденти; ê 2002/83/ЕО г) дотолкова доколкото е разрешено от националното право, резерви от печалби в баланса, когато могат да бъдат използвани за покриване на всякакви загуби, които могат да възникнат, и когато не са оставени за разпределение между титулярите на полици. Наличните граници на платежоспособността се намаляват със сумата на собствените акции, притежавани пряко от застрахователното дружество, което е различно от животозастраховащо дружество. ê 2002/13/ЕО чл. 1.2 Наличните граници на платежоспособността се намаляват със сумата на собствените акции, притежавани пряко от застрахователното дружество, което е различно от животозастраховащо дружество. За застрахователни дружества, които не са животозастраховащи дружества, които сконтират или намаляват своите технически провизии за застрахователни събития, за да отчитат приходите от своите инвестиции, по силата на член 60, параграф 1, ж) от Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия[63], наличните граници на платежоспособността се намаляват с разликата между техническите провизии преди сконтиране или приспадане така, както фигурират в приложението, и техническите резерви след сконтиране или намаляване. Това коригиране се извършва за всички рискове, изброени в точка А на Приложението, с изключение на рисковете в клонове 1 и 2. За класове, различни от клонове 1 и 2, не е необходимо никакво коригиране в случай на сконтиране на анюитетите, включени в техническите провизии. ê 2005/68/ЕО чл. 60.8 Действителната граница на платежоспособност се намалява също и със следните елементи: а) участия, които застрахователното предприятие има в: - застрахователни предприятия по смисъла на член 4 от настоящата директива, член 6 от Директива 73/239/ЕИО или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. за допълнителния надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група[64], - презастрахователни предприятия по смисъла на член 3 от Директива 2005/68/ЕО или презастрахователни предприятия от трети страни по смисъла на член 1, буква л) от Директива 98/78/ЕО, - застрахователни холдингови дружества по смисъла на член 1, (i) от Директива 98/78/ЕО, - кредитни и финансови институции по смисъла на член 1, параграфи 1 и 5 от Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции[65], - инвестиционни посредници и финансови институции по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа[66], както и по смисъла на член 2, параграфи 4 и 7 от Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции[67]; б) всеки един от следните елементи, които застрахователното предприятие притежава по отношение на дефинираните в буква a) предприятия, в които има участие: - инструменти, посочени в параграф 3, - инструменти, посочени в член 16, параграф 3 от Директива 73/239/ЕИО, - подчинени претенции и инструменти, посочени в член 35 и член 36, параграф 3 от Директива 2000/12/ЕО. Когато акциите в друга кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество се притежават временно за целите на дейност по финансово подпомагане, предназначена да реорганизира и оздрави това образувание, компетентната власт може да не прилага разпоредбите за редуцирането, посочени в букви a) и б) от третата алинея. Като алтернатива на редуцирането с елементите, посочени в букви a) и б) от третата алинея, които застрахователното предприятие притежава в кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции, държавите-членки могат да позволят техните застрахователни предприятия да прилагат, mutatis mutиis, методите 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните предприятия, принадлежащи към един финансов конгломерат[68]. Метод 1 (Счетоводно консолидиране) се прилага, само ако компетентният орган е удовлетворен от нивото на интегрираното управление и вътрешния контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията. Избраният метод се прилага последователно във времето. Държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на границата на платежоспособност, както е предвидено в настоящата директива, застрахователните предприятия, които са предмет на допълнителен надзор в съответствие с Директиви 98/78/ЕО или 2002/87/ЕО, не е необходимо да редуцират елементите, посочени в букви a) и б) от третата алинея от настоящия член, които са притежавани в кредитни институции, инвестиционни посредници, финансови институции, застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни холдингови дружества, включени в допълнителния надзор. За целите на приспадането на посочените в настоящия параграф участия понятието „участие“ има значението, което му е придадено съгласно член 1, буква е) от Директива 98/78/ЕО. ê 2005/68/ЕО чл. 57.4, буква б) Действителната граница на платежоспособност се намалява допълнително със следните съставни елементи: а) участия, които застрахователното предприятие притежава във: - застрахователни предприятия по смисъла на член 6 от настоящата директива, член 4 от Директива 2002/83/ЕО или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, - презастрахователни предприятия по смисъла на член 3 от Директива 2005/68/ЕО или презастрахователни предприятия на трети страни по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 98/78/ЕО, - холдингови застрахователни дружества по смисъла на член 1, и) от Директива 98/78/ЕО, - кредитни и финансови институции по смисъла на член 1, параграфи 1 и 5 от Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, - инвестиционни посредници и финансови институции по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО на Съвета и член 2, параграфи 4 и 7 от Директива 93/6/ЕИО на Съвета. ê 2002/87/ЕО чл. 22.2 б) всеки от описаните по-долу елементи, които застрахователното предприятие притежава, издадени от структурите, определени в буква а), в които то има участие: - инструменти, посочени в параграф 3, - инструментите, посочени в член 18, параграф 3 от Директива 79/267/ЕИО, - условните вземания и инструментите, посочени в член 35 и в член 36, параграф 3 от Директива 2000/12/ЕО. Когато едно участие се държи временно в друга кредитна институция, друго инвестиционен посредник, друга финансова институция, друго застрахователно предприятие, друго презастрахователно предприятие или друго застрахователно холдингово дружество, за нуждите на операция по финансово подпомагане, целяща да заздрави и да спаси това образувание, компетентният орган може да не приложи разпоредбите относно приспадането, посочени в четвъртата алинея, а) и б). Като алтернатива на приспадането на елементите посочени в четвърта алинея, а) и б), държани от застрахователното предприятие в кредитни институции, в инвестиционни посредници и във финансови институции, държавите–членки могат да разрешат на техните застрахователни предприятия да прилагат съответно методите 1, 2 или 3 от Приложение І от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници, принадлежащи към един финансов конгломерат[69]. Метод №1 (счетоводно консолидиране) се прилага само ако компетентният орган е сигурен за нивото на интегрираното управление и на вътрешния контрол на структурите, до които би се отнасяло консолидирането. Избраният метод се прилага последователно в дългосрочен план. Държавите–членки могат да предвидят, че за изчисляването на собствените средства, предвидено в настоящата директива, застрахователните предприятия, подложени на допълнителния надзор въз основа на Директива 98/78/ЕО или на Директива 2002/87/ЕО, могат да не приспадат елементите, посочени в четвъртото изречение, а) и б), които се държат в кредитни институции, в инвестиционни посредници, във финансови институции, в застрахователни и презастрахователни предприятия или в холдингови застрахователни дружества, които подлежат на допълнителен надзор. За целите на приспадането на посочените в настоящия параграф участия понятието „участие“ има значението, което му е придадено съгласно член 1, буква е) от Директива 98/78/ЕО. ê 2002/83/ЕО 3. Наличната граница на платежоспособност може да се състои също така и от: а) съвкупен привилегирован акционерен капитал и подчинен заемен капитал до 50% от по-малката стойност на една от следните две величини: разполагаемата граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, не повече от 25% от която се състои от подчинени кредити с фиксиран падеж, или съвкупен привилегирован акционерен капитал с фиксиран срок, в случай че съществуват обвързващи споразумения, съгласно които в случай на ликвидация или несъстоятелност на застрахователното предприятие подчиненият заемен капитал или привилегированият акционерен капитал се нарежда след вземанията на всички други кредитори и не се изплаща, докато не бъдат уредени всички други неуредени дългове. Подчиненият заемен капитал трябва също така да удовлетворява следните условия: б) i) само изцяло изплатените средства могат да бъдат вземани предвид; ii) за заеми с фиксиран падеж началният падеж трябва да бъде фиксиран на най-малко пет години. Не по-късно от една година преди датата за погасяване застрахователното предприятие трябва да предостави за одобрение на компетентните органи план, който показва как наличната граница на платежоспособност ще бъде запазена на необходимото ниво или ще го достигне, освен ако размерът, до който кредитът може да достигне като елемент на разполагаемата граница на платежоспособност, не намалява постепенно, поне през последните пет години преди датата за погасяване. Компетентните органи могат да разрешат предсрочното погасяване на такива кредити, при условие, че е подадена молба от застрахователното предприятие и наличната границата и на платежоспособност няма да спадне под необходимото ниво; iii) заемите без фиксиран падеж са платими само посредством предизвестие от пет години, освен ако не са вече оценени като съставни на наличните граници на платежоспособността или е било изискано официално от компетентните органи предварително споразумение за тяхното предварително изплащане. Що се отнася до последния случай, застрахователното предприятие трябва да уведоми компетентните органи най-малко шест месеца преди датата на заявеното погасяване, като посочи разполагаемата граница на платежоспособност преди и след погасяването. Компетентните органи разрешават погасяването само ако наличната граница на платежоспособност на застрахователното предприятие няма да спадне под необходимото ниво; iv) кредитното споразумение не трябва да включва никакви клаузи, които предвиждат при определени обстоятелства освен при прекратяване на застрахователно предприятие дългът да стане платим преди договорените дати за погасяване; v) заемното споразумение може да бъде изменяно, само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражения по изменението; б) от ценни книжа с неопределен срок и от другите инструменти, включително кумулативни преференциални акции, различни от посочените в буква а), до размер от 50 % от най-малката сума, от наличните граници на платежоспособността или от изискването за граници на платежоспособността, за всички тези ценни книжа и подчинени заеми, посочени в буква а), доколкото те отговарят на следните условия: i) те не могат да бъдат изплащани по инициатива на приносителя им или без предварителното съгласие на компетентния орган; ii) договорът трябва да дава възможност на застрахователното предприятие да разсрочи плащането на лихвата по кредита; iii) вземанията на заемодателя от застрахователното предприятие трябва да се нареждат непосредствено след тези на всички непривилигировани кредитори; iv) документите, уреждащи емитирането на ценни книжа, трябва да осигурят възможност за поемане на загубата от дълга и неизплатените лихви, като дават възможност на застрахователните предприятия да продължат дейността си; v) само изцяло изплатените суми могат да бъдат вземани предвид. ê 2002/13/ЕО чл. 1.2 3. Наличните граници на платежоспособността може да бъдат установени също: а) чрез кумулативни преференциални акции и подчинен заемен капитал до равнище 50 % от най-ниската сума на наличните граници на платежоспособност или на изискването за граници на платежоспособността, от които най-много 25 % са установени от подчинени заеми с установен падеж или от кумулативни преференциални акции с определено времетраене, доколкото в случай на несъстоятелност или на ликвидиране на застрахователното дружество, което не е животозастрахователно дружество, съществуват обвързващи споразумения по смисъла на които подчинения заемен капитал или преференциалните акции заемат по-ниска позиция от кредитите на всички други кредитори и се плащат едва след уреждането на всички други текущи дългове до този момент. Подчинените заеми трябва, освен това, да отговарят на следните условия: i) отчетени са само действително преведените средства по фондове; ii) за заеми с фиксиран падеж началният падеж трябва да бъде фиксиран на най-малко пет години.. Най-късно една година преди падежа застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, предлага на компетентните органи план за одобрение, посочващ как наличните граници на платежоспособността трябва да бъде поддържан или да бъде доведен до желаното равнище при падежа, освен ако сумата на заема, влизаща в състава на наличните граници на платежоспособността, не е била прогресивно намалена и то в продължение на петте години, предхождащи падежа. Компетентните органи могат да разрешат предварителното изплащане на тези фондове при условие, че застрахователното дружество-емитент, което не е животозастраховащо дружество, е отправило искане и че неговите налични граници на платежоспособността не рискуват да спаднат под изискуемото равнище; iii) заемите без фиксиран падеж са платими само посредством предизвестие от пет години, освен ако не са вече оценени като съставна на наличните граници на платежоспособността или е бил изискан официално от компетентните органи предварително споразумение за тяхното предварително изплащане. В последния случай застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, информира компетентните органи най-рано шест месеца преди предвидената дата на изплащане, като им посочва размера на наличните граници на платежоспособността и изискването за граници на платежоспособност преди и след изплащането. Компетентните органи разрешават изплащането само ако границите на платежоспособността на застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, не рискуват да спаднат под изискуемото равнище; iv) договорът за заем не съдържа никаква клауза, предвиждаща че при определени обстоятелства, различни от ликвидацията на застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, дългът трябва да бъде изплатен преди договорения падеж; v) заемното споразумение може да бъде изменяно, само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражения по изменението; б) от ценни книжа с неопределен срок и от другите инструменти, включително кумулативни преференциални акции, различни от посочените в буква а), до размер от 50 % от най-малката сума, от наличните граници на платежоспособността или от изискването за граници на платежоспособността, за всички тези ценни книжа и подчинени заеми, посочени в буква а), доколкото те отговарят на следните условия: i) те не могат да бъдат изплащани по инициатива на приносителя им или без предварителното съгласие на компетентния орган; ii) договорът за емитиране дава на застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, възможността да отлага плащането на лихвите по заема; iii) вземанията на заемодателя към застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, заемат в своята цялост позиция по-ниска от тази на всички неподчинени кредитори; iv) документите, уреждащи емитирането на ценни книжа, предвиждат капацитетът на дълга и на лихвите, които не са изплатени, да покрият загубите, като позволяват при това на застрахователното дружество да продължава своята дейност; v) отчетени са само действително преведените суми. 4. По искане и при оправдаване от дружеството пред компетентния орган на държавата-членка по произход и със съгласието на този орган, наличните граници на платежоспособността могат също да бъдат създадени: а) чрез половината от непреведената част от капитала или на началния капитал от момента, в който преведената част достигне 25 % от този капитал или на началния капитал, до размер от 50 % от най-ниската сума на наличните граници на платежоспособността или на изискването за граници на платежоспособността; б) чрез внасяне на вноски, които взаимозастрахователните дружества и дружествата под форма на взаимозастрахователни дружества с променливи вноски, могат да изискат от своите съдружници в рамките на финансовата година до размера на половината от разликата между максималните вноски и действително преведените вноски. Компетентните национални власти постановяват ръководни принципи, установяващи условията, при които могат да бъдат приети допълнителни вноски; в) всички скрити нетни резерви, които произтичат от оценката на активите, доколкото тези скрити нетни резерви не са от извънреден характер. 5. Измененията, внесени в параграфи 2, 3 и 4 с оглед отчитането на приемливите елементи за наличните граници на платежоспособността се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 2 на Директива 91/675/ЕИО на Съвета[70]. ê 2002/83/ЕО 4. След подаване на молба с подкрепящи доказателства от предприятието до компетентния орган на държавата – членка по произход и със съгласието на компетентните органи наличната граница на платежоспособност може също така да се състои от : а) до 31 декември 2009 г. – сума, равна на 50% от бъдещите печалби на предприятието, но ненадвишаваща 25% от по-малката от следните две величини: разполагаемата граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност. Сумата на бъдещите печалби се получава, като се умножи очакваната годишна печалба по множител, който представлява оставащия среден период до изтичането на срока на полиците. Множителят не може да бъде по-голям от цифрата шест. Очакваната годишна печалба не трябва да надвишава средното аритметично от печалбите, получени през последните пет финансови години за дейностите, изброени в член 2, параграф 1. Компетентните органи могат да се съгласят да включат такава сума за наличната граница на платежоспособност само: i) ако на компетентните власти е представен актюерски доклад, в който се обосновава вероятността за получаването на тази печалба в бъдеще; и ii) дотолкова доколкото тази част от бъдещи печалби, която се появява от скрити нетни резерви, посочени в буква в), не е била взета предвид; б) когато не се практикува цилмериране, или когато ако се практикува, е по-малко от аквизиционни разходи, включени в премията, разликата между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и математическия резерв, цилмериран с квота, равна на включената в премията добавка за аквизиционни разходи. Тази разлика не може да превишава 3,5% от разликата между съответните капиталови суми от животозастрахователни дейности и математическите резерви по всички полици, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на необезценените аквизиционни разходи, отчетени като актив; в) всякакви скрити нетни резерви, резултат от оценката на активите, дотолкова доколкото такива скрити нетни резерви не са от необичайно естество; г) половината от невнесения акционерен или учредителен капитал, ако внесената част се равнява на 25% от този акционерен или учредителен капитал, до 50% от по-малката от следните две величини: разполагаемата и изискваната граница на платежоспособност. 5. Изменения и допълнения по параграфи 2, 3 и 4, които да вземат предвид развитието, обуславящо техническата настройка на елементите, подходящи за разполагаемата граница на платежоспособност, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 65, параграф 2. ê 2002/13/ЕО чл. 1.3 Член 16а 1. Изискумата граница на платежоспособност се определя или спрямо годишната сума на премиите или вноските, или по отношение на средния разход за застрахователни събития за последните три финансови години. Във всеки случай, когато застрахователното дружество, което не е животозастраховащо дружество, практикува основно само един или няколко риска – кредит, буря, градушка или измръзване, референтният период за средния разход за застрахователни събития съответства на седемте последни финансови години. 2. При спазване на член 17 изискването за граници на платежоспособността е равно на по-високото равнище от двата резултата, посочени в параграфи 3 и 4. 3. Основата на премиите се изчислява от брутните емитирани премии или вноски или на брутните получени премии или вноски, както са изчислени по-долу, като се взема предвид по-високото число. Премиите или вноските за клонове 11, 12 и 13, изброени в Приложението, точка А, се увеличават с 50%. Премиите или вноските, включително допълнителните, емитирани в рамките на преки сделки през последната финансова година, се агрегират. Към тази сума се добавя общата сума на премиите, приети за презастраховане през последната финансова година. От нея се изважда общата сума на премиите или вноските, анулирани през последната финансова година, както и общата сума на данъците и таксите, свързани с премиите или вноските, съставляващи агрегата. Така получената сума се разделя на два дяла, като първият от тях е от 50 милиона евро, а вторият съответства на остатъка; сумите, отговарящи съответно на 18% и 16% от тези дялове, се изчисляват и се добавят след това един към друг. ê 2005/68/ЕО чл. 57.5, буква a) Така получената сума се умножава по съотношението между размера на претенциите, които остава да бъдат поети от предприятието след приспадането на сумите, които се покриват от презастраховката, и брутния размер на претенциите, като се вземат последните три финансови години; това съотношение не трябва да бъде под 50 %. По искане на застрахователното предприятие, което е подкрепено с доказателства и е отправено до компетентната власт на държавата-членка, където се намира главното управление, и със съгласието на тази власт, сумите, които се покриват от носители със специална цел, посочени в член 46 от Директива 2005/68/ЕО, могат да бъдат приспаднати като презастраховка. ê 2002/13/ЕО чл. 1.3 С одобрението на компетентните органи могат да бъдат използвани статистически методи за определяне на премиите или вноските за клонове 11, 12 и 13. 4. Базата за изчисляване за застрахователни събития се изчислява както следва, като за клонове 11, 12 и 13, изброени в точка А на Приложението, се използват застрахователните събития, провизии и искове, увеличени с 50%. Сумите по застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на пряка дейност (без намаляване на застрахователните обезщетения за сметка на цесионери и ретроцесионери) през периодите, посочени в параграф 1, се агрегира. Към тази сума се добавя сумата на застрахователните обезщетения, изплатени по отношение на приети презастраховки или ретроцесии през същите периоди, както и сумата на провизиите за неизплатени застрахователни обезщетения, установени в края на последната финансова година, както за пряка дейност, така и за приемане на презастраховки. Впоследствие от тази сума се приспада сумата на застрахователните обезщетения, изплатени през периодите, посочени в параграф 1. От така получената сума се приспада сумата на провизиите за платими застрахователни обезщетения, установени в началото на втората финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети, както за пряката дейност, така и за приемането на презастраховки. Ако референтният период, установен в параграф 1, е от седем години, сумата на провизиите за застрахователни обезщетения, установени в началото на шестата финансова година, предшестваща последната финансова година, за която има счетоводни отчети се приспада. В зависимост от референтния период, предвиден в параграф 1, една трета или една седма от получената сума се разделя на два дяла, първият от които е от 35 милиона евро, а вторият отговаря на остатъка; съответно от тези части се изчисляват 26 % и 23 % и се събират. ê 2005/68/ЕО чл. 57.5, буква б) Така получената сума се умножава по съотношението между размера на претенциите, които остава да бъдат поети от предприятието след приспадането на сумите, които се покриват от презастраховката, и брутния размер на претенциите, като се вземат последните три финансови години; това съотношение не трябва да бъде под 50 %. По искане на застрахователното предприятие, което е подкрепено с доказателства и е отправено до компетентната власт на държавата-членка, където се намира главното управление, и със съгласието на тази власт, сумите, които се покриват от носители със специална цел, посочени в член 46 от Директива 2005/68/ЕО, могат да бъдат приспаднати като презастраховка. ê 2002/13/ЕО чл. 1.3 С одобрението на компетентните органи могат да бъдат използвани статистически методи за разпределяне на застрахователните обезщетения, провизиите или исковете за клонове 11, 12 и 13. При рисковете, посочени в Приложението, точка А, клон 18, сумата на изплатените застрахователни обезщетения, използвана при изчисляването на базата на застрахователните обезщетения, се състои от понесените разходи от застрахователното предприятие по отношение на осъществената интервенция за подпомагане. Такива разходи се изчисляват според националните разпоредби на държавата-членка по произход. 5. Ако изискваната граница на платежоспособност така изчислена по параграфи 2, 3 и 4 дават резултат, по-малък от изискваната граница на платежоспособност за предходната финансова година, изискването за граници на платежоспособността е най-малкото равно на това за предходната финансова година, умножено по съотношението между техническите провизии за платими застрахователни обезщетения в края на последната финансова година, и сумата на техническите провизии за платими застрахователни обезщетения в началото на последната финансова година. В тези изчисления техническите провизии се изчисляват, като се извърши приспадане на презастраховката, а коефициентът занапред не може в никакъв случай да бъде по-малко от единица. 6. Дробите, прилагащи се към дяловете, посочени в параграф 3, шеста алинея, и в параграф 4, шеста алинея, са поотделно всяка от тях намалени до една трета относно здравната застраховка, управлявана със следване на техника, сходна с тази на застраховка “Живот”, ако: а) изплатените премии са изчислени на базата на таблици за склонността към заболяване според математически методи, прилагащи се за застраховка, която не е животозастраховане; б) установява се провизия за напредваща възраст; в) събрана е допълнителна премия за установяване на граници на сигурност с подходяща сума; г) застрахователят може да прекрати договора най-късно преди края на третата застрахователна година; д) договорът предвижда възможността за увеличаване на премиите или за намаляване на плащанията, дори за текущите договори. ê 2002/83/ЕО Член 28 Изискуема граница на платежоспособност 1. Съгласно член 29 изискваната граница на платежоспособност се определя, както е предвидено в параграфи 2 до 7 в съответствие с класовете застраховки. 2. За видовете застраховки, посочени в член 2, параграф 1, а) и б), различни от застраховките, свързани с инвестиционни фондове, и за операциите, посочени в член 2, параграф 3, изискваната граница на платежоспособност е равна на сбора от следните два резултата: ê 2005/68/ЕО чл. 60.9, буква a) a) първи резултат: сума, която отговаря на 4 % от математическите резерви за пряката дейност и активното презастраховане, без да се приспадат презастрахователните цесии, се умножава по съотношението, валидно за последната финансова година, между математическите резерви, нетни от презастраховане, и брутната сума на математическите резерви. Това съотношение не трябва да бъде под 85 %. По искане на застрахователното предприятие, придружено от необходимите доказателства, и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка, където се намира главното управление, и с изричното съгласие на този орган, сумите, които се покриват от носители със специална цел, посочени в член 46 от Директива 2005/68/ЕО, могат да бъдат приспаднати като презастраховка. ê 2005/68/ЕО чл. 60.9, буква б) б) втори резултат: за полици, при които рисковият капитал не е отрицателна величина, сума, която отговаря на 0,3 % от този капитал, записан от застрахователното предприятие, се умножава по съотношението, валидно за последната финансова година, между общия рисков капитал, поддържан като задължение на предприятието след презастрахователни цесии и ретроцесии, и общия рисков капитал, без приспадане на делът на презастрахователя; това съотношение не трябва да бъде под 50 %. По искане на застрахователното предприятие, придружено от необходимите доказателства, и което е отправено пред компетентния орган на държавата-членка по произход, и със съгласието на този орган, сумите, които се покриват от носители със специална цел, посочени в член 46 от Директива 2005/68/ЕО, могат да бъдат приспаднати като презастраховка. ê 2002/83/ЕО За временна застраховка при смърт с максимален срок три години частта е 0.1%. За такава застраховка със срок над три години, но не повече от пет, частта е 0.15%. 3. За допълнителната застраховка, посочена в член 2, параграф 1, в) изискваната граница на платежоспособност е равна на изискваната граница на платежоспособност за застрахователни предприятия, както е предвидено в член 16а на Директива 73/239/ЕИО, с изключение на разпоредбите на член 17 от същата директива. 4. За постоянна здравна застраховка, неподлежаща на прекратяване по член 2, параграф 1, г), изискваната граница на платежоспособност е равна на: a) 4% от математическите резерви, изчислени в съответствие с алинея 2, а) от настоящия член; плюс б) изискваната граница на платежоспособност за застрахователни предприятия, както е предвидено в член 16а от Директива 73/239/ЕИО, с изключение на разпоредбите на член 17 от същата директива. Въпреки това, условието, което се съдържа в член 16а, параграф 6, б) от същата директива, да се предвиди резерв за увеличаване на възрастта, може да бъде заменено с изискването дейността да се извършва на групова основа. 5. За операции по капитализацията, посочени в член 2, параграф 2, б), изискваната граница на платежоспособност е равна на 4% от математическите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, а) от настоящия член. 6. За тонтини, посочени в член 2, параграф 2, а), изискваната граница на платежоспособност е равна на 1% от техните активи. 7. За застраховки, обхванати от член 1, параграф 1, букви а) и б), свързани с инвестиционни фондове и за операциите по член 2 параграф 2, в), г) и д) изискваната граница на платежоспособност се определя като сума от: а) доколкото застрахователното предприятие носи инвестиционен риск, 4% от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, а) от настоящия член; доколкото предприятието не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период, превишаващ пет години, 1% от техническите резерви, изчислени в съответствие с параграф 2, а) от настоящия член; в) когато предприятието не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период, превишаващ пет години, сума в размер до 25% от нетните административни разходи по този вид дейност за последната финансова година; г) когато застрахователното дружество покрива риска смърт, 0,3% от рисковия капитал, изчислен в съответствие с параграф 2, б) от настоящия член. ê 2005/68/ЕО чл. 60.10 Член 28a Граница на платежоспособност на застрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност 1. Всяка държава-членка прилага за застрахователните предприятия, чието главно управление се намира на нейната територия, разпоредбите на членове 35 — 39 от Директива 2005/68/ЕО по отношение на тяхната дейност по активно презастраховане, когато е изпълнено едно от следните условия: а) събраните презастрахователни премии превишават 10 % от брутния им премиен приход; б) събраните презастрахователни премии превишават 50000000 EUR; в) техническите резерви, които се образуват в резултат от активна презастрахователна дейност, превишават 10 % от брутния размер на техническите им резерви. 2. Всяка държава-членка може да избере да приложи за застрахователните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, и чийто главно управление се намира на нейната територия, разпоредбите на член 34 от Директива 2005/68/ЕО по отношение на тяхната активна презастрахователна дейност, ако едно от установените в посочения параграф 1 условия е изпълнено. В този случай, съответната държава-членка изисква, всички активи, които се използват от застрахователното предприятие за покритие на техническите резерви, отговарящи на активната му презастрахователна дейност, да бъдат вписвани в отделно перо, както и да бъдат управлявани и разграничавани от дейността по пряко застраховане на застрахователното предприятие, без каквато и да е възможност за трансфер. В такъв случай, и само доколкото се отнася до тяхната активна презастрахователна дейност, застрахователните предприятия не са предмет на разпоредбите на членове 20 — 26. Всяка държава-членка гарантира, че нейните компетентни власти извършват проверка на разделянето, предвидено във втората алинея. ê 2002/83/ЕО Член 29 Гаранционен фонд 1. Гаранционният фонд съставлява една трета от изискваната граница на платежоспособност, определена в член 28. Този фонд се установява от елементите, изброени в член 27, параграфи 2 и 3, и, със съгласието на компетентния орган на държавата-членка по произход, параграф 4, буква в). ê 2002/13/ЕО чл. 1.4 1. Една трета от изискването за граници на платежоспособност така, както е определен в член 16а, представлява фонда за гарантиране. Този фонд се установява от елементите, изброени в член 16, параграфи 2 и 3, и, със съгласието на компетентния орган на държавата-членка по произход, параграф 4, в). ê 2002/83/ЕО 2. Гаранционният фонд не може да бъде по-малък от 3 милиона евро. ê 2002/13/ЕО чл. 1.4 2. Фондът за гарантиране не може да бъде по-малък от 2 милиона евро. Във всеки случай, ако става дума за рискове или за част от рисковете, включени в един от клоновете, класирани в точка А на Приложението под номера от 10 до 15, той трябва да бъде 3 милиона евро. Всяка държава-членка може да предвиди, че минималният фонд за гарантиране се намалява с една четвърт в случай на взаимозастрахователни кооперации и сдружения от типа на взаимозастрахователните кооперации. ê 2002/83/ЕО Всяка държава – членка може да предвиди намаление в размер на една четвърт на минималния гаранционен фонд за взаимоспомагателни сдружения и кооперации от взаимозастрахователен тип и тонтини. ê 2005/68/ЕО чл. 57.6 Член 17б 1. Всяка държава-членка изисква от застрахователно предприятие, чийто главно управление се намира на нейната територия, и което извършва презастрахователна дейност, да формира по отношение на цялостната си дейност минимален гаранционен капитал в съответствие с член 40 от Директива 2005/68/ЕО, ако е изпълнено едно от следните условия: а) събраните презастрахователни премии превишават 10 % от брутния му премиен приход; б) събраните презастрахователни премии превишават 50000000 EUR; в) техническите резерви, които произтичат от неговата дейност по активно презастраховане, превишават 10 % от общите му технически резерви. 2. Всяка държава-членка може да избере да приложи за застрахователните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, и чийто адрес на управление се намира на нейната територия, разпоредбите на член 34 от Директива 2005/68/ЕО по отношение на тяхната дейност по активно презастраховане, ако едно от установените в посочения параграф условия е изпълнено. В този случай съответната държава-членка изисква, всички активи, които се използват от застрахователното предприятие за покритие на техническите резерви, отговарящи на дейността му по активно презастраховане, да бъдат отделени, както и да бъдат управлявани и разграничавани от дейността по пряко застраховане на застрахователното предприятие, без каквато и да е възможност за трансфер. В такъв случай и само доколкото е засегната тяхната дейност по активно презастраховане, застрахователните предприятия не са предмет на членове 20, 21 и 22 от Директива 92/49/ЕИО[71] и на приложение I към Директива 88/357/ЕИО. Всяка държава-членка гарантира, че нейните компетентни власти извършват проверка на разделянето, предвидено във втората алинея. 3. Ако Комисията вземе решение съгласно член 56, буква в) от Директива 2005/68/ЕО да увеличи размерите, които се използват за изчисляване на изискуемата граница на платежоспособност, предвидена в член 37, параграфи 3 и 4 от настоящата директива, всяка държава-членка прилага за застрахователните предприятия, посочени в параграф 1 от настоящия член, разпоредбите на членове 35—39 от посочената директива по отношение на тяхната дейност по активно презастраховане. ê 2002/83/ЕО Член 30 Преглед на размера на гаранционния капитал 1. Сумата в евро, предвидена в член 29, параграф 2, се преразглежда ежегодно от 20 септември 2003 г., за да бъдат отчетени промените в европейския индекс на потребителските цени, включващ всички държави – членки, публикувани от Евростат. ê 2002/13/ЕО чл. 1.5 1. Сумите в евро, посочени в член 16а, параграфи 3 и 4, и в член 17, параграф 2, се ревизират всяка година, като първата ревизия се извършва на 20 септември 2003 г., в зависимост от развитието на европейския индекс на потребителските цени, публикуван от Евростат за всички държави-членки. ê 2002/83/ЕО Сумата се адаптира автоматично, като се увеличи базовата сума в евро с процентната промяна на този индекс за периода от 20 март 2002 г. до датата на преразглеждането и се закръгли до число, кратно на 100 000 евро. ê 2002/13/ЕО чл. 1.5 Сумите се коригират автоматично, като се увеличава основната сума и се развива според следната процедура: базисната сума в евро се увеличава с процента на вариране на въпросния индекс за периода от влизането в сила на настоящата директива до датата на ревизията, и се закръглява до кратно на следващите 100 000 евро. ê 2002/83/ЕО Ако варирането от последната адаптация е по-малко от 5%, сумата не се коригира. ê 2002/13/ЕО чл. 1.5 Ако варирането от последната адаптация е по-малко от 5%, сумата не се коригира. 2. Комисията информира всяка година Европейския парламент и Съвета за ревизията и за коригираните суми, посочени в параграф 1. ê 2002/83/ЕО 2. Комисията информира ежегодно Европейския парламент и Съвета за промяната и актуализираната сума, посочени в параграф 1. ê 2002/83/ЕО Член 31 Активи, които не се използват като покритие на технически резерви 1. Държавите – членки не определят никакви правила, що се отнася до избора на активите, които не е необходимо да бъдат използвани като покритие на техническите резерви, посочени в член 20. ê 92/49/ЕИО чл. 26 1. Държавите – членки не определят никакви правила, що се отнася до избора на активите, които не е необходимо да бъдат използвани като покритие на техническите резерви, посочени в член 15. ê 2002/83/ЕО 2. Съгласно условията на член 20, параграф 3, член 37, параграфи 1, 2, 3 и 5 и алинея втора на член 39, параграф 1 държавите-членки не ограничават свободното разпореждане с такива активи, движими или недвижими, които формират част от активите на оторизирани застрахователни предприятия. ê 92/49/ЕИО чл. 26 2. По силата на член 15, параграф 2, член 20, параграфи 1, 2, 3 и 5 и последната алинея от член 22, параграф 1, държавите-членки не ограничават свободното разпореждане с онези активи, били те движими или недвижими, които съставляват част от активите на застрахователни предприятия, получили разрешително. 3. Параграфи 1 и 2 не изключват мерки, които държавите-членки, защитавайки интересите на застрахованите лица, са в правото си да предприемат като собственици или членове или партньори на въпросното предприятие. ê 2002/83/ЕО 3. Параграфи 1 и 2 не препятстват възможността държавите – членки, когато защитават интересите на застрахованите за живот, да предприемат всякакви мерки, на които имат право, като собственици или членове на или съдружници във въпросните застрахователни предприятия. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) Глава 5 VII — ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ Ö И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ Õ ПРЕДПРИЯТИЯ В ЗАТРУДНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ ИЛИ НЕИЗПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ ê 2002/83/ЕО Чл. 37 (адаптиран) Застрахователни предприятия в затруднено положение ò нов Член 134Определяне и уведомяване от застрахователното и презастрахователното предприятие за влошаване на финансовото състояние Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с процедури, за да определят влошаването на финансовото състояние и да уведомят надзорните органи при настъпването на такова влошаване. ê 2002/83/ЕО чл. 37 (адаптиран) ð нов ÖЧлен 135Нарушение на изискванията за размера на техническите резерви Õ Ако застрахователно Ö или презастрахователно Õ предприятие не спазва изискванията на член 20 глава VI, раздел 2, компетентният орган Ö надзорните органи Õ на неговата държава–членка по произход могатже да забраняти свободното разпореждане с активите, след като сае заявилио своитеето намеренияе пред компетентните Ö надзорните Õ органи на Ö приемащите Õ държавите–членки на задължението ð Надзорните органи на държавата-членка по произход определят кои активи да бъдат обхванати от такива мерки. ï ò нов Член 136Нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия информират надзорния орган незабавно, след като установят, че не покриват капиталовото изискване за платежоспособност или че съществува риск от нарушаване през следващите три месеца. 2. В рамките на два месеца от установяване на нарушението на капиталовото изискване за платежоспособност съответното застрахователно или презастрахователно предприятие предоставя за одобрение от страна на надзорния орган реалистичен план за възстановяване. 3. Надзорният орган изисква от съответното застрахователно или презастрахователно предприятие да предприеме необходимите мерки за постигане на — в рамките на шест месеца от установяване на нарушението на капиталовото изискване за платежоспособност — възстановяване на нивото от допустими собствени средства, покриващо капиталовото изискване за платежоспособност, или ограничаване на рисковия си профил, за да се гарантира спазването на капиталовото изискване за платежоспособност. Надзорният орган може, ако е целесъобразно, да удължи този период с три месеца. ê 2005/68/ЕО чл. 42 (адаптиран) ð нов 2. За целите на възстановяването на финансовото състояние на презастрахователно предприятие, чиято граница на платежоспособност е паднала под минималния размер, изискван съгласно членове 37, 38 и 39, компетентната власт на държавата-членка, където се намира главното управление изисква да ѝ бъде представен за одобрение план за възстановяване на финансовото състояние. 4. При извънредни обстоятелства, ако компетентната власт Ö надзорният орган Õ счита, че финансовото състояние на презастрахователното Ö съответното Õ предприятие ще се влошава още, тойя може да въведе ограничение или забрана за презастрахователното предприятието да разполага свободно със собствените си активи. Тя Ö Този надзорен орган Õ информира властите Ö надзорните органи Õ на другите Ö приемащите Õ държави-членки, на териториите на които презастрахователното предприятие извършва дейност, за всички мерки, които е предприел.а, и последните Ö Тези органи Õ вземат същите мерки, по искане на тази власт Ö надзорните органи на държавата-членка по произход Õ. ð Надзорният орган на държавата-членка по произход определя кои активи да бъдат обхванати от такива мерки. ï 3. Ако границата на платежоспособност падне под гаранционния фонд, както е по определението в член 40, компетентният орган на държавата – членка по произход изисква застрахователното предприятие да представи за одобрение краткосрочна финансова схема. ò нов Член 137Нарушение на минималното капиталовото изискване 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия информират надзорния орган незабавно, след като установят, че не покриват минималното капиталовото изискване или че съществува риск от нарушаване през следващите три месеца. 2. В рамките на един месец от установяване на нарушението на минималното капиталово изискване съответното застрахователно или презастрахователно предприятие предоставя за одобрение от страна на надзорния орган краткосрочна реалистична финансова схема за възстановяване — в рамките на три месеца от установяването — на допустимите основни собствени средства, покриващи най-малко нивото на минималното капиталово изискване, или за ограничаване на рисковия си профил, за да се гарантира спазването на минималното капиталово изискване. ê 2002/83/ЕО чл. 37 (адаптиран) ð нов 3. Той Ö Надзорният орган на държавата-членка по произход Õ може също така да ограничи или забрани свободното разпореждане с активите на застрахователното Ö или презастрахователното Õ предприятие. Той уведомява съответно Ö надзорните Õ органите на други Ö приемащите Õ държави–членки. на чиито територия застрахователното предприятие осъществява дейността си, като последните Ö Тези Õ органи вземат същите мерки по искане на първия орган Ö надзорните органи на държавата-членка по произход Õ. ð Надзорният орган на държавата-членка по произход определя кои активи да бъдат обхванати от такива мерки. ï ê 2002/83/ЕО чл. 37 (адаптиран) ð нов ÖЧлен 138Забрана за свободното разпореждане с активи, разположени на територията на държава-членка Õ Всяка дДържавитеа– Ö членки Õ членка вземат необходимите мерки, за да може, в съответствие със своето националното законодателство, да забраняват свободното разпореждане с активи, намиращи се на нейна Ö тяхна Õ територия, по искане в случаите, предвидени в членове 135, 136, 137, 142, параграф 2 параграфи 1, 2 и 3, ð и 240, параграф 1 ï на държавата–членка по произход на застрахователното предприятие, която определя кои активи да бъдат обхванати от такива мерки. ê 2002/83/ЕО чл. 37 (адаптиран) ÖЧлен 139Надзорни правомощия при влошаване на финансовото състояние Õ ê 2002/83/ЕО чл. 37 4. Компетентните органи могат допълнително да предприемат всички мерки, необходими за гарантиране интересите на застрахованите лица в случаите, предвидени в параграфи 1, 2 и 3. ò нов Независимо от членове 136 и 137, ако платежоспособността на предприятието продължи да се влошава, надзорните органи разполагат с правомощия за вземане на всички необходими мерки за защита на интересите на титулярите на полици при застрахователните договори или на задълженията, възникващи от презастрахователни договори. Тези мерки са в съответствие със степента и продължителността на затрудненията по отношение на платежоспособността на съответното застрахователно или презастрахователно предприятие. ê 2002/83/ЕО чл. 38 и 2005/68/ЕО чл. 43 ð нов Член 140План за възстановяване ð и финансова схема ï 1. Държавите – членки гарантират, че компетентните органи имат правомощие да изискват план за финансово възстановяване за тези предприятия, когато компетентните органи преценят, че правата на титулярите на полици са застрашени. Планът за финансово възстановяване трябва като минимум да включва данни или доказателства за следващите три финансови години относно: ò нов 1. Планът за възстановяване, посочен в член 136, параграф 2, и посочената в член 137, параграф 2 финансова схема, включват най-малко данни или доказателства за следното: ê 2002/83/ЕО чл. 38, 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 7 и 2005/68/ЕО чл. 43 а) разчети на управленските разходи, особено на общите текущи разходи и комисиони; ê 2002/83/ЕО чл. 38 б) план с подробни разчети на приходите и разходите по отношение на пряката дейност, презастрахователните акцепти и презастрахователните цесии; ê 2002/83/ЕО чл. 38, 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 7 и 2005/68/ЕО чл. 43 ð нов в) прогнозен баланс; г) прогнознио оценкиа на финансовите ресурси, предназначени да покрият ð техническите резерви ï застрахователните задължения и ð капиталовото изискване за платежоспособност, и минималното капиталово изискване ï границата на платежоспособност . ê 2002/83/ЕО чл. 38 и 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 7 2005/68/ЕО чл. 43, параграф 2, буква д) д) общата политика в областта на презастраховането. ê 2005/68/ЕО чл. 60, параграф 11 4. Държавите-членки гарантират, че компетентните власти имат правомощия да ограничават редуцирането на границата на платежоспособност, определено в съответствие с член 28, на база презастраховане, когато: а) естеството или качеството на презастрахователните договори се е променило значително след последната финансова година; б) няма или е налице ограничен риск при трансфера по презастрахователните договори. ê 2002/83/ЕО чл. 38 и 2005/68/ЕО чл. 43 2. Когато са застрашени правата на титулярите на полици поради влошаване на финансовото състояние на предприятието, държавите – членки гарантират, че компетентните органи притежават правомощие да изискват от застрахователните предприятия по-висока граница на платежоспособност, за да гарантират, че застрахователното предприятие може да изпълни условията за платежоспособност в близко бъдеще. Размерът на тази по-висока граница на платежоспособност се базира на финансовия план за възстановяване, посочен в параграф 1. ê 2002/83/ЕО чл. 38, 2002/13/ЕО чл. 1, параграф 7 и 2005/68/ЕО чл. 43 (адаптиран) ð нов 32. Държавите–членки гарантират, че компетентните Ö надзорните Õ органи имат правомощието да преоценят на по-ниска стойност всички ð позиции от собствени средства, допустими за покриване ï съставни елементи на ð капиталовото изискване за платежоспособност ï наличната граница на платежоспособност, особено когато пазарната стойност на тези елементи значително се е променила след края на последната финансова година. ê 2002/83/ЕО чл. 38 4. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи имат правомощието да ограничат намаляването, въз основа на презастраховането, до границата на платежоспособност, както е определена в съответствие с член 28, когато: ê 2002/83/ЕО чл. 38 и 2005/68/ЕО чл. 57, параграф 7 а) съдържанието и качеството на презастрахователните договори са претърпели значителни промени след края на последната финансова година; ê 2005/68/ЕО чл. 57, параграф 7 б) няма или е налице ограничен риск при трансфера по презастрахователните договори. ê 2005/68/ЕО чл. 43 (адаптиран) ð нов 63. Ако компетентните власти Ö надзорните органи Õ са изискали план за финансово възстановяване ð съгласно член 136, параграф 2 или финансова схема съгласно член 137, параграф 2, то ï на дадено презастрахователно предприятие в съответствие с параграф 1 от настоящия член, те се въздържат от издаването на сертификат в съответствие с член 18, 39 , доколкото смятат, че изпълнението на неговите Ö правата на титулярите на полици или договорните Õ задължения, произтичащи от Ö на Õ презастрахователнотои Ö предприятие Õ договори, сае застрашенио по смисъла на посочения параграф. ò нов Член 141Правоприлагащи мерки Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи допълнителните обстоятелства във връзка с плана за възстановяване, посочен в член 136, параграф 2, и посочената в член 137, параграф 2 финансова схема. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 73/239/ЕИО Член 21 1. Всяка държава-членка предвижда възможност едно предприятие да прехвърли изцяло или отчасти своя портфейл със застрахователни полици, ако цесионерът има нужната граница на платежоспособност, след като надлежно се вземе предвид прехвърлянето. Съответните надзорни органи се консултират помежду си, преди да одобрят такова прехвърляне. 2. След като бъде одобрено от компетентния надзорен орган, прехвърлянето пряко засяга съответните притежатели на полици или застраховани лица. ê 2002/83/ЕО чл. 39 (адаптиран) ð нов Член 142Отнемане на разрешително 1. Разрешително, предоставено на застрахователно предприятие от компетентния Ö Надзорният Õ орган на неговата държавата-членка по произход, може да бъде отнемето от този орган, ако това Ö предоставения на застрахователно или презастрахователно Õ предприятие Ö лиценз в следните случаи Õ : ê 2002/83/ЕО чл. 39, 92/49/ЕИО чл. 14 и 2005/68/ЕО чл. 44 (адаптиран) а) Ö съответното предприятие Õ не използва разрешителното в рамките на 12 месеца, изрично се отказва от него или спира осъществяването на дейност за повече от шест месеца, освен ако съответната държава – членка е предвидила в такива случаи разрешителното да губи сила; б) Ö съответното предприятие Õ преставане да отговаря на условията за допусканеÖ лицензиране Õ; ò нов в) предприятието не спазва минималното капиталово изискване и надзорният орган преценява, че предоставената финансова схема е очевидно неадекватна, или съответното предприятие не изпълнява одобрената схема в рамките на три месеца от установяване на нарушението на минималното капиталово изискване. ê 2002/83/ЕО чл. 39 в) в рамките на разрешения срок не е успяло да предприеме мерките, определени в плана за възстановяване или финансовата схема съгласно член 37; ê 2002/83/ЕО чл. 39, 92/49/ЕИО чл. 14 и 2005/68/ЕО чл. 44 (адаптиран) г) Ö съответното предприятие Õ не изпълнява задълженията си по разпоредбите, на които е субект. ê 92/49/ЕИО чл. 14 (адаптиран) 2. В случай на отнемане или изтичане срока на разрешително, компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход уведомяват съответно компетентните Ö надзорните Õ органи на другите държави-членки и те Ö тези органи Õ вземат съответни мерки за възпрепятстване започването на нови операции от Ö застрахователното или презастрахователното Õ предприятието на тяхна територия, съгласно правото на установяване или на свободното предоставяне на услуги. Компетентните Ö Надзорните Õ органи на държавата-членка по произход, съвместно с тези органи, вземат всички необходими мерки за защита на интересите на застрахованите лица, и по-специално ограничават свободното разпореждане с неговите активите Ö на застрахователното предприятие Õ съгласно член 13820, параграфи 1 и 2, втора алинея, или параграф 3, втора алинея. 23. Всяко решение за отнемане на разрешително се обосновава с Ö съдържа Õ точните Ö подробните Õ мотиви и се съобщава на съответното Ö застрахователно или презастрахователно Õ предприятие. ê 2002/83/ЕО чл. 40 (адаптиран) ДЯЛ IV ГЛАВА VIII — РАЗПОРЕДБИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПРАВОТО НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ Ö Раздел 1 — Установяване на застрахователни предприятия Õ Член 143Условия за установяване учредяване на клон 1. Ö Държавите-членки гарантират, че Õ Ззастрахователно предприятие, което възнамерява да установи клон на територията на друга държава–членка, уведомява компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата–членка по произход. ê 88/357/ЕИО чл. 3 (адаптиран) За прилагането на Първата директива, а също и на настоящата директива, Ввсяко постоянно присъствие на предприятие на територията на държава-членка се третира по същия начин като агенция или клон, дори ако това присъствие не приеме формата на агенция или клон, но съдържа само офис, управляван от собствен персонал на предприятието или от лице, което е независимо, но е упълномощено да действа постоянно от името на предприятието, както би правила една агенция. ê 92/49/ЕИО чл. 32 2. Държавите-членки изискват от всяко застрахователно предприятие, което възнамерява да установи клон на територията на друга държава-членка, да осигури следната информация, когато отправя уведомлението, предвидено в параграф 1: ê 2002/83/ЕО чл. 40 и 92/49/ЕИО чл. 32 ð нов а) държавата–членка, на чиято територия иска да установи клон; б) излагане на схемата на операциите inter alia ð най-малко на ï предвидените видове дейност и структурната организация на клона; ê 2002/83/ЕО Чл. 40 (адаптиран) гв) името на Ö лицето Õ упълномощения агент на клона, коейто трябва да има достатъчно правомощия да задължава застрахователното предприятие по отношение на трети лица, и да я представлява в отношенията и с органите и съдилищата на държавата – членка по регистрация на клона. Що се отнася до Ö застрахователното предприятие или при Õ Лойдс, в случай на съдебен спор в държавата – членка по регистрация на клона, произтичащ от застрахователни задължения, застрахованите лица не трябва да бъдат поставяни в по–неблагоприятно положение, отколкото при съдебни спорове срещу предприятия от конвенционален тип. Поради това упълномощеният агент трябва да притежава достатъчно правомощия, в случай че срещу него бъдат заведени съдебни дела и в това си качество трябва да може да обвързва засегнатите застрахователи на Лойдс Ö презастрахователи и да го/ги представлява по отношение на органите и съдилищата на държавата-членка по произход (наричан по-долу „упълномощен агент“); Õ . ê 2002/83/ЕО чл. 40 и 92/49/ЕИО чл. 32 (адаптиран) ð нов вг) адреса на клона в Ö приемащата Õ държавата–членка, от който могат да се получат документи и на който те могат да бъдат изпратени, като се подразбира, че това е адресът, на който се изпращат ð включително ï всички съобщения до упълномощения агент; ê 92/49/ЕИО чл. 32 (адаптиран) името на упълномощения представител на клона, който трябва да притежава достатъчни правомощия за обвързване на предприятието по отношение на трети страни и да го представлява по отношение на органите и съдилищата на държавата-членка на клона. щЩо се отнася до „Лойд'с“, в случай на съдебен спор в Ö приемащата Õ държавата-членка на клона, произтичащ от застрахователни задължения, застрахованите лица не трябва да бъдат третирани по-малко благоприятно, отколкото ако съдебният спор е бил започнат срещу дейност от конвенционален тип. Упълномощеният представител трябва, следователно, да притежава достатъчни правомощия, за да може срещу него да бъде образувано производство и трябва да е в състояние да обвърже въпросните застраховани лица на „Лойд'с“. 3. Когато Ö общо застрахователно Õ предприятието възнамерява негов клон да покрива рискове в клас 10 от точка А от приложението I, без да се включва задължението на превозвача, то трябва да представи декларация, че е станало член на националното бюро и на националния гаранционен фонд на Ö приемащата Õ държавата-членка на клона. ê 92/49/ЕИО чл. 32 (адаптиран) 64. В случай на промяна в данните, съдържащи се в параграф 2, букви б), в) или г), застрахователно предприятие праща писмено съобщение за промяната до компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход и на държавата-членка Ö , където е установен клонът, Õ на клона най-малко един месец преди да извърши промените, така че компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход и компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка Ö , където е установен клонът, Õ на клона да могат да изпълнят съответните си роли съгласно параграфи 3 и 4 Ö член 144, параграфи 1, 2 и 3, алинея 1 Õ . ê 2002/83/ЕО чл. 40 Член 144Съобщаване на информация ê 92/49/ЕИО чл. 32 и 2002/83/ЕО чл.40 (адаптиран) ð нов 31. Освен ако компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход нямат причини да се съмняват в адекватността на административната структура ð системата на управление ï или финансовото състояние на застрахователното предприятие, или на добрата репутация и професионалната квалификация или опит на управителите или ръководителите, или на упълномощения представител, предвид планираните дейности, те в срок от три месеца след получаване на цялата информация, посочена в член 143, параграф 2, съобщават тази информация на компетентните Ö надзорните Õ органи на Ö приемащата Õ държавата-членка на клона и съответно уведомяват въпросното Ö застрахователно Õ предприятие. Компетентните Ö Надзорните Õ органи на държавата-членка по произход също така удостоверяват, че застрахователното предприятие притежава минималната граница на платежоспособност ð покрива капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталовото изискване ï, изчислениа съгласно членове 16 ð 100 ï и ð 127 ï 17. 2. Когато компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата–членка по произход отказват да предоставят информацията по член 143, параграф 2 на Ö надзорните Õ органи на Ö приемащата Õ държавата–членка по регистрация на клона, те представят аргументи за своя отказ на засегнатото застрахователно предприятие в срок от три месеца след получаването на въпросната информация. Този отказ или липса на отговор може да подлежи на обжалване пред съдилищата в държавата-членка по произход. 43. Преди клон на застрахователно предприятие да започне дейност, компетентните Ö надзорните Õ органи на Ö приемащата Õ държавата-членка на клона, Ö където е приложимо, Õ в рамките на два месеца след получаване на информацията, посочена в параграф 31, информират компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход, ако е удачно, за условията при които, в интерес на общото благо, тази дейност трябва да бъде извършвана в Ö приемащата Õ държавата-членка на клона. ð Надзорният орган на държавата-членка по произход съобщава тази информация на съответното застрахователно предприятие. ï ê 2002/83/ЕО чл.40 и 92/49/ЕИО чл. 32 (адаптиран) 5. При получаване на съобщение от Ö Застрахователното предприятие може да установи клона и да започне дейност от датата, на която Õ компетентните органи Ö надзорният орган Õ на държавата-членка Ö по произход е получил такова съобщение Õ на клона или ако от тях не бъдее получено съобщение, приот изтичане на срока, предвиден в параграфалинея 1 4, клонът може да бъде установен и да започне дейност. ê 2002/83/ЕО чл. 41 и 92/49/ЕИО чл. 34 (адаптиран) Раздел 2 — Свободно предоставяне на услуги: Ö от застрахователни предприятия Õ Ö Подраздел 1 — Общи положения Õ Член 145пПредварително уведомяване на държавата–членка по произход Застрахователно предприятие, което възнамерява да извършва дейност за първи път в една или повече държави–членки съгласно свободното предоставяне на услуги, първо уведомява компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата–членка по произход, като посочва характера на Ö рисковете или Õ задълженията, които възнамерява да покрива. ê 2002/83/ЕО чл. 42 и 92/49/ЕИО чл.35 (адаптиран) ð нов Член 146 Свободно предоставяне на услуги: уУведомяване от държавата–членка по произход 1. В срок от един месец след уведомлението, предвидено в член 41145, компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата–членка по произход предават Ö следната информация Õ на държавата–членка или държавите–членки, на чиито територии застрахователното предприятие възнамерява да осъществява дейност при режим Ö по силата Õ на свободно предоставяне на услуги: а) удостоверение, което потвърждава, че застрахователното предприятие ð покрива капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталовото изискване ï има минималната граница на платежоспособност, изчислениа в съответствие с членове ð 100 и 127 ï 28 и 29 б) класовете застраховки, които могат да бъдат предлагани от застрахователното предприятие ; в) естеството на Ö рисковете или Õ задълженията, които застрахователното предприятие възнамерява да покрие в Ö приемащата Õ държавата–членка на предоставянето на услугите. Същевременно те Ö надзорните органи на държавата-членка по произход Õ уведомяват съответно и заинтересованото застрахователно предприятие Ö за това съобщение Õ . ê 92/49/ЕИО чл.35 (адаптиран) 2. Всяка дДържавитеа- Ö членки Õ членка, на чиято територия едно Ö общо застрахователно Õ предприятие възнамерява, по силата на свободното предоставяне на услуги, да покрива рискове от клас 10, на в точка А от приложението I към Директива 73/239/ЕИО, различни от задължения на превозвачи, може да изисква Ö застрахователното Õ предприятието да Ö да предостави следното Õ : а) съобщи името и адреса на представителя, посочен в член 1812a, параграф 1, буква з4 от настоящата директива, б) представи декларация, че предприятието Ö то Õ е станало член на националното бюро и националния гаранционен фонд на Ö приемащата Õ държавата-членка на предоставяне на услуги. 23. Когато компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход не съобщят информацията, посочена в параграф 1, в рамките на установения Ö там Õ период, те посочват причините за техния отказ на Ö застрахователното Õ предприятието в рамките на същия период. Отказът Ö или липсата на отговор Õ подлежи на обжалване в съдилищата на държавата-членка по произход. 34. Ö Застрахователното Õ Ппредприятието може да започне дейност на Ö към Õ удостоверената датата, на която то е информирано за съобщението, предвидено в параграф 1, първа алинея. ê 2002/83/ЕО чл. 43 и 92/49/ЕИО чл.36 (адаптиран) Член 147 Свободно предоставяне на услуги: пПромени в характера на Ö рисковете или Õ задълженията Всяка промяна, която застрахователното предприятие възнамерява да направи в информацията по член 41 145 , е предмет на процедурата, предвидена в членове 41 145 и 42 146. ê 90/618/ЕИО чл. 6 (адаптиран) Ö Подраздел 2 — Застраховане на отговорността, свързана с моторните превозни средства Õ Член 148 Ö Задължително застраховане на отговорността, свързана с моторните превозни средства Õ 1. Настоящият член се прилага, кКогато едно Ö общо застрахователно Õ предприятие чрез установяване в Ö , установено в Õ държава-членка, покрива риск, класифициран към вид 10 в от точка А от приложението I към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на отговорност на превозвача, и настъпил в друга държава-членка., 2. Ö Приемащата Õ Ддържавата-членка по местоизвършване на услугите изисква от Ö това Õ предприятието да стане член на нейното национално бюро и на нейния национален гаранционен фонд и да участва в тяхното финансиране. 2. Въпреки това предприятието не може да бъде задължено да извършва плащания или Ö Финансовите Õ вноски в бюрото или във фонда на държавата-членка по местоизвършване на услугите Ö , посочени в параграф 1, могат единствено да се извършват Õ за рискове, покривани при режим на предоставяне на услуги, ако сумата или вноската не е изчислена на същата основа като за предприятията, които чрез установяване в същата държава-членка, покриват рискове от вид 10, с изключение наразлични от отговорност на превозвача, Öот клас 10 в точка А от приложение I, покрит по силата на предоставянето на услуги. Базата за изчисляване на тази вноска е същата като за общо застрахователните предприятия, покриващи тези рискове, Õ чрез установяване в тази държава-членка,. Ö Изчислението се извършва Õ в зависимост от премийния приход Ö на застрахователното предприятие Õ от този вид застраховки в тази Ö приемащата Õ държава-членка или от броя на покритите рискове от този вид., покрити във съответната държава-членка 3. Настоящата директива не е пречка Ö Приемащата държава-членка може да изиска от Õ застрахователно предприятие, което предоставя услуги, да бъде задължено да спазва правилата на Ö тази Õ държаваите-членкаи по местоизвършване на услугите във връзка с покриването на утежнени рискове, доколкото те се прилагат към установили се Ö общо застрахователни Õ предприятия Ö , установени в тази държава Õ. Член 149 Ö Недискриминация на лицата, завеждащи искове Õ 4. Ö Приемащата Õ Ддържавата-членка по местоизвършване на услугите изисква от Ö общо застрахователното Õ предприятието да гарантира, че лицата, които завеждат претенции на основание на събития, настъпили на нейна територия, няма да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение поради обстоятелството, че предприятието покрива риск, с изключение на отговорност на превозвача, от вид 10 в точка А от приложение I при режим на предоставяне на услуги, а не чрез установяване Ö клон Õ в тази държава-членка. Член 150Ö Представител Õ 1. За целта Ö посочена в член 149 цел приемащата Õ държавата-членка по местоизвършване на услугите изисква от Ö общо застрахователното Õ предприятието да назначи представител, живеещ или установил се на нейна територия, който да събира цялата необходима информация във връзка с претенциите и да притежава достатъчно правомощия, за да представлява предприятието пред лица, които са претърпели вреди, и които биха могли да заведат претенции, включително да извърши плащане по тези претенции, и да го представлява или, ако е необходимо, да организира представителството на предприятието пред съдилищата и органите на държавата-членка във връзка с тези претенции. От представителя може също да се изисква да представлява Ö общо застрахователното Õ предприятието пред компетентните Ö надзорните Õ органи на Ö приемащата държава-–членка Õ държавата по местоизвършване на услугите с оглед проверката за съществуването и действителността на застрахователните полици за застраховка на отговорността, свързана с моторните превозни средства. 2. Ö Приемащата Õ Ддържавата-членка по местоизвършване на услугите не може да изисква от назначеното лице Ö представителя Õ да извършва за сметка на назначилото го Ö общо застрахователно Õ предприятие други дейности, освен посочените във втора и трета алинеяпараграф 1. 3. Самото назначаване на представителя не съставлява от само по себе си откриване на клон или агенция по смисъла на член 143 6, параграф 2, буква б) от Директива 73/239/ЕИО и представителят не е установяване по смисъла на член 2, буква в) от настоящата директива. ê 2000/26/ЕО чл. 9 (адаптиран) 4. Ако зЗастрахователното предприятие не е назначило представител, Ö може да назначи след одобрение от страна на приемащата Õ държаваите-членкаи могат да дадат съгласие назначеният съобразно член 4 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[72] представител за уреждане на претенциите, да изпълняващ функциите на представителя, назначен в съответствие с настоящия Ö посочен в Õ параграф 1. ê 2002/83/ЕО чл. 44 (адаптиран) Ö Раздел 3 — Компетенции на надзорните органи на приемащата държава-членка Õ Ö Подраздел 1 — Застраховане Õ Член 151 Език Компетентните Ö Надзорните Õ органи на Ö приемащата Õ държавата–членка по регистрация на клона или на държавата – членка на предоставяне на услугите могат да изискват информацията, която са оправомощени да изискват съгласно настоящата директива по отношение на дейността на застрахователните предприятия, работещи на територията на тази държава Ö -членка Õ , да им бъде представяна на официалния език или езици на тази държава. ê 92/49/ЕИО чл. 39 (адаптиран) Член 152Ö Предварително уведомяване и предварително одобрение Õ 2.1 Ö Приемащата Õ Ддържавата-членка на клона или по предоставяне на услуги не приема разпоредби, изискващи предварително одобрение или системно съобщаване на общите и специални условия на полицата, ставките на премии Ö или при животозастраховането техническите бази, използвани по-специално за изчисляване на премиите и техническите резерви, Õ или формите и други писмени документи, които едно Ö застрахователно Õ предприятие възнамерява да използва в сделките си с титулярите на полици. 2. Тя Ö Приемащата държава-членка Õ може единствено да изисква от Ö застрахователно Õ предприятие, което възнамерява да извършва застрахователна дейност на нейна територия, по силата на правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, да извършва несистемно уведомяване за тези условията на полицата и други документи за целите на проверката за съблюдаване на националните разпоредби, отнасящи се до застрахователните договори и това изискване не може да представлява предварително условие за Ö застрахователното Õ предприятието да извършва дейността си. 3. Ö Приемащата Õ Ддържавата-членка на клона или на предоставяне на услуги не може да поддържа или въвежда предварително уведомяване или одобрение за предложено увеличение на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените. ê 2002/83/ЕО чл. 46 (адаптиран) è1 2005/1/ЕО чл. 8.1 ð нов Член 153Застрахователни предприятия, неспазващи правните разпоредби 21. Ако компетентните Ö надзорните Õ органи на държава–членка установят, че застрахователно предприятие с клон или извършваща дейност съгласно свободното предоставяне на услуги на нейна територия, не спазва правните разпоредби, приложими към нея в тази държава Ö -членка Õ, изисква съответното застрахователно предприятие да отстрани нередностите. 32. Ако съответното застрахователно предприятие не предприеме необходимото действие, компетентните Ö надзорните Õ органи на заинтересованата държава–членка уведомяват съответно компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата–членка по произход. Последните Ö Надзорните органи на държавата-членка по произход Õ при първия удобен случай предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че съответното застрахователно предприятие отстранява нередностите. За естеството на тези мерки се уведомяват компетентните Ö Надзорните Õ органи на заинтересованата държавата–членка Ö по произход информират надзорните органи на приемащата държава-членка за предприетите мерки Õ . 43. Ако независимо от мерките, предприети от държавата–членка по произход, или поради факта, че те са се оказали неподходящи, или в тази държава не са предвидени такива, застрахователното предприятие продължава да нарушава правните разпоредби, които са в сила в засегнатата Ö приемащата Õ държава–членка Ö или поради неадекватността на тези мерки Õ, последната Ö надзорните органи на приемащата държава-членка Õ могатже, след като уведомяти Ö надзорните органи на Õ държавата–членка по произход, да предприемате съответните мерки, които да предотвратят или да накажат по-нататъшни нередности, включително, доколкото това е строго необходимо, да попречати на сключването от това предприятие на нови застрахователни договори на своя територията Ö на приемащата държава–членка Õ . Държавите–членки гарантират, че на тяхна територия е възможно да се използват необходимите правни документи за прилагане на такива мерки срещу застрахователни предприятия. 54. Параграфи 21, 32 и 43 не засягат извънредните пълномощияправомощията на държавите–членки, заинтересовани да предприемат съответните Ö спешни Õ мерки за предотвратяване или наказване на нарушенията, извършени Ö в рамките Õ на техните територии. Това Ö Тези правомощия Õ включват възможността да се попречи на застрахователните предприятия да продължават да сключват нови застрахователни договори на техните територии. 65. Параграфи 21, 32 и 43 не засягат правомощиятаето на държавите–членки да наказват нарушенията, извършени на техните територии. 76. Ако застрахователно предприятие, което е извършило нарушение, има предприятие Ö клон Õ или притежава собственост в засегнатата държава–членка, компетентните Ö надзорните Õ органи на последната Ö тази държава-членка Õ могат в съответствие с националното право да прилагат Ö национални Õ административните наказания ð санкции ï, предвидени за това нарушение, като посредством принудително действие срещу тозива предприятие Ö клон Õ или собственост. 87. Всички мерки, предприети съгласно параграфи от 32 до 76, включващи наказания ð санкции ï или ограничения по отношение на управлението на застрахователна дейност, трябва да бъдат добре обосновани и засегнатото застрахователно предприятие да бъде уведомено за тях. 18. Всяко застрахователно предприятие, което осъществява дейност съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, Ö Застрахователните предприятия Õ предоставят на компетентните Ö надзорните Õ органи на Ö приемащата Õ държавата–членка по регистрация на клона и/или на държавата – членка на предоставянето на услуги ð при поискване от тяхна страна ï, всички документи, изискани от нея Ö тях Õ по смисъла на настоящия член параграфи 1—7, дотолкова доколкото застрахователните предприятия, чието главно управление е в тези Ö тази Õ държаваи–членкаи, също са задължени да го правят. 9. Ö Държавите-членки информират Комисията за броя и вида на случаите, довели до откази съгласно членове 144 и 146, при които са взети мерки съгласно параграф 4. Õ На всеки две години Ö Въз основа на тази информация Õ è1 Комисията информира Европейски комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване относно ç, обобщаващ броя и видовете случаи, в които във всяка държава – членка е било отказано разрешително съгласно член 40 или 42 или са били предприети мерки съгласно параграф 4 от настоящия член. Държавите-членки съдействат на Комисията, като ѝ предоставят информацията, изискуема за този доклад Ö на всеки две години Õ . ê 2002/83/ЕО чл. 47 (адаптиран) Член 154 Реклама Нищо в настоящата директива не пречи на зЗастрахователните предприятия с главни управления в други държави–членки Ö могат Õ да рекламират своите услуги чрез всички налични средства за комуникация в Ö приемащата Õ държавата–членка по регистрация на клона или държавата – членка на предоставянето на услуги съгласно всички правила, уреждащи формата и съдържанието на такава реклама, приети в името на обществения интерес. ê 2002/83/ЕО чл. 50 (адаптиран) Член 155Данък върху премиите 1. Без да се засяга последващата хармонизация, всеки застрахователен договор подлежи изключително на косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата–членка на Ö , където е разположен рискът или е покрито Õ задължението ,. ê 92/49/ЕИО чл. 46 (адаптиран) Чрез дерогация от член 2, буква г), първо тире от Директива 88/357/ЕИО и Зза целите на настоящия параграф първа алинея, движимо имущество, намиращо се в сграда, разположена на територията на държава-членка, с изключение на стоки в търговски транзит, се счита за риск, разположен в тази държава-членка, дори ако сградата и нейното съдържание не са покрити от същата застрахователна полица. ê 2002/83/ЕО чл. 50 (адаптиран) Вв случая с Ö на Õ Испания, Ö застрахователният договор подлежи също Õ на облагане със законоустановените допълнителни такси в полза на Ииспанския Consorcio de Compensación de Seguros за изпълнение на неговите функции, свързани с компенсирането на загуби, произтичащи от извънредни събития, настъпващи в тази държава-членка. 2. Приложимото към договора право съгласно членове 32176—182 и 184—187, не засяга приложимия данъчен режим. 3. До предстоящата хармонизация вВсяка държава–членка прилага Ö националните си разпоредби Õ къмспрямо застрахователните предприятия, които покриват Ö рискове или Õ задължения на нейна територия, своите национални разпоредби за мерки, които да гарантират събирането на дължимите косвени данъци и парафискални такси съгласно параграф 1. ê 2005/68/ЕО чл. 47 (адаптиран) ð нов Ö Подраздел 2 — Презастраховане Õ Член 156Презастрахователни предприятия, които не изпълняват законовите разпоредби 1. Ако компетентните власти Ö надзорните органи Õ на приемащата държава-членка установят, че дадено презастрахователно предприятие с клон или което извършва дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги на нейната територия не изпълнява приложимите в тази държава Ö -членка Õ законови разпоредби, те изискват от презастрахователното предприятие да отстрани тези нередности. Същевременно тези власти предават констатациите на компетентната власт Ö надзорния орган Õ на държавата-членка по произход. 2. Ако въпреки мерките, които са взети от страна на компетентната власт на държавата-членка по произход или поради това, че някои от мерките са се оказали неподходящи, презастрахователното предприятие продължава да нарушава законовите разпоредби, приложими за него в приемащата държава-членка, Ö или поради това, че тези мерки се оказват неподходящи, Õ последната Ö надзорните органи на приемащата държава-членка Õ могатже, след като информират компетентната власт Ö надзорните органи Õ на държавата-членка по произход, да предприеме подходящи мерки за предотвратяване или санкциониране на по-нататъшни Ö нередности Õ нарушения, включително доколкото е строго необходимо, за предотвратяване сключването на нови презастрахователни договори от това презастрахователно предприятие на нейната територията Ö на приемащата държава-членка Õ. Държавите-членки гарантират, че в рамките на техните територии е възможно връчването на правните документи, необходими за тези мерки, на презастрахователните предприятия. 23. Всяка мярка, приета съгласно параграфи 1 и 2, която включва санкции или ограничения за извършване на презастрахователна дейност, се аргументира надлежно и се съобщава на съответното презастрахователно предприятие. ê 2002/83/ЕО чл. 49 (адаптиран) Ö Раздел 4 — Статистическа информация Õ Член 157Статистическа информация относно трансграничните дейности ê 92/49/ЕИО чл. 44 (адаптиран) 2. Всяко застрахователно предприятие уведомява компетентния Ö надзорния Õ орган на държавата–членка по произход поотделно, що се отнася до операциите, осъществявани съгласно правото на установяване и до тези, които се осъществяват съгласно свободното предоставяне на услуги, за размера на премиите, без да се приспада делът на презастрахователите, Ö както следва: Õ по държава–членка и Öа) при общото застраховане Õ отпо група класове, Ö съгласно точка Б от приложение I; Õ Öб) Ппри животозастраховането по всеки един от класовете от I до IX, определени в приложение II. Õ и също Ппо отношение на клас 10, от буква в точка А от приложението I към Директива 73/239/ЕИО, без да се включват отговорността на превозвача, Ö съответното предприятие информира надзорния орган относно Õ честотата и средната стойност на исковете. Компетентният Ö Надзорният Õ орган на държавата-членка по произход изпращат тази информацията Ö съгласно първата и втората алинеи Õ в разумен срок и в сбита форма на компетентните Ö надзорните Õ органи на всяка от засегнатите държави-членки, които отправят такова искане Ö при поискване от тяхна страна Õ . ê 2002/83/ЕО чл. 48 (адаптиран) Ö Раздел 5 — Третиране на договори, сключени чрез клонове, при процедури по прекратяване Õ Член 158Прекратяване Ö на застрахователни предприятия Õ В случай, че Ö Когато Õ едно застрахователно предприятие бъде Ö е Õ прекратено, задълженията, произтичащи от договори, сключени чрез клон или съгласно свободата да се предоставят услуги, се покриват по същия начин като тези, произтичащи от другите застрахователни договори на това застрахователно предприятие, без да се прави разграничение по националност, що се отнася до животозастрахованите Ö застрахованите лица Õ и задо бенефициентите. ê 2005/68/ЕО чл. 48 (адаптиран) Член 159Прекратяване Ö на презастрахователни предприятия Õ В случаите на Ö При Õ ликвидация на презастрахователно предприятие, задълженията, които произтичат от сключените договори чрез клон или по силата на свободата на предоставяне на услуги, се изпълняват по същия начин, както тези, които произтичат от другите презастрахователни договори на това предприятие. ê 2002/83/ЕО чл. 51 (адаптиран) ДЯЛ V ГЛАВА IX ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ АГЕНЦИИ ИЛИ КЛОНОВЕ, УСТАНОВЕНИ В ОБЩНОСТТА И ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА Ö ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ Õ ПРЕДПРИЯТИЯ, ЧИИТО ГЛАВНИ УПРАВЛЕНИЯ СА ИЗВЪН ОБЩНОСТТА Ö Раздел 1 — Предприемане на дейност Õ Член 160Принципи и условия за даване на разрешително Ö и условия Õ 1. Във всяка Ддържавитеа–членкиа Ö определят Õ започването на дейностите по член 2, параграф 1, алинея 1 на всяко предприятие, чието главно управление е извън Общността, да подлежи на официално разрешително. ê 2002/83/ЕО чл. 51 и 73/239/ЕИО чл. 23 2. Държава–членка може да даде разрешително, ако предприятието изпълнява поне едно от най-малко следните условия: ê 73/239/ЕИО чл. 23 (адаптиран) а) предприятието има право да извършва Ö осъществява Õ застрахователна дейност по неговото национално законодателство; ê 2002/83/ЕО чл. 51 и 73/239/ЕИО чл. 23 (адаптиран) б) то установява агенция или клон на територията на такава държава–членка; ê 73/239/ЕИО чл. 23 (адаптиран) в) предприятието се задължава да установи Ö формира Õ на мястото на управление на представителството или клона, сметки, специално предназначени за дейността, която то извършва Ö осъществява Õ там, и да пази всички архиви, свързани със сключените сделки; г) предприятието определяи упълномощен представител Ö генерален представител Õ, който подлежи на одобрение от компетентните Ö надзорните Õ органи; ê 2002/83/ЕО чл. 51 (адаптиран) ð нов г) назначава генерален представител, който трябва да бъде одобрен от компетентните органи; д) то притежава в държавата–членка, където осъществява дейност, активи, равни по стойност на поне половината от минималната сума ð абсолютната долна граница ï, предвидена в член 12729, параграф 12, алинея първабуква г), по отношение на ð минималното капиталово изискване ï гаранционния фонд, и депозитите — една четвърт от минималната сума ð тази абсолютната долна граница ï като обезпечение; ê 73/239/ЕИО чл. 23 ð нов е) предприятието се задължава да ð покрива капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване ï поддържа граница на платежоспособност в съответствие с изискванията, посочени в членове 25 ð 100 и 126 ï; ê 2000/26/ЕО чл. 8.б зж) то съобщава името и адреса на представителя за уреждане на претенции, назначен във всяка държава-членка, различна от тази, в която се иска издаването на разрешение, ако рисковете, които ще бъдат застраховани класифицирани към вид 10 от точка А наот приложението I, с изключение на отговорност на превозвача. ê 73/239/ЕИО чл. 23 жз) предприятието представи програма за дейността в съответствие с член 11, параграфи 1 и 2 161; ò нов и) то изпълнява изисквания към управлението съгласно глава IV, раздел 2. ê 2002/83/ЕО чл. 51, параграф 1 и 73/239/ЕИО чл. 23 (адаптиран) ð нов 13. Във всяка ð За целите на настоящата глава „клон“ означава всяко постоянно присъствие на територията на ï държава–членка започването дейностите по член 2 на всяко ð застрахователно ï предприятие ð съгласно параграф 1 ï, чието главно управление е извън Общността, подлежи на официално ð което получава ï разрешително ð в държавата-членка и което осъществява застрахователна дейност ï. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) Член 161 Ö Схема на операциите на клона Õ 31. Схемата на операциите на агенцията или клона, посочена в параграф 2, ж) член 160, параграф 2, буква з), съдържа следните подробности или факти за: а) естеството на Ö рисковете или Õ задълженията, които предприятието възнамерява да покрива; б) ръководните принципи що се отнася до презастраховането; ò нов в) прогнозни оценки на бъдещото капиталово изискване за платежоспособност съгласно глава VI, раздел 4, изготвени на базата на прогнозен баланс, а също така и метода на изчисляване, използван за извеждане на тези оценки; г) прогнозни оценки на бъдещото минимално капиталово изискване съгласно глава VI, раздел 5, изготвени на базата на прогнозен баланс, а също така и метода на изчисляване, използван за извеждане на тези оценки; ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ð нов вд) състоянието на границата на платежоспособност и гаранционния фонд ð допустимите собствени средства и допустимите основни собствени средства ï на предприятието ð по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване ï, съгласно член 55 глава VI, раздели 4 и 5; ге) разчети, свързани с Ö на Õ разходите по въвеждане на административните услуги и организацията за осигуряване на дейността, и финансовите източници, определени да посрещнат тези разходи Ö и , ако рисковете, които ще бъдат покрити, са класифицирани в клас 18, в точка А от приложението I, наличните ресурсите за осигуряване на помощта Õ ; ò нов ж) информация за структурата на системата на управление. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ð нов и 2 Оосвен товаÖ изложените в параграф 1 изисквания схемата на операциите Õ, включва за първите три финансови години Ö и следното Õ : в) план с подробни разчети на приходите и разходите по отношение на пряката дейност, презастрахователните акцепти и презастрахователните цесии; еа) прогнозен баланс; жб) разчети, свързани с Ö на Õ финансовите средства, предназначени да покрият ð техническите резерви, минималното капиталово изискване ï застрахователните задължения и ð капиталовото изискване за платежоспособност ï границата на платежоспособност. в) Öпри общото застраховане също и следното: Õ Ö i) разчети на управленските разходи, различни от разходите за учредяване, в частност текущите общи разходи и комисионни; Õ Öii) разчети на премиите или налозите и исковете; Õ г) Öпри животозастраховането план с подробни прогнозни оценки на приходите и разходите по отношение на пряката дейност, презастрахователните акцепти и презастрахователните цесии. Õ 43. Една Ддържавиа–членкиа могатже да изискват Ö от животозастрахователните предприятия да предоставят Õ да бъде систематично уведомяванеа за техническата база, използвана за изчисляване на премийните ставки и техническите резерви, без това изискване да представлява предварително условие застрахователното предприятие да осъществява своята дейност. ê 2002/83/ЕО чл. 53 (адаптиран) ð нов Член 162Прехвърляне на портфейл 1. Съгласно условията, предвидени от националното право, всяка държавитеа–членкиа издават разрешително на агенции и клонове, учредени на нейна Ö тяхна Õ територия и обхванати от настоящатаия дялглава, да прехвърлят целите или част от своите портфейли от договори на поемащо Ö предприятие Õ застраховател, установено в същата държава–членка, ако компетентните Ö надзорните Õ органи на тази държава–членка или, ако Ö когато Õ е уместно, тези на държавата–членка, посочена в член 56 165, удостоверят, че след прехвърлянето, поемащотоият Ö предприятие Õ застраховател притежава необходимитеата ð допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100, алинея първа ï граница на платежоспособност. ê 92/49/ЕИО чл. 53 (адаптиран) ð нов 2. Съгласно условията, залегнали във вътрешното право, всяка държавитеа–членкиа разрешават на агенции и клонове, учредени на нейна Ö тяхна Õ територия и обхванати от настоящатаия дялглава, да прехвърлят всички или отделен вид застраховки от своя портфейл от договори на застрахователно предприятие с главно управление в друга държава-членка, ако компетентните Ö надзорните Õ органи на тази държава-членка удостоверят, че след като прехвърлянето бъде взето предвид, цесионерът Ö предприятието Õ притежава необходимитеата ð допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100, алинея първа ï граница на платежоспособност. 3. Ако съгласно условията, залегнали във вътрешното право, държава-членка разреши на агенции и клонове, учредени на нейна територия и обхванати от настоящатаия дялглава, да прехвърлят всички или отделен вид застраховки от своя портфейл от договори на агенция или клон, обхванати от настоящатаия дялглава и учредени на територията на друга държава-членка, тя осигурява гарантира компетентните Ö , че надзорните Õ органи на държавата-членка на цесионерът Ö предприятието Õ или, ако е целесъобразно, на държавата-членка, посочена в член 26 165 , да удостоверят Ö следното: Õ а) че след като прехвърлянето бъде взето предвид, цесионерът Ö предприятието Õ притежава необходимитеата ð допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност ï граница на платежоспособност,; б) че законът на държавата-членка на цесионерът Ö предприятието Õ позволява такова прехвърляне; в) и че тази държава Ö -членка Õ се е съгласила с прехвърлянето. 4. При обстоятелствата, посочени в параграфи 1, 2 и 3, държавата-членка, в която еса разположени прехвърлящиятата агенция или клон, разрешава прехвърлянето след получаване на съгласието на компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка, в която са разположени рисковете, Ö или държавата-членка на задължението, Õ когато е различна от държавата-членка, в която еса разположени прехвърлящиятата агенция или клон. 5. Компетентните Ö Надзорните Õ органи на държавата-членка, с която е направена консултация, дават мнението или съгласието си на компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход на прехвърлящото застрахователно предприятие в рамките на три месеца от получаване на искането Оотсъствието на отговор от органите в рамките на този период се счита за равнозначно на благоприятно мнение или мълчаливо съгласие. 6. Прехвърляне, разрешено съгласно параграфи 1—5 настоящия член, се публикува, както е предвидено във вътрешното право на държавата-членка, където е разположен рискът Ö или в държавата–членка на задължението Õ . Такива прехвърляния са автоматично валидни спрямо титуляри на полици, застраховани лица и всякакви друг лица, имащи права или задължения по прехвърляните договори. ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 53 (адаптиран) Настоящата разпоредба Първа и втора алинеи не засягат правата на държавата-членка да предоставя на титулярите на полици възможност да прекратяват договори в рамките на фиксиран период след прехвърлянето. ê 2002/83/ЕО чл. 54 (адаптиран) ð нов Член 163Технически резерви Държавите–членки изискват от предприятията да формират Ö адекватни технически Õ резерви, посочени в член 20, достатъчни да покрият застрахователните отговорности ð за покриване на застрахователните и презастрахователните задължения ï, поети на техните територии Ö , изчислени съгласно глава VI, раздел 2. Държавите–членки изискват от предприятията да оценяват активите и пасивите съгласно глава VI, раздел 1 и да определят собствените средства съгласно глава VI, раздел 3 Õ. Държавите – членки следят агенцията или клонът да покрива такива резерви с активи, равностойни на резервите и балансираните активи в съответствие с приложение II. Правото на държавата – членка е приложимо при изчисляването на такива резерви, определянето на категориите на инвестиране и оценката на активите, а когато е целесъобразно, при определяне на степента, до която тези активи могат да бъдат използвани за покриване на такива резерви. Въпросната държава – членка изисква активите, покриващи тези резерви да бъдат локализирани на нейна територия. Въпреки това се прилага член 20, параграф 4. ê 2002/83/ЕО чл. 55 (адаптиран) ð нов Член 164Граница на платежоспособност ð Капиталово изискване за платежоспособност ï и ð минимално капиталово изискване ï гаранционен фонд 1. Всяка държава-членка изисква от агенциите или клоновете, Ö които са Õ учредени на нейна територия, ð размер на допустими собствени средства ï граница на платежоспособност, коиято се състояти от позициите, включени в Ö съгласно Õ член 27 ð 98, параграф 4 ï. Минималната граница на платежоспособност ð Капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване ï се изчисляват в съответствие с Ö разпоредбите на Õ ð глава VI, раздели 4 и 5 ï член 28. Въпреки това, за целите на изчисляването на тази граница ð капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване ï, трябва да се вземат предвид Ö следното: Õ Öа) при общото застраховане само дейността осъществявана от въпросния клон; Õ б) Öпри животозастраховането Õ само операциите, осъществявани от въпроснияата агенция или клон. 2. Една трета от минималната граница на платежоспособност съставлява гаранционния фонд. Въпреки това сумата на този капитал не може да бъде по-малка от половината от минимума, изискван съгласно член 29, параграф 2, алинея първа. Първоначалният депозит, направен в съответствие с член 51, параграф 2, д) се числи към този гаранционен фонд. Гаранционният фонд ð Допустимият размер на основните собствени средства, необходими за покриване на минималното капиталово изискване ï и минимумът ð абсолютната долна граница ï на такъв капитал ð минималното капиталово изискване ï се формират в съответствие с ð член 98, параграф 5 ï член 29. ê 73/239/ЕИО чл. 25 ð нов 2.3. Една трета от границата на платежоспособност съставлява гаранционния фонд. Гаранционният фонд ð Допустимият размер на основните собствени средства ï не може да бъде по-малък от половината от изискванатаия минимален размер съгласно член 12717, параграф 12, буква г) ð абсолютна долна граница ï. В този гаранционен фонд ð допустимите основни собствени средства, необходими за покриване на минималното капиталово изискване, ïсе включва внесения в съответствие с член 16023, параграф 2, буква д) депозит. ê 2002/83/ЕО чл. 55 (адаптиран) ð нов 3.4. Ако се осъществяват дейности дДо сумата на гаранционния фонд ð минималното капиталово изискване ï активите, представляващи минималната граница на платежоспособност ð капиталовото изискване за платежоспособност ï, трябва да се намират в държавата–членка, където се осъществяват дейностите, а над нея – в Общността. ê 2002/83/ЕО чл. 56 и 84/641/ЕИО чл. 12 Член 165Предимства за предприятията, получили разрешителни в повече от една държава–членка 1. Всяко предприятие, което е поискало или получило разрешително от повече от една държава – членка, може да кандидатства за следните предимства, които могат да се предоставят само заедно: ê 2002/83/ЕО чл. 56 (адаптиран) ð нов а) границата на платежоспособност ð Капиталовото изискване за платежоспособност ï, посоченоа в член 55 164, се изчислява по отношение на цялата дейност, която тоя извършва в рамките на Общността; в такъв случай, за целите на това изчисление, се отчитат само операциите, извършени от всички агенции или клонове, установени в рамките на Общността; б) депозитът, изискван съгласно член 16051, параграф 2, буква д) се прави в само една от тези държави–членки; в) активите, представляващи гаранционния фонд ð минималното капиталово изискване ï, се локализират Ö съгласно член 132, Õ в която и да е от държавите–членки, в която тоя осъществява дейността си. ÖЗа целите на това изчисление, в посочените в алинея първа, буква а) случаи се отчитат само операциите, извършени от клоновете, установени в рамките на Общността. Õ 2. Заявлението за ползване на облекченията, предвидени в параграф 1, се подава до компетентните Ö надзорните Õ органи на заинтересованата държава–членка. В заявлението се посочва органа на държавата–членка, който ще осъществява надзор над платежоспособността на цялата дейност на агенциите или клоновете, установени в Общността. Трябва да бъдат представени аргументи за избора на орган, направен от предприятието. Депозитът Ö съгласно член 160, параграф 2, буква д) Õ се внася в тази държава–членка. ê 84/641/ЕИО чл. 12 (адаптиран) 3. Предвидените в параграф 1 предимства могат да се предоставят само със съгласието на компетентните Ö надзорните Õ органи на всички държави-членки, в които е подадено заявление. Те влизат в сила от момента, когато избраният надзорен орган информира другите надзорни органи, че ще осъществява надзор на платежоспособността на цялостната икономическа дейност на представителствата или клоновете в Общността. Избраният надзорен орган получава от другите държави-членки информацията, която е необходима за упражняването на надзор на цялостната платежоспособност на установените на тяхна територия представителства или клонове. 4. При поискване от страна на една или повече от заинтересованите държави-членки, предоставените съгласно настоящия член параграфи 1, 2 и 3 предимства се отнемат едновременно от всички заинтересовани държави-членки." ê 2002/83/ЕО чл. 52 (адаптиран) Член 166Правила, приложими към клонове на предприятия на трета страна Ö Счетоводство, надзорна и статистическа информация и предприятия в затруднено положение Õ 2. ÖЗа целите на настоящия раздел Õ чЧленове 13 и 37 33, 34, 137, параграф 3, 138 и 139 се прилагат с необходимите изменения към агенции и клонове, посочени в настоящия дял. За прилагането на член 37 компетентния орган, които осъществяват надзор на общата граница на платежоспособност на агенции или клонове се третират по същия начин като компетентните органи на държавата – членка на главното управление. ê 84/641/ЕИО чл. 13 (адаптиран) По отношение на прилагането на членове 20 135, 136 и 137, когато дадено предприятие има право на предвидените в член 26, параграф 1165, параграфи 1, 2 и 3 предимства, Ö надзорният Õ органът, който отговаря за извършването на проверки на платежоспособността на установените в Общността представителства или клонове по отношение на цялостната им икономическа дейност, се третира по същия начин, както и Ö надзорния Õ органа в държавата Ö -членка Õ , на чиято територия се намира главното управление на предприятието от Общността. ê 2002/83/ЕО чл. 52 (адаптиран) Член 167ÖРазделяне на дейностите по животозастраховане и общо застраховане Õ 1. Съгласно буква б), агенциите и Кклоновете, посочени в настоящия дялраздел, не могат едновременно да извършват в Ö една и съща Õ държава–членка дейностите Ö по животозастраховане и общо застраховане Õ , посочени в приложението към Директива 73/239/ЕИО и тези, които се покриват от настоящата директива. б)2. Съгласно буква в) Ö Чрез дерогация от параграф 1 Õ държавите–членки могат да предвидят, че агенциите и клоновете, посочени в настоящия дялраздел, които на съответната дата, посочена в член 1872, параграф 53, алинея 1 извършват едновременно и двете дейности в държава–членка, могат да продължат да го правят там, ако всяка дейност се управлява отделно в съответствие с член 1973. в)3. Всяка държава–членка, която, съгласно член 1872, параграф 65, алинея 2 изисква предприятия, установени на нейна територия, да прекратят едновременното изпълнение на дейностите, с които са били ангажирани на съответната дата, посочена в член 1872, параграф 53, алинея 1, трябва също така да наложат това изискване на агенции и клоновете, посочени в настоящия раздел, които са установени на нейна територия и едновременно осъществяват и двете дейности там. Държавите–членки могат да постановят, че агенции и клонове, посочени в настоящия раздел, чието главно управление едновременно извършва и двете дейности и, които на датите, посочени в член 1872, параграф 53, алинея 1, са извършвали на територията на държава–членка единствено Ö животозастрахователна Õ дейността, покрита от настоящата директива, могат да продължат своята дейност там. Ако предприятието желае да извършва Ö общо застрахователна Õ дейността, посочена в Директива 73/239/ЕИО на тази територия, тоя може да извършва Ö животозастрахователна Õ дейността, покрита от настоящата директива чрез дъщерно предприятие. Член 168 Ö Отнемане на лиценз на предприятията, получили лиценз в повече от една държава–членка Õ ê 73/239/ЕИО чл. 28 (адаптиран) При отнемане на разрешително от органа по член 26165, параграф 2, този орган уведомява Ö надзорните Õ органите на другите държави-членки, в които предприятието извършва дейност, а тези Ö органи Õ предприемат подходящи мерки. Ако причината за Ö това Õ отнемане на разрешителното е неадекватност на цялостното състояние на платежоспособност, определено от държавите-членки, които са одобрили искането, посочено в член 26 165, държавите-членки, които са дали одобрение, също отнемат издадените от тях разрешителни. ê 2002/83/ЕО чл. 57 Член 169Споразумения с трети страни ê 73/239/ЕИО чл. 29 и 2002/83/ЕО чл. 57 (адаптиран) Чрез споразумения, сключени с една или няколко трети страни в съответствие с Договора, Общността може да приеме разпоредби, различни от предвидените в настоящия дялраздел, с цел да се гарантира достатъчна защита на застрахованите лица и Ö титулярите на полици Õ в държавите-членки при условия на взаимност. ò нов Раздел 2 — Презастраховане Член 170Еквивалентност 1. Комисията в съответствие с посочената в член 304, параграф 2 процедура по консултиране приема решения за това дали режимът на платежоспособност на трета страна, приложим по отношение на презастрахователната дейност на предприятия с централно управление в рамките на тази трета страна, е равностоен на посоченото в настоящата директива. Тези решения се преразглеждат редовно. 2. Ако съгласно параграф 1 режимът на платежоспособност на трета страна се счита за равностоен на изложеното в настоящата директива, презастрахователните договори, сключени с предприятия с централно управление в рамките на тези трети страни, биват третирани по същия начин както презастрахователни договори, сключени с предприятие, лицензирано в съответствие с настоящата директива. ê 2005/68/ЕО чл. 32 (адаптиран) ð нов Член 171ÖЗабрана на залог на активи Õ 2. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат Ö във връзка с формирането на техническите резерви Õ система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят Ö презастрахователното предприятие Õ е Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с настоящата директива, или е застрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО ð , чието централно управление се намира в рамките на трета страна, чийто режим на платежоспособност се счита за равностоен на изложеното в настоящата директива съгласно член 170 ï . ⎢ 2005/68/ЕО чл. 49 (адаптиран) Член 172Принцип и условия за извършване на презастрахователна дейност По отношение на презастрахователни предприятия Ö от трети страни Õ с главно управление извън Общността, които започват Ö предприемат Õ или извършват Ö осъществяват Õ презастрахователна дейност на територията на държавите-членки, последните не могат да прилагат разпоредби, които имат за резултат третиране, по-благоприятно Ö третиране Õ от това, предоставено на презастрахователните предприятия с главно управление в съответната държава-членка. ê 2005/68/ЕО чл. 50 (адаптиран) Член 173Споразумения с трети страни 1. Комисията може да представя на Съвета предложения за договаряне на споразумения с една или повече трети страни относно начините на упражняване на надзор върху: а) презастрахователни предприятия Ö от трети страни Õ, чийто главни управления се намират в трета страна и извършващит презастрахователна дейност в Общността,; б) презастрахователни предприятия Ö от Общността Õ , чийто главни управления се намират в Общността и извършващит презастрахователна дейност на територията на трета страна. 2. Посочените в параграф 1 споразумения целят по-специално да гарантират ефективния пазарен достъп за презастрахователните предприятия на територията на всяка договаряща се страна, на при условията на еквивалентност на разумното регулиране, както и да предвидят взаимно признаване на правилата и практиките за надзор върху презастраховането. Също така те имат за цел да гарантират, че Ö следното Õ : а) Öче Õ компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавите-членки могат да получават необходимата информация за надзора върху презастрахователни предприятия, които имат адрес на управление в Общността и извършват презастрахователна дейност на територията на съответните трети страни,; б) Ö че Õ компетентните власти Ö надзорните органи Õ на съответните трети страни могат да получават необходимата информация за надзора върху презастрахователни предприятия, чийто главни управления се намират на техните територии и извършват презастрахователна дейност в Общността. 3. Без да се засяга член 300, параграфи 1 и 2 от Договора, Комисията проучва резултатите от посочените в параграф 1 от настоящия член преговори, както и създалата се ситуация, с помощта на Европейския комитет по застраховане и пенсионно осигуряване. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) ДЯЛ V ГЛАВА X ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ДЪЩЕРНИТЕ Ö ДРУЖЕСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ Õ ПРЕДПРИЯТИЯ, НА ПРЕДПРИЯТИЯТА – МАЙКИ, УРЕДЕНИ ОТ ЗАКОНИТЕ НА ТРЕТА СТРАНА, И КЪМ ПРИДОБИВАНЕТО НА ДЯЛОВЕ ОТ ТАКИВА ПРЕДПРИЯТИЯ – МАЙКИ ê 2005/1/ЕО чл. 8, параграф 2 (адаптиран) Член 174Информиране на Комисията от държавите-членки Компетентните власти Ö Надзорните органи Õ на държавите-членки информират Комисията и компетентните власти Ö надзорните органи Õ на другите държави-членки: за всяко разрешение за пряко или непряко дъщерно дружество, едно или повече от дружествата-майки на коейто се управляват от законите на трета страна;. Ö Тази информация съдържа също така указания за структурата на съответната група. Õ вВинаги, когато това дружество-майка Ö предприятие, уредено от закона на трета страна, Õ придобие авоаридялове в застрахователно Ö или презастрахователно Õ дружество на Ö , лицензирано в Õ Общността, които биха превърнали последното Ö това застрахователно или презастрахователно предприятие Õ във негов филиал Ö на това предприятие от трета страна, надзорните органи на държавата-членка по произход информират Комисията и надзорните органи на другите държави-членки Õ . Когато разрешението, посочено в буква a), се дава на прекия или непрекия филиал на едно или повече дружества майки, управлявани от законите на трета страна, в съобщението, изпратено от компетентните органи до Комисията и до другите компетентни органи, се посочва структурата на групата. ê 2005/68/ЕО чл. 52 (адаптиран) Член 175Третиране в трети страни на Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия от Общността 1. Държавите-членки информират Комисията за всички принципни затруднения, които техните Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия срещат при установяването и извършването на дейността си, или при осъществяване на дейността си в трета страна. 2. Комисията периодично изготвя Ö представя пред Съвета Õ доклад, с който се проучва третирането на презастрахователни предприятия от Общността в трети страни Ö на застрахователни или презастрахователни предприятия, лицензирани в Общността Õ, съгласно условията на параграф 3, по отношение на Ö следното: Õ а) установяването на презастрахователни предприятия от Общността в трети страни Ö на застрахователни или презастрахователни предприятия, лицензирани в Общността Õ,; б) придобиването на участия в Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия от трети страни,; в) осъществяването на Ö застрахователна или Õ презастрахователна дейност от тези установени предприятия; г) и презграничното предоставяне на Ö застрахователни или Õ презастрахователни услуги от Общността към трети страни. Комисията представя тези доклади на Съвета, заедно с подходящи предложения или препоръки. ê 90/618/ЕИО чл. 4 3. Когато Комисията установи било въз основа на докладите по параграф 2, било въз основа на друга информация, че трета страна не предоставя на застрахователни предприятия от Общността ефективен пазарен достъп, сравним с достъпа, който Общността предоставя на застрахователни предприятия от тази трета страна, Комисията може да внесе в Съвета предложения за мандат, който да й позволява да води преговори с оглед да осигури сравними конкурентни възможности за застрахователните предприятия от Общността. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство. ê 2002/83/ЕО 3. Когато Комисията констатира, на базата на докладите по параграф 2, или на базата на друга информация, че трета страна не дава на застрахователни предприятия от Общността ефективен достъп до пазара, сравним с този, който Общността предоставя на застрахователни предприятия от тази трета страна, Комисията може да отправи предложения до Съвета за съответния мандат за водене на преговори с цел застрахователните предприятия от Общността да получат подобни конкурентни възможности. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство. ê 2005/68/ЕО чл. 52 3. В случаите, когато Комисията установи, на базата на посочените в параграф 2 доклади или друга информация, че трета страна не предоставя на презастрахователни предприятия от Общността ефективен пазарен достъп, тя може да представи на Съвета препоръки за получаване на подходящ мандат за водене на преговори, с цел постигане на по-добър пазарен достъп за презастрахователните предприятия от Общността. ê 2002/83/ЕО 4. Когато Комисията констатира, на базата на докладите по параграф 2, или на базата на друга информация, че на застрахователните предприятия от Общността в трета страна не се предоставя същото третиране, което предлага на местните застрахователни предприятия и, че не са изпълнени условията за ефективен достъп до пазара, тя може да започне преговори с цел възстановяване на положението. ê 90/618/ЕИО чл. 4 4. Когато въз основа на докладите по параграф 2 или на друга информация Комисията установи, че в трета страна застрахователните предприятия на Общността не се ползват от режима на национално третиране, който им предлага същите конкурентни възможности като на местните застрахователни предприятия, и че условията за ефективен пазарен достъп не са изпълнени, Комисията може да започне преговори с оглед да се поправи това положение. ê 2005/1/ЕО чл. 4, параграф 2 При обстоятелствата, описани в първа алинея, по всяко време може да се вземе и решение, освен започването на преговори в съответствие с процедурата, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО[73], и в съответствие с член 7, параграф 3 и член 8 от него, че компетентните власти на държавите-членки трябва да ограничат или да замразят решенията си по отношение на следното: ê 2002/83/ЕО При обстоятелствата, описани в алинея първа, може също така да бъде решено по всяко време, и в допълнение на преговорите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 65, параграф 2, че компетентните органи на държавите – членки трябва да ограничат или суспендират своите решения: - относно нерешени искания в момента на решението или бъдещи искания за разрешителни, и ê 2005/1/ЕО чл. 4, параграф 2 а) искания за разрешение, независимо дали чакащи в момента на решението, или внесени след това; б) придобиване на авоари чрез преки или непреки дружества-майки, по чийто режим се урежда по законите на трета страна. ê 2002/83/ЕО - относно придобиването на участия чрез предприятия – майки с пряко или непряко участие, управлявани от законите на съответната трета страна. ê 2002/83/ЕО и 90/618/ЕИО чл. 4 Срокът на посочените мерки не може да надвишава три месеца. ê 2002/83/ЕО Преди края на този тримесечен период и в светлината на резултатите от преговорите, Съветът може, въз основа на предложението на Комисията, да реши с квалифицирано мнозинство дали да бъде продължен срокът на действие на мерките. ê 90/618/ЕИО чл. 4 Преди изтичането на този тримесечен срок и в светлината на резултатите от преговорите Съветът, по предложение на Комисията, може да реши с квалифицирано мнозинство да бъде продължено прилагането на мерките. Подобно ограничаване или временно спиране на изпълнението не може да се прилага към учредяването на дъщерни предприятия от застрахователни предприятия или техни дъщерни предприятия, получили надлежно разрешение в Общността, нито към придобиването на участия от страна на такива предприятия или дъщерни предприятия в застрахователни предприятия от Общността. ê 2002/83/ЕО Такива ограничения или суспендиране не могат да се прилагат при учредяването на дъщерни предприятия от застрахователни предприятия или техни дъщерни предприятия, получили разрешително в Общността, или при придобиване на участия в застрахователни предприятия от Общността от такива предприятия или дъщерни предприятия. ê 2002/83/ЕО и 90/618/ЕИО чл. 4 5. Когато Комисията направи една от следните констатации, посочени в параграфи 3 и 4, държавите – членки я уведомяват по нейно искане: а) за всяко искане за даване на разрешително на дъщерно предприятие с пряко или непряко участие, чието едно или повече предприятия – майки се уреждат от законите на съответната трета страна; ê 2002/83/ЕО б) за плановете на такова предприятие да придобие участие в застрахователно предприятие от Общността, което би превърнало последното в нейно дъщерно предприятие. ê 90/618/ЕИО чл. 4 б) за всеки план на такова предприятие да придобие участие в общностно застрахователно предприятие, при което последното би станало дъщерно предприятие на първото. Задължението за предоставяне на информация отпада веднага след подписването на споразумение с третата страна, посочена в параграф 3 или 4, или с отпадането на мерките, посочени в параграф 4, алинея втора и трета. 6. Мерките, взети по силата на настоящия член, съответстват на задълженията на Общността по двустранни или многостранни международни договори, които регламентират започването и извършването на дейност като застрахователно предприятие. ê 2002/83/ЕО Задължението за предоставяне на информация отпада, когато се постигне споразумение с третата страна, посочена в параграф 3 или 4, когато се прекрати прилагането на мерките по втора и трета алинея на параграф 4. ê 2005/68/ЕО чл. 51 Компетентните власти на държавите-членки информират Комисията и компетентните власти на другите държави-членки: а) за всеки лиценз на пряко или косвено дъщерно дружество, чието едно или повече предприятия майки се регулират съгласно законодателството на трета страна; б) когато това предприятие майка придобие участие в презастрахователно предприятие от Общността, което става негово дъщерно дружество. Ако лицензът, посочен в буква a), е издаден на прякото или косвеното дъщерно дружество на едно или повече предприятия-майки, регулирани съгласно законодателството на трета страна, в нотификацията, която компетентните власти изпращат на Комисията, се излага структурата на групата. ê 2002/83/ЕО 6. Мерките, предприети съгласно настоящия член, са в съответствие със задълженията на Общността, поети съгласно всички международни споразумения, двустранни или многостранни, уреждащи достъпа и упражняването на дейността на застрахователните предприятия. ê 2005/68/ЕО чл. 52 4. Предприетите съгласно настоящия член мерки са съвместими със задълженията на Общността по международни споразумения, и по-специално в рамките на Световната търговска организация. ê 90/618/ЕИО чл. 4 (адаптиран) 6. Мерките, взети по силата на настоящия член, съответстват на задълженията на Общността по двустранни или многостранни международни договори, които регламентират започването и извършването на дейност като застрахователно предприятие. ДЯЛ II — Ö СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕТО Õ Ö ГЛАВА I — ПРИЛОЖИМО ПРАВО И УСЛОВИЯ НА ПРЕКИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ Õ Ö Раздел 1 — Приложимо право Õ ò нов Член 176Приложимо право Всяка държава-членка, която не попада в приложното поле на Регламент (Рим I), прилага разпоредбите на този регламент, за да определи приложимото право във връзка със застрахователните договори, попадащи в обхвата на член 7 от този регламент. ê 88/357/ЕИО чл. 7 Член 7 1. Приложимия закон към договорите за застраховки, посочени в настоящата директива и регулиращи рисковете, които са в държавите-членки, се формулира в съответствие със следните разпоредби: а) Когато титуляр на полица има обичайно пребиваване или централно управление в рамките на територията на държава-членка, в която е рискът, приложимият закон по отношение на застрахователния договор е законодателството на тази държава-членка. Все пак, когато правото на тази държава-членка позволява, страните могат да изберат закона на друга страна. б) Когато титуляр на полица няма обичайно местопребиваване или главно управление в рамките на територията на държава-членка, в която е рискът, страните по договора за застраховка могат да изберат да прилагат или закона на държавата-членка, където е разположен рискът, или закона на държавата, в която титулярът на полицата има обичайно местопребиваване или централно управление. в) Когато титуляр на полица упражнява търговска или промишлена дейност или свободна професия и, когато договорът обхваща два или повече риска, свързани с тези дейности, които са в различни държави-членки, свободата на избор на приложимия закон към договора се простира и за законите на тези държави-членки и страната, в която титулярът на полицата има обичайно местопребиваване или централно управление. Независимо от букви б) и в), когато държавите-членки, посочени в тези алинеи предоставят по-голяма свобода на избор на приложимия закон към договора, страните могат да се възползват от тази свобода. д) Независимо от букви a), б) и в), когато рисковете, обхванати от договора се ограничават до събития, настъпили в една държава-членка, различна от държавата-членка, където е разположен рискът, съгласно определението в член 2, буква г), страните могат винаги да изберат правото на първата държава. ê 92/49/ЕИО чл. 27 е) в случай на рисковете, посочени в член 5, буква г) от Директива 73/239/ЕИО, страните по договора могат да изберат което и да е право. ê 88/357/ЕИО чл. 5 è90/618/ЕИО чл. 2 г) "големи рискове'' означава: i) рискове, класифицирани в класовете 4, 5, 6, 7, 11 и 12 на точка A от Приложението; ii) рискове, класифицирани в класовете 14 и 15 на точка A от Приложението, когато титулярът на полицата е ангажиран професионално в индустриална или търговска дейност или в някоя от свободните професии, и рисковете са свързани с такава дейност; iii) рискове, класифицирани в класовете 8, 9, 13 и 16 на точка A от Приложението дотолкова, доколкото титулярът на полицата превиши границите на поне два от следните три критерия: първи етап: до 31 декември 1992 г.: - общо по баланс: 12,4 милиона ЕКЮ, - нетен оборот: 24 милиона ЕКЮ, - среден брой на заетите лица през финансовата година: 500. втори етап: от 1 януари 1993 г.: - общо по баланс: 6,2 милиона ЕКЮ, - нетен оборот: 12,8 милиона ЕКЮ, - среден брой на заетите лица през финансовата година: 250. Ако титулярът на полицата принадлежи към група предприятия, за които се изготвят консолидирани отчети по смисъла на Директива 83/349/EИО (7), посочените по-горе критерии се прилагат на база на консолидираните отчети. Всяка държава-членка може да добави рисковете, застраховани от професионални сдружения, смесени предприятия или временни групировки, към категорията, посочена в iii). ê 88/357/ЕИО чл. 7 ж) в случаите, посочени в буква a) или е), изборът на страните на закон, когато всички други елементи, които имат отношение към положението по времето на избора, са свързани само с една държава-членка, не засяга императивните разпоредби на тази държава, което означава че правилата, според които закона на тази държава-членка не позволява да се дерогира от договора. з) изборът, посочен в предходните алинеи трябва да бъде изразен или да бъде резултат на разумна увереност чрез условията на договора или обстоятелствата по случая. Ако случаят не е такъв, или ако не е направен никакъв избор, договорът се урежда съгласно закона на тази страна, измежду посочените в съответните букви по-горе, с която той е най-тясно свързан. Въпреки това, една част от договора, която може да бъде отделена от останалата част от договора и има по-тясна връзка с друга страна, измежду посочените в съответните букви, може, по изключение, да се подчинява на закона на тази друга страна. Договорът се приема, по презумция, за най-тясно свързан с държавата-членка, в която е разположен рискът. Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим в областта на договорните задължения, всяка единица се счита за страна за целите на определяне на приложимото право по настоящата директива. Държава-членка, в която разнообразни териториални единици имат собствени правни правила в областта на договорните задължения, не е задължена да прилага разпоредбите на настоящата директива по отношение на конфликти, които възникват между правните порядъци на тези единици. 2. Настоящия член не засяга прилагането на законовите правила на страната на съда при положение, че са задължителни, независимо кое е приложимото право към договора. Ако правото на една държава-членка предвижда това, императивните разпоредби в закона на държавата-членка, където е разположен рискът или на държавата-членка, която налага задължението за застраховане може да се прилагат, ако, и доколкото, съгласно правото на тези държави, тези правила трябва да се прилагат независимо от закона, по който се урежда договора. Когато договорът обхваща рискове в повече от една държава-членка, договорът се счита за целите на прилагане на настоящия параграф, като състоящ се от няколко договора, всеки от които се отнася само до една държава-членка. 3. По отношение на предходните параграфи, държавите-членки прилагат за застрахователните договори, посочени в настоящата директива своите общи правила от международното частно право относно договорните задължения. ê 88/357/ЕИО чл. 8 Член 8 3. Когато, в случай на задължително застраховане, законодателството на държавата-членка, в която е рискът и законодателството на държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка си противоречат, се прилага последното. ê 92/49/ЕИО чл. 30, параграф 1 4. а) Съгласно буква в) от посочения параграф, член 7, параграф 2, трета алинея се прилага, когато застрахователният договор предвижда покритие в две или повече държави-членки, поне в една от които застраховането е задължително. ê 88/357/ЕИО чл. 8 в) държава-членка може, чрез дерогация от член 7, да разпореди закона, приложим за договорите за задължителни застраховки да бъде закона на държавата, която налага задължението за застраховане. ê 88/357/ЕИО (адаптиран) Ö Раздел 2 — Задължително застраховане Õ ДОГОВОРНО ПРАВО И УСЛОВИЯ НА ЗАСТРАХОВАНЕ Член 177 ÖСвързани задължения Õ ê 88/357/ЕИО чл. 8 (адаптиран) 1. При условията, уредени в настоящия член, Ö Общо Õ застрахователните предприятия могат да предлагат и сключват договори за задължителни застраховки в съответствие с правилата на настоящата директива и Първата директива Ö съгласно условията, изложени в настоящия член Õ . 2. Когато една държава-членка наложи задължение за сключване на застраховка, Ö застрахователният Õ договорът не удовлетворява това задължение, освен ако не е в съответствие със Ö спазва Õ специфичните разпоредби свързани с тази застраховка, съществуващи в тази държава-членка. 3г) Когато държава-членка наложи задължение за застраховане и застрахователят трябва да Ö от застрахователното предприятие се изисква да Õ уведоми компетентните Ö надзорните Õ органи за всяко прекратяване на покритието, това прекратяване може да бъде обжалвано от пострадали трети страни единствено при обстоятелствата, изложени в законодателството на Ö от Õ тази държава Ö -членка Õ . 4. а) Всяка държава-членка уведомява Комисията за рисковете, за които е задължително застраховане съгласно нейното законодателство, като декларира Ö следното Õ: а) специфичните законови разпоредби, свързани с това застраховане,; б) елементите, които трябва да се предоставят в сертификата, който Ö общо застрахователното предприятие Õ следва да издаде застрахователят на застрахованото лице, когато държаватаÖ -членка Õ изисква доказателство, че задължението за сключване на застраховка е изпълнено., Ö включително ако Õ Ддържавата-членка може да изисква тези подробности да включват Ö го изисква Õ декларация от застрахователя Ö застрахователното предприятие Õ в смисъл, че договорът е съставен при спазване на специфичните разпоредби по отношение на това застраховане. б) Комисията публикува подробностите, посочени в алинея първа,буква a) в Официален вестник на Европейскияте общности Съюз . 5. в) Всяка Ддържавитеа-членкаÖ -членки Õ приемат като доказателство, че застрахователното задължение е изпълнено, сертификата, чието съдържание е в съответствие с втори абзац на Ö посочен в Õ параграф 4, буква бa). ê 2002/83/ЕО чл. 32 ГЛАВА 4 ДОГОВОРНО ПРАВО И УСЛОВИЯ НА ЗАСТРАХОВАНЕ Член 32 Приложимо право 1. Правото, приложимо към договори, свързани с дейностите, посочени в настоящата директива, е правото на държавата – членка на задължението. Въпреки това, когато правото на тази държава го позволява, страните могат да изберат правото на друга страна. 2. Когато титулярят на полица е физическо лице и мястото на обичайно му/й пребиваване е в държава – членка, различна от тази, на която той/тя е гражданин, страните могат да изберат правото на държавата – членка, на която той/тя е гражданин. 3. Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има свои собствени законови норми по отношение на договорните задължения, всяка единица се приема за страна за целите на определянето на приложимото право по настоящата директива. Държава-членка, в която разнообразни териториални единици имат собствени правни правила в областта на договорните задължения, не е задължена да прилага разпоредбите на настоящата директива по отношение на конфликти, които възникват между правните порядъци на тези единици. 4. Нищо в настоящия член не ограничава прилагането на правните норми на държавата на съда в ситуация, когато те са задължителни независимо от правото иначе приложимо към договора. Ако правото на държавата – членка постановява това, могат да бъдат прилагани задължителните правни норми на държавата – членка на задължението, ако и доколкото, съгласно законите на държавата – членка тези норми трябва да се прилагат, каквото и да е приложимото към договора право. 5. При условията на параграфи от 1 до 4 държавите – членки прилагат към застрахователните договори, посочени в настоящата директива, свои общи правила на международно частно право, засягащи договорните задължения. ê 2002/83/ЕО чл. 33 (адаптиран) Ö Раздел 3 — Общ интерес Õ Член 178Общ интерес Държавата-членка Ö , в която е разположен рискът, или държавата–членка Õ на задължението не предпазва титуляря на полица от сключване на договор със застрахователно предприятие, коеято е получилоа разрешително при условията на член 14 4, стига това Ö сключване на договор Õ да не влиза в противоречие с правните разпоредби, защитаващи обществения интерес в държавата–членка Ö , в която е разположен рискът или в държавата–членка Õ на задължението. ê 92/49/ЕИО чл. 29 (адаптиран) Ö Раздел 4 — Условия на застрахователните договори и ставки на премии Õ ÖЧлен 179 Общо застраховане Õ 1. Държавите-членки не приемат разпоредби, изискващи Ö изискват Õ предварителното одобрение или системното уведомяване за специалните и общи условия на полицата, ставките на премиите или формите и други печатни документи, които едно застрахователно предприятие възнамерява да използва в сделките си с титулярите на полици. Те Ö Държавите-членки Õ могат единствено да изискват несистемно уведомяване за тези условия на полицата и други документи за целите на проверката на съблюдаването на националните разпоредби, отнасящи се до застрахователните договори,. и това изискване Ö Тези изисквания Õ не можегат да представляват предварително условие за осъществяването на дейност от Ö застрахователно Õ предприятие. ê 92/49/ЕИО чл. 30 (адаптиран) 2. Освен ако друго не е предвидено, Ддържава-членка, в която застраховането е задължително, може да изисква Ö от застрахователните предприятия да съобщават на съответния надзорен орган Õ общите и специалните условия на задължителното Ö това Õ застраховане да бъдат съобщени на компетентните ѝ органи преди използването му Ö тяхното разпространение Õ . ê 92/49/ЕИО чл. 29 (адаптиран) 3. Държавите-членки не могат да поддържат или въвеждат Ö задължение за Õ предварително уведомяване или одобрение за предложени увеличения на ставките на премиите, освен като част от общите системи за контрол на цените. ê 2002/83/ЕО чл. 34 (адаптиран) Член 180Правила, свързани с условията на застраховане и премийните ставки Ö Животозастраховане Õ Държавите–членки не приемат разпоредби, изискващи Ö изискват Õ предварително одобрение или системно уведомяване за общите и специални условия на полицата, премиите, техническата база, използвана по-специално за изчисляване на премии и технически резерви или формуляри и други печатни документи, които едно застрахователно Ö животозастрахователно Õ предприятие има намерение да използва при своите сделки с титулярите на полици. Независимо от първата алинея Ö Държавата-членка по произход обаче, Õ с единствената цел да се удостовери спазването на националните разпоредби, засягащи актюерските принципи, държавата – членка по произход може да изисква системна информация за техническата база, използвана по–специално за изчисляване на премии и технически резерви., без това изискване да представлява предварително условие да може едно застрахователно предприятие да упражнява дейността си. Ö Тези изисквания не могат да представляват предварително условие за осъществяването на дейност от застрахователно предприятие. Õ Не по-късно от 1 юли 1999 г. Комисията предоставя на Съвета отчет по прилагането на тези разпоредби. ê 92/49/ЕИО чл. 31 (адаптиран) Ö Раздел 5 — Информация за титулярите на полици Õ Ö Подраздел 1 — Общо застраховане Õ ÖЧлен 181Обща информация за титулярите на полици Õ 1. Преди сключването на Ö общо Õ застрахователен договор Ö общо Õ застрахователното предприятие информира титуляря на полица за Ö следното Õ : а) приложимото право към договора, когато страните нямат свободен избор,; б) или факта, че страните са свободни да избират приложимото право и, в последния случай, правото, което застрахователят предлага да бъде избрано,. Ö Застрахователното предприятие информира титуляря на полицата и относно Õ разпоредбите за разглеждане на жалбите на титулярите на полици, касаещи договори, включително, когато е целесъобразно, съществуването на орган за разглеждане на жалбите, без да се засяга правото на титуляряите на полицаи да инициират съдебно производство. 2. Задължението, посочено в параграф 1, се прилага само когато титулярят на полица е физическо лице. 3. Ö Подробните Õ Пправилата за прилагане на параграфи 1 и 2настоящия член се определят в съответствие със законодателството на Ö от Õ държавата-членка, където е разположен рискът. ê 92/49/ЕИО чл. 43 (адаптиран) Ö Член 182Допълнителна информация при общото застраховане, предлагано по силата на правото на установяване или свободното предоставяне на услуги Õ 21. Когато се предлага Ö обща Õ застраховка съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги, титулярят на застрахователна полица, преди поемането на задължение, се уведомява от държавата-членка, в която се намира главното управление или, ако е целесъобразно, клонът, с който се сключва договора. Всякакви документи, издадени на титуляр на полица, трябва да предават информацията, посочена в първата алинея. Задълженията, наложени в първите две алинеи 1и 2 на настоящия параграф, не се прилагат към Ö големите Õ рисковете, посочени в член 7, параграф 2 от Регламент (Рим I)5, буква г) от Директива 73/239/ЕИО. 32. В договора или във всеки друг документ, предоставящ покритие, заедно със застрахователното предложение, когато то е обвързващо за титуляр на полица, трябва да се посочваи адресът на седалището или, по целесъобразност, на клона на Ö общо Õ застрахователното предприятие, което предлага покритието. Всяка Ддържавитеа-членкаÖ -членки Õ могатже да изисква името и адреса на представителя на Ö общо Õ застрахователното предприятие, посочени в член 146, параграф 2, буква а) 12a, параграф 4 от Директива 88/357/ЕИО да фигурират също в документите, посочени в настоящия параграф, първата алинея първа. ê 2002/83/ЕО чл. 36 (адаптиран) ð нов Ö Подраздел 2 — Животозастраховане Õ Член 183Информация за титулярите на полици 1. Преди да бъде сключен Ö животозастрахователният Õ договорът, на титуляря на полица се предоставя най-малко информацията съгласно параграфи 2 и 3, включена в приложение III, част А. ê 2002/83/ЕО приложение III (адаптиран) А. Преди сключване на договора 2. ÖСледната Õ Иинформация за Ö живото Õзастрахователното предприятие Ö се предоставя: Õ а) 1Иимето на предприятието и правната му форма; аб) 2Иимето на държавата-членка, в която се намират главното управление, и, ако е целесъобразно, агенцията или клонът, койито сключват договора; ав) 3Аадресът на главното управление и, ако е целесъобразно, на агенцията или клона, сключващи договора. 3. ÖСледната Õ Иинформация за задължението Ö се предоставя: Õ аа) 4Оопределение на всяка полза и всяка опция; аб) 5Ссрок на договора; ав) 6Нначини за прекратяване на договора; аг) 7Нначини на плащане на премиите и срок на плащанията; ад) 8Нначини за изчисляване и разпределяне на бонусите; ае) 9Ууказание за остатъчната и изплатена стойност и степента, до която те са гарантирани; аж) 10Иинформация относно премиите за всяка полза, както основни ползи, така и допълнителни, ако е целесъобразно; аз) 11Зза полиците, обвързани с дялове, определение на дяловете, с които са обвързани ползите; аи) 12Ууказание за характера на основните активи за дялово обвързаните полици; ай) 13Сспоразумения за упражняване на правото за отказа; ак) 14Ообща информация за данъчния режим, приложим към типа полица; ал) 15Рразпоредбите за разглеждане на жалби във връзка с договори от страна на титуляри на полици, животозастраховани или бенефициери по договори, включително, когато е целесъобразно, наличието на комисия по жалбите, без да се накърнява правото за завеждане на съдебни дела; ам) 16Пправо, приложимо към договора, когато страните нямат право на избор, или когато страните могат свободно да изберат приложимото право — правото, което застрахователят предлага. ê 2002/83/ЕО чл. 36 (адаптиран) 24. Титулярят на полица трябва да бъде осведомяван през целия срок на действие на договора за всички промени, засягащи Ö следната Õ информацията,; включена в приложение III, част Б. ê 2002/83/ЕО приложение III (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ III Информация за титулярите на полици Б. По време на срока на действие на договора а) Освен условията на полицата, общи и специални,; титулярят на полица трябва да получи следната информация по време на срока на действие на договора. Информация за застрахователното предприятие б)1 Всяка промяна на името на Ö животозастрахователното Õ предприятието, неговата правна форма или адреса на неговото главно управление, или, когато е целесъобразно, на агенцията или клона, койито сключват договора; Информация за задължението бв)2 Ццялата информация, включена в параграф 3, букви от г) до й),точки от а)4 до а)12 от А в случай на промяна в условията на полицата или смяна на правото, приложимо към договора; бг)3 Ввсяка година, информация за състоянието на бонусите. 5. Информацията, посочена по–долу, която трябва да бъде съобщена на титуляра на полица преди сключването на договора (А) или по време на срока на действие на договора (Б), трябва да бъде Ö посочена в параграфи 2, 3 и 4, се Õ предоставяена по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата–членка на задължението. Въпреки това, такава информация може да бъде на друг език, ако титулярят на полица го желае и правото на държавата–членка го позволява, или титулярят на полицата е свободен да избере приложимото право. ê 2002/83/ЕО чл. 36 (адаптиран) 6. Държавата-членка на задължението може да изисква от Ö живото Õзастрахователните предприятия да предоставят допълнителна информация към включената в параграфи 2, 3 и 4 приложение III, само ако тя е необходима на титуляря на полица правилно да разбере основните елементи на задължението. 47.. Подробните правила за прилагането на параграфи 1—6 настоящия член и приложение III се определят от държавата-членка на задължението. ê 2002/83/ЕО чл. 35 (адаптиран) Член 184Срок за анулиране 1. Всяка Ддържавитеа-членкаÖ -членки Õ предвиждат титулярят на полица Ö титулярите на полици Õ, коийто сключват индивидуален договор за застраховка живот, да разполагат със срок от 14 до 30 дни от датата, на която Ö те са били Õ той/тя е бил информирани, че договорът е сключен, в който да го анулират. Уведомлението за анулиране от титуляра на полица Ö титулярите на полици Õ го/я Ö ги Õ освобождава от всякакво бъдещо задължение, произтичащо от този договор. Останалите правни действия и условия за анулиране се определят от правото, приложимо към договора, както е определено в член 32, особено що се отнася до условията за уведомяване на титуляря на полица, че договорът е сключен. 2. Държавите-членки Ö могат да изберат да Õ не е необходимо да прилагат параграф 1 Ö в следните случаи: Õ Öа) когато Õкъм договорът Ö е Õ със срок на действие до шест месеца или по-малко,; б) нито когато поради статуса на титуляря на полица или обстоятелствата, при които е сключен договорът, титулярят на полица не се нуждае от тази специална защита. ÖКогато Õ Ддържавите-членки Ö използват варианта, представен в алинея първа, те Õ определят Ö това Õ в техните Ö закони Õ законодателства кога параграф 1 не се прилага. ê 88/357/ЕИО чл. 4 (адаптиран) Ö ГЛАВА II — СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ОБЩОТО ЗАСТРАХОВАНЕ Õ Ö РАЗДЕЛ 1 — Общи разпоредби Õ Член 185Ö Договорни условия Õ За целите на настоящата директива и Първата директива, Ообщите и специфичните условия на полиците не включват специфични условията, предназначени да посрещат определени обстоятелства от покрития риск в единични случаи. ê 92/49/ЕИО чл. 3 (адаптиран) Член 186Ö Премахване на монополи Õ Независимо от член 2, параграф 2, Ддържавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че до 1 юли 1994 г. ще бъдат са премахнати монополите по отношение на започването на дейност по определени класове застраховки, предоставени на органи, установени на тяхна територия и посочени в член 84 от Директива 73/239/ЕИО. ê 92/49/ЕИО чл. 45 (адаптиран) Член 187 Ö Участие в национални гаранционни схеми Õ 2. Нито една разпоредба в настоящата директива не засяга правото на Ö Приемащите Õ държавиа-членкиа Ö могат Õ да изискват от Ö общо застрахователните Õ предприятията, извършващи дейност на нейна територия съгласно правото на установяване или съгласно свободното предоставяне на услуги да се присъединяват или да участват, при същите условия както и Ö общо застрахователните Õ предприятията, получили разрешително за товаÖ на тяхна територия Õ, във всякакви схеми, предназначени да гарантират изплащането на искове за обезщетение на застраховани лица и увредени трети страни. ê 78/473/ЕИО чл. 1 (адаптиран) Ö Раздел 2 — Съзастраховане в Общността Õ Член 188 Ö Операции по съзастраховане в Общността Õ 1. Настоящиятата директива раздел се прилага за посочените в член 2 операции по съзастраховане в Общността, които се отнасят до рискове, класифицирани в точка A 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13 и 16 от Приложението към Първата Директива на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане[74], оттук нататък наричана "първата директива за координиране". 2. Настоящата директива се прилага за посочените в алинея 1 рискове, които поради своето естеството и размер налагат участието на няколко застраховани лица, за да бъдат покрити. Всички евентуално възникнали трудности при прилагането на този принцип се разглеждат в съответствие с член 8. ê 78/473/ЕИО чл. 2 (адаптиран) 1. Настоящата директива се прилага само за операциите по съзастраховане в Общността, Ö които представляват тези операции по съзастраховане, свързани с един или повече рискове, класифицирани в класове 3—16, точка А от приложение I и Õ които отговарят на следните условия: Öа) рискът е голям риск съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (Рим I); Õ аб) рискът по смисъла на член 1, параграф 1 се покрива от единствен договор за цялостна премия от две или повече застрахователни предприятия за един и същи период, оттук нататък наричани "съзастрахователи", като всеки от тях отговоря за своята част Ö като „съзастраховател“ Õ и едно от тези предприятия Ö тях Õ е водещо застраховател Ö застрахователно предприятие Õ ; бв)2 рискът се намира в Общността; вг) с цел покриването на този рискa, водещотоият застраховател е упълномощен в съответствие с условията, предвидени в първата директива за координиране, т.е. той Ö застрахователно предприятие Õ се третира като застраховател Ö застрахователно предприятие Õ, покриващо целия риск; гд) най-малко един от съзастрахователите участва в договора чрез своето главно управление, представителство или клон, установени в държава-членка, различна от държавата-членка на водещотоия Ö застрахователно предприятие Õ застраховател; де) водещотоият Ö застрахователно предприятие Õ застраховател изцяло поема водещата роля в съзастрахователната практика, и по-конкретно определя реда и условия за застраховане и тарифите. ê 78/473/ЕИО чл. 1, параграф 1 (адаптиран) Ö 2. Настоящият раздел Õ Тя не се прилага, обаче, за операциите по съзастраховане в Общността, които покриват рисковете, класифицирани в клас 13, в точка A 13 от приложение I, които се отнасят до вреди, произтичащи от ядрени източници или медицински продукти. Изключването на застраховките за вреди, произтичащи от медицински продукти се разглежда от Съвета в срок от пет години от уведомяването на настоящата директива. ò нов 3. Членове 145—150 не се прилагат единствено за водещото застрахователно предприятие. ê 78/473/ЕИО чл. 2 (адаптиран) ð нов 2 4. Операциите по съзастраховане, които не удовлетворяват определените в параграф 1 условия, или които покриват рискове, различни от посочените в член 1, остават предмет на регулиране от действащото национално законодателство в момента на влизане в сила Ö разпоредбите Õ на настоящата директива ð , с изключение на предвидените в настоящия раздел ï. ê 78/473/ЕИО чл. 3 (адаптиран) Член 189ÖУчастие в съзастраховането в Общността Õ Правото на Ö застрахователните Õ предприятията, чието главно управление се намира в държава-членка, и които подлежат на и отговарят на изискванията на първата директива за кординиране, да участват в съзастрахователна дейност в Общността не може да бъде Ö е Õ предмет на други разпоредби, освен предвидените в настоящияата директива раздел. ê 78/473/ЕИО чл. 4 (адаптиран) ð нов Член 190Ö Технически резерви Õ Сумата на техническите резерви се определя от различните съзастрахователи в зависимост от правилата, определени от Ö съответната им Õ държавата-членка Ö по произход Õ, в която са се установили или при отсъствие на такива правила съгласно обичайната практика в тази държава. Все пак, резервът за непогасени искове ð техническите резерви ï трябва да еса най-малко равени на определения Ö резервите, определени Õ от водещия застраховател според правилата или практиката на Ö неговата Õ държаватаÖ -членка по произход Õ, където се е установил този застраховател. 2. Създадените от различните съзастрахователи технически резерви се представляват от съответстващи активи. Въпреки това, държавите-членки, в които са установени съзастрахователи могат да предвиждат облекчения в правилото за съответстващи активи, с цел отчитане на изискванията за добро управление на застрахователни предприятия. Тези активи се разполагат или в държавата-членка, в която са установени съзастрахователи, или в държавата-членка, в която е установен водещият застраховател, по избор на застрахователя. ê 78/473/ЕИО чл. 5 (адаптиран) Член 191Ö Статистически данни Õ Държавите-членки Ö по произход Õ гарантират, че съзастрахователите, които са установени на тяхна територия водят статистическа отчетност, показваща обема на операциите по съзастраховане в Общността Ö , в които те участват, Õ и в съответните страни Ö държави-членки Õ . ê 78/473/ЕИО чл. 7 (адаптиран) Член 192 Ö Третиране на съзастрахователните договори при процедури по ликвидация Õ В случай на прекратяване на застрахователно предприятие, произтичащите от участието в съзастрахователни договори в Общността задължения се погасяват по същия начин, както произтичащите от другите застрахователни договори на Ö това Õ предприятието, без разграничение с оглед националността на застрахования или на бенефициентите. ê 78/473/ЕИО чл. 6 (адаптиран) Член 193 Ö Обмен на информация между надзорните органи Õ Ö За целите на прилагането на настоящия раздел Õ Ннадзорните органи в държавите-членки си сътрудничат тясно при изпълнението на настоящата директива и Ö , в рамките на посоченото в дял I, глава IV, раздел 5 сътрудничество, Õ взаимно си осигуряват цялата необходима за тази цел информация. ê 78/473/ЕИО чл. 8 (адаптиран) Член 194Ö Сътрудничество при прилагането Õ Комисията и компетентните Ö надзорните Õ органи в държавите-членки си сътрудничат тясно с оглед разглеждането на всички евентуално възникнали трудности при прилагането на настоящияата директива раздел. В хода на това сътрудничество те по-конкретно разглеждат всички практики, които биха могли да сочат отклонение от целите на разпоредбите на настоящата директива, и по-специално на член 1, параграф 2 и член 2, изразяващо се или в това, че водещотоият застраховател Ö застрахователно предприятие Õ не поема водещата ролята Ö на водеща страна Õ в съзастрахователната практика, или че покриването на рисковете очевидно не изискват участието на двама или повече застрахователи. ê 84/641/ЕИО чл. 15 (адаптиран) Ö Раздел 3 — Оказване на помощ Õ Член 195 Ö Дейности сходни на оказването на помощ на туристи Õ Всяка дДържавитеа-членкаÖ -членки Õ могатже на своята територия да предвиждат разпоредби за оказване на помощ на лица, изпаднали в затруднения при обстоятелства, различни от посочените в член 1 2, параграф 2 от, при спазване на въведения с Първата настоящата директива режим. Ако дадена държава-членка се възползва от тази възможност, с цел прилагането на този режим, тя третира тази дейност така, сякаш тя е Ö класифицирана Õ изброена в категория 18 в точка A от приложението I към Първата директива, без да се засягат разпоредбите на точка В от същото приложение. Предходният Ö Вторият Õ параграф по никакъв начин не засяга предвидените в приложението I към Първата директива възможностите за класифициране на дейностите, които очевидно попадат в други категории. Не може да се отказва издаване на разрешение на представителство или клон единствено на основание, че дейността по настоящия член е класифицирана другояче в държавата-членка, на чиято територия се намира главното управление на предприятието. ê 87/344/ЕИО (адаптиран) Ö Раздел 4 — Застраховки за съдебни разноски Õ Член 1 Целта на настоящата директива е да се координират разпоредбите, които са предвидени в законов, подзаконов или административен акт относно посочените в точка А, параграф 17 от приложението към Директива 73/239/EИО на Съвета застраховки за съдебни разноски с цел улесняване на ефективното упражняване на свободата на установяване и предотвратяване, доколкото е възможно, на всякакви конфликти на интереси, произтичащи по-конкретно от факта, че застрахователят предоставя покритие на друго лице, или че предоставя покритие на лице както за съдебни разноски, така и за всяка друга категория от посоченото приложение, а в случай на възникване на конфликт, същият да може да бъде разрешен. ê 87/344/ЕИО чл. 2 (адаптиран) Член 196Ö Обхват на настоящия раздел Õ 1. Настоящиятата раздел директива се прилага за застраховки за съдебни разноски. Те се състоят в Ö съгласно клас 17, точка А от приложение I, при които застрахователно предприятие поема Õ задължението, срещу заплащане на премия, да се поемеат разноските за съдебни производства и да се предоставият други услуги, които са пряко свързани със застрахователното покритие, по-конкретно с оглед на Ö следното Õ : а) осигуряване на обезщетение за претърпяната от застрахованото лице загуба, вреда или телесна повреда чрез извънсъдебно споразумение или чрез гражданско или наказателно производство,; б) защита или представителство на застрахованото лице в гражданско, наказателно, административно или друго производство или във връзка с евентуално предявен иск срещу него Ö това лице Õ . 2. Въпреки това, Ннастоящиятата раздел директива не се прилага вза Ö нито един от следните случаи Õ : а) застраховки за съдебни разноски, когато те се отнасят до спорове или рискове, произтичащи от или във връзка с употребата на морски плавателни съдове,; б) дейността, която се упражнява от застраховател Ö застрахователно предприятие Õ, предоставящо покритие за гражданска отговорност с цел защита или представителство на застрахованото лице при евентуално разследване или производство, ако съгласно съответното покритие тази дейност се упражнява едновременно и в интерес на Ö това застрахователно предприятие Õ застрахователя,; в) когато по избор на дадена държава-членка, дейността по сключване на застраховки за съдебни разноски се упражнява от помощник застраховател, когатоÖ и отговаря на следните условия: Õ i) тази дейността се извършва в държава-членка, различна от държавата, в която Ö е установено Õ обичайното пребивава Ö на Õ застрахованото лице; ii) и когато тази дейността съставлява част от договор, чийто единствен предмет е оказването на помощ на лица, които изпадат в затруднения по време на пътуване, когато се намират далеч от дома или далеч от постоянното Ö обичайното Õ си пребиваване. В този Ö В посочения в алинея първа, буква в) Õ случай в договора трябва ясно да е посочено, че въпросното Ö съответното Õ покритие е ограничено до посочените в предходното изречение Ö в тази буква Õ обстоятелства и представлява допълнително покритие към покритие за помощ. ê 87/344/ЕИО чл. 3 (адаптиран) Член 197Ö Отделни договори Õ Покритието за съдебни разноски е предмет на отделен договор от този, който се съставя за другите категории застраховки или се регламентира в отделна част от една обща полица, в която се посочва естеството на покритите съдебни разноски и, по искане на държавата-членка, размера на съответната премия. Член 198 Ö Управление на исковете Õ 21. Всяка Ддържавата-членка Ö по произход Õ предприема необходимите мерки, за да осигуригарантира, че установените на нейна територия Ö застрахователните Õ предприятия приемат, в зависимост от наложения Ö направения Õ от държавата-членка избор или по техен собствен избор, ако държавата-членка е съгласна с това, най-малко едино от следните решения, които представляват алтернативи: Ö методите за управление на искове съгласно параграфи 2, 3 и 4. Õ . Независимо от възприетото решение, интересът на лицата със застрахователно покритие за съдебни разноски се счита за гарантиран по равностоен начин по силата на настоящияата директива раздел. а)2 предприятието Ö Застрахователното предприятие Õ гарантира, че нито един член на персонала, който се занимава с управление на исковете за съдебни разноски или с правни консултации във връзка с тях, същевременно не извършва сходна дейност - ако предприятието е смесено, за друга категория във връзка, с която предприятието извършва сделки, - независимо, дали предприятието е такова с множество съставни единици или е специализирано, в друго предприятие, което е финансово, търговски или административно свързано с първото Ö застрахователно Õ предприятие, и което извършва застраховки по една или повече от останалите класове, посочени в приложение I Директива 73/239/EИО;. Ö Предприятията, извършващи смесено застраховане, гарантират, че нито един член на персонала, който се занимава с управление на исковете за съдебни разноски или с правни консултации във връзка с тях, същевременно не извършва сходна дейност по друг клас, по който предприятията имат сключени договори. Õ б)3. Ö Застрахователното Õ предприятието възлага управлението на исковете във връзка със застраховки за съдебни разноски на предприятие, което има самостоятелна правосубектност. Това предприятие се посочва в отделния договор или в отделната част, посочени в параграф 1 Ö член 197 Õ . Ако предприятието със самостоятелна правосубектност е свързано със Ö застрахователно Õ предприятие, което извършва застраховки по едина или повече от останалите класове, посочени в точка A от приложението I към Директива 73/239/EИО, членовете на персонала на предприятието Ö , имащо самостоятелна правосубектност Õ, които се занимават с обработката Ö управлението Õ на искове или с правни консултации във връзка с товатази обработка Ö управление Õ, не могат едновременно да упражняват същата или сходна дейност в друго Ö застрахователно Õ предприятие. В допълнение, Ддържавите-членки могат да налагат същите изисквания по отношение на членовете на Ö административния или Õ управителния орган.; в)4. вВ договора Ö застрахователното Õ предприятието позволява Ö предоставя Õ на застрахованитеото лицае правото да възлагат защитата на интересите си, от момента, в който лицето Ö те имат Õ има право да предявяват иск срещу Ö техния Õ застрахователя по силата на полицата, на адвокат по негов Ö техен Õ избор или, до степента, до която националното право позволява, на друго лице с подходяща квалификация. ê 87/344/ЕИО чл. 4 (адаптиран) Член 199Ö Свободен избор на адвокат Õ 1. Във всеки договор за застраховка за съдебни разноски изрично се признава, че Ö предвижда Õ : а) Ö че, Õ когато се допуска адвокат или друго подходящо квалифицирано лице съгласно националното право да защитава, да представлява или да обслужва интересите на застрахованото лице при евентуално разследване или производство, това застраховано лице е свободно да избира такъв адвокат или друго лице; б) Ö че Õ застрахованитеото лице е Ö лица са Õ свободнио да избират адвокат или всяко друго подходящо квалифицирано лице, в зависимост от неговите Ö техните Õ предпочитания и до степента, до която националното право позволява, да обслужва интересите му Ö им Õ в случай на възникване на конфликт на интереси. 2. ÖЗа целите на настоящия раздел Õ аАдвокат означава всяко лице, което има право да упражнява професионалната си дейност под едно от названията, предвидени в Директива 77/249/EИО[75] на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняването ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги. ê 87/344/ЕИО чл. 5 (адаптиран) Член 200 Ö Изключения от правилото за свободен избор на адвокат Õ 1. Всяка Ддържавитеа-членкаÖ -членки Õ могатже да предвиждат освобождаванеизключения от посоченото в прилагането на член 1994, параграф 1 за застраховките за съдебни разноски, ако са изпълнени следните условия: а) застраховката е ограничена до случаи, произтичащи от употребата на пътни превозни средства на територията на съответната държава-членка; б) застраховката е свързана с договор за предоставяне на помощ в случай на злополука или повреда, свързана с пътно превозно средство; в) нито застрахователят Ö застрахователното предприятие Õ на съдебните разноски, нито застрахователят на помощта не извършва никакви категории застраховки за гражданска отговорност; г) предприети са мерки правните консултации и представителството на всяка от страните в спор да се осъществяват от напълно независими адвокати, когато тези страни са застраховани за съдебни разноски при едноин и същои застрахователÖ застрахователно предприятие Õ. 2. ПредоставянотоПредвиждането на освобождаванеизключения от държава-членка на предприятие в приложение на съгласно параграф 1 не засяга прилагането на член 198 3, параграф 2. ê 87/344/ЕИО чл. 6 (адаптиран) Член 201Ö Арбитраж Õ Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че, Ö , при уреждане на всякакви спорове между застрахователното предприятие на съдебните разноски и застрахования и Õ без да се засяга всяко право на обжалване пред евентуално предвиден от националното право съдебен орган, се предвиждат арбитражна или друга процедура, която осигурява съпоставими гаранции за обективност, и с помощта на която в случай на различия в мненията на застраховател на съдебни разноски и застраховано при него лице може да се вземе решение за позицията, която следва да възприеме с цел разрешаване на спора. В застрахователния договор трябва да е посоченото Ö се предвижда Õ правото на застрахованото лице да прибягва до такава процедура. ê 87/344/ЕИО чл. 7 (адаптиран) Член 202Ö Конфликт на интереси Õ При възникване на конфликт на интереси или при несъгласие относно уреждането на спора, застрахователят на съдебни разноски, или по целесъобразност, отделът за уреждане на искове информира застрахованото лице за посоченото в член 4 199, параграф 1 право Ö и Õ за възможността за прибягване до посочената в член 6 201 процедура. ê 87/344/ЕИО чл. 8 (адаптиран) Член 203 Ö Премахване на специализацията по отношение на застраховки за съдебни разноски Õ Държавите-членки отменят всички разпоредби, които забраняват застраховател Ö на застрахователно предприятие Õ да извършва Ö осъществява Õ на тяхна територия едновременно застраховки за съдебни разноски и други категории застраховки. ê 92/49/ЕИО чл. 54 (адаптиран) Ö Раздел 5 — Здравно застраховане Õ Член 204 Ö Здравното застраховане като алтернатива на социалното осигуряване Õ 1. Независимо от всякакви разпоредби на противното Ддържавитеа-членкаÖ -членки Õ, в коиято договори, покриващи рискове от клас 2, от буква точка А от приложението към Директива 73/239/ЕИО I могат да служат за частична или пълна алтернатива на здравното покритие, предвидено от правната система за социално осигуряване, могат да изискват Ö следното: Õ а) тези договори да съответстват на специалните правни разпоредби, приети от тази държава-членка в защита на общия интерес в този клас застраховки,; б) и общите и специални условия на тази застраховка да бъдат съобщавани на компетентните Ö надзорните Õ органи на тази държава-членка преди използване. 2. Държавите-членки могат да изискват системата за здравно застрахованеосигуряване, посочена в параграф 1, да функционира на техническа база, близка до тази на животозастраховането, където: Ö всяко едно от следните условия е изпълнено: Õ а) плащаните премии се изчисляват на база таблици на заболяване и други статистически данни, относими към държавата-членка, където е разположен рискът в съответствие с математическите методи, използвани в застраховането,; б) отделя се резерв за напреднала възраст,; в) застрахователят може да прекрати договора само в рамките на фиксиран период, определен от държавата-членка, където е разположен рискът,; г) договорът разпорежда, че вноските могат да бъдат увеличени или плащанията намалени, дори за текущи договори,; д) договорът постановява, че титулярът Ö титулярите Õ на полициа могатже да променяти Ö техния Õсъществуващия си договор с нов договор, съобразявайки се с параграф 1, предложен от същото застрахователно предприятие или същия клон и вземащ предвид придобитите му Ö им Õ права. По-специално Ö В посочения в алинея първа, буква д) случай Õ трябва да се държи сметка за резерва за напреднала възраст и нов медицински преглед може да бъде изискан само за увеличено покритие. В такъв случай компетентните Ö Надзорните Õ органи на съответната държава-членка публикуват таблиците на заболявания и други съответни статистически данни, посочени в първата алинея, буква а), и ги предават на компетентните Ö надзорните Õ органи на държавата-членка по произход. Премиите трябва да бъдат достатъчни, при благоразумно допускане от гледна точка на статистическия застрахователен риск, Ö така че застрахователните Õ предприятията да са в състояние да изпълнят всичките си задължения спрямо всички аспекти на финансовото им състояние. Държавата-членка по произход изисква техническите резерви за изчисляване на премиите да се съобщават на компетентните Ö надзорните Õ органи преди продукта да бъде пуснат в обръщение. Настоящият параграф Трета и четвърта алинеи се прилагат и когато се променят съществуващи договори. ê 92/49/ЕИО чл. 55 (адаптиран) Ö Раздел 6 — Застраховане срещу трудови злополуки Õ Член 205 Ö Задължително застраховане срещу трудови злополуки Õ Държавите-членки могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо на свой риск задължителни застраховки срещу трудовиа злополукиа на тяхна територия да спазват специфичните разпоредби на вътрешното им право, отнасящи се до такова застраховане, с изключение на разпоредбите за финансовия надзор, които са изключителен прерогатив на държавата-членка по произход. ê 2002/83/ЕО чл. 12 (адаптиран) Ö ГЛАВА III — СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕТО Õ Член 206Забрана на задължителното прехвърляне на част от застрахователна дейност Държавите–членки не могат да изискват Ö живото Õзастрахователните предприятия да прехвърлят част от застрахователните си дейности, изброени в член 2, на организация или организации, посочени в националнотоите Ö законодателство Õ нормативни актове. ê 2002/83/ЕО чл. 21 (адаптиран) Член 207Премии за нови дейности Премиите за нови дейности трябва да бъдат достатъчни, на основание разумни актюерски предположения, за да дадат възможност на Ö живото Õзастрахователните предприятия да изпълнят всички свои задължения, по-специално да формират адекватни технически резерви. За тази цел могат да бъдат взети предвид всички аспекти на финансовото състояние на едно Ö живото Õзастрахователно предприятие, без разходите на ресурси, различни от премии, и печалбата върху тях да са системни и постоянни, така че да може да застрашати платежоспособността на Ö съответното Õ предприятието в дългосрочен план. ê 2002/83/ЕО Член 25 Договори, свързани с ПКИПЦК или индекса на акциите 1. Когато обезщетенията, предвидени по договор, са пряко свързани със стойността на дяловете в ПКИПЦК или със стойността на активите, включени във вътрешен фонд, притежаван от застрахователно предприятие, разделена обикновено на дялове, техническите резерви по отношение на тези обезщетения трябва да бъдат представени колкото е възможно по-непосредствено от тези дялове или, когато дяловете не са определени, от тези активи. 2. Когато обезщетенията, предвидени от договор, са пряко свързани с индекс на акциите или друга референтна стойност, различна от тези по параграф 1, техническите резерви по отношение на тези обезщетения трябва да бъдат представени колкото е възможно по-непосредствено или от дяловете, за които се смята, че представляват референтната стойност или, когато дяловете не са определени от активи с подходящо обезпечение и продаваемост, съответстващи колкото е възможно повече на онези, които служат за база на референтната стойност. 3. Членове 22 и 24 не се прилагат към активи, държани с цел да балансират задълженията, които са пряко свързани с печалбите по параграфи 1 и 2. Позоваването на техническите резерви по член 24 се отнася до техническите резерви, изключващи тези, свързани с такива пасиви. 4. Когато обезпеченията, посочени в параграфи 1 и 2, включват гаранция за извършване на инвестиция или друга гарантирана печалба, съответните допълнителни технически резерви са предмет на член 22, 23 и 24. Член 26 Правила за съпоставимост 1. За целите на членове 20, параграф 3 и 54 държавите – членки спазват разпоредбите на приложение II, що се отнася до правилата за съответствие. 2. Настоящият член не се прилага към задълженията, посочени в член 25. ê 2005/68/ЕО (адаптиран) ð нов ГЛАВА 2 IV — Ö Специфични Õ Пправила относно техническите резерви Ö за презастраховането Õ Член 32 Формиране на техническите резерви 1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие да формира адекватни технически резерви по отношение на цялостната си дейност. Размерът на тези технически резерви се определя в съответствие с правилата, установени в Директива 91/674/ЕИО. Когато е приложимо, държавата-членка по произход може да установява специфични правила в съответствие с член 20 от Директива 2002/83/ЕО. 2. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят е презастрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с настоящата директива, или е застрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО. 3. Когато държавата-членка по произход позволява техническите резерви да бъдат покривани с вземания от презастрахователи, които нямат лиценз в съответствие с настоящата директива, или застрахователни предприятия, които нямат лиценз в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО, тя определя условията за признаване на тези вземания. Член 33 Изравнителни резерви 1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие, което презастрахова рискове, принадлежащи към посочената в буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО категория 14, да формира изравнителен резерв за целите на компенсирането на техническа загуба или квота на щетимост над средното ниво, които възникват в тази категория през финансовата година. 2. Изравнителният резерв за презастраховане на кредити се изчислява в съответствие с правилата, установени от държавата-членка, където се намира главното управление, съгласно един от четирите метода, изложени в буква Г от приложението към Директива 73/239/ЕИО, които се считат за равностойни. 3. Държавата-членка, където се намира главното управление може да освобождава презастрахователните предприятия от задължението да формират изравнителни резерви за презастраховане на дейността по застраховане на кредити, когато премиите или вноските, които подлежат на получаване по отношение на презастраховането на кредити, са под 4 % от всички премии или вноски, подлежащи на получаване, и под 2500000 EUR. 4. Държавата-членка по произход може да изисква от всяко презастрахователно предприятие да формира изравнителни резерви за категории рискове, които са различни от презастраховане на кредити. Изравнителните резерви се изчисляват съгласно правилата, установени от държавата-членка, където се намира главното управление. Член 34 Активи за покритие на техническите резерви 1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие да инвестира активите за покритие на техническите резерви и изравнителния резерв, посочен в член 33, в съответствие със следните правила: а) активите следва да отчитат вида на дейност, която се извършва от презастрахователното предприятие, и по-специално естеството, размера и продължителността на плащанията по очаквани претенции, по такъв начин, че да гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на инвестициите си; б) презастрахователното предприятие гарантира, че активите са диверсифицирани и подходящо разпределени, както и че позволяват на предприятието да реагира адекватно на променящите се икономически условия, и по-специално развитието на финансовия пазар и пазара на недвижима собственост или на значителни катастрофични събития. Предприятието оценява въздействието на необичайни пазарни обстоятелства върху неговите активи и ги диверсифицира по начин, който да намали това въздействие; в) инвестициите в активи, които не се търгуват на регулирания финансов пазар, се придържат към разумни нива; г) инвестициите в деривативни инструменти са възможни, ако допринасят за намаляването на инвестиционните рискове или улесняват ефективното управление на портфейла. Тяхната стойност се определя в разумни граници, като се взема предвид базовата стойност на активите, която се включва в оценката на активите на институцията. Също така, институцията избягва прекомерното излагане на риск във връзка с един единствен партньор, както и с други деривативни операции; д) активите се диверсифицират надлежно, така че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, емитент или група предприятия, както и акумулирането на риск в портфейла като цяло. Инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или емитенти, които принадлежат към една и съща група, не трябва да излагат предприятието на прекомерен риск. Държавите-членки могат да вземат решение да не прилагат изискванията, посочени в буква д), по отношение на инвестициите в държавни облигации. 2. Държавите-членки не изискват от презастрахователните предприятия, които се намират на тяхната територия, да инвестират в определени категории активи. 3. Държавите-членки не изискват инвестиционните решения на презастрахователно предприятие, което се намира на тяхната територия, или на неговия инвестиционен ръководител да бъдат предмет на какъвто и да е вид предварително одобрение или изисквания за системно нотифициране. 4. Независимо от параграфи 1—3 държавата-членка по произход може да определя за всяко презастрахователно предприятие, чието главно управление се намира на нейната територия, следните количествени правила, при условие че те са мотивирани на разумна основа: а) инвестирането на брутните технически резерви във валути, различни от тези, в които са формирани резервите, следва да бъде ограничено до 30 %; б) инвестирането на брутните технически резерви в акции и други прехвърлими ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, следва да бъде ограничено до 30 %; в) държавата-членка по произход може да изисква от всяко презастрахователно предприятие да инвестира не повече от 5 % от брутните си технически резерви в акции и други прехвърлими ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, и в други парични инструменти и инструменти на капиталовия пазар на едно и също предприятие, както и не повече от 10 % от общите си брутни технически резерви в акции и други поименни ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, и в други парични инструменти и инструменти на капиталовия пазар на предприятия, които са членове на една и съща група. 5. В допълнение държавата-членка по произход определя по-подробни правила, които установяват условията за използване на неизплатените суми от носителите със специална цел като активи за покритие на техническите резерви съгласно настоящия член. ГЛАВА 3 Правила относно границата на платежоспособност и гаранционния фонд Раздел 1 Действителна граница на платежоспособност Член 35 Общо правило Всяка държава-членка изисква от презастрахователните предприятия, чието главно управление се намира на нейната територия, налична действителна граница на платежоспособност по отношение на цялостната им дейност, във всеки един момент, която отговаря поне на изискванията по настоящата директива. Член 36 Допустими елементи 1. Действителната граница на платежоспособност се състои от активите на презастрахователното предприятие, намалени с предвидимите задължения и с приспадане на всички нематериални активи, включително: а) внесен дялов капитал или, в случай на презастрахователно предприятие на взаимна основа, ефективния начален капитал, заедно с всички сметки на членовете, които изпълняват всеки от следните критерии: i) в устава е постановено, че плащанията могат да бъдат направени от тези сметки към членовете само ако това не довежда до падане на действителната граница на платежоспособност под изискуемото ниво, или след прекратяване на предприятието, ако всички други задължения на предприятието са уредени; ii) по отношение на всички посочени в i) плащания, които се извършват по причини, различни от прекратяване на членство, в устава е определено, че компетентните власти трябва да бъдат нотифицирани поне един месец предварително, както и че последните могат да забранят плащането в рамките на този период; iii) съответните разпоредби на устава могат да бъдат изменяни само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражение към изменението, без да се засягат изложените в i) и ii) критерии; б) законоустановените и свободните резерви, ако не съответстват на застрахователните задължения и не се класифицират като изравнителни резерви; в) дохода или загубата, пренесени след приспадане на платимите дивиденти. 2. Действителната граница на платежоспособност се намалява със стойността на собствените акции, които се притежават пряко от презастрахователното предприятие. За тези презастрахователни предприятия, които дисконтират или редуцират техническите си резерви за предстоящи плащания по общо застраховане, с оглед да вземат предвид инвестиционния доход съгласно член 60, параграф 1, буква ж) от Директива 91/674/ЕИО, действителната граница на платежоспособност се намалява с разликата между недисконтираните технически резерви или техническите резерви преди приспадането, както е показано в пояснителните приложения към годишния отчет, и дисконтираните технически резерви или техническите резерви след приспадането. Това коригиране се извършва за всички рискове, изброени в буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на рисковете, които са изброени в категории 1 и 2 от буква A от посоченото приложение. За различните от 1 и 2 категории, изброени в буква A от посоченото приложение, не е необходимо да бъде направена корекция по отношение на дисконтирането на анюитети, включени в техническите резерви. Действителната граница на платежоспособност се намалява допълнително след редуцирането ѝ съгласно първата и втора алинея, със следните елементи: а) участия, които презастрахователното предприятие има в следните предприятия: i) застрахователни предприятия по смисъла на член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО, ii) презастрахователни предприятия по смисъла на член 3 от настоящата директива или презастрахователни предприятия на трети страни по смисъла на член 1, буква л) от Директива 98/78/ЕО, iii) застрахователни холдингови дружества по смисъла на член 1, i) от Директива 98/78/ЕО, iv) кредитни и финансови институции по смисъла на член 1, параграфи 1 и 5 от Директива 2000/12/ЕО, v) инвестиционни посредници и финансови институции по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО[76], както и член 2, параграфи 4 и 7 от Директива 93/6/ЕИО[77]; б) всеки един от следните инструменти, които презастрахователното предприятие притежава по отношение на дефинираните в буква a) предприятия, в които има участие: i) инструменти, посочени в параграф 4, ii) инструменти, посочени в член 27, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО, iii) подчинени искове и инструменти, посочени в член 35 и член 36, параграф 3 от Директива 2000/12/ЕО. Ако акциите в друга кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество се притежават временно за целите на дейност по финансово подпомагане, предназначена да реорганизира и оздрави това предприятие, компетентната власт може да не прилага разпоредбите за редуцирането, посочени в букви a) и б) от третата алинея. Като алтернатива на редуцирането с елементите, посочени в букви a) и б) от третата алинея, които презастрахователното предприятие притежава в кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции, държавите-членки могат да разрешават на техните презастрахователни предприятия да прилагат, mutatis mutиis, методи 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО. Метод 1 (Счетоводно консолидиране) се прилага, само ако компетентният орган е удовлетворен от нивото на интегрираното управление и вътрешния контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията. Избраният метод се прилага последователно във времето. Държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на границата на платежоспособност, както е предвидено в настоящата директива, от презастрахователните предприятия, които са обект на допълнителен надзор в съответствие с Директива 98/78/ЕО или 2002/87/ЕО, не се изисква да редуцират посочените в букви a) и б) от третата алинея елементи, които те притежават в кредитни институции, инвестиционни посредници, финансови институции, застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни холдингови дружества, включени в допълнителния надзор. За целите на приспадането на посочените в настоящия параграф участия понятието „участие“ има значението, което му е придадено съгласно член 1, буква е) от Директива 98/78/ЕО. 3. Наличната граница на платежоспособност може да се състои също така и от: а) кумулативния капитал от преференциални акции и подчинения заемен капитал до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска, като не повече от 25 % от него се състои от подчинени заеми с фиксиран падеж или кумулативен капитал от преференциални акции с фиксиран срок, при условие че в случай на несъстоятелност или ликвидация на презастрахователното предприятие са налице обвързващи споразумения, съгласно които подчиненият заемен капитал или капиталът от преференциални акции се изплаща след уреждането на претенциите на всички други кредитори, както и не се изплаща преди уреждането на всички други неуредени претенции, които са възникнали към този момент. Подчиненият заемен капитал трябва да отговаря също и на следните условия: i) отчетени са само действително преведените средства по фондове; ii) за заеми с фиксиран падеж, първоначалният падеж е поне пет години. Не по-късно от една година преди датата на изплащането, презастрахователното предприятие предоставя за одобрение от компетентните власти план, от който става видно по какъв начин се запазва действителната граница на платежоспособност или се довежда до изискваното ниво по време на падежа, освен ако обхватът, в който може да бъде включен заемът като компонент на действителната граница на платежоспособност, е постепенно стеснен поне през последните пет години преди датата на изплащането. Компетентните власти могат да разрешават предсрочното изплащане на тези заеми, при условие че е подадено искане от страна на презастрахователното предприятие емитент, както и действителната граница на платежоспособност не пада под изискваното ниво; iii) заеми, чийто падеж не е фиксиран, се изплащат само след срок за предизвестие от пет години, освен ако заемите не се считат повече като компонент на действителната граница на платежоспособност или ако специално се изисква предварително съгласие на компетентните власти за предсрочното им изплащане. В последния случай презастрахователното предприятие нотифицира компетентните власти поне шест месеца преди датата на планираното изплащане, като посочва действителната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, преди и след изплащането. Компетентните власти разрешават изплащането само ако действителната граница на платежоспособност на презастрахователното предприятие няма да падне под изискваното ниво; iv) заемното споразумение не включва клауза, която предвижда, че при специфични обстоятелства, различни от ликвидиране на презастрахователното предприятие, дългът ще бъде изплатен преди договорените дати за изплащане; v) заемното споразумение може да бъде изменяно, само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражения по изменението; б) ценни книжа без фиксиран падеж и други инструменти, включително кумулативни преференциални акции, различни от посочените в буква a), до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска, за общата стойност на тези ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочен в буква a), при условие че изпълняват следното: i) те не могат да бъдат изплащани по инициатива на приносителя им или без предварителното съгласие на компетентния орган; ii) договорът за емисията разрешава на презастрахователното предприятие да отсрочи плащането на лихвата по заема; iii) претенциите на заемополучателя към презастрахователното предприятие се уреждат след тези на всички други кредитори; iv) документите, които уреждат емисията на ценните книжа, предвиждат, че загубите ще бъдат компенсирани с дълг и неизплатени лихви, като в същото време правят възможно за презастрахователното предприятие да продължи дейността си; v) само изцяло изплатените суми могат да бъдат вземани предвид. 4. По искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази власт действителната граница на платежоспособност може да се състои и от: а) една втора от неизплатения дялов капитал или първоначален капитал, щом като изплатената част достигне 25 % на този дялов капитал или първоначален капитал, до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска; б) допълнителните плащания на вноски, които обединенията на взаимна основа или на принципа на взаимността, извършващи дейност по общо застраховане с променливи вноски, могат да поискат от техните членове в рамките на финансовата година, до една втора от разликата между максималните вноски и действително неизплатените вноски; Националните компетентни власти изготвят указания, с които се установяват условията, при които могат да бъдат приемани допълнителни вноски; в) всички скрити нетни резерви, които произтичат от оценката на активите, доколкото тези скрити нетни резерви не са от извънреден характер. 5. В допълнение, по отношение на презастрахователните дейности по животозастраховане, действителната граница на платежоспособност може да се състои и от следното, по искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази компетентна власт: а) до 31 декември 2009 г., сума в размер на 50 % от бъдещата печалба на предприятието, но която не надвишава 25 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска; сумата на бъдещата печалба се получава чрез умножаване на разчета за годишна печалба по фактор, който отговаря на средния остатъчен период за изпълнението на договорите; използваният фактор не може да бъде по-голям от шест; разчетът за годишната печалба не надвишава средноаритметичната стойност на печалбата през последните пет финансови години от дейностите, изброени в член 2, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО. Компетентните власти могат да се съгласят да включат тази сума в действителната граница на платежоспособност, само: i) ако на компетентните власти е представен актюерски доклад, в който се обосновава вероятността за получаването на тази печалба в бъдеще; и ii) ако тази част на бъдещата печалба, получавана от скритите нетни резерви, посочени в параграф 4, буква в), все още не е взета предвид; б) разликата в сумата между математическата резерва на вноските, която не е цилмерирана или частично е цилмерирана, и математическата резерва на вноските, която е цилмерирана с процент, равен на добавката за аквизиционните разходи, включени в премията, когато не е възможно цилмериране, или ако е възможно, тя е под добавката за аквизационните разходи, включени в премията; тази цифра обаче не може да надвишава 3,5 % от сумата на разликите между съответните суми на капитала за извършване на дейността по презастраховане по живот и математическите резерви на вноските за всички дейности, за които е възможно цилмериране; разликата се намалява със сумата на всички аквизиционни разходи, които не са амортизирани, и които вписани като актив. 6. 6. Изменения на параграфи 1—5 от настоящия член, които вземат предвид развитията, оправдаващи техническата корекция на допустимите за действителната граница на платежоспособност елементи, се приемат в съответствие с установената в член 55, параграф 2 процедура. Раздел 2 Изискуема граница на платежоспособност Член 37 Изискуема граница на платежоспособност за презастраховане по общо застраховане 1. Изискуемата граница на платежоспособност се определя на базата на годишния размер на премиите или вноските или средната тежест на претенциите за последните три финансови години. Независимо от това, в случай на презастрахователни предприятия, които основно застраховат един или повече рискове по кредити, рискове от бури, градушки или студове, като период на позоваване за средната тежест на претенциите се вземат предвид последните седем финансови години. 2. При условията на член 40 размерът на изискуемата граница на платежоспособност е равен на по-високия от двата резултата, изложени в параграфи 3 и 4 от настоящия член. 3. Базата на премиите се изчислява при използване на по-високата от брутните осчетоводени премии или вноски, както са изчислени по-долу, и брутните получени премии или вноски. Премиите или вноските по отношение на категории 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, се увеличават с 50 %. Премиите или вноските по отношение на категории 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, могат да бъдат увеличавани до 50 % за специфични презастрахователни дейности или типове договори, за да се вземат предвид особеностите на тези дейности или договори, в съответствие с установената в член 55, параграф 2 от настоящата директива процедура. Премиите или вноските, към които са включени допълнителни задължения във връзка с презастрахователната дейност през последната финансова година, се агрегират. След това от тази сума се изважда размерът на премиите или вноските, които са анулирани през последната финансова година, както и размерът на данъците и налозите, които се падат на премиите или вноските от агрегираната сума. Така получената сума се разделя на две части, като първата част се простира до 50000000 EUR, а втората — до остатъка; съответно от тези части се изчисляват 18 % и 16 % и се събират. Така получената сума се умножава по съотношението между сумата на претенциите, които остава да бъдат поети от презастрахователното предприятие след приспадане на сумите с покритие чрез ретроцесия, и брутната сума на претенциите, като се вземат последните три финансови години; това съотношение не може да бъде под 50 %. По искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства, и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази власт, сумите с покритие от носители със специална цел, посочени в член 46, могат също да бъдат приспаднати като ретроцесия. При одобрение от компетентните власти за разпределението на премиите или вноските могат да бъдат използвани статистически методи. 4. Базата на претенциите се изчислява, както следва по-долу, като по отношение на категории 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО се използват претенции, резерви и покрития, увеличени с 50 %. Претенции, резерви и покрития по отношение на категории, различни от 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, могат да бъдат увеличавани до 50 % за специфични презастрахователни дейности или типове договори, за да се вземат предвид особеностите на тези дейности или договори, в съответствие с установената в член 55, параграф 2 от настоящата директива, процедура. Сумите на претенциите, платени в посочените в параграф 1 периоди, се агрегират без приспадане на претенциите, поети от ретроцесионери. Към агрегираната сума се добавя размерът на резервите за предстоящи плащания, формиран в края на последната финансова година. От тази сума се приспада размерът на покритията, направени в посочените в параграф 1 периоди. След това от остатъчната сума се приспада размерът на резервите за предстоящи плащания, формиран в началото на втората финансова година, предхождаща последната финансова година, за която е налице годишен отчет. Ако периодът на позоваване съгласно параграф 1 е седем години, се приспада размерът на резервите за предстоящи плащания, формиран в началото на шестата финансова година, предхождаща последната финансова година, за която е налице годишен отчет. Според периода на позоваване, определен съгласно параграф 1, една трета или една седма от така получената сума се разделя на две части, като първата част се разпростира до 35000000 EUR, а втората — до остатъка; съответно от тези части се изчисляват 26 % и 23 % и се събират. Така получената сума се умножава по съотношението между размера на претенциите, които остава да бъдат поети от предприятието след приспадане на сумите с покритие чрез ретроцесия, и брутния размер на претенциите, като се вземат последните три финансови години; това съотношение не може да бъде под 50 %. По искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства, и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази власт, сумите с покритие от носители със специална цел, посочени в член 46, могат също да бъдат приспаднати като ретроцесия. При одобрение от компетентните власти могат да бъдат използвани статистически методи за разпределението на претенциите, резервите и покритията. 5. Ако изискуемата граница на платежоспособност, изчислена съгласно параграфи 2, 3 и 4, е по-ниска от изискуемата граница на платежоспособност за предходната година, то изискуемата граница на платежоспособност е най-малкото равна на тази за предходната година, умножена по съотношението между размера на техническите резерви за предстоящи плащания в края на последната финансова година и съответния размер в началото на последната финансова година. Ретроцесията не се взема предвид при изчисляването на техническите резерви; съотношението не може да бъде по-голямо от 1. 6. Всеки от коефициентите, който се прилага към частите, посочени в параграф 3, пета алинея и в параграф 4, седма алинея, се намалява на една трета в случай на презастраховане на здравна застраховка, извършвано по подобен на животозастраховането начин, ако: а) изплатените премии са изчислени на базата на таблици за заболеваемост в съответствие с математическия метод, който се прилага в застраховането; б) е формирана резерва за напредване на възрастта; в) се събира допълнителна премия с цел да се формира граница на сигурност в подходящ размер; г) застрахователното предприятие може да анулира договора най-късно преди края на третата година на застраховката; д) договорът предвижда възможност за увеличаване на премиите или намаляване на плащанията, дори и по отношение на текущи договори. Член 38 Изискуемата граница на платежоспособност за дейност по презастраховане по живот 1. Изискуемата граница на платежоспособност за дейност по презастраховане по живот се определя в съответствие с член 37. 2. Независимо от параграф 1 от настоящия член държавата-членка, където се намира главното управление може да предвиди, че за презастрахователните категории на застрахователна дейност в обхвата на член 2, параграф 1, буква a) от Директива 2002/83/ЕО, които са свързани с инвестиционни фондове или договори за участие в печалбата, както и за операциите, посочени в член 2, параграф 1, буква б) и член 2, параграф 2, букви б), в), г) и д) от Директива 2002/83/ЕО, изискуемата граница за платежоспособност се определя в съответствие с член 28 от Директива 2002/83/ЕО. Член 39 Изискуема граница на платежоспособност за презастрахователно предприятие, което извършва едновременно дейност по презастраховане по общо застраховане и дейност по презастраховане по живот 1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие, което извършва както дейност по презастраховане по общо застраховане, така и дейност по презастраховане по живот, да има действителна граница на платежоспособност, покриваща общия размер на изискваните граници за дейността по презастраховане по общо застраховане и дейността по презастраховане по живот, определени в съответствие с членове 37 и 38. 2. Ако действителната граница на платежоспособност не достига изисквания съгласно параграф 1 от настоящия член размер, компетентните власти прилагат мерките, предвидени в членове 42 и 43. Раздел 3 Гаранционен капитал Член 40 Размер на гаранционния капитал 1. Гаранционният капитал представлява една трета от изискуемата граница на платежоспособност, определена в членове 37, 38 и 39. Този капитал се формира от елементите, изброени в член 36, параграфи 1, 2 и 3, както и със съгласието на компетентната власт на държавата-членка, където се намира главното управление, от елементите в член 36, параграф 4, буква в). 2. Гаранционният капитал не може да бъде под 3000000 EUR. По отношение на каптивни презастрахователни предприятия всяка държава-членка може да изисква минималният гаранционен капитал да е над 1000000 EUR. Член 41 Преглед на размера на гаранционния капитал 1. Считано от 10 декември 2007 г. определените в член 40, параграф 2 размери в еуро се преразглеждат годишно, за да се вземат предвид измененията в Европейския индекс на потребителските цени, който включва всички държави-членки и се публикува от Евростат. Тези размери се адаптират автоматично, като базовият размер в еуро се увеличава с процентното изменение в този индекс за периода между влизането в сила на настоящата директива и датата на прегледа, с закръгляване към кратно на 100000 EUR. Размерите не се адаптират, ако процентното изменение след последното адаптиране е под 5 %. 2. Комисията информира ежегодно Европейския парламент и Съвета за прегледа и адаптираните размери, посочени в параграф 1. ê 2005/68/ЕО чл. 45 Член 208Презастраховане с ограничено поемане на риск ò нов 1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, които сключват презастрахователни договори с ограничено поемане на риск или осъществяват презастрахователни дейности с ограничено поемане на риск, са в състояние да наблюдават, управляват, контролират и отчитат надлежно рисковете, произтичащи от тези договори или дейности. 2. За да гарантира прилагането на хармонизиран подход по отношение на презастрахователните дейности с ограничено поемане на риск, Комисията може да приема правоприлагащи мерки, уточняващи разпоредбите на параграф 1 във връзка с наблюдаването, управляването, контролирането на рисковете, произтичащи от презастрахователни дейности с ограничено поемане на риска. Тези правоприлагащи мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, inter alia , като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2005/68/ЕО чл. 45 1. Държавата-членка по произход може да приема специални разпоредби за извършването на дейност по презастраховане с ограничено поемане на риск по отношение на: задължителните условия, които следва да бъдат част от всички сключвани договори; надеждни административни и счетоводни процедури, адекватни механизми за вътрешен контрол и изисквания за управление на риска; изискванията за счетоводната, надзорната и статистическата информация; създаването на техническите резерви, за да се гарантира, че те са адекватни, надеждни и обективни; инвестирането на активите, които покриват техническите резерви, за да се гарантира, че те отчитат вида на дейност, извършвана от презастрахователното предприятие, и по-специално естеството, размера и продължителността на очакваните претенции за плащания, по такъв начин, че да се гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, доходност и съответствие на неговите активи; правилата относно действителната граница на платежоспособност, изискуемата граница на платежоспособност и минималния гаранционен капитал, които презастрахователното предприятие поддържа по отношение на дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск. ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква р) (адаптиран) р)3. Ö За целите на параграфи 1 и 2 Õ „презастраховане с ограничено поемане на риск“ означава презастраховане, при което определената максимално възможна загуба, изразена като поетия максимален икономически риск, който възниква както поради поемането на значителен застрахователен риск, така и поради поемането на времеви риск, надхвърля размера на премията за целия срок на договора с ограничена, но значителна сума, при което поне един от следните признаци трябва да е допълнително налице: ia) изрично и материално съобразяване на стойността на парите във времето,; iiб) договорни разпоредби, които изравняват икономическите резултати между страните за целия срок на договора, за постигане на предвиденото прехвърляне на риска. ê 2005/68/ЕО чл. 45 2. В интерес на прозрачността държавите-членки изпращат незабавно на Комисията текстовете на всички разпоредби, приети съгласно техните национални законодателства за целите на параграф 1. ê 2005/68/ЕО чл. 46 (адаптиран) ð нов Член 209Носители със специална цел 1. Когато Ддържавитеа-членкаÖ –членки Õ вземе решение за допускане ð допускат ï създаването на нейната Ö тяхна Õ територия на носители със специална цел по смисъла на настоящата директива, тя изисква ð подлежащи на ï предварително официален лиценз за това ð надзорно одобрение ï. 2. Държавата-членка, в която е установен носител със специална цел низходящото свързано презастрахователно предприятие, определя условията, при които се извършва дейността на това предприятие. По специално държавата-членка определя правила относно: ð 2. За да се гарантира приемането на хармонизиран подход по отношение на носителите със специална цел, Комисията може да приема правоприлагащи мерки, определящи следното: ï а) обхвата на лиценза; б) задължителните условия, които следва да бъдат част от всички сключвани договори; в) ð посочените в член 42 изисквания за квалификация и репутация ï добрата репутация и подходящите професионални качества на лицата, които управляват носителя със специална цел г) изисквания за квалификацията и репутацията на акционерите или членовете с квалифицирано участие в носителя със специална цел; д) надеждни административни и счетоводни процедури, адекватни механизми за вътрешен контрол и изисквания за управление на риска; е) изискванията за счетоводната, надзорната и статистическата информация; ж) изискванията за платежоспособност на носителя със специална цел. Тези правоприлагащи мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, inter alia , като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ê 2005/68/ЕО чл. 46 3. В интерес на прозрачността държавите-членки изпращат незабавно на Комисията текста на всички разпоредби, приети в техните национални законодателства за целите на параграф 2. ê 98/78/ЕО Член 1 Дефиниции По смисъла на тази директива: а) "застрахователно предприятие" означава предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО или с член 6 от Директива 79/267/ЕИО; б) "застрахователно предприятие от страна, която не е държава-членка" означава предприятие, за което би било необходимо издаването на разрешително в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО или член 6 от Директива 79/267/ЕИО, ако седалището на това предприятие е в Общността; ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква а) „в)„презастрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официален лиценз в съответствие с член 3 от Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането[78]; ê 98/78/ЕО г) "предприятие-майка" означава предприятие-майка по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО[79], както и всяко предприятие, което по мнението на компетентните органи действително упражнява господстващо влияние върху друго предприятие д) "дъщерно предприятие" означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, върху което, по мнението на компетентните органи, се упражнява господстващо влияние от предприятие-майка. Всички дъщерни дружества на дъщерни предприятия се смятат за дъщерни дружества на предприятието-майка, което е начело на тези предприятия; е) "дялово участие" означава дялово участие по смисъла на член 17, изречение първо от Директива 78/660/ЕИО[80] или прякото или непряко притежаване на 20 на сто или повече от правата на глас или от капитала на едно предприятие; ê 2002/87/ЕО чл. 28.1 “ж) “участващо предприятие”: предприятие, което е или предприятие–майка, или друго предприятие, което притежава участие, или предприятие, свързано с друго предприятие с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО; з) “свързано предприятие”: предприятие, което е или дъщерно дружество, или друго предприятие, в което е притежавано участие, или предприятие, свързано с друго предприятие с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО; ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква а) и)„застрахователно холдингово дружество“ означава предприятие майка, чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия в дъщерни дружества, когато тези дъщерни дружества са изключително или основно застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия или застрахователни предприятия от трети страни, като поне едно от тези дъщерни дружества е застрахователно или презастрахователно предприятие, което не е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор върху кредитни институции, застрахователни предприятия и инвестиционни посредници във финансов конгломерат[81]; й)„застрахователно холдингово дружество със смесена дейност“ означава предприятие майка, различно от застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трети страни, застрахователно холдингово дружество или финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Директива 2002/87/ЕО, което включва поне едно застрахователно или презастрахователно предприятие сред неговите дъщерни дружества; к)„компетентни власти“ означава националните органи, които имат правомощия по силата на законов или подзаконов акт да извършват надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия; ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква б) л)„презастрахователно предприятие от трети страни“ означава предприятие, което би изисквало лиценз в съответствие с член 3 от Директива 2005/68/ЕО, чието главно управление в рамките на Общността; ê 2005/68/ЕО чл. 59.3 Член 2 Случаи на прилагане на допълнителен надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия 1. В допълнение към разпоредбите на Директива 73/239/ЕИО, Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането[82] и Директива 2005/68/ЕО, които установяват правилата за надзора върху застрахователни и презастрахователни предприятия, държавите-членки предвиждат надзор върху всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предприятие, участващо в поне едно застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, застрахователно предприятие на трети страни или презастрахователно предприятие на трети страни, да бъде извършван по начина, описан в членове 5, 6, 8 и 9 от настоящата директива. 2. Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, предприятието-майка на което е застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие на трети страни или презастрахователно предприятие на трети страни, е предмет на допълнителен надзор по начина, описан в член 5, параграф 2 и членове 6, 8 и 10. 3. Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, предприятието майка на което е застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, е предмет на допълнителен надзор по начина, описан в член 5, параграф 2, и членове 6 и 8. Член 3 Обхват на допълнителния надзор 1. Упражняването на допълнителен надзор в съответствие с член 2 не изисква по никакъв начин от компетентните власти да имат надзорна роля по отношение на конкретното застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие от трети страни, застрахователно холдингово дружество или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност. 2. Допълнителният надзор обхваща следните предприятия, посочени в членове 5, 6, 8, 9 и 10: - свързани предприятия на застрахователното или презастрахователното предприятие, - участващи предприятия в застрахователното или презастрахователното предприятие, - свързани предприятия на участващо предприятие в застрахователното или презастрахователното предприятие. 3. Държавите-членки могат да решат да не вземат предвид при упражняването на допълнителния надзор, посочен в член 2, предприятията, чието седалище се намира в страна, която не е държава-членка, когато съществуват юридически пречки за предаване на необходимата информация, без да се засяга действието на разпоредбите на приложение I, точка 2.5, и на приложение II, точка 4. Освен това компетентните власти, които отговарят за упражняването на допълнителен надзор, могат в случаите, изброени по-долу, да вземат решение по отношение на всеки конкретен случай да не включват дадено предприятие в посочения в член 2 допълнителен надзор: - ако предприятието, което следва да бъде включено, е от незначителен интерес по отношение на целите на допълнителния надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия; - ако включването на финансовото състояние на предприятието би било неуместно или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия. Член 4 Компетентни власти за упражняването на допълнителен надзор 1. Допълнителният надзор се упражнява от компетентните власти на държавата-членка, в която застрахователното или презастрахователното предприятие е получило официална лиценз съгласно член 6 от Директива 73/239/ЕИО или член 4 от Директива 2002/83/ЕО, или член 3 от Директива 2005/68/ЕО. 2. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия с лиценз в две или повече държави-членки имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие от трети страни или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, компетентните власти на заинтересованите държави-членки могат да се договарят по отношение на това коя от тях ще отговаря за упражняването на допълнителен надзор. 3. Когато в държава-членка съществува повече от един компетентен орган за разумен надзор върху застрахователни предприятия и презастрахователни предприятия, тази държава-членка предприема нужните мерки, за да организира координацията на тези органи. ê 98/78/ЕО Член 5 Наличие и качество на информацията ê 2005/68/ЕО чл. 59.4 1. Държавите-членки предвиждат, че компетентните власти следва да изискват от всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предмет на допълнителен надзор, да има адекватни механизми за вътрешен контрол за изготвянето на всички данни и информация, релевантни на целите на този допълнителен надзор. ê 98/78/ЕО 2. Държавите-членки предприемат нужните мерки с цел никакви пречки от правен характер в тяхната компетенция да не възпрепятстват предприятията, подлежащи на допълнителен надзор, и техните свързани предприятия и предприятия, притежаващи дялово участие, да обменят помежду си информация, полезна за целите на допълнителния надзор. ê 2005/68/ЕО чл. 59.5 Член 6 Достъп до информация 1. Държавите-членки предвиждат, че техните компетентни власти, отговарящи за упражняването на допълнителен надзор, следва да имат достъп до всяка информация, която би била релевантна за целите на надзора върху застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предмет на допълнителен надзор. Компетентните власти могат да се обръщат директно към съответните предприятия, посочени в член 3, параграф 2, за да получават необходимата информация, само ако тази информация е била поискана от застрахователното или презастрахователното предприятие и не е била предоставена от него. 2. Държавите-членки предвиждат компетентните им органи да могат да извършват на тяхна територия, сами или чрез лица, оправомощени за тази цел, проверка на място на информацията по параграф 1 в: - застрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор, - презастрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор, - дъщерни дружества на това застрахователно предприятие, - дъщерни дружества на това презастрахователно предприятие, - предприятие майка на това застрахователно предприятие, - предприятие майка на това презастрахователно предприятие, - дъщерни дружества на предприятието майка на това застрахователно предприятие, - дъщерни дружества на предприятието майка на това презастрахователно предприятие. 3. Ако при прилагането на настоящия член и в специфични случаи, компетентните власти на държава-членка желаят да проверят важна информация относно предприятие, което се намира в друга държава-членка, и което е свързано застрахователно предприятие, дъщерно дружество, предприятие майка или дъщерно дружество на предприятие майка на застрахователното или презастрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор, те трябва да поискат от компетентните власти на другата държава-членка да извършат проверката. Властите, които получават искането, следва да се произнесат по него в рамките на правомощията си, като извършат проверката самостоятелно, като разрешат извършването ѝ от властите, които са я поискали, или като разрешат на одитор или експерт да я извърши. Ако пожелае това, отправилата искането компетентна власт може да участва в проверката, когато не я извършва самостоятелно. Член 7 Сътрудничество между компетентните власти 1. Когато застрахователни или презастрахователни предприятия, установени в различни държави-членки, са пряко или косвено свързани или имат общо участващо предприятие, компетентните власти на всяка държава-членка си представят при поискване всяка информация, която може да позволи или улесни упражняването на надзора съгласно настоящата директива, както и представят по тяхна инициатива всяка информация, която считат за съществена по отношение на другите компетентни власти. 2. Когато застрахователно или презастрахователно предприятие и кредитна институция съгласно дефиницията, дадена в Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции[83], или инвестиционен посредник съгласно дефиницията, дадена в Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа[84], или и двете, са пряко или косвено свързани или имат общо участващо предприятие, компетентните власти и властите, които отговарят публично за надзора върху тези други предприятия, си сътрудничат тясно. Без да се засягат съответните им отговорности, тези власти си предоставят взаимно всяка информация, която би улеснила тяхната задача, и по-специално в рамките на настоящата директива. 3. Получената съгласно настоящата директива информация, и по-специално всеки обмен на информация между компетентните власти, предвиден в настоящата директива, е предмет на задължението за професионална тайна, дефинирано в член 16 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за съгласуването на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)[85], както и в член 16 от Директива 2002/83/ЕО и членове 24—30 от Директива 2005/68/ЕО. Член 8 Вътрешногрупови сделки 1. Държавите-членки предвиждат компетентните органи да упражняват общ надзор върху сделките между: а) застрахователно или презастрахователно предприятие и: i) свързано предприятие със застрахователното или презастрахователното предприятие; ii) участващо предприятие в застрахователното предприятие или в презастрахователното предприятие; iii) свързано предприятие с участващо предприятие в застрахователното или презастрахователното предприятие; б) застрахователно или презастрахователно предприятие и физическо лице, което има участие в: i) застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие или някое от свързаните с него предприятия; ii) участващо предприятие в застрахователното предприятие или в презастрахователното предприятие; iii) свързано предприятие с участващо предприятие в застрахователното предприятие или в презастрахователното предприятие. Тези сделки засягат по-специално: - заеми, - гаранции и задбалансови операции, - елементи, които са допустими за границата на платежоспособност, - инвестиции, - презастрахователни и операции по ретроцесия, - споразумения за разпределение на разходите. 2. Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с адекватни процедури за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и счетоводни процедури, с оглед да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин предвидените в параграф 1 сделки. Също така, държавите-членки изискват, поне веднъж годишно застрахователните и презастрахователните предприятия да се отчитат пред компетентните власти по отношение на значимите транзакции. Тези процедури и механизми са предмет на проверка от страна на компетентните власти. Ако въз основа на тази информация се установи, че платежоспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие е или може да бъде застрашена, компетентната власт взема подходящи мерки на ниво застрахователно или презастрахователно предприятие.“» ê 98/78/ЕО Член 9 Изискване за коригиране на платежоспособност 1. В случаите, посоченив член 2, параграф 1, държавите-членки изискват да се извърши изчисление на коригираната платежоспособност в съответствие с Приложение I. 2. Всички свързани предприятия, предприятия, притежаващи дялово участие или свързани предприятия на предприятие, притежаващо дялово участие се включват в изчислението, посочено в параграф 1. ê 2005/68/ЕО чл. 59.6 3. Ако посоченото в параграф 1 изчисление покаже, че коригираната платежоспособност е отрицателна, компетентните власти вземат подходящи мерки на ниво въпросното застрахователно или презастрахователно предприятие. ê 98/78/ЕО Член 10 ê 2005/68/ЕО чл. 59.7, буква а) Застрахователни холдингови дружества, застрахователни предприятия от трети страни и презастрахователни предприятия от трети страни ê 98/78/ЕО 1. В случаите, посочени в член 2, параграф 2 държавите-членки изискват да бъде прилаган методът на допълнителен надзор, в съответствие с Приложение II. ê 2005/68/ЕО чл. 59.7, буква б) 2. В случая, посочен в член 2, параграф 2, изчислението включва всички свързани предприятия със застрахователното холдингово дружество, застрахователното предприятие от трети страни или презастрахователното предприятие от трети страни, по предвидения в приложение II начин. 3. Ако въз основа на това изчисление, компетентните власти заключат, че платежоспособността на дъщерно застрахователно или презастрахователно предприятие на застрахователното холдингово дружество, застрахователното предприятие от трети страни или презастрахователното предприятие от трети страни е или може да бъде застрашена, те вземат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие. ê 2002/87/ЕО чл. 28.4 Член 10a Сътрудничество с компетентните органи на трети страни: 1. Комисията може да представи предложения на Съвета, или по искане на държава–членка, или по своя собствена инициатива, с оглед договарянето на споразумения с една или повече трети страни, относно условията за упражняване на допълнителния надзор по отношение на: а) застрахователни предприятия, в които участват предприятия по смисъла на член 2, чийто главно управление се намира в трета страна, и ê 2005/68/ЕО чл. 59.8, буква а) б) презастрахователни предприятия, в които участват предприятия по смисъла на член 2, и които имат главно управление в трета страна; в) застрахователни предприятия от трети страни или презастрахователни предприятия от трети страни, в които участват предприятия по смисъла на член 2, чието главно управление се намира в Общността. ê 2005/68/ЕО чл. 59.8, буква б) 2. Посочените в параграф 1 споразумения целят по-специално да гарантират, едновременно: а) че компетентните власти на държавите-членки могат да получават необходимата информация за допълнителния надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, които имат главно управление в Общността, и които имат дъщерни дружества или участия в предприятия извън Общността; и б) че компетентните власти на трети страни могат да получават необходимата информация за допълнителния надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, които имат адрес на управление на тяхната територия, и които имат дъщерни дружества или участия в предприятия в една или повече държави-членки. ê 2005/1/ЕО чл. 7.1 3. Без да се засяга член 300, параграфи 1 и 2 от Договора, Комисията проучва със съдействието на Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване резултата от преговорите, предвидени в параграф 1, и създалата се ситуация. ê 2002/87/ЕО чл. 28.4 Член 10б Държавите–членки изискват лицата, които ръководят реално делата на едно застрахователно холдингово дружество да притежават необходимата почтеност и достатъчен опит, за да упражняват тези функции. ò нов ДЯЛ III надзор над група от застрахователни и презастрахователни предприятия ГЛАВА І — Надзор НАД група: ОпРЕДЕЛЕНИЯ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ, ОБХВАТ И НИВА Раздел 1 — Определения Член 210Определения 1. За целите на настоящия дял се прилагат следните определения: а) „предприятие, притежаващо дялово участие“ означава предприятие, което е или предприятие–майка, или друго предприятие, притежаващо дялово участие, или предприятие, свързано с друго предприятие посредством взаимоотношение, посочено в член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО; б) „свързано предприятие“ — предприятие, което е или дъщерно предприятие, или друго предприятие, от което е притежавано дялово участие, или предприятие, свързано с друго предприятие посредством взаимоотношение, посочено в член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО; в) „група“ — група от предприятия, състояща се от предприятие, притежаващо дялово участие, от неговите дъщерни предприятия и от структурите, в които предприятието, притежаващо дялово участие, или неговите дъщерни предприятия имат дялово участие, както и от предприятията, свързани по между си посредством взаимоотношение, посочено в член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО; г) „орган за надзор над група“ — надзорен орган, който е отговорен за формулирания съгласно член 251 надзор над група; д) „застрахователен холдинг“ — предприятие-майка, което не е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Директива 2002/87/ЕО, с основен предмет на дейност придобиване и притежаване на дялови участия в дъщерни предприятия, когато тези дъщерни предприятия са изключително или главно застрахователни или презастрахователни предприятия, или застрахователни или презастрахователни предприятия от трета страна, като поне едно от тези дъщерни предприятия е застрахователно или презастрахователни предприятие; е) „застрахователен холдинг със смесена дейност“ — предприятие-майка, различно от застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета страна, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета страна, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Директива 2002/87/ЕО, включващо поне едно застрахователно или презастрахователно предприятие сред дъщерните си предприятия. 2. За целите на настоящия дял надзорните органи разглеждат като предприятие-майка също всяко предприятие, което, според становището на надзорните органи, реално упражнява господстващо влияние върху друго предприятие. Надзорните органи разглеждат като дъщерно предприятие също всяко предприятие, върху което, според становището на надзорните органи, предприятие-майка реално упражнява господстващо влияние. Надзорните органи разглеждат като дялово участие също притежаването, пряко или косвено, на права на глас или капитал от предприятие, над което, според становището на надзорните органи, реално се упражнява значително влияние. Раздел 2 — Приложно поле и обхват Член 211Приложно поле на надзора над група 1. Държавите-членки предвиждат осъществяването, на групово ниво, на надзор над застрахователни и презастрахователни предприятия — част от група, съгласно настоящия дял. Разпоредбите на настоящата директива, които определят правилата за надзор, на индивидуално ниво, над застрахователни и презастрахователни предприятия, продължават да се прилагат за такива предприятия, освен ако съгласно настоящия дял не е предвидено друго. 2. Държавите-членки гарантират, че надзорът на групово ниво се прилага, както следва: а) над застрахователни или презастрахователни предприятия, които са предприятия, притежаващи дялово участие в най-малко едно застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета страна или презастрахователно предприятие от трета страна, съгласно членове 216—262; б) над застрахователни или презастрахователни предприятия, предприятието–майка на които е застрахователен холдинг с централно управление в рамките на Общността, съгласно членове 216—262; в) над застрахователни или презастрахователни предприятия, предприятието–майка на които е застрахователен холдинг с централно управление извън рамките на Общността или е застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, съгласно членове 263, 264 и 265; г) над застрахователни или презастрахователни предприятия, предприятието–майка на които е застрахователен холдинг със смесена дейност, съгласно член 267. 3. В посочените в параграф 2, букви а) и б) случаи, когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователният холдинг с централно управление в рамките на Общността е свързано предприятие на регулирана структура или финансов холдинг със смесена дейност, обект на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, органът за надзор над групата може, след допитване до другите заинтересовани надзорни органи, да реши да не извършва на ниво застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователен холдинг, надзор върху концентрацията на риска съгласно член 248 или надзор върху сделките в рамките на групата съгласно член 249, или и двете. Член 212Обхват на надзора над група 1. Упражняването на надзор над група в съответствие с член 211 не включва задължаването на надзорните органи да имат надзорни функции, на индивидуално ниво, по отношение на застрахователно предприятие от трета страна, презастрахователно предприятие от трета страна, застрахователен холдинг или застрахователен холдинг със смесена дейност, без да се засяга член 261 по отношение на застрахователните холдинги. 2. В следните случаи органът за надзор над група може да реши, за всеки конкретен случай поотделно, да не включва определено предприятие в посочения в член 211 надзор над група: а) ако предприятието се намира в трета страна, в която юридически пречки възпрепятстват предаването на необходимата информация, без да се засягат разпоредбите на член 227; б) ако предприятието, което следва да бъде включено, представлява незначителен интерес с оглед на целите на надзора над групата; в) ако включването на предприятието е неподходящо или подвеждащо с оглед на целите на надзора над групата. Когато няколко принадлежащи към една група предприятия, които са разглеждани на индивидуално ниво, могат съгласно алинея първа, буква б) да бъдат изключени, те трябва все пак да бъдат включени, ако те, взети заедно, представляват интерес, който не е незначителен. В посочения в алинея първа, буква в) случай органът за надзор над групата се допитва, освен в спешни случаи, до другите заинтересовани надзорни органи преди да вземе решение. Когато органът за надзор над групата не включва застрахователно или презастрахователно предприятие в обхвата на надзора над групата съгласно някой от случаите, посочени в алинея първа, букви б) и в), надзорните органи на държавата–членка, в която това предприятие е установено, могат да изискат от предприятието, което е начело на групата, информация, която би могла да улесни упражнявания от тях надзор над съответното застрахователно или презастрахователно предприятие. Раздел 3 — Нива Член 213Крайно предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие 1. Когато посоченото в член 211, параграф 2, букви а) и б) застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или застрахователен холдинг е само по себе си свързано предприятие на друго застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или на друг застрахователен холдинг-майка с централно управление в рамките на Общността, членове 216—262 се прилагат само на ниво на крайното застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или на крайния застрахователен холдинг с централно управление в рамките на Общността. 2. Когато посоченото в параграф 1 крайно застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или крайният застрахователен холдинг с централно управление в рамките на Общността е свързано предприятие на предприятие, обект на допълнителен надзор съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/87/ЕО, органът за надзор над групата може, след допитване до другите заинтересовани надзорни органи, да реши да не извършва на ниво крайно предприятие, притежаващо дялово участие, надзор върху концентрацията на риска съгласно член 248 или надзор върху сделките в рамките на групата съгласно член 249, или и двете. Член 214Крайно предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие 1. Когато централното управление на посоченото в член 211, параграф 2, букви а) и б) застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, или на застрахователен холдинг с централно управление в рамките на Общността се намира в държава-членка, различна от тази, в която се намира централното управление на крайното предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие, съгласно член 213, държавите-членки могат да разрешат на надзорните си органи, след допитване до органа за надзор над групата и крайното предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие, да решат да включат към надзора над групата крайното застрахователно или презастрахователно предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, или крайния застрахователен холдинг на национално ниво. В такъв случай надзорният орган обосновава решението си както пред органа за надзор над групата, така и пред крайното предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие. Членове 216—262 се прилагат mutatis mutиis съгласно разпоредбите, представени в параграфи 2—6. 2. Надзорният орган може да ограничи надзора над групата върху крайното предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, до един или няколко раздела от глава II. 3. Когато надзорният орган реши да приложи за крайното предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, глава II, раздел 1, изборът на метод, направен съгласно член 218 от органа за надзор над групата по отношение на крайното предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие, съгласно член 213, се признава за окончателен и се прилага от надзорния орган в съответната държава-членка. 4. Когато надзорният орган реши да приложи за крайното предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, глава II, раздел 1 и когато крайното предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие, съгласно член 213, е получило в съответствие с член 229 или 231, параграф 5 разрешение да изчислява груповото капиталово изискване за платежоспособност както и капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователните и презастрахователните предприятия от групата на базата на вътрешен модел, това решение се признава за окончателно и се прилага от надзорния орган в съответната държава-членка. В този случай, ако надзорният орган прецени, че рисковият профил на крайното предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, се отклонява значително от вътрешния модел, одобрен на ниво на Общността, и докато предприятието не отстрани надлежно забележките на надзорния орган, надзорният орган може да реши да наложи добавяне на капитал към изчисленото чрез прилагане на този модел групово капиталово изискване за платежоспособност на това предприятие или при извънредни обстоятелства, когато такова добавяне на капитал не би било подходящо, да изиска от предприятието да изчислява своето групово капиталово изискване за платежоспособност на базата на стандартната формула. Надзорният орган обосновава това решение както пред органа за надзор над групата, така и пред предприятието. 5. Когато надзорният орган реши да приложи спрямо крайното предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, глава II, раздел 1, на съответното предприятие не се разрешава съгласно член 234 или 247 да подава заявления за получаване на разрешение за прилагане на членове 236—241 по отношение на което и да било от неговите дъщерни предприятия. 6. Когато държавите-членки разрешат на надзорните си органи да вземат посоченото в параграф 1 решение, те предвиждат такова решение да не може да бъде взето или поддържано, когато крайното предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, е дъщерно предприятие на крайно предприятие на ниво на Общността, притежаващо дялово участие, съгласно член 213, и последното е получило съгласно член 235 или 247 разрешение за прилагане на членове 236—241 по отношение на това дъщерно предприятие. 7. Комисията може да приема правоприлагащи мерки, определящи обстоятелствата, при които посоченото в параграф 1 решение може да бъде взето. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 215Предприятие, притежаващо дялово участие, обхващащо няколко държави-членки 1. Когато държавите-членки разрешат на надзорните си органи да вземат посоченото в член 214 решение, те също им разрешават да вземат решение за сключване на споразумение с надзорните органи в други държави-членки, в които се намира друго свързано крайно предприятие на национално ниво, притежаващо дялово участие, с оглед на осъществяване на групов надзор на ниво под-група, обхващаща няколко държави-членки. Когато съответните надзорни органи са сключили споразумение съгласно настоящия параграф, алинея първа, надзорът над групата не се осъществява на ниво на посоченото в член 214 крайно предприятие, притежаващо дялово участие, намиращо се в държава-членка, различна от държавата-членка, в която се намира посочената в настоящия параграф, алинея първа под-група. 2. Изложените в член 241, параграфи 2—6 разпоредби се прилагат mutatis mutиis . 3. Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи обстоятелствата, при които посоченото в параграф 1 решение може да бъде взето. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ГЛАВА ІІ — Финансово състояние Раздел 1 — Групова платежоспособност Подраздел 1 — Общи разпоредби Член 216Надзор над груповата платежоспособност 1. Надзорът над групова платежоспособност се упражнява в съответствие с параграфи 2 и 3, член 250 и глава III. 2. В посочения в член 211, параграф 2, буква а) случай държавите-членки изискват от застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, да гарантират, че наличните допустими собствени средства в групата са винаги най-малко равни на груповото капиталово изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с подраздели 2, 3 и 4. 3. В посочения в член 211, параграф 2, буква б) случай държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, да гарантират, че наличните допустими собствени средства в групата са винаги най-малко равни на груповото капиталово изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с подраздел 5. 4. Посочените в параграфи 2 и 3 изисквания са обект на надзорен преглед от страна на органа за надзор над групата съгласно глава III. Представените в член 134 и в член 136, параграфи 1, 2 и 3 разпоредби се прилагат по аналогия. Член 217Честота на изчисляване 1. Органът за надзор над групата гарантира, че посочените в член 216, параграфи 2 и 3 изчисления се извършват поне един път в годината или от застрахователните или презастрахователните предприятия, или от застрахователния холдинг. Необходимите използвани данни и резултатите от изчислението се представят на органа за надзор над групата от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, или, ако начело на групата не е застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователния холдинг, или от предприятие от групата, определено от органа за надзор над групата след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група. 2. Застрахователните и презастрахователните предприятия, и застрахователният холдинг наблюдават постоянно груповото капиталово изискване за платежоспособност. Ако рисковият профил на групата се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено групово капиталово изискване за платежоспособност, груповото капиталово изискване за платежоспособност се преизчислява незабавно и се отчита пред органа за надзор над групата. Когато съществува доказателство, посочващо че рисковият профил на групата се е променил значително от датата на последно отчитане на груповото капиталово изискване за платежоспособност, органът за надзор над групата може да изиска преизчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност. Подраздел 2 — Избор на метод за изчисляване и общи принципи Член 218Избор на метод 1. Изчисляването на платежоспособността на ниво група от посочените в член 211, параграф 2, буква а) застрахователни и презастрахователни предприятия се извършва в съответствие с техническите принципи и с един от методите, изложени в членове 219—231. 2. Държавите-членки предвиждат, че изчисляването на платежоспособността на ниво група от посочените в член 211, параграф 2, буква а) застрахователни и презастрахователни предприятия се извършва в съответствие с метод 1, описан в подраздел 4. Държавите-членки разрешават обаче на своите надзорни органи, когато те поемат ролята на надзорни органи по отношение на определена група, да решат, след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група, дали да приложат груповия метод 2, описан в подраздел 4, или комбинация между метод 1 и 2, при условие че прилагането единствено на метод 1 не би било целесъобразно. Член 219Пропорционалност 1. При изчисляването на груповата платежоспособност се взема предвид пропорционалният дял, притежаван от предприятието, притежаващо дялово участие, в неговите свързани предприятия. За целите на алинея първа пропорционалният дял обхваща едно от двете: а) процента, използван за изготвяне на консолидираните счетоводни отчети, когато се използва метод 1; б) пропорционалния дял от записания капитал, притежаван пряко или косвено от предприятието, притежаващо дялово участие, когато се използва метод 2. Независимо от използвания метод обаче, когато свързаното предприятие е дъщерно предприятие и не разполага с достатъчно допустими собствени средства, за да покрие капиталовото си изискване за платежоспособност, общият недостиг от ликвидни средства на дъщерното предприятие се вземе предвид. Когато по мнение на надзорните органи отговорността на предприятието-майка, притежаващо дял от капитала, е строго ограничена до този дял от капитала, органът за надзор над групата може независимо от това да разреши недостигът от ликвидни средства на дъщерното предприятие да бъде взет предвид на пропорционална основа. 2. Органът за надзор над групата, след допитване до другите заинтересовани надзорни органи и до самата група, определя пропорционалния дял, който се взема предвид в следните случаи: а) когато по отношение на капитала не са налице връзки между някои от предприятията в групата; б) когато надзорният орган е определил че притежаваните, пряко или косвено, права на глас или капитал от едно предприятие могат да бъдат квалифицирани като участие, тъй като според становището на надзорния орган спрямо въпросното предприятие реално се упражнява значително влияние. Член 220Изключване на двойното използване на допустими собствени средства 1. Не се позволява двойното използване на собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, между различните застрахователни или презастрахователни предприятия, които се включват в изчислението. За тази цел при изчисляване на груповата платежоспособност, при условие че описаните в подраздел 4 методи не предвиждат обратното, се изключват следните суми: а) стойността на всеки актив на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, който представлява източник за финансиране на собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на едно от свързаните с него застрахователни или презастрахователни предприятия; б) стойността на всеки актив на застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано със застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, който представлява източник за финансиране на собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на това застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие; в) стойността на всеки актив на застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано със застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, който представлява източник за финансиране на собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на всяко друго застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано с това застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие. 2. Без да се засяга параграф 1, в изчислението могат да бъдат включени следните елементи, доколкото те са допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на съответното свързано предприятие: а) резерви, формирани от печалба, и бъдещи печалби, възникващи в животозастрахователно или презастрахователно предприятие, свързано със застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, чиято групова платежоспособност се изчислява; б) записан, но невнесен капитал на застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано със застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, чиято групова платежоспособност се изчислява. Във всеки един случай обаче следните елементи се изключват от изчислението: а) записан, но невнесен капитал, който представлява потенциално задължение за предприятието, притежаващо дялово участие; б) записан, но невнесен капитал на застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, който представлява потенциално задължение за свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие; в) записан, но невнесен капитал на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, който представлява потенциално задължение за друго застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано с притежаващото дялово участие застрахователно или презастрахователно предприятие. 3. Ако надзорните органи преценят, че някои, различни от посочените в параграф 2, собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, не могат да бъдат реално осигурени в наличност, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, чиято групова платежоспособност се изчислява, тези собствени средства могат да се включат в изчислението, доколкото те са допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаното предприятие. 4. Сумата на посочените в параграфи 2 и 3 собствени средства не може да превишава капиталовото изискване за платежоспособност на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие. 5. Допустимите собствени средства на застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано със застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, чиято групова платежоспособност се изчислява, които са обект на предварително разрешение от страна на надзорния орган съгласно член 89, могат да бъдат включени в изчислението единствено, ако те са надлежно разрешени от надзорния орган, отговорен за надзора над свързаното предприятие. Член 221Изключване на капитала, генериран в рамките на групата 1. При изчисляване на груповата платежоспособност не се вземат предвид собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, които възникват от реципрочно финансиране между застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, и всяко едно от следните предприятия: а) свързано предприятие; б) предприятие, притежаващо дялово участие; в) друго предприятие, свързано с някое от участващите в него предприятия. 2. Когато се изчислява груповата платежоспособност, не се вземат предвид собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, свързано със застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, чиято групова платежоспособност се изчислява, когато съответните собствени средства възникват от реципрочно финансиране с всяко предприятие, което е свързано със застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие. 3. Реципрочно финансиране се смята, че съществува, когато застрахователно или презастрахователно предприятие, или всяко негово свързано предприятие притежава акции или дялове, или отпуска заеми на друго предприятие, което пряко или косвено притежава собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на първото предприятие. Член 222Оценка Стойността на активите и пасивите се определя съгласно член 74. Подраздел 3 — Прилагане на методите за изчисляване Член 223Свързани застрахователни и презастрахователни предприятия Когато застрахователното или презастрахователното предприятие има повече от едно свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, груповата платежоспособност се изчислява, като се включва всяко едно от тези свързани застрахователни или презастрахователни предприятия. Държавите-членки могат да предвидят, че когато централното управление на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие е в държава-членка, различна от тази на застрахователното или презастрахователно предприятие, чиято групова платежоспособност се изчислява, при изчислението се взема предвид, по отношение на свързаното предприятие, капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства, допустими за покриване на това изискване, определени от другата държава-членка. Член 224Междинни застрахователни холдинги 1. При изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което посредством застрахователен холдинг притежава участие в свързано застрахователно предприятие, свързано презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, се взема предвид състоянието на този застрахователен холдинг. Единствено за целите на това изчисление междинният застрахователен холдинг се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, подчинено на изложените в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, и на изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 условия по отношение на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност. 2. В случай че междинният застрахователен холдинг притежава подчинен дълг или други допустими собствени средства, обект на ограничения съгласно член 98, те се признават като допустими собствени средства до размера, изчислен при прилагане на ограниченията съгласно член 98 към общия размер на допустимите собствени средства на ниво група спрямо капиталовото изискване за платежоспособност на ниво група. Допустимите собствени средства на междинен застрахователен холдинг, които са обект не предварително разрешение от страна на надзорния орган съгласно член 89, когато са притежание на застрахователно или презастрахователно предприятие, могат да бъдат включени в изчислението на груповата платежоспособност единствено, ако те са били надлежно разрешени от органа за надзор над групата. Член 225Свързани застрахователни и презастрахователни предприятия от трета страна 1. При изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предприятие, притежаващо дялово участие от застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, последното се третира, единствено за целите на изчислението, като свързано застрахователно или презастрахователно предприятие. Когато обаче третата страна, в която се намира централното управление на това предприятие, изисква то да има лиценз и му налага режим за платежоспособност, най-малко съпоставим на посочения в дял I, глава VI, държавите-членки могат да предвидят, че изчислението взема предвид, по отношение на това предприятие, капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства, допустими за удовлетворяване на това изискване, както са предвидени от съответната трета страна. 2. Проверката на съпоставимостта на режима на третата страна се осъществява от органа за надзор над групата при поискване от страна на предприятието, притежаващо дялово участие, или по собствена инициатива. Органът за надзор над групата се допитва до другите заинтересовани надзорни органи и до Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор преди вземане на решение относно съпоставимостта. 3. Комисията приема, след допитване до Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване и в съответствие с посочената в член 304, параграф 2 процедура, решение относно съпоставимостта на режим за платежоспособност на трета страна спрямо изложеното в дял I, глава VI. Тези решения биват редовно преразглеждани, за да вземат предвид промените на режима за платежоспособност, изложен в дял I, глава VI, и промените на режима за платежоспособност на третата страна. 4. Когато приетото от Комисията решение съгласно параграф 3 заключава, че режимът за платежоспособност на третата страна е съпоставим, параграф 2 не се прилага. Когато приетото от Комисията решение съгласно параграф 3 заключава че режимът за платежоспособност на третата страна не е съпоставим, посочения в параграф 1, алинея втора вариант, според който се вземат предвид капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства, както са предвидени от съответната трета страна, не е приложим и застрахователното или презастрахователното предприятие от третата страна се третира изцяло съгласно параграф 1, алинея първа. Член 226Свързани кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции При изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предприятие, притежаващо дялово участие в кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция, държавите-членки разрешават на своите застрахователни или презастрахователни предприятия, притежаващи дялово участие, да прилагат mutatis mutиis метод 1 или 2, представени в приложение I към Директива 2002/87/ЕО. Представеният в това приложение метод 1 се прилага обаче, само ако органът за надзор над групата е удовлетворен от нивото на интегрираното управление и вътрешния контрол по отношение на структурите, които са включени в обхвата на консолидацията. Избраният метод се прилага последователно във времето. Държавите-членки разрешават обаче на своите надзорни органи, когато те поемат ролята на надзорни органи по отношение на определена група, да вземат решение при поискване от страна на предприятието, притежаващо дялово участие, или по собствена инициатива за приспадане на дяловото участие съгласно параграф 1 от собствените средства, допустими за покриване на груповата платежоспособност на предприятието, притежаващо дялово участие. Член 227Липса на достъп до необходимата информация Когато информацията, необходима за изчисляване на груповата платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, по отношение на свързано предприятие с централно управление в държава-членка или в трета страна, не е достъпна за съответните надзорни органи, счетоводната стойност на това предприятие в застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, се приспада от собствените средства, допустими за покриване на груповата платежоспособност. В този случай нереализираните печалби, които са свързани с това дялово участие, не се признават за собствени средства, допустими за покриване на груповата платежоспособност. Подраздел 4— Методи за изчисляване Член 228Метод № 1 (основен метод): Метод, основан на счетоводно консолидиране 1. Изчисляването на груповата платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, се извършва на основата на консолидираните счетоводни отчети. Груповата платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, е разликата между: а) собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислени на основата на консолидирани данни; б) капиталовото изискване за платежоспособност на ниво група, изчислено на основата на консолидирани данни. Изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 и в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила се прилагат за изчисляването на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, и на капиталовото изискване за платежоспособност на ниво група въз основа на консолидирани данни. 2. Капиталовото изискване за платежоспособност на ниво група въз основа на консолидирани данни (консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност) се изчислява въз основа или на стандартната формула, или на одобрен вътрешен модел по начин, съответстващ на общите принципи съгласно дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1 и 2 и дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1 и 3. Консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност представлява най-малко сумата на следните позиции: а) минималното капиталово изискване, посочено в член 127, на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие; б) пропорционалният дял от минималното капиталово изискване на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия. Тази минимална сума се покрива от определените в член 98, параграф 5 допустими собствени средства. С цел да бъде определено, дали тези допустими собствени средства отговарят на изискванията за покриване на минималното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност, изложените в членове 219—227 принципи се прилагат mutatis mutиis . Изложените в член 137, параграфи 1 и 2 разпоредби се прилагат по аналогия. Член 229Вътрешен модел на групата 1. Във връзка със заявление за получаване на разрешение за изчисляване на консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност, както и на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия от група въз основа на вътрешен модел, подадено от застрахователно или презастрахователно предприятие и неговите свързани предприятия, или съвместно от свързаните предприятия на застрахователен холдинг, съответните надзорни органи си сътрудничат при вземането на решение дали да предоставят такова разрешение и, ако се налага, при определянето на реда и условията, на които такова разрешение подлежи. Посоченото в първа алинея заявление се подава само пред органа за надзор над групата. Органът за надзор над групата незабавно уведомява другите заинтересовани надзорни органи. 2. Съответните надзорни органи полагат необходимите усилия в рамките на правомощията си да достигнат до общо решене относно заявлението в срок от шест месеца от датата, на която органът за надзор над групата е получил пълното заявление. Органът за надзор над групата незабавно препраща пълното заявление на другите заинтересовани надзорни органи. 3. По време на посочения в параграф 2 период органът за надзор над групата се допитва, при поискване от страна на предприятието, притежаващо дялово участие, или от някой от заинтересовани надзорни органи, до Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор. Органът за надзор над групата може да се допита до комитета и по собствена инициатива. При допитване до комитета посоченият в параграф 2 период се удължава с два месеца. 4. При допитване до Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор надзорните органи надлежно се запознават с неговото становище преди да вземат своето общо решение. Органът за надзор над групата предоставя на заявителя посоченото в параграф 2 общо решение под формата на документ, съдържащ напълно обоснованото решение, както и обяснение за всяко значително отклонение от приетата от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор позиция. Общото решението се признава за окончателно и се прилага от съответните надзорни органи. 5. Ако съответните надзорни органи не достигнат до общо решение в рамките на посочения съответно в параграфи 2 и 3 период, органът за надзор над групата взема самостоятелно решение относно заявлението. При вземане на своето решение органът за надзор над групата надлежно взема предвид следното: а) становищата или резервите на другите засегнати надзорни органи, изразени в рамките на приложимия период; б) при допитване до Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор — становището на комитета. Решението се посочва в документ, съдържащ напълно обоснованото решение, както и обяснение за всяко значително отклонение от приетата от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор позиция. Органът за надзор над групата предава решението на заявителя и на другите заинтересовани надзорни органи. Решението се признава за окончателно и се прилага от съответните надзорни органи. 6. Когато някой от съответните надзорни органи счита, че рисковият профил на негово поднадзорно застрахователно или презастрахователно предприятие се отклонява значително от одобрения на ниво група вътрешен модел и докато предприятието не отстрани надлежно забележките на надзорния орган, този орган може да наложи съгласно член 37 добавяне на капитал към изчисленото чрез прилагане на този вътрешен модел капиталово изискване за платежоспособност на това застрахователно или презастрахователно предприятие. При извънредни обстоятелства, когато такова добавяне на капитал не би било подходящо, надзорният орган може да изиска от съответното предприятие да изчислява своето капиталово изискване за платежоспособност на базата на стандартната формула, посочена в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1 и 2. Надзорният орган обосновава всяко посочено в алинеи първа и втора решение както пред органа за надзор над групата, така и пред застрахователното или презастрахователното предприятието. Член 230Добавяне на капитал при група Когато се определя дали консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност отразява по подходящ начин рисковия профил на групата, органът за надзор над групата отделя специално внимание на следното: а) специфичните рискове, съществуващи на ниво група, които не биха били покрити в достатъчна степен от стандартната формула или използвания вътрешен модел, тъй като тяхното количествено измерение е трудно определимо; б) добавянето на капитал към капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия, наложено от съответните надзорни органи съгласно член 37 и член 229, параграф 6. Ако рисковият профил на групата не е подходящо отразен, може да бъде наложено добавяне на капитал към консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност. Консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, включващо добавения капитал, заменя неподходящото консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност с цел да се установи дали е налице нарушение на груповото капиталово изискване за платежоспособност. Член 231Метод № 2 (алтернативен метод): Метод на приспадане и агрегиране 1. Груповата платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, е разликата между: а) агрегираните допустими собствени средства на групата съгласно параграф 2; б) стойността на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие в застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, и агрегираното групово капиталово изискване за платежоспособност съгласно параграф 3. 2. Агрегираните допустими собствени средства на групата са сумата от: а) собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие; б) пропорционалния дял на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, от собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия. 3. Агрегираното групово капиталово изискване за платежоспособност е сумата от: а) капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие; б) пропорционалния дял от капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия. 4. Ако участието в свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия е изцяло или отчасти косвено, то стойността на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия в застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, включва стойността на това косвено участие, като се вземе предвид последователността на съответните участия, а позициите, посочени в букви б) от параграфи 2 и 3, включват съответстващите пропорционални дялове от собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия и съответно от капиталовото изискване за платежоспособност на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия. 5. Във връзка със заявление за получаване на разрешение за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия от група въз основа на вътрешен модел, представено от застрахователно или презастрахователно предприятие и неговите свързани предприятия, или съвместно от свързаните предприятия на застрахователен холдинг, член 229 се прилага mutatis mutиis . 6. Когато се определя дали агрегираното групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено съгласно параграф 3, отразява по подходящ начин рисковия профил на групата, съответните надзорни органи отделят специално внимание на специфичните рискове, съществуващи на ниво група, които не биха били покрити в достатъчна степен, тъй като тяхното количествено измерение е трудно определимо. Ако рисковият профил на групата се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на агрегираното групово капиталово изискване за платежоспособност, може да бъде наложено добавяне на капитал към агрегираното групово капиталово изискване за платежоспособност. Агрегираното групово капиталово изискване за платежоспособност, включващо добавения капитал, заменя неподходящото агрегирано групово капиталово изискване за платежоспособност с цел да се установи дали е налице нарушение на груповото капиталово изискване за платежоспособност. Член 232Правоприлагащи мерки Комисията може да приема правоприлагащи мерки, определящи техническите принципи и методи, изложени в членове 218—227, както и прилагането на членове 228—231, за да гарантира еднаквото прилагане в рамките на Общността. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Подраздел 5 — Надзор над груповата платежоспост при застрахователни и презастрахователни предприятия, които са дъщерни предприятия на застрахователен холдинг Член 233Групова платежоспособност на застрахователен холдинг Когато застрахователните и презастрахователните предприятия са дъщерни предприятия на застрахователен холдинг, органът за надзор над групата гарантира, че изчислението на платежоспособността на групата се осъществява на ниво застрахователен холдинг съгласно от член 218, параграф 2 до член 231. За целите на това изчисление предприятието-майка се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, подчинено на изложените в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1, 2 и 3 правила по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, и на изложените в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 условия по отношение на собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност. Подраздел 6— Подкрепа от групата Член 234Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: условия Държавите-членки предвиждат изложените в членове 236—241 правила да се прилагат за всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е дъщерно предприятие на застрахователно или презастрахователно предприятие при поискване от страна на последното, когато са изпълнени всички долупосочени условия: а) дъщерното предприятие, по отношение на което органът за надзор над групата не е взел решение съгласно 212, параграф 2, е включено в надзора над групата, осъществяван от органа за надзор над групата на ниво предприятие-майка в съответствие с настоящия дял; б) процедурите за управление на риска и механизмите за вътрешен контрол на предприятието-майка покриват дъщерното предприятие и предприятието-майка отговаря на изискванията на надзорните органи по отношение на разумното управление на дъщерното предприятие; в) предприятието-майка декларира посредством правно обвързващ документ в писмена форма, приет от органа за надзор над групата съгласно член 237, че собствени средства, допустими съгласно член 98, параграф 5, при необходимост ще бъдат прехвърлени в рамките на ограниченията, възникващи от прилагането на член 237; г) от страна на предприятието-майка е представено заявление за получаване на разрешение за прилагане на членове 236—241 и въпросното заявление е получило положителен отговор съгласно изложената в член 235 процедура. Член 235Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: решение относно заявлението 1. Във връзка със заявления за получаване на разрешение, които трябва да отговарят на правилата по членове 236—241, съответните надзорни органи си сътрудничат и се консултират при вземането на решение относно предоставяне или отхвърляне на исканото разрешение и определянето на реда и условията, ако има такива, на които такова разрешение подлежи. Посоченото в първа алинея заявление се подава само пред органа за надзор над групата. Той незабавно уведомява другите участващи надзорни органи. 2. Съответните надзорни органи полагат усилия в рамките на правомощията си да достигнат до общо решене относно заявлението в срок от шест месеца от датата, на която органът за надзор над групата е получил пълното заявление. Органът за надзор над групата незабавно препраща пълното заявление на другите надзорни органи. Общото решение се формулира в документ, съдържащ напълно обоснованото решение, който органът за надзор над групата предава на подателя на заявлението. Посоченото по-горе общо решение се признава за окончателно и се прилага от надзорните органи в съответните държави-членки. 3. Ако съответните надзорни органи не достигнат до общо решение в рамките на шест месеца, органът за надзор над групата взема самостоятелно решение относно заявлението. Решението се формулира в документ, съдържащ напълно обоснованото решение, и отчита мненията и резервите на другите съответни надзорни органи, изразени в рамките на шест месеца. Органът за надзор над групата предава решението на заявителя и на другите надзорни органи. Решението се признава за окончателно и се прилага от съответните надзорни органи. Член 236Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: определяне на капиталовото изискване за платежоспособност 1. Посредством дерогация от членове 37 и 229 капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерно предприятие се изчислява в съответствие с параграфи 2, 3 и 4. 2. Ако капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие е изчислено въз основа на вътрешен модел, одобрен на ниво група съгласно член 229, и надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, смята, че неговият рисков профил се отклонява значително от вътрешния модел, и докато предприятието не отстрани надлежно забележките на надзорния орган, този орган може, в случаите, посочени в член 37, да предложи на органа за надзор над групата да наложи изискването за добавен капитал към изчисленото посредством прилагането на този модел капиталово изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие, или при изключителни обстоятелства, когато подобно изискване за добавен капитал не е уместно, да изиска от това предприятие да изчисли капиталовото изискване за платежоспособност въз основа на стандартната формула. Надзорният орган обосновава това решение както пред дъщерното предприятие, така и пред органа за надзор над групата. 3. Ако капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие е изчислено въз основа на стандартната формула и надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, смята, че неговият рисков профил се отклонява значително от залегналите в стандартната формула допускания, и докато предприятието не отстрани надлежно забележките на надзорния орган, този орган може, в случаите, посочени в член 37, да предложи на органа за надзор над групата да наложи изискването за добавен капитал към капиталово изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие. Надзорният орган обосновава това решение както пред дъщерното предприятие, така и пред органа за надзор над групата. 4. Ако надзорният орган и органът за надзор над групата не достигнат до съгласие или ако органът за надзор над групата не вземе решение в рамките на един месец от предложението на надзорния орган, въпросът се подлага за обсъждане в Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, който се произнася по случая в срок от два месеца. Органът за надзор над групата разглежда надлежно полученото становище преди да вземе окончателно решение. Органът за надзор над групата представя решението на дъщерното предприятие и надзорните органи. Ако органът за надзор над групата не вземе окончателно решение в рамките на един месец от датата на становището на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, предложението на надзорните органи ще се счита за прието. Член 237Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: покритие на капиталовото изискване за платежоспособност 1. Чрез дерогация на член 98, параграф 4 разликата между капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на дъщерното предприятие се покрива или от допустимите съгласно член 98, параграф 4 собствени средства, или от групова подкрепа, или чрез комбинация от двете. За целите на класифицирането на собствени средства по редове съгласно членове 93—96, груповата подкрепа се разглежда като допълнителни собствени средства. 2. Груповата подкрепа се заявява под формата на декларация пред органа за надзор над групата, във формата на правно обвързващ документ, и представлява задължение за прехвърляне на допустими съгласно член 98, параграф 5 собствени средства. 3. Преди да приеме описаната в параграф 2 декларация, органът за надзор над групата проверява: а) дали групата разполага с достатъчно допустими собствени средства да покрие своето консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност; б) дали съществува настояща или очаквана съществена материална или правна пречка пред бързото прехвърляне на посочените в параграф 2 допустими собствени средства; в) дали съдържащият декларацията за групова подкрепа документ отговаря на всички законодателни изисквания, които се прилагат по отношение на предприятието-майка, за да бъде признат като правно задължение и дали всяко сезиране на правен или административен орган няма да има преустановяващо действие. Член 238Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: наблюдаване на капиталовото изискване за платежоспособност 1. Чрез дерогация от член 136 надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, не е отговорен за налагането на капиталовото изискване за платежоспособност чрез вземането на мерки на ниво дъщерното предприятие. Надзорният орган обаче продължава да следи капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие, както е посочено в параграфи 2 и 3. 2. Ако капиталовото изискване за платежоспособност не е вече напълно покрито от комбинацията между допустимите съгласно член 98, параграф 4 собствени средства и размера на груповата подкрепа, заявена съгласно член 237, но допустимите съгласно член 98, параграф 5 собствени средства са в достатъчен размер, за да покрият минималното капиталово изискване, надзорният орган може да поиска от предприятието-майка да предостави нова декларация, с която груповата подкрепа да бъде променена до размера, необходим за пълното покритие на капиталовото изискване за платежоспособност. 3. Ако капиталовото изискване за платежоспособност не е вече напълно покрито от комбинацията между допустимите съгласно член 98, параграф 4 собствени средства и размера на груповата подкрепа, заявен съгласно член 237, и допустимите съгласно член 98, параграф 5 собствени средства не са достатъчни да покрият минималното капиталово изискване, надзорният орган може да поиска от предприятието-майка да прехвърли такава част от допустимите съгласно член 98, параграф 5 собствени средства, каквато е необходима да се покрие отново минималното капиталово изискване, както и да предостави нова декларация, с която груповата подкрепа да бъде променена до размера, необходим за пълното покритие на капиталовото изискване за платежоспособност. 4. Преди да приеме описаната в параграфи 2 и 3 нова декларация, органът за надзор над групата проверява дали посочените в член 237 условия са изпълнени. Ако предприятието-майка не представи новата декларация или ако новата декларация е отхвърлена, дерогациите съгласно член 236 и член 237, параграф 1 престават да се прилагат. Надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, си възстановява пълното право да определя капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие и да взема необходимите мерки, за да гарантира, че то е адекватно покрито от допустимите съгласно член 98, параграф 4 собствени средства. Предприятието-майка обаче не се освобождава от задължението, поето по силата на последната приета декларация. Член 239Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: ликвидация Когато дъщерното предприятие е в процедура по ликвидация и е обявено в несъстоятелност, надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, по собствена инициатива или по искане на някой друг орган, компетентен относно процедурата по ликвидация по силата на дял ІV, изисква от предприятието-майка да прехвърли допустими собствени средства на дъщерното предприятие, доколкото те са необходими за покриване на задължения към титулярите на полици, до размера на груповата подкрепа, заявена в последната приета декларация. Член 240Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: прехвърляне на собствени средства 1. В описаните в членове 238 и 239 случаи надзорният орган отправя искането си към предприятието-майка и незабавно информира органа за надзор над групата. Ако предприятието-майка не прехвърли в кратки срокове допустими собствени средства на дъщерното предприятие, органът за надзор над групата използва всичките си правомощия, включително правомощията по член 142, да гарантира, че групата ще извърши поискания превод при първа възможност. 2. Груповата подкрепа може да бъде осигурена от допустими собствени средства, налични в предприятието-майка или в някое дъщерно предприятие, при условие че това дъщерно предприятие, ако то е застрахователно или презастрахователно предприятие, разполага с допустими собствени средства, надвишаващи минималното капиталово изискване. Надзорният орган, лицензирал това дъщерно предприятие, няма да възпрепятства прехвърлянето на такива допустими собствени средства в излишък. Ако токова прехвърляне обаче доведе до нарушаване на капиталовото изискване за платежоспособност на това дъщерно предприятие, то може да се извърши, само след като предприятието-майка представи декларация за необходимото ниво на групова подкрепа, която да бъде приета от органа за надзор над групата. 3. Преди да приеме новата декларация, направена в съответствие с параграф 2, органът за надзор над групата проверява дали посочените в член 237 условия са изпълнени. Ако прехвърлянето обаче е извършено съгласно параграф 1, органът за надзор над групата проверява дали групата продължава да разполага с достатъчно допустими собствени средства за покритие на нейното групово капиталово изискване за платежоспособност. Ако това изискване не е спазено, органът за надзор над групата взема подходящите мерки да гарантира, че групата ще предприеме в приемливи срокове необходимите действия. Член 241Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: оповестяване Наличието на декларации за групова подкрепа и тяхното използване се оповестява публично както от предприятието-майка, така и от съответното дъщерно предприятие. Член 242Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: преустановяване на дерогации за дъщерно предприятие 1. Дерогациите, предвидени в членове 236, 237 и 238, престават да се прилагат в следните случаи: а) посоченото в член 234, буква а) условие вече не е изпълнено; б) посоченото в член 234, буква б) условие вече не е изпълнено и групата не отстранява нарушението на условието в подходящи срокове; В посочения в алинея първа, буква а) случай, ако органът за надзор над групата реши да изключи дъщерното предприятие от извършвания от него надзор над групата, той незабавно уведомява съответния надзорен орган. За целите на алинея първа, буква б) предприятието-майка е отговорно да осигури непрекъснатото спазване на условието. В случай на нарушение, предприятието-майка незабавно информира органа за надзор над групата и органа за надзор над съответното дъщерно предприятие. Предприятието-майка представя план за отстраняване на нарушението в приемливи срокове. Без да се засяга трета алинея, органът за надзор над групата проверява поне веднъж годишно по своя собствена инициатива, дали условието по член 234, буква б) се спазва. Органът за надзор над групата извършва проверката при искане от съответния надзорен орган, ако последният има съществени забележки относно постоянното изпълнение на условието. Ако извършената проверка установи слабости, органът за надзор над групата изисква от предприятието-майка да представи план за отстраняване на слабостите в приемливи срокове. Ако органът за надзор над групата прецени, че посоченият в трета или четвърта алинея план е недостатъчен, или впоследствие, че не се прилага в договорените срокове, органът за надзор над групата решава, че посоченото в член 234, буква б) условие не е спазено и незабавно информира съответния надзорен орган. 2. Когато дерогациите, предвидени в членове 236, 237 и 238, престанат да се прилагат, надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, си възстановява пълното право да определя капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерното предприятие и да взема необходимите мерки, за да гарантира, че то е адекватно покрито от допустимите съгласно член 98, параграф 4 собствени средства. Предприятието-майка обаче не се освобождава от задълженията, поети по силата на последните приети декларации в съответствие с членове 237, 238 и 240. Член 243Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: преустановяване на дерогации за всички дъщерни предприятия 1. В допълнение на случаите, предвидени в член 242, дерогациите по членове 236, 237 и 238, престават да се прилагат в следните случаи: а) някое от условията, посочени в член 237, параграф 3, не се изпълнява и нарушението не е отстранено в подходящи срокове, както е определено в параграф 2; б) групата не разполага вече с достатъчни допустими собствени средства за покриване на минималното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност съгласно член 228, параграф 2. 2. В случая, описан в параграф 1, буква а), предприятието-майка е отговорно да осигури непрекъснатото спазване на всички условия. В случай на нарушение на което и да е от тези условия, предприятието-майка незабавно информира органа за надзор над групата и органа за надзор над съответното дъщерно предприятие. Предприятието-майка представя план за отстраняване на нарушението в приемливи срокове. Без да се засяга първа алинея, органът за надзор над групата проверява поне веднъж годишно по своя собствена инициатива, дали условията, посочени член 237, параграф 3, се спазват. Ако извършената проверка установи слабости, органът за надзор над групата изисква от предприятието-майка да представи план за отстраняване на слабостите в приемливи срокове. Ако органът за надзор над групата прецени, че посоченият в първа или втора алинея план, е недостатъчен, или впоследствие, че не се прилага в договорените срокове, органът за надзор над групата решава, че посочените в член 237, параграф 3 условия не се спазват и незабавно информира съответните надзорни органи. В посочения в параграф 1, буква б) случай органът за надзор над групата незабавно уведомява другите съответни надзорни органи. 3. Когато дерогациите, предвидени в членове 236, 237 и 238, престанат да се прилагат, надзорните органи, лицензирали дадено дъщерно предприятие, към което се прилагат посочените в членове 236—241правила, си възстановяват пълното право да определят капиталовото изискване за платежоспособност на тези дъщерни предприятия и да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че то е адекватно покрито от допустимите съгласно член 98, параграф 4 собствени средства . Предприятието-майка обаче не се освобождава от задълженията, поети по силата на последните приети декларации в съответствие с членове 237, 238 и 240. 4. Ако групата възстанови достатъчно допустими собствени средства за покриване на минималното консолидирано групово капиталовото изискване за платежоспособност, посочено в член 228, параграф 2, дерогациите по членове 236, 237 и 238 се прилагат само, ако предприятието-майка представи ново заявление и получи положителен отговор в съответствие с процедурата по член 235. Член 244Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: намаляване на груповата подкрепа 1. Ако предприятието-майка и органът за надзор над групата получат няколко искания за прехвърляне на допустими собствени средства в съответствие с член 238 или 239 и групата не разполага с достатъчно допустими собствени средства, за да отговори на всички тези искания, сумите, заявени в последните приети декларации, се намаляват, когато е необходимо. Намалението се изчислява за всяко дъщерно предприятие с оглед да се гарантира, че всяко дъщерно предприятие отговаря на същото съотношение между, от една страна, сумата на неговите налични активи и размера на прехвърлянията от страна на групата, и от друга страна, сумата на неговите технически резерви и минималното капиталово изискване. 2. Държавите-членки гарантират, че задълженията, произтичащи от застрахователни договори, сключени от предприятието-майка, не получават по-благоприятно третиране отколкото задълженията, произтичащи от застрахователни договори, сключени от което и да е от дъщерните предприятия, към което се прилагат правилата съгласно членове 236—241. Член 245Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: правоприлагащи мерки За да се гарантира еднаквото прилагане на членове 234—244, Комисията приеме правоприлагащи мерки, уточняващи следното: а) критериите, които се прилагат, когато се оценява дали условията по член 234 са изпълнени; б) критериите, които се прилагат, когато се проверява дали изискваният по член 237 са изпълнени; в) средствата, които се използват при оповестяване на посочената в член 241 информация; г) процедурите, които се прилагат от надзорните органи, когато обменят информация, упражняват правомощията си и изпълняват своите задължения в съответствие с членове 235—240 и членове 242, 243 и 244. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 246Дъщерни предприятия на застрахователно или презастрахователно предприятие: преглед Комисията представя на Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване, най-късно пет години след посочената в член 310, параграф 1 дата, доклад относно приетите съгласно настоящия подраздел правила в държавите-членки и практики на надзорните органи. Докладът разглежда по-специално подходящото ниво на собствени средства, които дадено дъщерно предприятие трябва да поддържа, ако принадлежи към група, която изпълнява условията на настоящия подраздел, формата под която груповата подкрепа трябва да бъде заявена, позволения размер на груповата подкрепа и нивото на собствените средства, при което дерогациите по членове 236, 237 и 238 престават да бъдат прилагани. Член 247Дъщерни предприятия на застрахователен холдинг Членове 234—246 се прилагат mutatis mutиis към застрахователните и презастрахователните предприятия, които са дъщерно предприятие на застрахователен холдинг Раздел 2 — концентрацията на риска и сделки в рамките на групата Член 248Надзор над концентрацията на риск 1. Надзорът над концентрацията на риска на ниво група се упражнява в съответствие с член 250, параграфи 2 и 3, и глава III. 2. Държавите–членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия или застрахователните холдинги да докладват пред органа за надзор над групата периодично, но най-малко един път в годината, всяка значителна концентрация на риска на ниво група. Необходимата информация се представя на органа за надзор над групата от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е начело на групата, или ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователния холдинг, или от застрахователното или презастрахователното предприятие от групата, посочено от органа за надзор над групата след допитване до другите надзорни органи и до самата група. Концентрациите на риск подлежат на надзорен преглед от органа за надзор над групата. 3. Органът за надзор над групата след допитване до другите съответни надзорни органи и групата, определя вида рискове, които застрахователните и презастрахователните предприятия в определена група докладват при всички обстоятелства. Когато органът за надзор над групата и другите съответни надзорни органи определят категориите или дават становището си относно вида рискове, те се съобразяват със специфичната структура на групата и на нейното управление на риска. С оглед да се определи значителната концентрация на риск, която трябва да бъде докладвана, органът за надзор над групата, след допитване до другите надзорни органи и до групата, налага подходящи прагове въз основа на капиталовата платежоспособност или на техническите резерви, или и на двете. Когато разглежда концентрациите на риска, органът за надзор над групата наблюдава по-специално вероятността от разпространяване на риска вътре в групата, риска от конфликт на интереси и нивото или обема на рисковете. 4. За целите на параграфи 2 и 3 Комисията може да приеме правоприемащи мерки по отношение на дефинирането и разпознаването на значителната концентрация на риск и докладването на такава концентрация на риск. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 249Надзор над сделки в рамките на групата 1. Надзорът над сделки в рамките на групата се упражнява в съответствие с параграфи 2 и 3, член 250 и глава III. 2. Държавите–членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия или застрахователните холдинги да докладват периодично, но най-малко един път в годината, на органа за надзор над групата всички значителни сделки в рамките на групата между застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на групата. Освен това държавите-членки изискват докладването на изключително значими сделки в рамките на групата при първа възможност. Необходимата информация се представя на органа за надзор над групата от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е начело на групата, или, ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие, от застрахователния холдинг или от застрахователното, или презастрахователното предприятие от групата, посочено от органа за надзор над групата след допитване до другите надзорни органи и до самата група. Сделките в рамките на групата подлежат на надзорен преглед, извършван от органа за надзор над групата. 3. Органът за надзор над групата, след допитване до другите съответни надзорни органи и групата, определя вида сделки в рамките на групата, които застрахователните и презастрахователните предприятия в определена група трябва да докладват при всички обстоятелства. Член 248, параграф 3 се прилага аналогично. 4. Комисията може да приеме правоприемащи мерки по отношение на дефинирането и разпознаването на значителни сделки в рамките на групата и докладването на такава сделки за целите на параграфи 2 и 3. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Раздел 3 – управление на риска и вътрешен контрол Член 250Надзор над системата на управление 1. Изискванията от дял І, глава ІV, раздел 2 се прилагат mutatis mutиis на ниво група. Без да се засяга първа алинея, системите за управление на риска и вътрешния контрол и отчетните процедури се прилагат последователно във всички предприятия, попадащи в обхвата на груповия надзор съгласно член 211, параграф 2, букви а) и б), така че тези системи и отчетни процедури да могат да бъдат контролирани на ниво група. 2. Без да се засяга параграф 1, механизмите за групов вътрешен контрол включват поне следното: а) подходящи механизми по отношение на груповата платежоспособност с цел определяне и измерване на всички поети съществени рискове и подходящото съотношение на допустимите собствени средства към рисковете; б) добри отчетни и счетоводни процедури за наблюдение и управление на сделките в рамките на групата и на концентрацията на риска. 3. Системите и отчетните процедури, посочени в параграфи 1 и 2 , подлежат на надзорен преглед от органа за надзор над групата в съответствие с изложените в глава ІІІ правилата. 4. Държавите-членки изискват от участващото застрахователно или презастрахователно предприятие или от застрахователния холдинг да извършва на ниво група оценяването по силата на член 144. Оценяването на собствения риск и на платежоспособността, извършени на ниво група, подлежат на надзорен преглед от органа за надзор над групата в съответствие с глава ІІІ. Ако участващото застрахователно или презастрахователно предприети или застрахователният холдинг реши и при съгласие от страна на органа за надзор над групата, то може да извърши предвиденото съгласно член 44 оценяване едновременно на ниво група и на ниво на дъщерното предприятие в групата и може да изработи един документ, съдържаш всички оценки. Ако групата избере предвидения във втора алинея вариант, тя представя документите едновременно на всички заинтересовани надзорни органи. Изборът на този вариант не освобождава съответните дъщерни предприятия от задължението да гарантират, че изискванията съгласно член 44 са спазени. ГЛАВА ІІІ — МЕРКИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА НАДЗОРА НАД ГРУПА Член 251Орган за надзор над групата 1. Съответните надзорни органи на държавите-членки определят един надзорен орган, отговорен за координацията и упражняването на надзора над групата (наречен по-долу „орган за надзор над групата“). 2. Ако един и същ надзорен орган отговаря за всички застрахователни и презастрахователни предприятия в една група, задачата на органа за надзор над групата се изпълняват от този надзорен орган. При всички други случаи и при условията на параграф 3, задачата на органа за надзор над групата се изпълняват от следните органи: а) ако начело на групата стои застрахователно или презастрахователно предприятие — от надзорния орган, лицензирал това предприятие; б) ако групата не се оглавява от застрахователно или презастрахователно предприятие — от надзорния орган, определен съгласно следните условия: i) ако предприятието-майка на застрахователно или презастрахователно предприятие е застрахователен холдинг — от надзорния орган, лицензирал това застрахователно или презастрахователно предприятие; ii) ако даден застрахователен холдинг е предприятия–майка на повече от едно застрахователно или презастрахователно предприятие, чието централно управление се намира в Общността, и едно от тези предприятия е било лицензирано в държавата–членка, в която се намира централното управление на застрахователния холдинг — от надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие, лицензирано в тази държава-членка; iii) ако начело на групата стоят повече от един застрахователен холдинг с централни управления в различни държави-членки и във всяка от тези държави има застрахователно или презастрахователно предприятие — от надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голям общ баланс; iv) ако даден застрахователен холдинг е предприятие–майка на повече от едно застрахователно или презастрахователно предприятие, чието централно управление се намира в Общността, и никое от тези предприятие не е лицензирано в държавата-членка, в която се намира централното управление на застрахователния холдинг — от надзорния орган, лицензирал застрахователното или презастрахователното предприятие с най-голям общ баланс; v) ако групата няма предприятие–майка или във всички други случаи — от надзорния орган, лицензирал застрахователното или презастрахователното с най-голям общ баланс. 3. В особени случаи съответните надзорни органи могат по общо съгласие да не приложат посочените в параграф 2 критерии, ако тяхното прилагане бъде счетено за неподходящо, като се имат предвид структурата на групата и относителното значение на дейностите на застрахователните и презастрахователните предприятия в различни страни, и да изберат друг надзорен орган за органа за надзор над групата. За целта всеки от съответните надзорни органи може да поиска обсъждане на целесъобразността на посочените в параграф 2 критериите. Подобно обсъждане не може да се провежда повече от веднъж годишно. Съответните надзорни органи полагат всички усилия в рамките на правомощията си да достигнат до общо решене относно избора на орган за надзор над групата в срок от три месеца от получаването на искането за обсъждане. Преди да вземат решението си, съответните надзорни органи дават на групата възможност да изложи становището си. 4. Ако в рамките на три месеца не бъде достигнато до общо решение, задачата на органа за надзор над групата се изпълнява от надзорния орган на държавата-членка, в която групата развива най-важните си застрахователни и презастрахователни дейности. Ако обаче другите въпросни надзорни органи отхвърлят резултата с мнозинство, определянето на орган за надзор над групата се отнася в срок от един месец от датата на първоначалното определяне, към Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, който взема решение в срок от един месец, след като въпросът е бил отнесен към него. 5. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор информира Комисията, поне веднъж годишно, за всякакви значителни трудности при прилагането на параграфи 2, 3 и 4. 6. Ако в държава-членка съществува повече от един надзорен орган за финансов надзор над застрахователни и презастрахователни предприятия, тази държава-членка взема необходимите мерки, за да обезпечи координацията на тези органи. Член 252Права и задължения на органа за надзор над групата – споразумения за координация 1. Правата и задълженията, възложени на органа за надзор над групата по отношение на груповия контрол, обхващат следното: а) координация на събирането и разпространяването на полезна и съществена информация при нормално развитие на дейността, както и при спешни ситуации, включително разпространяване на информация, която е от значение за надзорната задача на надзорния орган; б) надзорен преглед и оценяване на финансовото състояние на групата; в) оценка на съблюдаването от страна на групата на правилата за платежоспособност и концентрацията на риск, и за сделките в рамките на групата, посочени в членове 216—249; г) оценка на системата на управление на групата, съгласно член 250, и на спазването от страна на членовете на административния или управителен орган на предприятието, притежаващо дялово участие, на изискванията по член 42 и член 261; д) планиране и координация на надзорните дейности посредством редовни срещи или други подходящи мерки, при нормално развитие на дейността както и в спешни ситуации, в сътрудничество със съответните надзорни органи; е) други задачи, мерки и решения, възложени на органа за надзор над групата от настоящата директива или произтичащи от прилагането на настоящата директива, по–специално ръководенето на процеса на валидиране на вътрешния модел на ниво група, съгласно член 229 и 231, и на процеса на разрешаване на групова подкрепа, съгласно член 235. 2. С цел да се улесни груповия надзор, органът за надзор над групата и другите съответни надзорни органи примат споразумения за координация. Тези споразумения за координация могат да възлагат допълнителни задачи на органа за надзор над групата и могат да уточняват, без да засягат каквито и да е мерки, приети по силата на настоящата директива, процедурите, които трябва да следват съответните надзорни органи при вземането на решенията съгласно член 211, параграф 3, член 212, параграф 2, член 213, параграф 2, членове 214, 215 и 217, член 218, параграф 2, член 219,параграф 2, член 225, параграф 2, членове 236, 248 и 249, член 251, параграфи 3 и 4, членове 254, 263 и 264, и процедурите за сътрудничество с други надзорни органи. 3. Комисията приема правоприемащи мерки по отношение на координацията на надзора над групата за целите на параграфи 1 и 2. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 253Сътрудничество и обмен на информация между надзорните органи 1. Органите, отговарящи за надзора над индивидуални застрахователни и презастрахователни предприятия в група, и органът за надзор над групата си сътрудничат тясно, включително в случаи, когато застрахователното или презастрахователното предприятие изпитва финансови затруднения. Без да се нарушават техните съответни отговорности, тези органи, независимо дали са установени в една и съща държава–членка, или не, си обменят всякаква съществена или полезна информация, която може да подпомогне или улесни изпълнението на надзорните задължения на другите органи съгласно настоящата директива. За тази цел надзорните органи и органът за надзор над групата предоставят при поискване и по своя собствена инициатива всякаква полезна информация. Посочената във втора алинея информация се разглежда като значима, ако може съществено да повлияе върху оценката на финансовото състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие. 2. Комисията приема правоприемащи мерки, определящи данните, които редовно трябва да бъдат събирани от органа за надзор над групата и предоставяни на другите съответни надзорни органи или да бъдат съобщавани на органа за надзор над групата от другите съответни надзорни органи. Комисията приеме правоприлагащи мерки, посочващи съществените или полезни данни за надзора на ниво група, с оглед на засилване на сближаването в областта на надзорното отчитане. Мерките, посочени в първа и втора алинеи, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. Член 254Консултации между надзорните органи 1. Съответните надзорни органи, преди да вземат решение, което е от значение за надзорните задължения, упражнявани от други надзорни органи, се консултират помежду си относно: а) промени в структурата на акционерите, организационната или управленската структура на застрахователните или презастрахователните предприятия в група, които промени изискват одобрение или разрешение от надзорните органи; б) сериозни санкции или изключителни мерки, предприети от надзорните органи, включително налагането съгласно член 37 на изискване за добавен капитал към капиталовото изискване за платежоспособност и налагане на всякакви ограничения върху използването на вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно дял І, глава VІ, раздел 4, подраздел 3. За целите на точка б), винаги се взема мнението на органа за надзор над групата. Освен това съответните надзорни органи се консултират помежду си, преди да вземат решение, което се основава на информация, получена от други надзорни органи. 2. Надзорният орган може да реши да не се консултира с другите надзорни органи в спешни случаи, или когато съществува опасност това допитване да застраши ефективността на решението. В този случая надзорният орган уведомява незабавно другите съответни надзорни органи. Член 255Искания, отправени от органа за надзор над групата, към други надзорни органи Органът за надзор над групата може да поиска от надзорните органи на държавата–членка, в която се намира централното управление на предприятието–майка, и когато те самите не упражняват надзор над групата в съответствие с член 251, да изискат от предприятието-майка да предостави всякаква информация, която би била полезна за изпълнението на неговите права и задължения на координатор, както са определени в член 252, и да предадат тази информация на органа за надзор над групата. Органът за надзор над групата, когато има нужда от посочената в член 258, параграф 2 информация, която вече е били предоставена на друг надзорен орган, се обръща към този орган, когато това е възможно, за да се избегне дублирането на отчитане пред различните органи, участващи в надзора. Член 256Сътрудничество с органи, отговарящи за кредитните институции и инвестиционните посредници Когато застрахователно или презастрахователно предприятие и кредитна институция по смисъла на Директива 2006/48/ЕИО или инвестиционен посредник по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, или и двете, са пряко или непряко свързани или имат общо предприятие, притежаващо дялово участие, съответните надзорни органи и органите, отговарящи за надзора над тези други предприятия, поддържат тясно сътрудничество помежду си. Без да се засягат съответните им отговорности, тези органи си предоставят взаимно всякаква информация, която би могла да улесни тяхната задача, и по-специално посочената в настоящия дял информация. Член 257Професионална тайна и поверителност Държавите–членки разрешават обмена на информация между техните надзорни органи и между техните надзорни органи и други органи, както е посочено в членове 253—256. Информация, получена в рамките на надзора над групата, и по-специално всяка информация, разменена между надзорните органи или между надзорните органи и други органи, в съответствие с настоящия дял, попада в обхвата на разпоредбите на член 297 относно професионалната тайна и съобщаването на поверителна информация. Член 258Достъп до информация 1. Държавите–членки гарантират, че физическите и юридическите лица, попадащи под обхвата на надзора над групата, и техните свързани предприятие и предприятия, притежаващи дялово участие, са в състояние да обменят информация, която би могла да бъде полезна за целите на надзора над групата. 2. Държавите-членки осигуряват достъп на техните надзорни органи, отговорни за упражняване на надзор над групата, до всякаква информация, полезна за целите на надзора, независимо от естеството на въпросното предприятие. Член 35 се прилага mutatis mutиis. Съответните надзорни органи могат сами да се обръщат директно към предприятията в групата, за да получат необходимата информация, само ако тази информация е била изискана от застрахователното или презастрахователното предприятие, което подлежи на групов надзор, и не е била предоставена от него в приемливи срокове. Член 259Проверка на информацията 1. Държавите-членки гарантират, че надзорните им органи могат да извършват на тяхна територия, сами или чрез посредници, назначени за тази цел, проверка на място на информацията по член 258 в помещенията на всяко от следните: а) застрахователното или презастрахователното предприятие, подлежащо на групов надзор; б) свързани предприятия на това застрахователно или презастрахователно предприятие; в) предприятия-майка на това застрахователно или презастрахователно предприятие; г) свързани предприятия на предприятието-майка на това застрахователно или презастрахователно предприятие. 2. Когато надзорните органи желаят в специфични случаи да проверят информацията относно предприятие, регулирано или не, което принадлежи към група, и чието централно управление е в друга държава–членка, те искат от надзорните органи на тази друга държава–членка да разпоредят извършването на тази проверка. Органите, които получат такова искане, го придвижват в рамките на техните компетенции, или като направят те самите тази проверка, или като разрешат на одитор или експерт да я направи, или като разрешат на органа, отправил искането, да я извърши сам. Органът за надзор над групата бива информиран за предприетото действие. Надзорният орган, отправил искането, ако пожелае, може да участва в проверката, когато не я извършва самостоятелно. Член 260Отчет за груповата платежоспособност и финансово състояние 1. Държавите-членки изискват от участващите застрахователни и презастрахователни предприятия или застрахователни холдинги всяка година да оповестяват публично отчет за платежоспособността и финансовото състояние на групата. Членове 50 и 52—54 се прилагат mutatis mutиis. 2. Ако участващо застрахователно или презастрахователно предприятие, или застрахователен холдинг реши и при съгласие от страна на органа за надзор над групата, може да представи индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние, съдържащ следното: а) информацията за групата, която трябва да бъде оповестена съгласно параграф 1; б) информацията за което и да е от дъщерните предприятия в рамките на групата, която трябва да бъде оповестена в съответствие с членове 50 и 52—54. 3. Ако посоченият в параграф 2 отчет не включва информацията, която надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие в рамките на групата, изисква от подобни предприятия да предоставят, и когато пропускът е съществен, съответният надзорен орган има правото да изиска от въпросното дъщерно предприятие да оповести необходимата допълнителна информация. Член 261Административен или управителен орган на застрахователните холдинги Държавите-членки задължават всички лица, които в действителност управляват застрахователен холдинг, да притежават квалификацията и репутацията да изпълняват техните задължения. Разпоредбите на член 42 се прилагат аналогично. Член 262Мерки за принудително изпълнение 1. Ако застрахователните или презастрахователните предприятия в група не спазват посочените в членове 216—250 изисквания, или когато тези изисквания са спазени, но въпреки това съществува заплаха за платежоспособността, или когато сделките в рамките на групата или концентрацията на риска застрашават финансовото състояние на застрахователните или презастрахователните предприятия, следните субекти изискват предприемането във възможно най-кратки срокове на необходимите мерки за коригиране на ситуацията: а) органът за надзор над групата в случай на застрахователен холдинг; б) надзорните органи в случай на застрахователни и презастрахователни предприятия. Ако в случаите по алинея 1, точка а) органът за надзор над групата не е един от надзорните органи на държавата-членка, в която се намира централното управление на застрахователния холдинг, органът за надзор над групата уведомява тези надзорни органи за своите заключения с оглед да им позволи да предприемат необходимите мерки. Ако в случаите по алинея 1, точка б), органът за надзор над групата не е един от надзорните органи на държавата-членка, в която се намира централното управление на застрахователния холдинг, органът за надзор над групата уведомява тези надзорни органи за своите заключения с оглед да им позволи да предприемат необходимите мерки. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, държавите–членки определят какви мерки могат да вземат надзорните органи по отношение на застрахователните холдинги. Съответните надзорни органи, включително органът за надзор над групата, координират, ако е необходимо, техните мерки за принудително изпълнение. 2. Без да се засягат наказателноправните разпоредби, държавите–членки гарантират, че на застрахователни холдинги, които нарушават законови, подзаконови или административни разпоредби, приети с оглед прилагането на настоящия дял, или на лицата управляващи в действителност тези холдинги, могат да бъдат наложени санкции или мерки. Надзорните органи си сътрудничат активно за постигане на необходимия резултат от посочените по-горе санкции и мерки, особено когато централната администрация или седалището на застрахователния холдинг не се помещават в централното управление на холдинга. 3. Комисията може да приеме правоприемащи мерки по отношение на координацията на предвидените в параграфи 1 и 2 мерки за принудително изпълнение. Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3. ГЛАВА ІV — ТРЕТИ СТРАНИ Член 263Предприятия–майки извън Общността: проверка на съпоставимост 1. В случаите, посочени в член 211, параграф 2, точка в) съответните надзорни органи проверяват дали застрахователните и презастрахователните предприятия, чието предприятие-майка е с централно управление извън Общността, подлежат на упражняван от надзорен орган на трета страна надзор, съпоставим на този, предвиден в настоящия дял относно посочения в член 211, параграф 2, букви а) и б) надзора на ниво група над застрахователни и презастрахователни предприятия. Проверката се извършва от надзорния орган, който би могъл да бъде органът за надзор над групата, ако се прилагат изложените в член 251, параграф 2 критерии, по искане на предприятието–майка или на което и да е от застрахователните или презастрахователните предприятия, лицензирани в Общността, или по негова собствена инициатива. Този надзорен орган, преди да вземе решение, се консултира с другите съответни надзорни органи и с Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор. 2. Комисията може, след допитване до Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване и в съответствие с посочената в член 304, параграф 2 процедура, да вземе решение дали застрахователният режим за надзор над група в трета страна е съпоставим на този, предвиден в настоящия дял. Тези решения се преразглеждат редовно, за да отразят промени в предвидения в настоящия дял застрахователен режим за надзор над група и застрахователния режим за надзор над група в трета страна. Когато Комисията вземе решение в съответствие с първа алинея по отношение на трета страна, решението се признава за окончателно за целите на проверката, посочена в параграф 1. Член 264Предприятия–майки извън Общността: липса на съпоставимост 1. При липса на съпоставим надзор, посочен в член 263, държавите–членки прилагат към застрахователните и презастрахователните предприятия по аналогия или разпоредбите на член 216—262, с изключение на член 234—247, или предвидените в параграф 2 методи. Общите принципи и методи, предвидени в членове 216—262, се прилагат на ниво застрахователен холдинг, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна. Единствено за целите на изчисляване на груповата платежоспособност предприятието-майка се разглежда като застрахователно или презастрахователно предприятие, подлежащо на същите изисквания, като тези изложени в дял I, глава VI, раздел 3, подраздели 1, 2 и 3 относно собствените средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, и на едно от следните изисквания: а) капиталово изискване за платежоспособност , определено в съответствие с принципите на член 224 в случаите на застрахователен холдинг; б) капиталово изискване за платежоспособност, определено в съответствие с принципите на член 225, в случаите на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна. 2. Държавите–членки дават възможност на техните надзорни органи да прилагат други методи, осигуряващи подходящ надзор над застрахователни и презастрахователни предприятия в група. Тези методи трябва да бъдат одобрени от органа за надзор над групата след консултации с другите съответни надзорни органи. Надзорните органи могат по-специално да изискват създаването на застрахователен холдинг с централно управление в Общността и да прилагат настоящия дял по отношение на застрахователни и презастрахователни предприятия в група, оглавявана от този застрахователен холдинг. Избраните методите позволяват да се постигнат целите на груповия надзор така, както са определени в настоящия дял, и да бъдат съобщени на другите съответни надзорни органи и на Комисията. Член 265Предприятия–майки извън Общността: нива Когато посоченото в член 263 предприятие-майка е само по себе си дъщерно предприятие на застрахователен холдинг с централно управление извън Общността, или дъщерно предприятие на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, държавите-членки извършват проверката, предвидена в член 263, само на ниво крайното предприятие-майка, което е застрахователен холдинг от трета страна, застрахователно предприятие от трета страна или презастрахователно предприятие от трета страна. Държавите-членки обаче позволяват на техните надзорни органи да решат, при липсата на съпоставим надзор, както е посочено в член 263, да извършат нова проверка на по-ниско ниво, ако съществува предприятие-майка на застрахователно или презастрахователно предприятие, което може да е застрахователен холдинг от трета страна, застрахователно предприятие от трета страна или презастрахователно предприятие от трета страна. В този случай надзорният орган, посочен в член 263, параграф 1, втора алинея, обяснява решението на групата. Член 264 се прилага mutatis mutиis. Член 266Сътрудничество с надзорните органи на трети страни: 1. Комисията може да представя на Съвета предложения за договаряне на споразумения с една или повече трети страни относно начините на упражняване на надзор над група върху: а) застрахователни или презастрахователни предприятия, в които участват предприятия по смисъла на член 211, с централно управление в трета страна; и б) застрахователни предприятия от трети страни или презастрахователни предприятия от трети страни, в които участват предприятия по смисъла на член 211, с централно управление в Общността. 2. Посочените в параграф 1 споразумения целят по-специално да гарантират, едновременно: а) възможността за надзорните органи на държавите–членки да получават необходимата информация за надзора на ниво група над застрахователните и презастрахователните предприятия, с централно управление в Общността, или които участват в предприятия извън Общността, и б) възможността за надзорните органи на трети страни да получават необходимата информация за надзора на ниво група над застрахователните и презастрахователните предприятия от трета страна, с централно управление на техните територии, и които имат дъщерни предприятия или участват в предприятия в една или повече държави-членки. 3. Без да се засягат разпоредбите член 300, параграфи 1 и 2 от Договора, Комисията проучва със съдействието на Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване резултата от посочените в параграф 1 преговори. ГЛАВА V – ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ХОЛДИНГИ СЪС СМЕСЕНА ДЕЙНОСТ Член 267Сделки в рамките на групата 1. Държавите–членки гарантират, че когато предприятието–майка на едно или повече застрахователни или презастрахователни предприятия е застрахователен холдинг със смесена дейност, надзорните органи отговарящи за надзора над тези застрахователни или презастрахователни предприятия, упражняват общ надзор на сделките между тези застрахователни или презастрахователни предприятия и застрахователния холдинг със смесена дейност и неговите свързани предприятия. 2. Членове 249, 253—259 и 262 се прилагат mutatis mutиis . Член 268Сътрудничество с трети страни По отношение на сътрудничеството с трети страни член 266 се прилага mutatis mutиis. ê 2001/17/ЕО чл. 1 (адаптиран) ДЯЛ IV — Ö реорганизиране и ликвидация на застрахователнИ предприятия Õ ГЛАВА І — ОБХВАТ И ДЕФИНИЦИИ Член 269 Приложно поле Ö Обхват на настоящия дял Õ Настоящиятата директива Ö дял Õ се прилага за реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация на Ö следните: Õ (1) застрахователни предприятия.; (2.) Настоящата директива се прилага също така, в рамките на предвиденото в член 30, за реорганизационните мерки и процедурите по ликвидация на клоновете на застрахователно дружество, установени на територията на Общността, но чието седалище се намира извън Общността. ê2001/17/ЕО чл.2 (адаптиран) Член 270 Определения 1. За целите на настоящияата директива Ö дял се прилагат следните дефиниции Õ : жа) „"компетентни органи"“, означава административните или съдебни органи на компетентните държави-членки за нуждите на реорганизационните мерки или процедурите по ликвидация; а) "застрахователно дружество" означава дружество, което е получило официалното разрешително, съгласно член 6 на Директива 73/239/ЕИО или съгласно член 6 на Директива 79/267/ЕИО; б) б)„"клон"“ означава постоянно представителство на застрахователно дружество на територията на държава-членка, различна от държавата-членка по произход, което упражнява застрахователна дейност; в) „"реорганизационни мерки"“ означава мерките, които предполагат намеса на административни органи или съдебни Ö компетентни Õ органи, които има за цел да запазят или възстановят финансовото положение на застрахователно дружество и които засягат съществуващи вече права на другите страни освен самото застрахователно дружество, включително, но не само мерките, които включват възможност за спиране на плащанията, спиране на изпълнителните мерки или намаляване на вземанията; г) г)„" процедура по ликвидация "“, означава колективна процедура или производство за реализиране на активите на застрахователно дружество и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците, според случая, което предполага задължителна намеса на административни органи или съдебни Ö компетентните Õ органи на държава-членка, включително, когато това колективно производство приключва с договореност или друга подобна мярка, независимо дали производството е заведено или не за неплатежоспособност, дали е доброволно или задължително; д) д)"Държавата-членка по произход", означава държава-членка, в която застрахователното дружество е получило разрешително, съгласно член 6 на Директива 73/239/ЕИО или съгласно член 6 на Директива 79/267/ЕИО; е) е)"приемаща държава-членка", означава държава-членка различна от държавата-членка по произход, в която застрахователно дружество има свой клон; з) з)"надзорни органи", компетентните органи по смисъла на член 1, буква к) на Директива 92/49/ЕИО и член 1, буква к) на Директива 92/96/ЕИО; ид) „" управител "“, означава лице или орган, назначени от компетентните органи за провеждане на реорганизационните мерки; йе) „" ликвидатор "“ означава лице или орган, назначени от компетентните органи или от уставните органи на застрахователното дружество в зависимост от случая, за провеждане на процедурите по прекратяването и ликвидацията; кж) „" застрахователно вземане "“, означава всяка сума, дължима от застрахователното дружество на застраховани лица, сключили застраховки, бенефициенти или всяка друга жертва, разполагаща с правото за действие срещу трети договарящ по отношение на застрахователното дружество, и което е в резултат на застрахователен договор или на всяка операция, визирана в член 2, параграф 3, букви б) и в), 1, параграфи 2 и 3 от Директива 79/267/ЕИО, в пряката застрахователна дейност, включително сумите, оставени в резерв за горепосочените Ö тези Õ лица, когато някои от елементите на дълга не са още известни. Премиите, които се дължат от застрахователното дружество в резултат на несключване или анулиране на споменатите застрахователните договори или операции Ö, посочени в буква ж) на първа алинея, Õ съгласно прилагания закон за тези договори или операции преди започване на процедурата по прекратяването и ликвидацията, се разглеждат също като застрахователни вземания. ê2001/17/ЕОчл.30 (адаптиран) 12. Независимо от дефинициите в член 2, букви д), е) и ж) и с С цел прилагането на разпоредбите по настоящияата директива дял за реорганизационните мерки и за процедурата по прекратяването и ликвидацията на клон, който се намира в държава-членка на застрахователно дружество, чието седалище се намира извън Общността, Ö се прилагат следните дефиниции Õ някои понятия тълкуваме по следния начин: а) „" Ддържава-членка по произход "“, означава държавата-членка, в която клонът е получил разрешениеителното Ö бил лицензиран Õ по смисъла на членове 143—147; 23 от Директива 73/239/ЕИО и на член 27 от Директива 79/267/ЕИО, и б) „" надзорни органи "“ и "компетентни органи", Ö означава надзорните Õ органите на държавата-членка, в която клонът е получил това разрешениеително. Öв) „компетентни органи“ означава компетентните органи на държавата-членка, в която клонът бил лицензиран. Õ ДЯЛ ГЛАВА ІІ — РЕОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРКИ Член 3 Обхват Настоящият Дял се прилага за реорганизационните мерки, описани в член 2, буква в). ê 2001/17/ЕО чл. 4 (адаптиран) Член 271Приемане на реорганизационните мерки — Приложим закон 1. Единствено компетентните органи на държавата-членка по произход са оправомощени да решават предприемането на реорганизационните мерки по отношение на застрахователното дружество, включително неговите клонове, установени в други държави-членки. 2. Реорганизационните мерки не са пречка за откриването на ликвидационно производство от държавата-членка по произход. 23. Реорганизационните мерки са уредени със закони, наредби и процедури, приложими в държавата-членка по произход, освен ако има други разпоредби в членове 19 до 26 287 до 294. 34. Реорганизационните мерки Ö, предприети съгласно законодателството на държавата-членка по произход, Õ действат пълноценно в цялата Общност, съгласно законодателството на държавата-членка по произход без други формалности, включително по отношение на трети лица в други държави-членки, дори ако законодателството в тези други държави-членки не предвижда подобни реорганизационни мерки или ако тяхното въвеждане зависи от условия, които не са изпълнени. 45. Реорганизационните мерки действат в цялата Общност, от момента в който започват да действат в държавата-членка Ö по произход Õ, където са предприети. ê 2001/17/ЕО чл. 5 (адаптиран) Член 272Информиране на надзорните органи Компетентните органи на държавата-членка по произход информират веднага надзорните органи на Ö тази Õ държавата-членка по произход за всяка оздравителна мярка, по възможност, още преди предприемането й, или ако не е възможно, веднага след въвеждането й. Надзорните органи на държавата-членка по произход информират веднага надзорните органи във всички други държави-членки за решението да се предприемат реорганизационни мерки, включително за конкретните последици, които биха могли да произтекат от тези мерки. ê 2001/17/ЕО чл. 6 (адаптиран) Член 273Публикуване Ö на решението за реорганизационните мерки Õ 1. Когато е възможно обжалване в държавата-членка по произход срещу някоя реорганизационна мярка, компетентните органи на държавата-членка по произход, управителят или всяко друго оправомощено лице за тази цел в държавата-членка по произход правят публично достъпно решението относно реорганизационните мерки съгласно процедурите за публикуване в държавата-членка по произход по отношение на публичността и обнародването и от друга страна, като публикуват, веднага щом стане възможно в Официален вестник на Европейскияте общности съюз, извлечение от документа, с който се въвежда оздравителната мярка. Надзорните органи на всяка другата държава-членка, които са били информирани за решението отнасящо се до реорганизационните мерки, съгласно член 5 272 могат да осигурят оповестяването на това решение на тяхна територия по начин, който сметнат за подходящ. 2. Публикуваниятаето, визирани в параграф 1, следва да посочат компетентния орган на държавата-членка по произход и приложимия закон съгласно член 4 271, параграф 23, както и посочения ликвидатор, ако вече има такъв. Обнародването става Ö се извършва Õ на официалния или на някой от официалните езици на държавата-членка, където се публикува информацията. 3. Реорганизационните мерки се прилагат независимо от разпоредбите, които се отнасят до публикацията, разпоредби формулирани в параграфи 1 и 2, и са валидни изцяло спрямо кредиторите, освен ако компетентните органи на държавата-членка по произход или законодателството на тази страна Ö държава-членка Õ не са предвидили нещо друго. 4. Когато Ö Ако Õ реорганизационните мерки засягат изключително правата на акционерите, съдружниците или заетите лица в застрахователното дружество, разглеждани като такива, настоящият член параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат, освен ако приложимият закон за тези реорганизационните мерки не разпорежда нещо друго. Компетентните органи определят начина, по който се трябва да бъдат информиранит заинтересованите Ö посочените в първа алинея Õ страни, , които са засегнати от действието на реорганизационните мерки съгласно релевантното Ö приложимото Õ законодателството. ê 2001/17/ЕО чл. 7 (адаптиран) Член 274Информация за познатите кредитори — право да се представят документите за вземания 1. Когато законодателството на държавата-членка по произход изисква предявяване на вземането Ö да бъде предявено, за да бъде признато, Õ , с цел неговото признаване или предвижда задължително уведомяване на оздравителната мярка до кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в същата държава, компетентните органи на държавата-членка по произход, или управителят информират също известните кредитори, чието постоянно Ö обичайно Õ пребиваване, пребиваване местоживеене или седалище се намира в друга държава-членка, съгласно процедурите предвидени в член 15283 и член 17285, параграф 1. 2. Когато законодателството на държавата-членка по произход предвижда правото за кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в тази държава Ö -членка Õ, да заявят вземанията си или да предоставят наблюдения и забележки относно техните вземания, кредиторите чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в друга държава-членка, се ползват също от това право съгласно процедурите, предвидени в член 16 и член 17 284 и член 285, параграф 2. ê 2001/17/ЕО чл. 8 (адаптиран) ДЯЛ ГЛАВА ІІІ — ПРОЦУДЕРА ПО ЛИКВИДАЦИЯ Член 275Откриване на процедурата по ликвидация — Информиране на надзорните органи 1. Единствено компетентните органи на държавата-членка по произход са оправомощени да вземат решение относно откриването на процедура за ликвидация на застрахователно дружество, включително на неговите клонове в други държави-членки. Това решение може да се вземе без да се вземат или след приемането на реорганизационните мерки. 2. Решението за откриване на процедура за ликвидация на застрахователно дружество, включително на неговите клонове в други държави-членки, взето и произнесено съгласно законодателството на Ддържавата-членка по произход, се признава и е валидно без никаква формалност, на територията на всички други държави-членки Ö в цялата Общност Õ и има същото действие и последици от момента, в който това действие и последици се проявят в държавата-членка, където е открита процедурата. 3. Надзорните Ö Компетентните Õ органи на държавата-членка по произход се информират веднага по спешност Ö надзорните органи на тази държава-членка Õ за решението за откриване на процедура за ликвидация, по възможност преди откриването на тази процедура или, ако не е възможно, веднага след това. Надзорните органи на държавата-членка по произход информират по спешност надзорните органи във всички други държави-членки за решението за откриване на процедура за ликвидация, включително и за конкретните последици, които биха могли да произтекат от тази процедура. ê 2001/17/ЕО чл. 9 (адаптиран) Член 276Приложим закон 1. Решението за откриване на процедура за ликвидация на дадено застрахователно дружество, процедурите за ликвидация и техните последици са регламентирани със от законодатествотои, наредби и административни разпоредби , приложимио в държавата-членка по произход, освен ако има други разпоредби в членове 19 до 26 287 до 294. 2. Законодателството на държавата-членка по произход урежда по-специално Ö поне следното Õ : а) активите, които са част от имуществото и третирането на придобитите активи от застрахователното дружество или чиято собственост му е била прехвърлена след откриването на процедурата за ликвидация; б) съответните правомощия на застрахователното дружество и на ликвидатора; в) условията за възможностите за оспорване на компенсация; г) действието и последиците от процедурата за ликвидация върху текущите договори, по които застрахователното дружество е страна; д) действието и последиците от процедурата за ликвидация върху индивидуалните искове, с изключение на текущото инстанционно производство, както е предвидено Ö посочено Õ в член 26 294; е) вземанията, които следва да се заявят по пасива на застрахователното дружество и съдбата на вземанията, породени след откриването на процедурата за ликвидация; ж) правилата относно заявяването, проверката и признаването на вземанията; з) правилата за разпределение на получените средства от реализацията на имуществото, йерархичното класиране на вземанията и правата на кредиторите, които отчасти не са били заинтересовани след откриването на процедурата за ликвидация по силата на вещното право или въз основа на действието на компенсация; и) условията и последиците от преустановяване на процедурата за ликвидация, по-специално при случаите на договореност; й) правата на кредиторите след приключването на процедурата за ликвидация; к) Öстраната, Õ коятой поема разходите и разноските по процедурата за ликвидация; л) правилата по отношение на невалидността, анулирането или невъзможността да се приложи защита по отношение на актовете, причинили щети на всички кредитори. ê 2001/17/ЕО чл. 10 (адаптиран) Член 277Третиране на застрахователните вземания 1. Държавите-членки следят застрахователните вземания да се ползват от предимство спрямо другите вземания от застрахователното дружество по единия или по двата от следните силата на една от двете методики или по силата на двете едновременно Ö начини Õ: а) що се отнася до представителните активи на техническите резерви, застрахователните вземания се ползват от абсолютно предимство спрямо всяко друго вземане от застрахователното дружество; б) що се отнася до всички активи на застрахователното дружество, застрахователните вземания се ползват с предимство спрямо всяко друго вземане от застрахователното дружество, с единственото при Ö следно Õ евентуално изключение: i) вземания, които се полагат на членове на персонала, в качеството им на заети лица, ii) данъчни вземания на публични органи,; iii) вземания по системата на социално осигуряване,; iv) вземания по отношение на активите, предмет на вещни права. 2. Без да засяга параграф 1, държавите-членки могат да предвидят, че всички или част от разноските в резултат на процедурата по ликвидацията, по смисъла на националното им законодателство, се ползват с предимство спрямо застрахователните вземания. 3. Държавите-членки, които са възприели метода Ö варианта, Õ предвиден в параграф 1, буква а), изискват от застрахователните дружества да въведат и водят редовно специален регистър, съгласно разпоредбите, които фигурират в ПриложениетоÖ член 278 Õ . ê 2001/17/ЕО приложение (адаптиран) Член 278Специален регистър съгласно член 10, параграф 3 1. Всяко застрахователно дружество следва да води в централното си управление адреса си на управление специален регистър за активите, представляващи техническите резерви, изчислени и вложени съгласно Ö законодателството Õ нормативната система на държавата-членка по произход. 2. Ако застрахователното дружество упражнява едновременно дейности за имуществените застраховки и за застраховка живот, то в своето седалище дружеството следва да води отделен регистър за всяка от дейностите. И все пак, когато някоя държава-членка разрешава на дружеството да упражнява дейностите по застраховка живот и да покрива всички рискове, посочени в точки Ö класове Õ 1 и 2 от Ö точка А на Õ приложение І А към Директива 73/239/ЕИО, тя може да предвиди възможността за тези застрахователни дружества да водят само един регистър за всички негови дейности. 3. Във всеки момент общата сума на вписаните активи, изчислени съгласно Ö приложимото законодателство Õ нормативната уредба на държавата-членка по произход, следва да бъде поне равна на сумата на техническите резерви 4. Когато дадени активи са вписани в регистъра и са утежнени с вещно право в полза на кредитор или на трето лице, в резултат на което те не са на разположение за покриване на задълженията на част от размера на тези активи, в регистъра се отразява това положение и не се взема предвид сумата, с която не е налична може да се разполага, когато се изчислява общата сума по точка параграф 3. 5. ÖВ следните случаи третирането на актив при процедура по ликвидация на застрахователно предприятие по отношение на варианта, предвиден в член 227, параграф 1, точка а), се регламентира от законодателството на държавата-членка по произход, с изключение на активите, за които се прилагат членове 288, 289 и 300: Õ а) Ккогато дадени активите са използвани, за да покрият технически резерви, са утежнени от вещно право в полза на кредитор или на трето лице, без да отговарят на условията на точка параграф 4; б) или когато такива активи са отчислени/предназначени за резерв за собственост в полза на кредитор или трето лице,; в) или когато кредитор е в правото си да поиска обезщетение за неговото вземане с това на застрахователното дружество., в случай на прекратяване и на ликвидация на застрахователното дружество, съдбата на тези активи, що се отнася до методиката, предвидена в член 10, параграф 1, буква а), се определя от законодателството на държавата-членка по произход, освен когато за посочените активи се прилагат членове 20, 21 или 22 6. ÖОт момента на откриване на процедурата по ликвидация Õ Ссписъкът на активите, вписани в регистъра съгласно точки от параграфи1 до 5, не следва да бъде поставян под въпрос от момента на откриването на процедурата по ликвидацията, както и не може да се нанася никаква поправка в регистрите без разрешение на съответния компетентен орган, с изключение на корекции от чисто технически характер. 7. Независимо от точка 6 Лликвидаторите Ö обаче Õ следва да добавят към посочените Ö тези Õ активи получените финансови приходи по тях, както и сумата от чистата сума по премиите, изплатени и събрани в дадената Ö по класа застрахователна Õ дейност между момента на откриването на процедурата по прекратяването и ликвидацията и изплащането на застрахователните вземания или до момента на прехвърляне на портфейла. 87. Ако доходите от реализацията са по-ниски от тяхната оценка в регистъра, ликвидаторите следва да бъдат задължени да оправдаватят това състояние и да дадат обяснения пред компетентните Ö пред надзорните Õ органи на държавата-членка по произход. 9. Надзорните органи на държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят пълно прилагане на разпоредбите по настоящото приложение. ê 2001/17/ЕО чл. 11 Член 279Суброгация на гаранционната схема Държавата-членка по произход може да предвиди, че когато една система за гаранция установена в тази държава-членка е заменена в правата на застрахователните вземания, вземанията по системата не се ползват от разпоредбите на член 10277, параграф 1. ê 2001/17/ЕО чл. 12 (адаптиран) Член 280Представяне на вземанията с предимство чрез активите Чрез дерогация от член 18 от Директива 73/239/ЕИО и член 21 на Директива 79/267/ЕИО, дДържавите-членки, които прилагат методиката Ö възприемат варианта Õ, предвидена в член 10227, параграф 1, буква б), на настоящата директива, изискват от всяко застрахователно дружество Ö да гарантира, че Õ вземанията, които могат да имат предимство по отношение на застрахователните вземания съгласно член 10277, параграф 1, буква б), и които са регистрирани в счетоводните книги на застрахователното дружество, да бъдат Ö са Õ представяни във всеки един момент и независимо от евентуално прекратяване или ликвидация чрез активите ê 2001/17/ЕО чл. 13 (адаптиран) Член 281Отнемане на разрешителното 1. Когато за откриването на производство по ликвидацията е взето решение срещу застрахователното дружество, разрешителното му се отнема, Ö в съответствие с процедурата, изложена в член 142, Õ освен при необходимост, като тази визирана в параграф 2, съгласно предвидената процедура в член 22 на Директива 73/239/ЕИО и в член 26 на Директива 79/267/ЕИО, ако разрешителното не е било отнето преди това. 2. Отнемането на разрешителното по силата на параграф 1 не е пречка за ликвидатора или за всяко друго лице, оправомощено Ö назначено Õ за това от компетентните органи, да продължи с някои от дейностите на застрахователното дружество, при положение че това е необходимо или подходящо за нуждите на ликвидацията. Държавата-членка по произход може да предвиди тези дейности да се извършват със съгласието и под контрола на надзорните органи на Ö тази Õ държавата-членка по произход. ê 2001/17/ЕО чл. 14 (адаптиран) Член 282Публикуване Ö на решенията за процедурите по ликвидация Õ 1. Компетентният орган, ликвидаторът или всяко лице, определено за тази цел от компетентните органи, осигурява публикуване на решението за започване на процедурата по ликвидацията съгласно процедурите, предвидени в държавата-членка по произход по отношение на публикацията, така също и на публикуването на извлечение от решението за ликвидация в Официален вестник на Европейскияте общности съюз . Надзорните органи на всички други държави-членки, които са информирани за откриването на процедурата по ликвидацията съгласно член 8275 параграф 3, могат да осигурят публикуването на това решение на тяхна територия по начин, който преценят за подходящ. 2. Публикуването на решението за откриване на процедурата по ликвидацията, визираноа в параграф 1, също така специфицира компетентния орган на държавата-членка по произход, закона, който се прилага, както и посочения ликвидатор. То се извършва на официалния или на някой от официалните езици на държавата-членка, където се публикува информацията. ê 2001/17/ЕО чл. 15 (адаптиран) Член 283Информиране на известните кредитори 1. Когато се открие процедурата по ликвидацията, компетентните органи на държавата-членка по произход, ликвидаторът или всяко лице, определено за тази цел от компетентните органи уведомяват известните кредитори веднага и всеки индивидуално с писмо - кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в друга държава-членка. 2. Уведомяването, посочено в параграф 1 включва по-специално сроковете, които следва да се спазват, санкциите предвидени по тези срокове, органа или институцията, оправомощени да получат представеното вземане или забележките относно вземанията, както и Ö всякакви Õ другите предписани мерки. Уведомяването посочва също така дали кредиторите, чиито вземания са гарантирани с предимство или вещно обезпечение, следва да заявят своето вземане. В случая със застрахователните вземания, уведомяването посочва също действието на процедурата по ликвидацията по отношението на застрахователните договори, особено датата на която застрахователните договори или операциите престават да действат и правата и задълженията на застрахования относно договора или операцията. ê 2001/17/ЕО чл. 16 (адаптиран) Член 284Право за заявяване на вземанията 1. Всеки кредитор, Ö включително публичните органи на държавите-членки, Õ чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, включително публичните органи на държавите-членки, има право да предяви вземанията си, или да представи писмено съображенията си по отношение на вземанията. 2. Вземанията на всички кредитори, Ö посочени в параграф 1 Õ чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище са в друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход, включително посочените по-горе органи, се ползват със същото отношение и Ö получават Õ същото класиране като равностойните вземания, Ö които могат да бъдат предявени от Õ подлежащи на представяне от страна на кредиторите, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в държавата-членка по произход. 3. С изключение на случаите, когато законът на държавата-членка по произход предвижда друго, кредиторът изпраща Ö на компетентните органи Õ копие от Ö всякаква Õ надлежната документация, ако има такава, и посочва Ö следното: Õ а) естеството Ö и размера Õ на вземането,; б) датата на договарянето и възникването му Ö на вземането,; Õ в) ако дали иска за това вземане предимство, вещно обезпечение или резерва по собствеността,; г) и Ö когато е целесъобразно, Õ какви активи са обезпечени, по които претендира. Не е необходимо да се посочва предимството за застрахователните вземания по смисъла на член 10 277. ê 2001/17/ЕО чл. 17 (адаптиран) Член 285Езици и форма 1. Информацията в писмото, предвидено в член 15 283, параграф 1, се представя на официалния език на държавата-членка по произход или на един от официалните езици на тази държава. За тази цел се използва формуляр, на който е написано Ö едно от следните заглавия Õ на всички официални езици на Европейската общност: горе, на бланката а) „Покана за предявяване на вземане. Спазете срока“; б) или когато законите в държавата-членка по произход предвиждат представянето на съображения по вземанията: „Покана да се представят съображения по вземанията. Спазвайте срока“. Въпреки това, когато известен кредитор има застрахователно вземане, информацията в уведомлението по член 15 283, параграф 1 се изготвя на официалния език на държавата-членка, където той има обичайно пребиваване, местоживеене или седалище, или на някой от официалните езици на тази държава. 2. Всеки кКредитори, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище е в друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход, могатже да предявият вземанията си или да представият съображенията си по отношение на вземанията си, на официалния език на тази държава-членка или на някой от официалните езици на тази държава. Но в този случай, обаче, предявяването на Ö техните Õ вземанияето му или представянето на Ö техните Õ съображенията по отношение на вземането му им , следва съответно да са озаглавени "„Предявяване на вземане“" или "„Представяне на съображенията по вземането“" на официалния език на държавата-членка по произход или на някой от официалните езици на тази държава. ê 2001/17/ЕО чл. 18 (адаптиран) Член 286Редовно информиране на кредиторите 1. Ликвидаторите информират редовно кредиторите, по подходящ начин, особено що се отнася до Ö относно Õ развитието на производството по ликвидацията. 2. Надзорните органи на държавите-членки могат да изискват информация от надзорните органи на държавата-членка по протичането на процедурата по ликвидацията. ê 2001/17/ЕО чл. 19 (адаптиран) ДЯЛ ГЛАВА ІV— ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА РЕОРГАНИЗАЦИОННИТЕ МЕРКИ И ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ЛИКВИДАЦИЯТА Член 287Действие върху някои договори и права Чрез дерогация от Ö Без да се нарушават Õ членове 4 271 и 9 276, действието на приетите реорганизационни мерки, или откриването на процедурата по ликвидацията върху договорите и по-долу посочените права се ръководят определя Ö от следното Õ от следните правила: 1a) Öв случай на Õ Ттрудовите договори и трудовите правоотношения са регламентирани изключително по закона на държавата-членка, който е приложим за договорните или трудовите правоотношения; 2б) Договор, Ö в случай на договори, Õ предоставящи правото на ползване на недвижим имот, или на неговото придобиване, се урежда изключително по закона на държавата-членка, на територията на която се намира недвижимата собственост; 3в) Öв случай на Õ Пправата на застрахователното дружество върху недвижим имот, кораб или самолет, които са вписани в държавен регистър, се урежда по закона на държавата-членка в която се води законосъобразно този регистър. ê 2001/17/ЕО чл. 20 (адаптиран) Член 288Вещни права на трети лица 1. Приемането на реорганизационните мерки или откриването на процедурата по ликвидацията не засягат вещните права на кредиторите или на трето лице по отношение на материалните и нематериалните блага, недвижими или движими - едновременно определени имущества и всички неопределени имущества, чийто състав подлежи на промяна — принадлежащи на застрахователното дружество, и които се намират, в момента на приемането на тези мерки или на откриването на процедурата по прекратяването и ликвидацията, на територията на друга държава-членка. 2. Правата, предвидени в параграф 1, са следните Ö включват поне Õ : а) Пправото да се разполага с активите, или да бъдат реализирани, и да се получи удовлетворение от доходите от тези активи, по-специално по силата на гаранция или ипотека; б) Иизключителното право за получаване на вземането, по-специално по силата на изискване на гаранцията или прехвърлянето на това вземане в качеството на обезпечение; в) Пправото да се изиска имуществото и/или да се иска неговото реституиране от на всеки, който го притежава или го ползва срещу волята на този, който има правата върху него; г) Вещното право за ползване от ползите на имуществото. 3. Като вещно право Ö , което позволява да се придобие правото по смисъла на параграф 1, Õ се счита правото, вписано в държавния регистър и подлежащо на оспорване на трети лица, което позволява да се получи вещното право по смисъла на параграф 1. 4. Параграф 1 не е пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или непротивопоставимост на основание член 9276, параграф 2, буква л). ê 2001/17/ЕО чл. 21 (адаптиран) Член 289Запазена част 1. Приемането на реорганизационни мерки или откриването на производство по ликвидация на застрахователно дружество купуващо активи, не накърнява правата на продавача, основани на запазена част, когато този имот се намира, по време на приемането на тези мерки или на откриването на тази процедура, на територията на държава-членка, различна от държавата Ö -членка Õ, където са приети тези мерки или е открито това производство. 2. Приемането Ö, след предоставяне на активите, Õ на реорганизационни мерки или откриването на производство по ликвидация на застрахователно дружество, продаващо активи, след предаването им, не представлява причина за анулиране или преустановяване на продажбата и не е пречка за придобиването от страна на купувача на собствеността на продадените активи, когато този те се намират, в момента на приемането на тези мерки или на откриването на тази процедура, на територията на държава-членка, различна от държавата, където са приети тези мерки или се открива тази процедура. 3. Параграфи 1 и 2 не са пречка за предявяване на искове на основание невалидност, анулиране или невъзможност да се приложи защита, съгласно член 9276, параграф 2, буква л). ê 2001/17/ЕО чл. 22 Член 290Компенсиране 1. Приемането на реорганизационни мерки или откриването на процедура по ликвидация не накърнява правото на кредитора да се позове на компенсирането на неговото вземане с вземането на застрахователното дружество, когато това компенсиране е разрешено от закона, който се прилага за вземането на застрахователното дружество. 2. Параграф 1 не е пречка за предявяване на искове за нищожност, унищожаемост или непротивопоставимост на основание член 9276, параграф 2, буква л). ê 2001/17/ЕО чл. 23 Член 291Регулирани пазари 1. Без да засяга член 20288, действието на реорганизационна мярка или откриването на процедура по ликвидация по отношение на правата и задълженията на участниците в регулиран пазар се ръководи изключително от приложимия закон за посочения пазар. 2. Параграф 1 не е пречка за предявяване на искове на основание невалидност, анулиране или невъзможност да се приложи защита, съгласно член 9276, параграф 2, буква л), за да не се вземат предвид плащания или други операции по силата на закона, който се прилага за посочения пазар. ê 2001/17/ЕО чл. 24 (адаптиран) Член 292Актове за нанесени щети Член 9276, параграф 2, буква л) не се прилага, когато лицето, което се е възползвало от съдебен акт за нанесени щети на всички кредитори е доказало следното Ö , че Õ : a) посоченият Ö този Õ акт е подчинен на закона на държава-членка, различна от държавата-членка по произход, и че б) този закон не позволява, по никакъв начин, да се атакува този акт в съответното дело. ê 2001/17/ЕО чл. 25 (адаптиран) Член 293Защита на трети лица — купувачи ÖСледните законодателства се прилагат в случаите Õ, Ккогато чрез сключен акт след приемането на реорганизационни мерки или откриването на процедура по ликвидация, застрахователното дружество отстъпва, срещу заплащане Ö някои от следните Õ: 1a) Ö в случай на Õ недвижим имот Ö , законодателството на държавата -членка, на чиято територия се намира недвижимата собственост Õ; 2б) Öв случай на Õ кораб или самолет, подлежащи на вписване в държавния регистър; или Ö , законодателството на държавата-членка, в чиито правомощия е воденето на регистъра Õ; 3в) Öв случай на Õ ценни книги или акции, чието наличие или прехвърляне предполага вписването в регистър или по предвидена от закона сметка или които са депозирани в депозитна централна система, регламентирана от законите на държава-членка, Ö , законодателството на държавата-членка, в чиито правомощия е воденето на регистъра, сметката или системата Õ. валидността на този акт се ръководи от закона на държавата-членка, на територията на която този недвижим имот се намира или под чиято власт е регистърът, сметката или депозитната система. ê 2001/17/ЕО чл. 26 Член 294Текущо съдебно производство Действието на реорганизационните мерки или на процедурата по прекратяването и ликвидацията върху текущо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното дружество, се регламентира изключително от законите на държавата-членка, където делото тече. ê 2001/17/ЕО чл. 27 (адаптиран) Член 295Управители и ликвидатори 1. Назначаването на управител или на ликвидатор се извършва чрез представянето на копие, нотариално заверено като вярно с оригинала, на решението, с което е назначено лицето, или чрез някакво друго удостоверение, издадено от компетентните органи на държавата-членка по произход. ÖДържавата-членка, на територията на която управителят или ликвидаторът желае да упражнява задълженията си Õ Мможе да се изиска превод на официалния език или на някой от официалните езици на Ö тази Õ държава-членка, на територията на която управителят или ликвидаторът следва да упражни задълженията си. Не се изисква легализация Ö официално легализиране на този превод Õ или друга подобна формалност. 2. Управителите и ликвидаторите са упълномощени да упражняват на територията на всички държави-членки и то като прилагат всичките си пълномощия, за които са били овластени в държавата-членка по произход. Лица, натоварени със задължението да ги подпомагат или при необходимост, да ги представляват Ö управителите и ликвидаторите Õ, могат да бъдат определени съгласно законодателството на държавата-членка по произход, в провеждането на реорганизационните мерки или в процедурата по прекратяването и ликвидацията, по-специално в държавата-членка по приемането и особено за оказване на помощ при разрешаване на евентуалните трудности, с които се сблъскват кредиторите в Ö тази Õ държавата-членка по приемането. 3. В упражняването на правомощията си съгласно законодателството на държавата-членка по произход, управителитеят или ликвидаторитеът спазват законите на държавите-членки на териториите на които ще действат, особено по отношение на процедурите по реализирането на имуществото и по отношение информирането на заети лица. Тези правомощия не могат да включват прибягване към сила или правото да се произнася по спор или разногласие. ê 2001/17/ЕО чл. 28 (адаптиран) Член 296Вписване в държавния регистър 1. Управителят, ликвидаторът или всеки друг орган или лице, надлежно оправомощено в държавата-членка по произход може да поиска реорганизационна мярка или решението по откриване на процедурата по прекратяването и ликвидацията да бъдеат вписанои в поземления дневник, в търговския регистър или във всеки друг Ö съответния Õ държавен регистър, който се води в другите държави-членки. Въпреки това, обаче, някоя държава-членка предвижда задължително вписване, органът или лицето, визирано в първа алинея, взема необходимите мерки, за да осигури това вписване. 2. Разходите по вписването се разглеждат като разходи и разноски по производството. ê 2001/17/ЕО чл. 29 (адаптиран) Член 297Професионална тайна Всички лица, призовани да получат или дадат информации в рамките на комуникационните процедури, предвидени в членове 5 272, 8 275 и 30 298, са задължени да пазят професионалната тайна, така както е предвидено в членове 63 до 68 16 на Директива 92/49/ЕИО и в член 15 на Директива 92/96/ЕИО, с изключение на съдебните органи, за които се прилагат действащите национални разпоредби. ê 2001/17/ЕО чл. 30 (адаптиран) Член 298ÖТретиране на Õ Кклонове на застрахователни дружества от трети страни 2. Когато Ö Ако Õ застрахователното дружество е установило седалището си извън Общността и има клонове, установени в повече от една държава-членка, всеки клон се ползва с индивидуален статут при прилагането на настоящияата дял директива. Компетентните органи и надзорните органи на тези държави-членки, както и управителите и ликвидаторите се стремят да координират действията си. ê 88/357/ЕИО Член 6 За целите на прилагане на първа алинея на член 15, параграф 2 и член 24 от Първата директива, държавите-членки спазват Приложение 1 към настоящата директива за съответстващите правила. ê 92/49/ЕИО Член 36 Всяка промяна, която едно предприятие възнамерява да направи в информацията, посочена в член 14, подлежи на процедурата, предвидена в членове 14 и 16.“» ê 88/357/ЕИО Член 26 1. Рисковете, които могат да бъдат покрити чрез съзастраховане в Общността, съгласно значението на Директива 78/473/EИО, са тези, дефинирани в член 5 буква г) на настоящата директива. 2. Разпоредбите на настоящата директива относно рисковете, дефинирани в член 5 буква г) на Първата директива се прилагат за водещия застраховател. ê 2002/83/ЕО чл. 61 (адаптиран) ð нов ДЯЛ V — Ö ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Õ Член 299Доказателство за Ö изпълнение на изискванията за квалификация и репутация Õ добра репутация 1. Когато държава–членка изисква от своите граждани доказателства за ð изпълнението на изискванията по член 42 ï добра репутация и за липса на предишна несъстоятелност, или едно от двете, тази държава Ö -членка Õ приема като достатъчно доказателство по отношение на гражданите на други държави–членки представянето на извлечение от “„съдебното досие” или, ако липсва такова, на равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата–членка по произход или държавата–членка, от която идва чуждият гражданин, показващ че тези изисквания са изпълнени. 2. Когато държавата–членка по произход или държавата–членка, от която произхожда съответният чужд гражданин, не издаде документа, посочен в параграф 1, той може да бъде заменен от клетвена декларация – или, в държави Ö -членки Õ, където такава не е предвидена, от официална декларация, направена от въпросното Ö чуждестранното Õ лице пред компетентен съдебен или административен орган, нотариус в държавата–членка по произход или държавата–членка, от която идва това Ö чуждестранното Õ лице.; тТакъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация. Декларацията Ö, посочена в първа алинея ,Õ за липса на предишна несъстоятелност също може да бъде направена пред компетентен експерт или търговски орган в горепосочената страна Ö съответната държава-членка Õ . 3. Документите Ö и удостоверенията Õ, издадени в съответствие с Ö посочени в Õ параграфи 1 и 2, трябва да бъдат Ö се Õ представятени в срок до три месеца от датата на тяхното издаване. 4. Държавите–членки определят органите и организациите, които са компетентни да издават документите, посочени в параграфи 1 и 2 и незабавно информират за тях останалите държави–членки и Комисията. Всяка държава–членка уведомява също така другите държави–членки и Комисията за органите и организациите, на които трябва да бъдат представени документите, посочени в параграфи 1 и 2 настоящия член, в подкрепа на молбата за провеждане на дейностите, посочени в член 2, на територията на тази държава–членка. ê 2005/68/ЕО чл. 53 (адаптиран) Член 300Право на обжалване Държавите-членки гарантират, че решенията, които са взети по отношение на Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие по силата на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които прилагат настоящата директива, са предмет на обжалване. ê 2002/83/ЕО чл. 62 Член 301Сътрудничество между държавите-членки и Комисията ê 2005/68/ЕО чл. 54 (адаптиран) 1. Държавите-членки си сътрудничат с цел улесняването на надзора върху Ö застраховането и Õ презастраховането в рамките на Общността и прилагането на настоящата директива. 2. Комисията и компетентните Ö надзорните органи Õ власти на държавите-членки работят в тясно сътрудничество помежду си с цел улесняване на надзора върху Ö застраховането и Õ презастраховането в рамките на Общността и за проучването на всякакви трудности, които могат да възникнат при прилагането на настоящата директива. ê 2002/83/ЕО чл. 62 (адаптиран) 3. Всяка дДържавитеа–членкиа уведомяват Комисията за всички значителни трудности, предизвикани от прилагането на настоящата директива, inter alia, и за всички, произтичащи от факта, че държавата – членка е разбрала за неправилно прехвърляне на дейност, посочена в настоящата директива, в ущърб на предприятия, установени на нейна територия и в полза на агенции и клонове, разположени непосредствено извън нейните граници. Комисията и компетентните Ö надзорните Õ органи на заинтересованите държави–членки проучват тези затруднения във възможно най-кратък срок, за да намерят подходящо решение. Комисията, когато е необходимо, представя на Съвета подходящи предложения. ê 88/357/ЕИО чл. 30 (адаптиран) Член 302Ö Евро Õ Когато настоящата директива посочва стойности в евро ЕКЮ, обменната стойност в националните валути, която ще се прилага от 31 декември на всяка година, е стойността в последния ден на предходния месец октомври, за който обменните стойности на евро ЕКЮ са на разположение за всички валути в Общността. Член 2 на Директива 76/580/EИО[86] се прилага само за членове 3, 16 и 17 на Първата директива. ê 2002/83/ЕО чл. 68 (адаптиран) ð нов Член 303Преразглеждане на сумите в евро 1. Комисията предоставя на Съвета преди 15 март 1985 г. доклад за влиянието на финансовите изисквания, наложени от настоящата директива, върху състоянието на застрахователните пазари на държавите – членки. 21. Съветът, по предложение на Ö По отношение на животозастрахователната дейност на всеки две години от влизането в сила на настоящата директива Õ Комисията на всеки две години проучва и, когато е целесъобразно, преразглежда ð представя на Европейския парламент и на Съвета преглед на ï сумите, изразени в еувро в настоящата директива, в светлината на това как се развива Ö като отчита развитието на Õ икономическата и парична ситуация в Общността Ö и като прави, когато е целесъобразно, необходимите предложения Õ. ê 88/357/ЕИО чл. 31 (адаптиран) ð нов 2. ÖПо отношение на общо застрахователната дейност Õ Нна всеки пет години Ö от влизането в сила на настоящата директива Õ Съветът, по предложение на Комисията, ð представя на Европейския парламент и на Съвета преглед на ï преразглежда и ако е необходимо, коригира всякакви стойности, Ö сумите, Õ изразени в евро екю в настоящата директива, вземайки предвид промените в икономическата и монетарната ситуация в Общността Ö , като прави, когато е целесъобразно, необходимите предложения Õ. ê 2002/83/ЕО (адаптиран) Член 63 Доклади за развитието на пазара съгласно свободното предоставяне на услуги Комисията изпраща до Европейския парламент и Съвета редовни доклади, първият на 20 ноември 1995 г., относно развитието на застрахователния пазар и операциите, извършени съгласно свободното предоставяне на услуги. ê 88/357/ЕИО (адаптиран) Член 29 Комисията изпраща на Съвета редовни доклади, от които първият на 1 юли 1993 г., за развитието на застрахователния пазар, функционирал при условията на свободата за предоставяне на услуги. ê 2005/1/ЕО чл. 7.2 5. "5. До 1 януари 2006 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива и, ако е необходимо, за нуждата от по-нататъшна хармонизация." ê 2002/83/ЕО чл. 65 Член 304Процедура на комитета ê 2005/1/ЕО чл. 8.3 и 2005/68/ЕО чл. 55 1. Комисията се подпомага от Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване, създаден с Решение 2004/9/ЕО на Комисията[87]. ò нов 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с разпоредбите на член 8 от него. ê2002/83/ЕО чл. 65 и 2005/68/ЕО чл. 55 (адаптиран) ð нов 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 ð 5a, параграфи 1— 4 ï от Решение 1999/468/ЕО във връзка с разпоредбите на член 8 от него. Установеният в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО период се определя на три месеца. 3. Комитетът приема процедурен правилник. ê 2002/83/ЕО чл. 64 (адаптиран) Член 64 Технически промени Следните технически промени, които трябва бъдат направени в настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 65, параграф 2: - разширяване на правните форми, предвидени в член 6, параграф 1, а), - изменения в списъка, посочен в приложение I, или привеждане в съответствие на терминологията, използвана в този списък, за да се отчетат промените на застрахователния пазар, - изясняване на позициите, които съставляват границата на платежоспособност, изброени в член 27, за да се отчете създаването на нови финансови инструменти, - промяна на минималния гаранционен фонд, предвиден в член 29, параграф 2, за да се отчетат икономическите и финансови промени, - промени, отчитащи създаването на нови финансови инструменти, в списъка на активите, допустими като покритие за техническите резерви, определени в член 23 и, в правилата относно разпределението на инвестициите, предвидени в член 24, - промени в облекченията на правилата за съпоставимост, предвидени в приложение II, за да се отчете развитието на нови инструментите за хеджиране на валута или напредъка в развитието на икономическия и паричен съюз, - изясняване на определенията, за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива в цялата Общност, - техническите промени, необходими за правилата за определяне на максимумите, приложими към лихвените проценти, съгласно член 20, за да се отчете напредъка в развитието на икономическия и паричен съюз. ê 2005/68/ЕО чл. 56 (адаптиран) Приемат се следните мерки за прилагане на настоящата директива в съответствие с процедурата, посочена в член 55, параграф 2: а) разширяване на правните форми, предвидени в приложение I, б) изясняване на елементите на границата на платежоспособност, изброени в член 36, като се вземе предвид създаването на нови финансови инструменти, в) увеличаване с до 50 % на размерите на премиите или претенциите, които се използват за изчисляването на изискуемата граница на платежоспособност, предвидена в член 37, параграфи 3 и 4, за видовете, различни от видовете 11, 12 и 13, изброени в буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, за специфични презастрахователни дейности или видове договори, като се вземат предвид спецификите на тези дейности или договори, г) промяна на минималния гаранционен капитал, предвиден в член 40, параграф 2, като се вземат предвид икономическите и финансовите развития, д) изясняване на дефинициите в член 2, за да се гарантира унифицираното прилагане на настоящата директива в рамките на Общността, ê 2007/44/ЕО чл. 8 (адаптиран) Член 305Влизане в сила Ö Уведомления, предоставени преди влизането в сила на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагането на членове 56—62 Õ 2. Процедурата по оценяване, прилагана по отношение на предложените придобивания, за които компетентните органи са били нотифицирани съгласно член 56 1, параграф 2, член 2, параграф 2, член 3, параграф 2, член 4, параграф 2 и член 5, параграф 2 преди влизане в сила на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за съобразяване с членове 56—62 настоящата директива, се провежда в съответствие с националното законодателство на държавите-членки, което е в сила в момента на нотифицирането. ê 2002/83/ЕО чл. 60 (адаптиран) ДЯЛ VII — ПРЕХОДНИ И ДРУГИ Ö ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ Õ РАЗПОРЕДБИ ÖГЛАВА І — ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ Õ Ö Раздел 1 — Застраховане Õ Член 306Дерогации и отмяна на ограничителните мерки ê 73/239/ЕИО чл. 30 (адаптиран) ð нов 1. 1. Държавите-членки предоставят на посочените в дял IIII предприятия, които при влизането в сила на мерките за прилагане на настоящата директива извършват на тяхна територия един или някои класове застраховки по член 1, петгодишен срок за привеждане в съответствие с изискванията на членове 16 и 17, считано от датата на нотифицирането на настоящата директива. 21. 2. Освен това Ддържавите-членки могат: а) да предоставят на предприятията, посочени в параграф 1, които при изтичане на петгодишния срок не са установили напълно своята граница на платежоспособност, допълнителен срок не повече от две години, в който да сторят това, при условие, че тези предприятия представят за одобрение от надзорния орган, в съответствие с член 20, мерките, които предлагат да предприемат за тази цел; б) да освобождават Ö общо застрахователни Õ предприятията, посочени в параграф 1 Ö които към 31 януари 1975 година не са спазвали изискванията на членове 16 и 17 от Директива 73/239/EИО Õ , чийто годишен доход от премии или вноски при изтичане на петгодишния срок Ö към 31 януари 1975 година Õ не е достигнал шесткратния размер на изисквания минимален гаранционен фонд съгласно член 17, параграф 2 Ö от Директива 73/239/EИО Õ , от изискването да установяват минимален гаранционен фонд преди края на финансовата година, през която доходите от премии или вноски възлизат на шесткратния размер на минималния гаранционен фонд. След оценка на резултатите от проверката по член 33 301, параграф 2 Съветът се произнася с единодушие по предложение на Комисията кога държавите-членки да премахнат това облекчение. 3. 3. Предприятията, които желаят да разширят дейността си по смисъла на член 8, параграф 2 или член 10, могат да направят това, само ако незабавно се приведат в съответствие с изискванията на настоящата директива. Предприятията по параграф 2, буква б), които в рамките на националната територия разширяват дейността си с други класове застраховки или на други части от тази територия, могат да бъдат освободени от изискването за установяване на минималния гаранционен фонд, посочен в член 17, параграф 2 за десетгодишен срок от нотифицирането на настоящата директива. 42. Предприятия, чиято структура се различава от посочените в член 8, могат, в тригодишен срок от нотифицирането на директивата, да продължават да извършват съществуващата дейност в правната форма, в която са учредени към момента на нотифицирането. ÖОбщо застрахователни ÕПпредприятията, учредени в Обединеното кралство с кралски декрет или с частен акт, или със специален публичен акт, могат да продължат да извършват дейността си в настоящата си формаÖта, в която са били учредени към 31 юли 1973 година, Õ за неограничен срок. Предприятията в Белгия, които съобразно своя предмет на дейност извършват операции във връзка с интервенционни ипотечни заеми или спестовни операции в съответствие с точка 4 от член 15 на разпоредбите относно надзора върху частните спестовни банки, координирани чрез "arrête royal" от 23 юни 1967 г., могат да продължат да извършват тази дейност в тригодишен срок от датата на нотифицирането на настоящата директива Въпросните държави-членки съставят списък на тези предприятия и го съобщават на другите държави-членки и на Комисията ê 2002/83/ЕО чл. 60 (адаптиран) 1. ÖЖивотозастрахователни Õ Ппредприятията, учредени в Обединеното кралство с кралски декрет или с частен акт, или със специален публичен акт, могат да осъществяват своята дейност в правната форма, в която са били учредени на 15 март 1979 г., за неограничено време. Обединеното Кралство изготвя списък на такива предприятия Ö та, посочени в първа и втора алинеи, Õ и го предава на останалите държави–членки и Комисията. 23. Дружествата, регистрирани в Обединеното кралство съгласно Актовете за взаимоспомагателните дружества могат да продължат своята дейност по животозастраховането и спестяванията, които в съответствие със своите цели, те са осъществявали на Ö към Õ 15 март 1979 г. ê 73/239/ЕИО чл. 30, параграф 5 (адаптиран) 54. По искане на Ö общо застрахователни Õ предприятията, които отговарят на изискванията на дял І, глава VІ, раздели 2, 4 и 5, членове 15, 16 и 17, държавите-членки прекратяват прилагането на ограничителни мерки, например свързани с ипотеки, влогове и ценни книжа, които са въведени от сега действуващите нормативни актове. ê 2002/83/ЕО чл. 66 (адаптиран) Член 307Права, придобити от съществуващи клонове и застрахователни предприятия 1. Клонове, започнали дейност в съответствие с разпоредбите, които са в сила в държавата–членка по регистрация на клона, Ö в която е разположен клонът Õ, преди 1 юли 1994 г., се приема, че са били предмет на процедурата, предвидена в членове 143 и 144 40, параграф 1 до 5. От тази дата те се уреждат от разпоредбите на членове 13, 20, 37, 39 и 46. 2. Членове 41 145 и 42 146 не засягат правата, придобити от застрахователните предприятия, които осъществяват дейност съгласно свободното предоставяне на услуги преди 1 юли 1994 г. ê 73/239/ЕИО (адаптиран) Член 31 Държавите-членки предоставят на посочените в дял III представителства и клонове, които при влизането в сила на мерките за прилагане на настоящата директива извършват един или някои класове застраховки по член 1 и не разширяват дейността по смисъла на член 10, параграф 2, максимален срок от пет години от датата на нотифицирането на настоящата директива, за да изпълнят условията по член 25. Член 32 През период, който приключва в момента на влизане в сила на споразумение, сключено с трета страна в съответствие с член 29, и най-късно при изтичането на четиригодишен срок от нотифицирането на директивата, всяка държава-членка може да запази в полза на установените на нейна територия предприятия на тази страна правилата, които се прилагат за тях на 1 януари 1973 г. по отношение на съответстващите активи и местонахождението на техническите резерви, при условие че другите държави-членки и Комисията бъдат уведомени и не се нарушават границите на предоставените в съответствие с член 15, параграф 2 облекчения в полза на установените на тяхна територия предприятия на държави-членки. ê 73/239/ЕИО (адаптиран) Член 34 1. 1. В шестгодишен срок от датата на нотифицирането на настоящата директива Комисията представя на Съвета доклад за въздействието на въведените с нея финансови изисквания върху състоянието на застрахователните пазари на държавите-членки. 2. 2. При необходимост Комисията представя междинни доклади на Съвета преди изтичането на преходния период, предвиден в член 30, параграф 1. ê 92/49/ЕИО (адаптиран) Член 51 Следните технически промени на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО и на настоящата директива се приемат в съответствие с процедурите, заложени в Директива 91/675/ЕИО: - разширяване на правните форми, предвидени в член 8, параграф 1, буква а) от Директива 73/239/ЕИО, - изменения в списъка, съдържащ се в приложението към Директива 73/239/ЕИО, или адаптиране на терминологията, използвана в този списък предвид развитието на застрахователните пазари, - изясняване на компонентите, съставляващи границата на платежоспособност, вписана в член 16, параграф 1 от Директива 73/239/ЕИО предвид създаването на нови финансови инструменти, - промяна на минималния гаранционен фонд, предвиден в член 17, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО предвид икономическото и финансовото развитие, - изменения с оглед създаването на нови финансови инструменти на списъка на активи, приемливи за покриване на техническите резерви, посочени в член 21 от настоящата директива и на правилата за разпределение на инвестициите, указани в член 22, - промени в либерализирането на правилата за съпоставимост, определени в приложение I към Директива 88/357/ЕИО, предвид развитието на нови инструменти за валутно хеджиране или напредъка с оглед изграждането на икономически и паричен съюз, - изясняване на определенията за осигуряване на еднаквото прилагане на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО и на настоящата директива навсякъде в Общността, Член 52 1. 1. Клонове, започнали дейност в съответствие с разпоредбите, действащи в тяхната държава-членка по установяване, преди влизане в сила на разпоредбите, приети за прилагане на настоящата директива, се считат за предмет на процедурите, залегнали в член 10, параграфи 1—5 от Директива 73/239/ЕИО. Те се управляват, от датата на влизане в сила, от членове 15, 19, 20 и 22 от Директива 73/239/ЕИО и от член 40 от настоящата директива. 2. 2. Членове 34 и 35 не засягат правата, придобити от застрахователни предприятия, извършващи дейност по силата на свободното предоставяне на услуги, преди влизане в сила на разпоредбите, приети за прилагането на настоящата директива. ê 2002/83/ЕО чл. 71 Член 71 Преходен период за членове 3, параграф 6, членове 27, 28, 29, 30 и 38 1. Държавите – членки могат да предоставят на застрахователни предприятия, които на 20 март 2002 г. извършват застраховане на техните територии в един или повече от класовете, посочени в приложение I, срок от пет години, започващ от същата тази дата, в който да приведат законодателството си в съответствие с изискванията, изложени в членове 3 , параграф 6, членове 27, 28, 29, 30 и 38. 2. Държавите – членки могат да разрешат на всички предприятия, посочени в параграф 1, които след изтичане на петгодишния срок не са формирали изискваната граница на платежоспособност, допълнителен срок, ненадвишаващ две години, в който да го направят, ако такива предприятия, в съответствие с член 37, са предоставили за одобрение от компетентните органи мерките, които възнамеряват да вземат за тази цел. ê 2005/68/ЕО чл. 63 (адаптиран) Ö Раздел 2 — Презастраховане Õ Член 308Преходен период за член 57, параграф 3 и член 60, параграф 6 от Директива 2005/68/ЕО Държавите-членки могат да отложат прилагането на разпоредбите на член 57, параграф 3 от насотящата Ддиректива 2005/68/EО, които изменят член 15, параграф 3 от Директива 73/239/ЕИО, както и разпоредбата на член 60, параграф 6 от настоящата Ддиректива 2005/68/EО, до 10 декември 2008 г. ê 2005/68/ЕО чл. 61 (адаптиран) Член 309Право, придобито от съществуващи презастрахователни предприятия 1. За презастрахователните предприятия, които са предмет на настоящата директива, и на които е издаден лиценз или имат право да извършват презастрахователна дейност в съответствие с разпоредбите на държавите-членки, в които се намира адресът им на управление преди 10 декември 2005 г., се счита, че притежават лиценз в съответствие с член 3 14. Независимо от това, те са задължени да изпълняват разпоредбите на настоящата директива относно извършването на презастрахователна дейност и изискванията, определени в член 6 18, параграф 1, букви aб), в) и г)—ж), членове 19, 20 и 24 7, 8 и 12, както и в дял І, глава VІ, раздели 2, 3 и 4членове 32—41, считано от 10 декември 2007 г. 2. Държавите-членки могат да разрешат на посочените в параграф 1 презастрахователни предприятия, които към 10 декември 2005 г. не Ö са Õ изпълнявалит член 6 18, параграф 1, буква a) б), членове 7 19 и 8 20, както и дял І, глава VІ, раздели 2, 3 и 4членове 32—40, допълнителен период до 10 декември 2008 г., за да се съобразят с тези изисквания. ò нов ГЛАВА ІІ — ФинансовИ РАЗПОРЕДБИ Член 310Транспониране 1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагането на членове 4, 6—8, 10, 13, 14, 18, 23, 26—31, 34—54, 66, 67, 70, 71, 73—140, 142, 144, 146, 150, 160—165, 170, 171, 176, 188, 190, 208—268, 280, 299, 306 и приложения III, IV и V най-късно до 31 октомври 2012 година. Държавите-членки незабавно предоставят на Комисията текстовете на тези разпоредби заедно с таблица на съответствията между тези разпоредби и настоящата директива. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, регулирана с настоящата директива. Член 311Отмяна 1. Директиви 73/239/EИО, 78/473/EИО, 88/357/EИО, 92/49/EИО, 98/78/EО, 2001/17/EО, 2002/83/EО, 2005/68/EО и 2007/44/EО, изменени с директивите, изброени в приложение VІ, част А, се отменят, считано от деня след датата, посочена в член 310, параграф 1, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националните законодателства и прилагането на директивите, посочени в приложение VІ, част Б. Позоваванията на отменените директиви се тълкува като позовавания на настоящата директива и се четат според таблицата за съответствие в приложение VI. 2. Директиви 64/225/EИО, 73/240/EИО, 76/580/EИО, 84/641/EИО и 87/344/EИО се отменят, както са изменени от директивите, изброени в приложение VІ, част А, считано от деня след датата, посочена в член 310, параграф 1, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националните законодателства и прилагането на директивите, посочени в приложение VІ, част Б. Член 312Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз . Членове 1—3, 5, 9, 11, 12, 15—17, 19—22, 24—25, 32, 33, 55-65, 68, 69, 72, 141, 143, 145, 147—149, 151—159, 166—169, 172—175, 177—187, 189, 191—207, 269—279, 281—298, 300-305, 307—313 и приложения I и II, V, VI и VII се прилагат от 1 ноември 2012 година. Член 313Адресати Адресати на настоящата директива са държавите–членки. ê73/239/ЕИО (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ I Ö Класове общо застраховане Õ А. Класификация на рисковете според класа застраховка 1. Злополука (включително трудова злополука и професионални заболявания) : - фиксирани парични обезщетения , - обезщетения с възстановителен характер, - съчетание между двете, - телесна повреда на пътници. 2. Заболяване : - фиксирани парични обезщетения , - обезщетения с възстановителен характер, - съчетание между двете. 3. Сухопътни превозни средства (с изключение на железопътни подвижни състави) Всички щети или погиване на: - сухопътни моторни превозни средства, - сухопътни превозни средства, различни от моторни превозни средства. 4. Подвижни железопътни състави Всички щети или погиване на подвижни железопътни състави. 5. Въздухоплавателни средства Всички щети или погиване на въздухоплавателни средства. 6. Кораби (морски, езерни, речни и канални плавателни съдове) Всички щети или погиване на: - речни и канални плавателни съдове, - езерни плавателни съдове, - морски плавателни съдове. 7. Транзитно преминаващи стоки (включително търговски стоки, багажи и всички други стоки) Всички щети или погиване на транзитно преминаващи стоки или багажи, независимо от вида на превоза. 8. Пожар и природни бедствия Всички щети или погиване на имущество (с изключение на имуществото, включено в класове 3, 4, 5, 6 и 7), поради: - пожар, - експлозия, - буря, - природни бедствия, различни от буря, - ядрена енергия, - земни свлачища. 9. Други имуществени щети Всички щети или погиване на имущество (с изключение на имуществото в класове 3, 4, 5, 6 и 7) в резултат на градушка или измръзване и при всички събития като кражба, различни от събитията, посочени в точка 8. 10. Гражданска отговорност за моторни превозни средства Всяка отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства по суша (включително отговорност на превозвача). 11. Гражданска отговорност за въздухоплавателни средства Всяка отговорност, произтичаща от използването на въздухоплавателни средства (включително отговорност на превозвача). 12. Гражданска отговорност за кораби (морски, езерни, речни и канални плавателни съдове) Всяка отговорност, произтичаща от използването на кораби, плавателни съдове или лодки по море, езеро, река или канал (включително отговорност на превозвача). 13. Обща отговорност Всяка отговорност, различна от видовете, посочени в точки 10, 11 и 12. 14. Кредити : - несъстоятелност (обща) , - експортен кредит, - кредит на вноски, - ипотеки, - земеделски кредит. 15. Гаранции : - поръчителство (пряко) , - поръчителство (косвено). 16. Разни финансови загуби : - рискове, свързани със заетостта , - недостатъчен доход (общо), - лоши метеорологични условия, - пропуснати ползи, - продължителни общи разходи, - непредвидени търговски разходи, - загуба на пазарна стойност, - загуба на наем или доход, - косвени търговски загуби, различни от посочените по-горе, - други финансови загуби (нетърговски), - други видове финансови загуби. 17. Съдебни разноски Съдебни разноски и разходи за водене на съдебни спорове. ê84/641/ЕИО чл.14 (адаптиран) 18. Помощ Помощ за лица, които са изпаднали в затруднения по време на пътуване, когато са далече от своето местоживеене или постоянното Ö обичайното Õ им пребиваване. ê73/239/ЕИО (адаптиран) Рисковете, включени в един клас, не могат да бъдат включени в друг клас, с изключение на случаите, посочени в точка В. Б. Наименование на разрешенията, издавани за повече от един клас застраховка Когато разрешителното Ö Следните наименования се използват за разрешения, които Õ обхващат едновременно: а) класове 1 и 2:, то се нарича „застраховка при злополука и здравна застраховка“; б) класове 1 (четвърто тире), 3, 7 и 10,: то се нарича „застраховка при злополука“; в) класове 1 (четвърто тире), 4, 6, 7 и 12,: то се нарича „морска и транспортна застраховка“; г) класове 1 (четвърто тире), 5, 7 и 11,: то се нарича „авиационна застраховка“; д) класове 8 и 9:, то се нарича „застраховка срещу пожар и други имуществени щети“; е) класове 10, 11, 12 и 13,: то се нарича „застраховка „гражданска отговорност“; ж) класове 14 и 15:, то се нарича „кредитна и гаранционна застраховка“; з) з) всички класове, то се назовава по избор на съответнатаите държаваи-членкаи, кояито уведомяват за това останалите държави-членки и Комисията Ö за своя избор Õ . В. Допълнителни рискове Предприятие, което получи разрешително за основен риск, който спада към един клас или група от класове застраховки, може да застрахова и рискове, включени в друг клас, без за тях да се изисква разрешително, ако те: - са свързани с основния риск, - касаят предмета, който е застрахован срещу основния риск, и - са включени в договора, с който е застрахован основният риск. ê 87/344/ЕИО, член 9 Въпреки това, рисковете, които са включени в класове 14, 15 и 17 в точка A не могат да се считат за допълнителни рискове към други категории. Независимо от това, включеният в клас 17 риск (застраховки за съдебни разноски) може да се счита за допълнителен риск към клас 18, когато са изпълнени определените в първа алинея условия, когато основният риск се отнася единствено до помощта, която се предоставя на лица, които изпадат в затруднения по време на пътуване, докато са далеч от местоживеенето си или далеч от постоянното си пребиваване. Застраховките за съдебни разноски могат да се считат за допълнителен риск и при определените в първа алинея условия, когато се касае за спорове или рискове, които произтичат от или във връзка с употребата на морски плавателни съдове. ê2002/83/ЕИО (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ II Класове общо застраховане Ö животозастраховане Õ І. Застраховките Ö Животозастраховането Õ съгласно член 2, параграф 1 3, буква а), (i),(ii) и (iii) б) и в), с изключение на тези, посочени в приложения II и III; ІІ. Застраховка за брак и за раждане; ІІІ. Застраховките Ö ЗастрахованетоÕ, посоченои в член 2, параграф 1 3, буква а), i) и ii) б) и в), свързанио с инвестиционни фондове; IV. Постоянна здравна застраховка, съгласно член 2, параграф 1 3, буква а), iv); V. Тонтини съгласно член 2, параграф 2 3, буква а) б), (i); VI. Операции за капитализация съгласно член 2, параграф 2 3, буква б), ii) VII. Управление на групови пенсионни фондове, посочени в член 2, параграф 2 3, букваи в) и г) б), (iii) и (iv); VIII. Операциите, посочени в член 2, параграф 2 3, буква д) б), (iii); IX. Операциите, посочени в член 2, параграф 3, буква в). ê87/343/ЕИО чл. 1.8 и приложение Г. Методи за изчисляване на изравнителния резерв при кредитното застраховане Метод № 1 1. За рисковете, включени във вида застраховане по точка А, № 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на техническия дефицит, евентуално претърпян във връзка с този вид застраховки към края на финансовата година. 2. Докато резервът достигне 150% от най-високата годишна сума на нето премии или вноски, получени през последните пет финансови години, през всяка финансова година в него се внася 75% от техническото превишение, начислен вследствие дейността по кредитно застраховане, но не повече от 12% от нето премиите или вноските. Метод № 2 1. За рисковете, спадащи към вида застраховане в точка А, № 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на техническия дефицит, претърпян във връзка с този вид застраховки към края на финансовата година. 2. Минималният размер на изравнителния резерв е 134% от средногодишната сума на премиите или вноските, получени през последните пет финансови години, след приспадане на цесиите и добавяне на презастрахователни акцепти. 3. През всяка следваща финансова година в този резерв се внася 75 на сто от техническото превишение по застраховане от този вид, докато резервът достигне или надхвърли минималния размер, изчислен съобразно параграф 2. 4. Държавите-членки могат да въведат специални правила за изчисляване на по-висок размер на резерва и/или по-висока сума на годишните отчисления от минималните размери, предвидени в тази директива. Метод № 3 1. За рисковете, спадащи към вида застраховане по точка А, клас 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на превишението на квотата на щетимост над средногодишния размер за този вид застраховане през финансовата година. 2. Изравнителният резерв се изчислява по следния метод: Всички изчисления се основават на приходите и разходите, получени и извършени за сметка на застрахователя. За всяка финансова година към изравнителния резерв се отнася сума за намаление на исковете, докато резервът достигне или бъде възстановен до изискуемия размер. Намаление на исковете е налице, когато квотата на щетимост за определена финансова година е по-ниска от средногодишната квота на щетимост през базовия период. Сумата за намаление на щетите се изчислява, като разликата между тези две квоти се умножи по получените премии през финансовата година. Изискуемият размер е равен на шесткратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по получените премии през финансовата година. Когато исковете през определена финансова година са прекомерни, от изравнителния резерв се изтегля сума за превишението. Исковете са прекомерни, когато квотата на щетимост за финансовата година е по-висока от средногодишната квота на щетимост. Сумата за превишението на щетите се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година. Независимо от нивото на исковете, до достигане или възстановяване на размера на изравнителния резерв през всяка финансова година към него най-напред се отнасят 3,5 % от изискуемия размер. Продължителността на базовия период не може да бъде по-малка от 15 години и по-голяма от 30 години. Не е нужно да бъде формиран изравнителен резерв, ако през базовия период не е регистрирана актюерска загуба. Изискуемият размер на изравнителния резерв и сумата, която да бъде изтеглена от него, могат да бъдат намалени, ако средногодишната квота на щетимост през базовия период заедно с квотата на разходите показва, че в премиите е включен марж на сигурност. Метод № 4 1. За рисковете, спадащи към вида застраховане по точка А, клас 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на превишението на квотата на щетимост над средногодишния размер за този вид застраховане през финансовата година. 2. Изравнителният резерв се изчислява по следния метод: Всички изчисления се основават на приходите и разходите, получени и извършени за сметка на застрахователя. За всяка финансова година към изравнителия резерв се отнася сума за намаление на исковете, докато резервът достигне максималният изискуем размер. Намаление на исковете е налице, когато квотата на щетимост за определена финансова година е по-ниска от средногодишната квота на щетимост през базовия период. Сумата за намалението на исковете се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година. Максималният изискуем размер е равен на шесткратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по получените премии през финансовата година. Когато щетите през определена финансова година са прекомерни, от изравнителният резерв се изтегля сума за превишението, докато той достигне минималния изискуем размер. Исковете са прекомерни, когато квотата на щетимост за финансовата година е по-висока от средногодишната квота на щетимост. Сумата за превишението на щетите се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година. Минималният изискуем размер е равен на трикратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по спечелените премии през финансовата година. Продължителността на базовия период не може да бъде по-малка от 15 години и по-голяма от 30 години. Не е нужно да бъде формиран изравнителен резерв, ако през базовия период не е регистрирана актюерска загуба. Размерът на изравнителния резерв и сумата, която да бъде отнесена или да бъде изтеглена от него, могат да бъдат намалени, ако средногодишната квота на щетимост през базовия период заедно с квотата на разходите показва, че в премиите е включен марж на сигурност и този марж превишава повече от 1,5 пъти стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период. В този случай посочените суми се умножават по коефициент или по 1,5 пъти от стандартното отклонение и маржа на сигурност. ê88/357/ЕИО приложение 1 ПРИЛОЖЕНИЕ 1 Правила за съпоставимост Валутата, в която са платими задълженията на застрахователя, се определя в съответствие със следните правила: 1. Когато покритието, предоставено по един договор е изразено в конкретна валута, счита се, че ангажиментите на застрахователя са платими в тази валута. 2. Когато покритието, предоставено по един договор не е изразено в никаква валута, счита се, че ангажиментите на застрахователя са платими във валутата на държавата, където е разположен рискът. Въпреки това, застрахователят може да избере валутата, в която е изразена премията, ако съществуват основателни причини за упражняването на такъв избор. Такъв би могъл да бъде случая, ако, от времето на влизане в сила на договора, изглежда вероятно един иск да бъде изплатен във валутата на премията, а не във валутата на държавата, в която е рискът. 3. Държавите-членки могат да разрешат на застрахователя да прецени дали валутата, в която предоставя покритието да е или тази, която използва в съответствие с натрупания опит или, в отсъствието на такъв опит, валутата на държавата, в която е установен: - за договори, покриващи рисковете, класифицирани в класове 4, 5, 6, 7, 11, 12 и 13 (само за отговорност на производителя), и - за договори, покриващи рисковете, класифицирани в други класове, при които, в съответствие с естеството на рисковете, покритието се предоставя във валута, различна от тази, която е в резултат от прилагането на посочените по-горе процедури. 4. Когато един иск е подаден при застрахователя и е платим в конкретна валута, различна от валутата, която е в резултат от прилагането на посочените по-горе процедури, счита се, че ангажиментите на застрахователя се преценяват като платими в тази валута и, по-конкретно, валутата, в която трябва да се изплати обезщетението от застрахователя, е била определена със съдебно решение или определение или чрез споразумение между застрахователя и застрахования. 5. Когато един иск е оценен във валута, известна предварително на застрахователя, но която е различна от валутата, която е в резултат от прилагането на посочените по-горе процедури, застрахователите могат да преценят ангажиментите си, които ще са платими в тази валута. 6. Държавите-членки могат да позволят на предприятията да не покриват техническите си резерви със съответстващи активи, ако прилагането на посочените по-горе процедури води до това предприятието – независимо дали е главно управление или клон – да е задължено, за да се изпълни принципа на съответствие, да се държат активи във валута за не повече от 7 % от активите, съществуващи в други валути. Въпреки това: в случаите, когато активите за техническите резерви са деноминирани в гръцки драхми, ирландски паундове и португалски ескудо, тази сума не надвишава: - 1 милион ЕКЮ по време на преходния период, приключващ на 31 декември 1992 г., - 2 милиона ЕКЮ от 1 януари 1993 г. до 31 декември 1998 г.; в случаите, когато активите за техническите резерви са деноминирани в белгийски франкове, люксембургски франкове и испански песети, тази сума не надвишава 2 милиона ЕКЮ по време на преходния период, приключващ на 31 декември 1996 г. От края на преходните периоди, определени в a) и б), общият режим се прилага за тези валути, освен ако Съветът не реши друго. ê2002/83/ЕИО приложение ІІ 3. Държавите – членки могат да не изискват от застрахователните предприятия да прилагат принципа на съпоставимост, когато задълженията са платими във валута, различна от тази на една от държавите – членки, ако инвестициите в тази валута са регулирани, ако валутата е предмет на трансферни ограничения или, ако по подобни причини, тя не е подходяща за покритие на технически резерви. ê 92/49/EEC Art. 23 8. Застрахователните предприятия могат да държат несъпоставими активи за покриване на сума, ненадвишаваща 20 % от техните задължения в конкретна валута. ê2002/83/ЕИО приложение ІІ Все пак, общо активите във всички валути, комбинирано, трябва да бъдат поне равни на общите ангажименти във всички валути, комбинирано. ê92/49/ЕИО чл.23 9. Държава-членка може да предвиди, когато съгласно предишните процедури едно задължение трябва да бъде покрито от активи, изразени във валутата на държава-членка, това изискване да се счита също за удовлетворено, когато активите са изразени в екю.“» ê88/357/ЕИО ПРИЛОЖЕНИЕ 2Б ОТЧЕТ ЗА ПОЕТИЯ РИСК 1. Общо получени брутни премии 2. Общо разходи по искове 3. Разходи за комисионни 4. Брутен резултат от поемането на риска ПРИЛОЖЕНИЕ 2Б ОТЧЕТ ЗА ПОЕТИЯ РИСК 1. Общо брутни премии за последната година на поемането на риска 2. Брутни искове през последната година на поемането на риска (в това число резерв в края на годината на поемането на риска) 3. Разходи за комисионни 4. Брутен резултат от поемането на риска ê2002/83/ЕО (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ III Информация за титулярите на полици Информацията, посочена по – долу, която трябва да бъде съобщена на титуляра на полица преди сключването на договора (А) или по време на срока на действие на договора (Б), трябва да бъде предоставена по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата – членка на задължението. Преди сключване на договора Б. Информация за застрахователното предприятие | Информация за задължението | а) 1 Името на предприятието и правната му форма а)2 Името на държавата-членка, в която се намират главното управление, и, ако е целесъобразно, агенцията или клонът, които сключват договора а) 3 Адресът на главното управление и, ако е целесъобразно, на агенцията или клона, сключващи договора | | а)4 Определение на всяка полза и всяка опция а) 5 Срок на договора а) 6 Начин за прекратяване на договора a)7 Начини на плащане на премиите и срок на плащанията a) 8 Начини за изчисляване и разпределяне на бонуситеа a) 9Указание за остатъчната и изплатена стойност и степента, до която те са гарантирани a)10 Информация относно премиите за всяка полза, както основни ползи, така и допълнителни, ако е целесъобразно a)11 полиците, обвързани с дялове, определение на дяловете, с които са обвързани ползите a)12 Указание за характера на основните активи за дялово обвързаните полици a)13 Споразумения за упражняване на правото за отказ a)14Обща информация за данъчния режим, приложим към типа полица (a)15 Разпоредбите за разглеждане на жалби във връзка с договори от страна на титуляри на полици, животозастраховани или бенефициери по договори, включително, когато е целесъобразно, наличието на комисия по жалбите, без да се накърнява правото за завеждане на съдебни дела. a)16 Право, приложимо към договора, когато страните нямат право на избор, или когато страните могат свободно да изберат приложимото право — правото, което застрахователят предлага | Б. По време на срока на действие на договора Освен условията на полицата, общи и специални, титулярът на полица трябва да получи следната информация по време на срока на действие на договора. Информация за застрахователното предприятие | Информация за задължението | б)1Всяка промяна на името на предприятието, неговата правна форма или адреса на неговото главно управление, или, когато е целесъобразно, на агенцията или клона, които сключват договора | б)2 Цялата информация, включена в точки от а)4 до а)12 от А в случай на промяна в условията на полицата или смяна на правото, приложимо към договора б) 3 Всяка година, информация за състоянието на бонусите | ПРИЛОЖЕНИЕ IV 1. Професионална тайна До 17 ноември 2002 г. държавите – членки могат да сключват договори за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни, само ако разкритата информация е гарантирана от професионална тайна, еквивалентна на определената в член 16 от настоящата директива. 2. Дейности и организации, изключени от обхвата на настоящата директива До 1 януари 2004 г. настоящата директива няма да се отнася за взаимоспомагателни сдружения, когато: - уставът съдържа разпоредби за събиране на допълнителни вноски или намаляване на обезщетенията им, или искане за помощ от други лица, които са поели задължението да я предоставят, и - годишният доход от вноски за дейностите, обхванати с настоящата директива, не надвишава 500 000 евро за три последователни години. Ако тази сума бъде превишена за три последователни години, настоящата директива се прилага от четвъртата година. 3. До 1 януари 2004 г. държавите – членки прилагат следните разпоредби: А. Граница на платежоспособност Всяка държава – членка изисква от всяко застрахователно предприятие, чието главно управление се намира на нейна територия, да има граница на платежоспособност, съответстваща на цялостната й дейност. Границата на платежоспособност се състои от: 1. активите на застрахователното предприятие, свободни от всякакви предвидими задължения, намалени с всички нематериални позиции, включително: В частност се включва следното: - внесеният дялов капитал или, при взаимозастрахователно предприятие, действителният учредителен капитал плюс сметките на всички съдружници, които отговарят на следните критерии: а) учредителният договор и уставът трябва да предвиждат, че от тези сметки могат да се извършват плащания към съдружниците само когато това не води до спад на границата на платежоспособност под изискваното ниво, или, след прекратяване на предприятието, ако всички други нейни дългове са уредени; б) учредителният договор и уставът трябва да предвиждат, по отношение на всички такива плащания по причини, различни от индивидуалното прекратяване на членство, компетентните органи да бъдат уведомени поне един месец предварително и да могат да забранят плащането в рамките на този период; в) в) съответните разпоредби на учредителния договор и уставът могат да бъдат изменяни, само след като компетентните органи са декларирали, че нямат възражения срещу изменението, без да се засягат критериите, посочени в букви a) и б), - половината от невнесения дялов или учредителен капитал, ако внесената част се равнява на 25% от този акционерен или учредителен капитал, - резерви (законови резерви и свободни резерви), несъответстващи на основните пасиви, - всяка пренесена печалба, - кумулативен преференциален акционерен капитал и подчинен заемен капитал могат да бъдат включвани, но ако това се прави, само до 50 % от границата, от който не повече от 25 % се състои от подчинени заеми с фиксиран падеж, или кумулативен преференциален акционерен капитал с фиксиран срок, ако са спазени следните минимални условия: а) в случай на несъстоятелност или ликвидация на застрахователното предприятие трябва да съществуват обвързващи споразумения, съгласно които подчиненият заемен капитал или преференциалният акционерен капитал се подрежда след вземанията на всички останали кредитори и не изплаща обратно, докато всички останали дългове, неуредени за момента, не бъдат изплатени. Подчинените заеми трябва освен това да отговарят на следните условия: б) само напълно изплатени фондове могат са бъдат вземани предвид; в) за заеми с фиксиран падеж, първоначалният падеж трябва да бъде най-малко пет години. Не по-късно от една година преди датата за погасяване, застрахователното предприятие трябва да предостави за одобрение на компетентните органи план, който показва как границата на платежоспособност ще бъде запазена на необходимото ниво, или ще го достигне на падежа, освен ако размерът до който кредитът може да достигне като елемент на границата на платежоспособност не намалява постепенно, поне през последните пет години преди датата за погасяване. Компетентните органи могат да разрешат предсрочното погасяване на такива кредити, ако бъде подадена молба от застрахователното предприятие и неговата граница на платежоспособност няма да падне под необходимото ниво; г) г) заеми без фиксиран падеж трябва да бъдат платими само след петгодишно уведомление, освен ако заемите вече не се считат за елемент на границата на платежоспособност или ако специално не се изисква предварителното съгласие на компетентните органи за предварително погасяване. Що се отнася до последния случай, застрахователното предприятие трябва да уведоми компетентните органи най-малко шест месеца преди датата на заявеното погасяване, като посочи наличната граница на платежоспособност преди и след погасяването. Компетентните органи разрешават погасяването, само ако наличната граница на платежоспособност на застрахователното предприятие няма да падне под необходимото ниво; д) д) договорът за заем не трябва да включва клаузи, разпореждащи при определени обстоятелства, различни от ликвидацията на застрахователното предприятие, дългът да стане платим преди договорените дати за погасяване; е) споразумението за заем може да бъде изменено, само след като компетентните органи са декларирали, че нямат възражения по отношение на изменението, - ценни книжа без определена дата на падежа и други инструменти, включително кумулативни привилегировани акции, различни от посочените в петото тире, до 50% от границата за сумата от такива ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочени в петото тире, в случай че удовлетворяват следните условия: а) а) не могат да бъдат изплащани по инициатива на титуляра или без предварителното съгласие на компетентните органи; б) договорът за емитиране трябва да дава възможност на застрахователното предприятие да отложи плащането на лихвите по заема; в) предявените вземания на заемодателя към застрахователното предприятие трябва да се подреждат изцяло след тези на неподчинените кредитори; г) документите, уреждащи емитирането на ценни книжа, трябва да осигуряват капацитет за поглъщане на загуби от дългове и неплатени лихви, като същевременно позволяват на застрахователното предприятие да продължи да извършва дейността си; д) само изцяло платени суми се вземат под внимание.“» 2. дотолкова доколкото е разрешено от националното законодателно, резерви от печалби в баланса, когато могат да бъдат използвани за покриване на всякакви загуби, които могат да възникнат, и когато не са оставени на разположение за разпределение между титулярите на полици. 3. След подаване на молба заедно с допълнителни данни от предприятието до компетентните органи на държавата – членка, на територията на която се намира неговото главно управление и със съгласието на тези компетентни органи границата на платежоспособност може също така да се състои от: а) сума, равна на 50% от бъдещите печалби на предприятието; сумата на бъдещата печалба се получава чрез умножаване на разчета за годишна печалба по фактор, който отговаря на средния остатъчен период за изпълнението на договорите; множителят не може да бъде по-голям от числото 10; очакваната годишна печалба е средното аритметично от печалбите, получени през последните пет години за дейностите, включени в член 2 от настоящата директива. Базата за пресмятане на множителя, по който трябва да се умножи очакваната годишна печалба и позициите, които я съставляват, се определят в общо споразумение на компетентните органи на държавата – членка и Комисията. До сключване на споразумението тези позиции се определят в съответствие със законите на държавата – членка по произход. Когато компетентните органи определят понятието печалба, Комисията представя предложения за хармонизация на това понятие с директива относно хармонизацията на годишните отчети на застрахователните предприятия, като предвижда условия за координиране съгласно член 1, параграф 2 на Директива 78/660/ЕИО. б) б) разликата в сумата между математическата резерва на вноските, която не е цилмерирана или частично е цилмерирана, и математическата резерва на вноските, която е цилмерирана с процент, равен на добавката за аквизиционните разходи, включени в премията, когато не е възможно цилмериране, или ако е възможно, тя е под добавката за аквизационните разходи, включени в премията; тази разлика не може да превишава 3,5% от разликата между съответните капиталови суми от животозастрахователни дейности и математическите резерви по всички полици, за които е възможно цилмериране; разликата се намалява с размера на необезценените аквизиционни разходи, записани като актив; в) в случай че е получено одобрение от компетентните органи на държавата – членка, в която застрахователното предприятие осъществява дейността си, всички скрити резерви, резултат от подценяването на активи и надценяването на пасиви, различни от математическите резерви, доколкото такива скрити резерви не представляват изключение. Б. Минимална граница на платежоспособност Съгласно условията в раздел Б минималната граница на платежоспособност се определя, както е показано по-долу, в съответствие с класовете застраховки. а) За класовете застраховки, посочени в член 2, параграф 1, а) и б) на настоящата директива, различни от застраховките, свързани с инвестиционни фондове, и за операциите, посочени в член 2, параграф 3 на настоящата директива, тя трябва да е равна на сбора от следните два резултата: - първи резултат: 4% от математическите резерви, свързани с пряката дейност и презастрахователните акцепти, бруто от презастрахователни цесии, се умножават по коефициент за последната финансова година, който представлява отношение между общия, нето от презастрахователни цесии, размер на математическите резерви и общия брутен размер на математическите резерви; коефициентът не може в никакъв случай да е по–малък от 85%; - втори резултат: за полици, при които рисковият капитал не е отрицателна величина, сума, която отговаря на 0,3 % от този капитал, записан от застрахователното предприятие, се умножава по съотношението, валидно за последната финансова година, между общия рисков капитал, поддържан като задължение на предприятието след презастрахователни цесии и ретроцесии, и общия рисков капитал, без приспадане на делът на презастрахователя; това съотношение не трябва да бъде под 50 %. За временна застраховка при смърт с максимален срок три години частта е 0.1%. За такава застраховка със срок над три години, но не повече от пет, частта е 0.15%. б) За допълнителното застраховане съгласно член 2, параграф 1, в) от настоящата директива, тя е равна на резултата от следните изчисления: - събират се премиите или вноските (включително таксите, свързани с тях), дължими по отношение на пряката дейност през последната финансова година що се отнася до всички финансови години, - към този сбор се добавя сумата от премиите, акцептирани за презастраховане през последната финансова година, - от този сбор се изважда общата сума на премиите или вноските, прекратени през последната финансова година, както и общата сума от данъците и таксите, имащи отношение към премиите или вноските, които влизат в сбора. Така получената сума се разделя на две части, първата – до 10 милиона евро, а втората представлява разликата; съответно от тези части се изчисляват 18 % и 16 % и се събират. Резултатът се получава, като се умножи така изчислената сума по коефициента за последната финансова година, който представлява отношение между останалите вземания на застрахователното предприятие след изваждането на сумите за презастраховане и брутната сума на вземанията; този коефициент в никакъв случай не може да бъде по-малък от 50%. За асоциацията от застрахователи, известна като Лойдс, границата на платежоспособност се изчислява на базата на нетните премии, които се умножават по процент, определян всяка година от компетентните органи на държавата – членка на главното управление. Този процент се изчислява на базата на последните статистически данни за платените комисиони. Подробните данни заедно със съответните изчисления се изпращат на компетентните органи на страните, на чиято територия е установена Лойдс. в) За постоянна здравна застраховка, неподлежаща на прекратяване по член 2, параграф 1, г) от настоящата директива и за операции по капитализация, съгласно член 2, параграф 2, б), границата на платежоспособност е равна на 4% от математическите резерви, изчислени в съответствие с буква а) от настоящия раздел. г) За тонтини, посочени в член 2, параграф 2, а) от настоящата директива, границата на платежоспособност е равна на 1% от техните активи. д) За застраховки, уредени от член 2, параграф 1, а) и б) от настоящата директива, свързани с инвестиционни фондове и за операциите по член 2, параграф 2, в), г) и д) от настоящата директива тя следва да е равна на: - когато застрахователното предприятие носи инвестиционен риск, 4% от математическите резерви, изчислени в съответствие с буква а) от този раздел и, 1% от резервите, изчислени по същия начин, доколкото предприятието не носи инвестиционен риск в случай че срокът на договора превишава пет години и пренесената сума за покриване на управленските разходи, определена в договора, е фиксирана за период, превишаващ пет години, плюс - когато застрахователното предприятие покрива риска смърт, 0.3% от рисковия капитал, изчислен в съответствие с параграф 2, б) от настоящия член. Гаранционен фонд 1. Гаранционният фонд съставлява една трета от изискваната граница на платежоспособност, определена в раздел Б съгласно условията на параграф 2 от този раздел, най-малко 50% от този фонд се състои от позициите, включени в раздел А, параграф 1 и 2. 2. Гаранционният фонд не може да бъде по-малък от 800 000 евро. б) Всяка държава – членка може да постави като условие размерът на минималния гаранционен фонд да бъде намален до 600 000 евро за взаимозастрахователните дружества, дружествата от взаимозастрахователен тип и тонтините. в) За взаимозастрахователните дружества съгласно второто изречение от второ тире на член 3, 6) от настоящата директива, щом попаднат в обхвата на настоящата директива, както и за тонтините, всяка държава – членка може да разреши формирането на минимален гаранционен капитал от 100 000 евро, който постепенно да се увеличава до сумата, определена в буква б) от настоящия раздел, с последователни траншове от 100 000 евро, докато вноските се увеличат с 500 000 евро. г) Минималният гаранционен фонд съгласно букви а), б) и в) от този раздел, трябва да се състои от позициите, включени в раздел А, параграф 1 и 2. 3. Взаимозастрахователните дружества, които искат да разширят своята дейност по смисъла на член 6, параграф 4 или член 40 от настоящата директива, не могат да го сторят, ако незабавно не изпълнят изискванията на параграф 2, а) и б) от този раздел. ê2005/68/ЕО (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ I ІІІ Ö ПРАВНИ ФОРМИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА Õ ê92/49/ЕИО чл.6 (адаптиран) 1. Държавата-членка по произход изисква всяко Ö А. Форми на общо Õ застрахователнои предприятиея, за което се иска разрешително: а) а) приеме една от следните форми: (1) в случая на Кралство Белгия: „société anonymenaamloze vennootschap“, „société en commandite par actionscommanditaire vennootschap op aandelen“, „association d'assurance mutuelleonderlinge verzekeringsvereniging“, „société coopérativecoöperatieve vennootschap“; ê2006/101/ЕО чл.1 и приложение точка 1 (2) в случая на Република България: „акционерно дружество“; ê Art. чл. 20 и приложение ІІ, стр. 335. (3) в случая на Чешката република: „аkciová společnost“, „družstvo“; ê92/49/ЕИО чл.6 (4) в случая на Кралство Дания: „aktieselskaber“, „gensidige selskaber“; (5) в случая на Федерална република Германия: „Aktiengesellschaft“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Öffentlich-rechtliches Wettbewerbsversicherungsunternehmen“; ê Art. чл. 20 и приложение ІІ, стр. 335. (6) в случая на Република Естония: „аktsiаselts“; ê92/49/ЕИО чл.6 (7) в случая на Ирландия: incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited“; (8) в случая на Република Гръция: „ανώνυμη εταιρία“, „αλληλασφαλιστικός συνεταιρισμός“; (9) в случая на Кралство Испания: „sociedad anónima“, „sociedad mutua“, „sociedad cooperativa“; (10) в случая на Френската република: „société anonyme“, „société d'assurance mutuelle“, „institution de prévoyance régie par le code de la sécurité sociale“, „institution de prévoyance régie par le code rural“ и „mutuelles régies par le code de la mutualité“; (11) в случая на Италианската република: „società per azioni“, „società cooperativa“, „mutua di assicurazione“; ê Art. чл. 20 и приложение ІІ, стр. 335 (адаптиран) (12) в случая на Република Кипър: „Εταιρεία περιορισμένης ευθύνης με μετοχές ή εταιρεία περιορισμένης ευθύνης χωρίς μετοχικό κεφάλαιο“; (13) в случая на Република Латвия: „ аpdrošināšаnаs аkciju ѕаbiedrībа“, „ ѕаvstаrpējās аpdrošināšаnаs kooperаtīvā biedrībа“ ; (14) в случая на Република Литва: „ akcinės bendrovės “, „ uždarosios Ö uždaroji Õ akcinės bendrovės “; ê92/49/ЕИО чл.6 (15) в случая на Великото херцогство Люксембург: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „association d'assurances mutuelles“, „société coopérative“; êчл. 20 и приложение ІІ, стр. 335. ðнова (16) в случая на Република Унгария: „biztosító részvénytárѕаság“, „biztosító szövetkezet“, „biztosító egyesület”, „Külföldi székhelyű biztosító mаgуаrországi fióktelepe“; (17) в случая на Република Малта: «kumpanija pubblika», «kumpanija privata», «fergħa», «Korp ta' l- Assikurazzjoni Rikonnoxxut»ð „limited liability company/ kumpannija b` responsabbilta` limitata“ï; ê92/49/ЕИО чл.6 (18) в случая на Кралство Нидерландия: „naamloze vennootschap“, „onderlinge waarborgmaatschappij“; êДоговор за присъединяване на Австрия, Швеция и Финландия, чл. 29 и приложение І, стр. 197 (19) в случая на Република Австрия: Aktiengesellschaft“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, ê Art. чл. 20 и приложение ІІ, стр. 335. (20) в случая на Република Полша: „ spółkа аkcyjnа “ , „ towаrzystwo ubezpieczeń wzаjemnych “; ê92/49/ЕИО чл.6 (21) в случая на Португалската република: «„sociedade anónima»“, «„mútua de seguros»“; ê2006/101/ЕО чл.1 и приложение точка 1 (22) в случая на Румъния: „societăți pe acțiuni“, „societăți mutuale“; ê Art. чл. 20 и приложение ІІ, стр. 335. (23) в случая на Република Словения: „delniškа družbа“, „družbа zа vzаjemno zаvаrovаnje“ ; (24) в случая на Словашката република: „akciová spoločnost“; êДоговор за присъединяване на Австрия, Швеция и Финландия, чл. 29 и приложение І, стр. 197 (25) в случая на Република Финландия: „keskinäinen vakuutusyhtiö/ ömsesidigt försäkringsbolag“, „vakuutusosakeyhtiö/ försäkringsaktiebolag“, „vakuutusyhdistys/ försäkringsförening“, (26) в случая на Кралство Швеция: “„forsakringsaktiebolag”“, “„omsesidiga forsakringsbolag”“, “„understodsforeningar”“; ê92/49/ЕИО чл.6 (27) в случая на Обединеното кралство: „incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited, societies registered under the Industrial and Provident Societies Acts, societies registered under the Friendly Societies Acts, the association of underwriters known as Lloyd's“, ê92/49/ЕИО чл.6 (адаптиран) (28) Застрахователно предприятие може също да приеме Ö при всички случаи и като алтернатива на изброените в точки 1—27 форми, Õ формата на Европейско дружество (SE), когато е създадено Ö както е посочено в Регламент (EО) № 2157/2001 на СъветаÕ[88]. ê2002/83/ЕИО чл.6 (адаптиран) 1. Държавата-членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие, за което се иска разрешително: а) Б. а) приеме една от следните форми: Ö Форми на животозастрахователни предприятия Õ: (1) в случая на Кралство Белгия: „société anonymenaamloze vennootschap“, „société en commandite par actionscommanditaire vennootschap op aandelen“, „association d'assurance mutuelleonderlinge verzekeringsvereniging“, „société coopérativecoöperatieve vennootschap“; ê2006/101/ЕО чл.1 и приложение точка 3 (2) в случая на Република България: „акционерно дружество", „взаимозастрахователна кооперация"; ê2004/66/ЕИО чл. 1 и приложение (3) в случая на Чешката република: „аkciová společnost”, „družstvo”,; ê2002/83/ЕО (4) в случая на Кралство Дания: „aktieselskaber”, „gensidige selskaber”, „pensionskasser omfattet af lov om forsikringsvirksomhed (tvaergaende pensionskasser)”; (5) в случая на Федерална република Германия: „Aktiengesellschaft“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Öffentlich-rechtliches Wettbewerbsversicherungsunternehmen“; ê2004/66/ЕИО чл. 1 и приложение (6) в случая на Република Естония: „аktsiаselts”; ê2002/83/ЕО (7) в случая на Ирландия: „incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited”, „societies registered under the Industrial and Provident Societies Acts” и „societies registered under the Friendly Societies Acts”; (8) в случая на Република Гърция: „ανώνυμη εταιρία”; (9) в случая на Кралство Испания: „sociedad anónima“, „sociedad mutua“, „sociedad cooperativa“; (10) в случая на Френската република: „société anonyme“, „société d'assurance mutuelle“, „institution de prévoyance régie par le code de la sécurité sociale“, „institution de prévoyance régie par le code rural“ и „mutuelles régies par le code de la mutualité“; (11) в случая на Италианската република: „società per azioni“, „società cooperativa“, „mutua di assicurazione“; ê2004/66/ЕИО чл. 1 и приложение (адаптиран) (12) в случая на Република Кипър: „Εταιρεία Περιορισμένης Ευθύνης με μετοχές“ ή „Εταιρεία Περιορισμένης Ευθύνης με εγγύηση“; (13) когато се касае за Република Латвия: „аpdrošināšаnаs аkciju ѕаbiedrībа”, „ѕаvstаrpējās аpdrošināšаnаs kooperаtīvā biedrībа”; (14) в случая на Република Литва: „ akcinės bendrovės »“, «„ uždarosios Ö uždaroji Õ akcinės bendrovės »“; ê2002/83/ЕО (15) в случая на Великото херцогство Люксембург: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „association d'assurances mutuelles“, „société coopérative“ ê2004/66/ЕИО чл. 1 и приложение ðнова (16) в случая на Република Унгария: „biztosító részvénytárѕаság“, „biztosító szövetkezet“, „biztosító egyesület“, „Külföldi székhelyű biztosító mаgуаrországi fióktelepe“; (17) в случая на Република Малта: «kumpanija pubblika», «kumpanija privata», «fergħa», «Korp ta' l- Assikurazzjoni Rikonnoxxut»ð „limited liability company/ kumpannija b` responsabbilta` limitata“ï; ê2002/83/ЕО (18) в случая на Кралство Нидерландия: „naamloze vennootschap“, „onderlinge waarborgmaatschappij“, ê2002/83/ЕО (19) в случая на Република Австрия: Aktiengesellschaft, Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit, ê2004/66/ЕИО чл. 1 и приложение (20) в случая на Република Полша: “spółkа аkcyjnа”, “towаrzystwo ubezpieczeń wzаjemnych” , ê2002/83/ЕО (21) в случая на Португалската република: «sociedade anónima», «mútua de seguros»; ê2006/101/ЕО чл.1 и приложение точка 3 (22) в случая на Румъния: „societăți pe acțiuni“, „societăți mutuale“. ê2004/66/ЕИО чл. 1 и приложение (23) в случая на Република Словения: “delniškа družbа”, “družbа zа vzаjemno zаvаrovаnje”, (24) в случая на Словашката република: „akciová spoločnost“; ê2002/83/ЕО (адаптиран) (25) в случая на Република Финландия: keskinäinen vakuutusyhtiö/ ömsesidigt försäkringsbolag, vakuutusosakeyhtiö/ försäkringsaktiebolag, vakuutusyhdistys/ försäkringsförening, (26) за Кралство Швеция: “forsakringsaktiebolag”, “omsesidiga forsakringsbolag”, “understodsforeningar”. (27) в случая на Обединеното кралство: incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited, societies registered under the Industrial and Provident Societies Acts, societies registered or incorporated under the Friendly Societies Acts, „the association of underwriters known as Lloyd's“. (28) Застрахователно предприятие може също да приеме при всички случаи и като алтернатива на изброените в точки 1—27 форми, Õ формата на Европейско дружество (SE), когато е създадено Ö както е посочено в Регламент (EО) № 2157/2001 на Съвета. Õ ê2005/68/ЕО ПРИЛОЖЕНИЕ I В. Форми на презастрахователни предприятия: (1) в случая на Кралство Белгия: „société anonymenaamloze vennootschap“, „société en commandite par actionscommanditaire vennootschap op aandelen“, „association d'assurance mutuelleonderlinge verzekeringsvereniging“, „société coopérativecoöperatieve vennootschap“; òнова (2) в случая на Република България „акционерно дружество“; ê2005/68/ЕО (3) в случая на Чешката република: „akciová spoločnost“; (4) в случая на Кралство Дания: „aktieselskaber“, „gensidige selskaber“, (5) в случая на Федерална република Германия: „Aktiengesellschaft“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Öffentlich-rechtliches Wettbewerbsversicherungsunternehmen“; (6) в случая на Република Естония: “аktsiаselts”, (7) в случая на Ирландия: incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited; (8) в случая на Република Гръция: „ανώνυμη εταιρία“, „αλληλασφαλιστικός συνεταιρισμός“, (9) в случая на Кралство Испания: „sociedad anónima“; (10) в случая на Френската република: „société anonyme“, „société d'assurance mutuelle“, „institution de prévoyance régie par le code de la sécurité sociale“, „institution de prévoyance régie par le code rural“ и „mutuelles régies par le code de la mutualité“, (11) в случая на Италианската република: „società per azioni“; (12) в случая на Република Кипър: „Εταιρεία Περιορισμένης Ευθύνης με μετοχές“ ή „Εταιρεία Περιορισμένης Ευθύνης με εγγύηση“; (13) в случая на Република Латвия: „akciju sabiedrība“, „sabiedrība ar ierobežotu atbildību“; (14) в случая на Република Литва: „akcinė bendrovė“, „uždaroji akcinė bendrovė“; (15) в случая на Великото херцогство Люксембург: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „association d'assurances mutuelles“, „société coopérative“, (16) в случая на Република Унгария: „biztosító részvénytársaság“, „biztosító szövetkezet“, „harmadik országbeli biztosító magyarországi fióktelepe“; (17) в случая на Република Малта: „limited liability companykumpannija tà responsabbiltà limitata“; (18) в случая на Кралство Нидерландия: „naamloze vennootschap“, „onderlinge waarborgmaatschappij“, (19) в случая на Република Австрия: Aktiengesellschaft, Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit, (20) в случая на Република Полша: “spółkа аkcyjnа”, “towаrzystwo ubezpieczeń wzаjemnych” , (21) в случая на Португалската република: «sociedade anónima», «mútua de seguros»; òнова (22) в случай на Румъния: „societate pe actiuni“; ê2005/68/ЕО (адаптиран) (23) в случая на Република Словения: „delniška družba“; (24) в случая на Словашката република: „akciová spoločnost“; (25) в случая на Република Финландия: keskinäinen vakuutusyhtiö/ ömsesidigt försäkringsbolag, vakuutusosakeyhtiö/ försäkringsaktiebolag, vakuutusyhdistys/ försäkringsförening, (26) в случая на Кралство Швеция: „försäkringsaktiebolag“, „ömsesidigt försäkringsbolag“; (27) в случая на Обединеното кралство: incorporated companies limited by shares or by guarantee or unlimited, societies registered under the Industrial and Provident Societies Acts, societies registered or incorporated under the Friendly Societies Acts, „the association of underwriters known as Lloyd's“. (28) Застрахователно предприятие може също да приеме Ö при всички случаи и като алтернатива на изброените в точки 1—27 форми Õ, формата на Европейско дружество (SE), когато е създадено Ö както е посочено в Регламент (EО) № 2157/2001 на Съвета. Õ ê2001/17/ЕО ПРИЛОЖЕНИЕ Операциите, посочени в член 10, параграф 3) 1. Всяко застрахователно дружество следва да води в адреса си на управление специален регистър за активите, представляващи техническите резерви, изчислени и вложени съгласно нормативната система на държавата-членка по произход. 2. Ако застрахователното дружество упражнява едновременно дейности за имуществените застраховки и за застраховка живот, то в своето седалище дружеството следва да води отделен регистър за всяка от дейностите И все пак, когато някоя държава-членка разрешава на дружеството да упражнява дейностите по застраховка живот и да покрива всички рискове, посочени в точки 1 и 2 от приложение А към Директива 73/239/ЕИО, тя може да предвиди възможността за тези застрахователни дружества да водят само един регистър за всички негови дейности. 3. Във всеки момент общата сума на вписаните активи, изчислени съгласно нормативната уредба на държавата-членка по произход, следва да бъде поне равна на сумата на техническите резерви. 4. Когато дадени активи са вписани в регистъра и са утежнени с вещно право в полза на кредитор или на трето лице, в резултат на което те не са на разположение за покриване на задълженията на част от размера на тези активи, в регистъра се отразява това положение и не се взема предвид сумата, с която не може да се разполага, когато се изчислява общата сума по точка 3. 5. Когато дадени активи са използвани, за да покрият технически резерви, са утежнени от вещно право в полза на кредитор или на трето лице без да отговарят на условията на точка 4 или когато такива активи са отчислени/предназначени за резерв за собственост в полза на кредитор или трето лице, или когато кредитор е в правото си да поиска обезщетение за неговото вземане с това на застрахователното дружество, в случай на прекратяване и на ликвидация на застрахователното дружество, съдбата на тези активи, що се отнася до методиката, предвидена в член 10, параграф 1, буква а), се определя от законодателството на държавата-членка по произход, освен когато за посочените активи се прилагат членове 20, 21 или 22. 6. Списъкът на активите, вписани в регистъра съгласно точки от 1 до 5, не следва да бъде поставян под въпрос от момента на откриването на процедурата по ликвидацията, както и не може да се нанася никаква поправка в регистрите без разрешение на съответния компетентен орган, с изключение на корекции от чисто технически характер. 7. Независимо от точка 6, ликвидаторите следва да добавят към посочените активи получените финансови приходи по тях, както и сумата от чистата сума по премиите, изплатени и събрани в дадената дейност между момента на откриването на процедурата по прекратяването и ликвидацията и изплащането на застрахователните вземания или до момента на прехвърляне на портфейла. 8. Ако доходите от реализацията са по-ниски от тяхната оценка в регистъра, ликвидаторите следва да бъдат задължени да оправдаят това състояние и да дадат обяснения пред компетентните органи на държавата-членка по произход. 9. Надзорните органи на държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да осигурят пълно прилагане на разпоредбите по настоящото приложение. ê2005/68/ЕО чл. 59.9 и приложение ІІ ПРИЛОЖЕНИЕ I ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОРИГИРАНАТА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ 1. ИЗБОР НА МЕТОД ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ А. Държавите-членки предвиждат, че изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователни и презастрахователни предприятия, посочени в член 2, параграф 1, се извършва съобразно един от методите, описани в точка 3. Независимо от това държавата-членка може да предвиди възможност за компетентните власти да разрешават или налагат прилагането на метод, изложен в точка 3, който е различен от избрания от държавата-членка. Б. При изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие следва да се отчете пропорционалният дял, който участващото предприятие има в свързаните с него предприятия. При използването на метод 1 или 2, описани в точка 3, понятието „пропорционален дял“ означава делът на записания капитал, който участващото предприятие притежава пряко или косвено, а при използването на метод 3, описан в точка 3, процентите, които се залагат за изготвянето на консолидираните счетоводни отчети. Независимо от използвания метод, ако свързаното предприятие е дъщерно дружество и има недостатъчна платежоспособност, тази недостатъчна платежоспособност на дъщерното дружество следва да се вземе предвид в пълна степен при изчисленията. Освен това, ако по мнение на компетентните власти отговорността на дадено предприятие майка, притежаващо дял в капитала, е строго и изрично ограничена до този дял в капитала, компетентните власти могат да разрешат недостатъчната платежоспособност на дъщерното дружество да бъде взета предвид на пропорционална основа. Ако по отношение на капитала не са налице връзки между някои от предприятията в застрахователна или презастрахователна група, компетентната власт определя кой пропорционален дял следва да бъде взет предвид. В.Елиминиране на двойното използване на елементите на границата на платежоспособност В.1.Общ принцип за третиране на елементите, съставляващи границата на платежоспособност Независимо от метода, използван за изчисляване на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, двойното използване на елементите на границата на платежоспособност при различните застрахователни или презастрахователни предприятия следва да бъде елиминирано. За тази цел при изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие и където методите, описани в точка 3, не го разрешават, следва да бъдат елиминирани следните суми: - стойността на всеки актив на това застрахователно или презастрахователно предприятие, която представлява финансиране на елементите, допустими за границата на платежоспособност на едно от свързаните с него застрахователни или презастрахователни предприятия, - стойността на всеки актив на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие с това застрахователно или презастрахователно предприятие, която представлява финансиране на елементите, допустими за границата на платежоспособност на това застрахователно или презастрахователно предприятие, - стойността на всеки актив на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие с това застрахователно или презастрахователно предприятие, която представлява финансиране на елементите, допустими за границата на платежоспособност на което и да е свързано друго застрахователно или презастрахователно предприятие с това застрахователно или презастрахователно предприятие. В.2.Третиране на някои елементи Без да се засягат разпоредбите на раздел В.1: - неразпределената печалба и бъдещата печалба на свързано животозастрахователно предприятие или свързано предприятие по презастраховане „живот“ със застрахователното или презастрахователно предприятие, за което се изчислява коригираната граница на платежоспособност, и - всеки записан, но невнесен капитал на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие със застрахователното или презастрахователното предприятие, за което се изчислява коригираната граница на платежоспособност, могат да бъдат включвани в изчислението само доколкото те са допустими за покритие на границата на платежоспособност на това свързано предприятие. Независимо от това всеки записан, но невнесен капитал, който представлява потенциално задължение от страна на участващото предприятие, изцяло се изключва от изчислението. Всеки записан, но невнесен капитал на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, който представлява потенциално задължение от страна на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, също се изключва от изчислението. Всеки записан, но невнесен капитал на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, който представлява потенциално задължение от страна на друго свързано застрахователно или презастрахователно предприятие със същото участващо застрахователно или презастрахователно предприятие, се изключва от изчислението. В.3.Възможност за трансфер Ако компетентните власти считат, че определени елементи, които са различни от изброените в раздел В.2 и които са допустими за границата на платежоспособност на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, не могат да бъдат осигурени по ефективен начин за покритие на изискуемата граница на платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, за което се изчислява коригираната платежоспособност, тези елементи могат да бъдат включени в изчислението само доколкото са допустими за покритието на изискуемата граница на платежоспособност на свързаното предприятие. В.4. Сумата на елементите, посочени в раздели В.2 и В.3, не може да превишава изискуемата граница на платежоспособност на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие. Г.Елиминиране на вътрешногруповото създаване на капитал При изчисляването на коригираната платежоспособност няма да се вземат предвид елементите, допустими за покритие на границата на платежоспособност, които представляват финансиране на реципрочна основа между застрахователното или презастрахователното предприятие и: - свързано предприятие, - участващо предприятие, - друго свързано предприятие с някое от участващите в него предприятия. В допълнение, който и да е елемент, допустим за границата на платежоспособност на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие със застрахователното или презастрахователното предприятие, за което се изчислява коригираната платежоспособност, не се взема предвид, ако въпросният елемент произлиза от финансиране на реципрочна основа с друго свързано предприятие с това застрахователно или презастрахователно предприятие. По-специално финансиране на реципрочна основа е налице, когато застрахователно или презастрахователно предприятие или което и да е от свързаните с него предприятия притежава дялове или предоставя заеми на друго предприятие, което притежава пряко или косвено елемент, допустим за границата на платежоспособност на първите предприятия. Д. Компетентните власти гарантират, че коригираната платежоспособност се изчислява със същата периодичност, както е определено в Директиви 73/239/ЕИО, 91/674/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО за изчисляването на границата на платежоспособност на застрахователни или презастрахователни предприятия. Стойността на активите и пасивите се оценява съгласно съответните разпоредби на Директиви 73/239/ЕИО, 91/674/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО. 2. 2. ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ 2.1.Свързани застрахователни и презастрахователни предприятия Изчисляването на коригираната платежоспособност се извършва в съответствие с общите принципи и методи, изложени в настоящото приложение. При всички методи, ако застрахователното или презастрахователното предприятие е свързано с повече от едно застрахователно или презастрахователно предприятие, коригираната платежоспособност се изчислява чрез интегриране на всяко от тези свързани застрахователни или презастрахователни предприятия. В случаите на последователни участия (например когато застрахователно или презастрахователно предприятие е участващо предприятие в друго застрахователно или презастрахователно предприятие, което от своя страна е участващо предприятие в застрахователно или презастрахователно предприятие), коригираната платежоспособност се изчислява за всяко участващо застрахователно или презастрахователно предприятие, което е свързано с поне едно застрахователно или презастрахователно предприятие. Държавите-членки могат да не изчисляват коригирана граница на платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие: - ако застрахователното или презастрахователното предприятие е свързано предприятие с друго застрахователно или презастрахователно предприятие, което има лиценз в същата държава-членка, когато това свързано предприятие е включено при изчисляването на коригираната платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, или - ако застрахователното или презастрахователното предприятие е свързано предприятие със застрахователно холдингово дружество, чието главно управление в същата държава-членка както застрахователното или презастрахователното предприятие, и застрахователното холдингово дружество и свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие са включени в извършваното изчисление. Също така държавите-членки могат да се откажат от изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, ако то е свързано застрахователно или презастрахователно предприятие с друго застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество с главно управление в друга държава-членка и ако компетентните власти на заинтересованите държави-членки са се съгласили да предоставят упражняването на допълнителния надзор на компетентната власт на последната държава-членка. Отказът може да бъде осъществено само ако компетентните власти са удовлетворени от адекватното разпределение на елементите, допустими за границите на платежоспособност на включените в изчислението застрахователни или презастрахователни предприятия по отношение на тези предприятия. Държавите-членки могат да предвидят, че когато свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие има главно управление в държава-членка, различна от тази на застрахователното или презастрахователното предприятие, за което се извършва изчисляването на коригираната платежоспособност, в изчислението се взема предвид, по отношение на свързаното предприятие, оценката на състоянието на платежоспособност, направена от компетентните власти на другата държава-членка. 2.2.Посреднически застрахователни холдингови дружества При изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което има участие в свързано застрахователно предприятие, свързано презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна чрез застрахователно холдингово дружество, се взема предвид състоянието на посредническото застрахователно холдингово дружество. Единствено за целите на това изчисление, което следва да бъде извършено в съответствие с описаните в настоящото приложение общи принципи и методи, това застрахователно холдингово дружество се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие, за което не се изисква платежоспособност и за което важат установените в член 16 от Директива 73/239/ЕИО, в член 27 от Директива 2002/83/ЕО или в член 36 от Директива 2005/68/ЕО условия по отношение на елементите, допустими за границата на платежоспособност. 2.3.Свързани застрахователни или презастрахователни предприятия от трети страни Когато се изчислява коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което е участващо предприятие в застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, последното се третира единствено за целите на изчислението по аналогия на третирането на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, като се прилагат описаните в настоящото приложение общи принципи и методи. Независимо от това, ако третата страна, в която се намира седалището на предприятието по неговия учредителен акт, изисква издаването на лиценз, както и налага на последното изискване за платежоспособност, която е най-малкото сравнима с установената в Директива 73/239/ЕИО, 2002/83/ЕО или 2005/68/ЕО, като взема предвид елементите за покритие на това изискване, държавите-членки могат да предвидят по отношение на това предприятие, че в изчислението се отчита изискваната платежоспособност и елементите, които отговарят на установеното от въпросната трета страна изискване. 2.4.Свързани кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции При изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, което е участващо предприятие в кредитна институция, инвестиционен посредник или финансова институция, се прилагат, mutatis mutandis, установените в член 16 от Директива 73/239/ЕИО, в член 27 от Директива 2002/83/ЕО и в член 36 от Директива 2005/68/ЕО правила за приспадането на тези участия, както и разпоредбите, които дават възможност на държавите-членки при определени условия да разрешават алтернативни методи, както и да не приспадат тези участия. 2,5.Липсваща необходима информация Ако поради определена причина информацията, необходима за изчисляване на коригираната платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие, по отношение на свързано предприятие с главно управление в държава-членка или в трета страна, не е на разположение на компетентните власти, счетоводната стойност на това предприятие в участващото застрахователно или презастрахователно предприятие се приспада от елементите, допустими за коригираната граница на платежоспособност. В този случай нереализираните печалби, които са свързани с това участие, не се допускат като елемент на коригираната граница на платежоспособност. 3. ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ Метод 1:Метод на приспадане и агрегиране Коригираната платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие е разликата между: i) сумата от: а) елементите, допустими за границата на платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, и б) пропорционалния дял на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие в елементите, допустими за границата на платежоспособност на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие, и ii) сумата от: а) счетоводната стойност на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие в участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, и б) изискването за платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, и в) пропорционалния дял на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие в изискуемата платежоспособност. Ако участието в свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие е изцяло или отчасти косвено, то ii), буква a) включва стойността на това косвено участие, като се вземе предвид последователността на съответните участия, както и i), буква б) и ii), буква в) включват съответстващите на това участие дялове в елементите, допустими за границата на платежоспособност на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие. Метод 2:Метод на приспадане Коригираната платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие е разликата между: i) сумата от елементите, допустими за границата на платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, и ii) сумата от: а) изискуемата платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие, и б) пропорционалния дял на изискуемата платежоспособност на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие. При оценката на елементите, допустими за границата на платежоспособност, участията по смисъла на настоящата директива се оценяват по метода на собствения капитал в съответствие с възможността, изложена в член 59, параграф 2, буква б) от Директива 78/660/ЕИО. Метод 3:Метод, базиран на счетоводната консолидация Изчисляването на коригираната платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие се извършва въз основа на консолидираните счетоводни отчети. Коригираната платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие е разликата между елементите, допустими за границата на платежоспособност и изчислени въз основа на консолидираните данни, и: а) размера на изискуемата платежоспособност на участващото застрахователно или презастрахователно предприятие и на пропорционалните дялове на свързаното застрахователно или презастрахователно предприятие в изискваната платежоспособност, базирайки се на процентите, които се залагат за изготвянето на консолидираните счетоводни отчети, б) или изискуемата платежоспособност, изчислена въз основа на консолидираните данни. Разпоредбите на Директиви 73/239/ЕИО, 91/674/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО се прилагат за изчисляването на елементите, допустими за границата на платежоспособност, както и за изискуемата платежоспособност, базирана на консолидираните данни. ПРИЛОЖЕНИЕ II ДОПЪЛНИТЕЛЕН НАДЗОР ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО СА ДЪЩЕРНИ ДРУЖЕСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ХОЛДИНГОВО ДРУЖЕСТВО, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ИЛИ ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ ОТ ТРЕТА СТРАНА 1. В случай на две или повече застрахователни или презастрахователни предприятия, посочени в член 2, параграф 2, които са дъщерни дружества на застрахователно холдингово дружество, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, и които са установени в различни държави-членки, компетентните власти гарантират, че описаният в настоящото приложение метод се прилага по последователен начин. Компетентните власти упражняват допълнителния надзор с периодичността, определена в Директиви 73/239/ЕИО, 91/674/ЕИО, 2002/83/ЕО и 2005/68/ЕО за изчисляване на границата на платежоспособност на застрахователните и презастрахователните предприятия. 2. Държавите-членки могат да се откажат от изчисляването, предвидено в настоящото приложение, по отношение на застрахователно или презастрахователно предприятие: - ако това застрахователно или презастрахователно предприятие е свързано предприятие с друго застрахователно или презастрахователно предприятие и ако е включено в предвиденото в настоящото приложение изчисление, извършвано за последното предприятие, - ако това застрахователно или презастрахователно предприятие и едно или повече други застрахователни или презастрахователни предприятия, които са получили лиценз в същата държава-членка, имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, както и ако застрахователното или презастрахователното предприятие е включено в предвиденото в настоящото приложение изчисление, извършвано за едно от тези други застрахователни или презастрахователни предприятия, - ако това застрахователно или презастрахователно предприятие и едно или повече други застрахователни или презастрахователни предприятия, които имат лиценз в други държави-членки, имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, както и в съответствие с член 4, параграф 2 е сключено споразумение, съгласно което на надзорния орган на другата държава-членка се предоставя упражняването на допълнителния надзор, предвиден в настоящото приложение. В случай на последователни участия (например: В случай на последователни участия (например застрахователно холдингово дружество или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, които се притежават от друго застрахователно холдингово дружество или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна) държавите-членки могат да прилагат предвидените в настоящото приложение изчисления само за крайното предприятие майка на застрахователното или презастрахователното предприятие, което е застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие от трета страна. 3. Компетентните власти гарантират, че изчисленията, които са аналогични на описаните в приложение I, се извършват за застрахователното холдингово дружество или за застрахователното или презастрахователното предприятие от трета страна. Аналогията се състои в прилагането на общите принципи и методи, описани в приложение I, за застрахователното холдингово дружество или за застрахователното или презастрахователното предприятие от трета страна. Единствено за целите на това изчисление предприятието-майка се третира като застрахователно или презастрахователно предприятие: - за което не се изисква платежоспособност, ако е застрахователно холдингово дружество, - за което се изисква платежоспособност, определена в съответствие с принципите в раздел 2.3 от приложение I, ако е застрахователно или презастрахователно предприятие от трета страна, и е предмет на условията, установени в член 16 от Директива 73/239/ЕИО, в член 27 от Директива 2002/83/ЕО и в член 36 от Директива 2005/68/ЕО по отношение на елементите, допустими за границата на платежоспособност. 4.Липсваща необходима информация Ако поради определена причина информацията, необходима за предвиденото в настоящото приложение изчисление по отношение на свързано предприятие със седалище според устройствения акт в държава-членка или в трета страна, не е на разположение на компетентните власти, счетоводната стойност на това предприятие в участващото предприятие се приспада от елементите, допустими за предвиденото в настоящото приложение изчисление. В този случай нереализираните печалби, свързани с това участие, не се допускат като елемент на изчислението.“» òнова ПРИЛОЖЕНИЕ IV Стандартна формула за капиталово изискване за платежоспособност 1. Изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност Посоченото в член 104, параграф 1 основно капиталово изискване за платежоспособност е равно на: [pic] където SCR i е модула на риск i и SCR j е модула на риск j , и където " i,j " означава, че сумата на различните условия трябва да обхваща всички възможни комбинации на i и j . При изчисленията SCR i и SCR j се заместват от следното: - SCR non-lif е модула на застрахователния риск при общото застраховане, - SCR non-lif е модула на застрахователния риск при животозастраховането, - SCR special health е модула на застрахователния риск при специално здравно застраховане, - SCR market е модула на пазарния риск, - SCR default е модула на риска от непогасяване на задълженията от страна на контграгента, Факторът Corr i,j е стойността, посочена в ред i и колона j в следната матрица на съответствията: j i | Пазар | Неизпълнение | Животозастраховане | Специална здравна застраховка | Общо застраховане | Пазар | 1 | 0,25 | 0,25 | 0,25 | 0,25 | Неизпълнение | 0,25 | 1 | 0,25 | 0,25 | 0,5 | Животозастраховане | 0,25 | 0,25 | 1 | 0,25 | 0 | Специална здравна застраховка | 0,25 | 0,25 | 0,25 | 1 | 0 | Общо застраховане | 0,25 | 0,5 | 0 | 0 | 1 | 2. Изчисляване на общо застрахователния рисков модул Посоченият в член 105, параграф 2 общо застрахователен рисков модул е равен на: [pic] където SCR i е подмодула i и SCR j е подмодула j , и където „ i,j “ означава, че сумата на различните условия трябва да обхваща всички възможни комбинации на i и j . При изчисленията SCR i и SCR j се заместват от следното: - SCR nl premium and reserve е подмодула на риск в общото застраховане, свързан с определянето на премии и резерви; - SCR nl catastrophe е подмодула на катастрофичния риск в общото застраховане. 3. Изчисляване на животозастрахователния рисков модул. Посоченият в член 105, параграф 3 животозастрахователен рисков модул е равен на: [pic] където SCR i е подмодула i и SCR j е подмодула j , и където „ i,j “ означава, че сумата на различните условия трябва да обхваща всички възможни комбинации на i и j . При изчисленията SCR i и SCR j се заместват от следното: - SCR mortality е подмодула на риск от настъпване на смърт, - SCR longevity е подмодула на риск от дълголетие, - SCR disability е подмодула на риск от инвалидност-заболяване, - SCR life expense е подмодула на риска, свързан с разходи в животозастраховането, - SCR revision е подмодула на актуализационния риск, - SCR lapse е подмодула на риска, свързан с изтичане на срока на полицата, - SCR life catastrophe е подмодула на катастрофичен риск в животозастраховането, 4. Изчисляване на модула на специфичния здравен застрахователния риск. Посоченият в член 105, параграф 4 специфичен здравно застрахователен рисков модул е равен на: [pic] където SCR i е подмодула i и SCR j е подмодула j , и където „ i,j “ означава, че сумата на различните условия трябва да обхваща всички възможни комбинации на i и j . При изчисленията SCR i и SCR j се заместват от следното: - SCR health premium and reserve е подмодул за риска в здравното застраховане, свързан с определянето на премии и резерви; - SCR health expense е подмодул на риска, свързан с разходи в здравното застраховане, - SCR health epidemic е подмодул на риска, свързан със здравни епидемии. 5. Изчисляване на модула на пазарен риск Посоченият в член 105, параграф 5 пазарен рисков модул е равен на: [pic] където SCR i е подмодула i и SCR j е подмодула j , и където „ i,j “ означава, че сумата на различните условия трябва да обхваща всички възможни комбинации на i и j . При изчисленията SCR i и SCR j се заместват от следното: - SCR interest rate е подмодула на лихвения риск, - SCR equity е подмодул на риска, свързан с акции, - SCR property е подмодул на риска, свързан с недвижима собственост, - SCR spread е подмодул на риска, свързан с лихвения спред, - SCR concentration е подмодул на риска, свързан с пазарна концентрация, - SCR currency е подмодул на валутния риск. ê92/49/ЕИО чл.44, параграф 2 (адаптиран) ПРИЛОЖЕНИЕ V Ö Групи на класове общозастраховане за целите на член 157 Õ Групите класове се определят с настоящото както следва: 1. Злополука и болест (класове 1 и 2 от приложение I), 2. автомобилна (класове 3, 7 и 10 от приложение I, цифрите за клас 10, без да се включва отговорността на превозвача, която фигурира отделно), 3. пожар и други имуществени вреди (класове 8 и 9 от приложение I), 4. авиация, морски транспорт и транспорт (класове 4, 5, 6, 7, 11 и 12 от приложение I), 5. обща гражданска отговорност (клас 13 от приложение I), 6. кредитно и гаранционно застраховане (класове 14 и 15 от приложение I), 7. други класове (класове 16, 17 и 18 от приложение I). ⎢ ПРИЛОЖЕНИЕ VI ЧАСТ А Отменени директиви и списък на техните последователни изменения(съгласно член 312) Директива 64/225/ЕИО на Съвета (ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 878). | Приложение I, точка III(G)(1) от Акта за присъединяване от 1973 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 342). | Първа Директива 73/239/ЕИО на Съвета (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3). | Директива 76/580/ЕИО на Съвета (ОВ L 189, 13.7.1976 г., стр. 13). | само член 1 | Директива 84/641/ЕИО на Съвета (ОВ L 339, 27.12.1984 г., стр. 21). | само членове 1—14 | Директива 87/343/ЕИО на Съвета (ОВ L 185, 04.7.1987 г., стр. 72). | Директива 87/344/ЕИО на Съвета (ОВ L 185, 4.7.1987 г., стр. 77). | само член 9 | Втора Директива 88/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1). | само членове 9,10 и 11 | Директива 90/618/ЕИО на Съвета (ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 44). | само членове 2, 3 и 4 | Директива 92/49/ЕИО на Съвета (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1). | само членове 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 13, 14, 17, 18, 24, 32, 33 и 53 | Директива 95/26/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7). | само член 2, параграф 2, трето тире и член 3, параграф 1 | Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 181, 20.07.2000 г., стр. 65). | само член 8 | Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 77, 20.3.2002 г., стр. 17). | Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). | само член 22 | Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). | само член 4 | Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). | само член 57 | Директива 2006/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 238). | само точка І от приложението | Директива 73/240/ЕИО на Съвета (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 20). | Директива 76/580/ЕИО на Съвета (ОВ L 189, 13.7.1976 г., стр. 13). | Директива 78/473/ЕИО на Съвета (ОВ L 151, 7.6.1978 г., стр. 25). | Директива 84/641/ЕИО на Съвета (ОВ L 339, 27.12.1984 г., стр. 21). | Директива 87/344/ЕИО на Съвета (ОВ L 185, 4.7.1987 г., стр. 77). | Втора Директива 88/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1). | Директива 90/618/ЕИО на Съвета (ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 44). | само членове 5—10 | Директива 92/49/ЕИО на Съвета (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1). | само член 12, параграф 1, членове 19, 23, 27, 30, 34, 35, 36, 37, 39, 40, 42, 43, 44, 45 и 46 | Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65). | само член 9 | Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.06.2005 г., стр. 14). | само член 3 | Директива 92/49/ЕИО на Съвета (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1). | Директива 95/26/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 168, 18.7.1995 г., стр. 7). | само член2, параграф 1 , първо тире, член 4, параграфи 1, 3 и 5 и член 5, второ тире | Директива 2000/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 290, 17.11.2000 г., стр. 27). | само член 2 | Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). | само член 24 | Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). | само член 6 | Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). | само член 58 | Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). | само член 1 | Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1). | Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). | само член 28 | Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). | само член 7 | Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). | само член 59 | Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 28). | Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1). | Директива 2004/66/ЕИО на Съвета (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35). | само точка І от приложението | Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). | само член 8 | Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). | само член 60 | Директива 2006/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 238). | само точка ІІІ от приложението | Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). | само член 2 | Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). | Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). | само член 4 | Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). | ЧАСТ Б Списък на сроковете за транспониране в националното законодателство(съгласно член 312) Директива | Срокове за транспониране | Срокове за прилагане | 64/225/ЕИО | 17 ноември 2002 г. | 73/239/ЕИО | 31 януари 1975 г. | 73/240/ЕИО | 31 декември 1976 г. | 76/580/ЕИО | 31 декември 1976 г. | 78/473/ЕИО | 3 декември 1979 г. | 3 юни 1980 г. | 84/641/ЕИО | 30 юни 1987 г. | 1 януари 1988 г. | 87/343/ЕИО | 1 януари 1990 г. | 1 юли 1990 г. | 87/344/ЕИО | 1 януари 1990 г. | 1 юли 1990 г. | 88/357/ЕИО | 30 декември 1989 г. | 30 юни 1990 г. | 90/618/ЕИО | 20 май 1992 г. | 20 ноември 1992 г. | 92/49/ЕИО | 31 декември 1993 г. | 1 юли 1994 г. | 95/26/ЕИО | 18 юли 1996 г. | 18 юли 1996 г. | 98/78/ЕО | 5 юни 2000 г. | 2000/26/ЕО | 17 ноември 2002 г. | 17 ноември 2002 г. | 2000/64/ЕО | 17 ноември 2002 г. | 17 ноември 2002 г. | 2001/17/ЕО | 20 април 2003 г. | 2002/13/ЕО | 20 септември 2003 г. | 2002/83/ЕО | 20 септември 2003 г. | 2004/66/ЕО | 1 май 2004 г. | 2002/87/ЕО | 10 август 2004 г. | 2005/1/ЕО | 13 май 2005 г. | 2005/14/ЕО | 11 май 2005 г. | 2005/68/ЕО | 10 декември 2007 г. | 2006/101/ЕО | 1 януари 2007 г. | 2007/44/ЕО | 21 март 2009 г. | 〉 ПРИЛОЖЕНИЕ VII Таблица на съответствията Директива 73/239/ЕИО | Директива 78/473/ЕИО | Директива 87/344/ЕИО | Директива 88/357/ЕИО | Директива 92/49/ЕИО | Директива 98/78/ЕИО | Директива 2001/17/ЕО | Директива 2002/83/ЕО | Директива 2005/68/ЕО | Директива 2007/44/ЕО | Настоящата директива | | член 1, параграф 1 | | | |член 2 | |член 1, параграф 1 | член 2, първо изречение | член 1, параграф 1 | |член 1, член 2, параграф 2 и член 269 | | член 1, параграф 2 | | | | | | | | | |член 2, параграф 2 | | член 1, параграф 3 | | | | | | | | | |--- | | член 2, параграф 1, букви а) до в) | | | | | | | | | |--- | | член 2, параграф 1, буква г) | | | | | | |член 3, параграф 4 | | |член 3 | | член 2, параграф 1, буква д) | | | | | | | | | |--- | | член 2, параграф 2, буква а) | | | | | | | | | |член 5, параграф 1 | | член 2, параграф 2, буква б) | | | | | | | | | |член 5, параграф 2 | | член 2, параграф 2, буква в) | | | | | | | | | |член 5, параграф 3 | | член 2, параграф 2, буква г) | | | | | | | | | |член 5, параграф 4 | | член 2, параграф 3, алинеи 1—4 | | | | | | | | | |член 6 | | член 2, параграф 3, алинея 5 | | | | | | | | | |член 15, параграф 4 | | член 3, параграф 1, алинеи 1—2 | | | | | | | | | |--- | | член 3, параграф 1, алинея 3 | | | | | | | | | |член 14, параграф 3 | | член 3, параграф 2 | | | | | | | | | |член 7 | | член 4, първо изречение | | | | | | | | | |член 8, първо изречение | | член 4, буква а) | | | | | | | | | |член 8, параграф 2 | | член 4, буква б) | | | | | | | | | |--- | | член 4, буква в) | | | | | | | | | |член 8, параграф 3 | | член 4, буква г) | | | | | | | | | |член 8, параграф 5 | | член 4, буква д) | | | | | | | | | |--- | | член 4, буква е) | | | | | | | | | |член 8, параграф 1 | | член 4, буква ж) | | | | | | | | | |член 8, параграф 4 | | член 5, буква а) | | | | | | | | | |--- | | член 5, буква б) | | | | | | |член 1, параграф 1, буква o) | | |--- | | член 5, буква в) | | | | | | |член 1, параграф 1, буква п) | | |член 132, параграф 1, алинея 3 | | член 5, буква г) | | | | | | | | | |--- | | член 6 | | | |член 4 | | |член 4 | член 3 | |член 14, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) | | член 7, параграф 1 и параграф 2, първа алинея | | | |член 5, параграф 1 и параграф 2,първа алинея | | |член 5, параграф 1 и параграф 2, първа алинея | | |член 15, параграф 1 и параграф 2, първа алинея | | член 7, параграф 2, алинея 2, буква а) | | | |член 5, параграф 2, втора алинея, буква а) | | | | | |член 15, параграф 3, първа алинея | | член 7, параграф 2, алинея 2, буква б) | | | |член 5, параграф 2, алинея 2, буква б) | | | | | |--- | | член 8, параграф 1, буква а) | | | |член 6, параграф 1, буква а) | | |член 6, параграф 1, буква а) | приложение I | |приложения ІІІ А и Б. | | член 8, параграф 1, буква a), последен абзац | | | | | | | | | |член 17, параграф 2 | | член 8, параграф 1, буква б) | | | |член 6, параграф 1, буква б) | | |член 6, параграф 1, буква б) | член 6, буква а) | |член 18, параграф 1, буква а) | | член 8, параграф 1, буква в) | | | |член 6, параграф 1, буква в) | | |член 6, параграф 1, буква в) | член 6, буква б) | |член 18, параграф 1, буква в) | | член 8, параграф 1, буква г) | | | |член 6, параграф 1, буква г) | | |член 6, параграф 1, буква г) | член 6, буква в) | |член 18, параграф 1, буква г) | | член 8, параграф 1, буква д) | | | |член 6, параграф 1, буква д) | | |член 6, параграф 1, буква д) | член 6, буква г) | |член 18, буква ж) | | член 8, параграф 1, буква е) | | | | | | | | | |член 18, буква з) | | член 8, параграф 1, алинеи 2—4 | | | | | | |член 6, параграф 2 | член 7 | |член 19 | | член 8, параграф 1а | | | | | | |член 6, параграф 3 | член 8 | |член 20 | | член 8, параграф 2 | | | |член 6, параграф 2 | | |член 6, параграф 4 | | |член 18, параграф 2 | | член 8, параграф 3, алинея 1 | | | |член 6, параграф 1, алинея 3 | | |член 6, параграф 5, алинея 3 | член 9, параграф 1 | |член 21, параграф 4 | | член 8, параграф 3, алинея 2 | | | |член 6, параграф 3, алинея 2 и член 29, първа алинея, първо изречение | | |член 6, параграф 5, алинея 1 | член 9, параграф 2 | |член 21, параграф 1, алинея 1 | | член 8, параграф 3, алинея 3 | | | |член 6, параграф 3, алинея 3 и член 29, алинея 2 | | | | | |член 21, параграф 2 | | член 8, параграф 3, алинея 4 | | | |член 6, параграф 3, алинея 4 | | | | | |член 21, параграф 3 | | член 8, параграф 4 | | | |член 6, параграф 4 | | |член 6, параграф 6 | член 10 | |член 22 | | член 9, букви а)—г) | | | |член 7, букви а)—г) | | |член 7, букви а)—г) | Член 11, параграф 1, букви а), в), г) и д) | |член 23, параграф 1, букви а), в), г) и д) | | член 9, букви д) и е) | | | |член 7, букви д) и е) | | | |член 11, параграф 2, букви а) и б) | |член 23, параграф 2, буква д) | | член 9, букви ж) и з) | | | |член 7, букви ж) и з) | | |Член 7, букви е) и ж) | член 11, параграф 2, букви в) и г) | |член 23, параграф 2, букви a) и г) | | член 10, параграф 1 | | | |член 32, параграф 1 | | |член 40, параграф 1 | | |член 143, параграф 1, алинея 1 | | член 10, параграф 2, алинея 1 | | | |Член 32, параграф 2, първа алинея | | |член 40, параграф 2 | | |член 143, параграф 2 | | член 10, параграф 2, алинея 2 | | | |Член 32, параграф 2, втора алинея | | | | | |член 143, параграф 3 | | член 10, параграф 3 | | | |член 32, параграф 3 | | |член 40, параграф 3 | | |Член 144, параграфи 1 и 2 | | член 10, параграф 4 | | | |член 32, параграф 4 | | |член 40, параграф 4 | | |член 144, параграф 3, алинея 1 | | член 10, параграф 5 | | | |член 32, параграф 5 | | |член 40, параграф 5 | | |член 144, параграф 3, алинея 2 | | член 10, параграф 6 | | | |член 32, параграф 6 | | |член 40, параграф 6 | | |Член 143, параграф 4 | | член 11 | | | |член 33 | | | | | |--- | | член 12 | | | |член 56 | | |член 9 | член 13 | |член 25 | | член 12a | | | | | | |член 9a | член 14 и член 60, параграф 2 | |член 26 | | член 13, параграф 1 и параграф 2, първа алинея | | | |член 9, параграф 1 и параграф 2, първа алинея | | |член 10, параграф 1 и параграф 2, първа алинея | Член 15, параграфи 1 и 2 | |член 29, параграф 1 и 2, първа алинея и параграф 3 | | член 13, параграф 2, алинея 2 | | | |член 9, параграф 2, втора алинея | | | | | |член 29, параграф 2, алинея 2 | | член 13, параграф 2, алинея 3 | | | | | | |член 10, параграф 2, алинея 2 | член 60, параграф 3 | |член 31, параграф 1 | | член 13, параграф 3 | | | |член 9, параграф 3 | | |член 10, параграф 3 | член 15, параграф 4 | |--- | | член 14 | | | |член 10 | | |член 11 | член 16 | |член 32 | | член 15, параграф 1, 2 и 3, алинея 2 | | | |член 17 | | |член 20, параграф 1—3 и 4, алинея 2 | член 32, параграфи 1 и 3 | |членове от 75 до 85 | | член 15, параграф 3, алинея 1 | | | | | | |член 20, параграф 4, алинея 1 | член 32, параграф 2 | |член 132, параграф 2 и член 171 | | член 15a | | | |член 18 | | | |член 33 | |--- | | член 16 | | | | | | |член 27 | член 35, 36, 60, параграф 8 | |членове 86—99 | | член 16a | | | | | | |член 28 | член 37—39, член 60, параграф 9 | |членове 100—125 | | член 17, параграф 1 | | | | | | |член 29, параграф 1 | член 40, параграф 1 | |член 126 и член 127, параграф 1, букви а) до в) и параграф 2 | | член 17, параграф 2 | | | | | | |член 29, параграф 2 | член 40, параграф 2 | |член 127, параграф 1, буква г | | член 17a | | | | | | |член 30 | член 41 | |--- | | член 17б | | | | | | |член 28 и член 28, буква а) | член 60, параграф 10 | |--- | | член 18 | | | | | | |член 31 | | |--- | | член 19, параграф 1 | | | | | | |член 13, параграф 1 | член 17, параграф 1 | |член 33, параграф 1 | | член 19, параграф 1а | | | | | | | | | |член 33, параграф 2 | | член 19, параграф 2 | | | |член 11, параграф 2 | | |член 13, параграф 2 | член 17, параграф 2 | |член 33, параграф 3 | | член 19, параграф 3, първа алинея и втора алинея, букви а) и б) | | |член 10 | член 11, параграф 3, първа алинея и втора алинея, букви а) и б) | | |член 13, параграф 3, първа алинея и втора алинея, букви а) и б) | член 17, параграф 3, първа алинея и втора алинея, букви а) и б) | |член 34, параграфи 1—3, 5, 6 и 7 | | член 19, параграф 3, втора алинея, буква в) | | |член 10 | член 11, параграф 3, втора алинея, буква в) | | |член 13, параграф 3, алинея втора, буква в) | член 17, параграф 4, първа алинея, буква в) | |член 34, параграф 8 | | член 19, параграф 3, алинея 3 | | |член 10 | член 11, параграф 3, алинея 3 | | |член 13, параграф 3, алинея 3 | член 17, параграф 4, алинея 2 | |член 35, параграф 2, буква б) | | член 20, параграф 1 | | | | | | |член 37, параграф 1 | член 42, параграф 1 | |член 135 | | член 20, параграф 2, първа алинея | | | |член 13, параграф 2, първа алинея | | |член 37, параграф 2, първа алинея | член 42, параграф 2, първа алинея | |--- | | член 20, параграф 2, алинея 2 | | | |член 13, параграф 2, алинея 2 | | |член 37, параграф 2, алинея 2 | член 42, параграф 2, алинея 2 | |член 136, параграф 4 | | член 20, параграф 3, първа алинея | | | |член 13, параграф 3, първа алинея | | |член 37, параграф 3, алинея 1 | член 42, параграф 3, алинея 1 | |--- | | член 20, параграф 3, алинея 2 | | | |член 13, параграф 3, алинея 2 | | |член 37, параграф 3, алинея 2 | член 42, параграф 3, алинея 2 | |член 137, параграф 3 | | член 20, параграф 4 | | | |член 13, параграф 4 | | | | | |--- | | член 20, параграф 5 | | | |член 13, параграф 5 | | |член 37, параграф 5 | член 42, параграф 4 | |член 138 | | член 20а, параграф 1, първа алинея, първо изречение | | | | | | |член 38, параграф 1, първо изречение | член 43, параграф 1 | |член 136, параграфи 2, 137, параграф 2 | | член 20а, параграф 1, първа алинея, второ изречение, букви а)—г) | | | | | | |член 38, параграф 1, второ изречение, букви а)—г) | член 43, параграф 2, букви a) —г) | |член 140, параграф 1 | | член 20а, параграф 1, първа алинея, второ изречение, букви д) | | | | | | |член 38, параграф 1, второ изречение, буква д) | член 43, параграф 2, буква д) | |--- | | член 20а, параграф 2 | | | | | | |член 38, параграф 2 | | |--- | | член 20а, параграф 3 | | | | | | |член 38, параграф 3 | член 43, параграф 4 | |член 140, параграф 2 | | член 20а, параграф 4 | | | | | | |член 38, параграф 4 | член 43, параграф 5 | |--- | | член 20а, параграф 5 | | | | | | |член 38, параграф 5 | член 43, параграф 6 | |член 140, параграф 3 | | член 21 | | |член 11, параграф 1 | | | | | | |--- | | член 22, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и г) | | | |член 14 | | |член 39, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и г) | член 44, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и г) | |член 142, параграф 1, букви a), б) и г) | | член 22, параграф 1, първа алинея, буква в) | | | | | | |член 39, параграф 1, първа алинея, буква в) | член 44, параграф 1, първа алинея, буква в) | |член 142, параграф 1, буква в) | | член 22, параграф 1, втора алинея, първо изречение | | | | | | |член 39, параграф 1, втора алинея, първо изречение | член 44, параграф 1, алинея 2 | |член 142, параграф 2, алинея 1 | | член 22, параграф 1, втора алинея, второ изречение | | | | | | |член 39, параграф 1, втора алинея, първо изречение | | |член 142, параграф 2, алинея 2 | | член 22, параграф 2 | | | | | | |член 39, параграф 2 | член 44, параграф 2 | |член 142, параграф 3 | | член 23, параграф 1 | | | | | | |член 51, параграф 1 | | |член 160, параграф 1 | | член 23, параграф 2, букви а)—е) и з) | | | | | | |член 51, параграф 2 | | |член 160, параграф 2, букви а)—е) и з) | | член 23, параграф 2, буква з) | | | | | | | | | |Член 161, параграф 2, буква ж) | | член 24, алинея 1, първо изречение | | | | | | |член 54, алинея 1, първо изречение | | |член 163, първо изречение | | член 24, първа алинея, второ изречение -трета алинея | | | | | | |член 54, първа алинея, второ изречение -трета алинея | | |--- | | член 25 | | | | | | |член 55 | | |член 164 | | член 26 | | | | | | |член 56 | | |член 165 | | Член 27, алинея 1 | | | | | | |член 52, параграф 2, алинея 1 | | |Член 166, алинея 1 | | Член 27, алинея 2 | | | | | | | | | |Член 166, алинея 2 | | член 28 | | | | | | |член 52, параграф 3 | | |член 168 | | член 28a | | | |член 53 | | |член 53 | | |член 162 | | член 29 | | | | | | |член 57 | | |член 169 | | член 29а, параграф 1 | | | | | | |член 58, първа алинея | | |член 174, алинеи 1—3 | | член 29а, параграф 2 | | | | | | |член 58, алинея 2 | | |--- | | член 29б, параграфи 1 и 2 | | | | | | |член 59, параграфи 1 и 2 | член 52, параграфи 1 и 2 | |член 175, параграфи 1 и 2 | | Член 29б, параграфи 3—6 | | | | | | |член 59, параграф 3—6 | член 52, параграфи 3 и 4 | |--- | | член 30, параграф 1 и параграф 2, буква а) | | | | | | | | | |--- | | член 30, параграф 2, буква б) | | | | | | | | | |член 306, параграф 1 | | член 30, параграфи 3 и 4 | | | | | | | | | |член 306, параграф 2 | | член 30, параграф 5 | | | | | | | | | |член 306, параграф 4 | | член 31 | | | | | | | | | |--- | | член 32 | | | | | | | | | |--- | | член 33 | | |член 28 | | | |член 62 | член 54, параграф 2 | |член 301, параграфи 2 и 3 | | член 34 | член 9 | |член 29 | |член 11, параграф 5 | |член 6, параграф 5, алинея 4 | |член 6 | --- | | член 35 | член 10 | член 10 | член 32 |член 57, параграф 1 | член 11, параграфи 1—3 | член 31, параграфи 1 и 2 | член 69, параграфи 1—4 | член 64, параграф 1 | член 7, параграф 1 | член 310, параграф 1 | | член 36 | член 11 | член 11 | член 33 |член 57, параграф 2 | член 11, параграф 4 | член 31, параграф 3 | член 70 | член 64, параграф 2 | член 7, параграф 2 | член 310, параграф 2 | | член 37 | | |член 34 | | | | | | |--- | | член 38 | член 12 | член 12 |член 35 | член 58 | член 13 | член 33 | член 74 | член 66 | член 9 | член 313 | | приложение, буква А | | | | | | | | | |член 15, параграф 2, алинея 2 и приложение І | | приложение, буква А и Б | | | | | | | | | |приложение I | | приложение, буква В | | | | | | | | | |член 16 | | приложение, буква Г | | | | | | | | | |--- | | |член 1, параграф 1, първа алинея | | | | | | | | |член 188, параграф 1 | | |член 1, параграф 1, алинея 2 | | | | | | | | |член 188, параграф 2 | | |член 1, параграф 2 | | | | | | | | |--- | | |член 2, параграф 1 | | | | | | | | |член 188, параграф 1 | | |член 2, параграф 2 | | | | | | | | |член 188, параграф 4 | | |член 3 | | | | | | | | |член 189 | | |член 4, параграф 1 | | | | | | | | |член 190, алинеи 1—2 | | |член 4, параграф 2 | | | | | | | | |--- | | |член 5 | | | | | | | | |член 191 | | |член 6 | | | | | | | | |член 193 | | |член 7 | | | | | | | | |член 192 | | |член 8 | | | | | | | | |член 194 | | | |член 1 | | | | | | | |--- | | | |член 2 | | | | | | | |член 196 | | | |член 3, параграф 1 | | | | | | | |член 197 | | | |член 3, параграф 2, първа алинея, първо изречение | | | | | | | |член 198, параграф 1, първа алинея | | | |член 3, параграф 2, букви a)—в) | | | | | | | |член 198, параграф 2—4 | | | |член 3, параграф 3 | | | | | | | |член 198, параграф 1, алинея 2 | | | |член 4 | | | | | | | |член 199 | | | |член 5 | | | | | | | |член 200 | | | |член 6 | | | | | | | |член 201 | | | |член 7 | | | | | | | |член 202 | | | |член 8 | | | | | | | |член 203 | | | |член 9 | | | | | | | |член 16, параграф 2 | | | | |член 1 | | | | | | |--- | | | | |член 2, букви а), б) и д) | | | | | | |--- | | | | |член 2, буква в) | | | |член 1, параграф 1, буква в) | член 2, параграф 1, буква д) | |--- | | | | |член 2, буква г) | | | | | | |член 13, параграф 10 | | | | |член 2, буква е) | член 1, буква д) | | |член 1, параграф 1, буква з) | | |--- | | | | |член 3 | | | |член 1, буква б), второ изречение | | |член 143, параграф 1, втора алинея | | | | |член 4 | | | | | | |член 185 | | | | |член 6 | | | | | | |--- | | | | |член 7, параграф 1, букви от а) до д) | | | | | | |--- | | | | |член 7, параграф 1, буква е) | член 27 | | | | | |--- | | | | |Член 7, параграф 1, буква ж) и параграф 3 | | | | | | |--- | | | | |член 8, параграфи 1 и 2 | | | | | | |член 177, параграфи 1 и 2 | | | | |член 8, параграф 3 | | | | | | |--- | | | | |член 8, параграф 4, букви а) и в) | член 30, параграф 1 | | | | | |--- | | | | |член 8, параграф 4, буква г) | | | | | | |член 177, параграф 3 | | | | |член 8, параграф 5 | | | | | | |член 177, параграф 4, точка 5 | | | | |член 12 | | | | | | |--- | | | | |член 12а, параграф 1— 3 | | | | | | |член 148 | | | | |член 12а, параграф 4, алинея 1 | | | | | | |член 149 | | | | |член 12а, параграф 4, алинея 2—6 | | | | | | |член 150 | | | | |член 14 | член 34 | | |член 41 | | |член 145 | | | | |член 16, параграф 1, алинеи 1 и 2 | член 35 | | |член 42 | | |член 146, параграфи 1, 3 и 4 | | | | |член 16, параграф 1, алинея 3 | член 35 | | | | | |член 146, параграф 2 | | | | |член 17 | член 36 | | |член 43 | | |член 147 | | | | |член 26 | | | | | | |--- | | | | |член 27 | | | | | | |--- | | | | |член 31 | | | | | | |член 302 | | | | |член 31 | | | |член 68, параграф 2 | | |член 303 | | | | |приложение I | член 23 | | |приложение II | | |--- | | | | |приложение 2A | | | | | | |--- | | | | |приложение 2Б | | | | | | |--- | | | | |членове 5, 9, 10, 11 | | | | | | |--- | | | | | |член 1, буква а) | член 1, буква а) | член 2, буква а) | член 1, параграф 1, буква а) | | |член 13, параграф 1 | | | | | |член 1, буква б) | | |член 1, параграф 1, буква б) | член 2, параграф 1, буква г) | |член 13, параграф 9 | | | | | |член 1, буква в) | |член 2, буква д) | член 1, параграф 1, буква д) | член 2, параграф 1, буква е) | |член 13, параграф 6, буква а) | | | | | |член 1, буква г) | | |член 1, параграф 1, буква е) | член 2, параграф 1, буква ж) | |--- | | | | | |член 1, буква е) | | |член 1, параграф 1, (i) | член 2, параграф 1, (i) | |член 13, параграф 14 | | | | | |член 1, буква ж) | | |член 1, параграф 1, буква й) | член 2, параграф 1, буква й) | |член 13, параграф 17, член 24, параграф 2 и член 62 | | | | | |член 1, буква з) | член 1, буква г) | |член 1, параграф 1, буква к) | член 2, параграф 1, буква к) | |член 13, параграф 12 | | | | | |член 1, буква и) | член 1, буква д) | |член 1, параграф 1, буква л) | член 2, параграф 1, буква л) | |член 13, параграф 13 | | | | | |член 1, буква й) | | |член 1, параграф 1, буква м) | | |член 13, параграф 18 | | | | | |член 1, буква к) | член 1, буква к) | член 2, буква з) | член 1, параграф 1, буква н) | член 2, параграф 1, буква м) | |член 13, параграф 8 | | | | | |член 1, буква л) | | |член 1, параграф 1, буква т) | член 2, параграф 1, буква н) | |член 13, параграф 15 | | | | | |член 1, буква л)(а) | член 1, буква е) | |член 1, параграф 1, буква с)(i) | член 2, параграф 1, буква н)(i) | |член 13, параграф 16 | | | | | | ч лен 1, буква л)(б) | | |член 1, параграф 1, буква с), ii) | член 2, параграф 1, буква н), ii) | |член 13, параграф 14 | | | | | |член 3 | | | | | |член 186 | | | | | |член 8 | | | | | |член 24, параграф 1 | | | | | |член 12, параграф 2 | | |член 14, параграф 1 | член 18 | |член 39, параграф 1 | | | | | |член 12, параграфи 3—6 | | |член 14, параграфи 2—5 | | |член 39 | | | | | |член 15, параграфи 1 и 2 | | |член 15, параграфи 1 и 2 | член 19, параграф 1 | |член 56 | | | | | |член 15, параграф 3 | | |член 15, параграф 3 | член 22 | |член 60 | | | | | |член 15, параграф 4 | | |член 15, параграф 4 | член 23 | |член 61 | | | | | |член 15а | | |член 15a | член 19, параграф 2—8 | |член 57, параграф 1—7 | | | | | |член 15б | | |член 15б | член 19a | |член 58 | | | | | |член 15в | | |член 15в | член 20 | |член 59 | | | | | |член 16, параграф 1 | | |член 16, параграф 1 | член 24 | |член 63 | | | | | |член 16, параграф 2 | | |член 16, параграф 2 | член 25 | |член 64 | | | | | |член 16, параграф 3 | | |член 16, параграф 3 | член 26 | |член 65 | | | | | |член 16, параграф 4 | | |член 16, параграф 4 | член 27 | |член 66 | | | | | |член 16, параграф 5 | | |член 16, параграф 5 | член 28, параграф 1 | |член 67, параграф 1 | | | | | |член 16, параграф 5б, алинеи 1—4 | | |член 16, параграф 7, алинеи 1—4 | член 28, параграф 3, алинеи 1—4 | |член 67, параграф 3 | | | | | |член 16, параграф 5б, алинея 5 | | |член 16, параграф 7, алинея 5 | член 28, параграф 3, алинея 5 | |член 67, параграф 4 | | | | | |член 16, параграф 7, алинея 6 | | |член 16, параграф 7, алинея 6 | | |член 66, параграф 4 | | | | | |член 16, параграф 5в | | |член 16, параграф 8 | член 29 | |член 69 | | | | | |член 16, параграф 6 | | |член 16, параграф 6 | член 28, параграф 2 | | член 67, параграф 2 | | | | | |член 16а, параграф 1, буква а) | | |член 17, параграф 1, буква а) | член 31, параграф 1, първа алинея | |член 71, параграф 1, букви a)—в) | | | | | |член 16а, параграф 1, буква б) | | |член 17, параграф 1, буква б) | член 31, параграф 1, алинея 2 | |член 71, параграф 1, алинея 2 | | | | | |член 16а, параграф 2 | | |член 17, параграф 2 | член 31, параграф 2 | |член 71, параграф 2 | | | | | |член 20 | | |член 22 | | |--- | | | | | |член 21 | | |член 23 | член 34, параграф 1—3 | |--- | | | | | |член 22 | | |член 24 | член 34, параграф 4 | |--- | | | | | |член 25 | | | | | |--- | | | | | |член 28 | | |член 33 | | |член 178 | | | | | |член 29 | | | | | |член 179, параграфи 1 и 3 | | | | | |член 30, параграф 2 | | | | | |член 179, параграф 2 | | | | | |член 31 | | | | | |член 181 | | | | | |член 38 | | |член 44 | | |член 151 | | | | | |член 39, параграфи 2 и 3 | | |член 45 | | |член 152 | | | | | |член 40, параграф 2 | | |член 46, параграф 1 | | |член 153, параграф 8 | | | | | |член 40, параграф 3 | | |член 46, параграф 2 | | |член 153, параграф 1 | | | | | |член 40, параграфи 4, 6— 8 и 10 | | |член 46, параграфи 3, 5— 7 и 9 | | |член 153, параграфи 2, 4—6 и 9 | | | | | |член 40, параграф 5 | | |член 46, параграф 4 | | |член 153, параграф 3 | | | | | |член 40, параграф 9 | | |член 46, параграф 8 | | |член 153, параграф 7 | | | | | |член 41 | | |член 47 | | |член 154 | | | | | |член 42, параграф 2 | | |член 48 | | |член 158 | | | | | |член 43, параграфи 2 и 3 | | | | | |член 182 | | | | | |член 44, параграф 2 | | |член 49 | | |член 157 и приложение V | | | | | |член 45, параграф 2 | | | | | |член 187 | | | | | |член 46, параграф 2 | | |член 50 | | |член 155 | | | | | |членове 47—50 | | | | | |--- | | | | | |член 51 | | |член 64 | член 56 | |--- | | | | | |член 51, последно тире | | | | |член 1, параграф 4 | член 57, параграф 8 | | | | | |член 52 | | | | | |--- | | | | | |член 54 | | | | | |член 204 | | | | | |член 55 | | | | | |член 205 | | | | | |членове 24 и 26 | | | | | |--- | | | | | |член 12, параграф 1, членове 19, 33, 37, член 39, параграф 1, член 40, параграф 1, член 42, параграф 1, член 43, параграф 1, член 44, параграф 1, член 45, параграф 1, член 46, параграф 1 | | | | | |--- | | | | | | |член 1, буква б) | | | | |член 13, параграф 2 | | | | | | |член 1, буква в) | |член 1, параграф 1, буква т) | член 2, параграф 1, буква в) | |член 13, параграф 3 | | | | | | |член 1, буква ж) | | | | |член 210, параграф 1, буква а) | | | | | | |член 1, буква з) | | | | |член 210, параграф 1, буква б) | | | | | | |член 1, буква и) | | |член 59, параграф 2, буква а) (i) | |член 210, параграф 1, буква д) | | | | | | |член 1, буква й) | | |член 59, параграф 2, букви а) и й) | |член 210, параграф 1, буква е) | | | | | | |член 1, буква л) | | |член 59, параграф 2, буква б) | |член 13, параграф 4 | | | | | | |член 2 | | |член 59, параграф 3 | |член 211 | | | | | | |член 3 | | |член 59, параграф 3 | |член 212 | | | | | | |член 4 | | |член 59, параграф 3 | |член 251 | | | | | | |член 5, параграф 1 | | |член 59, параграф 4 | |член 250 | | | | | | |член 5, параграф 2 | | | | |член 258, параграф 1 | | | | | | |член 6 | | |член 59, параграф 5 | |член 258, параграф 2, член 259, параграфи 1 и 2, | | | | | | |член 7 | | |член 59, параграф 5 | |член 253, параграф 1, членове 256 и 257 | | | | | | |член 8 | | |член 59, параграф 5 | |член 249, 250, 262, параграф 1 | | | | | | |член 9 | | |член 59, параграф 6 | |член 216, 217, 262, параграф 1 | | | | | | |член 10 | | |член 59, параграф 7 | |Членове 216, 217, 262, параграф 1, членове 263—265. | | | | | | |член 10a | | |член 59, параграф 8 | |член 266 | | | | | | |член 10б | | | | |член 261 | | | | | | |член 12 | член 32 | член 73 | член 65 | член 8, параграф 1 | член 312 | | | | | | |приложение I | | |член 59, параграф 9 и приложение ІІ | |членове 213—215, членове 218—246 | | | | | | |приложение II | | |член 59, параграф 9 и приложение ІІ | |членове 213—215, членове 218—247 | | | | | | | |член 1, параграф 2 | | | |член 269 | | | | | | | |член 2, буква б) | | | |член 270, параграф 1, буква б) | | | | | | | |член 2, буква в) | | | |член 270, параграф 1, буква в) | | | | | | | |член 2, буква г) | | | |член 270, параграф 1, буква г) | | | | | | | |член 2, буква е) | |член 2, параграф 1, буква з) | |член 13, параграф 7 | | | | | | | |член 2, буква ж) | | | |член 270, параграф 1, буква а) | | | | | | | |член 2, буква и) | | | |член 270, параграф 1, буква д) | | | | | | | |член 2, буква й) | | | |член 270, параграф 1, буква е) | | | | | | | |член 2, буква к) | | | |член 270, параграф 1, буква ж) | | | | | | | |член 3 | | | |--- | | | | | | | |член 4 | | | |член 271 | | | | | | | |член 5 | | | |член 272 | | | | | | | |член 6 | | | |член 273 | | | | | | | |член 7 | | | |член 274 | | | | | | | |член 8 | | | |член 275 | | | | | | | |член 9 | | | |член 276 | | | | | | | |член 10 | | | |член 277 | | | | | | | |член 11 | | | |член 279 | | | | | | | |член 12 | | | |член 280 | | | | | | | |член 13 | | | |член 281 | | | | | | | |член 14 | | | |член 282 | | | | | | | |член 15 | | | |член 283 | | | | | | | |член 16 | | | |член 284 | | | | | | | |член 17 | | | |член 285 | | | | | | | |член 18 | | | |член 286 | | | | | | | |член 19 | | | |член 287 | | | | | | | |член 20 | | | |член 288 | | | | | | | |член 21 | | | |член 289 | | | | | | | |член 22 | | | |член 290 | | | | | | | |член 23 | | | |член 291 | | | | | | | |член 24 | | | |член 292 | | | | | | | |член 25 | | | |член 293 | | | | | | | |член 26 | | | |член 294 | | | | | | | |член 27 | | | |член 295 | | | | | | | |член 28 | | | |член 296 | | | | | | | |член 29 | | | |член 297 | | | | | | | |член 30, параграф 1 | | | |член 270, параграф 2 | | | | | | | |член 30, параграф 2 | | | |член 298 | | | | | | | |Приложение | | | |член 278 | | | | | | | | |член 1, параграф 1, буква г) | | |--- | | | | | | | | |член 1, параграф 1, буква ж) | | |член 13, параграф 11 | | | | | | | | |член 1, параграф 1, буква с) | | |--- | | | | | | | | |член 1, параграф 2 | член 2, параграф 3 | |--- | | | | | | | | |член 2 | | |член 2, параграф 3 | | | | | | | | |член 3, параграфи 1, 2, 3 и 8 | | |член 9 | | | | | | | | |член 3, параграфи 5 и 7 | | |член 10 | | | | | | | | |член 3, параграф 6 | | |--- | | | | | | | | |член 5, параграф 2, алинеи 2 и 3 | | |член 15, параграф 2, алинея 3 и параграф 3, алинея 2 | | | | | | | | |член 6, параграф 5, алинея 2 | | |член 21, параграф 1, алинея 2 | | | | | | | | |член 7, буква д) | | |член 23, параграф 2, буква е) | | | | | | | | |член 8 | член 12 | |член 24, параграф 1 | | | | | | | | |член 12 | | |член 206 | | | | | | | | |член 16, параграф 9 | член 30 | |член 68 | | | | | | | | |член 18, параграфи 1—6 | | |член 72 | | | | | | | | |член 18, параграф 7 | | |---- | | | | | | | | |член 19, параграф 1, първа алинея, първо тире | | |член 73, параграф 1 | | | | | | | | |член 19, параграф 1, втора алинея, второ тире | | |член 73, параграф 3, алинея 2 | | | | | | | | |член 19, параграф 1, алинея 2 и параграф 3 | | |Член 73, параграфи 4—7 | | | | | | | | |член 21 | | |член 207 | | | | | | | | |член 25 | | |--- | | | | | | | | |член 26 | | |--- | | | | | | | | |член 32 | | |--- | | | | | | | | |член 34 | | |член 180 | | | | | | | | |член 35 | | |член 184 | | | | | | | | |член 36, параграф 1 | | |член 183, параграф 1 | | | | | | | | |член 36, параграф 2 | | |член 183, параграф 4, първо изречение | | | | | | | | |член 36, параграф 3 | | |член 183, параграф 6 | | | | | | | | |член 36, параграф 4 | | |член 183, параграф 7 | | | | | | | | |член 41 | | |член 145 | | | | | | | | |член 42, параграфи 1—3 | | |член 146, параграфи 1, 3 и 4 | | | | | | | | |член 43 | | |член 147 | | | | | | | | |член 45 | | |--- | | | | | | | | |член 48 | | |член 158 | | | | | | | | |член 49 | | |член 157 | | | | | | | | |член 51, параграф 2, букви от а) до ж) | | |член 160, параграф 2, букви а)—д), ж) и з) | | | | | | | | |член 51, параграфи 3 и 4 | | |член 161 | | | | | | | | |член 52, параграф 1 | | |член 167 | | | | | | | | |член 55, параграфи 1 и 2 | | |член 164, параграфи 1 и 2 | | | | | | | | |член 56 | | |член 165 | | | | | | | | |член 59, параграфи 1 и 2 | член 52, параграфи 1 и 2 | |член 175, параграфи 1 и 2 | | | | | | | | |член 59, параграфи 3 и 6 | член 52, параграфи 3 и 4 | |--- | | | | | | | | |член 60, параграф 1 | | |член 306, параграф 2, алинеи 2 и 3 | | | | | | | | |член 60, параграф 2 | | |член 306, параграф 3 | | | | | | | | |член 61 | | |член 299 | | | | | | | | |член 65 | член 55 | |член 304 | | | | | | | | |член 66 | | |член 307 | | | | | | | | |член 67 | член 53 | |член 300 | | | | | | | | |член 68, параграф 1 | | |--- | | | | | | | | |член 71 | | |--- | | | | | | | | |член 72 | | |член 311 | | | | | | | | |приложение I | | |приложение II | | | | | | | | |приложение III | | |член 183, параграф 2—5 | | | | | | | | |приложение IV | | |--- | | | | | | | | |Приложение V | | |приложение VI | | | | | | | | |приложение VI | | |приложение VII | | | | | | | | | |член 1, параграф 2 | |член 11 | | | | | | | | | |член 2, параграф 1, буква а) | |член 13, параграф 5 | | | | | | | | | |член 2, параграф 1, буква б) | |--- | | | | | | | | | |член 2, параграф 1, буква з) | |член 13, параграф 7 | | | | | | | | | |член 2, параграф 1, буква o) | |член 13, параграф 21 | | | | | | | | | |член 2, параграф 1, буква п) | |член 13, параграф 22 | | | | | | | | | |член 2, параграф 1, буква р) | |член 208, параграф 3 | | | | | | | | | |член 2, параграф 2 | |--- | | | | | | | | | |член 4, параграф 2 | |член 15, параграф 5 | | | | | | | | | |член 5 | |член 17, приложение ІІІВ | | | | | | | | | |член 9, параграф 1 | |член 21, параграф 4 | | | | | | | | | |член 11, параграф 1, буква б) | |член 23, параграф 1, буква б) | | | | | | | | | |член 15, параграф 3 | |член 31, параграф 2 | | | | | | | | | |член 21 | |---- | | | | | | | | | |член 45 | |---- | | | | | | | | | |член 46 | |член 209 | | | | | | | | | |член 47 | |член 156 | | | | | | | | | |член 48 | |член 159 | | | | | | | | | |член 50 | |член 173 | | | | | | | | | |член 51 | |член 174 | | | | | | | | | |член 54, параграф 1 | |член 301, параграф 1 | | | | | | | | | |член 61 | |член 309 | | | | | | | | | |член 62 | |член 12 | | | | | | | | | |член 63 | |член 308 | | | | | | | | | |членове 57, 58, 59 и 60, приложение ІІ | |--- | | | | | | | | | | |член 1, параграф 4, член 2, параграф 4 и член 4, параграф 6 | член 57, параграф 8 | | | | | | | | | | |член 8, параграф 2 | член 315 | | [1] ОВ L 247, 21.9.2007, стр. 1 [2] OВ 56, 4.4.1964 г., стр. 878 Директива, изменена с Акта за присъединяване от 1972 г. [3] ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005, стр. 1). [4] ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 20 [5] ОВ L 189, 13.7.1976, стр. 13 [6] ОВ L 151, 7.6.1978 г., стр. 25 [7] ОВ L 339, 27.12.1984, стр. 21 [8] ОВ L 185, 4.7.1987, стр. 77 [9] ОВ L 172, 4.7.1988, стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14). [10] ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/44/ЕО (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). [11] ОВ L 330, 5.12.1998, стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/68/ЕО (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). [12] ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 28. [13] ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/44/ЕО (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). [14] ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/44/ЕО (ОВ L 247, 21.9. 2007 г., стр. 1). [15] ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1 [16] ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10 [17] ОВ C […] [18] ОВ C […] [19] ОВ C […] [20] ОВ C […] [21] ОВ 228, 16.8.1973 г., стр. 3 Директива, последно изменена с Директива 2005/68/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1) [22] ОВ L 151, 7.6.1978 г., стр. 25 [23] ОВ L 185, 4.7.1987г., стр. 77 [24] ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 2005/14/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14) [25] ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 2007/44/EО (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1) [26] ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 2005/68/ЕО (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1). [27] ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 28 [28] ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 2007/44/EО (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1) [29] ОВ L 323, 9.12.2005, стр. 1 Директива, изменена с Директива 2007/44/ЕО (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1). [30] ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1. [31] ОВ L 103, 2.5.1972 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/14/ЕО (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14). [32] ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/99/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137). [33] ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17. Директива, последно изменена с Директива 2005/14/ЕО (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14). [34] ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/31/ЕО (ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 60). [35] ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2007/18/ЕО на Комисията (ОВ L 87, 28.3.2007 г., стр. 9). [36] ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65. Директива, последно изменена с Директива 2005/14/ЕО (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 14). [37] ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2005/1/ЕО (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). [38] ОВ L 3, 7.1.2004, стр. 30. [39] ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87. [40] ОВ L 184, 17.7.1999, стр. 23. Решение, изменена с Ррешение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11). [41] ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 878. Последно изменена от Акта за присъединяване от 1972 г. [42] ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 20 [43] ОВ L 189, 13.7.1976 г., стр. 13 [44] ОВ L 339, 27.12.1984 г., стр. 21 [45] ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. [46] ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. [47] OВ L 927, 19. 12. 1975 г., стр. 4. [48] ОВ L 103, 2.5.1972 г., стр. 1. [49] ОВ L 8, 11.1.1984 г., стр. 17. [50] Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност като кредитна институция (ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [51] ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1. [52] ОВ L 35, 11.2.2002 г., стр. 1. [53] Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10). [54] Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 г. относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване(ОВ L 184, 6.7.2001 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [55] ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65 . [56] ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. [57] ОВ L 3, 7.1.2004 г., стр. 30. [58] ОВ L 126, 12.5.1984 г., стр. 20. [59] ОВ L 222., 14.8.1978 г., стр. 11. [60] ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2000/28/ЕО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37). [61] OВ L 322, 17. 12. 1977 г., стр. 30. Директива, последно изменена с Директива 89/646/ЕИО (ОВ L 386, 30. 12. 1989 г., стр. 30). [62] OВ L 386, 30. 12. 1989 г., стр. 14. [63] ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7. [64] ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). [65] ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [66] ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Директива 2002/87/ЕО (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). [67] ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [68] ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [69] ОВ L 35, 11.2.2003 г. [70] ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 32. [71] Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за съгласуването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [72] ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65. [73] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. [74] OВ L 228, 16. 8. 1973 г., стр. 3. [75] ОВ L 78, 26.3.1977 г., стр. 17. [76] Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27). Директива, последно изменена с Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). [77] Директива 93/6/ЕИО от 15 март 1993 г. за капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [78] ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1. [79] Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от договора, относно консолидираните счетоводни отчети (ОВ L 193, 18.7.1983 г., с. 1). Последно изменена от Акта за присъединяване от 1994 г. [80] Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., съставена по реда на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои типове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11). Последно изменена от Акта за присъединяване от 1994 г. [81] ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2005/1/ЕО (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9). [82] ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [83] ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [84] ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Директива 2002/87/ЕО. [85] ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО. [86] ОВ L 189, 13. 9. 1976 г., стр. 13. [87] ОВ L 3, 7.1.2004 г., стр. 34. [88] ОВ L 294, 10.11.2001 г., стр. 1.