[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 23.5.2007 г.

COM(2007) 263 окончателен

2007/0098 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач

(представено от Комисията){SEC(2007) 635}{SEC(2007) 636}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

1.1. Основания и цели

Директива 96/26/ЕО относно допускане до професията на автомобилен превозвач и четирите регламента[1] относно достъпа до пазара на превозите, заедно с дерегулирането на цените на международните автомобилни превози, което датира от няколко години по-рано, оформиха вътрешния пазар на автомобилни превози.

Общите изисквания, определени в директивата за допускане до професията, гарантираха минимално качество на автомобилните превози, докато отварянето на пазара в съответствие с регламентите засили конкуренцията. Тази законодателна рамка като цяло доведе до резултати дотолкова, доколкото понастоящем предприятията за автомобилен превоз предлагат по-изгодни цени и разнообразни услуги и приспособяват добре предоставяните от тях услуги към изискванията на клиентите за непосредствена доставка без предварително складиране.

Въпреки това от натрупания опит става ясно, че определени мерки, които са част от тази рамка, се прилагат неправилно или неравностойно, тъй като са неясни, непълни или несъобразени с развитието на отрасъла. Такъв е случаят с директивата за допускане до професията, която се прилага за всички автомобилни превозвачи, независимо от това дали са самостоятелни превозвачи, малки или средни предприятия, или големи предприятия. Различията в прилагането ѝ вредят на лоялната конкуренция. Предприятията са подложени на неравностоен надзор и контрол в зависимост от държавата-членка, като нивото на професионална квалификация и финансовата стабилност остават много различни. Това не позволява да се извлече цялостна полза от всички предимства на вътрешния пазар на автомобилни превози.

Предложеният регламент има за цел да замести тази директива, за да се отстранят тези недостатъци.

1.2. Разглеждан въпрос

Директива 96/26/ЕО установява минималните условия за добра репутация, финансова стабилност и професионална компетентност, на които трябва да отговарят предприятията, за да им бъде позволено да упражняват професията на автомобилен превозвач, т.е. превози на товари и пътници на национално или на международно ниво. Това са единствените общи изисквания, наложени на предприятията, за да им се разреши да упражняват дейността си, по-специално на пазара на Общността за автомобилни превози. Освен това директивата въвежда взаимно признаване на някои документи, необходими за получаване на тези лицензи.

В законодателната си програма за 2006 г.[2] Комисията обяви намерението си да проучи подробно произтичащите от тази директива правила, за да може, ако е уместно, да направи така, че прилагането им да е по-хармонизирано, опростено, контролируемо и ефикасно. Проучването се основава на изчерпателни консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието. В него се посочва, че тази директива се транспонира и прилага от държавите-членки със затруднения и по много различен начин. Например процентът на успешно положилите изпита за професионална компетентност в различните държави-членки варира между 10 % и над 90 %. От това произтичат редица неприятни последствия, сред които:

- опасността от нарушаване на конкуренция между превозвачи, разполагащи с действителни помещения, достъпни за органите, които ги проверяват за спазването на минималните стандарти за допускане до професията, от една страна, и предприятия, наричани „пощенски кутии“, които могат да избегнат този надзор;

- известна непрозрачност на пазара поради разликите в минималните стандарти за финансова стабилност и професионална компетентност и, като пряко последствие от това, множеството договори; клиентите на автомобилните превозвачи нямат гаранции за предлаганото от различните предприятия качество на услугите;

- продължаващото съществуване на недобросъвестни предприятия, поради ниското ниво на професионалната им квалификация и финансовата им стабилност, води до рискове за пътната безопасност и компрометира социално-икономическа ефикасност на автомобилните превози (по-квалифицирани предприятия не могат да се изправят пред тази конкуренция);

- неравностойно и некоординирано следене от различните национални органи, които трябва да отнемат лицензите на предприятия, извършващи нарушения, компрометирайки добрата им репутация. Тази липса на координация води до излишни административни разходи и вреди на надеждността и превантивния характер на отнемането на лицензии.

1.3. Съвместимост с другите политики и цели на Съюза

Предложеният регламент ще допринесе за осъществяване на целите на Лисабонската стратегия. В действителност той ще създаде условия за по-лоялна конкуренция в отрасъла и ще въведе по-голяма прозрачност по отношение на клиентите за автомобилни превози. В крайна сметка той ще допринесе за по-ефикасни и по-качествени транспортни услуги. Предвид първостепенната роля на автомобилните превози в системите за производство и разпространение на промишлеността, те ще увеличат конкурентоспособността на Съюза.

Новият регламент ще подобри косвено пътната безопасност чрез по-стриктно следене на недобросъвестни предприятия, за които има по-голяма вероятност, отколкото за останалите, да участват в произшествия. Той ще подобри условията на труд за работещите в отрасъла за автомобилни превози, като повиши нивото на професионалната им квалификация. Ще увеличи също независимостта на някои самостоятелни превозвачи спрямо възложителите им и ще ги защити от практиката да бъдат наемани на черно.

И накрая, това предложение се явява продължение на поетия от Комисията ангажимент да опрости съдържанието на достиженията на правото (acquis) и да го актуализира. То се вписва в програмата за „по-добро законотворчество“ относно осъвременяването и опростяването на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire). Постигането на законодателно опростяване се състои в по-голяма правна яснота, в разпоредби, които могат по-лесно да бъдат контролирани и позволяват ефективно прилагане и по-голяма цялостна съгласуваност с разпоредбите в регламентите за достъп до пазара на транспортни услуги[3]. На държавите-членки се дава също така възможност да намалят известна част от прекомерната административна тежест, свързана с контрола.

Модернизирането на правилата за допускане до професията на автомобилен превозвач, по-специално чрез въвеждане на електронни регистри, е част от непосредствените мерки, които трябва да бъдат предприети в рамките на „Програма за действие по намаляване на административната тежест в Европейския съюз“, предложена от Комисията на 24 януари 2007 г.[4] В заключенията на Европейския съвет от 8 и 9 март Парламентът и Съветът се приканват да дадат специален приоритет на тези непосредствени мерки, следователно и на разглеждането и приемането на това предложение.

2. Консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието

2.1. Консултации със заинтересованите страни

Настоящото предложение следва обществено допитване, предназначено за събиране на възможно най-много коментари от заинтересованите страни. Това допитване, организирано заедно с допитването, осъществено във връзка с едновременното преработване на четирите регламента за достъп до пазара, се осъществи с въпросник, публикуван в Интернет и изпратен по пощата до всички представителни организации в отрасъла за автомобилни превози.

Комисията получи 67 писмени изложения от национални органи, национални и европейски организации, представляващи автомобилни превозвачи на товари и пътници, клиентите им и различни други икономически интереси. На 7 ноември 2006 г. тя организира изслушване на заинтересованите страни, отговорили писмено на общественото допитване или изявили интереса си междувременно. На това изслушване присъстваха 42 делегации, представляващи промишлеността и 37 наблюдатели, представляващи националните администрации.

Заинтересованите страни считат най-общо, че условията, които следва да се изпълняват за получаване на лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач, трябва да са по-хармонизирани, по-добре прилагани и контролирани. С изключение на превозвачите на пътници, които считат, че е полезно да се прилагат по-високи стандарти от тези, които се изискват, те препоръчват да се даде приоритет на хармонизирането на действащите национални разпоредби. В глобален план те призовават към:

- подобряване на надзора и мониторинга чрез контрол, насочен към рисковите предприятия (по-скоро по този начин, отколкото с по-чест систематичен контрол), чрез оперативен обмен на информация между органите на различите държави-членки, натоварени с надзора на доброто поведение на предприятията и чрез използване на електронни регистри, които ще намалят административните разходи;

- въвеждане на общи разпоредби, гарантиращи действително и стабилно установяване на предприятията, което да намали нарушаването на конкуренцията от фирмите, наричани „пощенски кутии“;

- хармонизиране на показателите, използвани за определяне на финансовата стабилност на дадено предприятие и нивото на изпитите за професионална компетентност;

- гарантиране на това, че титулярът на удостоверението за професионална компетентност действително ръководи транспортни дейности, а не е само подставено лице за получаване на лиценз.

Бяха взети под внимание всички изложения, направени по време на този процес. Много от тях спомогнаха за внасяне на подобрения в приложеното предложение и оценката на въздействието. По този начин Комисията разшири спектъра от възможности, които следва да бъдат оценени, с цел да се отразят различните изразени гледни точки. Освен това тя не доразви на идеята за заместване на условието за финансова стабилност със задължителна застраховка за професионална отговорност, тъй като много заинтересовани страни сметнаха, че въпросната идея не е достатъчно обмислена.

Обобщението на получените отговори от общественото допитване, текстът на отделните отговори и протоколът от изслушването от 7 ноември 2006 г. можете да намерите на следния интернет адрес:http://ec.europa.eu/transport/road/consultations/road_market_en.htm

2.2. Получаване и използване на експертно съдействие

По време на общественото допитване Комисията се позова на независимото експертно съдействие на проф. Брайън Бейлис. През 1994 г. той беше съпредседател на анкетна комисия, която състави пълен доклад относно степента на реализация на вътрешния пазар на автомобилните превози на товари и това, което оставаше да бъде направено по това време.

2.3. Оценка на въздействието

Оценката на въздействието, направена с цел подготвяне на настоящото предложение, обхваща всички преработени правила за допускане до професията и достъп до пазара с оглед на тясната връзка и общото между тях. Тя се основава на проучвания, направени през 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Бяха положени специални усилия, които позволиха да се приспособи обхвата на оценката към реакциите на заинтересованите страни, както и на приложеното предложение към заключенията от оценката.

Оценени са пет политически варианта:

(1) Вариант „без промяна“, която оставя непроменено действащото законодателство в областта на автомобилните превози. Описаните в началото на настоящия документ проблеми ще продължат да съществуват, дори ще се задълбочат с отварянето на каботажа за всички държави-членки.

(2) Вариант „техническо, а не законодателно опростяване“ би довел до сливане и кодифициране на петте законодателни акта на ЕО в три. Той би предоставил на държавите-членки и на отрасъла насоки, които не са задължителни за прилагане. Този вариант може да се приложи лесно, но не е особено в състояние да намали разликите между националните правила, а следователно и основните проблеми, установени първоначално.

(3) Вариант „хармонизиране“ би преобразувал действащата директива и четирите регламента в три регламента, за да се хармонизира допълнително допускането до професията, да се увеличи правната яснота относно каботажа и да се подобри прилагането му. Този вариант би допринесъл за лоялна конкуренция, би подобрил съответствието с правилата за автомобилните превози, по-специално в сферата на безопасността, и би повишил средното професионално ниво в отрасъла.

(4) Вариант „по-високи стандарти за качество“ би позволил постепенно въвеждане на по-високи изисквания за финансова стабилност и задължително постоянно обучение на ръководителите на транспортна дейност в предприятията. В краткосрочен план този вариант би затруднил пропорционално навлизането на пазара на по-малки предприятия. В дългосрочен план той би насърчил по-ефикасните оператори чрез ползи за цялото общество.

(5) Вариант „либерализация“ би отворил още повече каботажа за конкуренцията и би либерализирал редовните международни услуги за превози с автобус. Този вариант би намалил определени цени за превоз, без задължително да подобри социално-икономическата ефикасност на автомобилните превози, поради отсъствие на предварително по-задълбочено хармонизиране, включително в данъчната и социалната сфера. Този вариант и довел до опасност от закриване на работни места в някои държави. При всички положения поради евентуалния мащаб на това въздействие се налага по-задълбочен анализ и тази възможност излиза извън рамките на опростяването, в което се вписва настоящото предложение.

Предвид тези резултати настоящото предложение отразява Вариант 3, наречен „хармонизиране“. Краткото изложение на оценката на въздействието и пълният доклад от него са приложени към настоящото предложение. Според оценката на въздействието предложеният регламент, заедно с двата предложени едновременно регламента за достъп до пазара, ще намали нелоялната конкуренция, ще увеличи спазването от страна на превозвачите на разпоредбите в социалната сфера и в областта на пътната безопасност и ще даде възможност на държавите-членки да намалят административните разходи с около 190 милиона EUR годишно[5].

3. Правни елементи

3.1. Кратко изложение на предлаганите мерки

Предложеният регламент определя условията, които трябва да изпълняват всички предприятия, за да им бъде разрешено да упражняват професията на автомобилни превозвачи. Той изяснява действащите законодателни разпоредби и ги допълва, за да засили общата съгласуваност и да гарантира нейното ефективно и еднакво прилагане. В него се въвеждат:

- отговорността на ръководителя на транспортна дейност, който предоставя сертификата си за професионална компетентност на предприятие за получаване на лиценз от това предприятие и определя по-стриктно отношенията му с предприятието;

- критериите, на които едно предприятие трябва да отговаря, за да бъде устойчиво и действително установено в дадена държава-членка, така че поведението му да бъде надлежно надзиравано от националния орган, който му е разрешил да упражнява професията;

- сравними финансови показатели за определяне на финансовата стабилност на дадено предприятие, минимално изискване за задължително обучение от 140 часа преди изпита за удостоверяване на професионална компетентност, който държат всички кандидати и акредитация на центровете за обучение и изпитните центрове;

- задължението на органите, които установяват, че даден превозвач е престанал да спазва условията за добра репутация, финансова стабилност или професионална компетентност, да го предупредят, и ако впоследствие той не поправи нарушенията в определен срок, да му наложат административни санкции от отнемане на лиценз до лишаване от права на неговия ръководител на транспортна дейност;

- признаването между държавите-членки на нарушенията на разпоредбите на ЕО за автомобилни превози. Това взаимно признаване се налага за отчитане на тежките и повторни нарушения, независимо от това къде са извършени, и които, след като се премине определена граница, могат да навредят на добрата репутация на превозвача и го излагат на изброените по-горе санкции;

- електронни регистри, свързани между всички държави-членки, за да се намалят административните разходи за следене и надзор на предприятията и за облекчаване обмена на информация между държавите-членки;

- постепенната отмяна на някои режими на дерогации, които, тъй като са оставени за свободно прилагане от държавите-членки, се отпускат неравномерно на различните предприятия. Тези режими вече не са обосновани и вредят на конкуренцията за сметка на голяма част от предприятията, които не се възползват от тях.

3.2. Правно основание

Предложеният регламент, който отменя Директива 96/26/ЕО, се основава на член 71 от Договора за създаване на Европейската общност.

3.3. Принцип на субсидиарност

Основната цел на настоящото предложение е да хармонизира националните правила, наложени на предприятията за допускане до професията, като по този начин се засилва ефективността на вътрешния пазар. Това хармонизиране не може да се извърши само от държавите-членки. Освен това предложението има за цел подобряване обмена на информация между органите на държавите-членки, които контролират спазването на правилата за допускане до професията. Това може да се осъществи само частично на двустранна основа от държавите-членки. Следователно, поради невъзможността държава-членка или група от държави-членки да разреши установените проблеми по задоволителен начин, е необходимо действие от страна на Общността.

3.4. Принцип на пропорционалност

Предложението спазва принципа на пропорционалност поради следните причини:

- предложението определя общи условия, но не се противопоставя на това държавите-членки да добавят свои условия за допускане до професията;

- единственото ограничение на тази възможност произтича от принципа на свободно установяване и от необходимостта да се гарантира взаимно признаване на някои сертификати, но предложението не води до основни промени по отношение на вече действащи разпоредби;

- предложението дава възможност държавите-членки да избират между два метода за доказване на финансовате стабилност на дадено предприятие (финансови показатели или банкови гаранции);

- задълженията, наложени на националните органи, които дават разрешение за упражняване на професията, спазват неограничените им правомощия, по-специално при установяване и отсъждане на нарушения. Въз основа на съдебната практика, показана в решение на Съда на Европейските общности от 13 септември 2005 г.[6], се изгражда общ подход за налагане на административни санкции като отнемане на лицензи. Предвид това, че тези санкции вече имат превантивен характер, регламентът не предвижда други наказателни или финансови санкции и дава свобода на държавите-членки в това отношение.

Установява се в крайна сметка, че хармонизирането на условията за упражняване на професията не може да се ограничи само до предприятията, на които е разрешено да осъществяват международни превози. Действително, след осъществяването на вътрешния пазар националните пазари вече не са разделени поради множество причини:

- много държави-членки не правят никаква разлика между лицензи за международни превози и такива, издадени само за национални превози;

- в останалите държави-членки предприятията, на които е разрешено да осъществяват превози само на територията на една държава-членка, се конкурират с тези, които са от други държави-членки и осъществяват каботаж;

- предприятията, на които е разрешено да осъществяват международни превози, се ограничават до националния си пазар, когато поради конюнктурата не могат да намират клиенти за насочване на товари към други държави-членки.

Подобно на действащата директива, предложеният регламент се отнася до всички превози, включително и тези на национално ниво.

3.5. Избор на инструмент

Основаната цел на преразглеждането на правилата за допускане до професията на автомобилен превозвач е да осигури тяхното по-ефективно и по-уеднаквено прилагане. Регламентът, който позволява пряко и по-уеднаквено прилагане, се явява най-подходящия инструмент. Той ще позволи по-голяма прозрачност и намаляване на някои административни разходи. Изборът изглежда още по-подходящ предвид това, че допускането до професията е основно условие за достъп до пазара, а в тази област от 1992 г. насам използваният инструмент е регламентът.

3.6. Бюджетни последици

Предложението не води до допълнителни разходи за бюджета на Общността.

3.7. Европейско икономическо пространство

Предложеният регламент е от значение за ЕИП и следва да се прилага в него.

4. Предложени разпоредби

4.1. Възпроизвеждане на съществуващи разпоредби

Настоящото предложение допълва и преразглежда съществуващите правила за допускане до професията на автомобилен превозвач. В този смисъл тя възпроизвежда много принципи и разпоредби от Директива 96/26/ЕО:

- трите условия, които трябва да изпълни дадено предприятие, желаещо да бъде допуснато до професията (добра репутация, професионална компетентност, финансова стабилност) (член 3);

- взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване (членове 18—20);

- образеца на удостоверение за професионална компетентност (приложение II) и списъка с учебни предмети, по които се изискват познания, за да бъде получено такова удостоверение (приложение I).

Прибягването до преработване въз основа на междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно прилагане на по-структуриран подход към техниката за преработване на правни актове, не би могло да внесе необходимата правна яснота. Тези принципи и разпоредби представляват достижения на правото (acquis), които не може да се поставят под съмнение. Затова Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да ги вземат сериозно под внимание и да упражнят прерогативите си по отношение на новите разпоредби, както са описани по-долу.

4.2. Нови разпоредби

4.2.1. Поясняване на определенията и актуализация на приложното поле

Член 1 допълва списъка с определенията, за да улесни по-уеднаквеното прилагане. Член 2 определя ново приложно поле, което е съобразено с другите законодателни актове в областта на автомобилните превози, като се отнася за всички превозни средства над 3,5 тона и ограничава изключенията до някои ясно установени превози в други актове на Общността.

4.2.2. Условие за установяване

Членове 3 и 5 определят общите правила за даване на разрешение за упражняване на професията само на предприятия, които са действително и устойчиво установени. Целта е всички предприятия да бъдат подложени на една и съща степен на надзор и да не се допуска някои от тях да избегнат надзора от страна на органите на държавата-членка, в която са установени. Съгласно член 5 устойчиво и действително установяване означава наличие на офис, регистрирани превозни средства и експлоатационен център.

4.2.3. Възлагане на отговорности на ръководителя на транспортна дейност

Член 4 уточнява отношенията на лицето (наречено „ръководител на транспортна дейност“), което разполага с необходимата професионална компетентност, с предприятието, чиито транспортни дейности трябва да управлява. Това лице следва да бъде наето от предприятието и да получава заплащане от него. Тъй като се счита, че това лице управлява ефективно и постоянно транспортната дейност на предприятието, то носи отговорност за последствията от решенията си и следователно за нарушенията, извършени в рамките на дейностите, които управлява. Тази отговорност има същия обхват като посочената съгласно настоящия регламент, но не предвижда поемане на собствена наказателна или финансова отговорност според националното законодателство на всяка държава-членка. Възможността, която се дава на самостоятелни превозвачи да използват друг ръководител на транспортна дейност, за да придобият квалификация, е включена по-специално с цел да увеличи независимостта им спрямо по-големите превозвачи, които им поверяват товари, и по този начин ги защитава от използване на черен пазар на труда.

4.2.4. Уточняване на условията, които трябва да бъдат спазени по отношение на добрата репутация

В член 6 е установен списък с наредби на Общността, чието грубо нарушение може да доведе до загуба на добрата репутация, дори ако са извършени в други държави-членки. Освен това в него се посочва, че по-малки нарушения могат да се считат за тежки след определен брой повторения. На Комисията се дават изпълнителни правомощия за съставяне на общ списък с тези нарушения. Този списък е предварително условие за осъществяване на всякакъв организиран обмен на информация между държавите-членки, както и за определяне на общите прагове за отнемане на лиценза.

4.2.5. Нови показатели за определяне на финансовата стабилност на дадено предприятие

Член 7 въвежда по-точни показатели за определяне на финансовата стабилност на дадено предприятие. Предприятията или държавите-членки могат да избират между два варианта: краткотрайни активи и коефициент за бърза ликвидност (по смисъла на четвъртата директива за счетоводството)[7] въз основа на годишните счетоводни отчети на предприятията, които спазват определени тавани или удостоверяване на финансовата стабилност на предприятието чрез банкова гаранция. Предложените финансови показатели се използват често за финансов анализ при оценка на възможността на едно предприятие да изплати краткосрочен кредит.

4.2.6. Подобряване на професионалната компетентност

Член 8 въвежда общ подход, съчетаващ образованието със задължителен изпит за проверка на професионалната компетентност, който се прилага за всички кандидати, включително за тези, които имат професионален опит и диплома. В него се предвижда минимална система за акредитиране на изпитните центрове и центровете за обучение и се насърчава обмена на опит между държавите-членки в тази област. Премахната е възможността държавите-членки да разграничават степента на компетентност според това дали превозът е международен или не. Действително лицата, чието задължение е да ръководят транспортни дейности, със сигурност ще имат в хода на кариерата си възможност да ръководят превози между различни държави-членки.

4.2.7. Подобряване на мониторинга и надзора

Членове 9, 10, 11 и 13 поясняват и увеличават ролята на органите, определени от държавите-членки да следят дали предприятията отговарят на условията, предвидени в регламента. Тези членове въвеждат общи принципи с цел осигуряване на повече прозрачност, сравнимост и, в крайна сметка, надеждност на правилата за допускане до професията. По същия начин членове 10 и 12 уточняват сроковете, които тези органи спазват при създаване на досиетата, както и сроковете, които могат да се отпуснат на дадено предприятие, за да узакони положението си, преди да му бъдат наложени санкции. Член 12 налага на компетентните органи задължението да известяват предприятията за опасността да престанат да отговарят на условията в регламента. Член 21 въвежда постепенна скала от административни санкции, от частично отнемане на лиценз до лишаване от права на ръководителя на транспортна дейност. По отношение на контрола член 11 налага целеви проверки, с които държавите-членки могат да заменят системните проверки, които са по-чести от съществуващите петгодишни проверки. Методът на целевите проверки действително се е доказал като ефективен начин за установяване на нарушения и намаляване на административните разходи, като проверка се прави само на предприятия, определени като рискови.

4.2.8. Опростяване и административно сътрудничество

Член 15 въвежда изискването във всяка държава-членка да има електронен регистър на предприятията, като до края на 2010 г. отделните регистри трябва да се свържат на европейско ниво, като се спазват изискванията за защита на личните данни. Такива регистри вече съществуват в много държави-членки и са доказали ефективността си за намаляване на административните разходи за надзор на предприятията. В член 16 се припомнят основните приложими правила в областта на защитата на личните данни съгласно Директива 95/46/ЕО. В член 17 се предвижда да се посочат национални служби за връзка, които да се използват при обмен на информация, както и някои процедури, които трябва да бъдат спазени (подробно разгърнати в предложенията за регламенти, приети успоредно с настоящото предложение).

4.2.9. Разни

Другите изменения по същество са свързани с общи разпоредби, произтичащи от горепосочените изменения, по-специално по отношение на приложимия преходен период и постепенното отстраняване на необоснованите предходни права, на разпоредбите, приложими в областта на комитологията, и на докладите, които се изготвят за по-строг мониторинг на национално ниво и на ниво на Общността.

2007/0098 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет[8],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[9],

след консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[10],

като имат предвид, че:

(1) Осъществяването на вътрешен пазар на автомобилни превози в условия на лоялна конкуренция изисква еднородно прилагане на общи правила за разрешаване на допускането до професията на автомобилен превозвач на товари или на пътници, наричана по-долу „професия на автомобилен превозвач“. Тези общи правила могат да допринесат за повишаване на професионалната квалификация на превозвачите, за рационализиране на пазара, за подобряване качеството на извършената услуга в интерес на превозвачите, клиентите им и икономиката като цяло, както и за по-голяма пътна безопасност. Те могат да допринесат за действителното упражняване на правото за установяване на превозвачите.

(2) Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно допускане до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози[11] определя минималните условия за допускане до професията на автомобилен превозвач, както и взаимното признаване на документите, които се изискват за тази цел. Опитът, оценката на въздействието и различни проучвания показват въпреки това, че тази директива се прилага много разнородно в различните държави-членки. Тези различия имат редица отрицателни последици, и по-специално нарушаване на конкуренцията, известна непрозрачност на пазара, неравномерна степен на контрол и опасността предприятия с по-ниска професионална квалификация да проявяват недобросъвестност или да спазват в по-малка степен нормите за пътна безопасност и социалните правила, което може да навреди на репутацията на отрасъла.

(3) Тези последици са още по-отрицателни, тъй като могат да нарушат доброто функциониране на вътрешния пазар на автомобилни превози. Достъпът до пазара на международни превози на товари и на някои каботажни операции действително е отворен за предприятия от цялата Общност. Единственото условие, наложено на тези предприятия, е да притежават лиценз на Общността, който могат да получат от момента, в който изпълнят условията за достъп до професията съгласно Регламент (ЕО) №…/… относно автомобилните превози на товари и Регламент (ЕО) №…/… относно превоза на пътници.

(4) Следва да се модернизират съществуващите правила за допускане до професията на автомобилен превозвач, за да се гарантира по-уеднаквено и по-ефективно прилагане. Тъй като спазването на тези правила представлява основно условие за допускане до пазара на Общността и приложимите инструменти на Общността по отношение на достъпа до пазара са регламенти, за регулиране на достъпа до професията регламентът е най-подходящият инструмент.

(5) За да се осигури лоялна конкуренция, общите правила за упражняване на професията трябва да се прилагат възможно най-широко във всички предприятия. В същото време не се налага в настоящия регламент да се включат предприятията, които реализират единствено превози с ограничено влияние върху пазара на превози.

(6) Държавата-членка, в която е установено предприятието, съблюдава за това то да отговаря постоянно на условията, определени в настоящия регламент, за да бъде в състояние в случай на необходимост да вземе решение за временно отнемане или прекратяване на лицензите, които позволяват на въпросното предприятие да действа на пазара. Точното спазване на условията за допускане до професията и надеждният им контрол изискват от предприятията да бъдат действително и устойчиво установени.

(7) Следва физическите лица, които притежават необходимата добра репутация и професионална компетентност, да бъдат ясно установени и посочени на компетентните органи. Тези лица, наречени „ръководители на транспортна дейност“, трябва да са същите, които ръководят постоянно и ефективно транспортните дейности на предприятия за автомобилни превози. Трябва да се уточни при какви условия се счита, че дадено лице ръководи постоянно и ефективно транспортната дейност в дадено предприятие.

(8) Добрата репутация на ръководител на транспортна дейност изисква той да не е осъждан за тежки престъпления или да не са му налагани сериозни санкции, по-специално за нарушаване на разпоредбите на Общността в областта на автомобилните превози. В сферите, обхванати от разпоредбите на Общността, е необходимо да се определят общи видове нарушения и съответната им тежест, които могат да навредят на добрата репутация на дадено предприятие.

(9) Едно предприятие за автомобилни превози следва да има минимална финансова стабилност, за да гарантира нормално пускане в действие и добро управление на предприятието. Действащият метод за минимален праг на капитала и резерви се характеризира с голяма несигурност по отношение финансовите източници, които трябва да бъдат взети предвид, и не гарантира, че дадено предприятие е в състояние да се справи с краткосрочните си задължения. Следва да се прибегне до други, по-добре определени и по-точни финансови показатели, които могат да бъдат установени от годишните отчети. Предприятията, които желаят това, следва да имат възможност да докажат финансовата си стабилност с банкова гаранция, което за тях може да бъде по-опростен и финансово по-изгоден метод.

(10) Високото ниво на професионална квалификация е в състояние да увеличи социално-икономическата ефективност на автомобилните превози. Затова следва кандидатите за поста ръководител на транспортна дейност да бъдат обучени качествено. За да се гарантира по-голяма уеднаквеност на условията за обучение и изпит, както и прозрачност за кандидатите, следва да се предвиди държавите-членки да акредитират изпитните центрове и центровете за обучение според определени от тях критерии. С оглед на изискванията за равнопоставеност и прозрачност следва също така всички кандидати да се явят на изпит, включително тези, които могат да бъдат освободени от задължително начално обучение тъй като имат професионален опит или диплома. От изграждането на вътрешния пазар националните пазари вече не са отделени. Следователно лицата, чието задължение е да ръководят транспортни дейности, трябва да притежават необходимите знания за управление на транспортни операции, както на национално, така и на международно ниво. Списъкът с учебните предмети, по които се изискват познания за получаване на удостоверение за професионална квалификация, както и условията за организиране на изпити, може да се изменят в хода на техническия прогрес и затова следва да се актуализират.

(11) Лоялната конкуренция и автомобилните превози, при които се спазват изцяло правилата, се нуждаят от еднаква степен на надзор и мониторинг в държавите-членки. Националните органи, които отговарят за надзора на предприятията и следят за валидността на лицензите им, имат много важна роля в това отношение и следва да се гарантира, че в случай на нужда вземат подходящи мерки, по-специално за временно отнемане или прекратяване на лицензи, или за обявяване в неправоспособност на ръководители на транспортна дейност, които са недобросъвестни или злонамерени. Предприятието следва да бъде предупредено предварително и да разполага с разумен срок, за да узакони положението си, преди да му бъдат наложени санкции.

(12) По-организирано административно сътрудничество между държавите-членки ще подобри ефикасността на надзора на предприятията, осъществяващи дейността си в повече държави-членки, и ще намали административните разходи. Електронните регистри на предприятията, свързани на европейско ниво, които спазват правилата на Общността за защита на личните данни, улесняват това сътрудничество и намаляват разходите, свързани с контрола както на предприятията, така и на администрациите. Национални електронни регистри вече съществуват в повечето държави-членки. Освен това вече съществува инфраструктура за връзка между държавите-членки. Следователно по-системното прибягване до националните регистри на предприятията и свързването им на европейско ниво може да бъде по-изгодно финансово, но за сметка на това да подпомогне значително за намаляване на административните разходи за контрол, като в същото време подобри ефикасността им.

(13) Някои данни в тези регистри, свързани с нарушения и санкции, са от личен характер. Следователно държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да спазят Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[12], по-специално по отношение на контрола на обработката на тези данни от обществения орган, правото на съответните лица за получаване на информация, правото им на достъп и възражение. За целите на настоящия регламент е необходимо подобни данни да се съхраняват за минимален срок от две години, за да се избегне установяването в други държави-членки на предприятия, които са лишени от права.

(14) Свързването на националните регистри е от основно значение, за да се осигури бърз и ефикасен обмен на информация между държавите-членки и да се гарантира, че превозвачите не се изкушават да извършват или да поемат риска да извършват тежки нарушения в държава-членка, различна от тази, в която са установени. Това свързване изисква определянето на общ точен формат на данните, които трябва да бъдат обменени, както и на техническите процедури за обмен.

(15) За да бъде ефективен обменът на информация между държавите-членки, трябва да бъдат посочени национални служби за връзка и трябва да бъдат уточнени някои общи процедури във връзка със срока и вида на минималните информации, които трябва да бъдат предадени.

(16) За да се улесни свободното установяване, създаването на съответните документи, издадени от компетентен орган на страната по произход на автомобилния превозвач, като в същото време се гарантира, че въпросните лица не са били обявени за неспособни да упражняват тази професия в държавите-членки, от които произлизат, се приема за достатъчно доказателство за добра репутация, която дава право на допускане до въпросните дейности в приемаща държава-членка.

(17) По отношение на професионалната компетентност в държавата-членка на установяване за достатъчно доказателство се приема само един образец на удостоверение, издадено съгласно разпоредбите на настоящия регламент, за да се улесни свободата на установяване.

(18) На ниво на Общността е необходим по-стриктен мониторинг на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, което предполага предаване от Комисията на редовни доклади за добрата репутация, финансовата стабилност и професионалната компетентност на предприятията в отрасъла на автомобилните превози, въз основа на доклади, направени с данни от националните регистри.

(19) Държавите-членки следва да предвидят санкции, приложими за нарушения на разпоредбите на настоящия регламент. Тези санкции трябва да са ефективни, пропорционални и превантивни.

(20) Като се отчита, че целите на предвиденото действие, а именно модернизирането на правилата за допускане до професията на автомобилен превозвач, за да се осигури по-уеднаквено и сравнимо прилагане в държавите-членки, не могат да се реализират по задоволителен начин от държавите-членки и следователно могат да се осъществят по-добре на ниво на Общността, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, посочен в цитирания член, настоящият регламент не превишава необходимото за постигане на тези цели.

(21) Следва да се приемат необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[13].

(22) По-специално на Комисията следва се предостави правомощието за съставяне на списък с категориите, видовете и тежестта на нарушенията, които водят до загуба на необходимата добра репутация на автомобилните превозвачи; за адаптиране към техническия прогрес на приложението към настоящия регламент, свързано със знанията, които се вземат под внимание за признаване на професионалната компетентност от държавите-членки, както и на приложението, отнасящо се до образеца на удостоверение за професионална компетентност, и за съставяне на списък с максималните нарушения, които водят до временно отнемане или прекратяване на лиценз за упражняване на професията или обявяване в неспособност. Тъй като тези мерки имат общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент или да допълнят настоящия регламент с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. По причини за ефективност, сроковете, които обикновено са приложими в рамките на процедурата по регулиране с контрол, трябва да бъдат съкратени за актуализацията на образеца на удостоверение за професионална компетентност.

(23) Следва да се отмени Директива 96/26/ЕО,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I Общи разпоредби

Член 1Цел и определения

1. Настоящият регламент урежда допускането до професията на автомобилен превозвач и упражняването на тази професия.

2. За целите на настоящия регламент:

a) „професията на автомобилен превозвач“ е професията на автомобилен превозвач на пътници или професията на автомобилен превозвач на товари;

б) „професията на автомобилен превозвач на товари“ е дейността, осъществявана от всяко предприятие за превоз на товари за чужда сметка с моторни превозни средства или комбинация от превозни средства;

в) „професията на автомобилен превозвач на пътници“ е дейността, осъществявана от всяко предприятие посредством моторни превозни средства, конструирани и оборудвани по такъв начин, че да са подходящи за превозване на повече от девет лица – включително и водача - и предназначени за тази цел, пътнически транспортни услуги за обществеността или за определени категории пътници срещу заплащане от страна на превозваното лице или от организатора на превоза;

г) „предприятие“ е всяко физическо лице, всяко юридическо лице, независимо дали работи с цел печалба или не, всяко сдружение или група лица без правосубектност, независимо дали със стопанска или нестопанска цел, или всеки официален орган, независимо дали има собствена правосубектност или е зависим от институция, която има такава правосубектност;

д) „ръководител на транспортна дейност“ е физическо лице, наето от предприятие, или когато самото предприятие е физическо лице, същото лице или друго физическо лице, определено от него по силата на договор, което управлява ефективно и постоянно транспортната дейност на въпросното предприятие;

е) „лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач“ е административно решение, което разрешава на предприятие, отговарящо на условията, предвидени в настоящия регламент, да упражнява професията на автомобилен превозвач;

ж) „компетентен орган, който издава лиценз за упражняване на професията“ е орган в държава-членка на национално, регионално или местно ниво, който проверява дали дадено предприятие отговаря на условията, определени в настоящия регламент, и който е упълномощен да издава, да отнема временно или да прекратява лиценза за упражняване на професията на автомобилен превозвач;

з) „държава-членка на установяване“ е държавата-членка, в която желае да се установи дадено предприятие, чийто ръководител на транспортна дейност е или не е с произход от друга държава;

и) „държава-членка по произход“ е държавата-членка, в която е пребивавал или упражнявал преди това дейността си ръководителят на транспортна дейност на предприятие, което желае да се установи в друга държава-членка.

Член 2 Приложно поле

1. Настоящият регламент се прилага за всички предприятия, установени в Общността, които упражняват професията на автомобилни превозвачи. Той се прилага също и за предприятия, които желаят да упражняват професията на автомобилни превозвачи.

2. Чрез дерогация от параграф 1, настоящият регламент не се прилага за:

a) предприятия, които упражняват професията на автомобилни превозвачи на товари единствено с моторни превозни средства или комбинация от превозни средства с допустима максимална маса до 3,5 тона. Въпреки това, държавите-членки могат да намалят посочените ограничения за всички или за някои категории превози;

б) предприятия, предоставящи предимно услуги за автомобилен превоз на пътници с нетърговска цел, или предприятията, чиято основна дейност не е тази на автомобилен превозвач на пътници, и които използват превозни средства, управлявани от техни служители.

Член 3Изисквания за упражняване на професията на автомобилен превозвач

Предприятията, които упражняват професията на автомобилен превозвач, и тези, които желаят да упражняват професията на автомобилен превозвач, трябва да отговарят на следните изисквания:

a) да са установени действително и устойчиво в една от държавите-членки;

б) да са с добра репутация;

в) да са с подходяща финансова стабилност;

г) да притежават необходимата професионална компетентност.

Условията, които трябва да изпълнят, за да отговарят на всяко едно от изискванията, са определени в глава ІІ. Настоящият регламент допуска държавите-членки да вземат решение за налагане на допълнителни условия, които предприятията трябва да изпълнят, за да им бъде разрешено да упражняват професията на автомобилен превозвач.

Член 4 Ръководител на транспортна дейност

1. Предприятие, което желае да упражнява професията на автомобилен превозвач, определя пред компетентния орган, посочен в член 9, поне едно физическо лице, което съответства на изискванията в член 3, букви б) и г). Това лице, наречено ръководител на транспортна дейност, трябва да отговаря на следните условия:

a) да ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието;

б) да бъде наето и да получава заплащане от предприятието или, когато предприятието е физическо лице, да бъде същото това лице.

2. Чрез дерогация от параграф 1, когато едно предприятие е физическо лице, което не отговаря на изискването за професионална компетентност, определено в член 3, буква г), компетентните органи могат да му разрешат да упражнява професията на автомобилен превозвач, при условие че:

a) посочи на органите друго лице, отговарящо на изискванията съгласно член 3, букви б) и г), което е упълномощено по силата на договор да изпълнява функциите на ръководител на транспортна дейност за сметка на предприятието;

б) договорът, обвързващ предприятието с ръководителя на транспортна дейност, уточнява задачите за постоянно изпълнение от заинтересования и определя отговорностите му като ръководител на транспортна дейност; задачите, които се уточняват, включват по-специално такива, които са свързани с поддръжка на превозните средства, проверка на договорите и транспортните документи, счетоводство, зачисляване на товарите на водачите и превозните средства и проверка на процедурите в областта на безопасността;

в) като ръководител на транспортна дейност, определеното от предприятието лице не ръководи транспортната дейност на повече от четири различни предприятия с общ автомобилен парк от максимум дванадесет автомобила;

г) определеното от предприятието лице е независимо от другите предприятия, които изискват от него да извършва превози или осъществяват превози за негова сметка.

3. Ръководителят на транспортна дейност губи добрата си репутация по смисъла на настоящия регламент при извършване на тежки или повторни нарушения, надвишаващи определен праг, които са част от нарушенията, посочени в член 6, параграф 1, които са извършени в рамките на транспортните дейности, които той ръководи.

ГЛАВА IIУсловия, които трябва да бъдат спазени

Член 5Условия, свързани с изискването за установяване

За да отговаря на изискването съгласно член 3, буква а), дадено предприятие трябва да е действително и устойчиво установено на територията на държавата-членка, чийто компетентен орган му е издал лиценз за упражняване на професията. За тази цел предприятие е длъжно:

a) да разполага със сграда, която се намира се във въпросната държава-членка, с помещения, в които съхранява документацията на предприятието, по-специално счетоводната документация, документацията, свързана с управлението на персонала, както и всякакви други документи, които следва да се предоставят на компетентния орган, за да издаде лиценз за упражняване на професията, при проверки за спазване на условията, посочени в настоящия регламент;

б) да разполага с превозни средства като пълноправен собственик, или на друго основание, по-специално по силата на договори за покупка на изплащане, за наем или за лизинг, или за покупка, които са регистрирани и използвани във въпросната държава-членка;

в) да разполага с експлоатационен център в съответната държава-членка, снабден с необходимото оборудване, по-специално с достатъчно места за паркиране на превозни средства за редовно използване от тези превозни средства.

Член 6Условия, свързани с изискването за добра репутация

1. За целите на член 3, буква б), едно предприятие отговаря на изискването за добра репутация, когато ръководителите му не са били осъждани за тежки престъпления, за нарушения в сферата на търговското право или несъстоятелността, и извършват дейността си добросъвестно, като спазват приложимите норми относно автомобилните превози и съгласно добрата професионална етика.

Държавите-членки определят специфичните условия, които трябва бъдат изпълнени от дадено предприятие съгласно настоящия регламент, за да отговаря на изискването за добра репутация. Държавите-членки предвиждат, че едно предприятие отговаря на това изискване, когато:

a) няма сериозно основание за съмнения в добрата му репутация;

б) физическото лице или лица, които е определило като ръководители на транспортна дейност съгласно член 4, не са били осъждани или санкционирани в друга държава-членка за тежки или леки повторни нарушения на разпоредбите на Общността, които се отнасят по-специално за:

i) периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите, работното време, както и инсталирането и използването на контролни уреди;

ii) максималното тегло и размери на търговски превозни средства, използвани за международни превози;

iii) първоначалната квалификация и постоянното обучение на водачите;

iv) крайпътната техническа проверка на търговски превозни средства и задължителните годишни технически прегледи на моторни превозни средства;

v) достъпа до пазара на международни автомобилни превози на товари, или, според случая, достъпа до пазара за превоз на пътници;

vi) безопасността при автомобилен превоз на опасни товари;

vii) инсталирането и използването на ограничители на скоростта за някои категории превозни средства;

viii) свидетелството за управление;

ix) допускането до професията.

в) не е осъждано за тежки нарушения на действащите национални разпоредби относно условията на заплащане и труд в тази професия, движението по пътищата и пътната безопасност, както и професионалната отговорност.

2. За целите на параграф 1, алинея втора, буква б), Комисията приема списък с категориите, видовете и тежестта на нарушенията, както и честотата на леки повторни нарушения, които водят до загуба на необходимата добра репутация. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент като го допълват, се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол, описана в член 25, параграф 3.

За тази цел Комисията прилага следните принципи:

a) категориите и видовете нарушения са тези, които се срещат най-често;

б) най-високата степен на тежест се отнася за нарушения, които създават сериозна смъртна опасност или опасност от тежки наранявания;

в) честотата на повторни дребни нарушения, при която тези нарушения се считат за тежки, нараства с броя на водачите, използвани в транспортните дейности, управлявани от въпросното физическо лице.

3. Изискването за добра репутация продължава да не бъде спазено, докато не влезе в сила възстановяване на права или друга мярка с еквивалентен ефект в резултат на прилагане на действащи национални разпоредби в тази област.

Член 7Условия, свързани с изискването за подходящ а финансова стабилност

1. За целите на член 3, буква в), изискването за финансова стабилност представлява наличието на необходимите финансови средства, за да се осигурят нормално функциониране и добро управление на предприятието.

2. Изискването за подходяща финансова стабилност е изпълнено, когато дадено предприятие е постоянно в състояние да изплаща реалните и потенциалните си задължения в хода на счетоводната година. За целта, предприятието трябва да докаже чрез годишните си счетоводни отчети, удостоверени от одитор или надлежно акредитирано лице, че всяка година разполага с:

a) краткотрайни активи на минимална стойност, равняваща се на 9 000 EUR за едно използвано превозно средство и на 5 000 EUR за всяко допълнително използвано превозно средство;

б) кредити, прехвърлими ценни книжа и банкови активи, общо налични средства и сметки за края на периода, на обща стойност над 80 % от задълженията с остатъчна стойност в рамките на една година (т. нар. „бърза ликвидност“ (Quick ratio) >= 80 %).

За целите на настоящия регламент, стойността на еурото се фиксира на всеки пет години в националната валута на държавите-членки, които не участват в третия етап на Паричния съюз. Прилаганите обменни курсове са тези от първия работен ден на месец октомври, които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз . Те влизат в сила на 1 януари през следващата календарна година.

Счетоводните постове, посочени в алинея първа, букви a) и б), се тези, които са определени в Директива 78/660/ЕИО на Съвета[14].

3. Чрез дерогация от параграф 2, компетентният орган може да приеме едно предприятие да докаже финансовата си стабилност, като представи удостоверение от една или повече банки или други финансови институции, които се обявяват за солидарни поръчители с него чрез банкова гаранция, или всякакво друго подобно средство за сумите, определени в параграф 2, буква a). Компетентният орган, който издава лиценз за упражняване на професията, има право да изиска банковата гаранция, която може да бъде освободена само с негово съгласие.

4. Годишните счетоводни отчети, посочени в параграф 2, или гаранцията, посочена в параграф 3, които подлежат на проверка, са тези на икономическия субект установен на територията на държава-членка, където се подава заявлението за лиценз, а не на друг субект, установен в друга държава-членка.

Член 8 Условия, свързани с изискването за професионална компетентност

1. За целите на член 3, буква г), изискването за професионална компетентност е изпълнено, когато лицето или лицата, които следва да отговарят на него съгласно член 4, разполагат със знания, отговарящи на образователната степен, посочена в приложение І, раздел І, по изброените в него учебни предмети. Тя се установява след обучение, състоящо се в задължително посещаване на учебни курсове от минимум 140 часа и след задължителен писмен изпит, който може да бъде последван от устен изпит. Тези изпити се организират в съответствие с приложение I, раздел ІІ.

2. Единствено органите и инстанциите, акредитирани за тази цел от държава-членка, при спазване на критерии, които тя определя, имат право да организират и провеждат писмени и устни изпити за установяване на професионална компетентност. Държавите-членки следят редовно за съответствието на условията, при които акредитираните от тях органи или инстанции организират изпитите, с приложение І.

3. Държавите-членки акредитират по критерии, определени от тях, институции, които са в състояние да предложат на кандидатите качествено обучение за ефективната им подготовка за изпита, както и постоянни обучения за актуализиране на знанията на ръководителите на транспортна дейност, които изявяват желание за това. Държавите-членки следят редовно дали тези институции отговарят на критериите, по които са акредитирани.

4. Държавите-членки могат да освобождават от задължително обучение кандидати, които докажат практически опит от минимум пет години на управителен пост в транспортно предприятие.

5. Държавите-членки могат да освобождават титулярите на някои дипломи за висше или техническо образование, издавани в същата държава-членка, които включват участие в курсове по учебните предмети, изброени в списъка в приложение I, определен именно за тази цел, от задължително обучение по учебните предмети, които фигурират във въпросните дипломи.

6. Удостоверение от органа или инстанцията съгласно параграф 2, се издава като доказателство за професионална компетентност. Това удостоверение не може да се преотстъпва. То се издава в съответствие с образеца за удостоверение в приложение ІІ и се подпечатва или маркира с таксова марка на акредитирания орган или инстанция, който(която) го е издал(а).

7. Комисията адаптира приложения I и II към техническия прогрес. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3, относно приложение І, и в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4, относно приложение ІІ.

8. Обменът на опит и информация между държавите-членки във връзка с обучението, изпита и акредитациите се подкрепят главно, но не само, чрез комитета, посочен в член 25, и всяка друга институция, която Комисията може да посочи.

ГЛАВА III Лицензи и надзор

Член 9Компетентни органи

1. Всяка държава-членка определя един или повече компетентни органи, за да гарантира правилното прилагане на настоящия регламент. Тези органи са упълномощени да:

a) разглеждат подадените от предприятията заявления;

б) издават лиценз за упражняване на професията, както и да отнемат временно и да прекратяват такива лицензи;

в) обявяват физическо лице за неспособно да управлява в качеството си на ръководител на транспортна дейност транспортната дейност на дадено предприятие;

г) извършват необходимия контрол за проверка на това дали дадено предприятие отговаря на изискванията, определени в член 3.

2. Компетентните органи оповестяват всички условия, които се изискват съгласно настоящия регламент, както и евентуални други национални разпоредби, процедурите за спазване от заинтересованите кандидати и съответните обяснения.

Член 10Разглеждане и вписване на заявленията

1. Компетентният орган издава на предприятието, което е подало заявление и което отговаря на изискванията, предвидени в член 3, лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач.

2. Компетентният орган вписва в електронния регистър, посочен в член 15, името на ръководителя на транспортна дейност, определен от предприятието, адреса на установяване, броя на използваните превозни средства и, ако лицензът е за международни превози, серийния номер на лиценза на Общността и този на заверените копия.

3. Срокът за разглеждане на заявление за лиценз от компетентен орган е възможно най-кратък и не надхвърля три месеца.

4. От датата на свързване на националните електронни регистри, посочена в член 15, параграф 4, компетентен орган прави проверка, за да прецени добрата репутация на дадено предприятие и дали през последните две години определеният(ите) ръководител(и) на транспортна дейност не е(са) обявен(и) в някоя от държавите-членки за неспособен(и) да управлява(т) транспортната дейност на предприятие съгласно член 13.

5. Предприятията, разполагащи с лицензи да упражняват професията на превозвач, уведомяват в срок от 28 дни компетентния орган, който е издал този лиценз, за промените във връзка с данните, посочени в параграф 2.

Член 11 Контрол

1. Компетентните органи следят предприятията, на които са издали лицензи за упражняване на професията, да отговарят постоянно на изискванията, предвидени в член 3. За тази цел, на всеки пет години, те проверяват дали предприятията продължават да отговарят на всяко едно от тези изисквания.

2. Освен проверките съгласно параграф 1, компетентните органи извършват контрол, насочен към предприятия, класифицирани като рискови по системата, установена от държавите-членки в приложение на член 9 от Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[15]. Държавите-членки разширяват системата за класифициране на риска до всички нарушения, установени в член 6 от настоящия регламент.

3. Държава-членка пристъпва към необходимия контрол за установяване на това дали дадено предприятие продължава да отговаря на условията за допускане до професията, когато получи искане за това от Комисията. Държавата-членка информира Комисията за резултатите от извършения контрол вследствие на това искане, както и за предприетите мерки, ако се установи, че предприятието вече не отговаря на условията, предвидени в настоящия регламент.

Член 12 Процедура за предупреждение и прекратяване на лицензи

1. Компетентният орган прекратява или отнема частично или временно издадения лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач на дадено предприятие, ако установи, че това предприятие вече не задоволява изискванията, предвидени в член 3, и след изпращане на предупреждение.

2. Предупреждение се изпраща до предприятие, когато компетентният орган установи, че за него съществува опасност да престане да отговаря на някое от изискванията, предвидени в член 3. Когато е установено, че дадено изискване не е спазено, в предупреждението се определя срок, през който предприятието да отстрани нарушенията си в следните граници:

a) срок до шест месеца - за наемане на заместник на ръководителя на транспортна дейност, ако последният не отговаря на изискванията за добра репутация или професионална компетентност, като този срок може да се удължи с шест месеца в случай на смърт или физическо увреждане на ръководителя на транспортна дейност;

б) срок до шест месеца - когато предприятието трябва да узакони положението си, показвайки, че е установено действително и устойчиво;

в) срок до шест месеца - ако не е изпълнено изискването за финансова стабилност, за да се покаже въз основа на финансов план с реалистични хипотези, че изискването за финансова стабилност ще се удовлетвори отново и за постоянно, считано от следващия счетоводен период.

3. Преди всяка друга мярка за възстановяване на правата, компетентният орган може да наложи на предприятията, чиито лицензи са частично или временно отнети или прекратени, техните ръководители на транспортна дейност да преминат курс на обучение и да държат изпита, посочен в член 8.

Член 13Обявяване в неспособност на ръководител на транспортна дейност

1. При нарушения, чиято тежест се дължи на системния им характер, на това, че са извършвани умишлено и че са правени опити да се прикрият фактите, компетентният орган обявява ръководителя на транспортна дейност на предприятието, чийто лиценз е отнет, за неспособен да управлява транспортна дейност на предприятие.

2. Докато не се предприемат мерки за възстановяване на правата, удостоверението за професионална компетентност, предвидено в член 8, параграф 6, на лицето, обявено за неспособно да управлява транспортна дейност, не важи в никоя държава-членка.

Член 14 Решения на компетентните органи и жалби

1. Съгласно настоящия регламент решенията, взети от компетентните органи на държавите-членки за отхвърляне на заявление за допускане до професията на автомобилен превозвач, за временно отнемане или прекратяване на съществуващ лиценз, или за обявяване в неспособност, се мотивират.

Тези решения отчитат наличната информация относно нарушенията, извършени в други държави-членки от въпросното предприятие или някой от ръководителите на транспортна дейност, които могат да навредят на добрата репутация на предприятието, както и всяка друга информация, с която разполага компетентния орган.

В тези решения се уточняват мерките за възстановяване на правата, прилагани при временно отнемане на лиценз или обявяване в неспособност.

2. Държавите-членки следят предприятията, посочени в настоящия регламент, да имат възможност да подадат жалба пред независими организации или инстанции, и след това да обжалват пред съдебна инстанция решенията, взети съгласно параграф 1. Подаването на жалба, включително и обжалване пред съдебна инстанция, не спира изпълнението на приетите мерки.

ГЛАВА IV Опростяване и административно сътрудничество

Член 15Национални електронни регистри

1. За прилагането на настоящия регламент, по-специално членове 10, 11, 12, 13 и 26, във всяка държава-членка има национален електронен регистър на предприятията за автомобилни превози, които са получили лиценз от посочен от нея компетентен орган за упражняване на професията на автомобилен превозвач. Обработката на данните, които се съдържат в този регистър, се извършва под контрола на публичноправния орган, определен за тази цел. Електронният регистър е на разположение онлайн за всички компетентни органи на съответната държава-членка, посочени в член 9. Той е достъпен за други органи, единствено ако тези органи са надлежно упълномощени да осъществяват контрол и да налагат санкции в областта на автомобилните превози и чиито служители са положили клетва.

Националният електронен регистър на държава-членка съдържа следните данни:

a) име и правна форма на предприятието;

б) адрес на установяването му;

в) имена на ръководителите на транспортна дейност, определени за изпълнение на условието за добра репутация и професионална компетентност, и, ако е различно, името на законния представител на предприятието;

г) вид на лиценза, брой на включените в него превозни средства, и, ако е уместно, сериен номер на лиценза на Общността и заверените копия;

д) брой, категория и вид тежки нарушения и повторни лаки нарушения, както е посочено в член 6, параграф 1, буква б), и които са довели до налагане на санкция през последните две години;

е) имена на лицата, обявени през последните две години за неспособни да управляват транспортната дейност на предприятие, както и приложимите мерки за възстановяване на правата.

2. Данните, отнасящи се за предприятие, чийто лиценз е частично или временно отнет или прекратен, или за лице, обявено за неспособно да упражнява професията, остават в регистъра в продължение на две години. В тези данни се уточняват причините, обосноваващи прекратяването или отнемането на лицензи, или обявяването в неспособност.

3. Държавите-членки вземат всички необходими мерки за актуалността и точността на данните в електронния регистър, по-специално мерките, посочени в параграф 2, букви д) и е).

4. Най-късно до 31 декември 2010 г. държавите-членки предприемат необходимите мерки за свързване на националните електронни регистри на ниво на Общността. Свързването се извършва, така че всеки компетентен орган на която и да е държава-членка да може да извършва справки в електронния регистър на всички държави-членки.

5. За целите на параграф 4 общите изисквания, свързани с формата на обменяните данни, изискванията относно техническите процедури за автоматична справка в електронните регистри на други държави-членки се постановяват от Комисията според процедурата за консултации, описана в член 25, параграф 2.

6. Комисията може да предприема всякакви полезни инициативи за улесняване прилагането на параграф 4. Тя може да отложи датата, посочена в споменатия параграф. Тъй като решението за отлагане е предназначено да измени несъществени елементи на настоящия регламент, то се взема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 4.

Член 16 Защита на личните данни

По отношение на прилагането на Директива 95/46/ЕО държавите-членки се уверяват по-специално, че:

a) всяко лице е информирано, в случай че са регистрирани данни, свързани с него, или че се предвижда да бъдат предадени на трети страни. В информацията се уточнява органа, отговарящ за обработката на данните, вида на обработваните данни и причините;

б) всяко лице има право на достъп до данните, свързани с него, пред органа, отговарящ за обработката на тези данни. Това право се гарантира без ограничение през разумни периоди от време и без да се налагат прекомерни срокове или разходи, както за органа, отговарящ за обработката на тези данни, така и за заявителя;

в) всяко лице има право да получи възможност за поправка, изтриване или закриване на непълни или неточни данни, свързани с него;

г) всяко лице има право на възражение по законови и належащи причини срещу обработката на данни, свързани с него. В случай на обосновано възражение не може да се прави обработка на тези данни.

Член 17 Административно сътрудничество между държави-членки

1. Когато държава-членка установи нарушение на предприятие, чийто лиценз е издаден от компетентен орган на друга държава-членка и тежестта на това нарушение е такава, че може да предизвика временно отнемане или прекратяване на лиценза съгласно настоящия регламент, тази държава-членка съобщава на другата държава-членка всички данни, с които разполага относно тези нарушения, както и санкциите, които е наложила.

2. Държавите-членки определят национална служба за връзка, натоварена с обмена на информации с другите държави-членки във връзка с прилагането на настоящия регламент. Държавите-членки предават на Комисията името и адреса на тяхната национална служба за контакт най–късно на …. Комисията съставя списък с всички национални служби за контакт и го предава на държавите-членки.

3. Държавите-членки, които обменят информация в рамките на настоящия регламент, използват посочените национални служби за контакт съгласно параграф 2.

4. Държавите-членки, които обменят информация относно нарушенията, описани в член 6, параграф 2, или евентуални ръководители на транспортна дейност, обявени за неспособни, спазват процедурата и сроковете, посочени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/……, или, според случая, в член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № …/….. Държава-членка, която получи уведомление за нарушение от друга държава-членка, вписва това нарушение в националния си електронен регистър.

ГЛАВА V Взаимно признаване на удостоверения и други официални документи

Член 18 Удостоверения и други документи за добра репутация

1. Без да се засяга член 10, параграф 4, за допускане до професията на автомобилен превозвач новата държава-членка на установяване приема като достатъчно доказателство за добра репутация представянето на свидетелство за съдимост или, при липса на такова, равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата или държавите по произход на превозвача, в резултат на което изискването е изпълнено.

2. Когато държава-членка налага на собствените си граждани някои условия за добра репутация, доказателство за което не може да бъде получено от документа, посочен в параграф 1, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на граждани на други държави-членки сертификат, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата или държавите по произход, удостоверяващ, че тези изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретни факти, които се вземат под внимание в новата държава-членка на установяване.

3. Ако изискваният в съответствие с параграфи 1 и 2 документ не е издаден от страната или страните по произход, този документ може да бъде заменен с клетвена декларация или тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, ако е уместно, пред нотариус в държавата-членка по произход, който издава удостоверение, доказващо автентичността на клетвената декларация или тържествената декларация.

4. При представянето им документите, издадени в съответствие с параграфи 1 и 2, не трябва да датират от повече от три месеца. Това условие се прилага и за декларациите, направени в съответствие с параграф 3.

Член 19Удостоверения , свързани с финансовата стабилност

Когато държава-членка налага на собствените си граждани някои допълнителни изисквания за финансова стабилност, освен посочените в член 7, тя приема като достатъчно доказателство, по отношение на граждани на други държави-членки, сертификат, издаден от компетентен административен орган в държавата-членка или държавите-членки по произход, удостоверяващ, че въпросните изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретни факти, които се вземат под внимание в новата държава-членка на установяване.

Член 20 Удостоверения за професионална компетентност

1. Държавите-членки признават като достатъчно доказателство за професионална компетентност удостоверенията, които съответстват на образеца в приложение ІІ и са издадени от органи или инстанции, акредитирани за целта.

2. Удостоверения, издадени преди …, с цел доказване професионална компетентност по реда на разпоредбите в сила към тази дата, се считат за равностойни на удостоверението,чийто образец е представен в приложение ІІ, и се признават като доказателство за професионална компетентност във всички държави-членки. Въпреки това, държавите-членки имат право да изискват допълнителен документ, доказващ действителното упражняване на въпросната дейност в държава-членка за срок от три години. Тази дейност не трябва да е приключила преди повече от пет години към датата на депозиране на удостоверението.

ГЛАВА VIЗаключителни разпоредби

Член 21 Санкции

1. Държавите-членки определят режима за санкциониране на нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки за осигуряване прилагането на тези санкции. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и превантивни. Държавите-членки нотифицират тези разпоредби най-късно на …, както и за всякакви свързани с тях последващи изменения в най-кратки срокове.

2. Предвидените в параграф 1 санкции включват по-специално временно или частично отнемане на лиценза за упражняване на професията, прекратяването на тези лицензи и обявяването в неспособност на съответните ръководители на транспортна дейност. Тези санкции включват също така и конфискацията на превозното средство, използвано от предприятие, което извършва превози, без да разполага с лиценза, предвиден в настоящия регламент.

3. Комисията съставя списък на максималните нарушения по настоящия регламент, чиито последици са най-малко частичното или временно отнемане на лиценза за упражняване на професията, прекратяването му или обявяването в неспособност на съответните ръководители на транспортна дейност. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи на настоящия регламент като го допълва, се приема съгласно процедурата по регулиране с контрол, описана в член 25, параграф 3.

4. Нарушенията, посочени в член 6, параграф 2, се признават взаимно за налагане на санкциите, предвидени в параграф 2 от настоящия член.

Член 22Предходни права

Предприятия, които докажат, че преди определени дати са получили лицензи от държава-членка по силата на националното законодателство, да упражняват професията на автомобилен превозвач на товари, или според случая, като автомобилен превозвач на пътници, на национално или международно ниво, са освободенидо 1 януари 2012 г. от задължението да представят доказателство за професионална компетентност, посочено в член 3, буква г). Тези дати са следните:

a) 1 януари 1975 г. за Белгия, Дания, Германия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Обединеното кралство;

б) 1 януари 1981 г. за Гърция;

в) 1 януари 1983 г. за Испания и Португалия;

г) 3 октомври 1989 г. за територията на бившата Германска демократична република;

д) 1 януари 1995 г. за Австрия, Финландия и Швеция.

Член 23 Преходни разпоредби

Предприятия, разполагащи преди влизане в сила на настоящия регламент с лиценз за упражняване на професията на автомобилен превозвач, се съобразяват с разпоредбите на настоящия регламент най-късно в срок от две години след тази дата.

Член 24 Взаимопомощ

1. Компетентните органи на държавите-членки си сътрудничат тясно и си помагат взаимно за прилагането на настоящия регламент. Те гарантират поверителността на информациите, които обменят.

2. Компетентните органи обменят информация за наложени наказания за тежки нарушения и за извършени тежки нарушения, или за сериозни и конкретни факти, които могат да окажат влияние върху упражняването на професията на автомобилен превозвач, като се спазват разпоредбите за защита на личните данни.

Член 25 Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 18, параграф 1, от Регламент (ЕИО) № 3821/85[16].

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5а, параграфи 1-4, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5а, параграфи 1-4 и параграф 5, буква б), както и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите начлен 8 от него.

Сроковете, предвидени в член 5а, параграф 3, буква в), параграф 4, буква б) и параграф 4, буква д) от Решение 1999/468/ЕО, се установяват на един месец.

Член 26Доклади за упражняването на професията

1. Държавите-членки изготвят на всеки две години доклад за дейността на компетентните органи и го представят на Комисията. Този доклад съдържа :

a) анализ на отрасъла по отношение на изискванията за добра репутация, финансова стабилност и професионална компетентност;

б) броя по вид и година на издадени, временно отнети, прекратени лицензи, броя на предупрежденията, броя обявявания в неспособност, както и основанията;

в) броя на издаваните всяка година удостоверения за професионална компетентност;

г) статистика за актуализациите на националните електронни регистри,

д) анализ на обмена на информация с другите държави-членки, в който се включва по-специално годишния брой на установени нарушения, за които е била уведомена друга държава-членка, и на получените отговори съгласно член 17, параграф 3, както и годишния брой на заявленията и получените отговори съгласно член 17, параграф 4.

2. На всеки две години Комисията изготвя доклад, предназначен за Парламента и Съвета, за упражняването на професията на автомобилен превозвач по данни от националните доклади. В този доклад се съдържа по-специално оценка на функционирането на обмена на информация между държавите-членки. Той се публикува едновременно с доклада, посочен в член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006[17].

Член 27 Списъци с компетентните органи

Всяка държава-членка предава на Комисията списък с компетентните органи, които е определила за издаване на лицензи за упражняване на професията на автомобилен превозвач, както и списък на органите или инстанциите, акредитирани за организиране на изпитите. Консолидираният списък на тези органи или инстанции за цялата Общност се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз .

Член 28Уведомяване за националните мерки

Държавите-членки предават на Комисията в най-кратки срокове текста на законовите, подзаконови и административни разпоредби на вътрешното право, които те приемат в областта, уредена с настоящия регламент.

Член 29Отмяна

Директива 96/26/ЕО се отменя.

Всички позовавания на отменената директива се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 30Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Прилага се от […].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставен в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

[…] […]

ПРИЛОЖЕНИЕ I

I. СПИСЪК С УЧЕБНИТЕ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 8

Знанията, които се вземат под внимание за установяване на професионална компетентност в държавите-членки, трябва да покриват минимум включените в настоящия списък учебни предмети, съответно за автомобилни превози на товари и на пътници. По тези учебни предмети кандидатите за автомобилни превозвачи трябва да достигнат нивото на знания и практични умения, необходими за управление на транспортно предприятие.

Минималното ниво на знания, посочено по-долу, не може да е под това на ниво 3 в структурата на образователните нива, предвидени в приложението към Решение 85/368/ЕИО на Съвета[18], т.е. под нивото, достигнато посредством задължително професионално училищно обучение и допълнително техническо обучение, или посредством техническо училищно обучение на ниво средно образование.

A. Гражданско право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава основните видове договори, използвани при извършване на автомобилните превози, както и произтичащите от тях права и задължения;

2) да бъде способен да договаря законни договори за превози, по-специално с оглед на условията за превоз.

Автомобилни превози на товари

3) да може да анализира рекламация от страна на негов възложител относно щети в резултат на загуби или повреди, нанесени на товара по време на превоза, или на забавяне на доставката, както и ефекта от тази рекламация върху отговорността му по договора;

4) да познава нормите и задълженията, произтичащи от конвенцията CMR относно договора за международни автомобилни превози на товари.

Автомобилни превози на пътници

5) да може да анализира рекламация на свой възложител, относно щети, нанесени на пътници или багажите им, по време на произшествие при превоза или относно щети, които се дължат на закъснение, както и ефекта от подобна рекламация върху отговорността му по договора.

Б. Търговско право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава условията и формалностите, предвидени за упражняване на търговска дейност и общите задължения на търговците (регистрация, търговски книги и др.), както и последиците от фалит;

2) да има подходящи познания относно различните форми на търговски дружества, както и нормите за формирането и функционирането им.

В. Социално право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава ролята и функционирането на различните социални институции, участващи в отрасъла на автомобилните превози (синдикати, комитети на предприятия, представители на персонала, инспектори по труда, и др.);

2) да познава задълженията на работодателите по отношение на социалното осигуряване;

3) да познава нормите, прилагани за трудови договори на различните категории работници в предприятия за автомобилните превози (форма на договорите, задължения на страните, условия и продължителност на труда, платен отпуск, заплащане, прекъсване на договора и др.);

4) да познава нормите, които се прилагат по отношение на периодите на управление на превозното средство, времето за почивка и работното време, по-специално разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 561/2006 на Съвета[19], на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета[20], Директива 2002/15/ЕО и Директива 2006/22/ЕО, както и практическите мерки за прилагането на тези регламенти;

5) да познава нормите за първоначална подготовка и постоянното обучение на водачите, по-специално тези, които произтичат от Директива 2003/59/ЕО.

Г. Данъчно право

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва да познава по-специално нормите, свързани с:

1) ДДС за транспортните услуги;

2) пътния данък;

3) данъците за някои превозни средства, използвани за автомобилни превози на товари, както и задълженията за плащане и правата за използването на някои инфраструктури;

4) подоходното облагане.

Д. Търговско и финансово управление на предприятието

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава правните и практични разпоредби за използването на чекове, менителници, записи на заповед, кредитни карти и други средства и методи за плащане;

2) да познава различните форми на кредитиране (банково, документално, чрез гаранция, ипотека, лизинг, наем, факторинг и др.), както и произтичащите от тях такси и задължения;

3) да знае какво е баланс и как се представя, и да може да го тълкува;

4) да може да чете и тълкува отчет за доходите;

5) да може да анализира финансовото положение и доходността на предприятието, по-специално въз основа на финансови параметри;

6) да може да изготвя бюджет;

7) да знае от къде се формират различните елементи производствената му цена (фиксирани разходи, променливи разходи, експлоатационни средства, амортизация и др.) и да може да прави изчисления за едно превозно средство, на километър, на пътуване или на тон;

8) да може да направи органиграма за целия персонал на предприятието и да организира работни планове и др.;

9) да познава принципите за проучването на пазара (маркетинг), за популяризиране на търговията с транспортни услуги, за изготвяне на досиета за клиентите, за реклама, за връзки с обществеността и др.;

10) да познава различните видове застраховки за автомобилни превози (застраховки за отговорност, за лица, за предмети, за багажи), както и произтичащите от тях гаранции и задължения;

11) да познава телематичните приложения в областта на автомобилните превози.

Автомобилни превози на товари

12) да може да прилага нормите, свързани с фактуриране на услуги за автомобилни превози на товари, както и да познава значението и последиците от Инкотерм;

13) да познава различните категории спомагателни транспортни средства, ролята, функциите и евентуално статута им.

Автомобилни превози на пътници

14) да може да прилага правилата, свързани с тарифи и ценообразуване в обществения и частен превоз на пътници;

15) да може да прилага правилата за фактуриране на автомобилни превози на пътници.

Е. Достъп до пазара

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава професионалните нормативни документи за автомобилните превози за сметка на трети лица, за местонахождение на промишлени превозни средства, за подизпълнение, по-специално правилата за официалното организиране на професията, допускането до нея, лицензите за автомобилни превози в Общността и извън нея, както и контрола и санкциите;

2) да познава нормативните изисквания за създаване на предприятие за автомобилен превоз;

3) да познава различните документи, необходими за осъществяване на услуги за автомобилни превози и да е способен да въвежда процедури за проверка, както на ниво предприятие, така и за превозните средства, за наличието на съответната документация за всеки извършен превоз, по-специално на документите, свързани с превозното средство, с водача, с товарите или с багажите.

Автомобилни превози на товари

4) да познава правилата, свързани с организацията на пазара на автомобилни превози на товари, товаро-разтоварните служби, логистиката;

5) да познава формалностите при пресичане на граници, ролята и обхвата на документите T и TIR-карнетите, както и задълженията и отговорностите, произтичащи от използването им.

Автомобилни превози на пътници

6) да познава правилата, свързани с организацията на пазара на автомобилни превози на пътници;

7) да познава правилата за създаване на транспортни услуги и да може да разработва транспортни планове.

Ж. Технически стандарти и експлоатация

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава нормите за тегло и размери на превозните средства в държавите-членки, както и процедурите, отнасящи се за превози на специални товари, които са свързани с дерогация от тези правила;

2) да може да избира според нуждите на предприятието превозните средства, както и елементите им (шаси, двигатели, трансмисии, спирачни системи и др.);

3) да познава формалностите, свързани с приемането, регистрацията и техническите прегледи на тези превозни средства;

4) да обръща внимание на мерките за борба със замърсяване на въздуха от емисиите от моторните превозни средства, както и с шума;

5) да може да съставя планове за периодична поддръжка на автомобилния парк и оборудването му.

Автомобилни превози на товари

6) да познава различните средства за товарене и обслужване (бордове, контейнери, палети и др.) и да е способен да разработва процедури и инструкции за товаро-разтоварителни операции на товари (разпределение на товара, свързване в партиди, подреждане, напасване, и др.);

7) да познава различните техники на комбинирани превози чрез железопътно-автомобилна комбинация или транспорт тип „ро-ро“;

8) да може да прилага процедурите, които имат за цел спазване на нормите за превоз на опасни стоки и отпадъци, по-специално свързаните с Директива 94/55/ЕО на Съвета[21], Директива 96/35/ЕО на Съвета[22] и Регламент (ЕО) № 259/93 на Съвета[23];

9) да може да разработва процедури, които целят спазване на нормите за превоз на развалящи се хранителни продукти, по-специално нормите, произтичащи от споразумението за международни превози на развалящи се хранителни продукти и специалните превозни средства, които трябва да се използват при тези превози (ATP);

10) да може да прилага процедури, които целят спазване на нормативната уредба за превоз на живи животни.

З. Пътна безопасност

Автомобилни превози на товари и пътници

Кандидатът следва по-специално:

1) да познава изискванията за квалификация на водачите (свидетелство за управление, медицински свидетелства, удостоверения за компетентност и др.);

2) да може да въвежда действия, гарантиращи, че водачите спазват правилника, забраните и ограниченията за движение по пътищата, който е в сила в различните държави-членки (ограничения на скоростта, предимство, спиране и паркиране, използване на светлини, пътна сигнализация и др.);

3) да може да разработва инструкции за водачите относно проверката на съответните изисквания за безопасност, от една страна, за състоянието на транспортните уреди от оборудването му и за товарене, както и, от друга страна, за предпазливото шофиране;

4) да може да въведе процедури за управление на превозното средство при произшествие и да приложи подходящи процедури за избягване на повтарянето на произшествия или тежки нарушения;

5) да може да прилага процедури за безопасно подреждане на товарите и да познава съответните техники за това.

Автомобилни превози на пътници

6) да има елементарни познания по пътна география на държавите-членки.

II. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПИТА

1. Държавите-членки организират задължителен писмен изпит, който могат да допълнят с устен изпит, с цел да проверяват дали кандидатите за автомобилни превозвачи имат необходимото ниво на знания, определено в точка І по посочените в нея учебни предмети, и по-специално дали са в състояние да използват съответните инструменти и техники и да изпълняват предвидените оперативни задачи и задачи за координация.

a) Задължителния писмен изпит се състои от две части, а именно:

- писмени въпроси, съдържащи въпроси с няколко отговора (четири възможни отговора) или въпроси с пряк отговор, или комбинация от двете системи;

- писмени упражнения/ситуационни задачи.

Минималната продължителност на всеки от тези два изпита е два часа.

б) Когато се организира устен изпит, държавите-членки могат да поставят като условие за допускане до него успешното полагане на писмения изпит.

2. Когато и държави-членки организират устен изпит, за всеки един от трите изпита те трябва да предвидят претеглено разпределение на точките, което не може да бъде под 25 %, нито над 40 % от общия брой възможни точки.

Когато държавите-членки организират само писмен изпит, те предвиждат за всеки от двата му етапа, претеглено разпределение на точките, което не може да бъде под 40 % или над 60 % от общия брой възможни точки.

3. За всички изпити кандидатите трябва да получат средно минимум 60 % от общия брой възможни точки, като процентът на точките, получени за всеки изпит не може да бъде под 50 % от възможните точки. Само за един изпит дадена държава-членка може да намали процента от 50 % на 40%.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ

(Твърда хартия с бежов цвят – формат DIN A4, синтетична хартия с тегло 150 г/м2 или повече)

(Текстът се изписва на официалния език, официалните езици или един от официалните езици на държавата-членка, която издава удостоверението)

Отличителен знак на съответната държава-членка[24] | Наименование на акредитирания орган или инстанция[25] |

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТЗА АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ НА ТОВАРИ [ПЪТНИЦИ][26]

№………… |

Долуподписаните………………………………………………………………………………

удостоверяваме, че[27]………………………………………………………………………………………………

роден(а) на…………………………………………………в……………………………………………

Премина обучението и издържа успешно изпитите (година:…………; сесия:…………..)[28], изисквани за получаване на удостоверение за професионална компетентност за автомобилни превози на товари [пътници][29], съгласно Регламент (ЕО) №………/……….от…………………………………

Настоящото удостоверение представлява достатъчно доказателство за професионална компетентност съгласно член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) №……./…..…от …………. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията на автомобилен превозвач. |

Издадено в ……………………………, на……………………………….[30][pic][pic][pic]

[1] Регламент (ЕИО) № 881/92, Регламент (ЕИО) № 3118/93, Регламент (ЕИО) № 684/92 и Регламент (ЕО) № 12/98.

[2] Референция 2006/TREN/01.

[3] Виж по-горе.

[4] CОМ(2007) 23 окончателен.

[5] Общо за ЕС на 27-те.

[6] Дело C-176/03. С това решение Съдът пояснява, че законодателят на Общността може да предприема мерки, свързани с наказателното право на държавите-членки, когато прилагането на наказателни санкции е необходима мярка за борба срещу нанесени тежки щети на околната среда.

[7] Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25.7.1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества.

[8] ОВ C […], […] г., стр. […].

[9] ОВ C […], […] г., стр. […].

[10] ОВ C […], […] г., стр. […].

[11] ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/103/ЕО(ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 344).

[12] ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[13] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО(ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

[14] ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 1).

[15] ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 35.

[16] ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 8. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006(ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

[17] JO L 102, 11.4.2006 г., стp.1.

[18] ОВ L 199, 31.7.1985 г., стр. 56.

[19] ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1.

[20] ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 8.

[21] ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7.

[22] ОВ L 145, 19.6.1996 г., стр. 10.

[23] ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

[24] Отличителен знак на държавата: (B) Белгия, (BG) България, (CZ) Чешка република, (DK) Дания, (D) Германия, (EST) Естония, (GR) Гърция, (E) Испания, (F) Франция, (IRL) Ирландия, (I) Италия, (CY) Кипър, (LV) Латвия, (LT) Литва, (L) Люксембург, (H) Унгария, (NL) Нидерландия, (A) Австрия, (PL) Полша, (P) Португалия,(RO) Румъния, (SLO) Словения, (SK) Словакия, (FIN) Финландия, (S) Швеция, (UK) Обединеното кралство.

[25] Предварително определен за целта орган или институция от всяка държава-членка на Европейската общност, който отговаря за издаване на настоящото удостоверение.

[26] Зачеркнете ненужното.

[27] Фамилия и име; място и дата на раждане.

[28] Данни за проведения изпит.

[29] Зачеркнете ненужното.

[30] Печат и подпис на акредитирания орган или инстанция, издаващ(а) удостоверението.