1)

Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83/ЕИО (1) да се тълкуват в смисъл, че от акциз се освобождават само продуктите от типа на етиловия алкохол, използвани за производството на ароматизатори, които на свой ред се използват за производството на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol, или от посоченото освобождаване се ползват и продуктите от типа на етиловия алкохол, които вече са били използвани за производството на такива ароматизатори, които са били използвани или трябва да се използват за производството на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol?

2)

Като се имат предвид целите и общата структура на Директива 92/83/ЕИО, трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от тази директива да се тълкува в смисъл, че след като продуктите от типа на етиловия алкохол, предназначени за освобождаване за потребление в друга държава членка, вече са били освободени за потребление в първа държава членка, като са освободени от акциз, тъй като се използват за производството на ароматизатори, които на свой ред се използват за производството на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol, държавата членка по местоназначението трябва да ги третира по същия начин на своя територия?

3)

Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 1, буква д) и параграф 2, буква г) от Директива 92/83/ЕИО, както и [принципите] на ефективност и на [пропорционалност], да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да предвиди процедурни изисквания, съгласно които, за да се извърши освобождаване от акциз, е необходимо ползвателят да има качеството на регистриран получател, а продавачът на акцизните стоки — качеството на лицензиран складодържател, въпреки че държавата членка, в която са закупени продуктите, не предвижда изискване икономическият оператор, който освобождава стоките за потребление, да има качеството на данъчен складодържател?

4)

С оглед на разпоредбите на член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83/ЕИО и като се имат предвид целите и общата структура на тази директива допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност предвиденото в тези разпоредби освобождаване от акциз да не се прилага по отношение на данъчнозадължено лице на държава членка по местоназначение, което е получило продукти от типа на етиловия алкохол и се е позовало на обстоятелството, че тези продукти са били счетени за освободени от акциз въз основа на официално тълкуване на тези разпоредби на Директивата от данъчните органи на държавата членка по произход, което е прилагано последователно и продължително във вътрешния правен ред и в практиката, но което впоследствие са оказва неправилно, когато с оглед на обстоятелствата може да се изключи хипотезата на измама или на избягване на акциз?