—

Жалбоподателите се оплакват от нарушение на член 105 ДФЕС, тъй като Комисията е използвала дискреционните си правомощия неправомерно, за да реши да не провежда по-задълбочено разследване по подадената от тях жалба. В това отношение се твърди, че ответникът се основава на неправилни преценки на доказателствата, представени в подкрепа на твърденията за нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС, както и, че не е взел предвид постоянната съдебна практика по този въпрос.

—

Според жалбоподателите с обжалваното решение Комисията неправилно и без каквато и да било техническа или юридическа преценка приема, че е малко вероятно да се установи нарушение на член 102 ДФЕС, било по отношение на господстващото положение (отнасящо се до съществуването на програма за патенти на Philips и поведението му, независимо от конкуренти и доставчици), било по отношение на злоупотребите, изразяващи се както в предвиждане на дискриминиращи цени, така и в налагането на лицензи поради предполагаеми и недоказани нарушения на семействата от патенти.

—

В това отношение се твърди, че Комисията е преценила неправилно доказателствата, представени в подкрепа на твърдението за нарушение на член 101 ДФЕС, тъй като заключила, че няма вероятност програмата PLP („Patent Licensing Program“) и кръстосаните споразумения между Philips, Osram и Zumtobel да представляват споразумение или съгласувана практика по смисъла на този член — нещо, което тя приела без да провери едностранността на съответните действия (което обаче следователно представлявало признание за нарушение на член 102 ДФЕС) и без да отчете, че и едностранно сключено споразумение като разглежданото може да прикрива именно забранено споразумение. В допълнение, не било задължение на лицата, подали жалбата, да докажат наличието на реално засягане на пазара на доставчиците, тъй като било достатъчно те да представят доказателства, въз основа на които Комисията впоследствие е могла и е била длъжна да направи по-задълбочено проучване.