2.12.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 406/8


Преюдициално запитване от Tribunalul București (Румъния), постъпило на 2 август 2019 г. — Academia de Studii Economice din București/Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale

(Дело C-585/19)

(2019/C 406/13)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul București

Страни в главното производство

Жалбоподател: Academia de Studii Economice din București

Ответник: Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли определението за „работно време“, което съгласно член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) означава „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, да се разбира в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или до всички (трудови) договори, сключени от работника?

2)

Трябва ли изискванията, установени за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88/ЕО (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и с член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (установяване на ограничение за максимална продължителност средно от 48 часа на седмичното работно време, включително извънредния труд), да се тълкуват в смисъл, че установяват ограничения по отношение на един договор или по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели?

3)

В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време?


(1)  Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).