—

да отмени решението на ЕСП от 17 октомври 2018 г. относно ABLV Bank във връзка с отказа на ЕСП да преизчисли и да възстанови предварителната вноска на тази банка в Единния фонд за преструктуриране;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че ЕСП не е дал достатъчно значение на естеството pro rata temporis на вноските във фонда.

2.

Второто основание е изведено от това, че ЕСП не е взел предвид собственото си изрично твърдение, че вноските във фонда са възстановими pro rata temporis.

3.

Третото основание е изведено от това, че ЕСП не е взел предвид изрично посоченото в член 12, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 на Комисията (1), че се дължат само частични плащания, ако условията са изпълнени само през част от съответната година.

4.

Четвърто основание е изведено от твърдението, че ЕСП погрешно се е позовал на член 70, параграф 4 от Регламент 806/2014 (2).

5.

Петото основание е изведено от твърдението, че ЕСП е дал погрешно тълкуване на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 на Комисията.

6.

Шестото основание е изведено от твърдението, че ЕСП е нарушил принципа на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.

7.

Седмото основание е изведено от твърдението, че ЕСП е нарушил принципа на пропорционалност.

8.

Осмото основание е изведено от твърдението, че ЕСП е нарушил принципа nemo auditur.

9.

Деветото основание е изведено от това, че ЕСП не е взел предвид релевантността на своите предходни действия.

10.

Десетото основание е изведено от това, че ЕСП е нарушил членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.