3.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/2


Преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 април 2018 г. — KrakVet Marek Batko sp. K./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

(Дело C-276/18)

(2018/C 311/03)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: KrakVet Marek Batko sp. K.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли целите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ([„Директивата за ДДС“]) (1), и по-специално изискванията съгласно съображения 17 и 62 за избягване на конфликтите във връзка с юрисдикцията между държавите членки и на двойното данъчно облагане, както и Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета (2), и по-специално съображения 5, 7 и 8 и членове 28–30 от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на данъчната администрация на дадена държава членка, която води до двойно данъчно облагане на данъчнозадълженото лице, защото посочената данъчна администрация е дала квалификация на определена сделка, която се различава както от тълкуването на същата сделка и на същите факти от страна на данъчната администрация на друга държава членка, така и от обвързващия отговор на запитване, предоставен от последната въз основа на това тълкуване, и от заключението, потвърждаващо посоченото тълкуване и обвързващия отговор, до което данъчната администрация на другата държава членка стига след осъществяването на данъчна ревизия?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че такава практика не противоречи на правото на Съюза, може ли данъчната администрация на дадена държава членка, като отчита Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и правото на Съюза, едностранно да определи данъчното задължение, без да вземе предвид обстоятелството, че данъчната администрация на друга държава членка вече е потвърдила по различни поводи правомерността на поведението на данъчнозадълженото лице, първо по негово искане, а след това и в резултат на осъществена от нея данъчна ревизия?

Или данъчните администрации на двете държави членки следва да си сътрудничат и да постигнат споразумение в името на принципа на данъчен неутралитет и на избягването на двойното данъчно облагане, за да плати данъчнозадълженото лице ДДС само в една от тези държави?

3)

Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че данъчната администрация на дадена държава членка може едностранно да променя данъчната квалификация, трябва ли разпоредбите на [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че данъчната администрация на втора държава членка е длъжна да възстанови на данъчнозадълженото лице данъка, определен от тази администрация в обвързващ отговор на запитване и платен във връзка със завършил с ревизия период, за да може по този начин да се гарантират както избягването на двойното данъчно облагане, така и принципът на данъчен неутралитет?

4)

Как трябва да се тълкува изразът, съдържащ се в член 33, параграф 1, първо изречение от Директивата за ДДС, според който превозът се извършва „от или [за сметка] на доставчика“? Обхваща ли този израз случая, при който в качеството му на продавач на платформа за онлайн пазаруване данъчнозадълженото лице предлага възможността купувачът да сключи договор с транспортно предприятие, с което посоченият продавач си сътрудничи по сделки, различни от продажбите, когато купувачът може също така свободно да избере друг, различен от предложения, превозвач, и договорът за превоз се сключва между купувача и превозвача, без намеса от страна на продавача?

Релевантно ли е за целите на тълкуването — като се има предвид по-специално принципът на правна сигурност — обстоятелството, че до 2021 г. държавите членки трябва да изменят правната си уредба за транспониране на посочената разпоредба от [Директивата за ДДС], така че член 33, параграф 1 от нея да се прилага и в случай на косвено сътрудничество при избора на превозвач?

5)

Трябва ли правото на Съюза и по-конкретно [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че посочените по-долу факти, в тяхната съвкупност или поотделно, са релевантни за преценката дали с цел да заобиколи член 33 от [Директивата за ДДС] и да извърши злоупотреба с право, данъчнозадълженото лице е създало между независимите предприятия, осъществяващи доставката, изпращането или превоза на стоките, правоотношения, с които то се опитва да се възползва от обстоятелството, че облагането с ДДС е по-ниско в друга държава членка:

5.1)

осъществяващото превоза транспортно предприятие е свързано с данъчнозадълженото лице и му предоставя други услуги, независими от превоза;

5.2)

същевременно клиентът може във всеки момент да се откаже от предлаганата от данъчнозадълженото лице възможност, изразяваща се във възлагане на превоза на транспортното предприятие, с което то има договорна връзка, като клиентът може да повери транспорта на друг превозвач или сам да вдигне стоките?


(1)  ОВ L 347, 2006 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 2010 г., стр. 1).