1.

Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения от 19 юни 1980 г. (наричана по-нататък „Римската конвенция“) и по член 1, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (наричан по-нататък „Регламент „Рим I“) ( 1 ) и споразуменията между доверител и фидуциарен собственик, който държи за доверителя дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?

2.

При отрицателен отговорът на първия въпрос:

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана по-нататък „Директивата за неравноправните клаузи“) ( 2 ) да се тълкува в смисъл, че клауза във фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, сключен между търговец и потребител, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, се счита за неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и доверителят придобива правата и задълженията на пряк съдружник?

3.

При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:

Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови предимства, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции с дяловото участие? Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?

4.

При утвърдителен отговор на третия въпрос:

Трябва ли да се запази този отговор, ако в допълнение към обстоятелството, че заявката за приемането на потребителя в дружеството е подписана в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка? Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция