Дело C-262/18 P: Жалба, подадена на 16 април 2018 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 5 февруари 2018 г. по дело T-216/15, Dôvera zdravotná poist'ovňa, a.s./Европейска комисия

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 5 февруари 2018 г. по дело T-216/15, Dôvera zdravotná poist'ovňa, a.s./Европейска комисия

(Дело C-262/18 P)

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. J. Loewenthal и F. Tomat)

Други страни в производството: Dôvera zdravotná poist'ovňa a.s., Словашка република, Union zdravotná poist'ovňa a.s.

Искания на жалбоподателя

Основания и основни доводи

С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя Решение (ЕС) 2015/248 на Комисията от 15 октомври 2014 година относно мерки SA.23008 (2013/C) (ex 2013/NN), приведени в действие от Словашката република в полза на Spoločná zdravotná poisťovňa, a.s. (SZP) и Všeobecná zdravotná poisťovňa, a.s. (VšZP) (ОВ L 41, 2015 г., стр. 25).

Комисията обжалва това съдебно решение на три основания.

Първо, Комисията смята, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда. В обжалваното съдебно решение Общият съд заявил, че отменя решението на Комисията на второто основание, изтъкнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство, а именно поради неправилност на извода на Комисията, че словашката схема за задължително здравно осигуряване е основана главно на солидарността. В действителност обаче Общият съд отменил решението на Комисията по правното съображение, изтъкнато от жалбоподателя в първоинстанционното производство във връзка с първото изложено от него отменително основание, а именно по съображението, че самото наличие на каквито и да е икономически характеристики превръща предоставянето на здравноосигурителни услуги в икономическа дейност. Тъй като правните съображения по първото и по второто от отменителните основания, изтъкнати от жалбоподателя в първоинстанционното производство, взаимно се изключват, Комисията не разбира на какво основание всъщност е отменено решението ѝ.

Второ, Комисията смята, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като е тълкувал неправилно понятието за предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В обжалваното съдебно решение Общият съд потвърдил извода на Комисията, че словашката схема за задължително здравно осигуряване е основана главно на солидарността, а също и съображението на Комисията, че икономическите характеристики на схемата са въведени, за да се гарантира постигането на социалните и солидарните цели на схемата. Въпреки това Общият съд постановил, че Комисията допуска грешка в преценката, когато приема, че дейността на здравноосигурителните дружества в рамките на словашката схема за задължително здравно осигуряване не е икономическа по своето естество. Той стигнал до този извод въз основа на констатацията, че здравноосигурителните дружества могат да реализират печалба и да използват и разпределят част от печалбата си и че тези дружества се конкурират за клиентите си и за качеството на услугите. След това той приел, че самото наличие на здравноосигурителни дружества със стопанска цел в Словакия превръща SZP и VšZP в предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС поради ефекта на автоматичното пренасяне на това качество върху останалите субекти на пазара. Този извод на Общия съд бил в противоречие със съдебната практика, съгласно която всяка здравноосигурителна схема, която е основана главно на солидарността и чиито икономически характеристики са въведени, за да се гарантира съгласуваността на схемата и постигането на социалните и солидарните ѝ цели, е неикономическа по своето естество, поради което действащите в рамките на схемата доставчици на здравноосигурителни услуги не са предприятия.

Трето, Комисията смята, че Общият съд е изопачил доказателствата, представени в първоинстанционното производство, като заключил, че между доставчиците на здравноосигурителни услуги в Словакия е налице „интензивна и комплексна конкуренция“, въпреки че доказателствата по делото сочели наличието на съвсем ограничена конкуренция за безплатното предоставяне на незадължителни обезщетения.