7.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/38


Жалба, подадена на 15 февруари 2018 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 5 декември 2017 г. по дело T-728/16, Tuerck/Комисия

(Дело C-132/18 P)

(2018/C 161/42)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, B. Mongin, L. Radu Bouyon)

Друга страна в производството: Sabine Tuerck

Искания на жалбоподателя

Да се отмени решение на Общия съд (първи състав) от 5 декември 2017 г. по дело T-728/16, Tuerck/Комисия,

да се отхвърли жалбата до първата инстанция,

да бъде осъден ответникът по жалбата да заплати разноските по делото за първата инстанция,

да бъде осъдена г-жа Tuerck да заплати разноските за производството в настоящата инстанция.

Основания и основни доводи

Тъй като става въпрос за производства за прехвърляне на придобити по национална осигурителна схема пенсионни права към пенсионната схема на длъжностните лица на Европейския съюз, предвидено в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Съюза, първото основание на жалбата е изведено от несъобразяването на Общия съд с практиката на Съда по дело Radek Časta (решение от 5 декември 2013 г., C-166/12, точки 24, 28 и 31), според която операцията, състояща се в преизчисляване на капиталовата стойност на придобитите по националната схема пенсионни права в години осигурителен стаж, които ще бъдат признати по пенсионната схема на Съюза, се урежда от правото на Съюза. Тази операция предполага да се вземе предвид ревалоризацията на капитала между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето, предвидено в Правилника. Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, когато приема, че Комисията не е имала право да извърши тези приспадания от стойността на капитала между датата на завеждане на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето. Като приема, че Комисията не е била компетентна да направи тези приспадания, Общият съд нарушава член 11, параграф 2, втора алинея от приложение VIII към Правилника, не взема предвид установената с този член компетентност на Комисията и допуска грешка при прилагане на правото.

Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, състояща се в приемането, че приспадането от стойността на капитала е могло да стане при ставка, различна от предвидената в Правилника и само въз основа на подлежащия на прехвърляне капитал. Приспадането от стойността на капитала обаче трябва да се осъществява в съответствие с Правилника, който задължава това да се извършва като се запазва актюерския баланс и за целта предвижда прилагането на ставка от 3,1 %. Освен това, като взема предвид „подлежащия на прехвърляне“ размер на капитала, при положение че в член 11, параграф 2, втора алинея от приложение VIII към Правилника се посочва, че преобразуването на сумите, представляващи пенсионните права на заинтересованото лице, в години осигурителен стаж трябва да стане въз основа на реалния трансфер, Общият съд нарушава тази разпоредба и не се съобразява с решение на Общия съд, постановено в производство по обжалване на 13 октомври 2015 г. по дело Комисия/Verile и Gjergij (T-104/14 P).

Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, състояща се в даването на предимство на приетите от Комисията Общи разпоредби, за изпълнение на Правилника пред Правилника, при положение че той стои по-високо в йерархията и от нарушение на задължението за мотивиране. В първата част от третото основание Комисията твърди, че Общият съд тълкува Общите разпоредби за изпълнение по начин, противоречащ на текста на разпоредбата от Правилника, за прилагането на която са тези ОРИ, и нарушава принципа, според който Правилникът, така както е тълкуван в решение на Съда Radek Časta, не допуска преобразуването в години осигурителен стаж на суми, които реално не представляват пенсионни права. Във втората част от третото основание Комисията твърди, че Общият съд нарушава задължението за мотивиране, приемайки с противоречиви мотиви, че националната осигурителна каса е доказала ревалоризацията на капитала между датата на заявлението и действителната дата на прехвърлянето.

Четвъртото основание е изведено от допуснати от Общия съд явна грешка в преценката и нарушение на задължението за мотивиране, тъй като той приема, че е налице неоснователно обогатяване, каквото не съществува. Първо, Общият съд счита, че е налице неоснователно обогатяване, когато само част от прехвърления капитал се преобразува в години осигурителен стаж, при положение че това прехвърляне се оценява към датата на подаване на заявлението за прехвърляне и след това за него се прилага схемата за „условния“ фонд, основаваща се на система на капитализация. Във втората част от четвъртото основание Комисията твърди, че е нарушено задължението за мотивиране: Общият съд стига до извод за наличие на неоснователно обогатяване, без да обясни какво е основанието за този извод с оглед на довода на Комисията, че сумата, която надвишава прилагането на ставката от 3,1 %, е била възстановена на съответното длъжностно лице.