24.7.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 239/51

Жалба, подадена на 29 май 2017 г. — Martinair Holland/Комисия

(Дело T-323/17)

(2017/C 239/65)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Martinair Holland NV (Харлемермер, Нидерландия) (представител: M. Smeets, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени изцяло Решение C(2017) 1742 окончателен на Комисията от 17 март 2017 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело AT.39258 — Въздушен превоз на товари) поради нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране съгласно първото изложено основание; поради липса на компетентност в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (като главно искане); или

—

да отмени член 1, параграф 2, буква г) и член 1, параграф 3, буква г) от обжалваното решение, доколкото в посочените разпоредби се констатира нарушение на жалбоподателя в областта на въздушния транспорт от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП съгласно второто изложено основание (при условията на евентуалност); и

—

да отмени член 1, член 1, параграф 1, буква г), член 1, параграф 2, буква г), член 1, параграф 3, буква г) и член 1, параграф 4, буква г) от обжалваното решение, доколкото в тях е констатирано, че единното продължено нарушение включва неплащането на комисионни върху допълнителните такси съгласно третото изложено основание; и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в това производство, ако Съдът отмени изцяло или отчасти обжалваното решение.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

С първото основание се твърди нарушение на забраната за произволни действия и на принципа на равно третиране.

—	Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава забраната за произволни действия, като изключва предприятия от разпоредителната част на обжалваното решение, които съгласно мотивите на същото са участвали в същите действия като адресатите на това решение.

—

Освен това жалбоподателят сочи, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране, като го санкционира за нарушение, налага му глоба и дава възможност да му бъде търсена гражданска отговорност, при положение че от разпоредителната част са изключени предприятия, които съгласно мотивите му са участвали в същите действия като адресатите на това решение.

С второто основание се твърди липса на компетентност в областта на въздушния превоз на товари от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП.

—	Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение неправилно се основава на допускането, че единното продължено нарушение относно въздушния превоз от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП се осъществява в рамките на ЕИП.

—	Освен това жалбоподателят твърди, че обжалваното решение неправилно се основава на допускането, че единното продължено нарушение относно въздушния превоз от летища извън ЕИП до летища в рамките на ЕИП оказва съществено, непосредствено и предвидимо въздействие върху конкуренцията в рамките на ЕИП.

С третото основание се твърди липса на мотиви и явна грешка в преценката относно констатацията, че неплащането на комисионни за допълнителни такси представлява самостоятелен елемент на нарушението.

—	Жалбоподателят твърди, че двете допускания, на които се основава обжалваното решение, за да квалифицира неплащането на комисионни върху допълнителни такси като самостоятелен елемент на нарушението, са противоречиви с оглед на икономическия и правен контекст в съответния отрасъл.

—	Жалбоподателят освен това твърди, че неплащането на комисионни върху допълнителни такси не може да се разграничи от действията във връзка с допълнителната такса за гориво и за безопасност и не представлява самостоятелен елемент на нарушението.