26.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/25

—

да приеме жалбата за допустима,

—

да отмени членове 1 и 2 от решението на Европейската комисия от 8 февруари 2017 г. (C(2017) 900 окончателен) относно производство по член 101 ДФЕС (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, в която установява нарушение на жалбоподателите на член 101 ДФЕС,

—

да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, в която налага глоба на жалбоподателите в размер на 8 158 000,00 EUR, и да намали размера на глобата в съответствие с доводите на жалбата,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първото основание е твърдение за няколко процесуални нарушения, сред които нарушение на задължението за мотивиране по отношение на определения размер на глобата, и по-специално на необходимостта от корекция по точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите (1) и процента на приложеното увеличение. Освен това жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушила правото им на защита, правото им на изслушване и принципа на добра администрация, тъй като не ги уведомила за намерението си да приложи увеличение по точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите в изложението на възраженията или в друго свое изложение. Те се позовават и на нарушение на задължението за мотивиране, на принципите на правна сигурност, на равно третиране и на пропорционалност, тъй като Комисията увеличила размера на глобата на жалбоподателите с 10 % на основание точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите и приложила това унифицирано увеличение за всички участници в твърдяното нарушение, без да вземе предвид факта, че индивидуалното участие на жалбоподателите се различава значително от това на другите участващи предприятия.

2.

Второто основание е че обжалваното решение било неправилно, тъй като не установявало в достатъчна степен нарушението на жалбоподателите на член 101 ДФЕС. Жалбоподателите се позовават както на неправилна преценка на доказателствата в обжалваното решение, така и на липсата на достатъчно доказателства за направеното в него заключение за участието им в установено в член 1 от същото нарушение.

3.

Третото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че жалбоподателите са участвали в споразумение или практика в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — е твърдение за нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (2) и Насоките относно метода за определяне на глобите поради неправилна преценка на тежестта и продължителността на нарушението, както и на смекчаващите обстоятелства и за нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляването на основния размер на глобата.

4.

Четвъртото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че Съдът не отмени обжалваното решение поради посочените в първото основание процесуални нарушения — е че тези процесуални нарушения би следвало да доведат поне до отмяна на увеличението на глобата, наложено по точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите.