26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/24

Жалба, подадена на 24 април 2017 г. — Испания/Комисия

(Дело T-237/17)

(2017/C 202/40)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Gavela Llopis, Abogado del Estado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C (2017) 766 окончателен на Комисията от 14 февруари 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, в частта, в която се отнася до Кралство Испания, сектора на плодовете и зеленчуците, проверка FV 2011/003/ES,

—	да осъди ответната институция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: нарушение на член 11, параграф 1, буква а) и буква г), точка 3 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29) и на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1432/2003 на Комисията от 11 август 2003 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета по отношение на условията за признаване на организациите на производители и предварително признаване на групи производители (ОВ L 203, 2003 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 48, стр. 193) във връзка с член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците, и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96 (ОВ L 273, 2007 г., стр. 1) и член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 ноември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

—

Кралство Испания смята, че Комисията е действала в нарушение на член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 2200/96 на Съвета по отношение на организацията на производители „Tilla Huelva“, тъй като е приела, че трима от членовете на „Tilla Huelva“ нямат качеството „производител“ и съответно че не е спазена разпоредбата на член 11, що се отнася до изискванията за демократичен контрол, докато всъщност тази организация винаги се е състояла от производители, поради което са изпълнени правилата за демократичен контрол по член 11, параграф 1, буква г), точка 3 от Регламент № 2200/96 и член 14 от Регламент № 1432/2003 на Комисията във връзка с член 2, буква а) от Регламент № 1782/2003.

Второ основание: нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

—

Според жалбоподателя прилагането на фиксирания метод за определяне на финансовата корекция за Андалусия е в противоречие със сега действащия член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 (който заменя член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005) и със съдържащите се в документ VI/5330/97 насоки за прилагането на фиксирани корекции. Наложената фиксирана корекция е недопустима и при всички случаи непропорционална. Трябвало е да се определи еднократна корекция в случаите, в които наистина има пропуски. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че фиксираната корекция е трябвало да бъде 5 %.