29.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/16

Жалба, подадена на 24 ноември 2017 г. от Европейската централна банка срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 12 септември 2017 г. по дело T-247/16, Fursin и др./Европейска централна банка

(Дело C-663/17 P)

(2018/C 032/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска централна банка (представители: E. Koupepidou и C. Hernández Saseta, B. Schneider, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Trasta Komercbanka AS, Ivan Fursin, Igors Buimisters, C & R Invest SIA, Figon Co. Ltd, GCK Holding Netherlands BV, Rikam Holding SA

Искания на жалбоподателя

—	да отмени обжалваното определение в частта му, в която се приема, че жалбоподателите акционери имат правен интерес и основание да подадат жалбата за отмяна на обжалваното решение пред Общия съд (точка 2 от диспозитива на обжалваното определение),

—	да се произнесе окончателно по същество и да отхвърли предявения от жалбоподателите акционери иск като недопустим и

—	да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания.

Първото основание е изведено от това, че жалбоподателите акционери (т.e. акционерите на Trasta Komercbanka, за разлика от самата Trasta Komercbanka) нямат правен интерес да подадат жалба за отмяна, който да е отделен от правния интерес на Trasta Komercbanka.

Първото основание е подкрепено със следните доводи:

—

жалбоподателят твърди, че Общият съд е изтълкувал неправилно съдебната практика, която изисква акционерите да установят, че притежават самостоятелен правен интерес от провеждането на производство срещу решение, чиито адресат е предприятието, част от капитала на което притежават. По-конкретно, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в определението си от 12 септември 2017 г., че тази съдебна практика не се прилага по дело T-247/16,

—

жалбоподателите акционери не са установили, че притежават правен интерес, отделен от този на Trasta Komercbanka: тяхното правно положение не е било засегнато от обжалваното решение (за разлика от решението за ликвидацията, което е отделен акт). Не може да се приеме, че жалбоподателите акционери имат правен интерес Trasta Komercbanka да притежава банков лиценз, различен от собствения правен интерес на Trasta Komercbanka да притежава банков лиценз.

—	по-конкретно, интересът да се претендира обезщетение за вреди или икономическият интерес на акционерите от получаването на дивиденти не би трябвало да се считат за самостоятелен правен интерес.

Второто основание е изведено от това, че жалбоподателите акционери нямат locus standi, като се има предвид, че обжалваното решение не ги засяга лично.

Второто основание е подкрепено със следните доводи:

—	жалбоподателите акционери не са лично засегнати от обжалваното решение, тъй като то не ги засяга поради някои специфични за тях качества.

—	обжалваното решение не поставя жалбоподателите акционери в различно правно положение от това на останалите акционери или на самата Trasta Komercbanka.

Третото основание е изведено от това, че жалбоподателите акционери нямат locus standi, като се има предвид, че обжалваното решение не ги засяга пряко.

Третото основание е подкрепено със следните доводи:

—	жалбоподателите акционери не са пряко засегнати от обжалваното решение, тъй като техните права не са били съществено засегнати по смисъла на съдебната практика,

—	само икономическа загуба в резултат на обжалваното решение не води до извода, че тяхното правно положение (за разлика от това на Trasta Komercbanka) е било засегнато, независимо от размера на тези икономически последици.