25.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/14

Преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 6 ноември 2015 г. — Openbaar Ministerie/Daniel Adam Popławski

(Дело C-579/15)

(2016/C 027/18)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Подател на искането: Openbaar Ministerie

Ответник: Daniel Adam Popławski

Преюдициални въпроси

1)

Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР (1) в националното право, че:

—

изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,

—

този отказ да води ipso iure до готовност за поемане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,

—

но решението за поемане на изпълнението да се взема едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на основание за това, предвидено в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор предпоставки, и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,

поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос:

a)

може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584/ПВР, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на това рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено?

б)

Ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР, за да може да бъде приложен от националния съд?

3)

Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР в националното право, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание (вж. първия въпрос)?

4)

Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли държавата членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР в националното право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?

(1)  Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).