17.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 409/47

Жалба, подадена на 1 август 2014 г. — EAEPC/Комисия

(Дело T-574/14)

2014/C 409/67

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Association of Euro Pharmaceutical Companies (EAEPC) (Брюксел, Белгия) (представители: J. Buendía Sierra, L. Ortiz Blanco, Á. Givaja Sanz и M. Araujo Boyd, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да обяви искането за отмяна за допустимо,

—

да отмени решението на Европейската комисия от 27 май 2014 г. по дело № COMP/AT.36957 Glaxo Wellcome,

—

да осъди Европейската комисия да понесе собствените си съдебни разноски, както и разноските на EAEPC във връзка с настоящото производство.

Доводи и основни твърдения

С настоящата жалба се иска отмяна на Решение C(2014) 3654 окончателен на Комисията от 27 май 2014 г. по дело COMP/AT.36957 — Glaxo Wellcome, с което Комисията отхвърля оплакванията на жалбоподателя и отказва да извърши по-нататъшни действия по разследване на нарушението на член 101 ДФЕС, което Glaxo Wellcome SA, понастоящем GlaxoSmithKline SA, твърди, че е налице, с оглед на решенията от 27 септември 2006 г. по дело GlaxoSmithKline Services/Комисия (T-168/01, Recueil, EU:T:2006:265) и от 6 октомври 2009 г. по дело GlaxoSmithKline Services/Комисия (C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P, Сборник, EU:C:2009:610).

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни довода.

1.

С първия довод се твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката в нарушение на членове 101, 105 и 266 ДФЕС и на член 7 от Регламент № 1/2003 (1), като е приела, че ефектът от решение GlaxoSmithKline Services/Комисия (EU:C:2009:610) се състои в това, че първоначалното решение от 2001 г. е прието за нищожно и следва да се счита, че Комисията никога не го е приемала. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си да изложи достатъчни мотиви и да го изслуша по този въпрос, преди да приеме окончателно решение.

2.

С втория довод се твърди, че обжалваното решение е в нарушение на член 101 ДФЕС или че Комисията не е изпълнила задължението си по член 296 ДФЕС да изложи мотиви във връзка с преценката дали по делото е налице интерес за ЕС. Допълнително жалбоподателят сочи, че тя е нарушила основното му право на изслушване.

3.

С третия довод се твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени всички фактически и правни въпроси.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).