10.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/49


Жалба, подадена на 2 април 2014 г. — Regione autonoma della Sardegna/Комисия

(Дело T-219/14)

2014/C 175/68

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Regione autonoma della Sardegna (представители: T. Ledda, S. Sau, G. Roberti, G. Bellitti и I. Perego, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени, изцяло или частично, обжалваното решение доколкото:

Комисията квалифицира като държавна помощ компенсацията за обществени услуги съгласно регионален закон № 15 от 7 август 2012 г. и капиталовата вноска, решена на общото събрание на акционерите на Saremar на 15 юни 2012 г.,

Комисията приема, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар и разпорежда възстановяването им.,

на основание член 277 ДФЕС, да обяви за незаконосъобразни и неприложими член 4, буква е) от Решение 2012/21/ЕС и точка 9 от Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.);

да осъди ответника да заплати съдебните разноски за настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Европейската комисия от 22 януари 2014 г. относно мерки за помощ SA.32014 (2011/C), SA.32015 (2011/C), SA.32016 (2011/C) предприети от Regione Sardegna в полза на Saremar. Това решение обявява за противоречаща на вътрешния пазар помощта, която жалбоподателят бил отпуснал на Saremar за осигуряване на услуга от общ интерес за каботажен превоз между Сардиния и континента, извършвана през 2011 — 2012 г., с цел осигуряване на оптимален достъп за ползвателите.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

1.

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, като преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото след неправилното определяне на задълженията за обществена услуга на Saremar, той не само допуснал явна грешка в преценката, но и се намесил по същество при решенията на държавата членка, като по този начин е повлиял на решенията ѝ относно икономическата и социална политика;

2.

Ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и член 106 параграф 2 ДФЕС като приел, че в случая не са изпълнени условията, установени в съдебната практика Altmark. В това отношение Комисията преценила погрешно фактите и не мотивирала в достатъчна степен решението си като приела, inter alia, че пазарът предлагал подходящи и достатъчни гаранции за гарантиране на необходимите обществени услуги, определени от Regione Sardegna;

3.

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, както и Решения № № 2005/824/ЕО и 2012/21/ЕС, преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото (i) приел, че Решение 2005/824/ЕО за неприложимо ratione temporis; (ii) приел, във всички случаи, че установените в посочените решения принципи не били спазени в настоящия случай;

4.

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС, преценил погрешно фактите и не мотивирал в достатъчна степен решението си, доколкото квалифицирал дружеството Saremar като предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките на ЕС за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение;

5.

Ответникът нарушил член 106 параграф 2 ДФЕС като преценил погрешно фактическите и правни обстоятелства, доколкото приел, че не са изпълнени условията за съвместимост на мярката, установени в Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.);

6.

на последно място, ответникът нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС и преценил погрешно фактическите и правни обстоятелства във връзка с естеството на извършената от Regione Sardegna рекапитализация на дружеството Saremar, като приел, че тя предоставяла предимство на Saremar и във всички случаи не съответствала на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика.