Съединени дела T‑101/05 и T‑111/05

BASF AG и UCB SA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Картели в сектора на витаминните продукти — Холин хлорид (витамин B4) — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Глоби — Възпиращо действие — Повторност на нарушението — Сътрудничество по време на административното производство — Едно-единствено непрекъснато нарушение“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Отчитане на размера на санкционираното предприятие — Релевантност — Задължение да се вземе предвид вероятността за повторност на нарушението от санкционираното предприятие и вече наложените глоби за други антиконкурентни дейности или в трета държава — Липса

(член 15 от Регламент № 17 на Съвета и член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 A от Известие на Комисията 98/C 9/03)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението — Понятие — Липса на давностен срок — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)

3.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)

4.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Известие на Комисията относно освобождаване от отговорност или намаляване размера на глобата поради съдействие на провинилото се предприятие — Императивен характер за Комисията

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 96/C 207/04)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на провинилото се предприятие — Условия

(член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003; Известие на Комисията 96/C 207/04, точка Г)

6.      Конкуренция — Административна процедура — Изслушване — Липса на протокол и на звукозапис от среща, проведена с предприятие в рамките на известието относно сътрудничеството — Изисквания, чието спазване предприятието не е поискало — Нарушение на принципа на добрата администрация — Липса

(член 65, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 96/C 207/04)

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Прекратяване на нарушението преди намесата на Комисията

(член 11 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)

8.      Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като образуващи едно-единствено нарушение — Понятие

(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция

(член 229 ЕО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие на Комисията 98/C 9/03)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Задължение за прилагане на „lex mitior“ — Липса

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Комисията не нарушава Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, когато при увеличаване на началния размер на глобата с цел гарантиране на нейния сериозен възпиращ ефект тя не пристъпва към преценка на вероятността за повторно извършване на нарушението от санкционираното предприятие, а взема предвид единствено неговия размер, тъй като този последен елемент може да се използва като показател за влиянието, което то е можело да упражнява върху пазара.

По този начин реалното съществуване на извършеното нарушение не може да се повлияе от приетите от съответното предприятие мерки с цел предотвратяване на повторно извършване на нарушението, тъй като приемането на програма за съобразяване не задължава Комисията да предостави намаляване на глобата. При тези обстоятелства трябва да бъде отхвърлено твърдението, според което след наложените глоби на съответното предприятие на друг пазар с друго решение на Комисията това предприятие повече няма нужда да бъде възпирано. Всъщност налагането на глоба за други антиконкурентни дейности също не оказва влияние върху реалното съществуване на извършеното нарушение и поради това не задължава Комисията да предостави намаление на това основание.

Същото се отнася и за понесените осъждания в трети страни. Всъщност целта на възпиращото действие, което Комисията има право да преследва при определяне на размера на глобата, е да се гарантира спазването от предприятията на определените с Договора правила на конкуренцията при развиване на техните дейности вътре в Общността или в Европейското икономическо пространство. От това следва, че възпиращият характер на глоба, наложена поради нарушение на общностните правила на конкуренцията, не може да се определи нито само в зависимост от особеното положение на осъденото предприятие, нито в зависимост от спазването от него на съществуващите в трети страни извън Европейското икономическо пространство правила на конкуренцията.

(вж. точки 46, 47, 50, 52 и 53)

2.      Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, представляват съответната правна основа, по силата на която Комисията може да налага глоби на предприятия и сдружения от предприятия за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Съгласно тези разпоредби при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид продължителността и тежестта на нарушението. Тежестта на нарушението се определя в зависимост от много други данни, по отношение на които Комисията има свобода на преценка. Отчитането на утежняващите отговорността обстоятелства при определянето на глобата е съвместимо със задачата на Комисията да гарантира спазването на правилата на конкуренцията. Освен това анализът на тежестта на извършеното нарушение трябва да отчита евентуалното наличие на повторност, като последната може да оправдае съществено увеличение на основния размер на глобата.

За да се признае повторност на нарушението, е достатъчно Комисията да е изправена пред две нарушения, попадащи в приложното поле на една и съща разпоредба от Договора за ЕО, без да е необходимо нарушенията да се отнасят до един и същ пазар на продукти.

Липсата на максимален срок за установяване на наличието на повторност в Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 или в приетите от Комисията Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, не нарушава принципа на правната сигурност. Всъщност установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността на нарушението, са част от правото на преценка, с което Комисията разполага при избора на факторите, които да се вземат предвид с цел определяне на размера на глобите. В тази връзка Комисията не би могла да бъде обвързана от евентуален давностен срок за подобна констатация. В това отношение повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид, че отчитането му има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително времето, което е изтекло между разглежданите нарушения.

Когато общностният съд трябва да се произнесе по направената от Комисията преценка на повторността, упражняването на неговата пълна юрисдикция може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, които не се споменават в решението по същия начин, както това се изисква по силата на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране. Ето защо той може да вземе предвид факта, че съответното предприятие е участвало в нарушение, макар и това обстоятелство да е било пропуснато в решението на Комисията.

(вж. точки 64—67, 70 и 71)

3.      В рамките на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, процентите, съответстващи на увеличения или на намаления, които се налагат поради утежняващи или смекчаващи обстоятелства, трябва да се прилагат към основния размер на глобата, определен въз основа на тежестта и на продължителността на нарушението.

(вж. точка 73)

4.      С оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия са могли да изведат от нейното известие за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел, Комисията е длъжна да се съобразява с тях в преценката на сътрудничеството на въпросното предприятие при определяне на размера на наложената му глоба.

(вж. точка 89)

5.      За да може дадено предприятие да се ползва от намаление на глоба поради неговото сътрудничество по време на административното производство, то поведението му трябва да улесни задачата на Комисията, която се изразява в установяване и наказване на нарушенията на общностните правила на конкуренцията. Следователно не представлява сътрудничество, спадащо към приложното поле на точка Г от Известието за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел — в която се визира по-конкретно предоставянето на информация, документи или други доказателства, допринасящи за потвърждаване наличието на извършеното нарушение — това дадено предприятие да предостави на Комисията в рамките на нейното разследване на картел данни относно процедура по нарушение на правилата на конкуренцията, започната в трета държава, която не е част от Европейското икономическо пространство, и които Комисията не е използвала нито пряко, нито непряко при установяване на наличието на нарушение в това пространство.

От друга страна, намаление, основано на това известие, би могло да бъде оправдано само когато предоставената информация и по-общо поведението на съответното предприятие могат да се разглеждат като показващи действително сътрудничество от негова страна. Както произтича от самото понятие за сътрудничество, изложено в текста на известието, и по-специално от въведението и точка Г, параграф 1 от него, всъщност може да бъде предоставено намаление въз основа на споменатото известие единствено когато поведението на съответното предприятие свидетелства за такъв дух на сътрудничество. Следователно не би могло да се считат като отражение на такъв дух на сътрудничество нито, от една страна, поведението на предприятие, което макар че не е било длъжно да отговаря на поставен от Комисията въпрос, е дало непълен и подвеждащ отговор, нито, от друга страна, поведението на предприятие, предоставило на Комисията документи в отговор на искане за предоставяне на информация съгласно член 11 от Регламент № 17, тъй като в тази хипотеза предприятието действа въз основа на законово задължение, макар тази информация да е могла да послужи за установяване на съществуването на антиконкурентно поведение срещу предприятието, което ги е предоставило, или срещу друго предприятие.

(вж. точки 90—92, 108 и 111)

6.      Не би могло Комисията да бъде упрекната в нарушение на принципа на добрата администрация, поради това че е пропуснала да състави протокол или да направи звукозапис на срещата, проведена с предприятието с оглед на сътрудничество, което е можело да бъде възнаградено по силата на известието за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел, когато това предприятие на практика не е отправило искане към институцията да спази тези изисквания.

Относно преценката като доказателствено средство на писмена декларация за съдържанието на среща от лице, участвало в нея, Процедурният правилник на Първоинстанционния съд допуска страните да могат да представят подобни декларации. Тяхната преценка обаче се запазва за Първоинстанционния съд, който може, ако описаните в тях факти са от решаващо значение за разрешаването на спора, да нареди под формата на процесуални действия по събиране на доказателства изслушването на автора на такъв документ в качеството на свидетел.

(вж. точки 96 и 97)

7.      Прекратяването на нарушенията на правилата на конкуренцията веднага след намесата на Комисията, предвидено в точка 3, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, може логично да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство само ако съществуват причини да се предположи, че разглежданите предприятия са подтикнати от въпросната намеса да прекратят своето антиконкурентно поведение, а случаят, при който преди датата на първата намеса на Комисията нарушението вече е приключило, не попада в приложното поле на тази разпоредба. Тази последна хипотеза е отчетена в достатъчна степен при изчисляването на продължителността на приетия период на нарушението.

Уволнението на служителите, изиграли решаваща роля в нарушението, също не представлява действие, което оправдава намаляването на наложената глоба. Всъщност става въпрос за мярка, чиято цел е да се наложи спазването на правилата на конкуренцията от служителите на предприятието, което при всички случаи е задължение на последното и поради това не би могло да се разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство.

(вж. точки 128 и 129)

8.      Квалифицирането на определени незаконни деяния като деяния, представляващи едно и също нарушение, или като множество нарушения по принцип засяга санкцията, която може да се наложи, тъй като констатацията за множество нарушения може да доведе до налагането на няколко отделни глоби, всеки път в границите, определени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора. Възможно е обаче от констатацията за множество нарушения да имат полза техните автори, когато някои от тях са погасени по давност.

В това отношение понятието за едно-единствено нарушение може да се свърже с правната квалификация на антиконкурентно поведение, състоящо се от споразумения, съгласувани практики и от решения на сдружения на предприятия. То може също да се свърже с личния характер на отговорността за нарушенията на правилата на конкуренцията. Всъщност предприятие, което е участвало в нарушение чрез своето собствено поведение, обхванато от понятията за споразумение или за съгласувана практика, попадащи под ударите на член 81, параграф 1 ЕО, и което е целяло да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, за целия период на своето участие в споменатото нарушение може да бъде също така отговорно и за следваното от другите предприятия поведение в рамките на същото нарушение. Такъв е случаят, когато е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерното поведение на другите участници или е можело разумно да го предвиди и е било готово да поеме риска за него. Този извод произхожда от широко разпространената в правния ред на държавите-членки концепция за вменяване на отговорността за нарушения, извършени от няколко автори, в зависимост от тяхното участие в нарушението като цяло. Следователно той не противоречи на принципа, според който отговорността за такива нарушения има личен характер, не пренебрегва индивидуалния анализ на уличаващите доказателства и не нарушава правата на защита на участващите предприятия. Така случай на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО може да е резултат от серия действия или от непрекъснато поведение, които се вписват в „общ план“ поради идентичния си предмет, нарушаващ конкуренцията във вътрешността на общия пазар. В такъв случай Комисията има право да вменява отговорността за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано като цяло, дори и да е установено, че съответното предприятие е участвало пряко само в един или няколко от елементите от фактическия състав на нарушението. Освен това фактът, че различни предприятия са играли различни роли в преследването на една обща цел, не заличава същността на антиконкурентния предмет и следователно на нарушението, при условие че всяко предприятие е допринесло на своето собствено равнище за преследването на общата цел.

Понятието за единна цел не би могло да се определи чрез общото позоваване на нарушението на конкуренцията на пазара, засегнат от нарушението, тъй като накърняването на конкуренцията представлява, в качеството на предмет или последица, неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО. Такова определение на понятието за единна цел би рискувало да лиши понятието за едно-единствено непрекъснато нарушение от част от неговия смисъл, доколкото то би имало за последица няколко забранени с член 81, параграф 1 ЕО вида поведение, засягащи даден икономическия сектор, систематично да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на едно-единствено нарушение. Така, за да бъдат квалифицирани различни действия като едно-единствено непрекъснато нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е било предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и са допринасяли посредством взаимодействие за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на глобален план, насочен към постигане на единна цел, като следователно различните антиконкурентни действия са „тясно свързани“. В това отношение следва да се държи сметка за всяко обстоятелство, с което може да се установи или оспори споменатата връзка, какъвто е периодът на прилагане, съдържанието (включително използваните методи) и съответно целта на различните въпросни действия.

Ето защо световен картел за подялба на световните пазари посредством оттеглянето на северноамериканските производители от европейския пазар в замяна на оттеглянето на европейските производители от северноамериканския пазар, от една страна, и картел, създаден от европейските производители след окончателното прекратяване на световния картел и насочен към подялбата на пазара и на клиентите и към определяне на цените в цялото Европейско икономическо пространство, от друга страна, трябва да се разглеждат като две отделни нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, а не като едно-единствено непрекъснато нарушение, с оглед на липсата на едновременно прилагане, на факта, че те преследват различни цели, че са изпълнени чрез нееднакви методи и поради липсата на доказателства, показващи намерението на европейските производители да участват в световните договорености, за да осъществят впоследствие подялбата на пазара на Европейското икономическо пространство.

(вж. точки 157—161, 179—181, 199—201 и 209)

9.      Що се отнася до определянето на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията, пълната юрисдикция, предоставена на общностния съд с член 31 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, го оправомощава, извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, да замества преценката на Комисията със своята собствена и вследствие на това да отменя, да намалява или да увеличава наложената глоба или периодичната имуществена санкция, когато въпросът за размера на същите подлежи на неговата преценка. В рамките на това приетите от Комисията Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора ЕОВС, не предопределят преценката на глобата от общностния съд, когато той взема решение въз основа на споменатата компетентност.

(вж. точка 213)

10.    Принципът за забрана на обратното действие не изключва прилагането на Насоките, за които се предполага, че имат утежняващи последици относно нивото на наложените глоби за извършени преди тяхното приемане нарушения, при условие че политиката, която те прилагат, е разумно предвидима във времето, когато съответните нарушения са извършени. Следователно правото, макар и условно, на Комисията да прилага с обратно действие в ущърб на заинтересованите лица правила на поведение, целящи да породят външни последици, каквито са Насоките, изключва всякакво задължение за тази институция да прилага „lex mitior“.

(вж. точки 233 и 234)

РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)

12 декември 2007 година(*)

„Конкуренция — Картели в сектора на витаминните продукти — Холин хлорид (витамин B4) — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Глоби — Възпиращо действие — Повторност на нарушението — Сътрудничество по време на административното производство — Едно-единствено непрекъснато нарушение“

По съединени дела T‑101/05 и T‑111/05,

BASF AG, установено в Ludwigshafen (Германия), за което се явяват г‑н N. Levy, barrister, г‑н J. Temple-Lang, solicitor, и адв. C. Feddersen, avocat,

жалбоподател по дело T‑101/05,

UCB SA, установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват адв. J. Bourgeois, адв. J.‑F. Bellis и адв. M. Favart, avocats,

жалбоподател по дело T‑111/05,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват по дело T‑101/05 г‑н A. Whelan и г‑н F. Amato и по дело T‑111/05, първоначално г‑жа O. Beynet и г‑н Amato, впоследствие от г‑н X. Lewis и г‑н Amato, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна или за намаляване на глобите, наложени на жалбоподателите с Решение 2005/566/ЕО на Комисията от 9 декември 2004 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-2/37.533 — Холин хлорид) (резюме в ОВ L 190, 2005 г., стр. 22),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),

състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, изпълняващ функциите на председател, г‑н N. J. Forwood и г‑н S. Papasavvas, съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 февруари 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалвано решение

1        С Решение 2005/566/ЕО от 9 декември 2004 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-2/37.533 — Холин хлорид) (резюме в ОВ L 190, 2005 г., стр. 22, наричано по-нататък „Решението“) Комисията констатира, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) с участието си в група от споразумения и съгласувани практики относно определянето на цени, подялбата на пазари и съгласувани действия срещу конкуренти в сектора на холин хлорида в ЕИП (член 1 от Решението).

2        Относно засегнатия продукт Комисията уточнява, че холин хлоридът е част от групата на водоразтворимите витамини B комплекс (витамин B4). Той се използва главно в производството на фуражи (за птици и свине) като хранителна добавка. Предлага се на пазара или във воден разтвор от 70 % или в прахообразно състояние под формата на дехидратирани зърнени продукти или силициев двуокис със съдържание от 50—60 %. Частта от холин хлорида, която не се използва за хранителна добавка за животни, се рафинира за получаване на продукт с по-голяма чистота (фармацевтично качество). Освен производителите, пазарът на холин хлорид засяга, от една страна, преработвателите, които купуват продукта от производителите в течна форма и го преработват в холин хлорид върху носител за сметка на производителя или за своя сметка, а от друга страна, дистрибуторите.

3        От съображение 3 от Решението става ясно, че след като през април 1999 г. получава заявление за освобождаване от или намаляване на санкции от страна на американския производител Bioproducts, Комисията започва разследване в сектора на холин хлорида на световно ниво. Разследването се отнася за периода от 1992 г. до края на 1998 г. В съображение 45 от Решението Комисията посочва, че на 25 ноември и на 3 и 16 декември 1998 г. канадският производител Chinook вече е бил установил контакт с нея относно въпросния картел, но по това време тя не е започнала разследване.

4        Що се отнася до ЕИП, въпросният картел започва по смисъла на съображение 64 от Решението на две различни, но тясно свързани равнища: световно и европейско. На световното равнище в периода между юни 1992 г. и април 1994 г. производителите Bioproducts (Съединени щати), Chinook (Канада), Chinook Group Limited (Канада), DuCoa (Съединени щати), пет дружества от групата Akzo Nobel (Нидерландия) и жалбоподателите участват (пряко или непряко) в антиконкурентни дейности. По същество тези дейности са имали за предмет увеличаване на цените в световен мащаб, по-специално в ЕИП, и контрол на преработвателите, по-специално в ЕИП, с цел да се гарантира, че последните няма да застрашат договорените увеличения и да разпределят световните пазари посредством оттеглянето на северноамериканските производители от европейския пазар в замяна на оттеглянето на европейските производители от северноамериканския пазар. Комисията установява провеждането на девет срещи на картела в световен мащаб между юни 1992 г. (в град Мексико, Мексико) и април 1994 г. (в Johor Bahru, Малайзия). Най-важната среща била състоялата се в Ludwigshafen (Германия) през ноември 1992 г.

5        Единствено европейските производители (BASF AG, UCB SA и пет дружества от групата Akzo Nobel) били участвали в срещите за прилагане на картела на европейско равнище, който продължава от март 1994 г. до октомври 1998 г. Комисията установява петнадесет свързани с това срещи от март 1994 г. (в Schoten, Белгия) до октомври 1998 г. (в Брюксел, Белгия или в Aix-la-Chapelle, Германия). Според съображение 65 от Решението тези срещи са послужили за продължаване на сключеното на световното равнище споразумение. Те имали за цел редовното увеличаване на цените в цялото ЕИП, придружено с подялба на пазарите и разпределяне на индивидуалните клиенти, както и контрола на преработвателите в Европа с цел поддържане на високо ниво на цените.

6        Според преценката на Комисията всички световни и европейски договорености са се вписвали, що се отнася до ЕИП, в рамките на глобален проект, който определял насоките на действие на членовете на картела и ограничавал тяхното индивидуално търговско поведение с оглед на преследване на единствена икономическа антиконкурентна цел, а именно да се нарушат нормалните конкурентни условия в ЕИП. Ето защо според Комисията сключените на световно и европейско ниво договорености следва да се считат за едно-единствено комплексно и непрекъснато нарушение относно ЕИП, в което северноамериканските производители са участвали през определено време и европейските производители през целия разглеждан период.

7        Относно идентифицирането на адресатите на Решението Комисията уточнява в съображение 166 от него, че пет дружества от групата Akzo Nobel (наричани по-нататък заедно „Akzo Nobel“), BASF, Bioproducts, Chinook, DuCoa и UCB трябва да поемат отговорността за нарушението. В замяна на това Решението не е адресирано до Ertisa, испанско дружество, притежаващо 50 % от испанския пазар, тъй като в съображение 178 от Решението Комисията преценява, че доказателствата били като цяло недостатъчни, за да бъде то държано отговорно за твърдените факти.

8        В член 3 от Решението Комисията нарежда на предприятията адресати да прекратят незабавно посочените в член 1 от Решението нарушения, доколкото не са го направили, и да се въздържат занапред от констатираните действия или неправомерни поведения, както и от всяка друга мярка, която има същия или еквивалентен предмет или ефект.

9        Относно налагането на глоби Комисията приема, че северноамериканските производители (Bioproducts, Chinook и DuCoa) са прекратили своето участие в извършване на нарушението най-късно на 20 април 1994 г., след срещата в Johor Bahru (вж. точка 4 по-горе). Според съображение 165 от Решението Комисията не е притежавала доказателства, които да показват, че е имало други срещи или контакти, в които северноамериканските производители са участвали и посредством които са определили цените за ЕИП или СА потвърдили своя първоначален ангажимент да не извършват износ към Европа. Тъй като първият акт на Комисията относно това нарушение е с дата от 26 май 1999 г., или повече от пет години след прекратяване на участието на северноамериканските производители, Комисията не им налага никаква глоба в съответствие с член 1 от Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 година относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност (ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78) и на член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

10      В замяна на това, тъй като участието на европейските производители е продължило до 30 септември 1998 г., Комисията им налага глоби с общ размер от 66,34 милиона евро.

11      Размерът на глобите е определен от Комисията в приложение на нейните насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), както и на нейното известие за намаляване и освобождаване от отговорност в случаите на картел (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството от 1996 г.“).

12      В съображение 187 от Решението Комисията посочва общите критерии, въз основа на които тя определя размера на глобите. Тя изразява своето намерение да взема предвид всички обстоятелства в конкретния случай, в частност тежестта и продължителността на нарушението, да придава достатъчно възпиращ характер на глобата, да преценява във всеки отделен случай ролята, изпълнявана от всяко участващо в нарушението предприятие, да отчита по-специално евентуалните утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства и при необходимост да прилага Известието относно сътрудничеството.

13      Що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията отчита неговото естество (определяне на цените, подялба на пазарите, разпределяне на клиентите, съгласувани действия срещу конкурентите), конкретното отражение на нарушението върху пазара поради факта на неговото осъществяване, както и размера на съответния географски пазар (цялото ЕИП), за да стигне до извода, че предприятията — адресати на Решението, са извършили много тежко нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (съображения 190—198 от Решението). Според Насоките тази степен на тежест оправдава налагането на глоба над 20 милиона евро. В съображение 199 от Решението Комисията обаче обявява, че тя ще вземе предвид относително ниската стойност на пазара на холин хлорид в ЕИП (52,6 милиона евро през 1997 г., която е последната пълна година на нарушението).

14      С оглед на определяне на началния размер на глобите Комисията обявява, че ще пристъпи към различно третиране на участващите дружества, за да отчете различията в техния ефективен икономически капацитет сериозно да навредят на конкуренцията. Така, като се отчита фактът, че нарушението е започнало на световното равнище с участието на северноамерикански дружества, които по-специално са се съгласили да се оттеглят от европейския пазар, Комисията приема, че при определяне на значимостта на всяко едно от тях следва да се имат предвид световните пазарни дялове на участващите в нарушението предприятия (съображения 200 и 201 от Решението).

15      Така въз основа на притежаваните през 1997 г. световни пазарни дялове Комисията класира Chinook в първата категория с пазарен дял от 19,3 %, DuCoa във втората категория с пазарен дял от 16,3 %, UCB, Bioproducts и Akzo Nobel в третата категория с пазарни дялове съответно 13,4 %, 12,2 % и 12 % и BASF в четвъртата категория с пазарен дял от 9,1 %. Въз основа на това класиране началните размери били определени на 12,9 милиона евро за UCB и на 9,4 милиона евро за BASF. Тези начални размери са изчислени въз основа на началния размер за първата категория от 20 милиона евро (съображения 201 и 202 от Решението).

16      С оглед на осигуряване на достатъчно възпиращо действие въз основа на оборота на жалбоподателите за 2003 г. (3 милиарда евро за UCB и 33,4 милиарда евро за BASF) Комисията умножава началния размер на глобата на BASF по 2 (съображение 203 от Решението).

17      След това за всеки жалбоподател Комисията увеличава така определения след прилагането на възпиращите фактори начален размер с 10 % за всяка пълна година на нарушението и с 5 % за всеки допълнителен период от шест месеца или повече от шест месеца, но по-малко от една година. Тъй като нарушението е продължило най-малко пет години и единадесет месеца (от 13 октомври 1992 г. до 30 септември 1998 г.), Комисията увеличава началните размери с 55 %. Така основните размери на наложените глоби са определени на 29,14 милиона евро за BASF и на 20 милиона евро за UCB (съображения 206 и 207 от Решението).

18      Срещу BASF е прието утежняващо отговорността обстоятелство на повторност, поради факта че то вече два пъти е било обект на забранителни решения за същия вид антиконкурентно поведение. Става въпрос за Решение 69/243/ЕИО на Комисията от 24 юли 1969 година относно производство по член [81 ЕО] (IV/26.267 — Оцветители) (ОВ L 195, стр. 11) и за Решение 94/599/ЕО на Комисията от 27 юли 1994 година относно производство по член [81 ЕО] (IV/31.865 — PVC) (ОВ L 239, стр. 14). Това обстоятелство довежда до увеличаване с 50 % на основния размер на наложената на BASF глоба, който достига 43,71 милиона евро (съображения 208 и 219 от Решението).

19      След като отхвърля серия от изтъкнати от жалбоподателите доводи за смекчаващи отговорността обстоятелства, изведени от ранно прекратяване на нарушението, от неприлагането на споразуменията, от дългата продължителност на разследването, от кризисното положение на сектора и от дисциплинарните мерки, предприети срещу участващите в нарушението работници с оглед на прилагане на програма за привеждане в съответствие, Комисията намалява наложената на UCB глоба за ефективно сътрудничество извън рамките на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. По-специално именно UCB е информирало Комисията на 26 юли 1999 г. за съществуването на нарушението на европейското равнище, посочвайки девет срещи, състояли се между март 1994 г. и октомври 1998 г., докато Комисията е разполагала само със сведения относно световното равнище на картела. Този факт довежда до намаляване с 25,8 % на основния размер на глобата, така че той възлиза на 14,84 милиона евро (съображения 218 и 219 от Решението).

20      Относно прилагането на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Комисията уточнява в съображение 220 от Решението, че всички жалбоподатели са ѝ сътрудничили на различни етапи от производството.

21      В отговор на искане за предоставяне на информация с дата от 26 май 1999 г. BASF (първият от тримата европейски производители, който доброволно е предал доказателства) предоставя на 15 юни 1999 г. доклад, чиято част Ж се е отнася до холин хлорида. Тъй като поставените въпроси обаче не се отнасят до този продукт, Комисията приема в съображение 221 от Решението, че частта Ж от посочения доклад трябва да се квалифицира като доброволно предаване на доказателства по смисъла на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Същото важи за представените на 23 юни 1999 г. от BASF документи, които са съдържали данни относно срещата в Ludwigshafen (съображение 221 от Решението).

22      Относно преценката на стойността на тези данни Комисията подчертава, че вече представените от Chinook и Bioproducts доказателства са били сами по себе си явно достатъчни, за да представляват решаващо доказателство по смисъла на точка Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Всъщност представените на 7 май 1999 г. от Bioproducts доказателства били тези, които накарали Комисията да изпрати на 22 юни 1999 г. искане за предоставяне на информация, отнасяща се по-специално до холин хлорида. Независимо от ограничената си стойност с оглед на наличните вече данни, все пак част Ж от доклада на BASF би могла да се счита за елемент, потвърждаващ нарушението на световно ниво по смисъла на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Относно европейските договорености Комисията подчертава, че BASF се е ограничило да заяви, че въпреки усилията на европейските производители никакво действащо споразумение не е било сключено или приложено. Що се отнася до съобщение на BASF от 16 юли 1999 г., то не е съдържало елементи, позволяващи да се потвърди извършването на нарушението, и при всички случаи представлявало отговор на искането за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г. Накрая, Комисията посочва, че съобщение на BASF от 4 ноември 2002 г. в отговор на искането за сведения от 30 август 2002 г. се е оказало само с много ограничена стойност като информация за две срещи. Освен това, след като получава изложението на възраженията, BASF информира Комисията, че не оспорва действителността на фактите. Въз основа на тези елементи Комисията предоставя на BASF намаление с 20 % от размера на глобата, която в противен случай щяла да му бъде наложена (съображения 221—226 от Решението).

23      Относно UCB Комисията признава, че предоставените на 26 юли 1999 г. данни (вж. точка 19 по-горе) представляват действителен значим принос за установяване на извършването на нарушението на европейско равнище, макар че не е предоставен нито един документ, датиращ от периода 1995—1998 г. В замяна на това Комисията не приема, че допълнителното съобщение от 21 септември 1999 г. е от подобно значение. Освен това оспорването на участието на световно ниво в картела е накарало Комисията да откаже предоставяне на намаление поради неоспорване на действителността на фактите. Поради тези съображения въз основа на точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Комисията предоставя на UCB намаление от 30 % от размера на глобата, която в противен случай би му наложила (съображения 227—231 от Решението).

24      При приключване на това производство наложените глоби са определени, както следва:

–        34,97 милиона евро на BASF,

–        10,38 милиона евро на UCB.

 Производство и искания на страните

25      Жалбоподателите подават настоящите жалби в секретариата на Първоинстанционния съд на 25 февруари (дело T‑111/05, UCB/Комисия) и на 1 март 2005 г. (дело T‑101/05, BASF/Комисия).

26      Akzo Nobel, което също е адресат на Решението, подава жалба срещу него в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 март 2005 г. (заведена с входящ номер T‑112/05).

27      С писмо от 25 юли 2006 г., изпратено в отговор на писмен въпрос, BASF информира Първоинстанционния съд за своя отказ от първото и седмото правно основание.

28      С определение от 7 септември 2006 г., след изслушване на страните председателят на втори състав на Първоинстанционния съд разпорежда делата T‑101/05, T‑111/05, както и дело T‑112/05 да бъдат съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

29      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия поставя писмен въпрос на страните.

30      След изслушване на страните по този въпрос в съдебното заседание, Първоинстанционният съд решава да раздели дело T‑112/05 от дела T‑101/05 и T‑111/05 за целите на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

31      По дело T‑101/05 BASF моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени наложената с Решението глоба или да намали съществено нейния размер,

–        да осъди Комисията да понесе съдебните разноски и другите направени от него разноски по настоящото дело,

–        да разпореди всяка мярка, която счита за подходяща.

32      По дело T‑111/05 UCB моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени Решението или поне да отмени глобата или да намали съществено нейния размер,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

33      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбите,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

1.     Предварителни бележки

34      BASF посочва пет правни основания, с които се оспорва преценката на Комисията относно, първо, възпиращото значение на наложената глоба, второ, увеличението на нейния размер на основание повторността на нарушението, трето, неговото сътрудничество по време на административното производство, четвърто, общото намаление, което трябвало да му се предостави независимо от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., и пето, квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение.

35      От своя страна UCB посочва три правни основания, изведени от грешка при квалифицирането на световните и европейски договорености като едно-единствено непрекъснато нарушение, от погрешно прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. и при условията на евентуалност от нарушение на това известие, дори в случай че Първоинстанционният съд приеме световните и европейски договорености за представляващи едно-единствено непрекъснато нарушение.

36      Най-напред следва да се разгледат първите четири правни основания на BASF, след което да се прецени основателността на доводите, изтъкнати в подкрепа на общото правно основание относно характера на нарушението като едно-единствено и непрекъснато и накрая да се анализират второто и трето правно основание на UCB.

2.     По първото посочено от BASF правно основание, изведено от нарушение на Регламент № 17 и Регламент № 1/2003, както и на Насоките, поради увеличението на размера на глобата със 100 % с възпираща цел

 Доводи на страните

37      В своята жалба BASF посочва три твърдения за нарушения, насочени срещу увеличаването на размера на глобата с възпираща цел. Първо, това увеличаване било в противоречие с Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204/62; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) и с Регламент № 1/2003, както и с произтичащите от Насоките оправдани очаквания. Второ, Комисията не била разгледала дали увеличаване на това основание е било необходимо с оглед на поведението на BASF. Трето, това увеличаване било несъвместимо с приложението на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

38      По време на съдебното заседание BASF се отказва от първото и третото твърдение за нарушение по настоящото правно основание. В рамките на второто твърдение за нарушение то изтъква, че преди да увеличи глобата с възпираща цел, Комисията е длъжна да прецени дали такова увеличаване е необходимо за въпросното предприятие с оглед на вероятността за повторност на нарушението от негова страна. Големината на предприятието била фактор, който няма значение за целите на този преценка. За сметка на това други фактори можели да послужат за указание относно бъдещото поведение на предприятие. Голямо предприятие би имало по-малка нужда от възпиране например поради излагането му на групови санкции или поради евентуални последствия, засягащи неговата борсова стойност. Не можело необходимостта от възпиращо действие да се преценява въз основа на глобалните размери на предприятие, а трябвало да се основава на неговото конкретно поведение. Комисията обаче мотивирала споменатото увеличаване само със споменаване на световния оборот на BASF.

39      Като се има предвид, че окончателният размер на глобата бил това, което позволявало да се определи дали санкцията може да разубеди предприятието от бъдещо извършване на нарушения, BASF поддържа, че необходимостта от увеличаване на глобата с възпираща цел трябвало да се преценява в края на изчисляването на глобата, а не на междинен стадий. Освен това подобно увеличаване на размера на глобата трябвало да се обясни (в изложението на възраженията и в решението) с позоваване на поведението на всяко дружество. Освен това Комисията била длъжна да отчита глобите, които въпросното предприятие е трябвало да плати в трети страни в момента на приемане на решението за подобно правонарушение. BASF добавя, че Комисията погрешно налага увеличаване на размера на глобата въз основа на дейностите на други напълно независими пазари. BASF подчертава, че никакво допълнително увеличение с цел възпиращо действие не се е налагало в неговия случай. Всъщност след Решение 2003/2/ЕО на Комисията от 21 ноември 2001 година относно производство за прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Преписка COMP/E-1/37.512 — „Витамини“) (ОВ L 6, 2003 г., стр. 1) BASF предприело безпрецедентни постъпки, за да следи в бъдеще да не се повтори никакво незаконно поведение от този род, което то обяснило в своя отговор на изложението на възраженията. Неговото сътрудничество по време на административното производство, както и глобите, които е трябвало да плати в трети страни след преписката „Витамини“, свидетелствали за липсата на всякаква необходимост от възпиращо действие. Решението обаче не съдържало елементи, които можели да опровергаят доводите на BASF.

40      Според BASF, ако Комисията поддържа, че възпиращото действие представлява компонент от тежестта на нарушението, а не елемент от индивидуалното поведение на всяко предприятие, тя обаче не обяснява защо на някои предприятия, а на други не, се налагат увеличения на глобите с възпираща цел. BASF добавя, че като се има предвид миналото и взаимовръзката между настоящото дело и преписката „Витамини“, точка 39 по-горе, Решение 2003/2 не трябвало да се счита за релевантно при изчисляване на глобата на BASF или за преценка на въпроса за възпиращото действие, тъй като Комисията не е обяснила защо не е разгледала всичките свързани с витамините картели в рамките на едно-единствено решение.

41      В отговор на довода на Комисията, според който презумпцията за невиновност пречела да се направи преценка на бъдещото неправомерно поведение, BASF подчертава, че релевантният въпрос е дали предприятие, което съзнава незаконния характер на своето поведение и приема мерки срещу неговото повтаряне, има нужда от допълнително възпиращо действие. Това разглеждане нямало връзка с презумпцията за невиновност.

42      Комисията оспорва основателността на настоящото правно основание.

 Съображения на Първоинстанционния съд

43      Следва да се напомни, че предвидените санкции в член 15 от Регламент № 17 и в член 23 от Регламент № 1/2003 имат за цел да накажат неправомерните поведения, както и да предотвратят тяхното възобновяване. Следователно възпирането представлява цел на глобата (Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, наричано по-нататък „Решение по дело Vitamines“, точки 218 и 219).

44      Тази цел се споменава в точка 1 A от Насоките, според която „е […] необходимо […] да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект“.

45      Освен това възпиращото значение на глобите представлява един от елементите, в зависимост от които трябва да се установи тежестта на нарушенията (Решение на Съда от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 33).

46      В конкретния случай следва да се изтъкне, че за да приложи на BASF увеличение на началния размер на глобата, Комисията не пристъпва към преценка на вероятността за повторно извършване на нарушението от това предприятие. Всъщност, както е видно от съображение 203 от Решението (вж. точка 16 по-горе), тя взема предвид единствено размера на това предприятие.

47      При все това следва да се счита, че липсата на преценка на вероятността за повторно извършване на нарушението от страна на BASF с нищо не накърнява законността на това увеличение. Всъщност добре установена съдебна практика признава значимостта на размера на предприятията като фактор, който да се вземе предвид при определяне на размера на глобата. Този елемент може да се използва като показател за влиянието, което съответното предприятие е можело да упражнява върху пазара (вж. Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точки 233—236 и посочената съдебна практика).

48      Относно стадия, на който трябва да се прецени необходимостта от прилагането на коефициент за гарантиране на възпиращото действие на глобата, достатъчно е да се посочи, че изискванията за възпиране трябва да лежат в основата на целия процес по определяне на размера на глобата, а не на един-единствен стадий от него (Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 238).

49      Относно необходимостта от прилагане на такъв коефициент в обстоятелствата по конкретния случай е важно да се посочи, че през 2003 г. BASF е реализирало общ оборот от 33,4 милиарда евро, което свидетелства за значителния размер на това предприятие, който далеч надхвърля размерите на UCB и Akzo Nobel.

50      От изложеното дотук произтича, че Комисията не нарушава Регламент № 17 и Регламент № 1/2003. Освен това тя не се отклонява от предвиденото в Насоките, като приема, че с оглед на размера на BASF е било необходимо с цел възпиращо действие да се удвои началният размер от 9,4 на 18,8 милиона евро.

51      Що се отнася до приетите от BASF мерки с цел предотвратяване на повторно извършване на нарушението, оказаното сътрудничество и понесените в трети страни осъждания, следва да се провери до каква степен тези обстоятелства са изисквали намаляване на глобата от страна на Комисията в рамките на преценката на изискванията за възпиращо действие по отношение на BASF.

52      Относно приетите от BASF мерки с цел предотвратяване на повторно извършване на нарушението следва да се констатира, че независимо от значимостта на мерките за привеждане в съответствие с правото на конкуренцията, не може да се повлияе върху реалното съществуване на извършеното нарушение. Затова приемането на програма за съобразяване от съответното предприятие не задължава Комисията да предостави намаляване на глобата поради това обстоятелство (Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точки 266 и 267). При тези обстоятелства трябва да бъде отхвърлено и твърдението, според което след наложените с Решение 2003/2 глоби BASF е нямало нужда да бъде възпирано в рамките на своите дейности, свързани с холин хлорида. Всъщност налагането на глоба на BASF за различни антиконкурентни дейности, насочени към други витаминни продукти, също не оказва влияние върху реалното съществуване на извършеното нарушение и поради това не задължава Комисията да предостави намаление на това основание.

53      Относно понесените осъждания в трети страни следва да се изтъкне, че целта на възпиращото действие, което Комисията има право да преследва при определяне на размера на глобата, е да се гарантира спазването от предприятията на определените с Договора правила на конкуренцията при развиване на техните дейности вътре в Общността или в ЕИП. От това следва, че възпиращият характер на глоба, наложена поради нарушение на общностните правила на конкуренцията, не може да се определи нито само в зависимост от особеното положение на осъденото предприятие, нито в зависимост от спазването от него на съществуващите в трети страни извън ЕИП правила на конкуренцията (вж. Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 269 и цитираната съдебна практика).

54      Що се отнася до сътрудничеството на BASF по време на административното производство, Комисията признава реалното съществуване на това сътрудничество и го възнаграждава в рамките на приложението на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 268). Следователно въпросът дали евентуално това сътрудничество е заслужавало по-съществени намаления на глобата трябва да се разгледа в рамките на третото правно основание.

55      Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.

3.     По второто посочено от BASF правно основание, изведено от нарушение на принципите на правната сигурност и на пропорционалността с увеличаването с 50 % на размера на глобата поради повторност на нарушението, както и поради погрешно изчисляване на това увеличение

 Доводи на страните

56      В началото BASF изтъква, че Регламент № 17 и Регламент № 1/2003 не предоставят ясна правна основа за увеличаване на размера на глобата поради повторност на нарушението. Като се има предвид, че нарушенията, заради които на BASF е наложена глоба през 1969 г. и през 1994 г., нямали никакво влияние върху тежестта или продължителността на нарушението, което е предмет на Решението, вземайки предвид тези осъждания, Комисията нарушавала принципа на правната сигурност. От Регламент № 2988/74, от член 25 от Регламент № 1/2003, както и от принципа на правната сигурност произтичало, че санкцията за повторност на нарушението трябвало да бъде подчинена на правилата за давността, с цел да се предотвратят абсурдни резултати като неналагане на глоба на северноамериканските производители поради погасителна давност на тяхното поведение на съучастник през 1994 г., докато BASF е санкционирано за нарушение, извършено през 1964 г. Като цяло било ирационално едно дружество да не може да бъде санкционирано за нарушение, извършено преди пет години, но да може да бъде санкционирано за нарушение, чиято погасителна давност е изтекла отдавна. Според BASF, ако Насоките са непълни, тъй като не предвиждат период, след изтичането на който предходно нарушение не би трябвало повече да бъде вземано предвид като повторност, то в замяна на това законодателствата на държавите-членки предвиждат подобно ограничение. BASF счита, че ако Решение 69/243 (вж. точка 18 по-горе) не е взето предвид в рамките на увеличаването на глобата поради повторност на нарушението, следва или да се приеме, че това увеличаване е погрешно или че Комисията също е на мнение, че извършено преди четиридесет години нарушение не може да се взема предвид.

57      При липса на разпоредба, предвиждаща давностен срок за вземане предвид на предходни нарушения при определяне на наличието на повторност на нарушението, според BASF Комисията е длъжна да използва своето правомощие за преценка по разумен и пропорционален начин при ясно определени и релевантни обстоятелства. BASF изтъква, че тази теза се налага на по-силно основание, когато предходното нарушение е извършено в отдалечен период, когато общностното право на конкуренцията е било слабо познато и разбирано. BASF подчертава, че второто решение, посочено от Комисията при определяне на повторността, е било прието през 1994 г. и се отнасяло до периода 1980—1984 г. Комисията обаче не можела да се възползва от бавния си процес на вземане на решения, за да посочи толкова стари нарушения при определяне на повторността. Освен това в Решение 2003/2 Комисията не налагала увеличение на глобата поради повторност на нарушението, което би било правилно.

58      Освен това според BASF констатацията за наличие на повторност на нарушението въз основа на поведение отпреди повече от двадесет години предполага, че двете нарушения са от един и същи вид, което е изключено, ако те засягат различни пазари. Такъв бил обаче конкретния случай, като се има предвид, че оцветителите (визирани в Решение 69/243), PVC (визирано в Решение 94/599) и холин хлоридът спадат към напълно различни пазари.

59      При всички случаи изчислението на въпросното увеличение било незаконно, поради това че в съответствие с точки 226 и 229 от Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия (T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473) Комисията трябвало да го приложи към началния размер от 9,4 милиона евро, преди да пристъпи към всякакво друго увеличение, свързано с размера на предприятието или с възпиращото действие (вж. точка 15 по-горе), а не към основния размер от 29,14 милиона евро (вж. точки 17 и 18 по-горе).

60      Най-напред Комисията подчертава, че при изчисляването на глобата тя не е взела предвид участието на BASF в картела за витамините, който е довел до приемане на Решение 2003/2. Тя изтъква също, че Решение 94/599 е било прието по време на периода на извършване на нарушението, свързано с холин хлорида. Освен това именно липсата на поправяне на поведението на съответното предприятие е това, която утежнява неговата отговорност в рамките на решението за констатиране на ново нарушение, независимо от изтеклото време между първото нарушение и приемането на свързаното с него решение. Комисията не разбира защо фактът, че предходните нарушения на BASF засягат пазари, различни от този на холин хлорида, можел да опорочи въпросното увеличение, като се има предвид по-специално, че естеството на всички тези нарушения е подобно.

61      Относно принципа на правната сигурност Комисията изтъква, че при налагане на глобите тя се съобразява с общопризнати правила, какъвто е принципът на пропорционалността, но в съответствие със съдебната практика също и с характерните за налагането на санкции правила, каквито са признаването на обстоятелства, които могат да утежнят или смекчат отговорността на виновния. Не може предприятие да изисква прилагането на смекчаващи отговорността обстоятелства и в същото време да отхвърля по принцип възможността да се отчитат също утежняващи отговорността обстоятелства за целите на изчисляването на глобата. Впрочем повторността на нарушението е изрично спомената в раздел 2, първо тире от Насоките като утежняващо отговорността обстоятелство и BASF също е било уведомено за това в точка 217 от изложението на възраженията.

62      Относно давността на предходните нарушения Комисията отбелязва, че съдебната практика е потвърдила увеличение с 50 % от основния размер поради повторност на нарушение, довело до приемане на решение двадесет години по-рано, което ѝ дава право в настоящия случай да взема предвид Решение 94/599. Впрочем според Комисията това последно решение е достатъчно, за да се наложи спорното увеличение, дори и без да се държи сметка на Решение 69/243. Освен това фактът, че предходните конкретни нарушения не са взети предвид като утежняващи отговорността обстоятелства при изчисляване на глобата в рамките на Решение 2003/2, не пречи на Комисията да направи това в рамките на последващо решение.

63      Относно твърдението за нарушение, изведено от погрешно изчисляване на увеличението, Комисията подчертава, че BASF смесва началния размер (вж. точка 15 по-горе) с основния размер на глобата, така както той е определен в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението (вж. точка 17 по-горе). Именно върху този последен размер трябва да се прилага всяко увеличаване поради утежняващи отговорността обстоятелства в съответствие с Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 59 по-горе, което Комисията твърди, че е направила в случая.

 Съображения на Първоинстанционния съд

64      Още в началото следва да се отхвърли доводът на BASF, според който признаването на повторност на нарушението предполага, че нарушенията се отнасят до един и същ пазар на продукти. Всъщност достатъчно е Комисията да е изправена пред две нарушения, попадащи в приложното поле на една и съща разпоредба от Договора за ЕО.

65      По-нататък следва да се посочи, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 представляват съответната правна основа, по силата на която Комисията може да налага глоби на предприятия и сдружения от предприятия за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Съгласно тези разпоредби при определяне на размера на глобата трябва да се вземат предвид продължителността и тежестта на нарушението. Тежестта на нарушението се определя в зависимост от много други данни, по отношение на които Комисията има свобода на преценка. Отчитането на утежняващите отговорността обстоятелства при определянето на глобата е съвместимо със задачата на Комисията да гарантира спазването на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точки 24 и 25).

66      Освен това анализът на тежестта на извършеното нарушение трябва да отчита евентуалното наличие на повторност (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 91 и Решение на Съда по дело Groupe Danone/Комисия, точка 65 по-горе, точка 26), като последната може да оправдае съществено увеличение на основния размер на глобата (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 293). В светлината на тази съдебна практика следва да се отхвърлят твърденията на BASF, според които, от една страна, тези предходни нарушения нямали никакво влияние върху тежестта на въпросното нарушение, а от друга страна, липсвала ясна правна основа за прилагане на увеличението поради повторност на нарушението.

67      Относно твърдението за нарушение, изведено от претендирано задължение за признаване на ограничение във времето на възможността да се отчита евентуална повторност, следва да се посочи, че липсата на максимален срок за установяване на наличието на повторност в Регламент № 17 и в Регламент № 1/2003 или в Насоките не нарушава принципа на правната сигурност. Всъщност установяването и преценката на характеристиките, специфични за повторността на нарушението, са част от правото на преценка, с което Комисията разполага при избора на факторите, които да се вземат предвид с цел определяне на размера на глобите. В тази връзка Комисията не би могла да бъде обвързана от евентуален давностен срок за подобна констатация. В това отношение следва да се напомни, че повторността е важен елемент, който Комисията следва да подложи на преценка, като се има предвид, че отчитането му има за цел да поощри предприятията, склонни да се отклоняват от правилата за конкуренция, да променят поведението си. Ето защо Комисията може във всеки конкретен случай да вземе предвид данните, потвърждаващи склонността към подобно отклонение, включително времето, което е изтекло между разглежданите нарушения (Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 65 по-горе, точки 37—39).

68      В конкретния случай решенията, които Комисията посочва, за да мотивира преценката си относно повторността на нарушението (вж. точка 18 по-горе), доказват, че BASF е нарушило правилата в областта на конкуренцията през периода 1964—1967 г. (определяне на процентно повишаване на цените и на условията за неговото прилагане в сектора на оцветителите) и през периода от август 1980 г. до май 1984 г. (определяне на „целеви“ цени и на „целеви“ квоти и планиране на съгласувани инициативи, целящи да повишат нивото на цените и да следят за неговото прилагане).

69      Следва да се счита, че последното от тези нарушения само по себе си може да оправдае прилагането на увеличение с 50 % от основния размер на наложената на BASF глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Michelin/Комисия, точка 66 по-горе, точка 293).

70      При всички случаи Първоинстанционният съд подчертава, че упражняването на неговата пълна юрисдикция може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, които не се споменават в решението по същия начин, както това се изисква по силата на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 40).

71      В рамките на това следва да се вземе предвид фактът, че BASF е обект и на Решение 86/398/ЕИО на Комисията от 23 април 1986 година относно прилагането на член [81 ЕО] (IV/31.149 — Полипропилен) (ОВ L 230, стр. 1). В резултат на Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 1991 г. по дело BASF/Комисия (T‑4/89, Recueil, стр. II‑1523) на BASF се налага глоба от 2,125 милиона ECU за участието му в споразумения и съгласувани практики с цел определяне на търговска политика, фиксиране на целеви цени и договаряне на мерки за тяхното постигане, увеличение на цените и подялба на пазара от края на 1978 г. или от началото на 1979 г. до ноември 1983 г. Запитана по време на съдебното заседание, Комисията не може да обясни грешката в това решение, макар че тя фигурира в точка 29 от изложението на възраженията.

72      С оглед на този елемент се налага изводът, че от 1964 г. до 1993 г. BASF се е намирало в положение на очевидно нарушение на правилата на конкуренцията в продължение на около 13 години. В резултат на това увеличението с 50 % на основния размер е подходящо.

73      Относно твърдението за нарушение, изведено от погрешното изчисляване на увеличението поради повторността на нарушението, то също трябва да се отхвърли, тъй като произтича от смесване от страна на BASF на понятията за начален размер и основен размер (вж. точки 15—17 по-горе). Всъщност според точка 229 от Решение по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 59 по-горе, което BASF посочва в подкрепа на своето твърдение, процентите, съответстващи на увеличения или на намаления, които се налагат поради утежняващи или смекчаващи обстоятелства, трябва да се прилагат към основния размер на глобата, определен въз основа на тежестта и на продължителността на нарушението. Точно това обаче Комисията е направила в случая, както показва съображение 219 от Решението (вж. точки 17 и 18 по-горе). При всички случаи следва да се подчертае, че при обстоятелствата в конкретния случай методът на изчисляване, предложен от BASF, би довел до същия резултат.

74      Следователно второто правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

4.     По третото посочено от BASF правно основание, изведено от погрешно приложение на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

 Доводи на страните

75      BASF счита, че намалението с 20 %, което му е предоставено по точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. точка 22 по-горе), е твърде незначително в светлината на обхвата на неговото сътрудничество. В приложение на принципа на пропорционалността Комисията била длъжна да предостави намаления, пропорционални на сътрудничеството на всяко предприятие. Според постоянната практика на Комисията BASF имало право на намаление от 10 % поради факта на неоспорване на действителността на вменените му факти. От това следвало, че неговото ранно, пълно и доброволно сътрудничество под форма, различна от неоспорването на фактите, заслужавало много по-значително намаление от предоставените 10 %.

76      Всъщност Решението не предоставяло обективен и точен отчет на сътрудничеството на BASF, поради това че описвало неправилно съдържанието на някои съобщения, не споменавало нищо относно други съществени аспекти на това сътрудничество и така не позволявало на BASF да прецени направената от Комисията оценка по отношение на някои аспекти на сътрудничеството. Според BASF тези недостатъци свидетелстват и за нарушение на принципа на добро управление.

77      В подкрепа на своите твърдения BASF поддържа, че в Решението Комисията:

–        не се позовава на неговото писмо от 6 май 1999 г., с което то я информира за съществуването на незаконни споразумения в сектора на витамините, по повод на които властите на Съединените щати са започнали разследване, и иска среща, на която това да се обсъди подробно. BASF счита, че Комисията е загубила това писмо,

–        не се позовава на състояла се на 17 май 1999 г. среща, по време на която то описва серия от тайни споразумения и предоставя сведения, които са допринесли по същество за установяване на нарушението, сред които сключването, тогава предстоящо, на съдебна спогодба с властите на Съединените щати, подписано в крайна сметка на 19 май 1999 г. и отнасящо се също така за холин хлорида,

–        не се позовава на неговото писмо от 21 май 1999 г., с което то предоставя документи относно воденото в Съединените щати разследване. BASF счита, че Комисията е загубила това писмо,

–        погрешно представя неговото съобщение от 23 юли 1999 г.,

–        прави непълно описание на искането за предоставяне на информация от 26 май 1999 г. по такъв начин, че не признава доклада от 15 юни, както и съобщението от 23 юни 1999 г. за доброволно предоставени,

–        погрешно приема неговото съобщение от 16 юли 1999 г. за отговор на искането за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г.

78      Невъзможно било да се обясни пропускането на писмото от 6 май 1999 г. и на срещата от 17 май 1999 г., тъй като в съображение 127 от Решение 2003/2 е направено позоваване на тях.

79      Загубата от страна на Комисията на съществени елементи от преписката ѝ попречила да получи пълна представа за сътрудничеството на BASF. Така последното не могло да открие в преписката на Комисията писмата от 6 и от 21 май 1999 г., нито посочване (под формата на докладни записки или протоколи, съставени от длъжностни лица на Комисията) на срещата от 17 май 1999 г.

80      Стойността на предоставените на Комисията данни не можела да се оспорва, поради това че последната не е приела представянето на допълнителни доказателства под формата по-специално на устни свидетелски показания, предложени от BASF, като настоявала да получи само писмени доказателства. Това настояване лишило BASF от възможността да представи важни сведения, което то е можело да направи писмено, ако Комисията беше изяснила своята теза в отговор на писмото от 6 май 1999 г. Това поведение на Комисията било в противоречие с принципа на добро управление.

81      Според BASF Комисията е трябвало да осигури съставянето на надлежен протокол от срещата от 17 май 1999 г. Дори стенографските бележки, запазени от отговарящото за преписката лице, показвали, че срещата била съществено важна и на нея били обсъдени подробно няколко сектора, сред които и този на холин хлорида, което Комисията не оспорвала. Пропускът тези бележки да бъдат включени в преписката относно холин хлорида също представлявал нарушение на принципа на добро управление.

82      BASF твърди, че по време на тази среща е предоставило сведения, които са допринесли по същество за установяване на нарушението (идентифициране на тайните споразумения, засегнати продукти и предприятия, продължителност, предстоящо сключване на съдебна спогодба с американското министерство на правосъдието по-специално относно холин хлорида). Това според BASF се доказва с декларация от 24 февруари 2005 г., съставена от неговия правен съветник г‑н J. Scholz, която то нарича „декларацията „Scholz“.

83      След събранието от 17 май 1999 г. BASF е считало, че е направило всичко, за да се ползва от възможно най-голямото намаление съгласно Известието за намаляване и освобождаване от отговорност от 1996 г. При тези обстоятелства BASF счита, че неговите последващи съобщения само потвърждавали под формата на писмено доказателство устно предадените сведения, поради което се налага писмените елементи да се считат за предадени по време на тази среща. Всички тези данни били предоставени доброволно, което Комисията не посочвала в Решението. Освен това Комисията не оспорвала, че данните по точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. могат да бъдат предадени устно.

84      Относно доклада от 15 юни 1999 г. BASF подчертава, че той не бил предаден в отговор на искането за предоставяне на информация от 26 май 1999 г., а на искането за писмени доказателства, което Комисията изразила по време на срещата от 17 май 1999 г. Съставянето на посочения доклад започнало преди изпращането на това искане за предоставяне на сведения. Този факт освен това бил доказан от съобщението на BASF от 21 май 1999 г. Освен това този доклад предоставял сведения и относно витамините, които не били обект на искането от 26 май 1999 г., каквито са витамин D3 и каротеноидите. Именно искането на Комисията да получи писмен доклад било това, което предизвикало закъснение в предаването на информацията. При все това предложените от BASF разговори с неговите служители щели да бъдат ефикасно средство за събиране на необходимите доказателства. Съобщението от 23 юни 1999 г., което представлявало допълнение на доклада от 15 юни 1999 г., също било предоставено по инициатива на BASF. Това съобщение от 23 юни 1999 г. съдържало допълнителни доказателства, които Комисията не притежавала по това време и които се отнасяли до срещата в Ludwigshafen (вж. точка 4, по-горе). Освен това съобщението от 16 юли 1999 г. също допълвало поисканите по време на срещата от 17 май 1999 г. доказателства и трябвало да се счита за доброволно. То засягало изпълнението на въпросните договорености и предоставяло доказателства за тях. Съобщението от 4 ноември 2002 г. (вж. точка 22 по-горе) също съдържало серия от релевантни материали по-специално относно две срещи на картела.

85      При всички случаи направеното в Решението разграничение между доброволни и недоброволни съобщения било погрешно, като се има предвид, че едно искане на Комисията за предоставяне на информация не може да бъде определящо за минимизиране на сътрудничеството на предприятието по смисъла на точка Г, параграф 2, първо тире от Известието относно сътрудничеството от 1996 г.

86      Така според BASF Комисията греши, като смята, че докладът от 15 юни 1999 г. и съобщенията от 23 юни, 16 юли 1999 г. и от 4 ноември 2002 г. не са допринесли по същество за установяване на нарушението. Комисията впрочем не обяснила защо е чакала шест седмици след изпращането на данните от Bioproducts (7 май 1999 г., вж. точка 22 по-горе), преди да изпрати искането за предоставяне на информация от 22 юни 1999 г. — дата, на която тя разполагала с всички елементи, предоставени на срещата от 17 май 1999 г. и в доклада от 15 юни 1999 г. В действителност представените от Bioproducts документи не съдържали нито подробна, нито изчерпателна информация, за разлика от предложените такива от BASF на 17 май и 15 юни 1999 г., в които се споменавали проведените събрания, както и имената на участниците, и които позволили на Комисията да започне своето разследване. Освен това предоставената от Chinook информация шест месеца преди писмените становища на Bioproducts и BASF (вж. точка 3 по-горе) имала ограничена стойност и отчасти била без значение, като поради тази причина Комисията не била започнала разследване по това време. При всички случаи именно срещата от 17 май 1999 г. била това, което подтикнало Комисията да поиска информация относно холин хлорида.

87      Комисията потвърждава, че предоставеното на BASF намаление с 20 % се разглежда като намаление от 10 % за неоспорване на действителността на фактите и намаление от 10 %, основано на съобщаването на доказателства. Впрочем тя оспорва основателността на твърденията на BASF.

 Съображения на Първоинстанционния съд

88      Точка Г от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. има следното съдържание:

„Г. Значително намаляване на размера на глобата

1.      Когато дадено предприятие сътрудничи, без да са налице всички изложени в точки Б и В условия, то може да се ползва с намаление от 10 % до 50 % от размера на глобата, която би била наложена при липса на сътрудничество.

2.      Такава хипотеза може да е налице, когато:

–        преди изпращане на изложението на възраженията предприятието предостави на Комисията информация, документи или други доказателства, които допринасят за потвърждаване на наличието на извършеното нарушение,

–        след получаване на изложението на възраженията предприятието уведоми Комисията, че не оспорва съществуването на фактите, върху които тя е основала обвиненията си.“ [неофициален превод]

89      Както това е споменато в точка Д, параграф 3 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., последното поражда правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. С оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия са могли да изведат от това известие, Комисията е длъжна да се съобразява с тях в преценката на сътрудничеството на въпросното предприятие при определяне на размера на наложената му глоба (вж. Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 488 и цитираната съдебна практика).

90      Освен това следва да се посочи, че за да може дадено предприятие да се ползва от намаление на глоба поради неговото сътрудничество по време на административното производство, то поведението му трябва да улесни задачата на Комисията, която се изразява в установяване и наказване на нарушенията на общностните правила на конкуренцията (Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T–38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 505).

91      Както е видно от самото съдържание на точка Г, параграф 2 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., и в частност от въвеждащите думи „такава хипотеза може да е налице, когато […]“, Комисията разполага с право на преценка относно намаленията, които предоставя в приложение на това известие (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 394).

92      Впрочем намаление, основано на Известието относно сътрудничеството от 1996 г., би могло да бъде оправдано само когато предоставената информация и по-общо поведението на съответното предприятие могат в това отношение да се разглеждат като показващи действително сътрудничество от негова страна. Както произтича от самото понятие за сътрудничество, изложено в текста на Известието относно сътрудничеството от 1996 г., и по-специално от въведението и от точка Г, параграф 1 от това известие, всъщност може да бъде предоставено намаление въз основа на споменатото известие единствено когато поведението на съответното предприятие свидетелства за такъв дух на сътрудничество (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 91 по-горе, точки 395 и 396). Следователно не би могло да се счита като отражение на такъв дух на сътрудничество поведението на предприятие, което макар че не е било длъжно да отговаря на поставен от Комисията въпрос, е дало непълен и подвеждащ отговор (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Комисия/SGL Carbon, C‑301/04 P, Recueil, стр. I‑5915, точка 69).

93      Основателността на настоящото правно основание следва да се прецени в светлината на тези съображения.

 По документа от 6 май 1999 г.

94      Важно е да се посочи, че документът от 6 май 1999 г. отразява, без да дава подробности, водените в Съединените щати разследвания по-специално срещу BASF в областта на витамините. Със съобщаването на този документ BASF се ограничава да помогне (съвместно с предприятието Hoffman-La Roche, което вече е било установило контакт с Комисията два дни по-рано) в рамките на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. и да поиска среща по този въпрос с кабинета на отговорния член на Комисията.

95      Явно е, че липсата на позоваване на този документ в Решението не би могла да засегне оценката на Комисията относно сътрудничеството на BASF. Този документ не съдържа никакъв намек за световния картел на холин хлорида (в който впрочем Hoffman-La Roche не е участвало), нито за картела, създаден от европейските производители на този витамин. В най-добрия случай, при това по имплицитен начин, този документ е можел да се отнася единствено до световния картел за холин хлорида, без обаче да съдържа „информация, документи или други доказателства, които могат да допринесат за потвърждаване наличието на извършено нарушение“ по смисъла на точка Г, параграф 2 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точка 507).

 По срещата от 17 май 1999 г.

96      Следва да се отбележи, че от тази среща не е бил съставен никакъв протокол нито на самия ден, нито впоследствие и че тя не е била обект на аудио запис. BASF разкрива пропуска на Комисията да спази тези изисквания, без обаче по никакъв начин да твърди, че то действително е поискало от институцията да се съобрази с тях. При тези обстоятелства не може да се твърди, че последната е нарушила принципа на добрата администрация (вж. в този смисъл Решение по дело „Витамини“, точка 43 по-горе, точки 501, 502 и 509).

97      Налага се да се отбележи, че BASF не изразява ясно становище относно информацията за холин хлорида, която претендира, че е предоставило по време на тази среща, проведена между длъжностните лица на Комисията, представителите на BASF и тези на Hoffman-La Roche. Относно писмените доказателства, свързани със съдържанието на тази среща, преписката съдържа запазени от длъжностно лице на Комисията стенографски бележки. От своя страна BASF представя в своите писмени становища откъси от декларацията „Scholz“, която прилага към своята жалба. Относно преценката на тази декларация като доказателствено средство следва да се отбележи, че Процедурният правилник допуска страните да могат да представят подобни декларации. Тяхната преценка обаче се запазва за Първоинстанционния съд, който може, ако описаните в тях факти са от решаващо значение за разрешаването на спора, да нареди под формата на процесуални действия по събиране на доказателства изслушването на автора на такъв документ в качеството на свидетел (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 24 октомври 2003 г. по дело Heurtaux/Комисия, T‑172/03, непубликувано в Recueil, точка 3). В конкретния случай не е необходимо приемане на подобна мярка.

98      Стенографските бележки дават непълна представа за това, което е било обсъждано по време на срещата от 17 май 1999 г. Въз основа на последните обаче е очевидно, че Комисията, Hoffman-La Roche и BASF са обсъдили основно предварителни аспекти на евентуално сътрудничество, довело до обявяване на съществуването на картели относно неопределен брой витаминни продукти. Било е обсъдено желанието на предприятията да сътрудничат, състоянието на производството в Съединените щати, предстоящите етапи относно разгласяването на данни, отнасящи се по-специално до висящите искове на групата от дружества в Съединените щати, планирането във времето и тезата на Комисията относно това какво предполага за предприятията едно сътрудничество. Единственото позоваване на холин хлорида се намира на третата страница, където просто се посочва, че споменатият продукт е бил предмет на тайни договорености. Следователно BASF не би могло да претендира, че въпросните бележки доказват, че са били предоставени съществени сведения като имената на участващите предприятия (посочено е единствено участието на японските предприятия, но без никаква връзка с картела на холин хлорида) или продължителността на нарушението. Относно факта, че е имало тайни договорености относно холин хлорида, достатъчно е да се напомни, че много преди въпросното събрание Комисията е знаела за това благодарение на съобщението на Chinook (вж. точка 3 по-горе).

99      В декларацията „Scholz“ се посочва (точка 10): „[по време на тази среща BASF обяви], че участва в незаконни дейности, свързани с холин хлорида, включително смеси и премикси, както това е видно от собствения отчет на Комисията за срещата. Също така ние информирахме длъжностните лица, че незаконните споразумения, свързани с основните витамини, са засегнали европейския пазар, включително всички основни европейски и японски производители на витамини. Ние посочихме поименно основните участващи играчи за основните витамини — това несъмнено са Takeda, Eisai, Merck и Rhône-Poulenc. Представителите на Европейската комисия не изглеждаха заинтересувани от имената на другите участници. В светлината на относително ограничения брой производители на другите витамини, включително холин хлорида, идентичността на други участници в евентуален пазар е могла при всички случаи да бъде лесно разкрита от Европейската комисия.“ Следователно ясно проличава, че тази среща се е отнасяла до всички създадени в световен мащаб картели, обхващащи значителен брой витаминни продукти. Тя следователно не се е отнасяла специално за холин хлорида, за който са били предоставени много малко данни, освен вече известния на Комисията факт, че е бил организиран картел относно този продукт.

100    От тази декларация впрочем произтича, че Комисията настоява за предаването на писмени сведения под формата на доклад. В тази връзка точка 12 от декларацията посочва:

„[Тогавашният генерален директор на ГД IV] ни каза, че Европейската комисия предпочита „традиционния“ начин за събиране на сведения, т.е. получаване на сведения в писмена форма с „обичайните подробности“, като например описване на срещите, местата, датите, участниците и обсъжданите теми. При тези обстоятелства аз предложих на [генералния директор] BASF да предостави на Комисията пълен доклад относно последствията за Европейския съюз […]. [Генералният директор] веднага отбеляза своето съгласие с това предложение.“

101    Въпросният доклад е този от 15 юни 1999 г. (вж. точки 21 и 84 по-горе). В част Ж от него, която се отнася до холин хлорида и съдържа три страници, BASF се позовава на състояли се между пролетта на 1992 г. и ноември 1992 г. четири срещи на световния картел на холин хлорида, включително и срещата от Ludwigshafen, както и на шест други срещи до провеждането на тази от април 1994 г. в Johor Bahru. Докладът отбелязвал също, че до края на 1996 г. е имало други срещи относно износа към Южна Америка и Латинска Америка, но без резултат за участниците. Като се има предвид, че според изявленията на BASF докладът от 15 юни 1999 г. съдържал пълно изложение на събитията, свързани с договореностите относно холин хлорида, не е вероятно срещата от 17 май 1999 г. да е довела до предаването на по-изчерпателни данни. Това се потвърждава от самата жалба, където в точка 153 е посочено, че „единствената причина, поради която BASF не е предоставило допълнителните подробни устни сведения веднага, е настояването от страна на Комисията за писмени доказателства“. Освен това в точка 11 от декларацията „Scholz“ е посочено, че въпросната среща е продължила около един час, поради което явно не е било възможно да се направи подробно представяне на различните световни картели, които са засягали тринадесет витаминни продукта, а именно дванадесетте продукта по преписката „Витамини“, точка 39 по-горе, към които се добавя холин хлоридът.

102    Позоваването на предстоящото към този момент сключване на съдебна спогодба с американските власти също е напълно безполезно за Комисията, като се има предвид, че тази информация сама по себе си не съдържа никакво съществено доказателство относно европейския пазар на холин хлорида.

103    От това следва, че не би могло да се приеме твърдението на BASF, според което предоставената на 17 май 1999 г. информация позволила на Комисията да докаже нарушение на общностното право на конкуренцията. Всъщност обикновеният преглед на част IV от Решението, озаглавена „Изложение на фактите“, показва, че неговата фактическа основа (която съдържа 25 страници) съдържа далеч по подробни и съществени данни в сравнение с общите сведения, до които BASF се е ограничило както по време на срещата от 17 май 1999 г., така и в доклада от 15 юни същата година.

104    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от отказа на Комисията да приеме доказателства под формата на устни свидетелски показания, които според BASF е можело се представят в кратък срок, то също тряk