Дело T‑374/04

Федерална република Германия

срещу

Комисия на Европейските общности

„Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план за разпределение на квоти на Германия — Мерки за корекции ex post на броя на квотите, разпределени на инсталациите — Решение за отхвърляне от страна на Комисията — Равно третиране — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Общностно право — Принципи — Принцип на субсидиарност

(член 5, втора алинея ЕО, членове 174—176 EО, членове 211 EО и 226 EО, член 249, трета алинея EО)

2.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)

(съображение 5, член 1, член 9, параграф 3 и член 10 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)

(членове 211 EО и 226 EО; Регламент №°2216/2004 на Комисията; член 9 и член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета и приложение III към нея)

4.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)

(член 249 EО; член 9, параграфи 1 и 3 и член 10 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета и приложение III към нея)

5.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Цел

(съображения 2, 5, 7 и 20 и член 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)

6.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Критерии, приложими към националните планове за разпределение на квоти (НПР)

(съображение 7 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета и критерий № 10 от приложение III към нея)

7.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Критерии, приложими към националните планове за разпределение на квоти (НПР)

(съображения 5, 7 и 20, член 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, приложение I и критерий № 10 от приложение III към нея)

8.      Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Критерии, приложими към националните планове за разпределение на квоти (НПР)

(член 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета и критерий № 5 от приложение III към нея)

9.      Актове на институциите — Мотиви — Задължение — Обхват

(член 253 EО; член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Ако директива не предписва формата и средствата за постигането на даден резултат, свободата за действие на държавата-членка по отношение на подходящите форми и средства за постигане на споменатия резултат по принцип остава пълна. Независимо от това държавите-членки са длъжни, в рамките на оставената им от член 249, трета алинея ЕО свобода, да подбират най-подходящите средства за осигуряване на полезния ефект на директивите. Освен това от посоченото следва, че при липса на общностни правила, които да предписват ясно и точно формата и средствата, до които държавата-членка трябва да прибегне, Комисията е длъжна при упражняването на своите контролни правомощия по силата по-специално на членове 211 ЕО и 226 ЕО надлежно да докаже, че способите, използвани от държавата-членка във връзка с това, противоречат на общностното право.

Единствено посредством прилагането на тези принципи може да се осигури спазването на принципа на субсидиарност, прогласен в член 5, втора алинея ЕО и задължителен за общностните институции при упражняване на техните законодателни функции. По смисъла на този принцип в областите, които не са от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки, и поради обхвата или последиците на предлаганото действие могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността. Следователно в област като тази на околната среда, уредена от членове 174 ЕО—176 ЕО, в която компетенциите на Общността и на държавите-членки са разделни, тежестта на доказване е възложена на Комисията, за да докаже в каква степен компетенциите на държавата-членка, а следователно и нейната свобода за действие, са ограничени.

(вж. точки 78 и 79)

2.      Макар и държавата-членка да разполага с определена свобода на действие при транспонирането на Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61, не по-малко вярно е, че по силата на член 9, параграф 3 от посочената директива Комисията, от една страна, има право да проверява съответствието на приетите от държавата-членка мерки с посочените в приложение III критерии и с разпоредбите на член 10 от споменатата директива, а от друга страна, самата тя разполага със свобода на действие при упражняването на този контрол, доколкото той предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове посредством икономична и икономически ефективна схема за търговия с квоти, както е видно от член 1 и съображение 5 от същата директива.

От това следва, че в рамките на своя контрол за законосъобразност в това отношение общностният съд упражнява пълен контрол по отношение на правилното прилагане от Комисията на релевантните правни разпоредби, чието значение трябва да се определя в съответствие с признатите от съдебната практика методи на тълкуване. От друга страна, общностният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това той е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали компетентният орган явно не е излязъл извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени.

(вж. точки 80 и 81)

3.      Фактът, че член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61 задължава държавата-членка да вземе решението си за разпределение въз основа на своя национален план за разпределение на квоти (НПР), разгледан от Комисията по силата на член 9 от споменатата директива и евентуално изменен по нейно искане, не означава задължително, че последващо изменение на индивидуалните разпределения на квоти повече не е възможно. Всъщност според член 11, параграф 1, второ изречение in fine, тълкуван във връзка с критерий № 9 от приложение III към Директива 2003/87, съдържанието на решението за разпределение зависи и от второто консултиране на обществеността. Посоченото второ консултиране се провежда обаче едва след разглеждането от Комисията на нотифицирания НПР и трябва да може да доведе до изменение на разпределението, което държавата-членка предлага да приеме със своето решение за разпределение, за да не се превърне посоченото консултиране в безпредметно, а коментарите на обществеността в напълно теоретични.

Така при липсата в член 11, параграф 1 на изрична забрана за последващи изменения на индивидуалното отпускане на квоти за емисии на парникови газове, НПР и решението за разпределение могат изрично да предвиждат подобна възможност за изменение, при условие че критериите за неговото прилагане са обективно и прозрачно определени.

Ако тези допълнителни критерии не представляват критерии, определени в приложение III към Директива 2003/87, контролните правомощия на Комисията по член 9, параграф 3 от тази директива задължително се стесняват и ограничават до въпроса дали тези допълнителни критерии — въведени от държавата-членка при упражняване на оставената ѝ за транспониране на споменатата директива свобода на преценка — отговарят на условията за обективност и прозрачност. Това евентуално последващо изменение на индивидуалните разпределения на квоти, настъпващо след решението за разпределение по смисъла на член 11, параграф 1 от посочената директива, не води до изгубване от Комисията на всякаква възможност за контрол, като се има предвид постоянният надзор, който последната упражнява посредством способите за проверка и управление, предвидени от Регламент № 2216/2004 за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87 и Решение № 280/2004, както и общото правомощие за надзор, предоставено ѝ на основание членове 211 ЕО и 226 ЕО, което ѝ позволява да предприема действия във всеки момент, ако е налице нарушение на общностното право.

(вж. точки 105 и 106)

4.      Разработените от Комисията указания в рамките на Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61, макар и да се основават на изрично правно основание, предвидено в член 9, параграф 1, първа алинея, последно изречение от Директива 2003/87, според което Комисията разработва указания за прилагане на критериите, включени в списъка в приложение III, не съответстват на никой от актовете на вторичното общностно право, предвидени в член 249 ЕО. Следователно указанията спадат към категорията норми, които сами по себе си по принцип нямат автономно задължително действие спрямо трети лица и към които Комисията прибягва често в своята административна практика, за да структурира и направи по-прозрачно упражняването на своята дискреционна и надзорна власт.

Като приема обаче правила за административно поведение, целящи да породят външни последици, и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава, така че не би могла да се отклонява от тези норми, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на общностното право като принципите за равно третиране, за правна сигурност или за защита на оправданите правни очаквания. Следователно когато взема мерки, които противоречат на нейните указания, последните могат да бъдат противопоставени на Комисията, по-специално от страна на държавите-членки, които са техните адресати.

Така Комисията е длъжна да даде споменатите указания, по-специално що се отнася до най-съществените аспекти, с възможно най-голяма яснота и точност. Още повече правомощието по контрол и по отхвърляне на националните планове за разпределение на квоти (НПР), упражнявано от Комисията по силата на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, е силно стеснено, ограничавайки се до разглеждане на съвместимостта на НПР единствено с критериите на приложение III и единствено с разпоредбите на член 10 от споменатата директива.

Следователно при липсата в указанията на Комисията на каквото и да било позоваване на въпроса за законосъобразността на корекции ex post в посока намаляване на броя на индивидуално разпределените квоти и за свободата на действие на държавата-членка в тази връзка, Комисията не би могла валидно да противопостави на държавата-членка забраната за споменатите корекции под страх от нарушение на посочените принципи за правната сигурност и за защита на оправданите правни очаквания, а обратно — държавата-членка трябва да ѝ противопостави въпросната липса на позоваване, освен ако това не противоречи на други разпоредби на общностното право, по-специално на разпоредбите на общностното право от по-висок ранг.

(вж. точки 110—112 и 116)

5.      Основната декларирана цел на Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61 е да намали съществено емисиите на парникови газове с оглед спазване на задълженията на Общността и на държавите-членки по Протокола от Киото. Посочената цел трябва да се постигне при спазване на редица подцели и посредством прибягването до определени инструменти. Основен инструмент в това отношение представлява общностната схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (член 1 и съображение 2 от директивата), чието функциониране се определя от няколко подцели, а именно поддържането на икономични и икономически ефективни условия, запазването на икономическото развитие и на заетостта, както и на целостта на вътрешния пазар и на условията за конкуренция (член 1 и съображения 5 и 7 от същата директива). Директивата стимулира освен това използването на особен вид инструмент, а именно технологиите с по-висока енергийна ефективност, при които се отделят по-малко емисии на единица продукция (съображение 20 от споменатата директива).

(вж. точка 124)

6.      Критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61, който препраща към разпределението на квоти на изброените в национален план за разпределение на квоти инсталации, представлява общностна разпоредба относно разпределението на квоти от държавите-членки по смисъла на съображение 7 от споменатата директива и съответно е предназначен да спомогне за запазване целостта на вътрешния пазар и за избягване на деформации на конкуренцията. Следователно в рамките на телеологическото тълкуване на този критерий, подцелите, представляващи запазване целостта на вътрешния пазар и избягване на деформациите на конкуренцията, придобиват особено значение.

(вж. точка 125)

7.      За целите на прилагането на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61 към корекции ex post, предвидени от национален план за разпределение на квоти (НПР), които са свързани главно с измененията в производствения обем, в качеството на релевантни критерии следва да се отчитат по-специално, първо — съществуващата връзка между производствения обем и процента на емисии с оглед на целта за намаляване на емисиите, второ — съществуващата връзка между тази цел и целта за запазване на икономични и икономически ефективни условия (член 1 от споменатата директива), трето — целта за намаляване на емисиите посредством технологични подобрения (съображение 20 от същата директива) и четвърто — целта за запазване на целостта на вътрешния пазар и за избягване на деформации на конкуренцията (съображение 7 от споменатата директива).

Макар и да е вярно, че корекции ex post на квоти, разпределени с НПР, които са свързани главно с измененията в производствения обем, тоест с изменение в броя на произведените единици, а не с изменение на процента на емисии на дадена инсталация, могат да изменят реализацията на целта по ефикасно функциониране на пазара за търговия по смисъла на член 1 и на съображение 5 от Директива 2003/87, доколкото възпират операторите да намаляват производствения обем на техните инсталации и по този начин да снабдяват този пазар с квоти на емисии, тази констатация не е достатъчна, за да може да се установи, че споменатите корекции увреждат основната цел на директивата, а именно намаляването на съвкупността на емисиите на парникови газове по посочената разпоредба.

По отношение на съществуващата връзка между целта за намаляване на емисиите и целта за запазване на икономични и икономически ефективни условия, намаляване на производствения обем, което не е задължително под формата на намаляване на цялостния процент на емисиите, би могло да доведе до недостатъчно снабдяване на разглеждания пазар на стоки, доколкото производството не е достатъчно за удовлетворяване на търсенето на тези пазари — положение, което, макар и да произтича от икономическата логика на пазара за търговия, изглежда трудно съвместимо с целта за запазване на икономични и икономически ефективни условия, що се отнася до секторите на дейност и до разглежданите пазари на стоки като посочените в приложение I към Директива 2003/87. Критериите за икономичност и икономическа ефективност обаче се прилагат не само спрямо функционирането на пазара за търговия като такъв, а и спрямо секторите на дейност, посочени в споменатото приложение I, които са подчинени на целта за намаляване на емисиите, като стоманодобивния и енергийния сектор.

Що се отнася до целта за намаляване на емисиите посредством технологични подобрения, посочените корекции ex post — макар и да могат да възпрат операторите от понижаване на техния производствен обем за намаляване на емисиите — не накърняват целта за стимулиране на операторите да инвестират в развитието на технологии с по-висока енергийна ефективност, нито пък накърняват сигурността на подобни инвестиции. Напротив, доколкото тези корекции възпират операторите да намалят своето производство в противоречие със собствените си предвиждания, предвид ограниченото количество разполагаеми квоти за емисии те могат да засилят насърчението за намаляване на емисиите посредством инвестиции в подобряване на енергийната ефективност на производствената технология. Всъщност употребата на нови, екологично по-ефикасни производствени технологии, доколкото те намаляват емисиите на единица продукция, може от една страна да допринесе съществено за основната цел за намаляване на емисиите, а от друга — да запази икономичните и икономически ефективни условия както на пазара за търговия, така и на съответните стокови пазари, тъй като не води до намаляване на производствения обем, което може да бъде вредно за тяхното правилно функциониране. Това показва също, че инвестирането в технологии с по-висока енергийна ефективност представлява ако не превъзхождащ, то поне равностоен инструмент на този за намаляване на производствения обем с оглед съчетаването на целта за съществено намаляване на емисиите и тази за запазването на икономични и икономически ефективни условия както на пазара за търговия, така и на въпросния стоков пазар.

В резултат на това единствено фактът, че корекции ex post могат да възпрат операторите от намаляване на техния производствен обем, и следователно на процента на техните емисии, не е достатъчен, за да постави под въпрос тяхната законосъобразност с оглед на всички цели на Директива 2003/87.

(вж. точки 129, 130, 134, 136, 137, 139, 140 и 148)

8.      Критерий № 5, чиято редакция изрично се позовава на понятието за дискриминация, е специалното приложение на общия принцип за равно третиране в рамките на изпълнението на Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61 от държавите-членки, и по-специално в рамките на разпределението на квоти, извършвано въз основа на национални планове за разпределение на квоти. В този контекст с оглед определянето дали в конкретен случай относно прилагането на корекции ex post Комисията правилно е приложила принципа за равно третиране, следва на първо място да се разгледа въпросът дали тя надлежно е проверила дали разглежданите оператори се намират или не в положение, аналогично на това на други оператори на инсталации. Всъщност Комисията не би могла да се задоволи да потвърди наличието на неравно третиране, без предварително да е разгледала с полагане на цялата необходима грижа релевантните в това отношение факти — а именно необходимостта от извършване на сравнение между положенията на съответните лица и възможността за обективна обосновка на дискриминацията — и без надлежно да ги е взела предвид за обосновка на своето заключение.

(вж. точки 153, 154 и 163)

9.      Зачитането на задължението за мотивиране на основание на член 253 ЕО, както е препотвърдено то в член 9, параграф 3, последно изречение от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61 във връзка с приетите от Комисията решения за частично или цялостно отхвърляне на национален план за разпределение на квоти, разкрива още по-основополагащо значение поради това, че упражняването на контролното правомощие на Комисията на основание на споменатия член 9, параграф 3 предполага комплексни икономически и екологични оценки и че контролът върху законосъобразността и основателността на тези оценки от общностния съд е ограничен.

(вж. точка 168)

РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети разширен състав)

7 ноември 2007 година(*)

„Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план за разпределение на квоти на Германия — Мерки за корекции ex post на броя на квотите, разпределени на инсталациите — Решение за отхвърляне от страна на Комисията — Равно третиране — Задължение за мотивиране“

По дело T‑374/04

Федерална република Германия, за която първоначално се явяват г‑н C.‑D. Quassowski, г‑жа A. Tiemann и г‑жа C. Schulze-Bahr, впоследствие г‑жа Schulze-Bahr и г‑н M. Lumma, в качеството на представители, подпомагани от адв. D. Sellner и адв. U. Karpenstein, avocats,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н U. Wölker, в качеството на представител,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2004) 2515/2 окончателен на Комисията от 7 юли 2004 година относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, нотифициран от Федерална република Германия съобразно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), доколкото с него Комисията отхвърля като несъвместими с критерии № 5 и 10 от приложение III към споменатата директива някои мерки за корекции ex post на разпределенията,

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (трети разширен състав),

състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑жа V. Tiili, г‑н J. Azizi, г‑жа E. Cremona и г‑н O. Czúcz, съдии,

секретар: г‑жа K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 юни 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), в сила от 25 октомври 2003 г., установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (наричана по-нататък „схема за търговия с квоти“), за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове, и по-специално на въглероден двуоксид (наричан по-нататък „CO₂“), по икономичен и икономически ефективен начин (член 1 от Директива 2003/87). Тя се основава върху задължения, произтичащи за Общността от Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменението на климата и от Протокола от Киото. Последният е одобрен с Решение 2002/358/ЕО от 25 април 2002 година за одобрението от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея (OВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 220). Той влиза в сила на 16 февруари 2005 г.

2        Общността и нейните държави-членки се задължават да намалят съвкупните си антропогенни емисии от парниковите газове, изброени в приложение А към Протокола, с 8 % в сравнение със стойностите от 1990 г. за периода от 2008 до 2012 г. (съображение 4 от Директива 2003/87).

3        За тази цел Директива 2003/87 предвижда основно, че емисиите на парникови газове от изброените в приложение I инсталации трябва да получат предварително разрешение и отпускане на разпределените квоти съобразно национални планове за разпределение (наричани по-нататък „НПР“). Ако оператор съумее да намали своите емисии, той може да продаде излишните квоти на други оператори. Обратно, оператор на инсталация, чиито емисии са прекомерни, може да закупи необходимите квоти от оператор, който разполага с излишни.

4        Директива 2003/87 предвижда първа фаза от 2005 до 2007 г. (наричана по-нататък „първи период на разпределение“), която предхожда първия период на задължения, предвиден с Протокола от Киото, а след това и втора фаза, включваща периода от 2008 до 2012 г. (наричана по-нататък „втори период на разпределение“), който съответства на посочения първи период на задължения (член 11 от Директива 2003/87).

5        С оглед спазване на задълженията по Решение 2002/358 и по Протокола от Киото, критерий № 1 от приложение III към Директива 2003/87 уточнява:

„Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата-членка за ограничаване на нейните емисии съгласно Решение 2002/358 […] и Протокола от Киото […]. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, не бива да превишава количеството, което вероятно ще е необходимо за стриктното прилагане на критериите от настоящото приложение. Преди 2008 г. количеството следва да съответства на етапа от пътя към изпълнението или преизпълнението на плановия показател за всяка държава-членка съгласно Решение 2002/358 […] и Протокола от Киото“.

6        Схемата за търговия с квоти се основава по-конкретно, от една страна, на задължението за предварително разрешително за емисии на парникови газове (членове 4—8 от Директива 2003/87), а от друга страна — на квотите, даващи право на оператора-титуляр за изпускане на определено количество от посочените газове със задължението да върне годишно определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от неговата инсталация (член 12, параграф 3 от Директива 2003/87).

7        Условията и процедурите, в съответствие с които националните компетентни власти разпределят въз основа на НПР квоти на операторите на инсталации, са предвидени в членове 9—11 от Директива 2003/87.

8        Член 9, параграф 1 от Директива 2003/87 уточнява:

„За всеки период, упоменат в член 11, параграфи 1 и 2, всяка държава-членка разработва [НПР], в който се посочва общото количество на квотите, които тя възнамерява да разпредели за този период, и как предлага да ги разпредели. [НПР] трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, включително тези, включени в приложение III, като се отчетат надлежно коментарите на обществеността. Най-късно до 31 декември 2003 г. Комисията, без да накърнява Договора, разработва указания за прилагане на критериите, включени в списъка в приложение III.

[НПР] за периода, упоменат в член 11, параграф 1, се публикува и нотифицира на Комисията и другите държавите-членки най-късно до 31 март 2004 г. […]“.

9        Комисията приема посочените по-горе указания в своето Съобщение COM (2003) 830 окончателен от 7 януари 2004 година относно указанията за подпомагане на държавите-членки в прилагането на критериите, включени в приложение III към Директива 2003/87, и условията, при които е налице непреодолима сила (наричани по-нататък „указанията на Комисията“).

10      Член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 гласи:

„В срок от три месеца след уведомяването за [НПР] от страна на държава-членка съгласно параграф 1 Комисията може да отхвърли този [НПР] или някой аспект от него въз основа на това, че е несъвместим с критериите, изброени в приложение III или в член 10. Ако предложените изменения се приемат от Комисията, държавата-членка взима решение единствено по член 11, параграф 1 или 2. Всяко решение за отхвърляне от Комисията се мотивира.“

11      По смисъла на член 10 от Директива 2003/87 държавите-членки следва да разпределят безплатно най-малко 95 % от квотите за първия период на разпределение и най-малко 90 % от квотите за втория период на разпределение.

12      Член 11 от Директива 2003/87 относно разпределението и издаването на квоти предвижда:

„1.      За тригодишния период, започващ на 1 януари 2005 г., всяка държава-членка взема решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и за отпускането на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взема най-малко три месеца преди началото на периода и се основава на нейния [НПР], изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността.

[…]

3.      Решенията, взети съгласно параграф 1 или 2, трябва да отговарят на изискванията на Договора, и по-конкретно на членове 87 и 88 от него. Когато вземат решение за разпределение, държавите-членки отчитат необходимостта от предоставяне на достъп до квоти на нови участници.

4.      Компетентният орган издава част от общото количество квоти всяка година от периода, указан в параграф 1 […], до 28 февруари на същата година.“ [неофициален превод]

13      Приложение III към Директива 2003/87 съдържа единадесет критерия, приложими към НПР.

14      В съответствие с първия критерий от приложение III:

„Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата-членка за ограничаване на нейните емисии съгласно Решение 2002/358 […] и Протокола от Киото, като се вземе предвид, от една страна, делът на общото количество емисии, които тези квоти представляват, в сравнение с емисиите от източници, които не влизат в приложното поле на настоящата директива и, от друга страна, националните енергийни политики, и трябва да е в съответствие с националната програма във връзка с изменението на климата. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят,не бива да превишава количеството, което вероятно ще е необходимо за стриктното прилагане на критериите от настоящото приложение. Преди 2008 г. количеството следва да съответства на етапа от пътя към изпълнението или преизпълнението на плановия показател за всяка държава-членка съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото“

15      Според критерий № 5 от приложение III:

„В [НПР] не бива да съществува дискриминация между дружества или сектори по такъв начин, че неоправдано да се облагодетелстват определени предприятия или дейности в съответствие с изискванията на Договора, и по-конкретно на членове 87 и 88 от него“.

16      Според критерий № 9 от приложение III:

„[НПР] трябва да съдържа клаузи за представяне на коментари от страна на обществеността и да съдържа информация за процедурата, посредством която тези коментари ще се отчитат надлежно преди да се вземе решение за разпределението на квотите“. [неофициален превод]

17      В това отношение точки 93—96 от указанията на Комисията поясняват по-специално:

„93.      Критерият е за задължително прилагане.

94.      […] [НПР] би трябвало да бъде публично достъпен по такъв начин, че обществеността действително да може да изрази своите коментари и то на ранна фаза […]

95.      Държава-членка би трябвало да предвиди разумен срок за представянето на коментари и да включи посочения срок в рамките на националната процедура по вземане на решение, така че последните да могат да бъдат взети предвид изцяло преди вземане на решението относно [НПР]. Под „взети предвид изцяло“ следва да се разбира, че коментарите трябва да бъдат отчетени, ако е необходимо с позоваване на критериите в приложение III или на друг обективен и прозрачен критерий, използван от държавата-членка в нейния [НПР]. Държава-членка трябва да уведоми Комисията за всяко изменение, което предвижда да въведе след участието на обществеността, последвало публикуването и уведомяването за [НПР] и преди вземането на нейното крайно решение по член 11 [от Директива 2003/87]. На обществеността трябва да бъде осигурена обратна информация в обща форма за взетото решение и главните съображения, на които последното се основава.

96.      Следва да се отбележи, че възможността, която е предоставена на обществеността за коментари относно [НПР], предвидена от посочения критерий, съставлява втори цикъл на консултиране на обществеността. На основание член 9, параграф 1 от Директивата [2003/87] коментарите след първи цикъл на консултиране на обществеността въз основата на проекта за [НПР] би трябвало, ако са релевантни, да бъдат включени в [НПР] преди уведомяването на Комисията и на останалите държави-членки за него. Първият цикъл на консултиране на обществеността е съществен, за да може цялостният процес на участие на обществеността (консултиране и отчитане на коментарите) да произведе последици. Нормите, описани в посочения критерий, трябва също да се прилагат в първата фаза на участие.

Държава-членка трябва да уведомява Комисията за всяко изменение, предвидено след публикуването и уведомяването за [НПР], преди да вземе своето крайно решение по член 11 [от Директива 2003/87].“ [неофициален превод]

18      Критерий № 10 от приложение III пояснява, че „[НПР] трябва да съдържа списък с инсталациите, влизащи в обхвата на настоящата директива, заедно с количествата квоти, които се планира да бъдат определени за всяка от тях“. [неофициален превод]

19      Що се отнася до критерий № 10, точки 97—100 от указанията на Комисията гласят следното:

„97.      Този критерий предвижда, че [НПР] е прозрачен. Това означава, че количеството разпределени квоти за всяка инсталация се посочва, и следователно е известно на обществеността при представянето на [НПР] на Комисията и на останалите държави-членки.

[…]

98. Този критерий се счита за изпълнен, когато държавата-членка е спазила задължението за изготвяне на списък с всички инсталации, попадащи в приложното поле на Директивата [2003/87] […]

[…]

100.      Държавата-членка трябва да посочи общото количество квоти, които възнамерява да разпредели на всяка инсталация, както и количеството квоти, отпускани ежегодно на всяка инсталация съобразно член 11, параграф 4 [от Директива 2003/87]. [неофициален превод]

20      Съобразно точки 60—74 от указанията на Комисията държавата-членка може да образува резерв от квоти (наричан по-нататък „резерв“), до който може да предостави достъп безвъзмездно, по-специално на нови участници, съгласно обективни и прозрачни правила и процедури. В НПР трябва да се укаже количеството на този резерв спрямо общото предвидено количество квоти.

21      Член 12, параграф 1 от Директива 2003/87 предвижда, че квотите могат да бъдат прехвърляни между физически или юридически лица в рамките на Общността или на физически или юридически лица в трети страни. На основание член 12, параграф 3 от Директива 2003/87 всяка година преди 1 май операторът на всяка инсталация трябва да върне на компетентния орган определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, за тяхната отмяна впоследствие.

22      На основание член 29, параграф 1 от Директива 2003/87:

„[…] държавите-членки могат да отправят молба до Комисията за издаване на допълнителни квоти за определени инсталации в случай на непреодолима сила. Комисията определя дали има проява на непреодолима сила, като в такъв случай тя упълномощава въпросната държава-членка да издаде допълнителни и непрехвърляеми квоти на операторите на тези инсталации“.

23      Член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 година за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87 […] и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 386, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 37, стр. 250), предвижда в раздел „Таблица „[НПР]“ за [първия] период [на разпределение]“:

„Държавите-членки съобщават на Комисията всички поправки в [своите НПР] както и всички съответни поправки в националните си таблици за „[НПР]“ Ако поправката в националната таблица с „[НПР]“ се основава на [НПР], за който Комисията е нотифицирана и не е отхвърлен съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 […], или във връзка с който Комисията е приела предложените изменения, и ако тази поправка е в съответствие с методологиите, описани в този [НПР] или е резултат от прецизирането на данните, Комисията дава указание на централния администратор да въведе съответната поправка в националната таблица с „[НПР]“ […].Във всички останали случаи държавите-членки съобщават поправката в [НПР] на Комисията и, ако Комисията не отхвърли тази поправка съгласно процедурата от член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 […], Комисията дава указание на централния администратор да въведе съответната поправка в националната таблица с „[НПР]“ […]“

 Факти, производство и искания на страните

24      На 31 март 2004 г. Федерална република Германия нотифицира на Комисията своя НПР за първия период на разпределение (наричан по-нататък „немски НПР“) съобразно член 9, параграф 1 от Директива 2003/87.

25      Германският НПР се състои от „макроплан“ и от „микроплан“. Макропланът съдържа разпределение на националния бюджет за емисии и определя общото количество квоти за разпределяне в съответствие със задълженията на Федерална република Германия за намаляване на емисиите. Микропланът урежда разпределението на квоти на операторите на различните инсталации и предвижда създаването на резерв от квоти, предназначени за нови участници.

26      За установяване на броя квоти, които следва да бъдат разпределени на различните инсталации, в своята съответстваща на микроплана част НПР предвижда три периода, т.е. три отделни метода в зависимост от момента, в който започва функционирането на инсталацията.

27      За инсталациите, чието функциониране е започнало преди 31 декември 2002 г., броят квоти за безвъзмездно разпределяне се изчислява въз основа на средната годишна стойност на техните предишни емисии на CO₂ в миналото, според метода на изчисление, наречен „grandfathering“. Броят на квотите за разпределяне се определя посредством умножаване на историческите данни за емисии по „коефициент на изпълнение“ (Erfüllungsfaktor), определен в зависимост от поставената цел за намаление на емисиите. Ето защо посоченият коефициент на изпълнение по правило е под 1 с оглед осигуряване на възможност за намаление спрямо предходното ниво на емисии, и в крайна сметка за ограничаване на общия брой на квотите, които следва да бъдат разпределени.

28      За инсталациите, чието функциониране е започнало между 1 януари 2003 г. и 31 декември 2004 г., броят квоти, които следва да бъдат разпределени безвъзмездно, се изчислява въз основа на средните годишни данни за емисиите на CO₂, съобщени от операторите. Операторът трябва да придружи своето искане за разпределение на квоти с експертиза относно определящите свойства на инсталацията. Искането, както и експертизата, трябва да съдържат данни за капацитета на инсталацията, за предвиденото използване на суровини, както и за процента на употреба на капацитета на инсталацията. Коефициентът на изпълнение, приложен към посочените инсталации за период от дванадесет години, се равнява на 1.

29      За инсталациите, чието функциониране е започнало след 1 януари 2005 г., а именно „новите участници“, броят квоти, които следва да бъдат разпределени безвъзмездно при липса на налични исторически данни, се определя според метода на изчисление, наречен „benchmarking“, тоест математическото произведение на предвидения за 2005—2007 г. среден годишен обем на производство, на предвижданията за емисии от инсталацията за единица продукция, както и на броя календарни години, през които се счита, че инсталацията ще функционира през периода на разпределение. Предвижданията за емисии за единица продукция се изчисляват, като се вземе предвид като критерий (benchmark) състоянието на „най-добрата налична технология“. За посочените нови инсталации коефициентът на изпълнение остава непроменен и се равнява на 1 през първите четиринадесет години на функциониране.

30      В приложение на член 11, параграф 4 от Директива 2003/87 германският НПР предвижда, че разпределените за първия период на разпределение квоти се отпускат на равни годишни траншове най-късно до 28 февруари всяка година.

31      Германският НПР, нотифициран на Комисията, предвижда корекции ex post на броя на разпределените квоти в следните случаи:

–        Съществено намаляване в използването на производствения капацитет на инсталацията (така нареченото правило за „затваряне de facto“): ако функционирането на инсталацията се прекратява, операторът е длъжен да върне квотите, които са му били разпределени, доколкото последните са станали излишни. Функционирането на инсталация се счита за прекратено, когато емисиите от нея по време на разглежданата година са по-ниски от 10 % от средната годишна стойност на регистрираните през референтния период емисии. Ако тези емисии са по-ниски от 60 % от средната годишна стойност на регистрираните през референтния период емисии, корекция ex post, пропорционална на спада в използването на производствения капацитет, а именно на нивото на дейност, се извършва по отношение на транша квоти, отпуснати за въпросната година. За следващите години траншът разпределени квоти съответства на първоначалното решение за разпределение, освен при ново последващо прилагане на правилото за корекция ex post;

–        Прехвърляне на квоти в случай на затваряне и преместване на инсталацията (така нареченото правило за „прехвърляне“): при поискване квотите, разпределени на затворена инсталация, не се оттеглят, ако операторът започне използването на нова инсталация в срок от три месеца след затваряне на предишната. В подобен случай разпределението на квоти се извършва най-напред в продължение на четири години въз основа на историческите емисии от затворената инсталация, а след това през период от четиринадесет години се изчислява въз основа на коефициент на изпълнение, равен на 1, като посоченото правило цели да насърчи операторите да затварят своите остарели и неефективни инсталации. Ако обаче производственият капацитет на новата инсталация е по-нисък от този на затворената инсталация, разликата в тези капацитети се счита за съответстваща на затваряне на инсталацията и частта квоти, съответстваща на посочената разлика, вече няма да се разпределя при следващото разпределение на квоти. Обратно, при увеличаване на производствения капацитет на новата инсталация се прилага нормата, облагодетелстваща новите участници, и се разпределят допълнителни квоти, обхващащи по-високия капацитет (вж. четвърто тире по-долу);

–        Съществуващи инсталации, чието използване е започнало през 2003 или 2004 г.: броят на разпределените на посочените инсталации квоти за емисии се коригира в зависимост от това дали по време на функционирането на въпросната инсталация ефективният производствен обем е по-нисък или по-висок от обемите, обявени за целите на изчисляването на първоначално разпределения брой квоти. В зависимост от случая, при отпускането на транша квоти за следващата година броят квоти се намалява или увеличава пропорционално. В случай на увеличаване на производствения обем от резерва се взимат допълнителни квоти;

–        Нови участници, чиято дейност започва след 1 януари 2005 г., или увеличение на производствения капацитет на съществуващи инсталации: разпределените на тези инсталации квоти за емисии се коригират според това дали по време на функционирането на въпросната инсталация нивото на ефективна дейност е по-ниско или по-високо от нивото на дейност, обявено за целите на изчисляването на първоначално разпределения брой квоти. В зависимост от случая, при отпускането на транша квоти за следващата година броят квоти се намалява или увеличава пропорционално;

–        Инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (Kraft-Wärme-Kopplung): през първата година на разпределение на тези инсталации (Sonderzuteilung) специално се разпределят квоти за емисии в зависимост от ефективния производствен обем електрическа енергия. Техният брой обаче може впоследствие да бъде променен в зависимост от установения през следващата година производствен обем електрическа енергия.

32      Германският НПР предвижда освен това, че квотите за емисии, които не са отпуснати или са оттеглени, се прехвърлят към резерва. На последно място, квотите в резерва са на разположение за нови участници. В съдебното заседание жалбоподателят пояснява, че до резерва имат достъп единствено операторите на инсталации, намиращи се на германска територия (протокол от съдебното заседание, стр. 2).

33      С писмо от 8 юни 2004 г. германските компетентни власти отговарят на някои въпроси, поставени от Комисията.

34      В отговор на посочените въпроси германските власти поясняват по-специално, че както предвижда Zuteilungsgesetz 2007 (германски закон от 26 август 2004 г. относно разпределението на квоти за емисии през първия период на разпределение — BGBl. 2004 I, стр. 2211, наричан по-нататък „Закон за разпределение“), и за разлика от посоченото в нотифицирания на Комисията германски НПР, корекциите ex post в никакъв случай не могат да доведат до увеличаване на контингента от квоти, разпределени на съответните инсталации. Освен това германските власти отбелязват, че що се отнася до инсталациите за комбинирано производство, възможността за корекция ex post в посока намаляване позволявала да се избегне създаването на „антипродуктивно насърчаване“ — тоест екологично нежелателно — на оператори на инсталации от посочения вид, които иначе щели да бъдат насърчени да намалят своето ниво на производство на електрическа енергия; следователно тази възможност служела за запазване на обосновката за специалното разпределение на квоти за емисии (Sonderzuteilung). Всъщност, ако в резултат от подобно намаление на производството се стигнело до намаляване на емисиите и до снижаване на търсенето на квоти за емисии в рамките на схемата за търговия с квоти, то щяло да доведе като цяло до излишък на емисии извън споменатата схема.

35      В съответствие с обясненията, представени от германските власти (вж. точка 34 по-горе), германският закон за разпределение предвижда единствено корекции ex post в посока намаляване. Последните се уреждат от разпоредбите на Закона за разпределение, а именно § 7, алинея 9 (разпределение на съществуващи инсталации въз основата на исторически данни), § 8, алинея 4 (разпределение на съществуващи инсталации въз основата на съобщени емисии), § 9, алинеи 1 и 4 (затваряне на инсталации), § 10, алинеи 2 и 4 (разпределение на нови инсталации в качеството на заместващи инсталации), § 11, алинея 5 във връзка с § 8, алинея 4 (разпределение на нови участници), както и § 14, алинея 5 (специално разпределение на инсталации за комбинирано производство). На последно място, § 6, алинея 2 от Закона за разпределение предвижда, че оттеглените квоти съгласно посочените по-горе разпоредби, се прехвърлят към резерва.

36      С Решение на Комисията C (2004) 2515/2 окончателен от 7 юли 2004 година относно нотифицирания от жалбоподателя германски НПР (наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието на основание член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, Комисията отхвърля германския НПР, доколкото последният предвижда някои мерки за корекции ex post на разпределение на квоти за емисии, като ги обявява за несъвместими с критерии № 5 и № 10 от приложение III на Директива 2003/87 (член 1 от обжалваното решение) и иска от жалбоподателя да ги премахне (член 2 от обжалваното решение). Комисията все пак предоставя възможност на жалбоподателя да разпредели квоти преди прилагането на измененията, поискани в член 2 от посоченото решение (член 3, четвърта алинея от оспорваното решение). Въпросните корекции ex post са тези, предвидени за:

–        новите участници (член 1, буква а) от обжалваното решение),

–        новите инсталации, функциониращи вследствие на прехвърляне на квоти, първоначално отпуснати на затворена инсталация (член 1, буква б) от обжалваното решение),

–        инсталациите, в които използването на производствения капацитет е по-ниско от първоначално очакваното (член 1, буква в), първа хипотеза от обжалваното решение),

–        инсталациите, чиито годишни емисии представляват по-малко от 40 % от емисиите през референтния период (член 1, буква в), втора хипотеза от обжалваното решение),

–        инсталациите за комбинирано производство, произвеждащи по-малко количество енергия от регистрираното през референтния период (член 1, буква в), трета хипотеза от обжалваното решение).

37      В съображение 4 от обжалваното решение Комисията обявява, че корекциите ex post, приложими към новите участници, противоречат на критерий № 5 от приложение III към Директива 2003/87, като се има предвид, че последните получават необосновано предимство спрямо операторите на инсталации, вече обхванати от германския НПР, и за които подобни корекции не се допускат през първия период на разпределение.

38      В съображение 5 от обжалваното решение Комисията констатира, че корекциите в броя на квотите, разпределени на нова инсталация, функционираща вследствие на затваряне на предишна инсталация, са несъвместими с критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87, според който броят квоти, които следва да бъдат разпределени през посочения в член 11, параграф 1 от Директива 2003/87 период за търговия на различните инсталации, изброени в НПР, трябва да бъде определен предварително.

39      В съображение 6 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че противоречат на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87 и корекциите, предвидени: а) за инсталациите, в които използването на производствения капацитет е по-ниско от първоначално очакваното; б) за инсталациите, чиито годишни емисии представляват по-малко от 40 % от емисиите през референтния период, както и в) за инсталациите за комбинирано производство, произвеждащи по-малко количество енергия от регистрираното през референтния период.

40      В съдебното заседание Комисията пояснява, че член 1, буква в), втора хипотеза, както и съображение 6 (вж. точка 39, буква б) по-горе) на обжалваното решение се отнасят всъщност до инсталации, чиито годишни емисии представляват по-малко от 60 % от регистрираните през референтния период емисии, и че посочените в решението 40 % се дължат на грешка (протокол от съдебното заседание, стр. 2).

41      В своето Съобщение COM (2004) 500 окончателен до Съвета и до Европейския парламент относно решенията на Комисията от 7 юли 2004 година относно [НПР], нотифицирани от [Република] Австрия, [Кралство] Дания, [Федерална република] Германия, Ирландия, [Кралство] Нидерландия, [Република] Словения, [Кралство] Швеция и Обединеното кралство [Великобритания и Северна Ирландия] съобразно Директива 2003/87, с дата 7 юли 2004 г. (наричано по-нататък „Съобщение на Комисията от 7 юли 2004 г.“), в точка 3.2 Комисията се произнася по отношение на корекциите ex post, както следва:

„Член 11 и критерий [№] 10 от приложение III към Директива [2003/87] предвиждат, че държавите-членки трябва предварително да вземат решение (преди началото на периода [за] търговия) за общото количество квоти, които ще разпределят, и за предоставянето на посочените квоти на оператора на всяка инсталация. Решението не може да се преразглежда и никаква квота не може да се преразпределя посредством увеличаване или намаляване на количеството, определено за всеки оператор въз основа на правителствено решение или предварително установено правило. Директива [2003/87] разрешава корекции ex post в случай на непреодолима сила в съответствие с процедурата, предвидена в член 29. Освен това:

–        посочените решения дават възможност за внасяне на корекции в предвиденото разпределение по отношение на качеството на данните във всеки един момент, преди решението за разпределение да бъде взето съобразно член 11, параграф 1,

–        Директива [2003/87] не изключва в случай на затваряне на инсталация по време на периода държавите-членки да определят, че вече няма оператор, на когото да отпуснат квоти, и

–        когато разпределението се отнася до нови участници и ползва квоти, взети от резерв, точното количество, разпределено на всеки нов участник, се определя след вземане на решението за разпределение съобразно член 11, параграф 1.

Критерий [№] 10 изисква количеството квоти, които следва да бъдат разпределени на съществуващи инсталации, да бъде посочено в [НПР] преди започването на периода на [разпределение]. Комисията оценява допустимостта на корекциите ex post, независимо от факта дали предвидена корекция — или нейната значителност — може да се отдаде или не на поведението на оператора, за когото се предлага изменение на разпределението през периода.

Въз основа на критерий [№] 5 от приложение III същият принцип се прилага спрямо новите участници. След като държава-членка през периода [за] търговия вземе решение за абсолютния брой квоти, които следва да бъдат заделени в резерв за нови участници с оглед отпускането им на нов участник, тя не може да преразгледа това решение. В противен случай някои предприятия биха могли да бъдат неоснователно облагодетелствани или дискриминирани поради прилагането на принцип, който не може да се приеме за съществуващите инсталации.

Корекциите ex post биха представлявали източник на несигурност за операторите и биха имали неблагоприятно отражение върху решенията за инвестиране и [върху] пазара [на емисии]. Корекциите ex post заместват по-ефикасни разрешения, открити на пазара, с тежки за прилагане административни процедури. Преразглежданията ex post в посока намаляване на разпределените квоти, [които] биха могли да се сметнат за благоприятни за околната среда, увреждат и сигурността, необходима на предприятията за извършването на инвестиции, позволяващи намаляване на емисиите.

Комисията счита, че корекциите ex post, предвидени в [НПР] на Германия и на Австрия, противоречат на критерии [№] 5 и/или [№] 10.

Комисията счита, че германският [НПР] нарушава критерий [№ 10], тъй като [Федерална република Германия] възнамерява да коригира или потенциално да коригира разпределеното на всяка инсталация количество през [първия] период [на разпределение], когато: (i) в съществуващите инсталации, действащи от 1 януари 2003 г., процентът на използване е по-нисък от техния капацитет; (ii) съществуващите инсталации произвеждат годишни емисии, които са с 40 % по-ниски от емисиите през референтния период; (iii) съществуващите инсталации получават допълнителни квоти в резултат на прехвърлянето на квоти, предвидени за затворена инсталация; (iv) съществуващите инсталации или новите участници, ползващи се от премията за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, имат по-ниско комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, отколкото през референтния период. Намерението на [Федерална република Германия] потенциално да коригира разпределението на квотите на новите участници нарушава критерий [№ 5], налагащ недискриминация съобразно Договора, тъй като извършването на подобни корекции ex post би довело до дискриминация между новите участници, от една страна, и от друга страна — операторите на другите инсталации, които не могат да се ползват от корекции ex post по силата на Директива [2003/87]

[…]“.[неофициален превод]

42      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 20 септември 2004 г.

43      На основание член 14 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и по предложение на трети състав след изслушване на страните съобразно член 51 от посочения правилник Първоинстанционният съд решава да препрати делото за разглеждане на разширен състав.

44      По доклад на съдията-докладчик Първоинстанционният съд (трети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, кани страните да отговорят на писмени въпроси, а Комисията да представи документ преди съдебното заседание. Страните отговарят на тези въпроси, а Комисията подава споменатия документ в определения срок.

45      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 21 юни 2006 г.

46      Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

–        да отмени член 1 от обжалваното решение,

–        да отмени член 2, букви а)—в) от посоченото решение, доколкото задължава жалбоподателя да извърши определени изменения в германския НПР и да ги съобщи,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

47      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

I –  Предварително съображение

48      В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания, а именно, на първо място — нарушението на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, тълкуван във връзка с приложение III към посочената директива; на второ място — нарушението на член 176 ЕО и, на трето място — нарушението на задължението за излагане на мотиви по член 253 ЕО, що се отнася до член 1, буква а) и член 2, буква а) от обжалваното решение.

II –  По първото правно основание, изведено от нарушение на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, тълкуван във връзка с приложение III към посочената директива

 А –     Доводи на страните

1.     Доводи на жалбоподателя

 а) Предварително съображение

49      С първото посочено правно основание жалбоподателят оспорва направените в обжалваното решение констатации на Комисията, че корекции ex post като предвидените в германския НПР са несъвместими с критерии № 5 и № 10 от приложение III към Директива 2003/87. Посочените констатации противоречали на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, тълкуван във връзка с приложение III към директивата, които не забранявали на държавите-членки да извършва корекции ex post. Жалбоподателят счита, че позицията на Комисията възпрепятства ефективното изпълнение от държавите-членки на Директива 2003/87, и по-специално на критериите, изброени в нейното приложение III.

 б) Относно спазването на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87

50      Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е несъвместимо с критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87, доколкото това решение не спазва нито нейния текст, нито нормативния ѝ контекст. По-конкретно от посочения критерий можел да се направи единствено изводът, че броят квоти, които следва да бъдат разпределени през периода, посочен в член 11, параграф 1 от Директива 2003/87, на различните инсталации, изброени в НПР, трябва да бъде определен предварително (съображение 5 от обжалваното решение).

51      Според жалбоподателя текстът на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87 не забранява внасянето на корекции ex post, когато се окаже, че някои разпределения се основават на погрешни оценки на оператора. В това отношение той припомня, че в съответствие със споменатия критерий НПР трябва да съдържа списъка на инсталациите, обхванати от Директива 2003/87, като за всяка бъдат отбелязани квотите, „които се планира да бъдат определени“. От това следвало, че количествата за разпределение на квоти, фигуриращи в посочения списък, отразявали единствено количествата, които държавата-членка „възнамерява“ да разпредели по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2003/87. По мнението на жалбоподателя нито от немската редакция, нито от останалите езикови редакции на Директива 2003/87 следва, че инсталациите, посочени в НПР, имат правото да получат точния брой квоти, както е съобщен той на Комисията.

52      Според жалбоподателя, що се отнася до нормативния контекст на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87, член 9, параграф 1 от посочената директива гласи, че НПР трябва единствено да дава възможност да се узнае „общото количество квоти, които [държавата-членка] възнамерява да разпредели за съответния период и начинът, по който предлага да ги разпредели“. Освен това от член 11, параграф 1 от посочената директива било видно, че индивидуалното отпускане на квоти ставало само след участието на обществеността и след уведомяването на Комисията и останалите държави-членки. Следователно с оглед на това посоченото уведомяване и участие да не бъдат лишени от смисъл, трябвало по необходимост да може да съществува разлика между, от една страна, броя квоти, които държавата-членка „планира да определи“ по смисъла на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87, и от друга страна, количеството, действително разпределено съобразно член 11, параграф 1 от посочената директива, „въз основа [на НПР]“. Ето защо доводът на Комисията, че критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87 забранява каквато и да било извършена от държавата-членка корекция ex post на разпределенията, фигуриращи в НПР, бил погрешен. Освен това жалбоподателят добавя, че гледището на Комисията е несъвместимо и с член 38, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, който — без да налага специален контрол — позволява корекции ex post в посока намаляване на решенията за разпределение, стига тези корекции да се основават на по-точни данни или да са съобразени с процедурите, предвидени от НПР.

53      Що се отнася до телеологическото тълкуване на критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87, жалбоподателят счита, че както Комисията излага в своите указания, целта на посочения критерий е да гарантира прозрачността на НПР, за да могат предприятията, обществеността, Комисията и останалите държави-членки да реагират в зависимост от количествата квоти, които държавата-членка възнамерява да разпредели (указания на Комисията, стр. 23). Това тълкуване се потвърждавало от дадената в процеса на изготвяне на Директива 2003/87 обосновка за въвеждането на споменатия критерий, според която било важно „да бъдат предоставени на разположение данни, които отразяват и измерват състоянието на търговията с квоти за емисии“ (Комисия по околна среда, обществено здраве и политика за потребителите на Европейския парламент, заседателен документ A5‑0303/2002, I, стр. 48, изменение № 73) [неофициален превод]. В резултат на това жалбоподателят заключава, че критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87 само съдържа формално изискване, че държавата-членка трябва да нотифицира на Комисията НПР, съдържащ списък на инсталациите, обхванати от споменатата директива, и предвидените индивидуални количества квоти, които съответно възнамерява да им разпредели. На последно място, той изтъква, че в своите указания самата Комисия се е отказала да определи допълнителни изисквания в това отношение (указания на Комисията, стр. 23 и 24).

 в) Относно спазването на критерий № 5 от приложение III към Директива 2003/87

54      Жалбоподателят отбелязва, че противно на становището на Комисията, корекциите ex post, предвидени от германския НПР, са съвместими и с критерий № 5 от приложение III към Директива 2003/87, според който в съответствие с изискванията на Договора НПР не трябва да облагодетелства неоснователно определени предприятия или дейности. В това отношение жалбоподателят пояснява, че, напротив, така би се получило, ако държавите-членки нямали възможност да оттеглят квоти, дори последните да се основавали на погрешни или преувеличени производствени предвиждания, например в случая на нови участници, че това водело до неоснователно конкурентно предимство за въпросния оператор поради възможността да продаде с печалба излишните квоти на пазара, и че, обратно, от това произтичал неоснователен конкурентен ущърб за останалите оператори. В подобна хипотеза корекциите ex post в посока намаляване били подходящо и необходимо средство за предотвратяване на подобни противоречащи на критерий № 5 деформации на конкуренцията, компенсирайки предимството, което новите участници получавали поради обстоятелството, че разпределението на квоти в тяхна полза се основава върху процент на използване на производствения капацитет, който е резултат от собствените им изчисления.

55      Жалбоподателят добавя, че при липса на възможност за внасяне на подобни корекции ex post за избягване на „свръхразпределения“ той не можел да изпълни задължението, произтичащо за него от критерий № 1 от приложение III към Директива 2003/87, според който трябва да следи общото количество квоти, подлежащи на разпределяне, да не надвишава това, което по всяка вероятност е необходимо за стриктното прилагане на определените със споменатото приложение критерии. Той счита, че в това отношение Комисията не се е съобразила с основната разлика между корекции ex post в посока намаляване и корекции ex post в посока увеличаване. Докато последните щели да бъдат несъвместими с приложение III към Директива 2003/87, доколкото водели до надхвърляне на общото количество за разпределяне (критерий № 1), корекциите ex post в посока намаляване не нарушавали никой от релевантните критерии. Напротив, критерии № 1 и № 5 от приложение III към Директива 2003/87 изисквали излишните разпределения да бъдат оттегляни в отделни и обосновани случаи.

56      На последно място, жалбоподателят оспорва довода на Комисията, че възможността за внасяне на корекции ex post можела да отслаби точността и акуратността на предварителния контрол, който следва да бъде упражняван по отношение на изчисленията и предвижданията, представени от операторите с оглед първоначалното разпределение на квоти. Според жалбоподателя дори да се предположи, че предвижданията се основават на най-добрия възможен разчет за бъдещото използване на производствения капацитет, по отношение на тези предвиждания всъщност не можело да съществува абсолютна сигурност. При това положение опасността от разпределение на квоти в повече, тоест надвишаващо реалните нужди на съответния оператор, изисквала корекции ex post. Освен това като се има предвид, че първоначално „свръхразпределение“ можело да доведе до недостатъчно разпределение в ущърб на други оператори, първоначалните предвиждания трябвало да бъдат обект на възможно най-старателна и пълна проверка.

 г) Относно обхвата на контролните правомощия на Комисията по силата на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, тълкуван във връзка с приложение III към същата, и относно свободата за действие на държавите-членки, предоставена от посочената директива

57      В общ план жалбоподателят поставя под въпрос обхвата на контролните правомощия на Комисията, що се отнася до НПР. Жалбоподателят пояснява, че член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 ограничава контролните правомощия на Комисията до преглед на НПР единствено въз основа на съдържащите се в приложение III критерии и на разпоредбите на член 10 от споменатата директива. Следователно отхвърляне на НПР било възможно единствено доколкото последният се явявал несъвместим със споменатите критерии и разпоредби. В частност критерий № 10 не можел да се тълкува разширително в светлината на общия контекст или на общата схема на Директива 2003/87. Ако Комисията възнамерявала да оспорва националните правила за разпределение с оглед на други съображения, тя трябвало да упражни своите общи надзорни правомощия, предвидени в членове 211 ЕО и 226 ЕО.

58      Освен това според жалбоподателя нито Директива 2003/87, нито нейният член 9, параграф 3, тълкуван във връзка с приложение III от същата, не забраняват внасянето на корекции ex post, като те са оставени на свободната преценка на държавите-членки. Обратно, изключването на подобна възможност в специални случаи означавало, че жалбоподателят повече нямало да може да зачита ефикасно критериите, изброени в приложение III. Освен това съгласно член 9, параграф 1, второ изречение от Директива 2003/87 държавите-членки можели да предвидят в своя НПР, освен критериите, изброени в приложение III, и допълнителни критерии, при условие че последните били обективни и прозрачни. Според жалбоподателя всички корекции ex post в германския НПР отговарят на тези изисквания за обективност и прозрачност, тъй като от момента на разпределение на квотите на операторите се посочва при какви условия и до каква степен последните могат да бъдат оттеглени.

59      Освен това жалбоподателят оспорва, че от член 29 от Директива 2003/87 може да се заключи, че съществува обща забрана за корекции ex post в посока намаляване, след като посочената разпоредба предвижда единствено и като изключение възможността за отпускане на допълнителни квоти в случай на непреодолима сила. Следователно целта на член 29 от Директива 2003/87 била стриктно да ограничи — от началото на търговията — предоставянето от държавите-членки на допълнителни квоти, тоест корекция ex post в посока увеличаване, за да се избегне повишаване на общото количество, разпределено в държава-членка. За сметка на това посочената разпоредба по никакъв начин не се отнасяла до обратното положение, а именно — на корекции ex post в посока намаляване.

60      В резултат на това жалбоподателят заключава, че корекциите ex post, предвидени в германския НПР, съответстват както на целите, така и на текста на Директива 2003/87.

 д) Относно икономическите доводи, изтъкнати от Комисията

61      Жалбоподателят изтъква, че противно на твърденията, изложени от Комисията, неговата теза се подкрепя както от екологичните, така и от икономическите цели на Директива 2003/87, а именно — намаляване на емисиите на парникови газови по икономичен и икономически ефективен начин (член 1 от Директива 2003/87), запазване целостта на вътрешния пазар и избягване на деформации на конкуренцията (съображение 7 от Директива 2003/87) и вземане предвид на възможностите за намаляване на емисиите чрез дейности, насочени към промишлените процеси (съображение 8 от Директива 2003/87).

62      Всъщност оспорваните от Комисията корекции ex post в посока намаляване имали за цел да предотвратят деформации на конкуренцията на вътрешния пазар посредством отстраняване на злоупотреби и на „свръхразпределения“, увреждащи конкурентите. Освен това те позволявали да се коригират погрешни предвиждания, а в случая на инсталации за комбинирано производство — да се коригират последствията, присъщи на злоупотребата със специално разпределение на квоти, противоречаща на неговата екологична цел.

63      В това отношение жалбоподателят оспорва довода на Комисията, че корекциите ex post увреждат сигурността, необходима на предприятията за реализиране на инвестициите, позволяващи намаляването на емисиите (Съобщение на Комисията от 7 юли 2004 година, стр. 8). Всъщност тези корекции не зависели от намаляването на емисиите, а от намаляването на реалното производство на инсталацията, в случай че то се различавало от предвиденото производство. Според жалбоподателя корекциите ex post, напротив, улесняват ефикасното функциониране на пазара и увеличават сигурността на инвестициите, като например тези, които са предназначени за заместването на горива, отделящи висок процент CO_2. Всъщност те подчинявали решението на оператора да продаде или да закупи квоти на ефикасността на неговата инсталация и освобождавали неизползваните квоти за нови инсталации. Освен това бил погрешен доводът на Комисията, че корекциите ex post и възстановяването на квоти в резерва засягат инвестиционните решения на новите участници, като се има предвид общата сигурност на инвестиране, от която се ползват последните в резултат на задължението за закупуване на квоти, което НПР и § 6, алинея 3 от Закона за разпределението налагали на държавата. Нарастването на резерва в резултат на реинтегрираните чрез посочените корекции квоти впрочем имало за цел да се избегне придобиването на прекомерна значимост от това задължение за покупка.

64      Що се отнася до довода на Комисията, че корекциите ex post не били необходими за борба със злоупотребите и погрешните предвиждания, и че поправката на неточна информация трябва да бъде извършвана преди решението за разпределение, жалбоподателят отбелязва, че погрешният характер на посочените предвиждания проличавал едва след решението, тоест въз основата на сравнение между действителното и първоначално предвиденото производство. В подобно положение корекцията ex post се явявала единственото средство за избягване на опасността от „свръхразпределение“, което би последвало от това, а оттам и единственото средство да се предотврати засягане на правилното функциониране на схемата за търговия с квоти. Освен това Директива 2003/87 не правела разграничение в това отношение в зависимост от тежестта на допуснатата от оператора грешка. От това следвало, че грешките в предвижданията, допуснати поради небрежност, трябвало също да се поправят a posteriori и че — противно на считаното от Комисията — националното законодателство относно борбата с умишлените злоупотреби не било достатъчно за тази цел.

65      Жалбоподателят добавя, че единствената мярка, призната от Комисията за законосъобразна в оспорваното решение, а именно оттеглянето на разпределението на квоти, следващо затварянето на инсталация, също е корекция ex post. В това отношение той оспорва довода на Комисията, че затварянето на инсталация води до изчезването на инсталацията, и съответно на оператора в това му качество. От една страна, правното съществуване на оператор не се прекратявало единствено поради факта на затваряне на инсталация. От друга страна, германското екологично право налагало на оператора значителни задължения за поддръжка, дори след посоченото затваряне (Nachsorgepflichten). При тези обстоятелства обаче операторът можел да извлече полза от прехвърлянето на квоти, от които повече нямал нужда. Следователно неоспореното от Комисията оттегляне на квоти в случай на затваряне на инсталация представлявало всъщност корекция ex post в посока намаляване.

2.     Доводи на Комисията

 а) Относно определящия характер на значението на критериите в приложение III към Директива 2003/87 при контрола, упражняван от Комисията по силата на член 9, параграф 3 от посочената директива

66      Комисията счита, че нейното контролно правомощие върху НПР, предвидено в член 9, параграф 3 от Директива 2003/87, се отнася по-специално до критериите, посочени в приложение III към споменатата директива, които трябва да се тълкуват в светлината на общия контекст и на схемата, установена от споменатата директива в нейната цялост. Според Комисията предмет на спора представлява съвместимостта на оспорваното решение с директивата, и по-специално с критериите, посочени в нейното приложение III, чиято главна цел е въз основа на ясни и фиксирани квоти да се осигури на операторите икономическо насърчение за намаляване на техните емисии. Обжалваното решение би било законосъобразно, ако НПР, който представлява негов предмет, не беше съобразен със споменатите критерии. Следователно значението на посочените критерии било определящо както за законосъобразността на обжалваното решение, така и за тази на НПР.

 б) Относно съответствието на германския НПР с критерий № 10 от приложение III към Директива 2003/87

67      Комисията счита, че корекция ex post, дори внесена според предварително установени правила, не е съвместима с критерий № 10, тълкуван в общия контекст на членове 9 и 11 от Директива 2003/87. Тя поддържа, че след вземане на решението за разпределение по силата на член 11, параграф 1 от посочената директива подобна корекция повече не е възможна. Това се дължало на факта, че разпределените квоти трябва да бъдат издадени на операторите (член 11, параграф 4), и че могат да бъдат прехвърляни в рамките на Общността (член 12, параграф 1). Комисията пояснява, че от момента на вземане на това решение за разпределение главната цел на Директива 2003/87 — която е въз основа на предварително определени квоти да се осигури на операторите икономическо насърчение за намаляване на техните емисии — се прилага в своята цялост.

68      Що се отнася до твърдяната от жалбоподателя необходимост от избягване на злоупотребите и погрешните предвиждания, Комисията най-напред отбелязва, че поправка на погрешната информация е възможна във всеки момент до вземане на решението за разпределяне на основание член 11, параграф 1 от Директива 2003/87. На следващо място, на схема като избраната от жалбоподателя били присъщи определени рискове и определена допустима степен на грешка — например във връзка с предвижданията, които трябва да направят новите участници — които не можели да обосноват неспазването на разпоредбите на Директива 2003/87. Впрочем освен жалбоподателя, само твърде малък брой държави-членки считали или щели да считат на първо време, че не могат да се откажат от корекции ex post. Комисията добавя, че в държавите-членки при всички положения съществуват общи законови разпоредби за борба с умишлените злоупотреби.

69      Що се отнася до довода на жалбоподателя, че корекциите ex post в посока намаляване позволяват ограничаване до строго необходимото на емисиите на парникови газове, и че те допринасят по този начин за борбата с климатичните промени, Комисията възразява, че споменатият резултат може да се постигне единствено ако поради липса на заявки, резервът не се изчерпи и квотите се отменят. В подобен случай ставало въпрос единствено за непредвиден второстепенен резултат, който се обяснявал с наличието на по-нисък от предвиденото брой нови участници. Ако жалбоподателят е искал да преследва тази екологична цел, той трябвало от самото начало да предвиди по-ниско общо количество квоти с цел избягване на „свръхразпределение“, или поне незабавната отмяна на оттеглените ex post квоти. От това Комисията прави извод, че корекциите ex post са неутрални от гледна точка на защитата на околната среда, тъй като общото количество квоти остава непроменено. Тя счита, че посочените корекции могат дори да премахнат по отношение на операторите насърчението за намаляване на емисиите, доколкото операторите губят възможността да прехвърлят на пазара за търговия квоти, получени в резултат на собствените им икономически решения, като например това за намаляване на тяхното производство.

70      Комисията счита, че нейната позиция не противоречи на член 38, параграф 2 от Регламент № 2216/2004, тъй като посочената разпоредба единствено позволявала корекции в съответствие с предвидения в НПР метод на разпределение и този метод също трябвало да бъде съобразен с критериите, посочени в приложение III към Директива 2003/87. Освен това съдържащото се в тази разпоредба позоваване на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 само потвърждавало решаващия характер на критериите, посочени в приложение III, както и този на останалите разпоредби от посочената директива за целите на преценката на съвместимостта на НПР.

71      Комисията добавя, че — противно на твърденията на жалбоподателя — оттеглянето на квоти при затваряне на инсталации не представлява случай на корекция ex post, като се има предвид, че квотите са свързани с инсталациите. Според Комисията инсталация, която се закрива, не се нуждае повече от квоти за емисии. Следователно от момента на закриването на тази инсталация целта да се насърчи намаляването на нейните емисии за освобождаването на квоти повече не се поставяла под въпрос и съответно държавата-членка била свободна да оттегли квотите, от които затворената инсталация повече не се нуждаела. Ето защо в подобен случай оттеглянето на квоти не представлявало корекция ex post, сравнима с корекциите ex post, предвидени от германския НПР.

 в) Относно съответствието на германския НПР с критерий № 5 от приложение III към Директива 2003/87

72      Според Комисията срещу обжалваното решение не може да се възрази и от гледна точка на критерий № 5. Тя счита, че възможността за внасяне на корекции ex post в посока намаляване може да доведе до неоправдано преференциално третиране на новите участници в смисъл, че последните са в състояние да получат от самото начало по-голямо количество квоти от това, на което можели да се надяват при липсата на подобна възможност, което поставя в по-неблагоприятно положение останалите оператори, които не разполагат с подобна възможност за корекция, присъща на първоначалното разпределение. Предвид съществуващата за новите участници необходимост да оценяват сами предвиденото ниво на използване на капацитета и обема на очакваното производство те щели да бъдат по-слабо насърчени да представят точни разчети и щели да упражняват контрол единствено в хипотезата на неотменимо фиксирано в самото начало разпределение. Прекомерно високо първоначално разпределение обаче можело неоснователно да облагодетелства нов участник, ако се окажело, че последният може да продава повече продукция поради увеличаване на търсенето, без да прави допълнителни разходи за придобиването на квоти. От друга страна, операторът на съществуваща инсталация трябвало да закупува допълнителни квоти на пазара за всяка допълнителна единица непредвидена продукция.

73      Комисията добавя, че схема за търговия с квоти за емисии, отнасяща се до многогодишен период, можела да функционира ефикасно единствено въз основа на преглед ex ante, основаващ се главно на предвиждания. Освен факта обаче, че при наличие на възможност за корекции ex post заинтересованите страни щели да бъдат по-малко грижливи при изработването на НПР, което щяло да засегне точността на решението за разпределение, окончателното разпределение можело да се осъществи, според съдържащата се в обосновката на жалбоподателя логика, едва в края на периода на разпределение, когато цялата информация относно действително изпуснатите емисии щяла да бъде на разположение. Следователно вследствие на корекциите ex post зачитането на критерий № 5 щяло да се гарантира едва a posteriori. Комисията счита обаче, че следва да се провери предварително дали е налице евентуална дискриминация по посочения критерий по отношение на някои инсталации, тоест към момента, в който се изготвя НПР и се взема решението на Комисията. От това следвало, че корекциите ex post противоречали на духа и на функционирането на схемата за разпределение и за търговия с квоти. Освен това Комисията пояснява, че за схема, основаваща се на предвиждания, е присъщо реалното положение, разкриващо се впоследствие, да се различава от предвижданията. Последващото развитие обаче не можело повече да поставя под въпрос решението за разпределение, взето на основание преглед ex ante, което целяло създаването на икономически стимули за намаляване на емисиите. Всъщност да се предвиди оттеглянето на квоти, станали излишни поради реализираното намаляване на емисии, макар да се приема, че те могат да бъдат продадени, било равнозначно на частично премахване на насърчението за постигане на подобно намаляване. По този начин ефикасността на схемата за търговия с квоти щяла да бъде силно увредена.

74      В това отношение нямало разлика дали корекциите ex post били свързани с процента емисии или с производствения обем, тъй като според Комисията съществува позитивна корелативна връзка между посочените два параметъра, влияещи върху икономическото решение да се оптимизира печалбата от производството на инсталацията. Според Комисията посредством свързването на корекциите ex post с производствения обем се въвежда елемент на несигурност в икономическото изчисляване, състоящо се в определяне дали е рентабилно да се намалят емисиите чрез подобрена ефикасност или чрез намаляване на производствения обем с оглед продажба на излишните квоти. От друга страна, тази породена от корекциите ex post несигурност насърчавала операторите на инсталации да инвестират в по-малка степен в чисти производствени технологии, както и да се откажат да намалят по-съществено своята продукция. Именно това обаче Комисията желаела да избегне. Комисията добавя, че това засягане на насърчаването на операторите може дори да доведе до отрицателни последици за околната среда, докато твърдените от жалбоподателя евентуални положителни последици можели да се реализират единствено при особени хипотетични обстоятелства, по-специално в случай че новите участници не били достатъчно многобройни.

75      Що се отнася до довода на жалбоподателя, че оттеглените квоти се прехвърлят към резерва, за да бъдат предоставени на разположение на новите участници, Комисията счита, че ако жалбоподателят смята за необходимо увеличаване на резерва, той трябвало да предвиди от самото начало по-значителен резерв в своя НПР. Освен това Комисията отбелязва, че количеството получени квоти посредством корекции ex post е несигурно и следователно не гарантира повече правна сигурност за новите участници по отношение на техните решения за инвестиране. В допълнение, фактът, че НПР и § 6, алинея 3 от Закона за разпределението предвиждат възможността за увеличаване на резерва чрез закупуване на квоти от частно формирование и чрез безвъзмездното им предаване на властите, натоварени с неговото управление, потвърждавал, че захранването на споменатия резерв посредством корекции ex post не било необходимо. На последно място, Комисията припомня, че не е необходимо да се предвижда резерв за новите участници, като се има предвид, че последните могат да си набавят необходимите квоти на пазара (вж. също указанията на Комисията, точка 56).

76      Поради всички тези причини Комисията счита, че обжалваното решение е съобразено с критериите, посочени в приложение III към Директива 2003/87, и че правното основание, изведено от нарушение на член 9, параграф 3 от посочената директива, тълкуван във връзка с нейното приложение III, трябва да се отхвърли.

 Б –     Съображения на Първоинстанционния съд

 1. Относно разпределянето на задачите и компетенциите между Комисията и държавите-членки и относно обхвата на съдебния контрол

77      В самото начало Първоинстанционният съд припомня, че жалбоподателят главно поддържа, че противно на констатациите на Комисията в обжалваното решение, предвидените в германския НПР корекции ex post не нарушават нито критерий № 5, нито критерий № 10, посочени в приложение III към Директива 2003/87. В този контекст между страните се обсъжда по-специално въпросът дали посочените корекции ex post възпрепятстват или не правилното функциониране на схемата за търговия с квоти и следователно дали споменатите корекции са съвместими с целите и с цялостната структура на Директива 2003/87, в светлината на които трябва да се тълкуват посочените критерии. В това отношение Първоинстанционният съд трябва да отчита границите, които разделят, от една страна, обхвата на контролните правомощия и правомощията по вземане на решения на Комисията, по-специално на основание на Директива 2003/87, и от друга страна, обхвата на свободата за действие, с която разполага държавата-членка за транспониране на споменатата директива в националното право в съответствие с изискванията на общностното право.

78      Що се отнася до разпределението на задачите и компетенциите между Комисията и държавите-членки при транспонирането на директива в областта на околната среда, следва да се припомни редакцията на член 249, трета алинея ЕО, според който: „[д]ирективата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат“. От това следва, че когато разглежданата директива не предписва формата и средствата за постигането на даден резултат, свободата за действие на държавата-членка по отношение на подходящите форми и средства за постигане на споменатия резултат по принцип остава пълна. Независимо от това държавите-членки са длъжни, в рамките на оставената им от член 249, трета алинея ЕО свобода, да подбират най-подходящите средства за осигуряване на полезния ефект на