СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места

1.           Огромен неизползван ресурс за стратегията „Европа 2020“

Културата е в основата на нашето общество и оформя нашето самосъзнание, аспирации и връзки с другите в света. Тя оформя и местата и ландшафтите, в които живеем, както и начина ни на живот. Културното наследство, изобразителните и сценичните изкуства, киното, музиката, издателската дейност, модата и дизайнът имат силно присъствие в ежедневието на съвременния човек. Приносът, който културният и творческият сектор[1] може да има в социалното и икономическото развитие на ЕС, обаче все още не се осъзнава напълно. От своя страна глобализацията и преминаването към цифрови технологии ни изправят пред нови предизвикателства — процесът на адаптиране на културния и творческия сектор трябва да напредне още, за да могат тези сектори да реализират пълния си потенциал и традиционно високите постижения на Европа в тези сфери да бъдат използвани по-добре като нейно сравнително предимство на световната сцена. В настоящото съобщение се предлага стратегия за по-нататъшното използване на потенциала на тези сектори в ЕС за засилване на растежа и заетостта.

Сектори със силен растеж

Икономическата стойност на културния и творческия сектор е добре известна: в ЕС те дават 3,3 % от БВП и осигуряват заетост на 6,7 млн. души (3 % от общата заетост)[2].

Порядъкът на числата е значителен също при модния сектор[3] и сектора на стоките и услугите от високия клас[4], в които има мощен културен и творчески фактор. Всеки от двата сектора дава по 3 % от БВП на ЕС, заетостта в тях е съответно 5 и 1 млн. души, а същевременно се очаква, че секторът на стоките и услугите от високия клас ще достигне до 2020 г. заетост от 2 млн. души[5].

В периода между 2008 и 2011 г. заетостта в културния и творческия сектор се оказа по-устойчива от тази в икономиката на ЕС като цяло[6], но въпреки това процентът на постигнатия растеж е различен за различните подсектори. Това, което прави тази тенденция още по-интересна, е фактът, че в някои сектори делът на младежката заетост е по-висок от този в останалата част на икономиката.

В някои случаи стратегическите инвестиции в тези сектори доведоха до впечатляващи резултати на местно и регионално ниво. Така например фестивалите в европейските столици на културата стават източник на значителни икономически печалби, като в някои случаи съотношението е едно към десет за всяко инвестирано евро.

Катализатори на иновациите

Като пресечна точка между изкуствата, бизнеса и технологиите културният и творческият сектор са стратегически най-подходящи да бъдат източник на въздействие, което да премине и към другите сектори. Те са източник на съдържание за приложните програми на ИКТ и създават търсене на потребителска електроника и телекомуникационни изделия от по-високо ниво. Културата и креативността имат пряко въздействие и върху сектори като туризма; те са част и от всички етапи на веригата на стойността на други сектори като модата и секторът на стоките и услугите от високия клас, където значението им като основни активи става все по-голямо[7].

В по-общ план тези сектори въздействат върху иновациите в останалите сектори. Както стана ясно в рамките на инициативата „Съюз за иновации“[8], двигател на иновациите във все по-голяма степен са нетехнологични фактори като креативността, дизайнът и новите организационни процеси или бизнес модели. Иновациите зависят много от креативни екосистеми, за които от решаващо значение е качеството и разнообразието на партньорствата с различни сектори и действащи лица. Най-непосредственият пример в това отношение е по-широкото приложение на дизайна в производствените сектори с цел добавяне на стойност към продукти, услуги, процеси и пазарни структури. За фирмите, чиито разходи за креативни фактори са два пъти по-високи от средните, е с 25 % по-вероятно да въведат продуктови иновации[9].

Тези каталитични свойства могат да представляват фундаментален ресурс и за социални иновации и отговор на големи предизвикателства пред обществото, като изменението на климата, устойчивото развитие, демографската промяна и културното многообразие[10]. Така например в партньорство с образователния сектор и сектора на професионалното обучение културният и творческият сектор могат да допринесат за изграждане на съчетанието от умения за креативност и предприемачество, критично мислене, поемане на риск и ангажимент, което е необходимо, за да бъде ЕС конкурентоспособен в обществото на знанието.

Мека сила и основен елемент в глобалната конкуренция

Международните партньори на Европа вече правят големи инвестиции в културния и креативния сектор. САЩ инвестират в тях от десетилетия — както в качеството им на стратегически икономически сектори, така и в качеството им на инструмент, чрез който утвърждават глобалното си присъствие. Други държави като Китай, Южна Корея и Индия също правят крупни инвестиции, за да активизират икономическия потенциал и „меката“ сила на тези сектори. Затова те започват да се конкурират на световно ниво за творчески таланти. В Китай например публичните инвестиции в културата нарастват с 23 % на година от 2007 г. насам, като плановете са до 2015 г. делът на сектора в БВП да бъде увеличен от 2,5 % на 5 до 6 %[11].

Въпреки че европейската мода и европейският сектор на стоките и услугите от високия клас имат все по-голям дял в износа на ЕС[12] и в утвърждаването на високите европейски постижения по света, потенциалът на други сектори като киното и музиката все още не се използва стратегически в чужбина. Предизвикателството е да бъде увеличен износът в полза на икономиката на ЕС и едновременно с това да бъде изграден един динамичен образ на привлекателна и креативна Европа, отворена за култури и таланти от цял свят.

2.           Превръщане на предизвикателствата в източник на нови възможности за растеж и заетост

Културният и творческият сектор са изправени пред бързо променяща се поради прехода към цифрови технологии и глобализацията среда, в която се появяват нови играчи, съществуват и много големи структури, но и микросубекти, веригата на стойността и поведението и очакванията на потребителите се променят. Въпреки че тези промени предлагат големи възможности като по-ниски производствени разходи и нови канали за разпространение, те изискват и да се действа на различни равнища.

При тези променящи се условия достъпът до финансиране продължава да бъде основна трудност. Банковият сектор няма необходимите специализирани познания за анализ на бизнес моделите на тези сектори и не оценява подобаващо техните нематериални активи. Финансовата и икономическа криза само влошава положението в момент, когато са нужни инвестиции за приспособяване на секторите.

Тези сектори се отличават и с висока степен на фрагментираност по национален и езиков признак. Макар произтичащото оттам културно многообразие да е безспорен европейски актив, фрагментираността води до ограничено и неоптимално движение на културните и творческите произведения и на операторите от тази сфера както в рамките на ЕС, така и извън него, до териториален дисбаланс, а по този начин и до ограничен избор за потребителите.

Граничните територии между различните сектори са зона с мощна динамика (връзката между игри, филми и музика например става все по-силна); такива са и граничните зони с други сектори (например модата, секторът на стоките и услугите от високия клас или туризма). Често пъти обаче тези сектори и политики все още работят в секторна изолация, която ограничава възможността за синергии и поява на нови решения и фирми.

Отражението на тези предизвикателства върху различните сектори е различно, но налага комплексен стратегически отговор, в който да участват всички действащи лица, от местното равнище до равнището на ЕС.

3.           Необходимостта от многопластова стратегия и ролята на държавите членки

Холистичен подход за интегрирани стратегии

Въпреки че националните и регионалните условия са много разнообразни, разработването на успешни стратегии, които да могат да превърнат посочените по-горе предизвикателства в нови възможности за растеж и заетост в ЕС, обикновено следват една и съща последователност от логически стъпки[13].

По правило успешните стратегии за културния и творческия сектор стъпват върху изчерпателното идентифициране на културните и творчески ресурси на дадена територия и пълното им мобилизиране. Успешните стратегии са холистични и призовават към партньорство между различните сфери (култура, промишленост, икономика, образование, туризъм, устройство на територията и пр.) и привличане на всички имащи отношение публични и частни заинтересовани страни с цел постигане на по-голяма ангажираност. За да дават резултати и да бъдат ефективни и устойчиви, стратегиите трябва да се опират и на изследователска работа. За всеки от съответните въпроси — като се започне от развитието на умения и се стигне до достъпа до финансиране или до световните пазари — в стратегиите се посочва къде може да се работи чрез общите политики и инструменти и къде ще бъде необходим индивидуален подход. Това се отнася за всички нива на управление: местно, регионално, национално, европейско.

През последните години някои държави членки, региони и градове, например Обединеното кралство, Естония, Валония, Пулия, Барселона, Амстердам, но и много други, успяха да впрегнат изключителния потенциал на културния и творческия сектор за стимулиране на социално-икономическото развитие и постепенно разработиха свои ad hoc стратегии. Другите обаче едва сега започват този процес. Там, където стратегии съществуват, те в повечето случаи акцентират главно върху укрепването на тези сектори, а не върху стимулирането на партньорствата и вторичния ефект към другите сектори.

Основни движещи сили за политиките

За да отговорим на посочените предизвикателства са необходими съвместни действия, най-вече в следните ключови области.

Променяща се потребност от умения

Необходимо е между културния и творческия сектор, социалните партньори и доставчиците на услуги от сферата на образованието и обучението да има по-активно партньорство, както при първоначалната подготовка, така и при продължаващото професионално развитие след това. Така на секторите следва да се осигури необходимото съчетание от умения за креативно предприемачество в една бързо променяща се среда. Освен това някои сектори са изправени пред недостиг на служители с технически и традиционни умения и професии, защото младите хора показват по-слаб интерес към овладяването на такива умения.

Креативните умения трябва да се овладяват от ранна възраст, за да се осигури постоянен приток на таланти и да се стимулира търсенето на съдържание и продукти, които предлагат по-голямо разнообразие и по-високо ниво. От гледна точка на ученето през целия живот креативните умения и компетенции могат да спомогнат да се отговори на променящите се изисквания на пазара на труда.

Партньорствата със системата на образованието също могат да допринесат учебната среда да бъде по-мотивираща и да помага на обучаващите се, най-вече на онези от тях в затруднено положение, да придобият основните умения и компетенции, необходими за бъдещия им професионален живот, и така да подобрят своята пригодност за заетост. Творческите и културните инициативи на местно ниво могат да допринесат за интеграцията на маргинализираните общности и да предложат възможности за хората от кварталите в неравностойно положение.

По-добър достъп до финансиране

Малките мащаби на фирмите в сферата на културата и творческите дейности, несигурността относно търсенето на техните продукти, сложността на техните бизнес планове и нематериалният характер на активите им правят получаването на външно финансиране по-трудно. Въпреки че представляват алтернативни възможности за финансиране, капиталовото финансиране, бизнес ангелите, рисковият капитал и гаранциите засега не се използват широко. Налице са и някои данни, че на пазара съществува неоползотворен потенциал за финансиране на експортни операции.

Поради това финансовите институции трябва да повишат осведомеността си за икономическия потенциал на тези сектори и да развият капацитета си за оценка на предприятия, които разчитат на нематериални активи. Успоредно с това предприемачите в тези сектори трябва да бъдат подпомогнати, за да осъзнаят по-добре изискванията на бизнес планирането и отпускането на средства, за да финансират дейностите и растежа си.

Разширяване на пазара: нови партньорства и бизнес модели

Културните и художествените институти и доставчиците на услуги в тези сфери трябва да увеличат капацитета си за създаване на публика, да се възползват от новите възможности (особено трансграничните) и да отговорят на промените в поведението и очакванията на аудиторията. Появяват се нови услуги, които използват възможностите на ИКТ и предоставянето на услуги онлайн; те предлагат начини по-добре да се отговори на изискването на потребителите да имат достъп до разнообразно съдържание и разнообразни продукти и да участват в по-голяма степен в творческия процес. Би следвало тези нови подходи и услуги да доведат и до нови източници на приходи.

За да продължат да създават, произвеждат и разпространяват съдържание по всички дигитални платформи, културният и творческият сектор трябва да влязат в стратегически и лоялни партньорства с други сектори и чрез тях да достигнат до иновативни бизнес модели, които дават достъп до съдържание по различен начин и постигат баланс между приходите на носителите на правата и достъпа на широката публика до съдържание и знание, и така да утвърждават културната и медийната грамотност. В този контекст следва все повече да се използва пълният потенциал на Europeana[14], платформата за единен достъп, която обединява цифровизираните колекции на библиотеките, музеите и архивите на Европа, като база за една нова екосистема от приложни програми и цифровизирани продукти, ориентирани към туризма, образованието, творческия процес и културата.

Разширяване на международното присъствие

За да могат множеството малки организации и фирми да работят в глобални условия и да достигат до нови публики и пазари по цял свята е необходима интелигентна интернационализация и политики за насърчаване на износа. Необходимо е да бъдат небелязани даващите най-добри резултати услуги за подкрепа, да бъде улеснен достъпът до чужди пазари, да бъде засилен регулаторният диалог и да бъде направена оценка на възможните инструменти за споделяне на риска. Обединяването на ресурси и засиленото сътрудничество между различните действащи лица в ЕС може да се използва и за насърчаване на едно по-силно културно и творческо присъствие на Европа на световната сцена и за утвърждаване на привлекателен европейски образ, като така високите ни постижения в сферата на културното наследство се трансформират в една силна и авангардна креативност.

Засилване на междусекторното взаимодействие

Културният и творческият сектор се нуждае от мултидисциплинарна среда, в рамките на която да се търсят допирни точки с предприятия от други сектори. Междусекторното взаимодействие е необходимо на всяка публична интервенция, чиято цел е по-нататъшното развитие на тези сектори. За целта е нужно да бъдат разработени и тествани инструменти за по-добра подкрепа на бизнеса и политики, насочени към улесняване на междусекторните връзки и въздействия. Междусекторното взаимодействие предполага да се насърчава промяната в самите сектори, като същевременно се добавят нови умения и компетенции в други области и обратното.

То изисква и повече сътрудничество с различните политики, особено с тези, които касаят икономическите въпроси, производството, образованието, туризма, иновациите, развитието на регионите и градовете и устройството на територията.

С оглед на горното държавите членки се приканват на всички свои териториални нива и привличайки, когато това е уместно, всички публични и частни заинтересовани страни, да:

- оценят задълбочено потенциала на КТС[15] за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и да ги интегрират в по-голяма степен в своите стратегии за развитие на всички равнища, особено в контекста на стратегиите за интелигентна специализация[16]

- укрепят сътрудничеството вътре в КТС и между КТС и други сектори като ИКТ, туризма и т.н., включително чрез съвместни инициативи, които насърчават взаимното опознаване на секторите и допринасят за изграждането на по-отворен, иновативен и предприемчив икономически манталитет

- насърчават и способстват изграждането на платформи, мрежи и клъстери между всички публични и частни заинтересовани страни, които имат отношение към КТС

- насърчават структурираните партньорства между КТС, социалните партньори и всички видове доставчици на услуги в сферата на образованието и обучението, включително структурите, предлагащи чиракуване

- утвърждават признаването на квалификации от неофициалното и неформалното образование и обучение в сфери, които имат отношение към КТС

- подобряват инвестиционната готовност на финансовите институции и на КТС, както и да разработят специални инструменти на финансовото инженерство, по-специално гаранционни схеми, включително чрез целесъобразно използване на бъдещата програма „Творческа Европа“ и на фондовете на политиката на сближаване.

- подкрепят КТС в проучването и тестването на нови стратегии за създаване на публика и нови бизнес модели, актуални по отношение на прехода към цифрови технологии

- подкрепят цифровизацията на културното съдържание и разработването на онлайн платформи в съответствие с приложимите правила на ЕС за държавните помощи

- насърчават КТС да проучват възможностите за присъствие на международните пазари и да засилват това присъствие, включително чрез изграждането на международни партньорства и сътрудничество с трети държави

4.           Добавена стойност от действията на равнището на ЕС

Несъмнено ЕС има роля по отношение на това да способства създаването на нужната среда и да подкрепя адаптациите като дневен ред.

Насърчаване на нужната регулаторна среда

Като част от „Small Business Act“ ЕС изгражда рамка на политиките за МСП за Съюза и неговите държави членки с цел да подобри цялостния подход към предприемачеството[17]. Подобна рамка е особено актуална за културния и творческия сектор, където преобладават малките и микропредприятията.

В съобщението „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“[18], в което се акцентира върху необходимостта да се постигне напредък в изграждането на напълно интегриран единен цифров европейски пазар, е представена проектопрограма от инициативи за изграждането на рамка на ПИС в ЕС, която да възнаграждава творческите усилия и да благоприятства трансграничните дейности на вътрешния пазар. Като следствие от нея Комисията прие законодателни предложения относно осиротелите произведения[19] и колективното управление на авторското право и сродните му права[20]. След публикуването на Зелената книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в ЕС[21] започна и е в ход оценка на аудио-визуалния сектор. Комисията насърчава медиацията със заинтересованите страни относно таксите при възпроизвеждането за лично ползване. Предвиждат се и действия за подобряване на оценяването на нематериалните активи, въпрос, който е от критично значение за достъпа до частно финансиране.

В културния и творческия сектор, които разчитат на търговски марки и лоялността на потребителите, от ключово значение е модернизирането и адаптирането на системата на търговските марки. В контекста на обсерваторията на ЕС за нарушенията на ПИС и с цел ефективна и резултатна борба с фалшификатите и пиратството е необходим по-добър анализ на наличните данни за стойността на ПИС и за тяхното нарушаване, обмен на добри практики и повишаване на съзнанието. В тези условия Комисията спомага за сътрудничеството между носителите на права на интелектуална собственост и интернет платформите чрез Меморандума за разбирателство относно продажбата на стоки фалшификати по интернет, чиято цел е намаляване на паневропейско ниво на предлагането на фалшиви културни продукти по мрежата[22].

В рамките на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа[23], която включва действия за преодоляване на пречките пред развитието на онлайн пазарите в Европа, някои аспекти на инициативите за повторна употреба на информацията от обществения сектор могат да допринесат за по-доброто използване на културните активи и за по-добрия достъп до тях.

Едно от приоритетните действия, посочени в Съобщението относно бъдещето на ДДС[24], е прегледа на структурата на сегашните ставки на ДДС. Съгласно един от принципите, на които ще почива прегледът, за подобни стоки и услуги следва да се прилага една и съща ставка, като технологичният напредък следва да бъде взет предвид в това отношение, така че да се отговори на предизвикателството за сближаване между онлайн и физическата среда.

За да се постигне ефективен цифров пазар, който предлага нови възможности на културния и творческия сектор, Комисията ще продължи с изпълнението на инициативите, посочени в плана за действие за цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите[25], включително и с инициативите за процедурите по уведомяване и по предприемане на действия и с инициативата за неутралността на мрежата.

В контекста на модернизирането на държавните помощи[26] ще бъде разгледана възможността за освобождаване на помощите в културния сектор от изискването за тяхното нотифициране. Освен това подкрепата за иновациите, в т.ч. нетехнологичните иновации, ще бъде включена в следващия преглед на рамката на Общността за държавните помощи в сферата на научните изследвания, развитието и иновациите.

Улесняване на обмена на добри практики и учене от партньорите

Инициативите на равнище ЕС могат да ускорят темпото на процеса на адаптация, да насърчат разпространяването на добри практики и да подобрят връзките в културния и творческия сектор. След приемането на Европейската програма за култура[27] през 2007 г. националните органи вече си сътрудничат в тази сфера. Беше сформирана експертна група, която да обсъжда и валидира националните и регионалните добри практики и да излиза с предложения за инициативи за сътрудничество. Групата публикува наръчник за стратегическото използване на фондовете на политиката на сближаване на ЕС с цел да се развива потенциалът на културата за стимулиране на развитието на местно, регионално и национално ниво, по-специално като се подпомагат стратегиите за интелигентна специализация[28]. Следващата тема, към която ще се насочи групата, е интернационализацията и стратегиите за реализиране на износ. Друг пример е платформата за обучение на разработващите политиките, която беше изградена в рамките на Европейския алианс на творческите индустрии[29] с цел да утвърждава обмена и сътрудничеството за по-добра подкрепа на бизнеса, повече достъп до финансиране, по-високи постижения на клъстерите и сътрудничество между тях.

Комисията възнамерява също така да оказва подкрепа на партньорското обучение на общинските администрации, за да могат разработващите политиките на местно ниво да обменят и сравняват опита си за начина, по който културата въздейства върху социалното и икономическото обновление на градовете.

Към 2020 г. — мобилизиране на широк кръг от източници на специфична и обща финансова подкрепа

Предложенията на Комисията за програми и инструменти по новата многогодишна финансова рамка 2014—2020 г., по специално „Творческа Европа“[30], „Еразъм за всички“[31], фондовете на политиката на сближаване[32], „Хоризонт 2020“[33], COSME[34], Механизмът за свързване на Европа[35] могат да имат решаващ принос за по-нататъшното развитие на културния и творческия сектор и за техния по-голям принос към стратегията „Европа 2020 за работни места и растеж“.

Целта на „Творческа Европа“ е утвърждаването на културното и езиковото многообразие в Европа и същевременно засилване на конкурентоспособността на културния и творческия сектор. Тя ще:

- подкрепя изграждането на трансгранични контакти и партньорства, дейностите за партньорско учене с цел укрепване капацитета на секторите да работят извън пределите на националните граници и отговор на предизвикателства като преминаването към цифрови технологии, глобализацията и фрагментираните европейски пазари

- създаде специален финансов механизъм за отпускане на гаранции с цел по-лесен достъп до банкови кредити за малките предприятия и организации; механизмът е включен във финансовия дългов инструмент за МСП заедно с механизмите по „Хоризонт 2020“ и COSME и ще има за цел също така да постигне системно въздействие върху финансовия сектор, като подобри капацитета на финансовите институции за оценка на творческите проекти и тези от сферата на културата, обедини на наднационално ниво ограничения в момента опит и окаже подкрепа на инициативи, целящи да подобрят инвестиционната готовност на тези сектори

- подкрепя действия за изграждане на капацитет, ориентирани към създаване на публика и тестване на бизнес модели

- подкрепя мерки, подпомагащи интернационалната дейност на секторите

„Еразъм за всички“ ще окаже подкрепа на инвестициите в образованието и обучението — чрез мобилност, партньорства за иновации и подкрепа при определянето на политиките. Като част от усилията си за насърчаване на сътрудничеството за иновации програмата ще оказва подкрепа на мащабни партньорства (т.нар. алианси на знанието) между висшето образование и бизнеса и между професионалното образование и обучение и предприятията (т.нар. секторни алианси на уменията). В това отношение се разкриват значителни възможности за партньорства между културния и творческия сектор и сектора на образованието и обучението.

Стъпвайки върху предоставените вече изобилни възможности[36], фондовете на политиката на сближаване ще продължат да подкрепят инвестициите в културния и творческия сектор с цел да увеличат максимално приноса на културата като инструмент за местно и регионално развитие, градско обновяване, развитие на селските райони, постигане на пригодност за заетост и социално приобщаване. Като примери за инвестиции могат да бъдат посочени научноизследователската дейност, иновациите, конкурентоспособността на МСП и предприемачеството в културните и творческите индустрии или закрилата и подобряването на културното наследство и ландшафта[37]. Освен това Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони ще продължи да оказва подкрепа за подобряване на състоянието на културното наследство в селските райони и за подобряване на достъпа до културни услуги там чрез инвестиции и обучение на предприятията от сферата на културната и творческата дейност, стимулиране на контактите между тях и създаване на клъстери, по специално чрез програмата ЛИДЕР[38].

В този контекст ще продължи да се насърчава използването на специални инструменти на финансовото инженерство, включително във връзка с културния и творческия сектор. В своята визия за бъдещата политика на сближаване Комисията посочи тези сектори в контекста на разработването на стратегиите за интелигентна специализация в местното и регионалното развитие[39]. За целта е необходима по-тясна интеграция между стратегиите на местно/регионално ниво и тези на национално ниво. В момента ударението следва да падне върху оценяването на потенциала на тези сектори в стратегиите за регионално развитие при предстоящото изготвяне на споразумения за партньорство, оперативни програми и програми за развитие на селските райони, като се отчитат динамичните връзки между традиционните културни активи, развитието на творческия бизнес и отговора на социалните и екологичните предизвикателства и като се отдава предимство на по-сполучливото съчетаване на инвестициите в инфраструктура и тези в човешки капитал[40].

COSME има за цел да засили конкурентоспособността и устойчивостта на фирмите и МСП от ЕС и да насърчи предприемаческата култура. Комисията предлага действия в подкрепа на развитието на клъстери и бизнес мрежи от световно ниво и за ускоряване на появата на конкурентоспособни индустрии на базата на междусекторни дейности, което е особено актуално за културния и творческия сектор. Предлагат се конкретни действия, които да насърчат възприемането на нови бизнес модели и търговското приложение на творческите идеи, което да доведе до специално адаптирани и персонализирани стоки и услуги, отговарящи на потребителското търсене. Комисията предлага също така да се разработят действия, които да изграждат връзки между уменията и компетенциите в сферата на дизайна, креативността и производството и да добавят нови.

„Хоризонт 2020“ ще управлява подкрепата на ЕС за научноизследователските и иновационните дейности и ще утвърждава по-доброто използване на промишления потенциал на политиките за иновации, научни изследвания и технологично развитие. Целта на програмата е да увеличи конкурентоспособността в широк кръг от нови индустрии и сектори, което е от особено значение за културния и творческия сектор. Програмата ще подкрепя технологичното развитие в тези сектори, например иновативните технологии за създаване и използване на креативно съдържание и иновативните материали за творческите индустрии. В „Хоризонт 2020“ ще се търсят също така нови форми на иновации, например социални иновации и креативност, които да активизират положителната междукултурна динамика вътре в Европа и извън нея.

Целта на Механизма за свързване на Европа е да укрепи транспортните, енергийните и цифровите мрежи на Европа. Механизмът ще предоставя устойчиво финансиране на Europeana и ще подкрепя дейности във връзка с него, като механизми за обмен на информация относно правата и центрове по лицензиите и компетенциите във връзка с цифровизацията и опазването на цифровото културно наследство.

На международно равнище политическият диалог между ЕС и трети държави — бил той на двустранно или регионално ниво — може да се използва за изграждане на доверие и създаване на възможности за участие в ползотворни за всички партньорства, в т.ч. и за културния и творческия сектор[41]. Благодарение на сътрудничеството културата ще продължи да бъде основен вектор на социално-икономическо развитие и утвърждаване на правата на човека, демокрацията, гражданското общество и други ключови елементи на доброто управление[42].

Комисията ще:

- продължи да подобрява регулаторната рамка на ЕС за КТС

- постигне договореност с Европейския парламент и Съвета по предложенията си за финансови инструменти на ЕС за 2014—2020 г. и ще подготви тяхното прилагане

- подкрепи обмена на добри практики в ЕС.

Действия на равнището на ЕС в краткосрочна перспектива за подкрепа на основните движещи сили за политиката

В краткосрочна перспектива усилията, полагани в държавите членки на всички териториални равнища, ще бъдат допълнени от няколко инициативи на ЕС, които подкрепят развитието на креативни екосистеми между секторите на различни етапи от веригата на стойността:

- Насочване към променящите се изисквания, поставяни към уменията

С цел насърчаване на иновациите се експериментира със създаването на алианси на знанието между висшето образование и бизнеса. През 2013 г. Кино алиансът за знание и обучение в кино и аудио-визуалната индустрия[43] ще се отчете за дейността си.

С цел да анализира потребностите от различни умения ЕС финансира първия етап на Европейския съвет за уменията в секторите на аудио-визията и изпълненията на живо[44], както и Европейския съвет за секторните умения в текстилния, шивашкия и кожарския сектор[45].

Към края на 2013 г. работна група от експерти от държавите членки, сформирана в рамките на Европейската програма за култура, ще изготви доклад за насърчаването на творческите партньорства между училищата и фирмите и организациите в сферата на културата и творческата дейност.

- Подобряване на достъпа до финансиране

В рамките на Европейския алианс на творческите индустрии ЕС осигурява до 2014 г. финансиране за две партньорства, целящи подобряване на достъпа до финансиране (FAME и C-I Factor).

Гаранционният фонд за филмови продукции на програма MEDIA[46] улеснява достъпа на филмовите продуценти до частни източници на финансиране.

Комисията ще направи оценка на възможността подобен гаранционен фонд да бъде създаден и за модния бизнес.

В рамките на стратегията за ПИС Комисията ще формулира предложения за политики, чиято цел е да подобрят икономическата експлоатация на ПИС[47].

- Разширяване на пазара

През 2012 г. Комисията ще:

- финансира подготвително действие за разпространението на европейските филми в цифровата ера[48]

- финансира пилотен проект за иновативното използване на ИКТ в КТС[49]

- финансира тематична мрежа за нови бизнес модели в издателската дейност в цифровата ера[50]

- организира европейска конференция[51] за обмен на практики в създаването на публика

- приеме препоръка относно европейските филми в цифровата епоха.

Към края на 2012 г. работна група от експерти от държавите членки, сформирана в рамките на Европейската програма за култура, ще изготви доклад относно политиките и добрите практики на публичните институции в утвърждаването на по-добър достъп до култура и по-активно участие в нея.

През 2013 г. Комисията ще:

- окаже подкрепа за създаването на по-мощни и по-интерактивни инструменти за творческите индустрии и ще прогнозира бъдещите тенденции в изследователската работа и иновациите чрез взаимодействие вътре и между различните сегменти на тези индустрии[52]

- започне пилотния проект WORTH, който стимулира пазарно ориентираната подкрепа и консултации за МСП от модния сектор и сектора на защитените с промишлен дизайн потребителски стоки, с цел създаване на нови творчески продукти и услуги посредством сътрудничество с дизайнерите.

Инициативите „Знак за европейско наследство“[53] и „Европейски столици на културата“[54] също ще продължат да се използват като „лаборатории“ за създаване на публика и участие на гражданите.

- Разширяване на международното присъствие

През 2012-2013 г. Комисията ще организира в трети държави специални прояви за намиране на партньори в подкрепа на интернационализацията на МСП чрез клъстери, в т.ч. в КТС.

Сътрудничеството в КТС в рамките на проекта за търговия между ЕС и Китай, което е експериментален етап за едно по-активно сътрудничество в тази сфера, ще продължи.

Във фокуса на политическия диалог в сферата на културата с новите партньори ще бъде средата за сътрудничество и обменът в КТС.

Комисията също така ще:

- изследва доколко приложимо е споделянето на риска в съществуващите схеми за застраховане на експортни кредити за МСП

- проучи в тясно сътрудничество с Европейската служба за външна дейност начини и пътища за укрепване на културата в сферата на външните отношения.

През 2013 г. работна група от експерти от държавите членки, сформирана в рамките на Европейската програма за култура, ще изготви наръчник на стратегиите в подкрепата за интернационализиране на КСТ.

- Засилване на междусекторното взаимодействие

От 2012 г. Комисията вече работи по:

- насърчаване на междусекторните контакти (в рамките на Европейския алианс на творческите индустрии)

- помощ за три мащабни демонстрационни проекта в подкрепа на културния туризъм (в рамките на Европейския алианс на индустрията за мобилни комуникации и индустрията, свързана с мобилността)

През 2012—2013 г. Комисията също така ще:

- създаде Европейски център за иновации в сферата на услугите, който да предоставя консултации на регионалните организации относно иновациите и креативността в услугите с цел насърчаване на промяната в сектора

- публикува „интелигентен“ наръчник за по-добро използване на фондовете по политиката на сближаване за максимално използване на иновациите в услугите, които са особено актуални за КТС

- започне да финансира пилотен проект в подкрепа на два традиционно промишлени региона при превръщането им в „Европейски творчески райони“[55]

- направи преглед на предизвикателствата и възможностите във връзка с мерките за укрепване на конкурентоспособността на модния сектор на ЕС и индустриите за стоки и услуги от високия клас и ще вземе предвид съответните работни документи на службите на Комисията

- направи оценка на препоръките, които ще представи Съветът за лидерство за европейския дизайн през 2012 г., и ще изготви план за действие за по-ускорено включване на дизайна в политиките за иновации

- разработи и тества в рамките на Европейската инициатива за високи постижения на клъстерите модули за обучение, чрез които да популяризира ролята на креативността, творческите умения и творческите сектори за промяна в традиционните промишлени дейности

- даде старт на консултация между заинтересованите страни относно необходимостта от сформиране на Европейски алианс на икономиката на преживяванията, който да способства междусекторното взаимодействие между КТС, спортната индустрия и тази за свободното време и да подпомага изграждането на нови вериги на стойността.

5.           Проследяване на напредъка

Ако бъде впрегнат докрай, потенциалът на КТС може да допринесе много за растежа и заетостта и да ускори преминаването към иновативно общество на знанието. За да се реализира този потенциал, са необходими действия на национално, регионално и местно ниво, както и на нивото на ЕС, които да подкрепят изпълнението на очертаната по-горе многопластова стратегия, и които в краткосрочна и по-дългосрочна перспектива да се фокусират по-специално върху петте ключови двигателя на политиката: развитие на уменията; подобряване на достъпа до финансиране; утвърждаване на нови бизнес модели и разширяване на кръга на публиката; улесняване на сътрудничеството с други сектори и политики; разширяване на международното присъствие. Тази стратегия ще насърчава и сътрудничеството с партньорите на ЕС. В нея ще се разчита на подкрепата на европейските институции и заинтересованите страни.

За да се следи напредъкът в изпълнението на стратегията, Комисията предлага да се използва съществуващата рамка за сътрудничество — отвореният метод на координация в сферата на културата.

[1]               Тук се включват по-специално архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, видео игри и мултимедийни продукти), културно наследство, дизайн (включително моден), фестивали, музика, сценични и изобразителни изкуства, издателска дейност, радио.

[2]               Доклад за европейската конкурентоспособност 2010 г. Според оценките на други източници секторът е по-голям — 4,5 % от БВП и 8,5 млн. заети (TERA Consultants, 2010 г.).

[3]               В т.ч. дизайна, производството на модни материали и стоки и тяхната дистрибуция.

[4]               Най-вече мода от висок клас, бижута и часовници, аксесоари, кожени изделия, парфюмерия и козметика, мебели и домакински електроуреди, автомобили, плавателни съдове, а също гастрономия, хотелиерски услуги и услуги за свободното време.

[5]               Конкурентоспособност на модната индустрия в ЕС, Idea Consult, 2012 г.; Стойността на културната и творческата индустрия за европейската икономика, Frontier Economics, 2012 г.

[6]               Източник: Евростат (ЕС-НРС).

[7]               Това проличава в „бързата“ мода, при която годишно на пазара излиза по няколко нови колекции.

[8]               COM(2010) 546.

[9]               Създаването на иновациите: Подкрепя ли креативният сектор иновациите в останалата част от икономиката? NESTA 2008 г.

[10]             Sostenuto – Културата като фактор за икономически и социални иновации, 2012 г. KEA European Affairs – Проучване на въздействието на културата върху креативността, 2009 г.

[11]             12-ти петилетен план на Китай (2011–2015 г.).

[12]             Например 62 % от всички стоки, произведени от европейските марки от висок клас, се продават извън Европа; стойността на този износ се оценява на 260 млрд. евро (т.е. прибл. 10 % от целия европейски износ).

[13]             Вж. http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/documents/120505-cci-policy-handbook.pdf

[14]             www.europeana.eu

[15]             Културния и творческия сектор.

[16]             Вж. стр. 10.

[17]             http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/small-business-act/

[18]             COM(2011) 287

[19]             COM(2011) 289

[20]             COM(2012) 372

[21]             COM(2011) 427

[22]             http://ec.europa.eu/internal_market/iprenforcement/stakeholders/index_en.htm#maincontentSec2

[23]             COM(2010) 245.

[24]             COM(2011) 851.

[25]             COM(2011) 942.

[26]             COM(2012) 209.

[27]             COM(2007) 242.

[28]             http://ec.europa.eu/culture/news/cci_en.htm

[29]             https://www.howtogrow.eu/ecia/

[30]             COM(2011) 785.

[31]             COM(2011) 788.

[32]             http://ec.europa.eu/regional_policy/what/future/proposals_2014_2020_en.cfm

[33]             COM(2011) 809.

[34]             COM(2011) 834.

[35]             COM(2011) 665.

[36]             Изследване на приноса на културата към местното и регионалното развитие, 2010 г.

[37]             SWD(2012) 61, част II.

[38]             http://enrd.ec.europa.eu/leader/en/leader_en.cfm

[39]             http://s3platform.jrc.ec.europa.eu/c/document_library/get_file?uuid=a39fd20b-9fbc-402b-be8c-b51d03450946&groupId=10157

[40]             Пак там.

[41]             Политическият диалог би могъл по-специално да бъде подпомогнат в рамките на инструмента за партньорство (ИП).

[42]             Подобни цели ще получават подкрепа както в рамките на географското, така и в рамките на тематичното сътрудничество чрез Инструмента за сътрудничество за развитие (DCI), Европейския инструмент за съседство (ENI), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПА) и 11-тия Европейски фонд за развитие (EDF).

[43]             http://ec.europa.eu/education/higher-education/ka1_en.htm

[44]             http://www.pearle.ws/en/projects/detail/16

[45]             http://europeanskillscouncil.t-c-l.eu/eng/

[46]             http://ec.europa.eu/culture/media/programme/overview/funding/index_en.htm

[47]             http://ec.europa.eu/enterprise/policies/innovation/policy/intellectual-property/index_en.htm

[48]             http://ec.europa.eu/culture/media/programme/overview/digitaldistrib/prepaction/index_en.htm

[49]             http://ec.europa.eu/culture/news/12062012-pilotproject-eac10_en.htm

[50]             WP ICT PSP 2012, стр. 19.

[51]             http://ec.europa.eu/culture/news/20120316-conference-audience_en.htm

[52]             WP ICT PSP 2013, стр. 10, 81-85.

[53]             http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/label/european-heritage-label_en.htm

[54]             http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/capitals/european-capitals-of-culture_en.htm

[55]             http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=5782&lang=en