52009DC0467

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 11.9.2009

COM(2009) 467 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Упражняването на правата на интелектуална собственост: привеждане на един дългосрочен ангажимент в действие 3

2. Разбиране на предизвикателствата и ограничаване на рисковете: обсерваторията на ЕС за фалшифицирането и пиратството 5

2.1. Подкрепа за упражняването на ПИС чрез подробна информация и споделяне на най-добрите практики 6

2.2. Организиране на обсерваторията като платформа за заинтересованите страни и държавите-членки 8

3. Засилване на административното сътрудничество в Европа 8

3.1. Увеличаване на прозрачността на националните структури и системи 9

3.2. Насърчаване на трансграничното сътрудничество чрез модерни средства за обмен на информация 10

4. Изграждане на коалиции: улесняване на доброволните споразумения между заинтересованите страни 10

4.1. Акцентиране върху общата основа при заинтересованите страни 10

4.2. Борба с нарушенията на ПИС чрез форми на диалог на заинтересованите страни 11

4.3. Борба с продажбата на фалшифицирани стоки по интернет 11

5. Заключение 12

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар

1. Упражняването на правата на интелектуална собственост: привеждане на един дългосрочен ангажимент в действие

В съвременното основано на знанието общество правата на интелектуална собственост (ПИС) са ключови икономически активи, които със своята справедлива възвращаемост на инвестициите стимулират иновациите и творческия импулс. Значението на ПИС все повече нараства като чрез защитата на изобретателите, дизайнерите и хората на изкуството и възможността търговската стойност на произведенията им да бъде от полза и за тях, те благоприятстват икономическия растеж. Резултатът е основен цикъл на развитие на икономическата дейност, знанието и допълнителни иновации. Освен това търговските марки в частност могат да имат положително въздействие върху потребителите, тъй като в много случаи те са знак за качество и увереност, че закупуваните продукти и услуги са законни, безопасни и надеждни.

В ЕС са установени някои от най-големите и успешни световни предприятия, които поставят ПИС сред най-ценните си търговски притежания. В рамките на вътрешния пазар ПИС са също така съществени и за малките и средни предприятия (МСП), които ги използват за защита на нематериалните си активи и за достъп до жизненоважно финансиране и рисков капитал, предназначени за новосъздадените дружества. От съществено значение е подкрепата на ЕС за този климат да продължи посредством култура в областта на правата на интелектуална собственост с високи стандарти, която да защитава ключовия европейски талант и да създава възможности за развитието му.

Нарастващата стойност на ПИС е показател за успех. Тя обаче ги прави привлекателни и за фалшификаторите и пиратите, които обикновено са добре финансирани и вече организирани и висококвалифицирани предприемачи с дейност в промишлени мащаби. Тези нарушители съумяват изцяло да се възползват от напредъка в технологиите и търговията, като възприемат модерни бизнес модели за контролиране на производството, разпространението и продажбата на незаконни стоки в различни държави и на различни континенти. Интернет е едно такова средство, използвано за развитието в световен мащаб на пазар на незаконни продукти, което задушава иновациите и представлява опасност за работните места.

В Европа фалшификацията и пиратството[1] имат остър и отрицателен ефект върху бизнеса, като поради настоящия икономически спад и увеличаващата се гама продавани фалшифицирани продукти те биха могли да станат още по-проблематични. Докато традиционна цел преди са били луксозните стоки, модните стоки и музикалните и филмови продукти, в днешно време фалшификацията и пиратството засягат по-широка гама от стоки за масово потребление като храни, козметика, почистващи продукти, резервни части за автомобили, играчки и различни видове техническо и електрическо оборудване[2]. Това води до рискове за здравето и безопасността на европейските граждани. Нарастването при фалшивите лекарства[3] е в частност източник на засилваща се тревога[4]. Комисията въведе правна рамка в рамките на вътрешния пазар, която предоставя средствата за прилагане на ПИС справедливо, ефективно и пропорционално. Неин крайъгълен камък е директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост[5]. С нея беше хармонизирано законодателството на държавите-членки по отношение на гражданскоправните мерки за упражняването на всички ПИС, а понастоящем в Съвета се обсъжда предложение за наказателни санкции[6].

Регламентът относно митническите органи на ЕС[7], който им разрешава да задържат стоки, за които се подозира, че нарушават ПИС, е друг стълб на правната рамка. Понастоящем Комисията се допитва до държавите-членки и заинтересованите страни за възможните начини за усъвършенстване на посочения регламент.

Комисията, вече разполагаща с основен действащ законодателен корпус, понастоящем предлага да допълни регулаторната рамка с допълнителни незаконодателни мерки в съответствие с резолюцията на Съвета за конкурентоспособност от 25 септември 2008 г. относно глобален европейски план за борба с фалшифицирането и пиратството.

В тази връзка подкрепата за малките и средни предприятия (МСП) е задължителен елемент. Проведено от името на Комисията проучване през 2007 г. потвърди, че нарушенията са източник на огромни проблеми за европейските МСП, много от които нямат ресурси и финансови средства за преследване на нарушителите[8]. В резултат на това и като следствие от подчертания акцент върху ПИС и управлението на знанието от пролетта на 2005 г. когато Лисабонската стратегия получи нов тласък, Комисията насочи вниманието си към увеличаване на подкрепата в тази област. През април 2009 г. окончателният доклад на създадената от Комисията консултативна експертна група[9] предостави препоръки за необходимата за МСП подкрепа. В съответствие със заключенията от доклада, Комисията продължава с редица проекти в областта да подпомага МСП с оглед интегрирането на ПИС в иновационните им стратегии и бизнес планове.

В глобален план Комисията разработи дългосрочна стратегия за упражняването на ПИС в трети държави[10]. Като част от нея беше съставен списък на „приоритетни държави“, който редовно се актуализира[11]. Други големи инициативи са преговорите по Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ТСБФ) и План за действие ЕС-Китай за увеличаване на митническото сътрудничество в областта на защитата на ПИС. В допълнение към тях, Комисията създаде и информационно бюро за защита на ПИС на МСП в Китай (China IPR SME Helpdesk). То предоставя на МСП необходимите икономически инструменти за развитие на стойността на техните ПИС и управление на свързаните с тях рискове.

Изключително важно е също така да се консолидира партньорството между публичния и частния сектор. През май 2008 г. съвместно с членове на Европейския парламент беше организирана конференция на високо равнище по въпросите на фалшификацията и пиратството[12] с оглед изготвянето на устойчива стратегия на ЕС за по-партиципативен подход. Конференцията беше последвана от представената от Комисията Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост[13] и приемането на резолюцията на Съвета за конкурентоспособност относно глобален европейски план за борба с фалшифицирането и пиратството[14]. В заключенията си Съветът потвърди необходимостта от по-добро функциониране на упражняването на ПИС в рамките на вътрешния пазар чрез допълване на законодателството с редица незаконодателни мерки. Той също така призова Комисията да продължи неотклонно усилията си в областта на граничния контрол под формата на митнически план против фалшификацията за 2009—2012 г. Такъв план беше разработен от Комисията в сътрудничество с държавите-членки[15].

2. Разбиране на предизвикателствата и ограничаване на рисковете: обсерваторията на ЕС за фалшифицирането и пиратството

Основните факти за обхвата на причинените от нарушаването на ПИС щети са добре документирани. По-трудно е събирането на подробна информация, която да спомогне за изготвянето на приоритети и за по-ефективната възможност за упражняване на правата, като по този начин благоприятства по-добро сътрудничество и политики, основаващи се на наличните факти.

През 2006 г. в доклад на ОИСР[16] бе посочено, че едно от най-сериозните предизвикателства пред правителствата и бизнеса е достъпът до надеждна и актуална информация за размера на фалшификацията и пиратството и въздействието му върху икономиката и обществото, включително заетостта в Европа. Въпреки проведената в някои сектори работа за анализиране на обхвата на проблема получените резултати са въз основа на различни методи и източници, което прави данните несъпоставими.

Освен това значителен обем разностранна информация се съхранява при националните правоприлагащи органи, европейските и национални служби за интелектуална собственост и различни професионални бизнес организации. Често данните трудно се обработват. Един от най-пълните информационни източници се публикува от Комисията и се основава на годишните изземвания на контролно-пропускателните пунктове по границите на ЕС[17]. Тези изземвания обаче представят само част от цялостната картина, тъй като се отнасят само до стоки, които се внасят на територията на ЕС или я напускат. За да може въздействието на фалшификацията и пиратството върху икономиката и обществото да бъде напълно оценено, както и да се знае защо някои продукти, сектори и географски области в ЕС са по-уязвими от други е необходимо да бъде разширена основата на общите познания. Пълните и съпоставими данни ще спомогнат и за изготвянето на съгласувани приоритети, програми и цели в областта на ПИС, както и по-целенасочени кампании за информиране на потребителите.

С оглед на това Съветът за конкурентоспособност призова за създаването на европейска обсерватория за фалшифицирането и пиратството като основен инструмент на ЕС, която „ следва — въз основа на данни, предоставяни ѝ доброволно от публичния и частния сектор — да позволява редовна оценка на обхвата на фалшифицирането и на пиратството, както и по-подробен анализ на тези явления “[18].

2.1. Подкрепа за упражняването на ПИС чрез подробна информация и споделяне на най-добрите практики

В момента Комисията създава обсерватория като централно звено за събиране, контролиране и отчитане на информацията и данните за нарушенията на ПИС. Обсерваторията ще има по-значителна роля като бъдеща платформа за обмен на идеи и най-добри практики между представителите на националните органи и заинтересованите страни, разработване на съвместни стратегии за прилагане на ПИС и изготвяне на препоръки до инициаторите на политики.

За да се гарантира, че обсерваторията ще се превърне в общоевропейски източник на познания и централен ресурс за заинтересованите страни и публичните органи в областта на упражняването на ПИС ще е необходимо тясно сътрудничество между Комисията, държавите-членки и частния сектор. Целта е следователно да се привлекат представители на публичните и частни сектори в ЕС, които съвместно с потребителите да култивират по-широко разбиране на проблемите. Така ще се улесни разработването на практически решения, стратегии за по-целенасочена информираност и повече дейности, извършвани в сътрудничество. Представянето от Комисията на обществено достъпен годишен доклад, в който да се съдържа конкретна информация за основните работни области би бил един значим резултат.

По-специално обсерваторията ще:

- подобри събирането и използването на независима и надеждна информация и данни като

- разработи базова методология за събирането, анализирането и отчитането на независими данни за нарушенията на ПИС с оглед да се гарантира, че кумулирането на информацията е обективно и балансирано;

- подробно анализира и редовно оценява социо-икономическото въздействие, включително по отношение на иновациите, конкурентоспособността и заетостта в Европа, дела на организираната престъпност и рисковете за здравето и безопасността на европейските граждани;

- използва пълни набори от данни от публичните органи и частните организации за оценка на силните и слаби страни на упражняването на ПИС в рамките на вътрешния пазар;

- представя редовни и специфични доклади за установяване на уязвимите страни на вътрешния пазар, открояване на опасностите и предизвикателствата и разработването на стратегии за правоприлагане, основаващи се на разполагаемата фактология. Обществено достъпните доклади ще представляват солидна основа на познания и ще се превърнат в главен инструмент при поставянето на приоритетите и измерването на напредъка;

- насърчава и разпространява най-добрите практики сред публичните органи като

- задава рамката и оценява координацията в държавите-членки във връзка с упражняването на ПИС;

- насърчава и разпространява най-добрите практики, по-специално посредством иновативни и успешни инициативи на сътрудничество, сред правоприлагащите органи и други компетентни национални органи;

- определи и осигури документирането на провеждани в държавите-членки програми за обучение във връзка с упражняването на ПИС, както и като разпространява най-добрите практики;

- следи за това публично финансираните проекти изцяло да съблюдават ПИС;

- засили сътрудничеството между публичния и частния сектор в частност по отношение на повишаването на информираността и обучението на персонала на правоприлагащите агенции;

- разпространява успешните стратегии на частния сектор като

- открива и оценява успешните стратегии и действия за борба с фалшификацията и пиратството, предприети от частния сектор, както и като разпространява най-добрите практики;

- достига до разнообразни заинтересовани страни в разпространителската верига като организатори на търговски панаири, спедиторски и логистични предприятия, доставчици на платежни услуги;

- насърчава усилията за подобряване на качеството на ПИС, така че да се позволи ефективното им упражняване;

- открива успешни кампании за информиране на обществеността, разработва стратегии и инициативи и разпространява най-добрите практики сред икономическите сектори и в международен план;

- проучва начините за по-добра информираност и образование на младите хора по отношение на ПИС;

- открива, докладва и предлага решения на ключови проблеми като

- оценява и откроява проблемите в специфични географски райони и сектори, както и изготвя препоръки до инициаторите на политики, правоприлагащите органи и заинтересованите страни.

2.2. Организиране на обсерваторията като платформа за заинтересованите страни и държавите-членки

В резолюцията си Съветът предлага обсерваторията да се базира на съществуващите структури на Комисията, които да бъдат необременяващи и гъвкави, а при необходимост да бъде използвана външна експертиза. Комисията следователно ще предостави централните административни ресурси. От своя страна представителите на държавите-членки и заинтересованите страни ще участват напълно в работата на обсерваторията и постигането на целите ѝ.

Държавите-членки ще трябва да посочат национален представител, а участието на заинтересованите страни ще трябва да включва различни европейски и национални структури, така че да представлява икономическите сектори, които са най-силно засегнати и с най-голям опит в борбата с фалшификацията и пиратството. Европейските потребители също ще трябва да бъдат подходящо представени и поканени да вземат дейно участие. Така обсерваторията би спомогнала за превръщането на потребителите в активни и отговорни партньори. Необходимо е също така да се отдели специално внимание на представителството на МСП.

3. Засилване на административното сътрудничество в Европа

Административното сътрудничество между отделните правоприлагащи органи следва да бъде подобрено, за да се гарантира последователно и ефективно прилагане на ПИС в рамките на вътрешния пазар. Поради международния характер на нарушенията на ПИС усъвършенстването на вътрешното трансгранично сътрудничество е не само законодателно задължение, а неотменна необходимост, тъй като въпреки че административно сътрудничество в областта на митниците действа, в други сфери то е явно недостатъчно и е необходимо да бъде развивано[19].

Увеличеното административно сътрудничество в областта на упражняване на ПИС трябва да бъде разглеждано и в по-широкия контекст на партньорството между Комисията и държавите-членки в прилагането на вътрешен пазар без граници[20]. За тази цел е необходимо ефикасна европейска мрежа от центрове за връзка да насърчава бързия обмен на информация за подозрителни продукти, места на производство, канали за разпространение и ключови продажбени пунктове. Така ще се генерира синергичен ефект, който на свой ред ще спомогне за по-доброто координиране на националните политики и предоставянето на взаимна подкрепа.

Развитието на по-добро сътрудничество е необходимо и в самите държави-членки, участващи в прилагането на ПИС. За осигуряването на по-ефективен обмен на информация националните органи трябва да бъдат в непрекъснат контакт както едни с други, така и с организациите на частния сектор. В тази връзка държавите-членки се приканват да посочат национални координатори с твърд мандат да синхронизират проблемите в областта на упражняването на ПИС сред съответните си национални правоприлагащи органи. Тези национални координатори би следвало да са във връзка посредством централна система и да служат за първостепенни лица за контакт за промишлените организации, както и за връзка със заинтересованите страни, като улесняват трансграничното сътрудничество.

Както националните експертни центрове в областта на ПИС, така и националните служители по ИС имат да играят важна роля. Те биха могли да допринесат за разработването на платформи и стратегии за прилагането на координирани подходи и разпространяването на най-добрите практики. На тях биха могли да се възложат и допълнителни функции като информиране, оказване на специфична подкрепа за МСП и координиране. Други международни центрове в областта на ИС като Европейското патентно ведомство също биха могли да допринесат с експертиза и най-добри практики. Освен това, по отношение на търговските марки и дизайни, сътрудничеството между Службата за хармонизиране във Вътрешния пазар (OHIM) и националните отдели би могло да бъде разширено, като включи програми и действия за прилагане на ПИС.

3.1. Увеличаване на прозрачността на националните структури и системи

Необходимо е да се увеличи прозрачността по отношение на националните структури, така че да бъдат подкрепени заинтересованите страни на трансгранично равнище и в частност МСП. Като по-нататъшна стъпка след задълбочения кръг от консултации, в който всички държави-членки участваха и предоставиха информация, Комисията понастоящем анализира създадените от държавите-членки структури за борба с нарушенията на ПИС. Резултатът ще бъде доклад, който ще очертае съществуващите рамки и стратегии и ще предостави показатели на най-добрите практики. Докладът ще бъде представен на срещи на заинтересованите страни и държавите-членки през втората половина на 2009 г. в контекста на обсерваторията.

3.2. Насърчаване на трансграничното сътрудничество чрез модерни средства за обмен на информация

Подобряването на обмена на актуална информация за насърчаване на трансграничното сътрудничество е жизнена необходимост. В своята резолюция Съветът за конкурентоспособност призова Комисията да създаде мрежа за бърз обмен на ключова информация, която да се опира на националните центрове за връзка и модерни средства за обмен на информация.

За постигането на тази цел редица национални органи, сред които правоприлагащите органи и националните служби по ИС, трябва да имат достъп до електронна мрежа за обмен на информация за нарушенията на ПИС в рамките на вътрешния пазар Мрежата ще трябва да:

- осигурява обмен „в реално време“ на информация за продукти и услуги, с които се нарушават ПИС в рамките на вътрешния пазар

- позволява бързия обмен на сигнали, касаещи различни продукти, тенденции и потенциални заплахи, както и да

- предоставя средства за преодоляване на езиковите бариери между националните органи.

Въз основа на опита с други системи на вътрешния пазар като системата за обмен на информация за вътрешния пазар[21] и системата за обмен на информация за целите на наблюдението на пазара[22], понастоящем Комисията анализира начините за създаване на модерна система, която най-добре да отговаря на нуждите на ползващите я чрез интерфейс за споделяне и обмен на информация и която да може да бъде изградена с използване на съществуващите мрежи като например системата за обмен на информация за вътрешния пазар.

4. Изграждане на коалиции: улесняване на доброволните споразумения между заинтересованите страни

4.1. Акцентиране върху общата основа при заинтересованите страни

Борбата срещу фалшификацията и пиратството е от интерес не само за притежателите на права, а и за други заинтересовани страни като вносители, организатори на търговски панаири, търговци на дребно, включително платформите за електронна търговия.

Фалшификацията и пиратството нанасят сериозни щети на доверието и надеждността при търговията със стоки и услуги, особено по интернет или в международен план. За бизнеса това може да означава пропуснати възможности. За потребителите фалшификацията би могла да се окаже възпиращ фактор за едно по-пълно използване на възможностите на новите дистрибуционни канали или възползване от изгодните предложения навсякъде в рамките на вътрешния пазар.

Освен това широката гама фалшифицирани изделия, които представляват потенциална заплаха за здравето и безопасността на европейския гражданин като фармацевтични продукти, храни, козметика, почистващи изделия, електронно и техническо оборудване, резервни части за автомобили и т.н., показват, че съвместните усилия на всички заинтересовани страни за борба с това разрастващо се явление са от взаимен интерес.

Следователно притежателите на права и останалите заинтересовани страни следва да бъдат насърчени да използват потенциала на съгласувани подходи и да обърнат повече внимание на съвместните усилия за борба с фалшификацията и пиратството във взаимен интерес, като също така се възползват от възможностите за извънсъдебно разрешаване на споровете.

4.2. Борба с нарушенията на ПИС чрез форми на диалог на заинтересованите страни

Обръщането към областите на взаимен интерес би трябвало да позволи увеличаването на доброволните споразумения между заинтересованите страни и оттам – намирането на практически решения. Доброволните споразумения за борба с фалшификацията и пиратството могат да предоставят на заинтересованите страни гъвкавост за бързо адаптиране към новите технологични развития. Освен това, този подход позволява самите заинтересовани страни да разработват оптимални мерки и в частност технологични решения. Също така обхватът на доброволните споразумения би могъл да бъде разширен и извън границите на ЕС и да се превърне в основа за най-добри практики в борбата с фалшификацията и пиратството в световен мащаб.

За да се приемат и приложат доброволните споразумения, от ключово значение е заинтересованите страни да участват в конструктивни диалози с акцентиране върху конкретни проблеми и изпълними и практически решения, които трябва да бъдат реалистични, балансирани, адекватни и справедливи за всички страни. Всяко доброволно решение, включващо различни икономически сектори, трябва да съблюдава съществуващата правна рамка и нито да ограничава по какъвто и да е начин основните права на гражданите на ЕС като свободата на изразяване на мнение, информация, личен и семеен живот и защита на личните данни[23], нито да се намесва в областта на провежданите на европейско равнище законодателни преговори. Комисията предлага да действа като посредник при такива диалози между заинтересованите страни по конкретни теми като кани страните да се съберат, организира срещи, предоставя административна и логистична подкрепа, а при необходимост – поддържа справедлив баланс между различните интереси, включително законните права и очаквания на гражданите на ЕС. Комисията внимателно ще следи развитието и действието на доброволните споразумения и остава в готовност за разглеждането на евентуални алтернативни подходи в бъдеще.

4.3. Борба с продажбата на фалшифицирани стоки по интернет

Като първа стъпка Комисията лансира диалог със заинтересованите страни по отношение на продажбата на подправени изделия по интернет. Въпреки че сам по себе си интернет не е източник на фалшификация, той все пак се превърна в значителен инструмент за продажбата по цял свят на подправени изделия. Световният му обхват и достъп, както и възможността търговците да останат анонимни, а изделията да бъдат бързо предлагани и оттегляни, го превърна в едно от най-привлекателните средства за продажбата на подправени изделия. Бурното разрастване на явлението превръща тази област за приоритетна за действие. Това е също така област, в която, предвид бързия напредък на технологиите и произтичащата от това необходимост от практически технологични решения, доброволните споразумения биха могли да се окажат особено многообещаващи.

Както притежателите на марки, така и дружествата за електронна търговия признаха този факт и се задължиха да разработят план за действие в сътрудничество. Комисията от своя страна организира структуриран диалог между заинтересованите страни за улесняване на взаимното разбиране и намиране на решения от общ интерес. Вече бяха проведени редица срещи по конкретни въпроси във връзка с продажбата на подправени изделия по интернет. До края на годината са предвидени допълнителни срещи, които биха могли да доведат до меморандум за разбирателство по въпроси като предотвратяването, идентифицирането и оттеглянето от интернет платформите на предложения и продавачи, нарушаващи ПИС (например процедурите Notice и Take-Down). Ако обаче не се стигне до приемането на доброволни споразумения Комисията ще се наложи да разгледа законодателни решения, в частност в рамките на Директивата относно упражняването на ПИС[24].

5. Заключение

Като предоставят стимули за създаване, иновиране и търгуване, правата на интелектуална собственост са един от ключовите елементи на конкурентоспособно, генериращо благосъстояние и основано на знанието общество. Нарушенията на ПИС причиняват разнообразни щети, като увеличаващият се брой подправени изделия вече представлява реална заплаха за здравето и безопасността на потребителите. В интерес следователно както на заинтересованите страни, така и на потребителите, е да е налице солидна, адекватна и справедлива система за упражняването им.

Комисията се стреми да гарантира това чрез допълване на съществуващата правна рамка с незаконодателни мерки, насочени към по-целенасочен и осъществяван в сътрудничество подход за упражняването на ПИС в рамките на вътрешния пазар като по-специално:

- подкрепя правоприлагането чрез обсерваторията на ЕС за фалшифицирането и пиратството;

- засилва административното сътрудничество в рамките на вътрешния пазар;

- улеснява на доброволните споразумения между заинтересованите страни.

Комисията е убедена, че тези мерки значително ще укрепят борбата с фалшификацията и пиратството за общото благо на гражданите на ЕС, бизнеса и икономиката като цяло.

[1] Терминът „фалшификация и пиратство“ в настоящото съобщение се разбират като обхващащи нарушаването на всякакви права на интелектуална собственост, както е посочено в изявлението на Комисията относно член 2 от Директива 2004/48/EО (OВ L 94, 13.4.2005 г., стр. 37).

[2] В последния митнически доклад на Комисията се предупреждава, че заплахата за здравето и безопасността на потребителите рязко се увеличава, като конфискацията на артикули в сравнение с 2008 г. се е увеличила повече от два пъти, достигайки 178 милиона, от които около 20 милиона или 11 % носят риск за здравето и безопасността на гражданите на ЕС (IP/09/1106 от 9.7.2009 г.).

[3] Вж. http://www.ip-talk.eu/?p=607 Резултати от операцията „Medi-Fake“ (февруари 2009 г.) – конфискувани са над 34 милиона незаконни лекарства.

[4] Вж. http://www.interpol.int/Public/ICPO/PressReleases/PR2008/PR200865.asp и http://www.icc-ccs.co.uk/bascap/article.php?articleid=780

[5] Директива 2004/48/EО oт 29.4.2004 (OВ L157, 30.4.2004 г., стр. 16).

[6] COM(2006) 168, 26.4.2006 г.

[7] Регламент (EО) № 1383/2003 на Съвета oт 22.7.2003 г. (OВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 7).

[8] Technopolis, „Effects of counterfeiting on EU SMEs“. http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/industry/doc/Counterfeiting_Main%20Report_Final.pdf

[9] http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/industry/ipr_report.htm.

[10] COM(2004) 749 от 8.11.2004 г. (OВ C 129, 26.5.2005 г., стр. 3).

[11] http://ec.europa.eu/trade/issues/sectoral/intell_property/ipr_epc_countries_en.htm

[12] Виж прессъобщение IP/08/652.

[13] COM(2008) 465, 16.7.2008 г.

[14] Резолюция на Съвета от 25.9.2008 г. (ОВ С 253, 4.10.2008 г., стр. 1).

[15] ОB C 71 от 25.3.2009 г., стр. 1.

[16] ОИСР, „The Economic Impact of Counterfeiting and Piracy“ (2006) [„Отражението върху икономиката на фалшификацията и пиратството“, 2006 г.]; http://www.oecd.org/sti/counterfeiting

[17] Report on EU Customs enforcement of intellectual property rights; results at the European border – 2008 [„Доклад за митниците на ЕС и съблюдаването на правата на интелектуална собственост; резултати по границите на ЕС – 2008 г.“]; http://ec.europa.eu/taxation_customs/

[18] Вж. бележка 14, точка 15.

[19] ДЕО, член 10; Директива 2004/48/ЕО, член 19.

[20] Препоръка на Комисията от 29 юни 2009 година относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар (OВ L 176 от 7.7.2009 г., стр. 17).

[21] http://ec.europa.eu/idabc/en/document/5378/5970

[22] http://www.icsms.org/icsms/App/index.jsp

[23] Харта на основните права на Европейския съюз, членове 7, 8 и 11 (ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 4.

[24] Вж. бележка 5 по-горе.