[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 18.3.2009

COM(2009) 128 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Опростената Обща селскостопанска политика (ОСП) за Европа — успех за всички

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Програма на Комисията за опростена ОСП 3

2. Постижения от 2005 г. насам 4

3. План за действие за опростяване на Общата селскостопанска политика 7

4. Дейности от особено значение 10

5. Перспективи 13

6. Заключение 15

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Опростената Обща селскостопанска политика (ОСП) за Европа — успех за всички

Програма на Комисията за опростена ОСП

От началото на своя мандат настоящият състав на Комисията полага усилия за опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП)[1]. Земеделските производители и другите икономически оператори в селскостопанския сектор следва да бъдат освободени от излишни административни формалности и от изисквания, които не са необходими за постигане на политическите цели и за осигуряване на добро управление на парите на данъкоплатците. Опростяването на ОСП е от основно значение за подобряване на конкурентоспособността на селското ни стопанство, за запазване на работни места и създаване на нови такива, както и за постигане на стабилно развитие на нашите селски райони. Поради това опростяването на ОСП е успех за всички.

През 2005 г. Комисията представи съобщение „Опростяване и по-добро регулиране на Общата селскостопанска политика (ОСП)“. В съобщението се представя амбициозна програма за значително опростяване на ОСП. Програмата и нейното прилагане са неделима част от цялостната стратегия на Комисията за по-добро регулиране[2] и по-специално от „Пълзящата“ програма за опростяване и от Програмата за действие за намаляване на административната тежест.

Междувременно беше завършена значителна част от свързаните с ОСП проекти за опростяване. Следователно е навременно и уместно да се направи равносметка на извършеното. В настоящото съобщение се очертават дейностите, извършени от 2005 г. насам, и се посочва постигнатото в резултат на тези дейности намаление на административната тежест за земеделските производители и администрациите[3]. Особено внимание се отделя на „Пълзящия“ план за действие за опростяване, на Общия регламент за ООП, на проучването от 2007 г. относно административната тежест за земеделските стопанства и на резултатите от прегледа на състоянието. В заключение в съобщението се разглеждат възможностите за бъдещи действия за опростяване.

Постижения от 2005 г. насам

През 2005 г. Европейската комисия пое ангажимент да предприеме поредица от дейности, които могат да бъдат квалифицирани като мерки за техническо опростяване или за опростяване на политиката[4].

Техническо опростяване

Изясняване на правилата относно селското стопанство

Непрекъснато се набелязват и отстраняват вече неактуални правни актове на Съвета и на Комисията, като тези в сектора на млякото[5]. При приемането на нови законодателни актове, действащите актове се отменят. През 2006 г.[6] и в началото на настоящата година[7] почти 300 други актове, които не бяха отменени, но вече не спомагаха за постигане на определена цел, бяха обявени за недействащи с декларация, признаваща ги за неактуални. По-късно тази година ще бъде прието предложение за отмяна на някои неактуални актове на Съвета.

Общ регламент за общата организация на пазарите (ООП)

На 22 октомври 2007 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1234/2007[8], познат като „Общ регламент за ООП“. Той обхваща общата организация на пазара във всички сектори и заменя 45 акта на Съвета. В точка 4.1 Общият регламент за ООП е разгледан по-подробно.

Държавни помощи

През 2006 г. и 2007 г. Комисията промени и рационализира политиката си относно държавната помощ в селскостопанския сектор. Освен преразгледаните насоки за държавна помощ[9] и регламента за групово освобождаване в селскостопанския сектор[10], Комисията прие и нов регламент de minimis[11], с който се увеличава прагът на помощта de minimis , която може да бъде предоставена от държава-членка в селскостопанския сектор. Когато мярката съответства на условията, установени с регламента de minimis, тя не се счита за държавна помощ и следователно в случая не е необходимо уведомяване. Чрез тези промени броят на съответните правни инструменти бе сведен от шест на три.

Административни разходи

През 2006 г. Комисията започна проучване с цел да се измери административната тежест за земеделските стопанства, произтичаща от реформата на ОСП през 2003 г. Крайните резултати от проучването бяха публикувани през ноември 2007 г. В точка 4.2 посоченото проучване е разгледано по-подробно.

Обмен на добри практики

Бяха установени множество трибуни за обмен на мнения относно опростяването и за споделяне на идеи и опит. На първо място бе сформирана експертна група от национални експерти по въпросите на опростяването. Тя се събира средно около три пъти в годината. Някои държави-членки използваха тази група като трибуна за представяне и обсъждане на национални инициативи за опростяване.

Проведени бяха няколко срещи на консултативната група по въпросите на опростяването, в които взеха участие заинтересовани страни и представители на селскостопанския сектор и на промишлеността.

Конференцията относно опростяването на Общата селскостопанска политика, проведена през октомври 2006 г., както и семинарът относно опростяването, организиран през октомври 2007 г., предоставиха широка трибуна за обсъждане и обмен на опит между страните, участващи в прилагането на ОСП.

Действия, свързани с политиката

Реформата на ООП на захарта

Реформата на ООП на захарта, приета официално в началото на 2006 г., позволи чувствително опростяване на системата. Различните видове квоти бяха обединени в единна система на квотите, бюджетът за помощите в сектора на захарта беше включен в пакета на схемата за единно плащане и режимът на интервенционни мерки бе заменен с частно складиране.

Схема за единно плащане

През първите години на своето съществуване схемата за единно плащане бе многократно адаптирана с цел да се опрости нейното функциониране и тя да стане по-приемлива за земеделските производители. Това бе постигнато например чрез включването на елементи от ландшафта (като огради и стени) в повърхността, за която може да бъде предоставяна пряка помощ, както и на множество изменения, въведени след приемането на доклада за кръстосаното спазване на задълженията[12].

Сектор на плодовете и зеленчуците и лозаро-винарски сектор

Реформите в сектора на плодовете и зеленчуците, както и в лозаро-винарския сектор опростиха правилата. По-специално включването на посочените сектори в схемата за единно плащане води до по-хомогенна система на пряко подпомагане на доходите.

Включването на сектора на плодовете и зеленчуците в схемата за единно плащане може да доведе до намаляване на административната тежест за земеделските стопанства с 2,2 милиона EUR.

Освен това тези реформи предоставиха възможност за по-голяма гъвкавост при прилагането на политиката чрез използване на програми, управлявани от организации на производители — за сектора на плодовете и зеленчуците, или от държави-членки — за лозаро-винарския сектор.

Оценка и преценка на въздействието

През последните години инструментът за оценка на въздействието се превърна в необходимо средство за подготвянето на важни реформи в селскостопанския сектор и предполага значително участие на заинтересованите лица на ранен етап. Инструментът за оценка на въздействието позволява да се направи оценка ex ante на административните разходи, да се идентифицират и оценят проблемите, да се предложат решения и да се сравнят очакваните последици от тях . Това придава по-голяма прозрачност на законодателния процес. Процесът на оценка на въздействието подобрява също така качеството на предложението и качеството на обсъжданията по него.

От 2005 г. насам са направени 8 оценки на въздействието по отношение на всички значими реформи на ОСП, като например реформата, отнасяща се до лозаро-винарския сектор и сектора на плодовете и зеленчуците, както и прегледа на състоянието.[13].

Процеси

Консултация със заинтересованите страни, проверка (screening), план за действие

Предложенията, получени от органите на държавите-членки и от заинтересованите лица, които могат да бъдат определени като предложения за техническо опростяване, бяха включени в новосъздадения „Пълзящ“ план за действие за опростяване. Планът за действие позволява планирането и проследяването на дейностите по опростяване на ОСП и понастоящем обхваща около 50 проекта.

От 2005 г. насам бяха получени повече от 200 предложения за опростяване на ОСП.

Конференция

На 3 и 4 октомври 2006 г. Комисията организира международна конференция по въпросите на опростяването на Общата селскостопанска политика.

Представители от различни области и с различни интереси — земеделски производители, оператори, представители на преработващата индустрия, представители на университетските среди и на органите на държавите-членки взеха участие и дадоха своя принос в обсъжданията на въпросите, свързани с опростяването, и показаха, че съществува политическа воля за опростяване на ОСП, процес, в който трябва да се включат всички, за да се постигне успех.

Конференцията предложи конкретен проект относно сертификатите за износ, който Комисията разгледа. Глава 3 съдържа по-подробна информация по въпроса.

Вътрешно обучение

По-добре превенция, отколкото лечение. Това се отнася и за правните актове. На лицата, изготвящи законодателни проекти, се осигурява и ще бъде осигурявано вътрешно обучение по въпросите на изготвянето на законодателни текстове. Целта на обучението е да се осигури създаването на ясни и прости текстове от самото начало на законодателния процес.

Системи за информационни технологии

Информационните технологии представляват важна част от процеса за опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест. В тази насока бе постигнат значителен напредък. В момента се разработва система за улесняване на електронния обмен на информация между службите на Комисията и държавите-членки ISAMM (Information System for Agricultural Market Management and Monitoring — информационна система за управление и наблюдение на селскостопанските пазари), като подготвителната работа е на последния си етап. Работи се по пилотен проект и се очаква първият модул от системата да бъде изцяло оперативен до лятото на 2009 г.

План за действие за опростяване на Общата селскостопанска политика

На проведената през 2006 г. конференция бе представена първата версия на „Пълзящия“ план за действие за опростяване. Тя предвиждаше 20 проекта за техническо опростяване на ОСП. До януари 2009 г. планът обхващаше вече около 50 проекта[14], 43 от които бяха въведени в действие. Залегналите в плана за действие проекти се основаваха на предложения на държавите-членки, заинтересованите страни, организациите на земеделски производители, операторите от преработвателната промишленост, както и на идеи, зародили се в службите на Комисията.

Разгледаните по-долу проекти заслужават да бъдат обяснени по-подробно, тъй като представляват добър пример за положителното въздействие, което опростяването може да окаже на операторите и/или на земеделските производители.

Лицензии за износ на говеждо месо

През 2007 г. Комисията прие специфична мярка за опростяване в сектора на говеждото и телешкото месо. За износа в посочения сектор, независимо от това дали подлежи на възстановяване или не, се изискваше лицензия. Наблюдението на търговията на продукти, изнасяни с възстановяване, трябва да продължи, но вече не е необходимо да се проследява износът на стоки, които се изнасят без възстановяване. Съответно Комисията премахна задължението в последните случаи да се изисква лицензия за износ.

Тази мярка ще улесни както износителите, така и националните органи, тъй като ще се намалят бумащината, административните формалности и работата за осъществяване на контрол.

Например благодарение на въвеждането на посочената мярка разходите за износ на говеждо месо се намаляват средно с около 16 EUR на тон. Освен това мярката премахва бюрократизма и подобрява бизнес средата.

Етикетирането на яйца

През 2007 г. Европейската комисия прие нов набор от подробни правила, отнасящи се до стандартите за търговия с яйца и по-специално относно етикетирането на яйцата. Тези правила създават модерна, прозрачна правна среда, без при това да се занижават изискванията по отношение на информацията и защитата на потребителите.

Например вече не се изисква да се класифицират яйцата, използвани пряко в промишлеността. Новите правила позволяват яйцата да бъдат събирани, класифицирани, маркирани и пакетирани в срок от 10 дни от снасянето им, вместо да бъдат събирани веднъж на всеки три работни дни. Това позволява на промишления сектор да се организира по-добре, което е особено полезно през по-натоварените периоди на годината.

Нововъведената мярка позволява гъвкавост и така намалява разходите на производителите и на сектора, разположен по-нататък по веригата, както и разходите на държавите-членки за контрол.

Правилото за 10-те месеца

Съгласно член 44, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета парцелите, декларирани от земеделския производител за директно плащане, трябва да бъдат на разположение на производителя за период от не по-малко от 10 месеца.

Тази разпоредба бе премахната и 10-месечният период бе заменен с единна дата, която може да се определя от държавата-членка. Това означава, че от селскостопанските производители вече не се изисква да са държали земята на свое разположение за срок от 10 месеца, за да имат право да получат помощ. Така те печелят по-голяма гъвкавост при управление на земеделските си стопанства и за реагиране на пазарни промени.

Очаква се премахването на правилото за 10-те месеца да доведе до намаляване на административната тежест за земеделските стопанства в размер на около 19 милиона EUR.

Лицензии за внос и износ

През юни 2008 г. Комисията премахна по-голямата част от задълженията за лицензии в селскостопанския сектор. По отношение на вноса изискванията относно лицензиите бяха сведени от 500 на 65, а при износа се запазват само 43 от изискванията[15]. Освен това бе опростена правната рамка за останалите изисквания относно лицензиите и в момента се свежда до един регламент (с изключение на случаите на възстановяване за износ и на тарифните квоти). С него се регулират всички въпроси, свързани с лицензиите, ясно се уточняват всички продукти, за които се изискват лицензии, и се определят правилата, отнасящи се до периода на валидност на лицензията, както и до нивото на гаранцията.

Предимствата за операторите (вносители и износители) са следните:

- те ще си спестят административни разходи за обработка на документи, свързани с вноса и износа;

- те вече няма да поемат разходите, свързани с депозирането (и възстановяването) на гаранциите за лицензиите.

За националните администрации икономиите са очевидни, предвид съкращаването на административната работа и на задълженията, свързани с проверките.

Очаква се тази мярка да намали за операторите общата тежест, свързана с лицензиите, с около 7,4 милиона EUR.

Търговски стандарти за плодовете и зеленчуците

Като част от реформата в сектора на плодовете и зеленчуците Комисията, въпреки съпротивата на някои държави-членки, намали броя на специфичните търговски стандарти от 36 на 10 (за ябълки, цитрусови плодове, киви, марули и ендивия, праскови и нектарини, круши, ягоди, сладки пиперки, трапезно грозде и домати), рационализира свързаните с тях операции по контрол и установи общ търговски стандарт за по-голямата част от плодовете и зеленчуците.

Отменените 26 стандарта представляват 25 % от търговията с пресни плодове и зеленчуци. В резултат на тази мярка операторите вече не са длъжни да поемат разходи за привеждане в съответствие, освен за да могат да гарантират, че продуктите им са с добро търговско качество и националните органи вече не трябва да извършват проверки във връзка с тези 26 специфични стандарти.

Кръстосано спазване

Въпреки заключението на проучването относно административната тежест за земеделските стопанства, че административните разходи, свързани с кръстосаното спазване, са сравнително ниски (между 0,3 % и 4,3 % от общата тежест), земеделските производители все пак смятат изискването за кръстосано спазване за дразнител.

За да се намали това усещане и да се опрости системата, Комисията разреши предварително уведомяване за проверките на място. Освен това вече не се намалява плащането за земеделските производители, ако нарушението им не е значително или намалението е по-ниско от прага de minimis от 100 EUR.

Тези подобрения позволяват на селскостопанските производители да планират по-добре дейността си, изискват по-малко бумащина за премахване на по-незначителни нарушения и премахват заплахата от налагане на наказания за дребни нарушения. Мярката опростява и задачата на националните администрации.

Предварителното уведомяване за проверките на място може да доведе до намаляване на административната тежест за земеделските стопанства, което може да достигне 5,7 милиона EUR.

Дейности от особено значение

В следващия раздел са описани по-подробно три дейности за опростяване на ОСП, които са от ключово значение. Въпросните проекти се отнасят до опростяване на законодателството, намаляване на административната тежест и опростяване на политиката, и имат междусекторно въздействие: общият регламент за ООП, проучването относно административната тежест и прегледа на състоянието.

Общият регламент за ООП

Важно постижение в рамките на опростяването на законодателството, отнасящо се до ОСП, бе приемането през 2007 г. на Регламент на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари8, наричан обикновено „Общ регламент за ООП“.

Предвид техническия му характер, с Общия регламент за ООП не се целеше промяна на основната политика, а хармонизиране на разпоредбите, като по този начин правилата на ОСП станаха по-лесноразбираеми, с по-малък обем, по-достъпни и по-лесноприложими.

Така разпоредбите относно организацията на всичките 21 отделни пазари се заменят с един общ регламент, като по този начин броят на членовете е сведен от около 920 до около 230, а 78 акта на Съвета са отменени[16].

На макроикономическо равнище приемането на Общия регламент за ООП значително намали броя на актовете относно ОСП, която понастоящем се регулира предимно само от 4 законодателни акта, а именно от регламента относно директните плащания, Общия регламент за ООП, регламента относно развитието на селските райони и регламента относно финансирането на ОСП.

И накрая Общият регламент за ООП улеснява по-нататъшното опростяване и намаляването на административната тежест на равнището на разпоредбите за прилагане на Комисията.

Проучване за административната тежест

В контекста на Програмата за действие за намаляване на административната тежест в края на 2007 г. бе публикувано проучване за „оценка на административната тежест върху стопанствата в резултат на ОСП“[17]. С проучването, проведено в Дания, Германия, Франция, Ирландия и Италия, се прави оценка на административните разходи, свързани със схемата за единно плащане през 2006 г., и се представят перспективите за бъдещо развитие.

Проучването позволява да бъдат очертани няколко елемента, оказващи влияние върху административната тежест за земеделските стопанства.

Първият елемент се отнася до транспонирането от държавите-членки на регламента за ОСП относно директните плащания. Това се отнася например до направения от тях избор по отношение на модела на СЕП (исторически, регионален или смесен), а така също и до въпроса доколко обвързват подпомагането с производството (пълно или частично обвързване). Други фактори са начинът на организиране на процедурата за кандидатстване и системата за прехвърляне на права.

В съответствие с предложенията, направени в контекста на Програмата за действие за намаляване на административната тежест, държавите-членки могат, например чрез използването на информационни технологии във всички държави-членки, да постигнат допълнително намаляване на административната тежест за земеделските стопанства с повече от 400 милиона EUR.

Други фактори, които оказват влияние върху равнището на административната тежест, са националната бизнес култура, например използването на външни консултанти, и структурните различия, като размера на земеделското стопанство и диференциацията на производството.

Резултатите от проучването сочат, че административната тежест за земеделските стопанства ще намалее значително. Това се обяснява с ефекта от „кривата на научаване“ и с отпадането на административните разходи, свързани със стартирането на единната схема за плащане[18]. Промените, приети с прегледа на състоянието, представляват друга важна причина.

Преглед на състоянието

Опростяването беше един от основните мотиви за предложенията, направени в резултат на проведения от Комисията преглед на състоянието[19]. Прегледът на състоянието опростява разпоредбите на схемата за единно плащане и така повишава ефективността на реформата на ОСП от 2003 г.

Един от основните елементи на опростяването, предложен в заключението от прегледа на състоянието, се изразява в по-нататъшно отделяне на помощта от производството и в премахване на някои схеми като плащания за енергийни култури и твърда пшеница, както и на схемата за пускане на пазара на сметана, масло и концентрирано масло. Както показва проучването относно административната тежест[20], схемите за обвързано с производството подпомагане увеличават допълнително административната тежест за земеделските производители. Следователно по-нататъшното отделяне на помощта от производството води автоматично до намаляване на тази тежест.

В заключенията на прегледа на състоянието се предлага и опростяване на правилата за освобождаване от модулация, както и на разпоредбите относно функционирането на националния резерв и правата на плащане, които произтичат от този резерв.

Освен това се премахват правилата за оставяне на земи под угар и се опростяват условията, прилагани по отношение на прехвърлянето на права на плащане.

Очаква се прегледът на състоянието да доведе до намаляване на административната тежест за земеделските стопанства с около 135 милиона EUR в резултат на премахването на специалните схеми за енергийни култури, за плащане на площ, за твърда пшеница, за черупчести плодове и за картофи за нишесте. Освен това се очаква премахването на задължението за оставяне на земя под угар да намали административната тежест за земеделските стопанства с около 146 милиона EUR.

Перспективи

Постигнатият през последните години напредък по никакъв начин не означава прекратяване на дейностите за опростяване на законодателството в селскостопанския сектор. Опростяването и намаляването на ненужната административна тежест са постоянни задачи, които не могат да бъдат изпълнени от само себе си. За да се запази темпото и да се създаде среда с условия, подходящи за по-нататъшно опростяване на ОСП, за следващите години се предвиждат следните програми и проекти:

Обща начална дата

Обикновено законодателните промени в ОСП се прилагат от определена дата, като например началото на пазарната година. За да се създадат подходящи условия за по-лесно проследяване на политиката и на нейните промени, както и за предвиждането им, ще бъде разгледана по-задълбочено възможността за въвеждане на общи начални дати[21] за законодателните промени в ОСП.

Кръстосано спазване

Понастоящем правилата за кръстосаното спазване са установени в различни законодателни актове. Ще бъде разгледана по-задълбочено идеята за изготвяне на предложение за единен законодателен акт за кръстосаното спазване чрез хармонизиране на сега действащите правила.

Информация

Комисията ще се старае да опрости и хармонизира правната рамка относно предоставянето и съхраняването на информация и на документи при условията на съвместно управление на ОСП. Новата рамка би могла да се прилага за всички случаи на предоставяне на информация от ОСП, различна от финансова информация, и с помощта на информационните технологии, за всички използвани в тази връзка системи. Тези системи могат да бъдат управлявани от Европейската комисия или от компетентните органи на държавите-членки. Освен това новата законодателна рамка би могла да включва разпоредби за достъп до събраната информация за всички засегнати органи и за обществеността.

Придобиване на опит

От 2010 г. ще започне да функционира програма за обучение за служителите от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, която включва посещение на земеделско стопанство. Целта на програмата е придобиване на по-добра представа за особеностите и предизвикателствата в сектора. Тези допълнителни знания и опит могат да доведат до използване на политики, които още по-добре отчитат положението на европейските земеделски производители на практика. Конкретните подробности във връзка с програмата се разглеждат в момента.

Политика за качество

Зелената книга за качеството на селскостопанските продукти бе публикувана на 15 октомври 2008 г. Тя постави начало на широкомащабно обществено обсъждане относно политиката за качеството и разгледа въпроса за опростяване и намаляване на административната тежест, по-специално по отношение на търговските стандарти, схемите за сертифициране и системите за географско указание.

През май 2009 г., след приключването на общественото обсъждане, Комисията ще изготви съобщение. Някои от възможностите, включени в съобщението, могат да окажат значително въздействие по отношение на опростяването и на намаляването на административната тежест.

Продължение на плана за действие

Планът за действие ще продължава „да пълзи“ и ще се добавят и реализират нови проекти. Един от тези проекти се отнася до сектора на хмела.

Понастоящем производителите на хмел са задължени да регистрират договорите си за производство. Тази регистрация позволява да се получава основна пазарна информация и да се създава определено равнище на прозрачност на пазара. В същото време тя представлява бреме за производителите и администрацията. С цел да се намали тази административна тежест, ще бъдат разгледани алтернативни възможности за набиране на пазарна информация в сектора на хмела. В зависимост от резултатите от оценката ще бъдат направени целесъобразни предложения.

Редовен преглед

Комисията ще разгледа възможността за извършване на по-системен преглед на законодателството, което ще позволи ревизирането на по-стари актове. Може да се наложи извършването на анализ, за да се установи кои от съществуващите разпоредби следва да бъдат запазени и в какъв формат. Така новият законодателен акт ще бъде актуализиран и съобразен с последните изисквания по отношение на изготвянето на законодателни текстове.

Използван език и достъпност на законодателните текстове

Езикът, използван в законодателните актове може да ограничи тяхната достъпност за обикновените ползватели. Комисията ще продължава да прави законодателните актове по-лесни за прочит и разбиране, като прави преглед на използвания в тях език и осигурява възможност за обучение за изготвяне на текстове.

Продължение на обмяната на добри практики

Комисията ще продължи да организира срещи с държавите-членки и заинтересованите лица, за да обсъжда и развива дейности за опростяване на ОСП. Също в този контекст могат да се разработят възможности за по-нататъшно опростяване на кръстосаното спазване.

Заключение

Резултатите от процеса на опростяване показват, че усилията на Комисията за опростяване на ОСП са били изключително успешни. Активното продължение на процеса в бъдеще ясно показва, че Комисията се ангажира да продължи опростяването. Въз основа на първите резултати от измерването[22] може реално да се очаква целта за намаляване на административната тежест с 25 % да бъде постигната през 2012 г. Това е още по-впечатляващо, тъй като ОСП се осъществява в динамична политическа обстановка с разнообразни и често различаващи се финансови и политически интереси, на фона на множество култури и структури в областта на земеделието. Освен това, тъй като ОСП се отнася до предоставянето на финансови средства, тя несъмнено е обект на строги правила на управление и контрол за защита на целостта на бюджета на ЕС, тоест на парите на данъкоплатците.

Опростяването на ОСП създава бизнес среда, в която земеделските производители и другите икономически оператори не понасят толкова голяма административна тежест и разходи за привеждане в съответствие и която подобрява конкурентоспособността на европейския земеделски сектор. Така земеделските производители ще посрещнат по-подготвени предизвикателствата и ще отговорят на потребителското търсене. В крайна сметка процесът е от полза за всички граждани на ЕС.

Все пак земеделските производители и икономическите оператори в селското стопанство възприемат сложността на своята бизнес среда не само въз основа на правилата на ОСП, но и отчитайки всички правни параметри, с които трябва да се съобразяват. Следователно Комисията разглежда опростяването на законодателството и намаляването на ненужната административна тежест като общи цели, които трябва да се следват във всички области на политиката, свързани със селскостопанския сектор, и на всички равнища, включително в държавите-членки и в регионите. Всички участници в процеса следва да обръщат особено внимание на този аспект в бъдеще.

[1] COM(2005) 509, 19.10.2005 г.

[2] Трети стратегически преглед на инициативата за по-добро регулиране в Европейския съюз, COM (2009) 15, 28.1.2009 г.

[3] Като цяло в настоящото съобщение се използват данни от предварителните резултати от извършеното измерване, както и препоръките, направени в контекста на Програмата за действие за намаляване на административната тежест. В съответствие с използвания в случая модел за стандартните разходи, административната тежест е установена въз основа на разходите, направени за изпълнение на изискванията за предоставяне на информация, произтичащи от законодателството на ЕС, както и от свързаните с него национални мерки за транспониране или прилагане.

[4] техническото опростяване (например в рамката на постоянна политика) предполага преразглеждане на законодателната рамка, на административните процедури и на механизмите за управление, с цел постигане на рационализация и по-голяма рентабилност, както и по-пълно осъществяване на поставените цели на политиката, без да се променят основните политики; „опростяването на политиката“ намалява сложността чрез внасяне на подобрения по отношение на инструментите, свързани с политиката за подпомагане на селското стопанство и за развитие на селските райони. То може да бъде описано като „развитие на политиката с елементи на опростяване“.

[5] Регламент (ЕО) № 1081/2008 на Комисията (ОВ L 296, 5.11.2008 г., стр. 4).

[6] OВ C 148, 24.6.2006 г.

[7] OВ C 30, 6.2.2009 г.

[8] Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (OВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1).

[9] ОВ C 319, 27.12.2006 г., стр. 1.

[10] Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (OВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 3).

[11] Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ L 337, 21.12.2007 г., стр. 35).

[12] COM (2007) 147, 29.3.2007 г.

[13] За повече информация относно оценката на въздействието виж: http://ec.europa.eu/governance/impact/index_en.htm.

[14] За допълнителна информация виж: http://ec.europa.eu/agriculture/index_en.htm.

[15] Регламент (ЕО) № 514/2008 на Комисията от 9 юни 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 376/2008 за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (ОВ L 150, 10.6.2008 г., стр. 7).

[16] След включването на разпоредбите, отнасящи се до плодовете и зеленчуците, с Регламент (ЕО) № 361/2008 (OВ L 121, 7.5.2008 г., стр. 1).

[17] http://ec.europa.eu/agriculture/analysis/external/burden/index_en.htm.

[18] Положителна „крива на научаване“ и отпадането на началните разходи ще намалят административната тежест за земеделските стопанства с над 900 милиона EUR.

[19] COM (2008) 306, 20.5.2008 г.

[20] Вж. точка 4.2.

[21] Вж. също така COM(2009) 15.

[22] Наличните данни показват, че тежестта в областта на директните плащания ще се намали с поне 1 400 милиона EUR.