[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.3.2007

COM(2007) 127 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Последващи мерки към Зелената книга „Европейска инициатива за прозрачност“

{SEC(2007) 360}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Последващи мерки към Зелената книга „Европейска инициатива за прозрачност“

1. Въведение

На 3 май 2006 г. Комисията прие Зелена книга[1], за да насърчи своята „Европейска инициатива за прозрачност“[2] (ETI).

Зелената книга имаше за цел да постави на широко обществено консултиране следните ключови компоненти на Европейската инициатива за прозрачност:

- Потребността от една по-структурирана рамка за дейността на представителите на интереси (лобистите);

- Обратна връзка относно минималните стандарти на Комисията за консултиране[3] ( „стандарти за консултиране“ );

- Задължително предоставяне на информация за бенефициерите на фондове на ЕС, които са под съвместно управление.

От месец май до месец август 2006 г. Комисията се консултира подробно и на широка основа, и по-конкретно въз основа на открито консултиране чрез Интернет. Освен това, представителствата на Комисията организираха консултативни срещи в редица държави-членки. През юни 2006 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) проведе изслушване с над 60 европейски групи по интереси и други заинтересовани страни, което предостави още една ползотворна възможност за обмен на възгледи по предложенията на Комисията[4].

В отговор на консултирането по Интернет Комисията получи външни предложения от над 160 заинтересовани страни. В тях се включват заявления от някои от държавите-членки на ЕС, заинтересовани групи от частния сектор, от средите на неправителствените организации (НПО) и от редица отделни граждани. В процеса на консултиране, освен европейски организации, участваха също национални и регионални организации. В съответствие със стандартите за консултиране на Комисията всички предложения са изложени на интернет страницата на Европейската инициатива за прозрачност[5].

Що се отнася до реакцията на консултативните органи на ЕС, Европейският икономически и социален комитет[6] и Комитетът на регионите[7] приеха мнения относно Зелената книга на Комисията.

Зелената книга на Комисията предизвика широк обществен интерес. Всеки месец бяха регистрирани няколко хиляди посещения на интернет страницата за консултиране на Европейската инициатива за прозрачност. Понастоящем, въз основа на това съобщение, Комисията има намерение да предостави обратна връзка в отговор на аргументите, представени в процеса на консултиране и да вземе решение относно последващите мерки към Зелената книга.

2. Обратна връзка и последващи действия

2.1. Представителство на интереси (лобиране)

2.1.1. Цялостен подход, терминология и обхват

Възможността да се обсъди въпроса за представителството на интереси на европейско ниво беше добре приета като цяло, въпреки че няколко участници в процеса на консултиране критикуваха факта, че Комисията използва термина „лобиране“, за да опише този феномен. Ето защо, още веднъж се подчертава, че определението на Комисията за „лобиране“ не включва никаква отрицателна оценка. Лобирането се определя като „дейност, провеждана с цел да се повлияе на процесите на формулиране на политика и процесите на взимане на решения на европейските институции “ . Комисията изрично подчерта легитимната и полезна роля на лобистката дейност в една демократична система. Въпреки това, новият регистър на Комисията (вж. по-долу) ще бъде озаглавен „Регистър на представителите на интереси“.

Консултантите по въпросите на връзки с обществеността, клоновете на корпоративните лобита („вътрешни представители“), НПО, мозъчните тръстове (think-tanks), търговските асоциации и юридическите кантори ще бъдат насърчавани да се включат в регистъра като ще им се предостави възможност да отбележат към коя категория принадлежат.

2.1.2. Предложения в Зелената книга

В своята Зелена книга „Европейска инициатива за прозрачност“ Комисията предложи нова рамка за лобистката дейност, която да се основава на:

- Система за доброволна регистрация със стимули за лобистите да се регистрират. Стимулите включват автоматично известяване за консултиране по въпроси, които представляват интерес за участниците.

- Общ кодекс за добро поведение за всички лобисти или поне общи минимални изисквания.

- Система за наблюдение и санкции, които се прилагат в случай на неточна регистрация и/или нарушение на кодекса за добро поведение.

2.1.3. Регистър на представителите на интереси

Много от външните предложения подкрепят създаването на доброволен регистър. При все това, значителен брой от консултираните страни, по конкретно НПО, се застъпиха за задължителния подход като единствен начин да се осигури пълна прозрачност.

За Комисията пълна прозрачност означава преди всичко да се обхване колкото се може по-подробно целия пейзаж от европейски представители на интереси. За да постигне тази цел, Комисията предложи доброволен подход, основан на стимули. На лобистите, които регистрират определена информация за себе си ще бъде предоставена възможност да отбележат техните конкретни интереси като в замяна ще бъдат известявани за консултиране в тези конкретни области.

Имаше критики, че това е относително слаб стимул за доброволна регистрация. В контекста на процеса по консултиране изглежда, че функцията за автоматично известяване вероятно няма да представлява достатъчен стимул за регистриране, особено за тези заинтересовани групи, които се намират в Брюксел и които следят ежедневно дейността на Комисията.

Ето защо към системата трябва да се добави допълнителен стимул, който същевременно ще подсили прилагането и изпълнението на съществуващата политика на Комисията по консултирането (вж. също глава 2.2.). Стандартите за консултиране на Комисията изискват от тези заинтересовани страни, които желаят да изпратят своите коментари в контекста на консултиране по Интернет да имат готовност да предоставят на Комисията и на широката общественост информация относно техните цели и структура. Заявена политика на Комисията е, че „ако тази информация не е предоставена, заявленията се считат за индивидуални външни предложения. “[8]

Ето защо, Комисията възнамерява да съчетае доброволния регистър с нов стандартен формуляр за консултиране по Интернет. Ако организациите подадат своите предложения в контекста на такова консултиране, те систематично ще бъдат приканвани да използват регистъра, за да декларират кого представляват, каква е тяхната мисия и как се финансират.

Това решение е оправдано, защото наличието на достатъчна информация за организациите, които участват в дадено консултиране е ясно предварително условие за което и да е смислено оценяване на уместността и ползата от подадените от тях предложения.

Новата система не само ще повиши цялостното ниво на прозрачност, но също така ще допринесе и за постигането на целите на Комисията за „по-добро регулиране“. Откритото и всеобхватно консултиране със заинтересованите лица са крайно необходими инструменти за осъществяването на оценка на въздействието и за утвърждаване на подход към разработването на политика, който да е основан на знанието.

С оглед на изискваното разкриване на финансова информация за вписване в регистъра, Комисията счита за необходимо и пропорционално действие да изисква от регистриращите се да декларират актуални цифри от бюджетите си и разбивка по големи клиенти и/или по източници на финансиране. Основната цел при разкриването на начините на финансиране на представителите на интереси е да се гарантира, че хората, които взимат решения, както и обществеността могат да определят и оценят силата на най-важните движещи сили при осъществяването на даден вид лобистка дейност.

В съответствие с подхода за саморегулация, отговорността за точното и обективно изчисляване, както и за разкриване на информация относно тяхното финансиране, остава за сметка на регистриращите се. Въз основа на това, Комисията ще приложи следните минимални критерии при оценяването дали подадената информация е достатъчна за включване в регистъра:

- За професионалните консултанти и юридическите кантори, които се занимават с лобиране пред институциите на ЕС, следва да се декларира оборота, свързан с лобирането пред институциите на ЕС, както и относителната тежест на клиентите в този оборот.

- За „вътрешни“ лобисти и търговски асоциации, които се занимават с лобиране, следва да се предостави приблизителна оценка на разходите свързана с прякото лобиране пред институциите на ЕС.

- За НПО и мозъчни тръстове следва да се декларира цялостния бюджет и разбивка по основни източници на финансиране (сума и източници на общественото финансиране, дарения, членски внос и т.н.).

Регламент (ЕО) № 1367/2006 относно прилагането на Орхуската конвенцията към институциите на Общността предвижда, че НПО (които отговарят на редица конкретни изисквания) имат право да изискват вътрешно преразглеждане на определени административни актове от законодателството в областта на околната среда. Ето защо, като вероятен допълнителен стимул, Комисията ще проучи до каква степен бъдещият регистър може да послужи като инструмент за разпознаване на тези НПО, които имат право да открият такава процедура (пр. под формата на усъвършенствано разпознаване).

2.1.4. Кодекс за добро поведение

В Зелената книга се посочва, че кандидатите за регистъра „трябва да се присъединят към кодекс за добро поведение , който ще бъде въведен в действие по надежден и прозрачен начин. “

Въпросът как следва да се състави подобен кодекс и на практика как точно ще се осъществява наблюдение по него не е разглеждан подробно. Имаше известна дискусия дали един доброволен общ кодекс, разработен и наблюдаван от самите лобисти (включително и налагането на наказания) не е за предпочитане като вариант. Все пак, реакциите към Зелената книга предполагат, че би било твърде трудно различните части на общността от лобисти да бъдат привлечени за подобно занимание, особено що се отнася до сътрудничеството между частния сектор и НПО.

Ясно е, че Комисията винаги ще носи отговорност за стабилността на взаимоотношенията с представителите на външни интереси. Ето защо, би било трудно да се предвиди Комисията да възложи отговорността за определянето и наблюдението на един кодекс на външни органи. Саморегулацията на лобистите не се разглежда като надеждна възможност. Вместо това, Комисията трябва да преразгледа и да актуализира съществуващите минимални изисквания, които прие през 1992 г. Съдържанието на един такъв преправен кодекс ще бъде обсъдено със заинтересованите лица. Присъединяването към кодекса би следвало да се превърне в изискване към лобистите, които искат да бъдат включени в новия регистър в съответствие с примера, даден от Европейския парламент.

От само себе си се разбира, че всяка фактологическа информация, предоставена от заинтересованите лица с оглед на тяхната регистрация, винаги трябва да бъде точна. Към тези регистрирани, за които се разбере, че са подали невярна информация, ще бъде отправена покана, вероятно публично, да я коригират. Като последна възможност, Комисията може да изключи от регистъра тези регистрирани лобисти, които предоставят невярна информация. Подобна процедура ще бъде прилагана при предполагаеми нарушения на Кодекса за добро поведение.

2.1.5. Възможности за междуинституционално сътрудничество

Много от участниците в консултирането по Зелената книга „Европейска инициатива за прозрачност“ изказаха аргументи в полза на междуинституционалния подход към лобирането. Те призоваха бъдещият регистър и Кодекс за добро поведение да важат за Комисията и най-малко за Европейския парламент.

Комисията изцяло споделя този възглед и вярва, че регистрацията „на едно гише“ ще представлява допълнителен стимул за регистрация на заинтересованите лица. Ето защо, Комисията призовава Европейския парламент, Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет да проучат възможността за по-тясно сътрудничество в тази област.

2.1.6. Разполагане във времето и преразглеждане

Комисията счита, че новите мерки, описани в Комуникацията, ще представляват една балансирана и пропорционална рамка, която да допринесе за повече прозрачност при лобирането. Комисията ще даде ход на обсъжданията със заинтересованите лица по общия Кодекс за добро поведение преди лятото на 2007 г. и ще отвори Регистъра за представители на интереси през пролетта на 2008 г. След пускането на регистъра в действие службите на Комисията ще получат насоки как активно да насърчават регистрирането и как да подхождат към нерегистрираните представители на интереси. През пролетта на 2009 г. Комисията ще извърши преглед, за да проучи дали новата система дава желаните резултати, включително и по отношение на обхващане на целевата група за регистриране. Ако това не е така, може да се обмислят по-стриктни мерки, например под формата на задължителна регистрация и отчетност.

2.2. Стандарти за консултиране

Бяха получени над 100 външни предложения[9] по главата за „минимални стандарти“ от Зелената книга, предимно от различни заинтересовани бизнес групи и НПО.

Участниците в консултирането като цяло приеха добре стандартите за консултиране на Комисията и положените от нея усилия за подобряване на процесите на консултиране. В същото време участниците посочиха някой слаби области в прилагането на стандартите за консултиране. По-конкретно, има слабости при предоставянето на обратна връзка от общ характер като се обяснява как и до каква степен коментарите са били взети предвид от Комисията, а също и при спазването на минималния времеви прозорец от 8 седмици за открито обществено консултиране (например, когато периодът е включвал и голям брой празнични дни). Съществува усещането, че при целенасоченото консултиране не винаги съществува достатъчен баланс между съответните сектори.

Докато на този етап не е предвидено преразглеждане на съдържанието на стандартите за консултиране[10], то засилването на тяхното прилагане е необходимо, за да може да се усъвършенства общото ниво на качеството на консултиране на Комисията. Такова засилено прилагане ще се съсредоточи по-конкретно върху предоставянето на по-добра обратна връзка, по-координиран подход към консултирането и потребността от осигуряване на плурализъм на възгледите и интересите, изразени под формата на консултиране. Този подход ще спомогне за подобряване на качеството на оценките на Комисията за въздействието, като по този начин ще допринесе за реализацията на политиката на Комисията за „по-добро регулиране“.

Ето защо, Комисията ще наблегне на мерки от рода на:

- Обучение и съответно повишаване на заинтересоваността у служителите;

- Споделяне между генералните дирекции на информация и добри практики относно консултиране на заинтересованите лица;

- Преразглеждане на практическите насоки за консултиране на заинтересованите лица;

- Създаване на нов стандартен модел за консултиране, с цел подобряване на съгласуваността на откритото обществено консултиране.

Веднъж след като тези мерки се реализират и изпитат, Комисията възнамерява да подложи политиката си на консултиране на външна оценка.

2.3. Публикуване на бенефициерите на фондове на ЕС

2.3.1. Законодателен процес

Публикуването на Зелената книга за прозрачността доведе до наситено медийно покритие на проблема за публикуване на информация за бенефициерите на фондове със съвместно управление. Това даде възможност на Комисията да открие конструктивни обсъждания с държавите-членки, парламента, представителите на интереси и организации на гражданското общество, които в крайна сметка доведоха до консенсус по желателното публикуване на съответните данни. Комисията беше обнадеждена от факта, че някои държави-членки изоставиха своето категорично противопоставяне в полза на сътрудничество с Комисията по въпроса, като по тази начин дадоха възможност бързо да се приеме основното изискване за въвеждането на система, а именно включването на изискването във Финансовия регламент, който беше в процес на първото си тригодишно преразглеждане от влизането му в сила през 2003 г.

Описанието на поправките към различните засегнати правни актове се намира в приложението.

2.3.2. Практическо прилагане

Въвеждането на разпоредбите в съответното законодателство е само първата стъпка от това, което по необходимост ще представлява едно сложно начинание, изискващо значително сътрудничество с широк спектър от изпълнителни органи в целия Европейски съюз, както и подход „стъпка по стъпка“.

Някои от коментарите, получени в контекста на процеса на консултиране по Зелената книга, посочват желателното съществуване на централизирана база данни, която да е лесна за търсене, да се управлява от комисията и която да съдържа цялата актуална информация за бенефициерите.

Все пак, реалността е такава, че данните за бенефициерите се събират от изпълнителните органи в държавите-членки, на които е делегирано управлението. В областта на пряката помощ и пазарните мерки от Общата селскостопанска политика (ОСП) данните се изпращат до Комисията, като отговорността за това е на тези органи и Комисията няма възможност да провери достоверността на всяка отделна информация от получените данни. Все пак, Комисията неотдавна прие предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета, за да задължи държавите-членки да публикуват тези данни, включително и разходите за развитие на селските райони. В областта на структурните фондове, Регламент (EO) № 1828/2006 на Комисията, който описва правилата за изпълнение на Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета относно структурните фондове и Кохезионния фонд, ясно възлага отговорността за събиране и публикуване на данни за бенефициерите на държавите-членки, а Комисията даже не получава съответните комплекти от данни. Нещо повече, Комисията полага решителни усилия да получи положителна „Декларация за достоверността и точността на отчетите“ от Европейската сметна палата според изискванията на член 248 ЕО. Това изисква решителни усилия от страна на Комисията, по-конкретно с оглед на прякото управление, но държавите-членки ще играят незаменима роля при отстраняването на недостатъците, отбелязани от Сметната палата в областта на съвместното управление. Ето защо, Комисията би искала да подчертае значението на отговорностите на държавите-членки за реализацията на мерките под съвместно управление.

Следователно, за да се постигне целта данните да бъдат публикувани от 2008 г. нататък, следната процедура в сътрудничество с Европейския надзорен орган по защита на данните изглежда най-подходяща:

Етап 1: Публикуване на данните в настоящата им форма

В съответствие с разпоредбите на изменения Финансов регламент и специфичното законодателството, приложимо към сектора, тези държави-членки, които все още не са сторили това ще предоставят обществен достъп до данни, чрез национални интернет страници и чрез други средства, които сметнат за уместни, за всички програми със съвместно управление.

Комисията ще предостави централен интернет портал с препратки към съответните интернет страници в държавите-членки. Този сайт на свой ред ще бъде свързан с интернет страницата за фондовете на ЕС под пряко управление, открита през 2006 г. Това ще осигури равнопоставеност между програмите както под пряко, така и под съвместно управление.

Етап 2: Осигуряване на данни, годни за сравняване и търсене

Комисията напълно признава потребността от съществуването на данни, годни за търсене и сравняване и като последваща стъпка ще предложи през есента на 2007 г. общ стандарт за публикуване на данните за съвместно управление, така че да даде възможност на заинтересованите страни да осъществят подробни анализи в целия ЕС, като изследват данните, публикувани от държавите-членки чрез централния портал на Комисията. Този общ стандарт ще отчита специфичните характеристики на различните политики под съвместно управление.

3. Заключения

Като последващи действия към своята Зелена книга „Европейска инициатива за прозрачност“ Комисията ще:

- създаде и въведе през пролетта на 2008 г. нов доброволен регистър за представителите на интереси с функция за „известяване“ (съществуващата база данни CONECCS ще бъде обвързана);

- повишаване нивото на прозрачност чрез подсилено прилагане на стандартите за консултиране на Комисията, по-конкретно на основата на стандартна интернет страница за консултиране по Интернет, включваща и проверка на участниците. този инструмент ще бъде свързан с регистъра;

- разработи Кодекс за добро поведение, който ще бъде обсъден със заинтересованите лица през 2007г. кодексът ще бъде изискване за вписване в регистъра и ще бъде под наблюдението на Комисията.

- засили прилагането на стандартите за консултиране на Комисията чрез поредица от практически вътрешни мерки (вж. 2.2.).

- следи и реализира своята политика за публикуване на бенефициерите на фондове на ЕС.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Бенефициери на фондовете на ЕС – изменение на правните актове

1. Изменение на Финансовия регламент

В общите положения на Регламент № 1995/2006 за изменение на Финансов регламент № 1605/2002 се казва, че:

„като има предвид, че: (6) С цел осигуряване на прозрачност при използването на средства, произлизащи от бюджета, е потребна налична информация за бенефициерите на тези средства, в рамките на определени граници, необходими, за да бъдат защитени законовите обществени и частни интереси и да се вземе предвид особения отчетен период за Европейския фонд за гарантиране на земеделието.“

Нов параграф 3 в член 30 изисква публикуването на информация за бенефициерите по всички видове режими на управление на програми:

„Комисията осигурява наличието на … информация за бенефициерите на средства, както тя е предоставена от органите, на които са делегирани задачи, свързани с изпълнението на бюджета под други режими на управление.

Информацията се предоставя за ползване при надлежно съблюдаване на изискванията за поверителност, по-конкретно защитата на личните данни, както е посочено в Директива № 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламен т и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, и изискванията за сигурност, като отчита спецификите на всеки режим на управление, посочени в член 53 и, където е приложимо, в съответствие със специфичните правила за сектора.“

Нов член 53б уточнява честотата на публикуване и факта, че практическата уредба следва да залегнат в съответните регламенти, специфични за сектора:

„Член 53б

1. Там, където Комисията прилага бюджета чрез съвместно управление, задачите по прилагането са делегирани на държавите-членки. Този метод се прилага по-конкретно при действията, посочени в дялове I и II от част втора.

2. Без да се засягат допълнителните разпоредби, включени в съответните регламенти, специфични за сектора и с цел гарантиране при съвместно управление, че фондовете се използват в съответствие с приложимите правила и принципи, държавите-членки (…)

г) осигуряват, посредством специфични за сектора регламенти и в съответствие с член 30, параграф 3, адекватно годишно последващо публикуване на бенефициерите на фондове, произхождащи от бюджета.“

Съгласно условията на конкретна преходна разпоредба, бенефициерите на помощи от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще бъдат обявени, само считано за плащанията, относими към бюджета за 2008 г.:

„Член 181

4. Член 30, параграф 3 се прилага за фонда, упоменат в член 148, параграф 1, за първи път по отношение на плащанията, относими към бюджета за 2008 г.“

2. Секторно законодателство

2.1 Европейски фонд за рибарство (ЕФР)

Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство бе приет на 27 юли 2006 г. Задължението на управителния орган за организиране публикуването на списък с бенефициери, имената на операциите и сумата за обществено финансиране, отделена за операцията е ясно посочено в проекта за регламент за прилагане (член 31), който се очаква да бъде приет от Комисията до края на месец март 2007 г. Все пак, вече има политическо съгласие от страна на държавите-членки в комитета за ЕФР.

2.2 Структурни фондове – ЕФРР, Европейски социален фонд и Кохезионен фонд

Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета относно определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. В член 7, параграф 2, буква г) на Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 г., който описва правилата за приложение на регламента на Съвета относно трите фонда, се уточнява, че управителният орган отговаря за организирането … „на публикуването по електронен или по друг начин, на списъка на бенефициерите, наименованията на операциите и размера на публично финансиране, определена за операциите. Участниците в операция по ЕСФ не се назовават . “

2.3 Обща селскостопанска политика (пряка помощ и пазарни мерки; развитие на селските райони)

Наскоро Комисията прие предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета, който описва правилата относно финансирането на Общата селскостопанска политика, както по отношение на преките плащания и пазарните мерки, така и по отношение на развитието на селските райони, за да включи разпоредба за задължителното публикуване на имената на бенефициерите. Веднъж след като се одобри от Съвета, регламентът ще трябва да бъде допълнен със съответните правила за приложение.

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ БЮДЖЕТА (срв. член 16 от Вътрешния правилник)

Област на политиката: Координиране на политиките на Комисията и правни съвети Дейност: Връзки с гражданското общество, откритост и информация |

Работна програма за: 2007-2008 г. |

1. СЪОТВЕТНИ БЮДЖЕТНИ РЕДОВЕ И ЗАГЛАВИЕ

- 25.02.04.02 Общи публикации

- и бюджетна линия за помощен персонал и договорно наети лица.

2. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Задачи, произтичащи от прерогативите на Комисията на институционално ниво.

3. ОБЩИ ЦИФРИ ЗА ФИНАНСОВАТА ГОДИНА (В EUR)

◘ 3.а – Текуща година: 2007 г.

Бюджетни кредити за поети задължения |

Начални бюджетни кредити за финансовата година (бюджет) | 2 200 000 |

Трансфери | --- |

Допълнителни бюджетни кредити | --- |

Общо бюджетни кредити: | 2 200 000 |

Бюджетни кредити, вече заделени от друга работна програма | 2 200 000 (POP 2007 г.) – Programme ordinaire de publication – Стандартна програма за публикуване |

Налично салдо |

Сума за предложената дейност | 75 000 (вече включена в POP 2007 г.) +300 000 |

◘ 3.b – Преноси

Бюджетни кредити за поети задължения |

Преноси | --- |

Бюджетни кредити, вече заделени от друга работна програма | --- |

Налично салдо | --- |

Сума за предложената дейност | --- |

◘ 3.c – Следваща финансова година: 2008 г.

Сума за включване при изготвянето на предварителния проектобюджет (ППБ) за 2008 г.

Бюджетни кредити за поети задължения |

Начални бюджетни кредити за финансовата година (бюджет) | ППБ 2008 г., предстои да се изготви |

Трансфери |

Допълнителни бюджетни кредити |

Общо бюджетни кредити: |

Бюджетни кредити, вече заделени от друга работна програма |

Налично салдо |

Сума за предложената дейност | 450 000 |

4. ОПИСАНИЕ НА ДЕЙНОСТТА

На 3 май 2006 г. Комисията прие Зелена книга – COM(2006) 194 – за да насърчи своята „Европейска инициатива за прозрачност“ (ETI). Целта е да се открие широко обществено консултиране, по-конкретно за необходимостта от по-структурирана рамка за дейността на представителите на интереси (лобистите). В резултат на консултирането Комисията ще създаде нов доброволен регистър за лобистите с функция за известяване.

Тази дейност поражда два вида разходи:

- Разходи по Бюджетен ред 25.02.04.02, за да се обезпечи създаването на регистъра (в Интернет) и неговата поддръжка.

- Разходи за две договорно наети лица, които се равняват на ниво А. Това представлява допълнителен разход, все още непокрит от бюджетните кредити, разпределени за Генералния секретариат.

- Един служител, който да съдейства по задачите за разработка, координиране и наблюдение на цялостния проект

- Един специалист за всички задачи по проекта, свързани с информационни технологии

5. ПРИЕТ МЕТОД ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ (в EUR)

Личен състав |

2007 г. | 8 месеца | 2-ма служители | 84 376 |

2008 г. | Пълна година | 2-ма служители | 127 104 |

2009 г. | 1 за 6 месеца, 1 за 12 месеца | 95 328 |

Подготовка и изработване на регистъра |

2007 г. | Анализ, документ за изгледа, проучване върху осъществимостта и т.н. 1 договор | 75 000 |

Изработване на модул за управление, модул за разпространение: Първа фаза | 300 000 |

2008 г. | Втора фаза на изработване (вкл. съставяне на версия 1 и подготовка на версия 2): договор | 450 000 |

2009 г. и по-нататък | Разходи за поддръжка | 50 000 годишно |

ОБЩО |

Година | Служители | Разработване |

2007 г. | 84 376 | 375 000 |

2008 г. | 127 104 | 450 000 |

2009 г. | 95 328 | 50 000 |

6. ГРАФИК НА ПЛАЩАНИЯТА (в EUR)

Бюджетен ред | Бюджетни кредити | Плащания |

2007 г. | 2008 г. |

25.02.04.02 | 2007 г. | 375 000 | 375 000 |

2008 г. | 450 000 | 450 000 |

Общо | 825 000 | 375 000 | 450 000 |

Служители | 2007 г. | 84 376 | 84 376 |

2008 г. | 127 104 | 127 104 |

Общо | 211 480 | 84 376 | 127 104 |

Потребностите от човешки и административни ресурси ще бъдат покривани в рамките на разпределените суми за управляващата служба, в рамките на процедурата за годишно разпределение.

Като се има предвид фактът, че бюджетът за 2007 г. и Годишната политическа стратегия (APS) за 2008 г. вече са приети, новите потребности за човешки ресурси трябва да се посрещат чрез преназчаване или чрез прибягване до наличните бюджетни кредити за външен персонал.

[1] COM(2006) 194.

[2] SEC(2005) 1300.

[3] COM(2002) 704.

[4] http://eesc.europa.eu/sco/events/11_07_06_transparency/minutes-en.pdf

[5] http://ec.europa.eu/transparency/eti/index_en.htm

[6] CESE 1373/2006

[7] CoR 235/2006

[8] COM(2002) 704.

[9] Можете да намерите предложенията на адрес: http://ec.europa.eu/comm/eti/contributions.htm

[10] Без да се засягат вероятните мерки, необходими за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на клаузите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността.