20070625

Обща позиция (ЕО) № 13/2007

приета от Съвета на 25 юни 2007 година

с оглед приемането на Директива 2007/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от … относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

(2007/C 263 E/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономическия и социален комитет [1],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите [2],

в съответствие с процедурата, предвидена от член 251 от Договора [3],

като имат предвид, че:

(1) Шестата програма за действие на Общността за околната среда, приета с Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. [4], постановява, че е необходимо да се намали замърсяването до нива, които да сведат до минимум вредното му въздействие върху здравето на хората, като обръща специално внимание на чувствителните райони и на околната среда като цяло, за да се подобри наблюдението и оценката на качеството на въздуха, включително на отлагането на замърсители, както и да се предоставя информация на обществеността.

(2) За опазване здравето на хората и околната среда като цяло, от особено значение е борбата с емисиите от замърсители при самия им източник, както и определянето и изпълнението на най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на местно, национално и общностно ниво. Затова следва да се избягват, предотвратяват и намаляват емисиите от вредни замърсители на въздуха и да се поставят подходящи цели за качеството на атмосферния въздух, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки и програми на Световната здравна организация.

(3) Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух [5], Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 г. относно пределно допустимите стойности за серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в атмосферния въздух [6], Директива 2000/69/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух [7], Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2002 г. относно озона в атмосферния въздух [8] и Решение 97/101/ЕО на Съвета от 27 януари 1997 г. относно въвеждане на взаимен обмен на информация и данни от мрежи и от пунктове за мониторинг, измерващи замърсяването на атмосферния въздух в рамките на държавите-членки [9] се нуждаят от основно преразглеждане, за да бъдат включени най-новите постижения в областта на здравеопазването и науката, както и опитът на държавите-членки. Затова е редно, с оглед избягване на усложненията и постигане на яснота и административна ефективност, тези пет акта да бъдат заменени от една единствена директива, придружена, където е целесъобразно, от мерки за прилагането й.

(4) След натрупване на достатъчен опит по прилагането на Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух [10], може да се обмисли възможността за обединяване на нейните разпоредби с тези на настоящата директива.

(5) Следва да се възприеме общ подход при оценката на качеството на атмосферния въздух съгласно общи критерии за оценка. При оценката на качеството на атмосферния въздух следва да се вземе предвид големината на населенията и екосистемите, изложени на замърсяване на въздуха. Затова е уместно да се разделят териториите на всяка държава-членка на зони или агломерации, отразяващи гъстотата на населението.

(6) За обезпечаване събирането на достатъчно представителни данни за замърсяването на въздуха, които да бъдат сравними в Общността като цяло, е важно да се използуват стандартизирани измервателни методи и общи критерии за броя и разположението на измервателните станции за оценка на качеството на атмосферния въздух. Освен измерванията могат да се използуват и други методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и затова е необходимо да се определят критерии за прилагането на такива методи, както и изисквания за тяхната точност.

(7) Подробни измервания за фини прахови частици следва да се извършат в пунктове, разположени в селскостопански области, за да се постигне по-добро разбиране на влиянието на този замърсител и да се разработят подходящи политики. Такива измервания следва да се извършват по начин, съобразен с методите на Съвместната програма за наблюдение и оценка на преноса на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕР), създадена съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, одобрена с Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11 юни 1981 г. [11]

(8) Състоянието на качеството на въздуха следва да се поддържа, където то вече е добро или да се подобрява. Когато не са постигнати целите за качеството на атмосферния въздух, изложени в настоящата директива, държавите-членки следва да предприемат мерки за съобразяване с пределните стойности и критичните нива и по възможност да достигнат заплануваните стойности и дългосрочни цели.

(9) Рискът от замърсяването на въздуха за растителността и естествените екосистеми е най-голям в извънградските зони. Затова оценката на такива рискове и съобразяването с критичните нива за опазване на растителността следва да се съсредоточат на местата извън застроените зони.

(10) Фините прахови частици (ФПЧ2,5) имат значително отрицателно въздействие върху здравето на хората. Освен това, засега няма определим праг, под който ФПЧ2,5 да не представляват риск. По тази причина към този замърсител не следва да се прилага същата правна уредба както към другите замърсители. Целта следва да бъде общо намаляване на концентрациите в градска среда, за да се осигури възможност на голяма част от населението да се възползва от подобрено качество на въздуха. За да се осигури навсякъде минимална степен на опазване на здравето, обаче, този подход следва да се съчетае с установяването на пределно допустима стойност, предшествана първоначално от целева стойност.

(11) Съществуващите целеви стойности и дългосрочни цели за осигуряване на ефикасна защита срещу вредното въздействие на озона върху здравето на хората, растителността и екосистемите следва да останат непроменени. По отношение на озона следва да се определят алармен праг и информационен праг, с оглед предпазване на населението като цяло или съответно на по-уязвимите части от него от краткотрайни експозиции на повишени озонови концентрации. Тези прагове следва да се обвържат с разпространение на информация сред населението относно рисковете от експозиция, и с вземането на краткосрочни мерки, ако това е целесъобразно, за намаляване на нивото на озона в случай на превишаване на аларменото ниво.

(12) Озонът е трансграничен замърсител, образуващ се в атмосферата от емисии на първични замърсители, предмет на Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители [12]. Напредъкът по постигане на целите за качеството на въздуха и дългосрочните цели за озона, изложени в настоящата директива, следва да се определя с оглед на целите и таваните, предвидени в Директива 2001/81/ЕО, а където е целесъобразно, посредством изпълнението на плановете за чистотата на въздуха, както се предвижда съгласно настоящата директива.

(13) Стационарните измервания следва да бъдат задължителни в зоните и агломерациите, където са превишени дългосрочните цели за озона или оценъчните прагове за други замърсители. Информацията от стационарните измервания може да бъде допълнена от методи за моделиране и/или представителни измервания, за да се даде възможност за интерпретиране на данните от гледна точка на географското разпределение на концентрациите. Използването на допълнителни методи за оценка следва да направи възможно намаляването на изисквания минимален брой стационарни пунктове за пробонабиране.

(14) Емисиите от природни източници могат да бъдат оценени, но не могат да бъдат контролирани. Затова когато делът на природните емисии от замърсители в атмосферния въздух може да бъде определен с достатъчна сигурност и когато превишените нива се дължат изцяло или частично на тези природни емисии, те могат, при изложените в настоящата директива условия, да бъдат отграничени при оценката на спазването на пределно допустимите стойности за качеството на въздуха. Емисиите, допринасящи за превишаване на пределно допустимите стойности на фини прахови частици ФПЧ10 и приписвани на опесъчаването или посипването на пътищата със сол през зимата, също могат да бъдат отграничени при оценката на спазването на пределно допустимите стойности на качеството на въздуха, при условие че са били взети достатъчни мерки за понижаване на концентрациите.

(15) Съществуващите пределни стойности на качеството на въздуха следва да останат непроменени. За азотния диоксид, бензена и фини прахови частици ФПЧ10, обаче, следва да се удължи крайният срок за постигане съответствие на стойностите или да се допусне временно изключение от задължението за въвеждане на определени пределни стойности в случаите, при които в определени зони и агломерации, независимо от изпълнението на целесъобразни мерки за намаляване на замърсяването, съществуват остри проблеми, свързани със съответствието. Всякакво отлагане или временно изключение за дадена зона или агломерация следва да бъде придружено от подробен план, подлежащ на оценка от страна на Комисията, за да се осигури съответствието в преразгледаните срокове.

(16) Планове за качеството на въздуха следва да бъдат изготвени за зоните и агломерациите, в които концентрациите на замърсителите в атмосферния въздух надвишават съответните целеви стойности за качеството на въздуха или пределно допустимите стойности, плюс всички временни допустими отклонения, ако има такива. Замърсителите на въздуха представляват емисии от най-различни източници и дейности. За да се осигури последователността на различните политики, такива планове за качеството на въздуха следва да бъдат съгласувани по възможност и интегрирани с плановете и програмите, изготвени съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации [13], Директива 2001/81/ЕО и Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценка и управление на шума в околната среда [14].

(17) Следва да бъдат изготвени планове за действие, посочващи необходимите краткосрочни мерки в случай на риск от превишаване на един или повече алармени прагове, за да се намали рискът и да се ограничи неговото времетраене. Когато рискът касае една или повече пределни стойности, държавите-членки могат, когато това е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие. По отношение на озона, такива краткосрочни планове за действие следва да вземат предвид разпоредбите на Решение 2004/279/ЕО на Комисията от 19 март 2004 г. относно, насоките за изпълнение на Директива 2002/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно озона в атмосферния въздух [15].

(18) Държавите-членки следва да провеждат взаимни консултации, ако след значително замърсяване, произтекло в дадена държава-членка, нивото на замърсителя надвишава или има вероятност да надвиши съответните целеви нива за качество на въздуха плюс допустимите отклонения, където има такива, или съответно алармения праг. Трансграничният характер на определени замърсители, като озона и праховите частици, може да наложи осъществяването на координация между съседни държави-членки за изготвяне и изпълнение на планове за качеството на въздуха и на краткосрочни планове за действие, както и за информиране на обществеността. Когато това е целесъобразно, държавите-членки следва да си сътрудничат с трети страни, като ранното ангажиране на страните кандидатки е от особено значение.

(19) Необходимо е държавите-членки и Комисията да събират, обменят и разпространяват информация относно качеството на въздуха с оглед да се опознае по-добре въздействието на замърсяването на въздуха и да се изработят подходящи политики. На обществеността следва също така да бъде предоставяна лесно достъпна актуална информация за концентрациите на всички подлежащи на регламентиране замърсители на атмосферния въздух.

(20) За да се улесни използването и сравняването на информация относно качеството на въздуха, данните трябва да се предават на Комисията в стандартизирана форма.

(21) Необходимо е да се адаптират процедурите за предоставяне, оценка и докладване на данни за качеството на въздуха, за да се направи възможно използването на електронни средства и интернет като основни канали за предоставяне на информация, така че тези процедури да съответстват на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. относно създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (Inspire) [16].

(22) Би било целесъобразно да се предвиди възможността за адаптиране на използваните критерии и методи за оценка на качеството на атмосферния въздух и на предоставяната информация към научния и технически прогрес.

(23) Тъй като целите за качеството на въздуха на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държави-членки по причина на трансграничния характер на замърсителите на въздуха и, следователно, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки съгласно принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалност, установен в този член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(24) Държавите-членки следва да изготвят правила относно прилагането на санкции при нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да обезпечат тяхното прилагане. Санкциите следва да бъдат ефикасни, пропорционални и възпиращи.

(25) Определени разпоредби на отменените от настоящата директива актове следва да останат в сила, за да се осигури продължаване действието на съществуващите ограничения за наличието във въздуха на азотен диоксид до промяната им, считано от 1 януари 2010 г., продължаване действието на разпоредбите по отчитане качеството на въздуха до приемането на нови мерки по прилагане, и продължаване действието на задълженията по предварителната оценка на качеството на въздуха, постановени от Директива 2004/107/ЕО.

(26) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до тези разпоредби, които представляват съществена промяна в сравнение с по-ранните директиви.

(27) Съгласно параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество [17], държавите-членки биват насърчавани да изготвят, за самите тях и в интерес на Общността, техни собствени таблици, които да илюстрират възможно най-добре взаимовръзката между директивата и мерките по транспонирането и да ги направят публично достояние.

(28) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно от Хартата за основните права на Европейския съюз. По-специално, настоящата директива се стреми да подпомогне включването в политиките на Съюза на висока степен на защита на околната среда и подобряването на качеството на околната среда съгласно принципа за устойчиво развитие, установен в член 37 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

(29) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията [18].

(30) По-специално, на Комисията следва да бъдат поверени правомощия да измени приложения I до VI, приложения VIII до Х и приложение ХV. Доколкото тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, те следва да бъдат приети съгласно процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(31) Клаузата за транспониране изисква от държавите-членки да осигурят своевременното въвеждане на необходимите измервания в градска среда, така че да може да се определи един "индикатор за средна експозиция", за да се гарантира изпълнението на изискванията, свързани с оценката на целта за намаляване на експозицията на замърсители в национален мащаб и с изчисляване на индикатора за средна експозиция,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива въвежда мерки целящи следното:

1) определяне и въвеждане на цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло;

2) оценяване на качеството на атмосферния въздух в държавите-членки въз основа на общи методи и критерии;

3) получаване на информация за качеството на атмосферния въздух, за да се подпомогне борбата със замърсяването на въздуха и вредните въздействия и да се наблюдават дългосрочните тенденции и подобрения в резултат на мерките, предприети на национално ниво и на ниво Общност;

4) гарантиране получаването от обществеността на такава информация за качеството на атмосферния въздух;

5) запазване качеството на въздуха, когато то е добро, и подобряването му в други случаи;

6) насърчаване на засиленото сътрудничество между държавите-членки за намаляване замърсяването на въздуха.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

1) "атмосферен въздух" е въздухът на открито в тропосферата, с изключение на този на работните места, определени с Директива 89/654/ЕИО [19] на Съвета, за които се прилагат разпоредбите относно здравето и безопасността на работното място и до които членовете на обществеността нямат редовен достъп;

2) "замърсител" е всяко вещество налично в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло;

3) "ниво" е концентрацията на някой замърсител в атмосферния въздух или отлагането му върху повърхностите за определен период от време;

4) "оценка" е всеки метод, използван за измерване, изчисляване, предвиждане или оценяване на нивата;

5) "пределно допустима стойност" е ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се избегне, да се предпази или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде превишавано;

6) "критично ниво" е ниво, определено на основата на научни познания, при превишаването на което могат да възникнат преки неблагоприятни последици върху някои обекти, като например дървета, други растения или природни екосистеми, но не и върху хората;

7) "допустимо отклонение" е процентът от пределно допустимата стойност, с който последната може да бъде превишена съгласно условията, определени в настоящата директива;

8) "планове за качество на въздуха" са планове, които определят мерки за постигане на допустимите стойности или целевите стойности;

9) "целева стойност" е ниво, определено с цел избягване, предпазване или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда като цяло, което следва да бъде постигнато, когато е възможно, в рамките на определен период;

10) "алармен праг" е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве дори и при кратковременна експозиция на населението като цяло, и при превишаването на което държавите-членки следва да предприемат незабавни стъпки;

11) "праг за информиране на населението" е всяко ниво, превишаването на което е свързано с риск за човешкото здраве, дори и при кратковременна експозиция за особено чувствителни групи от населението, и за което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация;

12) "горен оценъчен праг" е ниво, под което за оценяване качеството на атмосферния въздух могат да бъдат използвани комбинация от методи за постоянни измервания и методи на моделиране и/или индикативни измервания;

13) "долен оценъчен праг" е ниво, под което за оценка на качеството на атмосферния въздух могат да бъдат използвани само методи на моделиране или методи за обективна оценка;

14) "дългосрочна цел" е ниво, което следва да бъде достигнато в дългосрочен план, освен когато не е достижимо чрез съответстващи мерки, с цел да се осигури ефективна защита на човешкото здраве и околната среда;

15) "емисии от природни източници" са емисии на замърсители, които не са причинени пряко или непряко от човешка дейност, и включват такива явления като вулканични изригвания, сеизмична активност, геотермална активност, пожари в диви местности, бурни ветрове, морски пръски или повторно разпрашаване в атмосферата или пренос на природни частици от сухите региони;

16) "зона" е част от територията на някоя държава-членка, определена от последната за целите на оценяването и управлението на качеството на атмосферния въздух;

17) "агломерация" е зона на голям град с по-малки селища около него с население, превишаващо 250000 жители или, ако жителите са 250000 или по-малко, с дадена гъстота на населението на km2, която се определя от държавата-членка;

18) "ФПЧ10" са фини прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на фини прахови частици ФПЧ10, EN 12341, с 50 %-на ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 μm;

19) "ФПЧ2,5" са фини прахови частици, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на фини прахови частици ФПЧ2,5, EN 14907, с 50 %-на ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 2,5 μm;

20) "показател за средна експозиция на населението" е средното ниво, определено на основата на измервания в градски фонови пунктове за мониторинг, разположени на цялата територия на дадена държава-членка, което отразява експозицията на населението. То се използва, за да се изчисли националната цел за намаляване експозицията на населението;

21) "национална цел за намаляване на експозицията" е процентното намаление на средната експозиция на населението на дадена държава-членка, определено за съответната година, за да се намалят вредните въздействия върху човешкото здраве, и която трябва да бъде постигната, когато е възможно, за определен период от време;

22) "градски фонови пунктове за мониторинг" са места в градските зони, където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население;

23) "азотни оксиди" е сумарната концентрация в милиардни части (ppbv) на азотен оксид и азотен диоксид, изразена в единици масова концентрация на азотен диоксид (μg/m3);

24) "постоянни измервания" са измервания, които се извършват на постоянни площадки, или чрез непрекъснато или случайно пробонабиране за определяне на нивата в съответствие с поставените цели за качество на данните;

25) "индикативни измервания" са измервания, които си поставят по-малко стриктни цели по отношение качеството на данните в сравнение с постоянните измервания;

26) "летливи органични съединения" (ЛОС) са органични съединения от антропогенни и биогенни източници, различни от метана, които са в състояние да образуват фотохимични окислители при взаимодействието им с азотен оксид при наличието на слънчева светлина;

27) "прекурсори на озона" са вещества, които допринасят за образуване на приземния озон, някои от които са изброени в приложение Х.

Член 3

Отговорности

Държавите-членки определят компетентните власти и органи на съответните нива, които отговарят за следното:

а) оценка на качеството на атмосферния въздух;

б) одобряване на системи за измерване (методи, оборудване, мрежи и лаборатории);

в) гарантиране на точност на измерванията;

г) анализ на методите за оценка;

д) координиране на тяхната територия, ако Комисията е организирала програми за осигуряване на качеството в рамките на Общността;

е) сътрудничество с други държави-членки и с Комисията.

Когато е целесъобразно, компетентните власти и органи се съобразяват с раздел В на приложение I.

Член 4

Определяне на зони и агломерации

Държавите-членки определят зони и агломерации на своята територия. Оценяването и управлението на качеството на въздуха се осъществява във всички зони и агломерации.

ГЛАВА II

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

РАЗДЕЛ 1

Оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден монооксид

Член 5

Режим на оценяване

1. Горните и долните оценъчни прагове, посочени в раздел А на приложение II се прилагат към серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден монооксид.

Всяка зона и агломерация се класифицира по отношение на тези оценъчни прагове.

2. Класификацията, посочена в параграф 1, се преразглежда на всеки пет години, в съответствие с процедурата, определена в раздел Б на приложение II.

Все пак, класификациите се преразглеждат по-често в случай на значителни промени в дейностите, свързани с концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, или, когато е уместно, азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2,5), олово, бензен или въглероден монооксид.

Член 6

Критерии за оценка

1. Държавите-членки оценяват качеството на атмосферния въздух по отношение на замърсителите, посочени в член 5, във всички зони и агломерации, в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член и в съответствие с критериите, посочени в приложение III.

2. Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, превишава горните оценъчни прагове, определени за тези замърсители, се използват постоянни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух. Тези постоянни измервания могат да бъдат допълнени с методи на моделиране и/или индикативни измервания, за получаване на адекватна информация за пространственото разпределение на качеството на атмосферния въздух.

3. Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, е по-ниско от горните оценъчни прагове, определени за тези замърсители, може да се използва комбинация от постоянни измервания и методи на моделиране и/или индикативни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух.

4. Във всички зони и агломерации, където нивото на замърсителите, посочени в параграф 1, е по-ниско от долния оценъчен праг, определен за тези замърсители, методите на моделиране или на обективна оценка или и двата метода са достатъчни за оценяване качеството на атмосферния въздух.

5. Освен оценяването, посочено в параграфи 2, 3 и 4, се извършват измервания на извънградски пунктове за мониторинг, далеч от значимите източници на замърсяване на въздуха, с цел да се набави, като минимум информация за общата масова концентрация и за концентрациите на отделните химични единици на фините прахови частици (ФПЧ2,5) на средногодишна основа, като същите се извършват в съответствие със следните критерии:

а) една пробоотборна точка се разполага на всеки 100000 km2;

б) всяка държава-членка определя поне един пункт за мониторинг или може, по силата на споразумение със съседна държава-членка, да определи една или няколко общи пунктове за мониторинг, които да покриват съответните съседни зони, за да се завърши необходимият пространствен анализ;

в) когато е целесъобразно, мониторингът се координира със стратегията за мониторинг и програмата за измервания на Съвместната програма за мониторинг и оценка на трансграничния пренос на атмосферни замърсители в Европа (ЕМЕР);

г) Раздели А и В към приложение I се прилагат във връзка с целите за качество на данните за измерванията на масова концентрация на фините прахови частици, а приложение IV се прилага в неговата цялост.

Държавите-членки информират, също така, Комисията за методите, използвани за измерването на химичния състав на фините прахови частици (ФПЧ2,5).

Член 7

Пробоотборни точки

1. Местоположението на пробоотборните точки за измерването на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден монооксид в атмосферния въздух се определят посредством критериите, изброени в приложение III.

2. Във всяка зона или агломерация, където постоянните измервания са единствения източник на информация за оценка качеството на въздуха, броят на пробоотборните точки за всеки съответен замърсител не е по-малък от минималния брой пробоотборни точки, определен в раздел А към приложение V.

3. За зоните и агломерациите, където информацията от постоянните измервания от пробоотборните точки се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или представително изследване, общият брой на пробоотборни точки, определен в раздел А към приложение V, може да бъде намален с 50 %, при условие че са изпълнени следните условия:

а) допълващите методи предоставят достатъчна информация за оценяване качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности или алармени прагове, както и адекватна информация за обществеността;

б) броят на пробоотборните точки, които ще бъдат разположени, и пространственият анализ с други методи са достатъчни за установяване концентрацията на съответния замърсител, в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А към приложение I, и позволява резултатите от оценката да отговорят на критериите, определени в раздел Б към приложение I.

Резултатите от моделирането и/или представителното измерване се вземат предвид за оценяване качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности.

Член 8

Референтни методи за измерване

1. Държавите-членки прилагат референтните методи на измерване и критериите, определени в раздели А и В към приложение VI.

2. Други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в раздел Б към приложение VI.

РАЗДЕЛ 2

Оценка на качеството на атмосферния въздух по отношение на озона

Член 9

Критерии за оценка

1. Когато, в дадена зона или агломерация, концентрациите на озон са превишили дългосрочните цели, определени в раздел В към приложение VII през някоя от предходните пет години на измерване, се предприемат постоянни измервания.

2. Когато са налични данни за по-малко от пет години, държавата-членка може, за целите на определяне дали са превишени дългосрочните цели, упоменати в параграф 1, през тези пет години, да комбинира резултатите от краткосрочни кампании по измерване, осъществени където и когато е вероятно нивата да бъдат най-високи, с резултатите, получени от инвентаризация на емисиите и от моделиране.

Член 10

Пробоотборни точки

1. Разполагането на пробоотборните точки за измерването на нивата на озон се определя посредством критериите, посочени в приложение VIII.

2. Пробоотборните точки с постоянни измервания на нивата на озон във всяка зона или агломерация, в която измерването е единствен източник на информация за оценяване качеството на въздуха, са не по-малко от минималния брой пробоотборни точки, определен в раздел А към приложение IХ.

3. За зоните и агломерациите, където информацията от пробоотборните точки за постоянни измервания се допълва от информация, получена с методите на моделиране и/или представително изследване, броят на пробоотборни точки, определен в раздел А към приложение IХ, може да бъде намален, при условие че са изпълнени следните условия:

а) допълващите методи предоставят достатъчно информация за оценяване качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности, дългосрочните цели, праговете за предупреждаване и за информиране на населението;

б) броят на пробоотборните точки, които ще бъдат разположени, и пространственият анализ с други методи са достатъчни за установяване концентрацията на озона, в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А към приложение I, и позволява резултатите от оценката да отговорят на критериите, определени в раздел Б към приложение I;

в) Броят на пробоотборните точки във всяка зона или агломерация възлиза поне на една пробоотборна точка на 2 милиона жители или един пункт за пробонабиране на 50000 km2, което от двете води до по-голям брой пробоотборни точки, но броят не трябва да бъде по-малък от една точка във всяка зона или агломерация;

г) азотният диоксид се измерва във всички останали пробоотборни точки, освен в извънградските фонови пунктове, както е посочено в раздел А към приложение VIII.

Резултатите от моделирането и/или представителното измерване се вземат предвид за оценяване качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности.

4. Азотният диоксид се измерва в най-малко 50 % от пробоотборните точки за озон, съгласно изискванията на раздел А от приложение IХ. Това измерване е непрекъснато, с изключение в извънградските фонови пунктове за мониторинг, както е посочено в раздел А на приложение VIII, когато могат да се използват други методи на измерване.

5. В зоните и агломерациите където, през всяка от предходните пет години на измерване, концентрациите са били по-ниски от дългосрочните цели, броят на пробоотборните точки с постоянни измервания се определя в съответствие с раздел Б на приложение IХ.

6. Всяка държава-членка осигурява разполагането и експлоатацията на поне една пробоотборна точка на своята територия, която да предоставя данни за концентрацията на веществата прекурсори на озона, изброени в приложение Х. Всяка държава-членка избира броя и разполагането на пунктовете, в които ще се измерват веществата прекурсори на озона, като взема предвид целите и методите, заложени в приложение Х.

Член 11

Референтни методи за измерване

1. Държавите-членки прилагат референтните методи за измерване на нивата на озона, посочени в точка 8 от раздел А на приложение VI. Други методи на измерване могат да бъдат използвани, като се спазят условията, посочени в раздел Б на приложение VI.

2. Всяка държава-членка информира Комисията за методите, които използва за пробонабиране и измерване на ЛОС, посочени в приложение Х.

ГЛАВА III

УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Член 12

Изисквания, когато нивата са по-ниски от пределно допустимите стойности

В зоните и агломерациите, където нивата на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ10, ФПЧ2,5, олово, бензен и въглероден монооксид в атмосферния въздух са по-ниски от съответните пределно допустими стойности, определени в приложения ХI и ХIV, държавите-членки поддържат нивата на тези замърсители под пределно допустимите стойности и се стремят да запазят най-добро качеството на атмосферния въздух, което да съответства на устойчивото развитие.

Член 13

Пределно допустими стойности и алармени прагове за защита на човешкото здраве

1. Държавите-членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на серен диоксид, ФПЧ10, олово и въглероден монооксид в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение ХI.

По отношение на азотния диоксид и бензена, пределно допустимите стойности, определени в приложение ХI, не могат да бъдат превишавани от данните посочени в него.

Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.

Допустимите отклонения, посочени в приложение ХI, се прилагат в съответствие с член 22, параграф 3 и член 23, параграф 1.

2. Алармените прагове за концентрации на серен диоксид и азотен диоксид в атмосферния въздух са тези, определени в раздел А на приложение ХII.

Член 14

Критични нива

1. Държавите-членки осигуряват съобразяването с критичните нива, посочени в приложение ХIII, оценени в съответствие с раздел А на приложение III.

2. Когато постоянните измервания са единственият източник на информация за оценяване качеството на въздуха, броят на пробоотборните точки е не по-малко от минималния брой, определен в раздел В на приложение V. Когато тази информация е допълнена от индикативни измервания или моделиране, минималният брой на пробоотборните точки може да бъде намален с 50 %, доколкото оценяваните концентрации на съответните замърсители да могат да бъдат установени в съответствие с целите за качество на данните, определени в раздел А на приложение I.

Член 15

Национална цел за намаляване експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за намаляване експозицията на ФПЧ2,5 с оглед достигането на националната цел за намаляване на експозицията, посочена в раздел Б към приложение ХIV, до годината, определена в приложението.

2. Показателят за средна експозиция на ФПЧ2,5 се оценява в съответствие с раздел А към приложение ХIV.

3. Всяка държава-членка гарантира, в съответствие с приложение III, че разпределението и отделния брой пробоотборни точки, на чиито измервания се основава показателят за средна експозиция на ФПЧ2,5, отразява адекватно експозицията на населението. Броят на пробоотборните точки е не по-малък от този, определен при прилагането на раздел Б към приложение V.

Член 16

Целева стойност и пределно допустима стойност на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират, че концентрациите на ФПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават целевите стойности, заложени в раздел В към приложение ХIV, считано от датата посочена в него.

2. Държавите-членки гарантират, че концентрациите на ФПЧ2,5 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, заложени в раздел Г на приложение ХIV, на територията на техните зони и агломерации, считано от датата посочена в приложението. Съобразяването с тези изисквания се оценява в съответствие с приложение III.

3. Допустимото отклонение, посочено в раздел Г към приложение ХIV се прилага в съответствие с член 23, параграф 1.

Член 17

Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон превишават целевите стойности и дългосрочните цели

1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, за да гарантират постигането на целевите стойности и дългосрочните цели.

2. За зоните и агломерациите, в които някоя целева стойност е превишена, държавите-членки гарантират осъществяването на програмата, изготвена съгласно член 6 от Директива 2001/81/ЕО и, при необходимост, план за качество на въздуха, за да се постигнат целевите стойности, освен ако не са постижими чрез мерки, от които не произтичат прекомерни разходи, от датата определена в раздел Б към приложение VII.

3. За зоните и агломерациите, в които нивата на озон в атмосферния въздух са по-високи от дългосрочните цели, но по-ниски или равни на целевите стойности, държавите-членки подготвят и осъществяват разходно-ефективни мерки, за да постигнат дългосрочните цели. Тези мерки следва, най-малко, да са съвместими с принципите на всички планове за качество на въздуха и с програмата, посочени в параграф 2.

Член 18

Изисквания в зони и агломерации, където концентрациите на озон отговарят на дългосрочните цели

В зони и агломерации, където нивата на озон отговарят на дългосрочните цели, държавите-членки поддържат тези нива по-ниски от дългосрочните цели, доколкото го позволяват фактори като трансграничното естество на озоновите замърсявания и метеорологичните условия, и опазват посредством съответстващи мерки най-добро качество на атмосферния въздух, съвместимо с устойчивото развитие и високото ниво на опазване на околната среда и човешкото здраве.

Член 19

Мерки, които се изискват в случай на превишаване на информационните или алармените прагове

В случай на превишаване на информационен праг, определен в приложение ХII или на някой от праговете, посочени в същото приложение, държавите-членки предприемат необходимите мерки за информиране на обществеността посредством радио, телевизия, вестници или интернет.

Държавите-членки, също така, предоставят информация на Комисията, по уговорка, относно регистрираните нива и продължителността на периодите, през които са били превишени аларменият или информационният праг.

Член 20

Емисии от природни източници

1. Държавите-членки изпращат на Комисията, за всяка година, списък на зоните и агломерациите, където превишаванията на пределно допустимите стойности за определен замърсител се дължат на емисии от природни източници. Държавите-членки предоставят информация за концентрациите и източниците и доказателства, че превишавания могат да бъдат отдадени на природни източници.

2. Когато Комисията е била уведомена за превишаване, което може да бъде отдадено на природни източници, в съответствие с параграф 1, това превишаване не се счита за такова по смисъла на настоящата директива.

3. Комисията публикува най-късно до … [] насоки за доказване и изваждане на превишавания, които могат да се отдадат на природни източници.

Член 21

Превишавания, които могат да се отдадат на зимното опесъчаване или осоляване на пътищата

1. Държавите-членки могат да посочат зони или агломерации, в които пределно допустимите стойности за ФПЧ10 са превишени в атмосферния въздух поради повторното суспендиране на частици при зимното опесъчаване или осоляване на пътищата.

2. Държавите-членки изпращат на Комисията списъци на всички такива зони или агломерации, заедно с информация за концентрациите и източниците на ФПЧ10 в тях.

3. Когато информират Комисията в съответствие с член 27, държавите-членки предоставят необходимите доказателства, за да посочат, че всякакви превишавания се дължат на такива повторно суспендирани частици, и че са били предприети разумни мерки за понижаването на концентрациите.

4. Без да се нарушават разпоредбите на член 20, в случаите на зони и агломерации, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите-членки следва да приложат плана за качество на въздуха, предвиден в член 23, само доколкото превишаванията могат да бъдат отдадени на източници на ФПЧ10, различни от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата.

5. Комисията публикува насоки за определяне на емисиите от повторно суспендиране на частици, причинено от зимното опесъчаване или осоляване на пътищата до … [].

Член 22

Отлагане на крайните срокове за постигане и освобождаване от задължението да се прилагат някои пределно допустими стойности

1. Когато в дадена зона или агломерация не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за азотен диоксид или бензен в рамките на посочения в приложение ХI краен срок, съответната държава-членка може да отложи този краен срок максимално с пет години за точно тази зона или агломерация, при условие че се създава план за качеството на въздуха, в съответствие с член 23, за зоната или агломерацията, за която се отнася отлагането; този план за качеството на въздуха се допълва от информацията, посочена в раздел Б на приложение ХV, за съответните замърсители и доказва как ще се постигне съответствие с пределно допустимите стойности преди новия краен срок.

2. Когато в определена зона или агломерация не може да се постигне съответствие с пределно допустимите стойности за ФПЧ10, посочени в приложение ХI, поради специфичните характеристики на дисперсия на мястото, неблагоприятни климатични условия или трансграничен пренос на емисии, държавата-членка се освобождава от задължението да прилага тези пределно допустими стойности най-късно до … [], стига условията, посочени в параграф 1 да са изпълнени.

3. Когато някоя държава-членка прилага параграфи 1 или 2, тя гарантира, че пределно допустимите стойности за всеки замърсител не се превишават с повече от максималното допустимо отклонение, определено в приложение ХI за всеки от съответните замърсители.

4. Държавите-членки нотифицират Комисията, когато, по тяхно мнение, параграфи 1 и 2 са приложими, и представят плана за качество на въздуха, упоменат в параграф 1, включително всякаква свързана с него информация, необходима на Комисията, за да прецени дали са удовлетворени или не съответните условия. При своята оценка Комисията взема предвид очакваните резултати от мерките, които са били предприети от държавите-членки, както и очакваните резултати от мерките на Общността.

Когато Комисията не е изразила възражения в рамките на девет месеца след получаване на уведомлението, съответните условия за прилагането на параграфи 1 и 2 се считат за удовлетворени.

Ако бъдат изразени възражения, Комисията може да изиска държавата-членка да коригира или да представи нови планове за качеството на въздуха.

ГЛАВА IV

ПЛАНОВЕ

Член 23

Планове за качество на въздуха

1. Когато в определени зони или агломерации, нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност или целева стойност, плюс което и да е съответстващо допустимо отклонение за всеки от случаите, държавите-членки гарантират създаването на планове за качество на въздуха за тези зони и агломерации, за да се постигнат съответните пределно допустими стойности или целеви стойности, посочени в приложения ХI и ХIV.

В случай на превишавания на тези пределно допустими стойности, за които срокът за постигане е изтекъл, планът за качество на въздуха посочва подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

Тези планове включват най-малко информацията, посочена в раздел А на приложение ХV, и се съобщават на Комисията незабавно, но не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.

Когато трябва да се изготвят и осъществят планове за качество на въздуха по отношение на няколко замърсители, държавите-членки изготвят и реализират, по целесъобразност, интегрирани планове за качеството на въздуха, обхващащи всички съответни замърсители.

2. Държавите-членки гарантират, доколкото е възможно, съответствието с другите планове, които се изискват съгласно Директива 2001/80/ЕО, Директива 2001/81/ЕО или Директива 2002/49/ЕО, за да се постигнат съответните цели по опазване на околната среда.

Член 24

Краткосрочни планове за действие

1. Когато в определена зона или агломерация има риск нивата на замърсителите да превишат един или повече от алармените прагове, посочени в приложение ХII, държавите-членки изготвят планове за действие, съдържащи мерките, които ще се предприемат в краткосрочен план, за да се намали риска от превишаване или неговата продължителност. Когато този риск се отнася до една или повече от пределно допустимите или целевите стойности, посочени в приложения VII, ХI и ХIV, държавите-членки могат, когато е уместно, да изготвят такива краткосрочни планове за действие.

Все пак, когато има риск да бъде превишен аларменият праг за озон, посочен в раздел Б на приложение ХII, държавите-членки разработват такива краткосрочни планове за действие само когато, по тяхно мнение, съществува значителна вероятност, като се вземат предвид националните географски, метеорологични и икономически условия, да се намали рискът, продължителността или сериозността на такова превишаване. При изготвянето на такива краткосрочни планове за действие държавите-членки вземат предвид Решение 2004/279/ЕО.

2. Краткосрочните планове за действие, упоменати в параграф 1, могат в зависимост от отделния случай, да предвиждат мерки за контрол и, когато е необходимо, за преустановяване на дейности, включително движение на моторни превозни средства, които допринасят за риска от превишаване на съответните пределно допустими стойности или целеви стойности, или алармени прагове. Тези планове за действие могат също така да включват ефективни мерки, свързани с промишлени инсталации или промишлени продукти.

3. След като държавите-членки са изготвили краткосрочни планове за действие, те предоставят на обществеността и на подходящи организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации представляващи интересите на чувствителни групи от населението и други съответни органи в областта на здравеопазването, резултатите от проучванията си за приложимостта и съдържанието на специфичните краткосрочни планове за действие, както и информация за осъществяването на тези планове.

4. За първи път преди … [] и на редовни интервали от време след това, Комисията публикува примери за най-добри практики за изготвянето на краткосрочни планове за действие.

Член 25

Трансгранично замърсяване на въздуха

1. Когато алармен праг, пределно допустима стойност или целева стойност, плюс съответното допустимо отклонение, или дългосрочна цел са превишени поради значителен трансграничен пренос на атмосферни замърсители или техните прекурсори, заинтересованите държави-членки си сътрудничат и, по целесъобразност, изготвят съвместни дейности, като например изготвяне на съвместни или координирани планове за качество на въздуха, съгласно член 23, за да се отстранят такива превишавания посредством прилагането на подходящи, но пропорционални мерки.

2. Комисията се приканва да участва и да подпомага всяко сътрудничество, по смисъла на параграф 1. Когато е целесъобразно, като взема предвид докладите, изготвени съгласно член 9 от Директива 2001/81/ЕО, Комисията разглежда дали следва да се предприемат по- нататъшни действия на ниво Общност, за да се намалят емисиите на прекурсори, на които се дължи трансграничното замърсяване.

3. Ако е уместно съгласно член 24, държавите-членки изготвят и прилагат съвместни краткосрочни планове за действие, обхващащи съседните зони в други държави-членки. Държавите-членки гарантират, че съседните зони в други държави-членки, които са разработили краткосрочни планове за действие, получават пълна подходяща информация.

4. Когато са превишени прагът за информиране или за предупреждаване на населението в зони или агломерации, разположени близо до национални граници, информацията се предоставя във възможно най-кратък срок на компетентните органи в засегнатите съседни държави-членки. Тази информация се предоставя също така на обществеността.

5. При изготвянето на планове, предвидени в параграфи 1 и 3, и при информиране на обществеността, съгласно параграф 4, държавите-членки се стремят, по целесъобразност, да търсят сътрудничество с трети страни, и по специално със страни кандидатки.

ГЛАВА V

ИНФОРМАЦИЯ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 26

Информиране на обществеността

1. Държавите-членки гарантират, че обществеността, както и съответните организации, като природозащитни организации, потребителски организации, организации представляващи интересите на чувствителни групи от населението и други подходящи организации в областта на здравеопазването, се информират, адекватно и своевременно за следното:

а) качество на атмосферния въздух в съответствие с приложение ХVI;

б) всички решения за отлагане съгласно член 22, параграф 1;

в) всички решения за освобождаване от задължения съгласно член 22, параграф 2;

г) планове за качество на въздуха, предвидени в член 22, параграф 1 и член 23 и програми, упоменати в член 17, параграф 2.

Информацията се предоставя безплатно посредством всички лесно достъпни средства за масово осведомяване, включително интернет или други подходящи средства за телекомуникация, и се вземат предвид разпоредбите, установени в Директива 2007/2/ЕО.

2. Държавите-членки дават достъп на обществеността до годишните доклади за всички замърсители, обхванати от настоящата директива.

Тези доклади обобщават нивата, превишаващи пределно допустимите стойности, целевите стойности, дългосрочните цели, праговете за информиране и за предупреждаване на населението за съответните периоди на осредняване. Тази информация се комбинира с обобщена оценка на последствията от въпросните превишения. Докладите могат да включват, когато е целесъобразно, подробна информация и оценка за опазване на горите, както и информация за други замърсители, за които са посочени разпоредби за мониторинг в настоящата директива, като например, inter alia, подбрани необхванати от законодателството прекурсори на озона, изброени в раздел Б към приложение Х.

3. Държавите-членки информират обществеността за компетентните власти или органи, определени във връзка със задачите, посочени в член 3.

Член 27

Предаване на информация и докладване

1. Държавите-членки гарантират, че информацията за качеството на атмосферния въздух се предоставя на Комисията в рамките на изискуемия график, определен по силата на мерките по прилагане, посочени в член 28, параграф 2.

2. Във всички случаи, за специфичните цели на оценяване съответствието с пределно допустимите стойности и критичните нива и постигането на целевите стойности, се предоставя информация на Комисията не по-късно от девет месеца след края на всяка година, която включва:

a) промените, извършени през тази година в списъка и границите на зоните и агломерациите, определени съгласно член 4;

б) списък на зоните и агломерациите, в които нивата на един или повече замърсители са по-високи от пределно допустимите стойности плюс допустимото отклонение, където има такова, или са по-високи от целевите стойности или критичните нива; а за тези зони и агломерации:

(i) оценените нива и, при необходимост, датите и периодите, в които са наблюдавани тези нива;

(ii) ако е уместно, оценка на дела от природни източници и от повторното суспендиране на частици вследствие на зимното опесъчаване или осоляване на пътищата в измерените нива, които са декларирани пред Комисията съгласно членове 20 и 21.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат към информацията, събирана от началото на втората календарна година след влизането в сила на мерките по прилагане, посочени в член 28, параграф 2.

Член 28

Мерки по прилагане

1. Мерките, предназначени за изменение на несъществените елементи на настоящата директива, а именно приложения I-VI, приложения VIII-Х и приложение ХV се приемат, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 3.

Все пак, измененията не трябва да водят до пряка или непряка промяна на някое от следните:

а) пределно допустими стойности, цели за намаляване на експозицията, критични нива, целеви стойности, информационни или алармени прагове, или дългосрочни цели, определени в приложение VII и приложения ХI до ХIV;

б) даннии за съблюдаването на всеки от параметрите, посочени в буква а).

2. Комисията определя, в съответствие с процедурата, посочена в член 29, параграф 2, допълнителната информация, която трябва да бъде предоставена от държавите-членки съгласно член 27, както и сроковете, в които следва да бъде предоставена такава информация.

Комисията определя също така начини за рационализиране на докладването на данните и взаимния обмен на информация и данни от мрежите и отделните пунктове, измерващи замърсителите в атмосферния въздух в държавите-членки, в съответствие с процедурата, посочена в член 29, параграф 2.

3. Комисията изготвя насоки за споразуменията по въвеждане на общи пунктове за измерване, упоменати в член 6, параграф 5.

4. Комисията публикува насоки за доказването на равностойност, посочена в раздел Б към приложение VI.

ГЛАВА VI

КОМИТЕТ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет, наричан "Комитет по качеството на атмосферния въздух".

2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Сроковете, посочени в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определят на три месеца.

3 При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Член 30

Санкции

Държавите-членки определят правилата за налагане на санкции при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 31

Отмяна и преходни разпоредби

1. Директиви 96/62/ЕО, 1999/30/ЕО, 2000/69/ЕО и 2002/3/ЕО се отменят от … [], без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране или прилагане на тези директиви.

Въпреки това, следните членове остават в сила:

а) Член 5 от Директива 96/62/ЕО, до 31 декември 2010 г.;

б) Член 11, параграф 1 от Директива 96/62/ЕО и член 10, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2002/3/ЕО, до края на втората календарна година след влизането в сила на мерките по прилагане, посочени в член 28, параграф 2 от настоящата директива;

в) Член 9, параграфи 3 и 4 от Директива 1999/30/ЕО, до 31 декември 2009 г.

2. Позоваванията на отменените директиви се тълкуват като позовавания на настоящата директива и следва да се разбират съгласно таблицата на съответствието в приложение ХVII.

3. Решение 97/101/ЕО се отменя, считано от края на втората календарна година след влизането в сила на мерките по прилагане, посочени в член 28, параграф 2 от настоящата директива.

Член 32

Преразглеждане

Комисията преразглежда през 2013 г. разпоредбите, отнасящи се до ФПЧ2,5 и, по целесъобразност, до други замърсители и представя предложение пред Европейския парламент и пред Съвета.

По отношение на ФПЧ2,5, прегледът се предприема с оглед въвеждането на законово обвързващи задължения за намаляване на експозицията, за да се заменят националните цели за намаляване на експозицията, определени в член 15, като се вземат предвид, inter alia, следните елементи:

- най-нови научни данни от СЗО и други съответни организации,

- ситуации, свързани с качеството на въздуха и възможности за намаляване на замърсяването в държавите-членки,

- преразглеждане на Директива 2001/81/ЕО,

- осъществен напредък при прилагането на мерките на Общността за намаляване на замърсителите на въздуха.

Като част от прегледа, Комисията подготвя също така доклад за опита от мониторинга на ФПЧ10 и ФПЧ2,5, като взема предвид техническия напредък в методите за автоматично измерване. Ако е целесъобразно, се предлагат нови референтни методи за измерване на ФПЧ10 и ФПЧ2,5.

Член 33

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива най-късно до … [].

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Въпреки това, държавите-членки гарантират, че до 1 януари 2008 г., или най-късно до 1 януари 2009 г. ще бъдат установени достатъчен брой градски фонови пунктове за мониторинг за ФПЧ2,5, необходими за изчисляването на показателя за средна експозиция на населението, съгласно раздел Б на приложение V, за да се постигне съответствие с времевата рамка и условията, посочени в раздел А на приложение ХIV.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 34

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 35

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в … на …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател

[1] ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 84.

[2] ОВ С 206, 29.8.2006 г., стр. 1.

[3] Становище на Европейския парламент от 26 септември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 25 юни и Становище на Европейския парламент от … (все още непубликувано в Официален вестник).

[4] ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

[5] ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 248, 31.10.2003 г., стp. 1).

[6] ОВ L 163, 29.6.1999 г., стр. 41. Директива, изменена с Решение 2001/744/ЕО на Комисията (ОВ L 278, 23.10.2001 г., стp. 35).

[7] ОВ L 313, 13.12.2000 г., стр. 12.

[8] ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 14.

[9] ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2001/752/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 26.10.2001 г., стp. 69).

[10] ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3.

[11] ОВ L 171, 27.6.1981 г., стр. 11.

[12] ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 22. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

[13] ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.

[14] OB L 189, 18.7.2002 г., стp. 12.

[15] ОВ L 87, 25.3.2004 г., стр. 50.

[16] ОВ L …

[17] ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

[18] OВ L 184, 17.7.1999 г., стp. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (OВ L 200, 22.7.2006 г., стp. 11).

[19] OВ L 393, 30.12.1989 г., стp. 1.

[] Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

[] Три години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Цели за качество на данните

А. Цели за качество на данните за оценка качеството на атмосферния въздух

| Серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди и въглероден монооксид | Бензен | Фини прахови частици (ФПЧ10/ФПЧ2,5) и олово | Озон и свързани NO и NO2 |

Постоянни измервания [1]

Неопределеност | 15 % | 25 % | 25 % | 15 % |

Минимум регистрирани данни | 90 % | 90 % | 90 % | 90 % през лятото 75 % през зимата |

Минимален времеви обхват: | | | | |

—градски-фонов и транспортен | — | 35 % [2] | — | — |

—промишлени площадки | — | 90 % | — | — |

Индикативни измервания

Неопределеност | 25 % | 30 % | 50 % | 30 % |

Минимум регистрирани данни | 90 % | 90 % | 90 % | 90 % |

Минимален времеви обхват | 14 % [4] | 14 % [3] | 14 % [4] | > 10 % през лятото |

Неопределеност при моделиране:

Почасови | 50 % | — | — | 50 % |

Осем-часови редни стойности | 50 % | — | — | 50 % |

Средноденонощни стойности | 50 % | — | още неопределена | — |

Средногодишни стойности | 30 % | 50 % | 50 % | — |

Обективна оценка

Неопределеност | 75 % | 100 % | 100 % | 75 % |

Неопределеността (изразена въз основа на 95 % доверителен интервал) на методите за оценка ще се оценява в съответствие с принципите на Ръководството на Европейския комитет по стандартизация (СЕN) за изразяване на неопределеност в измерванията (ENV 13005-1999), методологията на ISO 5725:1994 и насоките, съдържащи се в доклада на СЕN "Качество на въздуха — Подход за оценка на неопределеността при референтни методи на измерване за атмосферния въздух" (CR 14377:2002Е). Процентите на неопределеност в горната таблица са посочени за единични измервания, осреднени за разглеждания период чрез пределно допустимата стойност (или целевата стойност при озона), за 95 % доверителен интервал. Неопределеността за непрекъснатите измервания следва да се тълкува като приложима в региона с подходяща пределно допустима стойност (или целева стойност при озона).

Неопределеността при моделиране се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация за 90 % от отделните пунктове за мониторинг, през разглеждания период, спрямо пределно допустимата стойност (или от целевата стойност при озона), без да се отчита синхронизирането на събитията. Неопределеността при моделиране следва да се тълкува като приложима в региона с подходяща пределно допустима стойност (или целева стойност при озона). Постоянните измервания, които трябва да бъдат подбрани за сравнение с резултатите от моделирането са индикативни за мащабите, обхванати от модела.

Неопределеността при обективната оценка се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация през разглеждания период, спрямо пределно допустимата стойност (или от целевата стойност при озона), без да се отчита синхронизирането на събитията.

Изискването за минимум регистрирани данни и времеви обхват не включва загубите на данни, дължащи се на редовното калибриране или нормалната поддръжка на приборите.

Б. Резултати от оценяването на качеството на въздуха

Следната информация се събира в зоните или агломерациите, в които се използват други източници на информация за допълване на тази от измерванията или като единствено средство за оценяване качеството на въздуха:

- описание на извършените дейности по оценяване;

- използвани специфични методи, с препратки към описания на метода;

- източници на данни и информация;

- описание на резултатите, включително на неопределеността и, по-специално, размерите на всеки район или, ако е уместно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, над която концентрациите превишават някоя пределно допустима стойност, целева стойност или дългосрочна цел, плюс допустимото отклонение, ако е приложимо, и на всяка зона в която концентрациите превишават горния оценъчен праг или са по-ниски от долния оценъчен праг;

- населението, потенциално изложено на нивата, които превишават някоя пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве.

В. Осигуряване на качество при оценяване качеството на атмосферния въздух: потвърждаване на данните

1. За да се гарантира точност на измерванията и съответствие с целите за качество на данните, изложени в раздел А, съответните компетентни власти и органи, определени съгласно член 3, гарантират следното:

- всички измервания, предприети във връзка с оценяването на качеството на атмосферния въздух, съгласно членове 6 и 9, са проследими, в съответствие с изискванията, установени в раздел 5.6.2.2. на Стандарт ISO 17025:2005;

- институциите, които експлоатират мрежи и индивидуални пунктове, имат въведени системи за осигуряване и контрол на качеството, които предвиждат редовна поддръжка с цел гарантиране точността на средствата за измерване;

- въведена е процедура за осигуряване/контрол на качеството за процеса на набиране на данни и докладване, и учрежденията, натоварени с тази задача, активно участват в съответните програми за осигуряване на качество на територията на Общността;

- националните лаборатории, когато са определени от съответните компетентни власти или органи, избрани съгласно член 3, които участват в сравнителни измервания на територията на Общността, обхващащи замърсители, уредени с настоящата директива, се акредитират, съгласно стандарт EN/ISO 17025 до 2010 г. по отношение на референтните методи, посочени в приложение VI. Тези лаборатории се включват в координирането, на територията на държавите-членки, на програмите на Общността за осигуряване на качеството, които трябва да се организират от Комисията, и координират също така, на национално ниво, подходящото реализиране на референтните методи и демонстрирането на еквивалентност на нереферентните методи.

2. Всички съобщени данни съгласно член 27 се считат за валидни, освен данните отбелязани като временни.

[1] Държавите-членки могат да прилагат произволни измервания вместо непрекъснатите измервания за бензен, олово и фини прахови частици, ако могат да докажат пред Комисията, че неопределеността, включително тази, дължаща се на произволно пробонабиране, отговаря на целите за качество от 25 % и че времевият обхват остава по-голям от минималния времеви обхват за индикативните измервания. Произволното пробонабиране следва да е равномерно разпределено в рамките на годината, за да се избегне изопачаване на резултатите. Неопределеността, дължаща се на произволното пробонабиране може да бъде определена посредством процедурата, заложена в ISO 11222 (2002 г.) "Качество на въздуха — Определяне на неопределеността при измервания за качество на въздуха, осреднени за период от време". Ако за оценяването на изискванията за пределно допустима стойност на ФПЧ10 са използвани произволни измервания, следва да се оценява 90,4 перцентил (да бъде по-ниска или равна на 50 μg/m3) вместо броя на превишаванията, който силно се влияе от обхвата на данните.

[2] Разпределени в рамките на годината, за да бъдат индикативни за различни условия на климата и транспортния трафик.

[3] Произволно измерване всяка седмица в продължение на един ден, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината.

[4] Произволно измерване всяка седмица, равномерно разпределено в рамките на годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Определяне на изисквания за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден монооксид в атмосферния въздух, в рамките на една зона или агломерация

А. Горен и долен оценъчен праг

Прилагат се следните горни и долни оценъчни прагове:

1. Серен диоксид

| Опазване на здравето | Опазване на растителността |

Горен оценъчен праг | 60 % от денонощната пределно допустима стойност (75 μg/m3, която не трябва да се превишава повече от 3 пъти за една календарна година) | 60 % от зимното критично ниво (12 μg/m3) |

Долен оценъчен праг | 40 % от денонощната пределно допустима стойност (50 μg/m3, която не трябва да се превишава повече от 3 пъти за една календарна година) | 40 % от зимното критично ниво (8 μg/m3) |

2. Азотен диоксид и азотни оксиди

| Почасова пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве (NO2) | Годишна пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве (NO2) | Годишно критично ниво за опазване на растителността и природните екосистеми (NOx) |

Горен оценъчен праг | 70 % от пределно допустимата стойност 140 μg/m3, която да не се превишава повече от 18 пъти за една календарна година | 80 % от пределно допустимата стойност (32 μg/m3) | 80 % от зимното критично ниво (24 μg/m3) |

Долен оценъчен праг | 50 % от денонощната пределно допустима стойност (100 μg/m3, която не трябва да се превишава повече от 18 пъти за една календарна година) | 65 % от пределно допустимата стойност (26 μg/m3) | 65 % от критичното ниво (19,5 μg/m3) |

3. Фини прахови частици (ФПЧ10/ФПЧ2,5)

| Средноденонощна стойност ФПЧ10 | Средногодишна стойност ФПЧ10 | Средногодишна стойност ФПЧ2,5 [1] |

Горен оценъчен праг | 70 % от пределно допустимата стойност (35 μg/m3, която не трябва да се превишава повече от 35 пъти за една календарна година) | 70 % от пределно допустимата стойност (28 μg/m3) | 70 % от пределно допустимата стойност (17 μg/m3) |

Долен оценъчен праг | 50 % от пределно допустимата стойност (25 μg/m3, която не трябва да се превишава повече от 35 пъти за една календарна година) | 50 % от пределно допустимата стойност (20 μg/m3) | 50 % от пределно допустимата стойност (12 μg/m3) |

4. Олово

| Средногодишна стойност |

Горен оценъчен праг | 70 % от пределно допустимата стойност (0,35 μg/m3) |

Долен оценъчен праг | 50 % от пределно допустимата стойност (0,25 μg/m3) |

5. Бензен

| Средногодишна стойност |

Горен оценъчен праг | 70 % от пределно допустимата стойност (3,5 μg/m3) |

Долен оценъчен праг | 40 % от пределно допустимата стойност (2 μg/m3) |

6. Въглероден монооксид

| Осем-часова средна стойност |

Горен оценъчен праг | 70 % от пределно допустимата стойност (7 μg/m3) |

Долен оценъчен праг | 50 % от пределно допустимата стойност (5 μg/m3) |

Б. Определяне на превишаванията на горния и долен оценъчен праг

Превишаванията на горния и долния оценъчен праг се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години, когато има налични достатъчно данни. Оценъчният праг се счита за превишен, ако е бил превишаван най-малко през три отделни години, от предходните пет години.

Когато има налични данни за по-малко от пет години, държавите-членки може да комбинират краткосрочни кампании за измервания в течение на годината и на места, които вероятно са типични за наличие на най-високи нива на замърсяване, съгласно резултатите, получени от информация за инвентаризация на емисиите и моделиране, за да се определят превишаванията на горния и долния оценъчен праг.

[1] Горният оценъчен праг и долният оценъчен праг за ФПЧ2,5 не се прилагат за измерванията за оценяване на съответствието с целите за намаляване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на здравето на хората.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Оценка на качеството на атмосферния въздух и разполагане на пробоотборните точки за измерване на нивата на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден монооксид в атмосферния въздух

А. Обща оценка

Качеството на атмосферния въздух се оценява във всички зони и агломерации в съответствие със следните критерии:

1. Качеството на атмосферния въздух във всички пунктове за мониторинг, освен в тези, изброени в параграф 2, се оценява в съответствие с критериите, установени в раздели Б и В по-долу, за разполагането на пробоотборни точки с постоянно измерване. Принципите, установени в раздели Б и В, също се прилагат дотолкова, доколкото те са съобразени с определяне на конкретните пунктове за мониторинг, в които концентрациите на съответните замърсители са установени в случаи, когато качеството на атмосферния въздух се измерва с индикативно измерване или моделиране.

2. Съблюдаването на пределно допустимите стойности, ориентирани към опазване на човешкото здраве, не се оценява в следните пунктове за мониторинг:

a) всички пунктове за мониторинг, разположени в райони, до които обществеността няма достъп и където няма населено място;

б) на пътното платно на пътища; и на разделителните ивици между пътища, освен когато обикновено съществува достъп за пешеходци до разделителната ивица.

Б. Условия за разполагане на пробоотборните точки в макромащаб

1. Опазване на човешкото здраве

a) Пробоотборните точки, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят данни за:

- районите в рамките на зони и агломерации, в които са налице най-високите нива на замърсяване и в които населението може да бъде изложено пряко или косвено на замърсяването за период, който е значим в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимата стойност(и);

- нива в други райони в зоните или агломерациите, които са представителни в това отношение за експозицията на населението.

б) Пробоотборните точки по принцип се разполагат по такъв начин, че да се избегне измерване в непосредствена близост до много малки микрохабитати, което означава, че пробоотборната точка трябва да е разположена така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха за участък от улица с дължина не по-малка от 100 m в транспортно-ориентирани площадки и поне 250 m х 250 m на промишлени площадки, когато това е приложимо.

в) Градските фонови пунктове за мониторинг се разполагат така, че техните нива на замърсяване да се повлияват от интегрираните емисии от всички източници, които се намират от наветрената страна спрямо пункта за мониторинг. Нивото на замърсяване следва да не бъде доминирано от един източник, освен ако това не е обичайна ситуация за по-голям градски район. Тези пробоотборни точки следва, по общо правило, да са представителни за няколко квадратни километра.

г) Когато целта е да се оценят извънградските фонови нива, пробоотборната точка не трябва да се повлиява от агломерации или промишлени площадки в близост до нея, т.е. площадки на разстояние по-малко от пет километра.

д) Когато трябва да се оценяват емисии от промишлени източници, поне една пробоотборна точка се разполага от подветрената страна спрямо източника на замърсяване в най-близкия жилищен район. Когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителна пробоотборна точка в преобладаващата посока на вятъра.

е) Пробоотборните точки, когато е възможно, също са представителни за сходни пунктове за мониторинг, които не се намират в непосредствена близост до тях.

ж) Следва да се отчита необходимостта от разполагане на пробоотборните точки на острови, когато това се налага поради съображения за опазване на човешкото здраве.

2. Опазване на растителността и природните екосистеми

Пробоотборните точки, ориентирани към опазване на растителността и природните екосистеми, се разполагат на повече от 20 km от агломерации или на повече от 5 km от други застроени райони, промишлени инсталации, магистрали или главни пътища с транспортен трафик, надвишаващ 50000 превозни средства на ден, което означава, че пробоотборната точка трябва да е разположена така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха в обкръжаващия я район от минимум 1000 km2. Държава-членка може да осигури разполагането на пробоотборна точка на по-малко разстояние или тя да е представителна за качеството на въздуха в по-малък район, като се имат предвид географските условия или възможностите за опазване на особено уязвими райони.

Следва да се има предвид необходимостта от оценка на качеството на въздуха на острови.

В. Условия за разполагане на пробоотборни точки в микромащаб

Доколкото е обосновано от практични съображения, се прилага следното:

- потокът около входното отвърстие на пробовземната сонда следва да бъде неограничен (свободно в дъга от поне 270°), без да са налице прегради, които възпрепятстват движението на въздуха в съседство с пробовземното устройство (обикновено на няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и най-малко 0,5 m от най-близката сграда за пробоотборни точки, представителни за качеството на въздуха около линията на сградите);

- по принцип входното отвърстие на пробовземната сонда следва да бъде разположено на височина между 1,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земята. В някои случаи може да бъде необходимо по-високо разположение (до 8 m). По-високото разположение може също да бъде подходящо, ако пунктът за мониторинг е представителен за по-голям район;

- входното отвърстие на пробовземната сонда не се разполага в непосредствена близост до източниците, за да се избегне директното поглъщане на емисии, които не са смесени с атмосферния въздух;

- изходното отвърстие на пробовземното устройство следва да бъде разположено по начин, при който се избягва повторното циркулиране на изходящия въздух през входното отвърстие;

- за всички замърсители транспортно-ориентираните пробовземни сонди следва да бъдат разположени на не по-малко от 25 m от големи кръстовища и на не повече от 10 m от бордюри.

Следните фактори също могат да бъдат взети предвид:

- интерфериращи източници;

- сигурност;

- достъп;

- наличие на електрозахранване и телефонни комуникации;

- видимост на площадката спрямо нейното обкръжение;

- безопасност на обществеността и обслужващия персонал;

- стремеж към съвместно разполагане на пробоотборните точки за различни замърсители;

- изисквания, свързани с териториалното планиране.

Г. Документиране и преглед на избора на площадката

Процедурите по избора на площадка следва да бъдат напълно документирани на етапа на нейното класифициране посредством фотографии на околностите с компасна стрелка и подробна карта. Площадките се преразглеждат през равни интервали и документирането им се повтаря, за да се гарантира валидността на критериите за избор с течение на времето.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Измервания в извънградски фонови пунктове за мониторинг, независимо от концентрацията

А. Цели

Основните цели на тези измервания са да гарантират осигуряването на подходяща информация за фоновите нива. Тази информация е от съществено значение, за да се преценят повишените нива в по-замърсени райони (като например градски фонови, промишлено-ориентирани и транспортно-ориентирани пунктове за мониторинг), да се оценят възможните емисии от пренос на замърсители на въздуха на далечни разстояния, да се подпомогне анализът на определяне дела на източниците и за разбирането на специфични замърсители, като например фини прахови частици. Също така тя е съществена за увеличеното използване на моделирането и в градските райони.

Б. Вещества

Измерването на ФПЧ2,5 трябва да включва поне общата масова концентрация и концентрациите на съответните съединения, за да се определи химичният им състав. Списъкът на химични съединения по-долу следва да бъде включен като минимум.

SO42- | Na+ | NH4+ | Ca2+ | неорганичен въглерод (НВ) |

NO3- | K+ | Cl- | Mg2+ | органичен въглерод (ОВ) |

В. Разполагане

Измерванията следва да се извършват в частност в извънградски фонови райони в съответствие с части А, Б и В на приложение III.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Критерии за определяне на минималния брой пробоотборни точки с постоянно измерване на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10, ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден монооксид в атмосферния въздух

А. Минимален брой пробоотборни точки с постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове в зоните и агломерациите, където постоянните измервания са единствен източник на информация

1. Разсредоточени източници

Население на агломерацията или зоната (в хиляди) | Ако максималните концентрациите превишават горния оценъчен праг [1] | Ако максималните концентрации се намират между горния и долен оценъчен праг |

Замърсители освен ФПЧ | ФПЧ [2](общо ФПЧ10 и ФПЧ2,5) | Замърсители освен ФПЧ | ФПЧ [2](общо ФПЧ10 и ФПЧ2,5) |

0-249 | 1 | 2 | 1 | 1 |

250-499 | 2 | 3 | 1 | 2 |

500-749 | 2 | 3 | 1 | 2 |

750-999 | 3 | 4 | 1 | 2 |

1000-1499 | 4 | 6 | 2 | 3 |

1500-1999 | 5 | 7 | 2 | 3 |

2000-2749 | 6 | 8 | 3 | 4 |

2750-3749 | 7 | 10 | 3 | 4 |

3750-4749 | 8 | 11 | 3 | 6 |

4750-5999 | 9 | 13 | 4 | 6 |

≥ 6000 | 10 | 15 | 4 | 7 |

2. Точкови източници

За оценка на замърсяването в близост до точкови източници броят на пробоотборните точки с постоянно измерване се изчислява, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението.

Б. Минимален брой на пробоотборните точки с постоянно измерване за оценка на съответствието с целта за намаляване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве

За тази цел се използва една пробоотборна точка на един милион жители, изчислена за агломерации и допълнителни градски райони, в които населението надвишава 100000 жители. Тези пробоотборни точки могат да съвпадат с пробоотборните точки по раздел А.

В. Минимален брой на пробоотборните точки с постоянно измерване за оценка на съответствието с критични нива за опазване на растителността в зони, различни от агломерации

Ако максималните концентрации превишават горния оценъчен праг | Ако максималните концентрации се намират между горния и долен оценъчен праг |

1 пункт за мониторинг на всеки 20000 km2 | 1 пункт за мониторинг на всеки 40000 km2 |

В зони на острови броят на пробоотборните точки с постоянно измерване следва да се изчислява, като се вземат предвид вероятните модели на дисперсия на замърсяване на атмосферния въздух и възможната експозиция на растителността.

[1] За азотен диоксид, фини прахови частици, бензен и въглероден монооксид: да включват най-малко един градски фонов пункт за мониторинг и един транспортно-ориентиран пункт за мониторинг, при условие че това не увеличава броя на пробоотборните точки. За тези замърсители общият брой градски фонови пунктове и общият брой транспортно-ориентирани пунктове в държава-членка, съгласно изискванията на раздел А, точка 1 не се различават с повече от фактор 2. Пробоотборните точки с превишаване на пределно допустимата стойност за ФПЧ10 в течение на последните три години се запазват.

[2] Когато ФПЧ2,5 и ФПЧ10 се измерват в съответствие с член 8 в същия пункт за мониторинг, същите се отчитат като две различни пробоотборни точки. Общият брой пробоотборни точки за ФПЧ2,5 и ФПЧ10 в държава-членка съгласно изискванията на раздел А, точка 1 не се различава с повече от фактор 2, и броят на пробоотборните точки за ФПЧ2,5 в градските фонови пунктове на агломерации и градски райони отговаря на изискванията на раздел Б на приложение V.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Референтни методи за оценка на концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид и азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен, въглероден монооксид и озон

А. Референтни методи за измерване

1. Референтен метод за измерване нивата на серен диоксид

Референтният метод за измерване нивата на серен диоксид е описан в EN 14212:2005 "Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на серен диоксид с ултравиолетов флуоресцентен метод".

2. Референтен метод за измерване нивата на азотен диоксид и азотни оксиди

Референтният метод за измерване нивата на азотен диоксид и азотни оксиди е описан в EN 14211:2005 "Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на азотен диоксид и азотен монооксид с хеми-луминесцентен метод".

3. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на олово

Референтният метод за вземане на проби за измерване нивата на олово е описан в раздел А, параграф 4 от настоящото приложение. Референтният метод за измерване нивата на олово е описан в EN 14902:2005 "Стандартен метод за измерване нивата на Pb/Cd/As/Ni във фракции ФПЧ10 на суспендирана прах".

4. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ10

Референтният метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ10 е описан в EN 12341:1999 "Качество на въздуха — определяне на фракции ФПЧ10 на суспендирана прах — референтен метод и процедура за "полево" изпитване за доказване равностойността на методите за измерване".

5. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ2,5

Референтният метод за вземане на проби и измерване нивата на ФПЧ2,5 е описан в EN 14907:2005 "Стандартен метод за гравиметрично измерване за определяне на масата на фракции ФПЧ2,5 на суспендирана прах".

6. Референтен метод за вземане на проби и измерване нивата на бензен

Референтният метод за измерване нивата на бензен е описан в EN 14662:2005, части 1, 2 и 3 "Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрации на бензен".

7. Референтен метод за измерване нивата на въглероден монооксид

Референтният метод за измерване нивата на въглероден монооксид е описан в EN 14626:2005 "Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на въглероден монооксид с недиспергиращ инфрачервен спектрометричен метод".

8. Референтен метод за измерване нивата на озон

Референтният метод за измерване нивата на озон е описан в EN 14625:2005 "Качество на атмосферния въздух — стандартен метод за измерване концентрацията на озон с ултравиолетов фотометричен метод".

Б. Доказване на равностойност

1. Всяка държава-членка може да използва всеки друг метод, за който може да докаже, че осигурява резултати, равностойни на тези от методите, посочени в раздел А, или за фини прахови частици, всеки друг метод, за който държавата-членка може да докаже, че е последователен спрямо референтния метод. В такъв случай, получените с този метод резултати трябва да бъдат коригирани, за да се осигурят резултати, равностойни на тези, които биха били получени при прилагане на референтния метод.

2. Комисията може да поиска държавите-членки да подготвят и предадат доклад за доказване на равностойност в съответствие с параграф 1.

3. При оценяване допустимостта на посочения в параграф 2 доклад, Комисията ще се позове на своите насоки за доказване на равностойност (които трябва да бъдат публикувани). Когато държавите-членки са използвали междинни фактори, за да постигнат равностойност, последните се потвърждават и/или изменят в съответствие с насоките на Комисията.

4. Държавите-членки следва да гарантират, че когато е целесъобразно, корекцията се прилага със задна дата към данни от минали измервания, за да се постигне по-добра съпоставимост на данните.

В. Стандартизация

За газообразни замърсители обемът трябва да бъде стандартизиран при температура от 293 К и атмосферно налягане от 101,3 kPa. За фини прахови частици и вещества в тях, които ще се анализират (напр. олово), обемът на пробата се отнася до условията на околната среда по отношение на температура и атмосферно налягане на датата на измерванията.

Г. Въвеждане на ново оборудване

Всяко ново оборудване, закупено в изпълнение на настоящата директива, трябва да се приведе в съответствие с референтния метод или равностоен метод до … [*].

Всяко оборудване, използвано при постоянни измервания, трябва да се приведе в съответствие с референтния метод или равностоен метод в срок от … [**].

Д. Взаимно признаване на данни

При извършване на одобрение на типа, за да се докаже, че оборудването отговаря на функционалните изисквания на референтните методи, изброени в раздел А, компетентните власти и органи, определени съгласно член 3, приемат протоколи от изпитвания, издадени в други държави-членки от лаборатории, които са акредитирани по EN ISO 17025 за извършване на такива изпитвания.

[*] Две години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

[**] Пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Целеви стойности на озона и дългосрочни цели

A. Определения и критерии

1. Определения

AOT40 (изразен в (μg/m3) × часа) означава сумата от разликите между стойностите на средночасовите концентрации над 80 μg/m3 (= 40 ррb) и 80 μg/m3 за определен период при използване само на стойностите, измерени за дадено денонощие на всеки час между 8:00 и 20:00 ч. централноевропейско време.

2. Критерии

За проверка на валидността при обобщаването на данните и изчисляване на статистическите параметри се използват следните критерии:

Параметър | Изискван минимум валидни данни |

Едночасови стойности | 75 % (т.е. 45 минути) |

8-часови стойности | 75 % от стойностите (т.е. 6 часа) |

Максимална дневна 8-часова средна стойност от почасовите текущи 8-часови стойности | 75 % от почасовите текущи 8-часови средни стойности (т.е. 18 8-часови средни стойности на ден) |

AOT40 | 90 % от едночасовите стойности за периода от време, предвиден за изчисляване стойността на AOT40 [1] |

Средногодишна стойност | 75 % от едночасовите стойности за лятото (от април до септември) и 75 % за зимата (от януари до март и от октомври до декември), взети поотделно |

Брой на превишаванията и на максималните стойности за месец | 90 % от максималните дневни 8-часови средни стойности (27 налични дневни стойности за един месец) 90 % от едночасовите стойности между 8:00 и 20:00 ч. централноевропейско време |

Брой на превишаванията и на максималните стойности за година | Пет от шест месеца през летния сезон (от април до септември) |

Б. Целеви стойности

Цел | Период на осредняване | Целева стойност | Дата, към която целевата стойност трябва да бъде спазена [2] |

Опазване на човешкото здраве | Максимална дневна 8-часова средна стойност [3] | 120 μg/m3 — да не се превишава в повече от 25 дни на календарна година, осреднено за тригодишен период [4] | 1.1.2010 г. |

Опазване на растителността | от май до юли | AOT40 (изчислен от едночасовите стойности) 18000 μg/m3 × h, осреднено за петгодишен период [4] | 1.1.2010 г. |

В. Дългосрочни цели

Цел | Период на осредняване | Дългосрочна цел | Дата, към която дългосрочната цел следва да бъде постигната |

Опазване на човешкото здраве | Максимална дневна 8-часова средна стойност в рамките на една календарна година | 120 μg/m3 | не е определена |

Опазване на растителността | от май до юли | AOT40 (изчислен от едночасовите стойности) 6000 μg/m3 × h | не е определена |

[1] В случаите, когато не са налични всички възможни данни, при изчисляването на стойностите за AOT40 следва да се използва следният фактор:AOT40оценка= AOT40измерен×общ възможен брой часове (*)брой на измерените едночасови стойности(*)Това означава броят на часовете, попадащи във времевия период, определен за AOT40 (т.е. от 8:00 до 20:00 ч. централноевропейско време от 1 май до 31 юли всяка година за опазване на растителността и от 1 април до 30 септември всяка година за опазване на горите).

[2] Съответствието с целевите стойности се оценява, считано от тази дата. Тоест 2010 е първата календарна година, данните за която се използват за изчисляване на съответствието за следващите 3 или 5 календарни години, както е целесъобразно.

[3] Максималната дневна 8-часова средна стойност на концентрацията се избира след проверка на текущите 8-часови средни стойности, определени въз основа на съответните едночасови стойности и актуализирани на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за дадено денонощие започва в 17:00 предходния ден и свършва в 1:00 ч. същия ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва в 16:00 и завършва в 24:00 ч. същия ден.

[4] В случаите, когато осреднените стойности за три или пет години не могат да бъдат определени въз основа на наличен цялостен и последователен набор от данни за съответните годишни периоди, минималните годишни данни за проверка на съответствието с целевите стойности са следните:

- за целевите стойности за опазване на човешкото здраве: валидни данни за едногодишен период;

- за целевите стойности за опазване на растителността: валидни данни за тригодишен период.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Критерии за класифициране и условия за разполагане на пробоотборните точки за оценка на концентрациите на озон

За постоянни измервания се прилага следното:

А. Условия за разполагане в макромащаб

Вид на пункта за мониторинг | Цели на измерванията | Представителност [1] | Условия за разполагане в макромащаб |

Градски | Опазване на човешкото здраве: оценка на експозицията на озон на градското население, т.е. там където гъстотата на населението и нивата на озон са относително високи и представителни за цялото население | Няколко квадратни километра | Да се избягва влиянието на локални емисии от превозни средства, бензиностанции и др.; Местоположения с добър обмен на въздуха, където могат да се измерят добре смесени нива; Местоположения, като например жилищни и търговски райони в градовете, в паркове (далеч от дървета), на големи улици или площади с нисък или никакъв автомобилен трафик, открити площи за образователни, спортни съоръжения, или съоръжения за отдих |

Крайградски | Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на озон на населението и растителността, разположени в покрайнините на агломерацията, където е вероятно достигането на най-високи нива на озона, на които директно или индиректно да бъдат изложени населението и растителността | Няколко десетки квадратни километра | На определено разстояние от площи с максимални емисии, от подветрената страна на преобладаващата(ите) посока(и) на вятъра по време на благоприятни условия за образуване на озон; В места, където населението, чувствителните насаждения или природните екосистеми, разположени във външния пояс на агломерацията, са изложени на високи нива на озон; Където е целесъобразно, някои крайградски пунктове за мониторинг, също от наветрената страна спрямо площите с максимални емисии, с цел да се определят регионалните фонови нива на озон |

Извънградски | Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на населението, посевите и природните екосистеми на нива на озон от подрегионален мащаб | Подрегионални нива (няколко квадратни километра) | Пунктовете за мониторинг се разполагат в малки селища и/или райони с природни екосистеми, гори или насаждения; Представителни за нивата на озона, отдалечени от въздействието на непосредствените локални емисии, като например от промишлени инсталации и пътища; В открити райони, но не по върховете на високите планински вериги. |

Извънградски фонов | Опазване на човешкото здраве и растителността: оценка на експозицията на посевите и природните екосистеми на нива на озон от регионален мащаб, както и експозиция на населението | Регионални/национални/континентални нива (от 1000 до 10000 km2) | Пунктовете за мониторинг се разполагат в райони с по-ниска гъстота на населението, т.е. природни екосистеми и гори, на разстояние не по-малко от 20 km от градски и промишлени райони и от местни емисии; Следва да се избягват местоположения с благоприятни местни условия за формиране на близки до повърхността инверсии, а също и върховете на високите планински вериги; Не се препоръчват крайбрежни местоположения с добре изразен дневен ветрови цикъл от местен характер. |

За извънградски и извънградски фонови пунктове за мониторинг, разположението по целесъобразност се координира с изискванията за мониторинг на Регламент (ЕО) № 1737/2006 на Комисията от 7 ноември 2006 г. за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 2152/2003 на Съвета относно наблюдението на горите в Общността и тяхното взаимодействие с околната среда [2].

Б. Условия за разполагане в микромащаб

Доколкото е приложимо, се прилага процедурата за разполагане на пунктове за мониторинг в микромащаб по раздел В на приложение III, като се гарантира също, че пробовземната сонда е разположена далеч от източници, като например пещи и димоотводи на горивни инсталации и на повече от 10 mот най-близко разположения път, с увеличаване на разстоянието, пропорционално на транспортния трафик.

В. Документиране и преглед на избора на площадката

Прилагат се процедурите по раздел Г на приложение III, като се прилага подходящо разглеждане и интерпретиране на данните от мониторинга в контекста на метеорологичните и фотохимичните процеси, повлияващи концентрациите на озон, измервани в съответната площадка.

[1] Пробоотборните точки, когато е възможно, следва да са представителни за сходни пунктове за мониторинг, които не се намират в непосредствена близост до тях.

[2] ОВ L 334, 30.11.2006 г., стр. 1.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

Критерии за определяне на минималния брой пробоотборни точки с постоянно измерване на концентрациите на озон

А. Минимален брой пробоотборни точки с постоянно непрекъснато измерване с цел оценка на съответствието с целевите стойности, дългосрочните цели и праговете за информиране и предупреждаване на населението, когато тези измервания са единствен източник на информация

Население (× 1000) | Агломерации (градски и крайградски райони) [1] | Други зони (крайградски и извънградски) [1] | Извънградски фонови зони |

< 250 | | 1 | 1 пункт/50000 km2 средна гъстота за всички зони в дадена страна [2] |

< 500 | 1 | 2 |

< 1000 | 2 | 2 |

< 1500 | 3 | 3 |

< 2000 | 3 | 4 |

< 2750 | 4 | 5 |

< 3750 | 5 | 6 |

> 3750 | 1 допълнителен пункт на 2 милиона жители | 1 допълнителен пункт на 2 милиона жители |

Б. Минимален брой пробоотборни точки с постоянно измерване в зони и агломерации, в които дългосрочните цели са постигнати

Броят пробоотборни точки за измерване на озона, в съчетание с други средства за допълнителна оценка като моделиране на качеството на въздуха и едновременно с това измерване на азотния диоксид, трябва да е достатъчен за преглед на развитието на замърсяването с озон и проверка на съответствието с дългосрочните цели. Броят на пунктовете, разположени в агломерации и други зони, може да се намали до една трета от броя, посочен в раздел А. Когато данните от пунктовете за постоянни измервания са единственият източник на информация, се запазва най-малко един пункт за мониторинг. Когато в зоните, където се извършва допълнителна оценка, в резултат от това дадена зона остава без нито един пункт, съгласуването с броя пунктове в съседните зони трябва да гарантира адекватна оценка на концентрациите на озон по отношение на дългосрочните цели. Броят на извънградските фонови пунктове трябва да бъде 1 на 100000 km2.

[1] Най-малко 1 пункт в крайградски райони, където има вероятност от най-висока експозиция на населението. В агломерациите най-малко 50 % от пунктовете се разполагат в крайградски райони.

[2] За сложен терен се препоръчва 1 пункт на 25000 km2.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

Измервания на прекурсорите на озона

А. Цели

Главните цели на тези измервания са анализ на развитието на замърсяването по отношение на прекурсорите на озона, проверка на ефикасността на стратегиите за ограничаване на емисиите, проверка на последователността на инвентаризацията на емисиите и съдействие за определяне източниците на емисиите за наблюдаваните концентрации на замърсяване.

Допълнителна цел е по-доброто разбиране на процесите на образуване на озона и дисперсия на прекурсорите, както и прилагането на фотохимични модели.

Б. Вещества

Измерването на прекурсорите на озона включва най-малко азотните оксиди (NO и NO2) и съответните летливи органични съединения (ЛОС). Списъкът по-долу включва летливите органични съединения, които се препоръчва да се измерват:

| 1-бутен | изопрен | етилбензен |

етан | транс-2-бутен | n-хексан | m+p-ксилен |

етилен | цис-2-бутен | i-хексан | о-ксилен |

ацетилен | 1,3-бутадиен | n-хептан | 1,2,4-триметилбензен |

пропан | n-пентан | n-октан | 1,2,3-триметилбензен |

пропилен | i-пентан | i-октан | 1,3,5-триметилбензен |

n-бутан | 1-пентен | бензен | формалдехид |

i-бутан | 2-пентен | толуен | общи неметанови въглеводороди |

В. Разположение

Измерванията се правят в частност в градски или крайградски райони на всяко място за мониторинг, определено в съответствие с настоящата директива и преценено като целесъобразно по отношение на целите за мониторинг, посочени в раздел А.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

Прагове за здравна защита

А. Критерии

Без да се засягат разпоредбите на приложение I, се използват следните критерии за проверка на валидността при обобщаване на данните и изчисляване на статистическите параметри:

Параметър | Изисквано съотношение валидни данни |

едночасови стойности | 75 % (т.е. 45 минути) |

8-часови стойности | 75 % от стойностите (т.е. 6 часа) |

максимална дневна 8-часова средна стойност | 75 % от почасовите текущи 8-часови средни стойности (т.е. 18 8-часови средни стойности на ден) |

24-часови стойности | 75 % от средночасовите стойности (т.е. най-малко 18 едночасови стойности) |

средногодишна стойност | 90 % [1]от едночасовите стойности или (ако не са в наличие) 24-часовите стойности за годината |

Б. Пределно допустими стойности

Период на осредняване | Пределно допустима стойност | Допустимо отклонение | Дата, към която пределно допустимата стойност трябва да бъде спазена |

Серен диоксид

1 час | 350 μg/m3, да не се превишава повече от 24 пъти за 1 календарна година | 150 μg/ m3 (43 %) | [2] |

1 ден | 125 μg/m3, да не се превишава повече от 3 пъти за 1 календарна година | Няма | [2] |

Азотен диоксид

1 час | 200 μg/m3, да не се превишава повече от 18 пъти за 1 календарна година | 50 % на 19 юли 1999 г., намаляващи линейно на 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1 януари 2010 г. | 1 януари 2010 г. |

1 календарна година | 40 μg/m3 | 50 % на 19 юли 1999 г., намаляващи линейно на 1 януари 2001 г. и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1 януари 2010 г. | 1 януари 2010 г. |

Бензен

1 календарна година | 5 μg/m3 | 5 μg/m3 (100 %) на 13 декември 2000 г., намаляващи на 1 януари 2006 г. и на всеки 12 месеца след това с 1 μg/m3 до достигане на 0 % към 1 януари 2010 г. | 1 януари 2010 г. |

Въглероден монооксид

Макс. дневна 8-часова средна стойност [3] | 10 mg/m3 | 60 % | [2] |

Олово

1 календарна година | 0,5 μg/m3 | 100 % | [4] |

ФПЧ10

1 ден | 50 μg/m3, да не се превишава повече от 35 пъти за 1 календарна година | 50 % | [2] |

1 календарна година | 40 μg/m3 | 20 % | [2] |

[1] Изискването за изчисляване на средногодишната стойност не включва загубите на данни поради редовното калибриране или обичайната поддръжка на приборите.

[2] В сила от 1 януари 2005 г.

[3] Максималната дневна 8-часова средна концентрация се избира чрез разглеждане на текущите 8-часови средни концентрации, които се изчисляват от едночасовите данни и се актуализират на всеки час. Всяка 8-часова средна стойност, изчислена по този начин, се отнася за денонощието, в което приключва обхванатият времеви период, т.е. първият изчислителен период за определен ден започва в 17:00 на предходния ден и свършва в 1:00 ч. на този ден; последният изчислителен период за дадено денонощие започва в 16:00 и завършва в 24:00 ч. на този ден.

[4] В сила от 1 януари 2005 г. Пределно допустима стойност, която трябва да бъде спазена към 1 януари 2010 г. в непосредствена близост до специфични промишлени източници, разположени на площадки, заразени вследствие на десетилетия промишлена дейност. В подобни случаи пределно допустимата стойност до 1 януари 2010 г. ще бъде 1,0 μg/m3. Районът, в който се прилагат по-високи пределно допустими стойности не трябва да се простира на повече от 1000 m от тези специфични източници.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

Информационни и алармени прагове

А. Алармени прагове за замърсители, различни от озон

Измерват се в продължение на три последователни часа на места, които са представителни за качеството на въздуха в най-малко 100 km2 или цяла зона или агломерация, в зависимост от това коя от указаните територии е най-малка.

Замърсител | Праг за предупреждаване на населението |

Серен диоксид | 500 μg/m3 |

Азотен диоксид | 400 μg/m3 |

Б. Информационни и алармени прагове за озон

Цел | Период на осредняване | Праг |

Информиране на населението | 1 час | 180 μg/m3 |

Предупреждаване на населението | 1 час [1] | 240 μg/m3 |

[1] За изпълнение на член 24, превишаването на прага трябва да се измерва или прогнозира в продължение на три последователни часа.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII

Прагове за опазване на растителността

Период на осредняване | Праг | Допустимо отклонение |

Серен диоксид

1 календарна година и 1 зима (от 1 октомври до 31 март) | 20 μg/m3 | Няма |

Азотни оксиди

1 календарна година | 30 μg/m3 NOx | Няма |

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV

Национална цел за ограничаване на експозицията, целева стойност и пределно допустима стойност за ФПЧ2,5

А. Показател за средна експозиция

Показателят за средна експозиция (ПСЕ), изразен в μg/m3, се основава на измервания на площадки в градска среда в зони и агломерации, разположени на територията на дадена държава-членка. Той следва да се оценява като средна годишна концентрация за 3 последователни календарни години, осреднена за всички пробоотборни точки, установени съгласно раздел Б от приложение V. ПСЕ за референтната 2010 г. е средната концентрация за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

Държавите-членки обаче могат да използват средната концентрация за 2009 г. и 2010 г. или средната концентрация за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., ако поради технически или икономически причини нямат възможност да разкрият пунктове за мониторинг към 1 януари 2008 г. Държавите-членки, които се ползват от тази възможност, следва да уведомят Комисията за решението си не по-късно от 1 януари 2008 г.

ПСЕ за 2020 г. е средната годишна концентрация за 3 последователни години, осреднена за всички пробоотборни точки за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ПСЕ се използва, за да се провери дали е изпълнена националната цел за ограничаване на експозицията.

Б. Национална цел за ограничаване на експозицията

ПСЕ за 2010 г. | Цел за ограничаване на експозицията към 2010 г. | Година, към която националната цел за ограничаване на експозицията трябва да бъде спазена |

Над 13 μg/m3 | 20 % | 2020 г. |

7–13 μg/m3 | (ПСЕ. 1,5) % |

Когато ПСЕ за референтната година е 7 μg/m3 или по-малко, целта за ограничаване на експозицията е нула. Целта за ограничаване на експозицията е нула също така, когато ПСЕ достигне ниво от 7 μg/m3 по всяко време през периода от 2010 г. до 2020 г., и се запази на това ниво или под него.

В. Целева стойност

Период на осредняване | Целева стойност | Дата, към която целевата стойност трябва да бъде спазена |

1 календарна година | 25 μg/m3 | 1 януари 2010 г. |

Г. Пределно допустима стойност

Период на осредняване | Пределно допустима стойност | Допустимо отклонение | Дата, към която пределно допустимата стойност трябва да бъде спазена |

1 календарна година | 25 μg/m3 | 20 % на … [*], намаляващи линейно на 1 януари следващата година и на всеки 12 месеца след това до достигане на 0 % към 1 януари 2015 г. | 1 януари 2015 г. |

[*] Датата на влизане в сила на настоящата директива.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХV

Информация, която трябва да се включи в местните, регионални или национални планове за подобряване качеството на атмосферния въздух

А. Информация, която трябва да се предостави по член 23 (планове за качеството на въздуха)

1. Местоположение на наднорменото замърсяване

а) регион;

б) град (карта);

в) измервателна станция (карта, географски координати).

2. Обща информация:

а) тип зона (градски, промишлен или извънградски район);

б) оценка за замърсения район (km2) и за населението, изложено на замърсяването;

в) полезни климатични данни;

г) подходящи топографски данни;

д) достатъчна информация за типа цели, изискващи защита в зоната.

3. Отговорни органи

Имена и адреси на лицата, отговарящи за разработването и изпълнението на планове за подобряване.

4. Вид и оценка на замърсяването:

а) концентрации, наблюдавани през предходни години (преди въвеждането на мерките за подобряване);

б) концентрации, измерени от началото на проекта;

в) методи, използвани за оценката.

5. Произход на замърсяването

а) списък на главните източници на емисии, отговорни за замърсяването (карта);

б) общо количество на емисиите от тези източници (тона/година);

в) информация за замърсяването от други региони.

6. Анализ на ситуацията

а) информация за факторите, предизвикали превишаването (пр. пренос, включително трансграничен пренос, образуване на вторични замърсители в атмосферата);

б) информация за възможните мерки за подобряване на качеството на въздуха.

7. Информация за мерките или проектите за подобряване, съществували преди … [*], т.е.:

а) местни, регионални, национални, международни мерки;

б) наблюдавани резултати от тези мерки.

8. Информация за мерките или проектите, приети с оглед намаляване на замърсяването след влизането в сила на настоящата директива:

а) изготвяне на списък и описание на всички мерки, определени в проекта;

б) график за изпълнението;

в) оценка на планираното подобрение на качеството на въздуха и на очакваното време, необходимо за постигането на тези цели.

9. Информация за мерките или проектите, които са планирани или се проучват с дългосрочна перспектива.

10. Списък на публикациите, документите, разработки и т.н., използвани за допълване на информацията, изисквана в настоящото приложение.

Б. Информация, която трябва да се предостави по член 22, параграф 1

1. Цялата информация, определена в раздел А.

2. Информация относно етапа на изпълнение на следните директиви:

(1) Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от газовете на моторни превозни средства [2];

(2) Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно ограничаването на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението и превоза на бензини от терминали до бензиностанции [3];

(3) Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването [4];

(4) Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. относно сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване на емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника [5];

(5) Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива [6];

(6) Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. относно ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации [7];

(7) Директива 1999/32/EО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива [8];

(8) Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците [9];

(9) Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации;

(10) Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители;

(11) Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат се на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и продукти за пребоядисване на превозните средства [10];

(12) Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО по отношение на нивото на съдържание на сяра в корабните горива [11];

(13) Директива 2005/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се предприемат срещу емисиите на газообразни и механични замърсители от дизелови двигатели, използвани в превозните средства и емисиите на газообразни замърсители от бензинови двигатели, зареждани с гориво от природен газ или втечнен нефтен газ, използвани в превозните средства [12];

(14) Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефикасността на крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийните услуги [13].

3. Информация за всички мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, обсъждани на съответното местно, регионално или национално ниво за изпълнение с оглед постигането на целите за качество на въздуха, включително:

а) ограничаване на емисиите от неподвижни източници чрез снабдяването на замърсяващите малки и средни неподвижни горивни инсталации (включително за биомаса) с оборудване за намаляване на емисиите, или чрез тяхното подменяне;

б) ограничаване на емисиите от превозните средства чрез монтиране на оборудване за намаляване на емисиите. Следва да се обмисли въвеждането на икономически стимули за ускоряване на привеждането в съответствие;

в) възлагане на обществени поръчки от публичните власти съгласно наръчника за обществените поръчки в областта на опазването на околната среда, за пътнотранспортни средства, горива и горивни инсталации за ограничаване на емисиите, включително закупуване на:

- нови превозни средства, включително превозни средства, отделящи малки количества емисии,

- транспортни услуги, използващи по-малко замърсяващи превозни средства,

- неподвижни горивни инсталации, отделящи малки количества емисии,

- горива, отделящи малки количества емисии, предназначени за неподвижни и подвижни източници.

г) мерки за ограничаване на емисиите от превозни средства чрез планиране и управление на движението на превозни средства (включително такси за избягване на претоварването на движението, диференцирани такси за паркиране или други икономически стимули; установяване на "зони с малки количества емисии");

д) мерки за насърчаване на преминаване към по-малко замърсяващи транспортни средства;

е) гарантиране използването на горива, отделящи малки количества емисии, в малките, средни и големи неподвижни източници и в подвижните източници;

ж) мерки за ограничаване замърсяването на атмосферния въздух чрез системата за издаване на разрешителни съгласно Директива 96/61/ЕО, националните планове съгласно Директива 2001/80/ЕО, и чрез използване на икономически инструменти като данъци, такси или търговия с емисионни квоти.

[*] Датата на влизане в сила на настоящата директива.

[2] ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/76/ЕО на Комисията (ОВ L 206, 15.8.2003 г., стр. 29).

[3] ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

[4] ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

[5] ОВ L 59, 27.2.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО (ОВ L 63, 20.12.2006 г., стр. 368).

[6] Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).

[7] ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87).

[8] ОВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2005/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59).

[9] ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

[10] ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 87.

[11] ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 59.

[12] ОВ L 275, 20.10.2005 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/51/ЕО на Комисията (ОВ L 152, 7.6.2006 г., стр. 11).

[13] ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХVI

Информиране на обществеността

1. Държавите-членки гарантират редовното осигуряване на достъп за обществеността до актуална информация за концентрациите в атмосферния въздух на замърсителите, обхванати от настоящата директива.

2. Данните за концентрациите в атмосферния въздух се предоставят като средни стойности в зависимост от съответния период на осредняване, определен в приложение VII и приложения ХI до ХIV. Тази информация съдържа най-малко нивата, превишаващи целите за качество на въздуха, включително пределно допустими стойности, целеви стойности, информационни и алармени прагове или дългосрочни цели за регламентирания замърсител. Тя съдържа също така кратка оценка относно целите за качество на въздуха и необходимата информация относно последиците за здравето или евентуално за растителността.

3. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на серен диоксид, азотен диоксид, прахови частици (най-малко ФПЧ10), озон и въглероден монооксид се актуализира най-малко веднъж на ден, а когато е възможно информацията се актуализира на всеки час. Информацията за концентрациите в атмосферния въздух на олово и бензен, предоставена като средна стойност за последните 12 месеца, се актуализира веднъж на три месеца или всеки месец, когато е възможно.

4. Държавите-членки гарантират, че на обществеността своевременно се предоставя информация за установеното или очаквано превишаване на праговете за предупреждаване и информиране на населението. Предоставените данни включват най-малко следната информация:

а) информация за наблюдавано превишаване:

- място или район на превишаването;

- вид превишен праг (за информиране или предупреждаване на населението);

- начален час и продължителност на превишаването;

- най-висока едночасова концентрация и освен това, за озона, най-висока 8-часова средна концентрация;

б) прогнози за следния следобед(и)/ден(дни):

- географски район на очаквани превишавания на информационния праг и/или алармения праг;

- очаквани промени в замърсяването (подобрение, стабилизиране или влошаване), както и причините за тези промени;

в) информация за съответната група от населението, възможни последствия за здравето и препоръчвано поведение:

- информация за рисковите групи от населението;

- описание на вероятните симптоми;

- препоръчани предпазни мерки за съответната група от населението;

- източници на допълнителна информация;

г) информация за превантивните действия за ограничаване на замърсяването и/или излагането на него: указания за главните участъци с източници на замърсяване; препоръки за действия с цел ограничаване на емисиите;

д) при прогнозирани превишавания държавите-членки следва да предприемат мерки, за да гарантират предоставянето на съответните данни в рамките на възможното.

--------------------------------------------------

20070625

ПРИЛОЖЕНИЕ ХVII

Таблица на съответствието

Настоящата директива | Директива 96/62/ЕО | Директива 1999/30/ЕО | Директива 2000/69/ЕО | Директива 2002/3/ЕО |

Член 1 | Член 1 | Член 1 | Член 1 | Член 1 |

Член 2, параграфи 1-5 | Член 2, параграфи 1-5 | — | — | — |

Член 2, параграфи 6 и 7 | — | — | — | — |

Член 2, параграф 8 | Член 2, параграф 8 | Член 2, параграф 7 | — | — |

Член 2, параграф 9 | Член 2, параграф 6 | — | — | Член 2, параграф 9 |

Член 2, параграф 10 | Член 2, параграф 7 | Член 2, параграф 6 | — | Член 2, параграф 11 |

Член 2, параграф 11 | — | — | — | Член 2, параграф 12 |

Член 2, параграфи 12 и 13 | — | Член 2, параграфи 13 и 14 | Член 2, букви а) и б) | — |

Член 2, параграф 14 | — | — | — | Член 2, параграф 10 |

Член 2, параграфи 15 и 16 | Член 2, параграфи 9 и 10 | Член 2, параграфи 8 и 9 | — | Член 2, параграфи 7 и 8 |

Член 2, параграфи 17 и 18 | — | Член 2, параграфи 11 и 12 | — | — |

Член 2, параграфи 19, 20 и 21 | — | — | — | — |

Член 2, параграф 22 | — | Член 2, параграф 10 | — | — |

Член 2, параграфи 23 и 24 | Член 6, параграф 5 | — | — | — |

Член 2, параграф 25 | — | — | — | Член 2, параграф 13 |

Член 3, с изключение на параграф 1, буква е) | Член 3 | — | — | — |

Член 3, параграф 1, буква е) | — | — | — | — |

Член 4 | Член 2, параграфи 9 и 10, член 6, параграф 1 | — | — | — |

Член 5 | — | Член 7, параграф 1 | Член 5, параграф 1 | — |

Член 6, параграфи 1-4 | Член 6, параграфи 1-4 | — | — | — |

Член 6, параграф 5 | — | — | — | — |

Член 7 | — | Член 7, параграфи 2 и 3 с изменения | Член 5, параграфи 2 и 3 с изменения | |

Член 8 | — | Член 7, параграф 5 | Член 5, параграф 5 | — |

Член 9 | — | — | — | Член 9, параграф 1, първа и втора алинеи |

Член 10 | — | — | — | Член 9, параграфи 1-3 с изменения |

Член 11, параграф 1 | — | — | — | Член 9, параграф 4 |

Член 11, параграф 2 | — | — | — | — |

Член 12 | Член 9 | — | — | — |

Член 13, параграф 1 | — | Член 3, параграф 1, член 4, параграф 1, член 5, параграф 1 и член 6 | Член 3, параграф 1 и член 4 | — |

Член 13, параграф 2 | — | Член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2 | — | — |

Член 13, параграф 3 | — | Член 5, параграф 5 | — | — |

Член 14 | — | Член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 с изменения | — | — |

Член 15 | — | — | — | — |

Член 16 | — | — | — | — |

Член 17, параграф 1 | — | — | — | Член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 |

Член 17, параграф 2 | — | — | — | Член 3, параграфи 2 и 3 |

Член 17, параграф 3 | — | — | — | Член 4, параграф 2 |

Член 18 | — | — | — | Член 5 |

Член 19 | Член 10 с изменения | Член 8, параграф 3 | — | Член 6 с изменения |

Член 20 | — | Член 3, параграф 4 и член 5, параграф 4 с изменения | — | — |

Член 21 | — | — | — | — |

Член 22 | — | — | — | — |

Член 23 | Член 8, параграфи 1-4 с изменения | — | — | — |

Член 24 | Член 7, параграф 3 с изменения | — | — | Член 7 с изменения |

Член 25 | Член 8, параграф 5 с изменения | — | — | Член 8 с изменения |

Член 26 | — | Член 8 с изменения | Член 7 с изменения | Член 6 с изменения |

Член 27 | Член 11 с изменения | Член 5, параграф 2, алинея втора | — | Член 10 с изменения |

Член 28, параграф 1 | Член 12, параграф 1 с изменения | – | — | — |

Член 28, параграф 2 | Член 11 с изменения | — | — | — |

Член 28, параграф 3 | — | — | — | — |

Член 28, параграф 4 | — | Приложение IХ с изменения | — | — |

Член 29 | Член 12, параграф 2 | — | — | — |

Член 30 | — | Член 11 | Член 9 | Член 14 |

Член 31 | — | — | — | — |

Член 32 | — | — | — | — |

Член 33 | Член 13 | Член 12 | Член 10 | Член 15 |

Член 34 | Член 14 | Член 13 | Член 11 | Член 17 |

Член 35 | Член 15 | Член 14 | Член 12 | Член 18 |

Приложение I | — | Приложение VIII с изменения | Приложение VI | Приложение VII |

Приложение II | — | Приложение V с изменения | Приложение III | |

Приложение III | — | Приложение VI | Приложение IV | — |

Приложение IV | — | — | — | — |

Приложение V | — | Приложение VII с изменения | Приложение V | — |

Приложение VI | — | Приложение IХ с изменения | Приложение VII | Приложение VIII |

Приложение VII | — | — | — | Приложение I, приложение III, раздел II |

Приложение VIII | — | — | — | Приложение IV |

Приложение IХ | — | — | — | Приложение V |

Приложение Х | — | — | — | Приложение VI |

Приложение ХI | — | Приложение I, раздел I, приложение II, раздел I и приложение III (с изменения); приложение IV (без изменения) | Приложение I, приложение II | — |

Приложение ХII | — | Приложение I, раздел II, приложение II, раздел II | — | Приложение II, раздел I |

Приложение ХIII | — | Приложение I, раздел I, приложение II, раздел I | — | — |

Приложение ХIV | — | — | — | — |

Приложение ХV, раздел А | Приложение IV | — | — | — |

Приложение ХV, раздел Б | — | — | — | — |

Приложение ХVI | — | Член 8 | Член 7 | Член 6 с изменения |

--------------------------------------------------

20070625

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

I. ВЪВЕДЕНИЕ

1. На 21 септември 2005 г. Комисията [1] представи на Съвета предложението си за Директива относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.

2. Европейският парламент [2] даде становището си на 26 септември 2006 г.

Европейският икономическият и социален комитет [3] прие становището си на 17 май 2006 г.

Комитетът на регионите [4] даде становището си на 26 април 2006 г.

3. На 25 юни 2007 г. Съветът прие своята обща позиция.

II. ЦЕЛ

Предложението има за цел да консолидира съществуващото законодателство в областта на качеството на околния въздух в една директива. Освен това предложението съдържа някои нови елементи:

- въвеждат се разпоредби за фините прахови частици (ФПЧ2,5) с цел да се отчетат последните достижения в областта на здравеопазването и науката;

- възможност за ограничени във времето дерогации от съществуващите или бъдещи пределни стойности, които влизат в сила съответно от 1 януари 2005 г. и 1 януари 2010 г. Подобни дерогации могат да бъдат допускани само при строго определени условия, а от държавите-членки се изисква да изготвят специални планове за качество на въздуха и да предприемат съответни мерки за постигане на съответствие.

III. АНАЛИЗ НА ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ

1. Общи положения

Почти половината от 59-те изменения, направени при първото четене на текста в Европейския парламент, бяха включени в общата позиция на Съвета дословно, частично или в същия дух. Съветът прецени, че останалите изменения не са необходими и/или желателни.

Общата позиция съдържа, в частност, следните основни изменения по същество:

- незадължителна целева стойност за ФПЧ2,5 през 2010 г., която да бъде заменена със задължителна през 2015 г. (25 μg/m3, както за целевата, така и за пределната стойност);

- възможността за отлагане постигането на пределната стойност за ФПЧ10 до три години след влизане в сила на настоящата директива;

- възможността за удължаване на сроковете за азотен двуокис (NO2) и бензен максимум до пет години (до 1 януари 2015 г.);

- принципът, според който пределно допустимите стойности следва да се прилагат навсякъде, но на някои места съответствието на пределно допустимите стойности не следва да бъде оценявано.

Следващите параграфи описват промените по същество, както и реакцията на Съвета по внесените от Европейския парламент изменения.

2. Оценка на качеството на въздуха (членове 5-11)

Общата позиция е несъвместима с изменения 16 и 17. Като приема по принцип изменения 2, 3 и 6, Съветът счита, че методите за моделиране следва да бъдат незадължителни, а да се прилагат от държавите-членки по техен избор. Той също счита, че ежедневните измервания следва да бъдат незадължителни за случаите, в които няма дневни пределни стойности, както се предлага с изменения 18 и 20.

Общата позиция е несъвместима с изменение 22, защото по мнение на Съвета на практика ще бъде много трудно да се гарантира, че Комисията и държавите-членки ще са в състояние да осигурят еднакво прилагане на критериите за избор на точки за пробовземане.

3. Управление на качеството на въздуха (членове 12-22, приложения III и ХIV)

В членове 15 и 16 общата позиция установява двустепенен подход за регулиране на фините прахови частици (ФПЧ2,5), като възприема напълно или частично изменения 13, 27, 31, 40 и 48. Изменение 29 бе прието по принцип, като бе въведено ясно правно разграничение между целевата стойност и пределната стойност за ФПЧ2,5. Съветът не може да приеме изменение 50: приложение XIV от общата позиция определя стойност от 25 μg/m3, както за целевата стойност, така и за пределната стойност за фините прахови частици.

Член 15 е изменен и вече се отнася за национална цел за намаляване на експозицията на ФПЧ2,5 за опазване на човешкото здраве. Начинът на изчисляване на националната цел за намаляване на експозицията бе преразгледан с цел да се постигне диференциация между отделните държави-членки, която да отчита техните нива на концентрация. Изменение 49 бе прието по принцип.

В член 21 общата позиция предоставя на държавите-членки възможността за приспадане на превишенията, дължащи се на опесъчаването или посипването на пътищата със сол през зимата, и съвместими с изменение 26. Изменение 25 обаче влиза в противоречие с целта на този член, защото би премахнало възможността за използване на дерогацията. При всички случаи нивата на ФПЧ2,5 се влияят до известна степен от опесъчаването на пътищата. Общата позиция е несъвместима с изменения 24 и 60, тъй като раздел А от приложение III получи нова редакция, с която се запазва принципът за повсеместно прилагане на пределно допустимите стойности.

Изменение 81 не е приемливо за Съвета, който в общата си позиция предвижда възможността да се отложи постигането на пределната стойност за ФПЧ10 до три години след влизането в сила на директивата за качеството на въздуха. Що се отнася до азотния двуокис и бензена, сроковете могат да бъдат удължени до максимум пет години. С това изменение Европейският парламент предлага също така съответните условия за оценка на необходимостта от удължаване на сроковете да са съобразени с приемането на допълнителни мерки на общностно ниво, които да подпомогнат държавите-членки в постигането на съответните целеви и пределно допустими стойности. Съветът счита, че е много трудно да се докаже връзката между невлизането в сила на общностните мерки за намаляване на вредните емисии и непостигането на съответствие с целевите и пределно допустимите стойности. По същата причина изменения 83 и 84 са неприемливи.

Изменение 66 е неподходящо като съображение.

4. Планове за качество на въздуха (членове 23-25)

Изменение 32 не бе възприето. Мерките по член 24 вече могат да бъдат включвани в плановете за качество на въздуха. Предложенията относно промишлените съоръжения и прилагането на най-добрите налични технологии, не могат да бъдат приети. Съветът стигна до заключението, че прилагането на най-добрите налични технологии в КПКЗ инсталациите не във всички случаи може да се окаже достатъчно. По тази причина изменения 10 и 33 биха наложили промени в някои разпоредби (конкретно в член 10) на Директивата относно комплексното предотвратяване и контрола по замърсяването.

Що се отнася до изменения 35 и 36, Съветът реши, че държавите-членки следва да съставят краткосрочни планове за действие в случаите, когато съществува риск от превишаване на един или повече алармени прагове. При озона задължението е свързано с наличния потенциал за намаляване на риска, продължителността или величината на това превишение. Държавите-членки могат по свой избор да съставят краткосрочни планове за действие, ако са превишени пределно допустимите или целевите стойности.

5. Информация и отчет (членове 26-28)

Съветът счита, че ако съответната информация се предоставя на обществеността, не е необходимо да се посочват промишлените федерации, както предлагат изменения 37 и 39 на Европейския парламент.

Общата позиция, в своя член 24, параграф 4, включва задължението за Комисията, в срок от две години след влизането в сила на директивата, да публикува примери за най-добри практики при разработването на краткосрочни планове за действие. Изменение 38 бе прието частично и по принцип.

6. Заключителни разпоредби (членове 29-35)

Общата позиция е съвместима с изменение 41. Съветът счита също така, че Комисията не следва да бъде нотифицирана при налагане на санкции за нарушения на вътрешните нормативни разпоредби.

Член 32 е съвместим с изменение 42. Клаузата за преразглеждане бе разширена и изменена с цел да включи възможността за въвеждане на законово обвързващо задължение за намаляване на експозицията на ФПЧ2,5 и за преразглеждане, по целесъобразност, на разпоредбите относно другите замърсители. В член 33 от общата позиция Съветът предлага държавите-членки да приведат в действие всички необходими нормативни разпоредби, за да постигнат съответствие с директивата за качеството на въздуха в срок от 24, а не 12 месеца след влизането й в сила, както предлага Европейският парламент в изменение 44. Изменение 64 е неприемливо.

7. Други

- В съображение 2 общата позиция възприема частта от изменение 1, която се отнася до емисията на замърсители при източника. Що се отнася до втората част, свързана с определянето на правила за емисия, Съветът е на мнение, че тя не е пряко свързана с диспозитива на настоящата директива. По същата причина общата позиция е несъвместима с втората част от изменение 7.

- В член 2 общата позиция съдържа определение за замърсяването от природни източници, което е съвместимо с изменение 14.

- Членове 12 и 18 от общата позиция вече възприемат идеята за съвместимост с устойчивото развитие, която е в унисон с изменения 4, 9 и 65.

- Изменение 82 е неприемливо за Съвета, тъй като държавите-членки решиха да не предоговарят съществуващите пределно допустими стойности.

- Съветът намали изискванията за мониторинг чрез оптимизиране на общата оценка за ФПЧ (ФПЧ10 и ФПЧ2,5) в приложение V на общата позиция. Изменение 45 бе прието частично и по принцип.

- Изменение 51 не бе прието, защото въвеждането в предоставяната чрез плановете за качество на въздуха информация за специфични финансови ресурси за покриване на стандартите за качество на въздуха е трудна за изпълнение мярка.

- Изменение 52 не бе възприето. Съветът избра по-опростена система на докладване, като постави ударението върху съответните местни, регионални и национални нива.

- Изменения 61, 62 и 63 са приети по принцип, тъй като общата позиция е съобразена с разпоредбите на новата процедура за комитология с контрол.

IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съветът счита, че общата позиция представлява балансирано споразумение, което осигурява значимо подобряване на качеството на въздуха в Европа и достатъчна гъвкавост за онези държави-членки, които, въпреки положените усилия, не могат да покрият стандартите за качество на въздуха. Той се надява на конструктивна дискусия с Европейския парламент с оглед възможно най-бързото приемане на настоящата директива.

[1] Док. 14335/05 — COM(2005) 447 окончателен.

[2] Все още непубликувано в ОВ.

[3] ОВ С 195, 18.8.2006 г., стр. 84-87.

[4] OВ C 206, 29.8.2006 г., стp. 1-4.

--------------------------------------------------