20.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 326/1

Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно създаването на мрежа за законодателно сътрудничество между министерствата на правосъдието в Европейския съюз

(2008/C 326/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

като имат предвид, че:

1.

Познаването на законодателството на другите държави-членки, а дори на някои трети държави, е особено необходим инструмент за министерствата на правосъдието на държавите-членки на Европейския съюз, по-специално при изготвянето на законодателни проекти и при транспонирането на правото на Европейския съюз, което обикновено попада в техните компетенции, включително по-специално гражданското и наказателно право, като се подразбира, че компетенциите на министерствата на правосъдието на държавите-членки се различават.

2.

Получаването на информация може да се окаже несигурно и сложно.

3.

Министерствата на правосъдието разполагат с много точна информация за националното си законодателство, за свързаната с него съдебна практика и за текущите основни реформи.

4.

За да се предостави на министерствата на правосъдието ефективен достъп до националното законодателство на другите държави-членки, следва да се създаде мрежа за законодателно сътрудничество.

5.

Освен това, Европейският съюз си е поставил за цел да осигури на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Изграждането на това пространство би било улеснено от по-доброто взаимно познаване на съдебните и правните системи на държавите-членки и тяхното законодателство, както и от обмена на информация относно проектите за правни реформи.

6.

Създаването на „мрежа за законодателно сътрудничество между министерствата на правосъдието на държавите-членки на Европейския съюз“ би допринесло за постигането на тази цел и за насърчаването на по-добро разбиране на законодателството на другите държави-членки, което на свой ред представлява един от начините да се укрепи взаимното доверие и да се спомогне за прилагането на принципа на взаимното признаване. То също така би дало възможност на министерствата на правосъдието съвместно да провеждат изследвания в областта на сравнителното право по актуални законодателни или правни въпроси,

ПРИЕМАТ НАСТОЯЩАТА РЕЗОЛЮЦИЯ:

(1)

Държавите-членки следва да създадат постепенно „мрежа за законодателно сътрудничество между министерствата на правосъдието в Европейския съюз“, наричана оттук нататък „мрежата“. Участието в мрежата следва да бъде на доброволна основа.

(2)

1.

Задачата на мрежата следва да бъде разширяване на достъпа до информация, притежавана от министерствата на правосъдието на държавите-членки на Европейския съюз, относно действащото законодателство, относно съдебните и правните системи, както и относно основните проекти за правни реформи. По-конкретно мрежата следва да даде възможност за:

а)

предоставяне на членовете на мрежата, при поискване, на съгласувана и актуална информация относно законодателството и относно съдебната практика по определени въпроси;

б)

осигуряване на достъп до резултатите от изследванията в областта на сравнителното право, извършвани от или по поръчка на министерствата на правосъдието на всяка държава в различни области на правото, които обикновено попадат в областта на компетенциите на тези министерства, включително в контекста на реформите, провеждани от държавите-членки, или на транспонирането на правото на Европейския съюз;

в)

запознаване с основните проекти за правни реформи, като в същото време се спазва задължението за поверителност, с което са обвързани органите на държавите.

2.

Осигуряването на превод на предоставената документация не следва да е задължително.

(3)

Мрежата следва да има администратор, отговарящ за административното и техническо функциониране на мрежата. В очакване на назначаването на такъв администратор, една държава-членка първоначално ще отговаря за административното и техническо функциониране на мрежата.

(4)

Всяка държава членка следва да назначи кореспондент, за предпочитане от министерството на правосъдието. Всяка държава-членка може обаче да определи ограничен брой други кореспонденти, ако това бъде сметнато за необходимо, поради съществуването на отделни правни системи или поради вътрешното разпределение на компетенциите.

(5)

Всяка държава-членка следва да предостави информация на администратора на мрежата за:

а)

фамилията, името и длъжността на кореспондента/ите;

б)

езиковите познания на всеки кореспондент; както и за

в)

възможностите за комуникация, които са на разположение на кореспондента/ите, с точните (телефонни) номера, (служебни електронни) адреси и т.н.

Всяка държава-членка следва да уведомява администратора на мрежата за всички промени в данните на нейния кореспондент(и), както предвижда прилагането на този параграф.

(6)

Даден кореспондент следва да изпраща молба, за предпочитане по електронен път, до съответния друг кореспондент(и) на друга държава-членки или други държави-членки. Кореспондентът следва също да изпрати копие от молбата до администратора на мрежата.

(7)

Кореспондентът следва да осигури, че предадената молба:

—

попада в областта на компетенциите на министерството на правосъдието или засяга въпроси, които обикновено попадат в рамките на компетенциите на министерството на правосъдието като гражданското и наказателното право,

—

е точно формулирана,

—

не натоварва прекомерно другите кореспонденти и/или отдели на министерствата на правосъдието, съставляващи мрежата.

(8)

Кореспонденти, до които е изпратена такава молба, следва да положат максимални усилия да отговорят на тази молба в рамките на разумен срок без задължение да осигурят превод на предоставената документация като законодателни текстове, (проекти за) законодателство, доклади и изследвания.

Ако кореспондентът, до когото е изпратена молба, не е в състояние да отговори, той следва да предаде молбата на компетентния орган, който може да стори това, и да уведоми съответно молещия кореспондент.

Когато на даден кореспондент му е невъзможно да отговори на молба или да определи лесно компетентния орган, той следва да уведоми за това молещия кореспондент.

(9)

Цялата мрежа получава достъп до отговорите на даден кореспондент, при условие че кореспондентът, до когото е била адресирана молбата, е съгласен.

(10)

С цел улесняване на практическото функциониране на мрежата всяка държава-членка следва да гарантира, че нейният кореспондент/и има/т достатъчни познания по един език на Европейския съюз, различен от националния й език, като се има предвид необходимостта да се общува с кореспондентите в другите държави-членки.

(11)

Срещи на кореспонденти следва да се организират, когато е целесъобразно. Такива срещи могат да са отворени за по-широка публика с цел анализиране на избрани въпроси от гледна точка на сравнителното право, за да се консолидира мрежата и да се насърчи обмена на идеи и опит сред нейните членове.

(12)

С цел улесняване на контактите мрежата и нейните кореспонденти следва да използват най-подходящите възможности, които предлагат съвременните комуникационни и информационни технологии, по-специално в съответствие с неотдавнашното развитие на електронното правосъдие.

(13)

Ако е необходимо, мрежата следва да получи подходяща правна форма.

(14)

Мрежата следва да изготви вътрешни насоки за практически разпоредби относно нейното функциониране, включително по езикови въпроси.

(15)

Европейската комисия може да бъде поканена да участва в мрежата.

(16)

Съветът ще направи преглед на прилагането на тази резолюция най-късно три години след нейното приемане. Този преглед между другото следва да се занимае със следните въпроси:

а)

процеса на развитие, правилата на администриране, постиженията и практическото функциониране на мрежата;

б)

финансовото положение на мрежата;

в)

възможността да се даде на трети държави и на мисии на ЕПСО достъп до информация, която вече е налице в рамките на мрежата.

С оглед на резултатите от разглеждането следва да се предприемат необходимите мерки за по-нататъшно подобряване на положението, ако и където е необходимо.