20060731

Регламент (ЕО) № 1168/2006 на Комисията

от 31 юли 2006 година

за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 по отношение на целта на Общността за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред птичите стада от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 1003/2005

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига [1], и по-специално член 4, параграф 1 и член 13 от него,

като има предвид, че:

(1) Целта на Регламент (ЕО) № 2160/2003 е да осигури да бъдат предприети подходящи и ефективни мерки за откриване и контрол на салмонелите и други зоонозни агенти на всички съответни етапи от производството, преработката и разпространението, по-специално на равнище първично производство, с цел намаляване на разпространението им и на риска, който те носят за общественото здравеопазване.

(2) Регламент (ЕО) № 2160/2003 предвижда да се създаде цел на Общността за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове от значение за общественото здравеопазване сред кокошките носачки от вида Gallus gallus на равнище първично производство. Такова намаляване е важно с оглед стриктните мерки, които трябва да се прилагат спрямо заразени птичи стада в съответствие с Регламент (ЕО) № 2160/2003 от месец декември 2009 г. По-специално яйца с произход от птиче стадо с неизяснен салмонелен статус, за които се подозира, че са заразени или са от заразени птичи стада, могат да се използват за консумация от човека само ако са третирани по начин, който гарантира отстраняването на салмонелните серотипове от значение за общественото здравеопазване в съответствие със законодателството на Общността в областта на хигиената на храните.

(3) Регламент (ЕО) № 2160/2003 предвижда целта на Общността да включва цифрово изражение на максималния процент на запазилите се положителни епидемиологични единици и/или минималния процент на намаляване броя на запазилите се положителни епидемиологични единици, максималният срок, в рамките на който следва да бъде постигната тази цел и дефиниране на схемите за изследванията, които са необходими за доказване постигането на целта. Също така тя следва да включва, където това е уместно, дефиниция на серотиповете, които са от значение за общественото здравеопазване.

(4) За да бъде определена целта на Общността, бяха събрани съпоставими данни за разпространението на съответните салмонелни серотипове в кокошки носачки от вида Gallus gallus в държавите-членки в съответствие с Решение 2004/665/ЕО на Комисията от 22 септември 2004 г. за проучване за събиране на първоначална информация във връзка с разпространението на салмонела сред кокошките носачки от вида Gallus gallus [2].

(5) Регламент (ЕО) № 2160/2003 предвижда преходен период от три години за целта на Общността за кокошките носачки от вида Gallus gallus да обхване Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium.

(6) За доказване постигането на целта на Общността е необходимо да се организира многократно вземане на проби от птичи стада.

(7) В съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 2160/2003 Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) бе консултиран за създаване цел на Общността за кокошките носачки от вида Gallus gallus.

(8) След приемането на Регламент (ЕО) № 1003/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 по отношение на целта на Общността за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 бяха развити и узаконени алтернативни методи за анализ. В допълнение щамовете на салмонела открити в птичи стага следва да се съхраняват за бъдещо класифициране на фаги и тестване за антимикробиална податливост. Регламент (ЕО) № 1003/2005 следва да бъде съответно изменен.

(9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел на Общността

1. Целта на Общността, посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, за намаляване на Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium сред възрастни кокошки носачки от Gallus gallus (Цел на Общността) е, както следва:

а) минимален годишен процент за намаляване на позитивни стада от възрастни кокошки носачки, равен най-малко на:

i) 10 %, ако разпространението в предходната година е било по-малко от 10 %;

ii) 20 %, ако разпространението в предходната година е било между 10 и 19 %;

iii) 30 %, ако разпространението в предходната година е било между 20 и 39 %;

iv) 40 %, ако разпространението в предходната година е било 40 % или повече;

или

б) намаляване на максималния процент до 2 % или по-малко; все пак за държавите-членки с по-малко от 50 птичи стада от възрастни кокошки носачки позитивно може да остане не повече от едно птиче стадо с възрастни птици.

Първата цел следва да бъде постигната през 2008 г. при мониторинг, който започва в началото на посочената година. По отношение на целта през 2008 г. резултатите от базовото проучване, извършено съгласно член 1, параграф 1 от Решение 2004/665/ЕО, се използват като референтни съгласно настоящия член.

2. Схемите за тестване, които са необходими за проверка на постигането на целта на Общността, са посочени в приложението.

Постиженията се оценяват, като се отчитат резултатите от три последователни години.

Когато не са описани в приложението, техническите спецификации съгласно член 5 от Решение 2004/665/ЕО се считат за препоръки за изпълнението на тази точка в националните програми за контрол.

3. Комисията зачита прегледа на схемите за тестване в приложението, основаващи се на опита, събран по време на първата година от програмата за контрол, упомената в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003 (националната програма за контрол).

Член 2

Изменение на Регламент (ЕО) № 1003/2005

В приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005 се добавят следните точки 3.4 и 3.5:

"3.4. Алтернативни методи

По отношение на пробите, взети по инициатива на оператор, може да се използва методът за анализ, предвиден в член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004 [***], вместо методите за подготовка на проби, методите на изследване и определяне на серотипа, предвидени в точка 3 от настоящото приложение, ако са потвърдени в съответствие с EN/ISO 16140/2003.

3.5. Съхраняване на щамове

Най-малко щамовете, изолирани като част от официални проверки, се съхраняват за бъдещо класифициране на фаги или тестване за антимикробиална податливост, като се използват нормални методи за събиране на култури, които трябва да гарантират интегритета на щамовете за минимален период от две години.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 август 2006 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 31 юли 2006 година.

За Комисията

Markos Kyprianou

Член на Комисията

[1] ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1003/2005 на Комисията (ОВ L 170, 1.7.2005 г., стр. 12).

[2] ОВ L 303, 30.9.2004 г., стр. 30.

[***] ОВ L 191, 28.5.2004 г., стр. 1."

--------------------------------------------------

20060731

ПРИЛОЖЕНИЕ

Схема за провеждане на изследванията, които са необходими за доказване постигането на целта на Общността за намаляване на Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium в птичите стада от вида Gallus gallus, посочени в член 1, параграф 2

1. ОБХВАТ НА ПРОБИТЕ

Пробите следва да обхващат всички птичи стада с възрастни кокошки носачки Gallus gallus, упоменати в член 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003.

2. НАБЛЮДЕНИЕ НА ПТИЧИТЕ СТАДА

2.1. Честота на вземане и състояние на пробите

Проби от птичите стада следва да се вземат по инициатива на оператора от хранителната промишленост (оператор) и от компетентните власти.

Вземане на проби по инициатива на оператора се осъществява най-малко на всеки петнадесет седмици. Първото вземане на проби се провежда на възраст 24 ± 2 седмици.

Вземане на проби от компетентния орган се осъществява най-малко:

а) в едно птиче стадо за година за стопанство с най-малко 1000 птици;

б) на възраст 24 ± 2 седмици за птичи стада, отглеждани в сгради, където е била открита салмонела при предишно птиче стадо;

в) при всеки случай на подозрение за инфекция със Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium в резултат от епидемиологично разследване на избухване на епидемия, причинена от храна, в съответствие с член 8 от Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [1];

г) във всички птици стада на стопанството в случай на откриване на Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium в едно птиче стадо на стопанството;

д) в случаи, когато компетентните власти считат това за подходящо.

Вземането на проби, извършвано от компетентните власти, може да замести вземането на проби по инициатива на оператора.

2.2. Протокол за вземането на пробите

С цел да се максимализира чувствителността на вземането на проби, се вземат проби както от фекалния материал, така и от средата най-малко, както е предвидено в букви а) и б):

а) При отглеждане на птиците в кафези, две проби по 150 g естествено събрани изпражнения се вземат от всички транспортни ленти или остъргващи лопати в сградата след пускане на системата за отстраняване на тора; все пак при помещение със стъпаловидно разположени кафези без остъргващи лопати или транспортни ленти две проби по 150 g от смесени пресни изпражнения трябва да бъдат събрани от 60 различни места под кафезите от местата за изпражненията.

б) При отглеждане на птиците в обор или открити ферми се вземат два чифта тампони или "чорапчета", без да се сменя покритието между тампоните.

В случай на вземане на проби от компетентните власти 250 ml, съдържащи най-малко 100 g прах, се събират от богати източници на прах из помещението. Ако няма достатъчно прах, се взема допълнителна проба от 150 g естествено събрани изпражнения или допълнителен чифт тампони или "чорапчета".

В случаите на вземане на проби, упоменати в точка 2.1, букви б), в) и г), компетентните власти се задоволяват с провеждане, както това е подходящо, на понататъшни тестове, че резултатите от проверките за салмонела по птиците не са повлияни от употребата на антимикробиални вещества в птичите ята.

Когато не са открити Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium, но са открити антимикробиални вещества или инхибиторен ефект на бактериален растеж, птичето стадо се счита за инфектирано за целите на целта на Общността, упомената в член 1, параграф 2.

3. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБИТЕ

3.1. Транспорт и подготовка на пробите

Пробите се изпращат по експресна поща или куриер до лабораториите, упоменати в член 11 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, в деня на вземането им. В лабораторията пробите се пазят в хладилник да изследването, което се извършва в рамките на 48 часа след получаването им.

3.1.1. Тампонни проби

а) Внимателно разопаковайте два чифта тампони (или "чорапчета"), за да избегнете изпадането на полепналия по тях материал за изследване, събран от изпражненията, и ги поставете в 225 ml BPW буферен разтвор, предварително затоплен до стайна температура.

б) Завъртете до пълно насищане на пробата и продължете обработкат,а като приложите метода за изследване от точка 3.2.

3.1.2. Други проби с материал от изпражнения

а) Пробите от изпражнения се издърпват внимателно и напълно се смесват, а количество от 25 g субпроби се взема за култура.

б) 25 g субпроба се добавя към 225 ml буферен разтвор в пептонова вода, която е била предварително затоплена до стайна температура.

в) Продължете обработката, като приложите метода за изследване от точка 3.2.

Ако стандартите по ISO за подготовка на изпражнения за откриване на салмонела са уточнени, то те се прилагат, като заместват горните разпоредби за подготовка на проби.

3.2 Метод на изследване

Следва да се използва препоръчваният метод от Еталонната лаборатория на Общността за салмонела в Билтховен, Нидерландия. Този метод е описан в настоящата версия на проектоприложение Г към стандарт по ISO 6579 (2002):

"Откриване на Salmonella spp. в животински изпражнения и в проби първоначалния продуктивен период". При този метод полутвърда среда (MSRV) се използва като единствената селективна обогатителна среда.

3.3. Определяне на серотипа

Серотипът на най-малко една изолирана култура от всяка положителна проба следва да бъде определен по схемата на Кауфман-Уайт.

3.4. Алтернативни методи

По отношение на пробите, взети по инициатива на оператор, може да се използва методът за анализ, предвиден в член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004 [2], вместо методите за подготовка на проби, методите на изследване и определяне на серотипа, предвидени в точка 3 от настоящото приложение, ако са потвърдени в съответствие с EN/ISO 16140/2003.

3.5. Съхраняване на щамове

Най-малко щамовете, изолирани като част от официални проверки, се съхраняват за бъдещо класифициране на фаги или тестване за антимикробиална податливост, като се използват нормални методи за събиране на култури, които трябва да гарантират интегритета на щамовете за минимален период от две години.

4. РЕЗУЛТАТИ И ДОКЛАД

За целите на доказване постигането на целта на Общността едно птиче стадо следва да се счита за положителен носител, когато в една или повече от взетите в птицефермата проби от изпражнения е открито наличие на Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium (различно от следи от ваксина). Положителните птичи стада се отчитат само веднъж, независимо от броя на пробите и тестовите операции, и се докладват само през първата година на откриването.

Докладът следва да съдържа:

а) общ брой на изследваните птичи стада от кокошки носачки и броя птичи стада, тестван за всеки начин за вземане на проби, упоменат в точка 2.1;

б) общ брой на заразените птичи стада от кокошки носачки и резултатите от тестването за всеки начин за вземане на проби, упоменат в точка 2.1;

в) пояснения по резултатите, особено по отношение на особените случаи.

Резултатите, упоменати в настоящата точка, и всяка допълнителна информация се докладват като част от доклада за тенденциите и източниците, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО.

[1] ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31.

[2] ОВ L 191, 28.5.2004 г., стр. 1.

--------------------------------------------------