20060614

Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

от 14 юни 2006 година

относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, първото и третото изречение от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [1],

като взеха предвид становището на Европейската централна банка [2],

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора [3],

като имат предвид, че:

(1) Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции [4] е значително изменяна няколко пъти. Сега, когато се правят нови изменения на посочената директива, е желателно същата да бъде преработена, за да се изясни съдържанието ѝ.

(2) За да се улесни предприемането и осъществяването на дейността на кредитни институции, е необходимо да се премахнат различията, които създават най-големи затруднения, между законите на държавите-членки по отношение на правилата, на които се подчиняват тези институции.

(3) Настоящата директива представлява основно средство за изграждането на вътрешния пазар от гледна точка на свободата на установяване и свободното предоставяне на финансови услуги в областта на кредитните институции.

(4) Съобщението на Комисията от 11 май 1999 г., озаглавено "Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие", изброява редица цели, които трябва да бъдат постигнати, за да бъде завършен вътрешният пазар на финансови услуги.Европейският съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. постави целта за изпълнението на плана за действие до 2005 г. Преработването на разпоредбите за собствения капитал е ключов елемент от плана за действие.

(5) Мерките за координиране на дейността на кредитните институции трябва да се прилагат спрямо всички кредитни институции, както за да се защитят спестяванията, така и за създаването на еднакви условия на конкуренция между институциите. Трябва обаче да се имат предвид обективните различия между техните устави и съответни цели, предвидени в националното законодателство.

(6) Следователно приложното поле на тези мерки трябва да бъде максимално широко и да обхваща всички институции, чиято дейност е да приемат възстановими средства от населението, било то под формата на депозити, или под други форми, като например постоянна емисия на облигации и други подобни ценни книжа и да отпускат кредити за своя собствена сметка. Трябва да бъдат предвидени изключения в случите, когато настоящата директива не може да се прилага спрямо някои кредитни институции. Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат прилагането на националните закони, които предвиждат специални допълнителни лицензи, позволяващи на кредитните институции да извършват конкретни дейности или да предприемат специфични видове операции.

(7) Уместно е да се извърши само съществената хармонизация, необходима и достатъчна за осигуряването на взаимното признаване на лицензите и на системите за надзор, която позволява издаването на един-единствен лиценз, признаван в цялата Общност, и прилагането на принципа за надзор на държавата-членка по седалище. Затова изискването за изготвянето на програма за дейността трябва да се разглежда само като фактор, който позволява на компетентните власти да вземат решения въз основа на по-точна информация, използвайки обективни критерии. Въпреки това, трябва да бъде възможна известна гъвкавост по отношение на изискванията за правната форма на кредитните институции относно защитата на банковите имена.

(8) Тъй като целите на настоящата директива, а именно въвеждането на правила относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции и техния разумен надзор не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, поради мащаба и ефектите на предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, предвиден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността, предвиден в посочения член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(9) Еквивалентните финансови изисквания за кредитните институции са необходими, за да създадат сходни защитни механизми за вложителите и справедливи условия за конкуренция между кредитните институции от съпоставими групи. Докато процесът на координация продължава, е необходимо да се формулират подходящи структурни коефициенти, които да дават възможност в рамките на сътрудничеството между националните органи, да се наблюдава състоянието на сравними видове кредитни институции в съответствие със стандартните методи. Тази процедура трябва да спомогне за постепенното сближаване на системите от коефициенти, които са въведени и се прилагат от държавите-членки. Необходимо е обаче да се прави разлика между коефициентите, предназначени за осъществяването на надеждно ръководство на кредитните институции и тези, установени за целите на икономическата и паричната политика.

(10) Принципите на взаимно признаване и надзор от държавата-членка по произход изисква компетентните власти на държавите-членки да не издават или отнемат разрешение, когато съдържанието на програмите за дейност, географското разпределение или реално извършваната дейност показват ясно, че кредитната институция е избрала правната система на дадена държава-членка с цел да заобиколи по-строгите норми в друга държава-членка, на чиято територия осъществява или възнамерява да осъществява по-голямата част от своята дейност. Когато няма такава ясна индикация, а по-голямата част от общите активи на тези образувания в рамките на една банкова група се намират в друга държава-членка, чиито компетентни власти отговарят за извършването на надзор на консолидирана основа, в контекста на членове 125 и 126 отговорността за осъществяването на надзора на консолидирана основа се променя само със съгласието на тези компетентни власти. Дадена кредитна институция, която е юридическо лице, трябва да бъде лицензирана в държавата-членка, където е нейното седалище според устройствения акт. Главното управление на кредитна институция, която не е юридическо лице, трябва да бъде в държавата-членка, в която е лицензирана. Освен това държавите-членки трябва да изискват главното управление на дадена кредитна институция винаги да бъде разположено в държавата-членка по произход и тя реално да извършва дейността си там.

(11) Компетентните власти не следва да издават или продължават срока на лиценза на кредитната институция, когато не могат да упражняват ефективно надзорните си функции поради тесните връзки между тази институция и други физически или юридически лица. Вече лицензираните кредитни институции също следва да отговарят на изискванията на компетентните власти в това отношение.

(12) Посочването на ефективно упражняване на надзорните функции на надзорните органи обхваща надзор на консолидирана основа, който трябва да се упражнява върху кредитна институция, когато разпоредбите на законодателството на Общността предвижда това. В тези случаи органите, кандидатстващи за лиценз, трябва да могат да идентифицират властите, които са компетентни да упражняват надзор върху тази кредитна институция на консолидирана основа.

(13) Настоящата директива дава възможност на държавите-членки и/или компетентните власти да прилагат капиталовите изисквания на самостоятелна или на консолидирана основа и да не ги прилагат на самостоятелна основа, когато считат това за подходящо. Надзорът на самостоятелна основа, този на консолидирана основа и трансграничният консолидиран надзор са полезни инструменти при контрола над кредитните институции. Настоящата директива дава възможност на компетентните власти да подпомагат трансграничните институции, като улесняват сътрудничеството между тях. В частност, компетентните власти трябва да продължат да прилагат членове 42, 131 и 141, за да координират дейностите си и исканията за информация.

(14) Следва да бъде разрешено на кредитните институции, които са лицензирани в техните държави-членки по произход, да извършват в цялата Общност всякакви или всички дейности, изброени в приложение I, чрез установяването на клонове или предоставянето на услуги.

(15) Държавите-членки могат също да установят по-строги правила от тези, предвидени в член 9, параграф 1, първа алинея, член 9, параграф 2, член 12, членове от 19 до 21, от 44 до 52, член 75 и членове от 120 до 122, за кредитните институции, лицензирани от техните компетентни власти. Държавите-членки могат също да изискват член 123 да се спазва на индивидуална или друга основа и подконсолидацията, описана в член 73, параграф 2, да се прилага на други нива в дадена група.

(16) Подходящо е принципът на взаимно признаване да се разшири и да обхване дейностите, посочени в приложение I, когато се извършват от финансови институции, които са дъщерни предприятия на кредитни институции, при условие че тези дъщерни предприятия подлежат на консолидиран надзор, упражняван от предприятието майка, и отговарят на строго определени условия.

(17) Във връзка с упражняването на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги, приемащата държава-членка следва да може да изисква да се спазват определени разпоредби от националните ѝ закони или регламенти от страна на институциите, които не са лицензирани да извършват дейност като кредитни институции в държавата-членка по произход, както и по отношение на дейностите, които не са посочени в приложение I, при условие че, от една страна, тези разпоредби са съвместими с правото на Общността и имат за цел да защитават общия интерес и от друга страна, че тези институции или тези дейности не попадат под действието на еквивалентни правила по посоченото законодателство или регламенти на държавата-членка по произход.

(18) Държавите-членки следва да гарантират, че не съществуват пречки за извършването на дейности, получаващи взаимно признаване по същия начин, както в държавата-членка по произход, доколкото последните не противоречат на правните разпоредби, защитаващи общите интереси в държавата-членка по седалище.

(19) Нормите, които регулират главните управления на кредитни институции извън Общността, следва да бъдат аналогични на тези във всички държави-членки. Важно е да се предвиди посочените норми да не бъдат по-благоприятни от тези за клоновете на институции от друга държава-членка. Общността трябва да може да сключва споразумения с трети страни, предвиждащи прилагането на норми, които предоставят на тези клонове еднакво третиране на цялата ѝ територия. Клоновете на кредитни институции, лицензирани в трети страни, не трябва да се ползват от свободното предоставяне на услуги по член 49, втора алинея от Договора или от свободата на установяване в държави-членки, различни от тези, в които са установени.

(20) На основата на принципа на взаимност трябва да се постигне споразумение между Общността и трети страни, с оглед да се позволи практическото упражняване на консолидиран надзор във възможно най-голям географски обхват.

(21) Отговорността за надзора за финансовата надеждност на дадена кредитна институция и в частност на нейната платежоспособност трябва да се носи от нейната държава-членка по произход. Компетентните власти на приемащата държава-членка трябва да носят отговорност за надзора върху ликвидността на клоновете и паричната политика. Надзорът върху пазарния риск трябва да бъде обект на тясно сътрудничество между компетентните власти на държавата-членка по произход и приемащата държава-членка.

(22) Хармоничното функциониране на вътрешния банков пазар изисква не само правни норми, но също така и тясно и постоянно сътрудничество и значително засилено сближаване на регулаторните и надзорните практики между компетентните власти на държавите-членки. За тази цел, в частност, трябва да се имат предвид проблемите, отнасящи се до отделни кредитни институции, и да се извършва взаимен обмен на информация в Комитета на европейските институции за банков надзор, създаден с Решение 2004/5/ЕО на Комисията [5]. Тази процедура за взаимен обмен на информация в никакъв случай на бива да заменя двустранното сътрудничество. Без да се засягат правомощията им за упражняване на контрол, компетентните власти на държавите-членки по произход трябва да могат в спешни случаи, по своя собствена инициатива или по инициатива на компетентните власти на държавата-членка по произход, да проверяват дали дейностите на кредитната институция, установена на тяхна територия, са в съответствие със съответните закони и с принципите за надеждни административни и счетоводни процедури и подходящ вътрешен контрол.

(23) Уместно е да се позволи обмяната на информация между компетентните власти и властите или органите, които по силата на своята функция спомагат за укрепване на стабилността на финансовата система. С оглед да се запази поверителният характер на предоставяната информация, достъпът до списъка на адресатите следва да остане строго ограничен.

(24) Някои действия, като например измама или злоупотреба с вътрешна информация, могат да окажат влияние върху стабилността, включително интегритета на финансовата система, дори когато засягат институции, различни от кредитните. Необходимо е да се определят условията, при които се разрешава обмен на информация в такива случаи.

(25) Когато е поставено като условие, че информацията може да бъде оповестявана само с изричното съгласие на компетентните власти, същите трябва да могат, когато е необходимо, да дадат съгласието си, при спазването на строги условия.

(26) Обмяната на информация между компетентните власти, от една страна, и централните банки и други органи с подобна функция в качеството им на институция, провеждаща парична политика, от друга страна, и когато е подходящо, с други обществени институции, които отговарят за надзора над платежните системи, трябва също да подлежи на разрешителен режим.

(27) С цел укрепване на разумния надзор върху кредитните институции и защитата на клиентите на кредитните институции одиторите трябва да бъдат задължени незабавно да докладват на компетентните власти, когато при изпълнение на своите задължения те открият факти, които биха могли да имат сериозен ефект върху финансовата институция или върху административната и счетоводната организация на кредитната институция. Поради същата причина държавите-членки трябва също да постановят, че такова задължение се отнася за всички случаи, когато одиторът установи такива факти при изпълнение на задълженията си в предприятие, което има тесни връзки с кредитна институция. Задължението на одиторите да осведомят при необходимост компетентните власти за факти и решения, които се отнасят се до дадена кредитна институция, които те откриват при изпълнение на задълженията си в нефинансово предприятие, само по себе си не променя нито естеството, нито начина, по който те трябва да изпълняват задачите си в това предприятие.

(28) Настоящата директива посочва, че за някои позиции собствен капитал трябва да бъдат посочени определящи критерии, без да се засяга възможността на държавите-членки да прилагат по строги разпоредби.

(29) В зависимост от естеството на позициите, съставляващи собствен капитал, настоящата директива прави разграничение между позициите, образуващи първоначалния собствен капитал, от една страна, и тези, които формират допълнителния собствен капитал, от друга.

(30) С оглед да се отрази фактът, че позициите, които образуват допълнителния собствен капитал, нямат същия характер като тези, които влизат в състава на първоначалния собствен капитал, размерът на първите, включени в собствения капитал, не трябва да превишава първоначалния собствен капитал. Освен това размерът на някои позиции от допълнителен собствен капитал не трябва да превишава половината от първоначалния собствен капитал.

(31) С оглед да се избегне нарушаването на правилата на конкуренцията, публичните кредитни институции не трябва да включват в собствения си капитал гаранции, предоставени им от държавите-членки или местните власти.

(32) Когато при упражняването на надзора е необходимо да се определи размерът на консолидирания собствен капитал на група кредитни институции, изчисленията трябва да се извършват в съответствие с настоящата директива.

(33) При използването на прецизната счетоводна техника за изчисляване на собствения капитал, неговата адекватност за експозицията на риска и за оценка на концентрацията на експозициите, трябва да се имат предвид разпоредбите на Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции [6], в която са включени някои промени на разпоредбите на Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети [7], или на Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагане на международните счетоводни стандарти [8], в зависимост от това кой от тези актове регулира счетоводната отчетност на кредитните институции съгласно националното право.

(34) Изискванията за минималния капитал играят централна роля при надзора върху кредитните институции и при взаимното признаване на надзорните техники. В това отношение разпоредбите за изискванията за минималния капитал трябва да се разглеждат заедно с други специфични инструменти, също хармонизиращи фундаменталните техники за надзор върху кредитни институции.

(35) За да се предотврати нарушаването на правилата за конкуренцията и с цел укрепване на банковата система на вътрешния пазар е подходящо да се предвидят общи минимални капиталови изисквания.

(36) За да се осигури подходяща платежоспособност, е важно да се предвидят минимални капиталови изисквания, които да претеглят активите и задбалансовите позиции според степента на риска.

(37) В това отношение на 26 юни 2004 г. Базелският комитет за банков надзор прие рамково споразумение относно международното сближаване на измерването на капитала и на капиталовите изисквания. Разпоредбите на настоящата директива относно минималните капиталови изисквания на кредитните институции и разпоредбите за минималния капитал в Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции [9] сформират еквивалент на Базелското рамково споразумение.

(38) Съществено е да се вземе предвид разнообразието от кредитни институции в Общността чрез осигуряване на алтернативни подходи за изчисляване на минималните капиталови изисквания за кредитен риск, включващи различни нива на чувствителност на риск и изискващи различни степени на сложност. Използването на външни рейтинги и собствени оценки на кредитните институции за отделните параметри на кредитен риск представлява значително подобряване на чувствителността на риск и надеждността по отношение на надзора на правилата за кредитния риск. Трябва да има подходящи стимули за кредитните институции да преминават към подходите, които са по-чувствителни на риск. При изготвянето на оценките, необходими за прилагане на подходите на настоящата директива към кредитния риск, кредитните институции ще трябва да адаптират нуждите си за обработка на данни към легитимните интереси на клиентите им за защита на данните, както се управляват от действащото законодателство на Общността за защита на данни, като същевременно се подобрят оценката на кредитния риск и процесите на управление на кредитните институции, за да се предоставят на разположение методи за определяне на регулаторни изисквания за собствен капитал, които отразяват сложността на отделните процеси на кредитните институции. Обработката на данни трябва да бъде в съответствие с правилата за прехвърляне на лични данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни [10]. В това отношение следва да се счита, че обработката на данни във връзка с формирането и управлението на експозиции към клиенти включва разработването и утвърждаването на системи за управление и оценка на кредитния риск. Това има за цел не само да се отговори на законните интереси на кредитните институции, но и за целите на настоящата директива да се използват по-добри методи за оценка и управление на риска и те да се използват за регулаторни цели за собствения капитал.

(39) По отношение на използването на външни рейтинги и собствени оценки или вътрешни рейтинги на дадена институция, следва да се вземе предвид фактът, че понастоящем само последните се изготвят от образуванието — самата финансова институция, което е обект на процес на лицензиране в Общността. При външните рейтинги се използват продукти на признати агенции за определяне на рейтинги, които понастоящем не са обект на процедура на лицензиране в Общността. С оглед важността на външните рейтинги във връзка с изчисляването на капиталовите изисквания по настоящата директива, подходящото бъдещо лицензиране и надзорната процедура за рейтингови агенции трябва да бъдат обект на преглед.

(40) Минималните капиталови изисквания следва да бъдат пропорционални на рисковете, за които се отнасят. По-специално, в изискванията следва да се отрази снижаването на степента на риска, дължащо се на наличието на голям брой сравнително малки експозиции.

(41) Разпоредбите на настоящата директива спазват принципа на пропорционалност, имайки предвид по-специално разнообразието в размера и мащаба на операциите и обхвата на дейностите на кредитните институции. Спазването на принципа на пропорционалност означава също, че възможно най-простите процедури за рейтинговане, дори при вътрешнорейтинговия подход, се признават за експозиция на дребно.

(42) "Еволюционният" характер на настоящата директива дава възможност на кредитните институции да избират между три подхода с различна сложност. С цел да се позволи особено на малките кредитни институции да изберат по-чувствителния към рисковете вътрешнорейтингов подход, компетентните власти трябва да прилагат разпоредбите на член 89, параграф 1, букви а) и б), когато е подходящо. Тези разпоредби трябва да се тълкуват така, че категориите експозиции, посочени в член 86, параграф 1, букви а) и б), да включват всички експозиции, които пряко или косвено са поставени на същото ниво с тях в цялата настояща директива. Като общо правило компетентните власти не трябва да допускат дискриминация между трите подхода по отношение на процеса на надзорния преглед, т.е. кредитните институции, действащи съгласно разпоредбите на стандартизирания подход, не трябва само поради тази причина да подлежат на по-строг надзор.

(43) Все повече следва да се признават техниките за редуциране на кредитния риск в рамките на норми, чиято цел е да се гарантира, че платежоспособността не се засяга поради неоправдано признаване. Текущото обичайно банково обезпечение на съответните държави-членки за редуциране на кредитните рискове, където е възможно, трябва да се признава при стандартизирания подход, а също и при другите подходи.

(44) За да се гарантира, че рисковете и тяхното снижаване, произтичащо от дейностите по секюритизацията и инвестициите на кредитните институции, са правилно отразени в минималните капиталови изисквания на кредитните институции, е необходимо да се включат норми, предвиждащи третиране на тези дейности и инвестиции в светлината на чувствителността към риска и стабилността от надзорна гледна точка.

(45) Операционният риск е значим риск, пред който са изправени кредитните институции и който трябва да бъде покрит със собствен капитал. От съществено значение е да се отчете разнообразието от кредитни институции в Общността, като се предоставят алтернативни подходи за изчисляване на изискванията за операционния риск чрез включването на различни равнища на чувствителност към риска и чрез изискването за различна степен на усъвършенстване и сложност. Трябва да има подходящи стимули за кредитните институции да преминават към подходи с по-висока чувствителност към риска. Предвид появата на изключително усъвършенствани методи за измерване и управление на операционния риск, нормите следва да бъдат обект на прегледи и да се актуализират по подходящ начин, включително във връзка с промените за различните направления на дейността и с признаването на техниките за редуциране на риска. Специално внимание следва да се обърне по отношение на това, да се взема предвид застраховането при простите подходи за изчисляването на капиталовите изисквания за операционния риск.

(46) За да се осигури адекватна платежоспособност на кредитните институции в рамките на дадена група, от съществено значение е минималните капиталови изисквания да се прилагат на основата на консолидираното финансово състояние на групата. За да се осигури правилното разпределение на собствения капитал в рамките на групата и неговата наличност за защита на спестяванията при необходимост, минималните капиталови изисквания следва да се прилагат спрямо отделни кредитни институции в рамките на дадена група, освен в случаите, когато тази цел може да бъде постигната ефективно по друг начин.

(47) Необходимо е да се хармонизират основните правила за наблюдение на големите експозиции на кредитните институции. Независимо от това държавите-членки трябва да имат възможност да прилагат по-строги изисквания в сравнение с тези, предвидени в настоящата директива.

(48) Наблюдението и контролът върху експозициите на кредитната институция трябва да са неразделна част от надзора върху нея. Следователно прекомерната концентрация на експозиции към един клиент или група от свързани клиенти може да доведе до неприемливи загуби. Такава ситуация е неблагоприятна за платежоспособността на кредитната институция.

(49) Тъй като кредитните институции на вътрешния банков пазар са в директна конкуренция, изискванията за наблюдение следва да бъдат еднакви в цялата Общност.

(50) Въпреки че е удачно дефиницията на експозициите за целите на ограниченията на големите експозиции да се основава на тази, представена за целите на минималните изисквания за собствен капитал за кредитния риск, не е подходящо да се прилагат по принцип тегловните съотношения или степента на риск, установени в тези разпоредби. Теглата и степента на риска са предназначени за определяне на общи изисквания за платежоспособност, с оглед да се покрие кредитният риск на кредитните институции. За да се ограничи максималната загуба, която кредитната институция може да понесе от един клиент или от група свързани клиенти, е подходящо да се прилагат правила за определяне на големите експозиции, които да вземат предвид номиналната стойност на експозицията, без прилагане на теглата или степените на риска.

(51) Въпреки че е желателно, предвид бъдещия преглед на разпоредбите за големите експозиции, да се разреши признаването на последиците от редуцирането на кредитния риск по начин, подобен на този, разрешен за целите на минималните капиталови изисквания, за да се ограничат изискванията за изчисленията, нормите за редуциране на кредитния риск бяха съставени в контекста на общия диверсифициран кредитен риск, произтичащ от експозицията към голям брой контрагенти. Съответно признаването на последиците от прилагането на такива техники за целите на ограниченията на големите експозиции, предназначени за ограничаване на максималната загуба, която може да бъде реализирана посредством който и да било отделен клиент или група от свързани клиенти, следва да бъде предмет на надзорни мерки за защита.

(52) Необходима е особена предпазливост в случаите, когато кредитната институция поема риск към своето собствено предприятие майка или към други дъщерни предприятия на предприятието майка. Управлението на експозициите, поети от кредитната институция, следва да е напълно независимо и в съответствие с принципите за надеждно банково управление, без да се влияе от някакви други съображения. В случай че има вероятност влиянието на лица, които притежават пряко или непряко квалифицирано участие в кредитната институция, да бъде във вреда на надеждното и предпазливо управление на институцията, компетентните власти трябва да предприемат съответните мерки за прекратяване на това положение. По отношение на големите експозиции също е необходимо да се установят специфични стандарти за експозиции, поети от кредитната институция към собствената ѝ група. Не се прилагат такива стандарти, когато предприятието майка е финансов холдинг или кредитна институция или когато другите дъщерни предприятия са или кредитни, или финансови институции, или предприятия, които предлагат спомагателни услуги, при условие че всички тези предприятия са обхванати от консолидирания надзор върху кредитната институция.

(53) Кредитните институции следва да осигурят наличен вътрешен капитал, който, като се имат предвид рисковете, на които те са или могат да бъдат изложени, трябва да бъде адекватен по отношение на количеството, качеството и разпределението си. Съответно кредитните институции трябва да разполагат със стратегии и процеси за оценка и поддържане на адекватността на вътрешния им капитал.

(54) Задължение на компетентните власти е да се уверят, че кредитните институции са добре организирани и разполагат с адекватен собствен капитал, като се имат предвид рисковете, на които кредитните институции са или могат да бъдат изложени.

(55) За да може вътрешният банков пазар да функционира ефективно, Комитетът на европейските институции за банков надзор трябва да допринася за последователното прилагане на настоящата директива и за унифицирането на надзорните практики в цялата Общност и трябва да докладва на годишна база на институциите на Общността относно постигнатия напредък.

(56) Поради същата причина и за да се гарантира, че кредитните институции в Общността, които осъществяват дейност в няколко държави-членки, не са непропорционално обременени в резултат на постоянните задължения на компетентните власти на отделните държави-членки за лицензиране и надзор, от съществено значение е да се засили значително сътрудничеството между компетентните власти. В този контекст следва да се засили ролята на институцията, която извършва консолидирания надзор. Комитетът на европейските институции за банков надзор трябва да поддържа и засилва това сътрудничество.

(57) Надзорът на кредитните институции на консолидирана основа има за цел, по-конкретно, защитата на интересите на вложителите на кредитните институции и осигурява стабилността на финансовата система.

(58) С оглед ефективността консолидираният надзор следва да се прилага над всички банкови групи, включително и над тези, чиито предприятия майки не са кредитни институции. Компетентните власти следва да разполагат с необходимите правни инструменти, за да могат да упражняват такъв надзор.

(59) Компетентните власти следва да имат възможност да оценяват финансовото състояние на кредитната институция в случаите, когато има групи с разнородни дейности, при които предприятията майки упражняват контрол най-малко над една дъщерна кредитна институция. За изпълнение на своите функции компетентните власти следва да разполагат поне със средства за получаване на необходимата информация от всички предприятия в групата. Необходима е координация между органите, които са натоварени с надзора над отделните финансови сектори, в случаите, когато групите от предприятия се занимават с редица финансови дейности. С оглед на последваща координация, държавите-членки трябва да имат възможност да заложат подходящи методи на консолидация за постигане на целите на настоящата директива.

(60) Държавите-членки трябва да могат да откажат да издадат или да могат да отнемат банковата лицензия, когато преценят, че структурата на групата не е подходяща за извършването на банкови дейности, по-специално, когато не е възможно да упражняват ефективен надзор над такива структури. В този случай компетентните власти трябва да разполагат с необходимите правомощия, с цел да се постигне надеждно и благоразумно управление на кредитните институции.

(61) За да може вътрешният банков пазар да функционира все по-ефективно, а на гражданите на Общността да се предлагат адекватни степени на прозрачност, е необходимо компетентните власти да оповестяват публично и по начин, който позволява съдържателно сравнение, начина, по който се изпълнява настоящата директива.

(62) За да се засили пазарната дисциплина и да се стимулират кредитните институции да подобряват пазарната си стратегия, контрола на риска и организацията на вътрешното управление, следва да бъде уредено нормативно публичното оповестяване на информация от страна на кредитните институции.

(63) Разглеждането на проблемите, които възникват във връзка с въпроси, попадащи в приложното поле на настоящата директива, както и на други директиви за дейността на кредитните институции, налага компетентните власти и Комисията да си сътрудничат, в частност, когато това е насочено към подобряване на координацията.

(64) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията [11].

(65) В резолюцията си от 5 февруари 2002 г. относно прилагането на законодателството за финансовите услуги [12] Парламентът поиска той и Съветът да имат еднаква роля при надзора върху начина, по който Комисията упражнява изпълнителната си функция като отражение на законодателните правомощия на Парламента по член 251 от Договора. В официалната декларация, направена пред Парламента в същия ден от нейния председател, Комисията подкрепи това искане. На 11 декември 2002 г. Комисията предложи изменения на Решение 1999/468/ЕО и след това представи изменено предложение на 22 април 2004 г. Парламентът не счита, че това предложение запазва неговите законодателни прерогативи. По мнението на Парламента, той и Съветът трябва да имат възможността да оценяват предоставянето на Комисията на изпълнителни правомощия в рамките на определения период. Ето защо е подходящо да се ограничи периодът, по време на който Комисията може да приема мерки за прилагане.

(66) На Парламента трябва да бъде даден период от три месеца от първото представяне на проектоизмененията и мерките за прилагане, за да има възможност да ги проучи и да даде становището си. При неотложни и надлежно обосновани случаи обаче трябва да е възможно този период да се скъси. Ако в рамките на този период бъде взето решение от Парламента, Комисията трябва да преразгледа проектоизмененията или мерките.

(67) За да се избегнат смущения на пазарите и да се осигури непрекъснатост на всички нива на собствения капитал, би било подходящо да се предвидят конкретни преходни мерки.

(68) С оглед чувствителността на нормите, свързани с минималните капиталови изисквания, към риска, е желателно да се следи дали те оказват съществено въздействие върху икономическия цикъл. Комисията, отчитайки приноса на Европейската централна банка, следва да докладва тези аспекти на Европейския парламент и на Съвета.

(69) Необходимата организация за надзора върху ликвидните рискове също следва да се хармонизира.

(70) В настоящата директива се зачитат основните права и се съблюдават принципите, приети по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз като общи принципи на правото на Общността.

(71) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до онези разпоредби, които представляват съществена промяна в сравнение с предишните директиви. Задължението за транспониране на неизменените разпоредби произтича от предишните директиви.

(72) Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XIII, част Б.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ДЯЛ II ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ПРЕДПРИЕМАНЕ И УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ

ДЯЛ III РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СВОБОДАТА НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Раздел 1 Кредитни институции

Раздел 2 Финансови институции

Раздел 3 Упражняване на правото на установяване

Раздел 4 Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

Раздел 5 Правомощия на компетентните власти на приемащата държава-членка

ДЯЛ IV ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Раздел 1 Нотификация във връзка с предприятия на трети страни и условия за достъп до пазарите на тези страни

Раздел 2 Сътрудничество с компетентните власти на трети страни относно консолидирания надзор

ДЯЛ V ПРИНЦИПИ И ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР И ОПОВЕСТЯВАНЕ

ГЛАВА I ПРИНЦИПИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР

Раздел 1 Компетенции на приемащата държава-членка и на държавата-членка по седалище

Раздел 2 Обмен на информация и опазване на професионалната тайна

Раздел 3 Задължение на лицата, отговарящи за правния контрол на годишните и консолидираните отчети

Раздел 4 Правомощия за налагане на санкции и право да се сезират съдилищата

ГЛАВА 2 ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР

Раздел 1 Собствен капитал

Раздел 2 Разпоредби за рисковете

Подраздел 1 Степен на прилагане

Подраздел 2 Изчисляване на изискванията

Подраздел 3 Минимален размер на собствения капитал

Раздел 3 Минимални изисквания за собствен капитал за кредитен риск

Подраздел 1 Стандартизиран подход

Подраздел 2 Вътрешнорейтингов подход

Подраздел 3 Редуциране на кредитния риск

Подраздел 4 Секюритизация

Раздел 4 Минимални изисквания за собствен капитал за операционен риск

Раздел 5 Големи експозиции

Раздел 6 Квалифицирани вложения извън финансовия сектор

ГЛАВА 3 ПРОЦЕС НА ОЦЕНКА НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

ГЛАВА 4 НАДЗОР И ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ВЛАСТИ

Раздел 1 Надзор

Раздел 2 Оповестяване на информация от компетентните власти

ГЛАВА 5 ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

ДЯЛ VI ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ

ДЯЛ VII ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1 ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 2 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ПРИЛОЖЕНИЕ I СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ II КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ПОЗИЦИИ

ПРИЛОЖЕНИЕ III ТРЕТИРАНЕ НА КРЕДИТЕН РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА ПО ДЕРИВАТНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ, СДЕЛКИ С ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ (РЕПО СДЕЛКИ), СДЕЛКИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ/ПОЛУЧАВАНЕ В ЗАЕМ НА ЦЕННИ КНИЖА ИЛИ СТОКИ, ТРАНЗАКЦИИ С УДЪЛЖЕН СЕТЪЛМЕНТ И МАРЖИН ЗАЕМНИ СДЕЛКИ

Част 1 Определения

Част 2 Избор на метод

Част 3 Метод на пазарната оценка

Част 4 Метод на "оригиналната експозиция"

Част 5 Стандартизиран метод

Част 6 Метод на вътрешните модели

Част 7 Договорно нетиране

ПРИЛОЖЕНИЕ IV ВИДОВЕ ДЕРИВАТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ V ТЕХНИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И ТРЕТИРАНЕ НА РИСКОВЕТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ VI СТАНДАРТИЗИРАН ПОДХОД

Част 1 Рискови тегла

Част 2 Признаване на агенциите за външна кредитна оценка (АВКО) и отнасяне на кредитните им оценки

Част 3 Използване на кредитните оценки на АВКО за определяне на рисковите тегла

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ВЪТРЕШНОРЕЙТИНГОВ ПОДХОД

Част 1 Рисково претеглени експозиции и размер на очакваните загуби

Част 2 Вероятност за неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD) и падеж

Част 3 Стойност на експозицията

Част 4 Минимални изисквания за вътрешнорейтинговия подход (IRB)

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII РЕДУЦИРАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК

Част 1 Приемливост

Част 2 Минимални изисквания

Част 3 Изчисляване на ефектите от редуцирането на кредитния риск

Част 4 Падежни несъответствия

Част 5 Съчетаване на редуцирането на кредитния риск по стандартизирания подход

Част 6 Техники за съвкупно редуциране на кредитния риск (CRM)

ПРИЛОЖЕНИЕ IX СЕКЮРИТИЗАЦИЯ

Част 1 Определения за целите на приложение IX

Част 2 Минимални изисквания за признаване на прехвърляне на значим кредитен риск и изчисляване на рисково претеглени експозиции и на очакваната загуба за секюритизирани експозиции

Част 3 Външни кредитни оценки

Част 4 Изчисление

ПРИЛОЖЕНИЕ Х ОПЕРАЦИОНЕН РИСК

Част 1 Метод на базисния индикатор

Част 2 Стандартизиран подход

Част 3 Усъвършенствани подходи за измерване

Част 4 Използване на съчетание от различни подходи

Част 5 Класификация на видовете събития, водещи до загуба

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI ТЕХНИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ЗА ПРЕГЛЕД И ОЦЕНКА ОТ СТРАНА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ВЛАСТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII ТЕХНИЧЕСКИ КРИТЕРИИ ОТНОСНО ОПОВЕСТЯВАНЕТО

Част 1 Общикритерии

Част 2 Общиизисквания

Част 3 Изискваниязаприемливостзаизползванетонаконкретниинструментиилиметодики

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII ЧастА ОТМЕНЕНИ ДИРЕКТИВИ С ПОСЛЕДВАЩИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ (посочени в член 158)

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIII ЧастБ СРОКОВЕ НА ПРИЛАГАНЕ (посочени в член 158)

ПРИЛОЖЕНИЕ ХIV ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

1. Настоящата директива установява правилата, свързани с предприемането и осъществяването на дейност като кредитна институция и нейния разумен надзор.

2. Член 39 и дял V, глава 4, раздел 1 се прилагат и за финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност, чиито главни управления са в Общността.

3. Институциите, които са постоянно изключени от приложното поле на член 2, с изключение на централните банки на държавите-членки, се третират като финансови институции по смисъла на член 39 и дял 5, глава 4, раздел 1.

Член 2

Настоящата директива не се прилага за следните институции:

- централните банки на държавите-членки,

- пощенските институции за джиросване,

- в Белгия: Institut de Réescompte et de Garantie/Herdiscontering- en Waarborginstituut,

- в Дания: Dansk Eksportfinansieringsfond, Danmarks Skibskreditfond и Dansk Landbrugs Realkreditfond и KommuneKredit,

- в Германия: Kreditanstalt für Wiederaufbau — институциите, които съгласно Wohnungsgemeinnützigkeitsgesetz са признати като органи на държавната жилищна политика и не извършват основни банкови операции, както и институциите, които по силата на този закон са признати като жилищноспестовни институции с идеална цел,

- в Гърция: Ταμειο Παρακαταθηκών και Δανείων (Tamio Parakatathikon kai Danion),

- в Испания: Instituto de Crédito Oficial,

- във Франция: Caisse des dépôts et consignations,

- в Ирландия: кредитните съюзи и взаимоспомагателните каси,

- в Италия: Cassa depositi e prestiti,

- в Латвия: krājaizdevu sabiedrības, предприятия, които са признати съгласно krājaizdevu sabiedrību likums като търговски предприятия, предоставящи финансови услуги единствено на своите членове,

- в Литва: kredito unijos, различни от Centrinė kredito unija,

- в Унгария: Magyar Fejlesztési Bank Rt. и Magyar Export-Import Bank Rt.,

- в Нидерландия: Nederlandse Investeringsbank voor Ontwikkelingslanden NV, NV Noordelijke Ontwikkelingsmaatschappij, NV Industriebank Limburgs Instituut voor Ontwikkeling en Financiering и Overijsselse Ontwikkelingsmaatschappij NV,

- в Австрия: предприятията, които са признати като жилищноспестовни дружества с обществена цел, и Österreichische Kontrollbank AG,

- в Полша: Spółdzielcze Kasy Oszczędnościowo — Kreditowe и Bank Gospodarstwa Krajowego,

- в Португалия: Caixas Económicas, съществували към 1 януари 1986 г., с изключение на регистрираните като дружества с ограничена отговорност и на Caixa Económica Montepio Geral,

- във Финландия: Teollisen yhteistyön rahasto Oy/Fonden för industriellt samarbete AВ и Finnvera Oyj/Finnvera Abр,

- в Швеция: Svenska Skeppshypotekskassan,

- във Великобритания: National Savings Bank, Commonwealth Development Finance Company Ltd, Agricultural Mortgage Corporation Ltd, Scottish Agricultural Securities Corporation Ltd, Crown Agents for overseas governments and administrations, credit unions и municipal banks.

Член 3

1. Една или повече кредитни институции, разположени в една и съща държава-членка, които към 15 декември 1977 г. са постоянни филиали на централен орган, който извършва надзор над тях и е учреден в същата държава-членка, могат да бъдат освободени от изискванията по член 7 и член 11, параграф 1, при условие че не по-късно от 15 декември 1979 г. в националното законодателство е предвидено, че:

а) ангажиментите на централния орган и на институциите филиали са общи и отделни задължения или ангажиментите на филиалите са напълно гарантирани от централния орган;

б) платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички институции филиали като цяло се наблюдават въз основа на консолидирани отчети; и

в) ръководството на централния орган има право да дава инструкции на ръководствата на институциите филиали.

Кредитните институции, опериращи в национален мащаб, които след 15 декември 1977 г. са били постоянни филиали на централен орган по смисъла на първа алинея, могат да се възползват от посочените в него условия, ако представляват нормални разклонения на мрежата на този централен орган.

В случаите, когато кредитни институции, различни от учредените в отвоювани от морето територии или възникнали от разделянето или сливането на съществуващи институции, които зависят от или се отчитат пред централния орган, Комисията, съгласно процедурата, посочена в член 151, параграф 2, може да определи допълнителни правила за прилагането на втора алинея, включително да отмени освобождаването от изискванията, предвидени в първа алинея, когато прецени, че свързването с нови институции, възползващи се от режима, предвиден във втора алинея, би могло да има неблагоприятен ефект върху конкуренцията.

2. Кредитна институция, посочена в параграф 1, първа алинея, може да бъде освободена от спазването на разпоредбите на членове 9 и 10 и дял V, глава 2, раздели 2, 3, 4, 5 и 6, и глава 3, при условие че без да се ограничава прилагането на посочените разпоредби за централния орган, цялото образувание, съставено от централния орган и неговите институции филиали, подлежи на тези разпоредби на консолидирана основа.

В случай на освобождаване членове 16, 23, 24, 25, член 26, параграфи от 1 до 3 и членове от 28 до 37 следва да се прилагат за цялото образувание, състоящо се от централния орган и неговите институции филиали.

Член 4

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1. "кредитна институция" означава:

а) предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от населението и да отпуска кредити за своя собствена сметка; или

б) институция за електронни пари по смисъла на Директива 2000/46/ЕО [13];

2. "лиценз" означава всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от властите, по силата на който се дава право да се извършва дейност на кредитна институция;

3. "клон" означава стопанска единица, което представлява юридически зависима част на кредитната институция и извършва пряко всички или някои от операциите, влизащи в предмета на дейност на кредитните институции;

4. "компетентни власти" означава националните органи, които по силата на закон или наредба имат право да упражняват надзор над кредитните институции;

5. "финансова институция" означава предприятие, различно от кредитната институция, чиято основна дейност е да придобива вложения или да извършва една или повече от дейностите, посочени в точки от 2 до 12 от приложение I;

6. "институции" за целите на дял V, глава 2, раздели 2 и 3 означава институциите, определени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2006/49/ЕО;

7. "държава-членка по произход" означава държавата-членка, в която е издадено разрешение на кредитната институция в съответствие с членове от 6 до 9 и от 11 до 14;

8. "приемаща държава-членка" означава държавата-членка, в която кредитната институция има клон или в която кредитната институция предоставя услуги;

9. "контрол" означава взаимоотношението между предприятието майка и дъщерното образувание, определено в член 1 от Директива 83/349/ЕИО, или подобно взаимоотношение между физическо или юридическо лице и предприятие;

10. "дялово участие", за целите на член 57, букви о) и п), членове от 71 до 73 и дял V, глава 4, означава дялово участие по смисъла на член 17, първо изречение от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните отчети на някои видове дружества [14], или пряката и непряка собственост върху 20 или повече процента от правото на глас или от капитала на предприятието;

11. "квалифицирано дялово участие" означава прякото или непрякото дялово участие в предприятие, което представлява 10 или повече процента от капитала или от правото на глас или което позволява да се упражнява съществено влияние върху ръководството на предприятието;

12. "предприятие майка" означава:

а) предприятие майка, определено в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО; или

б) за целите на членове от 71 до 73, дял V, глава 2, раздел 5 и глава 4, предприятие майка по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, което по мнението на компетентните власти ефективно упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие;

13. "дъщерно предприятие" означава:

а) дъщерно предприятие, определено в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО; или

б) за целите на членове от 71 до 73, дял V, глава 2, раздел 5 и глава 4 дъщерно предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, върху което по мнението на компетентните власти предприятието майка упражнява ефективно доминиращо влияние.

Всички дъщерни предприятия на дъщерни предприятия също се разглеждат като дъщерни предприятия на предприятието, което е тяхното първостепенно предприятие майка.

14. "кредитна институция майка в държава-членка" означава кредитна институция, която има кредитна институция или финансова институция като дъщерно предприятие или която има участие в такава институция, и която сама по себе си не е дъщерно предпирятие на друга кредитна институция, получила разрешение в същата държава-членка, или на финансово холдингово дружество, учредено в същата държава-членка;

15. "финансово холдингово дружество майка в държава-членка" означава финансово холдингово дружество, което само по себе си не е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила разрешение в същата държава-членка, или на финансово холдингово дружество, учредено в същата държава-членка;

16. "кредитна институция майка в ЕС" означава кредитна институция майка в държава-членка, която не е дъщерно предприятие на друга кредитна институция, получила разрешение в която и да било държава-членка, или на финансово холдингово дружество, учредено в която и да било държава-членка;

17. "финансово холдингово дружество майка в ЕС" означава финансово холдингово дружество майка в държава-членка, което не е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила разрешение в която и да било държава-членка или на друго финансово холдингово дружество, създадено в която и да е държава-членка;

18. "образувания в публичния сектор" означава нетърговски административни органи, които отговарят пред централни правителства, регионални правителства или местни органи, или органи, които според компетентните власти имат същите отговорности, както регионалните и местните органи, или нетърговски предприятия, собственост на централни правителства, които са изрично гарантирани и могат да включват самоуправляващи се органи, установени по закон, които са под публичен надзор;

19. "финансов холдинг" означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно кредитни институции или финансови институции, като поне едно от тези дъщерни предприятия е кредитна институция и не е холдинг със смесена дейност по смисъла на член 2, параграф 15 от Директива 2002/87/ЕО [15];

20. "холдинг със смесена дейност" означава предприятие майка, различно от финансов холдинг или кредитна институция, или финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на член 2, параграф 15 от Директива 2002/87/ЕО, чиито дъщерни предприятия включват поне една кредитна институция;

21. "предприятие за спомагателни услуги" означава предприятие, чиято основна дейност включва притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на информация или друга подобна дейност, която е спомагателна за основната дейност на една или повече кредитни институции;

22. "операционен риск" означава риск от загуба, произтичащ от неадекватни или неуспешни вътрешни процеси, хора и системи, или от външни събития, включително юридически риск;

23. "централни банки" включва Европейската централна банка, освен ако не е указано друго;

24. "риск от разсейване" означава риск да се намали размерът на дадено вземане чрез отпускане на парични или непарични кредити на длъжника;

25. "вероятност за неизпълнение" (PD) означава вероятността даден контрагент да не изпълни задълженията си за период от една година;

26. "загуба" за целите на дял V, глава 2, раздел 3 означава икономическа загуба, включваща значителните сконтови ефекти и съществените преки и косвени разходи, свързани със събирането на вземанията по съответния инструмент;

27. "загуба при неизпълнение" (LGD) е съотношението между загубата по експозиция, дължаща се на неизпълнение от страна на контрагент към текущия размер по време на неизпълнението;

28. "конверсионен коефициент" е съотношението на неусвоения към настоящия момент размер на ангажимент, който ще бъде усвоен и непогасен при неизпълнение, към неусвоения към настоящия момент размер на ангажимента, като степента на ангажимента се определя от обявения лимит, освен ако необявеният лимит е по-висок;

29. "очаквана загуба (ЕL)" за целите на дял V, глава 2, раздел 3 означава съотношението между сумата, която се очаква да бъде изгубена от дадена експозиция при потенциално неизпълнение от страна на контрагент или разсейване за период от една година, към сумата, непогасена по време на неизпълнението;

30. "редуциране на кредитния риск" е техника, използвана от кредитна институция за редуциране на кредитния риск, свързан с експозиция или експозиции, които кредитната институция продължава да държи;

31. "обезпечена кредитна защита" е техника за редуциране на кредитния риск, при която редуцирането на кредитния риск на експозиция на дадена кредитна институция произтича от правото на кредитната институция — в случай на неизпълнение от страна на контрагента или при настъпване на други, изрично указани кредитни събития, отнасящи се до контрагента — да ликвидира или да получи трансфер, или да придобие, или да задържи определени активи или суми, или да намали размера на експозицията към, или да я замени с размера на разликата между размера на експозицията и размера на даден иск към кредитната институция;

32. "кредитна защита с гаранции" е техника за редуциране на кредитния риск, при която редуцирането на кредитния риск от експозицията на дадена кредитна институция произтича от поемането на задължение от трета страна да изплати дадена сума в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя или при настъпване на други, изрично указани събития;

33. "репо сделка" означава сделка по силата на споразумение, съответстващо на определението за "репо споразумение" или "обратно репо споразумение", дефинирано в член 3, параграф 1, буква м) от Директива 2006/49/ЕО;

34. "сделка за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки" означава всяка сделка, съответстваща на определението за "предоставяне в заем на ценни книжа или стоки" или "получаване в заем на ценни книжа или стоки", дефинирано в член 3, параграф 1, буква м) от Директива 2006/49/ЕО;

35. "подобен на паричен инструмент" означава удостоверение за депозит или друг подобен инструмент, издаден от отпускащата заем кредитна институция;

36. "секюритизация" означава транзакция или схема, при която кредитният риск, свързан с дадена експозиция или група експозиции, се разделя на траншове със следните характеристики:

а) плащанията по транзакцията или схемата зависят от финансовия резултат на експозицията или групата експозиции; и

б) подчинеността на траншовете определя разпределението на загубите през продължаващия срок на валидност на транзакцията или схемата;

37. "традиционна секюритизация" означава секюритизация, включваща икономическо прехвърляне на експозициите, които се секюритизират, към секюритизиращо дружество със специална цел, което емитира ценни книжа. Това следва да се постигне чрез прехвърляне на собствеността върху секюритизираните експозиции от кредитната институция инициатор или чрез синдикиране. Емитираните ценни книжа не представляват платежни задължения на кредитната институция инициатор;

38. "синтетична секюритизация" означава секюритизация, при която разделянето на траншовете се постига чрез използване на кредитни деривати или гаранции и групата експозиции не се изважда от балансовия отчет на кредитната институция инициатор;

39. "транш" означава договорно определен сегмент от кредитния риск, свързан с една или няколко експозиции, като дадена позиция в сегмента води до риск от кредитна загуба, който е по-голям или по-малък от този за позиция със същия размер във всеки друг такъв сегмент, без да се зачита кредитната защита, пряко предоставена от трети страни на държателите на позициите в сегмента или в другите сегменти;

40. "секюритизационна позиция" означава експозиция към секюритизация;

41. "инициатор" е кое да е:

а) образувание, което само или чрез свързани с него образувания пряко или косвено е участвало в първоначалното споразумение, по силата на което са възникнали задълженията или потенциалните задължения на длъжника или на потенциалния длъжник, от които произтича експозицията, обект на секюритизация; или

б) образувание, което изкупува експозиции на трета страна и ги включва в балансовия си отчет, след което ги секюритизира;

42. "спонсор" означава кредитна институция, различна от кредитната институция инициатор, която създава и управлява програма за търговски ценни книжа, обезпечени, покрити с активи или друга схема за секюритизация, при която се изкупуват експозиции от трети образувания;

43. "кредитно подобрение" означава договорно споразумение, по силата на което кредитното качество на дадена позиция при секюритизация се подобрява в сравнение с това, което би било, ако не беше осъществено подобрение, включително подобрението, осигурено чрез подчинени траншове в секюритизационната схема и други видове кредитна защита;

44. "секюритизационно дружество със специална цел (SSPE)" означава предприятие попечител или друго лице, различно от кредитна институция, създадено за провеждане на секюритизация или секюритизации, чиито дейности са ограничени до такива, които са подходящи за постигане на целта, чиято структура е предназначена да изолира задълженията на секюритизационното дружество със специална цел (SSPE) от тези на кредитната институция инициатор, и в което притежателите на права имат право да залагат или да разменят тези активи без ограничение;

45. "група от свързани клиенти" означава:

а) две или повече физически или юридически лица, които, освен ако не е доказано обратното, представляват общ риск, защото едно от тях (пряко или непряко) има контрол върху другото или другите; или

б) две или повече физически или юридически лица, между които няма взаимоотношение на контрол, както е посочено в буква а), но които трябва да се разглеждат като представляващи един общ риск, тъй като са взаимосвързани по такъв начин, че ако едно от тях има финансови проблеми, другото или всички останали лица вероятно ще имат затруднения при погасяването на задълженията си;

46. "тесни връзки" означава ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини:

a) дялово участие под формата на собственост, пряко или въз основа на контрол, върху 20 или повече процента от правото на глас или от капитала на предприятието;

б) контрол; или

в) налице е ситуация, при която двете или всичките физически или юридически лица са постоянно свързани с едно и също трето лице чрез взаимоотношения на контрол;

47. "признати борси" са борсите, които са признати от компетентните власти и които изпълняват следните условия:

а) функционират редовно;

б) имат правила, които са издадени или са одобрени от съответните органи в страната по седалище на борсата и които определят условията за дейност на борсата, условията за достъп до борсата, както и условията, които трябва да бъдат удовлетворени от даден финансов договор, преди ефективно той да може да се търгува на борсата; и

в) имат клирингов механизъм, който предвижда договорите, посочени в приложение IV, да подлежат на ежедневни маржин изисквания, които според компетентните власти осигуряват подходяща защита.

Член 5

Държавите-членки забраняват на лица или институции, които не са кредитни институции, да извършват дейност по приемането на депозити или на други възстановими средства от населението.

Първи параграф не се прилага за приемането на депозити или на други средства, възстановими от държава-членка или от нейни регионални или местни органи, или от международни публични органи, чиито членове са една или повече държави-членки, или в случаите, които са изрично установени в националното законодателство или в законодателството на Общността, при условие че тези дейности подлежат на регулиране и контрол с цел защита на вложителите и инвеститорите и са приложими за тези случаи.

ДЯЛ II

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ПРЕДПРИЕМАНЕ И УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ НА КРЕДИТНА ИНСТИТУЦИЯ

Член 6

Държавите-членки изискват от кредитните институции да получат лиценз, преди да започнат своята дейност. Те определят изискванията за този лиценз, без да засягат разпоредбите на членове от 7 до 12 и ги съобщават на Комисията.

Член 7

Държавите-членки следва да изискват заявленията за лиценз да бъдат придружени от план на дейността, в който също така ще бъдат отбелязани видовете дейност и структурната организация на кредитната институция.

Член 8

Държавите-членки не могат да изискват заявленията за лицензиране да бъдат проучвани въз основа на икономическите нужди на пазара.

Член 9

1. Без да се засягат другите общи условия, предвидени от националното законодателство, компетентните власти не издават лиценз, когато кредитната институция не притежава отделен собствен капитал или в случаите, когато началният капитал е по-малък от 5 милиона EUR.

"Начален капитал" включва капитала и резервите, посочени в член 57, букви а) и б).

Държавите-членки могат да решат, че кредитните институции, които не отговарят на изискването за отделен собствен капитал и са съществували към 15 декември 1979 г., могат да продължат да извършват дейността си. Те могат да освободят такива кредитни институции от спазване на изискването, посочено в член 11, параграф 1, първа алинея.

2. Държавите-членки могат да издадат лиценз на отделни категории кредитни институции, чийто начален капитал е под предвидения в параграф 1, при следните условия:

a) началният капитал не може да бъде под 1 милион EUR;

б) съответните държави-членки трябва да нотифицират Комисията за причините да използват тази възможност; и

в) към наименованието на всяка кредитна институция, която няма предвидения в параграф 1 минимален капитал, се добавя съответната забележка в списъка, посочен в член 14.

Член 10

1. Собственият капитал на кредитната институция не може да спада под размера на началния капитал, изискван съгласно член 9 по време на нейното лицензиране.

2. Държавите-членки могат да решат да продължи дейността на кредитните институции, съществували към 1 януари 1993 г., чийто собствен капитал не достига нивата, предвидени за начален капитал в член 9. В този случай техният собствен капитал не може да спада под най-високото ниво, достигнато след 22 декември 1989 г.

3. Ако контролът върху кредитната институция, която попада в категорията, посочена в параграф 2, бъде поет от физическо или юридическо лице, различно от лицето, контролирало кредитната институция преди това, нейният собствен капитал трябва да достигне поне нивото за начален капитал, предвидено в член 9.

4. При някои особени обстоятелства и със съгласието на компетентните власти, когато има сливане на две или повече кредитни институции, които попадат в категорията, посочена в параграф 2, собственият капитал на кредитната институция, в резултат от сливането, не може да спада под общия собствен капитал на слетите кредитни институции по време на сливането, докато не се достигнат съответните нива по член 9.

5. Ако в случаите, посочени в параграфи 1, 2 и 4, следва да се намали собственият капитал, компетентните власти могат, когато обстоятелствата дават основание за това, да определят срок, в който кредитната институция да нормализира състоянието си или да прекрати дейността си.

Член 11

1. Компетентните власти издават лиценз на кредитната институция само когато има поне две лица, които ефективно управляват нейната дейност.

Те не издават лиценз, ако тези лица нямат достатъчно добра репутация или достатъчен опит, за да изпълняват тези задължения.

2. Всяка държава-членка изисква:

а) кредитната институция, която е юридическо лице и има седалище според устройствения акт по националното право, да има главно управление в същата държава-членка, където е нейното седалище според устройствения акт;

б) останалите кредитни институции да имат главно управление в държавата-членка, която е издала разрешението и в която практически извършват своята дейност.

Член 12

1. Компетентните власти не издават лиценз за извършване на дейност като кредитна институция преди да бъдат информирани за самоличността на акционерите или членовете, независимо от това дали са преки или непреки физически или юридически лица, които имат квалифицирани дялови участия, както и за размерите на тези дялови участия.

За определяне на квалифицираното дялово участие по смисъла на настоящия член се взема предвид правото на глас, посочено в член 92 от Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 г. относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване [16].

2. Компетентните власти не издават лиценз, ако след като вземат предвид необходимостта за осигуряване на стабилно и разумно управление на кредитната институция, те не са удовлетворени от пригодността на акционерите или членовете.

3. Когато съществуват тесни връзки между кредитната институция и други физически или юридически лица, компетентните власти издават разрешение само при условие че тези връзки не създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции.

Компетентните власти не издават лиценз също и ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета страна, регулиращи едно или повече физически или юридически лица, с които кредитната институция има тесни връзки, или трудностите при прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби им създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции.

Компетентните власти изискват от кредитните институции да им представят необходимата информация, за да следят непрекъснато за спазването на условията, посочени в настоящия параграф.

Член 13

В случай на отказ за издаване на лиценз трябва да се посочат причините и кандидатът да бъде нотифициран за тях в срок от шест месеца от получаването на заявлението или ако последното е непълно, в срок от шест месеца от датата, на която кандидатът е изпратил информацията, необходима за вземане на решение. Във всички случаи решението се взема в срок от 12 месеца от получаването на заявлението.

Член 14

За всяко издадено разрешение се нотифицира Комисията.

Името на всяка кредитна институция, на която е било издадено разрешение, се включва в списък. Комисията публикува този списък в Официален вестник на Европейския съюз и го актуализира редовно.

Член 15

1. Преди издаване на лиценз на кредитна институция компетентните власти трябва да провеждат предварителни консултации с компетентните власти на другите държави-членки в следните случаи:

а) съответната кредитна институция е дъщерно предприятие на кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка;

б) съответната кредитна институция е дъщерно предприятие на предприятие майка на кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка;

в) съответната кредитна институция е контролирана от същите лица, независимо дали са физически или юридически, които контролират кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка.

2. Преди издаване на лиценз за кредитна институция компетентните власти следва да се консултират с компетентните власти на съответните държави-членки, отговорни за надзора на застрахователните предприятия или инвестиционни посредници, в следните случаи:

а) съответната кредитна институция е дъщерно предприятие на застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, получил разрешение в Общността;

б) съответната кредитна институция е дъщерно предприятие на предприятието майка на застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, получил разрешение в Общността; или

в) съответната кредитна институция е контролирана от същото лице, независимо дали физическо или юридическо, което контролира застрахователното предприятие или инвестиционния посредник, получил разрешение в Общността.

3. Съответните компетентни власти, посочени в параграфи 1 и 2, следва по-специално да се консултират помежду си, когато оценяват дали акционерите са подходящи и когато преценяват репутацията и опита на ръководните лица, включени в управлението на друго предприятие от същата група. Те следва да си разменят всякаква информация, свързана с това, дали акционерите са подходящи, и относно репутацията и опита на ръководните лица, която има отношение към издаването на лиценз, а така също и за постоянна оценка за съблюдаването на текущите изисквания.

Член 16

Приемащите държави-членки не могат да изискват лиценз или наличие на капитал за клоновете на кредитни институции, лицензирани в други държави-членки. Учредяването и надзорът върху тези клонове се извършва в съответствие с членове 22, 25, член 26, параграфи от 1 до 3, членове от 29 до 37 и член 40.

Член 17

1. Компетентните власти могат да отнемат лиценза, издаден на кредитна институция, само когато тази институция:

a) не използва лиценза в продължение на 12 месеца, изрично се откаже от него или е престанала да извършва дейност в продължение на повече от шест месеца, ако съответната държава-членка не е включила разпоредба за срок на давност на разрешението в такива случаи;

б) е получила лиценза въз основа на неверни данни или чрез други непозволени средства;

в) не отговаря вече на условията, при които е издаден лицензът;

г) не притежава вече достатъчно собствен капитал или не може да се счита, че ще продължи да погасява задълженията си към кредиторите и по-конкретно не осигурява достатъчна степен на сигурност за поверените ѝ активи; или

д) попада в един от останалите случаи, при които националното законодателство предвижда отнемане на лиценз.

2. Всяко отнемане на лиценз трябва да е мотивирано и съобщено на засегнатите лица. За отнемането се нотифицира Комисията.

Член 18

За целите на упражняване на своята дейност кредитните институции могат, независимо от разпоредбите в държавата-членка за използване на думите "банка", "спестовна банка" или други банкови наименования, да използват на територията на цялата Общност същото наименование, което използват в държавата-членка, където се намира седалището им. В случай на вероятност от объркване приемащата държава-членка може за по-голяма яснота да изисква това наименование да бъде придружено от някои обяснителни подробности.

Член 19

1. Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което предлага да придобие пряко или непряко квалифицирано дялово участие в кредитна институция, най-напред да информира компетентните власти за неговия размер. Лицето трябва също така да уведоми компетентните власти, ако предлага да увеличи квалифицираното си дялово участие по такъв начин, че правото му на глас или придобитият от него капитал да достигне или да надхвърли 20 на сто, 33 на сто или 50 на сто, или в случай че кредитната институция стане негово дъщерно предприятие.

При спазване на разпоредбите на параграф 2 компетентните власти могат да възразят срещу такъв план в срок от три месеца от датата на известието, предвидено по първа и втора алинея, ако с оглед необходимостта да се гарантира стабилно и разумно управление на кредитната институция те не са удовлетворени от пригодността на съответното лице. Ако не възразят срещу плана, те могат да определят максимален срок за неговото изпълнение.

2. Ако лицето, предлагащо да придобие дяловите участия, посочени в параграф 1, е кредитна институция, застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, получил разрешение в друга държава-членка, или предприятие майка на кредитна институция, застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, лицензирани в друга държава-членка, или физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, лицензирани в друга държава-членка, и ако в резултат на това придобиване кредитната институция, в която купувачът предлага да притежава дялово участие, стане дъщерно предприятие или подлежи на контрол от страна на купувача, оценката на придобиването подлежи на предварителните консултации, предвидени в член 15.

Член 20

Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което предлага да продаде пряко или непряко квалифицирано дялово участие в кредитна институция, най-напред да информира компетентните власти за неговия размер. Лицето трябва да уведоми компетентните власти и когато възнамерява да намали квалифицираното си дялово участие по такъв начин, че правото му на глас или придобитият от него капитал да спадне под 20 на сто, 33 на сто или 50 на сто, или в случай че кредитната институция престане да бъде негово дъщерно предприятие.

Член 21

1. Кредитните институции, когато узнаят за придобиването или за продажбата на дялови участия от капитала им, в резултат на което дяловите участия надхвърлят или спаднат под един от праговете, посочени в член 19, параграф 1 и член 20, информират компетентните власти за тези придобивания или продажби.

Освен това те информират компетентните власти поне веднъж годишно за имената на акционерите и на членовете, които притежават квалифицирани дялови участия, и за размерите на тези дялови участия, както е показано, например, въз основа на информацията от годишните общи събрания на акционерите и членовете, или вследствие спазването на правилата за фирмите, регистрирани на фондовите борси.

2. Държавите-членки изискват от компетентните власти да предприемат съответните мерки в случаите, когато влиянието на лицата, посочени в член 19, параграф 1, може да е в ущърб на разумното и стабилно управление на институцията, с оглед да се сложи край на създалото се положение. Мерките могат да включват съдебни забрани, санкции срещу ръководните лица и управителите или прекратяване на упражняването на право на глас, произтичащо от акциите, които въпросните акционери или членове притежават.

Подобни мерки се прилагат към физическите или юридическите лица, които не изпълняват задължението да предоставят предварителна информация съгласно член 19, параграф 1.

Ако въпреки възражението на компетентните власти бъде придобито дялово участие, държавите-членки, независимо от всякакви други санкции, които могат да се приемат, следва да предвидят или прекратяване на упражняването на съответното право на глас, или обявяване за невалидни на подадените гласове, или да предвидят възможност за тяхното анулиране.

3. При определяне на квалифицираното дялово участие и другите нива на дялово участие, посочени в настоящия член, се вземат предвид правата на глас, посочени в член 92 от Директива 2001/34/ЕО.

Член 22

1. Компетентните власти на държавата-членка по произход следва да изискват всяка кредитна институция да разполага с надеждни управленски правила и мерки, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите, ефективни процеси за определяне, управление, наблюдение и отчитане на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена, и адекватни механизми за вътрешен контрол, включващи надеждни административни и счетоводни процедури.

2. Правилата и мерките, процесите и механизмите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат всеобхватни и да бъдат пропорционални на характера, мащаба и сложността на дейността на кредитната институция. Следва да се вземат предвид техническите критерии, предвидени в приложение V.

ДЯЛ III

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СВОБОДАТА НА УСТАНОВЯВАНЕ И СВОБОДНОТО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Раздел 1

Кредитни институции

Член 23

Държавите-членки предвиждат, че изброените в приложение I дейности могат да се извършват на тяхна територия в съответствие с член 25, член 26, параграфи от 1 до 3, член 28, параграфи 1 и 2 и членове от 29 до 37 или чрез учредяване на клон, или чрез предоставяне на услуги от всяка кредитна институция, която е получила разрешение и е обект на надзор от компетентните власти на друга държава-членка, при условие че тези дейности са включени в разрешението.

Раздел 2

Финансови институции

Член 24

1. Държавите-членки предвиждат, че дейностите, изброени в приложение I, могат да се извършват на тяхна територия в съответствие с член 25, член 26, параграфи от 1 до 3, член 28, параграфи 1 и 2 и членове от 29 до 37 или чрез учредяване на клон, или чрез предоставяне на услуги от всяка финансова институция от друга държава-членка, независимо от това дали тя е дъщерно предприятие на кредитна институция или е дъщерно предприятие, съвместно притежавано от две или повече кредитни институции, чийто учредителен акт или устав разрешават да се извършват тези дейности и които отговарят на всяко едно от следните условия:

а) предприятието майка или предприятията майки трябва да са получили лиценз за кредитни институции в държавата-членка, под чието законодателство попада финансовата институция;

б) посочените дейности действително трябва да се извършват на територията на същата държава-членка;

в) институцията майка или институциите майки трябва да притежават 90 на сто или повече от правата на глас, произтичащи от акциите от капитала на финансовата институция;

г) институцията майка или институциите майки трябва да удовлетворяват изискванията на компетентните власти относно разумното управление на финансовата институция и трябва да декларират, със съгласието на съответните компетентни власти на съответната държава-членка по произход, че солидарно и поотделно гарантират ангажиментите, поети от финансовата институция; и

д) финансовата институция и по-специално въпросните дейности трябва да са ефективно обхванати от консолидирания надзор на институцията майка или на всяка една от институциите майки в съответствие с дял V, глава 4, раздел 1, по-специално относно изчисляването на минималните изисквания за собствен капитал, предвидени в член 75 за контрола над големите експозиции и с цел ограничаване на дяловете, предвидени в членове от 120 до 122.

Спазването на тези условия следва да се потвърди от компетентните власти на държавата-членка по произход, която трябва да издаде на финансовата институция сертификат за спазване на условията, който трябва да е част от известието, посочено в членове 25 и 28.

Компетентните власти на държавата-членка по произход упражняват надзор над финансовата институция в съответствие с член 10, параграф 1, членове от 19 до 22, член 40, членове от 42 до 52 и член 54.

2. Ако финансова институция, както е посочено в параграф 1, първа алинея, престане да изпълнява някое от наложените условия, държавата-членка по седалище трябва да нотифицира компетентните власти на приемащата държава-членка, а дейностите, провеждани от тази финансова институция в приемащата държава-членка, следва да станат обект на законодателството на приемащата държава-членка.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis за дъщерните предприятия на финансовата институция, както е посочено в параграф 1, първа алинея.

Раздел 3

Упражняване на правото на установяване

Член 25

1. Кредитна институция, която желае да учреди клон на територията на друга държава-членка, нотифицира компетентните власти на държавата-членка по произход.

2. Държавите-членки изискват от всяка кредитна институция, която желае да учреди клон в друга държава-членка, при изпращането на нотификацията по параграф 1 да посочи следните данни:

a) държавата-членка, на чиято територия предвижда да учреди клон;

б) плана за дейността, който, inter alia, да посочва предвижданите видове дейност, както и организационната структура на клона;

в) адреса в приемащата държава-членка, откъдето могат да се получават документи; и

г) имената на лицата, които отговарят за управлението на клона.

3. Освен ако компетентните власти на държавата-членка по произход имат основание да се усъмнят доколко административната структура или финансовото състояние на кредитната институция съответства на планираните дейности, в срок от три месеца от получаване на данните, посочени в параграф 2, те изпращат тази информация на компетентните власти на приемащата държава-членка и нотифицират за това кредитната институция.

Компетентните власти на държавата-членка по произход съобщава размера на собствения капитал, както и сумата на капиталовите изисквания по член 75 на кредитната институция.

Чрез дерогация от втората алинея, в случая, описан в член 24, компетентните власти на държавата-членка по произход следва да съобщят размера на собствения капитал на финансовата институция и сумата на консолидирания собствен капитал и консолидираните капиталови изисквания съгласно член 75 на кредитната институция, която е предприятие майка.

4. Когато компетентните власти на държавата-членка по произход откажат да съобщят на компетентните власти на приемащата държава-членка данните, посочени в параграф 2, те посочват на съответната кредитна институция основанията за своя отказ в срок от три месеца от получаване на цялата информация.

Отказът или липсата на отговор дават право да се предяви съдебен иск в държавата-членка по произход.

Член 26

1. Преди клонът на кредитната институция да започне дейността си, компетентните власти на приемащата държава-членка в срок от два месеца от получаване на данните, посочени в член 25, се подготвят за надзора над кредитната институция в съответствие с раздел 5 и ако е необходимо, посочват условията, при които трябва да се извършва тази дейност в приемащата държава-членка в интерес на общото благо.

2. След получаване на съобщение от компетентните власти на приемащата държава-членка или след изтичане на срока по параграф 1, без да е получено съобщение от последните, клонът може да бъде учреден и да започне дейността си.

3. В случай на промяна на някое от обстоятелствата, съобщени съгласно член 25, параграф 2, букви б), в) или г), кредитната институция изпраща на компетентните власти на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка писмено известие за тази промяна поне един месец преди да настъпи промяната, с оглед да се даде възможност на компетентните власти на държавата-членка по произход да вземат решение съгласно член 25 и на компетентните власти на приемащата държава-членка да вземат решение за промяната съгласно параграф 1 от настоящия член.

4. Приема се, че спрямо клоновете, които са започнали дейността си в съответствие с действащите разпоредби в приемащите държави-членки към 1 януари 1993 г., е била прилагана процедурата, посочена в член 25 и параграфи 1 и 2 от настоящия член. Считано от 1 януари 1993 г. те попадат под действието на разпоредбите на параграф 3 от настоящия член и на членове 23 и 43, както и на раздели 2 и 5.

Член 27

Всякакъв брой стопански единици, развиващи дейност, установени в една и съща държава-членка от кредитна институция с главно управление в друга държава-членка, следва да се разглеждат като един клон.

Раздел 4

Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

Член 28

1. Всяка кредитна институция, която желае за първи път да упражни правото си на свободно предоставяне на услуги чрез извършването на дейности на територията на друга държава-членка, нотифицира компетентните власти на държавата-членка по произход за дейностите, които възнамерява да извършва по списъка в приложение I.

2. Компетентните власти на държавата-членка по произход в срок от един месец от получаване на известието, посочено в параграф 1, изпращат това известие на компетентните власти на приемащата държава-членка.

3. Настоящият член не засяга правата, придобити от кредитните институции, които са предоставяли услуги към 1 януари 1993 г.

Раздел 5

Правомощия на компетентните власти на приемащата държава-членка

Член 29

Приемащите държави-членки могат да изискват за целите на статистиката всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да представят периодични отчети за дейността си в приемащите държави-членки пред компетентните власти на тези приемащи държави-членки.

При изпълнение на задълженията, наложени им по силата на член 41, приемащите държави-членки могат да изискват от клоновете на кредитни институции от други държави-членки да представят същата информация, каквато изискват от националните кредитни институции за тази цел.

Член 30

1. Когато компетентните власти на приемащата държава-членка установят, че кредитната институция, която има клон или която предоставя услуги на нейна територия, не спазва приетите законови разпоредби в тази държава, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива относно правомощията на компетентните власти на приемащата държава-членка, същите органи изискват от кредитната институция да сложи край на тези нередности.

2. Ако съответната кредитна институция не предприеме необходимите стъпки, компетентните власти на приемащата държава-членка нотифицират за това компетентните власти на държавата-членка по произход.

Компетентните власти на държавата-членка по произход предприемат, при първа възможност, всички подходящи мерки, за да гарантират, че кредитната институция ще сложи край на тези нередности. Естеството на тези мерки се съобщава на компетентните власти на приемащата държава-членка.

3. Ако въпреки мерките, предприети от държавата-членка по произход или ако тези мерки се окажат неподходящи или са неприложими във въпросната държава-членка, кредитната институция продължава да нарушава правните норми, посочени в параграф 1, които са в сила в приемащата държава-членка, последната може, след като нотифицира компетентните власти на приемащата държава-членка, да предприеме подходящи мерки с оглед да предотврати или да санкционира продължаването на нередностите и ако е необходимо, да предотврати възможността тази кредитна институция да извършва нови сделки на нейна територия. Държавите-членки гарантират, че на тяхна територия е възможно да се връчват на кредитните институции юридическите документи, необходими за тези мерки.

Член 31

Разпоредбите на членове 29 и 30 не засягат правото на приемащите държави-членки да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират извършваните на тяхна територия нередности, които противоречат на правните норми, които те са приели в интерес на общото благо. Мерките включват също и предотвратяване на възможността кредитните институции нарушители да извършват нови сделки на тяхна територия.

Член 32

Всяка мярка, приета съгласно разпоредбите на член 30, параграфи 2 и 3 или член 31 за налагане на санкции или ограничения върху упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, трябва да е надлежно обоснована и съобщена на кредитната институция. Всяка такава мярка може да се обжалва в съдилищата на държавата-членка, чиито органи са я предприели.

Член 33

Преди да приложат процедурата, предвидена в член 30, компетентните власти на приемащата държава-членка могат, в неотложни случаи, да предприемат предпазни мерки, необходими за защита на интересите на вложителите, инвеститорите и на други лица, на които се предоставят услуги. Комисията и компетентните власти на останалите заинтересовани държави-членки трябва да бъдат нотифицирани за тези мерки при първа възможност.

Комисията, след консултации с компетентните власти на заинтересованите държави-членки, може да реши, че въпросната държава-членка трябва да измени или да отмени тези мерки.

Член 34

Приемащите държави-членки могат да упражняват правомощията, дадени им по силата на настоящата директива, като предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират нередностите, извършвани на тяхна територия. Мерките включват също и предотвратяване на възможността кредитните институции нарушители да извършват нови сделки на тяхна територия.

Член 35

В случай на отнемане на разрешение компетентните власти на приемащата държава-членка трябва да бъдат нотифицирани и да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят възможността съответната кредитна институция да започне нови сделки на нейна територия и за да защитят интересите на вложителите.

Член 36

Държавите-членки информират Комисията за броя и вида на случаите, в които е даден отказ съгласно член 25 и член 26, параграфи от 1 до 3, или за случаите, в които са предприети мерки в съответствие с член 30, параграф 3.

Член 37

Настоящият раздел не следва да възпрепятства кредитните институции със седалища в други държави-членки да рекламират услугите си посредством всички налични комуникационни средства в приемащата държава-членка, като спазват правилата за формата и съдържанието на тази рекламна дейност, приети в интерес на общото благо.

ДЯЛ IV

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Раздел 1

Нотифициране по отношение на предприятия в трети страни и условия за достъп до пазарите на тези страни

Член 38

1. Държавите-членки не прилагат за клоновете на кредитни институции, чиито главни управления са извън Общността, при започване или при извършване на дейност, разпоредби, които водят до по-благоприятно третиране от това на клоновете на кредитни институции, чиито главни управления са в Общността.

2. Компетентните власти нотифицират Комисията и Европейския банков комитет за всички разрешения за клонове, издадени на кредитни институции, чиито централи са извън Общността.

3. Без да се засяга параграф 1, Общността може, чрез споразумения с една или повече трети страни, да се договори да прилага разпоредби, които въз основа на принципа на взаимност осигуряват на клоновете на кредитна институция, чието седалище е извън Общността, същото третиране на територията на Общността.

Раздел 2

Сътрудничество с компетентните власти на трети страни във връзка с надзора на консолидирана база

Член 39

1. Комисията може, по искане на държава-членка или по своя инициатива, да представя на Съвета предложения за преговори за сключване на споразумения с една или повече трети страни относно начините на упражняване на консолидиран надзор над следните лица:

а) кредитни институции, главните управления на чиито институции майки се намират в трета страна; или

б) кредитни институции, които се намират в трети страни, главните управления на чиито институции майки, независимо дали са кредитни институции или финансови холдинги, се намират в Общността.

2. Посочените в параграф 1 споразумения по-конкретно целят да осигурят следното:

а) че компетентните власти на държавите-членки са в състояние да получават информацията, необходима за упражняване на надзор, въз основа на консолидираните финансови отчети над кредитни институции или финансови холдинги, които са разположени в Общността и които имат дъщерни предприятия, кредитни институции или финансови институции, разположени извън Общността, или имат дялово участие в такива институции; и

б) че компетентните власти на трети страни са в състояние да получават информацията, необходима за надзора над предприятията майки, чиито главни управления се намират на териториите им и които имат дъщерни предприятия, кредитни институции или финансови институции, разположени в една или повече държави-членки, или имат дялово участие в такива институции.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 300, параграфи 1 и 2 от Договора Комисията следва с помощта на Европейския банков комитет да проучи резултатите от преговорите по параграф 1 и ситуацията, в резултат на това.

ДЯЛ V

ПРИНЦИПИ И ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ ЗА РАЗУМЕН НАДЗОР И ОПОВЕСТЯВАНЕ

ГЛАВА 1

Принципи за разумен надзор

Раздел 1

Компетенции на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход

Член 40

1. Разумният надзор над кредитна институция, включително над дейността, която тя извършва в съответствие с членове 23 и 24, е задължение на компетентните власти на държавата-членка по произход, без да се изключва действието на разпоредбите на настоящата директива, които възлагат задължения на властите на приемащата държава-членка.

2. Параграф 1 не препятства осъществяването на консолидирания надзор по силата на настоящата директива.

Член 41

До постигане на последваща координация, приемащата държава-членка носи отговорност солидарно с компетентните власти на държавата-членка по произход за надзора над ликвидността на клоновете на кредитните институции.

Без да се засягат мерките, необходими за заздравяването на Европейската парична система, приемащите държави-членки носят пълна отговорност за мерките, произтичащи от прилагането на тяхната парична политика.

Такива мерки не могат да предвиждат дискриминационно или рестриктивно третиране въз основа на факта, че дадена кредитна институция е получила лиценз в друга държава-членка.

Член 42

Компетентните власти на съответните държави-членки работят в тясно сътрудничество при надзора върху дейността на кредитни институции, в частност над действащите чрез клонове, установени в една или повече държави-членки, различни от тези, в които се намират техните главни управления. Те си предоставят взаимно целия обем информация за управлението и собствеността върху кредитните институции, която би могла да улесни надзора и проверката на условията за тяхното лицензиране, както и целия обем информация, която може да улесни наблюдението над такива институции, в частност информация за тяхната ликвидност, платежоспособност, гаранции по депозитите, ограничаване на големите експозиции, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

Член 43

1. Приемащите държави-членки осигуряват, когато дадена кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка извършва дейността си чрез клон, компетентните власти на държавата-членка по произход да могат, след като предварително са нотифицирали компетентните власти на приемащата държава-членка, да извършват сами или с помощта на назначени за целта лица проверки на място на информацията по член 42.

2. Компетентните власти на държавата-членка по произход могат също за целите на проверката на клоновете да използват една от останалите процедури, предвидени в член 141.

3. Параграфи 1 и 2 не засягат правото на компетентните власти на приемащата държава-членка, при изпълнение на задълженията им по настоящата директива, да извършват проверки на място на клонове, установени на тяхна територия.

Раздел 2

Обмен на информация и опазване на професионалната тайна

Член 44

1. Държавите-членки предвиждат всички лица, които работят или са работили за компетентните власти, както и одиторите или експертите, действащи от името на компетентните власти, да бъдат обвързани със задължението да опазват професионална тайна.

Никаква поверителна информация, която са получили при изпълнение на служебните си задължения, не може да се предоставя на други лица или власти, освен в резюмирана или обобщена форма, така че да не могат да се идентифицират отделните институции, с изключение на случаите, когато се прилага наказателно право.

Независимо от това в случай че кредитната институция е обявена в несъстоятелност или е в процедура на принудителна ликвидация, поверителната информация, която не се отнася за трети страни, които правят опити за преструктуриране на тази кредитна институция, може да се разкрива при съдебни дела по гражданско или търговско право.

2. Параграф 1 не пречи на компетентните власти от различни държави-членки да си обменят информация в съответствие с настоящата директива и с други директиви, приложими по отношение на кредитните институции. Тази информация подлежи на условията за опазване на професионалната тайна, предвидени в параграф 1.

Член 45

Компетентните власти, които получават поверителна информация по член 44, могат да я използват само в процеса на изпълнение на служебните си задължения и само за следните цели:

а) за да проверят дали са спазени условията за започване на дейност на кредитна институция и за да се улесни наблюдението на неконсолидирана или консолидирана основа за извършването на такава дейност, особено по отношение наблюдението на ликвидността, капиталовата адекватност, големите експозиции и административните и счетоводните процедури, както и механизмите за вътрешен контрол;

б) за налагане на санкции;

в) при административно обжалване на решение на компетентна власт; или

г) при съдебни дела, заведени в съответствие с член 55 или със специалните разпоредби, предвидени в настоящата и в други директиви, приети в областта на кредитните институции.

Член 46

Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, които предвиждат условия за обмяна на информация с компетентните власти на трети страни или с властите и властите на трети страни, посочени в член 47 и член 48, параграф 1 само ако разменяната информация подлежи на гаранции за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото еквивалентни на посочените в член 44, параграф 1. Такава обмяна на информация трябва да има за цел изпълнението на надзорните функции на посочените органи.

Когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се предоставя без изричното съгласие на компетентните власти, които са я дали, и където е уместно, единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Член 47

Член 44, параграф 1 и член 45 не изключват обмяната на информация в рамките на една държава-членка, когато в една държава-членка има два или повече компетентни власти, или между държавите-членки, между компетентните власти и следните органи:

а) властите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор над други финансови организации и застрахователни компании, и властите, които отговарят за надзора над финансовите пазари:

б) властите, които участват в процедури по ликвидация и фалит на кредитни институции и в други подобни процедури; и

в) лицата, които отговарят за извършване на предвидените от закона одити на отчетите на кредитните институции и на други финансови институции;

при изпълнение на надзорните им функции.

Член 44, параграф 1 и член 45 не изключват оповестяването пред власти, които управляват схеми за гарантиране на депозити, на информация, необходима за упражняване на техните функции.

И в двата случая получената информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в член 44, параграф 1.

Член 48

1. Независимо от членове от 44 до 46 държавите-членки могат да разрешават обмен на информация между компетентните власти и следните власти:

а) властите, които отговарят за надзора над органите, участващи в процедури по ликвидация и несъстоятелност на кредитни институции и други подобни процедури; и

б) властите, които отговарят за надзора над лицата, на които е възложено да извършват предвидените по закон одити на отчетите на застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции.

В такива случаи държавите-членки изискват да са изпълнени най-малко следните условия:

а) информацията да е предназначена за използаване при изпълнението на надзорните функции, посочени в първа алинея;

б) получената в този контекст информация да попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в член 44, параграф 1; и

в) когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се предоставя без изричното съгласие на компетентните власти, които са я оповестили, а когато е приложимо единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки имената на органите, които могат да получават информация съгласно настоящия параграф.

2. Независимо от членове от 44 до 46, с цел укрепване на стабилността, включително и целостта на финансовата система, държавите-членки могат да разрешават обмена на информация между компетентните власти и органите или институциите, които отговарят по закон за откриването и разследването на нарушения на търговския закон.

В такива случаи държавите-членки изискват да са изпълнени най-малко следните условия:

а) информацията да е предназначена за изпълнение на задачите, посочени в първа алинея;

б) получената в този контекст информация да попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в член 44, параграф 1; и

в) когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се предоставя без изричното съгласие на компетентните власти, които са я дали, а където е уместно — единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Когато в дадена държава-членка органите или институциите, посочени в първа алинея, изпълняват своите функции по разкриване и разследване с помощта (предвид на конкретните си компетенции) на лица, които са назначени за тази цел и не са на държавна служба, възможността за обмяна на информация, предвидена в първа алинея, може да се разшири така че да обхване и тези лица при условията, посочени във втора алинея.

С оглед изпълнението на трета алинея, властите или органите, посочени в първа алинея, съобщават на компетентните власти, които са предоставили информацията, имената и точните задължения на лицата, на които същата ще бъде изпратена.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки имената на властите, които могат да получават информация съгласно настоящия член.

Комисията изготви доклад за прилагането на разпоредбите на настоящия член.

Член 49

Настоящият раздел не следва да възпрепятства компетентните власти да предоставят информация с оглед на изпълнението на задачите им:

а) на централните банки и на други органи със сходни функции в качеството им на парични власти;

б) при необходимост на други публични власти, които отговарят за надзора над платежните системи.

Настоящият раздел няма да пречи на такива власти или органи да обменят с компетентните власти такава информация, от която те могат да се нуждаят за целите на член 45.

Получената в този контекст информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в член 44, параграф 1.

Член 50

Независимо от разпоредбите на член 44, параграф 1 и член 45 държавите-членки, по силата на разпоредбите, предвидени в закона, могат да разрешават оповестяването на определена информация на други учреждения на тяхната централна държавна администрация, които отговарят за законодателството в областта на надзора над кредитните институции, финансовите институции, инвестиционните посредници и застрахователните компании и на инспекторите, действащи от името на тези учреждения.

Такова разкриване на информация е разрешено само в случаите, когато е необходимо за целите на надзорния контрол.

Член 51

Държавите-членки гарантират, че информацията, получена съгласно член 44, параграф 2 и член 47, и информацията, получена чрез проверките на място, посочени в член 43, параграфи 1 и 2, не трябва никога да се оповестява в случаите, посочени в член 50, освен с изричното съгласие на компетентните власти, които са предоставили информацията, или на компетентните власти на държавата-членка, в която е била извършена проверката на място.

Член 52

Настоящият раздел не следва да възпрепятства компетентните власти на държава-членка да предоставят информацията, посочена в членове от 44 до 46, на клирингова къща или на друга подобна институция, призната съгласно националното законодателство, за извършване на услуги по клиринг и сетълмент на един от пазарите на тяхната държава-членка, ако те считат за необходимо да предоставят информацията, за да осигурят правилното функциониране на тези институции в случаите на неизпълнения или на потенциални неизпълнения от страна на участници на пазара. Получената в този контекст информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в член 44, параграф 1.

Държавите-членки гарантират обаче, че информацията, получена съгласно член 44, парагарф 2, не може да се оповестява при обстоятелствата, посочени в настоящия член, без изричното съгласие на компетентните власти, които са я предоставили.

Раздел 3

Задължение на лицата, отговарящи за правния контрол на годишните и консолидираните сметки

Член 53

1. Държавите-членки задължават най-малкото всяко лице, упълномощено по смисъла на Директива 84/253/ЕИО [17], което изпълнява в кредитна институция задачата, посочена в член 51 от Директива 78/660/ЕИО, член 37 от Директива 83/349/ЕИО, или в член 31 от Директива 85/611/ЕИО [18], или друга предвидена в закон задача, да има задължението да докладва незабавно на компетентните власти всеки факт или решение за тази кредитна институция, които му станат известни при изпълнение на задачата, и когато този факт:

а) представлява съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, в които са изложени условията за издаване на лиценз или които специално регулират извършването на дейност на кредитна институция;

б) засяга непрекъснатото функциониране на кредитната институция; или

в) води до отказ да се заверят отчетите или до изразяване на резерви в това отношение.

Държавите-членки гарантират най-малкото, че това лице има и задължението да докладва всеки факт или решение, които са му станали известни в процеса на изпълнение на задачата по първа алинея в предприятие, което чрез отношенията на контрол е в тесни връзки с кредитната институция, в която то изпълнява тази задача.

2. Добросъвестното оповестяване на информация пред компетентните власти от страна на лицата, упълномощени по смисъла на Директива 84/253/ЕИО, на всеки факт или решение, посочени в параграф 1, не представлява нарушение на никое ограничение върху оповестяването на информация, наложено по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба и не повлича никаква отговорност за такива лица.

Раздел 4

Правомощия за налагане на санкции и завеждане на дела в съда

Член 54

Без да се засягат процедурите за отнемане на лиценз и разпоредбите на наказателното право, държавите-членки осигуряват на съответните компетентни власти възможността да прилагат или да налагат на кредитни институции или на тези, които на практика управляват дейността на кредитни институции, които нарушават законите, подзаконовите нормативни актове или административните разпоредби за надзора или за изпълнение на дейността им, наказания или мерки с оглед конкретното отстраняване на установените нарушения или причините за тези нарушения.

Член 55

Държавите-членки гарантират, че решенията, взети по отношение на дадена кредитна институция в съответствие със законовите, подзаконовите и административни разпоредби, приети съгласно настоящата директива, могат да бъдат отнесени към съда. Същото се отнася и за случаите, когато не е взето решение по искане за издаване на лиценз, която съдържа всичката изисквана информация в съответствие с действащите разпоредби, в срок от шест месеца след представянето ѝ.

ГЛАВА 2

Технически инструменти за разумен надзор

Раздел 1

Собствен капитал

Член 56

Винаги, когато държава-членка установява със закон, подзаконов нормативен акт или по административен път разпоредба за изпълнение на законодателството на Общността относно банковия надзор върху действаща кредитна институция, която използва термина или цитира понятието "собствен капитал", тя трябва да приведе този термин или понятие в съответствие с определението, дадено в членове от 57 до 61 и членове от 63 до 66.

Член 57

При спазване на ограниченията, посочени в член 66, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:

а) капитала по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО, доколкото същият е бил внесен, плюс сметките за премийни резерви, но без да се включват привилегированите акции с натрупващ се дивидент;

б) резервите по смисъла на член 23 от Директива 86/635/ЕИО и печалбите и загубите, пренесени в резултат от прилагането на окончателна печалба или загуба;

в) резервите за общи банкови рискове по смисъла на член 38 от Директива 86/635/ЕИО;

г) преоценъчните резерви по смисъла на член 33 от Директива 78/660/ЕИО;

д) корекциите по смисъла на член 37, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО;

е) други позиции по смисъла на член 63;

ж) ангажиментите на съдружниците на кредитните институции, структурирани като кооперации, и съвместните и отделните ангажименти на кредитополучателите на определени институции, организирани като фондове, посочени в член 64, параграф 1; и

з) срочните привилегировани акции с натрупващ се дивидент и подчинен заемен капитал, посочени в член 64, параграф 3.

Следните позиции се изваждат в съответствие с член 66:

и) собствените акции по балансовата им стойност, държани от кредитната институция;

й) нематериалните активи по смисъла на член 4, параграф 9 ("Активи") от Директива 86/635/ЕИО;

к) съществените загуби за текущата финансова година;

л) участията в други кредитни и финансови институции, възлизащи на повече от 10 на сто от техния капитал;

м) подчинените вземания и инструментите, посочени в член 63 и член 64, параграф 3, които кредитната институция държи по отношение на кредитни и финансови институции, в които притежава над 10 на сто от капитала, във всеки отделен случай;

н) участията в други кредитни и финансови институции, възлизащи на повече от 10 на сто от техния капитал, подчинените вземания и инструментите, посочени в член 63 и член 64, параграф 3, които кредитната институция държи по отношение на кредитни и финансови институции, различни от посочените в букви л) и м), по отношение на общата сума на такива участия, подчинените вземания и инструментите, надхвърлящи 10 на сто от собствения капитал на тази кредитна институция, изчислени преди приспадането на позициите по букви от л) до п);

о) дялови участия по смисъла на член 4, параграф 10, които кредитната институция държи в:

i) застрахователни предприятия по смисъла на член 6 от Директива 73/239/ЕИО на Съвета [19], член 4 от Директива 2002/83/ЕО [20] или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО [21];

ii) презастрахователни предприятия по смисъла на член 1, буква в) от Директива 98/78/ЕО; или

iii) застрахователни холдингови компании по смисъла на член 1, буква и) от Директива 98/78/ЕО.

п) всяка от следните позиции, които кредитната институция държи по отношение на предприятията, дефинирани в буква о), в които тя има дялово участие:

i) инструментите, посочени в член 16, параграф 3 от Директива 73/239/ЕИО; и

ii) инструментите, посочени в член 27, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО;

р) за кредитни институции, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно раздел 3, подраздел 2, сумите с отрицателен знак, получени от изчислението в приложение VII, част 1, точка 36, и сумата на очакваната загуба, изчислена в съответствие с приложение VII, част 1, точки 32 и 33; и

с) стойността на експозицията за секюритизиращи позиции, които получават рисково тегло 1250 % съгласно приложение IХ, част 4, изчислено по указания там начин.

За целите на буква б) държавите-членки могат да позволят включване на междинни печалби, преди да е взето официалното решение, ако тези печалби са били потвърдени от лицата, отговорни за одитиране на сметките и ако е доказано по удовлетворителен за компетентните власти начин, че тази сума е била оценена в съответствие с принципите на Директива 86/635/ЕИО и в нея са отчетени предвидимите отчисления и дивиденти.

В случай че дадена кредитна институция е инициатор при секюритизация, нетните печалби, получени от капитализацията на бъдещи приходи от секюритизираните активи и осигуряващи кредитни подобрения за позициите в секюритизацията, се изключват от позицията, указана в буква б).

Член 58

Когато акциите в друга кредитна институция, финансова институция, застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователна холдингова компания се държат временно за целите на операция по финансово подпомагане за реорганизация и спасяване на предприятието, компетентните власти могат да не спазят условията за намалението, упоменато в член 57, букви от л) до п).

Член 59

Като алтернатива на намалението на позициите, посочени в член 57, букви о) и п), държавите-членки могат да позволят на техните кредитни институции да прилагат mutatis mutandis методи 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО. Метод 1 (счетоводна консолидация) може да се прилага само ако компетентните власти са сигурни за нивото на цялостността на ръководството и вътрешния контрол, свързани с предприятията, които трябва да бъдат включени в обхвата на консолидация. Избраният метод трябва да се прилага последователно във времето.

Член 60

Държавите-членки могат да осигурят за изчислението на собствения капитал на самостоятелна основа кредитните институции, обект на надзор на консолидирана основа съгласно глава 4, раздел 1, или на допълнителен надзор съгласно Директива 2002/87/ЕО, да не изваждат позициите, посочени в член 57, букви от л) до п), които се държат в кредитни институции, финансови институции, застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни холдингови компании, които са включени в обхвата на консолидирания или допълнителния надзор.

Това условие следва да се прилага за всички надзорни правила, хармонизирани чрез актове на Общността.

Член 61

Понятието за собствен капитал, определено в член 57, букви от а) до з), включва максималния брой позиции и суми. Използването на тези позиции и фиксирането на по-ниски тавани, както и приспадането на позиции, различни от изброените в член 57, букви от и) до р), следва да става по преценка на държавите-членки.

Позициите, посочени в член 57, букви от а) до д), трябва да са на разположение на кредитната институция за неограничено и незабавно ползване за покриване на рискове или загуби веднага след възникването им. От сумата трябва да се извадят всички предвидими данъчни отчисления към момента на нейното изчисляване или тя да е съответно коригирана, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези позиции могат да се използват за покриване на рискове или загуби.

Член 62

Държавите-членки могат да докладват на Комисията за постигнатия напредък в унифицирането с оглед на формулиране на общо определение на собствен капитал. Въз основа на тези доклади Комисията следва, ако е подходящо, до 1 януари 2009 г. да представи предложение до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящия раздел.

Член 63

1. Понятието за собствен капитал, използвано от дадена държава-членка, може да включва и други позиции, при условие че независимо от техните правни или счетоводни наименования, те имат следните характеристики:

а) те са свободно достъпни за кредитните институции за покриване на нормалните банкови рискове, когато все още не са идентифицирани приходите или капиталовите загуби;

б) съществуването им се отчита във вътрешните счетоводни записи; и

в) размерът им се определя от ръководството на кредитната институция, проверява се от независими одитори, оповестява се пред компетентните власти и се поставя под надзора на същите.

2. Като други позиции могат да се приемат и ценни книжа с неопределена дюрация и други инструменти, отговарящи на следните условия:

a) да не могат да се изплащат по инициатива на приносителя или без предварителното съгласие на компетентната власт;

б) дълговото споразумение трябва да предвижда възможността кредитната институция да отложи плащането на лихвата по дълга;

в) вземанията на кредитора от кредитната институция трябва да са напълно подчинени на всички неподчинени кредитори;

г) документите, регламентиращи емисията на ценните книжа, трябва да предвиждат дългът и неизплатените лихви да са такива, че да покриват загубите, като същевременно оставят кредитната институция в състояние да продължи да търгува; и

д) да се вземат предвид само напълно внесени суми.

Към тях могат да се добавят привилегированите акции с натрупващ се дивидент, различни от посочените в член 57, буква з).

3. За кредитни институции, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции съгласно раздел 3, подраздел 2, сумите с положителен знак, получени от изчислението в приложение VII, част 1, точка 36, могат да бъдат приети до 0,6 % от размера на рисково претеглените експозиции, изчислени съгласно подраздел 2, като други позиции. За тези кредитни институции корекциите в стойността и провизиите, включени в изчислението, посочено в приложение VII, част 1, точка 36, както и корекциите в стойността и провизиите за експозициите, посочени в член 57, буква д), не могат да бъдат включени в друго перо на собствения капитал, освен тези в съответствие с настоящия параграф. За тези цели размерът на рисково претеглените експозиции не включва тези, изчислени по отношение на секюритизиращите позиции, които имат рисково тегло 1250 %.

Член 64

1. Ангажиментите на съдружниците на кредитните институции, структурирани като кооперации, посочени в член 57, буква ж), включват непоискания за внасяне капитал заедно с правните ангажименти на съдружниците на тези кооперации за извършване на допълнителни невъзстановяеми разходи, в случай че кредитната институция понесе загуби, като в такъв случай трябва да е възможно тези плащания да се поискат незабавно.

Съвместните и отделните задължения на кредитополучателите в случай на кредитни институции, организирани под формата на фондове, се третират по същия начин, както и предходните позиции.

Всички тези позиции могат да се включат в собствения капитал, доколкото могат да се считат за включени в собствения капитал на институции от тази категория съгласно националното право.

2. Държавите-членки не включват в собствения капитал на публични кредитни институции, гаранциите, които те или техните местни органи са дали на такива институции.

3. Държавите-членки или компетентните власти могат да включат в собствения капитал привилегированите акции с натрупващ се дивидент, посочени в член 57, буква з), и подчинения заемен капитал, посочен в същата разпоредба, ако съществуват обвързващи споразумения, съгласно които в случай на несъстоятелност или ликвидация на кредитната институция те се нареждат след вземанията на всички други кредитори и не се изплащат, докато не се изплатят всички други задължения, дължими към тази дата.

Подчиненият заемен капитал трябва да отговаря на следните допълнителни критерии:

а) може да се взема предвид само напълно внесеният капитал;

б) направените заеми трябва да имат първоначален срок до падеж най-малко пет години, след който те могат да се погасят;

в) степента, в която те могат да се считат за собствен капитал, трябва постепенно да се намалява през последните пет години преди датата на погасяване; и

г) заемното споразумение не трябва да включва клауза, която предвижда при конкретни обстоятелства, различни от ликвидацията на кредитната институция, дългът да става платим преди договорената дата на погасяване.

За целите на втора алинея, буква б) ако падежът на дълга не е фиксиран, той следва да бъде погасен само след петгодишно предизвестие, освен ако заемите не се считат повече за собствен капитал или след предварително съгласие на компетентните власти за предсрочното изплащане. Компетентните власти могат да дадат разрешение за предсрочно изплащане на такива заеми, при положение че искането е направено по инициатива на издателя и платежоспособността на въпросната кредитна институция не е засегната.

4. Кредитните институции не трябва да включват в собствените си капитал нито резервите от промяната в справедливата стойност, свързани с печалби или загуби от хеджиране на паричен поток по финансови инструменти, измервани по амортизирана стойност, нито каквито и да било печалби или загуби от техните пасиви, оценени по справедлива стойност, които се дължат на промени в собствената кредитна оценка на кредитните институции.

Член 65

1. Когато изчислението трябва да се прави на консолидирана основа, консолидираните суми, свързани с позициите по член 57, се използват в съответствие с правилата, изложени в глава 4, раздел 1. Освен това при изчисляване на собствения капитал следните позиции могат да се считат за консолидирани резерви, когато представляват кредитни ("отрицателни") позиции:

а) всяко малцинствено участие по смисъла на член 21 от Директива 83/349/ЕИО, когато се използва методът на глобална интеграция;

б) първата консолидационна разлика по смисъла на членове 19, 30 и 31 от Директива 83/349/ЕИО;

в) разликите от превалутиране, включени в консолидираните резерви в съответствие с член 39, параграф 6 от Директива 86/635/ЕИО; и

г) всяка разлика, която произтича от включването на определени дялови участия в съответствие с метода, предвиден в член 33 от Директива 83/349/ЕИО.

2. Когато позициите, посочени в параграф 1, букви от а) до г), са дебитни ("положителни") позиции, те трябва да се извадят при изчисляването на консолидирания собствен капитал.

Член 66

1. Позициите, посочени в член 57, букви от г) до з), подлежат на следните лимити:

a) общата сума на позициите по букви от г) до з) не може да превишава максималната стойност от 100 % от позициите по буква а) плюс букви б) и в) минус букви от и) до к); и

б) общата сума на позициите по букви от ж) до з) не може да превишава максималната стойност от 50 % от позициите по буква а) плюс букви б) и в) минус букви от и) до к).

2. Общата стойност на позициите по член 57, букви от л) до р) се изважда наполовина от общата стойност на позициите по букви от а) до в) минус букви от и) до к), и наполовина от общия размер на позициите по член 57, букви от г) до з), след прилагането на лимитите, предвидени в параграф 1 от настоящия член. Доколкото тази половина от общата стойност на позициите от л) до р) надвишава общата стойност на позициите в член 57, букви от г) до з), превишението следва да се приспадне от общата стойност на позициите в член 57, букви от а) до в) минус букви от и) до к). Позициите в член 57, буква р) не трябва да се изваждат, ако са включени в изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 75, както е указано в приложение IХ, част 4.

3. За целите на раздели 5 и 6 разпоредбите, предвидени в настоящия раздел, се тълкуват, без да се вземат предвид позициите, посочени в член 57, букви р) и с) и член 63, параграф 3.

4. Компетентните власти могат да разрешават на кредитните институции да превишават лимита, предвиден в параграф 1, при временни и изключителни обстоятелства.

Член 67

Спазването на условията, предвидени в настоящия раздел, трябва да се доказва по начин, удовлетворяващ компетентните власти.

Раздел 2

Разпоредби за рисковете

Подраздел 1

Ниво на прилагане

Член 68

1. Кредитните институции следва да изпълняват задълженията, предвидени в членове 22 и 75 и в раздел 5, на индивидуална основа.

2. Всяка кредитна институция, която не е нито дъщерно предприятие в държавата-членка, в която е учредена и в която над нея се упражнява надзор, нито предприятие майка, и всяка кредитна институция, която не е включена в консолидацията съгласно член 73, следва да изпълнява задълженията, предвидени в членове 120 и 123, на индивидуална основа.

3. Всяка кредитна институция, която не е нито предприятие майка, нито дъщерно предприятие, и всяка кредитна институция, която не е включена в консолидацията съгласно член 73, следва да изпълнява задълженията, предвидени в глава 5, на индивидуална основа.

Член 69

1. Държавите-членки могат да изберат да не прилагат член 68, параграф 1 спрямо което и да било дъщерно предприятие на дадена кредитна институция, когато както дъщерното дружество, така и кредитната институция са обект на лиценз и надзор от страна на съответната държава-членка и дъщерното дружество е включено в консолидирания надзор на кредитната институция, която е предприятието майка, като са удовлетворени всички от изброените по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствения капитал между предприятието майка и дъщерните предприятия:

а) липсват настоящи или прогнозни съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения от страна на неговото предприятие майка;

б) предприятието майка удовлетворява компетентните власти по отношение на разумното управление на дъщерното предприятие и със съгласието компетентните власти е декларирало, че гарантира ангажиментите, поети от дъщерното предприятие, или рисковете в дъщерните предприятия са свързани с пренебрежимо малки;

в) процедурите за оценка, измерване и контрол на риска на предприятието майка обхващат дъщерното дружество; и

г) предприятието майка държи повече от 50 % от акциите с право на глас в капитала на дъщерното предприятие и/или има право да назначава или отзовава мнозинството от членовете на управителния орган на дъщерното дружество, разгледано в член 11.

2. Държавата-членка може да упражни опцията, предвидена в параграф 1, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество, учредено в една и съща държава-членка с кредитната институция, при положение че то подлежи на същия надзор като този, упражняван над кредитните институции, и по-специално съблюдава стандартите, предвидени в член 71, параграф 1.

3. Държавите-членки могат да изберат да не прилагат член 68, параграф 1 спрямо предприятие майка на дадена кредитна институция в държава-членка, когато кредитната институция е предмет на лицензиране и надзор от страна на съответната държава-членка и е включена в надзора на консолидирана основа и са удовлетворени всички от изброените по-долу условия, за да се осигури адекватно разпределение на собствения капитал между предприятието майка и дъщерните предприятия:

а) липсват настоящи или прогнозни съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения на кредитната институция майка в държавата-членка; и

б) процедурите за оценка, измерване и контрол на риска, имащи отношение към консолидирания надзор, обхващат кредитната институция майка в държава-членка.

Компетентната власт, която прилага настоящия параграф, следва да информира компетентните власти на всички останали държави-членки.

4. При спазване на общото приложение на член 144, компетентната власт на държава-членка, упражняващ преценката, предвидена в параграф 3, следва да оповести публично по начина, указан в член 144:

а) критериите, прилагани от него, за да определи, че няма настоящи или прогнозни съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

б) броя на кредитните институции, които са предприятия майки и които се възползват от упражняването на преценката, предвидена в параграф 3, и броя на тези, които включват дъщерни предприятия в трета страна; и

в) на съвкупна база за държавата-членка:

i) общия размер на собствения капитал на консолидирана основа на кредитната институция майка в държава-членка, която се възползва от упражняването на преценката, предвидена в параграф 3, който се държи в дъщерни предприятия в трета страна;

ii) процентът от общия собствен капитал на консолидирана основа на кредитните институции майки в държава-членка, която се възползва от упражняването на преценката, предвидена в параграф 3, представляван от собствен капитал, който се държи в дъщерни предприятия в трета страна; и

iii) процентът на общия минимален собствен капитал, изискван по член 75 на консолидирана основа за кредитни институции майки в държава-членка, която се възползва от упражняването на преценката, предвидена в параграф 3, представляван от собствен капитал, който се държи в дъщерни предприятия в трета страна.

Член 70

1. При спазване на параграфи от 2 до 4 от настоящия член компетентните власти могат да разрешат, след преценка на всеки отделен случай, на кредитни институции майки в дадена държава-членка да включват в изчислението на техните изисквания съгласно член 68, параграф 1 дъщерни предприятия от Общността, които отговарят на условията, предвидени в член 69, параграф 1, букви в) и г), и чиито съществени експозиции или съществени задължения са спрямо тази кредитната институция майка.

2. Третирането в параграф 1 се разрешава само когато кредитната институция майка демонстрира напълно пред компетентните власти обстоятелствата и договореностите, включително правните договорености, по силата, на които липсват съществени или правни пречки и не се предвиждат такива, за незабавния трансфер на собствен капитал или погасяване на задължения, когато се дължат от дъщерното предприятие на неговото предприятие майка.

3. Когато компетентната власт упражни преценката, предвидена в параграф 1, той следва периодично да информира, но не по-рядко от веднъж годишно, компетентните власти на всички останали държави-членки за използването на параграф 1 и за обстоятелствата и договореностите, посочени в параграф 2. Когато дъщерното предприятие е в трета страна, компетентните власти следва да предоставят същата информация и на компетентните власти на тази трета страна.

4. При спазване на общата приложимост на член 144 компетентната власт, който упражнява преценката, предвидена в параграф 1, следва да оповести публично по начина, указан в член 144:

а) критериите, прилагани от него, за да определи, че няма настоящи или прогнозни съществени практически или правни пречки за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения;

б) броя на кредитните институции майки, които се възползват от упражняването на преценката, предвидена в параграф 1 и броя на тези, които включват дъщерни предприятия в трета страна; и

в) на съвкупна база за държавата-членка:

i) общия размер на собствения капитал на кредитната институция майка, която се възползва от упражняването на преценката, предвидена в параграф 1, който се държи в дъщерни предприятия в трета страна;

ii) процентът от общия собствен капитал на кредитните институции майки, които се възползват от упражняването на преценката, предвидена в параграф 1, представляван от собствен капитал, който се държи в дъщерни предприятия в трета страна; и

iii) процентът на общия минимален собствен капитал, изискван по член 75, за кредитни институции майки, които се възползват от преценката, предвидена в параграф 1, представляващ собствения капитал, който се държи в дъщерни предприятия в трета страна.

Член 71

1. Без да се засягат членове от 68 до 70 кредитните институции майки в дадена държава-членка следва да изпълняват, в степента и по начина, описани в член 133, задълженията, предвидени в членове 75, 120, 123 и раздел 5, на консолидирана основа.

2. При спазване на членове от 68 до 70, кредитните институции, които се контролират от финансово холдингово дружество майка в дадена държава-членка следва да изпълняват, в степента и по начина, описани в член 133, задълженията, изложени в членове 75, 120, 123 и раздел 5, на база на консолидираната основа на това финансово холдингово дружество.

Когато в дадена държава-членка повече от една кредитна институция се контролира от финансово холдингово дружество майка, първа алинея се прилага само спрямо кредитната институция, спрямо която се прилага консолидиран надзор в съответствие с членове 125 и 126.

Член 72

1. Кредитните институции майки от Европейския съюз (ЕС) следва да изпълняват задълженията, предвидени в глава 5, на консолидирана основа.

Значимите дъщерни предприятия на кредитните институции майки от Европейския съюз следва да оповестяват информацията, указана в приложение ХII, част 1, точка 5, на индивидуална или подконсолидирана база.

2. Кредитните институции, контролирани от финансово холдингово дружество майка от ЕС, следва да изпълняват задълженията, предвидени в глава 5, на база консолидираната основа на това финансово холдингово дружество.

Значимите дъщерни дружества на финансовите холдингови дружества майки от Европейския съюз следва да оповестяват информацията, указана в приложение ХII, част 1, точка 5, на индивидуална или подконсолидирана база.

3. Компетентните власти, които отговарят за упражняването на консолидиран надзор съгласно членове 125 и 126, могат да вземат решение да не прилагат изцяло или частично параграфи 1 и 2 спрямо кредитните институции, които са включени в сравнимо оповестяване, предоставяно в консолидиран вид от предприятие майка, учредено в трета страна.

Член 73

1. Държавите-членки или компетентните власти, които отговарят за упражняването на надзор на консолидирана основа съгласно членове 125 и 126, могат да решат в следните случаи, че кредитна институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, които са дъщерни предприятия или в които се държи дялово участие, да не се включват при консолидация:

а) когато въпросните предприятия се намират в трета държава, където има законови пречки по отношение на трансфера на необходимата информация;

б) когато по мнението на компетентните власти въпросното предприятие е от нищожно значение само по отношение на целите на наблюдение над кредитните институции и в случай че балансовото число на въпросното предприятие е по-малко от по-малката от следните две суми:

i) 10 милиона EUR, или

ii) 1 % от балансовото число на предприятието майка или предприятието, което притежава дяловото участие,

в) когато по мнението на компетентните власти, които отговаря за упражняване надзора на консолидирана основа, консолидацията на финансовите активи на въпросното предприятие би била неподходяща или подвеждаща, доколкото са засегнати целите на надзора на съответните кредитни институции.

Ако в случаите, посочени в първа алинея, буква б), няколко предприятия покриват горните критерии, те трябва въпреки това да бъдат включени в консолидацията, когато колективно не са от нищожно значение по отношение на определените цели.

2. Компетентните власти следва да изискват от дъщерните кредитни институции да прилагат изискванията, предвидени в членове 75, 120, 123 и раздел 5, на подконсолидирана база, ако тези кредитни институции или предприятието майка, когато то е финансово холдингово дружество, притежават кредитна институция или финансова институция, или дружество за управление на активи, определени в член 2, параграф 5 от Директива 2002/87/ЕО, като дъщерно предприятие в трета страна или имат участие в такова предприятие.

3. Компетентните власти следва да изискват от предприятията майки и дъщерните предприятия, предмет на настоящата директива, да изпълняват задълженията, предвидени в член 22, на консолидирана или подконсолидирана база, да осигуряват последователност и добра интеграция на своите правила и мерки, процеси и механизми и възможност за предоставяне на всякакви данни и информация за надзорни цели.

Подраздел 2

Изчисляване на изискванията

Член 74

1. С изключение на случаите, в които е предвидено друго, оценката на активите и на задбалансовите позиции се извършва в съответствие със счетоводната рамка, към която следва да се придържа кредитната институция съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 и Директива 86/635/ЕИО.

2. Независимо от изискванията, предвидени в членове от 68 до 72, изчисленията за проверка на съблюдаването от страна на кредитните институции на задълженията, предвидени в член 75, следва да се правят не по-малко от два пъти годишно.

Кредитните институции следва да представят на компетентните власти резултатите и всички необходими данни по компонентите.

Подраздел 3

Минимален размер на собствения капитал

Член 75

Без да се засягат разпоредбите на член 136, държавите-членки следва да изискват от кредитните институции да предоставят собствен капитал, който във всеки момент да превишава или да е равен на сумата от следните капиталови изисквания:

а) за кредитен риск и риск от разсейване по отношение на цялостната им дейност, с изключение на дейността им, свързана с търговския портфейл и неликвидните активи, ако те се приспадат от собствения им капитал съгласно член 13, параграф 2, буква г) от Директива 2006/49/ЕО, 8 % от общата стойност на рисково претеглените им експозиции, изчислени в съответствие с раздел 3;

б) по отношение на дейността им във връзка с търговския портфейл, за позиционен риск, за сетълмент риск и риск от контрагента и дотолкова, доколкото е позволено да се превишават лимитите, предвидени в членове от 111 до 117 за големи експозиции, превишаващи тези лимити, капиталовите изисквания, определени в съответствие с член 18 и глава V, раздел 4 от Директива 2006/49/ЕО;

в) по отношение на цялостната им дейност, за валутен и стоков риск, капиталовите изисквания, определени в съответствие с член 18 от Директива 2006/49/ЕО; и

г) по отношение на цялостната им дейност, за операционен риск, капиталовите изисквания, определени в съответствие с раздел 4.

Раздел 3

Минимални капиталови изисквания за кредитен риск

Член 76

Кредитните институции следва да прилагат или стандартизирания подход, предвиден в членове от 78 до 83, или, ако им е разрешено от компетентните власти в съответствие с член 84, вътрешнорейтинговия подход, предвиден в членове от 84 до 89, при изчисляване на рисково претеглените експозиции за целите на член 75, буква а).

Член 77

За целите на настоящия раздел "експозиция" означава актив или задбалансова позиция.

Подраздел 1

Стандартизиран подход

Член 78

1. При спазване на параграф 2 стойността на експозицията на дадена позиция от активите следва да бъде нейната балансова стойност, а стойността на експозицията на дадена задбалансова позиция, посочена в приложение II, следва да бъде следният процент от нейната стойност: 100 %, ако е позиция с висок риск, 50 %, ако е позиция със среден риск, 20 %, ако е позиция със среден/нисък риск, 0 %, ако е позиция с нисък риск. Задбалансовите позиции, посочени в първото изречение от настоящия параграф, се разпределят в рискови категории, както е посочено в приложение II. В случай че дадена кредитна институция използва разширения метод за финансово обезпечение в съответствие с приложение VIII, част 3, при който дадена експозиция приема формата на ценни книжа или стоки, продадени, заложени или предоставени в заем чрез репо сделка или чрез сделка за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, и маржин заемни сделки, стойността на експозицията се увеличава с корекцията за променливост, приложима спрямо такива ценни книжа или стоки така, както е предписано в приложение VIII, част 3, точки от 34 до 59.

2. Стойността на експозицията за даден дериватен инструмент, посочен в приложение IV, се определя в съответствие с приложение III, като се отчитат ефектите от договорите за новация и други споразумения за нетиране, взети предвид за целите на тези методи в съответствие с приложение III. Стойността на експозицията за репо сделките, сделките за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакциите с удължен сетълмент и маржин заемните сделки може да бъде определена в съответствие с приложение III или приложение VIII.

3. Когато експозицията е предмет на обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията, приложима спрямо тази позиция, може да бъде променена в съответствие с подраздел 3.

4. Независимо от разпоредбите на параграф 2, стойността на експозицията към кредитен риск, както е определена от компетентните власти, по сделки с централен контрагент, се определя в съответствие с приложение III, част 2, точка 6, при условие че експозициите на този централен контрагент спрямо всички негови контрагенти са напълно обезпечени на ежедневна база.

Член 79

1. Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове експозиции:

а) вземания или условни вземания към централни правителства или централни банки;

б) вземания или условни вземания към регионални или местни власти;

в) вземания или условни вземания към административни органи и нетърговски предприятия;

г) вземания или условни вземания към международни банки за развитие;

д) вземания или условни вземания към международни организации;

е) вземания или условни вземания към институции;

ж) вземания или условни вземания към търговски предприятия;

з) вземания на дребно или условни вземания на дребно;

и) вземания или условни вземания, обезпечени с недвижим имот;

й) просрочени позиции;

к) позиции, принадлежащи към регулаторни категории с повишен риск;

л) вземания под формата на покрити облигации;

м) позиции в секюритизация;

н) краткосрочни вземания към институции и търговски предприятия;

о) вземания под формата на предприятия за колективно инвестиране (CIU); или

п) други позиции.

2. За да може да бъде отнесена към класа експозиции на дребно, посочен в параграф 1, буква з), дадена експозиция следва да отговаря на следните условия:

а) експозицията следва да е или към физическо/и лице/а, или към малко или средно предприятие;

б) експозицията трябва да бъде част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с такова кредитиране, да бъдат значително редуцирани; и

в) общият размер, дължим на кредитната институция и на всяко предприятие майка и на дъщерните му дружества, включително всички просрочени експозиции, от страна на клиента длъжник или на групата от свързани клиенти, но като се изключват вземания или условни вземания, обезпечени със залог под формата на жилищен недвижим имот, не трябва, доколкото е известно на кредитната институция, да превишава 1 милион EUR. Кредитната институция следва да направи разумни стъпки да получи тази информация.

Ценните книжа не могат да бъдат включвани в класа експозиции на дребно.

3. Настоящата стойност на минималните плащания по лизингови схеми на дребно отговаря на изискването за включване в класа експозиции на дребно.

Член 80

1. За да се изчисли сумата на рисково претеглените експозиции, следва да се приложат рискови тегла спрямо всички експозиции, освен ако не са приспаднати от собствения капитал в съответствие с разпоредбите на приложение VI, част 1. Прилагането на рискови тегла се основава на класа експозиции, към който е отнесена съответната експозиция и на нейното кредитно качество, в степента, указана в приложение VI, част 1. Кредитното качество може да бъде определяно чрез препратка към кредитните оценки на агенциите за външна кредитна оценка (АВКО) в съответствие с разпоредбите на членове от 81 до 83, или кредитните оценки на агенциите за експортно застраховане, описани в приложение VI, част 1.

2. За целите на прилагането на рискови тегла, както е упоменато в параграф 1, стойността на експозицията се умножава по рисковото тегло, което е указано или определено в съответствие с настоящия подраздел.

3. За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за експозиции към институции, държавите-членки решават дали да приложат метода, основан на кредитното качество на централното правителство за юрисдикцията, в която работи кредитната институция, или метода, основан на кредитното качество на институцията контрагент, в съответствие с приложение VI.

4. Независимо от параграф 1, когато дадена експозиция подлежи на кредитна защита, рисковото тегло, приложимо спрямо тази позиция, може да бъде изменяно в съответствие с подраздел 3.

5. Размерите на рисково претеглените секюритизирани експозиции се изчисляват в съответствие с подраздел 4.

6. За експозиции, за които изчислението на рисково претеглените им размери не е уредено по друг начин в настоящия подраздел, се определя рисково тегло 100 %.

7. С изключение на експозиците, пораждащи задължения под формата на позициите, посочени в член 57, букви от а) до з), компетентните власти могат да освободят от изискванията, посочени в параграф 1 от настоящия член, експозициите на дадена кредитна институция към контрагент, който е предприятие майка, негово дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на неговото предприятие майка, или предприятие, свързано по начина, посочен в член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, при положение че са изпълнени следните условия:

а) контрагентът е институция или финансово холдингово дружество, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги, при условие че са изпълнени съответните изисквания за разумен надзор;

б) контрагентът е обект на същата пълна консолидация, както кредитната институция;

в) контрагентът подлежи на същите процедури за оценка, измерване и контрол на риска, както кредитната институция;

г) контрагентът е регистриран в същата държава-членка, както кредитната институция; и

д) не съществува настояща или прогнозна съществена или юридическа пречка за бърз трансфер на собствен капитал или за изплащане на задължения от страна на контрагента към кредитната институция.

В такъв случай се прилага рисково тегло 0 %.

8. С изключение на експозициите, пораждащи задължения под формата на позициите, посочени в член 57, букви от а) до з), компетентните власти могат да освободят от изискванията, посочени в параграф 1 от настоящия член, експозициите към контрагенти, които са членове на една и съща институционална защитна схема с кредитиращата кредитна институция, при условие че са изпълнени следните условия:

а) изискванията, изложени в параграф 7, букви а), г) и д);

б) кредитната институция и контрагентът са сключили договорно или правно споразумение за задължения, което защитава тези институции и по-специално осигурява тяхната ликвидност и платежоспособност за избягване на несъстоятелност, когато това стане необходимо (посочено по-долу като институционална защитна схема);

в) споразуменията гарантират, че институционалната защитна схема ще може да даде необходимата подкрепа по нейния ангажимент от предварително заделени за нея средства;

г) институционалната защитна схема разполага с подходящи и системи със стабилни правила за наблюдение и класификация на риска (което осигурява пълен преглед на рисковото състояние на всичките отделни членове и на институционалната защитна схема като цяло) със съответните възможности за оказване на влияние; тези системи следва да наблюдават по подходящ начин експозициите в несъсоятелност в съответствие с приложение VII, част 4, точка 44;

д) институционална защитна схема провежда свой собствен преглед на риска, който се предоставя на отделните членове;

е) институционалната защитна схема изготвя и публикува веднъж годишно консолидиран доклад, обхващащ баланса и отчета за приходите и разходите, доклад за финансовото състояние и доклад за риска, във връзка с институционалната защитна схема като цяло или доклад, обхващащ обобщен баланс, обобщен отчет за приходите и разходите, доклад за финансовото състояние и доклад за риска, във връзка с институционалната защитна схема като цяло;

ж) членовете на институционалната защитна схема са задължени да дават предизвестие от най-малко 24 месеца, ако желаят да прекратят споразуменията;

з) многократното използване на елементи, приемливи за изчисляването на собствен капитал ("многократен ливъридж"), както и неподходящото създаване на собствен капитал между членовете на институционалната защитна схема следва да бъдат премахнати;

и) институционалната защитна схема се базира на членството на широк кръг от кредитни институции с преобладаващо еднотипен профил на дейността; и

й) адекватността на системите, посочени в буква г), се одобрява и контролира периодично от съответните компетентни власти.

В такъв случай се прилага рисково тегло 0 %.

Член 81

1. Може да се използва външна кредитна оценка, за да се определи рисковото тегло на дадена експозиция в съответствие с член 80, само ако предоставилата я агенция за външна кредитна оценка (АВКО) е призната от компетентните власти като приемлива за тези цели (наричана по-долу за целите на настоящия подраздел "приемлива агенция за външна" кредитна оценка (АВКО).

2. Компетентните власти признават дадена агенция за външна кредитна оценка (АВКО) за приемлива за целите на член 80 само ако са се уверили, че нейната методика за оценка съответства на изискванията за обективност, независимост, постоянен преглед и прозрачност и че получените кредитни оценки отговарят на изискванията за достоверност и прозрачност. За тези цели компетентните власти следва да вземат предвид техническите критерии, изложени в приложение VI, част 2.

3. Ако дадена агенция за външна кредитна оценка (АВКО) бъде призната за приемлива от компетентните власти на дадена държава-членка, компетентните власти на други държави-членки могат да признаят тази агенция за външна кредитна оценка (АВКО) за приемлива, без да извършват свой собствен процес на оценка.

4. Компетентните власти публично оповестяват разяснения относно процеса на признаване и списък с приемливите агенции за външна кредитна оценка (АВКО).

Член 82

1. Компетентните власти определят, като вземат предвид техническите критерии, представени в приложение VI, част 2, към кои от степените, свързани с кредитното качество и изложени в част 1 от посоченото приложение, следва да се отнасят съответните кредитни оценки на дадена приемлива агенция за външна кредитна оценка (АВКО). Това определяне следва да бъде обективно и последователно.

2. Когато компетентните власти на дадена държава-членка са извършили определяне съгласно параграф 1, компетентните власти на други държави-членки могат да признаят това определяне, без да осъществяват свой собствен процес на определяне.

Член 83

1. Използването на кредитни оценки на агенция за външна кредитна оценка (АВКО) за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на дадена кредитна институция следва да бъде последователно и в съответствие с приложение VI, част 3. Кредитните оценки не могат да се използват избирателно.

2. Кредитните институции са длъжни да използват заявени кредитни оценки. Все пак с разрешение на съответния компетентен орган те могат да използват незаявени кредитни оценки.

Подраздел 2

Вътрешнорейтингов подход

Член 84

1. В съответствие с настоящия подраздел компетентните власти могат да разрешат на кредитните институции да изчисляват размера на рисково претеглените експозиции като използват вътрешнорейтинговия подход (IRB Approach). За всяка кредитна институция се изисква изрично разрешение.

2. Разрешение се дава само ако компетентната власт се е уверила, че системите на кредитната институция за управление и рейтингуване на експозициите, обект на кредитен риск, са надеждни и цялостно прилагани и по-специално, че отговарят на следните стандарти в съответствие с приложение VII, част 4:

а) рейтинговите системи на кредитната институция осигуряват съдържателна оценка на длъжника и на характеристиките на трансакциите, съдържателна диференциация на риска и точни и последователни количествени оценки на риска;

б) вътрешните рейтинги и оценките на неизпълнението и загубата, които се използват при изчисляване на капиталовите изисквания и свързаните с тях системи и процеси, играят съществена роля в процеса на управление на риска и на вземането на решения, както и при одобрението на кредитите, вътрешното разпределение на капитала и осъществяването на функциите по корпаративно управление на кредитната институция;

в) кредитната институция има звено за контрол на кредитния риск, отговарящо за нейната рейтингова система, което има надлежната независимост и върху което не се оказва неправомерен натиск;

г) кредитната институция събира и съхранява всички необходими данни за ефективно подпомагане на нейния процес на измерване и управление на кредитния риск; и

д) кредитната институция документира своите рейтингови системи, обосновката за тяхното проектиране и утвърждава системити си за рейтинговане.

Когато кредитна институция майка или финансова институция от държава-членка и техните дъщерни предприятия използват вътрешнорейтинговия подход на обща база, компетентните власти могат да позволят минималните изисквания от приложение VII, част 4 да бъдат изпълнени от предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно.

3. Кредитна институция, кандидатстваща за използване на вътрешнорейтинговия подход трябва да покаже, че за въпросните вътрешнорейтингови класове експозиции тя е използвала рейтинговите системи в съответствие с минималните изисквания, изложени в приложение VII, част 4, за целите на измерването и вътрешното управление на риска в продължение най-малко на три години преди да придобие правоспособност за използване на вътрешнорейтинговия подход.

4. Кредитна институция, кандидатстваща за използване на собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD) и/или конверсионни коефициенти, трябва да покаже, че е извършвала оценки и е прилагала собствени оценки за загуба при неизпълнение и/или конверсионни коефициенти по начин, съответстващ като цяло на минималните изисквания за използване на собствени оценки на тези параметри, изложени в приложение VII, част 4 в продължение най-малко на три години преди да придобие правоспособност за използване на собствени оценки за процентите загуба при неизпълнение и/или конверсионните коефициенти.

5. Ако дадена кредитна институция престане да изпълнява изискванията, изложени в настоящия подраздел, тя трябва или да представи на компетентния орган план за своевременно възстановяване на съответствието, или да покаже, че ефектът от несъответствието е несъществен.

6. Когато се планира използване на вътрешнорейтинговия подход от кредитна институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия, или финансово холдингово дружество майка от ЕС и неговите дъщерни предприятия, компетентните власти за различните юридически лица си сътрудничат тясно така, както е предвидено в членове от 129 до 132.

Член 85

1. Без да се засяга член 89, кредитните институции и всяко предприятие майка и неговите дъщерни предприятия трябва да прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции.

При условие че има одобрение от страна на компетентните власти, прилагането може да се въвежда последователно за различните класове експозиции, посочени в член 86, в рамките на една и съща структурна единица, в различни структурни единици в една и съща група, или в случаите на използване на собствени оценки за процентите загуба при неизпълнение и/или конверсионни коефициенти — за изчислението на рискови тегла за експозиции към търговски предприятия, институции и централни правителства и централни банки.

В случая с класа експозиции на дребно, упоменат в член 86, прилагането може да се въвежда последователно за категориите експозиции, на които съответстват различните корелационни коефициенти в приложение VII, част 1, точки от 10 до 13.

2. Прилагането, посочено в параграф 1, следва да се осъществява в разумни срокове, съгласувани с компетентните власти. Въвеждането се осъществява, при условие че се съблюдават строги условия, определени от компетентните власти. Тези условия следва да се разработят така, че да се гарантира, че гъвкавостта, предвидена в параграф 1, няма да се използва избирателно с цел постигане на минимални капиталови изисквания по отношение на тези класове експозиции или стопански звена, на които тепърва им предстои включване във вътрешнорейтинговия подход или в използването на собствени оценки за процента загуба при неизпълнение и конверсионни коефициенти.

3. Кредитните институции, които използват вътрешнорейтинговия подход за който и да било клас експозиции, трябва същевременно да използват вътрешнорейтинговия подход за класа капиталови експозиции.

4. При спазване на параграфи от 1 до 3 от настоящия член и член 89, кредитните институции, които са получили разрешение съгласно член 84 за използване на вътрешнорейтинговия подход, не трябва да се връщат към използването на подраздел 1 за изчислението на размера на рисково претеглените експозиции, освен ако не покажат, че за това има основателна причина и при условие че са получили одобрение от компетентните власти.

5. При спазване на параграфи 1 и 2 от настоящия член и член 89, кредитните институции, които са получили разрешение съгласно член 87, параграф 9 за използване на собствени оценки за процента загуба при неизпълнение и конверсионните коефициенти, не трябва да се връщат към използването на стойностите на загубата при неизпълнение и конверсионните коефициенти, посочени в член 87, параграф 8, освен ако не покажат, че за това има основателна причина и при условие че са получили одобрение от компетентните власти.

Член 86

1. Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове експозиции:

а) вземания или условни вземания към централни правителства и централни банки;

б) вземания или условни вземания към институции;

в) вземания или условни вземания към търговски предприятия;

г) вземания на дребно или условни вземания на дребно;

д) капиталови вземания;

е) позиции в секюритизация; или

ж) други активи, които нямат характер на кредитни вземания.

2. Следните експозиции следва да се третират като експозиции към централни правителства и централни банки:

а) експозиции към регионални правителства, местни власти или предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към централни правителства съгласно подраздел 1; и

б) експозиции към международни банки за развитие и международни организации, които привличат рисково тегло 0 % съгласно подраздел 1.

3. Следните експозиции следва да се третират като експозиции към институции:

а) експозиции към регионални правителства и местни власти, които не се третират като експозиции към централни правителства съгласно подраздел 1;

б) експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно подраздел 1; и

в) експозиции към международни банки за развитие, които не получават рисково тегло 0 % съгласно подраздел 1.

4. За да могат да бъдат отнесени към класа на експозициите на дребно, посочен в параграф 1, буква г), експозициите трябва да отговарят на следните критерии:

а) да бъдат към физическо лице или лица, или към малко или средно предприятие, при условие че във втория случай общият размер, дължим на кредитната институция и на всяко предприятие майка и на дъщерните му предприятия, включително просрочени експозиции, от страна на клиента длъжник или на група от свързани клиенти, с изключение на вземания или условни вземания, обезпечени със залог от жилищни недвижими имоти, доколкото е известно на кредитната институция, която трябва да е предприела разумни стъпки за потвърждаване на тези обстоятелства, не превишава 1 милион EUR;

б) да се третират от кредитната институция последователно във времето и по еднакъв начин при управлението на нейните рискове;

в) да не се управляват индивидуално по начин, сравним с този за експозициите в класа на експозициите към търговски предприятия; и

г) всяка от тях представлява част от значителен брой експозиции, управлявани по еднакъв начин.

Настоящата стойност на минималните плащания по лизингови схеми на дребно отговаря на изискването за включване в класа на експозициите на дребно.

5. Следните експозиции следва да се класифицират като експозиции в капиталови вземания:

а) недългови експозиции, представляващи подчинено остатъчно вземане към активите или приходите на емитента; и

б) дългови експозиции, чиято икономическа същност е сходна на тази на експозициите, указани в буква а).

6. В рамките на класа на експозициите към търговски предприятия кредитните институции следва да обособят клас експозиции "специализирано кредитиране", които притежават следните характеристики:

а) експозицията е към образувание, специално създаден за финансиране и/или експлоатация на материални активи;

б) съгласно договорните клаузи на кредитора се предоставя значителен контрол над активите и над доходите, които те генерират; и

в) основният източник за погасяване на задължението е доходът, генериран от активите, които се финансират, а не независимият капацитет на по-широкообхватно търговско предприятие.

7. Всяко кредитно задължение, което не е отнесено към класовете експозиции, посочени в параграф 1, букви а), б) и от г) до е), се отнася към класа на експозициите, указан в буква в) от посочения параграф.

8. Класът на експозициите, посочен в параграф 1, буква ж), включва остатъчната стойност на отдадената под наем собственост, освен ако не е включена в лизинговата експозиция, както е определено в приложение VII, част 3, точка 4.

9. Методиката, използвана от кредитната институция за отнасянето на експозиции към различни класове експозиции, следва да бъде подходяща и последователна във времето.

Член 87

1. Размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск за експозициите, принадлежащи към някой от класовете експозиции, упоменати член 86, параграф 1, букви от а) до д) или буква ж), се изчислява в съответствие с приложение VII, част 1, точки от 1 до 27, освен ако не са приспаднати от собствения капитал.

2. Размерите на рисково претеглените експозиции за риск от разсейване за закупени вземания, се изчисляват в съответствие с приложение VII, част 1, точка 28. Когато дадена кредитна институция има пълно право на регрес по отношение на закупени вземания за риск от неизпълнение и за риск от разсейване към продавача на закупените вземания, не е необходимо да се прилагат разпоредбите на членове 87 и 88 по отношение на закупените вземания. Вместо това експозицията може да се третира като обезпечена със залог експозиция.

3. Изчислението на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск и за риск от разсейване се основава на съответните параметри, свързани с въпросната експозиция. Те включват вероятност от неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD), падеж (M) и рисково претеглен размер на експозицията. Вероятността от неизпълнение и загубата при неизпълнение могат да се разглеждат поотделно или съвместно в съответствие с приложение VII, част 2.

4. Независимо от параграф 3, изчислението на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск за всички експозиции, принадлежащи към класа експозиции, упоменати в член 86, параграф 1, буква д), се изчислява в съответствие с приложение VII, част 1, точки от 17 до 26, при условие че е получено одобрение от компетентните власти. Компетентните власти следва да разрешават на кредитната институция да използва подхода, изложен в приложение VII, част 1, точки 25 и 26, ако кредитната институция отговаря на минималните изисквания, изложени в приложение VII, част 4, точки от 115 до 123.

5. Независимо от параграф 3, изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск за класа експозиции "специализирано кредитиране" може да бъде извършено в съответствие с приложение VII, част 1, точка 6. Компетентните власти издават указания как кредитните институции следва да присъждат рискови тегла на класа експозиции "специализирано кредитиране" съгласно приложение VII, част 1, точка 6 и одобряват методиките за определяне на тегла от кредитните институции.

6. За експозиции, принадлежащи към класовете експозиции, упоменати в член 86, параграф 1, букви от а) до г), кредитните институции следва да представят свои собствени приблизителни оценки на вероятности от неизпълнение в съответствие с член 84 и приложение VII, част 4.

7. За експозиции, принадлежащи към класовете експозиции, упоменати в член 86, параграф 1, буква г), кредитните институции следва да представят свои собствени приблизителни оценки на загубата при неизпълнение и конверсионни коефициенти в съответствие с член 84 и приложение VII, част 4.

8. За експозиции, принадлежащи към класовете експозиции, упоменати в член 86, параграф 1, букви от а) до в), кредитните институции следва да прилагат стойностите на загубата при неизпълнение, изложени в приложение VII, част 2, точка 8, и конверсионните коефициенти, определени в приложение VII, част 3, точка 9, букви от а) до г).

9. Независимо от параграф 8, за всички експозиции, принадлежащи към класовете експозиции, посочени в член 86, параграф 1, букви от а) до в), компетентните власти могат да разрешат на кредитните институции да използват собствени оценки на параметъра загуба при неизпълнение и конверсионни коефициенти в съответствие с член 84 и приложение VII, част 4.

10. Размерите на рисково претеглените експозиции за секюритизирани експозиции и за експозиции, принадлежащи към класовете експозиции, посочени в член 86, параграф 1, буква е) се изчисляват в съответствие с подраздел 4.

11. Когато експозициите под формата на фонд за колективни инвестиции (CIU) отговарят на критериите, изложени в приложение VI, част 1, точки 77 и 78 и кредитната институция е осведомена за всички базисни експозиции на фонда за колективни инвестиции, кредитната институция следва да използва тези базисни експозиции, за да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби, в съответствие с методите, изложени в настоящия подраздел.

Когато кредитната институция не отговаря на условията за използване на методите, изложени в настоящия подраздел, размерът на рисково претеглените експозиции и размерът на очакваните загуби се изчисляват в съответствие със следните подходи:

а) за експозиции, принадлежащи към класовете експозиции, упоменати в член 86, параграф 1, буква д), подходът, изложен в приложение VII, част 1, точки от 19 до 21. Ако за тези цели кредитната институция не е в състояние да направи разграничение между непублични капиталови вземания, борсови капиталови инструменти и други капиталови инструменти, тя следва да третира съответните експозиции като други капиталови експозиции;

б) за всички други базисни експозиции — подходът, изложен в подраздел 1, при условие че се внесат следните изменения:

i) експозициите се отнасят към съответния клас експозиции и им се присъжда рисковото тегло на равнището на качеството на кредитите, непосредствено над равнището на качеството на кредитите, което би било определено за експозицията в обичайния случай; и

ii) на експозициите, отнесени към по-високите равнища на качеството на кредитите, на които в обичайния случай би било определено рисково тегло 150 %, се определя рисково тегло 200 %.

12. Когато експозициите към фондове за колективни инвестиции нe отговарят на критериите, изложени в приложение VI, част 1, точки 77 и 78, или кредитната институция нe е осведомена за всички базисни експозиции на фондове за колективни инвестиции, кредитната институция следва да разгледа положението в дълбочина, като достигне до базисните експозиции и да изчисли размерите на рисково претеглените експозиции и размерите на очакваната загуба в съответствие с подхода, изложен в приложение VII, част 1, точки от 19 до 21. Ако за тези цели кредитната институция не е в състояние да направи разграничение между частни капиталови експозиции, капиталови експозиции, търгувани на борса, и други капиталови експозиции, тя следва да третира съответните експозиции като други капиталови експозиции. За тези цели експозициите, които не се отнасят до собствения капитал, са отнасят към един от класовете (частен собствен капитал, собствен капитал, търгуван на борса, или друг собствен капитал), изложени в приложение VII, част 1, точка 19, а неизвестните експозиции се отнасят към класа друг собствен капитал.

Като алтернатива на описания по-горе метод кредитните институции могат да изчисляват сами или да разчитат на трета страна за изчисляването и отчитането на средните размери на рисково претеглените експозиции, основани на базисните експозиции на фондове за колективни инвестиции и изчислени в съответствие със следните подходи, при положение че верността на изчисленията и отчетите е адекватно осигурена:

а) за експозиции, принадлежащи към класа експозиции, упоменат в член 86, параграф 1, буква д), подходът, изложен в приложение VII, част 1, точки от 19 до 21. Ако за тези цели кредитната институция не е в състояние да направи разграничение между частни капиталови експозиции, капиталови експозиции, търгувани на борса, и други капиталови експозиции, тя следва да третира експозициите като други капиталови експозиции; или

б) за всички други базисни експозиции — подходът, изложен в подраздел 1, при условие че се внесат следните изменения:

i) експозициите се отнасят към съответния клас експозиции и им се определя рисковото тегло с една степен по-неблагоприятно от рисковото тегло, което тези експозиции биха получили, ако се третират като преки позиции в базисните активи; и

ii) на експозициите, отнесени към по-високите степени на кредитно качество, на които в обичайния случай би било дадено рисково тегло 150 %, се определя рисково тегло 200 %.

Член 88

1. Размерите на очакваните загуби за експозиции, принадлежащи към някой от класовете експозиции, упоменати в член 86, параграф 1, букви от а) до д), се изчисляват в съответствие с методите, изложени в приложение VII, част 1, точки от 29 до 35.

2. Изчислението на размерите на очакваните загуби в съответствие с приложение VII, част 1, точки от 29 до 35 се основава на същите входящи данни за вероятност от неизпълнение, загуба при неизпълнение и рисково претегления размер на всяка експозиция, които се използват за изчислението на рисково претеглените размери на експозициите в съответствие с член 87. За експозициите, които са в неизпълнение, когато кредитните институции използват собствени оценки на зададен процент на загуба при неизпълнение, очакваните загуби (EL) са най-точната оценка, която кредитната институция може да даде на очаквани загуби (ELBE) за експозиция в неизпълнение, съгласно приложение VII, част 4, точка 80.

3. Размерите на очакваната загуба за секюритизираните експозиции се изчислява в съответствие с подраздел 4.

4. Размерът на очакваната загуба за експозиции, принадлежащи към класа експозиции, посочени в член 86, параграф 1, буква ж), е нула.

5. Размерите на очакваната загуба за риск от разсейване за закупени вземания се изчисляват в съответствие с приложение VII, част 1, точка 35.

6. Размерите на очакваната загуба за експозициите, посочени в член 87, параграфи 11 и 12, се изчисляват в съответствие с приложение VII, част 1, точки от 29 до 35.

Член 89

1. При условие че е получено одобрение от компетентните власти, кредитните институции, на които е разрешено да използват вътрешнорейтинговия подход при изчислението на размера на рисково претеглените експозиции и размерите на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, могат да прилагат подраздел 1 за следните елементи:

а) класът експозиции, посочен в член 86, параграф 1, буква а), когато броят на контрагентите, към които кредитната институция има съществени позиции е ограничен и за кредитната институция би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти;

б) класът експозиции, посочен в член 86, параграф 1, буква б), когато броят на контрагентите, към които кредитната институция има съществени позиции, е ограничен и за кредитната институция би било прекомерно натоварващо да въвежда рейтингова система за тези контрагенти;

в) експозициите, поемани от несъществени по размер на дейността звена, както и класове експозиции, които са несъществени по размер и рисков профил;

г) експозициите към централните правителства на държавите-членки по седалище и на техните регионални власти, местни власти и административни органи, при положение че:

i) няма разлика по отношение на риска между експозициите на това централно правителство и на другите експозиции, поради специфични публични правила и мерки;

ii) на експозициите към централното правителство се определя 0 % рисково тегло съгласно подраздел 1;

д) експозиците на дадена кредитна институция към контрагент, който е нейно предприятие майка, нейно дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на нейното предприятие майка, при положение че контрагентът е институция или финансово холдингово дружество, финансова институция, дружество за управление на активи или предприятие за допълнителни услуги, при условие че са изпълнени съответните надзорни изисквания, или предприятие, свързано с взаимоотношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, и експозиции между кредитни институции, които отговарят на изискванията, изложени в член 80, параграф 8;

е) капиталови експозиции към субекти, чиито кредитни задължения им дават право на нулево рисково тегло съгласно подраздел 1 (включително онези публично спонсорирани субекти, при които може да се приложи нулево тегло);

ж) капиталови експозиции, настъпили по силата на законодателно уредени програми за стимулиране развитието на конкретни сектори от икономиката, които предоставят на кредитната институция значителни субсидии за инвестиране и включват някаква форма на държавен надзор и ограничения относно инвестирането на собствения капитал. Това изключение е ограничено до обща стойност в размер на 10 % от първоначалния собствен капитал плюс допълнителния собствен капитал.

з) експозициите, идентифицирани в приложение VI, част 1, точка 40, отговарящи на условията, указани там; или

и) държавни и държавно презастраховани гаранции в съответствие с приложение VIII, част 2, точка 19.

Настоящият параграф не възпрепятства компетентните власти на други държави-членки да разрешават прилагането на нормите на подраздел 1 за експозиции, свързани със собствен капитал, за които е било разрешено такова третиране в други държави-членки.

2. За целите на параграф 1 класът на експозициите, свързани със собствения капитал на дадена кредитна институция, се счита за съществен, ако тяхната агрегирана стойност, без капиталовите експозиции, поети по силата на законодателно уредени програми, упоменати в параграф 1, буква ж), превишава като средна стойност за предходната година 10 % от собствения капитал на кредитната институция. Ако броят на тези експозиции, свързани със собствения капитал, е по-малък от 10 отделни актива, този праг е 5 % от собствения капитал на кредитната институция.

Подраздел 3

Редуциране на кредитния риск

Член 90

За целите на настоящия подраздел "кредитираща кредитна институция" означава кредитна институция, която притежава въпросната експозиция, независимо от това дали тя произтича от кредит, или не.

Член 91

Кредитните институции, които използват стандартизирания подход съгласно членове от 78 до 83 или вътрешнорейтинговия подход съгласно членове от 84 до 89, но не използват собствени оценки за загуба при неизпълнение и конверсионни коефициенти съгласно членове 87 и 88, могат да признават редуциране на кредитния риск в съответствие с настоящия подраздел при изчислението на размера на рисково претеглените експозиции, за целите на член 75, буква а), или като съответните размери на очакваната загуба, за целите на изчислението, упоменато в член 57, буква р) и член 63, параграф 3.

Член 92

1. Използваната техника за предоставяне на кредитна защита, заедно с предприеманите действия и стъпки и процедурите и политиките, въведени от кредитиращата кредитна институция, следва да бъдат такива, че да доведат до правила и мерки за кредитна защита, които са в голяма степен ефективни и приложими във всички относими юрисдикции.

2. Кредитиращата кредитна институция трябва да предприеме всички подходящи стъпки, за да осигури ефективността на правилата и мерките за кредитна защита и за да се справи със свързаните с нея кредитни рискове.

3. В случаите на обезпечена кредитна защита, за да отговарят на критериите за признаване, активите, на които се разчита, трябва да бъдат достатъчно ликвидни и тяхната стойност трябва да бъде достатъчно стабилна във времето, за да се осигури съответната определеност относно постигнатата кредитна защита, като се има предвид подхода, използван за изчисление размера на рисково претеглените експозиции и разрешената степен на признаване. Приемливостта се ограничава до активите, изложени в приложение VIII, част 1.

4. В случаите на обезпечена кредитна защита, кредитиращата кредитна институция има право да ликвидира или да задържи, своевременно, активите, от които произтича защитата, в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност на длъжника - или друго кредитно събитие, изложено в документацията по транзакцията - и когато е приложимо, на попечителя, държател на обезпечението. Не трябва да съществува необоснована степен на корелационна зависимост между стойността на активите, на които се разчита за осигуряване на защита и кредитното качество на длъжника.

5. В случаите на кредитна защита с гаранции, за да отговаря на критериите за признаване, страната, предоставяща защитата, следва да бъде достатъчно надеждна, а договорът за защита да бъде в изпълним в съответната юрисдикция, за да се осигури съответната определеност относно постигнатата кредитна защита, като се има предвид подхода, използван за изчисление размера на рисково претеглените експозиции и разрешената степен на признаване. Приемливостта се ограничава до субектите, осигуряващи обезпечението и видовете договори за обезпечение, изложени в приложение VIII, част 1.

6. Следва да се съблюдават минималните изисквания, изложени в приложение VIII, част 2.

Член 93

1. Когато са изпълнени изискванията по член 92, изчислението на размера на рисково претеглените експозиции и ако е удачно, на размера на очакваната загуба, може да бъде променяно в съответствие с приложение VIII, части от 3 до 6.

2. Никоя експозиция, по отношение на която е получено редуциране на кредитния риск, не може да генерира по-голям рисково претеглен размер или размер на очаквана загуба, освен иначе идентична експозиция, по отношение на която няма редуциране на кредитния риск.

3. Когато кредитната защита съгласно членове от 78 до 83 или членове от 84 до 89, в зависимост от случая, вече е взета предвид в рисково претегления размер на експозицията, изчислението на кредитната защита не се признава допълнително съгласно настоящия подраздел.

Подраздел 4

Секюритизация

Член 94

Когато дадена кредитна институция използва стандартизирания подход, изложен в членове от 78 до 83, за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции за класа експозиции, към който биха били отнесени секюритизираните експозиции съгласно член 79, тя следва да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за дадена позиция от секюритизацията в съответствие с приложение IХ, част 4, точки от 1 до 36.

Във всички други случаи тя следва да изчислява размера на рисково претеглената експозиция в съответствие с приложение IХ, част 4, точки от 1 до 5 и от 37 до 76.

Член 95

1. Когато е прехвърлен значителен кредитен риск, свързан със секюритизирани експозиции от кредитната институция инициатор в съответствие с условията на приложение IХ, част 2, тази кредитната институция може:

а) в случай на традиционна секюритизация да изключи от своите изчисления за размера на рисково претеглените експозиции и ако е удачно, от размерите на очакваната загуба, експозициите, които е секюритизирала; и

б) в случай на синтетична секюритизация, да изчисли размера на рисково претеглените експозиции и ако е удачно, размерите на очакваната загуба, по отношение на секюритизираните експозиции в съответствие с приложение IХ, част 2.

2. Когато се прилага параграф 1, кредитната институция инициатор изчислява размерите на рисково претеглените експозиции, предписани в приложение IХ, за позициите, които тя може да държи в секюритизационната схема.

Когато кредитната институция инициатор не е прехвърлила значителен кредитен риск в съответствие с параграф 1, не е необходимо да изчислява размерът на рисково претеглените експозиции за позициите, които тя би могла да притежава във въпросната секюритизационна схема.

Член 96

1. За да се изчисли размерът на рисково претеглена стойност на секюритизираща позиция, спрямо стойността на експозицията на позицията се прилагат рискови тегла в съответствие с приложение IХ въз основа на кредитното качество на позицията, което може да се определи чрез препратка към кредитна оценка на агенция за външна кредитна оценка (АВКО) или в противен случай, както е посочено в приложение IХ.

2. Когато има експозиция към различни траншове в дадена секюритизационна схема, експозицията към всеки транш се счита за отделна секюритизираща позиция. Счита се, че субектите, предоставящи кредитна защита, държат позиции в секюритизационната схема. Позициите в секюритизационната схема включват експозиции към секюритизация, произтичаща от лихвени и валутни дериватни договори.

3. Когато дадена секюритизараща позиция е предмет на кредитна защита с гаранции или обезпечения, рисковото тегло, което следва да бъде приложено спрямо тази позиция, може да бъде изменено в съответствие с членове от 90 до 93, които следва да се тълкуват във връзка с приложение IХ.

4. При спазването на член 57, буква с) и член 66, параграф 2, размерът на рисково претеглената експозиция се включва в общата стойност на рисково претеглените размери на експозициите на кредитната институция за целите на член 75, буква а).

Член 97

1. Дадена кредитна оценка на агенция за външна кредитна оценка може да бъде използвана за определяне на рисковото тегло на дадена секюритизираща позиция в съответствие с член 96, само ако агенцията за външна кредитна оценка е призната от компетентните власти като приемлива — наричана по-долу "приемлива агенция за външна кредитна оценка".

2. Компетентните власти признават дадена агенция за външна кредитна оценка за приемлива за целите на параграф 1, само ако са се уверили, че тя съблюдава изискванията, изложени в член 81, като вземат предвид техническите критерии, изложени в приложение VI, част 2, и че тя е демонстрирала способност в областта на секюритизацията, свидетелство за което може да бъде подчертано добро приемане на пазара.

3. Ако дадена агенция за външна кредитна оценка бъде призната за приемлива от компетентните власти на дадена държава-членка за целите на параграф 1, компетентните власти на други държави-членки могат да признаят тази агенция за външна кредитна оценка за приемлива за тези цели, без да осъществяват свой собствен процес на оценка.

4. Компетентните власти оповестяват публично разяснение за процеса на признаване и списък с приемливите агенции за външна кредитна оценка.

5. За да бъде използвана за целите на параграф 1, дадена кредитна оценка на приемлива агенция за външна кредитна оценка следва да съответства на принципите за достоверност и прозрачност, изложени в приложение IХ, част 3.

Член 98

1. За целите на прилагане на рискови тегла спрямо секюритизиращите позиции компетентните власти определят с кои от стъпките, свързани с кредитното качество на кредитите и изложени в приложение IХ, следва да се асоциират съответните кредитни оценки на дадена приемлива агенция за външна кредитна оценка. Това определяне следва да бъде обективно и последователно.

2. Когато компетентните власти на дадена държава-членка са извършили определяне съгласно параграф 1, компетентните власти на други държави-членки могат да признаят това определяне, без да осъществяват свой собствен процес на определяне.

Член 99

Използването на кредитни оценки на агенция за външна кредитна оценка за изчисляване на размерите на рисково претеглените експозиции на дадена кредитна институция съгласно член 96 следва да бъде последователно и в съответствие с приложение IХ, част 3. Кредитните оценки не могат да се използват селективно.

Член 100

1. При наличие на секюритизация на револвиращи експозиции, за които е приложима клауза за предварителна амортизация, кредитната институция инициатор или кредитната институция спонсор изчислява, в съответствие с приложение IХ, допълнителен рисково претеглен размер на експозиция във връзка с вероятността нивата на кредитния риск, на който е изложена, да нараснат след прилагането на клаузата за предварителна амортизация.

2. За тези цели "револвираща експозиция" е експозиция, при която неусвоените от клиентите остатъци могат да варират в зависимост техните решения за теглене и погасяване на кредита в рамките на договорен лимит, а клаузата за предварителна амортизация е договорна клауза, която изисква при настъпването на определени събития позициите на инвеститорите да бъдат погасени преди първоначално обявения падеж на емитираните ценни книжа.

Член 101

1. Дадена кредитна институция инициатор, която по отношение на дадена секюритизация е приложила член 95 при изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции, или кредитна институция спонсор не може, с оглед на намаляване на потенциалните или реални загуби на инвеститорите, да осигурява подкрепа на секюритизацията, която излиза извън договорните ѝ задължения.

2. Ако дадена кредитна институция инициатор или кредитна институция спонсор не се съобрази с параграф 1 по отношение на дадена секюритизация, компетентният орган следва да изиска от нея най-малкото да държи капитал за покриване на всички секюритизирани експозиции така, сякаш те не са секюритизирани. Кредитната институция оповестява публично, че е предоставила непряка подкрепа, както и въздействието върху регулаторния капитал във връзка с това действие.

Раздел 4

Минимален задължителен собствен капитал за операционен риск

Член 102

1. Компетентните власти трябва да изискват от кредитните институции да държат собствени финансови средства за покриване на операционен риск в съответствие с подходите, изложени в членове 103, 104 и 105.

2. Без да се засяга параграф 4, кредитните институции, които използват подхода, изложен в член 104, не могат да се връщат и да използват подхода, изложен в член 103, освен ако не покажат, че за това има основателна причина и при условие че са получили одобрение от компетентните власти.

3. Без да се засяга параграф 4, кредитните институции, които използват подхода, изложен в член 105, не могат да се връщат и да използват подходите, изложени в член 103 или член 104, освен ако не покажат, че за това има основателна причина и при условие че са получили одобрение от компетентните власти.

4. Компетентните власти могат да позволят на кредитните институции да използват комбинация от подходи в съответствие с приложение Х, част 4.

Член 103

Капиталовото изискване за операционен риск съгласно подхода на базисния индикатор е определен процент от съответния индикатор в съответствие с параметрите, изложени в приложение Х, част 1.

Член 104

1. При стандартизирания подход кредитните институции разделят своята дейност на няколко направления, както е посочено в приложение Х, част 2.

2. За всяко направление на дейността кредитните институции следва да изчисляват капиталово изискване за операционен риск като определен процент от съответния индикатор, в съответствие с параметрите, изложени в приложение Х, част 2.

3. За някои направления на дейността компетентните власти могат при определени условия да издават разрешение на дадена кредитната институция да използва алтернативен подходящ индикатор за определяне на своето капиталово изискване за операционен риск, както е изложено в приложение Х, част 2, точки от 5 до 11.

4. Капиталовото изискване за операционен риск съгласно стандартизирания подход е сумата от капиталовите изисквания за операционен риск за всички отделни направления на дейността.

5. Параметрите за стандартизирания подход са представени в приложение Х, част 2.

6. За да получат право да използват стандартизирания подход, кредитните институции следва да отговарят на критериите, изложени в приложение Х, част 2.

Член 105

1. Кредитните институции могат да използват усъвършенствани подходи за измерване, основани на техни собствени системи за измерване на операционния риск, при положение че компетентната власт изрично одобри използването на съответните модели за изчисление на изискването за собствен капитал.

2. Кредитните институции трябва да убедят своите компетентни власти, че отговарят на критериите за правоспособност, изложени в приложение Х, част 3.

3. Когато се планира използването на усъвършенстван подход за измерване от страна на кредитна институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или от дъщерните предприятия на финансово холдингово дружество майка от ЕС, компетентните власти на различните юридически лица следва да си сътрудничат тясно, както е предвидено в членове от 129 до 132. Прилагането включва елементите, изброени в приложение Х, част 3.

4. Когато дадена кредитна институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансово холдингово дружество майка от ЕС използват Усъвършенстван подход за измерване на единна основа, компетентните власти могат да разрешат критериите за приемливост, изложени в приложение Х, част 3, да се удовлетворяват от дружеството майка и от неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно.

Раздел 5

Големи експозиции

Член 106

1. За целите на настоящия раздел "експозиции" означава всеки актив или задбалансова позиция, отнасящи се до раздел 3, подраздел 1, без да се прилагат рисковите тегла или степените на риск, предвидени там.

Експозициите, произтичащи от позиции, отнасящи се до приложение IV, следва да се изчисляват в съответствие с един от методите, изложени в приложение III. За целите на настоящия раздел се прилага също приложение III, част 2, точка 2.

Всички елементи, изцяло покрити от собствен капитал, могат със съгласието на компетентните власти да бъдат изключени от определянето на експозиции, при положение че този собствен капитал не е включен в собствения капитал на кредитната институция за целите на член 75 или при изчисляване на другите съотношения за мониторинг, предвидени в настоящата директива или в други актове на Общността.

2. Експозициите не следва да се включват в следните случаи:

а) в случай на транзакции във валута, експозиции, понесени в нормалния ход на сетълмент през 48-те часа, следващи плащането; или

б) в случай на транзакции за покупка или продажба на ценни книжа, експозиции, понесени в нормалния ход на сетълмент през петте работни дни, следващи плащането или доставката на ценните книжа, което от двете е по-рано.

Член 107

За целите на прилагане на настоящия раздел терминът "кредитна институция" покрива следното:

а) кредитна институция, включваща нейните клонове в трети държави; и

б) всяко частно или държавно предприятие, включително клоновете му, което отговаря на дефиницията за "кредитна институция" и което е лицензирано в трета държава.

Член 108

Експозиция на кредитна институция към клиент или група от свързани клиенти следва да се счита за голяма експозиция, когато нейната стойност е равна на 10 % от собствения капитал на кредитната институция.

Член 109

Компетентните власти трябва да изискват от всяка кредитна институция да има ефективни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол с оглед откриване и отчитане на всички големи експозиции и последващите промени в тях, както е определено и се изисква от настоящата директива и с оглед наблюдение на тези експозиции в контекста на политиката на всяка кредитна институция по отношение на експозициите.

Член 110

1. Кредитната институция следва да отчита всяка голяма експозиция пред компетентните власти.

Държавите-членки следва да осигурят тази отчетност да става по тяхна преценка в съответствие с един от следните два метода:

а) отчитане на всички големи експозиции поне веднъж годишно, комбинирано с отчитане през годината на всяка нова голяма експозиция и на всяко увеличение в съществуващите големи експозиции с поне 20 % по отношение на предходни съобщения; или

б) отчитане на всички големи експозиции поне четири пъти през годината.

2. С изключение на случаи на кредитни институции, разчитащи на член 114 за признаването на обезпечения при изчисляване стойността на експозиции за целите на член 111, параграфи 1, 2 и 3, експозициите, изключени съгласно член 113, параграф 3, букви от а) до г) и от е) до з), не следва да се отчитат, както е предвидено в параграф 1 и честотата на отчетност, предвидена в параграф 1, буква б) от настоящия член, може да бъде намалена на два пъти годишно за експозициите, посочени в член 113, параграф 3, букви д) и и) и членове 115 и 116.

Когато кредитна институция се позовава на настоящия параграф, тя трябва да пази записи за основанията напред за поне една година след освободеното събитие, така че компетентните власти да могат да решат дали е оправдано.

3. Държавите-членки могат да изискват кредитните институции да анализират експозициите си към издатели на обезпечение за евентуални концентрирани експозиции и когато е уместно, да предприемат действия или да докладват всякакви значителни констатации на своите компетентни власти.

Член 111

1. Кредитната институция не може да поема експозиция към клиент или към група от свързани клиенти, чиято стойност надвишава 25 % от собствения ѝ капитал.

2. Когато този клиент или група от свързани клиенти е предприятие майка или дъщерно предприятие на кредитната институция и/или едно или повече дъщерни предприятия на това предприятие майка, предвиденият в параграф 1 процент се намалява до 20 процента. Държавите-членки могат обаче да освободят експозициите, поети към такива клиенти, от 20-процентния лимит, ако е предвидено специално наблюдение на тези експозиции посредством други мерки или процедури. Те уведомяват Комисията и Европейския банков комитет за същността на тези мерки или процедури.

3. Кредитната институция не може да поема големи експозиции, чиято обща стойност надвишава 800 % от собствения ѝ капитал.

4. Кредитната институция трябва постоянно да спазва лимитите, определени в параграфи 1, 2 и 3, за нейните експозиции. Ако в изключителен случай експозициите надвишат тези лимити, този факт трябва незабавно да се докладва на компетентните власти, които могат, когато обстоятелствата го изискват, да определят на кредитната институция срок за спазване на лимитите.

Член 112

1. За целите на членове от 113 до 117 терминът "гаранция" включва кредитни деривати, признати съгласно членове от 90 до 93, различни от дългови ценни книжа обвързани със заеми (CLN).

2. Без да се засяга параграф 3, когато съгласно членове от 113 до 117 може да бъде разрешено признаването на кредитна защита с обезпечения и гаранции, за такова признаване се изисква съблюдаване на изискванията за приемливост и други минимални изисквания, изложени в членове от 90 до 93 за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции съгласно членове от 78 до 83.

3. Когато дадена кредитна институция се позовава на член 114, параграф 2, признаването на кредитната защита се извършва, при условие че са изпълнени съответните изисквания съгласно членове от 84 до 89.

Член 113

1. Държавите-членки могат да наложат лимити, по-строги от тези, предвидени в член 111.

2. Държавите-членки могат напълно или частично да освободят експозициите, поети от кредитна институция към нейното предприятие майка, към други дъщерни предприятия на това предприятие майка или към нейни собствени дъщерни предприятия, от прилагането на член 111, параграфи 1, 2 и 3, доколкото тези институции са обхванати от консолидирания надзор, на който самата кредитна институция подлежи в съответствие с настоящата директива или с равностойни стандарти, действащи в трета страна.

3. Държавите-членки могат напълно или частично да освободят от прилагането на член 111 следните експозиции:

a) позициите активи, които представляват вземания към централни правителства или централни банки, които при липса на обезпечение биха получили 0 % рисково тегло съгласно членове от 78 до 83;

б) позициите активи, които представляват вземания към международни организации или международни банки за развитие, които при липса на обезпечение биха получили 0 % рисково тегло съгласно членове от 78 до 83;

в) позициите активи, които представляват вземания, изрично гарантирани от централни правителства, централни банки, международни организации или международни банки за развитие, при които при необезпечени вземания към образуванието, което предоставя гаранцията, би било дадено 0 % рисково тегло съгласно членове от 78 до 83;

г) други експозиции, поети или гарантирани от централни правителства, централни банки, международни организации, международни банки за развитие или субекти от публичния сектор, при които при необезпечени вземания към субекта, към който се отнася експозицията, или от когото тя се гарантира, биха получили 0 % рисково тегло съгласно членове от 78 до 83;

д) позициите активи, представляващи вземания и други експозиции към централни правителства или централни банки, неспоменати в буква а) по-горе, които са деноминирани и където е приложимо, финансирани в националните валути на кредитополучателите;

е) позициите активи и други експозиции, обезпечени по удовлетворяващ компетентните власти начин със залог под формата на дългови ценни книжа, емитирани от централни правителства или централни банки, международни организации, международни банки за развитие или регионални правителства, местни власти, или субекти от публичния сектор на държави-членки, които ценни книжа представляват вземания към техните емитенти, които биха получили рисково тегло 0 % съгласно членове от 78 до 83;

ж) позициите активи и други експозиции, обезпечени по удовлетворяващ компетентните власти начин със залог под формата на парични депозити в кредитиращата институция или в кредитна институция, която е институция майка или дъщерно предприятие на кредитиращата институция;

з) позициите активи и други експозиции, обезпечени по удовлетворяващ компетентните власти начин със залог под формата депозитни сертификати, издадени от кредитиращата институция или от кредитна институция, която е предприятие майка или дъщерно предприятие на кредитиращата институция, и са заложени в някоя от тях;

и) позициите активи, които представляват вземания, и други експозиции към институции с падеж до една година включително, но невключени в собствения капитал на тези институции;

й) позициите активи, които представлява вземания, и други експозиции към институции, които не са кредитни институции, но които отговарят на условията по приложение VI, част I, точка 85, чийто падеж е до една година и са обезпечени в съответствие със същата точка;

к) търговските менителници и други подобни менителници с падеж до една година включително, които носят подписите на други кредитни институции;

л) покрити облигации, които са обхванати от разпоредбите на приложение VI, част 1, точки от 68 до 70;

м) до последваща координация съгласуване дяловите участия в застрахователни компании, посочени в член 122, параграф 1, до 40 % от собствения капитал на кредитната институция, която придобива такова дялово участие;

н) позициите активи, представляващи вземания от регионални или централни кредитни институции, с които кредитиращата кредитна институция е свързана в мрежа в съответствие със законови или нормативни разпоредби и които съгласно тези разпоредби отговарят за паричните клирингови операции в рамките на мрежата;

о) експозициите, които са обезпечени по удовлетворяващ компетентните власти начин със залог под формата ценни книжа, различни от споменатите в буква е);

п) заемите, които са обезпечени по удовлетворяващ компетентните власти начин с ипотеки върху недвижими имоти или с акции във финландски жилищностроителни дружества, действащи по силата на финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващо еквивалентно законодателство, и със сделки за отдаване под наем, при които наемодателят си запазва пълното право на собственост върху наетия жилищен имот дотогава, докато наемателят не се възползва от възможността си за закупуване, но във всички случаи до 50 % от стойността на съответния жилищен имот;

р) следните, когато те биха получили рисково тегло 50 % съгласно членове от 78 до 83 и само до 50 % от стойността на съответния имот:

i) експозиции, обезпечени с ипотеки върху офиси или други помещения с търговско предназначение или с дялове във финландски жилищностроителни дружества, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващи еквивалентни законодателни актове относно офиси или други помещения с търговско предназначение; и

ii) експозиции, свързани с лизинг на имоти и отнасящи се до офиси или други помещения с търговско предназначение;

За целите на ii), до 31 декември 2011 г. компетентните власти на всяка държава-членка могат да разрешават на кредитни институции да признават 100 % от стойността на съответната собственост. В края на този период това третиране следва да бъде подложено на преглед. Държавите-членки следва да информират Комисията за начина, по който използват това преференциално третиране.

с) 50 % от среднорисковите или нискорисковите задбалансови позиции, посочени в приложение II;

т) със съгласието на компетентните власти, други гаранции, които са различни от кредитните гаранции, предвидени са в закон или правилник и се дават на членовете на взаимоспомагателни дружества, които имат статут на кредитни институции, като подлежат на 20-процентно претегляне на стойността им; и

у) нискорисковите задбалансови позиции, посочени в приложение II, доколкото е сключено споразумение с клиента или с група от свързани клиенти, съгласно което експозицията може да бъде поета само при условие че е установено, че тя няма да доведе до превишаване на лимитите, прилагани съгласно член 111, параграфи от 1 до 3.

Парични наличности, получени по силата на дългова ценна книга, обвързана със заем, емитирана от кредитна институция, които са предмет на договор за задбалансово нетиране, признато по силата на членове от 90 до 93, се считат за попадащи в буква ж).

За целите на буква о) ценните книжа, използвани като обезпечение, трябва да се оценяват по пазарна стойност, да имат стойност, която превишава гарантираната експозиция, и да бъдат търгувани на борса или да бъдат ефективно прехвърляеми и регулярно котирани на пазар, действащ под покровителството на признати професионални оператори и по начин, удовлетворяващ компетентните власти на държавата-членка по седалище на кредитната институция, за създаването на обективна цена, такава, че превишената стойност на ценните книжа да може да бъде потвърдена по всяко време. Изискваната превишена стойност следва да бъде 100 %. Тя обаче следва да бъде 150 % в случай на акции и 50 % в случай на дългови ценни книжа, емитирани от институции, регионални правителства или местни власти на държава-членка, различни от тези по буква е), а в случай на дългови ценни книжа, емитирани от международни банки за развитие, различни от тези, които получават рисково тегло 0 % съгласно членове от 78 до 83. Когато има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на кредитната защита, обезпечението няма да се признава. Ценните книжа, използвани за обезпечение, не могат да са част от собствения капитал на кредитната институция.

За целите на буква п) стойността на имуществото следва да бъде изчислена по начин, удовлетворяващ компетентните власти, на базата на стриктни стандарти за оценка, наложени със законови, подзаконови или административни разпоредби. Оценката следва да се прави поне веднъж годишно. За целите на буква п) жилищният имот означава жилище, което се обитава или дава под наем от кредитополучателя.

Държавите-членки следва да информират Комисията за всяко дадено изключение по буква т), за да уверят, че то не води до деформация на конкуренцията.

Член 114

1. При спазване на параграф 3 с цел изчисляване на стойността на експозиции за целите на член 111, параграфи от 1 до 3 държавите-членки могат, във връзка с кредитни институции, използващи разширения метод за финансово обезпечение съгласно членове от 90 до 93, като алтернатива на възползването от пълното или частично освобождаване съгласно член 113, параграф 3, букви е), ж), з) и о), да разрешават на такива кредитни институции да използват стойност, по-ниска от стойността на експозицията, но не по-ниска от общата стойност на напълно коригираните експозиционни стойности на техните експозиции към клиента или групата от свързани клиенти.

За тези цели "напълно коригирана експозиционна стойност" означава стойност, изчислена съгласно членове от 90 до 93, отчитаща редуцирането на кредитния риск, корекциите в променливостта и всякакви несъответствия в падежите (Е*).

Когато настоящият параграф се прилага спрямо кредитна институция, член 113, параграф 3, букви е), ж), з) и о) не се прилагат спрямо въпросната кредитна институция.

2. При спазване на параграф 3 на кредитна институция, на която е разрешено да използва собствени оценки на зададени проценти на загуба при неизпълнение и конверсионни фактори за даден клас експозиции съгласно членове от 84 до 89 и когато тя е в състояние да направи по удовлетворителен за компетентните власти начин оценка на ефектите на финансово обезпечение върху техните експозиции отделно от други аспекти, отнасящи се до зададените проценти на загуба при неизпълнение, може да бъде позволено да признава тези ефекти при изчислението на стойността на експозициите за целите на член 111, параграфи от 1 до 3.

Компетентните власти следва да бъдат удовлетворени от уместността на направените от кредитната институция оценки, които да се използват за редуциране на рисково претегления размер на експозицията за целите на съответствието с разпоредбите на член 111.

Когато на дадена кредитна институция бъде разрешено да използва свои собствени оценки на ефектите от финансово обезпечение, тя трябва да прави това по начин, отговарящ на подхода, възприет при изчисляването на капиталовите изисквания.

Кредитните институции, на които е разрешено да използват собствени оценки на загубата при неизпълнение и конверсионни коефициенти за даден клас експозиции съгласно членове от 84 до 89, които не изчисляват стойността на своите експозиции като използват метода, посочен в първа алинея, могат да получат разрешение да използват подхода, изложен в параграф 1 по-горе, или изключението, изложено в член 113, параграф 3, буква о), за изчисление на стойността на експозициите. Дадена кредитна институция следва да използва само един от тези два метода.

3. Дадена кредитна институция, на която е разрешено да използва методите, описани в параграфи 1 и 2, при изчисляване на стойността на експозициите за целите на член 111, параграфи от 1 до 3, следва да провежда периодични стрес-тестове на техните концентрации на кредитен риск, включително във връзка с реализуемата стойност на всяко прието обезпечение.

Тези периодични стрес-тестове следва да бъдат ориентирани към рискове, произтичащи от потенциални промени в пазарните условия, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху адекватността на собствения капитал на кредитната институция и рисковете, произтичащи от реализацията на обезпечения в стресови ситуации.

Кредитната институция трябва да покаже по удовлетворителен за компетентните власти начин, че извършените стрес-тестове са адекватни и подходящи за оценката на такива рискове.

В случай че такъв стрес-тест покаже по-ниска реализуема стойност на приетото обезпечение от това, за което би било разрешено да се вземе предвид като подходящо съгласно параграфи 1 и 2, стойността на обезпечението, за което е получено разрешение да се признае при изчисляване на стойността на експозициите за целите на член 111, параграфи от 1 до 3, се намалява съответно.

Такива кредитни институции включват следните елементи в своите стратегии за справяне с риска от концентрация:

а) политики и процедури за справяне с рисковете, произтичащи от падежни несъответствия между експозиции и някакво кредитно обезпечение на тези експозиции;

б) политики и процедури, в случай че стрес-тестът покаже по-ниска реализуема стойност на приетото обезпечение, отколкото е взета предвид по параграфи 1 и 2; и

в) политики и процедури, свързани с риск от концентрация, произтичащ от прилагането на техники за редуциране на кредитния риск и по-конкретно големи косвени кредитни експозиции (например, към отделен емитент на ценни книжа, приети като обезпечение).

4. Когато ефектите от обезпечението се признават при условията на параграф 1 или параграф 2, държавите-членки могат да третират всяка покрита част от експозицията като претърпяна по-скоро от емитента на обезпечението, отколкото от клиента.

Член 115

1. За целите на прилагането на член 111, параграфи от 1 до 3 държавите-членки могат да прилагат тегло от 20 % за позициите активи, които представляват вземания от регионални правителства или местни органи на държави-членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло 20 % съгласно членове от 78 до 83, и спрямо други експозиции към или гарантирани от такива правителства или органи, вземанията, към които получават рисково тегло 20 % съгласно членове от 78 до 83. Държавите-членки обаче могат да намалят този процент на 0 по отношение на активи, съставляващи вземания към регионални правителства и местни власти на държави-членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло 0 % съгласно членове от 78 до 83, и спрямо други експозиции към или гарантирани от такива правителства или органи вземанията, към които получават рисково тегло 0 % съгласно членове от 78 до 83.

2. За целите на прилагането на член 111, параграфи от 1 до 3 държавите-членки могат да прилагат тегло от 20 % за позициите активи, които представляват вземания от и други експозиции към институции с падеж над една година, но не повече от три години, както и тегло от 50 % за позициите активи, които представляват вземания към институции с падеж над три години, при условие че последните са представлявани от дългови инструменти, емитирани от институция и че тези дългови инструменти според мнението на компетентните власти са ефективно прехвърляеми на пазар, изграден от професионални оператори и имат ежедневни котировки на този пазар или емитирането им е разрешено от компетентните власти на държавата-членка, от която произхожда емитиращата институция. В никакъв случай нито една от тези позиции не може да се включва в собствения капитал.

Член 116

Чрез дерогация от член 113, параграф 3, i) и член 115, параграф 2 държавите-членки могат да прилагат 20-процентно претегляне за позициите активи, които представляват вземания от и други експозиции към кредитни институции независимо от падежа им.

Член 117

1. Когато експозицията към клиент е гарантирана от трета страна или е обезпечена с ценни книжа, емитирани от трета страна при условията, предвидени в член 113, параграф 3, буква о), държавите-членки могат:

а) да разглеждат експозицията по-скоро като поета от гарант, а не към клиента; или

б) да разглеждат експозицията по-скоро като поета към третата страна, а не към клиента, ако експозицията, определена в член 113, параграф 3, буква о), е гарантирана с обезпечение съгласно условията, изложени в посочената буква.

2. Когато държавите-членки прилагат третирането, предвидено в параграф 1, буква а):

а) когато гаранцията е деноминирана във валута, различна от тази, в която е деноминирана експозицията, размерът на експозицията, за която се счита, че е покрита, ще се изчислява в съответствие с разпоредбите за третиране на валутни несъответствия при нефинансирана кредитна защита в приложение VIII;

б) несъответствие между падежа на експозицията и падежа на защитата ще се третира в съответствие с разпоредбите за третиране на несъответствия в падежите в приложение VIII; и

в) частично покритие може да се признае в съответствие в третирането, изложено в приложение VIII.

Член 118

Когато съблюдаването от страна на кредитна институция на индивидуална или подконсолидирана основа на задълженията, наложени в настоящия раздел, бъде счетено за неприложимо съгласно член 69, параграф 1 или разпоредбите на член 70 се прилагат в случая на кредитни институции майки в държава-членка, трябва да бъдат предприети мерки за осигуряване на задоволително разпределение на рисковете в рамките на групата.

Член 119

До 31 декември 2007 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за функционирането на настоящия раздел, заедно с евентуални подходящи предложения.

Раздел 6

Квалифицирани вложения извън финансовия сектор

Член 120

1. Никоя кредитна институция не може да притежава квалифицирано дялово участие, чийто размер надвишава 15 % от собствения ѝ капитал, в предприятие, което не е нито кредитна институция, нито финансова институция, нито предприятие, което извършва услуги, представляващи пряко продължение на банковата дейност, или се отнасят до други услуги, спомагателни за банкирането, като лизинг, факторинг, дялово управление на фондове, управление на услуги за обработка на данни или друга подобна дейност.

2. Общият размер на квалифицираните дялови участия на кредитна институция в предприятия, които не са кредитни институции, финансови институции или предприятия, извършващи услуги, които са пряко продължение на банковата дейност, или се отнасят до други услуги, спомагателни за банкирането, като лизинг, факторинг, дялово управление на фондове, управление на услуги за обработка на данни или друга подобна дейност, не може да превишава 60 % от собствения ѝ капитал.

3. Лимитите, предвидени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат превишавани само в изключителни случаи. В тези случаи обаче компетентните власти изискват кредитната институция да увеличи собствения си капитал или да предприеме други еквивалентни мерки.

Член 121

Дялови участия, които се държат временно по време на финансово преструктуриране или операция по спасяване или по време на обичайното поемане на емисия, или от името на институцията за сметка на други лица, не трябва да се считат за квалифицирани вложения за целите на изчисляването на лимитите, предвидени в член 120, параграфи 1 и 2. Акции, които не са финансови дълготрайни активи, дефинирани в член 35, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО, не следва да се включват в изчислението.

Член 122

1. Държавите-членки не прилагат лимитите, предвидени в член 120, параграфи 1 и 2, към инвестиции в застрахователни компании, дефинирани в Директива 73/239/ЕИО и Директива 2002/83/ЕО, или в презастрахователни компании, дефинирани в Директива 98/78/ЕО.

2. Държавите-членки могат да разрешат компетентните власти да не прилагат лимитите, предвидени в член 120, параграфи 1 и 2, ако предвидят, че 100 % от сумите, с които квалифицираните вложения на кредитната институция превишават тези лимити, трябва да бъдат покрити от собствен капитал и че последният не трябва да бъде включен в изчислението, изисквано по член 75. Ако и двата лимита, предвидени в член 120, параграфи 1 и 2, са превишени, сумата, покрита от собствен капитал, следва да бъде този размер на превишение, който е по-голям.

ГЛАВА 3

Процес на оценка на кредитните институции

Член 123

Кредитните институции следва да имат изградени надеждни, ефективни и цялостни непрекъснати стратегии и процеси за оценка и поддържане на размера, видовете и разпределението на вътрешния капитал, които считат за адекватни за покриване на характера и степента на рисковете, на които са или могат да бъдат изложени.

Тези стратегии и процеси трябва да бъдат обект на редовен вътрешен преглед, за да се гарантира, че ще останат всеобхватни и пропорционални на характера, мащаба и сложността на действията на съответната кредитна институция.

ГЛАВА 4

Надзор и оповестяване от компетентните власти

Раздел 1

Надзор

Член 124

1. Като вземат предвид техническите критерии, изложени в приложение ХI, компетентните власти следва да извършват преглед на правилата и мерките, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции за постигане на съответствие с настоящата директива, и да оценяват рисковете, на които кредитните институции са или могат да бъдат изложени.

2. Обхватът на прегледа и на оценката, посочени в параграф 1, следва да съответства на изискванията на настоящата директива.

3. Въз основа на прегледа и на оценката, посочени в параграф 1, компетентните власти определят дали правилата и мерките, стратегиите, процесите и механизмите, въведени от кредитните институции, и собствения капитал, който те държат, осигуряват стабилно управление и покритие на техните рискове.

4. Компетентните власти определят честотата и интензивността на прегледа и на оценката, посочени в параграф 1, като имат предвид размера, системното значение, характера, мащаба и сложността на дейността на съответната кредитна институция и като вземат предвид принципа на пропорционалност. Прегледът и оценката следва да се актуализират най-малко веднъж годишно.

5. Прегледът и оценката, осъществявани от компетентните власти, включват експозицията на кредитните институции към лихвен риск, произтичащ от нетърговска дейност. Трябва да се изискват мерки в случай на институции, чиято икономическа стойност спадне с повече от 20 % от собствения им капитал в резултат на внезапна и неочаквана промяна на лихвени проценти, чийто размер следва да бъде предписан от компетентните власти и да е еднакъв за различните кредитни институции.

Член 125

1. Когато едно предприятие майка е кредитна институция майка в държава-членка или кредитна институция майка в ЕС, консолидираният надзор се упражнява от компетентните власти, които са издали разрешението съгласно член 6.

2. Когато предприятието майка на една кредитна институция е финансова холдингова компания майка в държава-членка или финансова холдингова компания майка в ЕС, консолидираният надзор се упражнява от компетентните власти, които са издали разрешението на тази кредитна институция съгласно член 6.

Член 126

1. Когато кредитните институции, получили разрешение в две или в повече държави-членки, имат за предприятие майка една и съща финансова холдингова компания майка в държава-членка или финансова холдингова компания майка в ЕС, консолидираният надзор се упражнява от компетентните власти на кредитната институция, получила разрешение в държавата-членка, в която е учредена финансовата холдингова компания.

Когато кредитни институции, получили разрешение в две или повече държави-членки, имат за свои дружества майки няколко финансови холдингови дружества със седалища в различни държави-членки и имат кредитна институция във всяка от тези държави, консолидираният надзор се осъществява от компетентния орган на кредитната институция с най-голямо балансово число.

2. Когато няколко кредитни институции, получили разрешение в Общността, имат за свое дружество майка едно и също финансово холдингово дружество и никоя от тези кредитни институции не е получила разрешение в държавата-членка, в която е създадено финансовото холдингово дружество, консолидираният надзор се осъществява от компетентната власт, която е дала разрешение на кредитната институция с най-голямо балансово число, която се счита за целите на настоящата директива за кредитна институция, контролирана от финансово холдингово дружество майка в ЕС.

3. В някои конкретни случаи компетентните власти могат по общо споразумение да се откажат от критериите, посочени в параграфи 1 и 2, ако тяхното прилагане би било неудачно, като вземат предвид кредитните институции и относителното значение на тяхната дейност в различни страни и като назначат различен компетентен орган, който да упражнява консолидиран надзор. В такива случаи преди да вземат решение, компетентните власти дават възможност на кредитната институция майка в ЕС или на финансовото холдингово дружество майка в ЕС, или на кредитната институция с най-голямо балансово число — както е подходящо, да изрази своето мнение по това решение.

4. Компетентните власти нотифицират Комисията за всяко споразумение, попадащо в приложното поле на параграф 3.

Член 127

1. Държавите-членки следва да приемат всички необходими мерки, когато е удачно, за включване на финансовите холдингови дружества в консолидирания надзор. Без да се нарушава член 135, финансовата консолидация на финансовото холдингово дружество не следва по никакъв начин да бъде предпоставка компетентните власти да играят надзорна роля на самостоятелна основа по отношение на финансовата холдингова компания.

2. Когато компетентните власти на държава-членка не включват кредитна институция, която е дъщерно предприятие, в консолидирания надзор в един от случаите, предвидени в член 73, параграф 1, букви б) и в), компетентните власти на държавата-членка, в която е разположена дъщерната кредитна институция, може да поискат от предприятието майка информация, която може да улесни надзора им над тази кредитна институция.

3. Държавите-членки следва да предвидят за компетентните власти, отговорни за упражняване на консолидирания надзор, възможността да искат от дъщерните предприятия на кредитната институция или финансовата холдингова компания, които не са включени в рамките на обхвата на консолидирания надзор, информацията, посочена в член 137. В такъв случай следва да се прилагат процедурите за предаване и потвърждаване на информация, предвидени в посочения член.

Член 128

Когато в държавите-членки има повече от една компетентан власт за разумен надзор над кредитните и финансовите институции, държавите-членки предприемат необходимите мерки за осъществяване на координация между тези органи.

Член 129

1. В допълнение към задълженията, наложени от разпоредбите на настоящата директива, компетентният орган, отговарящ за упражняването на консолидиран надзор над кредитни институциимайки в ЕС и над кредитни институции, контролирани от финансови холдингови дружества майки в ЕС, изпълнява следните задачи:

а) съгласуване на събирането и разпространението на относимата или съществена информация в нормална и в извънредна ситуация; и

б) планиране и координация на надзорната дейност в нормална или извънредна ситуация, включително във връзка с дейностите по член 124, в сътрудничество с ангажираните компетентни власти.

2. В случаите на молби за разрешения, упоменати съответно в член 84, параграф 1, член 87, параграф 9 и член 105 и в приложение III, част 6, подадени от страна на кредитна институция майка в ЕС и нейни дъщерни предприятия, или съвместно от дъщерните предприятия на финансово холдингово дружество в ЕС, компетентните власти работят заедно, като се консултират по всички въпроси, за да определят, дали да дадат, или не исканото разрешение и за да определят сроковете и условията, ако има такива, с които следва да се обвърже такова разрешение.

Заявление от типа, посочен в първа алинея, се представя единствено пред компетентната власт, посочена в параграф 1.

В рамките на не повече от шест месеца компетентните власти следва да направят всичко, което е в рамките на техните правомощия, за да постигнат общо решение по отношение на заявлението. Това общо решение се формулира в документ, съдържащ напълно мотивирано решение, което се предоставя на кандидата от компетентната власт, посочена в параграф 1.

Периодът, посочен в параграф 3, започва на датата на получаването на попълненото заявление от компетентната власт, посочена в параграф 1. Компетентната власт по параграф 1 придвижва попълненото заявление до другите компетентни власти без забава.

При липсата на общо решение между компетентните власти в срок от шест месеца, компетентната власт, посочена в параграф 1, взема самостоятелно решение относно заявлението. Решението се формулира в документ, съдържащ напълно мотивирано решение и взема предвид вижданията и уговорките на другите компетентни власти, изразени през шестмесечния период. Решението се предоставя на кандидата и на другите компетентни власти от компетентния орган, упоменат в параграф 1.

Решението, посочено в трета и пета алинея, се признава като определящо и се прилага от компетентните власти в съответните държави-членки.

Член 130

1. При възникване на извънредна ситуация, която потенциално застрашава стабилността на финансовата система в някоя от държавите-членки, където образуванията от дадена група са лицензирани, компетентният орган, отговарящ за упражняване на консолидиран надзор, трябва да сигнализира възможно най-бързо, при положение че са изпълнени условията по глава 1, раздел 2, на органите, упоменати в член 49, буква а) и член 50. Това задължение е приложимо спрямо всички компетентни власти, определени в членове 125 и 126, във връзка с конкретна група и спрямо компетентната власт, определена в член 129, параграф 1. Когато е възможно, компетентната власт следва да използва съществуващите определени канали за нотифициране.

2. Когато компетентната власт, която отговаря за консолидирания надзор, се нуждае от информация, която вече е била предоставена на друга компетентна власт, той следва да се свърже с тази власт, когато това е възможно, за да се предотврати дублиране на докладването на различните власти, участващи в надзора.

Член 131

За да се улесни и утвърди ефективен надзор, компетентната власт, която отговаря за консолидирания надзор и другите компетентни власти трябва да осъществяват писмени договорености за координация и сътрудничество.

Съгласно тези договорености, на компетентната власт, която отговаря за консолидирания надзор, могат да бъдат възложени допълнителни задачи, както и да бъдат уточнени процедури за процеса на вземане на решения и за сътрудничество с други компетентни власти.

Компетентните власти, които отговарят за даване на разрешение на дъщерното предприятие на предприятието майка, което е кредитна институция, могат, чрез двустранно споразумение да делегират своите надзорни отговорности на компетентните власти, които дават разрешение и осъществявят надзор на предприятието майка, така че те да поемат отговорността за надзор над дъщерното предприятие в съответствие с настоящата директива. Комисията трябва да бъде държана в течение за съществуването и съдържанието на такива споразумения. Тя следва да придвижва тази информация до компетентните власти на другите държави-членки и до Европейския банков комитет.

Член 132

1. Компетентните власти поддържат тясно сътрудничество помежду си. Те взаимно си предоставят информация, която е особено важна или подходяща за изпълнението на надзорните задачи на другите органи съгласно настоящата директива. В това отношение компетентните власти следва да предоставят при поискване цялата имаща отношение информация, както и да предоставят по собствена инициатива цялата съществена информация.

Информацията, посочена в първа алинея, се счита за особено важна, ако може да окаже съществено влияние върху оценката на финансовата стабилност на дадена кредитна институция или финансова институция в друга държава-членка.

По-специално компетентните власти, които отговарят за консолидирания надзор над кредитни институции майки в ЕС и кредитни институции, контролирани от финансови холдингови дружества майки в ЕС, следва да осигурят предоставянето на относимата информация на компетентните власти в други държави-членки, които упражняват надзор над дъщерните предприятия на тези институции майки. При определяне на степента на относимост на информацията, следва да се вземе предвид значението на тези дъщерни предприятия във финансовата система на тези държави-членки.

Необходимата информация, посочена в първа алинея, трябва да включва по-конкретно следните елементи:

а) определяне на груповата структура на всички основни кредитни институции в дадена група, както и на компетентните власти на кредитните институции в групата;

б) процедурите за събиране на информация от кредитните институции в дадена група и за проверяване на тази информация;

в) неблагоприятни промени в кредитните институции или в други субекти от дадена група, които биха могли да засегнат сериозно кредитните институции; и

г) сериозни санкции и изключителни мерки, предприети от компетентните власти в съответствие с настоящата директива, включително налагането на допълнително капиталово покритие съгласно член 136 и налагането на всякакви ограничения за използване на усъвършенствания метод за измерване при изчислението на задължителния собствен капитал съгласно член 105.

2. Винаги, когато това е възможно, компетентните власти, които отговарят за надзора на кредитни институции, контролирани от кредитна институция майка в ЕС, се свързват с компетентната власт, посочена в член 129, параграф 1, когато се нуждаят от информация относно прилагането на подходите и методиките, изложени в настоящата директива, за която има вероятност вече да е на разположение на тази компетентна власт.

3. Преди да вземат своите решения, съответните компетентни власти се консултират взаимно по изложените по-долу елементи, когато тези решения са от значение за надзорните задачи на други компетентни власти:

а) промени в акционерната, организационната или управленска структура на кредитните институции в дадена група, за които се изисква одобрението или разрешението на компетентните власти; и

б) сериозни санкции или изключителни мерки, предприети от компетентните власти, включително налагането на допълнително капиталово покритие съгласно член 136 и налагането на всякакви ограничения за използване на усъвършенствани методи за измерване при изчислението на задължителния собствен капитал съгласно член 105.

За целите на буква б) следва винаги да се провеждат консултации с компетентната власт, която отговаря за консолидирания надзор.

Дадена компетентна власт, обаче, може да вземе решение да не провежда консултации в спешни случаи или когато такива консултации могат да застрашат ефективността на решенията. В такъв случай компетентната власт следва да информира другите компетентни власти без забава.

Член 133

1. Компетентните власти, отговарящи за консолидирания надзор, следва да изискват, с оглед целите на надзора, пълна консолидация на всички кредитни и финансови институции, които са дъщерни предприятия на дадено предприятие майка.

Въпреки това, компетентните власти могат да изискват само пропорционална консолидация в случаите, когато по тяхно мнение задължението на предприятието майка, което притежава дял от капитала, е ограничено до този дял от капитала поради задължението на другите акционери или членове, чиято платежоспособност е добра. Задължението на останалите акционери и членове трябва да бъде ясно определено, ако е необходимо чрез официално подписани ангажименти.

В случаите, където предприятията са свързани във взаимоотношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, компетентните власти определят как да се извърши консолидацията.

2. Компетентните власти, натоварени с консолидирания надзор, следва да изискват пропорционална консолидация на участията в кредитните и финансовите институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията в случаите, когато задължението на тези предприятия е ограничено до притежавания от тях дял от капитала.

3. В случай на участие в капитала или на капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 2, компетентните власти определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно те могат да разрешат или да изискват прилагането на капиталовия метод. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

Член 134

1. Без да се засягат разпоредбите на член 133 компетентните власти определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:

а) когато по мнение на компетентните власти дадена кредитна институция упражнява значително влияние върху една или повече кредитни институции или финансови институции, но без да има участие в капитала или други капиталови връзки в тези институции; и

б) когато две или повече кредитни институции или финансови институции имат единно ръководство, което е различно от уреденото с договор, меморандум или с клаузи от учредителния им протокол или устава им.

По-конкретно, компетентните власти могат да разрешат или да изискват прилагането на метода, посочен в член 12 от Директива 83/349/ЕИО. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

2. Когато се изисква консолидиран надзор в съответствие с членове 125 и 126, предприятията за помощни услуги и дружествата за управление на активи, дефинирани в Директива 2002/87/ЕО, следва да се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, предвидени в член 133 и в параграф 1 от настоящия член.

Член 135

Държавите-членки следва да изискват лицата, които ефективно управляват дейността на финансовата холдингова компания, да бъдат с достатъчно добра репутация и да имат достатъчно опит да изпълняват тези задължения.

Член 136

1. Компетентните власти следва да изискват от всяка кредитна институция, която не отговаря на изискванията на настоящата директива, да предприеме необходимите действия или стъпки на ранен етап за справяне със ситуацията.

За тези цели мерките на разположение на компетентните власти включват следното:

а) задължаване на кредитните институции да държат собствен капитал, чийто размер превишава минималния, предвиден в член 75;

б) повишени изисквания към мерките, процесите, механизмите и стратегиите, прилагани с цел съблюдаване на членове 22 и 123;

в) изискване от кредитните институции да прилагат конкретна политика по провизиране или третиране на активите относно изискванията за собствения капитал;

г) ограничаване на търговията, оперативната дейност или мрежата от кредитни институции; и

д) изискване за редуциране на риска, вътрешноприсъщ на дейността, продуктите и системите на кредитните институции.

Приемането на тези мерки се извършва при спазване на глава 1, раздел 2.

2. Конкретно изискване за собствен капитал в размер, превишаващ минималното равнище, определено в член 75, се налага от компетентните власти най-малкото на кредитните институции, които не отговарят на изискванията, предвидени в членове 22, 109 и 123, или по отношение на които е взето негативно решение по въпроса, описан в член 124, параграф 3, ако самостоятелното прилагане на други мерки не се очаква да подобри мерките, процесите, механизмите и стратегиите в достатъчна степен в рамките на подходящия срок.

Член 137

1. До постигането на допълнителна координация на методите на консолидация държавите-членки следва да гарантират, че когато предприятието майка на една или повече кредитни институции е холдингова компания със смесена дейност, компетентните власти, отговарящи за лицензирането и надзора на тези кредитни институции, като се обръщат към холдинговата компания със смесена дейност и нейните дъщерни компании директно или чрез дъщерни предприятия на кредитната институция, изискват от тях да осигуряват информация, която би била подходяща за целите на надзора на дъщерните предприятия на кредитната институция.

2. Държавите-членки следва да предвидят техните компетентни власти да могат да провеждат, или да бъдат провеждани от външни инспектори, проверки на място за проверяване на информацията, получавана от холдинговите компании със смесена дейност и техните дъщерни предприятия. Ако холдинговата компания със смесена дейност или едно от нейните дъщерни предприятия е застрахователно предприятие, могат да се използват процедурите, предвидени в член 140, параграф 1. Ако холдинговата компания със смесена дейност или едно от нейните дъщерни предприятия е разположено в държава-членка, различна от тази, в която се намира дъщерната кредитна институция, проверката на информацията на място следва да се провежда в съответствие с процедурите, предвидени в член 141.

Член 138

1. Без да се засягат разпоредбите на глава 2, раздел 5 държавите-членки следва да предвидят, когато предприятието майка на една или повече кредитни институции е холдингова компания със смесена дейност, компетентните власти, отговарящи за надзора на тези кредитни институции, да упражняват общ надзор над транзакциите между кредитната институция и холдингоово дружество със смесена дейност и неговите дъщерни дружества.

2. Компетентните власти следва да изискват кредитните институции да имат адекватни процеси на управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждна отчетност и счетоводни процедури, за да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират транзакциите с холдинга със смесена дейност майка и неговите дъщерни я по подходящ начин. Компетентните власти следва да изискват кредитната институция да отчита всяка съществена транзакция с тези предприятия, различна от транзакцията, упомената в член 110. Тези процедури и съществени транзакции следва да бъдат обект на преглед от надзорните органи.

Когато такива вътрешногрупови транзакции представляват опасност за финансовото състояние на кредитната институция, компетентната власт, отговарящ за надзора върху институцията, следва да предприеме подходящи мерки.

Член 139

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма никакви пречки от правно естество, които да възпрепятстват обмена на всяка информация както между предприятията, включени в обхвата на консолидирания надзор, холдинговите компании със смесена дейност, така и между техните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия от вида на посочените в член 127, параграф 3, която би била подходяща за целите на надзора в съответствие с членове от 124 до 138 и настоящия член.

2. Когато предприятието майка и някое или някои от неговите дъщерни предприятия, които са кредитни институции, се намират в различни държави-членки, компетентните власти на всяка държава-членка си обменят пълната информация по въпроса, която може да даде възможност или съдейства за упражняване на консолидирания надзор.

Когато компетентните власти на държавата-членка, в която се намира предприятието майка, не осъществяват консолидиран надзор съгласно членове 125 и 126, те могат да бъдат поканени от компетентните власти, натоварени с упражняването на този надзор, да поискат от предприятието майка съответната информация за целите на консолидирания надзор и да им я предоставят.

3. Държавите-членки разрешават на своите компетентни власти да обменят помежду си информацията, посочена в параграф 2, имайки предвид, че събирането или разполагането с информация за финансови холдингови компании, финансови институции или предприятия за спомагателни услуги по никакъв начин не означава, че от компетентните власти се изисква да упражняват надзорна функция спрямо тези институции или предприятия в качеството им на самостоятелни единици.

По същия начин държавите-членки упълномощават компетентните си органи да обменят информацията, посочена в член 137, имайки предвид, че събирането или разполагането с информация по никакъв начин не означава, че компетентните власти упражняват надзорна функция спрямо холдинговата компания със смесена дейност, както и спрямо нейните дъщерни предприятия, които не са кредитни институции, или спрямо дъщерните предприятия, посочени в член 127, параграф 3.

Член 140

1. Когато кредитна институция, финансова холдингова компания или холдингова компания със смесена дейност контролират едно или повече дъщерни предприятия, които са застрахователни компании или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на разрешение, компетентните власти и органите, на които е възложена публичната задача да упражняват надзор над застрахователните предприятия или над другите предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, си взаимодействат тясно. Без да се засягат съответните им задължения, тези органи обменят помежду си всякаква информация, която би могла да облекчи задачата им и да съдейства за надзора над дейността и цялостното финансово състояние на предприятията, върху които упражняват надзор.

2. Информацията, получена в рамките на консолидирания надзор и в частност обмяната на информация между компетентните власти, предвидена в настоящата директива, подлежи на задължението за опазване на професионалната тайна, определено в глава 1, раздел 2.

3. Компетентните власти, натоварени с упражняването на консолидирания надзор, съставят списъци на финансовите холдингови компании, посочени в член 71, параграф 2. Тези списъци се предоставят на компетентните власти на другите държави-членки и на Комисията.

Член 141

Когато при прилагането на настоящата директива компетентните власти на държава-членка желаят в конкретни случаи да проверят информацията за дадена кредитна институция, финансова холдингова компания, финансова институция, предприятие за спомагателни услуги, холдингово дружество със смесена дейност, дъщерно предприятие от вида на посочените в член 137 или дъщерна компания от вида, разгледан в член 127, параграф 3, намиращи се в друга държава-членка, те следва да поискат проверката да се извърши от компетентните власти на тази държава-членка. Органите, получили такова заявление, трябва в рамките на своите правомощия, да реагират или като сами извършат проверката, или като позволят на органите, отправили искане да извършат проверката, или позволят на одитор или на експерт да я извърши. Ако желаят, компетентните власти, които правят искането участват в проверката, когато не провеждат проверката сами.

Член 142

При спазване на разпоредбите на своето наказателно право, държавите-членки предвиждат да се налагат санкции или мерки за прекратяване на установени нарушения или на причините за тези нарушения, на финансовите холдингови компании или холдинговите компании със смесена дейност, или на действащото ръководство, които нарушават законите, подзаконовите нормативни актове или административните разпоредби, издадени за прилагане на членове от 124 до 141 и настоящия член. Компетентните власти осъществяват тясно взаимодействие за постигане на необходимия резултат от тези санкции и мерки, особено, когато седалището или главното учреждение на финансовата холдингова компания или на холдинговата компания със смесена дейност не е разположено в нейното централно управление.

Член 143

1. Когато кредитна институция, чието предприятие майка е кредитна институция или финансова холдингова компания, централното управление на която е в трета държава, не е обект на консолидиран надзор съгласно членове 125 и 126, компетентните власти следва да проверят дали кредитната институция е обект на консолидиран надзор от компетентната власт на трета държава, който е равностоен на този, ръководен от изложените в настоящата директива принципи.

Проверката следва да се извършва от компетентния орган, който би бил отговорен за консолидирания надзор, ако се прилага параграф 3, по искане на предприятието майка или на някое от регулираните предприятия, лицензирани в Общността или по тяхна собствена инициатива. Тази компетентна власт следва да се консултира с другите участващи компетентни власти.

2. Комисията може да поиска от Европейския банков комитет да даде общи насоки дали споразуменията за консолидиран надзор на компетентните власти в трети държави е вероятно да постигнат целите на консолидирания надзор, определен в настоящата глава, във връзка с кредитни институции, чиито предприятия майки имат централи в трета държава. Комитетът следва да преглежда тези насоки и да взема предвид всякакви промени в споразуменията за консолидиран надзор, прилагани от компетентните власти.

Компетентната власт, която изпълнява проверката, посочена в параграф 1, първа алинея, следва да взема предвид такива насоки. За тази цел компетентният орган следва да се консултира с комитета преди вземане на решение.

3. При липса на такъв еквивалентен надзор държавите-членки следва да прилагат разпоредбите на настоящата директива по аналогия за кредитната институция или да позволяват на компетентните си органи да прилагат други подходящи надзорни техники, които да постигат целите на надзора на консолидирана основа на кредитни институции.

Тези надзорни техники трябва, след консултации с другите участващи надзорни органи, да се съгласуват с компетентния орган, който би бил отговорен за консолидирания надзор.

Компетентните власти могат, в частност, да изискват създаването на финансова холдингова компания, която има централа в Общността и прилага разпоредбите за консолидирания надзор към тази финансова холдингова компания на консолидирана основа.

Надзорните техники трябва да бъдат разработени така, че да постигат целите на консолидирания надзор, определен в настоящата глава, и трябва да бъдат съобщени на другите включени компетентни власти и на Комисията.

Раздел 2

Оповестяване на информация от компетентните власти

Член 144

Компетентните власти следва да оповестяват следната информация:

а) текстовете на законите, нормативните разпоредби, административните правила и общите указания, приети в тяхната държава-членка в областта на разумния надзор;

б) начина на прилагане на вариантите и на дискрециите, давани от законодателството на Общността;

в) общите критерии и методологии, които те използват при прегледа и оценката, посочени в член 124; и

г) без да се засягат разпоредбите, предвидени в глава 1, раздел 2, обобщени статистически данни по ключови аспекти от въвеждането на надзорната рамка във всяка държава-членка.

Оповестяването, предвидено в първа алинея, трябва да бъда достатъчно, за да даде възможност за съдържателно сравнение на подходите, възприети от компетентните власти на различните държави-членки. Оповестената информация се публикува в общоприет формат и се актуализира редовно. Оповестената информация следва да е налична на едно електронно местоположение.

ГЛАВА 5

Оповестяване на информация от кредитни институции

Член 145

1. За целите на настоящата директива кредитните институции следва да оповестяват публично информацията, предвидена в приложение ХII, част 2, при спазване на разпоредбите, предвидени в член 146.

2. Признаването от страна на компетентните власти, съгласно глава 2, раздел 3, подраздели 2 и 3 и член 105, на инструментите и методологиите, посочени в приложение ХII, част 3, се извършва при изпълнение на изискванията за публично оповестяване на изложената там информация от страна на кредитните институции.

3. Кредитните институции следва да приемат официална политика за съответствие с изискванията за оповестяване, предвидени параграфи 1 и 2, и да имат политики за оценка на уместността на оповестяването, включващи неговата проверка и честотата му.

4. Ако бъде поискано от тях, кредитните институции трябва да обясняват своите решенията по отношение на дадения от тях рейтинг на малки и средни предприятия и на други търговски кредитоискатели, като предоставят обяснение в писмена форма, когато бъде поискано от тях. В случай че доброволното изпълнение от страна на отрасъла в това отношение се окаже неадекватно, трябва да бъдат приети мерки на национално равнище. Административните разходи за обясненията трябва да бъдат в подходящо съотношение към размера на заемите.

Член 146

1. Независимо от разпоредбите на член 145 кредитните институции могат да пропуснат едно или повече оповестявания от тези, изброени в приложение ХII, част 2, ако информацията, предоставяна при такива оповестявания, в светлината на критерия, посочен в приложение ХII, част 1, точка 1, не се счита за съществена.

2. Независимо от разпоредбите на член 145 кредитните институции могат да пропуснат едно или повече позиции от оповестяваната информация, посочена в приложение ХII, части 2 и 3, ако тези позиции включват информация, която, в светлината на критериите, посочени в приложение ХII, част 1, точки 2 и 3, следва да се счита за търговска тайна или за поверителна.

3. В изключителните случаи, посочени в параграф 2, съответната кредитна институция следва да декларира при оповестяването на своята информация факта, че съответните конкретни елементи от информацията не са оповестени, причината, поради която не са оповестени, както и да публикува по-обобщена информация по предмета на изискването за оповестяване, освен когато горните са класифицирани като търговска тайна или поверителна информация съгласно критериите, изложени в приложение ХII, част 1, точки 2 и 3.

Член 147

1. Кредитните институции публикуват информацията, чието оповестяване се изисква съгласно член 145, минимум веднъж годишно. Оповестяването се извършва възможно най-скоро.

2. Кредитните институции също така определят дали е необходимо по-често публикуване, отколкото е предвидено в параграф 1, в светлината на критериите, посочени в приложение ХII, част 1, точка 4.

Член 148

1. Кредитните институции могат да определят подходящата среда, място и средство за проверка за постигане на действително съответствие с изискванията за оповестяване, предвидени в член 145. Дотолкова, доколкото това е осъществимо, оповестяването на цялата информация следва да се извършва в една среда или място.

2. Еквивалентните оповестявания, извършени от кредитни институции съгласно счетоводни, борсови регистрационни или други изисквания, могат да се считат за съответстващи на изискванията по член 145. Ако оповестените данни не са включени във финансовите отчети, кредитните институции следва да посочат къде могат да бъдат намерени.

Член 149

Независимо от разпоредбите на членове от 146 до 148 държавите-членки следва да упълномощават компетентните власти да изискват от кредитните институции:

а) да извършат едно или повече от оповестяванията, упоменати в приложение ХII, части 2 и 3;

б) да публикуват един или повече набори от оповестявани данни по-често от веднъж годишно и да определят крайни срокове за публикуване;

в) да използват конкретни среди и места за оповестяване на друга информация, освен финансовите отчети; и

г) да използват конкретни средства за проверка на оповестяваните данни, които не са предмет на законово установен одит.

ДЯЛ VI

ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВОМОЩИЯ

Член 150

1. При спазване по отношение на собствения капитал на предложението, което Комисията ще представи в съответствие с член 62, техническите поправки в следните области се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 151, параграф 2:

а) разясняване на определенията с оглед отчитане промените на финансовите пазари при прилагането на настоящата директива;

б) разясняване на определенията с оглед унифицираното прилагане на настоящата директива;

в) уеднаквяване на терминологията и определенията в съответствие с последващи закони за кредитните институции и други свързани с тях въпроси;

г) технически поправки на списъка в член 2;

д) промяна на размера на първоначалния капитал, предвиден в член 9, с оглед промените в икономическата и паричната област;

е) разширяване на съдържанието на списъка, посочен в членове 23 и 24 и изложен в приложение I, или адаптиране на терминологията, използвана в този списък, с оглед отчитане на промените на финансовите пазари;

ж) областите, в които компетентните власти обменят информацията, посочена в член 42;

з) технически поправки в членове от 56 до 67 и в член 74 в резултат на промените в счетоводните стандарти или изискванията, които отчитат законодателството на Общността или във връзка с хармонизирането на надзорните практики;

и) промяна на списъка на класовете експозиции в членове 79 и 86 с оглед отчитане на промените на финансовите пазари;

й) сумата, посочена в член 79, параграф 2, буква в), в член 86, параграф 4, буква а), приложение VII, част 1, точка 5 и приложение VII, част 2, точка 15 за отчитане на последиците от инфлацията;

к) списъка и класификацията на задбалансовите позиции в приложения II и IV и тяхното третиране при определяне на стойностите на експозициите за целите на дял V, глава 2, раздел 3; или

л) поправка на разпоредбите в приложения от V до ХII, за да се отчетат промените на финансовите пазари (по-специално нови финансови продукти), или в счетоводните стандарти или изисквания, които отчитат законодателството на Общността, или във връзка с хармонизирането на надзорната практика.

2. Комисията може да приеме следните мерки за прилагане в съответствие с процедурата, посочена в член 151, параграф 2:

а) уточняване на размера на внезапните и неочакваните промени в лихвените проценти, указани в член 124, параграф 5;

б) временно намаление на минималното ниво на собствения капитал, предвидено в член 75 и/или на рисковите тегла, изложени в дял V, глава 2, раздел 3, с оглед отчитане на конкретните обстоятелства,

в) без да се засяга доклад, посочен в член 119, разясняване на изключенията, предвидени в член 111, параграф 4 и членове 113, 115 и 116.

г) уточняване на основните аспекти, по които следва да се оповестят обобщени статистически данни съгласно член 144, параграф 1, буква г); или

д) уточняване на формата, структурата, съдържанието и датата на годишното публикуване на оповестяваните данни, предвидени в член 144.

3. Никоя от приетите мерки за прилагане не може да променя съществените разпоредби на настоящата директива.

4. Без да се засягат вече приетите мерки за прилагане, след изтичането на двегодишен период след приемането на настоящата директива и най-късно до 1 април 2008 г. следва да бъде прекратено прилагането на разпоредбите на настоящата директива, изискващи приемането на технически правила, изменения и решения в съответствие с параграф 2. Действайки по предложение на Комисията и в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, Парламентът и Съветът могат да възобновят тези разпоредби и за тези цел ще ги прегледат преди изтичането на периода или до датата, упомената в настоящия параграф, което от двете настъпи по-рано.

Член 151

1. Комисията се подпомага от Европейския банков комитет, създаден с Решение 2004/10/ЕО на Комисията [22].

2. Когато се прави позоваване на настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

ДЯЛ VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1

Преходни разпоредби

Член 152

1. Кредитните институции, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с членове от 84 до 89, осигуряват през първия, втория и третия 12-месечен период след 31 декември 2006 г. собствен капитал, който във всеки момент превишава или е равен на сумите, посочени в параграфи 3, 4 и 5.

2. Кредитните институции, използващи усъвършенстваните подходи за измерване, посочени в член 105, за изчисляването на капиталовите си изисквания за операционен риск, през втория и третия дванадесетмесечен период след 31 декември 2006 г. поддържат собствен капитал, който във всеки момент превишава или е равен на сумите, посочени в параграфи 4 и 5.

3. За първия дванадесетмесечен период, упоменат в параграф 1, размерът на собствения капитал е 95 % от общия минимален размер на собствения капитал, за който би имало изискване да се държи през този период от кредитната институция съгласно член 4 от Директива 93/6/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции [23] така, както е било предвидено в посочената директива и в Директива 2000/12/ЕО преди 1 януари 2007 г.

4. За втория дванадесетмесечен период, посочен в параграф 1, размерът на собствения капитал е 90 % от общия минимален размер на собствения капитал, за който би имало изискване да се държи през този период от кредитната институция съгласно член 4 от Директива 93/6/ЕИО така, както е било предвидено в посочената директива и в Директива 2000/12/ЕО преди 1 януари 2007 г.

5. За третия дванадесетмесечен период, упоменат в параграф 1, размерът на собствения капитал следва е 80 % от общия минимален размер на собствения капитал, за който би имало изискване да се държи през този период от кредитната институция съгласно член 4 от Директива 93/6/ЕИО така, както е било предвидено в посочената директива и в Директива 2000/12/ЕО преди 1 януари 2007 г.

6. Съответствието с изискванията на параграфи от 1 до 5 се постига въз основа на размери на собствен капитал, който е напълно коригиран, за да се отразят разликите в изчислението на собствения капитал съгласно Директива 2000/12/ЕО и Директива 93/6/ЕИО така, както е било предвидено преди 1 януари 2007 г., и изчисленията на собствения капитал съгласно настоящата директива, произтичащ от отделното третиране на очакваната загуба и неочакваната загуба съгласно членове от 84 до 89 от настоящата директива.

7. За целите на параграфи от 1 до 6 от настоящата директива се прилагат членове от 68 до 73.

8. До 1 януари 2008 г. кредитните институции могат да третират членовете, съставляващи стандартизирания подход, формулиран в дял V, глава 2, раздел 3, подраздел 1, като заместени с членове от 42 до 46 от Директива 2000/12/ЕО така, както е било предвидено в посочените членове преди 1 януари 2007 г.

9. При упражняване на дискрецията, посочена в параграф 8, се прилага изложеното по-долу по отношение на разпоредбите на Директива 2000/12/ЕО;

а) разпоредбите на посочената директива, упоменати в членове от 42 до 46 се прилагат така, както е било предвидено преди 1 януари 2007 г.;

б) "стойност, коригирана за риска" така, както е упомената в член 42, параграф 1 от посочената директива, означава "рисково претеглен размер на експозицията";

в) стойностите, получени съгласно член 42, параграф 2 от посочената директива, се считат за рисково претеглени размери на експозиции;

г) "кредитните деривати" се включват в списъка с елементи "с пълен риск" в приложение II към посочената директива; и

д) третирането, представено в член 43, параграф 3 от посочената директива, е приложимо спрямо дериватните инструменти, изброени в приложение IV към посочената директива, независимо от това дали са балансови, или задбалансови, а стойностите, получени при третирането, изложено в приложение III, се считат за рисково претеглени размери на експозиции.

10. При упражняване на дискрецията, упомената в параграф 8, се прилага изложеното по-долу по отношение на третирането на експозиции, за които се използва стандартизирания подход:

а) не се прилага дял V, глава 2, раздел 3, подраздел 3 във връзка с признаването на редуцирането на кредитния риск;

б) дял V, глава 2, раздел 3, подраздел 4 относно третирането на секюритизацията може да бъде обявен за неприложим от компетентните власти.

11. При упражняване на дискрецията, посочена в параграф 8, капиталовото изискване за операционен риск съгласно член 75, буква г) се намалява с процента, представляващ съотношението между стойността на експозициите на кредитната институция, за които се изчисляват рисково претеглени размери на експозициите при прилагане на дискрецията, посочена в параграф 8, и общата стойност на нейните експозиции.

12. Когато дадена кредитна институция изчислява рисково претеглените размери на всичките си експозиции при прилагане на дискрецията, упомената в параграф 8, членове от 48 до 50 от Директива 2000/12/ЕО относно големите експозиции могат да се прилагат така, както е било предвидено в посочените членове преди 1 януари 2007 г..

13. При упражняване на свободата на преценка, упомената в параграф 8, позоваванията на членове от 78 до 83 от настоящата директива се тълкуват като позовавания на членове от 42 до 46 от Директива 2000/12/ЕО така, както е било предвидено в посочените членове преди 1 януари 2007 г.

14. Ако се приложи дискрецията, посочена в параграф 8, членове 123, 124, 145 и 149 не се прилагат преди датата, посочена там.

Член 153

При изчисляването на рисково претеглени размери на експозиции, произтичащи от сделки за отдаване под наем на офиси и други търговски помещения, разположени на тяхна територия и отговарящи на критериите, изложени в приложение VI, част 1, точка 54, компетентните власти могат до 31 декември 2012 г. да позволят прилагането на 50-процентно рисково тегло, без да се прилага приложение VI, част 1, точки 55 и 56.

До 31 декември 2010 г. компетентните власти могат, с цел определяне на обезпечената част от просрочен кредит за целите на приложение VI, да признават обезпечение, различно от приемливото обезпечение, отговарящо на критериите, изложени в членове от 90 до 93.

До 31 декември 2012 г. при изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции за целите на приложение VI, част 1, точка 4 се присъжда същото рисково тегло по отношение на експозиции към централни правителства или централни банки на държави-членки, които експозиции са деноминирани и финансирани в местната валута на държава-членка, както би било приложимо към такива експозиции, деноминирани и финансирани в тяхната местна валута.

Член 154

1. До 31 декември 2011 г. компетентните власти на всяка държава-членка могат, за целите на приложение VI, част 1, точка 61, да определят броя на просрочените дни до 180 дни за експозициите, указани в приложение VI, част 1, точки от 12 до 17 и от 41 до 43, към контрагенти, намиращи се на тяхна територия, ако местните условия са подходящи за това. Конкретният брой дни може да бъде различен за различните видове продукти.

Компетентните власти, които не прилагат дискрецията, предвидена в първа алинея, във връзка с експозиции към контрагенти, намиращи се на тяхна територия, могат да определят по-голям брой дни за експозиции към контрагенти, намиращи се на териториите на други държави-членки, чийто компетентни власти са приложили тази дискреция. Конкретният брой дни попада в рамките на 90 дни и е такъв, какъвто са определили другите компетентни власти за експозиции към такива контрагенти на тяхната територия.

2. За кредитни институции, кандидатстващи за използването на вътрешнорейтинговия подход преди 2010 г., след одобрение от страна на компетентните власти, изискването за тригодишно използване, предписано в член 84, параграф 3 може да бъде намалено на период, който е не по-къс от една година до 31 декември 2009 г.

3. За кредитни институции, кандидатстващи за използването на собствени оценки за загуба при неизпълнение и/или конверсионни коефициенти, изискването за тригодишно използване, предписано в член 84, параграф 4, може да бъде намалено на две години до 31 декември 2008 г.

4. До 31 декември 2012 г. компетентните власти на всяка държава-членка могат да позволят на кредитните институции да продължат да прилагат дяловите участия от видовете, определени в член 57, буква о), придобити преди 20 юли 2006 г., с третиране, определено в член 38 от Директива 2000/12/ЕО, както е било предвидено в посочения член преди 1 януари 2007 г.

5. До 31 декември 2010 г. претеглената по експозициите загуба при неизпълнение за всички експозиции на дребно, обезпечени с жилищни имоти, без да се ползват гаранции от централни правителства, не може да бъде по-ниска от 10 %.

6. До 31 декември 2017 г. компетентните власти на държавите-членки могат да освобождават от третиране в съответствие с вътрешнорейтинговия подход определени капиталови експозиции, държани от кредитни институции и дъщерни предприятия в ЕС на кредитни институции в съответната държава-членка към 31 декември 2007 година.

Освободената позиция се измерва като брой на дяловете към 31 декември 2007 г. и всеки допълнителен дял, произтичащ като пряк резултат от собствеността върху тези вложения, стига те да не увеличават пропорционалния дял на собственост в дадена компания от портфейла.

Ако това придобиване увеличава пропорционалния дял на собственост върху конкретен актив, частта на превишението не подлежи на освобождаване. Също така, освобождаването не е приложимо спрямо активи, които първоначално са подлежали на освобождаване, но са били продадени, а след това изкупени обратно.

Капиталовите експозиции, влизащи в приложното поле на настоящата преходна разпоредба, са предмет на капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял V, глава 2, раздел 3, подраздел 1.

7. До 31 декември 2011 г. по отношение на експозициите към търговски предприятия, компетентните власти на всяка държава-членка могат да определят броя на дните на просрочие, към който следва да се придържат всички кредитни институции в тяхната юрисдикция във връзка с дефиницията за неизпълнение, формулирана в приложение VII, част 4, точка 44, за експозиции към такива контрагенти, разположени в тази държава-членка. Конкретният брой на дните следва да попада в диапазона между 90 и 180 дни, ако това е удачно от гледна точка на местните условия. За експозиции към контрагенти, разположени на територията на други държави-членки, компетентните власти определят брой дни просрочие, който не превишава броя, определен от компетентния орган на съответната държава-членка.

Член 155

До 31 декември 2012 г. за кредитните институции, при които съответният показател за направление "търговия и продажби" представлява най-малко 50 % от общия размер на съответните показатели за всичките направления в дейността им в съответствие с приложение Х, част 2, точки от 1 до 8, държавите-членки могат да прилагат процентен размер 15 % спрямо направление "търговия и продажби".

ГЛАВА 2

Заключителни разпоредби

Член 156

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и като отчита приноса на Европейската централна банка, периодично проследява дали настоящата директива, взета като цяло, заедно с Директива 2006/49/ЕО е оказала значително въздействие върху икономическия цикъл и в светлината на тази проверка обсъжда дали са оправдани някакви корективни мерки.

Въз основа на този анализ и като отчита приноса на Европейската централна банка, Комисията разработва доклад за период от две години и го представя на Европейския парламент и на Съвета, заедно с всички подходящи предложения. Приносът на страните, получаващи кредити и отпускащи кредити, се признава по подходящ начин при изготвянето на доклада.

До 1 януари 2012 г. Комисията следва да преразгледа и да изготви доклад относно прилагането на настоящата директива, като акцентира върху всички аспекти на членове от 68 до 73, член 80, параграф 7, член 80, параграф 8 и член 129, и да представи този доклад на Парламента и на Съвета, заедно с всички подходящи предложения.

Член 157

1. Държавите-членки следва да приемат и публикуват най-късно до 31 декември 2006 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с членове 4, 22, 57, от 61 до 64, 66, от 68 до 106, 108, от 110 до 115, от 117 до 119, от 123 до 127, от 129 до 132, 133, 136, от 144 до 149, от 152 до 155 и приложения II, III и от V до ХII. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Независимо от параграф 3 държавите-членки следва да прилагат тези разпоредби от 1 януари 2007 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Освен това те следва да включват текст, съгласно който позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, следва да се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3. Държавите-членки следва да прилагат не по-рано от 1 януари 2008 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с член 87, параграф 9 и член 105.

Член 158

1. Директива 2000/12/ЕО, изменена с директивите, посочени в приложение ХIII, част А, се отменя при спазване на задълженията на държавите-членки относно крайните срокове за транспониране на директивите, изброени в приложение ХIII, част Б.

2. Позоваванията на отменените директиви се смятат за позовавания на настоящата директива и се тълкуват в съответствие с таблицата на съответствието в приложение ХIV.

Член 159

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 160

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 14 юни 2006 година.

За Европейския парламент

Председател

J. Borrell Fontelles

За Съвета

Председател

H. Winkler

[1] ОВ C 234, 22.9.2005 г., стр. 8.

[2] ОВ C 52, 2.3.2005 г., стр. 37.

[3] Становище на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 7 юни 2006 г.

[4] ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/29/ЕО (ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 50).

[5] ОВ L 3, 7.1.2004 г. стр. 28.

[6] ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16).

[7] ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО.

[8] ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.

[9] ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 201.

[10] ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

[11] ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[12] ОВ C 284 Е, 21.11.2002 г., стр. 115.

[13] Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39).

[14] ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 2003/51/ЕО.

[15] Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор върху кредитни институции, застрахователни предприятия и инвестиционни дружества във финансов конгломерат (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1). Директива, изменена с Директива 2005/1/ЕО).

[16] ОВ L 184, 6.7.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО.

[17] Осма директива 84/253/ЕИО на Съвета от 10 април 1984 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, за одобряване на лицата, натоварени с извършването на задължителни проверки на счетоводни документи (ОВ L 126, 12.5.1984 г., стр. 20).

[18] Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 375, 31.12.1985, стр. 3). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО.

[19] Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО.

[20] Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО.

[21] Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО.

[22] ОВ L 3, 7.1.2004 г., стр. 36.

[23] ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО.

--------------------------------------------------

20060614

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ

1. Приемане на депозити и други възстановими средства

2. Кредитиране, включително: потребителски кредити, ипотечни кредити, факторинг със или без право на обратен иск, финансиране на търговски транзакции (включително форфетиране)

3. Финансов лизинг

4. Услуги по парични преводи

5. Издаване и администриране на средства за разплащане (например, кредитни карти, пътнически чекове и банкови трати)

6. Гаранции и ангажименти

7. Търгуване за своя сметка и за сметка на клиенти с:

a) инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати и други);

б) валута;

в) финансови фючърси и опции;

г) валутни и лихвени инструменти;

д) прехвърлими ценни книжа.

8. Участие в емисии на ценни книжа и предоставяне на услуги във връзка с такива емисии

9. Консултиране на предприятия относно структурата на капитала, отрасловата стратегия и свързани с това въпроси и съвети, както и услуги във връзка със сливания и закупуване на предприятия

10. Парична брокерска дейност

11. Управление на портфейли и консултиране

12. Съхранение и управление на ценни книжа

13. Услуги, свързани със справки по кредити

14. Услуги за доверително пазене

Услугите и дейностите, изложени в раздели А и Б от приложение I към Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти [1], когато се отнася до финансовите инструменти, предвидени в раздел В от приложение I към посочената директива, са обект на взаимно признаване съгласно настоящата директива.

[1] ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2006/31/ЕО (ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 60).

--------------------------------------------------

20060614

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЗАДБАЛАНСОВИТЕ ПОЗИЦИИ

Пълен риск:

- Гаранции, които имат характер на кредитни заместители,

- Кредитни деривати,

- Акцепти,

- Джира на полици, неносещи името на друга кредитна институция,

- Сделки с право на обратен иск,

- Неотменяеми стендбай акредитиви с характер на кредитни заместители,

- Активи, закупени по окончателни форуърдни споразумения,

- Форуърд-форуърд депозити,

- Неизплатената част от частично изплатени акции и ценни книжа,

- Споразумения за продажба и обратно изкупуване на активи, дефинирани в член 12, параграфи 3 и 5 от Директива 86/635/ЕИО, и

- Други позиции, също носещи пълен риск.

Среден риск:

- Документарни акредитиви, издадени и потвърдени (виж също "среден/малък риск"),

- Варанти и обезщетения (в това число тръжни гаранции, гаранции за добро изпълнение, митнически и данъчни гаранции) и гаранции, които нямат характер на кредитни заместители,

- Неотменяеми стендбай акредитиви, които нямат характер на кредитни заместители,

- Неусвоени кредитни линии (споразумения за отпускане на кредит, за купуване на ценни книжа, предоставяне на гаранции или акцепти) с първоначален срок на падеж над една година,

- Кредитни споразумения за емитиране на ценни книжа (NIF) и револвиращи улеснения за поемане на ценни книжа (RUF), и

- Други позиции, също носещи среден риск и така, като са съобщени на Комисията.

Среден/малък риск:

- Документарни акредитиви, при които базисната доставка се явява като обезпечение и други краткосрочни сделки,

- Неусвоени кредитни продукти (договори за кредитиране, за закупуване на ценни книжа, за предоставяне на гаранции или акцептни продукти) с първоначален падеж до една година включително, които не могат да бъдат отменени безусловно по всяко време без предизвестие, или в които в действителност липсват разпоредби за автоматична отмяна поради влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя, и

- Други позиции, също носещи среден/малък риск и така, както са съобщени на Комисията.

Малък риск:

- Неусвоени кредитни продукти (договори за кредитиране, за закупуване на ценни книжа, за предоставяне на гаранции или акцептни продукти), които могат да бъдат отменени безусловно по всяко време без предизвестие, или които в действителност съдържат разпоредби за автоматична отмяна поради влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя. Кредитни линии на дребно могат да се разглеждат като безусловно отменяеми, ако в условията се позволява на кредитната институция да ги отменя в пълната допустима степен съгласно законите за защита на потребителите и свързаното с тях законодателство, и

- Други позиции, също носещи малък риск и така, както са съобщени на Комисията.

--------------------------------------------------

20060614

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТРЕТИРАНЕ НА КРЕДИТЕН РИСК КЪМ КОНТРАГЕНТА ПО ДЕРИВАТНИ ИНСТРУМЕНТИ, СДЕЛКИ С ОБРАТНО ИЗКУПУВАНЕ (РЕПО СДЕЛКИ), СДЕЛКИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ/ПОЛУЧАВАНЕ В ЗАЕМ НА ЦЕННИ КНИЖА ИЛИ СТОКИ, ТРАНЗАКЦИИ С УДЪЛЖЕН СЕТЪЛМЕНТ И МАРЖИН ЗАЕМНИ СДЕЛКИ

ЧАСТ 1

Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

Общи термини

1. "Кредитен риск към контрагента (CCR)" означава рискът за неизпълнение от страна на контрагента преди окончателния сетълмент на паричните потоци по сделката.

2. "Централен контрагент" означава субект, който посредничи правно между контрагентите по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, явявайки се купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач.

Видове сделки

3. "Транзакции с удължен сетълмент" означава транзакции, при които контрагентът поема задължение да достави ценна книга, стока или сума в чужда валута срещу парични средства, други финансови инструменти или стоки, или обратното, на договорно указана дата на сетълмент или доставка, която е по-отдалечена във времето в сравнение с пазарния стандарт за тази конкретна транзакция и е пет работни дни след датата, на която кредитната институция сключи сделката.

4. "Маржин заемни сделки" означава сделки, при които кредитната институция предоставя кредит във връзка с покупката, продажбата, воденето или търгуването на ценни книжа. Маржин заемните сделки не включват други заеми, само защото те също са обезпечени с ценни книжа.

Нетиращи съвкупности, хеджиращи съвкупности и свързани с тях термини

5. "Нетираща съвкупност" означава група от сделки с един контрагент, които са обект на правно приложими двустранни споразумения за нетиране и за които се признава нетиране по част 7 от настоящото приложение и членове от 90 до 93. Всяка сделка, която не е обект на правно приложимо двустранно споразумение за нетиране, което се признава по част 7 от настоящото приложение, следва да се тълкува като отделна нетираща съвкупност за целите на настоящото приложение.

6. "Рискова позиция" означава цифрова стойност на риска, която се установява съгласно стандартизирания подход, изложен в част 5, следвайки предварително определен алгоритъм.

7. "Хеджираща съвкупност" означава група от рискови позиции по сделки в рамките на една нетираща съвкупност, за които само техните салда имат отношение за определянето на стойността на експозицията по стандартизирания подход, изложен в част 5.

8. "Маржин споразумение" означава договорно споразумение или клаузи от споразумение, според което даден контрагент доставя обезпечение на друг контрагент, когато експозицията на втория контрагент към първия надхвърля определен размер.

9. "Маржин праг" означава най-големия размер на дадена експозиция, при достигането на който не се изисква обезпечение.

10. "Маржин рисков период" означава периодът от последната размяна на обезпечение по дадена нетираща съвкупност от сделки с контрагент, който е изпаднал в неизпълнение, до момента, в който експозицията към контрагента се ликвидира и остатъчният пазарен риск се хеджира отново.

11. "Ефективен падеж по метода на вътрешните модели за риск от контрагента за нетираща съвкупност с падеж над една година" означава съотношението между размера на очакваната експозиция при отчитане на пълната продължителност на сделките от нетиращата съвкупност, дисконтиран с безрисковата норма на възвращаемост, разделен на размера на очакваната експозиция за една година от нетиращото множество, дисконтирано с безрисковия лихвен процент. Този ефективен падеж може да бъде коригиран за отразяване влиянието на риска от подновяване чрез заместване на очакваната експозиция с ефективната очаквана експозиция при период на прогнозиране под една година.

12. "Кръстосано нетиране на продукти" означава включването на сделки с различни категории продукти в рамките на една и съща нетираща съвкупност в съответствие с правилата за кръстосано нетиране на продукти, изложени в настоящото приложение.

13. За целите на част 5 "Текуща пазарна стойност" (CMV) се отнася за нетната пазарна стойност на портфейл от сделки с контрагент, включени в една нетираща съвкупност. За изчисляването на текущата пазарна стойност се използват положителните и отрицателните пазарни стойности.

Разпределения

14. "Разпределение на пазарната стойност" означава прогнозата на вероятностното разпределение на нетната пазарна стойност към определена бъдеща дата (прогнозен хоризонт) на сделки в рамките на една нетираща съвкупност въз основа на реализираната пазарната стойност на тези сделки до настоящия момент.

15. "Разпределение на експозицията" означава прогнозата на вероятностното разпределение на пазарната стойност, което е получено чрез заместване на прогнозните отрицателни нетни пазарни величини стойности с нули.

16. "Рисково неутрално разпределение" означава разпределение на пазарните стойности или експозиции за бъдещ период от време, където разпределението е изчислено с помощта на производни пазарни величини, като например производна променливост.

17. "Действително разпределение" означава разпределение на пазарната стойност или експозицията за бъдещ период от време, където разпределението се изчислява като се използват исторически или реализирани стойности, изчислени въз основа на минали ценови или лихвени данни.

Измервания и корекции на експозициите

18. "Текуща експозиция" означава по-голямото число от нула или пазарната стойност на сделка или портфейл от сделки в рамките на една нетираща съвкупност с контрагент, което би бил загубено при неизпълнение на контрагента, допускайки, че няма възстановяване на стойността от тези сделки при фалит.

19. "Върхова експозиция" означава висок процентил на разпределението на експозицията към дадена бъдеща дата преди падежа на най-дългосрочната сделка в нетиращата съвкупност.

20. "Очаквана експозиция" (EE) означава средната стойност на разпределението на експозицията към дадена бъдеща дата преди падежа на най-дългосрочната сделка в нетиращата съвкупност.

21. "Ефективна очаквана експозиция" (Effective EE) към дадена дата означава най-голямата очаквана експозиция за тази или предходна дата. Като алтернатива, тя може да бъде определена за конкретна дата като по-голямата от очакваната експозиция на тази дата или ефективната експозиция към предходната дата.

22. "Очаквана положителна експозиция" (EPE) означава среднопретеглените във времето очаквани експозиции, като теглата са частта от целия времеви интервал, през който съществува отделната очаквана експозиция. При изчисляването на минималното капиталово изискване, осредняването се прави за първата година или когато всички договори, в рамките на нетиращата съвкупност падежират в рамките на по-малко от една година, за периода от време на договора с най-дългия падеж в нетиращата съвкупност.

23. "Ефективна очаквана положителна експозиция" (Effective EPE) означава средно претеглената във времето ефективна очаквана експозиция през първата година или, когато всички договори в нетиращата съвкупност падежират в рамките на по-малко от една година, осредняването се извършва за времевия период на договора с най-дългия падеж в нетиращата съвкупност, като теглата се определят като частта от целия времевия интервал, през която отделната очаквана експозиция съществува.

24. "Корекция на кредитната оценка" означава корекция на оценката по среднопазарни цени на портфейла от сделки с даден контрагент. Тази корекция отразява пазарната стойност на кредитния риск от неизпълнение на договорни споразумения с даден контрагент. Тази корекция може да отразява пазарната стойност на кредитния риск на контрагента или пазарната стойност на кредитния риск и на кредитната институция и на контрагента.

25. "Едностранна корекция на кредитната оценка" означава корекция на кредитната оценка, която отразява пазарната стойност на кредитния риск на контрагента за кредитната институция, но не отразява пазарната стойност на кредитния риск към кредитната институция за контрагента.

Рискове, свързани с кредитен риск към контрагента (CCR)

26. "Риск от подновяване" означава размерът, с който очакваната положителна експозиция е подценена, когато бъдещите сделки с даден контрагент се очаква да се осъществяват на непрекъсната база. Допълнителната експозиция, създадена от тези бъдещи сделки, не се включва в изчислението на очакваната положителна експозиция (EPE).

27. "Общ утежняващ риск" възниква, когато вероятността от неизпълнение от контрагентите е в положителна корелация с факторите на общия пазарен риск.

28. "Специфичен утежняващ риск" възниква, когато експозицията към даден контрагент е в положителна корелация с вероятността от неизпълнение от контрагента, поради естеството на сделките с него. Кредитната институция се разглежда като е изложена на специфичен утежняващ риск, ако бъдещата експозиция към конкретен контрагент се очаква да е голяма, когато вероятността от неизпълнение от контрагента е голяма.

ЧАСТ 2

Избор на метод

1. При спазване на точки от 2 до 7 кредитните институции определят стойността на експозицията на договорите, изброени в приложение IV, с един от методите, изложени в части от 3 до 6. На кредитните институции, които не отговарят на условията за третирането, изложено в член 18, параграф 2 от Директива 2006/49/ЕО, не се разрешава да използват метода, изложен в част 4. За определяне на стойността на експозицията за договорите, посочени в приложение IV, точка 3, на кредитните институции не се разрешава да използват метода, изложен в част 4.

Комбинираното използване на методите, изложени в части от 3 до 6, се разрешава на непрекъсната основа в рамките на дадена група, но не в рамките на едно юридическо лице. Комбинираното използване на методите, изложени в части 3 и 5 в рамките на дадено юридическо лице се разрешава, когато един от методите се използва за случаите, предвидени в част 5, точка 19.

2. При получаване на одобрението на компетентните власти кредитните институции могат да определят стойността на експозицията за:

i) договорите, посочени в приложение IV;

ii) репо сделките;

iii) сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки

iv) маржин заемните сделки, и

v) транзакциите с удължен сетълмент като използват метода на вътрешните модели, предвиден в част 6.

3. Когато дадена кредитна институция купува кредитна защита, произтичаща от к