EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31997R0515

Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 година относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси

OJ L 82, 22.3.1997, p. 1–16 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Estonian: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Latvian: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Lithuanian: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Hungarian Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Maltese: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Polish: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Slovak: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Slovene: Chapter 02 Volume 008 P. 217 - 232
Special edition in Bulgarian: Chapter 02 Volume 010 P. 3 - 18
Special edition in Romanian: Chapter 02 Volume 010 P. 3 - 18
Special edition in Croatian: Chapter 02 Volume 013 P. 163 - 178

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 01/01/2021

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1997/515/oj

02/ 10

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31997R0515


L 082/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 515/97 НА СЪВЕТА

от 13 март 1997 година

относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 43 и 235 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 г. относно финансиране на Общата селскостопанска политика (1), и по-специално член 8, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (2),

като взе предвид становището на Европейския парламент (3),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4),

като има предвид, че е необходимо тясно сътрудничество в областта на борбата с измамите, свързани с Общата селскостопанска политика, осъществявано между административните органи на всяка една държава-членка, отговарящи за прилагане на законодателството в цитираната сфера; както и необходимостта от съответстващо сътрудничество между националните органи и Комисията, която е отговорна за прилагане на Договора и законодателството произтичащо от него; като има предвид, че ефективното сътрудничество в тази област укрепва защитните мерки по финансовите интереси на Общността;

като има предвид, че следва да се съставят правилници за начините, по които административните органи на държавите-членки да си помагат един друг и да сътрудничат с Комисията, за да се гарантира прилагането на митническите и земеделски разпоредби и правната защита на финансовите интереси на Общността, по-специално когато се вземат превантивни мерки и се разследват нарушения на действащото законодателство и действия, които са или изглеждат противостоящи на тези разпоредби;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията с оглед осигуряване на приложението на законодателството в митническата и земеделската области (5) установи нормативна основа на тясното сътрудничество между гореспоменатите органи и Комисията; като има предвид, че тази система се доказа като ефективна;

като има предвид, че в светлината на натрупания опит е необходимо да се замени Регламент (ЕИО) № 1468/81 с оглед засилване на сътрудничеството, както между административните органи в отделните държави-членки, отговарящи за прилагането на приетото в областта на митническия съюз и Общата селскостопанска политика законодателство, така и между тях и Комисията; като има предвид, че за тази цел следва да се приемат нови правила на равнището на Общността;

като има предвид, че въвеждането в сила на разпоредбите на Общността относно взаимопомощта между администрациите на държавите-членки и сътрудничеството им с Комисията с цел подсигуряване на адекватното прилагане на регламентите и законодателството в митническата и земеделска област, не противоречи на Конвенцията от 1967 г. за взаимопомощ между митническите администрации в области останали изключителен прерогатив на държавите-членки; като има предвид, че разпоредбите на Общността не са от естество и обхват възможни да засегнат прилагането в държавите-членки на правилата по правно сътрудничество при криминални случаи;

като има предвид, че освен това, общите правила на Общността, установяващи системата за взаимопомощ и сътрудничество, както между административните органи на държавите-членки, така и между тях и Комисията, не се прилагат, когато се припокриват с такива, определени от конкретни регламенти, като изключим когато съществуващите общи правилници потвърждават или подсилват административното сътрудничество; като има предвид, че по-специално прилагането на митническа информационна система не засяга по какъвто и да е начин задълженията на държавите-членки да предоставят информация на Комисията, определена, inter alia, и в Регламенти (ЕИО, Евратом) № 1552/89 (6) и (ЕИО) № 595/91 (7), или установеното прилагане на листовки с данни по измами за обмен на информация от интерес за Общността;

като има предвид, че задълбоченото сътрудничество между държавите-членки изисква координиране на проучванията и другите дейности, провеждани от заинтересованите органи; като има предвид, че в този смисъл е от основно значение Комисията да получи по-подробна информация, отнасяща се до подобни дейности от държавите-членки;

като има предвид, че Комисията трябва да осигури равноправното положение на всички икономически субекти, както и прилагането на съвместната икономическа помощ от държавите-членки, за да не предизвика по какъвто и да е начин дискриминация и между самите икономически субекти в различните държави-членки;

като има предвид, че е подходящо да се определят задълженията на държавите-членки по системата за административно сътрудничество, с оглед случаите, когато представители на националните администрации на държавите-членки провеждат разследвания, отнасящи се до прилагане на законодателството в митническата и земеделска област, с мандат от, или по нареждане на, правни органи;

като има предвид, че пълномощията на национални представители по провеждане на разследвания в други държави-членки следва бъдат определени; като има предвид, че следва да бъдат изготвени разпоредби, определящи присъствието на представители на Комисията, при обоснована нужда, в националните разследвания, свързани с административната взаимопомощ, както и определянето на пълномощията им;

като има предвид, че е необходимо, за успешно функциониране на административното сътрудничество, Комисията да бъде своевременно информирана за обменената между държавите-членки и трети страни информация за случаи от особен интерес за Общността;

като има предвид, че с оглед осигуряването на бърз и системен обмен на информация, предоставена на Комисията, се налага създаване на компютъризирана митническа информационна система на равнище на Общността; като има предвид, че в този контекст отчетните данни, отнасящи се до измами и нередности в митническите и земеделски области следва да се съхраняват в централизирана база данни, достъпна за държавите-членки, като в същото време се осигури спазването на поверително естество на обменяната информация, по-специално данните от лично естество; като има предвид, че при обоснована чувствителност по въпроса следва да са на лице ясни и прозрачни норми, защитаващи свободата на индивида;

като има предвид, че митническите органи трябва ежедневното да прилагат законодателство и нормативна уредба на Общността и на отделните държави-членки; като има предвид, че е желателно да има налице единна информационна инфраструктура за прилагане на цитираните нормативни уредби;

като има предвид, че информационния обмен може да засяга физически лица и настоящия регламент трябва да прилага в своя обхват принципите за защита на индивида при обработка, по автоматичен път или други начини, на лични данни; като има предвид, че тези принципи, така както са определени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8), следва да се определят и допълнят от настоящия регламент; доколкото през преходния период на прилагане на националните норми, припокриващи разпоредби на цитираната директива, определени държави-членки, които нямат приети защитни норми за лични данни, обменяни по различен от автоматичния начин, следва да се освободят от задължението да прилагат разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до обмен на данни, различен от автоматичния;

като има предвид, че с оглед участието в Митническата информационна система, държавите-членки и Комисията трябва да приемат законодателство за правата и свободите на гражданите с оглед обработката на лични данни; като има предвид, че прилагането на нормите от националното законодателство на държавите-членки през преходния период, припокриващи се с нормите на Директива 95/46/ЕО, налага държавите-членки и Комисията да гарантират ниво на защита, основаващо се на принципите, съдържащи се в тази директива;

като има предвид, че за да се гарантира, че правата на засегнатите лица са достатъчно защитени, се отчита нуждата от независим надзор за обработка на личните данни в Митническата информационна система, както на равнище на държавата-членка, така и на Общността;

като има предвид, че Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки, следва да улесни инсталирането и управлението на компютърни системи в държавите-членки;

като има предвид, че Комисията следва да бъде нотифицирана за законови и административни процедури по нарушения на законодателството в областта на митническите или земеделските въпроси;

като има предвид, че е необходимо създаването на Комитет, отговарящ за прилагането на определени разпоредби на настоящия регламент по инсталирането и функционирането на Митническата информационна система, който освен това да проучва проблемите, възникващи във връзка с развитието на административното сътрудничество по реда на настоящия регламент;

като има предвид, че разпоредбите на настоящия регламент се отнасят едновременно до норми в областите на Общата селскостопанска политика и прилагането на митническото законодателство; като има предвид, че създадената по настоящия регламент система представлява неделима част от Общността; като има предвид, че разпоредбите на Договора, определящи митническата материя, не дават право на Общността да създава подобна система и се налага позоваване на член 235,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯТ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Настоящият регламент урежда начините на сътрудничество на административните органи на държавите-членки, отговарящи за прилагане на законодателството в митническата и земеделска области на Общността, както между тях самите, така и с Комисията, с оглед съобразността на това законодателство в рамките на система на Общността.

2.   Разпоредбите на настоящия регламент не се прилагат, когато се припокриват с конкретни норми на друго законодателство в областта на взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по прилагане на митническото или земеделско законодателство.

Член 2

1.   По смисъла на настоящия регламент:

„митническо законодателство“ означава комплекса от разпоредби на Общността и свързаните с тях норми по прилагането им, уреждащи вноса, износа, транзита и наличието на стоки, търгувани между държавите-членки и трети страни, както и между държавите-членки в случай на стоки със статут от Общността по смисъла на член 9, параграф 2 от Договора, или на стоки, поставени под допълнителен контрол или проучване с цел установяване на статута им на местни стоки за Общността,

„земеделско законодателство“ означава комплекса от разпоредби, приети по реда на Общата селскостопанска политика, както и специалните норми, приети относно стоките, получени от обработка на земеделски продукти,

„молещ орган“ означава компетентен орган на държава-членка, които отправя искане за сътрудничество,

„замолен орган“ означава компетентен орган на държавата-членка, до който е подадено искането за сътрудничество,

„административно проучване“ означава всички контролни, проверяващи и други дейности, предприети от служители на административните органи, посочени в член 1, параграф 1 в хода на изпълнение на служебните им задължения с оглед осигуряване на адекватно прилагане на законодателството в митническата и земеделска области, както и, при необходимост, проверки на нередни дейности, които нарушават цитираното законодателство, с изключение на действия, предприети по искане на, или при пряко разрешение от страна на съдебен орган; изразът „административно проучване“ включва в себе си и мисии на Общността, посочени в член 20,

„лични данни“ означава цялата информация, отнасяща се до определено или определимо лице; определимо лице е всеки, който може да бъде идентифициран, пряко или косвено, по-специално чрез препратка към идентификационен номер или към един или повече фактори, отнасящи се до неговата физическа, психологическа, духовна, икономическа, културна или обществена самоличност.

2.   Всяка една от държавите-членки изпраща до останалите държави-членки и до Комисията списък от компетентните органи, на които е възложено прилагането и спазването на настоящия регламент.

По смисъла на настоящия регламент „компетентни органи“ са органите, назначени съгласно предходната алинея.

Член 3

Когато националните органи, в отговор на искане за административна помощ или обмен на информация, основаващи се на настоящия регламент, решат да предприемат действия, включващи мерки, които могат да се прилагат само с разрешение или при поискване от съдебен орган:

всяка една информация, получена по този начин и отнасяща се до прилагане на митническото и земеделско законодателство, или поне,

тази част от досието, която се отнася до прекъсване на измамна дейност,

се предават като част от административното сътрудничество, предвидено в настоящия регламент.

Все пак, всяко подобно общуване трябва да има предходното разрешение на съдебните органи, когато необходимостта от подобно разрешение се налага от националното право.

ДЯЛ I

ПОМОЩ ПРИ ПОИСКВАНЕ

Член 4

1.   При искане на молещия орган, замоленият орган му предава цялата информация, която се отнася до спазване на разпоредбите на митническото и земеделско законодателство, и по-специално тези, отнасящи се до:

налагане на митни сборове и такси с равностоен ефект със земеделски налози и други такси, предвидени по реда на Общата селскостопанска политика или други специални разпоредби, отнасящи се до определени стоки, получени от обработката на земеделски продукти,

операции, представляващи част от системата на финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието.

2.   За да получи търсената информация, замоленият орган или административният орган, към който се е обърнал, постъпва от свое име и за своя сметка, или както се постъпва при подобно допитване от страна на подобен орган в неговата държава.

Член 5

При искане на молещия орган, замоленият орган му предоставя всяка атестация, документ или нотариално заверено копие, с които разполага или е получил по начина, описан в член 4, параграф 2, и които се отнасят до действия, свързани с митническото или земеделско законодателство.

Член 6

1.   При искане на молещия орган, замоленият орган спазва действащото законодателство в държавата-членка, където се намира и нотифицира адресата, или нарежда да бъде нотифициран, за всички документи или решения, които са изведени от административните органи и се отнасят до прилагане на митническото или земеделско законодателство.

2.   Исканията за нотификация назовават предмета на документа или решението за известяване и се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка, където се намира молещият орган, без да се нарушава правото му да откаже този превод.

Член 7

При искане на молещия орган, замоленият орган урежда в рамките на възможностите си и възможно най-широко, специално наблюдение или урежда такова на своята територия:

а)

върху лица, и по-специално тяхното движение, когато са на лице достатъчно основания да се счита, че нарушават митническото или земеделско законодателство;

б)

върху места, където се съхраняват стоки по начин, даващ основания да се счита, че са предназначени да спомогнат за действия, противоречащи на митническото или земеделско законодателство;

в)

върху движение на стоки, обозначени като предмет на потенциално нарушаване на митническото или земеделско законодателство;

г)

върху превозни средства, когато са на лице достатъчно основания да се счита, че се използват за извършване на операции в нарушение на митническото или земеделско законодателство.

Член 8

При искане на молещия орган, замоленият орган му предоставя всяка документация, с която разполага или е получил по начина, описан в член 4, параграф 2, и по-специално отчети, доклади и други документи или нотариално заверени техни копия, или извадки от тях, отнасящи се до установени или планирани дейности, които представляват или се считат от молещия орган за нарушения на митническото или земеделско законодателство, или според случая, да се отнасят до разкрития от специалното наблюдение, проведено по реда на член 7.

Оригинални документи и единици се предоставят само когато това не противоречи на законодателството в сила в държавата-членка, където е установен замоленият орган.

Член 9

1.   При искане на молещия орган, замоленият орган провежда или нарежда провеждането на съответните административни проучвания на операции, които представляват, или изглеждат на административния орган нарушение на митническото или земеделско законодателство.

Замоленият орган или административният орган, до който се е обърнал първият за провеждане на административното проучване, го провежда от свое собствено име и за своя сметка, като действия на своя отговорност или при иск от страна на друг орган в собствената му държава.

Замоленият орган предава резултатите от така проведените административни разследвания на молещия орган.

2.   При споразумение и съгласие между молещия и замоления орган, служители на молещия орган могат да присъстват на административните разследвания по реда на параграф 1.

Административните разследвания се провеждат при всички условия от служители на замоления орган. Служители на молещия орган нямат право по собствена инициатива да поемат отговорност и предприемат действия по проверки, поверени на служители на замоленият орган. Те разполагат само с достъп до същите съоръжения и документи както и служителите на замоленият орган, при тяхно посредничество и с единствена цел провеждане на административното разследване.

Доколкото националните разпоредби по наказателно право изрично ограничават някои действия до служители определени от националното законодателство, служители на молещия орган нямат право да вземат участие в подобни действия. В никой случай те не могат да участват в претърсване на съоръжения или формални разпити на лица по реда на наказателното право. Те имат право на достъп до така получена информация по реда на условията, определени в член 3.

Член 10

При споразумение между молещия и замоления орган и съобразно определени от последния условия, служители на молещия орган могат да получат от службите на административните органи на държавата-членка, където се намира замоленият орган и упражнява функциите си, информация относно прилагането на законодателството в митническата и земеделска област, когато тази информация произтича от документация, до която имат достъп служителите на тези служби. В такъв случай служителите имат право да направят и вземат копия от споменатата документация.

Член 11

Служителите на молещия орган, пребиващи в друга държава-членка по реда на членове 9 и 10, са длъжни по всяко време да представят писмено пълномощно, посочващо самоличността им и официалните им функции.

Член 12

Изводи, сертификати, информация, документи, нотариално заверени копия и всякакви други сведения, получени от служители на замоления орган и предадени на молещия орган в хода на помощ, оказана по реда на членове 4—11, се признава за съдебно доказателство от компетентните органи на държавите-членки на молещия орган.

ДЯЛ II

ОКАЗВАНЕ НА НЕПОСРЕДСТВЕНА ПОМОЩ

Член 13

По реда, определен в членове 14 и 15, компетентните органи на всяка една държава-членка оказват помощ на компетентни органи на друга държава-членка, без предварително искане от тяхна страна.

Член 14

Когато считат за подходящо при осигуряване спазването на митническото или земеделско законодателство, компетентните органи на всяка една държава-членка:

а)

доколкото е възможно, провеждат или са провеждали, специалното наблюдение, предвидено по реда на член 7;

б)

съобщават на компетентните органи на засегнатите държави-членки цялата информация, с която разполагат, и по-специално отчети, доклади и други документи или извадки от тях, които представляват, или им изглеждат на нарушение на митническото или земеделско законодателство.

Член 15

Компетентните органи на всяка една държава-членка препращат незабавно на засегнатите компетентни органи на други държави-членки цялата информация по операции, които представляват, или се считат от тях да представляват, нарушения на митническото или земеделско законодателство, и по-специално отнасящата се до включени стоки и нови, непознати начини и средства за извършване на подобни операции.

Член 16

Събраната информация от служители на една държава-членка и предадена на друга, в хода на оказана помощ по реда на членове 13—15 се допуска като доказателствен материал от компетентните органи на държавата-членка, получила информацията.

ДЯЛ III

ОТНОШЕНИЯ С КОМИСИЯТА

Член 17

1.   Компетентните органи на всяка една държава-членка предоставят на Комисията незабавно след като стане тяхно достояние:

а)

каквато и да е информация, която считат за адекватна относно:

стоки, които са, или се подозират, че са в нарушение на митническото или земеделско законодателство,

методи или практики, използвани или подозирани като използвани за нарушаване на митническото или земеделско законодателство,

искания за помощ, предприети действия и обменена информация при прилагане на членове 4—16, които могат да разкрият измамни тенденции в областта на митническото или земеделското законодателство;

б)

всякаква информация по недостатъци или пропуски в митническото или земеделско законодателство, която се е проявила или може да се изведе логически от прилагането на цитираното законодателство.

2.   Незабавно след като разполага с такава, Комисията известява на компетентните органи на всяка една държава-членка всякаква информация, която може да им помогне за прилагане на митническото или земеделско законодателство.

Член 18

1.   Когато компетентни органи на държава-членка установят операции, които представляват или изглеждат да представляват нарушения на митническото или земеделско законодателство от особено значение за Общността, и по-специално:

когато цитираните деяния имат или могат да имат разклонения в други държави-членки, или

когато на гореспоменатите органи изглежда вероятно подобни операции да се извършват и в други държави-членки,

те известяват при първа възможност Комисията, било по тяхна инициатива, или в отговор на допитване от страна на Комисията, всякаква отнасяща се до операции от подобен характер информация, било под формата на документи или копия, или извадки от тях, необходими за определяне на фактическата страна, така че Комисията да координира предприетите от държавите-членки стъпки.

Комисията предава тази информация на компетентните органи на останалите държави-членки.

2.   Когато компетентните органи на държава-членка се позоват на параграф 1, не се налага да известяват информация по изискванията на членове 14, буква б) и 15 до компетентните органи на другите заинтересовани държави-членки.

3.   В отговор на обоснован и основателен иск от страна на Комисията, компетентните органи на държавите-членки действат по начина, определен в членове 4—8.

4.   Когато Комисията счита, че в една или повече държави-членки се е стигнало до нередности, тя известява съответната държава-членка или държави-членки и тази държава, или държави, при първа възможност провеждат разследване, на което служители на Комисията са овластени да присъстват по реда, определен в членове 9, параграф 2 и 11 от настоящия регламент.

Засегнатата държава-членка или държави-членки известяват при първа възможност резултатите от проведеното разследване.

5.   Служители на Комисията събират информацията по член 10 по реда на условията, определени в този член по взаимно съгласие със заинтересованите държави-членки.

6.   Настоящият член не засяга правата на Комисията да получава информация и сведения по силата на останалото действащо законодателство.

ДЯЛ IV

ОТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Член 19

Когато заинтересована трета страна е предприела правни действия за предоставяне на помощ, необходима за събиране на данни и доказателства по неправомерното естество на операции, които могат да представляват заплаха за нарушаване на митническото или земеделско законодателство, или пък да определят обхвата на операциите, определени като нарушения на това законодателство, така събраната информация по реда на настоящия регламент може да се предава на трета страна като част от съвместна дейност, при условие че информацията, получена по реда на споразумение съобразно с действащите вътрешни разпоредби на предоставящите я компетентните органи, при предаване на лични данни на трета страна.

Информацията по цитираните запитвания се предава или от Комисията, или от държавите-членки като част от съвместната дейност по параграф 1; във всеки един от случаите съответните стъпки се предприемат в третата страна, за да се осигури степен на защита, равностойна на определената в член 45, параграфи 1 и 2.

Член 20

1.   Според целите, поставени в настоящия регламент, Комисията има право по реда, определен в член 19, да провежда административни и разследващи мисии на сътрудничество на ниво на Общността в трети държави и в тясно сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки.

2.   Мисиите на Общността в трети страни по реда, посочен в параграф 1, се управляват при следните условия:

а)

могат да се предприемат по инициатива на Комисията, когато е подходящо, въз основа на информация, предоставена от Европейския парламент, или при поискване от една или повече държави-членки;

б)

провеждат се от служители на Общността, назначени за тази цел, и от служители, назначени за същото от засегнатата държава-членка;

в)

при споразумение между Комисията и засегнатите държави-членки, да се извършва от името на Комисията от служители на държавата-членка, по-специално по споразумение за двустранна помощ с трета страна; в такъв случай Комисията бива информира за резултатите от мисията;

г)

разходите на мисията се заплащат от Комисията.

3.   Комисията известява държавите-членки и Европейския парламент за резултатите от проведените мисии по реда на настоящия член.

Член 21

1.   Разкрития и информация, получени в хода на мисиите на Общността и посочени в член 20 от настоящия регламент, и по-специално документи, предадени от компетентните органи на засегнати трети страни, се предават по реда, определен в член 45 от настоящия регламент.

2.   Член 12 се прилага mutatis mutandis за разкрития и информация, посочени в параграф 1.

3.   За целите по използването им по реда на член 12, получените оригинални документи или нотариално заверени копия се предават от Комисията на компетентните органи на държавите-членки, при поискване от тяхна страна.

Член 22

Когато по реда на член 18, параграф 1, определена информация, обменяна между държавите-членки и трети страни в рамките на административната взаимопомощ, засяга по един или друг начин ефективността на митническото или земеделско законодателство и попада в обхвата на настоящия регламент, тя се предава от въпросните държави-членки на Комисията.

ДЯЛ V

МИТНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

Глава 1

Изграждане на Митническа информационна система

Член 23

1.   Създава се автоматизирана информационна система, „Митническа информационна система“, наричана по-долу „МИС“, с цел да се отговори на изискванията на административните органи, отговарящи за прилагане на законодателството в областта на митническата и земеделска материя, както и тези на Комисията.

2.   Целта на създадената МИС е, съобразно разпоредбите на настоящия регламент, да подпомага при предотвратяване, разследване и съдебно проучване на операции, които нарушават митническото или земеделско законодателство, като позволи чрез по-бързо разпространение на информацията по-ефективно сътрудничество и процедури на контрол на компетентните органи, посочени в настоящия регламент.

3.   В хода на изпълнение на задълженията си по митническото сътрудничество, определено в член К.1, параграф 8 от Договора за Европейския съюз, митническите органи на държавите-членки имат право да ползват техническата инфраструктура на МИС.

В тези случаи, техническото управление на инфраструктурата се осигурява от Комисията.

4.   Операциите, свързани с прилагането на земеделското законодателство, които изискват въвеждане на информация в МИС, се определят от Комисията съобразно процедурите по член 43, параграф 2.

5.   Обменът на информация, предвиден по реда на членове 17 и 18, не е включен в разпоредбите на настоящия дял.

6.   Държавите-членки и Комисията, наричани по-долу „партньори по МИС“, участват в МИС по реда на условията, определени в настоящия дял.

Глава 2

Действие и употреба на МИС

Член 24

МИС представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава-членка и в Комисията. Системата включва изключително данни, необходими за изпълнение на задачите ѝ според определенията им в член 23, параграф 2, включително и лични данни, попадащи в следните категории:

а)

стоки;

б)

превозни средства;

в)

фирми;

г)

лица;

д)

системни измами и насоките им;

е)

налична експертиза.

Член 25

Информационните единици за включване в МИС, отнасящи се до всяка една от категориите от букви а)—е) от член 24, се определят съобразно предвидената в член 43, параграф 2 процедура доколкото е необходимо за постигане на поставените пред системата цели. При никакви обстоятелства не се включват лични данни в реда на категориите от букви д) и е) от член 24. В категориите от букви а)—г) от член 24 информационните единици, включвани с оглед лични данни, не съдържат повече от следните данни:

а)

фамилно име, моминско име, бащино име и нарицателни имена;

б)

дата на раждане и месторождение;

в)

националност;

г)

пол;

д)

всякаква самоличност, по-специално и постоянни физически характеристики;

е)

причина за включване на данните;

ж)

предлагано действие;

з)

предупредителен код, предупреждаващ за евентуално въоръжено действие, употреба на насилие или избягване в миналото;

и)

регистрационен номер на транспортното средство.

В никакъв случай не се допуска включване на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски ценности, членство в профсъюзи и данни, отнасящи се до здравето или сексуалния живот на лицето.

Член 26

Когато се отнася до лични данни, включвани в МИС, се спазват следните принципи:

а)

събирането и провеждане на други дейности, свързани с обработката на лични данни, се извършва справедливо и законосъобразно;

б)

данните се събират за целите, определени в член 23, параграф 2, и не се обработват впоследствие по начин, несъвместим с тези цели;

в)

данните са адекватни, съвременни и не превишават по обем необходимото за целите, за които се обработват;

г)

данните са точни и, когато се налага, осъвременени;

д)

данните се съхраняват във формат, позволяващ идентификацията на субектите за тях във време, не по-дълго от поставените цели.

Член 27

1.   Данните, включени в категории от букви а)—г) от член 24, се включват в МИС само с цел оглеждане и докладване, дискретно наблюдение или конкретни проверки.

2.   За целите на действията, посочени в параграф 1, лични данни, попадащи в една от категориите от букви а)—г) от член 24, могат да се включат в МИС само и единствено, а това важи с особена сила за основания за предходна незаконна дейност, когато има доказателства подсказващи, че въпросното лице е извършило, извършва, или ще извърши действия, които нарушават митническото или земеделско законодателство, и които са от особено значение на ниво на Общността.

Член 28

1.   Когато се извършват действия от посочените в член 27, параграф 1, се допуска събиране на следната информация, било частично или изцяло, и предаването ѝ на партньор по МИС, изискал действията:

а)

фактът, че стоката, превозното средство, фирмата или издирваното лице са открити;

б)

мястото, времето и причината за проверката;

в)

пътят и направлението на пътуването;

г)

лица, придружители на издирваното или въпросното лице, или придвижващи се в транспортното средство;

д)

използвани превозни средства;

е)

пренасяни предмети;

ж)

обстоятелствата, при които са открити стоката, превозното средство, фирмата или лицето.

При събиране на информация чрез специални средства в хода на дискретно наблюдение се предприемат стъпки, за да не се застраши тайната същност на наблюдението.

2.   В хода на специфичните проверки, посочени в член 27, параграф 1, лица, превозни средства и предмети могат да се претърсват в степен, която се допуска и съобразно действащото право, нормативна уредба и процедури в държавите-членки, където се извършва въпросната проверка. Когато законодателството на държава-членка не допуска провеждане на специфични проверки, те се преобразуват автоматично от тази държава-членка в процедури по оглед и докладване или дискретно наблюдение.

Член 29

1.   Прекият достъп до данни, включени в МИС, се запазва изключително за националните органи, определени от всяка една държава-членка и отделите, определени от Комисията. Цитираните национални органи са митническите органи на всяка държава-членка, но се допуска включване на други органи, които са компетентни, според действащото законодателство, прилаганата нормативна уредба и процедури във въпросната държава-членка, за действие с цел изпълнение на целите, поставени в член 23, параграф 2.

2.   Всяка държава-членка изпраща до Комисията списък на определените от нея компетентни органи, които имат пряк достъп до МИС, като посочва изрично за всеки един от органите до какви данни може да има достъп и с каква цел.

Комисията информира съответно останалите държави-членки. Освен това тя информира надлежно всички държави-членки за съответстващите данни, отнасящи се до отделите на Комисията, получили достъп до МИС.

Списъкът национални органи и отдели на Комисията, определени по този начин, се публикува за информация в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Независимо от разпоредбите по параграфи 1 и 2, Съветът, като действа по предложение от страна на Комисията, решава да позволи достъп до МИС посредством международните си или регионални организации, при условие че при необходимост с въпросните организации е сключен протокол съобразно член 7, параграф 3 от Конвенцията между държавите-членки на Общността за употреба на информационни технологии за митнически цели. При вземане на решение се отчита, по-специално, наличието на двустранни или общи споразумения и за адекватността на предлаганото ниво на защита на данните.

Член 30

1.   Партньорите по МИС могат да използват данни, получени от МИС само за постигане на целите, определени в член 23, параграф 2; но имат право да ги използват за административни или други цели при получено предварително съгласие от страна на партньора по МИС, който е въвел въпросните данни в системата по реда, определен за нея, или Комисията. Подобно използване е съобразно законодателството, разпоредбите или процедурите на държавата-членка, която изисква използването му, и при необходимост, съответстващите разпоредби, прилагани от Комисията в тази връзка, както и при отчитане на принципите, посочени в приложението.

2.   При спазване на разпоредбите на параграфи 1 и 4 от настоящия член и член 29, параграф 3, данните, получени от МИС, се използват само и единствено от националните органи или отдели, определени от Комисията като компетентни, и съобразно прилаганите за тях законодателство, нормативни актове и процедури, с оглед действия само за постигане на целта, посочена в член 23, параграф 2).

3.   Всяка държава-членка изпраща на Комисията списък на органите или отделите, посочени в параграф 2.

Комисията известява по надлежния ред държавите-членки. Тя информира всички държави-членки за съответстващите данни на нейният отдел с право на достъп до МИС.

Списъкът на така определените органи или отдели се публикува за обща информация от Комисията в Официален вестник на Европейските общности.

4.   С предварително разрешение на, и при спазване на условията от страна на държавата-членка, включила съответната информация в системата на МИС, данни могат да се извеждат от МИС и предоставят за употреба от национални органи, различни от включените в списъците по реда на параграф 2, трети страни и международни или регионални организации, желаещи да ги използват. Всяка държава-членка предприема специални действия и мерки по осигуряване на сигурността на такива данни при предаване или предоставянето им на отдели, намиращи се извън нейната територия.

Разпоредбите по реда на предходната точка се прилагат mutatis mutandis спрямо Комисията, когато последната е въвела данните в Системата.

Член 31

1.   Включването на данни в МИС се управлява от правото, разпоредбите и процедурите на доставящата информацията държава-членка и, когато съответства, на разпоредбите, отнасящи се и до Комисията в тази връзка, освен за случаите, по които настоящия регламент определя по-ограничителен ред.

2.   Обработката на данни, получени от МИС, включително използването им или прибягването до каквото и да е действие от описаните в член 27, параграф 1, според предложенията на доставящият данните партньор на МИС, се управлява от правото, разпоредбите и процедурите на доставящата информацията държава-членка и, когато съответства, на разпоредбите, отнасящи се и до Комисията в тази връзка, освен за случаите, по които настоящия регламент определя по-ограничителен ред.

Глава 3

Изменение на данни

Член 32

1.   Само и единствено партньорът по МИС, доставил и въвел информацията в МИС има правото да я изменя, допълва, поправя или заличава.

2.   Незабавно след като партньор по МИС, доставил и въвел информация в МИС забележи, или получи данни, че информацията е фактически неточна, или е включена или въведена противно на разпоредбите на настоящия регламент, той я изменя, допълва, поправя или заличава нужното, като известява останалите партньори по МИС за действията си.

3.   Когато партньор в МИС има достатъчно данни и доказателства за фактическа неточност на определена информационна единица, или за включването и съхранението ѝ в системата противно на разпоредбите на настоящия регламент, той подава доставилия и въвел информацията партньор по МИС незабавно за разкритията си. Последният проверява въпросните данни и когато се налага, незабавно ги поправя или заличава. След проведените дейности партньорът известява за нанесените промени.

4.   Когато при въвеждане на данни в МИС, партньор в системата забележи, че докладът му противоречи на преходен доклад, отнасящ се до препоръчителни действия по същия въпрос, той известява незабавно партньора в МИС предоставил и въвел предходния доклад. Двамата партньори полагат усилия да разрешат въпроса по различията. При неразбирателство и/или несъгласие, първият доклад остава в сила, като в системата се включват само тези части от новия доклад, които не противоречат на стария.

5.   При спазване на всички разпоредби на настоящия регламент, когато в държава-членка, съдебна инстанция или друг орган, определен за сродни цели във въпросната държава-членка, произнесе окончателно решение за изменение, допълване, поправяне или заличаване на данни, въведени и съхранявани в МИС, то партньорите в системата синхронизират действията си в тази насока.

В случай на противоречие между решения на съдебна инстанция или други органи, определени за целта, включително посочените в член 36 във връзка с поправка или заличаване на данни, държавата-членка, която е включила въпросните данни, ги заличава от системата.

Разпоредбите в първата алинея се прилагат mutatis mutandis, когато решение на Комисията върху данни, съдържащи се в МИС, се обявят за невалидни от Съда на Европейските общности.

Глава 4

Съхранение на данни

Член 33

1.   Включените в МИС данни се съхраняват само за срока, необходим по постигане на целите, за които са включени. Необходимостта от съхраняването им се преразглежда поне веднъж годишно от предоставилия и въвел за съхранение данните МИС партньор.

2.   Предоставилият и въвел данните в МИС партньор разполага с правото да реши, в рамките на срокът за следващо преразглеждане, относно съхраняването в системата на данните до датата на следващото разглеждане, когато съхраняването им се налага за целите, за които са включени в системата. При спазване на разпоредбите на член 36, всяко отсъствие на изрично решение по съхраняване на данните, води до автоматичното им прехвърляне в тази част на МИС, до която достъпът се ограничава съобразно параграф 4.

3.   МИС информира посредством едномесечно предизвестие партньора в системата, въвел данните за насроченото им прехвърляне от МИС по реда на параграф 2.

4.   Прехвърлените по реда на параграф 2 данни се съхраняват до една година в МИС, но, при спазване на член 36, са достъпни само за представители на Комитета, посочен по реда на член 43, във връзка с прилагането на седмо, осмо и девето тире от параграф 4 от него, както и параграф 5 от него, или надзорните органи по реда на член 37. През този период данните могат да се консултират само с цел проверка на точността и законността им. Впоследствие се заличават задължително.

Глава 5

Защита на лични данни

Член 34

1.   Всеки един от партньорите в МИС, който възнамерява да черпи лични данни от, или да включва такива в МИС, се задължава, не по-късно от датата за въвеждане в сила на настоящия регламент, да приеме национално законодателство, или вътрешен правилник за прилагане от Комисията, при гарантиране защитата на правата и свободите на лицата при обработка на данни, свързани с тях.

2.   Партньор по МИС има право да получава данни от, или да включва в, системата само и единствено, когато има действащо законодателство за защита на подобни данни, предвидени в параграф 1. Всяка една държава-членка определя предварително национален орган или органи за надзор по реда определен в член 37.

3.   За да се осигури правилното прилагане на разпоредбите по защита на лични данни, съдържащи се в настоящия регламент, както всяка една държава-членка, така и Комисията разглеждат МИС като система за обработка на лични данни по реда, определен в параграф 1, както и по-стриктни разпоредби, съдържащи се в настоящия регламент.

Вътрешните разпоредби, отнасящи се до Комисията, по реда на параграф 1, се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

Член 35

1.   По реда, определен в член 30, параграф 1, партньорите в МИС нямат право да използват лични данни от МИС, освен за целите, определени в член 23, параграф 2.

2.   Копия от данни се допускат само и единствено по технически причини, при условие че копията са необходими за проучвания на органите, посочени в член 29. По реда на член 30, параграф 1, лични данни, включени в МИС от държава-членка или от Комисията, не могат да се копират в други файлове с данни, за които отговарят държави-членки или Комисията.

Член 36

1.   Правата на личността, по отношение на личните данни в МИС, по-специално правата им на достъп, се задействат:

съобразно правото, законодателствата и процедурите на държавата-членка, където се ползват тези права;

съобразно вътрешния правилник, приложим за Комисията и посочен в член 34, параграф 1.

Когато тези права са определени в закони, законодателството и процедурите на въпросната държава-членка, националния надзорен орган, предвиден в член 37 се произнася по въпроса дали тази информация да се предаде и процедурата за целта.

2.   Партньор в МИС, до когото е отправено заявление за достъп до лични данни, има право да откаже достъп, когато предаването на тази информация може да попречи, повлияе върху разследването или проучването на дейности, нарушаващи митническото или земеделско законодателство. Държава-членка е в правото си да откаже достъп по реда на своето законодателство и процесуална практика, във връзка със случаи, отнасящи се до мерки за опазване на националната сигурност, отбрана, обществената безопасност и правата и свободите на граждани и други лица.

Достъп се отказва при всеки един случай, когато са предприети действия с оглед наблюдение и отчитане или дискретен надзор.

3.   Когато се подава заявление за достъп до лични данни, предоставени от друг партньор по МИС, то достъпът се осигурява само след като доставилият данните партньор получи възможност да се произнесе по това.

4.   Съобразно действащото законодателство и процедури в отделните държави-членки или вътрешния правилник на Комисията, всяко едно лице има право да промени или заличи посредством всеки партньор по МИС, когато тези данни са фактически неточни или са включени и се съхраняват в МИС в несъответствие или в противоречие с целите, посочени в член 23, параграф 2, или когато не са спазени принципите на член 26.

5.   На територията на всяка държава-членка всяко лице, съобразно действащото ѝ законодателство и процедури, може да заведе дело, или според случая да подаде жалба пред съда или органите за целта, съобразно въпросното законодателство и процедури, във връзка с личните данни за него в МИС, с оглед:

а)

да поправи или заличи фактически неверни лични данни;

б)

да поправи или заличи лични данни, включени или съхранявани в МИС противно на настоящия регламент;

в)

да получи достъп до личните си данни;

г)

да получи компенсация по реда на член 40, параграф 2.

С оглед на данните, включени от Комисията, е допустимо завеждане на дело пред Съда на Европейските общности по реда на член 173 от Договора.

Държавите-членки и Комисията предприемат съвместно да налагат спазването на окончателното решение на съда, Съда на Европейските общности или всеки един друг орган, определен за целта, посочена в букви а), б) и в) от първата алинея.

6.   Цитираният в настоящия член и в член 32, параграф 5 „окончателно съдебно решение“ не налага задължение от страна на държава-членка или Комисията да обжалва решението на съд или друг орган, определен за целта.

Глава 6

Наблюдение на защитата на лични данни в системата

Член 37

1.   Всяка държава-членка определя национален орган за наблюдение или органи, отговорни за защитата на лични данни, които да провеждат независимо наблюдение на включените подобни данни в МИС.

Съобразно действащите национални законодателства, органите за наблюдение провеждат независимо наблюдение и проверки, за да гарантират, че данните, обработвани и съхранявани в МИС, не нарушават правата на лицата, за които се отнасят. За тази цел органите за наблюдение имат задължително достъп до МИС.

2.   Всяко лице може да поиска от национален орган за наблюдение да провери личните данни, отнасящи се до него, въведени и съхранявани в МИС, както и за употребата на тези данни. Правата на лицата се управляват от действащото законодателство и процедури в държавата-членка на подаване на заявлението. Когато данните са включени в системата от друга държава-членка или Комисията, проверките се извършват в тясно сътрудничество с националния орган за наблюдение или с органите, предвидени за целта в параграф 4.

3.   Комисията предприема всички необходими мерки в рамките на отделите си по осигуряване на наблюдение, обезпечаващо сигурност на нива, отговарящи на тези от параграф 1.

4.   До назначаването на орган или органи за институциите на Общността, дейността на Комисията с оглед правилника по защита на данни по реда на член 34, параграф 1, член 36, параграф 1 и член 37, параграф 3 се надзирава от омбудсман, по определението и реда на член 138д от Договора за създаване на Европейската общност и в контекста на задачата, отредена му по този Договор.

Глава 7

Сигурност на Митническата информационна система

Член 38

1.   Всички необходими технически и организационни мерки по осигуряване на сигурността са задължение:

а)

на държавите-членки и Комисията, за всяка според разположените на нейна територия терминали на МИС или в службите на Комисията;

б)

на Комитета, посочен в член 43, с оглед на МИС като цяло и на терминалите, разположени на места за въвеждане на информация и на същите места като МИС и използвани за технически цели и проверки, изисквани от параграф 3.

2.   По-специално държавите-членки, Комисията и Комитетът, посочен в член 43 вземат мерки:

а)

по предотвратяване на неправомерен достъп на лица до съоръженията за обработка на данни;

б)

по предотвратяване на неправомерни прочит, копиране или заличаване на данни от лица;

в)

по предотвратяване на неправомерно въвеждане на данни и неправомерни справки, изменяне или заличаване на данни;

г)

по предотвратяване на неправомерен достъп на данни в МИС от външни лица посредством оборудване за пренос на данни;

д)

да гарантират при употребата на МИС овластените лица да имат достъп само до данните, за които са компетентни;

е)

да гарантират възможността за проверка и установяване до кои органи се прехвърлят данни чрез оборудване за пренос на данни;

ж)

да гарантират възможността за проверка и установяване ex post facto какви данни са въведени в МИС, кога и от кого, както и да наблюдават самото въвеждане и черпене на данни;

з)

по предотвратяване на неправомерни действия като прочит, копиране, промяна или заличаване на данни при прехвърлянето им и прехвърляне на средства за данни.

3.   По реда на член 43, Комитетът извършва проверки дали търсенето в системата е от правомерното и дали се извършва от овластени лица. Минимум 1 % от извършените справки се проверяват по този ред. За извършените проверки в системата се въвежда отчет, който се ползва изключително за проверките. След изтичане на шестмесечен срок докладите се заличават.

Член 39

1.   Всяка една от държавите-членки определя отдел, който отговаря по мерките за сигурност в член 38, като се визират терминалите, разположени на територията на съответната страна, както и за ревизорските функции по реда на член 33, параграфи 1 и 2, както и за общото прилагане на разпоредбите, включени в настоящия регламент, доколкото се налага от действащото им законодателство и процедури.

2.   От своя страна Комисията определя съответните си отдели, отговорни за мерките, посочени в параграф 1.

Глава 8

Задължения и публикуване

Член 40

1.   Всеки един от партньорите от МИС отговаря за точността, актуалността и законността на данните, които е включил в системата. Всяка държава-членка или, когато е приложимо — Комисията, отговаря за съобразяване на въведените си данни с разпоредбите на член 36 от настоящия регламент.

2.   Всеки партньор в МИС отговаря, съобразно и в рамките на действащото си национално законодателство, регламенти и процедури, или съответните разпоредби на Общността, за щети, нанесени на лице при употреба на данни от МИС във въпросната държава-членка или в Комисията.

Тази разпоредба се прилага също така и за случаите на щети, нанесени от въведени неверни данни от доставящия ги партньор по МИС, или въведени в противоречие с настоящия регламент.

3.   Когато партньор в МИС, срещу когото е заведено дело за неверни данни, не ги е въвел в системата, въпросните партньори по въвеждането им се споразумяват до каква степен, ако има такава възможност, от изплатените компенсаторни суми да се изплати от доставящия данните партньор на подведения под отговорност партньор. Така договорена сума се изплаща при поискване.

Член 41

Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности разпоредбите, отнасящи се до прилагане и използване на МИС.

ДЯЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ ПРИ ОБМЕН, РАЗЛИЧЕН ОТ АВТОМАТИЧНИЯ

Член 42

Разпоредбите, прилагани за автоматичния обмен и обработка на данни, се прилагат mutatis mutandis и за различен от автоматичния обмен и обработка на данни.

ДЯЛ VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 43

1.   В помощ на Комисията по прилагане на настоящия регламент се избира Комитет от представители на държавите-членки, чийто председател е представител на Комисията.

2.   Представителят на Комисията представя на Комитета проекторешения за мерките, които предстои да се предприемат. Комитетът се произнася със становище по проекторешението в срок, определен от председателя според спешността на въпроса. Становището се взема с мнозинство по реда на член 148, параграф 2 от Договора, когато предмет са решения, които Съветът се задължава да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комитета се броят по реда, определен в този член. Председателят няма право на глас.

Комисията приема предвидените мерки, когато са съобразни със становището на Комитета.

Когато предвидените мерки не са съобразни със становището на Комитета, или когато не се предостави становище, Комисията представя пред Съвета незабавно предложение, отнасящо се до разпоредбите, които следва да се приемат. Съветът приема решенията си с квалифицирано мнозинство.

Когато при изтичане на срок от три месеца от датата на подаване на препоръката до Съвета, а Съветът не е предприел действия по нея, предложените мерки се приемат от Комисията, с изключение на случаите, когато Съветът е взел решение с просто мнозинство срещу такива мерки.

3.   Определената в параграф 2 процедура се прилага по-специално за:

а)

решения по информационни единици за включване в МИС по реда на член 25;

б)

определяне на действия, отнасящи се до прилагане на земеделското законодателство с оглед на информация, предстояща за въвеждане в МИС по реда на член 23, параграф 4.

4.   Комитетът проучва и разглежда всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, когато се поставят от председателя му, било по негова инициатива или при поискване от представител на държава-членка, и по-специално отнасящи се до:

общото функциониране на споразуменията за взаимопомощ, предвидени по настоящия регламент,

приема на практически договорености по предоставяне на информацията, разгледана в членове 16 и 17,

изпратената по реда на членове 17 и 18 информация до Комисията, за проверка дали има възможност за неправомерно разкриване на данни от системата, както и решения за предприемане на мерки за прекратяване на дейности, установени като нарушения на митническото или земеделско законодателство и, при необходимост, предлагане на изменения на действащите разпоредби в Общността или по съставяне и приемане на нови такива,

подготовка на проучвания, провеждани от държавите-членки и координирани от Комисията и мисии на Общността по реда на член 20,

предприемани за запазване на поверителна информация мерки, по-специално лични данни, обменени по реда на настоящия регламент, и различни от предвидените в дял V,

приложението и правомерното използване на МИС, както и всички технически и оперативни мерки, изисквани за осигуряване сигурността на системата,

необходимостта от съхраняване на информация в МИС,

предприемани мерки за запазване на поверителна информация, въведена в МИС по реда на настоящия регламент, по-специално лични данни и осигуряване на съобразност със задълженията на отговарящите за обработката им,

мерки, приети по реда на член 38, параграф 2.

5.   Комитетът проучва всички проблеми, възникнали при работата с МИС, които възникват пред надзорните органи, посочени в член 37. В тези случаи Комитетът заседава в състав ad hoc, включвайки представители, назначени от всяка една държава-членка от националния ѝ орган за наблюдение или органи. Посоченият в член 37, параграф 4 омбудсман или негов представител също може да присъства на заседанията ad hoc, по своя инициатива, когато счита подобно присъствие за съвместимо със задълженията му. Комитетът заседава в състав ad hoc поне веднъж годишно.

6.   За целите на настоящия член комитетът има право на пряк достъп до, и може да използва пряко, данните съдържащи се в МИС.

Член 44

Без да се засягат разпоредбите в дял V относно МИС, предвидените по реда на настоящия регламент, документи могат да се заменят от компютъризирана информация, възпроизведена в каквато и да е форма за същата цел.

Член 45

1.   Независимо от формата на предаване и възпроизвеждане, всяка една информация, предавана по реда на настоящия регламент, е от поверително естество, включително данните, съхранявани в МИС. Тя се включва в задълженията по професионална тайна и получава защитата, прилагана за такава информация както по реда на националното право на държавите-членки, получаващи достъп до нея, така и на съответните разпоредби, прилагани от органи на Общността.

По-специално, посочената в първата алинея информация не се изпраща до лица, различни от тези, в държавите-членки или в институциите на Комисията, чиито функции изискват от тях познаването или използването ѝ. С изключение на случаите, когато държавата-членка, или Комисията, съответно въвела или предоставила информацията за МИС, изрично разреши ползването на данните за цели, различни от предвидените в настоящия регламент, по реда на условия, определени съответно, и доколкото предаването и използването на данните за въпросните цели не е забранено изрично от действащи разпоредби в държавата-членка, където се намира органа получаващ информацията, не се допуска неправомерно използване на информацията.

2.   Без да се засягат разпоредбите на дял V относно МИС, отнасящата се до физически или юридически лица информация се предава по реда на настоящия регламент само и единствено когато е необходима точно за предотвратяване, проучване или събиране на данни за операции, нарушаващи митническото или земеделско законодателство.

3.   Параграфи 1 и 2 не изключват възможността за използване на информация, получена по настоящия регламент при правни действия или процедури, задействани поради неспазване на митническото или земеделско законодателство.

Компетентният орган, въвел информацията в системата, бива незабавно нотифициран за използването ѝ за подобни цели.

4.   Когато Комисията е нотифицирана от държава-членка, че проведени разследвания оправдават физическо или юридическо лице, заподозряно в неправомерни дейности по реда на настоящия регламент, и чието име е разпространено в тази връзка, Комисията нотифицира всички страни, до които е известено името и са разпространени личните данни на лицето. Въпросното лице престава да се разглежда като замесено в неправомерните действия, довели до първоначалното известяване.

Когато личните данни, засягащи това лице, се съхраняват в МИС, те се заличават от там.

Член 46

С оглед прилагането на настоящия регламент, държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за да:

а)

осигурят ефективна вътрешна координация между административните органи изброени в член 1, параграф 1;

б)

установят във взаимоотношенията си пряко сътрудничество между органите със специални правомощия в тази сфера.

Член 47

Държавите-членки се договарят за необходимите процедури по осигуряване на плавното приложение на взаимопомощта по реда на настоящия регламент, по-специално за да се избегне прекратяване на надзор или следене на лица или стоки, когато това може да попречи за разкриване на дейности, нарушаващи митническото и земеделско законодателство.

Член 48

1.   Настоящият регламент не задължава административните органи на държавите-членки да си оказват помощ, когато действията могат да навредят на обществения ред (ordre public) или на други основни интереси, по-специално с оглед защитата на данни, на държавата-членка където се намират.

2.   При всеки един отказ за оказване на помощ се посочват точно причините за това.

Комисията бива информирана възможно най-скоро за всеки един отказ за взаимопомощ и за причините, изтъкнати за този отказ.

Член 49

При спазване на правото на Комисията да бъде известявана по силата на други действащи регламенти, държавите-членки ѝ предават административните или правните си решения, или основните им елементи, които се отнасят до влезли в сила наказателни постановления по нарушения на митническото или земеделско законодателство, за случаите, подлежащи на информиране по реда на членове 17 или 18.

Член 50

Без да се засягат разходите, свързани с въвеждането и работата на МИС или щетите по член 40, държавите-членки и Комисията се отказват от правата си на обратно изплащане на разходи възникнали във връзка с настоящия регламент, освен когато е наложително, за разходи по хонорари изплатени на експерти.

Член 51

Настоящият регламент не засяга прилагането в държавите-членки на разпоредби по криминални деяния и взаимопомощ по криминални въпроси, включително и тези, свързани с тайни съдебни разследвания.

Член 52

1.   Регламент (ЕИО) № 1468/81 се отменя.

2.   Всяко позоваване на отменения регламент се приема като отнасящо се за настоящия регламент.

Член 53

1.   Настоящият регламент влиза в сила на третия ден деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Прилага се от 13 март 1998 г.

2.   Все пак член 42 не се прилага по отношение на Дания, Ирландия, Швеция или Обединеното кралство, докато не се приеме правилник на Общността, прилаган за всички данни, разгледани в настоящия регламент.

От датата на влизане в сила във всички държави-членки на правилника, посочен в първата алинея, член 42 се отменя и предвидената в първата алинея дерогация също се отменя.

Когато след изтичане на срок от 5 години, въпросния правилник не е влязъл в сила и не се прилага, Комисията изготвя доклад, в който включва всички предложения необходими за спазване.

Докато цитираните по-горе четири държави-членки не прилагат разпоредбите на член 42, останалите държави-членки и Комисията подлагат различната от автоматично обработвана лична информация, която предават на тези четири държави-членки на ограничения и разпоредби, които прилагат сами за различна от автоматично обработваната информация за себе си.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 13 март 1997 година.

За Съвета

Председател

M. PATIJN


(1)  ОВ L 94, 28.4.1970 г., стр. 13. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2048/88 (ОВ L 185, 15.7.1988 г., стр. 1).

(2)  ОВ C 56, 26.2.1993 г., стр. 1; ОВ C 262, 28.9.1993 г., стр. 8, и ОВ C 80, 17.3.1994 г., стр. 12.

(3)  ОВ C 20, 24.1.1994 г., стр. 85, и Становище от 16 януари 1997 г. (ОВ C 33, 3.2.1997 г.).

(4)  ОВ C 161, 14.6.1993 г., стр. 15.

(5)  ОВ L 144, 2.6.1981 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 945/87 (ОВ L 90, 2.4.1987 г., стр. 3).

(6)  Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за прилагане на Решение 88/376/ЕИО Евратом относно системата на ресурси на Общността (ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 2729/94 (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 5).

(7)  Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета от 4 март 1991 г. относно нередности и възстановяване на погрешно изплатени средства във връзка с финансирането на Общата земеделска политика и организирането на информационна система в тази област и отменящ Регламент (ЕИО) № 283/72 (ОВ L 67, 14.3.1991 г., стр. 11).

(8)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ

(член 30, параграф 1)

1.   Предаване на данни на други обществени органи

Предаването на данни на други обществени органи е допустимо, само когато за определени случаи:

а)

е на лице явно правно задължение или разрешение, или при разрешение от страна на органа за наблюдение; или

б)

въпросните данни са основни за получателя в хода на изпълнение на задачите му, но при условие че целта на събиране или обработка на въпросните данни от получателя им не противоречи на първоначалната цел по събирането и съхранението им и това не е забранено от правни разпоредби на предаващия данните орган.

Предаването на данни е допустимо по изключение когато при определени случаи:

а)

предаването е без съмнение в полза на субекта на данните и самият той е изразил съгласие, или когато обстоятелствата позволяват ясно да се предположи подобно съгласие; или

б)

предаването е необходимо, за да се предотврати сериозна и неизбежна опасност.

2.   Предаване на данни на частни лица

Предаването на данни на частни лица се допуска само и единствено когато, при определени случаи, е на лице ясно правно задължение или разрешение, или при разрешение от органа за наблюдение.

Предаването на данни на частно лице е допустимо по изключение когато при определени случаи:

а)

предаването е без съмнение в полза на субекта на данните и самият той е изразил съгласие, или когато обстоятелствата позволяват ясно да се предположи подобно съгласие; или

б)

предаването е необходимо, за да се предотврати сериозна и неизбежна опасност.

3.   Международно предаване на данни

Предаване на данни на чужди органи е допустимо само когато:

а)

е на лице ясна правна разпоредба по националното или международно право;

б)

при отсъствие на подобна разпоредба, предаването на данните се налага с цел предотвратяване на сериозна и неизбежна опасност

и при условие че не се нарушава действащото местно законодателство за защита на данните на субекта.

4.1.   Заявления за предаване на данни

При спазване на конкретните разпоредби на националното или международно законодателство, всяко заявление за предаване на данни съдържа ясно данните на органа или лицето, изискващо данните, както и причината за изискването им и целта.

4.2.   Условия на предаване на данни

Доколкото е възможно, качеството на данните се проверява най-късно преди непосредственото им предаване. Доколкото е възможно, при всяко предаване на данни, се посочват съдебни решения, както и решения да не се разследва, а освен това се посочват и данни, основаващи се на лични преценки и мнения, се проверяват при източника им преди да се предадат, като се посочва степента им на точност или достоверност.

Когато се установи, че данните вече не са точни и актуални, те не следва да се предават; когато са предадени остарели или неточни данни, предаващият орган известява при първа възможност получилите данните за тяхната несъобразност.

4.3.   Сигурност на предаването на данни

Данни, предадени на други органи, частни лица и чужди власти, не се използват за цели, различни от посочените в заявлението за предаването им.

При спазване на разпоредбите в параграфи 1—4.2, използването на данни за други цели се допуска при изрично съгласие от страна на предаващия орган.


Top