19970617

Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

от 17 юни 1997 година

относно някои компоненти или характеристики на двуколесните или триколесните моторни превозни средства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията [1],

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет [2],

като действат в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора [3] във връзка с общия проект, одобрен на 4 февруари 1997 г. от Помирителния комитет,

(1) като имат предвид, че е важно да се вземат мерки за осигуряване на функционирането на вътрешния пазар;

(2) като имат предвид, че във всяка държава-членка двуколесните или триколесните моторни превозни средства трябва, по отношение на компонентите и характеристиките, предмет на настоящата директива, да удовлетворяват определени технически изисквания, фиксирани от задължителни предписания, които се различават в отделните държави-членки; като имат предвид, че поради тяхната несъгласуваност те пречат на търговията в рамките на Общността; като имат предвид, че тези препятствия срещу функционирането на вътрешния пазар могат да бъдат отстранени, ако едни и същи предписания се приемат от всички държави-членки вместо техните национални законодателства;

(3) като имат предвид, че установяването на хармонизирани изисквания за тези компоненти и характеристики на двуколесните или триколесните моторни превозни средства е необходимо, за да позволи въвеждането за всеки тип от споменатите превозни средства на процедурите за типово одобрение, които са предмет на Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните моторни превозни средства [4];

(4) като имат предвид, че за да се улесни достъпът до пазарите на трети страни, е необходимо да се установи еквивалентност между изискванията на глави 1 (пневматични гуми), 2 (устройства за осветяване и светлинна сигнализация), 4 (огледала за обратно виждане) и 11 (предпазни колани) на приложението към настояща директива и тези на правилата на Икономическата комисия за Европа на ООН № 30, 54, 64 и 75 относно пневматичните гуми, № 3, 19, 20, 37, 38, 50, 56, 57, 72 и 82 относно устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, № 81 относно огледалата за обратно виждане и № 16 относно предпазните колани;

(5) като имат предвид, че по отношение на защитата на околната среда, а именно на атмосферните замърсители и шума, е необходимо да се преследва като цел постоянното подобряване; като имат предвид, че за това граничните стойности на замърсителите и на звуковото ниво трябва да бъдат определени, за да се прилагат колкото е възможно по-бързо; като имат предвид, че последващите намалявания на граничните стойности и измененията в метода за изпитване могат да се постановят само върху основата на проучвания и изследвания, които ще се предприемат или продължат, върху съществуващите или предвиждани технологически възможности и на анализ на техните съотношения разходи/ползи, за да позволят индустриално производство на превозни средства, които могат да спазват утежнените граници; като имат предвид, че решението за това последващо намаляване трябва да се вземе от Европейския парламент и Съвета най-малко три години преди влизането в действие на тези гранични стойности, за да се позволи на индустрията да вземе мерките, необходими за да може нейното производство към предвидения срок да удовлетворява новите предписания на Общността; като имат предвид, че решението на Европейския парламент и Съвета ще се основава на предложенията, които Комисията ще им представи своевременно;

(6) като имат предвид, че съгласно предписанията на Директива 92/61/ЕИО, компонентите и характеристиките, предмет на настоящата директива, могат да се пускат на пазара и да се продават в държавите-членки, само ако съответстват на предписанията на настоящата директива; като имат предвид, че държавите-членки трябва да вземат всички необходими мерки, за да се осигури спазването на задълженията, произтичащи от настоящата директива;

(7) като имат предвид, че трябва да се позволи на държавите-членки да насърчават, чрез предоставяне на данъчни стимули, пускането на пазара на превозни средства, които предсрочно отговарят на изискванията, приети в рамките на Общността, по отношение на мерките срещу емисиите на атмосферни замърсители и шум;

(8) като имат предвид, че методите за измерване на защитата на превозните средства и отделните технически единици от електромагнитните излъчвания, за да се провери спазването на предписанията относно електромагнитната съвместимост (глава 8), изискват сложни и скъпи съоръжения; като имат предвид, че за да се позволи на държавите-членки да създадат тези съоръжения, следва да се предвиди прилагането на тези методи да се отложи с три години, считано след влизането в сила на настоящата директива;

(9) като имат предвид, че с оглед на обхвата и ефектите от предлаганото действие в засегнатия сектор, предвидените в настоящата директива общностни мерки са неообходими и даже задължителни за постигането на поставените цели, а именно общностното типово одобрение на превозното средство; като имат предвид, че това не може да се осъществи в пълна степен от държавите-членки поотделно;

(10) като имат предвид, че техническият прогрес изисква бързо привеждане в съответствие на техническите изисквания, набелязани в приложението към настоящата директива; като имат предвид, че, с изключение на граничните стойности за атмосферните замърсители и звуковото ниво, тази задача трябва да се повери на Комисията с цел опростяване и ускоряване на процедурата; като имат предвид, че във всички случаи, когато Европейският парламент и Съветът възлагат на Комисията компетенциите по определянето на правилата, установени в сектора на двуколесните или триколесните моторни превозни средства, трябва да се предвиди една предварителна консултация между Комисията и държавите-членки в рамките на един комитет;

(11) като имат предвид, че изискванията по отношение на безопасността или околната среда налагат ограничения при модифицирането на някои двуколесни или триколесни моторни превозни средства; като имат предвид, че за да не се затрудни обслужването и поддържането на превозните средства от техните собственици, тези ограничения трябва да са точно ограничени до модификациите, които изменят значително показателите на превозното средство и неговите емисии на атмосферни замърсители и шум;

(12) като имат предвид, че доколкото превозните средства съответстват на изискванията на настоящата директива държавите-членки не могат да се противопоставят нито на тяхното регистрация, нито на тяхната употреба; като имат предвид, че изискванията на настоящата директива не могат да имат за цел задължението за изменение на разпоредбите на държавите-членки, които не разрешават на тяхната територия двуколесните или триколесните моторни превозни средства да теглят ремарке,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива и нейните приложения се прилагат за:

- пневматичните гуми,

- устройствата за осветяване и светлинна сигнализация,

- външните изпъкналости,

- огледалата за обратно виждане,

- мерките срещу замърсяването на атмосферата,

- резервоарите за гориво,

- мерките срещу модифицирането,

- електромагнитната съвместимост,

- допустимото ниво на звука и изпускателната уредба,

- прикачните и закрепващите устройства,

- закрепванията на предпазните колани и предпазните колан,

- стъклата, чистачките и устройствата за измиване, размразяване и против изпотяване на стъклата

за всички типове превозни средства, съгласно определението в член 1 от Директива 92/61/ЕИО.

Член 2

В срок от три години, считано от датата, посочена в член 8, параграф 1, трета алинея, Комисията извършва задълбочено проучване, за да установи дали мерките срещу модифицирането на превозните средства, и в частност на категориите превозни средства А и В, посочени в глава 7 на приложението към настоящата директива, могат да се считат за подходящи, неподходящи или твърде крайни в светлината на поставените цели. На базата на заключенията на това проучване Комисията ще предложи, ако е необходимо, нови законодателни мерки.

Член 3

1. Процедурите за предоставяне на типово одобрение на гумите, устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, огледалата за обратно виждане, резервоарите за гориво, изпускателните уредби, предпазните колани и стъклата на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство или на типово одобрение за компонент на тип пневматична гума, устройство за осветяване и светлинна сигнализация, огледало за обратно виждане, резервоар за гориво, изпускателна уредба, предпазен колан и стъкло, както и условията за свободното движение на тези превозни средства и за свободното пускане на пазара на компонентите са установените съответно в глави II и III на Директива 92/61/ЕИО.

2. Процедурата за предоставяне на типово одобрение относно външните изпъкналости, мерките срещу замърсяването на атмосферата, мерките срещу модифицирането, електромагнитната съвместимост, допустимото ниво на звука, прикачните устройства за ремаркетата и устройствата за закрепването на кошовете, закрепванията на предпазните колани, чистачките и устройствата за измиване, размразяване и против изпотяване на стъклата на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство, както и условията за свободното движение на тези превозни средства са установените съответно в глави II и III на Директива 92/61/ЕИО.

Член 4

1. В съответствие с предписанията на член 11 от Директива 92/61/ЕИО се признава еквивалентността между изискванията на глави 1 (пневматични гуми), 2 (устройства за осветяване и светлинна сигнализация), 4 (огледала за обратно виждане) и 11 (предпазни колани) на приложението към настоящата директива и тези на правилата на Икономическата комисия за Европа на ООН № 30 [5], 54 [6], 64 [7] и 75 [8] относно гумите, № 3 [9], 19 [10], 20 [11], 37 [12], 38 [13], 50 [14], 56 [15], 57 [16], 72 [17] и 82 [18] относно устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, № 81 [19] относно огледалата за обратно виждане и № 16 [20] относно предпазните колани в техните версии, в сила към датата на одобряване на настоящата директива.

За прилагане на еквивалентността, предвидена в първа алинея, изискванията за монтиране от глави 1 и 11 се прилагат също и към устройствата, които са типово одобрени съгласно съответните правила на Икономическата комисия за Европа на ООН.

2. Органите на държавите-членки, които издават типовото одобрение, приемат типови одобрения, предоставени в съответствие с изискванията на правилата, посочени в параграф 1, и съответните знаци за типово одобрение вместо типовите одобрения и знаците за типово одобрение, предоставени в съответствие с изискванията на настоящата директива.

Член 5

1. B срок от 24 месеца от датата на приемане на настоящата директива Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета предложение, разработено на базата на изследвания и оценка на разходите и ползите, породени от прилагането на утежнени гранични стойности, определящо един следващ етап, в рамките на който ще се приемат мерки, предвиждащи по-голямо засилване на граничните стойности за атмосферните замърсители и звуковото ниво на засегнатите превозни средства, съответно определени в таблици I и II на Приложение II към глава 5 и в Приложение I към глава 9. В своето предложение Комисията взема предвид и оценява разходината ефективност на различните мерки за намаляване на емисиите на замърсители и шум и представя основателни и пропорционални мерки с оглед на поставените цели.

2. Решението на Европейския парламент и Съвета, взето на базата на предложението на Комисията, което се одобрява преди 1 януари 2001 г., взема предвид необходимостта от въвеждането на други елементи, освен просто засилени гранични стойности. Изследване и оценка на разходите и ползите, породени от прилагането на мерките, предвидени във въпросното решение, ще бъдат предприети съвместно със заинтересованите страни като индустрията, ползвателите и групите, представляващи потребителите и обществото, и тези мерки ще бъдат основателни и пропорционални с оглед на поставените цели.

Член 6

1. Държавите-членки могат да предвидят данъчни стимули само за моторните превозни средства, които съответстват на мерките срещу замърсяването на атмосферата и шума, посочени съответно в раздел 2.2.1.1.3 на Приложение I към глава 5 и таблици I и II от Приложение II към глава 5 и Приложение I към глава 9.

2. Посочените в параграф 1 стимули трябва да съответстват на разпоредбите на договора и да отговарят на следните условия:

- те важат за всички нови превозни средства, които се продават на пазара на дадена държава-членка и удовлетворяват предсрочно изискванията на настоящата директива, посочени в параграф 1,

- те се прекратяват със започването на задължителното прилагане на мерките, посочени в параграф 1,

- за всеки тип моторно превозно средство, те са по-малки от свръхразходите за внедрените технически решения и за тяхното инсталиране в моторното превозно средство, за да се спазят фиксираните стойности.

3. Комисията се уведомява своевременно за проектите за въвеждането или изменението на данъчните стимули, посочени в параграф 1, за да може да представи своите съображения.

Член 7

Измененията, които са необходими за:

- съобразяване с измененията на правилата на Икономическата комисия за Европа на ООН, посочени в член 4,

- привеждане на приложението в съответствие с техническия прогрес – с изключение на граничните стойности за атмосферните замърсители и шума, приведени съответно в раздел 2.2.1.1.3 на Приложение I към глава 5 и таблици I и II от Приложение II към глава 5 и Приложение I към глава 9,

се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета [21].

Член 8

1. Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настояща директива преди 18 декември 1998 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

От датата, посочена в алинея 1, държавите-членки не могат да отказват първоначалното пускане в експлоатация на превозните средства, които съответстват на предписанията на настоящата директива или на някои от нейните глави.

Те прилагат настоящите разпоредби от 17 юни 1999 година.

Въпреки това, прилагането на някои разпоредби от глави 5, 8 и 9 се отлага според специфичните указания, съдържащи се във въпросните глави.

2. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настояща директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 9

1. С влизането в сила на настоящата директива се отменя Директива 80/780/ЕИО на Съвета от 22 юли 1980 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на огледалата за обратно виждане на двуколесните моторни превозни средства със или без кош и за тяхното монтиране върху тези превозни средства [22].

2. Въпреки това, елементите, за които е издадено типово одобрение, предвидено в Приложение I на въпросната директива, могат да продължат да се използват.

3. Директива 78/1015/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1978 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на допустимото ниво на звука и изпускателната уредба на мотоциклетите се отменя от датата, посочена в първа алинея на член 8 [23].

4. До датата, посочена в член 8, параграф 1, първа алинея, типовото одобрение, посочено в Директива 78/1015/ЕИО, може да се предоставя при типовото одобрение на превозните средства, посочени в Директива 92/61/ЕИО. Прилагат се граничните стойности, посочени в точка 2.1.1 на Приложение I към Директива 78/1015/ЕИО.

При първоначалното пускане в движение на тези превозни средства се прилага член 15, параграф 4, в) от Директива 92/61/ЕИО.

5. От влизането в сила на настоящата директива, предписанията на Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на електромагнитната съвместимост [24] не се прилагат повече за превозните средства, обект на настоящата директива.

Член 10

Настояща директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Адресати на настояща директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 юни 1997 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. Gil-Robles

За Съвета

Председател

A. Jorritsma-Lebbink

[1] ОВ С 177, 29.6.1994 г., стр.1 и,ОВ С 21, 25.1.1996 г., стр. 23.

[2] ОВ С 195, 18.7.1994 г., стр. 77.

[3] Становище на Европейския парламент от 18 май 1995 г. (ОВ С 151, 19.6.1995 г., стр 184), Обща позиция на Съвета от 23 ноември 1995 г.(ОВ С 190, 29.6.1996 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 19 юни 1996 г. (ОВ № С 198, 9.7.1996 г., стр. 23). Решение на Европейския парламент от 24 април 1997 г.; Решение на Съвета от 12 май 1997 г.

[4] ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

[5] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 29.

[6] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 53.

[7] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 63.

[8] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 74.

[9] Документ E/ECE/TRANS/324/ADD 2.

[10] Документ E/ECE/TRANS/324/REV 1/ADD 18.

[11] Документ E/ECE/TRANS/324/REV 1/ADD 19.

[12] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 36.

[13] Документ E/ECE/TRANS/324/REV 1/ADD 37.

[14] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 49.

[15] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 55.

[16] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 56.

[17] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 71.

[18] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 81.

[19] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 80.

[20] Документ E/ECE/TRANS/505/REV 1/ADD 15.

[21] ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 96/27/ЕО (ОВ L 169, 8.7.1996 г., стр. 1).

[22] ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 49. Директива, последно изменена с Директива 80/1272/ЕИО (ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 73).

[23] ОВ L 349, 13.12.1978 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Директива 89/235/ЕИО (ОВ L 98, 11.4.1989 г., стр. 1).

[24] ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 93/97/ЕИО (ОВ № L 290, 24.11.1993 г., стр. 1).

--------------------------------------------------

19970617

ГЛАВА 1

ПНЕВМАТИЧНИ ГУМИ ЗА ДВУКОЛЕСНИ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ТЯХНОТО МОНТИРАНЕ

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I Административни разпоредби относно типовото одобрение на пневматичните гуми …

Допълнение 1 Информационен документ относно тип пневматична гума за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

Допълнение 2 Сертификат за типово одобрение относно тип пневматична гума за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

ПРИЛОЖЕНИЕ II Определения, маркировка и изисквания …

Допълнение 1 Поясняваща фигура …

Допълнение 2 Разположение на маркировката върху пневматичната гума …

Допълнение 3 Списък на индексите за товароносимостта и съответстващите им максимални допустими маси …

Допълнение 4 Обозначение и размери на някои типове пневматични гуми …

Допълнение 5 Метод за измерване на размерите на пневматичните гуми …

Допълнение 6 Метод за изпитване на характеристиката товар/скорост …

Допълнение 7 Изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта …

Допълнение 8 Метод за определяне на динамичното разширение на пневматичните гуми …

ПРИЛОЖЕНИЕ III Изисквания към превозните средства по отношение на монтирането на техните пневматични гуми …

Допълнение 1 Информационен документ относно монтирането на пневматични гуми на тип двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

Допълнение 2 Сертификат за типово одобрение относно монтирането на пневматични гуми на тип двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ПНЕВМАТИЧНА ГУМА

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

1.1. Заявлението за типово одобрение на тип пневматична гума трябва да уточнява типа пневматична гума, върху която ще се поставя знакът за типово одобрение.

1.2. За всеки тип пневматична гума, това заявление трябва да уточнява също:

1.2.1. обозначението на размерите на пневматичната гумата, както е определено в точка 1.16 на Приложение II;

1.2.2. фабричната или търговска марка;

1.2.3. категорията за употреба: нормална, специална, зимна, за мотопед;

1.2.4. структурата (диагонална, кръстосана, радиална);

1.2.5. символа на категорията за скорост;

1.2.6. индекса за товароносимостта;

1.2.7. дали пневматичната гума е предназначена за използване със или без вътрешна гума;

1.2.8. дали пневматичната гума е "нормална" или "усилена";

1.2.9. норма на слойност на пневматичната гума ("ply-rating") за модификациите на мотоциклети;

1.2.10. заемано пространство: габаритна широчина и външен диаметър;

1.2.11. джанти, върху които може да бъде монтирана пневматичната гума;

1.2.12. изпитвателна джанта и измервателна джанта;

1.2.13. налягания при изпитването и измерването;

1.2.14. коефициентът х, посочен в точка 1.19 на Приложение II;

1.2.15. максималната скорост на пневматичната гума, разрешена от производителя и товароносимостта при тази максимална скорост за пневматични гуми, обозначени с кода "V" в обозначението на размерите им и подходящи за скорости по-големи от 240 км/ч и за пневматични гуми, обозначени с кода "Z" в обозначението на размерите им и подходящи за скорости по-големи от 270 км/ч. Разрешената максимална скорост и съответната ѝ товароносимост трябва да са обозначени в сертификата за типово одобрение (Допълнение 2 към настоящото приложение).

1.3. Заявлението за типово одобрение трябва също да се придружава от чертежи или снимков материал в три екземпляра, които показват за пневматичната гума, която ще се одобрява типово, структурата на протектора и обвивката на напомпаната пневматична гума, монтирана върху джантата за измерване с посочване на съответните размери (виж точки 3.1.1 и 3.1.2 на Приложение II). То трябва също да се придружава от протокол за изпитване от акредитирана лаборатория или от два образеца на пневматичната гума, като избора между двете възможности е по преценка на компетентния орган.

1.4. Производителят на пневматичната гума може да поиска типовото одобрение ЕО да бъде разширено и за други типове модифицирани пневматични гуми.

1.5. Настоящата директива не се отнася за нови пневматични гуми, конструирани да бъдат използвани само в извънпътни условия и носещи маркировката "NHS" (not for highway service) или за състезания.

2. НАДПИСИ

Екземплярите на представените за типово одобрение пневматични гуми трябва да имат ясно четлива и неизтриваема маркировка на фабричната или производствената марка на заявителя и да разполагат с достатъчно място за знака за типово одобрение.

3. ЗНАК ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Всяка пневматична гума, която съответства на одобрен тип в изпълнение на настоящата директива, носи знака за типово одобрение, описан в Приложение 5 към Директива 92/61/ЕИО.

Величината "а", определяща размерите на правоъгълника и на цифрите и буквите, съставящи знака, не трябва да бъде по-малка от 2 мм.

4. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПНЕВМАТИЧНАТА ГУМА

4.1. Изменението на структурата на пневматичната гума не изисква повторение на изпитванията, предвидени в Приложение II.

19970617

Допълнение 1

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, МАРКИРОВКА И ИЗИСКВАНИЯ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата глава:

1.1. "тип пневматична гума" са пневматичните гуми, между които няма съществена разлика по отношение на:

1.1.1. фабричната или търговска марка,

1.1.2. обозначението на размерите на пневматичната гума,

1.1.3. категорията за употреба (нормална: за пневматичните гуми за нормална употреба по пътищата; специална: за пневматичните гуми за специална употреба като за пневматични гуми, използвани за движение по пътищата и извън тях; зимна или за мотопед),

1.1.4. структурата (диагонална, кръстосана, радиална),

1.1.5. категория за скорост,

1.1.6. индексът за товароносимостта,

1.1.7. размерите на напречното сечение на профила, когато пневматичната гума е монтирана върху определена джанта;

1.2. "структура (конструкция) на пневматичната гума" е техническа характеристика на каркаса на пневматичната гума. Различават се следните структури на пневматичните гуми:

1.2.1. "пневматична гума с диагонална структура (диагонална гума)" е пневматична гума, на която нишките на слоевете достигат до бортовете и са разположени така, че да образуват различни ъгли, значително по-малки от 90° спрямо средната линия на протектора;

1.2.2. "пневматична гума с кръстосана структура" е пневматична гума с диагонална структура, в която каркасът е обхванат от един колан, образуван от два или повече слоя от практически неразтегливи нишки, сключващи редуващи се ъгли, близки до тези на каркаса;

1.2.3. "пневматична гума с радиална структура (радиална гума)" е пневматична гума, на която нишките на слоевете достигат до бортовете и са разположени така, че да образуват ъгъл, практически равен на 90° спрямо средната линия на протектора и чийто каркас е стабилизиран с помощта на един периферен практически неразтеглив колан;

1.2.4. "усилена пневматична гума" е пневматична гума, чийто каркас е по-здрав от този на съответната нормална пневматична гума;

1.3. "борт" е елемент на пневматичната гума, чиято форма и структура му позволяват да се нагоди към джантата и да задържа пневматичната гума върху нея [1];

1.4. "нишки" са кордите, образуващи тъканта на слоевете в пневматичната гума [2];

1.5. "слой" е пласт, съставен от покрити с каучук корди, разположени успоредно една на друга [3];

1.6. "каркас" е частта от пневматичната гума, различна от протектора и страниците, която, когато пневматичната гума е напомпана, понася натоварването [4];

1.7. "протектор" е частта от пневматичната гума, която влезе в контакт с терена [5];

1.8. "страница" е частта от пневматичната гума между протектора и зоната, която се покрива от реборда на джантата [6];

1.9. "канал на протектора" е пространството между две съседни ребра или блока от протектора [7];

1.10. "главни канали" са широките канали, разположени в централната зона на протектора;

1.11. "широчина на профила (S)" е линейното разстояние между външните части на страниците на напомпаната пневматична гума без да се държи сметка за изпъкналостите, дължащи се на надписи, декорации и защитни ленти или ребра [8];

1.12. "габаритна широчина" е линейното разстояние между външните части на страниците на напомпаната пневматична гума включително изпъкналостите, дължащи се на надписи, декорации и защитни ленти или ребра [9]; в случая на пневматични гуми, чиято широчина на протектора е по-голяма от широчината на профила, габаритната широчина съответства на широчината на протектора;

1.13. "височина на профила (Н)" е разстоянието, равно на половината от разликата между външния диаметър на пневматичната гума и номиналния диаметър на джантата [10];

1.14. "относителна височина на профила (Ra)" е умноженото по сто число, получено при делението на номиналната височина на профила (Н) на номиналната широчина на профила (S1), когато тези величини са изразени с една и съща мерна единица;

1.15. "външен диаметър (D)" е габаритният диаметър на нова напомпана пневматична гума [11];

1.16. "обозначение на размерите на пневматичната гума" е обозначение, което съдържа:

1.16.1. номиналната широчина на профила (S1) (изразена в милиметри с изключение на тези типове пневматични гуми, чието обозначение на размерите е приведено в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на настоящото приложение);

1.16.2. относителната височина на профила (Ra) с изключение на тези типове пневматични гуми, чието означение на размерите е приведено в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на настоящото приложение;

1.16.3. условното число (d), което характеризира номиналния диаметър на джантата и съответстващо на нейния диаметър, изразен или с код (число, по-малко от 100) или в милиметри (число, по-голямо от 100);

1.16.3.1. стойностите в милиметри, съответстващи на условното число (d), изразено с код, са приведени по-долу:

Код за "d", обозначен с една или две цифри, характеризиращи номиналния диаметър на джантата | Величина в мм |

4 | 102 |

5 | 127 |

6 | 152 |

7 | 178 |

8 | 203 |

9 | 229 |

10 | 254 |

11 | 279 |

12 | 305 |

13 | 330 |

14 | 356 |

15 | 381 |

16 | 406 |

17 | 432 |

18 | 457 |

19 | 483 |

20 | 508 |

21 | 533 |

22 | 559 |

23 | 584 |

1.17. "номинален диаметър на джантата (d)" е диаметърът на джантата, върху която е предвидено монтирането на гумата [12];

1.18. "джанта" е основата за пневматична гума с вътрешна гума или без камерна гума, върху която се опират бортовете на пневматичната гума [13];

1.19. "теоретична джанта" е въображаемата джанта, широчината на която е x пъти по-голяма от номиналната широчина на профила на пневматичната гума. Стойността на х се определя от производителя на пневматичната гума;

1.20. "измервателна джанта" е джантата, върху която трябва да се монтира пневматичната гума, за да се извършат измерванията на размерите;

1.21. "изпитвателна джанта" е джантата, върху която трябва да се монтира пневматичната гума, за да се извършат изпитванията;

1.22. "откъртване" е отделянето на парчета каучук от протектора;

1.23. "разслояване на нишките" е отделянето на нишките от каучуковото покритие, което ги обгръща;

1.24. "разслояване на слоевете" е отделянето на съседните слоеве един от друг;

1.25. "разслояване на протектора" е отделянето на протектора от каркаса;

1.26. "индекс за товароносимостта" е число, показващо максималния товар, който може да издържи пневматичната гума при скоростта, обозначена със символа си за скорост, в съответствие с указанията за употреба, уточнени от производителя. В Допълнение 3 на Приложение II е приведен списък на индексите за товароносимостта и съответните им натоварвания;

1.27. "таблица за изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта" е таблицата, дадена в Допълнение 7 на Приложение II, в която, в зависимост от индексите за товароносимостта и скоростта, са показани измененията на товароносимостта на пневматичната гума, когато тя се използва при скорости, различни от съответстващата на нейния символ за скоростта;

1.28. "категории за скорост" са:

1.28.1. скоростите, обозначени със символа за категорията за скорост, посочен в точка 1.28.2;

1.28.2. категориите за скорост са указани в таблицата по-долу:

Символ на категорията за скорост | Съответстваща скорост (км/ч) |

B | 50 |

F | 80 |

G | 90 |

J | 100 |

K | 110 |

L | 120 |

M | 130 |

N | 140 |

P | 150 |

Q | 160 |

R | 170 |

S | 180 |

T | 190 |

U | 200 |

H | 210 |

V | 240 |

W | 270 |

1.28.3. Пневматичните гуми, пригодни за максимални скорости по-високи от 240 км/ч, се обозначават с буквите "V" или "Z", поставени след обозначението на размерите на пневматичната гума и пред обозначението на структурата на пневматичната гума;

1.29. "зимна пневматична гума" е пневматична гума, чиято структура и канали на протектора са разработени преди всичко, за да осигурят при кал и току-що паднал или топящ се сняг по-добро поведение, отколкото това на обикновените пневматични гуми. Шарката на протектора на зимните пневматични гуми обикновено се характеризира с по-големи канали и/или блокове, разположени едни от други на по-голямо разстояние, отколкото при обикновените пневматични гуми;

1.30. "универсална пневматична гума MST (multiservice tyre)" е пневматична гума за разнообразна употреба, т.е. пневматична гума, която подхожда за движение както по пътищата, така и извън тях;

1.31. "максимален товар" е максималната маса, която може да понесе пневматичната гума;

1.31.1. при скорости, по-малки или равни на 130 км/ч, максималният товар не трябва да превишава процентната величина, съответстваща на индекса за товароносимостта на пневматичната гума, указана в таблицата "Изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта" (виж точка 1.27) с отчитане на категорията за скоростта и максималната скорост на превозното средство, на което се монтира дадената пневматична гума;

1.31.2. при скорости, по-големи от 130 км/ч, но ненадвишаващи 210 км/ч, максималният товар не трябва да надвишава величината, съответстваща на индекса за товароносимостта на пневматичната гума;

1.31.3. за гуми, предназначени за скорости над 210 км/ч, но не по-големи от 270 км/ч, максималният товар не трябва да превишава процентната величина, съответстваща на индекса за товароносимостта на пневматичната гума, указана в следващата таблица с отчитане на категорията за скоростта и максималната скорост на превозното средство, на което се монтира дадената пневматична гума;

Максимална скорост км/ч [14] | Максимален товар % |

Символ на категория за скорост V | Символ на категория за скорост W [16] |

210 | 100 | 100 |

220 | 95 | 100 |

230 | 90 | 100 |

240 | 85 | 100 |

250 | (80) [15] | 95 |

260 | (75) [15] | 85 |

270 | (70) [15] | 75 |

1.31.4. при скорости над 270 км/ч максималният товар не трябва да надвишава стойността, определена от производителя в зависимост от категорията за скорост на пневматичната гума.

За междинни скорости в интервала от 270 км/ч до максималната скорост, разрешена от производителя на пневматичната гума, се прилага линейна интерполация за максималния товар;

1.32. "пневматична гума за мотопед" е пневматична гума, предназначена за монтиране на мотопеди;

1.33. "пневматична гума за мотоциклет" е пневматична гума, предназначена по принцип за монтиране на мотоциклети;

1.34. "обиколка при търкаляне (Cr)" е теоретичното разстояние, изминато от центъра (оста) на колелото на превозното средство при извършването на едно пълно завъртане на пневматичната гума, и получено с помощта на следната формула:

Cr = f × D, където

D е външният диаметър на пневматичната гума според обозначението на пневматичната гума, получен в точка 3.1.2;

f =

3,02 за пневматични гуми, за които кодът на диаметъра на джантата е по-голям или равен на 13;

3,03 за пневматични гуми с радиална структура, за които кодът на диаметъра на джантата не надвишава 12;

2,99 за пневматични гуми с диагонална или кръстосана структура, за които кодът на диаметъра на джантата не надвишава 12.

2. МАРКИРОВКА

2.1. Пневматичните гуми трябва да имат най-малко на едната страница следните надписи:

2.1.1. фабрична или търговска марка;

2.1.2. означение на размерите на пневматичната гума, така както е определено в точка 1.16;

2.1.3. означение на структурата на пневматичната гума, както следва:

2.1.3.1. на пневматичните гуми с диагонална структура няма обозначение или се поставя буквата "D" след обозначението на диаметъра на джантата,

2.1.3.2. на пневматичните гуми с кръстосана структура се поставя буквата "B" след обозначението на диаметъра на джантата и освен това може да се постави думата "BIAS-BELTED",

2.1.3.3. на пневматичните гуми с радиална структура се поставя буквата "R" след обозначението на диаметъра на джантата и освен това може да се постави думата "RADIAL";

2.1.4. обозначение на индекса за скоростта, съответстващ на пневматичната гума, с помощта на символа, приведен в точка 1.28.2;

2.1.5. индекс на товароносимостта съгласно определението в точка 1.26;

2.1.6. думата "TUBЕLESS", когато пневматичната гума е предназначена да се използва без вътрешна гума;

2.1.7. думата "REINFORCED" или "REINF", когато пневматичната гума е усилена;

2.1.8. обозначение на датата на производството, съставено от група от три цифри, първите две от които указват седмицата, а последната – годината на производството. Това обозначение се нанася само на една от страниците;

2.1.9. символът "M + S" или "M.S", или "M & S", когато пневматичната гума e зимна;

2.1.10. символът "MST", когато пневматичната гума e универсална;

2.1.11. означението "MOPED", "CICLOMOTORE" или "CYCLOMOTEUR", когато пневматичната гума e за мотопед.

2.1.12. Пневматичните гуми, предназначени за скорости над 240 км/ч, трябва да бъдат обозначени с помощта на буквите "V" или "Z" (виж точка 1.31.3) в рамките на обозначението на размерите на пневматичната гума и пред обозначението на структурата на пневматичната гума (виж точка 2.1.3).

2.1.13. Пневматичните гуми, предназначени за скорости над 240 км/ч или над 270 км/ч, трябва да имат нанесени в скоби индекса за товароносимостта (виж точка 2.1.5), приложим за скорост съответно 210 км/ч или 240 км/ч, както и символа на индекса за скоростта (виж точка 2.1.4) по следния начин:

- "V" за пневматичните гуми, обозначени с буквата "V" в обозначението на размерите,

- "W" за пневматичните гуми, обозначени с буквата "Z" в обозначението на размерите.

2.2. В Допълнение 2 е приведен пример за разположението на надписите върху пневматичната гума.

2.3. Надписите, посочени в точка 2.1 и знакът за типово одобрение, предвиден в точка 3 на Приложение I трябва да бъдат отлети релефно навън или навътре от повърхността на пневматичните гуми. Те трябва да бъдат ясно четливи.

3. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПНЕВМАТИЧНИТЕ ГУМИ

3.1. Размери на пневматичните гуми

3.1.1. Широчина на профила на пневматичната гума

3.1.1.1. Широчината на профила на пневматичната гума се пресмята с помощта на следната формула:

S = S1 + K (A – A1)

където

S = широчина на профила, измерена върху измервателната джанта,

S1 = номинална широчина на профила, изразена в милиметри, такава каквато е указана върху страницата на пневматичната гума в означението на размерите ѝ,

A = широчина на джантата, изразена в милиметри, посочена от производителя в техническото описание,

A1 = широчина на теоретичната джанта, изразена в милиметри.

За A1 се приема стойността S1, умножена с коефициента х, посочен от производителя, а за K – стойността 0,4.

3.1.1.2. Обаче за типовете пневматични гуми, чието означение на размерите е указано в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на Приложение II, за широчината на профила (S1) и широчината на теоретичната джанта (A1) се приемат стойностите, които фигурират в тези таблици срещу означението на пневматичната гума.

3.1.2. Външен диаметър на пневматичната гума

3.1.2.1. Външният диаметър на пневматичната гума се пресмята с помощта на следната формула:

D = d + 2H,

където

D = външен диаметър, изразен в милиметри,

d = номинален диаметър на джантата, изразен в милиметри,

H = номинална височина на профила, изразена в милиметри, пресмятана по формулата

H = S1 × 0,01 Ra където

S1 = номинална широчина на профила,

Ra = относителна височина на профила,

такива каквито са указани върху страницата на пневматичната гума в означението на размерите ѝ в съответствие с изискванията на точка 2.1.3.

3.1.2.2. Обаче за типовете пневматични гуми, чието обозначение на размерите е указано в първата колона на таблиците от Допълнение 4 на Приложение II, за външния диаметър се приема стойността, която фигурира в тези таблици срещу обозначението на пневматичната гума.

3.1.3 Метод за измерване на пневматичните гуми

Измерването на размерите на пневматичните гуми трябва да се извършва в съответствие с Допълнение 5 към настоящото приложение.

3.1.4. Спецификации относно широчината на профила на пневматичната гума

3.1.4.1. Габаритната широчина на пневматичната гума може да бъде по-малка от широчината на профила S, определена съгласно точка 3.1.1.

3.1.4.2. Тя може да надвишава тази величина до стойността, посочена в Допълнение 4 към настоящото приложение, или, за обозначенията на размерите на пневматичната гума, които не фигурират във въпросното Допълнение 4, до следните проценти:

3.1.4.2.1. за пневматична гума за мотопед и за пневматична гума за нормална или зимна употреба за мотоциклет:

+ 10 % при джанта с код на диаметъра, равен или по-голям от 13

+ 8 % при джанта с код на диаметъра, по-малък или равен на 12

3.1.4.2.2. за универсална пневматична гума, подходяща за ограничено движение по пътищата и маркирана със символа MST: + 25 %.

3.1.5. Спецификации относно външния диаметър на пневматичните гуми

3.1.5.1. Външният диаметър на пневматичните гуми не трябва да бъде извън минималната и максималната стойност за диаметъра, определени в Допълнение 4 към настоящото приложение.

3.1.5.2. За пневматични гуми с обозначения на размерите, които не фигурират в Допълнение 4 към настоящото приложение, външният диаметър на пневматичната гума не трябва да бъде извън минималната и максималната стойности за диаметъра, получени с помощта на следните формули:

Dmin = d + (2H × a)

Dmax = d + (2H × b),

където

H и d имат стойностите, определени в точка 3.1.2.1, а а и b - съответно в точки 3.1.5.2.1 и 3.1.5.2.2.

3.1.5.2.1. За пневматична гума за мотопед и за пневматична гума за нормална или зимна употреба за мотоциклет:

| а |

- при джанта с код на диаметъра, равен или по-голям от 13 | 0,97 |

- при джанта с код на диаметъра, по-малък или равен на 12 | 0,93 |

За универсална пневматична гума | 1,00 |

3.1.5.2.2. За пневматична гума за мотопед и за пневматична гума за нормална употреба за мотоциклет:

| b |

- при джанта с код на диаметъра равен или по-голям от 13 | 1,07 |

- при джанта с код на диаметъра по-малък или равен на 12 | 1,10 |

За зимни и универсални пневматични гуми | 1,12 |

3.2. Изпитване за характеристиката товар/скорост

3.2.1. Пневматичната гума трябва да се подложи на изпитване за характеристиката товар/скорост по метода, описан в Допълнение 6 към Приложение II.

3.2.1.1. Когато е поискано типово одобрение за пневматични гуми, обозначени с буквата "V" в означението на размерите на пневматичната гума и пригодени за скорости над 240 км/ч, или за пневматични гуми, обозначени с буквата "Z" в означението на размерите на пневматичната гума и пригодени за скорости над 270 км/ч (виж точка 1.2.15 на Приложение I), предписаното изпитване товар/скорост се извършва с една пневматична гума при значения на натоварването и скоростта, указани в скоби върху пневматичната гума (виж точка 2.1.13). Още едно изпитване товар/скорост трябва да се извърши с втора пневматична гума от същия тип при значения на натоварването и скоростта, посочени като максимални от производителя, ако има такива.

3.2.2. След като е преминала успешно изпитването товар/скорост, в пневматичната гума не трябва да се наблюдава никакво разслояване на протектора, слоевете и нишките нито откъртване от протектора или скъсване на нишки.

3.2.3. Външният диаметър на пневматичната гума, измерен не по-рано от шест часа след изпитването за характеристиката товар/скорост, не трябва да се различава с повече от ± 3,5 % от външния диаметър, измерен преди изпитването.

3.2.4. Габаритната широчина на пневматичната гума, измерена в края на изпитването за характеристиката товар/скорост, не трябва да надвишава стойността, посочена в точка 3.1.4.2.

3.3. Динамично разширение на пневматичните гуми

Пневматичните гуми, посочени в точка 1.1 от Допълнение 8 на Приложение II, които успешно са издържали изпитването за характеристиката товар/скорост съгласно точка 3.2.1, трябва да се подложат на изпитване за динамично разширение по метода, описан във въпросното допълнение.

3.4. Когато един производител на пневматични гуми произвежда гама от пневматични гуми, не е необходимо да се извършват изпитвания за характеристиката товар/скорост и динамично разширение на всеки тип пневматична гума от гамата. Грижата за избора на най-неблагоприятния случай е предоставен на органите, отговарящи за типовото одобрение.

3.5. Едно изменение на рисунъка на протектора на пневматичната гума не изисква повторение на изпитванията, посочени в точки 3.2 и 3.3.

3.6. За пневматични гуми, обозначени с буквата "V" в означението на размерите и пригодени за скорости над 240 км/ч (или за пневматични гуми, обозначени с буквата "Z" в означението на размерите и пригодени за скорости над 270 км/ч), искания за разширение на типовото одобрение, представени с оглед получаването на типово одобрение за различни максимални скорости и/или натоварвания, се допускат при наличието на нов протокол от изпитване, отнасящ се за новите максимални скорост и натоварване, предоставен от техническата служба, отговаряща за извършването на изпитванията. Новите индекси за товароносимостта и/или за скоростта трябва да бъдат посочени в Допълнение 2 на Приложение I.

19970617

Допълнение 1

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

Разположение на маркировката върху пневматичната гума

Пример за надписите, които трябва да имат пневматичните гуми с типово одобрение

+++++ TIFF +++++

b | 100/80 B 18 | 53 S | TUBЕLESS M + S | 013 |

Тези надписи определят пневматичната гума като:

- имаща номинална широчина на профила 100;

- имаща относителна височина на профила 80;

- притежаваща кръстосана структура (В);

- имаща номинален диаметър на джантата 457 мм, чийто съответстващ код е 18;

- имаща товароносимост 206 кг, съответстваща на индекс за товароносимостта 53 (виж списъка в Допълнение 3);

- имаща индекс за скоростта S (максимална скорост 180 км/ч);

- можеща да се монтира без вътрешна гума (tubеless);

- предназначена за зимна употреба (M + S);

- произведена през първата седмица (01) на 1993 г. (3).

Разположението и подреждането на надписите, които съставляват маркировката на пневматичната гума, трябва да бъдат следните:

а) означението на размерите, което включва номиналната широчина на профила, относителната височина на профила, символа за структурата (ако е необходим) и номиналния диаметър на джантата, трябва да бъде групирано както е показано в приведения по-горе пример 100/80 B 18;

б) индексът за товароносимостта и индексът за скоростта трябва да бъдат разположени в близост до обозначението на размерите. Те могат да бъдат пред, след, над или под това означение;

в) обозначенията "TUBЕLESS", и "REINFORCED" или "REINF", и "M + S" или "M.S", или "M & S", и "MST" и/или "MOPED", или "CICLOMOTORE", или "CYCLOMOTEUR" могат да бъдат отдалечени от обозначението на размерите;

г) на пневматичните гуми, подходящи за скорости над 240 км/ч, пред означението за структурата на пневматичната гума трябва да се нанесе в зависимост от случая буквата "V" или "Z" (например 140/60ZR18). По целесъобразност, в скоби трябва да бъдат указани справочния индекс за товароносимостта и категорията за скорост (виж точка 2.1.13 от Приложение II).

19970617

Допълнение 3

Списък на индексите за товароносимостта и съответстващите им максимални допустими маси

А = индекс за товароносимостта

В = съответстваща максимална маса (кг)

А | В |

0 | 45 |

1 | 46,2 |

2 | 47,5 |

3 | 48,7 |

4 | 50 |

5 | 51,5 |

6 | 53 |

7 | 54,5 |

8 | 56 |

9 | 58 |

10 | 60 |

11 | 61,5 |

12 | 63 |

13 | 65 |

14 | 67 |

15 | 69 |

16 | 71 |

17 | 73 |

18 | 75 |

19 | 77,5 |

20 | 80 |

21 | 82,5 |

22 | 85 |

23 | 87,5 |

24 | 90 |

25 | 92,5 |

26 | 95 |

27 | 97,5 |

28 | 100 |

29 | 103 |

30 | 106 |

31 | 109 |

32 | 112 |

33 | 115 |

34 | 118 |

35 | 121 |

36 | 125 |

37 | 128 |

38 | 132 |

39 | 136 |

40 | 140 |

41 | 145 |

42 | 150 |

43 | 155 |

44 | 160 |

45 | 165 |

46 | 170 |

47 | 175 |

48 | 180 |

49 | 185 |

50 | 190 |

51 | 195 |

52 | 200 |

53 | 206 |

54 | 212 |

55 | 218 |

56 | 224 |

57 | 230 |

58 | 236 |

59 | 243 |

60 | 250 |

61 | 257 |

62 | 265 |

63 | 272 |

64 | 280 |

65 | 290 |

66 | 300 |

67 | 307 |

68 | 315 |

69 | 325 |

70 | 335 |

71 | 345 |

72 | 355 |

73 | 365 |

74 | 375 |

75 | 387 |

76 | 400 |

77 | 412 |

78 | 425 |

79 | 437 |

80 | 450 |

81 | 462 |

82 | 475 |

83 | 487 |

84 | 500 |

85 | 515 |

86 | 530 |

87 | 545 |

88 | 560 |

89 | 580 |

90 | 600 |

91 | 615 |

92 | 630 |

93 | 650 |

94 | 670 |

95 | 690 |

96 | 710 |

97 | 730 |

98 | 750 |

99 | 775 |

100 | 800 |

101 | 825 |

102 | 850 |

103 | 875 |

104 | 900 |

105 | 925 |

106 | 950 |

107 | 975 |

108 | 1000 |

109 | 1030 |

110 | 1060 |

111 | 1090 |

112 | 1120 |

113 | 1150 |

114 | 1180 |

115 | 1215 |

116 | 1250 |

117 | 1285 |

118 | 1320 |

119 | 1360 |

120 | 1400 |

19970617

Допълнение 4

Обозначение и размери на някои типове пневматични гуми

(Виж точки 3.1.1.2, 3.1.2.2, 3.1.4.2 и 3.1.5.1 от настоящото приложение)

ТАБЛИЦА 1 А

Пневматични гуми за мотопеди

Обозначения и диаметър на джантата до код 12

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс |

2 - 12 | 1.35 | 413 | 417 | 426 | 55 | 59 |

2 ¼ - 12 | 1.50 | 425 | 431 | 441 | 62 | 67 |

2 ½ - 8 | 1.75 | 339 | 345 | 356 | 70 | 76 |

2 ½ - 9 | 1.75 | 365 | 371 | 382 | 70 | 76 |

2 ¾ - 9 | 1.75 | 375 | 381 | 393 | 73 | 79 |

3 - 10 | 2.10 | 412 | 418 | 431 | 84 | 91 |

3 - 12 | 2.10 | 463 | 469 | 482 | 84 | 91 |

ТАБЛИЦА 1 Б

Пневматични гуми за мотоциклети

Обозначения и диаметър на джантата до код 12

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс |

2.50 - 8 | 1.50 | 328 | 338 | 352 | 65 | 70 |

2.50 - 9 | 354 | 364 | 378 |

2.50 - 10 | 379 | 389 | 403 |

2.50 - 12 | 430 | 440 | 451 |

2.75 - 8 | 1.75 | 338 | 348 | 363 | 71 | 77 |

2.75 - 9 | 364 | 374 | 383 |

2.75 - 10 | 389 | 399 | 408 |

2.75 - 12 | 440 | 450 | 462 |

3.00 - 4 | 2.10 | 241 | 251 | 264 | 80 | 86 |

3.00 - 5 | 266 | 276 | 291 |

3.00 - 6 | 291 | 301 | 314 |

3.00 - 7 | 317 | 327 | 342 |

3.00 - 8 | 352 | 362 | 378 |

3.00 - 9 | 378 | 388 | 401 |

3.00 - 10 | 403 | 413 | 422 |

3.00 - 12 | 454 | 464 | 473 |

3.25 - 8 | 2.50 | 362 | 372 | 386 | 88 | 95 |

3.25 - 9 | 388 | 398 | 412 |

3.25 - 10 | 414 | 424 | 441 |

3.25 - 12 | 465 | 475 | 492 |

3.50 - 4 | 2.50 | 264 | 274 | 291 | 92 | 99 |

3.50 - 5 | 289 | 299 | 316 |

3.50 - 6 | 314 | 324 | 341 |

3.50 - 7 | 340 | 350 | 367 |

3.50 - 8 | 376 | 386 | 397 |

3.50 - 9 | 402 | 412 | 430 |

3.50 - 10 | 427 | 437 | 448 |

3.50 - 12 | 478 | 488 | 506 |

4.00 - 5 | 2.50 | 314 | 326 | 346 | 105 | 113 |

4.00 - 6 | 339 | 351 | 368 |

4.00 - 7 | 365 | 377 | 394 |

4.00 - 8 | 401 | 415 | 427 |

4.00 - 10 | 452 | 466 | 478 |

4.00 - 12 | 505 | 517 | 538 |

4.50 - 6 | 3.00 | 364 | 376 | 398 | 120 | 130 |

4.50 - 7 | 390 | 402 | 424 |

4.50 - 8 | 430 | 442 | 464 |

4.50 - 9 | 456 | 468 | 490 |

4.50 - 10 | 481 | 493 | 515 |

4.50 - 12 | 532 | 544 | 568 |

5.00 - 8 | 3.50 | 453 | 465 | 481 | 134 | 145 |

5.00 - 10 | 504 | 516 | 532 |

5.00 - 12 | 555 | 567 | 583 |

6.00 - 6 | 4.00 | 424 | 436 | 464 | 154 | 166 |

6.00 - 7 | 450 | 462 | 490 |

6.00 - 8 | 494 | 506 | 534 |

6.00 - 9 | 520 | 532 | 562 |

ТАБЛИЦА 2

Пневматични гуми за мотопеди и мотоциклети

Нормален профил

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габарит-на широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс [1] | Dмакс [2] | [1] | [2] |

1 ¾ - 19 | 1.20 | 582 | 589 | 597 | 605 | 50 | 54 | 58 |

2 - 14 | 1.35 | 461 | 468 | 477 | 484 | 55 | 58 | 63 |

2 - 15 | 486 | 493 | 501 | 509 |

2 - 16 | 511 | 518 | 526 | 534 |

2 - 17 | 537 | 544 | 552 | 560 |

2 - 18 | 562 | 569 | 577 | 585 |

2 - 19 | 588 | 595 | 603 | 611 |

2 - 20 | 613 | 620 | 628 | 636 |

2 - 21 | 638 | 645 | 653 | 661 |

2 - 22 | 663 | 670 | 680 | 686 |

2 ¼ - 14 | 1.50 | 474 | 482 | 492 | 500 | 62 | 66 | 71 |

2 ¼ - 15 | 499 | 507 | 517 | 525 |

2 ¼ - 16 | 524 | 532 | 540 | 550 |

2 ¼ - 17 | 550 | 558 | 566 | 576 |

2 ¼ - 18 | 575 | 583 | 591 | 601 |

2 ¼ - 19 | 601 | 609 | 617 | 627 |

2 ¼ - 20 | 626 | 634 | 642 | 652 |

2 ¼ - 21 | 651 | 659 | 667 | 677 |

2 ¼ - 22 | 677 | 685 | 695 | 703 |

2 ½ - 14 | 1.60 | 489 | 498 | 508 | 520 | 68 | 72 | 78 |

2 ½ - 15 | 514 | 523 | 533 | 545 |

2 ½ - 16 | 539 | 548 | 558 | 570 |

2 ½ - 17 | 565 | 574 | 584 | 596 |

2 ½ - 18 | 590 | 599 | 609 | 621 |

2 ½ - 19 | 616 | 625 | 635 | 647 |

2 ½ - 20 | 641 | 650 | 660 | 672 |

2 ½ - 21 | 666 | 675 | 685 | 697 |

2 ½ - 22 | 692 | 701 | 711 | 723 |

2 ¾ - 14 | 1.85 | 499 | 508 | 518 | 530 | 75 | 80 | 86 |

2 ¾ - 15 | 524 | 533 | 545 | 555 |

2 ¾ - 16 | 549 | 558 | 568 | 580 |

2 ¾ - 17 | 575 | 584 | 594 | 606 |

2 ¾ - 18 | 600 | 609 | 621 | 631 |

2 ¾ - 19 | 626 | 635 | 645 | 657 |

2 ¾ - 20 | 651 | 660 | 670 | 682 |

2 ¾ - 21 | 676 | 685 | 695 | 707 |

2 ¾ - 22 | 702 | 711 | 721 | 733 |

3 - 16 | 1.85 | 560 | 570 | 582 | 594 | 81 | 86 | 93 |

3 - 17 | 586 | 596 | 608 | 620 |

3 - 18 | 611 | 621 | 633 | 645 |

3 - 19 | 6378 | 647 | 659 | 671 |

3 ¼ - 16 | 2.15 | 575 | 586 | 598 | 614 | 89 | 94 | 102 |

3 ¼ - 17 | 601 | 612 | 608 | 640 |

3 ¼ - 18 | 626 | 637 | 633 | 665 |

3 ¼ - 19 | 652 | 663 | 659 | 691 |

ТАБЛИЦА 3

Пневматични гуми за мотоциклети

Нормален профил

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс [3] | Dмакс [4] | [5] | [6] | [7] |

2.00 - 14 | 1.20 | 460 | 466 | 478 | | 52 | 57 | 60 | 65 |

2.00 - 15 | 485 | 491 | 503 | |

2.00 - 16 | 510 | 516 | 528 | |

2.00 - 17 | 536 | 542 | 554 | |

2.00 - 18 | 561 | 567 | 579 | |

2.00 - 19 | 587 | 593 | 605 | |

2.25 - 14 | 1.60 | 474 | 480 | 492 | 496 | 61 | 67 | 70 | 75 |

2.25 - 15 | 499 | 505 | 517 | 521 |

2.25 - 16 | 524 | 530 | 542 | 546 |

2.25 - 17 | 550 | 556 | 568 | 572 |

2.25 - 18 | 575 | 581 | 593 | 597 |

2.25 - 19 | 601 | 607 | 619 | 623 |

2.50 - 14 | 1.60 | 486 | 492 | 506 | 508 | 65 | 72 | 75 | 79 |

2.50 - 15 | 511 | 517 | 531 | 533 |

2.50 - 16 | 536 | 542 | 556 | 558 |

2.50 - 17 | 562 | 568 | 582 | 584 |

2.50 - 18 | 587 | 593 | 607 | 609 |

2.50 - 19 | 613 | 619 | 633 | 635 |

2.50 - 21 | 663 | 669 | 683 | 685 |

2.75 - 14 | 1.85 | 505 | 512 | 524 | 530 | 75 | 83 | 86 | 91 |

2.75 - 15 | 530 | 537 | 549 | 555 |

2.75 - 16 | 555 | 562 | 574 | 580 |

2.75 - 17 | 581 | 588 | 600 | 606 |

2.75 - 18 | 606 | 613 | 625 | 631 |

2.75 - 19 | 632 | 639 | 651 | 657 |

2.75 - 21 | 682 | 689 | 701 | 707 |

3.00 - 14 | 1.85 | 519 | 526 | 540 | 546 | 80 | 88 | 92 | 97 |

3.00 - 15 | 546 | 551 | 565 | 571 |

3.00 - 16 | 569 | 576 | 590 | 596 |

3.00 - 17 | 595 | 602 | 616 | 622 |

3.00 - 18 | 618 | 627 | 641 | 647 |

3.00 - 19 | 644 | 653 | 667 | 673 |

3.00 - 21 | 694 | 703 | 717 | 723 |

3.00 - 23 | 747 | 754 | 768 | 774 |

3.25 - 14 | 2.15 | 531 | 538 | 552 | 560 | 89 | 98 | 102 | 108 |

3.25 - 15 | 556 | 563 | 577 | 585 |

3.25 - 16 | 581 | 588 | 602 | 610 |

3.25 - 17 | 607 | 614 | 628 | 636 |

3.25 - 18 | 630 | 639 | 653 | 661 |

3.25 - 19 | 656 | 665 | 679 | 687 |

3.25 - 21 | 708 | 715 | 729 | 737 |

3.50 - 14 | 2.15 | 539 | 548 | 564 | 572 | 93 | 102 | 107 | 113 |

3.50 - 15 | 564 | 573 | 589 | 597 |

3.50 - 16 | 591 | 598 | 614 | 622 |

3.50 - 17 | 617 | 624 | 640 | 648 |

3.50 - 18 | 640 | 649 | 665 | 673 |

3.50 - 19 | 666 | 675 | 691 | 699 |

3.50 - 21 | 716 | 725 | 741 | 749 |

3.75 - 16 | 2.15 | 601 | 610 | 626 | 634 | 99 | 109 | 114 | 121 |

3.75 - 17 | 627 | 636 | 652 | 660 |

3.75 - 18 | 652 | 661 | 677 | 685 |

3.75 - 19 | 678 | 687 | 703 | 711 |

4.00 - 16 | 2.50 | 611 | 620 | 638 | 646 | 108 | 119 | 124 | 130 |

4.00 - 17 | 637 | 646 | 664 | 672 |

4.00 - 18 | 662 | 671 | 689 | 697 |

4.00 - 19 | 688 | 697 | 715 | 723 |

4.25 - 16 | 2.50 | 623 | 632 | 650 | 660 | 112 | 123 | 129 | 137 |

4.25 - 17 | 649 | 658 | 676 | 686 |

4.25 - 18 | 674 | 683 | 701 | 711 |

4.25 - 19 | 700 | 709 | 727 | 737 |

4.50 - 16 | 2.75 | 631 | 640 | 658 | 665 | 123 | 135 | 141 | 142 |

4.50 - 17 | 657 | 666 | 684 | 694 |

4.50 - 18 | 684 | 691 | 709 | 719 |

4.50 - 19 | 707 | 717 | 734 | 745 |

5.00 - 16 | 3.00 | 657 | 666 | 686 | 698 | 129 | 142 | 148 | 157 |

5.00 - 17 | 683 | 692 | 710 | 724 |

5.00 - 18 | 708 | 717 | 735 | 749 |

5.00 - 19 | 734 | 743 | 761 | 775 |

ТАБЛИЦА 4

Пневматични гуми за мотоциклети

Нисък профил

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dmin | D | Dмакс [8] | Dмакс [9] | [10] | [11] | [12] |

3.60 - 18 | 2.15 | 605 | 615 | 628 | 633 | 93 | 102 | 108 | 113 |

3.60 - 19 | 631 | 641 | 653 | 658 |

4.10 - 18 | 2.50 | 629 | 641 | 654 | 663 | 108 | 119 | 124 | 130 |

4.10 - 19 | 655 | 667 | 679 | 688 |

5.10 - 16 | 3.00 | 615 | 625 | 643 | 651 | 129 | 142 | 150 | 157 |

5.10 - 17 | 641 | 651 | 670 | 677 |

5.10 - 18 | 666 | 676 | 676 | 702 |

4.25/85 - 18 | 2.50 | 649 | 659 | 673 | 683 | 112 | 123 | 129 | 137 |

4.60 - 16 | 2.75 | 594 | 604 | 619 | 628 | 117 | 129 | 136 | 142 |

4.60 - 17 | 619 | 630 | 642 | 654 |

4.60 - 18 | 644 | 654 | 670 | 678 |

ТАБЛИЦА 5

Пневматични гуми за модификации на мотоциклети

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс |

3.00 - 8С | 2.10 | 359 | 369 | 379 | 80 | 86 |

3.00 - 10С | 410 | 420 | 430 |

3.00 - 12С | 459 | 471 | 479 |

3.50 - 8С | 2.50 | 376 | 386 | 401 | 92 | 99 |

3.50 - 10С | 427 | 437 | 452 |

3.50 - 12С | 478 | 488 | 513 |

4.00 - 8С | 3.00 | 405 | 415 | 427 | 108 | 117 |

4.00 - 10С | 456 | 466 | 478 |

4.00 - 12С | 507 | 517 | 529 |

4.50 - 8С | 3.50 | 429 | 439 | 453 | 125 | 135 |

4.50 - 10С | 480 | 490 | 504 |

4.50 - 12С | 531 | 541 | 555 |

5.00 - 8С | 3.50 | 455 | 465 | 481 | 134 | 145 |

5.00 - 10С | 506 | 516 | 532 |

5.00 - 12С | 555 | 567 | 581 |

ТАБЛИЦА 6

Пневматични гуми с ниско налягане за мотоциклети

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс |

5.4 - 6 | 4.00 | 373 | 379 | 395 | 135 | 146 |

5.4 - 10 | 474 | 481 | 497 |

5.4 - 12 | 525 | 532 | 547 |

5.4 - 14 | 576 | 582 | 598 |

5.4 - 16 | 626 | 633 | 649 |

6.7 - 10 | 5.00 | 532 | 541 | 561 | 170 | 184 |

6.7 - 12 | 583 | 592 | 612 |

6.7 - 14 | 633 | 642 | 662 |

ТАБЛИЦА 7

Пневматични гуми за мотоциклети

Означения и размери на американските пневматични гуми

Обозначение на размерите на пневматичната гума | Широчина на теоретичната джанта (А1) (код) | Габаритен диаметър (мм) | Номинална широчина на профила (S1) (мм) | Максимална габаритна широчина (мм) |

Dмин | D | Dмакс |

МН90 - 21 | 1.85 | 682 | 686 | 700 | 80 | 89 |

MJ90 - 18 | 2.15 | 620 | 625 | 640 | 89 | 99 |

MJ90 - 19 | 2.15 | 645 | 650 | 665 |

ML90 - 18 | 2.15 | 629 | 634 | 650 | 93 | 103 |

ML90 - 19 | 2.15 | 654 | 659 | 675 |

ММ90 - 19 | 2.15 | 663 | 669 | 685 | 95 | 106 |

MN90 - 18 | 2.15 | 656 | 662 | 681 | 104 | 116 |

MP90 - 18 | 2.15 | 667 | 673 | 692 | 108 | 120 |

MR90 - 18 | 2.15 | 680 | 687 | 708 | 114 | 127 |

MS90 - 17 | 2.50 | 660 | 667 | 688 | 121 | 134 |

MT90 - 16 | 3.00 | 642 | 650 | 672 | 130 | 144 |

MT90 - 17 | 3.00 | 668 | 675 | 697 |

MU90 - 15M/C | 3.50 | 634 | 642 | 665 | 142 | 158 |

MU90 - 16 | 3.50 | 659 | 667 | 690 |

MV90 - 15M/C | 3.50 | 643 | 651 | 675 | 150 | 172 |

MP85 - 18 | 2.15 | 654 | 660 | 679 | 108 | 120 |

MR85 - 16 | 2.15 | 617 | 623 | 643 | 114 | 127 |

MS85 - 18 | 2.50 | 675 | 682 | 702 | 121 | 134 |

MT85 - 18 | 3.00 | 681 | 688 | 709 | 130 | 144 |

MV85 - 15M/C | 3.50 | 627 | 635 | 658 | 150 | 172 |

19970617

Допълнение 5

Метод за измерване на размерите на пневматичните гуми

Останалите типове пневматични гуми се напомпват до налягането, посочено от производителя.

1. [1], указано от производителя.

2. Монтираната върху джантата пневматична гума се оставя при околната температура в лабораторията в продължение най-малко на 24 часа.

3. Уточнява се стойността на налягането, определено в точка 1.

4. С помощта на шублер се измерва габаритната широчина в шест равномерно разположени места, като се отчита дебелината на защитните ленти или ребра.

Като габаритна широчина се отбелязва максималната измерена стойност.

5. Външният диаметър се определя като се измерва максималната обиколка и тази стойност се разделя на π (3,1416).

19970617

Допълнение 6

Метод за изпитване на характеристиката натоварване/скорост

1. ПОДГОТОВКА НА ПНЕВМАТИЧНАТА ГУМА

1.1. Нова пневматична гума се монтира върху изпитвателната джанта, посочена от производителя.

1.2. Пневматичната гума се напомпва до подходящото налягане, посочено в следната таблица:

НАЛЯГАНЕ НА НАПОМПВАНЕ ПРИ ИЗПИТВАНЕ |

Версия на пневматичната гума | Символ на индекса за скоростта | Налягане |

бар | кПа |

МОТОПЕДИ | | | |

стандартна | В | 2,25 | 225 |

усилена | B | 3,00 | 300 |

МОТОЦИКЛЕТИ стандартна | F, G, J, K | 2,50 | 250 |

L, M, N, P | 2,50 | 250 |

Q, R, S | 3,00 | 300 |

T, U, H, V [1] | 3,50 | 350 |

усилена | F, G, J, K, L, M, N, P | 3,30 | 330 |

Q, R, S, T, U, H | 3,90 | 390 |

МОДИФИКАЦИИ НА МОТОЦИКЛЕТИ | 4PR | F, G, J, K, L, M | 3,70 | 370 |

6PR | 4,50 | 450 |

8PR | 5,20 | 520 |

Останалите типове пневматични гуми се напомпват до налягането, посочено от производителя.

1.3. Производителят може да поиска, като го обоснове, да се използва налягане на напомпване, различно от посоченото в точка 1.2. В този случай пневматичната гума се напомпва до това налягане (виж точка 1.2.13 от Приложение I).

1.4 Комплектът от пневматична гума и колело се оставя при температурата в мястото за изпитване в продължение най-малко на три часа.

1.5. Уточнява се стойността на налягането в пневматичната гума до налягането, определено в точки 1.2 или 1.3.

2. ИЗВЪРШВАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

2.1. Комплектът от пневматична гума и колело се монтира върху изпитвателната ос и се допира до външната повърхност на гладък барабан с диаметър 1,7 м ± 1 % или 2,0 м ± 1 %.

2.2. Към изпитвателната ос се прилага натоварване, равно на 65 % от:

2.2.1. допустимото натоварване, съответстващо на индекса за товароносимостта за пневматичните гуми с категория за скорост до "Н" включително;

2.2.2. натоварването, съответстващо на максимална скорост 240 км/ч за пневматичните гуми с категория за скорост "V" (виж точка 1.31.3 от настоящото приложение);

2.2.3. натоварването, съответстващо на максимална скорост 270 км/ч за пневматичните гуми с категория за скорост "W" (виж точка 1.31.3 от настоящото приложение);

2.2.4. натоварването, съответстващо на максималната скорост, посочена от производителя на пневматичната гума, за пневматичните гуми, подходящи за скорости над 240 км/ч (или 270 км/ч съответно) (виж точка 3.2.1.1 от настоящото приложение).

2.2.5. За пневматичните гуми за мотопеди (с индекс за скоростта В) изпитвателното натоварване е 65 % при изпитвателен барабан с диаметър 1,7 м и 67 % при изпитвателен барабан с диаметър 2,0 м.

2.3. През цялото време на изпитването налягането в пневматичната гума не трябва да се коригира и изпитвателното натоварване трябва да се поддържа постоянно.

2.4. По време на изпитването температурата в помещението, в което се провежда изпитването, трябва да се поддържа между 20 °С и 30 °С или, със съгласието на производителя, до по-висока температура.

2.5. Изпитването се провежда непрекъснато при следните условия:

2.5.1. време за увеличаване на скоростта от нула до началната скорост на изпитването: 20 минути;

2.5.2. начална скорост на изпитването: максималната скорост, предвидена за типа пневматична гума, намалена с 30 км/ч, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 2,0 м, или с 40 км/ч, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 1,7 м.

2.5.2.1 за пневматичните гуми, означени с кода "V" в рамките на означението на размерите на пневматичната гума и подходящи за скорости над 240 км/ч (или за пневматичните гуми, означени с кода "Z" в рамките на означението на размерите на пневматичната гума и подходящи за скорости над 270 км/ч), за максимална скорост при второто изпитване се взима максималната скорост, определена от производителя (виж точка 1.2.15 от Приложение I).

2.5.3. интервал между стъпалата на скоростта: 10 км/ч;

2.5.4. продължителност на изпитването на всяко стъпало на скоростта: 10 минути;

2.5.5. обща продължителност на изпитването: 1 час;

2.5.6. максимална скорост при изпитването: максималната скорост, предвидена за типа пневматична гума, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 2,0 м, и максималната скорост, предвидена за типа пневматична гума намалена с 10 км/ч, ако изпитването се извършва на барабан с диаметър 1,7 м;

2.5.7. За пневматичните гуми за мотопеди (с категория за скорост В) изпитвателната скорост е 50 км/ч, времето за увеличаване на скоростта от нула до 50 км/ч е 10 минути, времето за изпитване при тази скорост е 30 минути и общата продължителност на изпитването е 40 минути.

2.6. Обаче ако се провежда едно второ изпитване, за да се оценят максималните възможности на пневматичните гуми да понесат скорости, по-високи от 240 км/ч, се прилага следната процедура:

2.6.1. време за увеличаване на скоростта от нула до началната скорост на изпитването: 20 минути;

2.6.2. продължителност на изпитването при началната скорост на изпитването: 20 минути;

2.6.3. време за увеличаване на скоростта от началната скорост на изпитването до максималната скорост на изпитването: 10 минути;

2.6.4. продължителност на изпитването при максималната скорост на изпитването: 5 минути.

3. ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

Ако се използва метод, различен от описания в точка 2, неговата еквивалентност трябва да се докаже.

19970617

Допълнение 7

Изменение на товароносимостта в зависимост от скоростта

Скорост (км/ч) | Изменение на товароносимостта (%) |

Мотопед | Диаметър на джанта ≤ 12 | Диаметър на джанта ≥ 13 |

скоростен символ | скоростен символ | скоростен символ |

B | J | K | L | J | K | L | M | N | Р и нагоре |

30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 |

50 | 0 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 | +30 |

60 | | +23 | +23 | +23 | +23 | +23 | +23 | +23 | +23 | +23 |

70 | | +16 | +16 | +16 | +16 | +16 | +16 | +16 | +16 | +16 |

80 | | +10 | +10 | +10 | +10 | +10 | +10 | +10 | +10 | +14 |

90 | | +5 | +5 | +7,5 | +5 | +5 | +7,5 | +7,5 | +7,5 | +12 |

100 | | 0 | 0 | +5 | 0 | 0 | +5 | +5 | +5 | +10 |

110 | | -7 | 0 | +2,5 | | 0 | +2,5 | +2,5 | +2,5 | +8 |

120 | | -15 | -6 | 0 | | | 0 | 0 | 0 | +6 |

130 | | -25 | -12 | -5 | | | | 0 | 0 | +4 |

140 | | | | | | | | | 0 | 0 |

19970617

Допълнение 8

Метод за определяне на динамичното разширение на пневматичните гуми

1. ОБЕКТ И ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1. Този метод на изпитване се прилага към пневматичните гуми за мотоциклети от типовете, означени в точка 3.4.1 на настоящото допълнение.

1.2. Той е предназначен за определянето на максималното разширение на пневматичната гума под действието на центробежните сили при допустимата максимална скорост.

2. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ИЗПИТВАНЕ

2.1. Изпитвателната ос и джантата трябва да се проверят, за да се осигури радиално биене по-малко от ± 0,5 мм и челно биене по-малко от ± 0,5 мм, измерени по повърхността на джантата, върху която се опира борта на пневматичната гума.

2.2. Устройство за определяне на контура

Всяко устройство (мрежов екран, фотокамера, прожектор и т.н.), което позволява да се определи отчетливо напречния външен контур на пневматичната гума или да се установи обвиващата крива, съответстваща на екватора на пневматичната гума в момента на максимална деформация на протектора.

Това устройство трябва да намалява до минимум всяко изкривяване и да осигурява постоянно (известно) отношение (К) между описания контур и действителните размери на пневматичната гума.

Това устройство трябва да позволява определянето на контура на пневматичната гума спрямо оста на колелото.

3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1. По време на изпитването, температурата в помещението трябва да се поддържа между 20 °С и 30 °С или, със съгласието на производителя, до по-висока температура.

3.2. Подлежащите на изпитване пневматични гуми трябва да са преминали изпитването за характеристиката товар/скорост в съответствие с Допълнение 6 без появяването на дефекти.

3.3. Пневматичната гума се монтира върху колело, чиято джанта има подходящите стандартизирани характеристики.

3.4. Пневматичната гума се напомпва до налягане (изпитвателно налягане), съответстващо на стойностите, посочени в точка 3.4.1.

3.4.1. Пневматични гуми с диагонална и кръстосана структура.

Символ на категорията за скорост | Версия на пневматичната гума | Изпитвателно налягане |

бар | кПа |

P/Q/R/S | нормална | 2,50 | 250 |

T и нагоре | нормална | 2,90 | 290 |

3.5. Комплектът от пневматична гума и колело се оставя при температурата в мястото за изпитване в продължение най-малко на три часа.

3.6. След този престой, налягането в пневматичната гума се коригира до стойността, определена в точка 3.4.

3.7. Комплектът от пневматична гума и колело се монтира върху изпитвателната ос и се проверява дали се върти свободно. Пневматичната гума може да се върти с помощта на двигател, действащ върху изпитвателната ос, или чрез притискане към изпитвателния барабан.

3.8. Комплектът се ускорява непрекъснато в продължение на пет минути до достигането на допустимата максимална скорост.

3.9. Поставя се на мястото му устройството за определяне на контура като се следи то да бъде перпендикулярно на плоскостта на въртене на протектора на изпитваната пневматична гума.

3.10. Проверява се периферната скорост на протектора да не се различава с повече от ± 2 % от допустимата максимална скорост на пневматичната гума. Скоростта на въртене на комплекта се поддържа постоянна в продължение най-малко на пет минути, след което се определя контура на напречното сечение на пневматичната гума в зоната на максималната деформация или се проверява дали пневматичната гума не излиза извън обвиващата крива.

4. ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

4.1. Обвивката на комплекта от пневматична гума и колело се изобразява както на следващия пример.

+++++ TIFF +++++

В съответствие с точки 3.1.4 и 3.1.5 на настоящото приложение, за габарита на обвивката са установени следните гранични стойности:

Символ на категорията за скорост | Hдин (мм) |

Вид на употреба: нормална | Вид на употреба: зимна и специална |

P/Q/R/S | H ×1,10 | H ×1,15 |

T/U/H | H ×1,13 | H ×1,18 |

Над 210 км/ч | H ×1,16 | - |

4.1.1. Основните размери на обвиващата крива трябва да се коригират, по целесъобразност, с помощта на постоянното отношение К (виж точка 2.2 по-горе).

4.2. Контурът на деформираната при максималната скорост пневматична гума не трябва да излиза извън обвиващата крива спрямо осите на пневматичната гума.

4.3. С пневматичната гума не се извършва друго изпитване.

5. ЕКВИВАЛЕНТНИ МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ

Ако се използва метод, различен от описания в точка 2, неговата еквивалентност трябва да се докаже.

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МОНТИРАНЕТО НА ПНЕВМАТИЧНИ ГУМИ НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1. С отчитане на предписанията на точка 2, всяка пневматична гума , монтирана на превозно средство, включително и резервната пневматична гума, трябва да има типово одобрение в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

1.2. Монтиране на пневматичната гума

1.2.1. Всички пневматични гуми, монтирани на превозно средство, трябва да бъдат идентични по отношение на аспектите, отбелязани в точка 1.1.5 на Приложение II.

1.2.2. Всички пневматични гуми, монтирани на една ос, трябва да бъдат от един тип (виж точка 1.1 от Приложение II).

1.2.3. Производителят на превозното средство посочва обозначението или обозначенията на пневматичните гуми в съответствие с изискванията на настоящата глава. Тези пневматични гуми, произведени от прозводителя с допустимите отклонения, предвидени в точки 3.1.4, 3.1.5 и 3.3 на Приложение II, трябва да се движат свободно в положението, предвидено за тях. Пространството, в което колелото се върти, трябва да му позволява да се движи свободно, когато се използват пневматични гуми с максималния разрешен размер, като се държи сметка за изискванията, поставени от производителя на превозното средство по отношение на окачването, управлението и калниците.

1.3. Товароносимост

1.3.1. Максималната товароносимост на всяка пневматична гума, монтирана на превозното средство, съгласно определението в точка 1.31 на Приложение II и с отчитане на изискванията, приведени в Допълнение 7 на Приложение II, трябва да бъде най-малко равна на следните стойности:

- допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена само с една пневматична гума;

- половината от допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена с две единични пневматични гуми;

- 0,54 пъти от допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена с две сдвоени пневматични гуми;

- 0,27 пъти от допустимата максимална маса за оста, когато тя е съоръжена с два комплекта сдвоени пневматични гуми;

спрямо допустимата максимална маса за оста, обявена от производителя на превозното средство.

1.4. Пригодност за скорост

1.4.1. Всяка пневматична гума, с която като правило превозното средство е съоръжено, трябва да има категория за скоростта (виж точка 1.28 от Приложение II), съпоставима с максималната теоретична скорост (посочена от производителя на превозното средство, включително разрешеното допустимо отклонение при контрола на съответствието на серийното производство) или с приложимото съчетание товар/скорост (виж точка 1.27 от Приложение II).

1.4.2. Горното изискване не се прилага за превозните средства, които по принцип са съоръжени с обикновени пневматични гуми и случайно са снабдени със зимни или универсални пневматични гуми.

Обаче в този случай категорията за скорост на зимните или универсалните пневматични гуми трябва да съответства на скорост, която или е по-висока от максималната теоретична скорост (посочена от производителя на превозното средство), или е не по-ниска от 130 км/ч (или отговаря и на двете условия).

Все пак, ако максималната теоретична скорост на превозното средство (посочена от производителя на превозното средство) е по-висока от скоростта, съответстваща на категория за скоростта на зимните или универсалните пневматични гуми, във вътрешността на превозното средство на лесно видимо от водача място трябва да бъде поставен предупредителен надпис, посочващ максималната скорост, за която са пригодни въпросните пневматични гуми.

2. СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ

2.1. Пневматичните гуми, които имат типово одобрение в съответствие с Директива 92/23/ЕИО, могат също да бъдат монтирани на мотоциклети с кош, триколесни мотопеди, триколки и четириколки.

2.2. Пневматичните гуми за мотоциклети могат също да бъдат монтирани на мотопеди.

2.3. В случай, когато превозното средство, поради специалните условия на употреба, е съоръжено с пневматични гуми, които не са нито пневматични гуми за мотоциклети, нито пневматични гуми за леки автомобили, нито пневматични гуми за товарни автомобили (например пневматични гуми за селскостопански машини, пневматични гуми за кари, пневматични гуми за вседеходни машини) изискванията на Приложение II не се прилагат, при условие че органът, отговарящ за типовото одобрение на превозното средство, получи увереност, че монтираните пневматични гуми са подходящи за условията на употреба на превозното средство.

2.4. Пневматичните гуми, монтирани на мотопеди с намалени показатели, така както са определени в Приложение I на Директива 92/61/ЕИО относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните моторни превозни средства, могат, поради специалните условия на употреба, да бъдат от тип, различен от този, предвиден от изискванията на настоящата глава, при условие че органът, отговарящ за типовото одобрение на превозното средство, получи уверението, че монтираните пневматични гуми са подходящи за условията на употреба на превозното средство.

19970617

Допълнение 1

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

+++++ TIFF +++++

ГЛАВА 2

УСТРОЙСТВА ЗА ОСВЕТЯВАНЕ И СВЕТЛИННА СИГНАЛИЗАЦИЯ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I Общи изисквания относно типовото одобрение на тип устройство за осветяване и светлинна сигнализация на двуколеснитe или триколесните моторни превозни средства …

Допълнение 1 Цветове на излъчваната светлина – Трицветни координати …

Допълнение 2 Примери за конфигурация на знаците за типово одобрение …

ПРИЛОЖЕНИЕ II Изисквания относно типовото одобрение на предните габаритни светлини, задните габаритни светлини, стоп-светлините, пътепоказателите, осветителите на задния регистрационен номер, предните фарове за мъгла, задните фарове за мъгла, фаровете за заден ход и светоотражателите на двуколесните или триколесните моторни превозни средства …

Допълнение 1 Минимални хоризонтални (Н) и вертикални (V) ъгли на пространствено разпределение на светлината …

Допълнение 2 Фотометрични измервания …

Допълнение 3 Фотометрични измервания на осветителя на задния регистрационен номер …

Допълнение 4 Информационен документ …

Допълнение 5 Сертификат за типово одобрение …

ПРИЛОЖЕНИЕ III Изисквания относно типовото одобрение на устройствата (фаровете), използващи лампи с нажежаема жичка или халогенни лампи с нажежаема жичка и излъчващи къса светлина и/или дълга светлина, монтирани на двуколесните или триколесните моторни превозни средства …

ПРИЛОЖЕНИЕ III А Фарове за мотопеди …

Допълнение 1 Фотометрични изпитвания на фарове, съоръжени с лампи от категории S3 и S4 …

Допълнение 2 Фотометрични изпитвания на фарове, съоръжени с халогенни лампи от категория HS2 …

Допълнение 3 Информационен документ относно тип фар, предназначен за мотопеди …

Допълнение 4 Сертификат за типово одобрение за тип фар, предназначен за мотопеди …

ПРИЛОЖЕНИЕ III Б Фарове за мотоциклети и триколки, излъчващи симетрична къса светлина и дълга светлина и съоръжени с електрически нажежаеми лампи …

Допълнение 1 Фотометрични изпитвания …

Допълнение 2 Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация …

Допълнение 3 Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове …

Допълнение 4 Информационен документ за тип фар, съоръжен с нажежаеми електрически лампи и излъчващ симетрична къса светлина и дълга светлина, предназначен за мотоциклети и триколки …

Допълнение 5 Сертификат за типово одобрение на тип фар, съоръжен с електрически нажежаеми лампи и излъчващ симетрична къса светлина и дълга светлина, предназначен за мотоциклети и триколки …

ПРИЛОЖЕНИЕ III В Фарове за мотоциклети и триколки, излъчващи асиметрична къса светлина и дълга светлина и съоръжени с халогенни лампи с нажежаема жичка (лампи HS1) или електрически нажежаеми лампи от категория R2 …

Допълнение 1 Измервателен екран …

Допълнение 2 Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация …

Допълнение 3 Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове …

Допълнение 4 Информационен документ за тип фар, съоръжен с халогенни лампи с нажежаема жичка(лампи HS1) или електрически нажежаеми лампи от категория R2 и излъчващ асиметрична къса светлина и дълга светлина, предназначен за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

Допълнение 5 Сертификат за типово одобрение за тип фар, съоръжен с халогенни лампи с нажежаема жичка (лампи HS1) или електрически нажежаеми лампи от категория R2 и излъчващ асиметрична къса светлина и дълга светлина, предназначен за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

ПРИЛОЖЕНИЕ III Г Фарове за мотоциклети и триколки, излъчващи асиметрична къса светлина и дълга светлина и съоръжени с халогенни електрически нажежаеми лампи, различни от лампите HS1 …

Допълнение 1 Измервателен екран …

Допълнение 2 Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация …

Допълнение 3 Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове …

Допълнение 4 Информационен документ за тип фар, съоръжен с халогенни нажежаеми електрически лампи и излъчващ асиметрична къса светлина и дълга светлина, предназначен за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

Допълнение 5 Сертификат за типово одобрение за тип фар, съоръжен с халогенни лампи с нажежаема жичка и излъчващ асиметрична къса светлина и дълга светлина, предназначен за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Лампи с нажежаема жичка, предназначени за използване в типово одобрени фарове за мотопеди, мотоциклети и триколки …

Допълнения от 1 до 22 (Виж Приложение IV) …

Допълнение 23 Пример за разположение на знака за типово одобрение …

Допълнение 24 Светлинен център и форми на спиралата на нажежаемите електрически лампи …

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ТИП УСТРОЙСТВО ЗА ОСВЕТЯВАНЕ И СВЕТЛИННА СИГНАЛИЗАЦИЯ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1. За целите на настоящата глава:

"тип устройство"

са устройства, които не се различават помежду си по отношение на следните съществени елементи:

1.1. фабрична или търговска марка;

1.2. характеристики на оптическата система;

1.3. добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация;

1.4. специализация за дясно движение или за ляво движение, или за двете посоки на движение;

1.5. материали, влизащи в състава на стъклата и покритието, когато е приложимо.

2. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ТИП УСТРОЙСТВО

2.1. Заявлението за типово одобрение на тип устройство, представено в съответствие с Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесните или триколесните моторни превозни средства, трябва точно да посочва:

2.1.1. функцията или функциите, за които е проектирано;

2.1.2. дали е проектирано за движение в двете посоки или само за ляво движение или дясно движение, в случай на фар;

2.1.3. категорията му в случай на пътепоказател.

2.2. За всеки тип устройство, за което се иска типово одобрение, заявлението се придружава от:

2.2.1. чертежи в три екземпляра, достатъчно подробни, за да може да се идентифицира типът и посочващи геометричните условия за монтиране върху превозното средство, както и направлението на наблюдение, което трябва да бъде прието при изпитванията като условна оптическа ос (хоризонтален ъгъл Н = 0, вертикален ъгъл V = 0) и точката, която трябва да се приеме при тези изпитвания като оптически център; в случай на фар, чертежите трябва да го показват във вертикален разрез (по оста) и в изглед отстрани с подробности за релефа на стъклото, по целесъобразност; чертежите трябва също да показват мястото, предвидено за задължителното поставяне на знака за типово одобрение и, по целесъобзност, допълнителните символи спрямо правоъгълника на този знак;

2.2.2. кратко техническо описание, уточняващо специално категорията или категориите на предвидените лампи, с изключение на лампите, чиито източници на светлина не са заменими.

2.3. Заявителят трябва също да представи два образеца на устройството, за което се иска типово одобрение.

2.4. За извършването на изпитванията на пластмасите, влизащи в състава на стъклата на фаровете [1] и предните фарове против мъгла трябва да се представят следните продукти:

2.4.1. тринадесет стъкла:

2.4.1.1. шест от тези стъкла могат да бъдат заместени от шест образеца на пластмасата с размери най-малко 60 мм × 80 мм, които имат плоска или изпъкнала външна повърхност, в средата на която има една практически плоска зона (с радиус на кривина по-голям или равен на 300 мм) с размери най-малко 15 мм × 15 мм;

2.4.1.2. всяко от тези стъкла или всеки от тези образци трябва да е произведен по същия метод, който ще се използва при серийното производство;

2.4.2. един отражател, върху който стъклото да може да се закрепи в съответствие с инструкциите на производителя.

2.5. Пластмасите, влизащи в състава на стъклата и, по целесъобразност, покритията се придружават от протоколите от изпитвания на техните характеристики, когато тези пластмаси и покрития вече са били подложени на изпитвания.

2.6. Компетентният орган трябва да се увери в съществуването на достатъчно условия за извършването на ефективен контрол за съответствие на производството преди предоставянето на типовото одобрение.

3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ УСТРОЙСТВАТА

3.1. Върху устройството трябва да е нанесено по ясно четлив и незаличим начин следното:

3.1.1. фабрична или търговска марка;

3.1.2. обозначение на категорията или категориите на предвидените лампите с нажежаема жичка; това изискване не се прилага към лампите, чиито източници на светлина са незаменими;

3.1.3. номинално напрежение и номинална мощност в случая на лампи, чиито източници на светлина са незаменими;

3.1.4. знак за типово одобрение в съответствие с предписанията на член 8 от Директива 92/61/ЕИО. В случай на фарове, знакът трябва да е разположен върху стъклото или върху основния корпус (отражателят се разглежда като основен корпус). Ако стъклото не може да се отдели от основния корпус, разположението върху стъклото е достатъчно. Това разположение се указва на чертежите, упоменати в по-горната точка 2.2.1. За примери на това разположение виж Допълнение 2 на настоящото приложение.

4. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА УСТРОЙСТВО

4.1. Когато две или повече устройства са части от едно и също устройство, типово одобрение може да бъде предоставено само ако всяко от тези устройства удовлетворява изискванията на настоящата глава.

5. МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЦЕДУРИТЕ НА КОНТРОЛ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

5.1. Общи положения

5.1.1. От механична и геометрична гледна точка изискванията за съответствие се считат за удовлетворени, ако разликите не надхвърлят неизбежните производствени отклонения при спазване на изискванията на настоящата директива.

5.1.2. По отношение на фотометричните характеристики, съответствието на серийните устройства не се оспорва, ако при фотометричните изпитвания на едно произволно избрано устройство от вида на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, съоръжено с еталонна нажежаема електрическа лампа, никоя измерена стойност не се различава по направление на влошаването с повече от 20 % спрямо минималните стойности, предписани в настоящата директива.

5.1.3. Ако, в случай на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, резултатите от описаните по-горе изпитвания не съответстват на изискванията, изпитванията върху устройствата се повтарят с помощта на друга еталонна нажежаема електрическа лампа.

5.1.4. Устройствата с видими дефекти се отхвърлят.

5.1.5. В случая на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, трицветните координати трябва да се спазват, когато въпросните светлинни устройства или фарове са съоръжени с електрическа нажежаема лампа с цветна температура, съответстваща на еталон А.

5.2. Минимални изисквания за проверка на съответствието от производителя

За всеки тип устройство заявителят на типовото одобрение трябва да извършва най-малко следните изпитвания през подходящи интервали. Тези изпитвания се извършват в съответствие с предписанията на настоящата директива.

Всяка извадка от образци, която показва несъответствие при въпросното изпитване, изисква ново взимане на образци и ново изпитване. Производителят трябва да вземе всички мерки, за да осигури съответствието на въпросното производство.

5.2.1. Същност на изпитванията

Изпитванията за съответствие, предвидени в настоящата директива, се основават на фотометричните и колориметричните характеристики на фаровете за мотоциклети и триколки и проверката на вертикалното преместване на границата между светлината и сянката под въздействието на топлината.

5.2.2. Методи на изпитванията

5.2.2.1. Изпитванията като правило се извършват в съответствие с методите, определени в настоящата директива.

5.2.2.2. При всички изпитвания за съответствие, извършвани от производителя, могат да се използват еквивалентни методи след одобрението им от компетентния орган, отговарящ за изпитванията за типово одобрение. Производителят трябва да докаже, че използваните методи са еквивалентни на предвидените в настоящата директива.

5.2.2.3. При прилагането на 5.2.2.1 и 5.2.2.2 трябва да се извършва редовно калибриране на средствата за изпитване и сравнение на получените резултати с измерванията, извършени от компетентен орган.

5.2.2.4. Във всички случаи препоръчваните методи са предвидените в настоящата директива, в частност при контрола и взимането на образци от администрацията.

5.2.3. Същност на вземането на образци

Образците на устройства трябва да се вземат случайно избрани от една еднородна партида. Под еднородна партида се разбира съвкупност от устройства от един и същи тип, определен според производствените методи на производителя.

Оценката се разпростира, като общо правило, върху серийното производство на всеки отделен завод. Въпреки това производителят може да групира резултатите от няколко завода, произвеждащи един и същ тип устройство, при условие че тези заводи използват едни и същи системи за качество и за управление на качеството.

5.2.4. Измервани и регистрирани фотометрични и колориметрични характеристики

Взетите като извадка устройства трябва да бъдат подложени на фотометрични изпитвания в точките, предвидени в съответните приложения, освен ако не е указано друго. Трицветните координати трябва да се спазват.

5.2.5. Критерии за приемане

Производителят трябва да извърши статистическо проучване на резултатите от изпитването и да определи, съгласувано с компетентния орган, критериите за приемане на неговото производство, за да удовлетворява спецификациите относно контрола за съответствието на производството, определени в Приложение VI към Директива 92/61/ЕИО.

Критериите за приемане трябва да бъдат такива, че при ниво на доверие от 95 % минималната вероятност за успешното преминаване на проверките, предвидени в следващата точка 6 (първо взимане на образци) да е 0,95.

6. МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВЗИМАНЕТО НА ОБРАЗЦИ ОТ ИНСПЕКТОР

6.1. Общи положения

6.1.1. От механична и геометрична гледна точка изискванията за съответствие се считат за удовлетворени, ако разликите не надхвърлят неизбежните производствени отклонения при спазване на изискванията на настоящата директива.

6.1.2. По отношение на фотометричните характеристики съответствието на серийните устройства не се оспорва, ако при фотометричните изпитвания на едно произволно избрано устройство от вида на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, съоръжено с еталонна електрическа нажежаема лампа, никоя измерена стойност не се различава по направление на влошаването с повече от 20 % спрямо минималните стойности, предписани в настоящата директива.

6.1.3. В случая на устройства за светлинна сигнализация, фарове или предни фарове против мъгла, трицветните координати трябва да се спазват, когато въпросните светлинни устройства или фарове са съоръжени с електрическа нажежаема лампа с нажежаема жичка с цветна температура, съответстваща на еталон А.

6.2. Първо вземане на образци

При първото вземане на образци се избират произволно четири устройства. Буквата А се нанася на първата извадка, а буквата В се нанася на втората извадка, като всяка извадка се състои от два образеца.

6.2.1. Случай, когато съответствието не се оспорва.

6.2.1.1. Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата няма да се оспорва, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения по направление на влошаването:

6.2.1.1.1. извадка А

А1: | едно устройство | 0 % |

едно устройство не повече от | 20 % |

А2: | двете устройства повече от | 0 % |

но не повече от | 20 % |

преминаване към извадка В

6.2.1.1.2. Извадка В

В1: | двете устройства | 0 % |

6.2.2. Случай, когато съответствието се оспорва

6.2.2.1. Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана във фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с предписаните изисквания (привеждане в съответствие), когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.2.2.1.1. извадка А

А3: | едно устройство не повече от | 20 % |

едно устройство повече от | 20 % |

но не повече от | 30 % |

6.2.2.1.2. извадка В

В2: | при случай А2 | |

едно устройство повече от | 0 % |

но не повече от | 20 % |

едно устройство не повече от | 20 % |

В3: | при случай А2 | |

едно устройство | 0 % |

едно устройство повече от | 20 % |

но не повече от | 30 % |

6.2.3. Отмяна на типовото одобрение

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието трябва да се оспори и да се приложи член 10 от Директива 92/61/ЕИО, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.2.3.1. извадка А

А4: | едно устройство не повече от | 20 % |

едно устройство повече от | 30 % |

А5: | двете устройства повече от | 20 % |

6.2.3.2. извадка В

В4: | при случай А2 | |

едно устройство повече от | 0 % |

но не повече от | 20 % |

едно устройство повече от | 20 % |

В5: | при случай А2 | |

двете устройства повече от | 20 % |

В6: | при случай А2 | |

едно устройство | 0 % |

едно устройство повече от | 30 % |

6.3. Повторно вземане на проби

В случаите А3, В2 и В3, в срок от два месеца след уведомяването, се пристъпва към ново вземане на образци. На третата извадка от две устройства се нанася буквата С, докато на четвъртата извадка, съставена от две лампи за специална сигнализация, специално взети на склад след привеждане в съответствие на производството, се нанася буквата D.

6.3.1. Случай, когато съответствието не се оспорва.

6.3.1.1. Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата няма да се оспорва, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.3.1.1.1. извадка С

С1: | едно устройство | 0 % |

едно устройство не повече от | 20 % |

С2: | двете устройства повече от | 0 % |

но не повече от | 20 % |

преминаване към извадка D

6.3.1.1.2. извадка D

D1: | при случай С2 | |

двете устройства | 0 % |

6.3.2. Случай, когато съответствието се оспорва

6.3.2.1. Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието на серийното производство на устройствата се оспорва и производителят трябва да приведе производството си в съответствие с предписаните изисквания (привеждане в съответствие), когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.3.2.1.1. извадка D

D2: | при случай С2 | |

едно устройство повече от | 0 % |

но не повече от | 20 % |

едно устройство не повече от | 20 % |

6.3.3. Отмяна на типовото одобрение

Ако се прилага процедурата за вземане на образци, показана на фигура 1 от настоящото приложение, съответствието трябва да се оспори и да се приложи член 10 от Директива на Съвета 92/61/ЕИО, когато стойностите, измерени на дадените устройства, показват следните отклонения:

6.3.3.1. извадка С

С3: | едно устройство не повече от | 20 % |

едно устройство повече от | 20 % |

С4: | двете устройства повече от | 20 % |

6.3.3.2. извадка D

D3: | при случай С2 | |

едно устройство равно или повече от | 0 % |

едно устройство повече от | 20 % |

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 1

Цветове на излъчваната светлина

Трицветни координати

ЧЕРВЕНО: | Граница към жълт: | y ≤ 0,335 |

Граница към пурпурен: | z ≤ 0,008 |

БЯЛО: | Граница към син: | x ≥ 0,310 |

Граница към жълт: | x ≤ 0,500 |

Граница към зелен: | y ≤ 0,150 + 0,640x |

Граница към зелен: | y ≤ 0,440 |

Граница към пурпурен: | y ≥ 0,050 + 0,750x |

Граница към червен: | y ≥ 0,382 |

КЕХЛИБАРЕНО ЖЪЛТО: | Граница към жълт: | y ≤ 0,429 |

Граница към червен: | y ≥ 0,398 |

Граница към бял: | z ≤ 0,007 |

Проверката на колориметричните характеристики може да се извърши като се използва светлинен източник с цветна температура 2854 K, съответстващ на еталон А на Международната комисия по осветяване (CIЕ), комплектован с подходящи филтри.

При светоотражателите трицветните координати на отразения светлинен поток трябва да се намират в горепосочените граници, когато устройството се осветява от еталон А на CIЕ с ъгъл на дивергенция, равен на 1/3°, и ъгъл на осветяване V = Н = 0°, или се извършва отразяване от входната неоцветената повърхност при V = ± 5° и Н = 0°.

19970617

Допълнение 2

Примери за конфигурация на знаците за типово одобрение

+++++ TIFF +++++

Фигура 1a113e4a2a33aa300243aa<5 mm3

Устройство, което носи горепосочения знак за типово одобрение, е пътепоказател от категория 11, който е типово одобрен в Холандия (е4) под номер 00243. Двете първи цифри на номера на типовото одобрение показват, че то е предоставено в съответствие с изискванията на Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия.

За пътепоказател стрелката показва, че разпространението на светлината е асиметрично в хоризонтална равнина и че предписаните фотометрични стойности са спазени до един ъгъл от 80° надясно, когато устройството се наблюдава в посока, обратна на излъчваната светлина. Примерът показва един пътепоказател, монтиран на дясната страна на превозното средство.

Опростена маркировка на групирани, комбинирани или съвместени светлинни устройства, когато две или повече светлинни устройства са части от един комплект.

+++++ TIFF +++++

Фигура 1 а(Вертикалните и хоризонталните линии показват схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от знака за типово одобрение.)Образец А3333e41R0000FARS000000Образец В1R0000FARS0000003333e4Образец С1R0000FARS0000003333e4

Забележка:

Тези три примера на знаци за типово одобрение (образци А, В и С) представляват три възможни варианта на маркировка на едно устройство за осветяване, когато две или повече светлинни устройства са части от един комплект от групирани, комбинирани или съвместени светлинни устройства.

Те показват, че устройството е типово одобрено в Холандия (е4) под номер на типовото одобрение 3333 и съдържа:

- светоотражател от категория 1, типово одобрен в съответствие с Директива 76/757/ЕИО в нейната оригинална версия,

- червена задна габаритна светлина (R), типово одобрена в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия,

- заден фар против мъгла (F), типово одобрен в съответствие с Директива 77/538/ЕИО в нейната оригинална версия,

- фар за заден ход (AR), типово одобрен в съответствие с Директива 77/539/ЕИО в нейната оригинална версия,

- стоп-сигнал с две степени на осветяване, типово одобрен в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия.

Образец на знак за типово одобрение ЕО

+++++ TIFF +++++

Фигура 1 baa > 8mme2164a22aa33 |

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 1 c | Фигура 1 d |

Светоотражателят, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение ЕО, е светоотражател от клас I, който е типово одобрен в Холандия (4) под номер 216 в съответствие с Директива 76/757/ЕИО; за светоотражателите, посочени в точка 9.1 от Приложение II към настоящата директива, размерът е а ≥ 4 мм.

+++++ TIFF +++++

Фигура 2HS2a3e4a2a33a<a12 mm00243a3

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, е типово одобрен в Холандия (е4) в съответствие с Приложение III А към настоящата директива в нейната оригинална версия под номер 00243. Двете първи цифри на номера на типовото одобрение показват, че то е предоставено в съответствие с изискванията на настоящата директива в нейната оригинална версия.

+++++ TIFF +++++

Фигура 3MBa/3e2a = 12 mm min.a2a33a002439a/3

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Приложение III А към настоящата директива в нейната оригинална версия и е конструиран само за дясно движение.

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 4MBa/3e11a2a33aa/3002439a/3a = 12 mm min.a | Фигура 5 |

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Приложение III Б към настоящата директива в нейната оригинална версия и е конструиран: |

Само за ляво движение. | За двете посоки на движение, благодарение на подходяща регулировка на положението на оптическия елемент или на светлинното устройство върху превозното средство. |

+++++ TIFF +++++

Фигура 6MBH PLe3a2a33a002440a<12 mm

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, е фар със стъкло от пластмаса и съответства на изискванията на Приложение III В към настоящата директива в нейната оригинална версия.

Той е конструиран така, че нажежаването на спиралата за късата светлина да може да става едновременно с дългата светлина и/или с друга съвместена функция на осветяване.

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 7 | Фигура 800 HRe4a2a33a2439<a12 mm |

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Приложение III-Г към настоящата директива в нейната оригинална версия. |

Само по отношение на късата светлина и е конструиран само за ляво движение. | Само по отношение на дългата светлина. |

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 9HC PL00e4a2a33a2439a = 12 mm min. | Фигура 10 |

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, е фар със стъкло от пластмасов материал и отговаря на изискванията на Приложение III Г към настоящата директива в нейната оригинална версия само по отношение на късата светлина и е конструиран: |

За двете посоки на движение | Само за дясно движение. |

Опростена маркировка на групирани, комбинирани или съвместни светлинни устройства.

+++++ TIFF +++++

Фигура 11(Вертикалните и хоризонталните линии показват схематично формата на устройството за светлинна сигнализация. Те не са част от знака за типово одобрение.)Образец Аe4301712000 A00 HCR PL02 B PL00 11Образец В00 A00 HCR PL02 B PL00 11e43017120Образец СAHCRB1100PLPL000002e43017120Образец De00 A4301712000 HCRPL 02BPL 00 11

Забележка:

Горните четири примера съответстват на устройство за осветяване, върху който е нанесен знак за типово одобрение относно:

- предна габаритна светлина (А), типово одобрена в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия,

- фар (HCR) с къса светлина за дясно и ляво движение и дълга светлина с максимална интензивност между 86.250 cd и 101.250 cd (както посочва номерът 30), типово одобрен в съответствие с Приложение III D към настоящата директива в нейната оригинална версия и имащ стъкло от пластмаса,

- преден фар против мъгла (В), типово одобрен в съответствие с Директива 76/762/ЕИО в нейната оригинална версия и имащ стъкло от пластмаса,

- преден пътепоказател от категория 11, типово одобрен в съответствие с Приложение II към настоящата директива в нейната оригинална версия.

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 12 | Фигура 13 |

Фарът, върху който е нанесен горният знак за типово одобрение, отговаря на изискванията на Директива 76/761/ЕИО. |

Само по отношение на късата светлина и е конструиран само за ляво движение. | Само по отношение на дългата светлина. |

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 14C/RPL01e11a2a33a2439<a12 mm | Фигура 15 |

Обозначение на фар със стъкло от пластмаса, който отговаря на изискванията на Директива 76/761/ЕИО по отношение на Допълнение 3 на Приложение III Г към настоящата директива. |

За къса светлина и за дълга светлина и е конструиран само за дясно движение. | Само за къса светлина и е конструиран само за ляво движение. |

Нажежаемата спирала за късата светлина не трябва да се запалва едновременно с дългата светлина и/или с всеки друг фар, с който е съвместена. |

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕДНИТЕ ГАБАРИТНИ СВЕТЛИНИ, ЗАДНИТЕ ГАБАРИТНИ СВЕТЛИНИ, СТОП-СВЕТЛИНИТЕ, ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИТЕ, ОСВЕТИТЕЛИТЕ НА ЗАДНИЯ РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР, ПРЕДНИТЕ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА, ЗАДНИТЕ ФАРОВЕ ЗА МЪГЛА, ФАРОВЕТЕ ЗА ЗАДЕН ХОД И СВЕТООТРАЖАТЕЛИТЕ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Прилагат се съответните определения от Приложение I към Директива 93/92/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 г. относно монтирането на устройствата за осветяване и за светлинна сигнализация на двуколесните или триколесните моторни превозни средства. За целите на настоящото приложение:

1.1. "стъкло" е най-външният елемент на светлинното устройство, през който минава светлината, излъчвана от повърхността на излъчване на светлина;

1.2. "покритие" е всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на стъклото;

1.3. "устройства от различен тип" са устройства, които се различават помежду си по отношение на следните съществени елементи:

1.3.1. фабрична или търговска марка;

1.3.2. характеристики на оптическата система;

1.3.3. добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация;

1.3.4. тип на нажежаемата електрическа лампа;

1.3.5. материали, влизащи в състава на стъклата и покритието, когато е приложимо.

2. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ КЪМ ЗНАКА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИТЕ

2.1. В общия случай на пътепоказател близо до правоъгълника на знака за типовото одобрение и срещу номера на типовото одобрение трябва да се постави един номер, посочващ, че става дума за преден пътепоказател (категория 11) или за заден пътепоказател (категория 12).

2.2. В случай на пътепоказател, който в една от посоките не достига минималната светлинна интензивност, предписана до ъгъл Н = 80° в съответствие с 4.7.1, трябва под правоъгълника на знака за типовото одобрение да се постави стрелка, насочена в посоката, в която минималния светлинен интензитет, предписан в съответствие с 4.7.1, се достига при ъгъл не по-малък от Н = 80°.

3. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Устройствата трябва да са проектирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

4. ИНТЕНЗИТЕТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

По посока на условната оптическа ос интензивността на излъчваната светлина на всяко от двете устройства трябва да е не по-малка от минималните стойности и не по-голяма от максималните стойности, приведени в следващата таблица. В никоя посока не трябва да се надвишават посочените максимални стойности.

| min (cd) | max (cd) |

4.1. | Задни габаритни светлини | 4 | 12 |

4.2. | Предни габаритни светлини | 4 | 60 |

4.3. | Стоп-сигнали | 40 | 100 |

4.4. | Пътепоказатели | | |

4.4.1. | Предни (категория 11) (виж Допълнение 1) | 90 | 700 [1] |

4.4.2. | Задни (категория 12) (виж Допълнение 1) | 50 | 200 |

4.5. Извън условната оптическа ос, светлинният интензитет, излъчван вътре в ъгловите полета, определени на схемите в Допълнение 1, трябва, във всяка посока, съответстваща на точка от таблицата за разпределение на светлината, приведена в Допълнение 2, да е не по-малък от произведението на съответната минимална стойност, посочена точки от 4.1 до 4.4, и процента, посочен в таблицата за въпросната посока.

4.6. Чрез дерогация от изискването на 4.1 за задните габаритни светлини, съвместени със стоп-светлините, се допуска максимална светлинна интензивност от 60 cd под равнината, образуваща ъгъл от 5° надолу с хоризонталната равнина.

4.7. Освен това:

4.7.1. в границите на полетата, определени в Допълнение 1, интензитета на излъчваната светлина трябва да е не по-малък от 0,05 cd за габаритните светлини и не по-малък от 0,3 cd за стоп-светлините и пътепоказателите;

4.7.2. когато една габаритна светлина е групирана или взаимно вградена със стоп-лампа, отношението на действително измерен светлинен интензитет на двете едновременно запалени светлинни устройства към светлинния интензитет на отделно запалената задна габаритна светлина трябва да е не по-малко от 5:1 в единадесете измерителни точки, определени в Допълнение 2 и разположени в полето, ограничено от двете вертикални линии, минаващи през точките V = 0°/Н = ± 10°, и двете хоризонтални линии, минаващи през точките V = ± 5°/Н = 0° от таблицата за разпределение на светлината;

4.7.3. трябва да се спазват изискванията на раздел 2.2 от Допълнение 2 по отношение на локалните вариации на светлинния интензитет.

4.8. Светлинните интензитети трябва да се измерват с постоянно включена лампа. При светлинните устройства с прекъснато действие трябва се следи да не се получи никакво прегряване на устройството.

4.9. Допълнение 2, посочено в 4.5, дава подробности за използваните методи за измерване.

4.10. Осветителят на задния регистрационен номер трябва да удовлетворява условията, посочени в Допълнение 3.

4.11. Контролът на фотометричните характеристики на лампите, съоръжени с няколко източника на светлина, се извършва в съответствие с предписанията на Допълнение 2.

5. УСЛОВИЯ ПРИ ИЗПИТВАНЕТО

5.1. Всички измервания се извършват с еталонна безцветна електрическа нажежаема лампа от категорията, която е предвидена за устройството и регулирана така, че да излъчва предписания за въпросната лампа базов светлинен поток. Въпреки това, за лампите, съоръжени с незаменяеми светлинни източници, всички измервания се извършват при напрежение съответно 6,75 V и 13,5 V.

5.2. Вертикалните и хоризонталните краища на повърхността на излъчване на светлина на устройството трябва да са определени и оразмерени спрямо неговия оптически център.

6. ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Стоп-светлините и задните габаритни светлини трябва да излъчват червена светлина, предните габаритни светлини – бяла светлина, пътепоказателите – кехлибарено жълта светлина.

Цветът на излъчваната светлина, измерен с използването на електрическа нажежаема лампа от категорията, определена от производителя, трябва да е в границите на трицветните координати, предписани в Допълнение 1 на Приложение I, когато въпросната електрическа нажежаема лампа с нажежаема жичка работи със своето изпитвателно напрежение, посочено в Приложение IV.

Въпреки това, колориметричните характеристики на лампите, съоръжени с незаменяеми светлинни източници, трябва да се проверяват с използването на наличните светлинни източници при напрежение 6,75 V, 13,5 V или 28 V.

7. ПРЕДНИ И ЗАДНИ ФАРОВЕ ПРОТИВ МЪГЛА

Прилагат се изискванията на Директива 76/762/ЕИО относно предните фарове против мъгла и на Директива 77/538/ЕИО относно задните фарове против мъгла.

8. ФАРОВЕ ЗА ЗАДЕН ХОД

Прилагат се изискванията на Директива 77/539/ЕИО относно фаровете за заден ход.

9. СВЕТООТРАЖАТЕЛИ

9.1. Светоотражатели за педалите

9.1.1. Формата на светоотражателите трябва да е такава, че те да се вписват в един правоъгълник, чиито страни са в отношение ≤ 8.

9.1.2. Светоотражателите за педалите трябва да удовлетворяват изискванията на Приложение VIII към Директива 76/757/ЕИО относно кехлибарено жълтия цвят.

9.1.3. Полезната светоотразяваща повърхност на всеки от четирите светоотражатели за педалите не трябва да е по-малка от 8 cм2.

9.2. Други светоотражатели

Прилагат се изискванията на Директива 77/757/ЕИО относно светоотражателите.

19970617

Допълнение 1

Минимални хоризонтални (Н) и вертикални (V) ъгли на пространствено разпределение на светлината

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

Фотометрични измервания

1. МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ

1.1. При фотометричните изпитвания, паразитните отражения трябва да се отстранят с помощта на подходящи екрани.

1.2. В случай на съмнение в резултатите от измерванията, те трябва да се извършат така, че:

1.2.1. измерителното разстояние да е такова, че да може да се приложи закона за обратна пропорционалност от втората степен на разстоянието;

1.2.2. средството за измерване да е такова, че ъгловият отвор на приемника, наблюдаван от оптическия център на светлинното устройство, да е в границите от 10' до 1°;

1.2.3. изискването за светлинния интензитет в определена посока на наблюдение да се счита за изпълнено, ако това изискване се удовлетворява в посока, която не се различава с повече от 15' от въпросната посока на наблюдение.

2. ТАБЛИЦА ЗА СТАНДАРТНО ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА

+++++ TIFF +++++

2.1. Посоката Н = 0° и V = 0° съответства на референтната оптическа ос (на превозното средство тя е хоризонтална, успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство и насочена в желаната посока на видимост). Тя преминава през оптическия център. Стойностите, приведени в таблицата, дават за различните посоки на измерване минималните светлинни интензитети като процент от минималната стойност, изисквана за съответното светлинно устройство по посока на условната оптическа ос (посоката Н = 0° и V = 0°).

2.2. В границите на полето на разпределение на светлината, показано схематично в точка 2 като решетка, разпределението на светлината трябва да е практически еднородно, така че светлинният интензитет във всяка посока към част от полето, образуван от линиите на решетката, да е не по-малък от най-ниската стойност, определена в проценти (или най-ниската разполагаема стойност) върху линиите на решетката, които ограждат въпросната посока.

3. ФОТОМЕТРИЧНО ИЗМЕРВАНЕ НА ЛАМПИ, СЪОРЪЖЕНИ С НЯКОЛКО ИЗТОЧНИКА НА СВЕТЛИНА

Проверката на фотометричните характеристики се извършва:

3.1. За незаменяеми (фиксирани) лампи със спирала или други източници на светлина:

при напрежението, предписано от производителя; техническата служба може да поиска от прозводителя специалния енергиен източник, необходим за захранването на тези лампи.

3.2. За заменяеми нажежаеми електрически лампи:

когато те са съоръжени със серийно произвеждани нажежаеми електрически лампи от 6,75 V, 13,5 V или 28 V, получените стойности за светлинния интензитет трябва да се намират между максималните и минималните граници, приведени в настоящото приложение, увеличени с допустимото отклонение на светлинния поток за избрания тип лампа с нажежаема жичка както е посочено в приложение IV; еталонна лампа с нажежаема жичка може също да се използва последователно във всяко положение с нейния еталонен светлинен поток, като измерванията, извършени във всяко положение се добавят.

19970617

Допълнение 3

Фотометрични измервания на осветителя на задния регистрационен номер

1. ОСВЕТЯВАНО МЯСТО

Устройствата могат да са от категория 1 или категория 2. Устройствата от категория 1 трябва да са конструирани така, че да осветяват едно място с размери най-малко 130 × 240 мм, и устройствата от категория 2 - да осветяват едно място с размери най-малко 200 × 280 мм.

2. ЦВЯТ НА ИЗЛЪЧВАНАТА СВЕТЛИНА

Цветът на светлината, излъчвана от използваната в устройството лампа, трябва да е бяла, но достатъчно безцветна, за да не променя значително цвета на регистрационния номер.

3. ЪГЪЛ НА ПАДАНЕ НА СВЕТЛИНАТА

Производителят на устройството за осветяване трябва да определи условията за монтирането на това устройство спрямо мястото, предназначено за регистрационния номер; това устройство трябва да заема такова положение, че в никоя точка от осветяваната повърхност ъгълът на падане на светлината да не е по-голям от 82°, като този ъгъл се измерва от края на повърхността на излъчване на светлина на устройството, който е най-отдалечен от повърхността на номера. Когато има повече от един оптически елемент, това изискване се прилага само към частта от номера, за осветяването на която е предназначен този елемент.

Устройството трябва да е конструирано така, че никакъв светлинен лъч да не се излъчва право назад, с изключение на лъчи на червена светлина, когато устройството е комбинирано или групирано със задно светлинно устройство.

4. МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Измерването на яркостта се извършва върху лист чиста бяла попивателна хартия, с коефициент на разсеяно отражение не по-малък от 70 %, с размери еднакви с тези на регистрационния номер, разположена в предназначеното за него място на разстояние 2 мм от опорната повърхност.

Измерването на нивото на яркостта се извършва под прав ъгъл с повърхността на хартията в точките, посочени на диаграмата от следващата точка 5, като всяка точка представлява кръг с диаметър 25 мм.

5. СВЕТОТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Яркостта В във всяка от измерителните точки, определени по-нататък, трябва да е не по-малка от 2 кд/м2.

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

Фигура 1Измерителни точки за категория 1 | Фигура 2Измерителни точки за категория 2 |

B

–B

≤ 2 × B

/cm

19970617

Допълнение 4

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 5

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ НА УСТРОЙСТВА (ФАРОВЕ), КОИТО ИЗПОЛЗВАТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАЖЕЖАЕМИ ЛАМПИ ИЛИ ХАЛОГЕННИ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА, ИЗЛЪЧВАЩИ КЪСА СВЕТЛИНА И/ИЛИ ДЪЛГА СВЕТЛИНА, МОНТИРАНИ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Прилагат се съответните определения от Приложение I към Директива 93/92/ЕИО.

1.1. "стъкло" е най-външният елемент на светлинното устройство, през който минава светлината, излъчвана от повърхността на излъчване на светлина;

1.2. "покритие" е всеки продукт или продукти, нанесен на един или няколко слоя върху външната повърхност на стъклото;

1.3. "устройства от различен тип" са устройства, които се различават помежду си по отношение на следните съществени елементи:

1.3.1. фабрична или търговска марка;

1.3.2. характеристики на оптическата система;

1.3.3. добавяне или премахване на елементи, способни да изменят оптическите резултати чрез отражение, пречупване, поглъщане и/или деформиране по време на експлоатация; поставянето или свалянето на филтри, конструирани специално за изменение на цвета на светлинния сноп, но не за неговото разпределение, не води до промяна на типа;

1.3.4. специализация за дясно движение или за ляво движение, или за двете посоки на движение;

1.3.5. тип на получавания светлинен сноп (къса светлина, дълга светлина или смесена къса-дълга светлина);

1.3.6. цокъл, върху който се монтира лампата (лампите) от съответната категория;

1.3.7. материали, влизащи в състава на стъклата и покритието, ако има такива.

2. ФАРОВЕ

Различават се следните фарове:

2.1. Фарове за мотопеди

(виж Приложение III А)

2.1.1. | с лампа с една спирала | 15 Вт (категория S3) |

2.1.2. | с лампа с две спирали | 15 Вт/15 W (категория S4) |

2.1.3. | с халогенна лампа с една спирала | 15 Вт (категория НS2) |

2.2. Фарове за мотоциклети и триколки

(виж Приложения III В и III С)

2.2.1. | с лампа с две спирали | 25 Вт/25 Вт (категория S1) |

2.2.2. | с лампа с две спирали | 35 Вт/35 Вт (категория S2) |

2.2.3. | с халогенна лампа с две спирали | 35 Вт/35 Вт (категория НS1) |

2.2.4. | с лампа с две спирали | 40 Вт/45 Вт (категория R2) |

2.3. Фарове за мотоциклети и триколки

(виж Приложение III D – Фарове с халогенни лампи, различни от лампите HS1)

2.3.1. | с лампа с една спирала | 55 Вт (категория Н1) |

2.3.2. | с лампа с една спирала | 55 Вт (категория Н2) |

2.3.3. | с лампа с една спирала | 55 Вт (категория Н3) |

2.3.4. | с лампа с една спирала | 60 Вт (категория НВ3) |

2.3.5. | с лампа с една спирала | 51 Вт (категория НВ4) |

2.3.6. | с лампа с една спирала | 55 Вт (категория Н7) |

2.3.7. | с лампа с две спирали | 55 Вт/60 Вт (категория Н4) |

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III-А

ФАРОВЕ ЗА МОТОПЕДИ

1. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Фаровете трябва да са проектирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

1.2. Частите за закрепване на лампите трябва да са проектирани така, че да може даже на тъмно лампата да се постави правилно в съответното положение.

2. СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Правилното положение на стъклото спрямо оптическата система трябва да е ясно означено и стъклото трябва да се блокира в това положение, за да се предотврати всяко завъртане при експлоатация.

2.2. За да се провери осветеността, създавана от фара, трябва да се използва измервателен екран, като описания в Допълнение 1 или Допълнение 2, и еталонна лампа с гладка и безцветна колба, принадлежаща към една от категориите, предвидени в точка 2.1 на Приложение III.

Еталонните лампи трябва да са регулирани на приложимия контролен светлинен поток в съответствие със стойностите, предписани за тези лампи в съответния технически документ.

2.3. Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши практически добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е практически хоризонтална и по възможност права в един хоризонтален участък с дължина не по-малка от ± 900 мм, измерена на разстояние 10 м (за халогенните лампи: ± 2250 мм, измерена на разстояние 25 м; виж Допълнение 2). Фаровете, регулирани в съответствие с указанията на Допълнение 1, трябва да удовлетворяват съдържащите се в него условия.

2.4. Разпределението на светлината не трябва да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

2.5. Осветеността на екрана, посочена в точка 2.2, се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, който се вписва в квадрат със страна 65 мм.

3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРОВЕРКАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЧКА 5.2.4 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

Измерванията на фотометричните характеристики на фаровете, избрани в съответствие с основните изисквания към изпитванията за типово одобрение, трябва да се ограничат до точките HV – LH – RH – L600 – R600 (виж фигурата от Допълнение 1).

19970617

Допълнение 1

Фотометрични изпитвания на фарове, съоръжени с лампи от категории S3 и S4

1. При измерванията, измерителният екран трябва да е разположен на разстояние 10 м пред фара и под прав ъгъл с линията, съединяваща спиралата за дълга светлина и точката НV(виж следващата фигура); линията Н-Н трябва да е хоризонтална.

2. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КЪСАТА СВЕТЛИНА

2.1. Странично фарът трябва да е насочен така, че светлинният сноп да бъде колкото е възможно по-симетричен спрямо линията V-V.

2.2. По вертикала фарът трябва да е регулиран така, че границата между светлината и сянката да е на 100 мм над линията Н-Н.

2.3. Когато фарът е насочен в съответствие с изискванията на гореприведените точки 2.1 и 2.2, стойностите на осветеността трябва да бъдат следните:

2.3.1. върху линията Н-Н и над нея: максимално 2 лк;

2.3.2. върху линията, разположена на 300 мм под линията Н-Н, на разстояние 900 мм от двете страни на линията V-V: не по-малко от 8 лк;

2.3.3. върху линията, разположена на 600 мм под линията Н-Н, на разстояние 900 мм от двете страни на линията V-V: не по-малко от 4 лк.

3. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЪЛГАТА СВЕТЛИНА

3.1. Когато фарът е насочен в съответствие с изискванията на гореприведените точки 2.1 и 2.2, той трябва да отговаря на следните изисквания към късата светлина:

3.1.1. Точката НV на пресичане на линиите Н-Н и V-V трябва да се намира вътре в изолуксата, съответстваща на 80 % от максималната осветеност;

3.1.2. Максималната осветеност (Emax) от дългата светлина не трябва да е по-ниска от 50 лк;

3.1.3. Започвайки от точката НV, по хоризонталата в ляво и в дясно на разстояние 0,9 m, осветеността от дългата светлина не трябва да е по-ниска от Emax/4.

ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

(размери в мм при разстояние от 10 м)

+++++ TIFF +++++

ФигураVГраннца междy cветлнната и cянката100HLHHVRHH300L300V300R300600L600R600900900V

19970617

Допълнение 2

Фотометрични изпитвания на фарове, съоръжени с халогенни лампи от категория HS2

1. При измерванията, измерителния екран се поставя 25 м пред фара по такъв начин, че образува прав ъгъл с линията, съединяваща спиралата на лампата и точката НV(виж следващата фигура); линията Н – Н трябва да е хоризонтална.

2. По хоризонталата, фарът трябва да е насочен така, че светлинният сноп да е разположен колкото е възможно по-симетрично спрямо линията V – V.

3. По вертикалата, фарът трябва да е е регулиран така, че границата между светлината и сянката да е разположена на 250 мм под линията Н – Н. Тя трябва да е колкото е възможно по-близко до хоризонтално положение.

4. След като фарът е регулиран в съответствие с предписанията от горепосочените точки 2 и 3, трябва да са изпълнени на следните условия:

Измервателна точка | Осветеност Е (лк) |

Всяка точка върху или над линията Н – Н | ≤ 0,7 |

Всяка точка върху линията 35L – 35R освен 35V | ≥ 1 |

Точка 35V | ≥ 2 |

Всяка точка върху линията 25L – 25R | ≥ 2 |

Всяка точка върху линията 15L – 15R | ≥ 0,5 |

5. Измервателен екран

ИЗМЕРВАТЕЛЕН ЕКРАН

(размери в мм при разстояние от 25 м)

+++++ TIFF +++++

ФигураVHHVH250Граннца междy cветлината и cянката50075035L35V35R150025L25V25R22502250300015L15RV

19970617

Допълнение 3

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 4

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III-Б

ФАРОВЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ, ИЗЛЪЧВАЩИ СИМЕТРИЧНА КЪСА СВЕТЛИНА И ДЪЛГА СВЕТЛИНА И СЪОРЪЖЕНИ С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАЖЕЖАЕМИ ЛАМПИ

1. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ЗНАЦИТЕ И МАРКИРОВКАТА ВЪРХУ ОТДЕЛНИ УСТРОЙСТВА

1.1 Върху фаровете, срещу номера на типовото одобрение, трябва да са нанесени четливо и незаличимо буквите "МВ" (символ на фар за дълга светлина).

1.2. Всички фарове, конструирани така, че да е невъзможно включването на спиралата за къса светлина едновременно със спиралата на който и да е друг светлинен източник, с която тя може да е интегрирана, могат да бъдат обозначени с една наклонена черта (/) след символа (МВ) за къса светлина в знака за типово одобрение.

1.3. Върху фаровете със стъкло от пластмаса трябва да бъдат положени буквите "РL" в близост до символа, предвиден в точка 1.1.

2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Всеки от образците трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в следващата точка 3.

2.2. Фаровете трябва да са конструирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните характеристики.

2.2.1. Фаровете трябва да са съоръжени с устройство, позволяващо тяхната регулировка върху превозното средство в съответствие с приложимите правила. Това устройство не е задължително за фаровете, на които отражателят и стъклото не могат да бъдат разединени, ако използването на такива фарове е ограничено до превозни средства, при които регулировката на фаровете е осигурена с други средства.

Ако фар, специално конструиран за дълга светлина, и фар, специално конструиран за къса светлина, всеки от които е съоръжен с отделна лампа, са групирани или съвместени в едно устройство, устройството за регулиране трябва да позволява индивидуалната регулировка на всяка оптическа система в съответствие с правилата.

2.2.2. Обаче тези предписания не се прилагат към фаровете с неразглобяеми отражатели. За този тип фарове се прилагат изискванията на раздел 3.3. В случай, когато дългата светлина се създава от повече от един светлинен източник, максималната стойност на осветеността (Еmax) се определя като се използва съвместното им действие.

2.3. Частите за закрепяне на електрическата нажежаема лампа към отражателя трябва да са конструирани така, че да може дори на тъмно електрическата нажежаема лампа да се постави правилно в съответното положение.

2.4. Трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 2, за да се получи увереност, че няма прекомерни изменения на фотометричните характеристики при експлоатация.

2.5. Ако стъклото на фаровете е от пластмаса, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 3.

3. СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Правилното положение на стъклото спрямо оптическата система трябва да е ясно означено и стъклото трябва да се блокира в това положение, за да се предотврати всяко завъртане при експлоатация.

3.2. За да се провери осветеността, създавана от фара, се използва измервателен екран, като описания в Допълнение 1, и еталонна лампа (S1 и/или S2, виж Приложение IV) с гладка и безцветна колба.

Еталонните лампи трябва да са регулирани на приложимия контролен светлинен поток в съответствие със стойностите, предписани за такива лампи.

3.3. Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши практически добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е също права и по възможност хоризонтална в един участък с дължина по хоризонталата не по-малко от ± 5°. Фаровете, регулирани в съответствие с указанията на Допълнение 1, трябва да удовлетворяват съдържащите се в него условия.

3.4. Разпределението на светлината не трябва да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

3.5. Осветеността на екрана, посочен в точка 3.2, се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, разположен в квадрат със страна 65 мм.

4. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ ПРОВЕРКАТА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО СЪГЛАСНО РАЗДЕЛ 5.1 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

4.1. За стойностите, измерени в зона III, максималното отклонение по посока на влошаването може да е съответно:

- 0,3 лк, еквивалентно на 20 %;

- 0,45 лк, еквивалентно на 30 %.

4.2. Ако за дългата светлина точката НV е разположена в зоната на изолуксата, съответстваща на 0,75Еmax, се спазва допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности на светотехническите характеристики, отчетени в която и да е измервателна точка от определените в точки 4.3 и 4.4 на Допълнение 1 към настоящата директива.

4.3. За проверка на вертикалното преместване на границата между светлината и сянката под въздействието на топлината се прилага следната процедура:

Един от фаровете, избран като образец, се подлага на изпитвания в съответствие с процедурата, описана в точка 2.1 на Допълнение 2, след като е преминал три пъти цикъла, описан в точка 2.2.2 на Допълнение 2.

Фарът се счита за приемлив, ако Δr не надвишава 1,5 мрад.

Ако отчетената стойност е по-голяма от 1,5 мрад, но не надвишава 2,0 мрад, се изпитва вторият фар; след това изпитване средната стойност на абсолютните стойности, получени за двата образеца, не трябва да надвишава 1,5 мрад.

19970617

Допълнение 1

Фотометрични изпитвания

1. При регулировката измерителният екран трябва да се постави на разстояние 10 м пред фара, като линията h – h трябва да е хоризонтална. При измерванията фотоклетката трябва да се постави на разстояние 25 м пред фара, под прав ъгъл с линията, съединяваща нажежаемата лампа и точката НV.

2. Хоризонтално фарът трябва да е насочен така, че разпределението на дългата светлина да е симетрично спрямо линията v – v.

3. Вертикално фарът трябва да е регулиран така, че границата между светлината и сянката на късата светлина да е разположена на 250 мм под линията h – h (при разстояние 25 м).

4. Когато фарът е регулиран в съответствие с предписанията от гореприведените точки 2 и 3, в положения, аналогични на тези за дългата светлина, трябва да се изпълнени следните условия:

4.1. светлинният център на дългата светлина не трябва да е разположен на повече от 0,6° над или под линията h – h;

4.2. осветеността от дългата светлина трябва да достига своята максимална стойност Еmax в центъра на цялата осветена повърхност и да отслабва при отдалечаване от него;

4.3. максималната осветеност (Еmax) от дългата светлина не трябва да е по-малка от 32 лк;

4.4. осветеностите от дългата светлина трябва да имат следните стойности:

4.4.1 пресечната точка НV на линиите h – h и v – v трябва да се намира в зоната на изолуксата, отговаряща на 90 % от максималната осветеност;

4.4.2. осветеността от дългата светлина по хоризонтала на ляво и на дясно от точката НV на разстояние 1,125 м трябва да е не по-малка от 12 лк и на разстояние 2,25 м — не по-малка от 3 лк.

4.5. Осветеностите от дългата светлина трябва да имат следните стойности:

Всяка точка върху на и над линията h – h | ≤ 0,7 лк |

Всяка точка на линията 50L – 50R, с изключение на 50V [1] | ≥ 1,5 лк |

Точка 50V | ≥ 3,0 лк |

Всяка точка на линията 25L – 25R | ≥ 3,0 лк |

Всички точки в зона IV | ≥ 1,5 лк |

5. ЕКРАН ЗА ИЗМЕРВАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ

(размери в мм за разстояние 25 м)

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация

Съответствието с изискванията на настоящото допълнение не е достатъчен критерий за типовото одобрение на фаровете със стъкла от пластмаса.

Виж Допълнение 2 на Приложение III Г.

19970617

Допълнение 3

Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове

Виж Допълнение 3 на Приложение III Г.

19970617

Допълнение 4

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 5

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III-В

ФАРОВЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ, ИЗЛЪЧВАЩИ АСИМЕТРИЧНА КЪСА СВЕТЛИНА И ДЪЛГА СВЕТЛИНА И СЪОРЪЖЕНИ С ХАЛОГЕННИ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА (ЛАМПИ HS1) ИЛИ НАЖЕЖАЕМИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЛАМПИ ОТ КАТЕГОРИЯ R2

1. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ УСТРОЙСТВАТА

1.1. В случая на фарове, конструирани така, че да удовлетворяват изискванията само за една посока на движение (дясна или лява), върху стъклото трябва да са означени границите на зоната, която евентуално може да бъде закрита, за да се избегнат неудобствата за потребителите в страна, в която посоката на движение не е тази, за която е конструиран фарът. Обаче когато тази зона се различава непосредствено от конструкцията, нейното ограничаване не е необходимо.

1.2. Фаровете, конструирани така, че да удовлетворяват изискванията за дясно движение и изискванията за ляво движение, трябва да имат надписи за означаване на двете положения на закрепяне на оптическия елемент към превозното средство или на лампата към отражателя; тези надписи трябва да съдържат буквите "R/D" за положението, съответстващо на дясно движение и буквите "L/G" за положението, съответстващо на ляво движение.

1.3. Всички фарове, конструирани така, че да е невъзможно включването на спиралата за къса светлина едновременно със спиралата на който и да е друг светлинен източник, с която тя може да е обединена, трябва да бъдат означени с една наклонена черта (/) след символа за къса светлина в знака за типово одобрение.

1.4. На фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво движение, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена хоризонтална стрелка, насочена надясно за гледащ срещу фара наблюдател, т.е. към страната на пътя, по която се извършва движението.

1.5. На фаровете, удовлетворяващи изискванията за двете посоки на движение чрез преднамерена промяна на регулировката на оптическия елемент или на фаровете, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена двустранна хоризонтална стрелка, сочеща с единия връх наляво и с другия надясно.

1.6. Върху фаровете, съоръжени с лампи HS1, срещу знака за типовото одобрение трябва да бъдат нанесени буквите "МВН".

1.7. Посочените в горните точки означения и символи трябва да са четливи и незаличими.

1.8. Върху фаровете, съоръжени със стъкло от пластмаса, трябва да бъдат нанесени буквите "РL" в близост до символите, предвидени в точки от 1.2 до 1.7.

2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Всеки от образците трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в следните точки от 3 до 5.

2.2. Фаровете трябва да са конструирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

2.2.1. Фаровете трябва да са съоръжени с устройство, позволяващо тяхната регулировка върху превозното средство в съответствие с приложимите правила. Това устройство не е задължително за фаровете, на които отражателят и стъклото не могат да бъдат разединени, ако използването на тези фарове е ограничено до превозни средства, при които регулировката на фаровете може да се осигури с други средства.

Ако фар за дълга светлина и фар за къса светлина, всеки от които е съоръжен със своя собствена лампа, са групирани и образуват една единица, устройството за регулиране трябва да позволява съответстващата индивидуална регулировка на всяка оптическа система.

2.2.2. Обаче тези предписания не се прилагат към фаровете с неразглобяеми отражатели. За този тип фарове се прилагат изискванията на точка 2.3 от настоящото приложение. В случая, когато дългата светлина се създава от повече от един светлинен източник, максималната стойност на осветеността (Еmax) се определя като се използва съвместното им действие.

2.3. Частите за закрепване на електрическата нажежаема лампа към отражателя трябва да са конструирани така, че да може даже на тъмно нажежаемата електрическа лампа да се постави правилно в съответното положение.

2.4. Правилното положение на стъклото спрямо оптическата система трябва да е ясно означено и стъклото трябва да се блокира в това положение, за да се предотврати всяко завъртане при експлоатация.

2.5. При фаровете, конструирани така, че да удовлетворяват изискванията както за дясно движение, така и тези за ляво движение, пригаждането към определена посока за движение може да се получи чрез подходяща първоначална регулировка при оборудването на превозното средство или чрез преднамерена промяна от потребителя. Тази първоначална регулировка или тази преднамерена промяна представлява, например, ъглова регулировка или на комплектния фар спрямо превозното средство, или на лампата спрямо този комплект. Във всички тези случаи само две различни положения на регулировка, ясно определени и отговарящи всяко от тях на една посока за движение (дясна или лява), трябва да са възможни и преместването в междинно положение не трябва да е възможно. Когато лампата може да заема две различни положения, частите за закрепяне на лампата към отражателя трябва да са конструирани и произведени така, че във всяко от тези две положения лампата да се фиксира със същата точност, каквато се изисква от фаровете за една посока за движение. Проверката на съответствието се извършва визуално и, ако е подходящо, чрез пробно монтиране.

2.6. За да се удостовери, че във функционирането не предизвиква прекалено изменение на фотометричната характеристика, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 2.

2.7. Ако стъклото на фара е от пластмаса, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 3.

3. ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ОСВЕТЕНОСТТА

3.1. Общи изисквания

3.1.1. Фаровете трябва да са конструирани така, че със съответните лампи HS1 или R2 те да дават незаслепяваща и все пак достатъчна осветеност от късата светлина и добра осветеност от дългата светлина.

3.1.2. За да се провери осветеността, създавана от фара, трябва да се използва измервателен екран, разположен вертикално на разстояние 25 м пред фара, както е показано в Допълнение 1.

3.1.3. За изпитването на фаровете трябва да се използва безцветна еталонна лампа, конструирана за номинално напрежение 12 V. Напрежението на клемите на лампата по време на изпитването трябва да е регулирано така, че да се получават следните характеристики:

Категория HS1 | Приблизителна консумация на електроенергия, Вт | Светлинен поток, лм |

+++++ TIFF +++++

Спирала за къса светлина | 35 | 450 |

+++++ TIFF +++++

Спирала за дълга светлина | 35 | 700 |

Категория R2 | Приблизителна консумация на електроенергия, Вт | Светлинен поток, лм |

+++++ TIFF +++++

Спирала за къса светлина | 40 | 450 |

+++++ TIFF +++++

Спирала за дълга светлина | 45 | 700 |

Фарът се счита за приемлив, ако удовлетворява изискванията на точка 3 най-малко с една еталонна лампа, представена заедно с фара.

3.1.4. Размерите, определящи положението на спиралите във вътрешността на еталонната електрическа нажежаема лампа HS1 или R2, са посочени в Приложение IV.

3.1.5. Стъкленото тяло на еталонната електрическа нажежаема лампа трябва да има форма и оптическо качество, които предизвикват само минимално отражение или пречупване, влияещи неблагоприятно на разпределението на светлината.

3.2. Изисквания към късата светлина

3.2.1. Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е хоризонтална права от противоположната страна на посоката за движение, за която е предвиден фарът; от другата страна, границата не трябва да надвишава нито начупената линия HV H1 H4, образувана от правата HV H1, сключваща ъгъл 45° с хоризонталата, и правата H1 H4, изместена на 1 % спрямо правата hh, нито правата HV H3, наклонена на 15° спрямо хоризонталата (виж Допълнение 1). В никакъв случай не се допуска тази граница да надвишава едновременно линиите HV H2 и H2 H4, като резултат от комбинация на двете горепосочени възможности.

3.2.2. Фарът трябва да е насочен така, че:

3.2.2.1. за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за дясно движение, границата между светлината и сянката в лявата половина на екрана да е хоризонтална и за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за ляво движение, границата между светлината и сянката в дясната половина на екрана да е хоризонтална. Екранът за регулировка трябва да е с достатъчна широчина, за да позволи определянето на тази граница в протежение най-малко на 5° от всяка страна на линията vv;

3.2.2.2. тази хоризонтална част на границата между светлината и сянката се намира, върху екрана, на 25 см под хоризонталната равнина, преминаваща през оптическия център на фара (виж Допълнение 1);

3.2.2.3. върхът на границата между светлината и сянката да се намира върху правата vv; ако светлинният сноп няма ясно определен връх, страничната регулировка трябва да се извършва така, че да се удовлетворяват най-добре изискванията, поставени към осветеността на точките 75R и 50R при дясно движение и на точките 75L и 50L при ляво движение.

3.2.3. Така насоченият фар трябва да удовлетворява изискванията на точки от 3.2.5 до 3.2.7 и на точка 3.3.

3.2.4. В случая, когато фар, насочен по описания по-горе начин, не удовлетворява изискванията, приведени в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, се разрешава да се промени регулировката така, че оста на светлинния сноп да не се измества странично с повече от 1° (= 44 см) наляво или надясно. Граничната стойност на новата регулировка от 1° наляво или надясно не е несъвместима с нова вертикална регулировка нагоре и надолу, която е ограничена само от изискванията, посочени в точка 3.3, като обаче хоризонталната част на границата между светлината и сянката не трябва да надвишава линията hh. За да се улесни регулировката с помощта на границата между светлината и сянката, се допуска да се закрива частично фара, за да се получи по-отчетлива граница.

3.2.5. Осветеността на екрана от късата светлина трябва да удовлетворява изискванията от следната таблица:

Точка от измерителния екран | Изисквана осветеност, лк |

Фар за ляво движение | Фар за дясно движение |

Точка | B 50 L | Точка | B 50 R | ≤ 0,3 |

Точка | B 75 R | Точка | B 75 L | ≥ 6 |

Точка | B 50 R | Точка | B 50 L | ≥ 6 |

Точка | B 25 L | Точка | B 25 R | ≥ 1,5 |

Точка | B 25 R | Точка | B 25 L | ≥ 1,5 |

Всички точки в зона III | ≤ 0,7 |

Всички точки в зона IV | ≥ 2 |

Всички точки в зона I | ≤ 20 |

3.2.6. В никоя от зоните I, II, III и IV не трябва осветеността да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

3.2.7. Фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията за дясно движение и тези за ляво движение, трябва да удовлетворяват и в двете положения за регулировка на комплектния фар или на лампата посочените по-горе изисквания за посоката за движение, съответстваща на разглежданата регулировка.

3.3. Изисквания към дългата светлина

3.3.1. Измерването на осветеността на екрана от дългата светлина се извършва при същата регулировка на фара, както при измерванията, определени по-горе в точки от 3.2.5 до 3.2.7.

3.3.2. Осветеността на екрана от дългата светлина трябва да удовлетворява следните изисквания:

3.3.2.1. пресечната точка НV на линиите hh и vv трябва да се намира в зоната на изолуксата, отговаряща на 90 % от максималната осветеност. Тази максимална стойност (Еmax) трябва да е не по-малка от 32 лк. Тази стойност не трябва да е по-голяма от 240 лк;

3.3.2.2. осветеността по хоризонтала на ляво и на дясно от точката НV на разстояние 1,125 м трябва да е не по-малка от 16 лк и на разстояние 2,25 м — не по-малка от 4 лк.

3.4. Осветеността на екрана, предвидена в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, трябва да се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, която се вписва в квадрат със страна 65 мм.

4. ЕТАЛОНЕН ФАР

За еталонен фар се счита фарът, който:

4.1. удовлетворява отбелязаните по-горе изисквания за типово одобрение;

4.2. има ефективен диаметър най-малко 160 мм;

4.3. дава с еталонна лампа в различните точки и различните зони, предвидени в точка 3.2.5, осветености, които са:

4.3.1. най-много равни на 90 % от максималните граници и

4.3.2. не по-малки от 120 % от минималните граници, предписани в таблицата от точка 3.2.5.

5. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ КОНТРОЛА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЧКА 5.1 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

5.1. За стойностите, измерени в точка B 50 L (или R) и в зона III, максималното отклонение може да е съответно:

—за B 50 L (или R) | 0,2 лк, еквивалентно на 20 %; 0,3 лк, еквивалентно на 30 %; |

—за зона III | 0,3 лк, еквивалентно на 20 %; 0,45 лк, еквивалентно на 30 %. |

5.2. За късата светлина предписаните в настоящата директива стойности трябва да се удовлетворяват в точката НV (с допустимо отклонение 0,2 лк) и най-малко в една точка от всяка област, определена върху измерителния екран (на разстояние 25 m) от кръг с радиус 15 см и център в точките B 50 L (или R) (с допустимо отклонение 0,1 лк), 75 R (или L), 50 R (или L), 25 R, 25 L и в частта от зоната IV, ограничена на 22,5 см над линията 25 R - 25 L.

5.2.1. Ако за дългата светлина точката НV е разположена в зоната на изолуксата, съответстваща на 0,75Еmax, се спазва допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности на светотехническите характеристики, отчетени в която и да е измервателна точка от определените в точка 3.2.5 на настоящото приложение, като не се взeма под внимание маркировачният знак.

5.3. Ако резултатите от гореописаните изпитвания не удовлетворяват изискванията, ориентацията на фара може да се промени, при условие, че оста на светлинния сноп не се измества на повече от 1° наляво или надясно.

5.4. Фаровете с видими дефекти се отстраняват.

5.5. Не се взима под внимание маркировачният знак.

19970617

Допълнение 1

Измервателен екран

ЕДНООБРАЗНА ЕВРОПЕЙСКА СВЕТЛИНА

Фар за дясна посока на движение [1]

(размери в мм)

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация

Съответствието с изискванията на настоящото допълнение не е достатъчен критерий за типовото одобрение на фаровете със стъкла от пластмаса.

Виж Допълнение 2 на Приложение III D.

19970617

Допълнение 3

Изисквания към фаровете, снабдени с пластмасови стъкла. Изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове

Виж Допълнение 3 на Приложение III D.

19970617

Допълнение 4

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 5

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III Г

ФАРОВЕ ЗА МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ, ИЗЛЪЧВАЩИ АСИМЕТРИЧНА КЪСА СВЕТЛИНА И ДЪЛГА СВЕТЛИНА И СЪОРЪЖЕНИ С ХАЛОГЕННИ ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА ЖИЧКА, РАЗЛИЧНИ ОТ ЛАМПИТЕ HS1

1. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ УСТРОЙСТВАТА

1.1. В случая на фарове, конструирани да удовлетворяват изискванията само за една посока на движение (дясна или лява), върху стъклото трябва да са означени границите на зоната, която евентуално може да бъде закрита, за да се избегнат неудобствата за ползвателите в страна, в която посоката на движение не е тази, за която е конструиран фарът. Въпреки това, когато тази зона се различава непосредствено от конструкцията, нейното ограничаване не е необходимо.

1.2. Фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията за дясно движение и изискванията за ляво движение, трябва да имат надписи за означаване на двете положения на закрепване на оптичния блок към превозното средство или на лампата към отражателя; тези надписи трябва да съдържат буквите "R/D" за положението, съответстващо на дясно движение, и буквите "L/G" за положението, съответстващо на ляво движение.

1.3. Всички фарове, конструирани така, че да е невъзможно включването на спиралата за къса светлина едновременно със спиралата на който и да е друг светлинен източник, с която тя може да е обединена, трябва да бъдат означени с една наклонена черта (/) след символа за къса светлина в знака за типово одобрение.

1.4. На фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво движение, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена хоризонтална стрелка, насочена надясно за гледащ срещу фара наблюдател, т.е. към страната на пътя, по която се извършва движението.

1.5. На фаровете, удовлетворяващи изискванията за двете посоки на движение чрез преднамерена промяна на регулировката на оптическия елемент или на фаровете, под знака за типово одобрение трябва да бъде поставена двустранна хоризонтална стрелка, сочеща с единия връх наляво и с другия надясно.

1.6. Поставят се също следните допълнителни символи:

1.6.1. на фаровете, удовлетворяващи само изискванията за ляво движение, една хоризонтална стрелка, насочена надясно за гледащ срещу фара наблюдател, т.е. към страната на пътя, по която се извършва движението;

1.6.2. на фаровете, удовлетворяващи изискванията за двете посоки на движение чрез преднамерена промяна на регулировката на оптическия елемент или на нажежаемата електрическа лампа, една двустранна хоризонтална стрелка, сочеща с единия връх наляво и с другия надясно;

1.6.3. на фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива само за късата светлина, буквите "НС";

1.6.4. на фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива само за дългата светлина, буквите "НR";

1.6.5. на фаровете, удовлетворяващи изискванията на настоящата директива както за късата светлина, така и за дългата светлина, буквите "НСR";

1.6.6. върху фаровете, съоръжени със стъкло от пластмаса, буквите "РL" в близост до символите, предвидени в точки от 1.6.3 до 1.6.5.

2. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1. Всеки от образците трябва да удовлетворява спецификациите, посочени в точки от 6 до 8.

2.2. Фаровете трябва да са конструирани и произведени така, че при нормални условия на експлоатация и въпреки вибрациите, на които са подложени, тяхното правилно функциониране да е осигурено и те да запазват предписаните в настоящото приложение характеристики.

2.2.1. Фаровете трябва да са съоръжени с устройство, позволяващо тяхната регулировка върху превозното средство в съответствие с приложимите правила. Това устройство не е задължително за фаровете, на които отражателят и стъклото не могат да бъдат разединени, ако използването на тези фарове е ограничено до превозни средства, при които регулировката на фаровете може да се осигури с други средства. Когато фар за дълга светлина и фар за къса светлина, всеки от които е съоръжен със своя собствена лампа, са групирани и образуват една съставна единица, устройството за регулиране трябва да позволява съответстващата индивидуална регулировка на всяка оптическа система. Обаче тези предписания не се прилагат към комплектните фарове, чиито отражатели не могат да се отделят. При този тип фарове се прилагат изискванията на точка 6.

2.3. Частите за закрепване на електрическата нажежаема лампа към отражателя трябва да са конструирани така, че даже на тъмно електрическата нажежаема лампа да може да се постави само в своето правилно положение [1] [2].

Цокълът на електрическата нажежаема лампа трябва да съответства на размерните характеристики, предписани в следните листове на публикацията IЕС 61-2:

Нажежаема лампа | Цокъл | Технически лист |

Н1 | P 14.5s | 7005.46.3 |

Н2 | X 5111 | 7005.99.2 |

Н3 | PK 22s | 7005.47.1 |

НВ3 | P 20d | 7005.31.1 |

НВ4 | P 22d | 7005.32.1 |

Н7 | PX 26d | 7005.5.1 |

Н4 | P43t-38 | 7005.39.2 |

2.4. При фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията както за дясно движение, така и тези за ляво движение, пригодяването към определена посока за движение може да се получи чрез подходяща първоначална регулировка при съоръжаването на превозното средство или чрез преднамерена промяна от потребителя. Тази първоначална регулировка или тази преднамерена промяна представлява, например, ъглова регулировка или на оптичния блок спрямо превозното средство, или на лампата спрямо оптичния блок. Във всеки случаи, само две различни положения на регулировка, ясно определени и отговарящи всяко от тях на една посока за движение (дясна или лява), трябва да са възможни и фаровете трябва да бъдат конструирани така, че да се избягва всяко тяхно неволно преместване в противното положение или в едно междинно положение. Когато лампата може да заема две различни положения, частите за закрепване на лампата към отражателя трябва да са конструирани и произведени така, че във всяко от тези две положения лампата да се фиксира със същата точност, каквато се изисква от фаровете за една посока за движение. Проверката на съответствието с тези изисквания се извършва визуално и, по целесъобразност, чрез пробно монтиране.

2.5. Следващите предписания са приложими само за фарове, съоръжени с една халогенна лампа с нажежаема жичка: При фаровете, предназначени да излъчват алтернативно дълга светлина и къса светлина, трябва да има механично, електромеханично или друго устройство за превключване от едната светлина към другата [3], вградено във фара:

2.5.1. което е достатъчно устойчиво, за да издържи 50000 превключвания без авария и това въпреки вибрациите, на които може да е подложено при нормални условия на експлоатация;

2.5.2. което в случай на авария включва автоматически късата светлина;

2.5.3. което включва винаги или къса светлина, или дълга светлина, без възможност за междинно положение;

2.5.4. формата и положението на подвижните елементи, на което не могат да се изменят от потребителя с обикновени инструменти.

2.6. Трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на Допълнение 2, за да се получи увереност, че в фотометричните характеристики на фаровете няма да има прекомерни изменения при експлоатация.

2.7. Ако стъклото на фара е от пластмаса, трябва да се извършат допълнителни изпитвания в съответствие с предписанията на допълнение 3.

3. ОСВЕТЕНОСТ

3.1. Общи изисквания

3.1.1. Фаровете трябва да са конструирани така, че със съответните лампи Н1, Н2, Н3, НВ3, НВ4, Н7 и/или Н4 те да дават незаслепяваща и все пак достатъчна осветеност от късата светлина и добра осветеност от дългата светлина.

3.1.2. За да се провери осветеността, създавана от фара, трябва да се използва измервателен екран, разположен вертикално на разстояние 25 м пред фара и перпендикулярно на неговата ос (виж Допълнение 1).

3.1.3. За изпитването на фаровете трябва да се използват една или няколко безцветни еталонни лампи, конструирани за номинално напрежение 12 V. Напрежението на клемите на лампата по време на изпитването на фара трябва да е регулирано така, че да се получават следните характеристики:

Нажежаема лампа | Приблизително захранващо напрежение при изпитването, V | Светлинен поток лм |

Н1 | 12 | 1150 |

Н2 | 12 | 1300 |

Н3 | 12 | 1100 |

НВ3 | 12 | 1300 |

НВ4 | 12 | 825 |

Н7 | 12 | 1100 |

Н4 къса светлина Н4 дълга светлина | 12 12 | 750 1250 |

Фарът се счита за приемлив, ако удовлетворява фотометричните изисквания с най-малко една еталонна лампа от 12 V, представена заедно с фара.

3.1.4. Размерите, определящи положението на спиралите във вътрешността на еталонната електрическа нажежаема лампа от 12 V, са посочени в съответния лист на Приложение IV.

3.1.5. Стъкленото тяло на еталонната електрическа нажежаема лампа трябва да има форма и оптическо качество, които предизвикват само минимално отражение или пречупване, влияещи неблагоприятно на разпределението на светлината. За да се провери дали това изискване се спазва, се измерва разпределението на светлината, когато еталонната лампа е монтирана в еталонен фар.

3.2. Изисквания към късата светлина

3.2.1. Късата светлина трябва да създава колкото е възможно по-отчетлива граница между светлината и сянката, за да може да се извърши добра регулировка с помощта на тази граница. Тази граница трябва да е хоризонтална права от противоположната страна на посоката за движение, за която е предвиден фарът; от другата страна, границата не трябва да надвишава нито начупената линия HV H1 H4, образувана от правата HV H1, сключваща ъгъл 45° с хоризонталата, и правата H1 H4, разположена на 25 см над правата hh, нито правата HV H3, наклонена на 15° спрямо хоризонталата (виж Допълнение 1). В никакъв случай не се допуска тази граница да надвишава едновременно линиите HV H2 и H2 H4, като резултат от комбинация на двете горепосочени възможности.

3.2.2. Фарът трябва да е насочен така, че:

3.2.2.1. за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за дясно движение, границата между светлината и сянката в лявата половина на екрана [4] да е хоризонтална, и за фарове, конструирани за изпълнение на изискванията за ляво движение, границата между светлината и сянката в дясната половина на екрана да е хоризонтална;

3.2.2.2. върху екрана тази хоризонтална част на границата между светлината и сянката да се намира на 25 см под правата hh (виж Допълнение 1);

3.2.2.3. върхът на границата между светлината и сянката да се намира върху правата vv [5].

3.2.3. Така насоченият фар трябва да удовлетворява само изискванията на точки от 3.2.5 до 3.2.7 и на точка 3.3, ако е поискано типовото му одобрение само за късата светлина [6].

3.2.4. Когато един фар, насочен по гореописания начин, не удовлетворява изискванията, приведени в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, се разрешава да се промени регулировката така, че оста на светлинния сноп да не се измества странично с повече от 1° (= 44 см) наляво или надясно [7]. За да се улесни регулировката с помощта на границата между светлината и сянката, се допуска да се закрива частично фара, за да се получи по-отчетлива граница.

3.2.5. Осветеността на екрана от късата светлина трябва да удовлетворява изискванията от следната таблица:

Точка от измерителния екран | Изисквана осветеност лк |

Фар за дясно движение | Фар за ляво движение |

Точка | B 50 L | Точка | B 50 R | ≤ 0,4 |

Точка | B 75 R | Точка | B 75 L | ≥ 12 |

Точка | B 75 L | Точка | B 75 R | ≤ 12 |

Точка | B 50 L | Точка | B 50 R | ≤ 15 |

Точка | B 50 R | Точка | B 50 L | ≥ 12 |

Точка | B 50 V | Точка | B 50 V | ≥ 6 |

Точка | B 25 L | Точка | B 25 R | ≥ 2 |

Точка | B 25 R | Точка | B 25 L | ≥ 2 |

Всички точки в зона III | ≤ 0,7 |

Всички точки в зона IV | ≥ 3 |

Всички точки в зона I | ≤ 2 × (Е50 R или Е50 L) [8] |

3.2.6. В никоя от зоните I, II, III и IV не трябва осветеността да се изменя в напречно направление така, че да влошава видимостта.

3.2.7. Стойностите на осветеността, измерени в зоните "А" и "В", посочени на фигура С от Допълнение 1, трябва да се контролират като се измерват фотометричните стойности в точките от 1 до 8 на тази фигура; тези стойности трябва да се намират в следните граници:

- 0,7 лк ≥ 1, 2, 3, 7 ≥ 0,1 лк

- 0,7 лк ≥ 4, 5, 6, 8 ≥ 0,2 лк

3.2.8. Фаровете, конструирани да удовлетворяват изискванията за дясно движение и изискванията за ляво движение, трябва да удовлетворяват и в двете положения за регулировка на оптическия блок или на нажежаемата електрическа лампа посочените по-горе изисквания за съответната посока за движение.

3.3. Изисквания към дългата светлина

3.3.1. В случая на фар, конструиран да излъчва дълга светлина и къса светлина, измерването на осветеността на екрана от дългата светлина се извършва при същата регулировка на фара, както при измерванията, определени по-горе в точки от 3.2.5 до 3.2.7. B случая на фар, излъчващ само дълга светлина, фарът се регулира така, че районът на максималната осветеност да бъде центриран върху пресечната точка на линиите hh и vv; един такъв фар трябва да удовлетворява само изискванията, предвидени в точка 3.3.

3.3.2. Осветеността на екрана от дългата светлина трябва да удовлетворява следните изисквания:

3.3.2.1. пресечната точка НV на линиите hh и vv трябва да се намира в зоната на изолуксата, отговаряща на 90 % от максималната осветеност. Тази максимална стойност (Еmax) трябва да е не по-малка от 48 лк и в никакъв случай да не е по-голяма от 240 лк. Освен това, за фар с къса и дълга светлина, тази максимална стойност не трябва да е по-голяма от шесткратната осветеност на точката 75 R (или 75 L) от късата светлина;

3.3.2.1.1. максималният светлинен интензитет (Imax) на дългата светлина, изразена в хилядни от канделата, се пресмята с помощта на формулата:

Imax = 0,625 Emax

3.3.2.1.2. маркировачният знак (I′max) за тази максималната светлинен интензитет, предвиден в гореприведената точка 1.6, се получава чрез отношението:

I′

=

I

= 0,208 E

Тази стойност се закръглява до най-близката от следните стойности: 7,5; 10; 12,5; 17,5; 20; 25; 27,5; 30; 37,5; 40; 45; 50.

3.3.2.2. осветеността по хоризонтала на ляво и на дясно от точката НV на разстояние 1,125 м трябва да е не по-малка от 24 лк и на разстояние 2,25 м - не по-малка от 6 лк.

3.4. Осветеността на екрана, предвидена в точки от 3.2.5 до 3.2.7 и в точка 3.3, трябва да се измерва с помощта на фотоклетка със светлочувствителна повърхност, която се вписва в квадрат със страна 65 мм.

4. ИЗМЕРВАНЕ НА ЗАСЛЕПЯВАНЕТО

Заслепяването, предизвикано от късата светлина, ще се измерва.

5. ЕТАЛОНЕН ФАР

5.1. Под еталонен фар се разбира фар, който:

5.1.1. удовлетворява отбелязаните по-горе изисквания за типово одобрение;

5.1.2. има ефективен диаметър, не по-малък от 160 мм;

5.1.3. дава с еталонна лампа в различните точки и различните зони, предвидени в точка 3.2.5, осветености, които са:

5.1.3.1. най-много равни на 90 % от максималните граници и

5.1.3.2. не по-малки от 120 % от минималните граници, предписани в таблицата от точка 3.2.5.

6. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПРИ КОНТРОЛА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТОЧКА 5.1 НА ПРИЛОЖЕНИЕ I

6.1. За стойностите, измерени в точка B 50 L (или R) и в зона III, максималното отклонение може да е съответно:

—за B 50 L (или R) | 0,2 лк, еквивалентно на 20 %; 0,3 лк, еквивалентно на 30 %; |

—за зона III | 0,3 лк, еквивалентно на 20 %; 0,45 лк, еквивалентно на 30 %. |

6.2. За късата светлина предписаните в настоящата директива стойности трябва да се удовлетворяват в точката НV (с допустимо отклонение 0,2 лк) и най-малко в една точка от всяка област, определена върху измерителния екран (на разстояние 25 м) от кръг с радиус 15 см и център в точките B 50 L (или R) (с допустимо отклонение 0,1 лк), 75 R (или L), 50 R (или L), 25 R, 25 L и в частта от зоната IV, ограничена на 22,5 см над линията 25 R - 25 L.

6.2.1. Ако за дългата светлина точката НV е разположена в зоната на изолукса, съответстваща на 0,75Еmax, се спазва допустимо отклонение от + 20 % за максималните стойности и – 20 % за минималните стойности на светотехническите характеристики, отчетени в която и да е измервателна точка от определените в точка 3.2.5 на настоящото приложение, като не се взима под внимание маркировачният знак.

6.3. Ако резултатите от гореописаните изпитвания не удовлетворяват изискванията, ориентацията на фара може да се промени, при условие, че оста на светлинния сноп не се измества на повече от 1° наляво или надясно.

6.4. Фаровете с видими дефекти се отстраняват.

6.5. Не се взема под внимание маркировъчният знак.

19970617

Допълнение 1

Измервателен екран

Европейска еталонна светлина

А. Фар за дясна посока на движение

(размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Б. Фар за лява посока на движение

(размери в мм)

+++++ TIFF +++++

В. Измерителни точки за стойностите на осветеността

+++++ TIFF +++++

Забележка:

Фигура В показва измерителните точки, които се използват за дясна посока на движение. За лява посока на движение е достатъчно точките 7 и 8 да се преместят на съответните места в дясната част на фигурата.

19970617

Допълнение 2

Изпитване на стабилността на фотометричните характеристики на фаровете при експлоатация

ИЗПИТВАНИЯ НА КОМПЛЕКТОВАНИ ФАРОВЕ

След измерването в съответствие с изискванията на настоящата директива на фотометричните стойности в точката с Еmax за дългата светлина и точките НV, 50 R, В 50 L за късата светлина (или НV, 50 L, B 50 R за фарове, конструирани за ляво движение) един образец на комплектован фар трябва да се подложи на изпитване на стабилността на фотометричните характеристики при експлоатация. "Комплектован фар" е комплектът от самия фар и всички части от каросерията и околните светлинни устройства, които могат да повлияят на разсейването на топлина от него.

1. ИЗПИТВАНЕ НА СТАБИЛНОСТТА НА ФОТОМЕТРИЧНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Изпитванията трябва да се провеждат при суха и спокойна атмосфера, при температура на околния въздух 23 °С ± 5 °С, като комплектованият фар се закрепва върху стойка, която представлява правилното му монтиране върху превозното средство.

1.1. Чист фар

Фарът се включва в продължение на 12 часа, както е описано в точка 1.1.1, и се проверява, както е предписано в точка 1.1.2.

1.1.1. Процедура на изпитването

Фарът трябва да остава включен в продължение на предписаната продължителност, както следва:

1.1.1.1. а) в случая на типово одобрение само на един светлинен източник (къса светлина или дълга светлина), съответстващата спирала се включва в продължение на предписаната продължителност [1];

б) в случай на съвместена къса и дълга светлина (лампа с две спирали или две лампи):

- ако заявителят на типовото одобрение е уточнил, че фарът е предназначен да бъде използван само с една включена спирала [2], изпитването трябва да се извърши като всеки от определените светлинни източници се включва [3] в продължение на половината от времето, посочено в точка 1.1;

- във всички други случаи [4] [5] фарът трябва да бъде подложен на следния цикъл през време, равно на предписаната продължителност:

- 15 мин включена спирала на късата светлина;

- 5 мин включени всички спирали;

в) в случай на групирани светлинни функции всички отделни светлинни източници трябва да бъдат включени едновременно в продължение на предписаната продължителност за отделните светлинни източници: а) като се държи също сметка за използването на съвместените светлинни източници; б) в съответствие с инструкциите на производителя.

1.1.1.2. Изпитвателно напрежение

Напрежението трябва да бъде регулирано така, че да осигурява 90 % от максималната мощност, определена в Приложение IV. Във всички случаи използваната мощност трябва да отговаря на съответната стойност за нажежаемата електрическа лампа при номинално напрежение 12 V, освен ако заявителят на типовото одобрение е уточнил, че тя може да се използва при друго напрежение. В този случай изпитването се извършва с най-мощната лампа, която може да се използва.

1.1.2. Резултати от изпитването

1.1.2.1. Външен оглед

След като температурата на фара достигне температурата на околния въздух стъклото на фара и външното стъкло, ако има такова, се почистват с чиста и влажна кърпа. След това те се оглеждат външно; не трябва да има изкривяване, деформация, пукнатини или изменения на цвета на стъклото на фара, нито на външното стъкло, ако има такова.

1.1.2.2. Светлотехническо изпитване

В съответствие с изискванията на настоящата директива, фотометричните стойности се контролират в следните точки:

За късата светлина:

- 50 R – B 50 L – HV за фаровете , конструирани за дясно движение;

- 50 L – B 50 R – HV за фаровете , конструирани за ляво движение.

За дългата светлина:

- в точката с Emax.

Може да се извърши нова регулировка на фара, за да се отчетат евентуални деформации на носача на фара, предизвикани от топлината (по въпроса за преместването на границата между светлината и сянката виж точка 2 от настоящото допълнение).

Допуска се разлика до 10 %, включваща грешките при светлотехническото измерване, между фотометричните характеристики и стойностите, измерени преди изпитването.

1.2. Замърсен фар

След изпитването, предписано в горната точка 1.1, фарът се подготвя по начина, описан в точка 1.2.1, включва се в продължение на един час, както е предвидено в точка 1.1.1, и си проверява, както е предвидено в точка 1.1.2.

1.2.1. Подготовка на фара

1.2.1.1. Изпитвателна смес

Сместа от вода и замърсител, която се нанася върху фара, се състои от 9 части (тегловни) силикатен пясък с големина на зърната от 0 до 100 мкм, една част (тегловна) органичен въглероден прах с големина на зърната от 0 до 100 мкм, 0,2 части (тегловни) от NaСМC [6] и съответното количество дестилирана вода, която за нуждите на настоящото изпитване трябва да има проводимост, по-малка от 1 mS/m.

Сместта не трябва да бъде приготвена повече от 14 дни преди изпитването.

1.2.1.2. Нанасяне на изпитвателната смес върху фара

Изпитвателната смес се нанася равномерно върху цялата повърхност на излъчване на светлина на фара и се оставя да изсъхне. Тази операция се повтаря, докато осветеността не намалее с една стойност между 15 и 20 % спрямо стойностите, измерени при условията, описани в горната точка 1, във всяка от следните точки:

- точката с Emax от дългата светлина на фар за къса и дълга светлина;

- точката с Emax от дългата светлина на фар само за дълга светлина;

- 50 R и 50 V [7] от късата светлина на фар за къса светлина, конструиран за дясно движение;

- 50 L и 50 V от късата светлина на фар за къса светлина, конструиран за ляво движение.

1.2.1.3. Средства за измерване

Средствата за измерване трябва да бъдат аналогични на използваните при изпитванията за типовото одобрение на фаровете. За фотометричните проверки се използва еталонна нажежаема електрическа лампа.

2. ПРОВЕРКА НА ВЕРТИКАЛНОТО ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЛИНИЯТА МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТОПЛИНАТА

Това изпитване се изразява в проверка на това дали вертикалното преместване на границата между светлината и сянката на включената къса светлина под въздействието на топлината не превишава една определена стойност.

След като е бил подложен на изпитванията в съответствие с раздел 1, фарът се подлага на изпитването, описано в точка 2.1, без да се демонтира от своя носач, нито да се регулира отново спрямо него.

2.1. Изпитване

Изпитването трябва да се проведе при суха и спокойна атмосфера, при температура на околния въздух 23 °С ± 5 °С.

Във фара, съоръжен със серийна нажежаема електрическа лампа, която преди това е била включена в продължение на не по-малко от един час, се включва късата светлина без фарът да се демонтира от своя носач, нито да се регулира отново спрямо него. (За целите на това изпитване напрежението се регулира така, както е предписано в точка 1.1.1.2). Положението на хоризонталната част на границата между светлината и сянката (между линията vv и вертикалната линия, преминаваща през точката В 50 L за дясно движение или точката В 50 R за ляво движение) се проверява съответно три минути (r3) и 60 минути (r60) след включването.

Гореописаното измерване на преместването на границата между светлината и сянката трябва да се извършва по метод, осигуряващ достатъчна точност и възпроизводимост на резултатите.

2.2. Резултати от изпитването

Δr

=

r3 – r60е не по-голяма от 1,0 mrad (ΔrI ≤ 1,0 мрад).

2.2.1. Обаче ако тази стойност е по-голяма от 1,0 мрад, но по-малка или равна на 1,5 мрад (1,0 мрад < ΔrI ≤ 1,0 мрад), един втори фар се подлага на изпитването, както е предвидено в точка 2.1, като предварително се подлага три пъти последователно на описания по-долу цикъл, за да се стабилизира положението на механичните части на фара върху носача, който представлява правилното му монтиране върху превозното средство:

- включване на късата светлина в продължение на един час (захранващото напрежение се регулира както е предвидено в точка 1.1.1.2);

- изключване на късата светлина в продължение на един час.

Δr

+ Δr

≤ 1,0 мрад

19970617

Допълнение 3

Изисквания за фаровете, снабдени с пластмасови стъкла и изпитвания на образци на стъклото или на пластмасата и на комплектовани фарове

1. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Образците, представени в съответствие с раздел 2.4 на Приложение I, трябва да удовлетворяват предписанията на следващите раздели от 2.1 до 2.5.

1.2. Два образеца на комплектован фар, съоръжени с пластмасови стъкла и представени в съответствие с раздел 2.3 на Приложение I, трябва да удовлетворяват предписанията на следващия раздел 2.6 по отношение на материалите, използвани за стъклата.

1.3. Образци на пластмасови стъкла или образци на пластмасата се подлагат едновременно с отражателя, към който те трябва да се монтират (когато е приложимо), на изпитвания за типово одобрение в хронологичния ред, приведен в таблица А на Допълнение 3.1.

1.4. Въпреки това, ако производителят на фара може да докаже, че изделието вече е преминало успешно изпитванията, предписани в следващите раздели от 2.1 до 2.5 или еквивалентни изпитвания, предвидени в друга директива, то е излишно да се провеждат наново тези изпитвания; само изпитванията, предвидени в таблица Б на Допълнение 3.1, трябва задължително да се извършат.

2. ИЗПИТВАНИЯ

2.1. Устойчивост на температурни промени

2.1.1. Изпитвания

Три нови образци (на стъкла) се подлагат на пет цикъла на изменение на температурата и влажността (RH = относителна влажност) според следващата програма:

- 3 часа при 40 °С ± 2 °С и 85 % - 95 % RH;

- 1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 % - 75 % RH;

- 15 часа при минус 30 °С ± 2 °С;

- 1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 % - 75 % RH;

- 3 часа при 80 °С ± 2 °С;

- 1 час при 23 °С ± 5 °С и 60 % - 75 % RH.

Преди това изпитване, образците трябва да престоят най-малко 4 часа при 23 °С ± 5 °С и 60 % - 75 % RH.

Забележка:

Едночасовите периоди при 23 °С ± 5 °С включват периодите на преминаване от една температура към друга, необходими за избягване на последствията от топлинния удар.

2.1.2. Фотометрични измервания

2.1.2.1. Метод

Образците се подлагат на фотометрични измервания преди и след изпитването.

Фотометрични измервания се извършват с еталонна лампа в следните точки:

В 50 L и 50 R за късата светлина на фар само с къса светлина или фар с къса и дълга светлина (В 50 R и 50 L, когато се касае за фарове, конструирани за ляво движение) или В 50 и 50 R/L в случай на фар със симетрична къса светлина;

точката с Emax за дългата светлина на фар само с дълга светлина или фар с къса и дълга светлина;

НV и точката с Emax в зоната D за преден фар против мъгла.

2.1.2.2. Резултати

Разликите между фотометричните стойности, включващи грешките при светлотехническото измерване, измерени за всеки от образците преди и след изпитването, не трябва да надвишават 10 %.

2.2. Устойчивост срещу атмосферни и химически агенти

2.2.1. Устойчивост срещу атмосферни агенти

Три нови образци (на стъкла или образци на пластмасата) се подлагат на облъчване от източник, който има спектрално разпределение на енергията, близко до това на черното тяло при температура между 5500 K и 6000 K. Между източника и образците се поставят подходящи филтри, за да се намали доколкото е възможно излъчването с дължина на вълната по-малка от 295 нм и по-голяма от 2500 нм. Образците трябва да се изложат на енергетична осветеност от 1200 Вт/м2± 200 Вт/м2 в продължение на толкова време, че получената от тях светлинна енергия да е 4500 MДж/м2 ± 200 MДж/м2. В ограденото пространство температурата, измерена на черен екран, разположен на равнището на образците, трябва да е 50 °С ± 5 °С. За да се осигури равномерно облъчване, образците трябва да се въртят около източника на излъчване със скорост между 1 мин-1 и 5 мин-1.

Образците трябва да се пръскат с дестилирана вода, която има проводимост по-малка от 1 mS/m при температура 23 °С ± 5 °С, по следния цикъл:

—пръскане: | 5 минути; |

—сушене: | 25 минути. |

2.2.2. Устойчивост срещу химически агенти

След изпитването, описано в точка 2.2.1, и извършването на измерването, описано в следващата точка 2.2.3.1, външната повърхност на тези три образци се подлагат на обработката, описана в точка 2.2.2.2, със сместа, определена в следващата точка 2.2.2.1.

2.2.2.1. Изпитвателна смес

Изпитвателната смес се състои от 61,5 % n-хептан, 12,5 % толуол, 7,5 % тетрахлоретил, 12,5 % трихлоретилен и 6 % ксилол (обемни %).

2.2.2.2. Нанасяне на изпитвателната смес

Памучно парче се напоява до насищане (в съответствие със стандарта ISO 105) със сместа, определена в точка 2.2.2.1, и най-много след 10 секунди се налага в продължение на 10 минути върху външната повърхност с едно налягане от 50 Н/см2, съответстващо на една сила от 100 Н, приложена върху изпитвателна повърхност от 14 × 14 мм.

По време на този период от 10 минути, кърпата отново се напоява със сместа така, че съставът на прилаганата течност да остава постоянно идентичен с предписания състав на изпитвателната смес.

По време на прилагането, упражняваното върху образеца налягане може да се компенсира така, че да се избегнат пукнатините, които това налягане може да причини.

2.2.2.3. Почистване

След нанасянето на изпитвателната смес, образците се изсушават на въздух, след което се промиват с разтвора, описан в точка 2.3 (устойчивост срещу миещи препарати), при температура 23 °С ± 5 °С.

След това образците трябва грижливо да се изплакнат с дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,2 % примеси при температура равна на 23 °С ± 5 °С и впоследствие да си изтрият с мека кърпа.

2.2.3. Резултати

2.2.3.1. Δt =

T

– T

T

2

измерена на трите образци според процедурата, описана в Допълнение 3.2 на настоящото приложение, трябва да е равна или по-малка от 0,020 (Δtm ≤ 0,020).

2.2.3.2. Δd =

T

– T

T

2

измерена на трите образци съгласно процедурата, описана в Допълнение 3.2 на настоящото приложение, трябва да е равна или по-малка от 0,020 (Δdm ≤ 0,020).

2.3. Устойчивост срещу миещи препарати и въглеводороди

2.3.1. Устойчивост срещу миещи препарати

Външната повърхност на трите образци (на стъкла или образци на пластмасата) след като се нагрее до 50 °С ± 5 °С, се потапя за 5 минути в смес, температурата на която се поддържа в границите 23 °С ± 5 °С и която е съставена от 99 части дестилирана вода, съдържаща не повече от 0,02 % примеси, и една част алкиларилсулфонат.

След изпитването образците се изсушават при температура 50 °С ± 5 °С. Повърхността на образците се почиства с помощта на влажна кърпа.

2.3.2. Устойчивост срещу въглеводороди

След това външната повърхност на трите образци се търка леко в продължение на една минута с памучно парче, напоено със смес, съставена от 70 % n-хептан и 30 % толуол (обемни %), след което се изсушават на открит въздух.

2.3.3. Резултати

Δt =

T

– T

T

2

измерено на трите образци според процедурата, описана в Допълнение 3.2 на настоящото приложение, трябва да има средна стойност, равна или по-малка от 0,010 (Δtm ≤ 0,010).

2.4. Устойчивост срещу механично износване

2.4.1. Метод на механично износване

Външната повърхност на три нови образци (на стъкла) се подлага на изпитване на равномерно механично износване в съответствие с метода, описан в Допълнение 3.3 на настоящото приложение.

2.4.2. Резултати

След това изпитване, измененията:

- при пропускането на светлината:

Δt =

T

– T

T

- при разсейването на светлината:

Δd =

T

– T

T

се измерват съгласно процедурата, описана в Допълнение 3.2 на настоящото приложение, в зоната, определена по-горе в точка 2.2.4. Тяхната средна стойност за трите образци трябва да бъде такава, че:

- Δtm ≤ 0,100;

- Δdm ≤ 0,050.

2.5. Изпитване на сцеплението на евентуалните покрития

2.5.1. Подготовка на образеца

Върху повърхност от покритието на стъклото с размери 20 мм × 20 мм, с помощта на бръснарско ножче или игла се прорязва мрежа от квадрати с размери приблизително 2 мм × 2 мм. Натискът върху ножчето или иглата трябва да бъде достатъчен, за да прореже най-малко покритието.

2.5.2. Описание на изпитването

Използва се самозалепваща се лента със сила на сцеплението 2Н/(см от широчината) ± 20 %, измерена при стандартизираните условия, описани в Допълнение 3.4 на настоящото приложение. Тази самозалепваща се лента с минимална широчина 25 мм се притиска в продължение най-малко на 5 минути към повърхността, подготвена според предписанията на точка 2.5.1.

След това към края на самозалепващата се лента се прилага усилие, докато силата на сцеплението към разглежданата повърхност се уравновеси с една сила, перпендикулярна на тази повърхност. От този момент лентата започва да се отлепва с постоянна скорост от 1,5 м/сек. ± 0,2 м/сек.

2.5.3. Резултати

Не трябва да има значителни повреди върху прорязания на мрежа участък. Повреди при пресичането на прорезите или в техните краища се допускат при условие, че повредената повърхност не надвишава 15 % от прорязания участък.

2.6. Изпитване на комплектован фар, съоръжен с пластмасово стъкло

2.6.1. Устойчивост срещу механично износване на повърхността на стъклото

2.6.1.1. Изпитване

Стъклото на образец № 1 на фара се подлага на изпитването, описано в точка 2.4.1.

2.6.1.2. Резултати

След изпитването резултатите от фотометричните измервания, извършени върху фара в съответствие с настоящата директива, не трябва да бъдат по-високи от 30 % от граничните стойности, предписани за точките В 50 L и НV, и по-ниски от 10 % от граничната стойност, предписана за точката 75 R (при фаровете, предназначени за ляво движение, се разглеждат съответно точките В 50 R, НV и 75 L).B случай на симетрична къса светлина се разглеждат точките В 50 и Н.

2.6.2. Изпитване на сцеплението на евентуалното покритие

Стъклото на образец № 2 на фара се подлага на изпитването, описано по-горе в точка 2.5.

3. КОНТРОЛ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

3.1. По отношение на материалите, използвани за производството на стъкла, ще се приема, че има съответствие на серийно произвежданите фарове с предписанията на настоящата директива, ако:

3.1.1. след изпитването за устойчивост срещу химическите агенти и изпитването за устойчивост срещу миещи препарати и въглеводороди, върху външната повърхност на образците няма видими с невъоръжено око пукнатини, олющвания или деформации (точки 2.2.2, 2.3.1 и 2.3.2);

3.1.2. след изпитването, описано в точка 2.6.1.1, фотометричните стойности в измерителните точки, посочени в точка 2.6.1.2, трябва да спазват граничните стойности, предвидени с настоящата директива по отношение на съответствието на производството.

3.2. Ако резултатите от изпитванията не удовлетворяват изискванията, изпитванията се повтарят върху един друг случайно избран образец на фара.

19970617

Допълнение 3.1

Хронологичен ред на изпитванията за типово одобрение

А. Изпитвания на пластмасите (стъкла или образци от пластмасата, представени в съответствие с точка 1.2.4 на Приложение I)

Изпитвания | Стъкла или образци от пластмаса | Стъкла |

Образец № | Образец № |

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |

1.1.Фотометричниграници (точка 2.1.2) | | | | | | | | | | × | × | × | |

1.1.1.Изменения на температурата (точка 2.1.1) | | | | | | | | | | × | × | × | |

1.2.Фотометричниграници (точка 2.1.2) | | | | | | | | | | × | × | × | |

1.2.1.Измерване на пропускането | × | × | × | × | × | × | × | × | × | | | | |

1.2.2.Измерване на разсейването | × | × | × | | | | × | × | × | | | | |

1.3.Атмосферни агенти (точка 2.2.1) | × | × | × | | | | | | | | | | |

1.3.1.Измерване на пропускането | × | × | × | | | | | | | | | | |

1.4.Химически агенти (точка 2.2.2) | × | × | × | | | | | | | | | | |

1.4.1.Измерване на разсейването | × | × | × | | | | | | | | | | |

1.5.Миещи препарати (точка 2.3.1) | | | | × | × | × | | | | | | | |

1.6.Въглеводороди (точка 2.3.2) | | | | × | × | × | | | | | | | |

1.6.1.Измерване на пропускането | | | | × | × | × | | | | | | | |

1.7.Износване (точка 2.4.1) | | | | | | | × | × | × | | | | |

1.7.1.Измерване на пропускането | | | | | | | × | × | × | | | | |

1.7.2.Измерване на разсейването | | | | | | | × | × | × | | | | |

1.8.Сцепление (точка 2.5) | | | | | | | | | | | | | × |

В. Изпитвания на комплектовани фарове (предоставени съгласно раздел 1.2.3 на Приложение I)

Изпитвания | Комплектован фар |

Образец № |

1 | 2 |

2.1.Износване (точка 2.6.1.1) | × | |

2.2.Фотометрични измервания (точка 2.6.1.2) | × | |

2.3.Сцепление (точка 2.6.2) | | × |

19970617

Допълнение 3.2

Метод за измерване на разсейването и пропускането на светлината

1. АПАРАТУРА (виж фигурата)

= 17,4 × 10

rd

се ограничават от диафрагмата DT с отвор 6 мм, срещу който се намира носача на образеца.

= 14°

.

α

= 1°

α

= 12°

се разполага във въображаемата фокална равнина на стъклото L2.

Централната непрозрачна част на диафрагмата е необходима, за да не пропуска светлината, идваща директно от светлинния източник. Трябва да е възможно тази част на диафрагмата да се извади от светлинния сноп така, че да може да се върне точно на своето първоначално положение.

Разстоянието L2 DT и фокусното разстояние F2 [1] на стъклото L2 трябва да се изберат така, че образът на DT да покрива изцяло приемника R.

Ако първоначалният падащ поток се приеме за 1000 единици, абсолютната точност на всяко показание трябва да бъде по-висока от 1 единица.

2. ИЗМЕРВАНИЯ

Трябва да се извършат следните измервания:

Показание | С образец | С централната част на DD | Получена величина |

Т1 | не | не | Падащ поток при първоначалното измерване |

Т2 | да (преди изпитването) | не | Поток, пропуснат през новия материал в участъка от 24° |

Т3 | да (след изпитването) | не | Поток, пропуснат през изпитания материал в участъка от 24° |

Т4 | да (преди изпитването) | да | Поток, разсеян от новия материал |

Т5 | да (след изпитването) | да | Поток, разсеян от изпитания материал |

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 3.3

Метод на изпитване с помощта на струя

1. ИЗПИТВАТЕЛНА АПАРАТУРА

1.1. Пистолет

Използва се воден пистолет, съоръжен с дюза с диаметър 1,3 мм, позволяваща дебит на течността 0,24 ± 0,02 л/мин при налягане 6 бар – 0, + 0,5 бар.

При такива условия на употреба трябва да се получи струя с диаметър 170 мм ± 50 мм върху подлаганата на износване повърхност, разположена на разстояние 380 мм ± 10 мм от дюзата.

1.2. Изпитвателна смес

Изпитвателната смес се състои от:

- силикатен пясък с твърдост 7 единици по скалата на Mohs и големина на зърната между 0 и 0,2 мм, с практически нормално разпределение и ъглов коефициент от 1,8 до 2,

- вода, чиято твърдост не е по-голяма от 205 г/м3 в съотношение 25 г пясък на 1 литър вода.

2. ИЗПИТВАНЕ

Външната повърхност на стъклата на фара се подлага един или няколко пъти на въздействието на пясъчната струя, подавана със средствата и при условията, описани по-горе; тази струя се изхвърля почти перпендикулярно на подлаганата на износване повърхност.

Износването се контролира с помощта на един или няколко стъклени образци, разположени в качеството на еталони в близост с изпитваните стъкла. Изхвърлянето на сместа продължава дотогава, докато изменението на разсейването на светлината от образеца (образците), измерено според метода, описан в Допълнение 2, не стане:

Δd =

T

– T

T

= 0,0250 ± 0,0025

За да се провери еднородността на износването по цялата изпитвана повърхност, могат да се използват няколко еталонни образци.

19970617

Допълнение 3.4

Изпитване на сцеплението с помощта на самозалепваща се лента

1. ЦЕЛ

Настоящият метод позволява да се определи при стандартни условия линейната сила на сцепление на самозалепващата се лента към стъклена пластина.

2. ПРИНЦИП

Измерва се силата, необходима за отлепянето под 90° на самозалепващата се лента от стъклена пластина.

3. УСЛОВИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Околният въздух трябва да има температура 23 °С ± 5 °С и относителна влажност 65 % ± 15 %.

4. ИЗПИТВАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ

Преди изпитването, ролката с образеца на самозалепващата се лента трябва да престои в продължение на 24 часа при определените условия на околната среда (виж точка 3).

От всяка ролка се вземат за изпитване 5 изпитвателни образци с дължина 400 мм. Изпитвателните образци се отрязват от ролката след изхвърлянето на първите три намотки.

5. ПРОЦЕДУРА

Изпитването се извършва при условията на околната среда, определени в точка 3.

Взимат се 5 изпитвателни образци като лентата се отмотава радиално със скорост приблизително 300 мм/сек, след което те се залепват в следващите 15 секунди по следния начин:

- лентата се залепва постепенно към стъклената пластина с леко надлъжно притискане с пръст без прекомерно натискане така, че да не останат мехурчета въздух между лентата и стъклената пластина;

- комплектът се оставя в продължение на 10 минути при определените условия на околната среда;

- отлепва се около 25 мм лента от пластината в равнина, перпендикулярна на оста на изпитвателния образец;

- пластината се закрепя и свободният край на лентата се огъва на 90°; прилага се усилие по такъв начин, че линията на разделяне между пластината и лентата да е перпендикулярна на това усилие и перпендикулярна на пластината;

- лентата се дърпа, за да се отлепи със скорост 300 мм/сек и необходимата сила се отбелязва.

6. РЕЗУЛТАТИ

Петте получени стойности се регистрират и за резултат от измерването се приема средноаритметичната им стойност. Тази величина се изразява в нютони на сантиметър широчина на лентата.

19970617

Допълнение 4

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 5

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАЖЕЖАЕМИ ЛАМПИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ В ТИПОВО ОДОБРЕНИ ФАРОВЕ ЗА МОТОПЕДИ, МОТОЦИКЛЕТИ И ТРИКОЛКИ

Допълнение 1 | Лампи от категория R2 |

Допълнение 2 | Лампи от категория H1 |

Допълнение 3 | Лампи от категория H2 |

Допълнение 4 | Лампи от категория H3 |

Допълнение 5 | Лампи от категория H4 |

Допълнение 6 | Лампи от категория HS1 |

Допълнение 7 | Лампи от категория HB3 |

Допълнение 8 | Лампи от категория HB4 |

Допълнение 9 | Лампи от категория H7 |

Допълнение 10 | Лампи от категория HS2 |

Допълнение 11 | Лампи от категории S1 и S2 |

Допълнение 12 | Лампи от категория S3 |

Допълнение 13 | Лампи от категория S4 |

Допълнение 14 | Лампи от категория P21W |

Допълнение 15 | Лампи от категория P21/5W |

Допълнение 16 | Лампи от категория R5W |

Допълнение 17 | Лампи от категория R10W |

Допълнение 18 | Лампи от категория T4W |

Допълнение 19 | Лампи от категория C5W |

Допълнение 20 | Лампи от категория C21W |

Допълнение 21 | Лампи от категория W3W |

Допълнение 22 | Лампи от категория W5W |

Допълнение 23 | Пример за разположение на знака за типово одобрение |

Допълнение 24 | Светлинен център и форми на спиралата на електрическите нажежаеми лампи |

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА НАЖЕЖАЕМА ЛАМПА

1.1. Искането за типово одобрение на електрическа нажежаема лампа, представено в съответствие с член 3 от Директива 92/61/ЕИО трябва да съдържа следните детайли:

1.1.1. чертежи в три екземпляра, достатъчно подробни, за да позволят идентифицирането на типа на лампата;

1.1.2. кратко техническо описание;

1.1.3. пет образеца от всеки цвят, за който е представена заявката.

1.2. В случай на нажежаема електрическа лампа, различаваща се от вече одобрен тип само по фабрична или търговска марка, е достатъчно да се представят:

1.2.1. декларация на производителя на лампата, че нейният тип е идентичен (с изключение на фабричната или търговската марка) на вече одобрен тип, който се идентифицира чрез неговия код на типово одобрение и е произведена от същия производител;

1.2.2. два образеца с нанесена новата фабрична или търговска марка.

2. ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МАРКИРОВКАТА И НАДПИСИТЕ ВЪРХУ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ НАЖЕЖАЕМИ ЛАМПИ

2.1. Електрическите нажежаеми лампи, които са обект на заявлението за типово одобрение трябва да имат върху цокъла или колбата (в последния случай това не трябва да влияе върху светлинните характеристики):

2.1.1. фабрична или търговска марка на заявителя;

2.1.2. номинално напрежение;

2.1.3. международно означение на съответната категория;

2.1.4. номинална мощност (в следния ред: главна спирала/екранирана спирала за лампи с две нажежаеми спирали); не е необходимо това означение да се указва отделно, ако то е част от международното означение на съответната категория на нажежаемата електрическа лампа;

2.1.5. място с достатъчна големина за поставяне на знака за типово одобрение.

2.2. Мястото, отбелязано в точка 2.1.5, се означава в чертежите, придружаващи заявлението за типово одобрение.

2.3. Други надписи освен посочените в точка 2.1 могат да се нанасят, при условие, че те не влияят върху фотометричните характеристики на устройството.

3. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА НАЖЕЖАЕМА ЛАМПА

3.1. Типовото одобрение се предоставя, ако всички образци от тип нажежаема електрическа лампа, представени в съответствие с 1.1.3 или 1.2.2, изпълняват изискванията на настоящото приложение.

3.2. В съответствие с предписанията на член 8 от Директива 92/61/ЕИО знакът за типово одобрение се поставя на мястото, посочено в точка 2.1.5.

3.3. В Допълнение 23 на настоящото приложение е приведен пример за разположението на знака за типово одобрение.

4. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

4.1. Техническите изисквания съответстват на поместените в точки 2.1 и 3 на Правило № 37 на ИКЕ/ООН, в което са включени следните документи:

- Преработка 2, включваща изменения серии 02 и 03, корекция 2 и допълнения от 1 до 9 към изменения серия 03.

5. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

5.1. Нажежаемите електрически лампи, типово одобрени в съответствие с настоящото приложение, се произвеждат така, че тяхното съответствие с одобрения тип да е осигурено чрез спазване на техническите изисквания и маркировката, формулирани в 2.1, 3.2 и 4 и в съответните допълнения към настоящото приложение.

5.2. За да се провери дали изискванията на точка 5.1 се спазват, контролът на производството се извършва според процедурата, описана в точка 4 и приложения 6, 7, 8 и 9 на Правило № 37 на ИКЕ/ООН, така както е определено в точка 4.1.

5.3. Типовото одобрение, предоставено на тип електрическа нажежаема лампа според настоящото приложение, може да бъде отменено, ако условията на 5.1 и 5.2 не са изпълнени или ако електрическа нажежаема лампа с нанесен знак за типово одобрение не съответства на одобрения тип.

19970617

Допълнение 1

Лампи от категория R2

ЛИСТ R2/1

"Земя"

+++++ TIFF +++++

Чертежите имат за цел само да илюстрират основните размери на лампата.

Електрически и фотометрични характеристики |

| Серийна лампа | Еталонна лампа |

Номинални стойности | Волта | 6 [4] | 12 [4] | 24 [4] | 12 [4] |

Вата | 45 | 40 | 45 | 40 | 55 | 50 | 45 | 40 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,3 | 13,2 | 28 | 13,2 |

Действителни стойности | Вата | 53 макс | 47 макс | 57 макс | 51 макс | 76 макс | 69 макс | 52 + 0 % – 10 % | 46 ± 5 % |

Светлинен поток (лм) | 720 мин | 570 ± 15 % | 860 мин | 675 ± 15 % | 1000 мин | 860 ± 15 % | | |

Базов светлинен поток при 12 В около (лм) | 700 | 450 |

ЛИСТ R2/2

Местоположение и размери на екрана и на нажежаемата жичка

+++++ TIFF +++++

Чертежите на са задължителни по отношение на проектирането на екрана и на нажежаемите жички.

ЛИСТ (R2/3)

Положение и размери на екрана и спиралите [5] |

Размери в мм | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

6 В | 12 В | 24 В | 12 В |

a | 0,60 | ± 0,35 | ± 0,15 |

b1/30,0 [6] b1/33,0 | 0,20 b1/30,0 mv [7] | ± 0,35 | ± 0,15 |

b2/30,0 [6] b2/33,0 | 0,20 b2/30,0 mv [7] | ± 0,35 | ± 0,15 |

c/30,0 [6] c/33,0 | 0,20 c/30,0 mv [7] | ± 0,35 | ± 0,15 |

e | 6 В, 12 В 24 В | 28,5 28,8 | ± 0,35 | ± 0,15 |

f | 6 В, 12 В 24 В | 1,8 2,2 | ± 0,40 | ± 0,20 |

g | 0 | ± 0,50 | ± 0,30 |

h/30,0 [6] h/33,0 | 0 h/30,0 mv [7] | ± 0,50 | ± 0,30 |

1/2 (p-q) | 0 | ± 0,60 | ± 0,30 |

lc | 5,5 | ± 1,50 | ± 0,50 |

γ [8] | 15° номинално | | | | |

Цокъл P45t-41 съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-95-4). |

19970617

Допълнение 2

Лампи от категория H1

ЛИСТ (H1/1)

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Чертежите имат за цел само да илюстрират основните размери на лампата.

ЛИСТ (H1/2)

Размери (в мм) | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

6 В | 12 В | 24 В |

b | 0,7 f | | | | |

e (5) (9) | 25,0 | (8) | ± 0,15 |

f (5) (9) | 6 В | 4,5 | ± 1,0 | |

12 В | 5,0 | ± 0,5 | + 0,5 0 |

24 В | 5,5 | ± 1,0 | |

g (6) | 0,5 d (7) | ± 0,5 d | ± 0,25 d |

h1 | 0 | (8) | ± 0,20 (4) |

h2 | (8) | ± 0,25 (4) |

ε | 45° | ± 12° | ± 3° |

Цокъл P14,5s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-46-1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 55 | 70 | 55 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,3 | 13,2 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | макс 63 | макс 68 | макс 84 | макс 68 при 13,2 В |

Светлинен поток (лм) | 1350 | 1550 | 1900 | |

| ± % | 15 | |

Базов светлинен поток при изпитване на фарове: 1150 лм при напрежение около 12 В |

ЛИСТ (H1/3)

(1) Базовата ос е линията, перпендикулярна на базовата плоскост и преминаваща през точката, определена от размерите, означени с цифрата 1.

(2) Двата захранващи с електрически ток електроди трябва да са разположени във вътрешността на колбата така, че по-дългият електрод да е над спиралата (видът на лампата е представен на чертежа). Вътрешната конструкция на лампата трябва да е такава, че паразитните огледални образи и светлинни отражения да са намалени колкото е възможно, например, чрез поставянето върху неспиралните части от нагряващия се проводник на охладителни пръстени.

(3) Цилиндричната част на колбата на участъка с дължина "f" трябва да е такава, че проектираният образ на спиралата да не се деформира толкова, че да влияе значително върху оптическите резултати.

(4) Изместването се измерва само в хоризонталното и вертикалното направление на нажежаемата електрическа лампа, така както е показана на чертежа. Точките, между които се извършва измерването, са точките, в които проекцията на външната част на най-близката и най-отдалечената от базовата плоскост крайни витки пресича оста на спиралата.

(5) Направлението на наблюдение е линията, перпендикулярна на базовата ос и разположена в равнината, определна от базовата ос и центъра на втория щифт на цокъла.

(6) Изместване на спиралата спрямо оста на колбата на разстояние 27,5 мм от базовата плоскост.

(7) d: диаметър на спиралата.

(8) Контролът се извършва с помощта на шаблона тип "ВОХ" (лист Н1/4).

(9) Краищата на спиралата са определени като точките, в които проекцията на външната част на най-близката и най-отдалечената от базовата плоскост крайни витки пресича оста на спиралата, а направлението на наблюдение е определеното в забележка 5 (за двуспиралните лампи са в процес на изучаване специални инструкции).

ЛИСТ (H1/4)

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

| a1 | a2 | b1 | b2 | c1 | c2 |

6 V | 1,4 d | 1,9 d | 0,25 | 6 | 3,5 |

12 V | 6 | 4,5 |

24 V | 7 | 4,5 |

d = диаметър на спиралата

Началото на спиралата, определено в забележка 2 на лист Н1/1, трябва да се намира между линиите Z1 и Z2.

Положението на спиралата се контролира само по направленията FH и FV, така както са показани на фигурата от лист Н1/1.

Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници.

19970617

Допълнение 3

Лампи от категория H2

ЛИСТ Н2/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Чертежите имат за цел само да илюстрират основните размери на нажежаемата електрическа лампа.

ЛИСТ H2/2

Размери (в мм) | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

6 В | 12 В | 24 В |

e (6) | 12,25 | (5) | ± 0,15 |

f (6) | 6 В | 4,5 | ± 1,0 | |

12 В | 5,5 | ± 0,50 |

24 В | |

g (1) (2) | 0,5 d | ± 0,5 d | ± 0,25 d |

h1 (2) | 7,1 | (5) | ± 0,20 |

h2 (4) | (5) | ± 0,25 |

h3 (1) (2) | 0,5 d | (5) | ± 0,20 |

h4 (1) (4) | (5) | ± 0,25 |

Цокъл Х 511 съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-99-2). |

Електрически и фотометрични характеристики |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 55 | 70 | 55 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,3 | 13,2 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | макс 63 | макс 68 | макс 84 | макс 68 при 13,2 В |

Светлинен поток (лм) | 1300 | 1800 | 2150 | |

| ± % | 15 | |

Базов светлинен поток при изпитване на фарове: 1300 лм при напрежение около 12 В |

ЛИСТ H2/3

(1) "d": диаметър на спиралата.

(2) Тези измествания трябва да се измерват в напречното сечение, перпендикулярно на оста на колбата и минаващо през най-близкия до цокъла край на спиралата [*].

(3) Трите Х върху опорната плоскост посочват положението на върховете на приливите, ограничаващи опорната плоскост на патрона. Вътре в кръговете с диаметър 3 мм и център в тези три точки не трябва да има никаква видима деформация и никакви неравности, влияещи върху поставянето на лампата.

(4) Тези измествания трябва да се измерват в напречното сечение, перпендикулярно на оста на колбата и минаващо през най-отдалечения от цокъла край на спиралата [**].

(5) Контролът се извършва с помощта на шаблона тип "ВОХ" (лист Н2/4).

(6) Краищата на спиралата са определени като точките, в които проекцията на външната част на най-близката и най-отдалечената от цокъла крайни витки пресича една линия, успоредна на линията ZZ и намираща се на разстояние 7,1 мм от нея, а направлението на наблюдение се определя от D (лист Н2/1). (За двуспиралните лампи са в процес на изучаване специални инструкции).

ЛИСТ H2/4

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо осите x-x, y-y и z-z [4].

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Най-близкият до цокъла край на спиралата [5] трябва да се намира между b1 и b2. Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници.

| 6 В | 12 В | 24 В |

a1 | d + 0,50 | d + 1,0 |

a2 | d + 1,0 |

b1, b2 | 0,25 |

d1 | 7,1 |

d2 | 0,5 d – 0,35 |

h | 6 | 7 |

d = диаметър на спиралата

19970617

Допълнение 4

Лампи от категория H3

ЛИСТ H3/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

ЛИСТ H3/2

Определение: Център на пръстена и базова ос (2)

Размери и допустими отклонения на спиралата на еталонна нажежаема лампа (виж лист Н3/3)

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

ЛИСТ H3/3

Размери (в мм) | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

6 В | 12 В | 24 В |

e | 18,0 (5) | 18,0 |

f (7) | 3,0 мин | 4,0 мин | 5,0 ± 0,50 |

k | (5) | 0 ± 0,20 |

h1 | ± 0,15 (6) |

h3 | |

h2 | ± 0,25 (6) |

h4 | |

Цокъл PK 22s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-47-2). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 55 | 70 | 55 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,3 | 13,2 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | макс63 | макс68 | макс84 | макс 68 при 13,2 В |

Светлинен поток (лм) | 1050 | 1450 | 1750 | |

| ± % | 15 | |

Базов светлинен поток при изпитване на фарове: 1100 лм при напрежение около 12 В |

ЛИСТ H3/4

(1) Деформацията на колбата от страната на цокъла не трябва да се вижда от никое направление извън ъгъла на затъмнение 80°. Екраните не трябва да дават паразитни отражения. Ъгълът между базовата ос и равнината на всеки екран, измерен от страната на колбата, не трябва да бъде по-голям от 90°.

(2) Допустимото отклонение на центъра на пръстена спрямо базовата ос е 0,5 мм в направление, перпендикулярно на линията Z-Z, и 0,05 мм в направление, успоредно на линията Z-Z.

(3) Минимална дължина над височината на светлинния център ("е"), по продължение на която колбата трябва да е цилиндрична.

(4) Всяка част от пружината или всеки елемент от патрона трябва да се опира само на фокусиращия ринг извън прекъснатите линии.

(5) Тези размери на серийните лампи се контролират с помощта на шаблона тип "ВОХ", лист Н3/5.

(6) За еталонните нажежаеми лампи измерителните точки са точките, в които проекцията на външната част на крайните витки пресича оста на спиралата.

(7) Положението на първата и последната витка на спиралата е определено от пресичането на външната част на първата и последната светлинни витки с равнина, успоредна на базовата плоскост и намираща се на разстояние 13 мм от нея (за двуспиралните лампи са в процес на изучаване специални инструкции).

ЛИСТ H3/5

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

| a | c | k | g |

6 В | 1,8 d | 1,6 d | 1,0 | 2,0 |

12 В | 2,8 |

24 В | 2,9 |

d = диаметър на спиралата

Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници.

Центърът на спиралата трябва да се намира в рамките на размера k.

19970617

Допълнение 5

Лампи от категория H4

ЛИСТ H4/1

(Размери в мм)

"Земя"

+++++ TIFF +++++

Чертежите са илюстриративни; тe имат за цел само да посочaт рeзмеритe кoитo трябвa да ce кoнтрoпират.

Означение | Размери | Допустими отклонения |

12 В | 24 В | 12 В | 24 В |

| | | + 0,45 | |

e | 28,5 | 29,0 | – 0,25 | ± 0,35 |

p | 28,95 | 29,25 | - | - |

m (1) | макс 60,0 | - |

n (1) | макс 34,5 | - |

s (2) | 45,0 | - |

α (3) | макс 40° | - |

ЛИСТ H4/2

Характеристики

| Серийна лампа | Еталонна лампа |

Номинални стойности | Волта | 12 (4) | 24 (4) | 12 (4) |

Вата | 60 | 55 | 75 | 70 | 60 | 55 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 13,2 | 28 | | |

Действителни стойности | Вата | макс 75 | макс 68 | макс 85 | макс 80 | макс 75 при 13,2 В | макс 68 при 13,2 В |

Светлинен поток (лм) | 1650 | 1000 | 1900 | 1200 | | |

| ± % | 15 | | |

Базов светлинен поток при напрежение около 12 В (в лм) | 1250 | 750 |

Цокъл P 43t-38 съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-39-2). |

ЛИСТ H4/3

+++++ TIFF +++++

ЛИСТ H4/4

+++++ TIFF +++++

ЛИСТ H4/5

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ ЛИСТОВЕ H4/3 И H4/4

Следните размери се измерват в трите направления:

+++++ TIFF +++++

за размерите a, b1, c, d, e, f, lR и lC;

+++++ TIFF +++++

за размерите g, h, p и q;

+++++ TIFF +++++

за размера b2.

Размерите p и q се измерват в равнина, успоредна на базовата плоскост и намираща се на разстояние 33 мм от нея.

Размерите b1, b2, с и h се измерват в равнини, успоредни на базовата плоскост и намиращи се на разстояние 29,5 мм (30,0 мм при лампи за 24 В) и 33 мм от нея.

Размерите а и g се измерват в равнини, успоредни на базовата плоскост и намиращи се на разстояние 26,0 мм и 23,5 мм от нея.

Забележка: За метода на измерване виж Приложение Е към публикацията IEC 809.

ЛИСТ H4/6

Таблица за размерите, посочени на фигурите от листове H4/3 и H4/4 (в мм)

| | Допустими отклонения |

Означения | Размери | Серийна лампа | Еталонна лампа |

12 В | 24 В | 12 В | 24 В | 12 В | 24 В | 12 В |

a/26 [1] | 0,8 | ± 0,35 | ± 0,2 |

a/23,5 [1] | 0,8 | ± 0,60 | ± 0,2 |

b1/29,5 [1] | 30,0 [1] | 0 | ± 0,30 | ± 0,35 | ± 0,2 |

b1/33 [1] | b1/29,5 mv [2] | 30,0 mv [2] | ± 0,30 | ± 0,35 | ± 0,15 |

b2/29,5 [1] | 30,0 [1] | 0 | ± 0,30 | ± 0,35 | ± 0,2 |

b2/33 [1] | b2/29,5 mv [2] | 30,0 mv [2] | ± 0,30 | ± 0,35 | ± 0,15 |

c/29,5 [1] | 30,0 [1] | 0,6 | 0,75 | ± 0,35 | ± 0,2 |

c/33 [1] | c/29,5 mv [2] | 30,0 mv [2] | ± 0,35 | ± 0,15 |

d | min. 0,1 | — | — |

e (7) | 28,5 | 29,0 | + 0,35 – 0,25 | ± 0,35 | + 0,2 – 0,0 |

f (5) (6) (8) | 1,7 | 2,0 | + 0,50 – 0,30 | ± 0,40 | + 0,3 – 0,1 |

g/26 [1] | 0 | ± 0,5 | ± 0,3 |

g/23,5 [1] | 0 | ± 0,7 | ± 0,3 |

h/29,5 [1] | 30,0 [1] | 0 | ± 0,5 | ± 0,3 |

h/33 [1] | h/29,5 mv [2] | 30,0 mv [2] | ± 0,35 | ± 0,2 |

lR (5) (8) | 4,5 | 5,25 | ± 0,8 | ± 0,4 |

lC (5) (6) | 5,5 | 5,25 | ± 0,5 | ± 0,8 | ± 0,35 |

p/33 [1] | в зависимост от формата на екрана | — | — |

q/33 [1] | p + q2 | ± 0,6 | ± 0,3 |

ЛИСТ H4/7

(1) "m" и "n" означават максималните размери на лампата.

(2) Трябва да е възможно да се вкара лампата в един цилиндър с диаметър "s", съосен с базовата ос и ограничен от едната страна с равнина, успоредна на базовата плоскост и намираща се на разстояние 20 мм от нея, а от другата страна с полусфера с радиусs2.

(3) Затъмняването трябва да се извърши най-малко до цилиндричната част на колбата. Освен това, то трябва да прикрива вътрешния екран, когато той се наблюдава по направление, перпендикулярно на базовата ос. Резултатът, търсен чрез затъмняването, може също да се постигне с други средства.

(4) Стойностите, посочени в лявата колона, се отнасят за дългата светлина, а тези в дясната колона – за късата светлина.

(5) Крайните витки на намотките са определени като първата и последната светещи витки, които имат вид на правилна спирала, т.е. образуват правилен ъгъл на навиване. В случай на лампи с две спирали, витките са определени от обвивката на първичните витки.

(6) При спиралата за къса светлина, точките, между които се извършват измерванията, са пресечните точки, гледано по направление

+++++ TIFF +++++

, на страничния край на екрана с външната част на крайните витки, определени в забележка 5.

(7) "е" представлява разстоянието от базовата плоскост до началото на спиралата за къса светлина, определено по-горе.

(8) При спиралата за дълга светлина точките, между които се извършват измерванията, са пресечните точки, гледано по направление

+++++ TIFF +++++

, на една равнина, успоредна на равнината НН и разположена на разстояние 0,8 мм под нея, с външната част на крайните витки, определени в забележка 5.

(9) Базовата ос е линията, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през центъра на окръжността с диаметър "М" (виж Н4/1).

(10) Равнината VV е равнината, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през базовата ос и пресечната точка на окръжността с диаметър "М" и средната линия на базовата пластинка.

(11) Равнината НН е равнината, перпендикулярна на базовата плоскости на равнината VV и минаваща през базовата ос.

19970617

Допълнение 6

Лампи от категория HS1

ЛИСТ HS1/1

(Размери в мм)

"Земя"

+++++ TIFF +++++

Чертежите са илюстративни; те имат за цел само да посочат размерите, които трябва да се контролират.

Означение | Размери | Допустими отклонения |

6 В | 12 В | 6 В | 12 В |

o | 28,5 | + 0,45 – 0,25 |

p | 28,95 | - |

m (1) | макс 60,0 | - |

n (1) | макс 34,5 | - |

s (2) | 45,0 | - |

α (3) | макс 40° | - |

ЛИСТ HS1/2

Характеристики

| Серийна лампа | Еталонна лампа |

Номинални стойности | Волта | 6 (4) | 12 (4) | 12 (4) |

Вата | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,3 | 13,2 | | |

Действителни стойности | Вата | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 при 13,2 В | 35 при 13,2 В |

± % | 5 | 5 | 5 | 5 | 5 | 5 |

| Светлинен поток (лм) | 700 | 440 | 825 | 525 | | |

| ± % | 15 | | |

Базов светлинен поток при напрежение около 12 В (в лм) | 700 | 450 |

Цокъл PX 43t-38 съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-34-1). |

ЛИСТ HS1/3

Таблица за размерите, посочени на фигурите от листове HS1/4 и HS1/5 (в мм)

| | Допустими отклонения |

Означения | Размери | Серийна лампа | Еталонна лампа |

6 В | 12 В | 6 В | 12 В | 6 В | 12 В | 12 В |

a/26 [1] | 0,8 | ± 0,35 | ± 0,2 |

a/25 [1] | 0,8 | ± 0,55 | ± 0,2 |

b1/29,5 [1] | 0 | ± 0,35 | ± 0,2 |

b1/33 [1] | b1/29,5 mv | ± 0,35 | ±0,15 |

b2/29,5 [1] | 0 | ± 0,35 | ± 0,2 |

b2/33 [1] | b2/29,5 mv | ± 0,35 | ± 0,15 |

c/29,5 [1] | 0,5 | ± 0,35 | ± 0,2 |

c/31 [1] | c/29,5 mv | ± 0,30 | ± 0,15 |

d | мин 0,1 макс 1,5 | - | - |

e (7) | 28,5 | + 0,45 – 0,25 | + 0,2 – 0,0 |

f (5) (6) (8) | 1,7 | + 0,50 – 0,30 | + 0,3 – 0,1 |

g/25 [1] | 0 | ± 0,5 | ± 0,3 |

g/25 [1] | 0 | ± 0,7 | ± 0,3 |

h/29,5 [1] | 0 | ± 0,5 | ± 0,3 |

h/31 [1] | h/29,5 mv | ± 0,30 | ± 0,2 |

lR (5) (8) | 3,5 | 4,0 | ± 0,8 | ± 0,4 |

lC (5) (6) | 3,3 | 4,5 | ± 0,8 | ± 0,35 |

p/33 [1] | в зависимост от формата на екрана | - | - |

q/33 [1] | p + q2 | ± 0,6 | ± 0,3 |

ЛИСТ HS1/4

Положение на спиралите [**]

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

ЛИСТ HS1/5

Положение на екрана [***]

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

ЛИСТ HS1/6

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЯСНЕНИЯ КЪМ ЛИСТОВЕ HS1/4 И HS1/5

Следните размери се измерват в трите направления:

+++++ TIFF +++++

за размерите a, b1, c, d, e, f, lR и lC;

+++++ TIFF +++++

за размерите g, h, p и q;

+++++ TIFF +++++

за размера b2.

Размерите p и q се измерват в равнина, успоредна на базовата плоскост и намираща се на разстояние 33 мм от нея.

Размерите b1 и b2 се измерват в равнини, успоредни на базовата плоскост и намиращи се на разстояние 29,5 мм и 33 мм от нея.

Размерите а и g се измерват в равнини, успоредни на базовата плоскост и намиращи се на разстояние 25 мм и 36 мм от нея.

Размерите c и h се измерват в равнини, успоредни на базовата плоскост и намиращи се на разстояние 29,5 мм и 31 мм от нея.

ЛИСТ HS1/7

(1) "m" и "n" означават максималните размери на лампата.

(2) Трябва да е възможно да се вкара лампата в цилиндър с диаметър "s", съосен с базовата ос и ограничен от едната страна с равнина, успоредна на базовата плоскост и намираща се на разстояние 20 мм от нея, а от другата страна с полусфера с радиусs2.

(3) Затъмняването трябва да се извърши най-малко до цилиндричната част на колбата. Освен това, то трябва да прикрива вътрешния екран, когато той се наблюдава по направление, перпендикулярно на базовата ос. Резултатът, търсен чрез затъмняването, може също да се постигне с други средства.

(4) Стойностите, посочени в лявата колона, се отнасят за дългата светлина, а тези в дясната колона — за късата светлина.

(5) Крайните витки на намотките са определени като първата и последната светещи витки, които имат вид на правилна спирала, т.е. образуват правилен ъгъл на навиване. В случай на лампи с две спирали, витките са определени от обвивката на първичните витки.

(6) При спиралата за къса светлина, точките, между които се извършват измерванията, са пресечните точки, гледано по направление

+++++ TIFF +++++

, на страничния край на екрана с външната част на крайните витки, определени в забележка 5.

(7) "е" представлява разстоянието от базовата плоскост до началото на спиралата за къса светлина, определено по-горе.

(8) При спиралата за дълга светлина точките, между които се извършват измерванията, са пресечните точки, гледано по направление

+++++ TIFF +++++

, на една равнина, успоредна на равнината НН и разположена на разстояние 0,8 мм под нея, с външната част на крайните витки, определени в бележка под линия 5.

(9) Базовата ос е линията, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през центъра на окръжността с диаметър "М" (виж лист НS1/1).

(10) Равнината VV е равнината, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през базовата ос и пресечната точка на окръжността с диаметър "М" и средната линия на базовата пластинка.

(11) Равнината НН е равнината, перпендикулярна на базовата плоскости на равнината VV и минаваща през базовата ос.

19970617

Допълнение 7

Лампи от категория HB3

ЛИСТ HB3/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Чертежите имат за цел само да илюстрират основните размери на нажежаемата лампа.

ЛИСТ HВ3/2

Размери (в мм) (11) | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

e (8) (4) | 31,5 | (7) | ± 0,16 |

f (8) (4) | 5,1 | (7) | ± 0,16 |

h1, h2 | 0 | (7) | ± 0,15 (3) |

h3 | 0 | (7) | ± 0,08 (3) |

γ1 (5) | 45° мин | — | — |

γ2 (5) | 52° мин | — | — |

Цокъл P 20d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-31-1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 12 | 12 |

Вата | 60 | 60 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 13,2 | 13,2 |

Действителни стойности | Вата | 73 макс | 73 макс |

Светлинен поток (лм) | 1860 | |

| ± % | 12 | |

Базов светлинен поток при изпитване на фарове: 1300 лм при напрежение около 12 В. |

ЛИСТ HВ3/3

(1) Базовата плоскост е равнината, определена от точките на контакт между цокъла и патрона.

(2) Базовата ос е оста, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през средата на диаметъра (17,46 мм) на цокъла.

(3) Изместването се измерва само по направленията на наблюдение [*] А и В, както са посочени на фигурата от лист HВ3/1. Точките, между които се извършват измерванията, са точките, в които проекцията на външната част на най-близката или най-отдалечената от базовата плоскост крайни витки пресича оста на спиралата.

(4) Направлението на наблюдение е направлението В [**], както е посочено на фигурата от лист HВ3/1.

(5) Цилиндричната част на колбата не трябва да има оптическа деформация между ъглите γ1 и γ2, чийто общ връх лежи върху оста на спиралата. Това изискване се прилага към цялата повърхност на колбата в рамките на ъглите γ1 и γ2. Излъчваната светлина трябва да бъде бяла.

(6) Колбата и фиксаторите не трябва да излизат извън обвивката и да пречат на поставянето на байонетния ключ на лампата. Обвивката и базовата ос са концентрични.

(7) Контролът се извършва с помощта на шаблона тип "ВОХ", лист НВ3/4 [***].

(8) Краищата на спиралата са определени като точките, в които проекцията на външната част на крайните витки пресича оста на спиралата, когато направлението на наблюдение [****] е определеното в забележка 4.

(9) Каналът за шпонката е задължителен.

(10) Лампата трябва да се завърта в измерителния патрон, докато базовата пластинка се допре до равнината С на патрона.

(11) Размерите трябва да се проверяват при свален О-пръстен.

ЛИСТ HВ3/4

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

| p | q | r | s | t | u | v |

12 В | 1,3 d | 1,6 d | 3,0 | 2,9 | 0,9 | 0,4 | 0,7 |

d е диаметърът на спиралата

Положението на спиралата се контролира само по направленията А и В, така както са показани на лист НВ3/1.

Началото на спиралата, така както е определено в забележка 8 на лист НВ3/3, трябва да се намира в обема "В", а краят на спиралата – в обема "С".

Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници. В обема "А" не се предявяват никакви изисквания към центъра на спиралата.

19970617

Допълнение 8

Лампи от категория HB4

ЛИСТ HB4/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Чертежите имат за цел само да илюстрират основните размери на нажежаемата лампа.

ЛИСТ HВ4/2

Размери (в мм) (12) | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

e (4) (9) | 31,5 | (8) | ± 0,16 |

f (4) (9) | 5,1 | (8) | ± 0,16 |

h1, h2 | 0 | (8) | ± 0,15 (3) |

h3 | 0 | (8) | ± 0,08 (3) |

g (4) | 0,75 | ± 0,5 | ± 0,3 |

γ1 (5) | 50° мин | - | - |

γ2 (5) | 52° мин | - | - |

γ3 (7) | 45° | ± 5° | ± 5° |

Цокъл P 22d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-32-1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 12 | 12 |

Вата | 51 | 51 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 13,2 | 13,2 |

Действителни стойности | Вата | 62 макс | 62 макс |

Светлинен поток (лм) | 1095 | |

| ± % | 15 | |

Базов светлинен поток при изпитване на фарове: 825 лм при напрежение около 12 В |

ЛИСТ HВ4/3

(1) Базовата плоскост е равнината, определена от точките на контакт между цокъла и патрона.

(2) Базовата ос е оста, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през средата на диаметъра (19,46 мм) на цокъла.

(3) Изместването се измерва само по направленията на наблюдение [*] А и В както са посочени на фигурата от лист HВ4/1. Точките, между които се извършват измерванията, са точките, в които проекцията на външната част на най-близката или най-отдалечената от базовата плоскост крайни витки пресича оста на спиралата.

(4) Направлението на наблюдение е направлението В [**], както е посочено на фигурата от лист HВ4/1.

(5) Цилиндричната част на колбата не трябва да има оптическа деформация между ъглите γ1 и γ2, чийто общ връх лежи върху оста на спиралата. Това изискване се прилага към цялата повърхност на колбата в рамките на ъглите γ1 и γ2. Излъчваната светлина трябва да бъде бяла.

(6) Колбата и фиксаторите не трябва да излизат извън обвивката и да пречат на поставянето на байонетния ключ на лампата. Обвивката и базовата ос са концентрични.

(7) Затъмнението трябва да покрива най-малко ъгъла γ3. Освен това то трябва да се простира до недеформираната част на колбата, определена от ъгъла γ1.

(8) Контролът се извършва с помощта на шаблона тип "ВОХ", лист НВ4/4 [***].

(9) Краищата на спиралата са определени като точките, в които проекцията на външната част на крайните витки пресича оста на спиралата, когато направлението на наблюдение [****] е определеното по-горе в забележка 4.

(10) Каналът за шпонката е задължителен.

(11) Лампата трябва да се завърта в измерителния патрон, докато базовата пластинка се допре до равнината С на патрона.

(12) Размерите трябва да се проверяват при свален О-пръстен.

ЛИСТ HВ4/4

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

| p | q | r | s | t | u | v |

12 В | 1,3 d | 1,6 d | 3,0 | 2,9 | 0,9 | 0,4 | 0,7 |

d е диаметърът на спиралата

Положението на спиралата се контролира само по направленията А и В, така както са показани на лист НВ4/1.

Началото на спиралата, така както е определено в забележка 9 на лист НВ4/3, трябва да се намира в обема "В", а краят на спиралата – в обема "С".

Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници. В обема "А" не се предявяват никакви изисквания към центъра на спиралата.

19970617

Допълнение 9

Лампи от категория H7

ЛИСТ H7/1

+++++ TIFF +++++

Фигура 1: Ocнoвeн чepтeж(Размери в мм)Базова плоскостVef31Базовa oc(11)(12)2VИзглед от1Изглед от3Фигура 2Фигура 3Определение на базовата ос (2)Максимални размериБазова плоскостV55o55oØ 20,0Ø 15,0Ø 26,1R = 13Базовa ocБазовa oc50o3,525,0V44,0Фигура 4Фигура 5Част без деформация (4) и черен екран (5)Зона без метални части (6)Базова плоскостПърва витка на спиралатаОс на спиралата50o3,0Изглед от1Базовa oc25,0Изглед от2

Чертежите имат за цел само да илюстрират основните размери на нажежаемата лампа.

ЛИСТ H7/2

+++++ TIFF +++++

Номинално напрежение 12 В |

Размери (в мм) | Допустими отклонения |

Серийна лампа | Еталонна лампа |

e (7) | 25,0 | (8) | ± 0,1 |

f (7) | 4,1 | (8) | ± 0,1 |

g (10) | 0,5 | мин | изучава се |

h1 (9) | 0 | (8) | ± 0,1 |

h2 (9) | 0 | (8) | ± 0,15 |

γ1 (4) | 40° мин | - | - |

γ2 (4) | 50° мин | - | - |

γ3 (5) | 30° мин | - | - |

Цокъл PХ 26d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-5-1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 12 | 12 |

Вата | 55 | 55 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 13,2 | 13,2 |

Действителни стойности | Вата | макс 58 | макс 58 |

Светлинен поток (лм) | 1500 | |

| ± % | 10 | |

Базов светлинен поток при изпитване на фарове: 1100 лм при напрежение около 12 В |

ЛИСТ H7/3

(11) Базовата плоскост е равнината, определена от трите точки на контакт между цокъла и патрона.

(2) Базовата ос е оста, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през пресечната точка на двата перпендикуляра, както е показано на фигура 3, лист H7/1.

(3) Колбата и фиксаторите не трябва да излизат извън обвивката, както е показано на фигура 2, лист H7/1. Обвивката и базовата ос са концентрични.

(4) Цилиндричната част на колбата не трябва да има оптическа деформация между ъглите γ1 и γ2. Това изискване се прилага към цялата повърхност на колбата в рамките на ъглите γ1 и γ2.

(5) Затъмнението трябва да покрива най-малко ъгъла γ3. Освен това то трябва да се простира най-малко до цилиндричната част на колбата и върху целия ѝ връх.

(6) Конструкцията на вътрешната част на лампата трябва да бъде такава, че паразитните огледални образи и светлинни отражения да са разположени само над спиралата, когато лампата се наблюдава в хоризонтално направление. (Изглед

+++++ TIFF +++++

както е показано на фигура 1, лист H7/1). В затъмнената зона, показана на фигура 5, лист H7/1, не трябва да има никакви метални части освен витките на спиралата.

(7) Краищата на спиралата са определени като точките, в които проекцията на външната част на крайните витки пресича оста на спиралата, когато направлението на наблюдение е изглед

+++++ TIFF +++++

както е показано на фигура 1, лист H7/1.

(5) Контролът се извършва с помощта на шаблона тип "ВОХ", лист Н7/4.

(9) Изместването на спиралата спрямо базовата ос се измерва по направленията на наблюдение изгледи

+++++ TIFF +++++

и

+++++ TIFF +++++

както са посочени на фигура 1 от лист H7/1. Точките, между които се извършват измерванията, са точките, в които проекцията на външната част на най-близката или най-отдалечената от базовата плоскост крайни витки пресича оста на спиралата.

(10) Изместването на спиралата спрямо оста на колбата се измерва в двете равнини, успоредни на базовата плоскост, в които проекцията на външната част на най-близката или най-отдалечената от базовата плоскост крайни витки пресича оста на спиралата.

(11) Излъчваната светлина трябва да бъде бяла.

(12) Забележки относно диаметъра на спиралата:

- понастоящем няма изисквания за диаметъра на спиралата, но целта на развитието е dmax = 1,3 мм;

- при един и същ производител диаметърът на спиралата на еталонната нажежаема лампа и диаметърът на серийната нажежаема лампа трябва да са еднакви.

ЛИСТ H7/4

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

| a1 | a2 | b1 | b2 | c1 | c2 |

12 В | d + 0,30 | d + 0,50 | 0,2 | 4,6 | 4,0 |

d = диаметър на спиралата

Краищата на спиралата, така както са определени в забележка 7 на лист Н7/3, трябва да се намират между линиите Z1 и Z2 и между Z3 и Z4.

Положението на спиралата се контролира само по направленията

+++++ TIFF +++++

и

+++++ TIFF +++++

, така както са показани на фигура 1, лист Н7/1.

Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници.

19970617

Допълнение 10

Лампи от категория HS2

ЛИСТ HS2/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

e | | 11,0 (3) | | 11,0 ± 0,15 |

f (6 В) (6) | 1,5 | 2,5 | 3,5 | 2,5 ± 0,15 |

f (12 В) (6) | 2,0 | 3,0 | 4,0 | |

h1, h2 | | (3) | | 0 ± 0,15 |

α (4) | | | 40° | |

β (5) | - 15° | 90° | + 15° | 90° ± 5° |

γ1 (7) | 15° | | | 15° мин |

γ2 (7) | 40° | | | 40° мин |

Цокъл P × 13,5s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-35-1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта (6) | 6 | 12 | 6 |

Вата | 15 | 15 | 15 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | |

Действителни стойности | Вата | 15 | 15 | 15,0 при 6,75 В |

± % | 6 | 6 | 6 |

| Светлинен поток (лм) | 320 | 320 | |

| ± % | 15 | 15 | |

Базов светлинен поток: 320 лм при напрежение около 6,75 В |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

ЛИСТ HS2/2

(1) Базовата ос е оста, перпендикулярна на базовата плоскост и минаваща през пресечната точка на тази равнина с оста на ринга на цокъла.

(2) Запазено.

(3) Контролът се извършва с помощта на шаблона тип "ВОХ", лист НS2/4.

(4) Всички елементи, които могат да намалят светлината или да влияят върху светлинния поток, трябва да се намират в границите на ъгъла α.

(5) Ъгълът β показва положението на равнината, минаваща през вътрешните електроди, спрямо базовия канал.

(6) Захранващото напрежение не трябва да надвишава 8,5 В за 6-волтовите лампи и 15 В за 12-волтовите лампи, за да се избегне бързото повреждане на лампите.

(7) Не трябва да има зони на оптическа деформация между външните страни на ъглите γ1 и γ2, а радиусът на кривина на колбата трябва да бъде не по-малък от 50 % от действителния ѝ диаметър.

ЛИСТ HS2/3

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост. Всички размери са в милиметри.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Изглед А + В

| a1 | a2 | b1 | b2 | c1 (6 В) | c1 (12 В) | c2 |

12 В | d + 1,0 | d + 1,4 | 0,25 | 0,25 | 4,0 | 4,5 | 1,75 |

d = действителен диаметър на спиралата

Спиралата трябва изцяло да се намира в посочените граници.

Началото на спиралата трябва да се намира между линиите Z1 и Z2.

19970617

Допълнение 11

Лампи от категории S1 и S2

ЛИСТ S1/S2/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Забележки:

Равнинaта VV съдъpжa бaзoвaта oс и линията, минавaща лpeз цeнтрoвeтe нa плacтинкнтe.

Равнинaта HH (нopмaлнo пoлoжeниe нa eкpaнa) e пepпeндикyляpнa нa pавнинaта VV и минавa лpeз бaзoвaтa oc.

ЛИСТ S1/S2/2

Лампи от категории S1 и S2 - Размери

Размери (в мм) | Серийна лампа (5) | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

e | 32,35 | 32,70 | 33,05 | 32,7 ± 0,15 |

f | 1,4 | 1,8 | 2,2 | 1,8 ± 0,2 |

l | 4 | 5,5 | 7 | 5,5 ± 0,5 |

c (3) | 0,2 | 0,5 | 0,8 | 0,5 ± 0,15 |

b (3) | - 0,15 | 0,2 | 0,55 | 0,2 ± 0,15 |

a (3) | 0,25 | 0,6 | 0,95 | 0,6 ± 0,15 |

h | - 0,5 | 0 | 0,5 | 0 ± 0,2 |

g | - 0,5 | 0 | 0,5 | 0 ± 0,2 |

β (3) (4) | - 2° 30′ | 0° | 2° 30′ | 0° ± 1° |

Цокъл BA 20d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-12-5). |

ЛИСТ S1/S2/3

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Лампи от категория S1

| Серийна лампа (5) | Еталонна лампа |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 6 |

Вата | 25 | 25 | 25 | 25 | 25 | 25 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | - |

Действителни стойности | Вата | 25 | 25 | 25 | 25 | 25 | 25 |

| | | | | при 6,75 В |

± % | 5 | 5 | 5 |

Лумени | 435 | 315 | 435 | 315 | - |

| ± % | 20 | 20 | - |

Базов светлинен поток при напрежение около 6 В: 398 лм и 284 лм съответно. |

Лампи от категория S2

| Серийна лампа (5) | Еталонна лампа |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 6 |

Вата | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,3 | 13,5 | - |

Действителни стойности | Вата | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 | 35 |

| | | | | при 13,5 В |

± % | 5 | 5 | 5 |

Лумени | 650 | 465 | 650 | 465 | - |

| ± % | 20 | 20 | - |

Базов светлинен поток при напрежение около 12 В: 568 лм и 426 лм съответно. |

Забележки:

(1) Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(2) Базовата плоскост е перпендикулярна на базовата ос и се допира до горната повърхност на пластинката с широчина 4,5 мм.

(3) Размерите а, b, с и β лежат в една равнина, успоредна на базовата плоскост и пресичаща двата края на екрана на разстояние е + 1,5 мм.

(4) Допустимо ъглово отклонение на равнината, съдържаща краищата на екрана, спрямо нормалното положение.

(5) Изисквания за типовото одобрение. Изискванията по отношение на съответствието на производството се изучават.

19970617

Допълнение 12

Лампи от категория S3

ЛИСТ S3/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е (2) | 19,0 | 19,5 | 20,0 | 19,5 ± 0,25 |

f (6 В) | | | 3,0 | 2,5 ± 0,5 |

f (12 В) | | | 4,0 | |

d1, d2 (3) | - 0,5 | 0 | + 0,5 | 0 ± 0,3 |

Цокъл P 26s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-36-1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 6 |

Вата | 15 | 15 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | - |

Действителни стойности | Вата | 15 | 15 при 6,75 В |

± % | 6 | 6 |

Лумени | 240 | - |

± % | 15 | - |

Базов светлинен поток при напрежение около 6,75 В: 240 лм. |

Забележки:

(1) Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(22) Разстояние до светлинния център.

(3) Странично отклонение на оста на спиралата спрямо базовата ос. Достатъчно е да се провери това отклонение в две взаимно перпендикулярни равнини.

19970617

Допълнение 13

Лампи от категория S4

ЛИСТ S4/1

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Забележки:

Равнината VV съдържа базовата ос и минава през центровете на щифтовете.

Равнината НН съдържа базовата ос и е перпендикулярна на равнината VV.

При своето нормално положение равнината SS минава през краищата на екрана успоредно на равнината НН.

ЛИСТ S4/2

S4 Лампа с нажежаема жичка за преден фар на мотопед

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

e | 33,25 | 33,6 | 33,95 | 33,6 ± 0,15 |

f | 1,45 | 1,8 | 2,15 | 1,8 ± 0,2 |

lC, lR | 2,5 | 3,5 | 4,5 | 3,5 ± 0,5 |

c (2) | 0,05 | 0,4 | 0,75 | 0,4 ± 0,15 |

b (2) | - 0,15 | 0,2 | 0,55 | 0,2 ± 0,15 |

a (2) | 0,25 | 0,6 | 0,95 | 0,6 ± 0,15 |

h | - 0,5 | 0 | 0,5 | 0 ± 0,2 |

g | - 0,5 | 0 | 0,5 | 0 ± 0,2 |

β (2) (5) | - 2° 30′ | 0 | 2° 30′ | 0° ± 1° |

Цокъл BAX 15d (1) |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинално напрежение | Волта | 6 | 12 | 6 |

Номинална мощност (6) | Вата | 15 | 15 | 15 | 15 | 15 | 15 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | | |

Действителна мощност (6) | Вата | 15 | 15 | 15 | 15 | 15 | 15 |

| | | | | | | | (при 6,75 В) |

Допустимо отклонение | ± % | 6 | 6 | 6 |

Действителен светлинен поток | Лумени (4) (6) | 180 | 125 | 190 | 180 | 125 | 190 | | |

мин | мин | макс | мин | мин | макс | | |

Базов светлинен поток при напрежение около 6 В: 240 лм (дълга светлина), 160 лм (къса светлина) (4). |

ЛИСТ S4/3

Забележки

(1) Цокълът съответства на публикацията IЕС 61, която понастоящем се подготвя.

(2) Размерите а, b, с и β лежат в една равнина, успоредна на базовата плоскост и пресичаща двата края на екрана на разстояние е + 1,5 мм.

(3) Базовата плоскост е перпендикулярна на базовата ос и се допира до горната повърхност на щифта с дължина 2 мм.

(4) Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(5) Допустимо отклонение на равнината на екрана спрямо нейното нормално положение.

(6) Стойностите, приведени в лявата колона, се отнасят за спиралата за дълга светлина, а тези, приведени в дясната колона, се отнасят за спиралата за къса светлина.

19970617

Допълнение 14

Лампи от категория P21W

ЛИСТ P21W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | | 31,8 [1] | | 31,8 ± 0,3 |

f | 12 В | 5,5 | 6,0 | 7,0 | 6,0 ± 0,5 |

6, 24 В [4] | | | 7,0 | |

β | 75° | 90° | 105° | 90° ± 5° |

Странично отклонение [1] | | | [3] | 0,3 макс |

Цокъл BA 15s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-11A-7) [2]. |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 21 | 21 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28 | |

Действителни стойности | Вата | 26 | 25 | 28 | 25 при 13,5 В |

± % | 6 | 6 |

| Светлинен поток (лм) | 460 | |

| ± % | 15 | |

Базов светлинен поток: 460 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

ЛИСТ P21W/2

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията, като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и базовата плоскост и една ос, перпендикулярна в границите ± 15° на равнината, преминаваща през центъра на щифтовете и базовата ос.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Означение | a | b | h | k |

Размер | 3,5 | 3,0 | 9,0 | 1,0 |

Метод за изпитване и изисквания

1. Лампата се поставя в патрон, който може да се върти около оста си; този патрон има или градуирана кръгла скала, или два упора, съответстващи на допустимите граници на ъгловото преместване, т.е. ± 15°. След това патронът се завърта така, че върху екрана, на който се проектира изображението на спиралата, да се получи видът на края на спиралата. Видът на края на спиралата трябва да се получи в допустимите граници на ъгловото преместване (± 15°).

2. Страничен изглед

Когато лампата е поставена с цокъла отдолу, при вертикална базова ос, и се вижда края на спиралата, проекцията на спиралата трябва да е разположена изцяло вътре в правоъгълник с височина "а" и широчина "b", чийто център е разположен в теоретичния център на спиралата.

3. Челен изглед

Когато лампата е поставена с цокъла отдолу, при вертикална базова ос, и се наблюдава по направление, перпендикулярно на оста на спиралата:

3.1. проекцията на спиралата трябва да е разположена изцяло вътре в правоъгълник с височина "а" и широчина "b", чийто център е разположен в теоретичния център на спиралата;

3.2. центърът на спиралата не трябва да е изместен спрямо базовата ос на разстояние по-голямо от "k".

19970617

Допълнение 15

Лампи от категория P21/5W

ЛИСТ P21/5W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | | | 31,8 [1] | | | 31,8 ± 0,3 |

f | | | | | 7,0 [1] | 7,0 – 0 – 2 |

Странично отклонение | | | | | [1] | 0,3 макс [2] |

x, y | [1] | 2,8 ± 0,3 |

β | 75° [1] | 90 | ° [1]105° | 90° ± 5° |

Цокъл BAY 15d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-11B-5). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 [3] | 12 |

Вата | 21 | 5 | 21 | 5 | 21 | 5 | 21/5 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 26 | 6 | 25 | 6 | 28 | 10 | 25 и 6 при 13,5 В |

± % | 6 | 10 | 6 | 10 | 6 | 10 | 6 и 10 |

| Светлинен поток (лм) | 440 | 35 | 440 | 35 | 440 | 40 | |

| ± % | 15 | 20 | 15 | 20 | 15 | 20 | |

Базов светлинен поток: 440 лм и 35 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

ЛИСТ P21/5W/2

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване посредством контролиране на:

а) правилното положение на основната спирала спрямо базовата ос и базовата плоскост и една ос, перпендикулярна в границите ± 15° на равнината, преминаваща през центъра на щифтовете и базовата ос; и

б) правилното положение на спомагателната спирала спрямо основната спирала,

позволява да се определи дали електрическата нажежаема лампа удовлетворява изискванията.

Метод за изпитване и изисквания

1. Лампата се поставя в патрон, който може да се върти около оста си; този патрон има или градуирана кръгла скала, или два упора, съответстващи на допустимите граници на ъгловото преместване, т.е. ± 15°. След това патронът се завърта така, че върху екрана, на който се проектира изображението на спиралата, да се получи вида на края на основната спирала. Видът на края на основната спирала трябва да се получи в допустимите граници на ъгловото преместване (± 15°).

2. Страничен изглед

Когато лампата е поставена с цокъла отдолу при вертикална базова ос и с базов щифт отдясно и се вижда края на основната спирала:

2.1. проекцията на основната спирала трябва да е разположена изцяло вътре в правоъгълник с височина "а" и широчина "b", чийто център е разположен в теоретичния център на спиралата;

2.2. проекцията на спомагателната спирала трябва да е разположена изцяло:

2.2.1. вътре в правоъгълник с широчина "с" и височина "d", чийто център е разположен на разстояния "v" в дясно и "u" над теоретичния център на основната спирала;

2.2.2. под правата линия, допираща се до горния край на проекцията на основната спирала и издигаща се от ляво на дясно под ъгъл 25°;

2.2.3. вдясно от проекцията на основната спирала.

3. Челен изглед

Когато лампата е поставена с цокъла отдолу, при вертикална базова ос, и се наблюдава по направление, перпендикулярно на оста на основната спирала:

3.1. проекцията на основната спирала трябва да е разположена изцяло вътре в правоъгълник с височина "а" и широчина "b", чийто център е разположен в теоретичния център на спиралата;

3.2. центърът на основната спирала не трябва да е изместен спрямо базовата ос на разстояние, по-голямо от "k";

3.3. центърът на спомагателната спирала спирала не трябва да е изместен спрямо базовата ос на разстояние, по-голямо от ± 2 мм (± 0,4 мм за еталонните лампи).

ЛИСТ P21/5W/3

Страничен изглед

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

Прeпpaткa | a | b | c | d | u | v |

Прeпpaткa | 3,5 | 3,0 | 4,8 | 2,8 |

Paзмepи

+++++ TIFF +++++

Прeпpaткa | a | h | k |

Paзмepи | 3,5 | 9,0 | 1,0 |

19970617

Допълнение 16

Лампи от категория R5W

ЛИСТ R5W/1

+++++ TIFF +++++

Базова плоскост | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | 17,5 | 19,0 | 20,5 | 19,0 ± 0,3 |

Странично отклонение (2) | | | 1,5 | 0,3 макс |

β | 60° | 90° | 120° | 90° ± 5° |

Цокъл BA 15s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-11A-6) (1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 (3) | 12 |

Вата | 5 | 5 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 5 | 7 | 5 при 13,5 В |

± % | 10 | 10 |

| Светлинен поток (лм) | 50 | |

| ± % | 20 | |

Базов светлинен поток: 50 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(1) Лампите с цокъл BA 15d могат да се използват в определни случаи; те имат същите размери.

(2) Максимално странично отклонение на центъра на спиралата спрямо две взаимно перпендикулярни равнини, съдържащи и двете базовата ос на цокъла, и едната от които съдържа оста на щифтовете.

(3) За усилените 24-волтови лампи с друга форма на спиралата се изучават допълнителни спецификации.

(4) Виж Допълнение 24.

19970617

Допълнение 17

Лампи от категория R10W

ЛИСТ R10W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | 17,5 | 19,0 | 20,5 | 19,0 ± 0,3 |

Странично отклонение (2) | | | 1,5 | 0,3 макс |

β | 60° | 90° | 120° | 90° ± 5° |

Цокъл BA 15s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-11A-6) (1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 (3) | 12 |

Вата | 10 | 10 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 10 | 12,5 | 10 при 13,5 В |

± % | 10 | 10 |

| Светлинен поток (лм) | 125 | |

| ± % | 20 | |

Базов светлинен поток: 125 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(1) Лампите с цокъл BA 15d могат да се използват в определни случаи; те имат същите размери.

(2) Максимално странично отклонение на центъра на спиралата спрямо две взаимно перпендикулярни равнини, съдържащи и двете базовата ос на цокъла, и едната от които съдържа оста на щифтовете.

(3) За усилените 24-волтови лампи с друга форма на спиралата се изучават допълнителни спецификации.

(4) Виж Допълнение 24.

19970617

Допълнение 18

Лампи от категория Т4W

ЛИСТ Т4W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | 13,5 | 15,0 | 16,5 | 15,0 ± 0,3 |

Странично отклонение (1) | | | 1,5 | 0,5 макс |

β | | 90° | | 90° ± 5° |

Цокъл BA 9s съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-14-6) (3). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 4 | 4 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 4 | 5 | 4 при 13,5 В |

± % | 10 | 10 |

| Светлинен поток (лм) | 35 | |

| ± % | 20 | |

Базов светлинен поток: 35 лм при напрежение около 13,5 В. |

(1) Максимално странично отклонение на центъра на спиралата спрямо две взаимно перпендикулярни равнини, съдържащи и двете базовата ос на цокъла, и едната от които съдържа оста на щифтовете.

(2) Виж Допълнение 24.

(3) По цялата дължина на цокъла не трябва да има никакви изпъкналости, нито припой, които да надвишават максималния допустим диаметър на цокъла.

19970617

Допълнение 19

Лампи от категория С5W

ЛИСТ С5W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

b [1] | 34,0 | 35,0 | 36,0 | 35 ± 0,5 |

f [2] [3] | 7,5 [4] | | 15 [5] | 9 ± 1,5 |

Цокъл SV 8,5 съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-81-3). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 5 | 5 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 5 | 7 | 5 при 13,5 В |

± % | 10 | 10 |

| Светлинен поток (лм) | 45 | |

| ± % | 20 | |

Базов светлинен поток: 45 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

19970617

Допълнение 20

Лампи от категория С21W

ЛИСТ С21W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

b [1] | 40,0 | 41,0 | 42,0 | 41 ± 0,5 |

f [2] | 7,5 | | 10,5 | 8 ± 1 |

Цокъл SV 8,5 съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-81-3). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 12 | 12 |

Вата | 21 | 21 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 13,5 | |

Действителни стойности | Вата | 25 | 25 при 13,5 В |

± % | 6 | 6 |

| Светлинен поток (лм) | 460 | |

| ± % | 15 | |

Базов светлинен поток: 460 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

ЛИСТ С21W/2

Изисквания към контролния шаблон

Това изпитване позволява да се определи дали нажежаемата електрическа лампа удовлетворява изискванията като се контролира правилното положение на спиралата спрямо базовата ос и средата на лампата по дължина.

(Размери в мм)

+++++ TIFF +++++

| a | h | k |

12 В | 4,0 + d | 14,5 | 2,0 |

d = номинален диаметър на спиралата, посочен от производителя.

За еталонните нажежаеми лампи: a = 2,0 + d k = 0,5

Метод за изпитване и изисквания

1. Лампата се поставя в патрон, който може да се върти на 360° около базовата ос така, че да се получи челен изглед върху екрана, на който се проектира изображението на спиралата. Върху екрана базовата плоскост трябва да съвпада с центъра на лампата. Търсената централна ос трябва да съвпада върху екрана със средата на лампата по дължина.

2. Челен изглед

2.1. Проекцията на спиралата трябва да е разположена изцяло вътре в правоъгълника, когато лампата се завърта на 360°.

2.2. Центърът на спиралата не трябва да е изместен спрямо търсената централна ос на разстояние, по-голямо от "k".

19970617

Допълнение 21

Лампи от категория W3W

ЛИСТ W3W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | 11,2 | 12,7 | 14,2 | 12,7 ± 0,3 |

Странично отклонение (2) | | | 1,5 | 0,5 макс |

β | - 15° | 0° | + 15° | 0° ± 5° |

Цокъл W 2,1 × 9,5d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-91-2) (1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 3 | 3 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 3 | 4 | 3 при 13,5 В |

± % | 15 | 15 |

| Светлинен поток (лм) | 22 | |

| ± % | 30 | |

Базов светлинен поток: 22 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(1) Този тип е защитен с патенти; задължителни са предписанията на ISO/IEC.

(2) Максимално странично отклонение на центъра на спиралата спрямо две взаимно перпендикулярни равнини, съдържащи и двете базовата ос, и едната от които съдържа оста X-X.

(3) Виж Допълнение 24.

19970617

Допълнение 22

Лампи от категория W5W

ЛИСТ W5W/1

+++++ TIFF +++++

Размери (в мм) | Серийна лампа | Еталонна лампа |

мин | номинален | макс |

е | 11,2 | 12,7 | 14,2 | 12,7 ± 0,3 |

Странично отклонение (2) | | | 1,5 | 0,5 макс |

β | - 15° | 0° | + 15° | 0° ± 5° |

Цокъл W 2,1 × 9,5d съгласно публикацията IEC 61 (лист 7004-91-2) (1). |

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ФОТОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ |

Номинални стойности | Волта | 6 | 12 | 24 | 12 |

Вата | 5 | 5 |

Изпитвателно напрежение | Волта | 6,75 | 13,5 | 28,0 | |

Действителни стойности | Вата | 5 | 7 | 5 при 13,5 В |

± % | 10 | 10 |

| Светлинен поток (лм) | 50 | |

| ± % | 20 | |

Базов светлинен поток: 50 лм при напрежение около 13,5 В. |

Излъчваната светлина трябва да е бяла.

(1) Този тип е защитен с патенти; задължителни са предписанията на ISO/IEC.

(2) Максимално странично отклонение на центъра на спиралата спрямо две взаимно перпендикулярни равнини, съдържащи и двете базовата ос, и едната от които съдържа оста X-X.

(3) Виж Допълнение 24.

19970617

Допълнение 23

Пример за разположение на знака за типово одобрение

+++++ TIFF +++++

Поставеният върху електрическата нажежаема лампа знак за типово одобрение показва, че лампата е типово одобрена в Германия (е1) с номер на типовото одобрение А3. Първият знак от кода на типовото одобрение (0) показва, че типовото одобрение е предоставено в съответствие с изискванията на Приложение IV на настоящата директива в нейната оригинална версия.

19970617

Допълнение 24

Светлинен център и форми на спиралата на нажежаемите електрически лампи

Настоящият стандарт се прилага за определянето на светлинния център на различните форми на спиралите на лампите, когато спиралата е представена с най-малко една точка върху схематичните фигури на техните листове, освен ако евентуално няма противни указания в листовете на стандарта, отнасящи се за тях.

Положението на светлинния център зависи от формата на спиралата.

№ | Форма на спиралата | Забележки |

+++++ TIFF +++++

1 | | При b > 1,5 h, отклонението на оста на спиралата спрямо равнина, перпендикулярна на базовата ос, не трябва да е по-голямо от 15°. |

+++++ TIFF +++++

2 | | Използват се само за спирали, които могат да се впишат в правоъгълник, на който b > 3 h. |

+++++ TIFF +++++

3 | | Използват се само за спирали, които могат да се впишат в правоъгълник, на който b < 3 h или k < 2 h. |

Страните на ограничаващите правоъгълници на фигурите с номера 2 и 3 са съответно успоредни и перпендикуляпни на базовата ос.

Светлинният център е точката на пресичане на осевите линии

ГЛАВА 3

ВЪНШНИ ИЗПЪКНАЛОСТИ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I Изисквания относно външните изпъкналости на двуколесните или триколесните моторни превозни средства без кабина …

Допълнение Изпитвателно устройство и условия на изпитването …

ПРИЛОЖЕНИЕ II Изисквания относно външните изпъкналости на триколесните моторни превозни средства с кабина …

Допълнение Измерване на изпъкналостите и пролуките …

ПРИЛОЖЕНИЕ III …

Допълнение 1 Информационен документ относно външните изпъкналости на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство …

Допълнение 2 Сертификат за типово одобрение относно външните изпъкналости на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство …

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛОСТИ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА БЕЗ КАБИНА

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото приложение:

1.1. "външни части на превозното средство" са частите на превозното средство, които могат да влязат в контакт в случай на удар с външни препятствия;

1.2. "одраскване" е всеки контакт, който при определени условия може да предизвика разкъсване;

1.3. "удар" е всеки контакт, който при определени условия може да предизвика дълбоки наранявания;

1.4. "тип на превозно средство по отношение на външните изпъкналости" са превозните средства, между които няма съществени различия в частност по отношение на формата, размерите, направлението и твърдостта на външните части на превозното средство;

1.5. "радиус на закръгление" е радиусът "r" на дъгата от окръжност, която се приближава най-добре до закръглената форма на въпросната част.

2. КРИТЕРИИ ЗА РАЗЛИЧАВАНЕ НА "ОДРАСКВАНЕ" И "УДАР"

2.1. Когато изпитвателното устройство (показано на фигура А от допълнението) се придвижва по дължината на превозното средство в съответствие с точка 4.2, частите на превозното средство, докоснати от устройството, трябва да се разглеждат като принадлежащи към:

2.1.1. група 1, за частите, които одраскват изпитвателното устройство, или към

2.1.2. група 2, за частите, които удрят изпитвателното устройство.

2.1.3. За да може да се направи недвусмислена разлика между частите и компонентите от група 1 и от група 2, трябва изпитвателното устройство да се използва според метода, посочен на следващата фигура:

+++++ TIFF +++++

3. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Без да се пренебрегват изискванията на точка 3.2, външността на всеки тип превозно средство не трябва да има никакви издадени навън заострени, режещи или изпъкнали части, които със своите форма, размери, направление или твърдост могат да увеличат опасността или сериозността на телесните наранявания, получени от лице, което е ударено или ожулено от превозното средство при злополука.

3.2. Превозните средства трябва да са конструирани така, че частите, с които другите участници в движението могат да влязат в контакт, да съответстват на изискванията на точки 5 и 6 в зависимост от случая.

3.3. Всяка външна изпъкналост, обхваната от настоящото приложение, която е изработена от или покрита с каучук или пластмаса с твърдост по Shore по-малка от 60 единици по скала А, се счита за удовлетворяваща изискванията на точки 5 и 6.

3.4. Обаче в случай на мотоциклети с кош следващите изисквания не се прилагат за пространството между коша и мотоциклета.

3.5. Мотопедите с педали могат, по отношение на педалите, да не спазват всички или част от изискванията, определени в настоящата директива. Ако тези изисквания не са спазени, прозводителят трябва да информира за това органа, при който е подадена заявката за типово одобрение относно външните изпъкналости, като посочи мерките, които се взети за осигуряване на безопасността.

4. МЕТОД ЗА ИЗПИТВАНЕ

4.1. Изпитвателно устройство и условия на изпитването

4.1.1. Изпитвателното устройство трябва да е като описаното на фигура А от допълнението.

4.1.2. Изпитваното превозно средство трябва да се поддържа праволинейно, във вертикално положение, с двете колела върху земята. Устройството за управление трябва да може свободно да се върти в границите на своето нормално движение.

Върху изпитваното превозно средство в нормалното положение за управление трябва да се постави антропоморфен манекен от персентил АМ 50 или менекен или лице с подобни физически характеристики и то така, че да не ограничава свободното движение на устройството за управление.

4.2. Процедура на изпитването

Изпитвателното устройство трябва да се премества от предната към задната част на изпитваното превозно средство, завъртайки устройството за управление (ако то се допира от изпитвателното устройство) до неговото крайно положение. Изпитвателното устройство трябва да остава в контакт с превозното средство (виж фигура Б от допълнението). Изпитването се извършва от двете страни на превозното средство.

5. КРИТЕРИИ

5.1. Обявените в тази точка критерии се прилагат само към частите, посочени в точка 6.

5.2. Като се има предвид изключението, фигуриращо в точка 3.3, трябва да се прилагат следващите минимални критерии:

5.2.1. Изисквания, приложими към частите от група 1

5.2.1.1. В случай на плоча:

- ъглите трябва да имат радиус на закръгление не по-малък от 3 мм;

- ръбовете трябва да имат радиус на закръгление не по-малък от 0,5 мм.

5.2.1.2. В случай на прът:

- диаметърът на пръта трябва да е не по-малък от 10 мм;

- ръбовете в краищата на пръта трябва да имат радиус на закръгление, не по-малък от 2 мм.

5.2.2. Изисквания, приложими към частите от група 2

5.2.2.1. В случай на плоча:

- ъглите и ръбовете трябва да имат радиус на закръгление, не по-малък от 2 мм.

5.2.2.2. В случай на прът:

- дължината не трябва да е по-голяма от половината на диаметъра, ако той е по-малък от 20 мм;

- радиусът на закръгление на ръбовете в краищата на пръта трябва да е не по-малък от 2 мм, ако диаметърът на пръта е равен или по-малък от 20 мм.

6. СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

6.1. Горният ръб на предното стъкло или на обтекателя трябва да има радиус на закръгление не по-малък от 2 мм или да е покрит с материал за защита на ръбовете в съответствие с изискванията на точка 3.3.

6.2. Краищата и външните ръбове на лостовете за управление на съединителя и спирачките трябва да са практически сферични и да имат радиус на закръгление, не по-малък от 7 мм.

6.3. Предният ръб на предния калник трябва да има радиус на закръгление, не по-малък от 2 мм.

6.4. Капачките за зареждане, разположени върху горната повърхност на резервоара за гориво и следователно можещи да бъдат ударени при стълкновение от водача, не трябва да образуват в задния ръб изпъкналост над повърхността под тях, по-голяма от 15 мм; техните преходи към повърхността под тях трябва да са изравнени или закръглени. Ако изискването за 15 мм не може да се спази, трябва да се предвидят други мерки, като предпазител, разположен зад гърловината за зареждане (виж например следващата скица).

+++++ TIFF +++++

6.5 Контактните ключове трябва да са снабдени с предпазващ накрайник. Това изискване не се отнася за ключовете, които са сгъваеми или са на равнището на повърхността.

19970617

Допълнение 1

Изпитвателно устройство и условия на изпитването

+++++ TIFF +++++

Фигура АØ 300 мм1 200 мм500 мм100 ммØ 150 мм

+++++ TIFF +++++

Фигура Б

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ВЪНШНИТЕ ИЗПЪКНАЛОСТИ НА ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С КАБИНА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

За триколесните моторни превозни средства с кабина, предназначени за превоз на пътници, се прилагат изискванията на Директива 74/483/ЕИО [1] относно външните изпъкналости на моторните превозни средства (от категория М1).

За триколесните моторни превозни средства с кабина, предназначени за превоз на товари, се прилагат следващите изисквания.

1. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.1. Настоящото приложение се прилага за външните изпъкналости, разположени пред задната стена на кабината на превозните средства, предназначени за превоз на товари, намиращи се върху външната повърхност, както е определена по-долу. То не се прилага към външните огледала за обратно виждане, включително техните стойки, и към принадлежности като радиоантени и багажници.

1.2. Целта е да се намали опасността или сериозността на телесните наранявания, получени от лице, влязло в контакт с външната повърхност в случай на стълкновение.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото приложение:

2.1. "външна повърхност" е частта от превозното средство, разположена пред задната стена на кабината, определена в следващата точка 2.4, с изключение на самата задна стена, и включваща предния(ите) обтекател(и), предната броня и предното(ите) колело(а)(ако са монтирани);

2.2. "тип на превозно средство по отношение на външните изпъкналости" са превозните средства, между които няма съществени различия, в частност, по отношение на формата, размерите, направлението и твърдостта на външните части на превозното средство;

2.3. "кабина" е частта от каросерията, която представлява помещение, запазено за водача и пътника, включително вратите;

2.4. "задна стена на кабината" е най-задно разположената част от външната повърхност на помещението, запазено за водача и пътника;

2.5. "базова равнина" е хоризонталната равнина, минаваща през центъра(овете) на предното(ите) колело(а), или хоризонталната равнина, разположена на 50 см над земята, като се избира по-ниската; тази равнина се определя при натоварено превозно средство;

2.6. "линия на пода" е линията, определена както следва: около външната структура на превозното средство се премества конус с вертикална ос, неопределена височина и полуъгъл при върха 15° така, че да остава допрян възможно най-ниско до външната повърхност на каросерията. Линия на пода е геометричното място на допирните точки.

При определянето на линията на пода не трябва да се взeмат предвид изпускателните тръби, колелата и локалните функционални механически елементи, закрепени отдолу като местата за повдигане с крик, опорите на окачването, точките за закрепване на ремаркето или товара. Евентуалните празнини, съществуващи в местата около колелата, се приемат за запълнени от една въображаема повърхност, продължаваща плавно съседната външна повърхност. При определянето на линията на пода, трябва да се държи сметка, в зависимост от типа на въпросното превозно средство, за краищата на профила на стените на кабината, за обтекателя или обтекателите (ако има такива), за външния ъгъл на сечението на бронята (ако има такава). Ако съществуват едновременно две или повече допирни точки, за определяне на линията на пода се използва по-ниската или най-ниската точка.

2.7. "радиус на крива" е радиусът на дъгата от окръжност, която се приближава най-добре до закръглената форма на въпросната част;

2.8. "натоварено превозно средство" е превозното средство със своя максимално допустим технически товар, като този товар е разпределен между осите в съответствие с инструкциите на производителя.

3. ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

3.1. Предписанията на настоящото приложение не се прилагат към частите от "външната повърхност" на превозното средство, които, когато превозното средство е празно и вратите, прозорците и люковете за достъп до кабината са в затворено положение:

3.1.1. се намират извън зоната, чиято горна граница е хоризонталната равнина, разположена на 2 м над земята, и чиято долна граница е, по избор на прозводителя, или базовата равнина, определена в горепосочената точка 2.5, или линията на пода, определена в точка 2.6,

или

3.1.2. са разположени така, че да не могат да бъдат докоснати в статични условия от сфера с диаметър 100 мм.

3.1.3. Когато базовата равнина представлява долната граница на зоната, трябва също да се държи сметка за частите на превозното средство, разположени под базовата равнина и заключени между две вертикални повърхности, едната - допирателна до външната повърхност на превозното средство и другата - успоредна на нея на разстояние 80 мм навътре в превозното средство, като се започне от точката, в която базовата равнина се допира до каросерията на превозното средство.

3.2. "Външната повърхност" не трябва да съдържа никаква част, насочена навън, която може да закачи пешеходците, колоездачите или мотоциклетистите.

3.3. Никой елемент от определените в следващата точка 4 не трябва да представлява заострена или режеща част, насочена навън, или изпъкналост, чиито форма, размери, направление или твърдост могат да увеличат опасността или сериозността на телесните наранявания, получени от лице, което е ударено или ожулено от външната повърхност при удар.

3.4. Изпъкналостите по външната повърхност, чиято твърдост по Shore не надвишава 60 единици по скала А, могат да имат радиус на закръгление, по-малък от стойностите, предписани в точка 4.

3.5. Ако в отстъпление от изискванията на точка 4, радиусът на закръгление на една външна изпъкналост е по-малък от 2,5 мм, тя трябва да е покрита с предпазващ елемент, които има характеристиките, изисквани от точка 3.4.

4. СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

4.1. Декоративни детайли, търговски символи, букви и цифри от търговски съкращения

4.1.1. Декоративните детайли, търговските символи, буквите и цифрите от търговските съкращения не трябва да имат никакъв радиус на закръгление, по-малък от 2,5 мм. Това изискване не се прилага към елементите, които изпъкват на не повече от 5 мм над околната повърхност при условие, че нямат режещ ръб, насочен навън.

4.1.2. Декоративните детайли, търговските символи, буквите и цифрите от търговските съкращения, които изпъкват на повече от 10 мм над околната повърхност, трябва да се изглаждат, откъсват или огъват под действието на сила от 10 daN, приложена в тяхната най-издадена точка по което и да е направление в равнина, почти успоредна на повърхността, върху която са нанесени.

Силата от 10 daN се прилага с помощта на поансон с плосък край и максимален диаметър 50 мм. Ако това не става, се използва еквивалентен метод. След изглаждането, откъсването или огъването на декоративните детайли останалите части не трябва да изпъкват на повече от 10 мм или да имат заострени, остри или режещи ръбове.

4.2. Козирки и обръчи на фаровете

4.2.1. Изпъкнали козирки и обръчи се допускат на фаровете при условие, че не изпъкват на повече от 30 мм над външната прозрачна повърхност на фара и в никоя точка техния радиус на закръгление не е по-малък от 2,5 мм.

4.2.2. Прибиращите се фарове трябва да удовлетворяват изискванията на горепосочената точка 4.2.1, както в работно положение, така и в прибрано положение.

4.2.3. Изискванията на горепосочената точка 4.2.1 не се прилагат към фаровете, вградени или вложени в каросерията, или фаровете, над които каросерията се надвесва, ако те съответстват на изискванията на горепосочената точка 3.2.

4.3. Решетки

Елементите на решетките трябва да имат радиус на закръгление:

- най-малко 2,5 мм, ако разстоянието между съседните елементи надвишава 40 мм;

- най-малко 1,0 мм, ако това разстояние е между 25 мм и 40 мм;

- най-малко 0,5 мм, ако това разстояние е по-малко от 25 мм.

4.4. Чистачки и устройство за почистване на предното стъкло и фара

4.4.1. Гореизброените устройства трябва да са закрепени така, че оста на перото да е покрита с предпазващ елемент с радиус на закръгление, не по-малък от 2,5 мм и минимална повърхност от 150 мм2, измерена като проекция върху едно сечение, отдалечено на не повече от 6,5 мм от най-изпъкналата точка.

4.4.2. Дюзите на устройствата за измиване на предното стъкло и фара трябва да имат радиус на закръгление, не по-малък от 2,5 мм. Ако те изпъкват на по-малко от 5 мм, техните ръбове, насочени навън, трябва да са затъпени.

4.5. Обтекател (ако има такъв)

Ако обтекателят е частта от превозното средство, която е разположена най-напред спрямо кабината, елементите, които го съставят, трябва да са конструирани така, че всички твърди повърхности, насочени навън, да имат радиус на закръгление най-малко 5 мм.

4.6. Предпазни устройства (брони) (ако са монтирани)

4.6.1. Краищата на предните брони трябва да са огънати към външната повърхност на каросерията.

4.6.2. Елементите на предните брони трябва да са конструирани така, че всички твърди повърхности, насочени навън, да имат радиус на закръгление най-малко 5 мм.

4.6.3. Такива принадлежности като куки за теглене и лебедки не трябва да изпъкват пред най-предната част на броните. Обаче лебедките могат да изпъкват пред най-предната част на броните при условие, че са покрити, когато те не се използват, с подходящо предпазно устройство, имащо радиус на закръгление най-малко 2,5 мм.

4.6.4. Предписанията на точка 4.6.2 не се прилагат към елементите, закрепени за броните или представляващи част от тях, нито към елементите, инкрустирани в броните, ако те изпъкват по-малко от 5 мм. Ръбовете на устройствата, които изпъкват най-малко 5 мм, трябва да са затъпени. За елементите, закрепени към броните и посочени в други точки на настоящото приложение, продължават да се прилагат отнасящите се за тях специални изисквания от настоящото приложение.

4.7. Дръжки, панти и бутони на вратите, багажниците и капаците, капаци и люкове за достъп и ръчки за захващане

4.7.1. Тези елементи не трябва да изпъкват на повече от 30 мм за бутоните, повече от 70 мм за ръчките за захващане и ръчките за заключване на капака и на повече от 50 мм за всички останали случаи. Техният радиус на закръгление трябва да е не по-малък от 2,5 мм.

4.7.2. Ако ръчките на страничните врати са от ротационен тип, те трябва да удовлетворяват едно от следните две условия:

4.7.2.1. в случай на ръчки, завъртащи се успоредно на равнината на вратата, отвореният край на ръчката трябва да е насочен назад. Този край трябва да е огънат към равнината на вратата и да е разположен в защитено място или във вдлъбнатина;

4.7.2.2. ръчките, завъртащи се навън в направление, което не е успоредно на равнината на вратата, трябва, в затворено положение, да са разположени в защитено място или във вдлъбнатина. Отвореният край на ръчката трябва да е насочен или назад, или надолу. Обаче ръчки, които не удовлетворяват това последно изискване, могат да се приемат, ако:

- те имат независим механизъм за прибиране,

- когато механизъмът за прибиране не действа, те не се издават на повече от 15 мм,

- в това отворено положение те имат радиус на закръгление не по-малък от 2,5 мм (това условие не се прилага, ако в максимално отворено положение изпъкналостта е по-малка от 5 мм и тогава ръбовете на частите, насочени навън, трябва да са затъпени),

- повърхността на техния свободен край не е по-малка от 150 мм2, измерена на разстояние не повече от 6,5 мм от най-изпъкналата точка.

4.8. Странични дефлектори за въздух и дъжд и дефлектори против замърсяване на стъклата

Ръбовете, които могат да са насочени навън, трябва да имат радиус на закръгление най-малко 1 мм.

4.9. Ръбове на облицовките

Ръбове на облицовките се допускат при условие, че тези ръбове са покрити с предпазващ елемент, който има радиус на закръгление най-малко 2,5 мм, или с материал, отговарящ на изискванията , посочени в точка 3.4.

4.10. Гайки за колелата, капачки на главините и предпазни устройства

4.10.1. Гайките за колелата, капачките на главините и предпазните устройства не трябва да имат никаква изпъкналост под формата на ребра.

4.10.2. При праволинейно движение на превозното средство никаква част от колелата, с изключение на пневматичните гуми, разположена над хоризонталната равнина, минаваща през тяхната ос на въртене, не трябва да изпъква извън вертикалната проекция върху хоризонталната равнина на ръба на стената на каросерията, разположена над колелото. Въпреки това, ако функционални изисквания го налагат, предпазващите елементи, които покриват гайките за колелата и главините, могат да изпъкват извън вертикалната проекция на този ръб при условие, че радиусът на закръгление на повърхността на изпъкващата част е най-малко 5 мм и изпъкналостта спрямо вертикалната проекция на ръба на стената на каросерията не надвишава в никакъв случай 30 мм.

4.10.3. Когато гайките и болтовете изпъкват над хоризонталната проекция на външната повърхност на пневматичните гуми (частта от пневматичните гуми, разположена над хоризонталната равнина, минаваща през оста на въртене на колелото), е задължително да се монтират един или няколко предпазващи елементи, съответстващи на горепосочената точка 4.10.2.

4.11. Места за повдигане с крик и изпускателни тръби

4.11.1. Евентуалните места за повдигане с крик и изпускателните тръби не трябва да изпъкват на повече от 10 мм извън вертикалната проекция на линията на пода или на вертикалната проекция на пресечницата на базовата равнина с външната повърхност на превозното средство.

4.11.2. В отклонение от това изискване изпускателната тръба може да се издава на повече от 10 мм, ако нейните ръбове по краищата са закръглени с минимален радиус на закръгление не по-малък от 2,5 мм.

4.12. Изпъкналостите и пролуките трябва да се измерват според изискванията, посочени в допълнението.

19970617

Допълнение

Измерване на изпъкналостите и пролуките

1. МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ИЗПЪКНАЛОСТТА НА ЕДИН ЕЛЕМЕНТ, МОНТИРАН ВЪРХУ ВЪНШНАТА ПОВЪРХНОСТ

1.1. Размерът на изпъкналостта на един елемент, монтиран върху изпъкнала стена, може да се определи или непосредствено, или с използването на скица на подходящо сечение на този елемент в неговото положение на закрепване.

1.2. Ако размерът на изпъкналостта на един елемент, монтиран върху стена, която не е изпъкнала, не може да се определи чрез просто измерване, той трябва да се определи като максималното изменение на разстоянието между центъра на сфера с диаметър 100 мм и определена линия от стената, когато сферата се премества, като остава непрекъснато в контакт с този елемент. Фигура 1 показва пример за използването на този метод.

1.3. В частност, при ръчките за захващане, изпъкналостта се измерва спрямо равнината, минаваща през точките на закрепване на тези ръчки. Фигура 2 показва пример за това.

2. МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗПЪКНАЛОСТТА НА КОЗИРКИТЕ И ОБРЪЧИТЕ НА ФАРОВЕТЕ

2.1. Изпъкналостта спрямо външната повърхност на фара се измерва хоризонтално, започвайки от допирната точка на сфера с диаметър 100 мм, както е показано на фигура 3.

3. МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ПРОЛУКА МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЕДНА РЕШЕТКА

3.1. Размерът на пролуката между елементите на една решетка се определя чрез разстоянието между двете равнини, минаващи през допирните точки на сферата и перпендикулярни на линията, свързваща тези допирни точки. Фигури 4 и 5 показват примери за използването на този метод.

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ III

19970617

Допълнение 1

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение 2

+++++ TIFF +++++

ГЛАВА 4

ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ НА ДВУКОЛЕСНИТЕ ИЛИ ТРИКОЛЕСНИТЕ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I Определения …

Допълнение Процедура за определяне на радиуса на кривина "r" на отразяващата повърхност на огледалото за обратно виждане …

ПРИЛОЖЕНИЕ II Изисквания към конструкцията и изпитвания, извършвани при типовото одобрение на огледалата за обратно виждане …

Допълнение 1 Изпитвателен метод за определяне на отразяващата способност …

Допълнение 2 Надписи – Типово одобрение и маркировка на огледалата за обратно виждане …

Допълнение 3 Информационен документ относно тип огледало за обратно виждане, предназначено за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

Допълнение 4 Сертификат за типово одобрение относно тип огледало за обратно виждане, предназначено за двуколесни или триколесни моторни превозни средства …

ПРИЛОЖЕНИЕ III Изисквания към монтирането на огледала за обратно виждане на превозните средства …

Допълнение 1 Информационен документ относно монтирането на огледало или огледала за обратно виждане на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство …

Допълнение 2 Сертификат за типово одобрение относно монтирането на огледало или огледала за обратно виждане на тип двуколесно или триколесно моторно превозно средство …

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1. "Огледало за обратно виждане" е устройство, което има за цел да осигури ясна видимост зад превозното средство, което е различно от една сложна оптическа система като перископа.

2. "Вътрешно огледало за обратно виждане" е устройство, определено в точка 1 и предназначено за монтиране, по целесъобразност, във вътрешността на помещението за пътниците на превозното средство.

3. "Външно огледало за обратно виждане" е устройство, определено в точка 1 и предназначено за монтиране върху елемент от външната повърхност на превозното средство.

4. "Тип огледало за обратно виждане" са устройства, които нямат помежду си значителни разлики по отношение на следните съществени характеристики:

4.1. размери и радиус на кривина на отразяващата повърхност на огледалото за обратно виждане;

4.2. конструкция, форма или материали на огледалата за обратно виждане, включително закрепването към превозното средство.

5. "Клас огледала за обратно виждане" е съвкупност от устройства, имащи известни общи характеристики или функции. Те са групирани, както следва:

клас I: вътрешни огледала за обратно виждане;

клас L: въшни огледала за обратно виждане, наричани "основни".

6. "r" е средната стойност на радиусите на кривина, измерени върху отразяващата повърхност по метода, описан в точка 2 на Допълнение 1.

7. "Основни радиуси на кривина в точка от отразяващата повърхност" са стойностите, получени с помощта на апаратурата, определена в Допълнение 1, и измерени по голямата дъга на отразяващата повърхност, минаваща през центъра на тази повърхност и разположена във вертикална равнина (ri), минаваща през центъра на тази повърхност и разположена в хоризонтална равнина (r′i), и по голямата дъга, перпендикулярна на този сегмент.

8. "Радиус на кривина в точка от отразяващата повърхност (rp)" е средноаритметичната стойност на основните радиуси на кривина и:

r

=

r

+ r′

9. "Център на отразяващата повърхност" е тегловният център на видимата зона от отразяващата повърхност.

10. "Радиус на кривина на съставните части на огледалото за обратно виждане" е радиусът "с" на дъгата от окръжност, която се приближава в най-голяма степен до закръглената форма на въпросната част.

11. "Тип превозно средство по отношение на огледалата за обратно виждане" са моторните превозни средства, които нямат помежду си разлики по отношение на следните съществени елементи:

11.1. характеристики на превозното средство, които могат да намалят видимостта и да повлияят на монтирането на огледалата за обратно виждане;

11.2. положения и типове на задължителните и факултативните огледала за обратно виждане, когато последните са монтирани.

12. "Зрителни точки на водача" са двете точки с разстояние между тях 65 мм, разположени по вертикала на 635 мм над точката R на мястото на водача, определена в допълнението на настоящото приложение. Правата, която ги съединява е перпендикулярна на вертикалната средна надлъжна равнина на превозното средство.

Средата на отсечката, чиито краища са двете зрителни точки, е разположена във вертикалната надлъжна равнина, която минава през центъра на седалката на водача, така както е посочен от производителя.

13. "Амбинокулярна видимост" е цялото поле на видимост, получено от обединяването на монокулярните полета на дясното око и лявото око (виж следващата фигура).

+++++ TIFF +++++

19970617

Допълнение

Процедура за определяне на радиуса на кривина "r" на отразяващата повърхност на огледалото за обратно виждане

1. ИЗМЕРВАНИЯ

1.1. Апаратура

Използва се приборът, наречен "сферометър", показан на фигура 1.

1.2. Измерителни точки

1.2.1. Измерването на основните радиуси на кривина се извършва в трите точки, разположени, колкото е възможно по-близко, до една трета, една втора и две трети от голямата дъга на отразяващата повърхност, минаваща през центъра на тази повърхност и разположена във вертикална равнина, или от голямата дъга, минаваща през центъра на тази повърхност и разположена в хоризонтална равнина, ако тази дъга е по-дълга.

1.2.2. Обаче, ако размерите на отразяващата повърхност не позволяват получаването на измерванията, определени в точка 7, техническите служби, упълномощени за извършването на изпитванията, могат да извършат измервания в тази точка по две взаимно перпендикулярни направления, колкото е възможно по-близки до предписаните по-горе.

2. ПРЕСМЯТАНЕ НА РАДИУСА НА КРИВИНА "r"

"r", изразен в милиметри, се пресмята по формулата:

r =

r

+ r

+ r

където

rP1 = e радиусът на кривина в първата измервателна точка;

rP2 = e радиусът на кривина във втората измервателна точка;

rP3 = е радиусът на кривина в третата измервателна точка.

+++++ TIFF +++++

19970617

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КОНСТРУКЦИЯТА И ИЗПИТВАНИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ПРИ ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ОГЛЕДАЛАТА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

1. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1. Всяко огледало за обратно виждане трябва да е регулируемо.

1.2. Контурът на отразяващата повърхност трябва да е заобиколен от защитен корпус (чаша, и т.н.), който по своя периметър във всяка точка и във всяко направление да има стойност "с" ≥ 2,5 мм. Ако отразяващата повърхност излиза извън защитния корпус, радиусът на закръгление "с" по периметъра, излизащ навън от защитния корпус, трябва да е по-голям или равен на 2,5 мм и отразяващата повърхност да се връща в защитния корпус под действието на сила от 50 Н, приложена върху най-издадената спрямо защитния корпус точка в хоризонтално направление и приблизително успоредна на средната надлъжна равнина на превозното средство.

1.3. Ако огледалото за обратно виждане е монтирано върху равна повърхност, всички негови части във всички положения на регулировка на устройството, както и частите, които остават закрепени към стойката след провеждането на изпитването, предвидено в точка 4.2, които могат да бъдат докоснати при статични условия от сфера с диаметър 165 мм за вътрешните огледала за обратно виждане и с диаметър 100 мм за външните огледала за обратно виждане, трябва да имат радиус на закръгление не по- малък от 2,5 мм.

1.3.1. Краищата на отворите за закрепване и вдлъбнатините, чийто диаметър или най-голям диагонал е по-малък от 12 мм, не трябва да изпълняват критериите по отношение на радиуса на закръгление, предвидени в точка 1.3, при условие че ръбовете им са затъпени.

1.4. Устройството за закрепяне на огледалото за обратно виждане към превозното средство трябва да е конструирано така, че цилиндър с радиус 50 мм и ос, съвпадаща с оста или осите на завъртане или въртене, осигуряващи прибирането на устройството за обратно виждане в съответното направление в случай на удар, да пресича най-малко частично повърхността, осигуряваща закрепването на устройството.

1.5. Частите на външните огледала за обратно виждане, посочени в точки 1.2 и 1.3, които са от материал с твърдост по Shore по-малка или равна на 60 единици по скала А, са освободени от съответните изисквания.

1.6. Частите на вътрешните огледала за обратно виждане, които са от материал с твърдост по Shore, по-малка или равна на 50 единици по скала А и са монтирани върху твърди стойки, не са обект на предписанията на точки 1.2 и 1.3, освен що се касае до техните носачи.

2. РАЗМЕРИ

2.1. Вътрешни огледала за обратно виждане (клас I)

Отразяващата повърхност трябва да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише правоъгълник, едната от страните на който е равна на 40 мм, а другата е "а":

a = 150 мм ×

1 +

2.2. Външни огледала за обратно виждане, наричани "основни" (клас L)

2.2.1. Минималните размери на отразяващата повърхност трябва да се такива, че:

2.2.1.1. площта ѝ да не е по-малка от 6900 мм2;

2.2.1.2. в случай на кръгли огледала за обратно виждане диаметърът им да не е по-малък от 94 мм;

2.2.1.3. в случай на некръгли огледала за обратно виждане размерите им трябва да позволяват вписването на окръжност с диаметър 78 мм върху отразяващата повърхност.

2.2.2. Максималните размери на отразяващата повърхност трябва да се такива, че:

2.2.2.1. в случай на кръгли огледала за обратно виждане, диаметърът им не трябва да бъде по-голям от 150 мм;

2.2.2.2. в случай на некръгли огледала за обратно виждане, отразяващата им повърхност трябва да се вписва в правоъгълник с размери 120 мм × 200 мм.

3. ОТРАЗЯВАЩА ПОВЪРХНОСТ И КОЕФИЦИЕНТ НА ОТРАЖЕНИЕ

3.1. Отразяващата повърхност на огледалото за обратно виждане трябва да има формата на изпъкнала сфера.

3.2. Стойността на "r" не трябва да е по-малка от:

3.2.1. 1200 мм за вътрешните огледала за обратно виждане (клас I);

3.2.2. средната стойност "r" на радиусите на кривина, измерени върху отразяващата повърхност, не трябва да е по-малка от 1000 мм и по-голяма от 1500 мм за външните огледала за обратно виждане (клас L).

3.3. Стойността на коефициента на равномерно отражение, определен в съответствие с метода, описан в Допълнение 1 на настоящото приложение, не трябва да е по-малка от 40 %. Ако отразяващата повърхност има две положения ("ден" и "нощ"), тя трябва в положение "ден" да позволява различаването на цветовете на сигналите, използвани при движението по пътищата. Стойността на коефициента на равномерно отражение в положение "нощ" не трябва да е по-малка от 4 %.

3.4. Отразяващата повърхност трябва да запазва предписаните в точка 3.3 характеристики и след продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия при нормални условия на експлоатация.

4. ИЗПИТВАНИЯ

4.1. Огледалата за обратно виждане се подлагат на изпитванията, описани в точки 4.2 и 4.3.

4.1.1. Изпитването, предвидено в точка 4.2, не се изисква за всички огледала за обратно виждане, на които никоя част не е разположена на по-малко от 2 м над земята при каквато и да е регулировка, когато превозното средство е натоварено с максималния технически допустим товар.

Предишното отклонение е приложимо също и когато елементите от закрепването на огледалата за обратно виждане (скрепителни планки, рамена, шарнири и т.н.) са разположени на не по-малко от 2 м над земята и в рамките на габаритната широчина на превозното средство. Тази широчина се измерва в напречната вертикална равнина, минаваща през най-ниските елементи от закрепването на огледалото за обратно виждане или през всяка друга точка, разположена пред тази равнина, когато при тази последна конфигурация се получава по-голяма габаритна широчина.

В този случай трябва да е предоставено едно описание, уточняващо, че огледалото за обратно виждане трябва да е монтирано така, че разположението на неговите елементите от закрепването към превозното средство да съответства на описаното по-горе.

Когато това отклонение се прилага, върху рамото трябва да се нанесе по неизтриваем начин символа

+++++ TIFF +++++

и това да се отбележи в сертификата за типово одобрение.

4.2. Изпитване на удар

4.2.1. Описание на изпитвателното устройство

4.2.1.1. Изпитвателното устройство се състои от махало, което може да се колебае около две взаимноперпендикулярни хоризонтални оси, едната от които е перпендикулярна на равнината, съдържаща траекторията на люлеенето на махалото.

На края на махалото има чук, представляващ твърда сфера с диаметър 165 ± 1 мм, покрита с гумен слой с дебелина 5 мм и твърдост по Shore 50 единици по скала А.

Предвидено е устройство, позволяващо да се отбележи максималният ъгъл, който заема рамото на махалото в равнината на люлеенето.

Стойка, здраво закрепена към корпуса на махалото, служи за закрепването на образците според условията на изпитването на удар, посочени в точка 4.2.2.6.

Следващата фигура 1 дава размерите на изпитвателното устройство и специалните конструктивни предписания.

+++++ TIFF +++++

Фигура 1

4.2.1.2. m

= m

dl).

4.2.2. Описание на изпитването

4.2.2.1. Закрепянето на огледалото за обратно виждане за стойката се извършва по начина, указан от производителя на устройството или, когато е приложимо, от производителя на превозното средство.

4.2.2.2. Положение на огледалото за обратно виждане при изпитването

4.2.2.2.1. Върху изпитвателното устройство с махало огледалото за обратно виждане трябва да е поставено така, че осите, които са хоризонтална и вертикална, когато огледалото за обратно виждане е монтирано върху превозното средство в съответствие с инструкциите на производителя, да са практически в същото положение.

4.2.2.2.2. Когато огледалото за обратно виждане е регулируемо спрямо опорната повърхност, изпитването трябва да се извърши в най-неблагоприятното положение на сгъване в границите на регулиране, предвидени от заявителя.

4.2.2.2.3. Когато огледалото за обратно виждане има устройство за дистанционно регулиране спрямо опорната повърхност, това устройство трябва да се постави в положение, при което разстоянието между корпуса и опорната повърхност е най-малко.

4.2.2.2.4. Когато отразяващата повърхност е подвижна спрямо корпуса, регулировката трябва да е такава, че нейния горен ъгъл, най-отдалечен от превозното средство, да е в най-издадено спрямо корпуса положение.

4.2.2.3. С изключение на изпитването 2 на вътрешните огледала за обратно виждане (виж точка 4.2.2.6.1), когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и надлъжната вертикална равнина, минаващи през центъра на чука, трябва да минават през центъра на отразяващата повърхност, така както е определена в точка 9 на Приложение I. Надлъжното направление на люлеене на махалото трябва да е успоредно на средната надлъжна равнина на превозното средство.

4.2.2.4. Когато, при условията на регулировка, предвидени в точки 4.2.2.1 и 4.2.2.2, елементи от огледалото за обратно виждане ограничават издигането на чука, точката на удара може да се измести по направление, перпендикулярно на разглежданата ос на въртене или люлеене.

Това изместване трябва да е само точно необходимото за извършване на изпитването. То трябва да е ограничено така, че:

- или сферата, ограничаваща чука, да остане допирателна към цилиндъра, определен в точка 1.4;

- или контактът на чука да се извърши на разстояние не по-малко от 10 мм от контура на отразяващата повърхност.

4.2.2.5. Изпитването се състои в падането на чука от височина, съответстваща на ъгъл от 60° на махалото спрямо вертикалата, така, че чукът да удари огледалото за обратно виждане в момента, когато махалото достига вертикално положение.

4.2.2.6. Огледалата за обратно виждане се удрят при следните различни условия:

4.2.2.6.1. Вътрешни огледала за обратно виждане (клас I)

Изпитване 1: точката на удара е определената в точка 4.2.2.3, като ударът е такъв, че чукът удря огледалото за обратно виждане от страната на отразяващата повърхност.

Изпитване 2: точката на удара е върху ръба на защитния корпус така, че ударът да сключва ъгъл от 45° с равнината на отразяващата повърхност и да е разположен в хоризонтална равнина, минаваща през центъра на тази повърхност. Ударът е насочен от страната на отразяващата повърхност.

4.2.2.6.2. Външни огледала за обратно виждане (клас L)

Изпитване 1: точката на удара е определената в точка 4.2.2.3 или 4.2.2.4, като ударът е такъв, че чукът удря огледалото за обратно виждане от страната на отразяващата повърхност.

Изпитване 2: точката на удара е определената в точка 4.2.2.3 или 4.2.2.4, като ударът е такъв, че чукът удря огледалото за обратно виждане от обратната страна на отразяващата повърхност.

4.3. Изпитване на огъване на защитния корпус, закрепен към рамото

4.3.1. Описание на изпитването

Защитният корпус е разположен хоризонтално в едно устройство така, че да е възможно здраво да се закрепят елементите за регулиране на закрепващия носач. Краят, най-близко разположен до точката за закрепване на елемента за регулиране, се фиксира по направление на най-голямия размер на корпуса с помощта та твърд упор с широчина 15 мм, покриващ корпуса по цялата му широчина.

На другия край на корпуса се поставя един упор, идентичен на описания по-горе, за да се приложи предписаното изпитвателно натоварване (фигура 2).

Допуска се да се фиксира краят на корпуса, противоположен на този, към който се прилага натоварването, вместо да се поддържа в положението, показано на фигура 2.

+++++ TIFF +++++

Фигура 2Пример на устройство за изпитване на огъване на огледала за обратно вижданеМетални пластиниКорпусРегулируем упорРегулируема опораТегло РМеханизъм за фиксиране

4.3.2. Изпитвателното натоварване е 25 кг. То се поддържа в продължение на една минута.

5. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО

5.1. По време на изпитванията, предвидени в точка 4.2, махалото трябва да продължи своето движение така, че проекцията върху равнината на люлеене и положението, заето от лоста на махалото, да сключва ъгъл не по-малък от 20° спрямо вертикалата.

Точността на измерване на ъгъла е ± 1°.

5.1.1. Това изискване не се прилага към огледалата за обратно виждане, които се залепят към предното стъкло и за които след изпитването се прилага изискването, посочено в точка 5.2.

5.2. По време на изпитванията, предвидени в точка 4.2, на огледалата за обратно виждане, които се залепват към предното стъкло, при счупване на корпуса на огледалото за обратно виждане останалата част не трябва да изпъква спрямо опорната повърхност на повече от 1 см и конфигурацията след изпитването трябва да удовлетворява условията на точка 1.3.

5.3. По време на изпитванията, предвидени в точки 4.2 и 4.3, отразяващата повърхност не трябва да се счупва. Обаче се допуска счупването на отразяващата повърхност, ако е изпълнено едното или другото от следните условия:

5.3.1. парчетата не се отделят от дъното на корпуса или от повърхност, здраво свързана с него; допуска се, обаче, частично отлепяне на стъклото при условие, че то не надвишава 2,4 мм от всяка страна на пукнатините. Допуска се отделянето на малки късчета от стъклената повърхност в мястото на удара;

5.3.2. отразяващата повърхност е от безопасно стъкло.

19970617

Допълнение 1

Изпитвателен метод за определяне на отразяващата способност

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1. Стандартен излъчвател СIЕ А [1] е колориметричен излъчвател, представляващ черно тяло с температура Т68 = 2 855,6 K.

1.2. Стандартен източник СIЕ А [2] е лампа с волфрамова спирала в газова атмостфера, работеща при цветна температура близка до Т68 = 2 855,6 K.

1.3. x

y

z

‾λ(виж таблицата).

1.4. Трицветните спектрални координати СIЕ са трицветните координати в системата СIЕ (XYZ) на монохромните елементи от квазиенергетическия спектър.

1.5. Дневно зрение [4] е зрението на нормално око, когато то се е адаптирало към нива на яркост от най-малко няколко кандели на квадратен метър.

2. АПАРАТУРА

2.1. Общи положения

Апаратурата трябва да включва светлинен източник, носач за образеца, приемник с фотоклетка и индикатор (виж фигура 1), както и средства, необходими за отстраняване на влиянието на страничната светлина.

Приемникът може да включва и сфера на Ulbricht, за да се облекчи измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкналите) огледала за обратно виждане (виж фигура 2).

2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и приемника

Източникът на светлина трябва да е един стандартен източник СIЕ А, свързан с една оптическа система, която позволява получаването на сноп от практически успоредни светлинни лъчи. Препоръчва се да се предвиди стабилизатор на напрежението, за да се поддържа едно постоянно напрежение на лампата по време на функционирането на апаратурата.

Приемникът на светлината трябва да е фотоклетка, чиято спектрална характеристика е пропорционална на функцията на дневната осветеност за стандартния колориметричен наблюдател СIЕ 1931 (виж таблицата). Допуска се също всяка друга комбинация от излъчвател – филтър – приемник, която е еквивалентна на съвокупността от стандартния излъчвател СIЕ А и дневното зрение. Ако приемникът включва сфера на Ulbricht, вътрешната повърхност на сферата трябва да е покрита със слой от бяла, матова (дифузна) и неселективна боя.

2.3. Геометрични условия

Снопът падащи лъчи трябва за предпочитане да образува с перпендикуляра към изпитвателната повърхност ъгъл (θ) от 0,44 ± 0,09 радиана (25 ± 5°); този ъгъл обаче на трябва да надвишава горната граница на допустимото отклонение, т.е. 0,53 радиана или 30°. Оста на приемника трябва да сключва с този перпендикуляр ъгъл (θ), равен на този на снопа падащи лъчи (виж фигура 1). При достигането на снопа, падащи лъчи до изпитвателната повърхност, той трябва да има диаметър не по-малък от 19 мм. Отразеният сноп не трябва да е по-широк от чувствителната повърхност на фотоклетката, не трябва да покрива по-малко от 50 % от тази повърхност и, ако е възможно, трябва да покрива същата част от тази повърхност, както снопът, използван при калибрирането на уреда.

Ако приемникът включва сфера на Ulbricht, тя трябва да има диаметър не по-малък от 127 мм. Използваните отвори в стената на сферата за образеца и снопа падащи лъчи трябва да са достатъчно голями, за да пропуснат изцяло падащия и отразения светлинен сноп. Фотоклетката трябва да е разположена така, че да не приема директно светлината от падащия сноп или от отразения сноп.

2.4. Електрически характеристики на комплекса фотоклетка – индикатор

Мощността на фотоклетката, регистрирана от индикатора, трябва да е линейна функция от светлинния интензитет върху светлочувствителната повърхност. Трябва да се предвидят средства (електрически или оптически, или едните и другите едновременно), за да се улесни нулирането и регулировките при калибрирането. Тези средства не трябва да влияят върху линейността или спектралните характеристики на уреда. Точността на комплекса фотоклетк