(1)

Като взе предвид Споразумението за социалната политика, приложено към Протокола за социалната политика, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 3, параграф 4 и член 4, параграф 2 от него,

(2)

като има предвид, че член 4, параграф 2 от Споразумението за социалната политика предвижда споразуменията, сключени на общностно равнище, да бъдат прилагани по съвместно искане на подписалите страни чрез решение на Съвета по предложение на Комисията;

(3)

като има предвид, че Комисията обяви своето намерение да предложи мярка на Общността за съвместяване на професионалния и семейния живот;

(4)

като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права предвижда в тоука 16, отнасяща се до равното третиране, че следва да се разработят такива мерки, които да позволят на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения;

(5)

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 6 декември 1994 г. признава, че една ефективна политика за равенство във възможностите предполага цялостна интегрирана стратегия, която води до по-добра организация на работното време и до по-голяма гъвкавост, както и до по-лесно завръщане към професионалния живот, и отбелязва важната роля на социалните партньори в тази област, както и при предоставянето на възможност на мъжете и на жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения;

(6)

като има предвид, че мерките за съвместяване на професионалния и семейния живот следва да насърчават въвеждането на нови, гъвкави методи за организиране на работата и времето, които да отговарят по-добре на променящите се нужди на обществото и които трябва да взимат предвид нуждите, както на предприятията, така и на работниците;

(7)

като има предвид, че семейната политика трябва да се разглежда в контекста на демографските промени, на последиците от застаряването на населението, на преодоляването на различията между поколенията и на насърчаването на участието на жените на пазара на труда;

(8)

като има предвид, че мъжете трябва да бъдат насърчавани да поемат равен дял от семейните задължения, например да бъдат насърчавани да вземат родителския отпуск, чрез такива средства, каквито са програмите за повишаване на информираността;

(9)

като има предвид, че настоящото споразумение е рамково споразумение, въвеждащо минимални изисквания и разпоредби за родителския отпуск, различен от отпуска по майчинство, както и за отсъствието от работа поради форсмажорни обстоятелства, и препращащо към държавите-членки и социалните партньори за създаването на условия за ползването на родителския отпуск, както и на подробни правила за прилагането му с оглед отчитането на положението във всяка една държава-членка;

(10)

като има предвид, че държавите-членки следва да осигурят предоставянето на обезщетенията в натура в случаите при осигуряване срещу болест да продължи по време на минималния период на родителския отпуск;

(11)

като има предвид, че държавите-членки трябва също така, където е подходящо според националните условия, и като се вземе предвид състоянието на бюджета, да предвидят запазването на съответното равнище на обезщетенията от социалното осигуряване, полагащи се по време на минималния период на родителски отпуск;

(12)

като има предвид, че настоящото споразумение взема предвид необходимостта от подобряване на изискванията в областта на социалната политика, от засилване конкурентоспособността на икономиката на Общността и от избягване налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малките и средните предприятия;

(13)

като има предвид, че социалните партньори са в най-благоприятно положение за намиране на решения, които съответстват на нуждите, както на работодателите, така и на работниците и, следователно, трябва да им се предостави особена роля за въвеждането в действие и за прилагането на настоящото споразумение.

1.

Настоящото споразумение съдържа минимални изисквания, предназначени да улеснят съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители.

2.

Настоящото споразумение се прилага по отношение на всички работници, мъже и жени, които работят по трудов договор или трудово правоотношение, така както са определени от закона, от колективните трудови договори или от установената практика във всяка една държава-членка.

1.

Настоящото споразумение предоставя, при условията на клауза 2.2, на работниците мъже и жени, индивидуално право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, който отпуск се определя от държавите-членки и/или от социалните партньори.

2.

С цел да се насърчава равенството във възможностите и равното третиране на мъжете и жените, страните по това споразумение смятат, че предоставянето на правото на родителски отпуск, предвидено в клауза 2.1 трябва по принцип да бъде непрехвърляемо.

3.

Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите-членки, като се спазват минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите-членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

4.

За да гарантират на работниците, че могат да упражнят правото си на родителски отпуск, държавите-членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки за закрила на работниците срещу уволнение поради подаване на молба за ползване, или поради фактическото ползване на родителския отпуск, в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори или с установената практика.

5.

В края на родителския отпуск работниците имат право да се върнат на същата длъжност или, ако това не е възможно, на равностойна или подобна работа, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото им правоотношение.

6.

Права, придобити или в процес на придобиване от работника, към датата, на която започва родителският отпуск, се запазват като такива до края на родителския отпуск. В края на родителския отпуск тези права се запазват, включително и всички промени, произтичащи от националното законодателство, от колективните трудови договори или от установената практика.

7.

Държавите-членки и/или социалните партньори определят статута на трудовия договор или на трудовото правоотношение за периода на родителския отпуск.

8.

Всички въпроси, свързани със социалното осигуряване по отношение на настоящото споразумение, се обсъждат и решават от държавите-членки, в съответствие с националното законодателство, като се взема предвид значението на непрекъсваемостта на правото на обезщетения по различните схеми на социално осигуряване, и по-специално на здравното осигуряване.

1.

Държавите-членки и/или социалните партньори предприемат необходимите мерки, за да разрешат на работниците да отсъстват от работа поради форсмажорни обстоятелства в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори и/или с установената практика, по неотложни семейни причини, в случай на заболяване или инцидент, които налагат незабавното присъствие на работника.

2.

Държавите-членки и/или социалните партньори могат да конкретизират условията и подробните правила за прилагане на клауза 3.1 и да ограничат това право до определен период, за дадена година и/или за даден случай.

1.

Държавите-членки могат да прилагат или да въведат по-благоприятни разпоредби от тези, предвидени в настоящото споразумение.

2.

Прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на приложение на настоящото споразумение. Това не накърнява правото на държавите-членки и/или на социалните партньори да приемат различни законови, подзаконови или договорни разпоредби в светлината на променящите се обстоятелства (включително и въвеждането на непрехвърляемост), стига да са спазени минималните изисквания, предвидени в настоящото споразумение.

3.

Настоящото споразумение не накърнява правото на социалните партньори да сключват, на подходящо равнище, включително на европейско равнище, споразумения за адаптиране и/или допълване на разпоредбите на настоящото споразумение, с цел да се вземат предвид конкретните обстоятелства.

4.

Държавите-членки въвеждат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да приведат законодателството си в съответствие с решението на Съвета, най-късно до две години след неговото приемане, или да гарантират, че социалните партньори (1) ще вземат необходимите мерки, по силата на споразумение, до края на този период. Държавите-членки могат, ако е необходимо, за да се вземат предвид особените затруднения или прилагането чрез колективен трудов договор, да разполагат максимум с една допълнителна година, за да приведат законодателството си в съответствие с настоящото решение.

5.

Предотвратяването и уреждането на спорове и жалби, произтичащи от прилагането на настоящото споразумение, се извършва в съответствие с националното законодателство, с колективните трудови договори и с установената практика.

6.

Без да се засягат съответните правомощия на Комисията, на националните съдилища и на Европейския съд, всеки въпрос, свързан с тълкуването на настоящото споразумение, на европейско равнище, следва първо да се препрати от Комисията на подписалите страни, които да дадат своето становище.

7.

Подписалите страни преразглеждат прилагането на настоящото споразумение, пет години след датата на решението на Съвета, ако това бъде поискано от една от страните по това споразумение.