31993L0015

ДИРЕКТИВА 93/15/ЕИО НА СЪВЕТА

от 5 април 1993 година

за хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че член 8а от Договора предвижда, че вътрешният пазар трябва да се изгради не по-късно от 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е гарантирано в съответствие с разпоредбите на Договора;

като има предвид, че член 100, параграф 3 от Договора предвижда, че Комисията в своите предложения относно безопасността ще вземе като основа едно високо ниво на защита;

като има предвид, че свободното движение на стоки предполага, че са изпълнени определени основни условия; като има предвид по-специално, че свободното движение на взривни вещества изисква хармонизиране на законодателствата в областта на пускането на взривните вещества на пазара;

като има предвид, че взривните вещества с гражданско предназначение са регламентирани от подробни национални разпоредби, главно в областта на изискванията за безопасност и сигурност; като има предвид, че тези национални разпоредби предвиждат, че разрешителните за пускане на пазара се предоставят, само когато взривните вещества са преминали задоволителна серия от изпитвания;

като има предвид, че хармонизирането на разпоредбите, уреждащи пускането на такива взривни вещества на пазара, предполага хармонизирането на различните национални разпоредби, за да се гарантира свободното движение на тези продукти, без да се занижават оптималните нива на безопасност и сигурност;

като има предвид, че настоящата директива определя само съществените изисквания, които трябва да се бъдат спазени при изпитванията за съответствие на взривните вещества; като има предвид, че за да се улесни процесът на демонстриране на съответствието със съществените изисквания, ще бъде много полезно да се правят следващи стъпки по отношение на хармонизираните на европейско ниво стандарти, свързани, inter alia, с методите за изпитване на взривните вещества; като има предвид, че такива стандарти не съществуват в настоящия момент;

като има предвид, че хармонизираните на европейско ниво стандарти са изготвени от частно-правни органи и трябва да запазят своя статут на текстове с незадължителен характер; като има предвид, че в тази връзка Европейският комитет по стандартизация (CEN) e признат като един от двата органа, компетентни да приемат хармонизирани стандарти в съответствие с общите насоки за сътрудничество между Комисията, CEN и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (Cenelec), ратифицирани на 13 ноември 1984 г.; като има предвид, че по смисъла на настоящата директива „хармонизиран стандарт“ означава текст, съдържащ технически спецификации, приет от CEN по пълномощие, възложено от Комисията, в съответствие с Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г. относно установяване на процедура за предоставянето на информация в областта на техническите спецификации и разпоредби (4), както и при спазване на гореспоменатите общи насоки;

като има предвид, че Съветът със своето Решение 90/683/ЕИО от 13 декември 1990 г. относно модулите за различните фази на процедурите за оценка на съответствието, предназначени за използване в хармонизираните от техническа гледна точка директиви (5), въведе хармонизирани средства за прилагане на процедури за оценка на съответствието; като има предвид, че прилагането на тези модули за взривни вещества ще направи възможно определянето на отговорността на производителите и на органите, натоварени с прилагането на процедурите за оценка на съответствието, като се отчита естеството на въпросните взривни вещества;

като има предвид, че по отношение на безопасността правилата в областта на транспорта на взривни вещества са уредени от международните конвенции и споразумения; като има предвид, че на международно равнище съществуват препоръки на Организацията на Обединените нации относно транспорта на опасни стоки (включително на взривни вещества), чийто обхват на приложение излиза извън рамките на Общността; като има предвид, че като последица от това настоящата директива не се отнася до транспортните правила;

като има предвид, че пиротехническите изделия изискват приемането на подходящи мерки за гарантиране на защитата на потребителите и за безопасността на населението; като има предвид, че в тази област се планира приемането на допълнителна директива;

като има предвид, че определянето на продуктите, обхванати от настоящата директива, трябва да се основава на определянето на тези продукти, както са посочени в горепосочените препоръки;

като има предвид, че приложното поле на настоящата директива обхваща боеприпаси, но само по отношение на правилата, уреждащи контрола върху трансфера и свързаните с тях разпоредби; като има предвид, че тъй като боеприпасите се прехвърлят при условия, сходни с тези, които се прилагат за оръжията, трансферите на боеприпаси трябва да се уреждат от разпоредбите, сходни с тези, които се прилагат за оръжията, както е посочено в Директива 91/477/ ЕИО от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжия (6);

като има предвид, че трябва да се гарантират също така здравето и безопасността на работниците, които произвеждат или използват взривни вещества; като има предвид, че в процес на изготвяне е директива, която урежда, inter alia, защитата на здравето и безопасността на работниците, участващи в дейности, свързани с производството, съхранението и използването на взривни вещества;

като има предвид, че е подходящо в случай на сериозна заплаха или посегателство върху обществената сигурност поради незаконно притежаване или използване на взривни вещества и боеприпаси, попадащи в обхвата на настоящата директива, да се позволи на държавите-членки да дерогират при определени условия от разпоредбите на настоящата директива по отношение на трансфера;

като има предвид най-накрая, че е важно да бъдат създадени механизми за административно сътрудничество; като има предвид, че е уместно в тази връзка компетентните органи да основават своя подход на Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството в областта на митниците или селското стопанство (7);

като има предвид, че настоящата директива не засяга правомощието на държавите-членки да вземат мерки с оглед предотвратяване на незаконната търговия с взривни вещества и боеприпаси,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

1.   Предмет на настоящата директива са взривните вещества, описани в параграф 2.

2.   „Взривни вещества“ означава материали и предмети, които спадат към клас 1 от препоръките на ООН за транспорт на опасни стоки.

3.   Настоящата директива не се прилага за:

4.   По смисъла на настоящата директива:

5.   Настоящата директива няма да бъде пречка за държавите-членки да определят някои субстанции, които не са предмет на настоящата директива, като взривни вещества съгласно действащите национални законови и подзаконови разпоредби.

ГЛАВА II

Хармонизиране на законодателствата в областта на взривните вещества

Член 2

1.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на взривни вещества, които са предмет на настоящата директива и които отговарят на изискванията на настоящата директива.

2.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че взривните вещества, предмет на настоящата директива, могат да се пускат на пазара, само ако те отговарят на всички условия на директивата, ако имат маркировката ЕО съгласно описанието в член 7 и съответствието им е оценено съгласно процедурите, посочени в приложение II.

3.   В случаите, когато взривните вещества, предмет на настоящата директива, са предмет и на други директиви, които обхващат други аспекти и предвиждат маркировка ЕО, в маркировката трябва да е посочено, че за гореупоменатите продукти също се предполага, че отговарят на разпоредбите на другите директиви, които се отнасят за тях.

Член 3

Взривните вещества, предмет на настоящата директива, трябва да отговарят на съществените изисквания за безопасност, изложени в приложение I, които се отнасят за тях.

Член 4

1.   Държавите-членки считат, че взривните вещества, които попадат в обхвата на настоящата директива, които са в съответствие със съответните национални стандарти, позоваванията на които бяха публикувани в Официален вестник на Европейските общности, да бъдат в съответствие с основните изисквания за сигурност, посочени в член 3. Държавите-членки публикуват позоваванията на националните стандарти, които транспонират тези хармонизирани стандарти.

2.   Комисията предоставя някои специфични подробни данни за извършената работа в областта на хармонизираните стандарти в рамките на представения на Европейския парламент и Съвета доклад за прилагането на Директива 83/189/ЕИО, предвиден в член 11, параграф 2 от тази директива.

Член 5

Когато дадена държава-членка или Комисията счита, че хармонизираните стандарти, посочени в член 4, не отговарят напълно на съществените условия, предвидени в член 3, Комисията или съответната държава-членка следва да повдигне въпроса в Постоянния комитет, създаден съгласно Директива 83/189/ЕИО, като изложи причините за това. Комитетът незабавно дава становището си.

В светлината на становището на Комитета Комисията информира държавите-членки за мерките, които трябва да бъдат взети относно стандартите и публикациите, посочени в член 4.

Член 6

1.   Процедурите за удостоверяване на съответствието на взривните вещества следва да бъдат:

2.   Държавите-членки нотифицират Комисията и другите държави-членки за органите, определени от тях да извършват процедурите по оценка на съответствието, посочени по-горе, както и за специфичните задачи, възложени на тези органи и идентификационните номера, които са им определени от Комисията.

Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списък на нотифицираните органи и техните идентификационни номера, както и задачите, които са им възложени. Комисията следва да гарантира, че списъкът се актуализира редовно.

Държавите-членки следва да прилагат минималните критерии, посочени в приложение III, за оценка на органите, за които Комисията следва да бъде нотифицирана. Органите, които удовлетворяват критериите за оценка, залегнали в съответните хармонизирани стандарти, се счита, че отговарят на съответните минимални критерии.

Ако някоя държава-членка, която е нотифицирала Комисията за даден орган, установи, че той не отговаря повече на критериите, посочени във втората алинея, трябва да оттегли нотификацията. Тя незабавно уведомява другите държави-членки и Комисията за това.

Член 7

1.   Маркировката ЕО трябва да се поставя на самите взривни вещества на видно място, да бъде четлива и незаличима, а ако това е невъзможно — на закрепена идентификационна табелка или ако и това е невъзможно — на опаковката. Идентификационната табелка трябва да бъде направена така, че да не може да се използва повторно.

Използваният модел за маркировка ЕО следва да бъде копие на този в приложение IV.

2.   Забранява се всякаква маркировка или надпис върху взривните вещества, които биха объркали трети лица относно значението и начина на изписване на маркировката ЕО. Всеки друг знак може да се поставя на взривно вещество, ако не бъде нарушена видимостта и четливостта на маркировката ЕО.

3.   Без да се накърняват разпоредбите на член 8:

Член 8

1.   Ако дадена държава-членка установи, че взривно вещество, притежаващо маркировка ЕО и използвано според предназначението си, може да застраши безопасността, тя незабавно взима всички необходими мерки за изтегляне на това взривно вещество от пазара или за забраняване пускането му на пазара или свободното му движение.

Държавата-членка незабавно информира Комисията за тези мерки, като посочва причините за тях, и по-специално дали несъответствието се дължи на:

2.   Комисията се консултира със заинтересованите страни в най-кратък срок. Ако след консултацията Комисията установи, че мерките са оправдани, трябва незабавно да уведоми държавата-членка, която е поела инициативата, както и другите държави-членки. Ако след консултацията Комисията установи, че мерките са неоправдани, тя незабавно уведомява държавата-членка, която ги е взела.

В случай че мерките, посочени в параграф 1, се основават на недостатъци на стандартите, Комисията трябва първо да се консултира със заинтересованите страни и в рамките на 2 месеца да повдигне въпроса пред Постоянния комитет, създаден с Директива 83/189/ЕИО, ако държавата-членка, която е взела мерките възнамерява да ги продължи и да инициира процедурите, посочени в член 5.

3.   Ако маркировката ЕО за съответствие е поставена на взривно вещество, което не отговаря на изискванията, компетентната държава-членка взима необходимите мерки по отношение на лицето, което е поставило маркировката, и уведомява Комисията и другите държави-членки за това.

ГЛАВА III

Разпоредби за надзор на трансферите в рамките на Общността

Член 9

1.   Трансферът на взривните вещества, предмет на настоящата директива, може да се осъществи само съгласно следните разпоредби.

2.   Упражняваният контрол съгласно законодателството на Общността или националните законодателства при трансфер на взривни вещества, уреден с настоящия член, не следва повече да се упражнява като вътрешен граничен контрол, а само като част от обикновената процедура по контрол, която се прилага в рамките на Общността, без всякаква дискриминация.

3.   Получателят трябва да получи одобрение за трансфера на взривните вещества от компетентния орган на получаващата страна. Компетентният орган проверява дали получателят е юридически упълномощен да придобива взривни вещества и дали притежава необходимите лицензии или разрешителни. Лицето, отговарящо за трансфера трябва да нотифицира компетентните органи на държавите-членки на транзита или държавите-членки, през които преминават взривните вещества или тези държави, чието одобрение се изисква.

4.   Ако дадена държава-членка счита, че има проблем с установяване на правото за придобиване на взривните вещества, посочено в параграф 3, тя предава наличната информация по въпроса на Комисията, която незабавно повдига въпроса пред Комитета съгласно член 12.

5.   Ако компетентният орган по местоназначение одобри трансфера, той издава документ на получателя с цялата информация, посочена в параграф 7. Този документ трябва да придружава взривните вещества до пристигането им на местоназначението. Той трябва да бъде представян при поискване от съответните компетентни органи. Получателят трябва да си запази копие от документа и да го представи за проверка на компетентния орган по местоназначение при поискване от този компетентен орган.

6.   Ако компетентният орган на държавата-членка счита, че не са необходими специални изисквания за сигурност като посочените в параграф 5, взривните вещества могат да се транспортират на цялата или част от територията, без предварително да бъде предоставена информация по смисъла на параграф 7. В такъв случай компетентният орган на приемащата страна издава одобрение за определен период, действието на което обаче може да бъде прекратено или то да бъде оттеглено по всяко време на базата на обосновано решение. Посоченият в параграф 5 документ, който трябва да придружава взривните вещества до пристигането им на местоназначението, отразява само за горепосоченото одобрение.

7.   Ако трансферът на взривните вещества изисква специален контрол, за да бъдат спазени специалните изисквания за сигурност на цялата или част от територията на някоя държава-членка, получателят трябва предварително да предостави следната информация на компетентния орган по местоназначение:

Компетентните органи на приемащата страна следва да проучат условията за трансфера, и по-специално изискванията за сигурност. Ако са изпълнени специалните изисквания за сигурност, се предоставя одобрение за трансфера. При транзитно преминаване през териториите на други държави-членки тези държави следва да проучат и одобрят трансфера при същите условия.

8.   Без да се нарушават обичайните проверки, които държавите-членки извършват на своя територия при изпращане на стоките, по искане на съответните компетентни органи получателите и операторите от сектор взривни вещества изпращат на властите на държавата-членка изпращач и на държавата-членка по транзита цялата необходима информация за транспорта на стоките, с която разполагат.

9.   Доставчикът не може да доставя взривни вещества, ако получателят не е получил необходимите разрешителни за трансфера съгласно разпоредбите на параграфи 3, 5, 6 и 7.

Член 10

1.   Боеприпасите могат да се транспортират от една държава-членка в друга само съгласно установената в следващите параграфи процедура. Тези разпоредби се прилагат също така при трансфер на боеприпаси произтичащ от каталожна търговия.

2.   Ако боеприпасите трябва да се транспортират в друга държава-членка, преди експедицията заинтересованото лице следва да съобщи на държавата-членка, където се намират боеприпасите следното:

Посочената информация в последните две тирета може да не бъде предоставяна в случай на трансфер от един производител и търговец на оръжие на друг. Държавата-членка проучва условията на транспорта, и по-специално по отношение на безопасността. Ако такъв транспорт е разрешен от дадена държава-членка, в издадения от нея лиценз трябва да се включат всички данни, посочени в първата алинея. До пристигане на крайния пункт боеприпасите трябва да бъдат придружавани от лиценза, който трябва да се предоставя при всяко поискване от компетентните органи на държавите-членки.

3.   Всяка държава-членка може да даде право на производителите и търговците на оръжие да транспортират боеприпаси от нейна територия до производител и търговец на оръжие, установен в друга държава-членка, без предврителното разрешение по смисъла на параграф 2. За целта трябва да издаде разрешение с 3-годишна валидност, което може да бъде отнето или анулирано с обосновано решение. До пристигане на крайния пункт боеприпасите трябва да бъдат придружавани от документ, съдържащ позоваване на това разрешение, който трябва да се предоставя при всяко поискване от компетентните органи на държавите-членки.

Преди да бъде извършен трансферът, производителят и търговецът на оръжие уведомява компетентните органи на държавата-членка, от която ще бъде извършен трансферът за всички данни, посочени в първата алинея на параграф 2.

4.   Всяка държава-членка трябва да предостави на останалите списък на боеприпасите, които могат да бъдат транспортирани на територията ѝ, без нейното предварително съгласие.

Такива списъци с боеприпаси следва да бъдат предоставени на производителите и търговците на оръжие, които са получили одобрение за транспорт на боеприпаси без предварително разрешение съгласно процедурата, посочена в параграф 3.

5.   Всяка държава-членка следва да предостави цялата полезна информация, с която разполага относно окончателните трансфери на боеприпаси, на онази държава-членка, на територията на която е извършен трансферът.

Цялата информация, получавана от държавите-членки по посочената в настоящия член процедура, се предоставя не по-късно от съответните трансфери на държавите-членки по местоназначение и ако е целесъобразно — на държавата-членка по транзита не по-късно от срока на доставката.

Член 11

Чрез дерогация от член 9, параграфи 3, 5, 6 и 7 и от член 10 дадена държава-членка в случай на сериозни заплахи или посегателства върху обществената сигурност в резултат на незаконно притежаване или използване на взривни вещества или боеприпаси, предмет на настоящата директива, може да вземе всички необходими мерки относно трансфера на взривни вещества или боеприпаси, за да предотврати незаконното им притежаване или употреба.

Тези мерки трябва да зачитат принципа на пропорционалност. Те не трябва да представляват нито средство за произволна дискриминация, нито скрито ограничаване на търговските взаимоотношения между държавите-членки.

Всяка държава-членка, която предприема такива мерки, следва незабавно да уведоми за това Комисията, а Комисията уведомява за това останалите държави-членки.

ГЛАВА IV

Други разпоредби

Член 12

1.   Държавите-членки създават мрежа за обмен на информация за изпълнението на членове 9 и 10. Те уведомяват останалите държави-членки и Комисията за националните органи, отговарящи за изпращане или получаване на информацията и за прилагане на процедурите, посочени в членове 9 и 10.

2.   За целите на изпълнението на настоящата директива разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1468/81, и по-специално онези, които се отнасят до конфиденциалността се прилагат mutatis mutandis.

Член 13

1.   Комисията се подпомага от комитет, който се състои от представители на държавите-членки, и който е председателстван от представител на Комисията.

Комитетът проучва всеки въпрос, свързан с прилагането на настоящата директива, повдигнат от председателя или по собствена инициатива, или по искане на представител на дадена държава-членка.

2.   Представителят на Комисията следва да предостави на комитета проект за мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът дава становището си по проекта срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинство съгласно член 148, параграф 2 от Договора в случай на решения, които Съветът следва да вземе по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета следва да бъдат претеглени по начина, изложен в горецитирания член. Председателят не гласува.

Комисията приема мерки, които прилага незабавно. Обаче ако тези мерки не отговарят на мнението на комитета, те трябва да бъдат съобщени незабавно от Комисията на Съвета. В този случай Комисията отлага прилагането на взетите мерки за срок от три месеца от датата на съобщението.

Съветът може с квалифицирано мнозинство да вземе различно решение в рамките на срока, посочен във втората алинея.

3.   Посочената в параграф 2 процедура се спазва, като се отчитат и измененията на препоръките на ООН в бъдеще.

Член 14

Държавите-членки държат на разположение на другите държави-членки и на Комисията актуализираната информация относно предприятията от сектора взривни вещества, разполагащи с лицензи или разрешителни съгласно член 1, параграф 4.

Държавите-членки се уверяват дали тези предприятия разполагат със система за проследяване на притежанието на взривните вещества, с която притежателите на взривните вещества могат да бъдат идентифицирани по всяко време. Условията за прилагане на тази алинея са приети в съответствие с процедурата на комитета, посочена в член 13.

Предприятията от сектор взривни вещества трябва да поддържат регистри на сделките си, който е условие за изпълнение на задълженията им по настоящия член.

Посочените в настоящия член документи трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на календарната година, когато е сключена вписаната сделката, дори и ако предприятието е прекратило търговската си дейност. Те трябва да бъдат на разположение за инспекция незабавно по искане на компетентните органи.

Член 15

Държавите-членки гарантират, че взривните вещества имат необходимата маркировка.

Член 16

Когато дадена държава-членка издава лиценз или разрешение за производство на взривни вещества, тя по-специално проверява дали отговорните лица могат да изпълнят поетите от тях технически задължения.

ГЛАВА V

Заключителни разпоредби

Член 17

Всяка държава-членка определя какви санкции ще прилага при нарушаване на разпоредбите, приети за изпълнение на настоящата директива. Тези санкции трябва да бъдат достатъчни за насърчаване на изпълнението на тези разпоредби.

Член 18

Всяка държава-членка приема в рамките на националното законодателство необходимите мерки, за да даде възможност на компетентните власти да изземат всеки продукт, предмет на настоящата директива, ако има достатъчно доказателства, че този продукт е незаконно придобит, използван или търгуван.

Член 19

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с членове 9, 10, 11, 12, 13 и 14, преди 30 септември 1993 г.

2.   Държавите-членки приемат и публикуват до 30 юни 1994 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с разпоредбите, различни от посочените в параграф 1. Те информират незабавно Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 1995 г.

3.   Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграфи 1 и 2, тези разпоредби съдържат позоваване на настоящата директива или те се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

4.   До 31 декември 2002 г. обаче държавите-членки позволяват пускането на взривни вещества на пазара в съответствие с действащите преди 31 декември 1994 г. на тяхна територия разпоредби от националното законодателство.

5.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 121, 13.5.1992 г., стр. 19.

(2)  ОВ С 305, 23.11.1992 г., стр. 128 и

ОВ С 115, 26.4.1993 г.

(3)  ОВ С 313, 30.11.1992 г., стр. 13.

(4)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Решение 90/230/ЕИО на Комисията (ОВ L 128, 18.5.1990 г., стр. 15).

(5)  ОВ L 380, 31.12.1990 г., стр. 13.

(6)  ОВ L 256, 13.9.1991 г., стр. 51.

(7)  ОВ L 144, 2.6.1981 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕИО) № 945/87 (ОВ L 90, 2.4.1987 г., стр. 4).