19920210

Директива 92/6/ЕИО на Съвета

от 10 февруари 1992 година

относно монтирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории моторни превозни средства в Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че една от целите на общата транспортна политика е да се създадат общи правила за международния транспорт в рамките на Общността и да се улесни движението на моторните превозни средства;

като има предвид разрастването на пътния поток и полученото в резултат от него увеличаване на опасността и пречките във всички държави-членки при сериозните проблеми с безопасността по пътищата и опазването на околната среда;

като има предвид, че съществуващата мощност на двигателите на тежкотоварните моторни превозни средства и автобусите, която е необходима за изкачване на стръмни участъци, им позволява на правите и равни участъци високи скорости, които са несъвместими с техническите данни на останалите компоненти на тези моторни превозни средства, като например спирачки и гуми; като има предвид, че поради тази причина и с оглед опазването на околната среда в някои държави-членки са въведени задължителни устройства за ограничаване на скоростта на определени категории моторни превозни средства;

като има предвид, че благоприятният ефект от устройствата за ограничаване на скоростта по отношение на опазването на околната среда и потреблението на електроенергия, както и на износването на двигателите и гумите и безопасността по пътищата ще се увеличи, ако устройствата се прилагат повсеместно;

като има предвид, че използването на устройства за ограничаване на скоростта е безсмислена, ако техническото им равнище не осигурява надеждни гаранции срещу измама;

като има предвид, че като първа стъпка следва да се въведат изисквания само за най-тежките категории моторни превозни средства, които имат най-голямо участие в международния транспорт, и впоследствие, в зависимост от техническите възможности и опита на държавите-членки, изискванията могат да се разпрострат и върху по-лекотоварните категории моторни превозни средства;

като има предвид, че в някои държави-членки моторните превозни средства, предназначени изключително за превоз на опасни товари, задължително са оборудвани с устройства за ограничаване на скоростта с максимални скорости, които са под предвидените в настоящата директива равнища; като има предвид, че в този конкретен случай съответните държави-членки следва да имат възможност да запазят съществуващите разпоредби за регистрираните на тяхна територия моторни превозни средства, защото те засилват безопасността по пътищата и гражданската защита на обществото в съответствие с целите на настоящата директива;

като има предвид, че инсталирането на устройства за ограничаване на скоростта на моторните превозни средства от категориите M3 и N3, които се включват в обхвата на настоящата директива, регистрирани преди влизането ѝ в сила и предназначени изключително за целите на вътрешния транспорт, би изисквало извънредно големи разходи в някои държави-членки; като има предвид, че тези държави-членки следователно би трябвало да имат възможността да отложат прилагането на разпоредбите на членове 2 и 3 от настоящата директива за съответните моторни превозни средства;

като има предвид, че настоящата директива не нарушава прерогативите на всяка държава-членка по отношение на ограниченията на скоростта по пътищата,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

За целите на настоящата директива "моторно превозно средство" означава всяко превозно средство с двигател от някоя от изброените по-долу категории, което е предназначено за използване по пътищата, има най-малко четири колела и максималната му конструктивна скорост надхвърля 25 км/ч:

- моторни превозни средства от категория М3 с максимално тегло над 10 тона,

- моторни превозни средства от категория N3,

като категориите M3 и N3 се тълкуват съгласно определението, дадено в приложение I към Директива 70/156/ЕИО [4].

Член 2

Държавите-членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че посочените в член 1 моторни превозни средства от категория М3 се използват по пътищата, само ако на тях са монтирани устройства за ограничаване на скоростта, при които максималната скорост е ограничена до 100 км/ч.

Член 3

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че моторните превозни средства от категория N3 се използват по пътищата, само ако са оборудвани с устройства за ограничаване на скоростта, при които скоростта не може да надвишава 90 км/ч; с оглед допусканото техническо отклонение между регулиращото равнище и фактическата скорост по пътищата при сегашното състояние на технологията, максималната скорост, до която ограничава устройството, е 86 км/ч.

2. Държавите-членки имат право да определят максималната скорост, до която ограничава устройството, под 85 км/ч за моторни превозни средства, които се използват изключително за превоз на опасни товари и са регистрирани на тяхна територия.

Член 4

1. Разпоредбите на членове 2 и 3 се прилагат към моторни превозни средства, регистрирани към 1 януари 1994 г.

2. Разпоредбите на членове 2 и 3 започват да се прилагат не по-късно от 1 януари 1995 г. и към моторни превозни средства, регистрирани между 1 януари 1988 г. и 1 януари 1994 г.

Когато обаче съответните моторни превозни средства се използват изключително за целите на вътрешния транспорт, разпоредбите на членове 2 и 3 могат да започнат да се прилагат не по-късно от 1 януари 1996 г.

Член 5

1. До прилагането на разпоредбите на Общността по тази материя, посочените в членове 2 и 3 устройства за ограничаване на скоростта трябва да отговарят на техническите изисквания на компетентните национални органи.

2. Устройствата за ограничаване на скоростта се монтират от сервизи или органи, утвърдени от държавите-членки.

Член 6

Изискванията на членове 2 и 3 не се прилагат към моторни превозни средства, които се използват от въоръжените сили, гражданската защита, противопожарната охрана и други служби за извънредни ситуации или сили, които отговарят за поддържането на обществения ред.

Същото се отнася и за моторните превозни средства, които:

- по конструкция не могат да се управляват със скорост над предвидените по членове 2 и 3 ограничения,

- се използват за научни изпитания по пътищата,

- се използват единствено за нуждите на градския обществен транспорт.

Член 7

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 октомври 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 февруари 1992 година

За Съвета

Председател

Jorge Braga De Macedo

[1] ОВ C 225, 30.8.1991 г., стр. 11.

[2] ОВ C 13, 20.1.1992 г.

[3] ОВ C 40, 17.2.1992 г.

[4] Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки за одобряване на типа моторни превозни средства и прицепи (ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 87/403/ЕИО (ОВ L 220, 8.8.1987 г., стр. 44).

--------------------------------------------------