13/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

214

---

31986L0594

---

L 344/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 1 декември 1986 година

относно пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди

(86/594/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че в програмите за действие на Европейските общности от 1973 г. (4) и 1977 г. (5) в областта на околната среда се подчертава значението на проблема с шумовото замърсяване, и по-специално необходимостта от предприемане на действия по отношение на източниците на шум;

като има предвид, че обществото следва да бъде постоянно информирано по възможно най-разбираем и еднакъв начин за нивото на шума, отделян от домакинските уреди; като има предвид, че точната, уместна и съпоставима информация може да го ориентира в избора на по-малко шумни домакински уреди; като има предвид, че в резултат от това производителите ще бъдат принудени да вземат мерки за намаляване на шума, излъчван от произвежданите от тях домакински уреди;

като има предвид, че от практически съображения и за да се избегне многообразието от етикети върху домакинските уреди, информацията за нивото на шума трябва да се включи в етикета, предвиден в директивите за изпълнение, приети съгласно Директива 79/530/ЕИО на Съвета от 14 май 1979 г. за указване върху етикета на консумацията на енергия на домакинските уреди (6), когато става дума за една и съща група от домакински уреди;

като има предвид, че в настоящия случай хармонизирането на законодателството трябва да се придържа единствено към необходимите изисквания за измерване на пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди, и за извършване на проверки на обявеното ниво; като има предвид, че тези изисквания трябва да заменят националните изисквания в тази област;

като има предвид, че настоящата директива определя само строго необходимите изисквания; като има предвид, че се презюмира, че тези изисквания са спазени доколкото се прилагат хармонизирани стандарти; като има предвид, че поради това е необходимо да се разполага с тези стандарти относно измерването и проверката на обявеното ниво на пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди по време на работата им;

като има предвид, че Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) са признати като компетентни органи за определяне и приемане на хармонизирани стандарти по указание на Комисията съгласно Директива 83/189/EИО на Съвета от 28 март 1983 г., определяща процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби (7), и при общите насоки за сътрудничество между Комисията и тези два органа, подписани на 13 ноември 1984 г.;

като има предвид, че до приемането на хармонизирани стандарти свободното движение на стоките ще се регулира с приемането на стоки, отговарящи на националните стандарти и технически разпоредби, за които се приема ,че удовлетворяват изискванията на настоящата директива чрез прилагане на процедура за наблюдение и контрол;

като има предвид, че Постоянният комитет, учреден с член 5 от Директива 83/189/EИО, е изцяло предназначен да осигурява контрола на съответствието с хармонизираните стандарти и националните стандарти и технически разпоредби,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Настоящата директива включва разпоредби, отнасящи се до:

—	общите принципи относно публикуването на информация за пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди,

—	методите за измерване, използвани за определяне на пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди,

—	мерките за наблюдение и контрол на нивото на пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди.

2.   Настоящата директива не се прилага за:

—	уреди, апарати или машини, предназначени изключително за индустриални и професионални цели,

—

уреди, представляващи интегрална част от сгради или техните инсталации като климатична, отоплителна и вентилационна апаратура (с изключение на домашни вентилатори, аспиратори на готварски печки и подвижни отоплителни уреди), нафтови горелки за парно отопление и помпи от водоснабдяването и канализацията,

—	елементи на апарати като мотори,

—	електроакустични уреди.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

a)

„домакински уред“ означава всяка машина, част от машина или инсталация, предназначена основно за използване в жилищата, включително изби, гаражи, и други прилежащи постройки, по-специално домакински уреди за поддръжка, почистване, приготвяне и съхранение на хранителни продукти, за производство и разпространение на топлина и студ, за климатизация и други уреди, използвани за непрофесионални цели;

б)	„фамилия“ от домакински уреди означава всички модели (или видове) различни домакински уреди, предназначени за една и съща цел и захранвани от един и същ основен енергиен източник. Обикновено, фамилията включва няколко модела (или вида);

в)	„серия“ от домакински уреди означава всички домакински уреди, принадлежащи към един и същ модел (или вид), които притежават определени характеристики и са произведени от един и същ производител;

г)	„партида“ от домакински уреди означава определено количество от дадена серия, произведено при еднакви условия;

д)	„пренасян по въздуха излъчен шум“ означава претегленото ниво на звуковата мощност A (LWA) на домакинския уред, изразено в децибели (dB) спрямо пренасяна по въздуха звукова мощност от един пиковат (1 pW).

Член 3

1.   Държавите-членки могат да изискват публикуването, за определени фамилии от уреди, на информация за пренасяния по въздуха шум, отделян от тези уреди.

Тази информация се предоставя от производителя, а когато производителят е установен извън Общността — от вносителя, който е установен в Общността.

В този случай:

a)	нивото на шума, обект на информационната процедура се определя съгласно условията, изложени в член 6, параграф 1;

б)	информацията може да бъде проверявана на място въз основа на принципите, изложени в член 6, параграф 2. Заинтересованата държава-членка може да предприеме всички уместни стъпки, които да осигурят съответствие на предоставената информация с изискванията на настоящата директива;

в)	производителят или вносителят е отговорен за точността на предоставената информация.

2.   Когато държавата-членка не изисква публикуването на информацията за пренасян по въздуха излъчен шум, производителят или вносителят може въпреки това да публикува тази информация, но букви a), б) и в) от алинея трета на параграф 1 продължават да се прилагат.

Член 4

В случаите, в които по отношение на една и съща фамилия от уреди се предвижда етикетът да съдържа различни видове информация като тези, предвидени по силата на специална директива, приета в рамките на Директива 79/530/EИО, информацията за пренасяния по въздуха излъчен шум се указва върху същия етикет.

Член 5

1.   Държавите-членки не могат, на основания, свързани с информацията за пренасяния по въздуха шум, излъчен от тези уреди, да отказват, забраняват или ограничават продажбата на домакински уреди, когато информацията относно тези уреди е дадена съгласно изискванията на настоящата директива.

2.   Без да се засягат резултатите от проверките на място, които могат да се извършват, след като домакинските уреди бъдат изложени за продажба, държавите-членки считат публикуването на информация за пренасяния по въздуха шум, отделян от тези уреди като съответстващо на настоящата директива.

Член 6

1.

a) Общият метод за тестване, използван за определяне на пренасяния по въздуха шум, отделян от домакинските уреди, трябва да бъде достатъчно точен така, че неточностите в измерването да не водят до стандартни отклонения, превишаващи 2 dB в случая на A-претеглени нива на звуковата мощност. Стандартните отклонения, посочени в първата алинея, изразяват събирателния ефект от всички причини за неточност в измерванията, с изключение на колебанията в нивото на шум на уреда между отделните тестове. б) За всяка фамилия от уреди общият метод за тестване, посочен в буква a) се допълва с описание на мястото, монтажа, товара и работата на уредите в условията на тестване, за да се стимулира нормалната употреба и да се осигури съответна повторяемост и възпроизводимост. За всяка фамилия от уреди трябва да се укаже стандартното отклонение по отношение на възпроизводимостта.

2.   Статистическият метод, използван за проверка на обявеното ниво на шум на уредите от една партида, е измерване на мостри от отделни партиди уреди с помощта на едностранни тестове.

Основните статистически параметри на статистическия метод, посочени в първата алинея, трябва да бъдат такива, че вероятността за приемане да бъде 95 % , ако 6,5 % от нивата на излъчения шум на партидата са по-високи от обявеното ниво. Размерът на проста или еквивалентна мостра трябва да бъде 3. Избраният статистически метод изисква използването на общо еталонно стандартно отклонение, равно на 3,5 dB.

Преди 1 януари 1991 г. Съветът, като действа по предложение на Комисията, определя нови размери на мострите и на еталонните стандартни отклонения за всяка фамилия домакински уреди.

Член 7

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че производител или вносител, който не желае да изтегли дефектната партида от пазара, ще поправи незабавно информацията, ако контролът и проверката, извършени съгласно член 6, параграф 2, покажат, че нивото на пренасяния по въздуха шум, излъчен от партидата уреди, превишава обявеното ниво.

Член 8

1.   Държавите-членки приемат, че показанието за пренасяния по въздуха шум, отделян от домакински уред, съответства на изискванията на настоящата директива и че държавите-членки са извършили проверките както следва, ако измерванията за определяне на нивото на пренасяния по въздуха шум и съответните проверки са извършени съгласно:

a)	националните стандарти, включващи хармонизираните стандарти, позовавания на които са публикувани в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки публикуват позоваванията за тези национални стандарти или

б)	националните стандарти и техническите разпоредби, предвидени в параграф 2, ако в областите, обхванати от тези национални стандарти и разпоредби, няма хармонизирани стандарти.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на своите национални стандарти и технически разпоредби съгласно указаното в параграф 1, буква б), които по тяхно мнение отговарят на изискванията на член 6. Комисията незабавно изпраща тези текстове на останалите държави-членки. Съгласно процедурата, описана в член 9, параграф 2, тя нотифицира държавите-членки за националните стандарти и техническите разпоредби, които счита, че отговарят на изискванията на член 6.

Държавите-членки организират отпечатването на указанията на тези национални стандарти и технически разпоредби. Комисията осигурява публикуването им и в Официален вестник на Европейските общности.

Член 9

1.   Когато държава-членка или Комисията преценят, че хармонизираните стандарти, посочени в член 8, параграф 1, буква a), не отговарят напълно на изискванията на член 6, съответната държава-членка или Комисията поставя въпроса пред Постоянния комитет, учреден с Директива 83/189/EИО, наричан по-долу „Комитета“, като посочва основанията си за това. Комитетът дава спешно становището си по въпроса.

В светлината на становището на Комитета, Комисията нотифицира държавите-членки дали въпросните стандарти трябва да се оттеглят от публикациите, предвидени в член 8, параграф 1, буква a).

2.   По отношение на националните стандарти и технически разпоредби, посочени в член 8, параграф 2, Комитетът действа съгласно следната процедура:

a)

представителят на Комисията представя на Комитета проект на мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът изказва становището си по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Той взема решение с мнозинство от 54 гласа, като тежестта на гласовете на държавите-членки е определена в член 148, параграф 2 от Договора. Председателят не гласува.

б)	Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

в)	когато предвидените мерки не са в съгласие със становището на Комитета или когато липсва такова становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които трябва да се вземат. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

г)	ако Съветът не вземе решение в срок от три месеца от датата, на която въпросът е поставен за разглеждане от него, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 10

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за спазване на настоящата директива в срок от 36 месеца от нотифицирането ѝ (8). Те незабавно уведомяват Комисията за това.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 181, 19.7.1982 г., стр. 1 и

ОВ C 334, 10.12.1983 г., стр. 15.

(2)  ОВ С 277, 17.10.1983 г., стр. 166.

(3)  ОВ С 205, 9.8.1982 г., стр. 13.

(4)  ОВ С 112, 20.12.1973 г., стр. 3.

(5)  ОВ С 139, 13.6.1977 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 145, 13.6.1979 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8.

(8)  Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 4 декември 1986 година.

---