Официален вестник n° L 266 , 02/10/1974 стр. 0004 - 0013
специално финландско издание: глава 13 том 4 стр. 0058
специално гръцко издание: глава 13 том 3 стр. 0012
специално шведско издание: глава 13 том 4 стр. 0058
специално испанско издание: глава 13 том 4 стр. 0031
специално португалско издание глава 13 том 4 стр. 0031
специално чешко издание глава 13 том 002 стр. 137 - 146
специално испанско издание глава 13 том 002 стр. 137 - 146
специално унгарско издание глава 13 том 002 стр. 137 - 146
специално литвийско издание глава 13 том 002 стр. 137 - 146
LV.ES глава 13 том 002 стр. 137 - 146
MT.ES глава 13 том 002 стр. 137 - 146
PL.ES глава 13 том 002 стр. 137 - 146
SK.ES глава 13 том 002 стр. 137 - 146
специално словенско издание глава 13 том 002 стр. 137 - 146
19740917 Директива на Съвета от 17 септември 1974 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно външните изпъкналости на моторните превозни средства (74/483/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Асамблеята [1], като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет, като има предвид, че техническите изисквания, на които моторните превозни средства трябва да отговарят в съответствие с националното законодателство, се отнасят inter alia за външните изпъкналости; като има предвид, че тези изисквания са различни в отделните държави-членки; като има предвид, че поради това е необходимо всички държави-членки да приемат едни и същи изисквания или в допълнение, или вместо действащата нормативна уредба, и по-специално, с оглед за всеки тип превозно средство да се въведе процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторните превозни средства и на техните ремаркета [2]; като има предвид, че, що се отнася до техническите изисквания, е желателно да се възприемат главно тези, приети от Икономическата комисия за Европа на ООН в Регламент № 26 (Единни предписания за типово одобрение на компонент на превозните средства по отношение на външните изпъкналости) [3], приложен към Споразумението от 20 март 1958 г. за приемането на единни изисквания за типово одобрение на компонент и взаимното признаване на типовото одобрение на компонент на оборудването и частите на моторните превозни средства; като има предвид, че тези предписания се прилагат за моторните превозни средства от категория М1, като международната класификация на моторните превозни средства е дадена в Директива 70/156/ЕИО; като има предвид, че сближаването на националните законодателства по отношение на моторните превозни средства включва взаимно признаване от държавите-членки на проверките, осъществявани от всяка една от тях въз основа на общи изисквания; като има предвид, че доброто функциониране на една такава система означава тези предписания да се прилагат от всички държави-членки от една и съща дата, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 По смисъла на настоящата директива "превозно средство" е всяко моторно превозно средство от категория М1 (определено в приложение I към Директива 70/156/ЕИО), предназначено да се движи по пътищата, което има най-малко четири колела и максимална проектна скорост над 25 км/час. Член 2 Държавите-членки не могат да отказват одобрението на ЕИО или националното одобрение на превозно средство на основания, свързани с външните изпъкналости, ако същите отговарят на предписанията на приложения I и II. Член 3 Държавите-членки не могат да отказват или забраняват продажбата, регистрацията, въвеждането в експлоатация или употребата на превозните средства на основания, свързани с външните изпъкналости, ако същите отговарят на предписанията на приложения I и II. Член 4 Държавата-членка, предоставила типовото одобрение, приема необходимите мерки, за да бъде информирана за всяка модификация на един от елементите или на една от характеристиките, посочени в приложение I, точка 2.2. Компетентните органи на тази държава-членка преценяват дали трябва да се проведат нови изпитвания върху модифицирания тип превозно средство, придружени от нов протокол. В случай, когато от изпитванията е видно, че предписанията на настоящата директива не са спазени, модификацията не се разрешава. Член 5 Необходимите изменения за привеждане в съответствие с техническия прогрес на предписанията на приложения I, II и III се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО. Член 6 1. Държавите-членки приемат и публикуват преди 1 юни 1975 г. разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, и незабавно уведомяват Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби от 1 октомври 1975 г. 2. След нотифицирането на настоящата директива, държавите-членки следят също така Комисията да бъде уведомена своевременно, за да може да представи своите възражения, относно всеки проект на законови, подзаконови и административни разпоредби, който те възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 7 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 септември 1974 година. За Съвета Председател J. Sauvagnargues [1] ОВ C 55, 13.5.1974 г., стр. 14. [2] ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. [3] Документ на Икономическата комисия за Европа -------------------------------------------------- 19740917 ПРИЛОЖЕНИЕ I [1] ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ЗАЯВЛЕНИE ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО, ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО, ОБЩИ ПРЕДПИСАНИЯ, СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ, СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1. Предписанията на настоящото приложение не се прилагат за външните огледала за обратно виждане или за такива принадлежности като радиоантените и багажниците. 1.2. Целта на настоящите предписания е да се намалят рискът или сериозността на телесните повреди, претърпяни от лице, ударено или закачено от каросерията в случай на сблъсък. 2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ По смисъла на настоящата директива: 2.1. "типово одобрение на превозно средство" е одобрението на тип превозно средство по отношение на неговите външни изпъкналости; 2.2. "тип превозно средство по отношение на външните изпъкналости" са моторните превозни средства, между които няма съществени различия, като тези различия могат да се отнасят, например, за формата на външната повърхност или за материалите, от които тя е направена; 2.3. "външна повърхност" е конструктивният елемент, определящ външната част на превозното средство и включващ капака на двигателя, капака на багажника, вратите, крилата и видимите укрепващи елементи; 2.4. "линия на пода" е линия, определена, както следва: около превозното средство последователно се премества конус с вертикална ос с ъгъл от 30° по такъв начин, че той да остане допирателен и възможно най-ниско към външната повърхност на каросерията. Линията на пода е геометричната проекция на допирните точки. При определянето на линията на пода не трябва да се вземат под внимание точките за вкарване на крикове, изпускателните тръби и колелата. Що се отнася до свободните пространства за колелата, приема се, че те се пресичат от въображаема повърхност, продължаваща без прекъсване прилежащата външна повърхност; 2.5. "радиус на кривина" е приблизителното протежение на закръглението, а не точна геометрична форма. 3. ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО 3.1. Заявлението за типово одобрение на ЕИО на превозно средство по отношение на неговите външни изпъкналости се подава от производителя на превозното средство или от неговия представител. 3.2. То се придружава от изброените по-долу документи в три екземпляра: 3.2.1. снимки на предната, задната и страничните стени на превозното средство, 3.2.2. чертежи на бронята и, според случая, 3.2.3. чертежи на някои външни изпъкналости и, ако е необходимо, чертежи на някои части на външната повърхност, посочена в точка 6.9.1. 3.3. На техническата служба, натоварена с изпитванията за одобрение, трябва да се представи: 3.3.1. или превозно средство, представително за одобрявания тип, или част или части на превозното средство, разглеждани като съществени за осъществяване на проверките и изпитванията, предписани от настоящото приложение, 3.3.2. по искане на същата техническа служба, някои части и някои образци на използваните материали. 4. ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕИО (4.1.) (4.2.) (4.3.) (4.4.) (4.4.1.) (4.4.2.) (4.5.) 4.6. Към сертификата за типово одобрение на ЕИО се прилага документ, съответстващ на дадения в приложение III образец. 5. ОБЩИ ПРЕДПИСАНИЯ 5.1. Разпоредбите на настоящото приложение не се прилагат за частите на външната повърхност, които при превозно средство в натоварено състояние и със затворени врати, прозорци, външни капаци и т.н., се намират: 5.1.1. на височина над 2 метра; или 5.1.2. под линията на пода; или 5.1.3. са разположени по такъв начин, че при статични условия да не могат да бъдат докосвани от сфера с диаметър 100 мм. 5.2. Външната повърхност на превозните средства не трябва да притежава нито остри или режещи части, нито насочени навън изпъкналости, които поради своята форма, размери, насоченост или твърдост могат да увеличават риска или сериозността на телесните повреди, претърпяни от лице, ударено или закачено от каросерията в случай на сблъсък. 5.3. Външната повърхност на превозните средства не трябва да притежава насочени навън части, които могат да закачат пешеходците, велосипедистите или мотоциклетистите. 5.4. При спазване на разпоредбите на точки 5.5., 6.1.3., 6.3., 6.4.2., 6.7.1., 6.8.1. и 6.10., никоя изпъкнала точка върху външната повърхност не трябва да има радиус на кривина под 2,5 мм. 5.5. Изпъкналите части върху външната повърхност, изработени от материал, чиято твърдост не надвишава 60 Шор А, могат да имат радиус на кривина под 2,5 мм. 6. СПЕЦИАЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ 6.1. Декоративни елементи 6.1.1. Допълнителните декоративни елементи, издадени с повече от 10 мм спрямо своята опора, трябва да се прибират, отделят или извиват при сила 10 daN, приложена вкоято и да било посока върху най-изпъкналата им точка, в равнина, приблизително успоредна на повърхността, върху която те са монтирани. Тези разпоредби не се прилагат за декоративните елементи върху радиаторните решетки, за които единствено приложими са общите предписания на точка 5. 6.1.2. Предпазните планки или елементи върху външната повърхност не се подчиняват на предписанията на 6.1.1.; те обаче трябва да бъдат здраво закрепени върху превозното средство. 6.1.3. Предписанията за минимален радиус на кривина от 2,5 мм не се прилагат за допълнителните декоративни елементи, когато имат дебелина под 5 мм; ъглите на тези декоративни елементи, насочени навън, трябва обаче да бъдат шлифовани. 6.2. Фарове 6.2.1. Разрешено е наличието на изпъкнали гривни или козирки около фаровете, при условие че те не образуват издатина над 30 мм спрямо външната страна на стъклото на огледалото и радиусът на кривина в която и да е точка е под 2,5 мм. 6.2.2. Прибиращите се фарове трябва да удовлетворяват разпоредбите на точка 6.2.1. както в работно положение, така и в прибрано положение. 6.3. Решетки и интервали между елементите 6.3.1. Предписанията на точка 5.4. не се прилагат за съществуващите интервали между подвижните или неподвижните елементи, включително елементите на решетките за засмукване или изпускане на въздух и на радиаторните решетки, при условие че разстоянието между два последователни елемента не надвишава 40 мм. Когато това разстояние е между 40 мм и 25 мм, радиусите на кривина трябва да бъдат равни или по-големи от 1 мм. Обратното, ако разстоянието между два последователни елемента е равно или по-малко от 25 мм, радиусите на кривина на външните повърхности на елементите трябва да бъдат под 0,5 мм. 6.3.2. Свързването на предната повърхност със страничните повърхности на всеки елемент, които образуват решетка или интервал, трябва да бъде шлифовано. 6.4. Чистачки за предното стъкло 6.4.1. Четките за почистване на предното стъкло трябва да са закрепени по такъв начин, че четкодържателят да бъде покрит от защитен елемент с радиус на кривина, удовлетворяващ предписаниято на точка 5.4, и с минимална площ 150 мм2. 6.4.2. Точка 5.4. не се прилага нито за четките, нито за който и да било поддържащ елемент. Въпреки това, тези елементи не трябва да имат нито остри ъгли, нито режещи или остри части от нефункционално естество. 6.5. Броня 6.5.1. Краищата на бронята трябва да бъдат извити към "външната повърхност" по такъв начин, че да се ограничи рискът от закачане. 6.5.2. Елементите на бронята трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че всички обърнати навън твърди повърхности да имат минимален радиус на кривина 5 мм. 6.6. Дръжки, панти и бутони на врати, багажници и капаци; отвори и капаци на резервоари 6.6.1. Тези елементи не трябва да изпъкват над 40 мм, за дръжките на страничните врати, и 30 мм във всички останали случаи. 6.6.2. Ако дръжките на страничните врати са от въртящ се тип, те трябва да удовлетворяват следните условия: 6.6.2.1. отвореният край на дръжката трябва да бъде ориентиран назад и самата дръжка трябва да бъде разположена така, че да се завърта в равнината, успоредна на равнината на вратата и да не се завърта навън; 6.6.2.2. краят на дръжката трябва да бъде извит към вратата и поместен във вдлъбнатина. 6.7. Гайки за закрепване на колелата, капаци на главините и декоративни капаци на колелата 6.7.1. Предписанията на точка 5.4. не се прилагат за тези елементи. 6.7.2. Гайките за закрепване на колелата, капаците на главините и декоративните капаци на колелата не трябва да имат реброподобни изпъкналости. 6.7.3. При движение на превозното средство по права линия никоя част на колелата, с изключение на гумите, разположена над хоризонталната равнина, минаваща през техните оси на въртене, не трябва да изпъква извън вертикалната проекция, в хоризонтална равнина, на външната повърхност или конструкция. Въпреки това, ако е оправдано от функционални съображения, декоративните елементи на колелата, покриващи гайките за закрепване на колелата и главините, могат да изпъкват извън вертикалната проекция на външната повърхност или конструкция, при условие че повърхността на изпъкналата част е с радиус на кривина най-малко равен на 30 мм и че изпъкналостта по отношение на вертикалната проекция на външната повърхност или конструкция не надвишава в никакъв случай 30 мм. 6.8. Ламаринени канали 6.8.1. Ламаринени канали, такива като водосточни жлебове или направляващи на плъзгащи се врати, са разрешени, при условие че техните краища са извити навътре, или тези канали са покрити със защитен елемент, удовлетворяващ разпоредбите на настоящото приложение, които се прилагат за тях. 6.9. Обшивка на каросерията 6.9.1. Радиусът на кривина на огънатите участъци на обшивката на каросерията може да бъде под 2,5 мм, при условие да не бъде под една десета от височината "Н" на изпъкналостта, измерена в съответствие с описания в приложение II метод. 6.10. Странични въздухообтекатели и противодъждовни щитове 6.10.1. Радиусът на кривина на краищата на страничните въздухообтекатели и противодъждовни щитове, които могат да изпъкват навън, трябва да бъде най-малко 1 мм. 6.11. Точки за вкарване на крик 6.11.1. Точките за вкарване на крик не трябва да изпъкват с повече от 10 мм извън вертикалната проекция на линията на пода, минаваща непосредствено отгоре. (7.) (7.1.) (7.1.1.) (7.1.2.) (7.2.) 8. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО (8.1.) 8.2. За да се провери съответствието с одобрения тип, се извършва достатъчен брой произволни проверки върху серийно произвежданите превозни средства. [1] Текстът на настоящото приложение по същество е аналогичен на този на Регламент № 26 на Икономическата комисия на ООН за Европа; в частност, подразделянето на точки е същото. Ето защо, ако точка от Регламент № 26 няма съответстваща в настоящото приложение, нейният номер е посочен в скоби за сведение. -------------------------------------------------- 19740917 ПРИЛОЖЕНИЕ II МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИСОЧИНАТА НА ИЗПЪКНАЛОСТИТЕ ВЪРХУ "ВЪНШНАТА ПОВЪРХНОСТ" 1. Височината Н на изпъкналост се определя графично спрямо периметъра на окръжност с диаметър 165 мм, вътрешно допирателна към 4-те външни контура на външната повърхност на проверяваната част. 2. Височината Н е максималното разстояние, измерено върху права, минаваща през центъра на окръжност с диаметър 165 мм, между периметъра на споменатата окръжност и външния контур на изпъкналостта (виж фигура 1). 3. Когато изпъкналостта има такава форма, че част от външния контур на "външната повърхност" на разглежданата част не може да се допира външно от окръжност с диаметър 100 мм, се допуска, че контурът на повърхността на това място отговаря на частта от периметъра на окръжността с диаметър 100 мм, разположена между допирните точки с външния контур (виж фигура 2). 4. Производителят трябва да представи чертежи на напречните сечения на "външната повърхност", за да се определи височината на изпъкналостите с посочения по-горе метод. +++++ TIFF +++++ +++++ TIFF +++++ -------------------------------------------------- 19740917 ПРИЛОЖЕНИЕ III ОБРАЗЕЦ +++++ TIFF +++++ --------------------------------------------------