17.7.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/35


Жалба, подадена на 19 май 2023 г. от SE срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 8 март 2023 г. по дело T-763/21, SE/Комисия

(Дело C-309/23 P)

(2023/C 252/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: SE (представител: L. Levi, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение,

следователно да уважи жалбата му в първоинстанционното производство,

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени както в производството по обжалване, така и в първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква 11 основания в подкрепа на жалбата си:

1)

Общият съд неправилно е приел за недопустими исканията, свързани с нарушение на членове 2 и 9 от Условията за работа на другите служители (т. 33—36).

2)

Общият съд неправилно е приел, че стажантите по линия на програмата „Синя книга“ са една от четирите категории служители, работещи за Комисията (т. 78 от обжалваното съдебно решение).

3)

Неправилна квалификация на основаната на възраст дискриминация като непряка, вместо като пряка (т. 56).

4)

Неправилно прилагане на правото (т. 70, 71 и 75) поради обосноваване на непряка дискриминация въз основа на разпоредби, приложими за пряката дискриминация.

5)

Неприлагане на правилния „висок“ стандарт на доказване, изискван, за да се обоснове дискриминация, основана на възраст (т. 62—89).

6)

Неправилно прилагане на правото във връзка с установяването на законосъобразни цели (т. 62—64 и 65—72).

7)

Неправилно тълкуване и прилагане на правото (т. 73), тъй като е прието, че целите са от „общ интерес“.

8)

Неправилно прилагане на правото, тъй като е прието, че стажантите по линия на програмата „Синя книга“ не са били облагодетелствани, защото и други категории служители са можели да кандидатстват по поканата за заявяване на интерес (т. 80—81).

9)

Неправилна преценка, че различното третиране въз основа на възрастта е пропорционално (т. 84—89).

10)

Общият съд неправилно е приел (т. 91—96), че ГД „Човешки ресурси и сигурност“ е имала правомощия да наложи изискването за „професионален опит от максимум три години“ като критерий за допускане.

11)

Общият съд не се е произнесъл по разминаването между съдържанието на информационната бележка PERS(2018) 38/2, в която се предвижда „професионален опит от максимум три години […], натрупан в рамките на петте години преди кандидатстването“, и наложеното от ГД „Човешки ресурси“ изискване за „професионален опит от максимум три години“ по принцип.