1)

Допускат ли членове 187 и 189 от Директива 2006/112/ЕО (2) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от WBTW във връзка с член 9 от KB Nr. 3 van 10 december 1969, met betrekking tot de aftrekregeling voor de toepassing van de belasting over de toegevoegde waarde), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по преустройство на съществуваща сграда само ако след приключване на преустройството, въз основа на критериите на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно преустроена сграда (която обаче не е „нова сграда“ по смисъла на член 12 въз основа на административните критерии на националното право) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в член 187 от Директива 2006/112 срок от 5 години, както е видно по-специално от факта, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, който съответства на амортизационния срок за нови сгради?

2)

Има ли директен ефект член 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, така че данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи преустроената сграда да се квалифицира като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива въз основа на критериите, предвидени в националното право, но тези работи са свързани с икономически експлоатационен срок, идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15-годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15-годишния период на корекция?