1)

Трябва ли съгласно член 102 ДФЕС изискването за абсолютна необходимост на продукта, чието предоставяне е отказано, да се тълкува в смисъл, че достъпът трябва да е абсолютно необходим за упражняването на определена дейност на съседен пазар, или е достатъчно достъпът да е абсолютно необходим за по-удобното използване на продуктите или услугите, предлагани от предприятието, което иска достъп, по-специално когато основната функция на продукта, предмет на отказа, е да направи използването на съществуващи продукти или услуги по-лесно и удобно?

2)

Може ли в контекста на поведение, квалифицирано като отказ за предоставяне, дадено поведение да се счита за злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, когато въпреки липсата на достъп до искания продукт i) предприятието, което иска достъп, вече осъществява дейност на пазара и е продължило да расте през целия период на твърдяната злоупотреба и ii) други оператори в конкуренция с предприятието, което иска достъп до продукта, са продължили да осъществяват дейност на пазара?

3)

Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до стока или услуга, за която се твърди, че е абсолютно необходима, член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че несъществуването на стоката или услугата към момента на искането за предоставяне трябва да се вземе предвид като обективно основание за този отказ, или най-малкото органът по конкуренция длъжен ли е да извърши анализ въз основа на обективни обстоятелства на времето, необходимо на предприятие с господстващо положение за разработването на продукта или услугата, за която се иска достъп, или вместо това е необходимо предприятието с господстващо положение, предвид отговорността, която поема на пазара, да бъде задължено да уведоми лицето, което иска достъп, за необходимото за разработването на продукта време?

4)

Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие с господстващо положение, което притежава контрола върху цифрова платформа, може да бъде задължено да промени своите продукти или да развие нови такива, за да позволи на лицата, които поискат това, да имат достъп до тези продукти? В този случай длъжно ли е предприятието с господстващо положение да вземе предвид общите нужди на пазара или нуждите на отделното предприятие, което иска достъп, за който твърди, че е абсолютно необходим, или най-малкото, предвид особената отговорност, която поема на пазара, трябва ли да определи предварително обективни критерии за разглеждане на отправените до него искания и за степенуване на техния приоритетен ред?

5)

Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до стока или услуга, за която се твърди, че е абсолютно необходима, член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът по конкуренцията е длъжен предварително да определи и да отграничи съответния засегнат от злоупотребата пазар надолу по веригата и може ли той да е и само потенциален?