1)

Обхваната ли е от приложното поле на Директива 2014/42 (1), по-специално на член 4 от тази директива, както и на Рамково решение 2005/212 (2), по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националният съд се произнася по конфискацията на облагите от престъпна дейност в самостоятелно производство за незаконно придобитото имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди извършването на дадено престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на престъпния произход на имуществото в производствата за незаконно придобитото имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?

3)

Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност, както и че произтичащите от тази правна уредба правни последици запазват действието си за периода, през който същата е била в сила?