1)

Трябва ли член 85, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1), разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато надзорният съвет на субект в процес на преструктуриране е подал жалба до национален административен съд срещу решение за принудително преструктуриране, се счита, че ефективно правно средство за защита е осигурено и на лицата, гледащи на обжалването на това решение като средство за защита на своя правен интерес, ако при упражняването на съдебен контрол върху обжалваното решение съдът не е обвързан от оплакванията и исканията в жалбата, нито пък от посоченото правно основание, а окончателното съдебно решение, постановено след разглеждането на тази жалба, ще има действие erga omnes, и ако възможността тези лица да получат защита на правния си интерес не се обвързва с отделното подаване от тях на жалба до административния съд срещу посоченото по-горе решение?

2)

Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, с който се въвежда изискване съдебният контрол да се извършва бързо, както и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз, в които се предвижда ефективна правна защита, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на процесуална разпоредба от правото на държава членка, която задължава националния административен съд да разглежда заедно всички подадени до него жалби срещу решение на органа за преструктуриране, ако поради прилагането на тази разпоредба и на други изисквания от националното право, уреждащо административното съдопроизводство, постановяването на решение по делото в разумен срок може да се окаже прекомерно трудно, а дори и невъзможно, предвид големия брой такива жалби?

3)

Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да не извършва структурно разделение — за да се гарантира оперативна независимост и да се избегне конфликт на интереси — на функциите на органа за преструктуриране от другите му функции като законов гарант на банковите депозити или като временен банков управител (kurator), назначен въз основа на решение на компетентния национален орган за надзор за целите на Регламент (ЕС) № 575/2013 (2) и Директива 2013/36/ЕС (3)?

4)

Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато държава членка не изпълни задължението за въвеждане на подходящи структурни механизми, за да се гарантира оперативна независимост и да се избегне конфликт на интереси между надзорните функции по Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС или други функции на съответния орган и функциите на органа за преструктуриране, условието за оперативна независимост и избягване на конфликт на интереси може да се счете за изпълнено, ако националният административен съд, упражняващ съдебен контрол върху решението за принудително преструктуриране, счете, че приложените други организационни мерки и фактическите действия на органа за преструктуриране са достатъчни за постигането на този резултат?