—

да отмени обжалваното съдебно решение,

—

да отмени официалното уведомително писмо на Комисията от 2 март 2020 г., с което заместник генералният директор на „Бюджет“ на Комисията приканва Westfälische Drahtindustrie GmbH да заплати сумата от 12 236 931,69 евро на Комисията,

—

вследствие на това да приеме за установено, че Комисията е трябвало да приспадне плащанията, осъществени от Westfälischen Drahtindustrie GmbH в периода от 29 юни 2011 г. до 16 юни 2015 г. в размер на 16 400 000 евро, ведно с компенсаторните лихви върху посочената сума през този период в размер на 1 420 610 евро, тоест общо 17 820 610 евро, от глобата, наложена със съдебното решение на Общия съд от 15 юли 2015 г. по дело Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия (T-393/10, EU:T T:2015:515), считано от тази дата, и че поради това глобата е платена изцяло с извършеното на 17 октомври 2019 г. плащане на сумата от 18 149 636,24 евро,

—

да осъди Комисията да заплати на Westfälische Drahtindustrie GmbH сума в размер на 1 633 085,17 евро, заедно с компенсаторните лихви, считано от 17 октомври 2019 г. до пълното възстановяване на дължимата сума,

—

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение и да осъди Комисията да заплати на тримата жалбоподатели обезщетение в размер на 12 236 931,69 евро под формата на прихващане с поисканата от Комисията с официалното уведомително писмо от 2 март 2020 г. от Westfälische Drahtindustrie GmbH сума в размер на 12 236 931,36 евро и да заплати на Westfälische Drahtindustrie GmbH надплатената сума в размер на 1 633 085,17 евро, заедно с компенсаторните лихви, считано от 17 октомври 2019 г. до пълното възстановяване на дължимата сума,

—

при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд по от първо до трето тира, за да се произнесе,

във всеки случай:

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, възникнали в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

1.

Обжалваното съдебно решение нарушавало правото на Съюза и се основавало на противоречиви мотиви. Действително Общият съд признал основателното изменение и заменянето на глобата, наложена на жалбоподателите от Комисията през 2010/2011 година. Независимо от недвусмислеността на диспозитива в обратния смисъл и от направените от Общия съд констатации в решението от 15 юли 2015 г., в обжалваното съдебно решение той твърди, че противозаконното решение на Комисията от 2010/2011 г. и наложената с него несъразмерна глоба са останали непроменени и идентични.

2.

В обжалваното съдебно решение Общият съд не взел предвид правните последици от съдебното решение от 15 юли 2015 г. Общият съд нарушил принципа, според който при обявяването на съдебното решение от 15 юли 2015 г. то трябва да бъде изпълнено от институциите на Съюза.

3.

С обжалваното съдебно решение Общият съд нарушил основното процедурно право на жалбоподателите на ефективна съдебна защита под формата на правото им на изслушване. Общият съд отхвърлил всички основания със същия мотив, а именно, че по отношение на изменената със съдебното решение от 15 юли 2015 г. глоба не става въпрос за нова глоба. Възприетото от обжалваното съдебно решение становище за правната природа на глобите било проблематично. Освен това между различните основания не съществувала толкова тясна връзка, която да обоснове отхвърлянето им въз основа на един-единствен правен довод. По-скоро Общият съд трябвало да прегледа всички основания индивидуално и с надлежната грижа. Не изглежда в обжалваното съдебно решение Общият съд да е мотивирал в достатъчна степен отхвърлянето на всички основания.