1)

Трябва ли — като се имат предвид член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, членове 14 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, членове 3, 5, 7, 11, 20, 34, 35 и 40 от Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (преработен текст) (1), съображения 2 и 60 от тази директива и принципите на правна сигурност и прозрачност — държава членка изрично да е уредила в законодателството си предвидената в член 20, параграф 2, буква е) от Директива 2016/801 възможност за отхвърляне на заявление за разрешение за пребиваване, за да може да се възползва от нея? При положителен отговор, трябва ли сериозните и обективни основания да бъдат посочени в нейното законодателство?

2)

Задължена ли е държавата членка при разглеждането на заявление за издаване на виза за обучение да провери дали чужденецът има желание и намерение да се обучава, след като член 3 от Директива 2016/801 определя студента като лице, което е прието във висше училище, а основанията за отхвърляне на заявлението по член 20, параграф 2, буква е) от тази директива са факултативни и нямат задължителен характер като тези по член 20, параграф 1 от същата директива?

3)

Изискват ли член 47 от Хартата на основните права, принципът на ефективност и член 34, параграф 5 от Директива 2016/801 предвиденото в националното право средство за защита срещу решение, с което се отхвърля заявление за прием на територията с цел обучение, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който позволява на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като отмени решението на административния орган?“.