Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Wien (Австрия), постъпило на 3 януари 2023 г. — FL und KM Baugesellschaft m.b.H. & Co. KG, S AG

(Дело C-2/23, FL und KM Baugesellschaft и S)

(2023/C 127/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподатели: FL und KM Baugesellschaft m.b.H. & Co. KG, S AG

Ответник: Zentrale Staatsanwaltschaft zur Verfolgung von Wirtschaftsstrafsachen und Korruption

Преюдициални въпроси

Въпрос 1:

Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално Директива 2014/104 (1) от 26 ноември 2014 г. и член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от нея, както и Директива 2019/1 (2) от 11 декември 2018 г. и член 31, параграф 3 от нея — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и на заявленията за постигане на споразумение, както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като същата се прилага и спрямо органите на наказателното производство (прокуратури и наказателни съдилища), поради което в наказателното производство заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и заявленията за постигане на споразумение не трябва да се прилагат към материалите по делата и да служат като основа за по-нататъшни разследвания?

Въпрос 2:

Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално Директива 2014/104 от 26 ноември 2014 г. и член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от нея, както и Директива 2019/1 от 11 декември 2018 г. и член 31, параграф 3 от нея — да се тълкуват в смисъл, че абсолютната защита на заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и на заявленията за постигане на споразумение (по смисъла на първия въпрос) обхваща и документи и получените от тях сведения, които лицето, освободено от санкции или постигнало споразумение, е представило за излагане, конкретизиране или доказване на съдържанието на заявлението за освобождаване от санкция или намаляване на санкции или на заявлението за постигане на споразумение?

Въпрос 3:

Трябва ли разпоредбите на конкурентното право на Съюза — и по-специално Директива 2014/104 от 26 ноември 2014 г. и член 6, параграфи 6 и 7 и член 7, параграф 1 от нея, както и Директива 2019/1 от 11 декември 2018 г. и член 31, параграф 3 от нея — да се тълкуват в смисъл, че предвидената в тях защита на заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и на заявленията за постигане на споразумение (и документите по смисъла на втория въпрос), както и на получените от тях сведения, има абсолютно действие, като в наказателни производства същата се прилага и спрямо обвиняемите, които не са подали съответното заявление за освобождаване от санкция или намаляване на санкции или заявление за постигане на споразумение, от една страна, и от друга, спрямо другите участници в наказателното производство (по-специално увредени лица с цел предявяване на гражданскоправни претенции), поради което на обвиняемите или на увредените лица не трябва да се предоставя достъп до заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции и до заявленията за постигане на споразумение, както и до представените заедно с тях документи, а също така и до получените от тях сведения?

---

(1)  Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1)

(2)  Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар (ОВ L 11, 2019 г., стр. 3)