—

на основание член 263 ДФЕС да отмени Решение № SRB/ES/2022/18 от 11 април 2022 г. относно изчисляването на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

—

на основание член 277 ДФЕС да обезсили действието на следните разпоредби от регламента за Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) (1), от регламента за изпълнение (2) и от делегирания регламент (3):

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушаването на принципа на равно третиране, доколкото предвиденият в регламента за ЕМП и в делегирания регламент начин на изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) не отразявал нито реалния размер, нито реалния риск на институциите.

2.

Второто основание е изведено от нарушаването на принципа на пропорционалност, доколкото предвиденият в регламента за ЕМП и в делегирания регламент механизъм на предварителните вноски в ЕФП се основавал на преценка, която изкуствено влошава профила на риска на големите френски институции и поради това води до определяне на непропорционално голям размер на вноските.

3.

Третото основание е изведено от нарушаването на принципа на правна сигурност, доколкото изчисляването на размера на предварителните вноски, определено с регламента за ЕМП, делегирания регламент и регламента за изпълнение, от една страна, не можело да се предвиди точно на достатъчно ранен етап, и от друга страна, не било толкова функция на характерните за институцията положение и профил на риска, колкото на нейното относително положение спрямо останалите, правещи вноски институции. Жалбоподателите считат, че съгласно член 290 ДФЕС Комисията не би следвало да отговаря за определянето на показателите за риск в рамките на делегирания регламент, тъй като тези критерии имат изключително структурираща и определяща функция при изчисляването на размера на вноските.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушаването на принципа на добра администрация, доколкото всички показатели за риск не били взети надлежно под внимание в обжалваното решение.

5.

Петото основание е изведено от допусната грешка при прилагане на правото във връзка с определянето на коефициента за адаптиране. Жалбоподателите твърдят, че е допусната грешка при прилагане на правото тъй като ЕСП, който се е позовал на редица погрешно изтълкувани разпоредби от регламента за ЕМП, е определил очевидно твърде висок коефициент за адаптиране.

6.

Шестото основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране във връзка с ограничението да се използват неотменими задължения за плащане, доколкото в обжалваното решение не се посочвало подробно и точно защо е необходимо, от една страна, горната граница за използването на неотменими задължения за плащане (наричани по-нататък „НЗП“) да се определи на 15 %, и от друга страна, да се допускат в качеството на гаранция само пари в брой.

7.

Седмото основание е изведено от допусната явна грешка в преценката. Според жалбоподателите рисковете от процикличност и ликвидност, на които се позовава ЕСП, за да ограничи прибягването до НЗП, не са основателни с оглед по-специално на присъщите характеристики на НЗП и контекста на тяхното използване.

8.

Осмото основание е изведено от допусната грешка при прилагане на правото. Според жалбоподателите, от една страна, ЕСП се позовава на неправилно тълкуване на разпоредбите, които допускат използването на НЗП, като налага на всички институции идентична мярка въз основа на абстрактен анализ, и от друга страна, лишава от полезно действие тези разпоредби, доколкото съотношението на НЗП се свежда систематически и без достатъчно основание до законния минимум.