20.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 237/59


Жалба, подадена на 20 април 2022 г. — Makhlouf/Съвет

(Дело T-206/22)

(2022/C 237/77)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sara Makhlouf (Дамаск, Сирия) (представители: G. Karouni и K. Assogba, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени следните актове, доколкото го засягат:

Решение за изпълнение (ОВППС) 2020/242 на Съвета от 21 февруари 2022 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и приложение I към него,

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/237 на Съвета от 21 февруари 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и приложение II към него,

да осъди Съвета да заплати сумата от 10 000 EUR като обезщетение за всички претърпени вреди,

съгласно член 134 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски. Г-жа Sara Makhlouf иска Съветът да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, които тя е направила и които си запазва правото да докаже в хода на производството.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: накърняване на правото на защита и на правото на справедлив съдебен процес. В това отношение жалбоподателят упреква Съвета, че е накърнил правото му на защита, по-специално правото на изслушване, преди да бъде взето решение за включване на името му в спорните списъци.

2.

Второ основание: явна грешка в преценката и липса на доказателства. Жалбоподателят изтъква, че твърденията на Съвета за наличие на „непосредствена опасност наследените активи да бъдат използвани за подкрепа на дейностите на сирийския режим и да попаднат пряко във владение на режима и потенциално да допринесат за жестоките репресии на режима срещу цивилното население“, трябва да бъдат категорично отхвърлени като напълно неоснователни и че те не се подкрепят от никакви факти.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност при накърняването на основните права. Според жалбоподателя спорната мярка трябва да бъде отменена, тъй като е непропорционална с оглед на преследваната със спорните актове цел. Непропорционалността се дължала по-специално на обстоятелството, че са засегнати всички активи на жалбоподателя, без да се прави никакво разграничение.

4.

Четвърто основание: засягане на правото на собственост. Жалбоподателят поддържа, че със спорните актове се извършва необосновано посегателство върху правото му на собственост, доколкото тези актове без разграничение обхващат както активи, които може да са наследени от жалбоподателя, така и лични активи.

5.

Пето основание: искане за обезщетение за вреди.