1)

Обхваната ли е от приложното поле на Директива 2014/42 (1), по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212 (2), по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на облагите от престъпна дейност в самостоятелно производство за незаконно придобитото имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди извършването на дадено престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли правната уредба относно достъпа до материали от преписката в производството за незаконно придобитото имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?

3)

Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който разглежда жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която е обявена за несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност, както и че произтичащите от тази правна уредба правни последици запазват действието си за периода, през който същата е била в сила?