—

Схема III за СЗМ представлява схема на съществуващи помощи (а не нови помощи), разрешена от Комисията в решенията ѝ от 2007 и от 2013 г. Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е освободил Комисията от задължението да приложи спрямо Схема III за СЗМ процедурата за разглеждане на съществуващи помощи, предвидена в член 108, параграф ДФФЕС и членове 21 — 23 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

—

Изискването печалбите да са получени от дейности, които действително и фактически са извършени в Мадейра не трябва да се тълкува в смисъл, че следва да бъдат взети предвид само допълнителните разходи на предприятията, регистрирани в СЗМ, свързани с крайната отдалеченост, че данъчните предимства могат да се отнасят само до техните печалби, които произтичат от сделки, които са пряко обвързани с тези допълнителни разходи и, че се изключват дейностите, осъществени извън Мадейра от предприятията, регистрирани в СЗМ с международна дейност.

—

Общият съд е допуснал грешка като не е обяснил връзката между международноправните изисквания в областта на данъчното облагане на ОИСР (и самия ЕС) и тълкуването на понятието „действително и фактически осъществени дейности в района“ в контекста на схемата на публични помощи.

—

Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не взема предвид практиката на Съда относно центъра на основните интереси, на предприятието при тълкуване на понятието за действително и фактически осъществени дейности в района. Общият съд допуска грешка при тълкуването на разпоредбите на Съюза, което противоречи на основните принципи на правото на ЕС, а именно свободата на установяване, свободното движение на хора, услуги, капитали съгласно членове 45 и сл. ДФЕС и на практиката на вземане на решения на Комисията относно публичните помощи за крайно отдалечените райони.

—

Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че Комисията не е задължила португалските органи да използват методите еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ) и годишните трудови единици (ГТЕ). Обжалваното решение и предварителното решение за започване на официална процедура противоречат директно на това тълкуване.

—

За да се отчете изискването на Схема III за СЗМ относно създаването и запазването на работни места, в обжалваното решение е допусната грешка при прилагането на правото, доколкото е приложена методология за определяне на работни места в ЕПРВ и ГТЕ, като се има предвид, че понятието за работно място, приложимо към схемата за СЗМ е изведеното от националното трудово законодателство.

—

Обжалваното решение е опорочено от грешка при прилагането на правото, тъй като приема, че Комисията твърди само, че националните органи не са приели метод, позволяващ да се провери действителността и постоянният характер на работните места по отношение на лицата, ползващи се от Схема III, тъй като Комисията е стигнала единствено до заключение за твърдяно нарушение на изпълнението на изискването за създаване/запазване на работни места чрез безкритично прилагане на понятията за ЕПРВ и ГТЕ.

—

Общият съд измества доказателствената тежест, тъй като Комисията е следвало да докаже, че португалските органи не са били в състояние да проверят действителността или постоянния характер на заявените работни места. Комисията е трябвало да посочи предприятията, регистрирани в СЗМ, които се ползват с помощи, за които се твърди, че са разходвани неправомерно.

—

Обжалваното решение нарушава правото на защита на Португалската република, както и общите принципи на правото на Съюза, като правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правото на добра администрация.